Здравейте момичета,
Аз започнах да се ровя в форума, след като разбрах, че ще ми се наложи лапароскопска операция. Търсих всякаква информация, интересуваше ме всичко и, естествено, бях притеснена от неизвестното. Затова реших, че ще е хубаво сега, когато при мен всичко мина да разкажа и да успокоя тези, на които тепърва им предстои всичко това.
Аз правих моето лапаро в Шейново при доктор Попов. Там ме насочи моя гинеколог.
Записах си час при Попов и когато отидох той ме прегледа (30лв е прегледа), взе ми влагалищен секрет и ме пратиха да отида да дам кръв и урина. Изследването на влагалищния секрет (т.нар. микробиология струва 10лв), кръвта и урината държат да се направят в Шейново, като кръвните изследвания са 58лв, а урината-6лв. Урината трябва да е първа сутрешна и е много удобно да си купите от аптеката контейнерче за урина, което е стерилно и струва 0.20лв., т.е. важно е, когато отивате да давате кръв да носите и тази урина, за да не се разкарвате два пъти. След определен период от време си получавате всички резултати, отново в кабинета на Попов, където, ако има някакъв проблем с резултатите ви казват какво да пиете.
Следващото ходене до Шейново еседмицата преди операцията, когато ви водат до отделението, където ви взимат кръв (за кръвна група), преглежда ви интернист (доктор вътрешни болести, просто ви преслушва и тропа тук-там по тялото ви), и накрая се срещате с анестезиолога, който ви обяснява какво точно ще представлява упокйката и в какво се състои неговата работа. Ако сте алергична (както съм аз)-пиете таблетки до деня на операцията.
Всеки петък се определят операциите за следващата седмица. и като се обадите в петък в отделението ви казват кога ви е операцията. Три дни преди операцията пиете 3х2 таблетки Мезим форте, за да изчистят всички газове от червата ви.
Приемат ви деня преди операцията около 11-12.00ч на обяд. В зависимост от предварителната уговорка сте си купили очистително или ще ви направят клизма. Аз бях с клизма, но ако трябва вие да си купувате очистителните, по-добре  е да си вземете 2 прахчета Fortrans.
Та, приемат ви на обяд, настаняват ви и започвате да пиете прахчета, или ви правят първата клизма. Трябва да сте хубаво изчистени, което включва и областта около пъпчето. Аз там имам само русо мъхче, и преди да вляза го изчистих с депилатоар. В случай, че се притеснявате или не сте изчистени акушерките го правят. Екипът е невероятен, много са мили, адски са добри и няма никакъв проблем да ги попитате, каквото и да ви хрумне. В деня на приемането попълвате и едни декларации, че сте съгласни с едно или друго. Текстът, под който се подписвате не е особено приятен, така че ако се подпишете, без да го четете ще си спестите доста. Така или иначе, за да ви оперират трябва да се подпишете  
Единственото неудобство на първия ден с тези очистителни или клизмата е, че за цялото отделение тоалетната е една едичнствена, дори и за ВИП стаята няма отделна. Но това се преживява. Лично аз предприех следната тактика-комплект мокри и комлект сухи кърпички. Първо си почиствам седалката на тоалетната, за да мога да седна. Дори и първия ден да се разминете със сядането, след операцията-няма как. Та първия ден освен посещенията до тоалетната, подписите на декларациите и очакването-друго няма.Трябва някъде от 16.00ч да спрете да ядете, а от 22.00ч да не пиете и вода. Във всяка стая има телевизор, носете си монети, като цената за 24 часа е 2.40лв. В стаите са по 4 момичета, като по-младите ги слагат заедно.
В деня на операцията станах към 6.00ч, донесоха ми термометър, изкъпах се, махнах всички бижута, освен халката  , сложих си парфюм и към 8.00-8.30ч дойде една сестра,която ми би една инжекция в дупето, която действа малко като наркотик-успокоява те, не се притесняваш... Веднага след това те свалят в операционната, която е на долния етаж, където има силна музика, 3 страхотни сестри, абе нищо страшно. Лягаш на едно като магаре, връзват ти краката и едната ръка, а другата я слагаш на една поставка, слагат ви абокат-не боли, и сега идва най хубавото-вливат една и втора течност през този абокат пожелават ви "лека нощ" и ...заспивате.
Будите се в съседната на операционната стая, имате система, катетър и евентуално дренаж. Малко ви е замаяно, нищо не ви боли, но ви се спи. Може би ще сте мнооооого гладни, това беше единственото, за което мислех, много бях гладна и ми се ядеше всичко  
Ако пък много ви боли, казвате на сестрите и получавате веднага обезболяващо. Възможно е да повърнете, това е от упойката и е за малко, на мен ми се случи и ми сложиха в системата Деган-лекарство против гадене и повръщане.
След известно време ви качват горе в стаята и така изкарвате нощта-дават ви една свещичка като обезболяващо, мен не ме болеше, но си я сложих, за да спя спокойно и така и спах. На другата сутрин отново мериш температурата, след това ти махат катетера-нищо не се усеща, само като ти го махнат, имаш чувството, че още ти се пишка, но е лъжливо. След това ти казват да се раздвижиш. Ставането е лесно, ходенето също-няма нищо, нищо страшно. След това минава една визитация от сума ти лекари и сестри и един от тях остава да ти свали дренажа-ако имаш такъв. Почистват ти дупчицата с различни разтвори-не боли, не щипе, няма нищо страшно, махантео на дренажа също не се усеща. След това трябва да се полежи още половин час и си готов да ставаш да се разхождаш. В началото с яденето е кофти, но след като ходиш до тоалетна по голяма нужда уж можеш всичко да ядеш. Може би е хубаво в началото да е по-лека храна, но няма проблем. И аз бях готова още на този ден да си тръгна. Не съм се затруднявала със ставане, ходене, абе с две думи като нов човек си.
Възстановяването наистина е много бързо.
Оперираха ме в четвъртък на 17.11.2005, изписаха ме на 19.11 сутринта, а вчера на 20.11 си вършех нормалните домашни неща, без никакви притеснения. Последното, което изпитах при цялата тази операция беше болка. Просто само страха беше голям.
Така че моя съвет е- не отлагайте това събитие, няма нищо, което да може да ви притесни около него, вярвайте ми.
Въпреки дългия болничен, който ви дават, аз днес дойдох до офиса, за да успокоя всички, които им предстои лапаро.
А сега мисля, да си се възползвам от болничния, да се прибера на топло и да си легна с книжка ...
А на всички, които им предстои УСПЕХ И МНОГО СПОКОЙСТВИЕ  
Ако съм пропуснала нещо, което ви интересува, смело питайте!

ей, Хелиос, сега изобщо не ме страх, ако стигна до лапаро много си мила, благодаря ти от името на всички бъзли
пожелавам ти скоростен резултат

Разбира се че няма страшно...Всичко което е описала Helios е напълно точно и ясно.Аз имах възможност да се запозная с нея.Голяма сладурана и много мило момиче.Тя беше 1 един преди мене и ми описа всичко с най големите подробности,,и затова си спах спокойно в ноща преди лапароскопията.
УСПЕХИ МОМИчЕТА...
 

след  лапарото какво стана ,не казваш нищо за резултата,но сигурно е много добър щом са те изписали толкова скоро и си в добро настроение  

Моята лапароскопия я правих, защото не се получаваше бебе. Имам ПКЯ, надупчили са ги, проверили са тръбите-проходими са, но леко нагънати и сега продължаваме с опитите. Ако не стане след няколко месеца ще се мисли за инсеминации. Сега съм щастлива от резултата!  Ще му мислим по-натам!

eeeй явно в шейново е подобре да си правиш лапарото, стигам до заключение аз...така и така се оформя страница за преживявания и впечатления по лапарото, да споделя и аз моето!
Лапароскопията беше насрочена за 14, понеделник, в МД - София. Записах се в 224 кабинет, като акушерката с непроницаем поглед и моногонен глас ми подаде едно листче с изследванията, които трябвало да си направя - кръв и урина, и набързо ми изброи какво да си нося в деня на постъпването - чаршафи, прибори, нощница или пижама, чехли. Аз към него бих добавила от себе си - много бельо, тоалетна хартия, мокри кърпички, сапун, кърпа, четка и паста за зъби, анцуг или пижама - нощницата е излишна, жилетка, няколко чифта чорапи, книга или списания, солети или бисквити.
После се почна едно 4-часово висене. Пратиха ме на 11 етаж, да проверят дали ми е валидно изследването за кръвна група (всичките си ги направих н МЦ "Закрила", защото от работата ми сме осигурени там и изследванията са ми безплатни). Слава Богу - признаха го. После - кардиограма на 8 етаж. На 8ми ет. има лепната бележка, че него ден кардиограмите ще се правят в сто и незнам си кой кабинет. Айде там - чакане 1/2 час. ПОсле - 1 час чакане при интернист (която прегледа две жени НАКУП - била адски заета и само ни преслуша - едновременно  
после - час и половина чакане при анестезиолога. отвън - размирици - "мой ред е"; " а аз откога чакам?!?"
най-накрая ето ме на 11 етаж - капнала от умора и ядосана от тази безумна бюрокрация. Идва една сестра, вика"иди сега до аптеката, купи си"Х-Преп" - очистително от аптеката долу, както и две бутилки от по литър и 1/2 и повече - никакво ядене! Отивам аз до аптеката (радостна, че няма да ми правят клизма   ) Няма го в нея. За щастие познавам квартала, но и в съседните аптеки - няма го! стигнах чак до петте кьошета, най-после го намерих! след час и нещо обикаляне се връщам, а сестрата ядосано" Айде, къде се бавиш,изпусна доктора, искаше да те прегледа"! едвам се сдържам да не отговоря нещо хапливо, но нейсе - все пак ще стоя няколко дни в тази болница...
колкото до обстнаовката - плачевно състояние и никаква хигиена. Все едно си попаднала някъде в средата на седемдесетте, всичко ми се вижда допотопно..е, поне си нося чаршафи! в една стая съм с жена от плевен, тя е за операция на миома...Разбирам, че трябва и да си НАПЪЛНО обръсната...ми никой не ми е казал! хайде долу до будката за бръснач. Оклъцках се как да е - майната му...
Толкова вода наведнъж не съм пила никога през живота си! геройски изпих двете шишета, обаче - очистителното подейства чак към 8! тоалетната е гадна - добре, че си нося мокри кърпички, да поизбърша чинията. Все още не ми е притеснено за утре...
На следващия ден в 6.30 ни будят. Мерене на температура. Никакво ядене и пиене преди операцията. Часът ми е чак в 11.30 - лудвам дотогава, сърцето ми ще изхвръкне. в 11.20 идва една сестра, мята ми една нощница - отпреди втората световна война - без копчета, съдран ръкав, деколте до пъпа...отдолу не трябва нищо да имаш - само нощницата и чехлите. Стоварва ме на 3-ти етаж, в т.нар. "подготвителна" - това е едно преходно стайче между два коридора, и двете врати зеят, става течение, а мен вече 20 мин. никой не ме взима!!! разхождам се като разярен бик напред-назад, зъзнейки. Подминават ме сестри - повечето не ти обръщат внимание, тук-таме някой стажант те погледне любопитно...най-накрая, когато вече сериозно обмислях варианта да им тегля една и да си ходя в стаята, от дъното на коридора чувам името си! отивам невярващо, и влизам в операционната...Има фонова музика - Роби Уилямс   Слагат ме на магарето, едната ти ръка връзват за апарата за кръвно, на другата ти слагат система. ти седиш дупар неловко с вдигната до гърдите нощница, с разкрачени крака, а около мен сестрите си подмятат шегички..лекаря още го няма! питат ме колко тежа. Пулс - 110, кръвното - 90/140 - а аз съм с ниско по принцип...вече с нетърпение чакам упойката (наумила съм си да мога да издържа колкото е възможно будна - да видя може ли да го контролираш
естествено, абсурд -сестрата каза - а сега до 30 секунди заспиваи - мисля, че нямаше и 5
събуждам се в реанимация след два часа - сестрата вика името ми и "дишай!" дишането е трудно, гърлото хрипти, от тръбата, която след като съм заспала, са вкарали, сливиците и гърлото болят непоносимо...повръща ми се, бутват ми една ваничка. ЛЕка-полека се окопитвам. Умирам от студ, тресе ме - било от упойката, казват. Мериха ми кръвното през 5 минути. след около час докарват една количка, лека-полека ме изправят, и ме закарват в стаята. По пътя повръщам отново, но за щастие ме "снабдиха" с ваничка. Болки в гърдите и раменете - все едно имаш силна мускулна треска. ТОва е от газа, с който ти пълнят корема по време на операцията. Отивам до тоалетната - пишкам зелено! (три дни след това пишках зелено, еййй!!!) Това пък е от контрастното вещество, което вкарват.
Разбирам, че диагностичната ми лапароскопия е минала от диагностична в оперативна - махнали са малка кистичка. Иначе съм добре, ура!! Тръбите са проходими!
Храната в МД е еднообразна. На закуска - кифла и чай. На обяд - или зеле, или боб. Супата винаги е топчета  или зелева Вечеря - боб с наденица/ ориз с кремвирш/ пиле със зеле. яде се - отвори ми се апетит, учудващо!!!
В стаите няма телевизор. Нито в коридора. Добре, че долу продават вестници!
Възстановяването трая при мен 4 дни. Вса още ме боли, а прореца на пъпчето не е зарастнало (май ми махнаха твърде рано конците). Седя си в къщи и се радвам, че съм на топло - я какъв студ настана!
това е от мен... преживяването определено не беше добро за мен, но се изтрайва. Явно някои го понасят много добре, други - по-тежко.
Остава удовлетворението, че няма да се налага пластика на тръбите...
Пожелавам на всички момичета успех в тази процедура, и не се плашете- всичко е поносимо!  

