Джам, къде ще ходиш, да дойда и аз

Джам, къде ще ходиш, да дойда и аз

Уф,и аз

е много станахме

е много станахме

Значи ще е супер тържествено

Оти много Ке мИ е мУчно за ваЗе!

Я,дойдооме си на думата

 Ние утре ще му пишем писмо на Дядо Коледа, за отговор ще си помисля, че така и така не ме бива в тия неща...
 Вчера Елена ме свари неподготвена, на поредната заплаха от мен, че Дядо Коледа гледа и ако не слуша няма да и донесе подарък, тя ме попита "откъде гледа?" и моя милост и каза, че има телевизор на който гледа всички деца, това ми се видя като нещо логично.

А за традициите, ние в училище в малките класове имахме "весела поща" - кутия украсена с новогодишни мотиви в която всеки пускаше новогодишна картичка за някое свое другарче. Тая традиция пренесох и в къщи - 4 деца сме с братовчедите ми и всеки от нас рисуваше или правеше картички за цялата рода, като подарък. Това мисля да го възродя у дома, но може би ще е другата Коледа, че и Стефан да е малко по голям.

Хаха, обожавам Коледа, изпипвам украси, трапези, подаръци, всичко... Обаче като ви чета от вчера с тези писма до Дядо Коледа и отговори от Дядо Коледа и ме обзема усещането, че повече заради себе си правите някои неща, не толкова за самите деца. Не, че има нещо лошо и в това като мотивация, щом и родители и деца са щастливи, ама пак отива темата в някаква посока - ЗА и АНТИ нещо си. Недейте така момичета.
Всеки си знае детето/децата и си преценя кое ще го/ги зарадва, кое е задължително за празника, без кое може да се мине...

Да ви кажа, аз писмо до дядо Мраз /по мое време беше той/ - никога не съм писала. Не защото не е можело, а защото дядо Мраз е вълшебен тип, чува и вижда всичко и е напълно достатъчно да кажеш на глас /пред мама примерно;)/ какво искаш да ти донесе и той човека чува и носи. Винаги и без издънки в желанията е успявал да достави желяния от мен подарък. И до днес си спомням как на един 1-и януари, под елхата ме чакаше мечтаното колело "Школник", при това синьо! Няколко години по-късно, мама ми разказа какъв зор, връзки и два месеца с били нужни на "Дядо Мраз", че да успее да ме уреди с подобен велосипед. Не, че бяха супер скъпи, помня, че 30лв. е струвало, ами дефициииит. Няма ги никъде, че накрая през 3-и и 5-и човек познат, че го взели от Сливен...но нямаше по-щастливо хлапе от мен. Било е преди има няма 27 години, а още го помня и ми става щастливо от този спомен, топло, хубаво... И още много такива спомени имам, но да не ви отегчавам. Пък в дядо ви Мраз си вярвах твърдо до 1-и клас и колко нощи съм дрямала да го чакам и "да го хвана" като идва и все не успявах - ясно защо де... Защото мама "го чакаше" с мен, понеже и тя "много искала да го види"  /явно съм била бая наивно хлапе/

Споделям ви този мой съкровен спомен, просто за да напомня, че празникът и щастливите спомени - не се определят от това, дали е имало комунизъм, дали е имало банани и мандарини, дали е имало изобилие от стоки и всякакви изчекнати детски играчки, дали е идвал дядо Коледа, или дядо Мраз, дали сме му писали писма, дали сме получавали писма от него...
Хубавите празници, хубавите спомени от детството /а и след това/ - се случват балгодарение на отделената грижа и внимание към мечтите и желанията на най-близките ни и обични хора, към вложеното усилие и старание да ги зарадваме с това, което наистина обичат, харесват, желаят, от топлината и атмосферата която създаваме у дома... Поне според мен. Пък формалните детайли, традиции и "празнични моди" са - всекиму според вкуса и разбиранията.

Да ви е светло в душите и радостно в сърцата и по празниците и след тях ви желая! 

Ние написахме писма на дядо Коледа, по точно една приятелка дойде с нейните хлапета, отвори един Новогодишен каталог на Сиърс и каза, дайте деца да видим какво искате за Коледа, децата си избраха по каталога, тя им написа писмата и така ме отмени от тази важна задача.

Така аз разбрах какво да купя на нейните, тя какво на моите и всичко е точно и ясно.В нашето училище  правят много големи изненади за малките дечица - какви ли не неща им измислят, за да ги забавляват.Много съм доволна.

 

Гледам големи вълнения с тоя дядо, то писма, то отговори ... лошо няма. Продължавам да мисля, че много приятни емоции съм пропуснала с дядо ви Мраз. Но моите съзнателни спомени са от към 4 годишна възраст, а точно тогава разконспирирах заверата наречена Дядо Мраз и край. Никой и нищо не можеше за ме убеди, че го има и това си е. Хващах всеки опит за манипулация или откровена лъжа. След години майка ми призна, че донякъде се гордеела с мен и "логическата" ми мисъл, макар че ѝ се искало по-дълго да вярвам в приказката. Та не съм писала и писма де, понеже знаех кой купува и доставя подаръците. Но явно е забавно и интересно за децата. Само не знам аз като не съм преживяла всички тези вълнения, ще успея ли да ги създам за дъщеря си.

