Аз посетих хомеопат, за да ми помогне да преодолея аборта и да повярвам, че пак ще бъда бременна. Даде ми едни капки и някакво друго нещо и ми предписа шуслерова сол 8, а след това и 4. Чувствам се много добре. Не мисля за моят страх, а когато си помисля не ме хваща за гърлото както преди. Отидох и на почивка за седмица и смятам, че имам голям напредък. Психоложката ми също ми помага много и затова аз съм твърдо "за" лечението на психическите пречки да продължаваме напред. Филмите разсейват замалко, приятелите изслушват, но хората, които се занимават професионално ме изправиха отново, защото знаеха точно какво да направят.

Рени, заедно с теб треперехме и се молехме да ни се запази бременността и затова чувствам твоята мъка още повече моля те, изправи глава и повярвай! Скоро и в нашите домове ще се чува бебешки плач! Силно те прегръщам!

Какво друго ни остава освен да вярваме и да се надяваме Catcat... Времето е най-добрият учител...

Момичета, прегръщам ви! Знам как се чувствате... Но трябва да продължите!
За всички вас:

ЕДНА НАДЕЖДА

Една надежда - колко дълго трае?
Дали до сетен дъх ще ни крепи?
Дали щом още можем да мечтаем
тоз свят ще има сили... и ще се върти?
Една надежда... Колко малко струва...
Безплатна и безценна, но пък как
в душите ни дордето съществува
човекът е най-истински богат...
Една надежда - колко сила има,
че даже канарите преобръща!
И топли заскрежените ти зими,
към себе си, когато се завръщаш...
Една надежда имаш ли - добре.
Сега е някак по-красив света...
С моята ще станат точно две,
и вече ще се случват чудеса...
А две надежди - колко дълго траят?
В прогресия по две се умножават!
Надеждите - достигнат ли безкрая
проблясват в светове. И ги създават.

Мира Дойчинова

Така, както се радвах колко добре се чувствам след посещенията ми при хомеопат и психолог, така в момента съм на дъното. Незная как да се изправя, незная как да си вдъхна кураж. Мисля, че не ми е останал, след последните изследвания. Доволна съм, че откриха проблема ни, но Господи той е толкова сериозен, че умирам от страх. Толкова сама се чувствам, не очаквам от съпруга си всеки ден да говори за това, но той изобщо не го прави. Всички около мен са бременни, дори една позната, която като мен, от дълго време нямаше бебе, тя също вече е бременна. Чувствам се сякаш само на мен не е отредено. Една от приятелките ми ме обвини, че не се радвам за хората. Напротив, не тая никакви лоши чувства, просто ми се иска и аз да съм като тях. Защото новината, че някоя приятелка е бременна, само ми напомня, че аз не съм. Чувствам се депресирана, раздразнителна и безполезна. Спрях да работя, защото и двамата си мислехме, че бебето скоро ще дойде. Уви, не. Сега ми предстоят нови процедури, нова клиника, дори и не мога да си търся работа. Не общувам с хората, телефонът ми почти не звъни, затворих се, чакайки да забременея. И за съжаление виждам, че надеждата ми някак я няма.

Недей мила не изпадай в отчаяние и аз съм на същият хал да немога да си кривя душата тежко ми е,но не се давам и на мен ми  предстои клиники предполагам операции  така че горе главата с теб съм!

Catcat, знам момиче че ти е трудно, понякога просто човек иска сподели болката си на някой за да бъде разбран, и аз съм в същия филм- не работя за да ходя в клиниката, т.е работя пациент на клиника надежда, има дни в които въобще не ми се излиза от къщи;
мисля че сега като те подхаване въртележката с ходенията в болницата ще започнеш да мислиш по практично( имам предвид за детайли, организация и такива) и няма да униваш   

Мила Catcat като чета поста ти имам чувството че съм го писала аз.Точно във момента се чувствам по същия начин.Ходила съм на хомеопат даже във момента пия хомеопатични лекарства, на моменти се чувствам добре на моменти не спирам да мисля за ужасни неща особено след последния неуспех знам че съм едва в началото след първа неуспешна инсеминация и две години опити,тук има жени които имат доста повече години неуспех за това им се възхищавам на куража и нервите през това време.Всички ви чувсвам толкова близки благодаря че ви има 
Днес съм на преглед след неуспешната инсеминация стискайте палци всико да е наред, че пъвия ден на цикъла имах едни съсираци и един за пъви път до сега ми се случва особено голям може би колкото половината юмрук,предполагам заради стимулацията.
  на всички чакащи