Нека и аз да ви разкажа за моето лапаро.
Аз избрах да го правя в частна клиника и се чувствах като бял човек като чета вие какво сте преживяли. Денят преди лапарото си бях в къщи-там си пих очистителното и в къщи преживях пиенето на многото течности и ходенето до тоалетна. На другият ден рано сутринта отидох в клиниката-бяха ме предупредили за бръсненето и всичко. В клиниката ми дадоха нощница, сложиха ми абокат и ми слагаха някакви лекарства. Наколко дни преди лапарото се видях с анестезиоложката и ми изписа хапове, щото съм алергична. В деня на лапарото всичко беше много кротко и спокойно-докато чаках си четях книжка-дотолкова не се притеснявах. После дойде докторът, вкараха ме в операционната и се събудих след лапарото. Пищях от болка, сложиха ми свещички и се укротих. Беше ми много студено. Повърнах. После всичко утихна. Спах. След това дойдоха близките ми и стояха при мен до вечерта. Сложиха ми лекарство против повръщане и от клиниката ми донесоха вафла и кола. Слагаха ми антибиотик-няколко пъти. В стаята бяхме само две момичета-имахме си телевизор и самостоятелна баня и тоалетна. Питаха ни какво искаме за вечеря, на другият ден ни питаха какво искаме за закуска. Толкова кратко стоях в клиниката, че почти не съм ползвала тоалетната-никакви кърпички не ми трябваха . Веднага след лапарото можех да ставам, да ям, всичко. Само зверски ме боляха раменете-от газа. Също така гърлото и корема, малко кашлях, ама аз си кашлях и преди да вляза. На следващият ден след лапарото ме изписаха по обяд. Всичко мина много леко. След три дни ми махнаха конците. Изобщо не съжалявам, че не използвах услугите на здравната каса.

Моля те кажи къде и при кого прави лапароскопията - доволна ли си от професионализма?
Надявам се всичко при теб да е ОК!
Благодаря!!!

Аааа, то не е тайна-д-р Стаменов, клиника Малинов. Много съм доволна. Понеже лапарото при мен не даде ясни отговори /със сигурност са ми отпушили едната тръба, която трябваше да НЕ е запушена според цветната снимка...и още - контрастното вещество са ми го вкарвали два пъти-първият път е вървяло без проблем, вторият е стигнало до някъде и после са му изгубили дирите/, докторът е на мнение, че ако чрез инсеминации не забременея ще ми прави хистероскопия да види за какво става дума-от сега съм убедена, че ще прежаля още 1000 лв и пак ще си я направя в Малинов. Стига да имат апаратура, но може би имат. Не съм питала все още. Доволна съм и от професионализма на лекарите и от отношнието на целия персонал.

Хелиос, благодаря ти за обстойното разкаване на това как минава една лапароскопия при д-р Попов, за този лекар съм чела много хубави отзиви по форумите. Всъщност и на мен ми препоръчаха лапароскопия но ме е страх да я направя все още, би ли ми казала ти чрез здравната каса ли я прави при него. Ако не, колко ти струваше самата лапароскопия или общо с изследването. Лесно ли може човек да си запише час при него и може ли сам да си определиш ден на операцията, тъй като аз работя и не мога да отсъствам и ми се ще да отида един петък и в понеделник да съм на работа.

Момичета, изчетох всичко за лапарото, събрах много полезна информация. За съжаление, повечето от пишещите са от София или са си правили лапаро в София. Препоръчайте добър специалист във Варна! Все си мисля, че не може да нямаме такива!

Госте, няма начин да ти направят лапарото в петък и в понеделник да си на работа по простата причина, че хич няма да се чувстваш добре. Отделен въпрос е, че в държавните болници те държат по три дни. Но ти самата няма да се чувстваш добре. Трябват ти две седмици, за да си напълно възстановена.

Здравей,
Моята лапароскопия беше през здравната каса, тогава се плащат 100лв за фондацията по лапароскопия, 100 лв за избор на лекар и тъй като аз исках да съм във ВИП стая си платих и за нея. А конкретно на лекаря си по договорка. Не мога да ти кажа дали той ще ти иска нещо или това ще са всичките ти разходи. След като отидеш на преглед за първи път при него, най-лесно е да го попиташ: Какви ще са ми всичките разходи (такси) по лапароскопията? Бъди откровена и така ще е най-лесно.
А що се отнася до това кога да ти е операцията мисля, че можеш ти да си кажеш молбата да е в петък. Дори ако си обясниш ситуацията може и да те приемат в деня на операцията, но наистина трябва да спазиш условието за храната и водата, за да няма проблеми по време на самата операция.
Освен това не съм съвсем съгласна с Момичето, че ти трябват 2 седмици за възстановяване, дори и лекарите са на мнение, 3 дни след операцията си ОК, НО естествено зависи какво ще ти правят. Моята операция се оказа доста лека и след като беше направена в четвъртък, аз в понеделник бях до 15.30 в офиса. Може първата седмица да ходиш на половин ден или нещо такова- да си на по-лек режим. Ще се пазиш, да не вдигаш тежко, да стоиш на топло и всичко ще е ОК. На мен утре ще ми махат скобичките (те се слагат вместо конци), но наистина се чувствам страхотно, все едно нищо не ми се е случвало.
Иначе Попов наистина е невероятен професионалист, наистина съм много, адски доволна от него и целия екип в Шейново. Така че ако само страх те спира да отидеш, искрено те съветвам да не се бавиш, аз го отлагам от август (от шубе), а сега се чудя как не се е намерил някой по-рано да ми обясни колко простичко е всичко-нека го наречем ПРОСТО ЕДНА ДИАГНОСТИКА!!!
Стискам много палци, и давай смело, няма НИЩО страшно
Попов приема във вторник сутрин и в сряда следобяд, в 13 кабинет в Шейново.
Трябва предварително да си запишеш час на телефон:9659-420
Хайде,чакам резултати!

явно всичко е много индивидуално, защото аз вече 8ми ден откак ми мина операцията и все още не се чувствам съвсем "кукуряк". Моята разбира се беше оперативна, но съвета ми е да си вземеш поне 1 седмица болничен. Здравето е най-важно! и аз сепритеснявах за работата, но не ми пука вече - взех си 2 седмици и съм доволна от това решение-

Към Майски и другите момичета, които писаха че са имали страшни болки в гърлото и сливиците от интубацията- някоя от вас да е била с хроничен фарингит ? Болката от физическото вкарване на тръбата ли беше или се получи като при възпалено гърло/сливици? За колко време мина?  

Болката обикновено се получава от физическата травма на гърлото.

хей, Хелиос, а какво пише все пак в този протокол,който те карат да подписваш?

Че те не носят отговорност, ако нещата се скапат, ако не ти понесе упойката и други такива страхотии. По-добре за психиката е да не го четеш.

За гърлото-неприятното усещане е по-скоро физическо и от време на време те кара да кашляш. В този случай много помагат Orbit drops Лимон.
Днес ми е 7 ден и бях да ми махнат скобичките. Бяхме с още 2 момичета и трите се чувстваме страхотно, все едно нищо не ни се е случвало.
А що се отнася до декларациите, които подписваш- просто лекарите се освобождават от всякаква отговорност, това е всичко, но по-добре не ги четете,така или иначе сте се решили на тази крачка. Която всъщност не е нищо страшно  

Цитат на: little_rabbit

Че те не носят отговорност, ако нещата се скапат, ако не ти понесе упойката и други такива страхотии. По-добре за психиката е да не го четеш.

и че не носят отговорност ако те заразят със СПИН

Е, извинявайте, ама кой носи отговорност изобщо за нещо тогава??? Как да не носят отоговорност ако те заразят с каквото и да било, не дай боже СПИН?   Да не би е станало по твоя вина???
А ако по грешка ти остранят далака вместо яйчника например, пак ли не носят отоговорност ??!!!
ТОва ми се струва някаква невероятна нашенска безотговорност и наглост, за н-ти пореден път!!  

стига сте се пенили за нероден Петко па вие...
тая "декларация" дето я дават, се нарича "Информирано съгласие на пациента" и не е никаква нашенска измишльотина, а се практикува в цял свят!
информират подробно пациента за всички възможни рискове при манипулацията, която ще му правят (дори и да са с вероятност едно на милион), а пък пациента си преценява дали при това положение е съгласен да се подложи на манипулацията. ако е съгласен - подписва се.
естествено, че не носят отговорност, ако настъпи някой от ОПИСАНИТЕ рискове! в цял свят е така... то, ако носеха отговорност за всичко, никой нямаше да се навие да лекува!

Да отговоря за ходенето на работа след лапаро. Ми то може, що да не може?! Ако пък на някой чак толкоз много му се работи. Но като ми дават болнични-що да се пъна да ходя на работа?!
Аз лично се почувствах напълно, 100% възстановена след втората седмица. Първите няколко дни след лапарото бях отпаднала, ужасно ме боляха раменете, кашлях, едва-едва ходех, защото ми дърпаше корема и ме болеше. Първите три дни след операцията ги изкарах изцяло в леглото. Дори помолих майка ми да дойде да понаготви малко. А моята операция беше лека-една тръба са ми отпушили само. Нищо друго.
От друга страна-това е все пак оперативна интервенция и хората не случайно дават болничен. Трябва и малко карантина да има. Не виждам абсолютно никакъв смисъл да отидеш да работиш в офис, където е възможно да има поне един колега с настинка и да рискуваш да прихванеш и ти нещо. Особено пък сега в зимния период. Аз такъв експеримент с моето здраве не бих направила.

а стига бе, тоза за СПИНА го нямаше в моя протокол  
Алфи, болката в гърлото е от интубацията - независимо дали имаш фарингит или не, получава се. Отминава за 3 дни - можеш и да си пръскаш Tantum Verde, на мен ми помогна

относно болничния---дават 30 дена болнични,на мен ми дадоха 33..чувствам се перфектно...мога да ходя и на работа,,,но не желая-искам да си почина психически-не от лапароскопията ми и от престоя ми в болницата-а от колеги и шефове.Утре става 1 седмица от моята лапароскопия,Днес беше много приятно време и от 1000ч сутринта до сега 1745 обикалях из улиците на София.Но всичко си е до организъм.
УСПЕХ НА ВСИчКИ

И на мен ми мина една седмица от операцията, още от 3 ден се чувствам страхотно. Може би наистина е въпрос до организъм, но поне всички от Шейново се чувстваме много добре.
А и лекарите са на мнение, че това, което трябва да ти мине след операцията е влиянието на упойката, а за болка на рани не може да става въпрос.
Успех на всички!
На тези, на които работата им позволява да си останат вкъщи, искрено им го препоръчвам, какво по-хубаво съвсем законно да си почиваш вкъщи и да се чувстваш добре  
А на тези, които работата ги зове- няма страшно най-късно на 4 ден сте готови за всичко. Много голяма част от възстановяването е въпрос на положителна психическа нагласа!

