Цитат на: cambozzola в Август 29, 2011, 14:23:57 pm

Привет мривет!
, но определено смятам, че колкото повече расте, толкова ми е по-лесно. Много по-комфортно ми е, като знам, че ме разбира какво му казвам (даже да не е всичко), дава ми адекватна обратна връзка, идва сам като го викна и не е нужно да го нося от точка А до точка Б...

Камбозолка, като стане на 2 - 2,5 годинки, нека се върнем отново на темата .

Ооо, аз не лежа на тая, че съм си паднала на доброто бебе и то няма да проклетясва... Просто се радвам на късмета си до тук, иначе, че ще има тръшканици и екшъни, ясна е работата.

midge, много се смях на Тео и съседчетата  Още се смея всъщност...

Здравейте. Честит празник на всички именници. Да са живи и здрави и да радват близките си! И моята отпуска свърши. Починахме си добре. Бяхме една седмица в провинцията. Мия обикновено винаги се е чувствала добре там, но тази година от първия ден започна да иска да си ходи у дома. Тя си е дете домошар от малка, но чак пък така досега не е реагирала. Както и да е, мина сравнително добре. Стараех се, да се забавлява с различни неща всеки ден през тази отпуска, за да компенсирам факта, че нямахме възможност да я заведем на море. Тази година за пръв път искаше да ходи на море, на всички за това говореше, но уви нямаше как. Преди това изкара и 1 седмица с баба си и моята баба на село. Прекарала си е чудесно. Тя обожава баба си и никога не е имало проблеми да остава с нея. Въобще не се е сещала за нас, но пък как ме прегърна и как ми се зарадва като се върна...Страхотно усещане.

Бени, днес моят рева защото не съм му дала да си обели яйцето, след като три пъти му предложих да си го обели сам и той каза, че не иска. аз тръгнах да го беля и той заплака горко, гледайки отчаяно и обидено към лошата си майка.

моят не иска да се гушка в мен. аз съм лоша. и се карам на добрия му баща. мисля да ги напусна.

 

Джаме, и аз постоянно съм лошата! Ма ако ми види гърба и чак полицаите в районното ще чуят как реве!

Ели, чеспита ти пешеходка!
Оказа се че си отглеждаме водно биволче в къщи  . Къде я потопихме във водата доста преди да си тръгнем и после стана ... драма огромна. Ще сменим утре тактиката, ще влизаме преди да си тръгнем, че няма удържане просто.

Бени, днес моят рева защото не съм му дала да си обели яйцето, след като три пъти му предложих да си го обели сам и той каза, че не иска. аз тръгнах да го беля и той заплака горко, гледайки отчаяно и обидено към лошата си майка.

моят не иска да се гушка в мен. аз съм лоша. и се карам на добрия му баща. мисля да ги напусна.

Jam тези драми при всички са ежедневие. Миналата седмица и аз точно това си мислех, когато отидохме на гости след 2 часа борба Моника да заспи и естествено не заспа на обяд. В 9 се затръшка да си ходим, баща и се затръшка, че иска да си изпие веднъж питието на спокойствие. Помолих да си тръгна с детето, а той да пие на спокойствие, не се прие. След около час цвърчане и катерене по главата ми и мрънкане от малката и мрънкане от баща и, как един път с нея не си е изпил питието ми писна и вече започнах да треперя. С огромно услилие дочаках да го изпие и вече си мислех, че това ще приключи, когато той си сипа пак. Няма да казвам какво последва от моя страна и по двамата...
И естествено аз бях виновна след това... В такива моменти и аз и казвам, че един ден просто ще си събера багажа, рядко са, но ги има.

Слънчева и здрава седмица и от нас!
Лиде, веднъж бях в същата ситуация - на малките им се приспа (то ние броени пъти сме ходили на гости откак се родиха), мъжа ми искаше да си допие питието, аз исках веднага да тръгва. Резулатата: аз по принцип не пия твърд алкохол, но тогава бях малко поизнервена и му глътнах остатъка наведнъж, и му казах, че колкото пъти си сипе, толкова ще го глътна и накрая и мен ще носи, така че да избира сам  Повече не се повтори - кажа ли до 5 мин. сме тръгнали.
И моите се тръшкат и проявяват характер от време на време, но при мен не минава, при моя май повече минават своеволия. Вече мисля, че са разбрали, че колкото повече мрънкат, толкова по-малко ще им се угажда. И веднъж кажа ли не може, повече не отстъпвам, защото разберат ли че се поддавам тежко ми 
Но какво да правят децата - слушат, с такава лоша майка нямат друг избор 

и му глътнах остатъка наведнъж, и му казах, че колкото пъти си сипе, толкова ще го глътна и накрая и мен ще носи, така че да избира сам  Повече не се повтори - кажа ли до 5 мин. сме тръгнали.