И на мен ми писна от това;; не го мисли и ще стане;; . проблемът е , че твърде дълго споделях на приятелки, че опитите ни за бебе са неуспешни, а не отидох по- рано на специалист. Сега ще провежддам 6 месеца лечение с лукрин след лапароскопия на ендометреозна киста. Надявама се , че всичко ще е успешно и после пак ще пробваме, а ако не стане по естествен начин , следва ин витро. Без повече чакане. Не мога да се зарадвам на бебетата на моите приятелки, което е жалко.

 И аз съжалявам понякога , че прекалено много споделях преди време , че правим опити за второ дете. За приятелките и по-близките не съжалявам ,че съм им казала. На тях мога да изплача мъката си и знам, че ще ме разберат. Но аз споделях с познати и непознати, с мисълта, че скоро ще стане, а то минаваха годините. И сега е малко сконфузно като се виждам с тях, защото те вече не смеят да повдигнат темата , а и на мен не ми се обяснява вече. Това е лична болка, която не всеки може да разбере.
 Имам надежда , защото лятото ми предстои инвитро. Дай Боже всичко  да е наред!
И аз минах през лаапароскопия и отстраняване на тръбите. Някак си откакто очаквам запповедта да инвитро съм по-спокойна. Иначе така се бях изтощила от това очакване месец, след месец, след месец.....година след година, след година........
Вярвам, че всичко ще си е струвало и ще се срещнем с детенцето което ни очаква

 

Аз пък не съм споделяла с никой, че правехме опити и в последствие се откри, че сме с мъжки фактор. Единствено във форума разказвам през какво минаваме. За момента и май така ще си остане, но ми е доста трудно на моменти, защото битката наистина си е трудна и тежка.
Въпреки това вярвам, че ще стане.

Както и е в подписа ми
Надежда винаги има..

Тия дни само научявям че кумата , кръсницата и приятелката ми са бременни
Преди това ме разстройваше и сега ме разстройва , но какво да се прави ще се търпи.

Freya_85, a на въпросите на роднини и съседи и познати как отговаряш.защото такива със сигурност има.Виждам от лентичката , че сте женени а хората, най-често с добри чувства, скоро след сватбата  (както и аз съм правила преди) започват да правят намеци за бебе При нас борбата е за второ детенце и пак ни питат няма ли да имаме. И най-болно ми е когато някой започва да ми обяснява как е хубаво да си имаш 2 деца. Ами знам , че е хубаво, а 3 още по-хубаво. И аз вярвам,че ще стане скоро

Ирена, сгодени сме .
Казвам, че има време или, че ще е догодина. Ние сме с 11 години разлика и чак от миналата година почнаха намеците, но и не са толкова много тези "доброжелатели".

С всеки изминал ден, месец, година надеждата се стопява и угасва ..

Теду,не така,моля.И аз съм имала такива моменти,но някак дълбоко в себе си знаех,че има още шанс,поне до възрастта,която си бях определила като край на опитите и която навърших вчера.Е,успяхме,малко преди това.

Теди,  и аз си бях дала срок до края на 2014 г, и точно, когато бях от писала поредния 8 опит, се случи втората ми бременност - на Благовещение миналата година.
Късмет на всички, вяра и кураж!

Теди, не губи вяра! Разбирам те много добре, но и при нас ще стане!
И на мен ми е  притеснено заради предстоящата пункция и резултата...

Аз не съм загубила надежда, но поизгубих пътя - разочаровах се от лекаря и сега се чудя накъде да поема, трудно ми е да се доверя на друг лекар.
Иначе съм си решила, че ще ставам след всяко падане, докато имам сили, докато мъжът ми има сили и сме заедно в тази борба, защото мечтата за деца е в голяма степен моят смисъл.

Zazu, щом имаш вяра, ще намериш и път. Аз съм сравнително в началото на тази борба, но вече се сблъсках с доста разочарования, но няма да се откажа от мечтата с мъжа ми да имаме дете.