Е да се запиша и аз в клуба.
Приготвяме се за излизане и малката нервничеше в количката,опитах да я разсея със закачените дрънкулки,но не успях.Взех си ключодържателя и започнах да дрънкам с ключовете,но го изтървах върху лицето и.Дребчо естесвено писна от болка ,а аз изтръпнах от ужас какво направих.Сега има малка синя точица под окото.Още настъхвам като си помисля за инцидента.

Jam всички сме хора и имаме нужда от отдих и почивка. Има и моменти в който човек изпуска нервите си, колкото и да не иска. Признавам си и аз. Изчисткх проклетия мокет в хола. Тя докопа солети и докато прибрах прахосмукачката ги замаза. Извадих я отново и изчистих, като и взех солетите с мисълта да излезем след 5 мин навън и да яде колкото иска. Изчистих и докато прибрах и изнесох прахосмукачката, тя извадила резервна солета и я замазала на мокета. В предвид непрестанните болки в гърба и умората, това 3то чистене ме разби и така и не се усетих как изкрещях, ама силно. Като подскочи и се затича в другата посока се светнах що за идиот съм.

3. Дали не съм прекалено взискателна - ще си призная, че мислих за английски за бебета 

Чета на Цецича на глас на английски. Всички ме гледат с ужас. Аз си поддържам нивото, той се забавлява...
 Ти си си ти. Какво като си мислила!? :DТой Николата си прилича на професор, нищо няма да му стане от английски!

Ох Лидия за съжаление, не си единствена. Ето по тази точка съм наистина лоша майка. Викам на детето си, когато вече нямам сили, а то горкото ме гледа уплашено и прави онази невинна физиономийка с леко закривени крайчеца надолу устни и аха да заплаче, но е толкова удивено от своята изтрещяла майка, че сдържа за момент изтеричният рев. Понякога го пляскам и през ръцете, при това силно, защото го прави нарочно. Дали пробва как ще реагирам за момента или си играе със цялата ми нервна система, няма значение, но ми прави на инат и то все за супер застрашаващо опасни неща. Изтървала съм се и да го ударя по памперса, но явно е било силно щом е усетил. Мда ето вече съм първенец в клуб "Лоша майка" 

Цветенце, отваряш ми очите за палеца в устата и за причината да е там. Все по-често и моя мъник засмуква пръстчето. Аз съм натъжена, но си казвам ми като не иска биберон какво да правя - махам ръката и тя след малко пак се връща.
Но сега си признавам, че понякога залисана в нещо мое, детето ми са залисва, смучейки палец
 

Цветенце, отваряш ми очите за палеца в устата и за причината да е там. Все по-често и моя мъник засмуква пръстчето. Аз съм натъжена, но си казвам ми като не иска биберон какво да правя - махам ръката и тя след малко пак се връща.
Но сега си признавам, че понякога залисана в нещо мое, детето ми са залисва, смучейки палец
 

Яна, колко сте големи? Симона прие биберон - залъгалка на 7 месеца - преди това не искаше и да чуе. Сеха щом смуче пръстчето, гледам веднага да го сменя с бибата - няма против, продължава да си смуче биба.
Та мисълта ми е - продължавай да настояваш със залъгалката.

Още една в клуба. Явно доста голям клуб ще се заформи
Доста е палав Слави...всяка секунда мисли нови и нови и все по-опасни игри
Сега започна да се катери и по парапета на терасите ни Мислим вариант да ги иззидаме с ютонг защото иначе става....

[/quote]
Яна, колко сте големи? Симона прие биберон - залъгалка на 7 месеца - преди това не искаше и да чуе. Сеха щом смуче пръстчето, гледам веднага да го сменя с бибата - няма против, продължава да си смуче биба.
Та мисълта ми е - продължавай да настояваш със залъгалката.
[/quote]
Цветенце, на пет месеца е мъника. До момента няма желания за биберон. Но щом казваш, че и на 7 месеца става чудото ще съм упорита.

 Бе де да знам, Цецича само като види биберон-залъгалка и започва да пищи и да върти главата. Пръста, обувките, чорапите, рамките на количката, моят несесер и всякакви дистанционни са му любимото "меню" за сукане. Пръстът е просто несменям като заспива. Ако се опитам да му го махна започва вооой и рееев и мръъън и така докато успее да си го засуче, че да заспи. Иначе през деня не го суче въобще!
 Не се мисля за лоша майка, не вярвам и някоя от нас да е такава. Няма иделни хора. Отдавна съм се отказала да бъда идеален човек и въобще не си правя илюзии, че съм или ще бъда идеална майка. Старая се, давам всичко от себе си и се надявам грешките ми да са поправими...