Да допълня...
Болничният, който ти дават, както Нери е споменала по-горе е 33 дни. 3 дни в болницата и 30 вкъщи.
Както в началото надълго и широко съм описала-операцията ми беше на 17.11, някъде към 15.12 трябва да отида на контролен преглед, а що се отнася до състоянието ми...чувствам се страхотно, и все едно нищо, ама наистина нищо не ми се е случвало!
Кураж на всички и светли Коледни празници! А подаръка за Коледа...е ясен, пожелавам го от все сърце на всички, които го желаят!

Мацки, така и така сме отпочнали тая тема, и аз да допринеса с моите впечатления. Правих диагностична лапароскопия през март и сега хистероскопия. На 9-ти етаж в Майчин дом. За разлика от дотук изразените мнения, аз имам по-добри впечатления. Може би отчасти за това, че познавам екипа от преди - операции 2000г. Първо искам да подчертая, че никой не ми е искал нито един лев! Всичко мина с минимум психическо травмиране. Единственото, което си е вярно, че можеш да утрепеш много време от висене, докато чакаш някой, ама няма как. Приемането в болница беше без излишни формалности и мотаене, досадно е чакането пред кабинетите на интерниста, анестезиолога и за ЕКГ. Всички са много любезни, с изключение на интерниста, която наистина преглежда по двама човека едновременно, ако това може въобще да се нарече преглед. Старшата акушерка на 9-ти етаж е едно бижу - много приятен човек, и може да се разчита на нея. Кръвните изследвания ми ги направиха много бързо в болницата. Значи, след като утрепеш половин ден с тия работи, си се прибираш вкъщи, където си пиеш очистителното на спокойствие, бръснеш се, почиваш си. Графиките за операциите се определят от предния ден за следващия. В деня на операцията си в 7.30 в болницата. Правят проба за антибиотика. Слагаш нощничка, без бельо, взимаш си в една торбичка шишенце минерална вода, кърпички сухи и мокри, мобилен телефон. Да ви кажа, най-добре е да сте първи в графика за деня, защото не се налага чакане. Последният път бях втора в графика, за 10ч, та се наложи да поскучая и да почета вестник, докато наближи времето (чаках си облечена с джинсите ). Влизаш в операционната, където обстановката е много приятна, хората също, говориш си малко с анестезиолога и сестрата по анестезията, и според упойката или заспиваш сладко, или както последния път бях с лумбална упойка - се отпускаш, защото те черпят "едно хубаво питие", както се изрази анестезиологът, а също ти предлага, ако ти е напрегнато, да те приспи. Аз отказах и си слушах какво си говорят лекарите (както казаха те, да не си мислиш, че ще си кажем нещо умно ). После си в реанимация за няколко часа. Ако излизаш от пълна упойка, е нормално да повърнеш, или да трепериш от студ. Сестрите биват любезни. На мен не ми се наложи да пия никакви обезболяващи нито след лапароскопията, нито след хистероскопията. За още по-голямо успокоение на страхливите от болка да кажа, че даже коремната ми операция от 2000г за махане на миома мина само с две обезболяващи инжекции в реаницация, след като ме пусна упойката, и с това болките приключиха. Като се освестиш в реанимацията, те връщат в леглото. Режимът за щастие е свободен и близките ти могат да стоят при теб колкото искат. Има няколко стаи със самостоятелен санитарен възел. След лапарото можех да скоча на момента, ама сестрите имаха инструкция да оставят катетъра 24ч., та не станах чак до сутринта, а на сутринта си заприпках по коридорите, сящаш не съм оперирана  Възстановяването наистина е много бързо. В първите дни след лапарото чувствах малко слабост при по-дълги разходки, но наистина за 5-6 дни си тип-топ.
За хистероскопията пък да не говорим - веднага, щом ме пусна спиналната упойка, хукнах да се разхождам, даже си бях взела бельо в реанимацията, четох си вестници и въобще само дето поскучах до сутринта. Голям майтап беше, че нямаше свободни легла в отделението, и по тая причина си пренощувах в реанимацията, та се порадвах на ВИП обслужване - то ми мериха кръвното, то пулса... ползвах и готината тоалетна на лекарите      На другата сутрин ме изписаха и съм нямала нито болки, нито нищо.
За храната - никога досега не съм я опитвала. Близките ми носеха.
Така че, едно голямо благодаря на екипа на Втора гинекологична хирургия - 9-ти етаж МД, и да успокоя тези, които ще ходят там, че са в добри ръце, и ако се абстрахират малко от някои неразбории, няма да се натоварят психически.

Успех, Момичета

Към Фреш Брийз - кой ти прави хистероскопията в Майчин дом? Предстои ми хистероскопия при Тюфекчиева, тя май е на 6-ти етаж. Значи ли това, че не оставаш в Майчин дом до деня на хистероскопията, а след като те приеме интерниста и минеш по всички други кабинети, те пускат в къщи? Можеш ли да си избереш упойката? Защото на мен ми се вижда прекалено да се прави хистероскопия с пълна упойка, но май така съм чувала, кой решава това? На теб каква упойка ти сложиха? А прави ли си преди това микробиология на влагалище? Защото на мен никой не ми искаше такова нещо, но от четене разбрах, че може да се вкара инфекция в матката, ако има нещо. Може би някои от въпросите ми са за Тюфекчиева, но тя е толкова заета, за да я търся постоянно като се сетя нещо.
Благодаря.

DENSTROY,

аз правих хистероскопия наскоро при д-р Тюфекчиева. Аз постъпих в отделението - процедурата по постъпването е детайлно описана от Фреши, така че няма да я повтарям - и на следващия ден ми беше операцията. Можех да си отида в къщи, но предпочетох да остана в болницата, защото иначе на другия ден трябваше да стане рано и да тормозя близките си да ме карат. И честно казано много добре си се наспах. Даже и очистителното не ми попречи. Операцията беше със спинална упойка. свършва за около 1/2 час и после стоиш в реанимацията докато се раздвижиш. Обикновено първо те отпуска едния крак, после другия. Ще имаш катетър, който по някоее време горе в отделението сестрите ще ти свалят. Може да те пуснат още същия ден, ако не - на следващия си отиваш в къщи. Вземи си поне 1 седм. болнични, защото е възможно в следствие на упойката да получиш главобол. Всъщност не е задължително, но при мен беше така.
Относно микробиологията - никой не ми я е искал, но не знам дали защото имах наскоро правена.
Поздрави на готината старша!

Здравейте момичета! Наистина е чудесно, че споделяте всичко това. На мен ми предстои лапаро във вторник, 06.12. и като изчетох подробно написаното от всяка една от вас (благодарение на Хелиос_гери, която ме насоче към този разговор във форума) някак ми се вдигна духа и ми вдъхна повече кураж. Както във всяко нещо хората реагират по разлечин начин, така и тек явно всеки организъм се справя по своему, но въпреки всичко май-взех по-ведро да гледам на това, което ме предстои  
Пък живот и здраве после и аз ще напиша впечатления.
Благодаря ви.

Здравейте момичета! Наистина е чудесно, че споделяте всичко това. На мен ми предстои лапаро във вторник, 06.12. и като изчетох подробно написаното от всяка една от вас (благодарение на Хелиос_гери, която ме насоче към този разговор във форума) някак ми се вдигна духа и ми вдъхна повече кураж. Както във всяко нещо хората реагират по разлечин начин, така и тек явно всеки организъм се справя по своему, но въпреки всичко май-взех по-ведро да гледам на това, което ме предстои  
Пък живот и здраве после и аз ще напиша впечатления.
Благодаря ви.

Ох ама аз толкова се заплеснах, че всъщност забравих да си задам въпросите   Ще ми трябват ли дамски превръзки веднага след операцията и ако да, как да си я сложа ако нямам бельо на себе си? След като казвате, че ще се стои с катетер 24ч. предполагам през това време няма начин да си с бельо...? Малко се притеснявам да не стане мазало и да се развикат санитари или сестри  

Шуши,
на мен също ми ми потече чак на следващия ден, освен това беше малко, сложих си гащи и превръзка, нямаше никакъв проблем. Може би седмица след това ми цапа, и сега ми закъснява 4 дни.
Пожелавам ти лека диагностика  (то просто си е това, в никакъв случай не прилича на операция   ), и чакаме от теб добри резултати!
Успех и силна пегръдка за кураж!  

Шуши, стискам ти палци и на краката . Дано ни зарадваш с добри новини.

На мен също ми предстои лапаро в петък (9 декември) и както миналата седмица си казвах, че не ме е страх, още от днес ме е обхванала предстартовата треска   .
Не знам кога след операцията ще мога да се добера до комп-а, но при първа възможност ще ви разкажа как е минало.

Shushito i Peti_Pati, на мен също ми предстои лапаро на 9 декември. Да не се окажем, че сме заедно, вие къде ще го правите?
Желая ви успех.

Океанче,

Аз ще съм в МД на 9ти етаж. Ама май ще ме отложат за сряда...днес никой не ми се обади    Ти къде ще си?
За треската напълно те разбирам...и аз съм така  
Успех на теб и на peti_pati.

Хелиосче,
Благодаря ти за слънчевата прегръдка  

Shushito съжалявам, че са ти отложили операцията - това само удължава притеснението, но дано да е за добро и да ти е на късмет това разместване в графика.
Ocean, стискам ти палци и на теб .
Дано през идната година всички имаме повод да се похвалим.
Аз ще правя моето лапаро в "Малинов".
Очевидно със Shushito няма да се засечем - ами ти Ocean?

Зная, че е лесно да го кажа след като всичко е минало,
но повярвайте ми, много е важно да сте психически настроени, че няма нищо страшно.
Зная, че е трудно да ти повярва някой преди да го изпита...
...но все пак доколкото можете се успокойте, приемете го просто като една диагностика.
По-важно е, какви са ви резулатите...
И затова от все сърце и на трите ви желая много спокойствие, хубави резултати, а аз ще ви чакам тук да разкажете как е минало.
Кураж!

Благодаря ти за подкрепата и милите думи Хелиос .
Мен всъщност не ме е страх от самата операция, а от резултатите .
Ще разкажем при първа възможност.

Благодаря ви момичета за пожеланията и подкрепата. Няма да се засечем защото моята ще е в Шейново при др.Попов. Стискам ви палци и дано всичко мине успешно Като се върна ще разказвам.

Чакаме хубави резултати, Океанче,
Пак повтарям екипа на Попов е страхотен, всичко минава бързо лесно и след като те пусне упойката си като нов човек!
Спокойствие, успех ти желая от все сърце!

Към Фреш Брийз - кой ти прави хистероскопията в Майчин дом? Предстои ми хистероскопия при Тюфекчиева, тя май е на 6-ти етаж. Значи ли това, че не оставаш в Майчин дом до деня на хистероскопията, а след като те приеме интерниста и минеш по всички други кабинети, те пускат в къщи? Можеш ли да си избереш упойката? Защото на мен ми се вижда прекалено да се прави хистероскопия с пълна упойка, но май така съм чувала, кой решава това? На теб каква упойка ти сложиха? А прави ли си преди това микробиология на влагалище? Защото на мен никой не ми искаше такова нещо, но от четене разбрах, че може да се вкара инфекция в матката, ако има нещо. Може би някои от въпросите ми са за Тюфекчиева, но тя е толкова заета, за да я търся постоянно като се сетя нещо.
Благодаря.

Здравей, извинявай, че чак сега ти отговарям, ама нямах възможност да влизам тия дни. Моята хистероскопия я прави доцент Доганов. Мен лично ме пуснаха да си спя вкъщи, предполагам и теб ще те пуснат. Упойката е спинална, няма никакви проблеми с нея. За микробиологията - направи си задължително. Аз уж много добре знам, че трябва да се направи, ама не се организирах, а сега мъжът ми е с бактерии, аз имам повече секреция и си чакам резултатите от микробиологията - дано не съм направила някаква беля. Иначе от болницата няма да ти искат МБ, само ще ти направят кръвни изследвания и ехограф при постъпването.

