Страници: 1 2 3 4 5 6 ... 9 [Всички]   Надолу

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Момичета как успявате да запазите надеждата?
« -: Февруари 01, 2013, 14:34:26 pm »
Здравейте момичета!Със съпруга ми правим опити за бебче от около година и половина, но за съжаление все още без резултат :( Напоследък през последните 2 месеца обаче все по трудно ми става след поредното разочарование, че пак няма + тестче да се изправям и да продължа...Почти всеки месец става все по-зле и вече си мисля, че започвам да изпадам в някаква депресия, което мисля, че вече ще ме довърши...Как се справяте момичета и вие с непрекъснатото чакане всеки месец и с надеждата, че и на нашата улица ще изгрее слънчицето...?Защото аз мисля, че вече психически започвам да се сривам, което пък от своя страна ми създава вече проблеми и в общуването със съпруга ми и с хората около нас, защото вече започвам да се затварям в себе си и неискам да разговарям и да се виждам с никого...Направихме вече доста изследвания и уж всичко е наред, а бебе все още няма и незнам какво да си мисля вече...Знам, че много момичета сигурно ще ме укорят и ще си кажат, че е малко времето  за да се отказвам, но не искам да ме разбирате погрешно-аз не съм се отказала, но вече малко съм се отчаяла...
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #1 -: Февруари 01, 2013, 21:53:06 pm »
Много е трудно, но трябва да продължиш напред.Казваш година и половина, а мислите ли да отидете при специалист това е повече от нормалното изчакване.

Сълзите не спират никога, винаги са в очите, но в един момент просто осъзнаваш, че при теб просто е по-трудно, но ще стане.Трябва да вярваш, и да говориш или да намериш твоя начин да преодолееш проблемите.Не се заключвай, не забравяй, че живота продължава със или без бременност и не можеш да го върнеш.

Ние сме тук да помагаме и като имаш нужда пиши.Но наистина обмислете дали не е време да се срещнете със специалист по репродуктивни проблеми.
Активен

*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #2 -: Февруари 02, 2013, 18:12:23 pm »
Здравей Маги!Много благодаря за подкрепата и куража!Да от октомври месец миналата година посещаваме клиниката на д-р Щерев и съответно там освен хормоните, тест за хламидии, цитонамазка и микробиология, правихме и спермограма и тест за проходимост за тръбите.Ходила съм и на ендокринолог и там съм изследвала и хормоните и пак всичко беше в норма.Единствено на цветната снимка на тръбите резултата беше-еднорога матка с тръба само от ляво, но пък си имам два яйчника, а също така тръбата е проходима.Лекарите казаха, че това не е проблем да забременея щом тръбата е проходима. В клиниката проследихме и О и лекарката каза, че си имам О.Затова след цветната снимка лекарката ми каза да изчакаме пак няколко месеца защото имало голяма вероятност да забременея и февруари да отида на преглед и да направим план за инсеминация.Тук обаче се страхувам малко...и не от самата процедурата, а от резултата след нея...Знам, че трябва да се справям и се опитвам...всеки път вдигам главата, колкото и да ми тежи и продължавам някакси напред...Всеки ми казва не го мисли и ще стане...Е аз не мисля, че през цялото това време всеки месец го мисля постоянно...но пак не става...Лесно е на всички от страни, които не са се сблъсквали с тези проблеми, но никой от тях не може да ме разбере какво ми е...Надявам се много скоро и на нашата улица да изгрее слънчице...Сестра ми(тя е по-малка от мен с 2год.) роди декември месец (забременяването и не беше планирано) и някак си чувствам, че все едно не мога пълноценно да се зарадвам на малката и често като я гушкам, се чудя дали и аз изобщо някога ще си гушна наше бебче...Трудно е, но ще се опитам да продължа напред, защото просто нямам друг избор...Успех на всички момичета в тази не лека борба...!
Активен
*

    Pesheck

  • *
  • 5861
  • Туй аз няма да го търпя и толкоз!
Re: Момичета как успявате да запазите надежд&
« Отговор #3 -: Февруари 02, 2013, 19:27:57 pm »
„То ако беше лесно, на нас ли щеше да се падне?“ - казваше баба ми. Да ти кажа, че лесно се преминава през този период - ще те излъжа, а не искам. Да ти кажа - не го мисли - глупаво е, ти и сама си го разбрала. Мога да ти кажа не си сама. Тук сме, като теб сме и те разбираме. Знаем как боли, знаем колко дълбоко може да бъде отчаянието. Нашата работа тук е не само да ти дадем практични съвети за клиники и лекари, но и да не те пускаме в дупката на отчаянието. Трудно е, боли, но просто приемаш, че това е вашият път към бебето. Този път нито е лек, нито се преминава сам. Трябва да го вървите двамата, а ние ще ви подкрепяме и ще стискаме палци. Ако мислиш, че няма да срещнеш разбиране сред познатите си, гарантирам, че ще го срещнеш тук. Ние тук не се отказваме и не позволяваме на другите да се откажат. Ние не се отчайваме и не разрешаваме на другите да го правят. Когато някоя падне - подаваме ръка, изправяме я, отупваме праха и продължаваме.
Ако това ще ти помогне прочети историите в конкурса „Бебе на Зачатие“. Ще видиш много успехи и много прекрасни деца. Вярвай, че и ти ще пишеш в такива теми скоро.
Успех ти желая!
« Последна редакция: Февруари 02, 2013, 19:29:30 pm от Pesheck »
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #4 -: Февруари 02, 2013, 21:25:50 pm »
Не се затваряй в себе си и не разваляй отношенията със съпруга си, двмата заедно имате този проблем и ако не се разбирате нещата ще са доста по-трудни. И аз често съм си мислила, че не ме разбира или не му пука, защото не си показва емоциите, но след като го поразпитам се оказва, че съм грешала. Това което ми помага на мен е спорта, отивам в залата и си оставям там негативната емоция. Ако не обичаш да спортуваш си открии друго хоби - танци, книги, гоблени, курс по чужд език..... нещо което ще те отдалечи от тегавите мисли и дори може да те поразвесели. Срещай се с хората, които не са наясно с проблема ти, просто за да не говориш постоянно за това. Като за начало изглежда трудно, но е много важно да си в здрав дух и свежи мисли. Кажи, че можеш и опитай, това е пътя към успеха!
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #5 -: Февруари 04, 2013, 10:31:35 am »
Все едно чета за себе си, но с тази разлика, че вече имам едно детенце и опитваме за второ ..
Ще ти разкажа накратко моята история(ако ми позволиш)-
Регистрирах се в този сайт с идеята за второ дете като бяхме започнали с целенасочените опити.
Мислех, че ще стане лесно, както предишният път.Уви, грешни сметки и планове съм имала. :?
Искам да ти споделя, че имам 3 бременности, 2 от които завършиха с мисед в 8-9 г.с.
Третата ми беше успешна, но и доста рискова, с контракции от 5 месец, куп лекарства за задържане и пазене на леглото.
Но всичко приключи добре - родих си нормално за 3 часа, живо и здраво момченце.  
До тук с хубавите новини.
Когато малкият стана на 5г. реших, че вече съм забравила кошмарната първа бременност, и че ми е време за още едно детенце.
Първи месец - неуспех, втори - неуспех, трети, четвърти, пети ...
Започнах да пиша и чета в темите за искащите бебе, взех си тестове за ову, и започнах да меря БТ(като си мислех, че пропускаме момента).
Още 6 мес. - без резултат.Започнаха сълзите, драмите и депресията.
Тогава се метнахме на колата и в София в клиниката на Щерев за всички изследвания.Всичко беше повече от добре - особено спермограмата, за която се опасявахме .. цветната снимка за проходимост- супер, 2 проходими тръби, хормоните, хламидиите, токсоплазмоза, и вече не помня още какво - всичко беше ок.
Причина НЯМА, а и бременност няма. :(
Продължихме отново, и така 3 г. без мечтаният резултат.
Обаче негативните емоции, сълзите, депресията и отчаянието взеха връх и се поспряхме за още 2 г. и половина.
Преди 3 мес. отново стартирахме, и пак няма радост.
Не зная как да се преборя с мисленето, защото нещо, което съм пожелала с цялото си сърце и душа няма как да не го мисля.Иначе изобщо не се захващам.
До болка съм се наслушала на това - "Не го мисли, прави нещо друго,заеми се с нещо, което да те завладее на 100% и се разсейвай и бебето само ще дойде!"
Да, ама не .. не е толкова лесно.

Извинявам се за фермана, и че те занимавам с моите проблеми. :sorry:
Моята надежда е, че щом веднъж е станало - ще стане пак!(а и все пак имам едно детенце)
Ако ли не - значи такава е волята на Бог!
Бъди здрава и щастлива! :bighug:
Вярвам, че с Божията помощ ще има радост и за теб!
Прегръдки!
« Последна редакция: Февруари 04, 2013, 10:50:49 am от Мамче »
Активен

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #6 -: Февруари 04, 2013, 12:12:19 pm »
До болка съм се наслушала на това - "Не го мисли, прави нещо друго,заеми се с нещо, което да те завладее на 100% и се разсейвай и бебето само ще дойде!"
Да, ама не .. не е толкова лесно.

А какво е твоето предложение, за справяне с емоциите? Затъване надълбоко в депресантски мисли и настроения ли?

И моят син е на 9 год, много искам да стане батко, но съм реалист. По-добре здрава майка, отколкото хахо.

И ДА, наистина трябва да се прави нещо за разнообразие, иначе става страшно.
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #7 -: Февруари 04, 2013, 14:50:31 pm »
Цитат на: nel_iv в Февруари 04, 2013, 12:12:19 pm
А какво е твоето предложение, за справяне с емоциите? Затъване надълбоко в депресантски мисли и настроения ли?

И моят син е на 9 год, много искам да стане батко, но съм реалист. По-добре здрава майка, отколкото хахо.

Всеки познава собствената си болка и това как я преживява.
Споделих как се чувствам аз и кое на мен тежи.
Не съм писала тук да се конфронтирам с някого, а за да предложа приятелско рамо на авторката, да я успокоя по някакъв начин и да я подкрепя!
Не трябва да се оставяме на отчаянието така е ..
Сълзите са целебни и пречистват, освобождават натрупаното напрежение, от тях ти поолеква.
Аз също съм реалист, но явно съм по-чувствителна натура.
Активен

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #8 -: Февруари 05, 2013, 11:43:12 am »
Здравейте момичета!Много ви благодаря за подкрепата и честно казано не знам какво щях да правя ако го нямаше zachatie.org и всички вас.А относно отчаянието, то идва и става все по-голямо с всеки следваш МЦ, но да опитвам се...опитвам се да се справям и да не загубя надеждата...И честно казано съм борбена личност, постигнала съм много в живота ми с търпение и употитост и може би затова Бог ме изправя пред поредното изпитание, защото знае, че не се отказвам лесно и че ще се справя каквото и да ми коства...По принцип аз работя и уча едновременно висшето си образование, което само по себе си говори, че не ми остава много свободно време, защото все пак се грижа и за домакинските си задължения, но преди време реших да се запиша и на тренировки по Зумба...В началото бях много ентузиазирана и се разтоварвах, но впоследствие не ми оставаше много време между работата, лекции и изпитите, домакинската работа и лекарите...Някакси спрях постепенно и да посещавам тренировките...Но смятам отново да започа, защото мисля, че имам нужда от някакво странично разтоварване, което да го правя, защото ми харесва, а не от задължение!Забелязала съм обаче, че и това непрекъснато криене на проблема от всички около теб също много те натоварва!Това, че все трябва да криеш и лъжеш приятелите, че трябва да ходиш на лекари и на изследвания много натоварва психиката ми.От друга страна това е проблем, за който в България не се говори много и не е лесно да споделяш...И ето затова съм щастлива, че има такива форуми :) С нетърпение очаквам да мине и този месец и надявам се да имаме късмет да направим инсеминацията следващия месец, защото лекарката ми обясни, че ще можем да направим инсе-то само когато О е от ляво, защото си имам само една тръбичка все пак и ще трябва да се съобразим с нея...Ще се опитам да се настроя позитивно и да вярвам, че чудото ще ни се случи още при тази инсеминация, защото знам, че е много важно и емоционалното състояние и се отразява при опитите за забременяване....Така че вдигам главата и гледам само положително, защото смятам следващия месец вече в календара си да имам  :bfp: чертички.А ако не стане няма да се отказвам и юли месец успях да си запиша час в клиниката на д-р Стаменов най-накрая и ще продължа там...Успех на всички момичета и дано скоро всички да се преместим в темичките на бременните и да споделяме там вълненията си :)
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #9 -: Февруари 05, 2013, 12:29:58 pm »
Цитат на: slanceto87 в Февруари 05, 2013, 11:43:12 am
Забелязала съм обаче, че и това непрекъснато криене на проблема от всички около теб също много те натоварва!Това, че все трябва да криеш и лъжеш приятелите, че трябва да ходиш на лекари и на изследвания много натоварва психиката ми.От друга страна това е проблем, за който в България не се говори много и не е лесно да споделяш..

Щом криенето на проблема те натоварва, защо го правиш?
Имаш ли причини да криеш и лъжеш приятелите си?
Няма как да се говори в България за това, ако всички мислеха като теб, нали?

Аз, например, никога не съм крила от никого проблема си, свързан със забременяването. Всички, които бяха около мен знаеха какво се случва. Един "товар" по-малко :wink:
Нали не мислиш, че репродуктивните проблеми са нещо срамно, за което задължително трябва да избягваме да говорим?
Активен



*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #10 -: Февруари 05, 2013, 13:19:45 pm »
Здравей Неда,
Още от самото начало започнахме с криенето от всички близки хора от неуспешните ни опити и основната причина беше от суеверие, че нали ако стане(ние много се надявахме да стане бързо) първите 3месеца не било хубаво да се казва...Но след това започнаха проблемите с криенето и аз започнах да се изморявам да крия и съответно първите хора, с които споделихме за проблема бяха моите родители и сестра ми.Основната причина да крия всичко от всеки е съпруга ми, защото той не иска да се разчува, че имаме такива проблеми.И съответно аз за да не си развалям отношенията с него, се затварям в себе си и крия от хората около нас.Той е малко по-студен човек и не обича да говори за личните си неща дори и пред най-близките си хора(родителите му).И казва, че иска поне когато сме в средата сред приятелите ни да спира да мисли за този натоварващ ни проблем.Знаете хората са различни и мъжете малко по-трудно говорят и възприемат тези проблеми.Аз не смятам, че репродуктивните проблеми са нещо срамно, защото ако смятах така до сега сигурно щях да не съм предприела никакви стъпки в търсенето на проблема, но както написах по-горе щом съпруга ми смята, че това за сега са неща, които засягат само нас двамата, смятам да се съобразя с него и да замълча.Аз все пак имам подкрепата на най-близките си хора, а това, че той смята, че няма нужда от подкрепата на никой друг освен моята, си е негов избор.А пък и смятам, че не трябва да го притискам, а да изчакам с времето той сам да се почувства готов да говори открито с хората около нас за този проблем.
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #11 -: Февруари 05, 2013, 13:55:54 pm »

slance, разбирам те...ах, тези мъже...
Ще ти кажа как аз "излекувах" моят мъж от това.
Започнах да му разказвам ежедневно за форума / тогава беше още само в dir.bg/, по-късно за Зачатие. Споделях истории за други момичета,  факти - колко хора имат подобен проблем и т.н. Най- напред исках да се увери, че не сме сами.
Говорехме много за сдружението, за целите му. Наблягах много на това, че безплодието не е срамна болест, и че затова трябва да се говори и споделя с други.
На първата форумска среща отидох благодарение на него, на мен нещо не ми достигаше куража...Той ме накара да се срещна "на живо" с "приятелките по съдба".
По- късно го запознах с мъжете на някои от момичетата от тук. Видя, че всички са едни нормални, прекрасни хора. Отпусна се най-напред с тях да говори за репродуктивни проблеми. До ден днешен едни от най-близките ни семейни приятели са оттук :wink:
Ела да го видиш сега как обяснява на свои познати за разликата м-у ИНВИТРО и ИКСИ напр..Наскоро присъствах на разговор между него и негов приятел за проблемите при забременяване. Ако знаеш колко компетентни съвети раздаваше, така се беше въодушевил да изрежда как първо мъжът трябва да си направи спермограма, после жената еди какво си...
Активен



*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #12 -: Февруари 05, 2013, 15:03:51 pm »
Поводът да пиша е тъжен, но ме провокира да споделя аз как намирах надежда в трудни моменти.
Четях всички теми във форума и следях дневниците, и така опознах много от жените тук и историите им. И разбрах, че проблемите ми са малки, и че нямам основание да унивам и да се вайкам. Научих се да уважавам силата и смелостта на другите. Общността тук е огромна опора в борбата срещу безплодието.
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #13 -: Февруари 05, 2013, 21:54:51 pm »
Цитат на: цигу в Февруари 05, 2013, 15:03:51 pm
Поводът да пиша е тъжен, но ме провокира да споделя аз как намирах надежда в трудни моменти.
Четях всички теми във форума и следях дневниците, и така опознах много от жените тук и историите им. И разбрах, че проблемите ми са малки, и че нямам основание да унивам и да се вайкам. Научих се да уважавам силата и смелостта на другите. Общността тук е огромна опора в борбата срещу безплодието.

Споделям напълно!
Освен това ходенето в клиниката и престоя ми там по време на  трите ми процедури ме зареждаха много- това че виждах, че не съм сама с такъв проблем, споделянето с други момичета в клиниката, ходенето на срещи на Зачатие, както казва Цигу- общността тук е голяма опора.
Вдигай глава, момиче, не си позволявай да падаш духом повече от 15 дена (това е моят критерий- най- много за толкова съм си позволявала да се депресирам), намирай начин да разпускаш и общувай, общувай, говори за проблема, престраши се и ще видиш как ще ти олекне!
Ако се учудваш на разликата във възрастта на децата ми ( в подписа ми), то е защото бяхме подали документи за осиновяване преди да забременея, обадиха ни се като беше "баткото" на 10 месеца. Винаги има начин!
Желая ти наистина сила и успех в намирането на себе си!
Тук сме всички с теб! И всички сме минали по различни и нелеки пътища до достигането на мечтата си!
Активен
Човек трябва да обича избрания начин на живот точно толкова,колкото претенции ще му предяви подир време;и аз го обичам

 
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #14 -: Февруари 06, 2013, 10:02:01 am »
Мари-ал, вие сте щастливци! Даваш пример за това, че надеждата не може да се запази само с позитивно мислене - трябва и действие. Щастие пожелавам на цялото ви пораснало изведнъж семейство!
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #15 -: Февруари 06, 2013, 14:37:07 pm »
Много ви благодаря момичета!Не знаете колко положително ми действате :) Като чета различните истории на момичетата тук и някак си се окуражавам за да продължа напред.Честно казано си мисля, че вие сте единствените хора, които могат да ме разберат как точно се чувствам, защото сте се сблъскали с подобни на моя проблем и сте успели да събирате сили и да не спирате да се надявате, че един ден всички ще гушнем нашите толкова дълго чакани бебчета и ще чуем думичката мама.Надявам се много скоро и при нас нещата да се получат и силно вярвам, че и нашия ред ще дойде, макар и понякога надеждата да ме напуска за малко :)Още от този месец отивам на преглед и да направим план за инсеминация с лекарката ми, защото по-добре да съм опитала дори и да не се получи(макар, че силно се надявам да има +тестче), отколкото да стоя и да чакам.Успех момичета :bighug:
Активен
*

    mishanta

  • *
  • 7232
  • Не пропускайте профилактика при мамолог! Важно е!
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #16 -: Февруари 06, 2013, 16:09:04 pm »
slanceto87 , много рискувам да повторя поста на Неда,
но и на нас много ни помогна безропотното ми усилие, мъжа ми да осъзнае,
че не сме сами в този ни проблем! Четях му темата "Статистика на успеха",
споделях всичко което се случва около инициативите на "Зачатие".
Никога няма да забравя как уравновесения и иначе с нищо непоклатимия исполин
се вълнуваше до сълзи на поздравленията на всяко момиче когато
забременях и споделих това тук във форума!

