Весела седмица и от нас!
Това със зъбите е много индивидуално.Има дечица ,на които зъбки им излизат още на 4 месеца и други,които избиват доста по-късно.И моето момче гризе играчките от едната страна,по към кучешките.Дали е случайно или първо там ще избие  ,ще видим.Не е много кисел,но определено гризе с доста голямо настървение.
Аз съм взела Бюбхен 50 фактор.
Относно осите,пчелите и кърлежите съм си наумила като отида на консултация да питам специално,защото ходим до село доста по-често вече и ми се иска да съм подготвена.Още повече като съм далеч от София трябва да имам нещо за първа помощ.
Коки,надявам се страховете ти за малкия Боян да се окажат напразни .

Тук има специална ваксина за кърлежи, но не съм питала при педиатъра дали да я слагам. Все още съм в чуденка, но може и да я сложа преди да тръгна за България. Не се знае на какво ще налетим
Мешко, за цените, нямам думи, но за жалост това си е гадна българска действителност

здравейте и от нас. ние вече сме на варненска почва и пускаме тук корени до на есен всичко е чудесно, детето щурее по цял ден в градината, само дето нашите имат котка (обезпаразитена за всичко възможно, ама все пак котка)и аз по цял ден я гледам накриво изпод вежди...

за зъбките съм чувала, че има дечица, които им излизат по-рано - 3-4 месец. ноне отдавайте лигавенето и слюнченето непременно на зъби - бебето, като разбере, че има ръчичики и първата му работа е да ги натика в устата си, вкараш ли нещо в устата си, неизбежно почваш да слюноотделяш, така че това е най-честата причина за лигавенето. и симона се лигави от 2я месец, но първия зъб изби на почти 9 месеца.

за симптомите при бременност - три пъти съм забременявала - и трите пъти бях с различни симптоми, така че не търсете задължително същите неща, които сте изпитвали предния път.

за слънцезащитния крем - ползвам Мустела 30 фактор под формата на спрей, доволна съм, защото е с много лесна за разнасяне консистенция.

другата седмица ще се разделя за първи път с детето си за повече от денонощие - за 8 дена. не правя излишни драми, напротив, радвам се на пътуването, което ми предстои, ама един тъп въпрос ме тормози отвреме на време - детето ми неизбежно ще ме познае като се върна, нали

А, Цветенце, ще те познае, как няма да те познае?! Остави на Симона една твоя снимка

Ей, Пипи, разби ме направо!

И аз, като Цветенцето, се спрях на спрея на Мустела фактор 30.

Елеонор, благодаря ти.

За зъбките, наистина е много индивидуално. На племенника също на 4 месеца почнаха да избиват зъбките.

Момичета, да ви споделя нещо, но не бих искала да звучи като оплакване. Моята половинка "ни заряза" за 10 дни. Извън страната е. Замина в петък и ще се прибере чак в неделя късно вечерта. Много ми липсва. Толкова ми е пусто и празно в душата. Добре, че поне си имам Миша, та си говоря с нея, а пък споделям с вас . Сами се гледаме сега. То и като си е тука мъжът ми, пак сами се гледаме, защото той се прибира към 20:30 - 21ч, а по някога и по-късно. Ама друго си е да сме заедно и да има с кого да си кажеш по някоя дума. Дано не изперкам от самота да неделя.
А на тези от вас, чиито съпрузи пътуват и ги няма с месеци, направо ви се чудя, момичета.

Цветиии, ще те познае и още как! Приятно изкарване и не се измъчвай за детенце сигурна съм, че с баба и дядо ще си изкара перфектно.

Утре ще отида при личния и ще искам хапове за опресняване на паметта.  В 4 следобяд се сетих че днес е 21 и имаме годишнина  . Направо думи нямам. Отивам да се срамувам докато сготвя   А за мъжкото няма да казвам. Попита вярно ли 

Lidia, хубав празник! Погледни от добрата страна - ми ако се беше сетила утре в 4 сутринта

Маrie, има слънчеви очила Чико в София. Нямам личен опит за тях обаче, малкото мармотче носи диоптрични, та няма как и тези.

Цвети, ще те познае. аз Ели съм я оставяла и за месец и ни е познавала и двамата.връчваш 1лист инструкции  и работата е уредена.

