Чета, чета и не мога да се стърпя да не си споделя и аз болежките с Вас.
Та, значи днес в рамките на две излизания и игри с деца малки и големи моето на няколко пъти щеше да пострада сериозно.Единият път с дете по-малко от нея, с което излизаме често се заиграха.И както си играят другото дете намери някаква пръчка и с такова ожесточение удари Габи, че без малко аз да го тупна без много да му мисля.Реакцията на майката беше да тръгне да обяснява, че не трябва, но го казваше вяло и някак си за протокола, което ме издрази.
По-принцип Габи от някое време като види деца много им се радва.Ходиме да кажеме здравей, дава им ръка и най я кефи да ги гушка и целува./последното признавам си май е резултат от моето държане с нея, понеже ние си се гушкаме доста, но трябва ли сега да имам угризения, че си обичам детето и го гушкам и целувам, радвам му се и си общуваме много прителски/
Малко съм объркана напоследък от отношение на родители и деца като цяло.Някак родителите около нас където и да отида не са особено заинтригувани от възпитанието на децата си или и аз не знам.Гледат ги че нещо там се блъскат, бият и викат че е нормално и толкова  .За мен не е ,ама може и да е грешката при мен, вече и тва почнах да мисля.
Някоя от Вас беше писала по-горе, че без малко детето и да го удари камък.Е, нас камък не ни удари, но ни удари пластмасово бидонче, с което в пясъка играеха две по-големи деца, едното от които е дете на наши познати.И въпреки случката майката не реагира, просто взе нещо да мърмори, че и е писнало да казва не и да спира детето си непрекъснато, защото трябва да си гледа и второто дете, което е бебе на 1м и нещо.
Перде, не си сама в ходенето след детето ти.Аз тук съм така независимо, че места не особено населени има бол.НО винаги се намира нещо, което да не е толкова безопасно за Габи.А как ми се иска малко поне и аз да седна на кафе и само да си гледам как играе детето ми, ама не става.Не ми е приятно да яде фасовете от улицата и не мога да го допусна, не мога да гледам спокойно как седи в нападали борови иглички, болклуци всякакви други и да му влизат в памперса и аз да си викам, че какво толкова.
За гримовете и т.н процедури какво да кажа.Преди без грим и боклука не хвърлях.Беше ми втора кожа.Сега нямам време, за да се гримирам както искам. Мога да го правя, но няма да е качествено, затова и не се гримирам от доста време, а като се гримирам когато успея ми писна народа да ме пита за къде толкова съм се нагласила.Днес обаче си задоволих каприза да си сменя цвета на косата за втори път в рамките на 2 месеца и малката якао се накефи с мен във фризьорския салон.Много и бяха интересни сушуарите там, а от работата на козметичката остана във възторг и бяха едни възгласи едно крещене не е истина./малко съм виновата, че я набих с мен при боите за коса, но няма кой да я гледа, а пък аз вече се побърквах като се гледах колкогадна ми е косата/.
За кг няма да говоря.Имам още какво да желая от себе си и това малко ме депресира.Полагам усилия, но е трудно и то доста.В сравнение с предишни мои вкарвания във форма това сега е като да обърна река и да я накарам да потече към извора си.

оооо любимата ми тема - гримиране
аз съм се гримирала всичко на всичко около 5 пъти в живота си - на бала, на сватбата и ... е има още де, ама не помня. Та грим не слагам, но много държа да съм добре облечена и в приличен вид, с хубави обувки предвид това къде отивам.
Все пак както казва Ман, ние сме първите и постоянни жени в живота на децата си, трябва да се дава пример. Все пак искам дъщеря ми като порасне да има някаква представа за нормално изглеждаща жена.

Да, много е важно да изглеждаш добре, за да дадеш пример, но когато самото излизане с двете деца ти отнема един час, задължително се връщаш, защото си забравил нещо, мъкнеш играчки за големия, чанта с храна за ситната, чудиш се кой да хванеш за ръка и дали не си забравил да сложиш бебето в количката... и когато и двамата спят по различно време - няма време за нищо - независимо, че не съм си върнала още формата сложих къси панталонки, че иначе умирам от жега, единственото което гледам е потника и панталонките да си отиват и да не си забравя слънчевите очила, че без тях не мога. До толкова съм шашната, че постоянно губя нещо на вън, дано само не загубя децата, че независимо че са две, постоянно ги броя   . А и по-лошо ще става, като тръгне малката да ходи  .