:) Успех!
Активен
Благодарение на Вас съм Майка :flower: :flower:
Димитър 07.11.07 и Калина 21.10.09 :heartbeat: :heartbeat:

* Чувствителните хора живеят върху върха на пръстите си, за да не притесняват никого.
Прекосяват живота без да вдигат шум, защото целият шум е вътре в самите тях *

:eat: Рецептурник на майсторките в Зачатие :)
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #17 -: Февруари 06, 2013, 16:18:49 pm »
Подкрепям, мнението на Неда и на Мишанта.При нас беше различно де.И на двамата ни отне много малко време, за да си зададем въпроса, ще говорим ли открито и да кажм и двамата "Да".Но от познати знам, че наистина говоренето в къщи, споделяне на истории от форума, помага много на мъжа да разбере, че не сте единствените с подобен проблем.В процеса на отваряне към околните ще разбереш колко много хора около вас са имали или имат проблем със забременяването и как са имали същите страхове.
Активен

*

    mishanta

  • *
  • 7232
  • Не пропускайте профилактика при мамолог! Важно е!
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #18 -: Февруари 07, 2013, 06:14:33 am »
Маги, аз съм правила лична статистика...
Когато забременях с Калина в нашия семеен кръг познати имаше
4 бременни и 3 от тях бяха след АРТ....

Да лесно е да се говори, когато проблема е решен,
но с много упоритост, търпение и спокойно поднасяне
на информацията " на час по лъжичка", търпеливо...се получава.

slanceto87 на нас ни бяха необходими години да заговорим на един език,
и само няколко месеца след това благодарение на информацията тук,
подкрепата на момичетата, открихме нашия лекар и видяхме светлина с тунела!
Активен
Благодарение на Вас съм Майка :flower: :flower:
Димитър 07.11.07 и Калина 21.10.09 :heartbeat: :heartbeat:

* Чувствителните хора живеят върху върха на пръстите си, за да не притесняват никого.
Прекосяват живота без да вдигат шум, защото целият шум е вътре в самите тях *

:eat: Рецептурник на майсторките в Зачатие :)
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #19 -: Февруари 07, 2013, 09:07:11 am »
Здравейте момичета!Аз също като вас смятах, че след като започна малко по малко да споделям със съпруга ми за форума и за момичетата от зачатие ще мога да повлияя по някакъв начин на съпруга ми, но в началото като започнах да му разказвам за различни случаи и истории, той само ми се караше, че само това ми било в главата и че сигурно защото постоянно го мисля и съм се вманиачила нещата не се получавали и за известен период спрях да му разказвам.Чак след като направих цветната снимка и нещата не бяха толкова "розови", колкото очакваше той, мисля, че започна малко да ме притеснява и да осъзнава, че явно наистина някъде има проблем.Но въпреки всичко аз не се отказвам и започвам малко по малко да продължавам да му разказвам за форума и мисля, че наистина по някакъв начин успявам вече да му повлияя да отдава по-голямо значение на положението, в което се намираме и да ме подкрепя повече...Направо въ се възхищавам момичета...Възхищавам се на волята и упоритостта, която имате...Благодаря ви, че ви има :youwoman:
Активен
*

    bebe_13+15

  • *****
  • 2324
  • мама на две слънца
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #20 -: Февруари 08, 2013, 16:11:31 pm »
Много пъти губех надежда, че изобщо ще видя положителен тест. Особено след изказване на две светила, че заради намален ЯР, едва ли изобщо имам шанс за бременност с мои яйцеклетки, дори и с ин-витро. Толкова сълзи съм изплакала, че всеки път си мислех, че нямам повече сълзи и сили. Забременях докато чаках Фонда за одобрение - бяхме решили това да е последен опит. Знам, че звучи като клише, но в момента, в който се бяхме примирили, че няма как да стане - стана. Сега на моменти с тази бременност губя вярата, че ще си опазя бебчето, но всеки ден се моля на Този, който ми го изпрати, да го пази.
Слънце, друго което дава надежда, са подписите на "старите" момичета от Форума - почти няма някоя от нас, която да не е гушнала своето детенце. След естествено забременяване, АРТ или осиновяване. И безкрайно се радвам на всяка линийка в подписите тук. От сърце ти желая скоро и ти да започнеш да отброяваш дните до срещата с твоето детенце!
Активен


*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #21 -: Февруари 25, 2013, 13:21:55 pm »
Здравейте момичета,
записвам се и аз в тази темичка, защото вече повече от 2г изживявам тази ежемесечни- надежди, вълнения, терзания, мечти, страх и разочарования.
Нека си дадем кураж  :bighug:
Активен
<br />
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #22 -: Март 10, 2013, 17:43:06 pm »
Кажете ми,че не съм единствената 21 годишна,която не може да забременее от 3 години.Това ме убива... :(
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #23 -: Март 10, 2013, 22:00:47 pm »
pushkova, след 3 години опити за забременяване и липсата на такава е време да се обърнете към специалист и да посетите клиника по репродуктивно здраве.
Активен
*

    bebe_13+15

  • *****
  • 2324
  • мама на две слънца
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #24 -: Март 18, 2013, 20:40:47 pm »
Цитат на: pushkova в Март 10, 2013, 17:43:06 pm
Кажете ми,че не съм единствената 21 годишна,която не може да забременее от 3 години.Това ме убива... :(
Няма значение, че си на 21 години - сигурна съм, че пак боли. Както ти е казала Мецани, време е за среща със специалист. Не с кварталния гинеколог. Хубавато е, че на 21 г би трябвало по-лесно да се реши проблемът ;) Желая ти скоро да се похвалиш с  :bfp:
Активен


*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #25 -: Май 06, 2013, 15:20:21 pm »
Аз съм от хората, които не говорят за проблема. Защото всеки път, когато трябва да говоря го преживявам отново. А от това нямам нужда. Болката е толкова лична, че не очаквам друг да я разбере. А и да я разбере....пак си остава. От съжаление никога не съм имала нужда, от нездраво любопитство също. Хората сме различни и мисля, че трябва да уважаваме правото на другия да не говори.
След всеки неуспех съм рухвала. Буквално. Затварях се и не исках никой да виждам, никой да чувам. Плачех, страдах и така докато мине време. После отново опит.....
Имало е моменти, в които съм искала да се откажа. Мислех, че мога да живея без дете, но не мога да преживея още един неуспех. Заради мъжа ми събирах сили и опитвах отново.
Дадох си почивка от 1г, в която наистина спрях да мисля само за това. Успокоих се и някак си в себе си се примирих, че каквото има да става ще става
Ходих 2г на психотерапия и съвсем отговорно мога да кажа, че без тази подкрепа нямаше да успея. Нямаше да мога да издържа. Не е за пренебрегване този вид терапия, макар че в Б-я все още това е нещо екзотично. Слава Богу попаднах на много добър професионалист, който е специализирал и практикувал в чужбина и с когото си паснахме. И така, с негова помощ успявах след неуспех да се събера и да тръгна отново към следващия опит
Активен
Благодаря ти Господи!
Благодаря д-р Ганева!
*

    iliqnka_85

  • *
  • 48
  • Ако не ти пука къде си-значи не си се изгубил
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #26 -: Юли 04, 2013, 21:59:54 pm »
отдавна не е писано тук,но ми се иска да споделя и аз .След месец става 1 година от опитите ни за бебе,знам,че има момичета с много(за жалост) по-дълга история от мен в бебеправенето и страшно ви се възхищавам,че сте токова борбени....аз имам един аборт преди 10 години,от тогава не съм спряла да се измъчвам и да си мисля какво ли не-че Бог ще ме накаже,че убих живо същество,че никога няма да имам дете,че съм ужасен,ужасен човек и няма нужда да живея повече :(...вярвайте ми,страшна борба водя със себе си...сега,когато вече година не става бебето(не съм със същия мъж) си мисля,че той не заслужава да бъде без деца,не може да страда заради мен....искам да подчертая-нямам медицинско становище за проблеми след аборта,нямам инфекции имам редовен цикъл....това са мои страхове и не мога да се преборя с тях....страх ме какво следва от тук на сетне...изследвания,ходене по мъките......страх ме е,ужасно много ме е страх....... :(

съжалявам за обърканата история,благодаря,че я прочетохте
Активен
*

    Pesheck

  • *
  • 5861
  • Туй аз няма да го търпя и толкоз!
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #27 -: Юли 05, 2013, 08:25:14 am »
iliqnka_85, наричаш ходене по мъките изследванията, които ви предстоят ....  та ти сама си ги причиняваш мъките с тези си мисли. Първо се избави от чувството за вина. Каквото било - било. После си избери клиника по репродуктивна медицина ( прочети тук http://www.zachatie.org/forum/index.php?board=2.0, питай ни за всичко). После си хващаш момчето под ръка и отивате в избраната клиника, срещате се с лекаря и следвате начертания от него план. Не е задължително пътя ви до бебе да е лутане, мъка и неизвестност. Ако не се щурате по лекари, които само се наричат специалисти, може бързо да установите какъв проблем имате и също така бързо да се справите с него (което ти пожелавам). Време ви е вече за среща с лекар и дано от първият път улучите правилният такъв.
Питай за всичко, което те интересува и успех!
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #28 -: Юли 05, 2013, 08:40:02 am »
iliqnka_85, никога не губи надежда, никога!Пешек ти е дала насока за клиниките, прочети и се ориентирай към една.

Никой не обича да ходи по лекари, но никога не забравяй, че все пак имаме шанс, дали чрез АРТ или нормално имаме шанс да станем майки това е най-важното.От нас самите зависи колко време ще чакаме.Ако оставим всичко на само тек и само се надяваме, просто продължаваме агонията.Моя съвет е да не чакаш много, а да се насочиш към някоя клиника.

И ти се обвиняваш за нещо станало преди 10 години, а ако излезе, че проблема е при мъжът ти?Ще го обвиняваш ли?Не мисля!Подкрепяйте се, стремете съм към една и съща цел и ще успеете!
Активен

*

    iliqnka_85

  • *
  • 48
  • Ако не ти пука къде си-значи не си се изгубил
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #29 -: Юли 05, 2013, 18:51:44 pm »
Момичета,благодаря Ви...понякога ме обзема тиха лудост :oops:но ще се справя,ако се наложи и по трудния начин..Благодаря за подкрепата :balk_21:
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #30 -: Юли 09, 2013, 18:57:37 pm »
Времето лекува всички рани казват възрасните...
Но този рана при мен не се лекува...
Надеждата вътре в мен ту се разпалва като огъна ту изгасва...
Но годините си текат и някак се свиква  :cuddle:
Активен
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #31 -: Юли 10, 2013, 12:08:37 pm »
Времето не лекува тази рана, по-скоро притъпява болката и просто свикваш да живееш с това. При мен помагаше единствено действието по проблема. Никакви странични дейности и опити за разведряване не вършеха работа. Чувствах се добре, обнадеждена и оптимистично настроена само когато бях в процедура, когато правех нещо конкретно по въпроса, дали изследвания, дали някакво лечение, процедура - няма значение. Важното беше да знам, че правя нещо. Това за някои е убийствено и не казвам, че е правилно, напротив, при някои хора действа точно с обратен ефект, усилва стреса. Но при мен - действаше. В моя случай единствения начин да забременея беше с ин витро и просто няма как да седя и да се надявам да стане, ако не правя процедури. Може би затова, само това ми помагаше.
Разните му там мантри и положителни мисли не само че не ми помагаха, ами ме дразнеха и вбесяваха, ама то и аз съм малко особен типаж в това отношение. Не си падам по ала-бала приказки, обичам действието. Изпадала съм в много големи дупки, не исках да виждам никого, не исках да комуникирам с никого, особено с приятели с деца или не дай боже - бременни :oops: Затворих се много в себе си, промених се, нищо не ми носеше радост. Но дори в най-големите си сривове не съм губила надеждата, просто си страдах, страхувах се, но не губех надежда. Вярвах и все още вярвам в медицината, в напредъка на технологиите и си казвах, че няма начин да няма начин, все някак щях да успея, щях да опитвам докато издържа финансово и психически. Разбира се, отчитах и конкретната си диагноза, според която уж имах голям шанс, но в един момент нещата пак не се получаваха и преди последния опит бая се бях отчаяла вече и започнах да се опитвам да приема, че може и да не се получи никога. Имах своите върхове и спадове, ту пълно отчаяние, ту еуфория..... Няма рецепта, момичета, това е истината. Всеки сам се преборва, за жалост в тая болка сме сами, колкото и да ми обяснява някой, че не било така - не съм съгласна. Дори и с цялата подкрепа от семейство, приятели, партньор, пак си сам. Защото никой, който не го е преживял, не може да те разбере напълно. Дори собствените ни мъже, които също преживяват тази болка, я преживяват различно. Затова, търсете вашия начин да се съхраните, защото това е важно. От тази борба, независимо какъв ще е резултата, трябва да излезем цели, иначе просто няма смисъл. Важно е да запазим вярата в света, в себе си, в околните. Стерилитетът променя, променя и то много, макар някои да твърдят обратното. Понякога към по-добро, понякога обаче си мислим, че е към добро, но след време се оказва, че не е съвсем така. Затова, трябва да се опитаме максимално да запазим отношението си към света, нервите, психиката си. Защото дори и след положителния край на борбата, животът продължава както винаги, няма цветя и рози, розови облаци и безметежно щастие. Светът не е спрял да се върти, само защото ние сме имали проблеми, хората не са станали по-съобразителни или по-чувствителни, само ние сме станали такива.
Извинявам се ако звуча мрачно, не искам да ви отегчавам или да ви настройвам негативно. Просто ми се иска някой от време на време да ги казва тези неща, защото са важни, много важни, а ние вглъбени в собствената си борба, понякога спираме да живеем и после обратната адаптация може да бъде трудна.
И все пак, не бива да губите надежда! Вярвайте, борете се, но и живейте!
Успех на всички и много, много, много се надявам съвсем скоро да си пишем в едни други теми :D
Активен
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*

    iliqnka_85

  • *
  • 48
  • Ако не ти пука къде си-значи не си се изгубил
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #32 -: Юли 10, 2013, 12:26:56 pm »
sixsens
точно така се чувствам-все едно съм спряла да живея-живея само в моментите след овулация,когато чакам нещо да се случи...адски гадно е ....живота сякаш се промени,спря...знам,че не е правилно и се опитвам да су чувствам както преди да започнем опитите.....вече обаче не си спомням каква съм била :(
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #33 -: Юли 10, 2013, 12:28:54 pm »
Mного точно казано sixsens !
И аз се  чувствам най-добре когато ходя по изследвания, но мъжът ми пък е абсолютно различен случай трябва с месеци да се уговаряме за едно изследване.  И сякаш напук на всичко всички около мен забременяват и раждат :)   
Активен
<br />
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #34 -: Юли 10, 2013, 13:05:22 pm »
Така е момичета, променяме се. И се променяме завинаги, поне за себе си мога да го твърдя категорично. Опитвам се понякога да си спомня дали съм била такава и преди в някои отношения, ами не си спомням. Дори и след като вече имам дете, минаха повече от 3 години откакто спечелих борбата, но онзи горчив вкус си остана. Станах някак цинична към живота.... Да не говорим, че нервите ми са съсипани, къде от стерилитета, къде от други фактори след това, но то всичко се натрупва и в даден момент започва да избива. Затова казвам, че е много важно да се съхраните, защото после живота не става по-лесен. Много често, когато имаме проблем с безплодието, имаме склонността да идеализираме майчинството и изобщо живота след появата на детето. Всичко не се струва, че ще бъде по мед и масло и щом като вече имаме дете, то непременно всичко ще си дойде по местата и ще сме безмерно щастливи. Не че не сме, не ме разбирайте погрешно, но често след сблъсъка с реалността, оставаме понякога разочаровани. Не от децата си, естествено, а като цяло от идеите, които сме имали как ще протече всичко след като така чаканата рожба дойде на бял свят. Може би, защото сме си мислели, че щом веднъж успеем, другите неща не са толкова важни, това ще ни е достатъчно и ще бъдем едни прекрасни родители, спокойни, уравновесени, ще приемаме особеностите и трудностите  по отглеждането на детето по-леко, по-спокойно.... Не винаги се получава така, обаче. Особено ако сме имали прекалено идеалистични представи :lol: В никакъв случай не искам да кажа, че едва ли не ще е зле, мнооооого трудно и непосилно. Не, просто ще е както при всички останали, но ние като дълго чакали и борили се, някак сякаш подсъзнателно сме се настройвали, че накрая ще бъдем компенсирани за страданието, болката и всичко после ще е лесно. Но не е, както казах, животът си тече, както при всички останали.
Затова и наблягам на този момент със съхранението и умереното иделизиране. Много е трудно човек да се пребори със себе си, то затова е толкова тежка тази борба. Защото е двойна - от една страна със стерилитета, от друга със самия себе си. Знам, че от моята уста звучи лесно, защото вече съм се преборила. Много по-лесно е да се каже, отколкото да се постигне и го знам много добре, защото и за миг не съм забравила къде съм била и през какво съм минала, как съм се чувствала. Но мисля, че опитът на преборилите се е много ценен, защото дава обратна връзка какво и как се случва след това. Важно е да бъдете подготвени и да не забравяте, че има и после, важно е не само настоящето.

П.С. Леле, днес нещо ми става :lol: Големи лирични отклонения, голямо чудо. Извинявам се, ако съм досадила или още по-лошо - ако съм ви натъжила :oops: Научете се да гледате на живота маааалко по-лежерно и отгоре, ако го можех това преди, ако имаше кой да ми каже тези неща, ехееееее :lol: И за да завърша все пак положително - всяка една изживяна болка, всяко препятствие, всяка сълза - всичко си заслужава! Вярвам, че скоро всяка от вас ще го разбере от личен опит :D
Лято е, времето е прекрасно, използвайте го - не се затваряйте, не се изолирайте, живейте, че после ще го търсите :lol:
Активен
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #35 -: Юли 10, 2013, 13:20:31 pm »
Цитат на: irenaa33 в Юли 10, 2013, 12:28:54 pm
И сякаш напук на всичко всички около мен забременяват и раждат :)
Неоспорим факт.

sixsens, не се извинявай за отклонението! :bighug:
Благодаря ти за споделеното.Много ми помагаш, да знаеш!