4естита годи6нина на Лидия ,да се оби4ате дълги години  
Приятна по4ивка на tzvetenze
Елеонор на нас ни изби зъб на 4 месеца и бе6Е АДСКИ нервна нон стоп ,все пак при всяко дете е индивидуално ,но както ти е казала tzvetenze плун4енето не е знак за зъбките .
Ние от 2 дена сме пак доста нервни ,отказва да яде пурета злен4укови и плодове ,4е и млякото отказва -ни6то не сме ка4или за тоя месец  ,даже свали заради грипа ,които изкара .Незнам ве4е,то е ясно ,4е 6те ходим при д-ра  ,някои ако има рецепта за злояди бебета да я каже ....

Утре ще отида при личния и ще искам хапове за опресняване на паметта.  В 4 следобяд се сетих че днес е 21 и имаме годишнина  . Направо думи нямам. Отивам да се срамувам докато сготвя   А за мъжкото няма да казвам. Попита вярно ли 

Лидия,в тази връзка виж това:http://vbox7.com/play:14ef44d9

Цветенце, ще те познае бе, почивай си спокойно Ако искаш, пусни някакви телефони на лични, като се приберем, да се видим
Лиде, честита годишнина! Дълги години щастлив семеен живот! Пак добре, че си се сетила, иначе можеше да те изненада мъж ти и да се чувстваш зле

Здравейте! Да споделя - Кристина не обича да се вози в кола и всяко пътуване с нея е мъчение, сакаш...ако не преувеличавам...Плаче, тръшка се и накрая омаламощена заспива. Ние днес бяхме екстремисти - отидохме до Шипково /Троянско/ и се върнахме с баба ми с малката Кристина /за пръв път я возих толкова далеч/. Нямах условия да ида за повече дни, а другата ми баба не е много добре и исках да идем до там. Страхувах се да не се отрази зле на Кристина. Но пътя до там е 2 часа, съответно толкова и обратно. И през делничен ден няма никой на пътя, екстра беше. На отиване падна един голям рев - ей, това дете или не обича да се вози в кола или столчето и е неудобно. По вероятно второто. Уж гледахме хубаво и сигурно столче - Макси Кози. Изкуствена материя  , супер неудобно, всеки път се изпотява зверски, незнам вече кво да правя. Страх я беше в тунелите и когато стигнахме един второстепенен път, без коли баба ми я гушна, противно на всички правила  и детето заспа....После я сложиме пак в столчето....Измъчи се горкото. Кво да правя с това возене  Когато стигнахме обаче, за мое учудване детето беше супер свежо, зарадва се на баща ми, който в момента е на село, подиша свеж въздух, нахрани се като змей и поспа още един час след обяд, разходи се доста. Беше в прекрасно настроение. Явно аз прекалено се притеснявам, а всъщност децата доста по-лесно от нас преживяват някои неща. Аз рисувах едни драми, а то порева и после сякаш никога не беше плакала  Навръщане беше доста по-добре, спа един час на тръгване, после беше кротка в столчето почти до края. Баба ми пя, прави се на клоун, кво ли не, играчки. Явно това е начин, но на отиване не действаше. Но определено тя има проблем със столчето. Не ми се мисли като тъгнем на по-дълъг път как ще е Не искам да плаче и да изглежда толкова омаламощена...А повечето деца обичат да се возят в кола.
Ей такива преживявания днес.
Поздрави на всички!   

Нин4е, и при нас имаШе подобен проблем с малката, освен в колата и в коли4ката не иска да стой
Но за наШа радост запо4на да и харесва много в колата и така реШихме да си дойдем в България с нея. И преминахме 3 200 км. без никакъв проблем и после оЩе толкова на връЩане
Направо понякога самите ние имаме и си създаваме проблеми, а не милите ни деца
Все оЩе не сме свикнали оба4е в коли4ката, рев и това е , или на ръце или кенгуро, а само когато заспи тогава я слагаме в коли4ката
такива работи с нас
лека ноЩ

Нинче, сигурно й се е сторило затормозяващо да седи вързана в столчето. Слава Богу, имала си баба да я развлича.
Ние в това отношение сме извън всякакви правила, добре, че тукашните полицаи са добрички и понякога не виждат къде и как се вози детето. Иначе постоянно я заплесвам да гледа големите камиони, да вика нъцки на батковците и такива ми ти простотии.
Цвете, аз имах такъв проблем миналата година.  Повече от седмица не ме беше виждала, когато бях в болницата след операцията, и като я доведоха в първия момент се дръпна, но като й поговорих се сети коя съм. Беше ми изпратила една бележка с нарисувана ръчичка...
Днес май няма да е много хубаво времето. Около обяд пак ще се препитваме с една госпожа, тоз път в Софето.