Успех!!!

Ох ама аз толкова се заплеснах, че всъщност забравих да си задам въпросите   Ще ми трябват ли дамски превръзки веднага след операцията и ако да, как да си я сложа ако нямам бельо на себе си? След като казвате, че ще се стои с катетер 24ч. предполагам през това време няма начин да си с бельо...? Малко се притеснявам да не стане мазало и да се развикат санитари или сестри  

Вземи си в болницата да имаш, но не се притеснявай за нищо. Както са ти писали другите момичета, в началото няма кръв, после може да се появи малко. Докато си с катетър си без бельо. Нищо няма да стане, но иначе бъди сигурна, че сестрите и санитарките са много мили и ще ти помогнат, ако има нужда. Могат да ти направят тоалет и т.н.
Аз след хистероскопията си носих в чантичката за реанимация бельо и превръзки и се облеках, като ме пусна упойката и малко след това ми свалиха катетъра, но бях със спинална упойка.

Успех!

Здравейте, момичета  
Вече мога да споделя и моето изживяване от лапароскопията и да внеса спокойствие у тези, на които тепърва им предстои.
Най-добре е човек да остане максимално реалист защото наистина всичко е въпрос на нагласа и на организъм. Аз нощта преди лапарото си спах вкъщи (тъй като съм от София), през нощта на спокойствие и на чистичко си ходих до WCто (послодствията от X-Prepа) и на сутринта в 7.30 се появих в болницата. Попитаха ме дали съм пила очистително (ако не - клизма), дали съм избръсната (трябва да е като за раждане...аз отидох на кола маска та и това преживях...не е много кефче ама се търпи...аз го възприех като генерална репетиция за бъдещо раждане   ) и накрая ти правят тест за алергия към антибиотик (две драскотинки на ръката). Дадоха ми нощница (беше прилична...без дупки и друге екстри), оправих си леглото и ето че стана време да ходя. Аз бях от 9.00, но в другата зала операцията беше за 8.30 та ни поведоха накуп към операционната. В 8.20 бях в предоперационна и чаках. Признавам, че цялата треперех, но то е нормално. После ме въведоха в операционната, седнах на гинекологичния стол, завиха ми краката, анестезиолога ме черпи едно коктейлче и аз спрях да треперя. Екипа беше мил, беше топличко вътре и имаше приятна музичка...след коктейлчето почти си затананиках. После явно ме черпиха по силничко коктейлче и се събудих чак в реанимация. Бях направила  някакъв проблем с дишането та малко ги бях постреснала, но аз лесно не се давам   Към обяд даже ме изкараха от реанимация и си ме заведоха в стаята. Бях само с катетер (неудобна работа, но иначе не боли)...нямах дренаж. Изкуших се да пийна вода (вие не го правете) и резултата не закъсня...повърнах. Нощта прекарах спокойно - без болки (бият ти аналгин), но почти не мигнах. Аз малко съм особена на тема моето си легло, мъжа ми до мен, уютната обстановка, познатия мирис и т.н. Та в това отношение малко зе измъчих, пък и с този катететер човек трудно се върти настрани, а аз по гръб не заспивам. Абе всеки луд с номера си   Та на сутринта ми махнаха катетера - усеща се леко боцкане и толкова. Бях свежарка - измих се, сресах се, даже седнах да чета списание извън стаята. Мина визитацията, дадоха ми протокола и бях готова да си ходя. Платих си потребителската такса (3лв. на ден) и чаках да ме вземат. За храната нищо не мога да кажа защото аз нищо не съм вкусила там, но мисля, че ще е добре да си носите солети и бисквитки, шоколад, вода и някакво сокче за освежаване. Ако ще се храните в болницата, си носете сол и захар, както и чиния, чаша, вилица, лъжица. Пропуснах да кажа, че и чаршафите трябва да са си ваши.
Като се прибрах вкъщи всичко беше наред, но привечер дойде болката и вдигнах температура (било нормално). Пийнах ефералган и едно аулинче за да мога да спя добре. Всяко мускулче ме болеше...точно като при мускулна треска...все едно бях вдигала щанги цяла нощ   На следващия ден вече се чувствах значително по-добре, а днес направо съм екстра. Вначалото пишках синьо от течността, която са ми впръсквали за пропускане на тръбите, но вече мина. Прокървих чак на 2ия ден след операцията и то само като съм в изправено положение. В понеделник ще ми махат конците и ще съм тип-топ.
Пожелавам на всички, на които им предстои лапаро успех и да не се отчайват или страхуват. Може пък вашия организъм да се възстановява по-бързо от моя и да можете да тичате още на втория ден.
 

Здравейте, момичета!
Много се радвам като чета за вашите успешни лапароскопии и в същото време ми е свито сърцето. Имам желание, а и е време вече да се престраша и аз за тази процедура, но ме притеснява не протичането й, а упойката, която се поставя. Аз съм преживяла спонтанен аборт и като чета вашите разкази си представям ясно какво ми предстои, но тогава много трудно и страшно излязох от упойката. Затова въпросът ми е - при лапароскопия винаги ли се поставя пълна упойка, имало ли е случаи на усложнения от упойката, как реагират лекарите в такава ситуация???
Желая късмет на всички и така желания коледен подарък!!!

Здравей Диди,
Нямам информация дали може да се направи лапаро с разлчна от пълната упойка, но мисля, че не го практикуват...
Но това, което мога да ти кажа е, че след като веднъж е било тежко излизането ти от упойка не значи, че и сега ще е така. Освен това анестезиологът, специално на д-р Попов е страхотен, и няма от какво да се притесняваш. Много добър специалист е. Освен това преди лапарото имаш разговор с него, предупреди го за тези неща, нека е подготвен и всичко ще е наред. Той самия ще ти обясни каква е процедурата.
От все сърце ти желая много спокойствие, то е адски важно, весели празници, Коледни чудеса и хубави резултати!

Здравей, Диди. По принцип пред самата процедура минаваш на разговор през двама души, интернист и анестезист, мисля. Те те питат дали си била някога под пълна упойка, дали всичко е било наред, дали си алергична към някоя упойваща съставка и т.н. Така че като си кажеш всичко, те ще преценят. Другия вид упойка е спиналната, но незнам дали се практикува за лапаро. Пък и наистина не бъди песимист - това, че първия път не е било всичко тип топ не означава, че и сега ще бъде така. Аз например при първата ми пълна упойка биах екстра, а сега направих проблем с дишането нещо ама всичко мина и замина   Горе главата и ти стискам силно палци...даже и на краката  

neka az da v razkaja za moqta operaciq. tova s teq vip stai i tem podobni -boje tova e luks koito i dori ne mi e minaval prez glavata. kakvo se slu4va vsy6nost 1 godina si mislq 4e imam hroni4en apendiks i sled poredniq ostyr spazym se re6avam da otida na pregled pri hirurg koito ne 6te6 li mi kazva- momi4e ima6 ginekologi4en problem - i mi obyrna gryb i taka otivam na ginekolog i tq mi kazva -hei kakvo pravi6 ti znae6 li 4e taka kakto si vyrvi6 i moje6 da padne6 i da umre6- ma az otkyde da znam. okazva se 4e imam svobodna te4nost v korema silno vyzpalenie i razni drugi ne6tica  s golemiq si strah stisnala izsledvaniq nqk'vi otivame s priqtelq mi v ginekologi4no otdelenie v blagoevgrad za da me priemat no poneje bilo sybota sestrata mi kazva- ela v ponedelnik sega nqma koi da ti obyrne vnimanie. i taka si trygvam za kvyrtirata s ujasa na edin izpla6en ot smyrta 4ovek ednam do4akvam ponedelnika. kakto i da e nastanqvat me v staq edi koq si s o6te 3 jeni . sestrite- pod vsqkakva kritika- otno6enieto im - pod vsqkakva kritika-. samo edno 6te kaja pitam sestrata koqto mi izliva porednata doza otrova v abokata i q pitam- kakvo e tova i zabelejete otgovora koito polu4avam-- kakvoto ti slagame tova mnogo mnogo da ne te interesuva. pri koeto az onemqvam. e sipvaha mi mnogoooooo ne6ta . sled nqkolko dena na zloba ot tqhna strana i to ne samo kym men idva denq na operaciqta idva sestrata pravqt ti klizna i ti kato 4ovek v civilizovana strana o4akva6 da te predrazpolojat za tova koeto 6te ti pravqt uvi. idvat i ti kazvat - Znae6 kade e operacionnata nali?-- i az taka polu gola po skysana ovehtqla no6tica se ponqsqm nadolu po koredora kym neizvesnoto -sama-. ne6tata koito mi se slu4iha ne gi pojelavam na nikoi. istinata e 4e men ne me be6e strah ot samata operaciq a ot tova sled neq i imja6e za6to.sled 11 dena me izpisaha i ne sled dylgo se vyrnah s vyzpalenie sledoperativno no tova e dylga istoriq . minaha 2g ot togava no o6te kato se setq se ujasqvam.sigorna sam 4e ima zna4enie kakvo e otno6enieto na personala.moga mnogo o6te da vi pi6a no 6te si  spestq tezi spomeni na men samata sega. nqkoi drug put 6te prodylja. uverqvm vi ima mnogo po lo6i bolnici i personali ot MD ili 6einovo. nqmam doverie na lekarite a pokrai tqh i na horata po princip. tejko mi e iskami se pone malko da vqrvam v dobroto v tova 4e 6te se nameri nqkoi koito naistina 6te iska da pomogne........... da napravi taka 4e tejkiq moment v koito se namira6 da stane po lek i da ne se otrazi tolkova tejko na psihikata ti. mejdo drugoto se kazvam Nadejda i mi e strashno priqtno 4e vi ima i 4e moga da go spodelq s hora koito nqma prosto da mi kajat razbiram te a vsy6tost ideq da si nqmat kakvo e ...................

МИЛИ МОМИЧЕТА, МНОГО ВИ БЛАГОДАРЯ ЗА КУРАЖА, КОЙТО МИ ВДЪХВАТЕ!
След поредното радочарование този месец, реших да се отдам на настъпващите празници, а след това - да действаме по вашите стъпки.
Желая ви весели празници и много положителни емоции!!!

Мило Наде,
По принцип съм чувствителен човек, а и да не съм, след тези думи ми стана много мъчно, за това, което ти се е наложило да преживееш.
Мисля, че при работата с хора е нужно само едно- да подхождаш с разбиране и да можеш да се поставиш на мястото на човека срещу теб...
А когато работиш в здравно заведение, където всеки един пациент е достатъчно притеснен и неговото спокойствие зависи само от умението ти да му го дариш, направо си длъжен да го направиш.
Наистина има всякакъв род пациенти и лекарите са хора, и не може да се съобразяват с всякакви лигавщини, но има една граница, която са длъжни да спазват.
Според мен това не е професия, това е призвание и не всеки може да се справи с предизвикателството.
Затова се прекланям пред целия екип на доктор Попов в Шейново и на всички в Оперативното отделение, защото именно заради тях няма нищо лошо, с което да си спомням преживяванията си около лапароскопията...а е минал само 1 месец!
Желая ти много здраве и щастие, и...огледай се наоколо, не виждаш ли онзи блясък в тъмното небе, именно той ти носи един чувал с щастливи преживявания и сбъднати мечти, не ги оставяй да те подминат, мислейки за минали, неприятни преживявания!
Снежна, но топла прегръдка от мен!

прочетох писмото ти и искам да те помоля понеже и мен ме пращат в майчин дом за лапаро можеш ли да ми кажеш направо към кои лекар да се обърна много ми се иска това за здравната каса да се окаже истина защото  хич ме няма с парите аз живея в гоце делчев и въоще съм много объркана какво трябва да правя към кого да се обърна за да пропусна излишното разкарване имам поликистоза и от 7 месеца се опитваме да зачена надявам се да си направя лапарото скоро за да разбера какъв е проблема. не ме е страх от операция -вече имам една .просто искам да знам дали ще мога да си имам мечтаното детенце ако можеш да помогнеш (на едно объркано момиче) ще сам ти много задължена  

хелиос_гери благодаря ти за топлите думи наистина много се радвам че ви има и има на кои да споделя страховете си. наистина винаги има надежда    та нали и аз се казвам така. но когато се изгубищ из дебрите на своите страхове да върнеш усмивката на лицето си и да повярваш отново на хората е нещо много трудно постижимо.винаги сам се оправяла с несгодите на живота сама(това е друга тема) но сега въпроса е че сам на крачка да загубя това което съм сигорна че искам в живота си и мисълта че сам безсилна ме кара да се чувствам наполовин човек не ме е страх от операцията а от лошата новина. просто няма друго нещо което да е по ценно за мен. живота ми няма да има смисъл. колкото и нелепо да звучи

прочетох писмото ти и искам да те помоля понеже и мен ме пращат в майчин дом за лапаро можеш ли да ми кажеш направо към кои лекар да се обърна много ми се иска това за здравната каса да се окаже истина защото  хич ме няма с парите ....

