Да му се невиди и работата. Вчера се разривах 40 минути. Добре, че колата имаше аларма, за да локализирам, кой точно куп сняг е тя. Нали, далеч съм от мисълта да разрия 10 коли, за да разбера коя е моята

. След това пълзях час и половина с 20 км в час и 7 метра дистанция за да се прибера. Някъде към 20:30 финиширах, предвид тръгването ми в 18:30

. Чудя се София ли прекосих или до Пловдив го докарах

. Имаше снегорини, които си седяха под моста на Подуене на сухичко и гледаха опитите на шофъорите да спрат все пак на сфетофарите по бул Ботевградско шосе. И тази година схегът ги изненада в началото на декември месец...

То вече не смешно, ами и аз незнам какво

. Сутринта опита в този лед на вълни да го докарам до най-близкия булевард беше просто

истинско приключение. След час отново го докарах до работното си място, и определено нямах нужда от кафе... Поне булевардите бяха изчистени, да изтъкнем положителното...