когато почнете да търчите след двегодишни по пясъчници и пързалки, да влачите огромни торби с лопати, топки, буталки, колела, да носите на ръце хлапета, ритащи ви в току-що изгладените чисти дрешки с прашните си обувчици и бършещи си мръсните ръчички в блузата ви

ей тези следи от прашни обувчици и изцапани ръчички аз много си ги обичам, правят ме щастлива, нося си ги и се пръскам от гордост даже не го казвам с ирония или излишен патос, съвсем искрена съм. всякакви такива знаци обичам - да намираш разпиляни играчки във всяко възможно и невъзмижно кътче у вас, да отидеш нощем до тоалетна в тъмното и неизбежно кракът ти да срещне някое устройство, което пее, мяука, баука и т.н. и т.н.
ще мине време, симона ще поотрасне, тогава ще имам повече време за себе си - и за външен вид, и за други удоволствия и забавления. сега ми стига и минимума - да съм взела душ, косата ми да е чиста, зъбите измити, обувките и дрехите изпрани и удобни, да съм в настроение и с усмивка.
но всеки, който има нужда от повече, за да се чувства добре и успява да го постигне, не за сметка на детето си - мога само да му кажа браво.
все пак самите ние трябва да се чувстваме в хармония със себе си, за да сме добри родители, а явно всеки постига тази хармония по различен начин.

Относно играчките,които слагат в устата нашите мъници ще кажа,че  в началото много следях да са измити.Мия с бебешкото съпунче и давам.Но сега мисията е доста по-трудна.Всичко се хвърля на земята и трябва нон стоп да мия.Признавам си -не го правя,а пък плюшените не си спомням от кога не съм ги прала .
Ех,как и мен в последно време ме е заглождал този въпрос с външния вид.Занемарила съм се и това ме дразни.Не се чувствам добре от този факт.Все не ми остава достатъчно време да постигна желания ефект .

Да се включа и аз.

Грим въобще не слагам по дрънкулки и аксесоари съвсем не  си падам ( то и за това вече една година съм с две различни обици на ушите), за разлика от мама.На нея и дайте да се мацоти да се кичи има повече нови и смели като визия дрехи от мен.Та да ви кажа напоследък тя и нейната банда все нещо ми намекват нощен крем да ползвам( аз дневен нямам какво остава за нощен )да съм се погрижела за себеси ала бала.То добре звучи ама кога върнах се на работа то май въобще не съм спирала да работя,малката сана много буйна и явно и липсвам защото като се върна от работа ми се впива във хълбука и така ходим като скачени съдове докато не я сложа да спи та и тогава един час ме язди по спалнята след което я слагам в нейното легло и почвам да оправям из къщи.За килограмите какво да кажа тежа по малко от преди да забременея ама то с това търчане не че се харесвам от това а и от кърменето до преди месец бюста съвсем си замина ама здраве да е.Мислехме си за второ дете ама май ще направим пауза щото ще се сдухам съвсем.

Е, чакайте де, не се нахвърляйте с камъни, моля ви! То човек да не каже нещо, значи-веднага си го приписвате да е казано за вас. Аз знам, че е трудно да се чете. А на мен вече ми е трудно и да пиша хубаво, образно, ясно. Нямам време и за това!

Чакай сега какво общо има външният вид и непослушното, наакано дете.

Цитат на: Marie в Юли 10, 2008, 22:02:12 pm

А приятелката ми днес беше в стил "женена за истински маркиз" облечена. А детето й лошо, непослушно и наакано.

Ми има, Перде. От периферията на капелата си не можеше да преценява колко е ниска пързалката и съответно да взема препятствията без да си удря главата. От тясната, дълга пола не можеше да се навежда или да клекне в пясъчника, за да не позволява на детето си да бие чуждите за играчки. Пак от същата пола не можа да си подуши и детето, че е наакано.