На мен лично много ми допадна идеята с писмото от Дядо Коледа до детето-браво мими,страхотно е,ако Ива беше по-малка щях да и доставя това удоволствие сега вече не става,голяма е и е наясно кой носи подаръците.Като беше малка двете заедно пишехме писмо и го оставяхме на прозореца.Оставяла съм до с дни да стои и да не го прибера-ако не е слушала.В детската градина винаги пишеха писмо и госпожите го залепваха на вратата на групата.

Гери,в началния курс все още я има традицията с веселата поща.Всеки пуска картичка на приятелчетата си и се поздравяват за празниците.Много е весело детето тръпне в очакване кой му е написал картичка.Госпожата разбира се пуска на всички деца.

 И до днес си спомням как на един 1-и януари, под елхата ме чакаше мечтаното колело "Школник", при това синьо!

Да ви е светло в душите и радостно в сърцата и по празниците и след тях ви желая! 

А, да си дойдем на думата:)))))))
Моят СИН школник , стои в мазата на село:) Е, няма гуми, няма му и половината спици. Ожулен и ръждясал е но пази всичките ми спомени за белезите по коленете и лактите. Летата ми наистина бяха сини във всяко едно значение на тази дума:)))))))))))

Мдаа и аз като Пешето - даже съм изгонила дядо Мраз, та майка ми се червила от срам Издекламирала съм стихчето, казала съм му дай ми подаръка и си отивай Та и затова сега не се задълбочавам толкова, защото не виждам да държат точно на дядо Коледа, дядо Мраз или подобно, за тях е важен подаръка

И аз не съм писала писма, ама идеята ми харесва. По наше време, поне в нашият квартал, писма до дядо Мраз не се пишеха. Просто си споделяш с родителите какво искаш... и то вземе, че се появи. Нямам спомени и да са ми казвали, че подаръците са само за послушните деца. Аз си знаех, че всички деца, които познавах получават подаръци и никога не ми е минало през ума, че моеж да не получа, ако не слушам.

Утре ше правя елхата и от сега се чудя как ще стане, че Ивана да не си я събори на главата. Мисля да прескоча тази година топките и другите орнаменти, а да сложа само лампички и гирлянди и звездата на върха. Поне да няма на какво да се нареже, ако стане някой гаф.

Момичета ,спешно търся за момченце за подарък нещо с Пепа пиг.
Ако сте мяркали из някой наш  сайт ,за да пристигне бързо-пишете моля .

Хубав уикенд!

  Мразя английски. Как не се научиха да говорят бавно тия хора и да произнасят думите разбираемо  . Ако ми се мерне в момента някой англоговорящ, ще получи удар (с учебника по главата  ).

Дядо Коледа или Мраз май беше по наше време ми донесе едни шоколадчета и си ги пазихме с брат ми до март, толкова ни бяха ценни. Играчките забравихме бързо, но шоколадчетата, е ха 

отивам да си направя ритуално сепуко като лоша майка, неумееща да създава красиви моменти на детето си.

джаме, миналата година и подарък не му бях купила, защото не разбира. Тази ще се отчета с нещо дребно. На рода и приятели съм казала да не купуват, но дали ще има кой да ме послуша ...

Чудесна тема, момичета! Коледата е красиво време от годината, наистина! Най-вече с игровата си част.
 Ако имаме време, сили, желание и парични средства да осигурим повече блясък, игри, забавления и подаръци - няма нищо лошо  в това, нали?
 Ако не можем, се придържаме към минималното.

Най-важното е, че децата вземат и попиват с малките  си любопитни очички и главици каквото им трябва за възрастта. И в тях остава толкова блясък, колкото могат да понесат и е здравословно  за тях. Но е истина, че покупките за този празник са сериозно перо в семейния бюджет. Добре е и да сме разумни, празникът е и в песните, в това всички да са заедно, да си спомни и за Божето, който е в основата на всичко. Но всеки пък си избира.
 Някога ние сме имали минималното и пак имам красиви и бляскави спомени. Аз лично се придържам към минимума, защото и аз няма да издържа на толкова много насилена радост.

Да, всичко е красиво, всичко е супер, но и много преувеличена истерия има, за да се продава всичко.Не мога да се отърся от усещането, че постоянно ни се внушава за някаква перфектна Коледа, супер щастлива, която само рекламите знаят какво е точно.
 Аз  правя малко неща, но класически - елхичка, украса по стаите, картички заедно надписваме, писмо уж "пишем" до Коледата и го прибирам, но нямаме и ние отговор, четем книжки с коледни истории и картинки, пеем много коледни песни и на двата езика, сурвачка ще украсим от някакъв клон, ще има и подаръчета дребни. Не слагам чорап, защото никой не ми е правил и на мен такова нещо и ми изглежда изкуствено. От менюто - по някое и друго блюдо от двете кухни, защото не е възможно да се изяде всичко и затова не правя всичко.

Здрави да сме! Бог ще се роди със сигурност!

П.С. По-младите момичета да не ми се сърдят и да не се плашат, и те ще мислят разумно и спокойно след няяяколко години!

Здрави да сме! Бог ще се роди със сигурност!