Понякога е много трудно да си позитивен и усмихнат, когато ти се случват гадни неща, когато си разочарован и гневен и тъжен... А да си призная, понякога се натъжавам и като седя във форума... Не знам как допуснах живота ми да се върти около правенето на бебе..., някъде по пътя губим себе си..., а това е много страшно, защото вече не сме пълноценни - не сме ние.
Обаче си дадох сметка, че трябва да съм благодарна за слънцето, което вече имам в живота си, знам в какво състояние съм била преди, знам и сега.
Желая ви здраве и късмет, бъдете себе си и се обичайте и уважавайте.
Пожелавам на всички мечтите да се сбъднат!
Активен

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #36 -: Юли 10, 2013, 14:12:29 pm »
Sixsens, това което си описала напълно съответства и на моите емоции. След поредния неуспех, въпреки предварителната нагласа, че няма 100% гаранция, въпреки знанието, че това не е края, в момента съм в "дупката", и искам да съм сама там. Съжалението и съветите на близките и приятелите не само че не ми помага, а дори ме изнервят, защото изведнъж всички станаха специалисти, дават насоки и абсурдни предложения(за билки, хапчета, осиновяване), без дори да са се сблъсквали с проблема. Знам, че не е с лошо, но мисля че само човек минал през това може да го разбере. Отстрани е друго. А и тези ала-бала с положително мислене, откъсване от проблема и отиване на почивка и забавление - направо ми се повръща от тях. Още повече, когато всички процедури и изследвания не са незначителна сума и не се събират за седмица(поне в моят случай). Ако аз ги попитам дали ще заминат на някъде да се забавляват когато дете/близък е болен, дали ще ми дадат положителен отговор. Не мисля! Затова предпочитам самотата. Предполагам, че не всеки го изживява така, и не е правилно, но това е моят избор. Преди всеки опит си казвам, че съм подготвена за евентуален неуспех и мога и ще се справя, но след всеки ми е още по-трудно да го преживея. Не се отказвам. Просто ми трябва време да си изстрадам мъката. И аз като се чувствам жива, пълноценна и полезна единствено когато действам, когато съм в процедура. Знам, че чакането на "чудото" не ще ми помогне. Затова продължавам напред!
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #37 -: Юли 10, 2013, 21:20:23 pm »
Здравейте момичета!
Явно при всички нас, които се борим с това мислите и чувствата са ни сходни, но всяка една от нас го преживява по различен начин. Положителното мислене може би помага, но в определени моменти. Когато обаче подобни съвети чуем от хора, които не са минали през това наистина дразнят изнервят и какво ли още не. Близките ни в стремеж да ни успокоят казват неща, които ни нараняват повече.
И колкото и да сме силни и да си мислим, че не ни се отразява чак толкова зле има моменти в които осъзнавам, че не е така. Като ми кажат "Успокой се малко, много си изнервена" - да изнервена съм сигурно има за какво. Аз съм човек, който не показва проблемите си пред другите, защото не искам да ги натоварвам, но това не значи че нямам такива. В момента съм в стимулация, поставих си за цел да мисля положително, да се храня здравословно и какво ли още, защото вярвам че този път ще успея, но така както мисля "положително" изведнъж ме обзема страх от евентуален неуспех, започвам да цивря и си мисля как ще успея да го преживея този път - при тази силна вяра разочарованието ще ме докара до голямо отчаяние. Мисля си и за това като успеем какво следва, дали ще бъдем добри родители, ще възпитаме ли децата си добре. Около нас всички са с деца и си правим изводи за това какво е добре да правим и какво не, но не е сигурно, че това ще ни помогне. Вярно е че цялта енергия си я съсредоточваме в борбата с безплодието, защото в момента това е "нещото" което трабва да преодолеем. Надявам се наистина да успеем да се съхраним и без значение от това в какви дупки ще изпадаме, важното е да излизаме от тях и да не сме прекалено вглъбени в отчаянието си. Дано всички успеем!
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #38 -: Юли 18, 2013, 19:59:11 pm »
Момичета, пиша ви единствено да ви вдъхна малко надежда. Аз не съм една от вас, но няколко мои познати минаха през това и имам някакво бегло понятие как се чувствате. Въпросът е никога да не губите надежда, дори и докторите да ви казват, че няма да можете да имате деца, това не означава,  че е така. Отиде някъде със своите половинки, на планина, на море, отърсете се от всички проблеми и лоши мисли. Чудото ще се случи и на вас, но ако се напрягате постоянно няма как да стане. Желая успех на всички и дано скоро да се похвалите, че ще ставате мами! :)
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #39 -: Юли 18, 2013, 20:48:11 pm »
Alike, не пиши глупости, с тях надежда няма да вдъхнеш.

Всеки коментар на тази страница, и почти всеки в темата, споменава изрично, че думи като твоите са най-дразнещите и най-болезнените за хората с репродуктивни проблеми. Приеми, че добрите намерения не са основание да даваш съвети за проблем, който не познаваш и не разбираш.
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #40 -: Юли 19, 2013, 14:09:38 pm »
Цитат на: цигу в Юли 18, 2013, 20:48:11 pm
Alike, не пиши глупости, с тях надежда няма да вдъхнеш.

Всеки коментар на тази страница, и почти всеки в темата, споменава изрично, че думи като твоите са най-дразнещите и най-болезнените за хората с репродуктивни проблеми. Приеми, че добрите намерения не са основание да даваш съвети за проблем, който не познаваш и не разбираш.
:good_post:
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #41 -: Август 16, 2013, 14:48:14 pm »
Здравейте момичета,

изчетох почти целия форум, но най-после мисля че открих своята тема :)
Определено след всичките истории, които срещнах доста се окуражавам, че трябва да намеря сили и да се справя. По начало аз съм страшно емоционална и това досега ми е създавало много проблеми в живота - още от тинейджър дори са ме водили на психолог родителите ми, но това си е до душевност .... Мислех че с времето съм го надраснала, т.к. започнах доста по-"мъжки" да се справям с живота, но срещата със стерилитета ме събори тотално! Лошото е че като цяло съм прагматичен човек и знам, че нещата с рев няма да се оправят, имам и опит да знам, че като се стегна имам силите да се справя с всеки проблем, и от известно време се самонаказвам с ядосване, че хем го знам хем като че ли все повече задълбавам в проблема вместо да се стегна!
Аз за разлика от повечето жени тук не бях изненадана от диагнозата. Но не мога да ви кажа дали по-лесно се преживява, когато с години си знаел за проблема и реално не си го решил..... Накратко имам поликистозни яйчници, диагностицирани още докато бях на 15-16години. Пила съм противозачатъчни и съм гледала да не се отпускам през цялото това време, защото при всеки преглед (минимум 2 пъти годишно) докторът все ми казваше, че трябва по-навреме да забременявам и т.н. ..... сами разбирате как звучи това на една 16 годишна! :( Преди няколко години докторът изрази мнение, че имам двурога матка (в последствие се оказа че е със септум, а не двурога) и започна още по-настоятелно да ми обяснява че трябва рано да раждам..... а аз винаги още от малка съм си мечтала за голямо семейство, деца,.....въобще тези приказки много ме отчайваха и притесняваха с всяка изминала година! Затова и на моят мъж още от начало му бях споделила всичко и двамата не очаквахме да стане лесно, още повече че той е карал заушка като дете и не знаехме дали няма проблем (уж няма, ама....). В крайна сметка в началото и двамата започнахме с опитите (просто спряхме да се пазим) без големите очаквания. Когато обаче минаха няколко месеца аз започнах да изпадам, в истерия, че няма защо да губим време в "естествени" опити щом е ясно, че проблем има. Захванахме се, изследвахме се и за щастие не изскочи нищо ново - имам проходими тръби, а неговата спермограма макар и да не е идеална не е причина да не се справим с повечко усилия или АРТ. Започнах обаче да се скапвам след първите месеци, в които проследихме с док овулация, опитвахме целенасочено и нищо не се получаваше :( Сменях си настроението по няколко пъти на ден от "трябва да действаме смело", до "не мога повече, да става каквото ще"! Накрая в някакъв пристъп отново на "сега или никога" си записах час за репродуктивната клиника, в която се следим и изследваме и пристъпихме към инсеминация.....Няма да навлизам в детайли за това колко истерии имах само по време на цикъла за това че ще стане или няма да стане, но реално процедурата мина безкомпромисно! ОЦелихме момента, имах два фоликула, той беше отделил достатъчно сперматозоидчета с 95% подвижност..... Няколко дена бях в еуфория! Естествено нямах търпение да си направя тест, но дори гледах колички за близнаци....така ми се искаше да стане  :oops: , а едно вътрешно гласче само ме сдухваше, знаейки, че при нас никога нищо не става лесно и без рев!!! Е резултата по-отрицателен нямаше как да е! Дори не ми закъсня..... два дена ревах, виках, крещях...... и  сега съм привидно спокойна, но мога да ревна всеки един момент!

Ядосвам се на себе си, че не мога да се контролирам! Та това ни е първият опит, има още какво да се направи! Но се ядосвам, че сякаш нямам сили да се боря.... нямам сили и само се затварям защо на мен, защо така....
Мен не ме е срам и страх да говоря. Повечето хора около мен знаят че имаме проблеми - дали в детайли или не, но знаят! Но както и повечето тук сте написали, просто не мога повече да чуя и един път, че трябва да се успокоя и ще стане или как ще видим и ще намерим решение и как кой доктор ме е излъгал че не мога да имам деца (все едно аз не съм проверила всички опции и не съм изчела и те знаят повече от мен, като никога не са се сблъсквали с проблема....). Направо изпаднах в страх, че някоя приятелка ще ме попита как съм (с най-добри чувства) и ще и се накарам за нищо, просто защото не мога да понеса повече човешкото неразбиране..... неразбиране не че има а проблем, а че борбата му изисква страхотна воля и сила, и че на мен това ми липсва.....и че просто едно рамо ще ми даде сили да се боря! Никакви съвети или нещо друго! :(
Спирам сега, за да не ви отегча. Но наистина четейки ви ми давате точно тази сила и подкрепа и искам да ви благодаря, че сте написали всичко толкова лично и емоционално и така не се чувстваме толкова сами!
 :bighug:
Активен
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #42 -: Август 16, 2013, 16:18:35 pm »
Mousyt, не се тревожи! Това, което описваш е етап, през който трябва да минеш, за да продължиш напред. И аз съм имала такива моменти и то много - ту пълно отчаяние, ту еуфория, гняв - защо на мен, яд, че не зависи от мен и още много, много емоции, които и ти самата описваш. Трябва да си го изживееш този етап, няма начин :? Но ще мине и ще дойде следващия - на непоколебимата вяра, че ще се пребориш. Трудно е, много е трудно, няма какво да се лъжем, в един момент приятелите и близките ни с тяхната загриженост повече вредят, отколкото помагат, но не е по тяхна вина. Аз лично просто се поодръпнах и гледах да избягвам темата. Ако случайно се подхванеше, се стараех да я приключа бързо и категорично, няма смисъл да се обясняваш. Колкото и да ти казват, че те разбират, факт е, че само така си мислят. Не го правят с лошо, искат да помогнат, но се получава обратния ефект, защото това наистина няма как да го разбираш, ако не си го изпитал. Не може да се сравни с нищо друго, не може да се опише, хората могат само да предполагат какво е, но не и да разбират. Забелязвала съм, че често дори се чудят защо пък чааааак толкова навътре приемаме нещата и се тръшкаме едва ли не, като то толкова по-лоши неща имало на тоя свят 8O Ей тия безумни опити да ме успокоят, защото знам, че това е била целта на подобни изказвания - да ми покажат, че ето на - не се е случило най-лошото и винаги може да е по-зле, направо ме вбесяваха :x Чувствах, че сякаш искат да омаловажат болката ми, сякаш, ако пази боже не е умрял някой, значи моето не е никакъв проблем. Знам, че не са го правили с тази умисъл, но аз точно така го усещах и това ме караше да се чувствам ужасно самотна. Никой не разбираше мъката ми, освен другите като мен. Затова и Зачатие стана второто ми семейство, мястото, където нямаше нужда да обяснявам как се чувствам и защо.
С времето гнева и страха се превръщат в движеща сила, аз съм малко инат и нещо като не става, се амбицирам още повече. Не че не съм изпадала в дупки на отчаяние, ревове и истерии. Но винаги се изправях и продължавах, не можех да допусна да се откажа. И ти няма да се откажеш, бъди сигурна. Не се обвинявай, че се страхуваш, че плачеш, че истерясваш. Няма нищо по-нормално от това, при тези обстоятелства. Позволи си да изживееш всички тези емоции, за да можеш да продължиш напред. Доколкото разбирам, нямате и сериозен проблем, така че за отчаяние е твърде рано. Крачка по крачка, нещата ще се случат, важното е да знаеш, че си на правилния път и да имаш вяра.
Успех!
Активен
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #43 -: Август 19, 2013, 12:54:45 pm »
sixsens,
благодаря ти за отговора. Наистина като те четях и ми стана едно такова, не толкова самотно, защото  както ти сама казваш, човек който те разбира се различава по думите. Аз имам нужда да говоря, да споделям за да се разтоварвам. Не ме тревожи да споделя проблема с близки и познати, не ме е срам или нещо друго. Дори на хора които малко познавам често им казвам да не говорят без да знаят по адрес на другите, защото безплодието е много тежко и е по-важно и от кариера и от всичко! (т.к. в настоящата ми работа доста се злослови по адрес на майките и коя кога забременяла и аз много се дразня, а и аз съм тук от скоро и ако забременея хич няма да се ядосвам за фирмата....)
Моят мъж много ме подкрепя, но макар и да е лъчезарен и отворен човек, последните две години неуспешните ни опити се оказаха един от многото ни проблеми в житейски план и виждам, как и той го изживява и се тревожи, но се затваря... Ядосва се на себе си, че не може да ми помогне (да говори с мен за да се разтоварвам аз) и това още повече го затваря  :balk_132:
Въпреки, че за да не се получава толкова време, явно проблем има, както и ти казваш - надявам се да не е сериозен. Опитвам се да се успокоявам, защото все пак не сме губили време, хванали сме се направо с всички важни изследвания и поне засега нямаме по-сериозни диагностицирани проблеми.
Имам приятелки, които също имат проблеми с безплодието и се старая винаги когато имам нужда да говоря на тази тема да търся тях, защото знам че ще ме разберат и няма да ме натоварят :)
Едната обаче вече има бебче и сега е доста ангажирана с него, а на другата мъжът и не е такъв работохолик като моя и имат доста занимания в свободното време и рядко успяваме да се видим. А и аз много се радвам за нея, защото колкото повече са заедно и се обичат имат шансове да успеят (при все че са с неизяснен стерилитет).
Много се радвам, че тук има хора като теб и другите момичета, които знаят какво ти е и могат просто да те изслушат и без да говориш смислено и да имаш конкретни въпроси  :oops: ..... само за да си излееш думите.
Знам, че има хора които се стягат и сами се справят с положението, но за жалост аз съм от по-разговорливите.... Но след като онзи ден писах тук и прочетох поста ти, успях да изкарам един хубав уикенд с мъжа ми, без да се напрягам че не иска да ме слуша и двамата да се поотпуснем от проблемите и днес колкото и да е странно вече се усмихвам и броя дните до следващата среща с докторката като дни до празник!
Благодаря ви!
 :bighug:
Активен
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #44 -: Август 19, 2013, 23:11:01 pm »
Хехе, радвам се, че си по-добре :D
За мъжа ти мога само да ти кажа, че те разбирам повече от перфектно, моят е същия. Аз също съм разговорлива и исках да говоря по темата, да нищя и разнищвам, да си излея мъката, да обсъдим плана на действие и т.н., а той се ядосваше и ми казваше - стига си повтаряла едно и също, какъв смисъл има, като нищо не можем да направим, само се ядосвам 8O Недоумявах, как така не му пука как се чувствам, защо не иска да говорим, а то се оказа, след много разговори, караници, ревове и вадене на думите с ченгел, че когато му говоря, той се чувства още по-зле, виждайки ме колко ми е тежко и знаейки, че не може да ми помогне. За него просто е по-добре да не говори по темата, макар постоянно да го мисли и изживява, а на мен ми помагаше говоренето. Обясних му, че аз не очаквам от него да прави нещо, не го обвинявам, че е безсилен, но имам нужда от него като партньор, да ме изслуша, да ми даде рамото си, та кой друг би ме разбрал и утешил по-добре от собствения ми партньор, с който сме заедно в тая борба, за Бога! Е да, ама не, мъжете са си такива. Не ги оправдавам, дори се ядосвам, че тях все трябва да ги щадим - те горките все много тежко го изживяват, все горкото им его било накърнено, ай сиктир, пък ние сме от стомана сякаш :x Не го оставях аз, като имах нужда, си говорех и толкоз. И съм ревала и съм се тръшкала, и сме се карали, че искам от него просто да си преглътне малко егото и да ме изслуша. Не ми стига, че пред хората трябваше да се съобразявам и да се правя, че нищо ми няма, че трябваше да си крия сълзите си по улиците, като видех бременна жена или бебе, да отговарям остроумно и спокойно на тъпите въпроси тип - айде, какво чакате, няма ли да забременяваш :x, да се чудя как да живея всеки ден с тая болка, ами на всичкото отгоре, като се прибера вкъщи, където би трябвало да се отпусна и да си страдам тихо и кротко, да се съобразявам и там, щото нали, милото да не го разстройваме. Айдееее, как не, с мен кой се съобразява? Мен кой ме щади? Стига сме ги оправдавали тия мъже за това, че са слаби, защото - да, те са слаби, каквото и да се твърди за "силния пол". Те са едни егоцентрични лигльовци /в по-голямата си част де, има и изключения/, които много им е важно да си запазят мъжкото его и да не им се наруши душевния мир. Добре че поне не ми правеше физиономии и не се запъваше за изследвания, да го моля с месеци и години да се изследва, че сигурно щях да се разведа. Като знам колко такива мъже има, не е истина. Поне в това отношение нямаше грешка - каквото кажа - става и тръгва. Но и аз не се пристисквах да го щадя и ожалвам. Двамата сме в тая борба, всеки да си понесе своята част, иначе не става. Не си мисли, че трябва да се справяш сама с това. Не, не трябва! Няма срамно да търсиш помощ, няма срамно да плачеш, да си слаба и да нямаш сили понякога. Ние сме хора все пак, не сме роботи, а тази борба може да бъде мнооого изтощителна. Ще се справите, ще видиш, просто не си позволявай твърде дълго и често да си в дупката. И не си втълпявай, че ако вземеш да си щастлива от време на време, въпреки, че още нямаш дете, значи си някаква грешница, няма такова нещо. Детето не бива да бъде фикс идея и самоцел, не бива да допускаме то да бъде единствения смисъл на живота ни, защото ще загубим себе си. И когато един ден имаме дете, вече няма да имаме себе си, а това не е добре, нито за нас, нито за детето ни!
Активен
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #45 -: Август 23, 2013, 15:18:59 pm »
Така....поне не съм сама лудата дето се ядосва на всичко това :)
Аз от въпросите на околните не се сдухвам... не знам как но спрях да го приемам вътрешно. Сдухвам се от другите деца. Например сестра ми има две страхотни дечица и те не живеят в БГ. Сега си бяха тук лятото и аз адски много им се радвам, но в същото време усетих и че адски много се депресирам от това. Дъщеричката която е на 9 месеца страшно много прилича на мен. Не само като бебе, но и сега като съм голяма просто тя прилича повече на мен отколкото на майка си, баща си и брат си. И всички които ни видят само това повтарят. А тя е такъв бонбон - веднъж като я вземеш и не можеш да се отлепиш от нея :-* . И ми става много мъчно. Мъчно ми е, защото знам че сега няма да я видя пак половин година, защото ми се иска да се занимавам с нея нон-стоп и да и се радвам и да си играя, но т.к. сестра ми е по-властна някак все нещо съм сбъркала и се подсещам, че аз не мога да и се радвам истински, че тя не е мое дете.... в този момент ги гледам как макар и да са леко шантаво семейство са си четиримата заедно и им е добре, а аз съм сама.... сама съм защото моят съпруг се претрепва от работа заради нас и повечето време съм сама. Започвам да се ядосвам и на него, че не ми обръща внимание, че не прекарваме времето заедно и че не седи като мен нон-стоп да мисли за забременяването.... и започвам да се усещам все едно аз никога няма да бъда щастлива и няма да съм на мястото на сестра ми. Излишно е да споменавам, че когато те са тук цялото внимание на цялото семейство е фокусирано само и единствено върху тях. И то не в степен, в която нямат време за мен, а в степен в която очакват от мен да забравя себе си и собственото си семейство и проблеми за да им угаждам, че сега така било..... да ми вземат колата, да ми звънят постоянно на работа със задачи и т.н. И въпреки, че не мога да не се радвам, че сестра ми е щастлива и има прекрасно семейство, не мога да си обясня защо тя за всичко си беше направила план, чака до късно да забременява заради кариерата си и накрая всичко стана както очакваше - и двата пъти забременя от първия път! Защо аз и кариерата си жертвам и не мога да имам планове и мечти, защото не знам защо не става и кога ще стане.... И родителите ми никога няма да ме разберат, защото са опиянени от идеята за двете си внучета и не биха се трогнали от моята липса на деца. Това чувство е умножено по две, защото с малки отклонения същото важи и за семейството на мъжа ми. И накрая ние с него си оставаме в БГ, претрепваме се от работа, гледаме си родителите и им помагаме, за да може те (и неговите и моите) във всеки един момент да приказват и мислят само за децата и внуците им, за които им е мъчно, защото са в чужбина.... Адски ме сдухва това, а не мога да се сърдя никому, защото знам че и на тях им е мъчно.
Като ви слушам за мъжете, направо ме е срам да се оплача :( Моят мъж е душичка - всичко би направил за да сме добре. Работи денонощно за да се издържаме. Може би и затова като му се ядосвам едновременно с това ми е гузно, че го правя.... И все пак както пишеш, не може все тях да ги жалим! Не може да вървя след него за да го подсещам да си изпие андрозитола....Той не отказва да го пие, когато говорим винаги декларира че е готов на всичко за да стане....но просто забравя?! Е не мога да си обясня, как може нещо ако толкова го искаш, ако обичаш човека до себе си и той страда, плаче ядосва се и то с месеци и години ти да не можеш да се самоконтролираш за такова нещо! Не го разбирам. Но когато говорим никога не ми отказва, да не иска да ходи на изследвания - страшно е изпълнителен. Но е като малко дете - аз да организирам, да мисля, да му кажа, да го заведа и всичко прави! Но инициатива - 0! И в моменти като горния, като гледам щастливите семейства заедно започвам да си мисля, че ние няма как да имаме деца точно защото ние не сме заедно - той е все изморен и все го няма.... Само се моля да успеем да го преодолеем и да се съхраним като семейство. Детето ми е най-съкровената мечта в живота, но не ми е самоцел. Дори да трябва да си осиновим, пак ще съм щастлива. Просто на моменти ме е страх, че така не можем да сме заедно за дълго, и че индиректният емоционален натиск от семействата ни ще ни съсипе душевно и двамата. И че имайки кръвни внуци, заченати сякаш това е най-лесното нещо на света, те никога няма да разберат какво е да не можеш и това ще ме отблъсне от тях. То вече ме отблъсква, но аз се старая на рационално ниво да не се поддавам..... но е трудно. Все едно си най-самотният човек на света: мъжа ти го няма и ти обещава напразни надежди, семейството ти не те разбира, приятелите ти си имат вече техният живот и само ти показват щастливите си семейства.....
Четенето тук във форума на мен лично ми е най-ценно, точно защото виждам че има и много по-заплетени житейски истории и се чувствам не толкова самотна. Та мен семейството ме подкрепя (по свой си начин) поне, никой не ми пречи, не ми се кара и т.н.
Стана много дълго, но наистина последните дни си го събирах и исках да го излея някъде :(
Активен
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #46 -: Август 23, 2013, 16:03:43 pm »
 :bighug: :bighug: :bighug:
Много добре те разбирам, повярвай ми! Макар ситуацията с моята сестра да не е като при теб. Но знам какво е да се чувстваш самотен и неразбран..... Сестра ми забременя в месеца, в който аз направих първата си процедура - за жалост, неуспешна. В момента, в който разбрах че е бременна, сякаш света ми се срина. Радвах се за нея ужасно много, но страдах за себе си още повече. И започнах надпреварата... Боже, как звучи само :oops: Но е факт, сякаш се надпреварвах с времето, казвах си, че на всяка цена аз трябва да забременея преди тя да е родила. И не, не защото имах фикс идея, просто се страхувах, че няма да преживея този момент, че няма да мога да отида да видя собствената си сестра и собствения си племенник. Слава Богу, съдбата се смили над мен и аз разбрах че съм бременна 2 седмици преди сестра ми да роди. Не казвам, че задължително нямаше да мога да се зарадвам и да ги видя ако не бях забременяла, сигурно щях, но агонията ми щеше да ужасна. Знам колко отвратително звучи, знам колко е нелогично, грозно и дребнаво, но не можех да контролирам емоциите си. И знам, че щеше да е така, защото го преживях веднъж с най-добрата си приятелка. Тя роди, отидох да я видя в родилното и докато чаках в коридора и чувах как плачат бебетата, нещо зверски ме хвана за гърлото, не можех да дишам, сълзите ми рукнаха, просто бях като някаква развалина, чак толкова зле не съм била преди това. Добре че бях със слънчеви очила, хукнах през глава от болницата, прибрах се и се скъсах да рева, неее, направо си виех, хълцах, треперех, абе направо нервна криза ли, какво беше, не знам. Имах чувството, че сърцето ще ми се пръсне. Добре че бях сама. Беше ужасно, не знам какво ми стана, но беше ужасно и като забременя сестра ми, си спомних този епизод и пак ме стегна за гърлото :( Сега като си спомня за това, ужасно се срамувам, аз и тогава се срамувах... Но не можех да го спра.... Чувството беше.... дори не мога да го опиша, сякаш някой ми изтръгва сърцето с голи ръце, абсолютно усещане за безнадеждност, отчаяние и мъка, усещах физическа болка. Та така, знам как се чувстваш, чудесно те разбирам. Който не го е изживял това, няма идея какво е в душите ни, дори собствените ни майки!
Не се чувствай виновна, ако трябва сподели с близките си как се чувстваш и какво ти причинява поведението им, дори да не е нарочно. Ако трябва - дори се дистанцирай, ти сама трябва да се щадиш, друг няма да го направи!
Активен
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #47 -: Август 23, 2013, 16:36:32 pm »
И аз минах през това и се мразех за това.Сестра ми забременя спонтанно по погрешка.Аз като рабрах не можах да мигна цяла нощ.Много се радвах за нея, знаех, че това е най-правилното за тях двамата, но аз съжалявах себе си, нас като цяло.Когато се роди малкия бях най-щастливата леля и най-нещастната жена.Имаше период в който всяко тяхно идване ме докарваше до голяма радост, но като си тръгнеха бях опустошена вътрешно.Но всичко минава, научих се да се радвам на малкия човек и на сестра ми и да не вплитам различните чувства.
Активен