Мари, въпрос на самоуважение е, не на друго.

Гане, мила, не е до самоуважение. Това не ми липсва. Не е и до елементарни неща като пералня и брой дрехи. Друго е. В организацията на деня е. В насмогването на задачите. Готвя всеки ден за Али по 3 пъти, отделно плодови пЮрета и десерти по нощите. Заниманията с песни, танци, басейни и други игри ако ги правя между другото и се гримирам, тя разбира, че не влагам вътре внимание и не иска да играем така. Разходките ми са 2 Х 3 часа-навъртам километри + тичане след нея по детската площадка. Имам само обедния сън за почивка и тогава просто си пращам мозъка в отпуск, не ми е до грим.

Аз не се оплаквам. Чувствам се добре и пълноценна. Просто се чудя как хората го постигат този външен вид и дали се чувстват удобно. Помага ли им някой, с грижи за себе си ли изпускат парата от лудеенето на детето по площадките, стават по-рано от детето, за да се приготвят ли...

Както и да е. Това е моментна слабост от моя страна. Суета е, не си струва чак такъв коментар. Дай, Боже, на всички такива бели кахъри!

Айде, за друго да се оплача. Не мога да кажа, че е глупост. Преди време коментирахме за околната среда и пластмасата. Ами няма в Ямбол дървени влакчета и камиончета за теглене на въженце. Няма и дървени тракачки. Всичко е евтина пластмаса. Няма и панери за играчки от ракита или друг естествен материал. Да съм ходела на магазина за 1 лев, да съм си вземела пластмасов. Я, какъв хубав бил.

Привет на всички!

Караме щастливо лято (да чукна на дърво!!!), морето се оказа голяма страст за Елица, не че съм очудена де Като не може да стигнем до плажа се радва на всякакви чешмички, фонтанчета и локви. Радва се много като види луната, търкаля се в тревата, къса цветя на поразия. Пее, танцува, бърбори все повече.

- Са-мо-лет но-мер 5 - подавам аз и весело се отговаря
- Давяй баззз са Бубаззз (и бурно си ръкопляска)

Мечтая за Родопите, дано ги помириша тази година.

Перденце, шапка ти свалям! Да ти е жив и здрав Тонито!
Цветенце, звънях ти точно като си била в София май, щях да те каня на Раковината Ще опитам пак.

Здраве за децата и много лятно настроение за мамите

И аз съм в отбора на забравилите помадите!
От вечерта приготвям дрехи за "бойна готовност" и сутрин само скачам в тях!
Обикновено панталон и по-затворена блуза, щото са най-удобни за позата сгъната на две и ходеща разкрачена като патка! Косата вързана на опашка, щото или ми пречи или ме скубят!
Не мога като повечето майки в парка да я държа в количката и да клюкарствам или да пия кафе след кафе по барчетата! Такива филми при нас нема!
Вики търпи количката само до парка! Ха съм подминала някоя пързалка, люлка или кола всички разбират! Иска да ходи да пипа, да се вре в пясъка и така! Нищо че е най-дребос от другите!
Не се оплаквам важното е да е навън и да играе! Другото са бели кахъри! 

Цветенце, звънях ти точно като си била в София май, щях да те каня на Раковината Ще опитам пак.

еее, Раковината съм изпуснала, кой свири и пя? на линия съм вече! давай да се виждаме вече в града! хубаво тука на село, ама си писва. преди дни ми се наложи да слезем до града, и така се стекоха нещата, че вместо да се приберем към 11:30, както бях планирала и да избегнем най-големите жеги, то се наложи да убиваме един час и да чакаме баща ми баш в 13ч. чудя се къде да се скрием на хладно, мислех в някое заведение с климатик, после викам, абе я в морската - такава прохлада беше посред най-топлия следобед! зор ми е малко толкова далеч от къщи с детето, ама стига съм се оплаквала - други майки и по две деца разхождат и на плаж ги водят, и с колите ги возят.
звъни ми по настоятелно, не знам защо твоят и на джам номерата хем са запаметени, а ми излизат все като непознати, та аз дори не съм разбрала, че ти си ми звъняла

и къде да водя малчо...