Другия път ще пробвам  Аз не пия, така че след 50 грама със сигурност ще ме носи 

Джам, да знаеш, че децата помнят.
Като малка "изгоних" майка ми и уж на шега, тя взе че излезе и тръгна по стълбите. И до днес си спомням рева и паниката, че мама си тръгна защото съм била лоша.
Не забравят децата, нито хубавото, нито лошото. И както след години мога като си спомня за получения новогодишен подарък, който толкова съм желала и се усмихвам на спомена, така и лошите спомени носят тъга в душата ми.

Мише, ще го пробвам това с пиенето Аз понеже много съм задушавала мъжът ми, разбирате ли (според приятелите), му казах, ако иска тази седмица сам да си ходи на село, аз си оставам в София. Е няма такава драма

У нас пък тати е "лош". Мине се не мине и Мия му казва: Тати ти си много лош Явно е кой я стяга повече, но пък си умира той да й разказва приказки, да пеят заедно и да танцуват. Напоследък обаче като й се скараме за нещо, веднага казва напълно обезоражаващото ни: Много те обичам:) Независимо, че е дете домошар, гостуванията ни с нея са били винаги приятни и едно от малкото неща, които сме могли да правим заедно с нея. Аз обаче винаги съм се старала да я правя съпричастна към празниците, събиранията вкъщи и т.н. Да може да почувства атмосферата на общуването с други хора и по-различната обстановка. Оставяла съм я до по-късно и т.н. Но тя в компанията на нашите приятели винаги се е чувствала добре и купоните са й били забавни винаги. Никога не се е тръшкала за лягане, напротив. При такива ситуации винаги е изкарвала до 11-12, без каквито и да е проблеми.

Привет и от мен момичета!
Ганка честит ти именник!

Моята от сега проявява инат. Реве за всичко, което не й се даде или не й се позволи да напъха в устата. Чак устничките й посиняват 
Незная как да подходя с това дете... Говоря му, обяснявам, но май е твърде рано за това.

Аз умувам как да си подредя нещата и да отида на кръглата маса в Бургас.
Както и да го мисля, няма кой да гледа Никол. И аз май ще съм само духом с вас.

Здравейте и от мен!

Желая ви приятна седмица! Особено завиждам на плажуващите. На мен ми е студено. Дори разглеждах палта преди малко.  Някои съфорумки ми се смяха.

мими, признала съм те. Явно имаш подход не само към децата, но и към мъжа ти.  

На мен още не ми възразява моят син, но това е само поради достиг на словесни средства. Иначе си има други, с които изразява очевадното си несъгласие. 

ели, честита ти проходила Диди! Да върви без да се спъва и пада!

албена, пошегувах се за Лондон. Ние веднъж ходихме до Амстердам, когато детето беше на 8-9 месеца. Имахме късмет, че хотелът беше точно до парка, а времето беше прекрасно. Основно там седяхме, а детето пълзеше. За музея имаше огромна опашка, така че се отказахме. Направихме и пешеходна разходка. И това беше. Зарекохме се, че ще се върнем пак. Много ми хареса. Жалко, че офисът ми не може да се премести там. 
И да, с количка сме. Не че не може да ходи негово височество. Просто го мързи, когато е в определена посока. След три крачки ме хваща за крака и почва да мрънка. Но ако седна някъде, тогава не може да го спре човек.

Лека ви нощ и хубав ден утре!

О, Деси, Ели, засрамихте ме 
Сега ми развалихте реномето на зла вещица 
Снощи след поредното подканяне да си прибират играчките им казах, че съм им сърдита, защото не ме слушат. Най-безцеремонно се врътнаха и заминаха в тяхната стая и проведоха следния разговор:
- Дане, мама сърди се
- И ние се сърдим на мама
- И ще ходим на плаж и няма вземем мама
- Да, ще вземем само тати
- Да, и каките дойдат и свако, и леля
- Мама тука стои, ние сърдим се
От цялата работа аз съм лишена от плажа 
Ели, казах ли ти, че след прощъпулника ще хукне    Просто като гледам малката принцеса, се връщам 2 години назад 

моят не иска да се гушка в мен. аз съм лоша. и се карам на добрия му баща. мисля да ги напусна.