*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #48 -: Август 23, 2013, 16:56:08 pm »
Mousyt, винаги очакваме най-близките ни да прояват повече разбиране в такава ситуация и когато това не се случи, негативния привкус остава. Това е нормално. Но те не го правят с лошо, убедена съм в това. Просто, човек, който не го е преживял и не се е сблъсквал лице в лице с проблема не знае какви усилия са необходими, за да продължиш напред в що годе нормално състояние. Гледането от страни не те прави част от "играта". Дори и родителите къде от незнание, къде поради възрастови изменения или просто характер не си дават сметка, че с някои непремерени действия биха нанесли повече вреди отколкото ползи.

Сестра ми претърпя тежка гинекологична операция в тийнейджърските години и лекарите не са дали особена надежда на родителите ми, че изобщо ще има деца. За щастие и с двете си деца забременя почти веднага напълно нормално, което е истински късмет. Всички я гледаха като писано яйце и на моменти, да ме прости Господ, но много се дразнех и негодувах, защо се полагат такива грижи, като тя няма никакви оплаквания, дейна и работоспособна, а в същото време аз обирах хамалогията и негативите. Е, мина време и реших, че съм готова да ставам мама, но не се получи точно така. И както никой не мислеше, че имам някакви проблеми, така те започнаха да излизат един по един. Изследвания, лекарства, ходене по прегледи. В този период родителите ми почти не се интересуваха какво правим, защото бяха ангажирани с помощ по отглеждането на племенничките. Не съм се сърдела, макар на моменти да ми е било криво. Но така са разбирали - фокусът е бил изместен на друго място, а и не са искали излишно да ни натоварват с коментари и въпроси. Последва първа неуспешна бременност, след която още изследвания, които вече очертаха част от проблемите. Втора бременност, която също завърши неуспешно. След нея си мислех, че не мога да понеса следващ неуспех. Толкова надежда и очаквания се сринаха. Не говорех с никой, страдах си тихо у дома. Дори ходех сама на кино...това много ме успокояваше.
Е, последва трета бременност, също неуспешна и сега знам, че бих понесла и следващ неуспех ако недай Боже се случи. Както едно от момичетата беше писало в предишни постове - отпускането и депресията продължават макс. седмица-две и после пак се стягам. Третата бременност за нас беше катализатор да се решим на осиновяване. Някак винаги съм си мислила, че ще го направим. Сега имаме прекрасно детенце, което не ме оставя да се хвърлям в размисли. Но пак сме на стартова позиция. Благодарение на споделената информация и опит тук се насочихме към специалист, който вярвам, че ще ни помогне да имаме второ дете. Действието ми дава надежда и сила. С всяко изследване и манипулация си давам кураж, че сме по-близо до успешния край.

От сегашната си камбанария, знания и опит може би бих постъпила по друг начин, вероятно нямаше да губя време и щяхме да започнем по-рано, но не съжалявам. Благодаря и на съпруга ми, че нито за момент не се отчая и ме е подкрепял във всички решения. Дори на моменти се дразнех на неговия позитивизъм, когато ми е идвало да крещя от отчаяние. И той е преживявал неуспехите без съмнение, но нито за момент не го показа и не се отказа.

Благодаря ви момичета за споделения безценен опит!  :bighug:

п.с. Mousyt, сама казваш, че детето не бива да бъде фикс идея, това е една добра основа за трудния път, по който вървиш!  yahoo_17
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #49 -: Август 24, 2013, 23:51:51 pm »
Много ви благодаря за подкрепата момичета  :bighug:
Хубаво е че има с кого да говориш на един език :) Напълно осъзнавам, че роднините не искат да ни наскърбят. Специално нашите семейства (и на двама ни) са много любящи и даващи и въобще всичко биха направили за нас... но на мен това ми помага само да успея да не се отблъсквам от тях, но не може да утеши болката, която изпитвам. Още повече дори се чувствам по-зле затова че те са толкова добри, а аз като че се озлобявам на тяхното естествено поведение :( Смея да кажа, че засега тези терзания са само в моята глава.... с няколко дребни изключения (с моите родители поне) съм успявала да се сдържа и да не реагирам никак, т.ч. силно се надявам те да не чувстват тези ми негативни емоции... затова и го казвам, за да ми олекне и да не тежи с опасност да се излее :)
Засега мога да кажа, че съм успяла да постигна следното: Като изпадна в криза целият свят е черен и никога нищо няма да се оправи и въобще не ми се живее..... За щастие това са епизоди, основно провокирани от някакви случки. През останалото време все си повтарям, че сега ще стане, че ето ние нямаме чак такива сериозни проблеми, като повечето момичета тук, и щом те са успели да намерят сили да се преборят, значи че трябва да имам сила и търпение и че всяко нещо си има обяснение :) Дори не съм сигурна дали се ядосвам заради липсата на бебе или просто заради неуспеха, заради безизходицата и липсата на знание за бъдещето - дали и кога ще стане. И то не защото не искам повече от всичко детенце, а защото все още сме (относително) млади и защото както казах ми е мечта, не самоцел и сама се старая да си налагам да не го мисля, точно за да не изпадам в истерии :). Така че засега добре се самозалъгвам, дано да успявам и за напред, защото само това е начина да продължа да се боря....
 :bighug:
Активен
*

    iliqnka_85

  • *
  • 48
  • Ако не ти пука къде си-значи не си се изгубил
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #50 -: Август 25, 2013, 21:16:28 pm »
момичета,след месеци опити-видях двете чертички-на 11.07...на 13.08-абразио-мисед в 9г.с.-сърцето ми сякаш се пръсна...изплаках си очите,всеки ден си мисля,че няма да мога да издържа,отчаяна съм,толкова го искахме това дете......дали пак ще съм щастлива,имам прекрасен мъж,искам пак да го видя усмихнат :(.....не знам на къде отивам и не знам дали ме интересува...
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #51 -: Август 25, 2013, 22:16:06 pm »
Илиянка, прекрасно те разбирам, преживяла съм го 3 пъти. След години опити, лечение, изследвания имах мечта, в която се вкопчих с цялото си сърце. От първия ден, в който видях кръвния тест започнах да правя планове, да гледам сайтове за колички, накупих книги за бременността. И в деня, когато бях на пореден преглед, за да видим малкото човече и бяхме решили да съобщим хубавата новина на родителите ни трябваше да им кажем, че всъщност всичко е свършило. За минути светът ми се срина, мечтата си замина толкова бързо, колкото беше дошла. Усещах болката с цялото си тяло. А като постъпих в болницата за абразио и ме попитаха дали бременността е била желана си мислех, че това е някаква лоша шега, последния пирон в разбитото ми съзнание. Ревах дни наред, не общувах с околните. Но и това отмина. При втората неуспешна бременност картинката се повтори, но агонията продължи по-дълго, тъй като лежах от ден първи и се вкарах моментално във филм на ужасите. Мислех, че следващ неуспех ще ме отведе в лудницата. Колкото и клиширано да звучи с времето минава, но да кажа, че се се забравя би било самозаблуждение. Болката от загубата остава макар и силно притъпена. И има моменти, в които си мисля какво ли щеше да бъде сега ...
Не мисли, че няма да бъдеш щастлива. В момента си много крайна в емоциите си, което е напълно разбираемо. Дай си време, поплачи, но и желанието за дете е един много хубав стимул, за да продължиш напред. Чудесно е, че мъжът ти е до теб, защото този път и тази борба е за двама и подкрепата на партньора е неоценима. Когато се почувстваш готова поговори с лекаря си дали не е удачно да направите изследвания, които да ви насочат към евентуален проблем, който би могъл да е причината за неуспешната бременност. Бъди силна и вярвай!  :bighug:
Активен
*

    iliqnka_85

  • *
  • 48
  • Ако не ти пука къде си-значи не си се изгубил
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #52 -: Август 26, 2013, 18:42:28 pm »
Dodich,благодаря ти...ужасно съжалявам,че си преживяла това 3 пъти...колко ли болка може да събере човешкото сърце...сега ми предстоят изследвания,макар,че докторите не препоръчват такива при еди мисед...рядко се повтаряло,но за жалост ти си опровержението на това твърдение
« Последна редакция: Август 26, 2013, 19:01:15 pm от iliqnka_85 »
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #53 -: Август 26, 2013, 22:13:11 pm »
И аз съм го чувала това, включително и от лекар, но ако има проблем той няма да изчезне от само себе си колкото и да чакаш. А за да се бориш с нещо трябва да знаеш какво е то. Дано при вас е  било лошо стечение на обстоятелствата, но каквото и да покажат изследванията ви ще разполагаш с повече информация, която да ви насочи към следващите ви стъпки. 
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #54 -: Август 26, 2013, 23:14:19 pm »
Цитат на: Dodich в Август 25, 2013, 22:16:06 pm
Илиянка, прекрасно те разбирам, преживяла съм го 3 пъти.
А аз 2 пъти .. ето, поредното опровержение. :? И съжалявам, че ти се налага да преминеш през това, Илиянка!
Но, чудесата се сбъдват.
Иска ми се да ти кажа, че всичко ще бъде наред, защото на всички така ни се иска, но истината е, че има много трудни и черни моменти в живота ни.Затова ще ти кажа, че силата да промениш това е в теб.Колкото и налудничаво да ти звучи - така е!Но е хубаво да си дадеш малко почивка от това да бъдеш силна, ако се чувстваш отчаяна.
Почини си, намери нещо друго да правиш поне за месец, и си зареди батериите на позитивизма.
С теб съм! :bighug:
Активен

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #55 -: Август 27, 2013, 01:37:13 am »
Цитат на: sixsens в Август 23, 2013, 16:03:43 pm
:bighug: :bighug: :bighug:
Много добре те разбирам, повярвай ми! Макар ситуацията с моята сестра да не е като при теб. Но знам какво е да се чувстваш самотен и неразбран..... Сестра ми забременя в месеца, в който аз направих първата си процедура - за жалост, неуспешна. В момента, в който разбрах че е бременна, сякаш света ми се срина. Радвах се за нея ужасно много, но страдах за себе си още повече. И започнах надпреварата... Боже, как звучи само :oops: Но е факт, сякаш се надпреварвах с времето, казвах си, че на всяка цена аз трябва да забременея преди тя да е родила. И не, не защото имах фикс идея, просто се страхувах, че няма да преживея този момент, че няма да мога да отида да видя собствената си сестра и собствения си племенник. Слава Богу, съдбата се смили над мен и аз разбрах че съм бременна 2 седмици преди сестра ми да роди. Не казвам, че задължително нямаше да мога да се зарадвам и да ги видя ако не бях забременяла, сигурно щях, но агонията ми щеше да ужасна. Знам колко отвратително звучи, знам колко е нелогично, грозно и дребнаво, но не можех да контролирам емоциите си. И знам, че щеше да е така, защото го преживях веднъж с най-добрата си приятелка. Тя роди, отидох да я видя в родилното и докато чаках в коридора и чувах как плачат бебетата, нещо зверски ме хвана за гърлото, не можех да дишам, сълзите ми рукнаха, просто бях като някаква развалина, чак толкова зле не съм била преди това. Добре че бях със слънчеви очила, хукнах през глава от болницата, прибрах се и се скъсах да рева, неее, направо си виех, хълцах, треперех, абе направо нервна криза ли, какво беше, не знам. Имах чувството, че сърцето ще ми се пръсне. Добре че бях сама. Беше ужасно, не знам какво ми стана, но беше ужасно и като забременя сестра ми, си спомних този епизод и пак ме стегна за гърлото :( Сега като си спомня за това, ужасно се срамувам, аз и тогава се срамувах... Но не можех да го спра.... Чувството беше.... дори не мога да го опиша, сякаш някой ми изтръгва сърцето с голи ръце, абсолютно усещане за безнадеждност, отчаяние и мъка, усещах физическа болка. Та така, знам как се чувстваш, чудесно те разбирам. Който не го е изживял това, няма идея какво е в душите ни, дори собствените ни майки!
Не се чувствай виновна, ако трябва сподели с близките си как се чувстваш и какво ти причинява поведението им, дори да не е нарочно. Ако трябва - дори се дистанцирай, ти сама трябва да се щадиш, друг няма да го направи!
Мислех си,че тези неприятни чувства само аз ги изпитвам. Знам, че е ужасно, но аз също се опитвам да се надпреварвам в състезание, което не зависи от мен. Една от приятелките ми се омъжи преди два месеца и сега е бременна, а дори не се радва, защото смята, че е рано. Сестрата на мъжа ми е много по-голяма от мен и аз непрекъснато очаквам да каже, че чака бебе и все мисля ще съм ли първа. Съжалявам, че изпитвам това, но не успявам да го контролирам.
Активен
*

    iliqnka_85

  • *
  • 48
  • Ако не ти пука къде си-значи не си се изгубил
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #56 -: Август 27, 2013, 08:51:50 am »
ТЕД,Dodich-благодаря ви,знам,че имам сили в себе си и ще се справя,няма да чакам дълго дори искам да имам дете и никакъв страх няма да ме спре...дано Бог е с нас
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #57 -: Август 27, 2013, 10:11:42 am »
Здравей  iliqnka_85!