Имате ли Зоопарк? Във Варна е малък, но върши чудесна работа, входа е 1 лв. Елица храни сърните с листа, търпеливо чака щъркела да затрака с клюна, разглеждаме всички пернати + возене на влакчето срещу още лев и така минали 2 часа. Също може да провериш дали няма ясла или градина близо до вас. След 18 часа обикновено няма никой, заградено е, има люлки, пързалки, терен за тичане, обезпаразитено е. Ние вече сме цяла банда, като Елица е най-малката, но каките много и се радват и пада една игра, едно търчане насам-натам

Marie, гледа ли за дървени влакчета по книжарниците?
друго - мисля, че в Данет, освен скъпите италиански дървени играчки, предлагаха и български.

Ох Боровинчо, добре сте си вий. Има няколко ясли около нас, но след 18 ч. неможеш да влезеш, предполагам тези които визираш ги има, обаче са по комплексите, не в центъра. То до нас и училище има, ама и ограда няма и е пълно с фасове и боклуци.
На зоологическа градина водих Тони преди около месец, два в Айтос. Много рев и страх бра милото. Хич не му хареса, погледа му беше вперен само в люлките, сега вече малко поутихна тази страст, но все още си я има. Люляла съм го около 30 минути без да иска да слезе и после явно му се е завило свят, защото като слезе неможеше да ходи, като пиян морков беше. Ние освен всичко което съм описвала, сме и много страхливо смели. Тоест хем голямо шубе бере, хем ходи и се навира сам между шамарите.
Замислям другата седмица едно плажче да спретна, плажуващи на юг от Бургас има и ще има ли?

Като бях на Юг миналата седмица едно три годишно хлапе на наши познати бръкна в количката махна,
бибата на Митака и го ошамари докато аз гледах ей така,  !
Мъжа ми само каза, Алооооо!
Самия Митак изобщо не разбра за какво става дума....
Обясних му на малкия шамаросващ, че Митака е бебе, че не е на неговата възраст!
Той ме погледна с едни сини очи и толкова!
Следващи я път повторение на случката, а аз уж го пазех...
Реакцията на майката-" Ми Мишанке пази го, моля те!"

Без шамара съм в такова приключение всеки ден с едно съседско хлапе.

Аз по същите причини съм назад с два чифта очила по 120 кинта всеки 

Мари, не го казвам, за да се изтъкна или заради нещо друго, но аз гледам Алекс сама от как се е родил. Никой не ми е помогнал с нищо. Единствените ми паузи са когато съм в България и всичко на всичко имам по 2-3 дни свободни от него, ако майка ми насила ме е накарала да ида някъде. Но манджи, шишета, игри и тем подобни минават през ръцете ми. Последните 3 месеца прибавих и ходене на курс по немски, който започваше сутрин в 9, аз трябва да съм излязла в 8, за да стигна навреме, после в 12 да взема Алекс, да го нахраня и придвижа до в къщи, да го приспя, да си направя домашните, да уча, да оправя, да наготвя, да опера и т.н. И това се повтаря всеки ден. Но заради самата себе си сутрин като стана слагам грим, не ми отнема много време, все едно докато си измия зъбите и това съм сложила. Така се чувствам аз добре, най-малкото не съм се занемарила и съм все още жена освен майка.

Здравейте и от нас. С Моника все сме навън, да я държа вътре е мисия невъзможна дори за час  . Кипи от енергия и направо ме стопява. Обикновенно гледката е Мони тича а мама се влачи по нея и вика ли вика: Моникааа, Моникааа , ама никой не чува . Жива и здрава да ми е. Нека дивее, сега и в времето.

Напоследък нямах време да се обърна, нали изпити мъчих, но мога да се похваля , че си изчистих всички. Сега се отдавам на голяма лятна почивка. Време ми е, пък си го и заслужих . От 20 до 30юли заминаваме на море. След това август имаме по план 3 рожденни дни и стягане за яслата . Нещо от сега ме гони една параноя, не мога да си представя как ще я оставя там. Но нямам друг избор, това е. Дано и хареса, страшно се моля и да не плаче много.

