Със Симеон имахме строг режим на 3 часа кърмене, така си дойде от родилното. Втория месец отказа едното нощно хранене и пак си наддаваше над кило на месец.
С Борис е различно - понякога яде на всеки 2 часа, понякога, ако сме навън, има пауза от 4-4,5 часа. За налагане на режим при него не мога и да помисля - вече си показа овнешкия характер
Вчера дадохме първа доза Ротарикс - след премеждията с батко му бях убедена, че ни е нужна и тази ваксина. Хубавото е, че тук част от сумата се реинбурсира от държавата, както и на всички други лекарства, изписвани по рецепта.
Имам проблем с баткото, обаче
Вкъщи не се забелязва толкова, но в детската градина положението е зле - отказва да се облича сам, да яде сам, плаче за всяко дребно нещо, все си мисли, че някой иска да му навреди, не иска да играе с другите деца, седи тъжен и самичък. Учителките ми казаха, че има моменти, в които плаче много силно, сякаш нещо го боли, но видимо няма причина. На забележки реагира или с плач, или с отрицание. Напоследък най-често чувам "не" и "няма".
Към бебето се държи добре - целува го, говори му, даже песнички му измисля. Към мен е поохладнял, но в приемливи граници.
Знам, че тази промяна е заради бебето, но не знам как да му помогна. Опитвам се да намирам време само за мен и него и да правим същите неща като преди. Колебая се и дали да го праят в България за два месеца при баба му. От една страна тя ще му помогне с говора, защото е логопед, а и ще се откъсне от компютъра - зад блока има детска площадка с много деца, а тук ще е само с мен. От друга страна се притеснявам дали няма да си помисли, че го отпращаме, за да останем с бебето... Аз най-вероятно няма да мога да пътувам скоро, защото имаме проблем с документите на бебето.
Ще се радвам на коментар и на съвети от личен опит...