Това за касата е точно както ти го казвам, имала съм 5 оперативни интервенции в Майчин дом и не са ми поискали и един лев (само потребителската такса на ден която е към 3 лева). Всичките операции съм ги правила при доцент Доганов - страхотен оператор и златен човек, проблемът с него е, че има страшно много хора и напоследък гледам не успява да поеме всички. Има свободен прием всеки четвъртък от 15 до 17 часа, в кабинет 207, но трябва да се запишеш предварително. Последните два пъти като се обаждах ми казаха, че няма места за приема, така че евентуално ако решиш да ходиш при него трябва да запишеш час за първия възможен четвъртък. Прегледът му май беше 30 лева, но ако те поеме като пациент повече няма да плащаш нищо.

Успех!

Здравей Наде,
сигурна съм, че всички прекрасни неща тепърва ти предстоят. Пожелавам ти много здраве, късмет и "чудеса стават там, където вярват в тях и колкото повече вярват, толкова повече стават"
Прегръщам те!

Наха, и аз с две ръце гласувам за Доганов и силно те го препоръчвам. Пари за операцията не нрябва да даваш, а престоя в болницата се заплаща по 7 лева на ден. Ще ти поискат и направление от личния лекар, но имай предвид, че то важи определени дни...май бяха15.
Успех!

благодаря ви за топлите думи наистина ми помагате много просто не знаете колко дори. не ви виждам но ви чувствам блиски опитах при доганов но в краина сметка си записах при Филипов. ако някои е бил при него кажете как е било. фрешбрииз ми спомена за него,, но си ми иска 30лв за прегледа. каза че направление не му рябвало. направо не знам. ако се наложи лапаро няма как ще натискам за здравна каса. на 03/01/06 ми е прегледа в първиа ден от новата година (работен) и първия час е за мен дано това е добър показател  ще пиша как е минало. пак ви бладодаря   за всички   и дано скоро поне една ни накара да празнуваме.

Ето ме най-сетне и мен момичета - завърнах се изпълнена с нови сили и надежди.
В началото на декември обещах да разкажа за лапароскопията си, но чак сега имам възможност.
Ето и резултатите: дясната тръба пропуска нормално (противно на заключението от цветната ми снимка!!!!). На лявата имах някакви образувания като мехурчета, които доктора ми обясни, че са по рождение. Заради тях тръбата ми е била доста нагъната, но след като ги е премахна се е поизправила. Разширил е малко и отвора й, за да пропуска по свободно. Премахнал е и няколко сраствания. Но нищо по-съществено. Няма ендометриоза и яйчниците са добре.
Операцията се записва на DVD и в края на декември я гледахме заедно с доктора, като той подробно ми обясняваше какво се вижда и какво прави.
Сега остава да се борим с мъжкия фактор чрез инсета за момента, а ако не стане - ще пристъпваме към тежката артилерия (ин витро).
За съжаление не мога да бъда много от полза на Надежда, защото аз си правих лапарото в частна клиника, но не съжалявам и за стотинка - отношението и условията бяха много добри.
Деня преди операцията си бях в къщи и пих X-prep. На другия ден сутринта в 9 ч. ме приеха, сложиха ми система с глюкоза и валериан и ми взеха кръв за изследване. Към 10.30ч ми сложиха предоперативна инжекция, от която се чувствах много замяана и странно отпусната и спокойна. В операционната заспах почти веднага и първите ми спомени след операцията (която е продължила половин час) бе, когато ме преместваха на болничното ми легло. Почуствах болка, но веднага ми сложиха обезболяващо. Събудих се към 15ч. и се чувствах много добре - не ми се гадеше, не ми бе студено, не ме болеше, само катетъра малко ме дразнеше. Продължих да смя на пресекулки до към 18ч. После помолих да ми махнат катетъра и по-късно сама си станах до тоалетната. Тогава ми позволиха и да пия течности. После ми донесоха вечеря. Една сестра бдеше над мен цялата нощ. На другия ден сутринта към 9ч. дойде доктора и отново ми разказа как е минало (идва и след операцията, но бях много сънена и с не много бистри спомени) и ме пусна да си ходя.
Прибрах се у дома още преди обяд на 10 декември - можех да ставам, да ходя до тоалетна, единствено чувствах не много силна болка и първите дни корема ми се подуваше от всяко хапнато нещо.
Но възстановяването е доста бързо. Махнаха ми конците след 4 дни и това е.
Стана дълго, за което се извинявам.
Ако мога да помогна с нещо на тези на които им предстои лапаро, ще помогна с огромна радост.

Peti_pati, радвам се, че при теб нещата са се развили добре и ти пожелавам в най-скоро време да съобщиш най-добрата новина В клиниката на д-р Стаменов ли прави лапарото? А може ли да споделиш цената.

Да, в клиника Малинов.
Цената е 950 лв., което включва абсолютно всичко - изследвания преди операцията, престой, храна. Операцията се записва на ДВД и можеш да си получиш и копие за себе си.
Стаменов прави и опирации в 1-ва АГ болница, но ми кажа, че предпочита да използва по-съвременната арапатура в Малинов.
Единствения проблем е, че от Малинов могат да издадат само 7 дни болничен.

Пети благодаря ти за разказа, точно на време го прочетох. аз също ще правя най-вероятно лапаро при д-р Стаменов в клиниката, обаче при мен може да премине в коремна операция и това ме притеснява. Имаш ли представа каква е цената за коремна операция, дали е същата като при лапарото? Благодоря ти много за разказа и успех ти пожелавам мила!!!

a  да питам правилите лапаро в Шейново- понеже знам че различните болници са на различен акъл по отношение на това кога е оптимално да се направи- как е в Шейново? 10-14 ден? 18 ден? или?

Ani4ka, за съжаление не знам колко струва коремната операция - най-достоверна информация ще получиш от Стаменов или на регистратурата.
Знам само, че при него няма разграничение в цената между диагностична и оперативна лапароскопия. Моята се водеше оперативна.
ALFI, на мен доктора ми беше казал, че колкото по-скоро след свършване на цикъла се прави, толкова по-добре. Аз я правих на 9-ти ден.
Успех момичета. Ще ви стискам силно палци и да разкажете после.

Благодаря ти! Просто знам че в различните болници практиката е различна

Здравей Алфи,
Моето лапаро беше на 14 ден. На мен Попов ми каза, като ти дойде цикъла се обади, за да назначим седмицата, а по-късно и деня, в който ще е лапарото.
Пожелавам ти успех, и ако се сещиш още нещо да питаш-няма грижи!
 

Здравей Алфи,
Моето лапаро беше на 14 ден. На мен Попов ми каза, като ти дойде цикъла се обади, за да назначим седмицата, а по-късно и деня, в който ще е лапарото.
Пожелавам ти успех, и ако се сещиш още нещо да питаш-няма грижи!
 

thanks, helios, сигурно ще се сетя още нещо и ще питам.
  Успях най-после да се свържа с акушерката на Попов и тя така ме зарадва, че... Искат пак да мина на преглед, че от ноември, когато бях можело да са се променили нещата... ТОва добре, ама като приемните дни са само вторник и сряда, пък тогава сигурно ще съм в М.? а следващата седмица вече сигурно ще стане късно да мина най-напред на преглед, да пуснат МБ отново и чак тогава да ми назначават дата... уф, абе като ми дойде и ще се изтъпаня пред кабинета пък дано се разберем...

И аз мисля лапарото някъде 10-12 ден е добре да е...

Алфи, след като ти дойде, ще отидеш следващия вторник, тогава ще ти пуснат изследванията и предполагам до петък ще имат всички резултати и ще ти назначат дата. Така пак ще се паднеш около 14 ден. Пожелавам ти успех и хубави резултати!

здравеите и от мен моята операция е насрочена за 06/02/06. и сега само гледам да не се поддавам на параноята. не ме е страх но то си е чисто човешко това усещане така че щях да се притесня повече ако не ме беше страх. исках да ви питам какво е това интернист. няма да повярвате какво ми каза личния ми лекар като му поисках талон за него-- не знам какво е, ако им трябва на тия в софия да си го намерят--- направо онемях и утре ще ходя да вдигна едно малко скандалче. е бива ли такова нещо. аз верно че и аз не знам какво е ама все пак тои е лекар направо съм потресена

Здравей Naha,
Да, нормално е да те е страх, съвсем човешко е, но наистина няма от какво. До този извод ще стигнеш в момента, в който всичко мине. А що се отнася до интернист-това е лекар "Вътрешни болести". Посещението при него е съвсем рутинно. Преслушва те, тропка те тук-там и това е!
Пожелавам ти спокойствие и хубави резулатати! Прегръдки

Наха, стискам ти палци. Не се притеснявай за операцията - сигурна съм, че всичко ще е наред.

Здравейте и от мен.
И аз се включвам в серията с чакащи лапароскопия.
За съжаление не съм много обнадеждена от очакваният резултат.Но по добре така отколкото да очаквам рози а да получа тръни нали?
Накратко след поредният 3 неуспех преди година и половина(извънматочна)и после 7 месеца опити на сляпо.Пуснах хормони и ново дваисет тестостерон в референтните стойности на мъж."Викам на мъжо стягай се щот почвам да възмъжавам вече" представяте ли си а аз съм 48кг.Без грам окосмяване и нито помен от акне,което ме навежда на мисълта че е възможна грешка в лабораторията.Но и това ще изясня след лапарото.Тъй като според БТ и тестова за ОВУ такова има макар и на 28 ден от цикъла.Както и да е предприемам лапарото като първа стъпка за инвитро пожелавам успех на всички и много ме е страх ама и аз съм си бая страхливичка на база на прекараното до сега направо не е за вярване но е факт.
Абе с две думи стягам за последно тежката артилерия.
Поздрави.

Здрасти и от мен,
И аз съм тръгнала натам - какво съм тръгнала, направо съм си в кюпа - моето е в неделя (29-ти), но и аз не знам какви резултати искам. Имам ЛУФ синдром и от лапарото ще се види причината. Малко съм уплашена, но за сега повече се притеснявам, колко дни ще ме държат (изглежда за всеки е различно) и как ще се справя с никотиновия глад Желая успех на всички, които ще правят лапаро и много добри резултати.

DESI2, дръж се! Вярно много си се напатила, но дано това да е последното препятствие преди осъществяване на най-съкровената ти мечта.

Crazy, успех и на теб. Ако се притесняваш за никотиновия глад можеш да си вземеш няколко дъвки за отказване на тютюнопушенето, чиято цел е точно заместването на дозата никотин.
Ще чакаме да разказвате.
     

momicheta,
blagodaria vi za uspokoenieto koeto mi dadohte.Na men mi otkriha endometriozna kista sled spontanen abort.Mnogo me e strah.Kistata e 4 cm,sega pija protivozachatychni,amai az ne znam dali moje da se posie ot tiah?Molia vi pishete mi kakvo sledva sled laposkopia pri nalichie na takava kista i ima li opasnost da ne moga da zachena sled tova sled kato pyrviapyt zachenah sled pyrvia opit-ot raz kakto kazvat.
Zeluvam vi!!!!