Нинче, може просто да не иска да стои в столчето (като дъщеря ми). Обожава да се вози в колата, ама по възможност да не е в стола! Ужас!

П.С. Сега очакваме включване да ни навикат, как може да си возим децата извън столчетата

Моето Тони като цяло обожава да се вози в кола, ако може и само с ГОЛЕМИ коли да си играе ще е най добре. Аз наистина се притеснявам, защото изкача от парка на улицата да гледа преминаващите коли. Имаме и ние екшъни при пътуване, но като цяло е добре. Нашето столче също е Макси Кози и му е много удобно, даже като види колата при връщане от разходка, я разпознава и иска да се качва на столчето и да потегляме  . Против изпотяване продават хавлиени калъвчета 45 лв. точно за летният сезон и са супер, тоест вършат работа.

ще овикаме, да.
не свиквайте децата си да се возят без столче в колата, защото, видите ли, "не искали". ще свикнат, спокойно. много по-лесно свиква със столчето едно бебе на месеци или годинка, отколкото едно вече пораснало дете на 3-4 години.
идея си нямате за какво става дума, момичета. няма да говоря и да убеждавам, само един съвет - потърсете в Гугъл crash test video и вижте сами за какво става въпрос, когато държите детето в скута си и се блъснете дори и с 25 км/час.
за който не му се търси, резюмирам с 2 думи - излита през предното стъкло.

Мия като цяло обича да се вози в кола, но като беше бебе, беше по-лесно. Сега като пътуваме по-дълго -3 часа, примерно, след втория час започва да й омръзва и да мрънка, а скоро мрънкането прераства в тръшкане и рев, така че да си призная, случвало се е да я вадя от столчето за малко и после обратно. Съгласна съм, че това не бива да се прави и гледам да е само в краен вариант. Затова измисляме пътуването така, че да съвпада със съня й. Тръгваме рано сутрин -взимам я направо както си спи или пък пътуваме следобед, когато й е следобедния сън.
Цветенце, приятно изкарване. От други майки съм чувала, че като се върнат след такава раздяла, детето първоначално демонстрира, че е много сърдито на майка си и не й обръща внимание, но постепенно му минава. Ние още не сме се отделяли от Мия за повече дни и не мога да кажа от личен опит.
Елеонор, да не те отчайвам, но Мия започна да точи лиги на 4 месеца, а първите й зъби излязоха на 1г.
Мия май е навлязла в някакъв нарцистичен период . От вчера не се отделя от огледалото. Имаме голямо огледало в коридора и тя застава пред него и започва да се оглежда, да дига ръце, да се навежда, абе голяма картинка е.

Perde-нце, вашето Макси Кози е вече седалка, а на Кристина предполагам, че е още кошницата. Димана също не иска да се вози, защото кошницата е като мида, а тя иска да е седнала на 90 градуса и да наблюдава всичко. Но ще трябва да почака още 4 месеца до годинката, тогава в столчето ще е по-интересно. Въпреки това, с нея доста пътуваме, просто аз седя отзад между столчетата на децата, с батко й я забавляваме, играчки, циркове... Дани пък ужасно обича да пътува, и той като Тони е луд по всичко, което има мотор. При нас доста се строи, та просто не минава багер и камион незабелязан. През дългия уикенд по 1 май се притеснявах как ще издържи 6-7ч път и му купих списание Аутобилд, което просто реши проблема - направо се захласна, целува колите, познава някои марки, тази сутрин каза за сефте "р", докато разглеждахме списание с реклама на "Субару".

Шакира, ако откриеш лек за злояди деца, да си признаеш тутакси И Димана е в отбора, харесва само 3-4 плода и понякога тиква или морков, всичко друго го ползва да ни прави и двете на точки.

Да оздравяват всички болни дечица и много весело изкарване на пътешествениците!  

Джам, аз знам, че трябва да се вози в стола, обаче като се засинее и й посинее устата, ти би ли я оставила да си стои там