Ами темата за грима, аз по принцип не обичам. Кожата на лицето ми е чувствителна и не търпи много химикали. Слагам една спирала и един гланц за устни и това е. От 5-6 месеца съм и кестенява  Омръзна ми русото, омръзнаха ми и кичурите.
По удобно ми е с маратонки. Заради пепелта по улиците, по удобно ми е да шофирам, по лесно тичкам след малката, не ми изморяват толкова краката. За токчета и дума не може да става. Не и с малката. Толкова съм отвикнала. А ако трябва да я и нося и съм обула висока обувка...

За възпитанието, аз на моменти се карам, в друг момент обяснявам. Малката започна да слуша вече и да се разбира. Е като всяко дете на нейната възраст, но важното е че има контакт и разбирателство. Ако не иска да се облича примерно, казвам добре, но няма да излезеш, няма и колело. Да видите как си носи сама дрешките и ме гони из къщата да я облека 
А имаме съседче, което като Мони вземе играчка и то веднага тича да и я вземе. И ако на Мони в този момент и е интересна започва едно пищане и дърпане. Няма лошо, по принцип взимам играчката и никоя не играя с нея, щом не могат заедно. Но съседчето започна да я щипе и дере здраво за да пусне. Ама с такава злоба, чак ми става лошо от нерви. То това не е от вчера проблем. Майката си мълчеше, искала да е по нахална, да не я тормозят децата. Ми хубаво, ама що мойто дете да страда и да го търпи. Страшно ме беше засегнало това отношение, защо? Ми щото аз не мога да го възприема просто. Докато един ден на моята и писна и я ухапа. Е тогава оназ девойка разбра какво е да ти нараняват детето, макар и друго дете. Ми страшно е неприятно.
А аз тогава и казах: Ми аз искам моята да се научи да се защитава Мисля, че девойката ме разбра и сега с мен пази децата да не се наранят, но гледам, че с други деца и родители не постъпва така. Насрещната страна постъпва по същия начин. 
Е сега Моника като я ударят и задърпат се обръща и тегли четири зъба и пет пари не дава. Майка и умира от срам, ама тва е друга тема вече.

За възпитанието, аз на моменти се карам, в друг момент обяснявам. Малката започна да слуша вече и да се разбира. Е като всяко дете на нейната възраст, но важното е че има контакт и разбирателство. Ако не иска да се облича примерно, казвам добре, но няма да излезеш, няма и колело. Да видите как си носи сама дрешките и ме гони из къщата да я облека 
А имаме съседче, което като Мони вземе играчка и то веднага тича да и я вземе. И ако на Мони в този момент и е интересна започва едно пищане и дърпане. Няма лошо, по принцип взимам играчката и никоя не играя с нея, щом не могат заедно. Но съседчето започна да я щипе и дере здраво за да пусне. Ама с такава злоба, чак ми става лошо от нерви. То това не е от вчера проблем. Майката си мълчеше, искала да е по нахална, да не я тормозят децата. Ми хубаво, ама що мойто дете да страда и да го търпи. Страшно ме беше засегнало това отношение, защо? Ми щото аз не мога да го възприема просто. Докато един ден на моята и писна и я ухапа. Е тогава оназ девойка разбра какво е да ти нараняват детето, макар и друго дете. Ми страшно е неприятно.
А аз тогава и казах: Ми аз искам моята да се научи да се защитава Мисля, че девойката ме разбра и сега с мен пази децата да не се наранят, но гледам, че с други деца и родители не постъпва така. Насрещната страна постъпва по същия начин. 
Е сега Моника като я ударят и задърпат се обръща и тегли четири зъба и пет пари не дава. Майка и умира от срам, ама тва е друга тема вече.

Аз все си мисля, че неконтролирана агресия в бебета и деца, в послествие може да се окаже решаваща за по-нататъшното възпитание на детето. Тази майка не си ли задава някакви въпроси? Явно не.

Ами лейди, явно не.