Много се радвам, че си решена и никакъв страх няма да те спре! Само такива думи да се чуват :)
Въпреки, че никакво обяснение не причината няма да утеши болката ти, все пак както са написали момичетата, разбирането те доближава до сбъдването на мечтата!
Стискам ти палци само така да мислиш и да не се сдухваш!  :bighug:
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #58 -: Август 27, 2013, 10:44:32 am »
Илиянка, не мога и да си представя как се чувстваш, но се опитвам и искам да ти кажа, че вярвам, че съвсем скоро ще бъдеш бременна отново  :) Чудесно е, че вярваш, това май наистина много помага!
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #59 -: Август 27, 2013, 12:26:00 pm »
Здравейте момичета!Чета и чета и не мога да ви опиша след всяка прочетена история колко по тъжна но и по-обнадеждена се чувствам.Аз въпреки, че преди няколко месеца бях изпаднала в дупка и си мислех че не мога повече да продължа, сега съм супер заредена и мисля че скоро ще видя моите две чертички.Мина много време вече от нашите опити станаха 2г. и въпреки това все още продължавам борбата със себе си за да съхраня надеждата.Минах през много изследвания, пред много лекари и вече съм във втора клиника по репродуктивно здраве.Открихме някои както казват лекарите "малки" проблеми и с нетърпение чакам да ми дойде МЦ (за пръв път  :) ) и от следващия месец започваме процедура - ин витро на естествен цикъл.Знам че шансовете не са големи въпреки че нямаме установен проблем, но както повечето момичета тук така и аз се чувствам добре само когато правя изследвания или започвам процедура.И въпреки, че знам че ако резултата не е положителен ще се чувствам смазана, предпочитам да опитам макар и с риск от разочарование, отколкото да чакам "чудото".Отдавна съм свикнала да се боря с всичко в живота и не вярвам, че без борба се случват чудеса...Но знаете ли момичета понякога си мисля че Бог изправя пред тези изпитания само силните хора като нас и знам че за всяко нещо си има причина...Мъжът ми също в началото много не ме подкрепяше и сега де, но той про си е такъв и постоянно ми казва, че ще стане.Когато за пръв път посетих клиника по стерилитет лекарката предложи веднага инсеминация, но по стечение на обстоятелствата не направих нищо и направо се преместих в друга клиника.В момента вярвам на доктора си и тя ми обясни, че при нас по-добрият вариант е ин витро на ЕЦ, защото тя предполага че ако има проблем е по-вероятно да е свързан с качеството на яйцеклетките, оплождането или имплантирането, защото при всички други изследвания всичко е ок и като направи ин витрото тя ми обясни, че дори и да не е успешно ще имаме повече яснота за откриване на проблема.Когато му обясних на моят мъж ситуацията той ме попита как така сме щели проста да си дадем парите за да си правим "експерименти" според неговите разсъждени, които много ме учудиха като се има в предвид, че той самият е лекар и много пъти той самия ми е казвал изтърканата фраза "че в медицината не винаги 2+2 правело 4"?!Но истината беше че той самият при думата "ин витро" се бе поуплашил.Сега след 2 месеца вече приема нещата по-спокойно и че просто или ще опитваме или ще губиме време и надежда нещата да се случат от само себе си.Аз разбрах, че просто мъжете малко по-трудно явно приемат нещата от нас.Осъзнавам все повече, че трябва да продължим напред въпреки всичко и да не спираме да вярваме, макар че преди няколко месеца не мислех така  :D Явно наистина това, което не ни убива ни прави по-силни  :) Успех момичета и дано скоро всички си пишем в една друга темичка :D
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #60 -: Август 27, 2013, 12:52:50 pm »
Виждам едно "слънце", което е успяло да си запази или по-скоро - възвърне надеждата. Пожелавам ти никога повече да не си я губиш. Което ми припомни крилатата фраза - и на нашата улица ще изгрее слънце. Пожелавам успех на всички, писали или само надникнали в тази тема.
Активен
*

    iliqnka_85

  • *
  • 48
  • Ако не ти пука къде си-значи не си се изгубил
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #61 -: Август 27, 2013, 17:10:19 pm »
Момичета,благодаря на всички за подкрепата.Аз в четвъртък съм на лекар и ще почваме изследвания малко по малко,да ви кажа обзела ме е страшна надежда и вяра,за пръв път в живота ми,защото аз по принцип съм доста черногледа...мисля си,че за  всяко нещо си има причина,нещата се случват точно,когато трябва,сега не е бил нашият момент,но твърдо вярвам,че до края на годината аз пак ще видя двете чертички и този път всичко ще бъде наред...тази странна за мен и появила се от нищото вяра много ме крепи и дълбоко,дълбоко в сърцето ми,тя е единствената,която ме бута да вървя напред ...
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #62 -: Август 29, 2013, 11:35:20 am »
Здравейте момичета!

Добрата новина е, че мъжът ми още е жив след вчерашния ни разговор, но лошата е че не знам сега какво ще правим... :D Вчера бяхме при докторката ни да обсъдим неуспешната инсеминация и последващите стъпки. Тя не отхвърля възможността за естествено забременяване, но и не дава прогнози. Затова ако не искаме да разчитаме на съдбата, решението при нашите проблеми е инвитро/икси. Първо обаче трябва да си направя хистероскопия за да си махна септума на матката, че е доста голям и ще пречи във всеки случай :(. Вечерта обаче се оказа, за моя изненада, че трябва да убеждавам и мъжа ми в този подход  8O . Той ми обясни, че искал още една година да опитваме естествено и тогава вече ще е готов за процедура?! Обяснението му е, че след като нашите родители са родили по две деца (без операции) и сестра ми и брат му имат деца от раз, значи трябва да стане естествено?! Направо как не го убих на място не знам..... За щастие (или не, не знам честно казано) в нас май аз съм по-силният характер и му обясних, че тая няма да я бъде да седя и да лапам мухите без ясно решение.... Та сега мъдря някакъв компромисен вариант: Да си направя хистеро, след което така или иначе трябва да изчакаме за инвитро и междувременно да опитваме естествено.... така ще му дам шанс да си пробва оптимизма, но и някак да не губим време в напразно изчакване.....
Кажете ми, идва ли момент, в който човек успява да повярва че това е неговият начин и спира да се разтъкава? На мен също ми е трудно, при липса на категоричен отговор, да не вярвам, че ще стане естествено. Трудно ми е да сложа чертата и да кажа кога е дошъл моментът да действаме и докога можем да изчакаме (все пак съм на 28, т.ч. още не е страшно). И ако аз съм готова, защото по принцип съм човек на действието а не на чакането, нерешителността на съпруга ми ме убива :(
Активен
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #63 -: Август 29, 2013, 12:30:14 pm »
Няма какво да чакаш, годинките летят много бързо. Ако стигнете до ин витро и решите да ползвате Фонда, една година само заповед ще чакате. Оттам нататък час за клиниката, пък да почнете, пък ако се наложи не дай Боже да отложите, пък изскочи нещо друго и времето отлетяло. Аз лично не бих чакала. Да, идва момент, в който просто решаваш, че трябва да действаш. Честно казано, учудвам се, че мъжът ти реагира така и с тези разсъждения за роднините и вероятностите. Такива гаранции, които той си мисли, че има - НЯМА!!! Тия неща не се предават генетично все пак. Това че родителите, братята, сестрите, стринките и чинките са имали деца без проблем, нищо не значи. Колко случаи има на вторичен стерилитет, двойката има едно дете, заченато без проблеми, опитва за второ - не става. Както днес всичко ти е наред, така утре се оказва, че нещата са се променили. Имай предвид, че при нас жените времето не работи в наша полза. На 28 години според мен изобщо не е разумно да си правиш експерименти и да седиш и чакаш. Казвам ти, понякога нещата могат от нищото да се закучат. Аз съм жив пример. Уж запушени тръби, идеален кандидат за ин витро, би следвало лесно да стане, ами познай. 3 процедури направих, за да забременея. Излязаха допълнителни проблеми, нови изследвания, чудене какво става. Късмет, че имах възможността да ги направя буквално една след друга /през 3 месеца, плащахме си ги сами/ и ми отне само година. Година от началото на процедурите. Иначе цялата борба с изследвания, диагностициране, обикаляне ми отне около 4 години. Не знаеш какво ти готви съдбата. Не чакай, може да съжаляваш.
Но се сещам нещо друго, което да направиш. Направи си хистероскопията и например направете още 2-3 мкс. инсеминации. По принцип при инсеминация се смята, че са необходими между 2 и 4 опита /дано не греша, на спомени карам/, за да има успех. Не винаги става от първия път. Освен това, ако няма други известни проблеми, т.е. уж всичко е наред - тръби, яйчници, спермограма, хормони и т.н., това се смята за неизяснен стерилитет, най-общо. В този случай, не се пристъпва веднага към ин витро, а първо се пробва с няколко инсеминации и ако не стане, тогава вече тежката артилерия. Неслучайно и по Фонда при неизяснен стерилитет, за да отпуснат финансиране на опит има изискване за 4 неуспешни преди това процедури АРТ - дали ин витро, дали инсеминации - няма значение. Т.е. преценили са, че щом уж няма проблеми, но не става по естествен път, е добре да се пробва първо с по-леките процедури и тогава вече - ин витро. Разбира се, не отпада секса в цялата схема :lol: Опитите за естествено забременяване си продължават. Помислете над този вариант, бих казала, че е компромисен и разумен за момента. Инсеминацииите са по-евтини като процедура, могат да се правят на по-малък интервал от ин витрото и като цяло хем няма да сте загубили много време, хем ще сте правили нещо по въпроса, хем ще получите допълнителна информация как реагира организма ти, яйчниците как функционират и т.н. и не на последно място, няма да е толкова скъпо.
Активен
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #64 -: Август 29, 2013, 14:21:59 pm »
Sixsens,

Благодаря ти за отговора! Точно такова е и моето мнение, въобще не смятам да губя време... Затова и му обясних на моя мъж такива волни разсъждения да не си прави :P .... Аз понеже много избухнах на репликата му, той после взе да се обяснява, че не че на това разчита, ама все пак ако в това не вярва в кое....абе врели некипели! Като видя колко се разстроих и веднага обърна на :"Добре, дай да правим инвитро веднага!" :lol: Аз реално като се поуспокоих и видях, че нещата добре ще се комбинират и по двата начина, така че да не губим време... Защото и аз не съм убедена че съм готова веднага за инвитро, но със сигурност знам че няма как да седна и да чакам щъркела и времето да си минава! И за да не звуча празнословна ще обясня накратко защо и как се стигна дотук: Аз съм поликистозни яйчници откак се помня, но и цикъла освен че ми е дълъг винаги ми е бил що-годе редовен. Овулация също е засичана чат-пат с фоликуметрия, та затова не се приемам като тежък случай :lol: . При стимулацията с Клостилбегит направих два добри фоликула, което докторката каза че и е било и целта и е доволна. Изследвала съм ЯР и е ОК. Пролетта правих лапароскопия и тръбите са ми проходими и всичко ми е наред от тази страна. Единствено матката доскоро се чудеха дали е двурога или септирана, но според д-р Димитров, който ме гледа на 3-4Д (не знам честно какво е) е септирана. Затова и направо отивам на хистеро а няма да правя снимка, защото така или иначе после пак дотам ще стигнем.... При мъжа ми има намален брой и това е като цяло. Сега за инсеминацията след обработката останаха 9млн с 95% подвижност. Морфологията ще те излъжа каква е но също е на границата - не е да се определи за проблем, ама не е и идеална.... Изследвали сме мико, уреаплазми и прочие и всичко е наред. Обсъдихме варианта за още инсеминации, но мен ме тревожи, че аз имам големи очаквания и след неуспеха ще се срина повече, и въпреки че е по-леката и по-евтина процедура май предпочитам да действам на сигурно, а и тези 9млн отговарят на изискването за над 5млн за инсеминация, ама пак не са бог знае колко много....
Това което аз предлагам на мъжа ми е, аз да си направя операцията и докато се занимавам с нея и се възстановявам той да направи още една спермограма и да пробваме да пуснем документи по фонда с мъжки фактор. Така докато се оправяме и докато направим още един самофинансиран (дай боже успешен!) опит ще ни дойде реда по фонда и реално няма да се налага да имаме периоди на изчакване :)
Снощи разбира се целият свят ми бе черен, мъжът ми най-вече, та днес започвам вече да мисля по-трезво и да раждам такива идеи :D Та дано да успея да ги наредя оптимално (имам такава страст попринцип), че да няма и един загубен ден!
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #65 -: Август 29, 2013, 14:46:32 pm »
Mousyt поздравявам те за решението да не стоиш да чакаш. Според мен най- добре е да предприемеш нещо и успоредно с това да си опитвате. Не разбирам защо мъжете не го разбират, може би се страхуват. И аз бях в подобна ситуация. На 27 съм и след година и нещо опити искам да ме види специалист и си записах час. Мойто мило не може да разбере защо бързам. Били сме млади, имало време. И какво то ако имам проблем( защото на него му е добре СГ) колкото и да чакам няма да се саморазреши и само губя време .
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #66 -: Август 29, 2013, 14:51:49 pm »
Здравейте, момичета!

Може би някой ден ще пиша конкретно по темата за надеждата, но сега ме провокира предишният пост на Mousyt.

Вглъбени в своята цел да станем майки и решени да преминем през всякакви трудности заради това, много често не осъзнаваме, че мъжете до нас не следват същия ритъм и мотивация. Те по-бавно навлизат в темата за възможните усложнения и проблеми при зачеването, трудно проумяват, че има обективни пречки нещата да се случат бързо, лесно и естествено. И това в повечето случаи не е защото не искат дете, а защото недооценяват проблемите или не искат да ги признаят. Понякога и ние имаме вина за това, защото малко ги изолираме от информацията. Особено ако не става дума за мъжки фактор. По принцип мъжът остава малко дистанциран при процедурите, да не говорм, че не е толкова емоционално ангажиран като нас. Ние имаме майчин инстинкт, вътре сме в темата и с двата крака, четем, интересуваме се, ходим по изследвания. Мъжете също участват, но повечето неща се случват в и с нашето тяло. Просто трябва по-търпеливо и подробно да им се обясняват процесите, за да не излизат с наивни разсъждения, от които ние изпадаме в бяс. Пък и да си признаем честно, решенията по отношение на инсеминации, ин витро, кое кога и след кое, ги вземаме ние, жените. Лекарите ни дават вариантите, ние ги обмисляме, заедно с мъжете си, но в крайна сметка избира жената. Дори привидно да е друго :).

Та препоръката ми е да държите мъжете си повече в течение на нещата, за да няма неприятни изненади. Жената е водещата в този процес. Ако има мъж, завел жена си в клиника по репродуктивна медицина, той сигурно ще е един на милиони :). Така че дръжте инициативата и деликатно насочвайте мъжа до вас!
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #67 -: Август 29, 2013, 15:00:25 pm »
Здравей beata,

Много ми харесва как мислиш  :lol: . Аз се опитвам да проявявам търпение, а и съм доста приказлива и постоянно му обяснявам всичко дето мисля и чета и т.н. по темата (колко ме слуша е друг въпрос), но за жалост като кипне чайника никакви разумни доводи в негова полза не помагат :P
Хубавото е, че сега като го коментираме, следващия път като ми кипне ще се сетя за този разговор и ще извря по-малко ;)

Catcat,

аз по натура съм такъв човек - леко нетърпелив и обичащ да контролира всичко  :oops:. Та и затова може би не търпя много.... ние дори не опитваме отдавна, но аз понеже си знам проблемите и го накарах още след първите месеци да видим какво е положението :). Стискам ти палци за при доктора и кураж да се пребориш с мъжа ти  :D
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #68 -: Август 29, 2013, 15:05:50 pm »
Mousyt аз вече имам напредък- той се сети да си направя цветна снимка още преди часа при доктора, за да сме готови да не се мотаем. Но наистина трябва много говорене и обяснения:). Beata много си права за това, че трябва да са в течение на случващото се.
« Последна редакция: Август 29, 2013, 15:08:16 pm от Catcat »
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #69 -: Август 29, 2013, 17:34:39 pm »
Цитат на: Mousyt в Август 29, 2013, 11:35:20 am
Да си направя хистеро, след което така или иначе трябва да изчакаме за инвитро и междувременно да опитваме естествено.... така ще му дам шанс да си пробва оптимизма, но и някак да не губим време в напразно изчакване.....
Кажете ми, идва ли момент, в който човек успява да повярва че това е неговият начин и спира да се разтъкава? На мен също ми е трудно, при липса на категоричен отговор, да не вярвам, че ще стане естествено. Трудно ми е да сложа чертата и да кажа кога е дошъл моментът да действаме и докога можем да изчакаме (все пак съм на 28, т.ч. още не е страшно).

Гледайки назад, периодите на спокойствие и увереност в избрания курс бяха малко и кратки. Колкото повече време минава, толкова по-трудно е да вярваш, че ще се получи без процедури. Всеки ден ме глождеше червейчето дали не отлагаме прекалено дълго, дали тежката артилерия не е единственият вариант за нас.

Досега сте направили много и сте събрали ценна информация. Проблеми имате и двамата - не подценявай мъжкия фактор. Добър план си направила, следвай го и продължавайте да опитвате. Късмет!
Активен
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #70 -: Август 30, 2013, 11:13:42 am »
Само да вметна, че си в заблуждение като мислиш, че ако направиш ин витро, играеш на сигурно. Няма сигурно! Ин витрото не е 100% успеваемост, имай предвид. Не мисли, че след неуспех от инсеминация ще се сринеш едва ли не завинаги. Гадно ще е, но ще знаеш, че има още какво да направиш - като не стане инсе, отиваш на ин витро. Ами ако отидеш директно на ин витро и не стане на първия път? Тогава накъде ще се сриваш? Там вече няма по-тежка артилерия. Казвам ти го от личен опит. Не съм правила инсеминации, не искам да подценявам болката от неуспех при тези процедури, но все пак инсеминацията се приближава много до естественото забременяване и не е толкова натоварваща физически и психически процедура. Разбира се, че пак има надежди, емоции, страхове, изобщо не е лесно предполагам, но все пак знаеш, че има и следващо ниво, което може да опиташ, ако не стане. Освен това е къде по-евтино, което не  малък фактор, не е като да изръсиш 5000 лв едвам събрани и после да се чудиш откъде да вземеш поне още толкова. И да знаеш, че ако нямаш, си дотам. Повярвайте, ужасно е да си стигнал до ин витро и да не става и не става и да знаеш, че няма какво повече да направиш, освен да продължаваш в тоя кръг докато можеш.... Та това, което искам да кажа е да не се вкарвате във филми още от началото. Искрено се моля бързо да разрешите проблемите и да си спестите повечето неща, през които много от нас са преминали. Но все пак си пазете силите, защото ако не дай Боже се окаже по-сложно, как ще издържите, ако от сега се сривате. Не ме разбирайте погрешно, не омаловажавам болката, дали след 1, след 2 или след 10 години опити, то си боли и е ужасно. Но когато знаеш, че не си стигнал предела на възможностите на медицината и има още какво да се направи е къде по-леко.
Активен
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #71 -: Август 30, 2013, 17:44:28 pm »

Sixsens е много права. Не предизвиквай съдбата, мислейки какво ще се случи понататък. Концентрирай се върху сега. 5000 звучи добре, ние се изръсихме с 11000 и нищо. При факта, че имаме едно дете, но сме решили да опитаме всички възможности. Болезнено силно искам още едно дете, дори и осиновено, друг е въпроса, че мъжа ми не е съгласен с този вариант. Но за тях е нормално, приемат всичко по различен начин. Как иначе, ще разберем, че живеем, ако не понасяме шамарите на съдбата. Горе главите, варианти винаги има, само търпение и спокойствие се иска.
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #72 -: Август 30, 2013, 21:24:16 pm »
Цитат на: nel_iv в Август 30, 2013, 17:44:28 pm
Болезнено силно искам още едно дете, дори и осиновено, друг е въпроса, че мъжа ми не е съгласен с този вариант. Но за тях е нормално, приемат всичко по различен начин.
Моят девер казва следното - Когато няма начин, има най-малко два. :D

За осиновяване и аз споделих с мъжа ми - беше категорично против ... :?
Активен

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #73 -: Август 31, 2013, 22:30:40 pm »
Здравейте момичета!

