Мацки, така и така сме отпочнали тая тема, и аз да допринеса с моите впечатления. Правих диагностична лапароскопия през март и сега хистероскопия. На 9-ти етаж в Майчин дом. За разлика от дотук изразените мнения, аз имам по-добри впечатления. Може би отчасти за това, че познавам екипа от преди - операции 2000г. Първо искам да подчертая, че никой не ми е искал нито един лев! Всичко мина с минимум психическо травмиране. Единственото, което си е вярно, че можеш да утрепеш много време от висене, докато чакаш някой, ама няма как. Приемането в болница беше без излишни формалности и мотаене, досадно е чакането пред кабинетите на интерниста, анестезиолога и за ЕКГ. Всички са много любезни, с изключение на интерниста, която наистина преглежда по двама човека едновременно, ако това може въобще да се нарече преглед. Старшата акушерка на 9-ти етаж е едно бижу - много приятен човек, и може да се разчита на нея. Кръвните изследвания ми ги направиха много бързо в болницата. Значи, след като утрепеш половин ден с тия работи, си се прибираш вкъщи, където си пиеш очистителното на спокойствие, бръснеш се, почиваш си. Графиките за операциите се определят от предния ден за следващия. В деня на операцията си в 7.30 в болницата. Правят проба за антибиотика. Слагаш нощничка, без бельо, взимаш си в една торбичка шишенце минерална вода, кърпички сухи и мокри, мобилен телефон. Да ви кажа, най-добре е да сте първи в графика за деня, защото не се налага чакане. Последният път бях втора в графика, за 10ч, та се наложи да поскучая и да почета вестник, докато наближи времето (чаках си облечена с джинсите
). Влизаш в операционната, където обстановката е много приятна, хората също, говориш си малко с анестезиолога и сестрата по анестезията, и според упойката или заспиваш сладко, или както последния път бях с лумбална упойка - се отпускаш, защото те черпят "едно хубаво питие", както се изрази анестезиологът, а също ти предлага, ако ти е напрегнато, да те приспи. Аз отказах и си слушах какво си говорят лекарите (както казаха те, да не си мислиш, че ще си кажем нещо умно
). После си в реанимация за няколко часа. Ако излизаш от пълна упойка, е нормално да повърнеш, или да трепериш от студ. Сестрите биват любезни. На мен не ми се наложи да пия никакви обезболяващи нито след лапароскопията, нито след хистероскопията. За още по-голямо успокоение на страхливите от болка да кажа, че даже коремната ми операция от 2000г за махане на миома мина само с две обезболяващи инжекции в реаницация, след като ме пусна упойката, и с това болките приключиха. Като се освестиш в реанимацията, те връщат в леглото. Режимът за щастие е свободен и близките ти могат да стоят при теб колкото искат. Има няколко стаи със самостоятелен санитарен възел. След лапарото можех да скоча на момента, ама сестрите имаха инструкция да оставят катетъра 24ч., та не станах чак до сутринта, а на сутринта си заприпках по коридорите, сящаш не съм оперирана
Възстановяването наистина е много бързо. В първите дни след лапарото чувствах малко слабост при по-дълги разходки, но наистина за 5-6 дни си тип-топ.
За хистероскопията пък да не говорим - веднага, щом ме пусна спиналната упойка, хукнах да се разхождам, даже си бях взела бельо в реанимацията, четох си вестници и въобще само дето поскучах до сутринта. Голям майтап беше, че нямаше свободни легла в отделението, и по тая причина си пренощувах в реанимацията, та се порадвах на ВИП обслужване - то ми мериха кръвното, то пулса... ползвах и готината тоалетна на лекарите
На другата сутрин ме изписаха и съм нямала нито болки, нито нищо.
За храната - никога досега не съм я опитвала. Близките ми носеха.
Така че, едно голямо благодаря на екипа на Втора гинекологична хирургия - 9-ти етаж МД, и да успокоя тези, които ще ходят там, че са в добри ръце, и ако се абстрахират малко от някои неразбории, няма да се натоварят психически.
Успех, Момичета