Здравейте на всички, които сте в очакване на датата на лапаро!
Много пъти съм го писала и с риск да се повторя, наистина няма нищо страшно при самата интервенция. По-важното е какви ще са ви резултатите и какво може да се направи по време на самото лапаро. А там...вие не участвате.
Най-тежкото за мен беше в деня след операция, че умирах от глад. Нищо повече не исках, освен да хапна нещичко, независимо какво. Аз съм претенциозна на храна, но тоава бях съгласна на всякакъв вид. Но на следващата сутрин, когато ми донесоха полагащата ми порция, вече бях прескочила момента с глада и можех и да не ям.
Ако сте в Шейново последното, което ще ви остане е някакво неприятно чувство от лапарото...
Зная, че не ви се вярва, но след като мине всичко, драснете по един ред, дали съм била права!
всички ви преръщам силно  

Дали някой може да ми каже как се казват очистителните та да избегна поне случката с клизмата и колко часа преди това се взимат.Благодаря предварително.

X-prep. Не си го самоназначавай, все пак. Говори' с лекаря си.

Деси, след като ти направят изследванията и след консултациите, те ще ти предпишат очистително и ще ти обяснят всичко, не се притеснявай предварително

Питай си лекаря, но доколкото помня, трябва да започнеш да го пиеш към 14ч предния ден. След това - спираш да ядеш, може само течности, а в листовката на лекарството (там също е обяснено подробно как се прилага) пише, че могат да се ядат определени храни. След 22ч май трябва да спреш да приемаш и течности, ако правилно си спомням. Последния път като го пих цял следобяд обикалях по задачи, хапнах си един хубав голям сандвич като късен обяд и го изпих чак в 17ч, но пак ми свърши работа.

Oh momicheta,tolkova me e strah ,
vyzmojno li e sled laparoto da ostana bez deza,v smisyl da ne moga da zachena,samo predi 4 meseza zachenoh ot pyrvi opit ama zavyrshi s abort
ima li opasnot za fertilnostta mi?

ima li opasnot za fertilnostta mi?

Не, няма.

Здравей Бимба,
Лапарото само може да ти помогне, когато си при специалист, той не може да ти навреди
Бъди спокойна и не подхождай със страх!
Прегръдки

momicheta izleznaha mi rezultatite ot kryvnite izsledvania

S-AFP - 1,72
S-CEA - 0,32
BETA HCG - 6
CA125- 10,4
CA199 - 10,2

Otbliazvam che izsledvaniata gi napravih v pyrvi den ot menstruaziata-ne znam dali tova okazva vlianie.Po prinzip znam che ako imash endometriozna kista Ca125 e visoko (povece ot 35),a mojata e samo 10,4.Dali moje da mi s erazmine endometriozata i da se okaje normalna kista,kojato shte se spuka i izchezne?

Blagodaria vi momicheta!!!!

Пиши на кирилица!

Отблязвам че изследванията ги направих в първи ден от менструацията-не знам дали това оказва влияние.По принцип знам че ако имаш ендометриозна киста Ca125 е високо (повече от 35),а моята е само 10,4.Дали може да ми с еразмине ендометриозата и да се окаже нормална киста,която ще се спука и изчезне?

здравеите от мен искам да ви кажа че днес заминавам за софия утре ще правим екг-та и т.н. в понеделник ми е лапарото и мн. ще се радвам ако ми постискате палци(ако не нахалствам много ) за да мине всичко добре и за добри резолтати. благодаря ви предварително.  за всички

Стискаме всички възможни палци!   И чакаме добри резултати, да знаеш!

Стискам ти палци. Не се притеснявай, всичко ще е идеално  

василена в момента съм с моята приятелка за която сигорно съм казвала че е бременна та тя вчера разбра със сигорност че ще имат момиче и наи вероятно ще я кръстят Василена  мерси ви на всичките  да не ви заболят палците  

Jelaja ti uspeh mila i stiskam zdravo palzi!!!!
Bog da e s teb!!!!

казвам ви чао ще пиша като се върна

Макар и да си заминала и да не го видиш преди операцията, все пак искам да ти кажа: И АЗ СЪМ С ТЕБ И ТИ СТИСКАМ ПАЛЦИ за отлични резултати

Стискам всички налични палци, най-вече за хубави резултати!
Прегръдки

Моми4ета, някоя правила ли е лапаро в АГ Варна, при Козовски и Александров?

Да, аз при Козовски, ама мисля че съм ти писала

Пета за теб знам мила писала си ми. Аз искам да знам подробно как минава. А ти твойта нали отдавна си я правила, пък и сега най-вевроятно не ти е до това, да разказваш. Успех ти желая.

здравеите завърнах се от пътешествието искам преди да кажа как е минало че съм благодарна на всички ви за неподозираната можеби и от вас подкрепа която ми дарихте БЛАГОДАРЯ ВИ  вие всички сте минали или поне повечето от вас и знаят как е лапароскопията и как минава периода след нея аз вече съм на 1седмица днес става точно седмица и се чувствам добре малко не ме държат краката но се стабилизирам моята лапароскопия беше оперативна не мога да ви опиша колко съм благодарна на др филипов за това което направи и грижите и вниманието с което ме дари. сигорна съм че е дал 100% от себе си и ще продължи да се бори с мен за да имаме детенце. на кратко ще кажа че оправи кашата на лекарите от предната ми операция. (дори налбански- професора се ядосваше заради това което са ми сторили) но както и да е имам шансове да зачена по нормален път и ще се надяваме да е скоро. тие дни ще пиша по подробно какво е станало сега ще се прибирам искам пак да ви благодаря и на z22 която ми посочи този лекар. Зори винаги ще присъстваш в молитвите ми ти  и останалите момичета които ме подкрепиха та дори и тези за които не знам поздрави и целувки

Naha, страхотни новини .
Бързо възстановяване и дано скоро ни се похвалиш с още една добра новина. .
Ще чакаме и да разкажеш подробно как е минало, но сега си отпусни и се наслаждавай на времете, в което трябва активно да си почиваш.

Здарвей Naha,
Много съм щастлива за теб! Чакаме най-хубавата новина, която може да споделиш точно тук  
Целувки на всички  

мерси ви за пожеланията не знам какво да ви кажа наистина се зарадвах дори се разплаках пред доктора когато ми каза че имам шансове. но се чувстсвах ужасно заради всички останали които нямаха този късмет преди и след мен. сигорно ще питате за какво пиша искам да в кажа че на фона на моята радост стоеше и сянката на печала. имаше не едно и две момичета които не бяха щастливи в този момент. е разбирасе и моето не е сто процента но поне можем да се помъчем. научих се да бъда реалист. настроих се за доста гадни неща и посрещнах добрата макар и малка новина с отворено сърце и момичета наистина бях щастлива и сега съм. спреятелих се с доста момичета и на всичките им казах за вас колко много сте ми помогнали психически дори и само с това че ми позволихте да изкажа болката си пред вас. преди два дни имах рожден ден и по хубав подарък от това не можех да получа. сега е късно  но ви обешавам да разкажа как мина всичко. мога да ви кажа че освен болката от операцията и другите притеснения имаше и хубави моменти. направо си  беше купон имаше и хубави моменти

Naha,
да си жива и здрава. Нека винаги това щастие е редом с теб! Попътен вятър на мечтите ти и светъл хоризонт на всички стремежи!
Целувки

здравеите мацки искам аз да питам къде мога да си излея ядя зяряди личния ми лекар направо нямам думи за тоя човек от всякъде ми възпрепядства възтановяването а ще мога да го сменя чак след месеци. инъче за операцията какво да ви кажа всичко мина и замина имам малко проблем на тоя комп нямам фонетика и се измъчвам като трярва да търся буквите  ще ви пиша подробно като си я кача вие как я карате поздрави на всички

Здравей Naha,
Много се радвам, че операцията вече е само история  
А що се отнася до личния лекар- не знам къде можеш да се оплачеш, но при първа възможност се премести, а до тогава...явно нямаш избор. Защо трябва да се тормозиш за неща, които не можеш да промениш
Пожелавам ти кураж и късмет  

здравеи хелиос гери благодаря ти за отг а няистина ще трябва да го търпя и то не малко време  много ме е яд на такива хора но сега и тук не е мястото да ви разказвам може би някои път..... обещавам другата седмица да напиша подробно как мина в Майчин Дом ти как я караш при тебе нещата добри ли са ( ще прощаваш че не се сещам сега   ) минала ли е твоята лапароскопия? поздрави на всички и много много прегръдки

You might be best friends one year,

pretty good friends the next year,

don't talk that often the next year,

and don't want to talk at all the year after that.

So, I just wanted to let you know that

you are special to me and you have made a difference in my life,

I look up to you, respect you, and truly cherish you.

Send this to friends,

no matter how often you talk,

or how close you are,

and send it to the person who sent it to you.

Let old friends know you haven't forgotten them,

and tell new friends you never will.

Remember, everyone needs a friend, someday you might feel like you have NO FRIENDS at all, just remember this text and take comfort in knowing

somebody out there cares about you and always will.
много готино нещо и много истинско надявам се да ви хареса  

това е от мен за вас всичките

peti_pati надявам се скоро всички да се похвалим с тази наи жадувана новина и на теб ти го пожелавам миличка

Благодаря ти Наха.
Съжалявам, че личния ти лекар ти създава проблеми. Не съм сигурна къде трябва да се оплачеш - защо не се обадиш в Районната здравна каса .
Иначе аз в момента чакам резултати от първото ми инсе.
Дано тази годината да е "нашата"   .

стискам палци за добри новини ние от март подновяваме опитите ( нали трярва да се паэя 1 месец след лапарото) чувствам се така сякъш за първи път ще опитваме ( то и без това преди е нямало много смисъл уви нямаше начин да знаем) ако ти се разказва кажи как се е стигнало до икси успех ти желая и скоро да зарадваш и нас

пардон инсеминация не икси    

Здравей Naha,
Мен ме беше оставил на самотек доктора първите месеци след лапарото. И през февруари бях на фоликуметрия. Там видя, че фоликулът нарастна прекалено много, не се спука и се превърна в киста. Сега пих едни хормонални таблетки, и следващия месец няма да чакаме, а ще ми бият Прегнил, за да се спука фоликула. Дано при теб всичко върви по вода, веднага след лапарото.
Peti-pati, стискам ти палци, ама много инсе-то да е било успешно, а когато имаш повече време, възможност и желание може да разкажеш каква е процедурата като усещане  
Успешна седмица на всички  

Здравейте. И аз да се впиша тук по две теми. Първата е лапароскопия. Правих такава април 2004г. в Майчин дом. Не искам да ви стряскам, но за мен това беше най-гадното изживяване. Самата лапароскопия е минала добре, само диагностична, без никакви оперативни намеси /само да вметна все още не съм бременна, но причината се оказа мъжки фактор/. Оперира ме прекрасната Д-р Тюфекчиева, асистира и д-р Стоян Борисов. И двамата прекрасни специалисти в тази област, особено тя-мила и тиха. Подозирам обаче, че не понесох упойката, а иначе самата интервенция не е кой знае какво, но си иска две седмици възстановяване и пазене. Е, разбира се докарах си цистит, но това е явно нормално при такива случаи. Изписаха ме на следващия ден. В деня на лапарото от 10.00 часа същия ден до 20.00 вечерта целият МД София разбра за мен. Изредиха се лекари, акушерки, санитарки. Гледаха ме като извънземна. "Какво бе, момиче? Какво толкова се глезиш? Потъваш ли, ами ето ти спасителен пояс", а аз се тресях в леглото.  В крайна сметка ми сложиха лидол и заспах, на другия ден бях СУПЕР. Бях щастлива, че съм отхвърлила това нещо зад гърба си, но спомена остана. И до днес при преглед треперя, а като видя лампата над главата си, да не ви казвам....В крайна сметка нямах проблеми. Оказа се че спермограмите в МД са фалшиви /безобразие/, защото мъжът ми там беше Отличник. И така както обикновенно аз се подложих под ножа...без причина. Месец и половина след лапарото не ми идваше още и аз споделих с друг лекар от МД това нещо, а той ми каза, че съм луда да си помисля, че мога да забременея сега, трябвало да мине поне година и половина.  Пропуснах да кажа, че след лапарото ме пое д-р Каларов, при който водех дневник и ми биха три месеца по една инжекция /не се сещам името и, но не е Золадекс/, поне намаляха болките при мензис. Не че пак ги няма.... Последва операция от варикоцеле на мъжа ми при д-р Кацаров, лекарства и др. такива. От него изобщо не сме доволни, безобразен смешник. Защото друг лекар ни каза, че изобщо не е имало нужда от тази операция, на всичкото отгоре му платихме на ръка близо 300лв, за да не чакаме половин година ред за операция. Както и да е....минало -заминало....В частни клиники спермограмите показаха ниска подвижност  и лоша морфология. Покрай това нещо и благодарение на прекрасните момичета от сайта намерих най сетне своя лекар. И сега вече започнахме сериозно да работим по въпроса. Всички изследвания са ОК, освен спермограмата, но лекарят ни увери, че имаме надежда с инсе или икси. Та това е накратко. Малко разхвърляно пиша....Другото нещо, което искам да кажа, е че проблемът с личните лекари явно е мащабен. Няма да пиша от къде е моят лекар, но само ще ви кажа, че за вирусна плевмония ми даде ЕДВАМ три дни болнични. Представяте ли си ако забременея и имам тежки първи месеци, как ще ми даде болнични за повръщане например. Но то нека стане, пък ако трябва ще го хвана за гушата. Желая успех на всички момичета от сайта. И дано скоро се похвалим с добри новини.