Благодаря на всички за отговорите, аз нямах компютър и затова чак сега се включвам....
Първо да ви успокоя, че не съм в заблуждение че инвитрото е сигурно  :D Напротив, наясно съм че и дори и при идеални условия не винаги е успешно....това е и един от козовете пред мъжа ми да не отлагаме, защото не можем да си правим плановете все едно опитваме и става и готово! Просто при нашите проблеми комплексно погледнати, лекарката каза че инсеминацията е с много малък шанс да е от полза и затова тя препоръчва да правим инвитро.....и затова и аз смятам, че ако мнението на лекарите е че шансовете не се повишават сериозно не искам просто да опитвам заради статистиката.... На нас още преди първата инсеминация ни казаха, че е съмнително да успеем с този метод, но ние решихме да започнем така, именно за да не се филмираме от раз!

Аз също не съм правила други процедури и не знам там какви са емоциите. За мен всеки месец дали с естествени опити или с инсеминация най-големия емоционален стрес идва че не е станало заради надеждата, а не толкова заради вложените усилия. Парите хич не са ми безразлични, да не кажа че са проблем, но т.к. засега имам варианти да ги осигуря се опитвам да не си ги слагам като фактор, за да не се стресирам още повече. Предполагам, че като направя няколко процедури като вас няма да е така, но засега си живея с розовите очила  :D - помага ми да не изпадам в депресия и да се боря :)

Благодаря ви, че ми пишете мнението си.... в момента съм малко разстроена, защото цялото това нещо доста влияе на отношенията ни вкъщи и имам проблеми и в работа и сигурно не мога да се изразя правилно понякога, но се надявам да не ми се връзвате ако изръся някоя глупост :)
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #74 -: Септември 17, 2013, 18:34:02 pm »
Исках да намеря тази тема за надеждата, защото  тези дни мисля, че я изгубих. Дори вече не се надявам, че няма да ми дойде, защото...винаги ми идва. Мисля, че и в момента е така. Дори подрани с 4 дни  :( Просто нямам ентусиазъм, нямам желание за нищо, седя си и гледам в една точка. Говорих по телефона с една приятелка, която е бременна. Когато я попитах как етя ми отговори:" Ами раста".... Толкова тъпо се почувствах, не и завиждам, просто на мен не се случва. Никога досега не съм била бременна, никога нищо по-различно не се случи...изследвания, хормони, СГ, хубави фоликули, точен момент, излекувани инфекции и после отново ми идва. Страх ме е да си помисля как може да продължи, страхувам се толкова много :balk_133:  Защо е толкова трудно....
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #75 -: Септември 17, 2013, 21:55:12 pm »
Здравей catcat!

Иска ми се да ти кажа нещо окуражително, но не знам какво да е то.... Има такива моменти, аз също съм в подобен напоследък, т.ч. мисля че те разбирам идеално.... Но по-добре си пострадай малко и напред, но не оставяй надеждата да си отиде. Не трябва просто. Аз за себе си установих, че в такива моменти наистина не виждам светлина в тунела, но после минава.... затова пиша тук, приказвам, занимавам се... за да мине и да дойде светлината и надеждата. Тя идва, просто в тъжните моменти не вярваме. Така че намери нещо да се ангажираш, пиши ми ако искаш да приказваме, за да мине по-бързо отчаянието.
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #76 -: Септември 17, 2013, 22:52:56 pm »
catcat, много ме натъжи поста ти. бих искала да ти дам надежда но не знам как.
А това за страха го познавам добре . Веднъж когато видях + тест за О изпаднах в такъв страх и отчаяние, че видиш ли ето в овулация съм , а пак няма да стане ......
Тука 2 месеца съм го дала  малко по-свободно. Не сме активни с опитите , искам малко да се отърся емоционално.
Успех на всички ви момичета и не губете вяра , надежда и любов - това ви желая на днешния празник!
Активен
<br />
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #77 -: Септември 17, 2013, 23:54:01 pm »
Благодаря, момичета :) дори бях забравила, че днес е празник на надеждата. Искам да Ви поздравя с този ден и да пожелая на Вас и на себе си съвсем скоро надеждата ни да стане реалност и да си гушкаме пухкавите бебчета!
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #78 -: Септември 18, 2013, 09:09:47 am »
Catcat, искам по някакъв начин да ти вдъхна макар и малко кураж, защото знам аз как се чувствах(м) и отлично те разбирам.Знам какво е да искаш нещо до болка, което нито зависи от теб, нито можеш да направиш нещо повече, за да го имаш.
Всичко е Божа работа,  и просто бебчетата идват когато си искат - и никой не разбира от бебешки работи понякога - дори лекарите...
Искам да вярваш и никога по никакъв повод да не губиш вярата и надеждата си.
Опитай се да си живеете живота, да ви е хубаво двамата, обикаляйте България и чужбина или просто бъдете щастливи по свой си начин... Иска ми се да ти кажа да спреш да мериш Т, да спреш да се вглеждаш във всички малки детайли, но няма да го направя, защото знам, че това е практически невъзможно.А мъничето ще дойде - другия месец, или след 6 месеца - то си знае... Господ си знае работата, бъди уверена в това. :bighug:
Активен

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #79 -: Септември 18, 2013, 09:59:00 am »
Тед, благодаря ти много :) Толкова по- лесно е когато говоря с вас, защото много ми помагате :bighug: :bighug: :bighug:
Активен
*

    Rib4o

  • ***
  • 211
  • Истински се вижда само със сърцето!
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #80 -: Октомври 23, 2013, 09:22:30 am »
Ето нещо интересно по темата за надеждата.

http://ehograf.info/content.php?cont=640
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #81 -: Октомври 23, 2013, 09:31:29 am »
Цитат на: Rib4o в Октомври 23, 2013, 09:22:30 am
Ето нещо интересно по темата за надеждата.

http://ehograf.info/content.php?cont=640
Много ми беше полезна статията.
Благодаря ти, Rib4o! :flower:
Активен

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #82 -: Октомври 23, 2013, 11:07:55 am »
Ами то хубаво, ама пак се набляга на това "какво" трябва да се направи. Само че истинският и трудно решим въпрос е "КАК" :?
На теория, повечето от нас знаят как трябва да се мисли, как да се действа, какво да се направи и т.н. Но само на теория. На практика, малцина успяват да го приложат, че и успешно. Иска много работа с вътрешното АЗ, много ровичкане в душата, самоанализи, способност да се издигнеш над себе си, над нещата, да превъзмогнеш собствените си душевни ограничения. Не е лесно никак, да не говорим, че за това иска много време, което ние обикновено нямаме. Финансовата страна да не я коментирам - колко би ни струвала една психотерапия?
В никакъв случай не отричам ползата от нея, напротив, твърдо вярвам, че много помага и е неразделна част от борбата. Но е трудно, често трудно осъществимо чисто технически. Отделно, че подобни статии са обикновено клиширани, изпълнени с постулати, в което няма лошо, но на мен ми звучат като от женско списание, като пълнеж между хороскопите и кръстословицата. Персоналната терапия с психолог, индивидуалните консултации, с оглед на всяка наша емоционална особеност е друга бира вече.
Аз лично не обичах и все още не обичам да чета статии по тези въпроси, всички тия неща, дето ги пишат, си ги знам. Споделянето, разговорите, професионалните насоки, конкретно за всеки случай е нещото, което има по-голям ефект. Така е поне за мен, не ангажирам никого с мнението си, разбира се.
Активен
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #83 -: Октомври 29, 2013, 10:21:20 am »
Здравейте момичета.На всички които са изпадали като мен в трудни моменти, когато съм мислела, че вече не мога да продължа ще ви кажа само едно - докато се намират начини винаги има надежда и докато има надежда винаги се намират начини...Казвам го за да ви успокоя, че колкото и да се сриваме живота си е наш и всичко зависи от нас.Преди време бях изпаднала в голяма депресия и си задавах въпроса "защо на нас?", но така е решила съдбата...Сега след повече от 2г. опити, след хиляди изследвания и прегледи, след едно неуспешно ин витро на ЕЦ, пак съм с вдигната глава и с голяма надежда, че този път може да се случи и нашето чудо...След неуспешното ин витро се чувствах, че отново съдбата ми зашлеви голям шамар, поплаках си....но не си оставих много време за да изпадам в депресии, а още на следващият ден седнахме с мъжа ми да поговорим какво ще правим от тук нататък...парите свършиха и без много много да го мислим взехме решение да изтеглим кредит и да продължим.Казах на лекарката, че ще пропуснем 1 месец за да имаме време да си организираме документите с кредита и се разбрахме с нея, че като имаме готовност ще направим ощ 3 опита на ЕЦ и после ще пусна документите да кандидатствам по фонда.Този месец ще правим пак ин витро на ЕЦ и ако пак не се получат нещата лекарката каза, че ще опитаме следващият път с лека и не много скъпа стимулация.Сега съм много по-добре защото знам, че има начини и че ако не стане и сега имаме план и имам надежда, че рано или късно нещата ще се получат и при нас.Мисля че най-важното е да намерим начин да запазим надеждата!Както виждате когато пуснах темата и аз не знаех как успявате да запазите надеждата, а сега вече аз намерих начин да я запазя и знам, че и вие ще намерите вашият начин да я запазите.Успех момичета!
Активен
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #84 -: Октомври 29, 2013, 12:52:50 pm »
Само така, Слънце! Стискам палци и ти пожелавам успех!
Активен
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*

    Pesheck

  • *
  • 5861
  • Туй аз няма да го търпя и толкоз!
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #85 -: Октомври 29, 2013, 19:22:39 pm »
Цитат
— ........ Не е честно!
— Наистина? О, защо не ми каза? — кисело попита Албърт. — Много го грее някого, точно така. Ако бях на твое място, веднага щях да изляза и да извикам на цялата вселена, че не е честно. Обзалагам се, че ще ти каже: „О! Добре тогава, извинявай, че съм те обезпокоила, свободна си да правиш каквото си искаш!“

Този цитат лично на мен много ми помогна, по времето в което си казвах - „защо аз? защо на мен? не е честно!“
Активен
*

    Starshine

  • ***
  • 494
  • "When nothing is sure, everything is possible."
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #86 -: Октомври 31, 2013, 13:34:27 pm »
Pesheck :good_post:
Нямам думи за цитата, уникален е!
Активен




Quiet people have the loudest minds.
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #87 -: Март 18, 2014, 12:29:52 pm »
Надежда........ Какво ли е това.... След поредния аборт не чувам вътрешния си глас, не ми шепти дори, просто си отиде... Сутрин и вечер чувам само тишината вкъщи, няма нищо, няма надежда, няма стимул, само тишина... Някъде отдалеч чувам детските смехове на съседските деца, а в нас е пусто повече отвсякога... Гледам слънцето навън, разхождам се и съм повече от тъжна, бях бременна а сега отново не съм... Страх ме е дори като се прибирам, тишината ме ужасява, дори телевизора не чувам, само пустош... по-тъмна от всякога...
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #88 -: Март 18, 2014, 13:00:32 pm »
Рени, знам, колко кухо звучат подобни сентенции на фона на собствената ти мъка,
но вярвам, че "преди изгрев е най-тъмно".
От сърце ти пожелавам това да са последните ти пролети сълзи!  :bighug:
Активен

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #89 -: Март 18, 2014, 14:34:09 pm »
Reni,  :bighug: :bighug: :bighug:
Активен
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #90 -: Март 18, 2014, 14:52:03 pm »
Рени, горе главицата, винаги има надежда  :bighug:
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #91 -: Март 18, 2014, 16:28:37 pm »
Рени, недей така душицо, опитай да се радваш на пролетта заради самата пролет, отдай се на някакви любими занимания - спорта или каквото и да е движение /танци, разходки в планината/ дават не само физически тонус, но някак и психиката "освежават". Измисли нещо и непременно ни докладвай, с какво си се захванала.
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #92 -: Март 18, 2014, 19:56:31 pm »
Как да запазим надеждата.....как да победим страха.....как да продължим напред...вече почти 7 месеца търся отговорите на тези въпроси....и въпреки цялата мъка, някакси мазохистично искам пак да продължа да се боря искам още едно или даже 2 бебета , искам а знам че нищо не зависи от мен.
За последните 7 месеца толкова много искам да може някой да погледне в бъдещето ми и да ми каже какво ще се случи за да намали страховете ми.....но уви няма как да се случи.
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #93 -: Март 18, 2014, 20:36:46 pm »
След поредния аборт през юни 2013 не е имало вечер, в която да заспя, без да се питам защо на мен. Не е имало сутрин, в която да се събудя с празнота. И до ден днешен се питам на кого съм навредила, кого съм обидила, че да ми се случва всичко това. Няма я надеждата. Или поне аз не я виждам никъде
Активен



*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #94 -: Март 20, 2014, 09:09:17 am »
Цитат на: kriss_and в Март 18, 2014, 20:36:46 pm
След поредния аборт през юни 2013 не е имало вечер, в която да заспя, без да се питам защо на мен. Не е имало сутрин, в която да се събудя с празнота. И до ден днешен се питам на кого съм навредила, кого съм обидила, че да ми се случва всичко това. Няма я надеждата. Или поне аз не я виждам никъде
Тъжно ми стана да те прочета .. :?
Посоката винаги трябва да е напред, колкото и трудно да е това(намерил кой да го каже, де). :oops:
В сърцето на човек, който е преживял такава загуба, винаги има празнина, която е почти невъзможно да бъде запълнена.Важно е да правиш това, което ти носи удовлетворение, не се оставяй на бездействието - разхождай се, почети нещо, изгледай някоя комедия, прави нещо творческо с ръцете си - дай форма и вид на мъката си, и след това се сбогувай с нея.
Голяма прегръдка от мен!
 :bighug:
Активен

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #95 -: Март 20, 2014, 10:15:42 am »
Цитат на: Теди♥♥ в Март 20, 2014, 09:09:17 am
Цитат на: kriss_and в Март 18, 2014, 20:36:46 pm
След поредния аборт през юни 2013 не е имало вечер, в която да заспя, без да се питам защо на мен. Не е имало сутрин, в която да се събудя с празнота. И до ден днешен се питам на кого съм навредила, кого съм обидила, че да ми се случва всичко това. Няма я надеждата. Или поне аз не я виждам никъде
Тъжно ми стана да те прочета .. :?
Посоката винаги трябва да е напред, колкото и трудно да е това(намерил кой да го каже, де). :oops:
В сърцето на човек, който е преживял такава загуба, винаги има празнина, която е почти невъзможно да бъде запълнена.Важно е да правиш това, което ти носи удовлетворение, не се оставяй на бездействието - разхождай се, почети нещо, изгледай някоя комедия, прави нещо творческо с ръцете си - дай форма и вид на мъката си, и след това се сбогувай с нея.
Голяма прегръдка от мен!
 :bighug:

Опитах няколко начина - танци, разходки, филми. Не става. Най-лошото в цялата ситуация е, че милото отнася всичко, а не трябва
Активен



*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #96 -: Март 20, 2014, 10:30:17 am »
Момичета, болката , която изпитвате е голяма.
 Била съм в състояние на депресия , разбира се по други причини и знам, че нищо не помага - нито разходки, нито танци, нито филми ( е филмите временно, докато ги гледаш), нито книги, нито пролетта , нито есента , нищо...... Състоянието е ужасно , не искам никога да се повтаря.
Някоя от вас опитвала ли е  да се лекува с хомеопатия. При класически хомеопат обаче. Ако уцели точното лекарство, което е специфично и конкретно за дадения човек, много бързо се повлияват психическите състояния, а съответно и физическите. На мен ми помага!
Наскоро четох един цитат, нещо подобно :"никой не може да каже къде се намира душата, но всеки знае как боли"
Активен
<br />
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #97 -: Март 20, 2014, 10:47:26 am »
Цитат на: irenaa33 в Март 20, 2014, 10:30:17 am
Момичета, болката , която изпитвате е голяма.
 Била съм в състояние на депресия , разбира се по други причини и знам, че нищо не помага - нито разходки, нито танци, нито филми ( е филмите временно, докато ги гледаш), нито книги, нито пролетта , нито есента , нищо...... Състоянието е ужасно , не искам никога да се повтаря.
Някоя от вас опитвала ли е  да се лекува с хомеопатия. При класически хомеопат обаче. Ако уцели точното лекарство, което е специфично и конкретно за дадения човек, много бързо се повлияват психическите състояния, а съответно и физическите. На мен ми помага!
Наскоро четох един цитат, нещо подобно :"никой не може да каже къде се намира душата, но всеки знае как боли"

Една приятелка успя по този начин - с хомеопат. Но аз се притеснявам да не ми повлияе нещо на забременяването. Знам ли вече какво да правя и мисля
Активен



*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #98 -: Март 20, 2014, 11:10:27 am »
Moже да ти повлияе само в положителна насока :) Поне за себе си така се надявам. 
Активен
<br />
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #99 -: Март 20, 2014, 13:10:49 pm »
Цитат на: irenaa33 в Март 20, 2014, 11:10:27 am
Moже да ти повлияе само в положителна насока :) Поне за себе си така се надявам.

Дано. Пожелавам ти го най-искрено!
Активен



*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #100 -: Март 22, 2014, 21:56:28 pm »
Аз посетих хомеопат, за да ми помогне да преодолея аборта и да повярвам, че пак ще бъда бременна. Даде ми едни капки и някакво друго нещо и ми предписа шуслерова сол 8, а след това и 4. Чувствам се много добре. Не мисля за моят страх, а когато си помисля не ме хваща за гърлото както преди. Отидох и на почивка за седмица и смятам, че имам голям напредък. Психоложката ми също ми помага много и затова аз съм твърдо "за" лечението на психическите пречки да продължаваме напред. Филмите разсейват замалко, приятелите изслушват, но хората, които се занимават професионално ме изправиха отново, защото знаеха точно какво да направят.

Рени, заедно с теб треперехме и се молехме да ни се запази бременността и затова чувствам твоята мъка още повече :( моля те, изправи глава и повярвай! Скоро и в нашите домове ще се чува бебешки плач! Силно те прегръщам!
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #101 -: Март 23, 2014, 11:09:24 am »
Какво друго ни остава освен да вярваме и да се надяваме Catcat... Времето е най-добрият учител...
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #102 -: Март 23, 2014, 11:34:01 am »
Момичета, прегръщам ви! Знам как се чувствате... Но трябва да продължите!
За всички вас:

ЕДНА НАДЕЖДА

Една надежда - колко дълго трае?
Дали до сетен дъх ще ни крепи?
Дали щом още можем да мечтаем
тоз свят ще има сили... и ще се върти?
Една надежда... Колко малко струва...
Безплатна и безценна, но пък как
в душите ни дордето съществува
човекът е най-истински богат...
Една надежда - колко сила има,
че даже канарите преобръща!
И топли заскрежените ти зими,
към себе си, когато се завръщаш...
Една надежда имаш ли - добре.
Сега е някак по-красив света...
С моята ще станат точно две,
и вече ще се случват чудеса...
А две надежди - колко дълго траят?
В прогресия по две се умножават!
Надеждите - достигнат ли безкрая
проблясват в светове. И ги създават.