Изтървала съм се и да го ударя по памперса, но явно е било силно щом е усетил. Мда ето вече съм първенец в клуб "Лоша майка" 

Ти ле бре... ти поне си заедно с детето по цял ден. Аз съм си изпускала нервите и за четирите часа, в които сме заедно през делничните дни...

мен не ми харесва картинката на родител, който постоянно за всичко възпира детето и се чува само "не там", "не пипай", "не се цапай" и т.н. хич не искам да ставам такава не че аз не употребявам "не", но гледам да е само за наистина представляващи някаква опасност ситуации. за останалото я оставям да изледва света около себе си - нека си цапа дрехите, нека разхвърля, нека яде с пръсти и се омацва, нека сяда на земята, нека ближе хладилника - дете е и светът е толкова интересен - не мога да очаквам да е мъничка и сладка на визия и да се държи като възрастен.

Ей такива неща ме карат напоследък да се чувствам и аз лоша майка. В един момент се усещам, че сякаш постоянно използвам не, не пипай, не така...Обаче интересите на Мия към света са насочени към кофата за боклук, към печката, към това да чука по стъклената маса с нещо твърда и звънчащо и т.н. Ами просто няма как да й разреша подобни занимания, но ми е съвестно, че й забранявам толкова често разни неща. Освен това тя почва да се тръшка и да прави истерии. Баща й ме обвинява, че аз ги провокирам тези истерий, защото на майка ми не правела такива и на мен ми става още по-гадно. Седнахме и обсъдихме проблема и как да го преодолеем, защото ставаше нетърпимо и сега като че ли вече има напредък. Решихме, че ще я наказваме да стои в стаята -щом започне тръшкане за нещо и не желае да спре, я оставяме в стаята й. Така като няма публика и никой не й обръща внимание и бързо й минава. Иначе за падания, не се притеснявам. Ще падне, ще стане и после пак и така. Най-големите й падания са били все при мен, а не при майка ми, ама дете е и няма как.

Методът "игнор" работи страхотно при нас. Като ми се затръшка за нещо, вместо да се карам, го вдигам, гушвам го и го завеждам в другата стая "да си почине малко." Така правя и като посегне да удари (това вече почти не се случва)
Ако стане на улицата - хич не ме интересува че хората гледат - оставям го да си реве колкото иска. Пресен пример. Вчера в градинката. От един месец  страст на Колето-Болето на топките. Ама страст ви казвам!!! Само като види нещо с кръгла форма хуква натам с викове - "Дай мола( ) топата" По две си събира - за всеки случай. Та вчера единия от собствениците на топите си тръгна и естествено си прибра неговата топа. Че като писна мойто диване, не че си няма собствена... Много внимателно, за да не се удари все пак  легна по корем на земята, зарови глава в асвалта и горко се разрева... Оставих си го така известно време, после той сам си стана все е дно нищо не е било и ухилен си хукна след поредната топа...
Така че, няма страшно Мешко - още няма да им се дадем

Фуси и ние го правим тоз номер. Аз също се правя , че не я забелязвам. И тя по същия начин като пореве 5 мин става , изтупва ръчичките че са нацапани и продължава
Ако мине номера, а нямат две годинки

мешко, за опасните неща е така. аз по скоро имах предвид някои майки - има доста такива, които много се дразнят, ако детето не се пази чисто на разходката или ако си счупи играчката и се отправят упреци от рода "ако и днес се изцапаш, няма да съм ти повече майка", както и понякое друго шамарче - за глупости! не се прави разлика м/у естествената експериментателност и любознателност на детето и лошото поведение.

методът "игнор" и аз съм му фен, при нас нещо не действа, но по-скоро май защото сме малки за него. Симона все още не си "знае интереса" и вместо да пореве 5 мин като при вас, тя още повече се самонавива и реве до дране. но мисля скоро ще захитрее и ще разбере, че е безмислено и няма да хаби време и усилия дълго време в демонстратиен рев

аз да споделя опит като майката на най-палавото дете. в къщи всичко е обезопасено, имайте предвид - нямаме дръжки на шкавчетата, копчетата на печката са махнати, фурната е грижливо облепена с лейкопласт, нямаме много мебели, коша е в един шкаф, който също е без дръжка, та, думичката "не" в къщи не се споменава. Оставила съм я да прави каквото си иска, и знаете ли колко бързо й минава мерака. Повиси 2-3 секунди на фурната, повърти копчето за градусите (само него съм й оставила) и отива доволно да си разхвърля играчките
Деси, не се тръшка, поне досега не го е правила, но не е късно де, не удря, абе по принцип е добро и усмихнато дете доволно от живота, но си е голяма беладжийка и очите ни винаги са на 6, защото за секунди се качва на масата и скача от там. оная вечер например за нула бройки да бутне телевизора, та баща й го качи на бюрото, че по-височко и сега е ок