Helios_gery, Naha, правихме инсе заради не много добрите показатели на половинката.
Ето тук подробно докладвах как се развиха нещата до сега: http://www.zachatie.com/modules.php?name=Forums&file=viewtopic&t=2506 .
Честно казано се притеснявах преди самата процедура, но мина безпроблемно - усетих само слабо боцване и после дори една капка кръв не капна (предполагам благодарение на златните ръце на доктора ). Самата процедура трае 3-4 минути, но после се лежи още 15-20мин. и ставаш от стола. Не съм чувствала никаква болка и дискомфорт след това. Сега съм на Прегнил през 4 дни (вчера ми биха последната).
Ако искате да разкажа още - питайте по конкретно .
Силно, силно, силно ви стискам палци скоро да се похвалите .

каси не знам кои са ти правили  лапарото но явно не са били от наи любезните аз нямах такива проблеми даже като гледах другите момичета как тичаха при операторите си т.е. ги гонеха по коридорите за минимална информация при мен беше добре лекаря си доиде още в реанимация да ме види и след това няколко пъти докато бях в стаята а като ме исписваха ме хвана за ръка и ме заведе в кабинета си и говорихме дълго за това какво трябва да правя за напред и тн. беше много мил и съм сигорна че е дал 100% от себе си това е д-р Филипов а сега да ви кажа утре започва физиотерапията ми и не знам момичета като че ли ме е страх ( не от физиотерапията  разбира се) чувствам се страно сега като знам че има шанс знам ли.... страх ме е да не го пропилеем пети-пати стискам палци да се наредят нещата    а за себе си не знам дали да се радвам просто вече ме е страх дори да си го мисля а е хубаво да си мечтая  имам чувството понякога че винаги ще си остане така -- мечта в главата ми докато вървя за работа ---- просто ми е трудно да повярвам че някога ще мръдне нещо в корема ми    искрено ви го пожелавам. всеки ден гледам приятелката ми която е бременна в 8-ми и половина месец и ми е трудно да мисля че и аз ще изпитам тази радост...... бъзззз както и да е отново изпаднах в дупка лека вечер мили дами успех на всички

каси след лапарото ли са ти казали че е лудост да забременееш скоро?

госта съм аз naha sorry

Здравей. ами така ми казаха. Но както и дае тук момичетата ми казаха, че това не е вярно...така че...Стискам ти палци...дано да ни зарадваш с добри новини.

каси аз за това попитах малко страно ми се видя да трябва да се пазиш толкова време на мен след коремната операция ми казаха година и половина но сега само месецблагодаря ти за пожеланието и на теб също да ти се връща

пети-пати, хелиос-гери ние всички знаем че не бива да се отчаиваме знаите че за всяко нещо си има ВРЕМЕ , ПЪТ и Надежда понякога ще ви пиша неща породени от депресия но знаите че докато не загубите онази капчица сигорност в сърцата си , тази която ви кара да се усмихвате щом си помислите за детенце и ви кара да се чувствате сигорни че и на вас ще се случи-- до тогава не се притесняваите бедете сигорни че ще стане

Мила, на мен не ми казаха да се пазя, просто като казах, че имам закъснениеми се изсмяха. Тоест не би могло да забременея след лапаро толкова скоро. Но съм сигурна, че това глупости. Писна ми от такива лекари....защото знам не един случай на заченали точно скоро след лапаро. Иначе желая кураж на всички момичета, на които им предстои това нещо.

 аз също съм чувала за доста момичета които са зачевали скоро след лапарото дори са ми казвали че първите няколко месеца е наи вероятно да се случи пък аз иначе какво съм глупаче отивам днеска на физиотерапия и питам лекаря -- хубаво де то добре това ама да не ми повлияе зле на овулацията( че наближава) после потънах от срам хахах каза че дори е помагало инъче мила аз също много мога да ти разказвам за кофти лекари и то не от приказки на други хора имах късмета да попадна на свестен такъв и го ожелавам и на вас щото то не стига че имаме проблеми ами и като е некъдърен тоя дето те бърка става лошо   успех и на теб и аиде вече някоя да каже че е станало не мислите ли че е вече време  

Здравейте,момичета!Миналата седмица беше моята лапароскопия и благодарение на вашите истории,коментари и препоръки знаех как ще протече всичко.Бях подготвена за всяко 1 усещане-от разхлабващия ефект на''Х-преп''-до болките в рамото на следващия ден.
Оперира ме д-р Тюфекчиева,в компанията на д-р.Пейчева.Страхотни са!За лапаро има изписано доста,а и аз пиша бавно,така че ще наблегна на различното.
За МА трябва да се знае,че базата е зле,персонала също,но лекарите са добри!Това е най-вайното,така че гадния кенеф се преживява.
В деня на постъпване към 13ч. професорът/К...забравих/преглежда всички новоприети пациентки,заобиколен от 20 души/лекари,сестри и т.н./След това на  определените за операция на следващия ден се прави проба за упойка и се пие''Х-преп'' или-те предлагат рициново масло.После започва дългото пиене на 3л. вода,което приключва в 22ч.Мен малко бавно ме хвана,та към 1ч. беше най-веселата част
Сутринта ни заведоха на 3 ет.,поразпитваха дали сме яли и пили и-всеки към операционната.Там е леко страшно с тези лампи отгоре и... един ми мери кръвното,друг ми търси вената,трети ми завива краката...много филми гледаме просто!Но след като ми сложиха упойката ,казаха да дишам в1 маска и се събудих чак в реанимация.Там стоях 2часа,само ми хвърлиха 1 легенче да повръщам и го взеха чак като ме качваха към 6ет.Болките са малко по-силни от М,не може да се яде до вечерта,т'ва е най-гадно.На др.ден ме боля и рамото на ръката с абокада?!На обяд ме изписаха,на5 ден ми махнаха конците,на6 ден се изкъпах като пич и вече съм О'К.На който му предстои-споко!Минава леко и бързо влизаш в ритъм!Само секса незнам кога се завръща?  
Успех на всички!

binki-s ти си изкарала добре защото явно твоята лапароскопия е била само диагностична но в едно си права наистина няма кои знае какви болки в корема и разни такива като изключим гадното излизане от упоиката, когато почва6 да усещаш собственото си тяло и се питаш- това краката ли ми са това ръцете ли ми са    и повръщането ( но не е задължително ) също болката от въздуха които ти вкарват и ти наблъскват органите между ребрата- и това се преживява  вратните мускули при мен това беше наи гадното . На последващия ден сутринта се опитах да си изправя главата и умрях от болка просто не можах да я повдигна изобщо. аз стоях  в реанимация 24ч но като истински герои от войната    станах да ходя още същата вечер. Те не бяха много навити ама аз съм инат  можеби страха от предишната операция ме накара да стана.
binki-s радвам се че си добре и дано всичко да е минало на 6 ако ти се разказва пиши защо се е стигнало до лапароскопия

Ами при мен според 1 лекарка имаше съмнение за ендометриоза,според друг-нямало голямо основание за такава диагноза,но аз вече се бях побъркала.Знаете какво значи ендометриоза,а и аз изчетох доста.Реших,че отзивите за д-р Тюфекчиева са мн. добри,близка лекарка също ми я препоръча и така се реших.За щастие всичко е о'к,тръбите пропускат,даже и дом.фоликул съм си имала .Аз прескочих цв.снимка,но от1г. и 10 мес. не става,а овулация имам,хормони в норма,спермограма1-супер,2-не съвсем,но според док.,съмняваща се в ендометриоза,спермограмата не е проблемна.Сега мисля да направим нова и да продължаваме тренировките

нали знаеш случайте с хората които нямат проблеми но не става -- не уцелват момента --- деликатна работа е това зачеването така че като се установи че всичко е наред ( в което се надявам ) без да го превръщаш във фикс идея( което е доста трудничко) проследяваш си симптомите и с усмивка на уста ще стане    страното е че наистина има много случаи когато хората казват че се отчаиват и то става а когато го искаш и следиш нещата не. не знам за теб но аз дори когато знаех че няма никакъв шанс пак си се надявах и просто не мога да спра , не мога да се отчая до такава степен че да не мисля за това успех мила и даи Боже скоро да се похвалиш

Нека и аз да споделя тук утре предстои и моята лапароскопия сега пих х-преп започвам с пиенето на вода и така притеснено ми е доста но се надявам и аз като всички вас после да споделя че са били напразни притесненията ще ви пиша като се прибера от болницата стискайте палци(и на краката ако можете)    

стискам ти палци да мине всичко на 6 не се съмняваи че после с усмивка на уста ще кажеш - нямаше нужда да се притеснявам толкова.  спех и утре ще си мисля за теб и ще стискам палци

стори ми се странно едно нещо но не знам къде да попитам за него    та според вас нормално ли е след овулация цервикалната слуз да се сгъсти доста и така обилна( в смисъл че се вижда всеки де) като трябва по принцип да пресъхне както и е ставало де? ако някои иска нека ми отговори  

стори ми се странно едно нещо но не знам къде да попитам за него    та според вас нормално ли е след овулация цервикалната слуз да се сгъсти доста и така обилна( в смисъл че се вижда всеки де) като трябва по принцип да пресъхне както и е ставало де? ако някои иска нека ми отговори  

Точно така и трябва да стане.Дните около овулацията, са т.н фертилни дни(плодовити).Тогава цервилакната слуз започва да се избистря,става по-водниста и еластична.Всичко това става постепенно,от началото на тези дни до овулацията,когато тя е най-обилна, най-еластична,най-прозрачна.След овулация,тя става гъста,лепкава и бяла на цвят.При някои може да намалее ,до такова количество,че все едно пресъхва.

а при бременност пак ли е такава?

Явно никои не може да ми каже сигорно е строго индивидуално но които и да попитам как му е ЦС когато зачене никои не ми казва както и да аз лично щом толкова много се интересувам си викам вече да забременея че да си отговоря на тоз въпрос

Naha, мила - не че не искат да ти отговорят момичетата, просто тук пишат предимно такива, които още не са забременели . Ако искаш задай си въпроса отделно, за да го забележат повече от четящите във форума, но от друга страна можеш да погледнеш темата Първи признаци на бременността - мисля, че там имаше нещо по твоето питане.

Явно никои не може да ми каже сигорно е строго индивидуално но които и да попитам как му е ЦС когато зачене никои не ми казва както и да аз лично щом толкова много се интересувам си викам вече да забременея че да си отговоря на тоз въпрос

Сега прочетох въпроса ти.
Единственото което зная е, че при бременност влагалищната лигавица има зърнест вид,който може да се установи на пипане (палпаторно). Не че аз мога да направя разлика
И друго:под влияние на засилващата се продукция  на естрогени и прогестерон  влагалището става по-широко,по-дълбоко и с по-голяма еластичност. Влагалищното съдържимо се увеличава (влагалището се усеща по-влажно). Но каква е консистенцията му-незная.(бяла, прозрачна, лепкава или водниста, с голям еластицитет?-незнам)
/И друго- по време на бременност се забелязва ливидно оцветяване на външният отвор на уретрата, на влагалищната лигавица и на влагалищната част на Цервикса- но това го вижда гинеколога при преглед-това съм го чела, като ранен признак на бременност./

ехаааа благодаря ви много ама аз питах защото просто ми беше любопитно пети маи си права че съм задала въпроса на правилното място но и в стаята за разговори като питам пак не миказват:) както и да е благодаря и на двете ви наистина Пък и беше позападнала тая тема и реших да я съживя .Как сте вие момичета има ли някакво развитие.