ха ха и въобще няма да забележи липсата ти, нали
Алекс е същата стока, снощи е циврил близо 3 часа щот баща му е на банкет. И през цялото време ми обясняваше колко много го обича него и колко малко мен.
За съжаление при нас  вече ни заплахи, ни ултиматуми, ни подкупи, нищо не действа. Имам искрица надежда, че като почне детска след месец и може му дожалее за мен.

Ели, честити проходили крачета

Всичко е прекрасно, НО децата са толкова различни, че това което минава при едно при другото категорично не работи Деси е прекрасна, добро, възпитано и чувствително дете. Естествено и тя си има периоди на "говори си не ми пречиш", но с разговор и обяснение, без заплахи, без каране, просто разговор като с възрастен и нещата се оправят. Обаче Еленка, тя е друга работа, при нея нищо не работи, ама наистина нищо - ако й обясняваш тя се прави че не те чува, ако й се скараш смръщтва вежди, скръства ръце и започва да нарежда "ти си грозна мама, гадна и миризлива", врътва се и продължава да прави каквото си иска Ако й кажеш, че й се сърдиш и тя отговаря, че ти се сърди и не те обича, за всичко си има готов отговор детето Хубавото е, че не й се връзваме, всъщност не знам дали е хубаво де, защото тя наистина си прави, каквото си иска

Стефи, това и при мен е голямата дилема. Дали съм твърде сурова или позволявам твърде много? Дали да се правя, че не чувам или това е голяма моя грешка...

О, Стефи добре дошла в нашия отбор. На Мия словесната комуникация никога не й е била пречка да постига каквото иска и каквото е решила. Когато не можеше да говори, си имаше други начини. Сега има известен напредък. Вчера примерно й предложих 2 вида наказания да си избере сама: излиза навън, но не получава барни или получава барни, но остава вкъщи. Избра си да ходи навън. Нямаше тръшкане, драма и т.н. Сега прекрасно може да ми цитира правилата, които са й наложени, но какво от това?! Знае ги, но въобще не й пука. Тя просто е над тези неща и това, че ще я накажат, не й прави никакво впечатление.

Като чета какво правят вашите мъничета и направо се чудя да се смея ли, да плача ли Аз все се надявам, че като стане по-голям ще мога по-лесно да се справям с него Сега забелязвам, че когато нещо му се откаже реве известно време и спира, защото лошата му майка не му обръща внимание А от няколко дни насам се е научил да хвърля пясък, когато сме в някой пясъчник и направо побеснявам Посинях от обяснения, прекратяваме играта, съответно излизаме с рев и на следващия ден е същата работа Толкова безпомощна се чувствам на моменти

Хубава и слънчева седмица и от мен! Дано няма болни дечица! На плажуващите, отпускарите, почиващите - хубаво и спокойно време! Много усмивки и щастливи детски личица! На работещите - спокойна и ползотворна работа! На учениците - бърза адаптация и по-малко драми и за тях и за родителите.
Ох...Стефи, смях се искрено! Нашето сърдене се ограничава до закриване на лицето с ръце, "Ти лоша" или "Мама кая" Познайте кой се "кая" най-много в семейството...Но пък и: "Най-обичам мама повече-..." като "повече" от кого не се уточнява
Вие обаче съвсем ме отчаяхте - тъкмо си мислех няма ли да свършват вече "кошмарните" две, но като гледам при 4-5 годишните положението май е още по-страшно
Ние си взехме детенце най-после в София. В момента се гледат тук с дядо. Голяма помощ ми е. Е, случва се и да я нахрани със шпек салам, след което да се обрине жестоко, но какво да се прави...една доза "зиртек" оправя положението Това е - една седмица ще се изгледат все някак и от 7-ми тръгваме на ясла. Тъкмо бях свикнала да не боледува и като си мисля, че пак ще се почне ми става лошо Иначе чистият въздух на село й се е отразил прекрасно - заформила е бузки, научила е много нови думички, не й млъква устата. Много ми беше интересно как ще реагира като ни види след 3-седмично отсъствие с баща си. Ами как - като се събуди и ни видя дойде и се гушна при нас, гледа ни и ни се хили половин час, това й беше радостта. После се оплака, че си е ударила колянцето и "Мине на кучето..." Пораства си детето. Явно е започнал да отминава и периода на "Не пипай...моето..." и т.н...прояви някаква странна за нея любвеобвилност спрямо братовчедка си, искаше да си играят, вчера дори си даде колата на едно детенце на площадката, абе имаме напредък, дано яслата не ни повлияе негативно отново...Ми това от мен!
Ели, честито ти проходило детенце! Да ти е жива и здрава и върви все напред и нагоре!