Мира Дойчинова
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #103 -: Април 11, 2014, 16:20:14 pm »
Така, както се радвах колко добре се чувствам след посещенията ми при хомеопат и психолог, така в момента съм на дъното. Незная как да се изправя, незная как да си вдъхна кураж. Мисля, че не ми е останал, след последните изследвания. Доволна съм, че откриха проблема ни, но Господи той е толкова сериозен, че умирам от страх. Толкова сама се чувствам, не очаквам от съпруга си всеки ден да говори за това, но той изобщо не го прави. Всички около мен са бременни, дори една позната, която като мен, от дълго време нямаше бебе, тя също вече е бременна. Чувствам се сякаш само на мен не е отредено. Една от приятелките ми ме обвини, че не се радвам за хората. Напротив, не тая никакви лоши чувства, просто ми се иска и аз да съм като тях. Защото новината, че някоя приятелка е бременна, само ми напомня, че аз не съм. Чувствам се депресирана, раздразнителна и безполезна. Спрях да работя, защото и двамата си мислехме, че бебето скоро ще дойде. Уви, не. Сега ми предстоят нови процедури, нова клиника, дори и не мога да си търся работа. Не общувам с хората, телефонът ми почти не звъни, затворих се, чакайки да забременея. И за съжаление виждам, че надеждата ми някак я няма.
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #104 -: Април 14, 2014, 16:35:11 pm »
Недей мила не изпадай в отчаяние и аз съм на същият хал да немога да си кривя душата тежко ми е,но не се давам и на мен ми  предстои клиники предполагам операции  така че горе главата с теб съм!
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #105 -: Април 14, 2014, 19:46:21 pm »
Catcat, знам момиче че ти е трудно, понякога просто човек иска сподели болката си на някой за да бъде разбран, и аз съм в същия филм- не работя за да ходя в клиниката, т.е работя пациент на клиника надежда, има дни в които въобще не ми се излиза от къщи;
мисля че сега като те подхаване въртележката с ходенията в болницата ще започнеш да мислиш по практично( имам предвид за детайли, организация и такива) и няма да униваш   
« Последна редакция: Април 14, 2014, 20:10:35 pm от krem123 »
Активен
*

    petyamk

  • *
  • 45
  • Очакването на щастие също е щастие
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #106 -: Май 14, 2014, 14:10:24 pm »
Мила Catcat като чета поста ти имам чувството че съм го писала аз.Точно във момента се чувствам по същия начин.Ходила съм на хомеопат даже във момента пия хомеопатични лекарства, на моменти се чувствам добре на моменти не спирам да мисля за ужасни неща особено след последния неуспех знам че съм едва в началото след първа неуспешна инсеминация и две години опити,тук има жени които имат доста повече години неуспех за това им се възхищавам на куража и нервите през това време.Всички ви чувсвам толкова близки благодаря че ви има  :bighug:
Днес съм на преглед след неуспешната инсеминация стискайте палци всико да е наред, че пъвия ден на цикъла имах едни съсираци и един за пъви път до сега ми се случва особено голям може би колкото половината юмрук,предполагам заради стимулацията.
 :crossfingers: на всички чакащи
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #107 -: Февруари 20, 2015, 17:31:46 pm »
И на мен ми писна от това;; не го мисли и ще стане;; . проблемът е , че твърде дълго споделях на приятелки, че опитите ни за бебе са неуспешни, а не отидох по- рано на специалист. Сега ще провежддам 6 месеца лечение с лукрин след лапароскопия на ендометреозна киста. Надявама се , че всичко ще е успешно и после пак ще пробваме, а ако не стане по естествен начин , следва ин витро. Без повече чакане. Не мога да се зарадвам на бебетата на моите приятелки, което е жалко.
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #108 -: Февруари 20, 2015, 19:24:30 pm »
 И аз съжалявам понякога , че прекалено много споделях преди време , че правим опити за второ дете. За приятелките и по-близките не съжалявам ,че съм им казала. На тях мога да изплача мъката си и знам, че ще ме разберат. Но аз споделях с познати и непознати, с мисълта, че скоро ще стане, а то минаваха годините. И сега е малко сконфузно като се виждам с тях, защото те вече не смеят да повдигнат темата , а и на мен не ми се обяснява вече. Това е лична болка, която не всеки може да разбере.
 Имам надежда , защото лятото ми предстои инвитро. Дай Боже всичко  да е наред!
И аз минах през лаапароскопия и отстраняване на тръбите. Някак си откакто очаквам запповедта да инвитро съм по-спокойна. Иначе така се бях изтощила от това очакване месец, след месец, след месец.....година след година, след година........
Вярвам, че всичко ще си е струвало и ще се срещнем с детенцето което ни очаква :)
Активен
<br />
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #109 -: Март 03, 2015, 12:30:06 pm »
 :bighug: :bighug:
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #110 -: Април 04, 2015, 11:59:30 am »
Аз пък не съм споделяла с никой, че правехме опити и в последствие се откри, че сме с мъжки фактор. Единствено във форума разказвам през какво минаваме. За момента и май така ще си остане, но ми е доста трудно на моменти, защото битката наистина си е трудна и тежка.
Въпреки това вярвам, че ще стане.
Активен





Бореща се за една мечта.
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #111 -: Април 04, 2015, 14:55:19 pm »
Както и е в подписа ми
Надежда винаги има..

Тия дни само научявям че кумата , кръсницата и приятелката ми са бременни osi_13
Преди това ме разстройваше и сега ме разстройва , но какво да се прави ще се търпи.
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #112 -: Април 04, 2015, 14:57:12 pm »
Freya_85, a на въпросите на роднини и съседи и познати как отговаряш.защото такива със сигурност има.Виждам от лентичката , че сте женени а хората, най-често с добри чувства, скоро след сватбата  (както и аз съм правила преди) започват да правят намеци за бебе :) При нас борбата е за второ детенце и пак ни питат няма ли да имаме. И най-болно ми е когато някой започва да ми обяснява как е хубаво да си имаш 2 деца. Ами знам , че е хубаво, а 3 още по-хубаво. И аз вярвам,че ще стане скоро :)
Активен
<br />
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #113 -: Април 04, 2015, 19:00:42 pm »
Ирена, сгодени сме :) .
Казвам, че има време или, че ще е догодина. Ние сме с 11 години разлика и чак от миналата година почнаха намеците, но и не са толкова много тези "доброжелатели".
Активен





Бореща се за една мечта.
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #114 -: Април 04, 2015, 21:33:00 pm »
С всеки изминал ден, месец, година надеждата се стопява и угасва .. :?
Активен

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #115 -: Април 05, 2015, 09:42:05 am »
Теду,не така,моля.И аз съм имала такива моменти,но някак дълбоко в себе си знаех,че има още шанс,поне до възрастта,която си бях определила като край на опитите и която навърших вчера.Е,успяхме,малко преди това.
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #116 -: Април 05, 2015, 11:29:14 am »
Теди,  и аз си бях дала срок до края на 2014 г, и точно, когато бях от писала поредния 8 опит, се случи втората ми бременност - на Благовещение миналата година.
Късмет на всички, вяра и кураж!
Активен


*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #117 -: Април 05, 2015, 19:20:05 pm »
Теди, не губи вяра! Разбирам те много добре, но и при нас ще стане!
И на мен ми е  притеснено заради предстоящата пункция и резултата...
Активен





Бореща се за една мечта.
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #118 -: Април 05, 2015, 21:07:14 pm »
Аз не съм загубила надежда, но поизгубих пътя - разочаровах се от лекаря и сега се чудя накъде да поема, трудно ми е да се доверя на друг лекар.
Иначе съм си решила, че ще ставам след всяко падане, докато имам сили, докато мъжът ми има сили и сме заедно в тази борба, защото мечтата за деца е в голяма степен моят смисъл.
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #119 -: Април 06, 2015, 09:15:27 am »
Zazu, щом имаш вяра, ще намериш и път. Аз съм сравнително в началото на тази борба, но вече се сблъсках с доста разочарования, но няма да се откажа от мечтата с мъжа ми да имаме дете.
Активен





Бореща се за една мечта.
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #120 -: Април 06, 2015, 09:21:36 am »
Цитат на: mgstra в Април 05, 2015, 11:29:14 am
Теди,  и аз си бях дала срок до края на 2014 г, и точно, когато бях от писала поредния 8 опит, се случи втората ми бременност
mgstra, аз също си бях дала срок, който вече изтече и резултат така и няма.
Много е лошо да се луташ в някакъв омагьосан кръг, без посока и надежда.
Сега има малко светлинка в тунела заради предстоящото ДРЗ. Надявам се да попаднем на точните специалисти и да ни покажат пътя.
Фрея, благодаря и на теб!
Активен

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #121 -: Април 06, 2015, 09:26:51 am »
Теди, благодаря и аз! При мен също има условен срок, дано успеем да го спазим.
Активен





Бореща се за една мечта.
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #122 -: Април 06, 2015, 09:32:21 am »
Цитат на: _Теди_ в Април 06, 2015, 09:21:36 am
Цитат на: mgstra в Април 05, 2015, 11:29:14 am
Теди,  и аз си бях дала срок до края на 2014 г, и точно, когато бях от писала поредния 8 опит, се случи втората ми бременност
mgstra, аз също си бях дала срок, който вече изтече и резултат така и няма.
Много е лошо да се луташ в някакъв омагьосан кръг, без посока и надежда.
Сега има малко светлинка в тунела заради предстоящото ДРЗ. Надявам се да попаднем на точните специалисти и да ни покажат пътя.
Фрея, благодаря и на теб!

Дано тази светлинка да озари пътя ти към успешната процедура  :)
Активен


*

    Pesheck

  • *
  • 5861
  • Туй аз няма да го търпя и толкоз!
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #123 -: Април 06, 2015, 09:54:33 am »
Теди, точно щях да напиша на момичетета, че ДРЗ е само след 2 месеца. Опитайте се да дойдете. Освен, че ще имате възможност да се консултирате с някои лекари, ще се срещнете и с много други като вас. Такива, които вече са извървели или още вървят по вашия път. От личен опит мога да ви кажа, че мероприятието е много зареждащо и даващо сили.
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #124 -: Април 06, 2015, 10:20:28 am »
Аз определено ще опитам да присъствам на събитието, защото ще ми е от полза.
Активен





Бореща се за една мечта.
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #125 -: Април 06, 2015, 11:48:06 am »
На мен ми се ходи, но не знам дали ще успея да навия половинката.
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #126 -: Април 06, 2015, 11:57:27 am »
Аз успях да навия мъжът ми със сълзи в очите, но това е последната ми надежда.
Измъчвам се, че нямаме пари да направим нови изследвания, да отидем при специалисти и дори и една процедура не можем да си позволим.  :( Разчитаме на шанса и Чудото с главна буква, но времето си лети, годините се нижат една подир друга, часовникът безмилостно тиктака ..
Активен

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #127 -: Април 06, 2015, 14:12:07 pm »
Цитат на: zazu1 в Април 06, 2015, 11:48:06 am
На мен ми се ходи, но не знам дали ще успея да навия половинката.
Предполагам, че можеш и сама. Аз ходих на безплатните консултации в Ню Лайф без съпруга ми. Като носиш всички налични изследвания, които имате и на двамата.
Активен
<br />
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #128 -: Април 06, 2015, 14:25:54 pm »
Цитат на: irenaa33 в Април 06, 2015, 14:12:07 pm
Цитат на: zazu1 в Април 06, 2015, 11:48:06 am
На мен ми се ходи, но не знам дали ще успея да навия половинката.
Предполагам, че можеш и сама. Аз ходих на безплатните консултации в Ню Лайф без съпруга ми. Като носиш всички налични изследвания, които имате и на двамата.

 :good_post:

Силният пол е по-чувствителен, срамува се и прочие. Въпреки че, ако види други мъже там, може да му подейства добре.
Активен

*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #129 -: Април 06, 2015, 16:25:58 pm »
На моя мъж му подейства добре срещата с други мъже с неговия проблем.
То и оз не знам дали той ще успее да дойде с мен.
Активен





Бореща се за една мечта.
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #130 -: Май 06, 2015, 23:08:19 pm »
Много трудно се запазва надеждата! Но, не е невъзможно!
Първият път, ако бях се оставила на отчаянитето, нямаше да успеем. Нещата станаха точно преди часа ни за ИКСИ. Тогава бяхме с пет години по-млади обаче.

Сега вече пет години не се получава. ИКСИто беше неуспешно, и моят яйчников резерв е намаляващ. Честно казано, аз започнах да се поддавам на отчаянието. Оказа се, че ако се бориш за второ дете, отново боли, чувствата са същите. Започнах се разстройвам, когато видя някоя майка с детенце за ръка, и бременна с второто.

Знам, че нямам право да мрънкам, понеже Господ вече ме е дарил с най-голямото щастие на света. Искам просто дъщеря ми да не е самичка, да си има приятелче, с което да дели една стая.

Родителите ми ме питаха, защо се мъчим за второ. Нали вече имаме едно. Разбиха ме направо.

Жалко, че няма да можем да отидем на ДРЗ! Сега трябва, някак си, отново да намерим начин да се преборим и да не се отказваме.
« Последна редакция: Май 06, 2015, 23:09:59 pm от Раши »
Активен


*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #131 -: Май 07, 2015, 01:08:28 am »
Мила моя, имаш право да мрънкаш, да си тъжна, да си ядосана, на всичко имаш право.
Нямат право  дате питат такива въпроси обаче, не са ти нито в обувките да знаят колко боли, нито в мислите, да знаят как се мечтае за бебе.
Активен
[/url][/url]
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #132 -: Май 07, 2015, 07:08:35 am »
 Раши, направо в сърцето ме уцели с този коментар, развълнувах се и се разтреперих.Болката за първо дете не познавам, защото тогава Господ ме дари  с прекрасно дете така лесно и дори неочаквано. Но знам какво е болката за второ. Знам какво е да виждаш бременни жени с второ детеннце - дори и тези, които докато аз съм се борила са казвали, че не искат второ или , че още е много рано. Знам какво е да чуеш "нали вече си имате дете". Знам какво е детето ти да расте само и да пита "защо си нямам братче или сестриче"
  Прегръщам те и вярвам, че нещата ще се наредят  :bighug: :bighug: :bighug:
Активен
<br />
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #133 -: Май 07, 2015, 10:58:38 am »
Мила Раши толкова добре те разбирам...минах и през отчаянието и болката и отричането и яда и гнева и т.н. слушах същите неща какъв ми бил толкова проблема като си имам едно и то от най-близките ми,сякаш никой не ме разбираше..разбирането срещнах тук в този форум и това ми даде надежда и вяра,че ще успея все някога...след 1 инвитро,4 икси и 1 ЗЕТ успях :) да имат 12 г.разлика,но дъщеря ми е безумно щастлива както и ние с баща и  :) не се предавай и не губи кураж с теб сме :)  :bighug:
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #134 -: Май 07, 2015, 23:23:49 pm »
Благодаря ви, Вени, Алекс, Ирена! :)
Пожелавам скорошен успех на всички, които се борят за първо, второ, трето дете!
Нека има още деца, пък нищо и да са голяма разлика! :)

Няма да се отказваме до победата!  :balk_50:
Активен


*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #135 -: Май 08, 2015, 09:24:12 am »
Раши, и аз добре те разбирам-борим се за първо и колкото и да ни е трудно сега, вярвам,че ще имаме наше живо и здраво дете.
Активен





Бореща се за една мечта.
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #136 -: Май 08, 2015, 11:12:08 am »
Цитат на: Алекс 77 в Май 07, 2015, 10:58:38 am
Мила Раши толкова добре те разбирам...минах и през отчаянието и болката и отричането и яда и гнева и т.н. слушах същите неща какъв ми бил толкова проблема като си имам едно и то от най-близките ми,сякаш никой не ме разбираше..
Да, до болка познато ми е това чувство ..
Раши, при нас вече 8 години не се случва второто чудо. А с първото дете забременях още на втория месец опити.
Имам една буца в гърлото и ми е заседнала там. Защото аз искам да съм майка още веднъж...С всичко, което влагам в понятието за мен - майка. И добре, че имам момчето ми до себе си, защото само той ме спасява от потъването съвсем и благодаря на Бога, че го имам. Чашата е наполовина пълна, нека не забравяме това.
Права си, че не трябва да се предаваме и отказваме, само това е начина, който ни приближава до мечтите ни. yahoo_33
« Последна редакция: Май 08, 2015, 11:14:01 am от Tеди »
Активен

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #137 -: Май 14, 2015, 09:26:14 am »
Момичета, приемате ли нови попълнения! Нова съм във форума и "нова" в бебеправенето :)
Много ви харесвам всички, доста чета тук там ... но все още не съм наясно с всички правила и структура. Нямам време много за форума напоследък и до някъде е добре. Надявам се от понеделник да започнем процедура ... и ме е налегнал спек! В един миг се радвам, в друг се притеснявам ... сутринта в просъница "местих" леглото в другата стая, защото в тази е избил малко мухал и бебе не може да спи там! Съвсем изкуках? Познато ли ви е?
Надявам се по-късно да имам малко време да ви разкажа повече за нас ... и за надеждата ни!
Лек ден от мен!
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #138 -: Май 14, 2015, 10:19:43 am »
Йоли, добре дошла от мен  :welcome3: :balk_5:
Активен





Бореща се за една мечта.
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #139 -: Май 14, 2015, 16:49:27 pm »
Freya  :bighug:
Надеждата трудно я запазвам, понякога я губя, понякога пък съм много обнадеждена. Най се нахъсвам като гледам бебешки неща. Днес влязох в ДМ и там разбира се стоях половин час на щанда с храните и бибероните. Аха да посегна към някой артикул и се сопвам! Зарекла съм се че щом мине процедурата (около 1ви юни) и започне чакането (на 8ми имам рожден ден и се надявам на ранна О, за да ударя един подарък на себе си :), ако може де ... ), та като започне чакането мисля да купя една жълта биба или чорапки. Оххх не съм се спряла на нещо конкретно, но искам да купя нещо за него. Пък дано реши да дойде! Лудост! Аз не съм вярваща или суеверна, но за надеждата давам всичко  :D
Сега може да ми фраснете един шамар и да ме свалите от облака! Така де не ми се пада от високо! ;)
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #140 -: Юни 01, 2015, 15:28:40 pm »
Цитат на: y♥♥li в Май 14, 2015, 16:49:27 pm
Freya  :bighug:
Надеждата трудно я запазвам, понякога я губя, понякога пък съм много обнадеждена. Най се нахъсвам като гледам бебешки неща. Днес влязох в ДМ и там разбира се стоях половин час на щанда с храните и бибероните. Аха да посегна към някой артикул и се сопвам! Зарекла съм се че щом мине процедурата (около 1ви юни) и започне чакането (на 8ми имам рожден ден и се надявам на ранна О, за да ударя един подарък на себе си :), ако може де ... ), та като започне чакането мисля да купя една жълта биба или чорапки. Оххх не съм се спряла на нещо конкретно, но искам да купя нещо за него. Пък дано реши да дойде! Лудост! Аз не съм вярваща или суеверна, но за надеждата давам всичко  :D
Сега може да ми фраснете един шамар и да ме свалите от облака! Така де не ми се пада от високо! ;)
Ох милата ми тя едно гуш от мен  :balk_83:
Стиснати палчета за положителен тест  :flower:
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #141 -: Юни 01, 2015, 16:13:42 pm »
Кик, благодаря! Вече сме в очакване ... О беше в петък и сега чакам, този път не е безсмислено! Още не съм купила нищо, но днес ще правя една книжка-игра за едно "голямо бебе" и ако ми останат материали ще ушия нещо ей така за кеф.
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #142 -: Юни 01, 2015, 17:07:27 pm »
Цитат на: y♥♥li в Юни 01, 2015, 16:13:42 pm
Кик, благодаря! Вече сме в очакване ... О беше в петък и сега чакам, този път не е безсмислено! Още не съм купила нищо, но днес ще правя една книжка-игра за едно "голямо бебе" и ако ми останат материали ще ушия нещо ей така за кеф.