Аз имах предвид не само инцидентите.
Продължавам със самобичуването:

1. Тръгнах прекалено рано на работа... ама си мисля, че нямах друг избор
2. Аз съм майка на осиновено дете - много ми е трудно, дали не преекспонирам осиновяването, дали правя верните стъпки, дали няма да го наранят постъпките ми... ей такива работи
3. Дали не съм прекалено взискателна - ще си призная, че мислих за английски за бебета  

Оф, фани, колко познато ми звучи! /не изчетох темата до край, може би ще се включа с други коментари/, но по точки от твоя пост:
1. И аз се тормозя заради ранното тръгване на работа - Вики беше на два месеца. Днеска приспивах едно дете, поверено на баба му , която работи в кафето на Данъчното на Красно село тя жената докато ми снимаше не ксерокс документите. И в един момент си помислих : "Абе аз кво правя тук, защо не съм при сина си?" Многооо кофти ми стана.Апропо за тая моя работа и нервите, които хабя с нея отнесох поне три конски от майка ми да не съм нервна пред детето, да не му крещя заради тонзи или онзи. Неам думи, поне на тази плоскост съм абсолютно лоша майка.
2. Всяка майка може да преекспонира едно или друго. Я се стегни! Примерно самотната майка може да има друго обяснение или пък майката, която не знае кой е бащата на детето - резултата обаче е почти еднакъв.
3. И аз се бях засилила за английски за бебета от 3 месецна възраст, обаче мъжо ме обяви за малоумна. Иначе да, взискателна съм, но това е благодарение и на майка ми , щото и тя е взискателна , пък и по образование е детска учителка. Само мъжо ако можех да го накарам да проумее тази взискателност и че не "мъча" детето.

В чисто "секюрити" аспект - малей кви изцепки имам. Тъй си шибна веднъж главата във ръба на скрина, че не е истина. Моята лична грешка е , че искам да съм наясно по всички въпроси и понякога от прочетеното ми става каша в главата. Добре че сте вие тук и доктор Бърди.

Моята дъщетя ме е докатвала до лудост от щуротии,пакости и безброй инциденти.Това разбира се не ме прави лоша майка.Малко преди първия и рожден ден-а тя тогава вече тичаше-проходи на 10 месеца си сряза едната ръка.И аз и баща и бяхме там.Затияа се залитана и си навря ръката под ръба на един алуминиев рафт.2 седмици след това се спъна и си пукна веждата в нощното шкафче.Пак и двамата бяхме там.Абе въобще имаше един период когато бях постояннен абонат на спешния център.Сама си я отгледах никой не ми е помагал.Когато стана на 1.5 год. се наложи да се върна на работа и я дадох на ясла.Тогава се обвинявах-беше ме жал толкова малко дете по детските градини.Е да ама не-било е за хубаво.Колкото по-рано се даде едно дете на ясла толкова по-добре.На 3 години стана прекалено самостоятелна за възраста си.

Нека да споделя и аз.
С още една майка отивахме към градския парк и си приказвахме. Малката си лежеше в количката и си лапаше палеца. Реших да заменя палеца с биберона. Дадох и го, но преди да го защипа за дрешката се обърнах към приятелката си в разговора. В следващия момент малката ревеше. Обърнах се - беше налапала щипката на залъгалката, цялата посиняла и надаваши писъци.
Уплаших се, че може нещо да е глътнала. Бръкнах и в гърлото, но нищо. Тогава огледах щипката и се поуспокоих - нищо не и липсваше /то нямаше какво да падне от нея/. Просто се беше наранила на металната част на щипката и на венеца и имаше леко кръв.Възвърна си цвета и продължихме разходката.
Поуката: От тук нататък само пласмасови щипки

абе, лоши майки били...аз отнасям срамната купа с легендарно-безобразно-тъпата си постъпка
Крисето беше на няколко месеца, когато на един светофар се свлече под седалката, щото не бил завързан :oops:още ми се реве от спомена...
пък тези дето ме познават знаят, че уж не съм толкова тъпоумна, ама при такава случка и аз не бих повярвала, че не съм...
е, по-лоша има ли от мен?

Удивително! Едни говорят за мравки, други-за слонове, а трети-за живота на Марс!
Колко сме различни хората.