Докато тече бебеправенето аз си позволих едно уникално одеалце да купя,ей така,да дръпна опашката на дявола,но за добро.
При мен О също е настъпила в петък,проследявахме на УЗ и правихме инсе,сега сме в очакване...
Успех миличка и стискай здраво надеждата,за къде без нея.
Активен



*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #143 -: Юни 01, 2015, 20:17:21 pm »
И ние в петък правихме инсе, така че надеждата е голяма :)
Активен
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #144 -: Юни 02, 2015, 00:59:18 am »
Момичета, силно ви стискам палци! Дано се похвалите с най-хубавата новина!!!
Активен
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #145 -: Юни 03, 2015, 22:31:35 pm »
Успех момичета  :bighug: :bighug:
Активен
<br />
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #146 -: Юни 03, 2015, 22:44:33 pm »
Цитат на: sixsens в Юни 02, 2015, 00:59:18 am
Момичета, силно ви стискам палци! Дано се похвалите с най-хубавата новина!!!

Цитат на: irenaa33 в Юни 03, 2015, 22:31:35 pm
Успех момичета  :bighug: :bighug:


Благодаря Ви от сърце
Активен



*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #147 -: Юни 03, 2015, 23:01:14 pm »
Прекрасни сте!И ще станете прекрасни майки.Повтаряйте си го.Аз така правех.Просто знаех,че много ще ме бива като майка :) и не спирах да вярвам в това.Докато се случи.И после-отново.Надеждата просто я има.Трябва да си помогнем да почувстваме.
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #148 -: Юни 04, 2015, 08:15:40 am »
Хоупче, аз много не вярвам в мантрите тип "мисли позитивно и ще забременееш" или "мисли позитивно и нещата ще се оправят" или "не му мисли, то като има да става, ще стане" и разни подобни. Предпочитам да се доверя на медицината и на репродуктивните специалисти и заедно да решим проблема, защото очевидно има такъв.
Затова съм се хванала като удавник за сламка за това ДРЗ. То е моята надежда на този етап.
Пожелавам успех на всички!
Активен

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #149 -: Юни 05, 2015, 14:01:17 pm »
Днес отново се вцепених. И пак си мисля глупости, и пак изчетох какво ли не и пак плача... Не отидох на работа. Не ми е ден. След неуспешен опит миналата година, сега ще подаваме документи по фонда. И всичко отново ми се върна пред очите. През главата ми минава какво ли не, а човекът до мен само вдига раменете и нищо. Не си почивам, не ходя никъде и няма на кой да кажа-пиша само на вас. Ако закъснея от работа едва ли не съм обвиняема, че съм си позволила нещо извън това да правя пари и да се грижа за дома и него.Емоционално се чувствам на дъното-въртя се в сивото си ежедневие и се опитвам да се държа, но понякога просто не мога.Понякога изпускам спасителната сламка и се оставям на течението. И потъвам. В къщи не си говорим- всеки се е забил в бизнеса си, всеки гледа да оцелява някак си. Хората ходят на почивки, забавляват се, разнообразяват живота си, трупат спомени, колекционират положителни емоции- ние не. Ние сме сложили изследванията от миналата седмица на масата в хола и ги заобикаляме. Заобикаляме цялата тема. Все едно борбата е само моя-участие от отсрещната страна нула. Не мога да си отговоря на въпроса защо много мъже в тази ситуация не реагират? Не виждат ли мъката ни, болката и всички онези емоции, с които се борим. Опитвам се да си давам кураж, да не губя надежда, да изплувам, но само като се прибера в къщи и видя безучастния поглед срещу мен... Телефона му звъни през пет минути-говори само за бизнес, за пари, за продажби, за срещи. Къде съм аз в цялата схема? Проблема е общ, а го нося сама на раменете си. Тежко е така и не зная колко ще издържа, а едва сега започваме.
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #150 -: Юни 05, 2015, 14:59:45 pm »
Здравей Мария,
не съм психолог,но ще се постарая да бъда максимално тактична.
Иска ми се да те успокоя с думи,да ти вдъхна надежда,да те окуража..
Четейки поста ти оставам с впечатление че ще стартираш процедура ин витро с" ледена фигура"!
Вероятно за да приемаш и търпиш имаш чувства,замисляш ли се каква е цената която плащаш!
В тази трудна и неравностойна битка сама ли ще влезнеш?
За пълноценно семейство не е ли нужно разбиране,диалог,опора и всичко онова заради което си казала "да"?
Има ли вероятност тези факти да се променят?
За това което ви предстои са нужни двама с главно"Д"Искренно ти съчувствам,от редовете прозира тъгата която носиш.Далеч не всички мъже са такива,моя например непрекъснато разпитва,интересува се,чете в интернет и даже не ме оставя на един УЗ сама да отида,като скачени съдове сме в това начинание.В крайна сметка и двамата искаме да бъдем родители.
От цялото си сърце ти желая да се подобрят нещата за теб,да намериш сили да промениш нещо и най-вече да се сбъдне мечтата ти.
Може би едно малко човеченце ще разтопи "ледената фигура".

Нека бъда извинена ако не съм успяла да бъда тактична!
Активен



*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #151 -: Юни 05, 2015, 15:31:02 pm »
Цитат на: Tеди в Юни 04, 2015, 08:15:40 am
Хоупче, аз много не вярвам в мантрите тип "мисли позитивно и ще забременееш" или "мисли позитивно и нещата ще се оправят" или "не му мисли, то като има да става, ще стане" и разни подобни. Предпочитам да се доверя на медицината и на репродуктивните специалисти и заедно да решим проблема, защото очевидно има такъв.
Затова съм се хванала като удавник за сламка за това ДРЗ. То е моята надежда на този етап.
Пожелавам успех на всички!
Кой говори за мантри?Тук въпросът е как да запазим надеждата,докато правим нужното,за да станем родители Изглежда твърде погрешно съм разбрана.Първото ни дете е осиновено,а другите две се появиха след много процедури,изледвания и пр.Не съм си губила времето с мантри и никого не съветвам да прави това.Споделих какво ми помагаше на мене лично да не се отчайвам,а да върша всичко с надежда.Между другото винаги съм се радвала на децата на другите хора,а не съм избухвала в плач  след срещите с тях.Именно защото имах надежда.Незнам как ви се вижда този начин на мислене,но...аз съм такава.Друго нямам какво да споделя .Желая щастие на всички!
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #152 -: Юни 05, 2015, 15:31:48 pm »
Мария говори директно с него,не чакай той да започне разговора...задай му директно въпросите си иска ли да има дете,заедно ли ще се борите,ще те подкрепи ли и т.н. мъжете са недосетливи и имат нужда от сръчкване,освен това изживяват мъката си по свой начин-мълчейки и  затрупвайки се с работа...и аз имах чувството,че сама я водя тази битка на моменти,но не се отказах и сега понякога имам усещането,че сама го гледам малкия,но като се сетя как с кака му бе абсурдно да му я оставя и да ида на фризьор примерно сама...а,сега не е така оставям му дребния и излизам,не го е страх да е сам с бебето и прави за него повече неща отколкото е правил за кака му...тъй,че говорете открито и смело напред без да се отчайваш :). Много късмет ти желая
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #153 -: Юни 05, 2015, 16:14:19 pm »
Момичета, благодаря ви, че ви има! Благодаря, че се опитвате да помогнете и че сте загрижени- това ужасно ми липсва. Нямам човек, на който да се доверя и да ми олекне, затова факта, че сте тук за мен означава много.
Наистина зная, че трябва да си поговорим, но моите опити да говоря с партньора ми се провалят. Той отказва да приеме проблема-някак си е извън него, отбягва го, отрича го...  Например след втората спермограма, която показа 0,5 % по- добър резултат в морфологията, той твърдеше, че се оправя- всъщност едната спермограма показваше увреждане 97%, а другата 96,5%. И двете цифри са тревожни, но според него имал подобрение заради тези 0,5% !!! Снощи ми обясняваше как щял да пита лекарите за лечение и как щял да се излекува. Просто не зная какво се случва?
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #154 -: Юни 05, 2015, 16:55:42 pm »
Мария,то положението е много сериозно значи...мъжете много трудно приемат факта,че те са проблема...ужас,милата ми тя,кураж и търпение  :bighug:
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #155 -: Юни 05, 2015, 17:29:05 pm »
Алекс 77,благодаря ти за съчувствието и подкрепата. Дано успея да му извадя главата от пясъка на моя хубостник и не само да се осъзнае, ами и да почне малко да ме подкрепя, че не е лесно саминка. Мисля да поговоря със психолог по въпроса, защото не вярвам да го убедя да отидем заедно. Може би е добра идея да получа съвет от специалист как да подходя- то не ми стигат притесненията на мен, ами май и него ще трябва да го освестявам. Неговото семейство не е много заинтересувано от проблема, дано поне той малко да се оправи, но явно ще отнеме време. Стискам си палци!
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #156 -: Юни 05, 2015, 19:00:41 pm »
Мария,тъкмо това щях да те посъветвам,да се консултираш със специалист как да подходиш.Много е вярно,че някои мъже ужасно ги притеснява факта че проблема е в тях и както казваш,заравят главата в пясъка.Ще ти е трудно сама,дано постигнеш успех в това като начало,пък после и успех в това да имате дете.Да,не ти стигат притесненията,и с това ще трябва да се справиш,да му извадиш главата от пясъка.
Звучиш като силна личност,но дори да си такава,си жена преди всичко,нежната половинка...
Ако имаш нужда да споделяш,да чуеш приятелски съвет,не се притеснявай,пиши на лични когато пожелаеш.
От мен също пожелания за търпение и спокойствие.
Активен



*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #157 -: Юни 05, 2015, 19:16:33 pm »
Мария, неговото семейство няма защо да се интересува от проблема, той си е ваш. Стига да не се месят и да усложняват ситуацията, приеми, че е достатъчно.

Също приеми, че стерилитетът много вгорчава живота и отношенията, дори когато и двамата партньори си помагат и мислят разумно. Моят мъж охотно правеше всичко, което исках, и въпреки това помня периода на изследвания, процедури и чакане като най-конфликтен в съвместния ни живот.

Ти най-добре си познаваш мъжа, за да прецениш кое ще проработи. Някои хора имат нужда от чуждо и авторитетно мнение. Други трябва да прочетат черно на бяло защо има проблем и колко сериозен е той. Често хората просто имат нужда от време, за да асимилират лошите новини.

И на двама ви ще е по-лесно, ако мъжът ти приеме, че ви е нужна помощ от репродуктивни специалисти, и че в този случай може и да не успее да се "излекува", защото не опира само до усилия и воля. Но също и че изследванията и процедурите само повишават шанса за бебе, без да дават гаранция. Не на последно място, този форум познава спонтанни бременности с резултати по-лоши от на мъжа ти, така че не губете надежда.

Успех, и бъдете добри и милостиви един с друг!

Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #158 -: Юни 05, 2015, 20:34:38 pm »
Аз пък не знам защо винаги съм приемала половинката до себе си като равноправен участник - в доброто и злото. Никога не сме сключвали брак, никога не сме давали клетви, приемаме го като нещо нормално и необходимо. Смятам, че мъжът е най-важният човек, който трябва да те подкрепя, да се грижи за теб и за семейството. Ако тази грижа и внимание липсват, лично аз не мисля, че децата ще запълнят "дупката", която се появява в отношенията между мъж и жена. Повечето хора си мислят, че защото нямат деца затова са отчуждават, но когато децата се появят всичко ще е песен. Много разбити семейства съм виждала с деца, както и много сплотени без деца. Това е борба и за двамата, тя не е лесна, нито бърза. Ако той не е готов да застане до теб в нея, да приеме фактите, да се бори, да се лекува, да те подкрепя - аз не знам дали бих се хванала на "хорото" с такъв човек. Още като започнахме с моя мъж да действаме по въпроса му казах - ако иска деца да се стяга, ако не се стегне - аз ще имам деца с него или без него. Заради децата компромис с мъж не мога да правя. Съжалявам ако ти се стори крайно мнението ми, но човек трябва да застане зад мечтите си и да се бори за тях. Ако не гледате и двамата в една и съща посока, ами ....
Активен


Носи в душата си зелено дърво и пееща птичка навярно ще долети
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #159 -: Юни 05, 2015, 21:29:36 pm »
Maria_Maria, мъжете колкото са еднакви, толкова и различни, също както нас жените. Аз не бих те съветвала да правиш или не определено, конкретно нещо. Опитай само да мислиш по неговия начин, с неговия характер, да го разбереш и тогава изводите.  Знай само, че жената е локомотива.
При нас нещата никога не са били като скачените съдове.  Макар, че мъж ми (ние също сме без подписи) е с АГ специалност, освен на първични прегледи и на прегледа след положителен тест никога друг път не е влизал с мен. Не сме коментирали процедурите кой знае колко, не се е месил с мнение никога. Общо взето е бил тихото присъствие около мен, мълчалива подкрепа, никога ентусиазиран, никога и песимист, а нищо от изброеното не е в характера му на иначе експанзивна личност. Макар да е атеист, винаги е казваше, че каквото и да правим си е и Божа( или на който там ) работа + моя мозък какви ги върши, т.е. нищо не е на 100% медицина. По време на борбата със стерилитета и по въпросите свързани с него не сме били по-сплотени за всичките 20тина г. заедно.  Пътували сме и заедно и сама, чакал е часове без мрън, нещо крайно нетипично. След всеки неуспех е страдал без видими външни "белези" за чувставата му. Когато аз съм "ставала", "изтупвала" и решила, че мога да продължа той е заставал до мен, пак без приказки, планове или мечти. Споделям това за да кажа че макар и да изглежда отстрани, че съм била като самотен войн, не е било така и не съм се чувствала, просто видях и разбрах тази му страна на характера, непозната ми до момента предизвикана от нехарактерната ситуация. Поведението, за което споделяш не значи, че той не иска, понякога фактите трудно се смилат, човек се хваща и за нещо незначително за да държи надежда, свива се в черупка и не иска да се изправи пред проблема, а след първия неуспех съвсем губи сили, отчайва се, озлобява дори и ... избива на някъде.
Аз не бих била крайна в мнението си и не мисля, че ултиматумите (и подобни) решават проблема, пътя не е един, важното е да е правилния. И в ситуацията не е важно в кой е причината, а да се преодолее последната. Вина никой няма за да я изкупва по някакъв начин с активно компенсиращо поведение и чувство за гузност. Трудно е наистина, някои се справят с лекота, други с усилия , а трети въобще не се справят с един и същи проблем (този, деликатен), макар в живота си иначе да не дават вид о не са от съответната група борбеност.
Съгласна съм с Цигу, че е не е важно семейството му не е нужно да "участва" по какъвто и да е начин в проблема ви.

 Успех! Бъди жена и по пътя към мечтата следвай интуицията си! И нищо зорлем.
Активен
На 23.01.2014 в 10,49 Нора пое първата си глътка въздух.
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #160 -: Юни 09, 2015, 16:45:12 pm »
Надеждата... От десетина години с надеждата се гледаме строго :). Много съм й набрала, защото все ме караше да опитвам, да не се отказвам, да се боря с всички сили и в един момент ми стоварваше юмрука на разочарованието в лицето. И не става въпрос само за мечтата да имам дете. Човек води не една тежка битка. Аз загубих доста. Но нали след всяка загуба позакърпваме раните, преглъщаме болката и пак отнякъде се пръква пустата му надежда. Иначе казано, живи сме, човешко е да се надяваме.

Конкретно за "възкръсването" след всеки неуспешен опит на мен ми помагаше вярата, че ще стана майка. А за да крепя тази вяра, опитвах различни подходи. Споделяне и окуражаване от приятели, консултации с психолог, четене и информация за проблема, форуми, разговори с партньора. Аз съм вярваща и това винаги ми е помагало много. В крайна сметка целта е ясна, просто опитваме да намерим най-подходящия път към нея.

Maria_Maria, важно е да не си сама в тази борба, но се опитай да намериш подход към твоя "съюзник". Ти най-добре знаеш как. Понякога се иска повече търпение, за да отвориш на някого очите, без взаимни обвинения. Друг път се оказва, че наистина борбата си е само твоя. Тогава се налага да се вземат нелеки решения. И пак има начин :).

Успех!
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #161 -: Юни 12, 2015, 21:24:07 pm »
Интересна тема :)
Надеждата... Аз се чуствам странно не знам как се нарича... Може би оптимистка... От 1,5 год се опитваме с мъжо.. Започнахме да ходим по лекари.Намерихме нашия..Първата сериозна процедура ни предстои този или другия месец - инсеминация. От самото начало когато започнахме мисля , че с нея ще стане (така го усещам).Понякога ми е много странно как реагирам на отрицателните тестове..Никак така реагирам или като ми дойде си казвам "е другия път".. За този период който се опитваме и моята реакция след неуспеха все едно "ми е все тая" така си мисля , че би изглеждало от страни..А не е така много искам да стане и все си мисля , че ще стане..Не мога да кажа точно как си запазвам надеждата , но си я има винаги при мен.Успех на всички и нека главната героиня в темата Надеждата да ви придружава във всички начинания.  :bighug:
Активен
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #162 -: Юни 12, 2015, 21:39:00 pm »
Страубъри, много ти е правилна реакцията! Точно така се запазва надеждата, това е единият от начините. И да се тръшкаш, няма да промениш нещата, по-добре да се изправиш и да продължиш, така ще се съхраниш. Пожелавам ти успех на инсеминацията!
Активен
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #163 -: Юни 13, 2015, 06:39:37 am »
Ягодке,браво,така ще се справите с трудните моменти.Аз горе-долу съм по същия начин.Надеждата и вярата ако ме пуснат,аз не ги пускам изобщо,стиснала съм ги с две ръце.
Дано всички които сме тук и се борим за най-великото,да бъдем майки,имаме надежда и сили да се случи.А тези които вече са мами,да съхранят надеждата за своите деца.
Надеждата,тя е тази в която трябва да се вярва до последно.
Активен



*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #164 -: Юни 15, 2015, 09:18:47 am »
Ягодке, много хубава нагласа имаш. Аз съм така за опита ни в края на тази година по фонда, може и да е малко по-рано де. Казвам си, че ще стане тогава, а дотогава хич няма да го мисля. Ние сме с тежък мъжки фактор и надеждата ни е във фонда и опита там.
Активен





Бореща се за една мечта.
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #165 -: Юни 15, 2015, 13:54:46 pm »
Freya_85 Благодаря радвам се , че и ти си така...
Аз днес малко си поплаках де... кръвният тест ми беше отрицателен...
Може ли да попитам какъв точно е проблема при твоя мъжо.. Ние ще правим инсеминация дай боже другия месец... , но се чудя дали не е излишна процедура, защото морфологията ни е само 3% иначе подвижни а + б 68%..... :(
Активен
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #166 -: Юни 15, 2015, 14:35:45 pm »
Ягодке, при нас е комплексен проблем-киста, може би частично запушени канали и отскоро съмнение за разширени вени. Последното предстои др.месец да се уточни. Директно ни казаха за ИКСИ.
Активен





Бореща се за една мечта.
Страници: 1 2 3 4 5 6 ... 9 [Всички]   Нагоре