Как сте вие момичета има ли някакво развитие.

Аз се включих активно в зимната тема, но безрезултатно . Сега съм в пролетната, но не мога да се похваля с успех - чакам резултати от третото си инсе .

Пети мила стислам палци това да е било успешно и скоро да ни се похвалиш  

моми4ета някой правил ли е лапаро в 1аг/тина киркова/при Йорданов и ваобще как са условията там

здравейте, момичета!! имам въпрос към вече преминалите лапаро: къде точно е разреза от операцията и колко голям е горе-долу? Успех на всички!!!

разрезите са три поне при мен едниния е под пъпа другите два са върху предишната ми операция която е напречно над триъгълника там се правят не са долеми около сантиметър ( зависи и от оператора)

Lubs, както ти е отговорила Наха, разрезите (или по-точно дупчиците) са три. При мен едната обаче е на самия пъп, а другите две са ниско долу, но точно къде док преценява. При мен едната долна дупчица е леко в дясно, защото имам изместена в дясно матка.
Не се притеснявай - зарастват изключително бързо и при мен (5 месеца след операцията) се забелязват само две розови резки.
Стискам ти палци .

И при мен така с белезите - моите са само два, защото беше само диагностична. Единият е на няколко милиметра под центъра на пъпа и ако се загледаш, малко се вижда, а другият (или другите два, ако е оперативна) ги правят на границата на окосмената част и не създават никакви проблеми и не се виждат. И моят вторият е върху чертата от предна коремна операция, то и тя едвам се вижда вече де, така че не се притеснявай.
Има кремове, с които можеш да се мажеш, за да не остане белег, ако решиш.

При мен/също диагностична/ има само 1 белег около 1 см.,достатъчно ниско долу.Другият 'вход' е бил през самия пъп,но там 2-3 седмици след операцията вече нямаше и белег.

мерси, момичета! на мен ми предстои лапаро за отсраняване на хидросалпингс, т.е. цялата тръбата предполагам. имам вече една извънматочна с остранена една тръба та просто се чудех какво може още да ми предстои. успехи на всички!!

Здравей, мила Лубс,
и на мен ми предсти второ лапаро за отстраняване на хидросалпингс най-вероятно с тръбата. Ти сигурно във Варна ще го правиш? Желая ти успех!

не губете надежда успех ви желая и дано всичко мине добре .стискам палци да не се стигне до това от което се опасявате

Бих искала да благодаря на всички момичета за полезната информация, която са предоставили на нас останалите, които ще минем по този път тепърва.
Аз след вчерашната си (първа) консултация с д-р Стаменов, ще се подложа на лапароскопия в клиника Малинов; най-вероятно ще бъде следващия месец след като ми свърши МЦ, тъй като за този - всички дати са заети в подходящите за мен дни (непосредствено след М). На 3 юли съм на консултация - няколко дни преди преполагаемата М. и тогава ще се ориентирам с датата за операцията.
Бих искала да попитам момичетата, правили лапароскопия там, дали е възможно да се направи заедно с хистероскопия - за абсолютно пълна диагностика и дали те самите са правили нещо такова? Какво е необходимо да се носи, възможно ли е да те посещават след операцията? Забравих да задам всички тези въпроси на док., че големи вълнения бяха.

Здравей rally_g,

Аз мога да те ориентирам само за самия престой в клиниката. Това е частна клиника и могат да те посещават по всяко време, няма никакъв проблем. Не трябва да си носиш нищо, всичко ще ти дадат. Аз носех цял сак, който дори на отворих. А относно хистероскопията, по-добре попитай Стаменов.

Успех!

Ами по принцип в Европа така ги правят, заедно, а и тук се чуват вече такива вести, май за Шейново бях чула, но най-добре питай Стаменов.

Успех

Rally_g, моята лапароскопия беше в клиника Малинов. Отношението на персонала е прекрасно; изследванията преди операцията ти ги правят на място. Дават ти ношничка и чехли, та както са ти казали момичетата - нищо не ти трябва. Може би само една дамска превръзка за всеки случай, не че там няма да ти намерят, ако си забравила   .
За другия ти въпрос дали може заедно с хистероскопия - наистина питай Стаменов.
След операцията, та даже и докато си в операционната близките ти могат да чакат в стаята. В стаята за "лежащо болни" има две легла - супер модерни (можеш да ги поставяш в удобна за теб поза) и  телевизор, но ако предпочиташ можеш да си вземеш СД плейър или книга. Първия ми спомен след операцията беше когато ме преместиха на леглото в стаята. Бяха ме завили с електриеско одеало и пухено юрганче и като се посъбудих изобщо не ми беше студено, нито чувствах болка (сложиха ми болкоуспокояващо). Спях на пресекулки от 14 до 18ч. , през което време смътно си спомням, че говорих с мъжа ми, със Стаменов и със сестрите .
Вечерта можах да стана сама до тоалетната.
Ако искаш повече подробности, питай - на твое разположение съм.

Пети_Пати, благодаря ти за инфото, както и на теб Фрешче и на другите отзовали се момичета.
Пети, ще ти пиша на лични, да не занимаваме останлите с други подробности.
Прегръщам ви!

Извянявайте за невежите ми въпрси , но какво точно представлява хистероскопията и кога се прави тя преди или след лапарото. Благодаря предварително за получените отговори!

Единствения проблем е, че от Малинов могат да издадат само 7 дни болничен.

Искам и аз да благодаря на всички момичета, споделили преживяванията си тук. Много ми помогна прочетеното  Моля само за коментар на въпроса с болничният. Утре ще е моята лапароскопия в клиника Малинов. Когато попитах дали ще получа болничен, док каза да. И през ум не ми е минало да питам колко, обикновено дават месец. Притеснявам се, че седмица няма да ми стигне за възстановяване 

JazzyBaby, стискам палци за операцията утре .
Аз също правих лапаро в Малинов - наистина дават само 7 дни.
Взех си допълнителен болничен след това чрез личната, но само защото исках да си почина малко от работа  . Иначе, ако работата ти не е свързана с физическо натоварване, след 7 дни можеш да се върнеш.
Ти прецени, след като се консултираш с док, кое ще е по-добре за теб.
Успех .

Благодаря за бързия отговор  Искаше ми се да си почина добре след операцията    Работата ми не е свързана с физически натоварвания, но пък е доста напрегната и съм постоянно в стресови ситуации 
Мислех, че след като съм с направление за хоспитализация, ще имам право на болничен както в държавните болници - 30 дни

Аз правих лапаро във Варна преди 2 месеца и там болничния беше 30 дни, ако си по касата.
Питай пак може да има някаква грешка.
Успах утре на лапарото!!

Ще питам, мерси  Забранила съм си притесненията за днес, така че ще го мисля след това 

Мила, когато аз правих лапарото в Малинов, те не работеха със Здравната каса и не ми трябваше направление за хоспитализация. Ако сега са сключили договор с Касата (поне аз не съм разбрала да са, но и вече не ходя редовно) може и да ти свърши работа това направление, но мисля, че като частна клиника нямат право да дават повече от 7 дни.
Дано да греша. Ти най-добре питай в клиниката преди операцията.
Ще чакаме да разкажеш за резултатите. УСПЕХ .

jazzybabyуспех миличка...стискаме ти палци!

Благодаря за подкрепата момичита, но се отлага лапарото за понеделник 

jazzybaby, аз също правих моето лапаро при д-р Стаменов. Дадоха ми 7 дни болнични - някъде към 3-ия вече можех и да тичам, въпреки че моето лапаро беше продължило час и половина - било голяма каша, каза док 
След това си взех направление от личния за гинеколог, а тя ми даде продължение на болничния!
Стискаме палци за понеделник - всичко ще бъде наред, не се притеснявай! 

Здравейте момичета,
ето ме и мен след лапарото 
Искам да изкажа безкрайната си благодарност към екипа в клиниката и най-вече на Д-р Стаменов. На всички момичета, на които им предстои лапаро там искам да кажа: смело напред, условията са много добри, отношението прекрасно.
Лапарото беше вчера /няма да описвам процедурата подробно, тъй като момичетата вече са го направили/. Днес вече съм си вкъщи и дори пия кафе 

Аз също бях в частна клиника по щастливо стечение на обстоятелствата (иначе нямаше да мога да си го позволя). Сега, като чета, ми се вижда малко странно, че на мен никакви сложни изследвания не ми правиха преди лапарото. Даже не ми взеха урина. Само дадох кръв - миналия петък, и разговарях с анестезиолог. Постъпих в понеделник, а за неделя ми бяха казали да си взема Х-Преп. Пих цяла неделя вода и препарата "Х" Очаквах да ми подейства мощно, но уви. Само пишках като луда. Бях престанала да ям от неделя в 11 ч. Като постъпих в понеделник, към 11-12 ч., вече се бях изнервила, тъй като почти нищо не знаех. Иначе болницата -супер. Лъскава, всичко - чисто ново, носят те на ръце. Стаята е самостоятелна. Светла, чиста, с телевизор, банята - лукс. На леглото изгладени и сгънати ме чакаха нощница и зелена престилка за операционната. Майка ми ме придружаваше. Когато се настаних една мила сестра ми каза да съблека всичко и да облека зелената одежда. След това по ред на номерата през стаята се изнизаха сума ти хора. Първо две сестри ми правиха промивка на влагалището с една спринцовка и оранжева, леко щипеща течност. Естествено - не боли. После - клизма. Много се плашех и не се чувствах удобно, ама се оказа нищо работа. Просто ме напълниха с химическа течност, която после те подпомага в тоалетната. Дойдоха и анестезиолози - 2-ма. Сложиха ми абокат - въобще не го усетих, въпреки че вените ми хич ги няма. Много трудно се нацелват.  Всички бяха много мили. Не ми биха никакви инжекции за успокояване. Към 3 ч. дойдоха да ме викнат и слязох в операционната. Е, нямаше музика за фон , но и да имаше едва ли щях да съм по-спокойна. Качиха ме на леглото-магаре и - същото. Дясната ръка с абоката нагоре, лавата завързана до тялото. Включиха ме към апарати, разни видове. Аз през цялото време се притеснявах, че абокатът не ми е сложен правилно и няма да поема упойката във вената си. Мислех, че се се събудя по време на операцията Дори намерих сили да се помайтапя с анестезиолозите. Те ме увериха, че ще ме приспят. Сложиха спринцовка в абоката с малко течност и ме предупредиха, че ще ми се замая главата. Междувременно леко държаха пред устата ми кислородна маска. Подейства веднага, направо почувствах как препаратът се разлива по вените ми и веднага силно главозамайване. След което съм заспала - дори сънувах разни глупости. Събуждането обаче хич не беше така леко. Някъде отдалеч чух гласове, викаха ми "Дишай, дишай!" Дишай, ама не. Грам въздух не минаваше през гърлото ми. Инстинктът ме караше неистово да се опитвам да помръдна с пръсти, да дам някакъв знак, че се задушавам, но упойката още действаше и не можех дори кутрето си да повдигна. Ужас. Точно когато взе да ми се замъглява зрението и си мислех, че вече ритвам камбаната, ми напъхаха отново тръбата в гърлото (която е била по време на операцията) и напълниха дробовете ми с кислород. След което се повтори същата история. Махат тръбата - задушавам се. Айде пак. Още по-лошо стана, когато в гърлото ми потече слюнка и храчки - или нещо такова, взех и да се давя. Та ми напъхаха някакъв маркуч и взеха да ги изсмукват. Най-сетне започнах да кашлям и да поемам малки глътки кислород. Гърлото ме болеше адски. Преместиха ме на една съседна количка и ме закараха в стаята до тази, пак ме включиха към апарати разни и ми сложиха система. Беше ми лошо, повръщаше ми се и ми се виеше свят, но бял благодарна, че дишам. Болеше ме главата доста, в задната част, макар че кръвното ми беше наред. Гаденето отмина сравнително бързо. Едва говорех и бях в полусън, помолих за болкоуспокояващо, защото главоболието не ми позволяваше да заспя. Биха ми аналгин и като подейства, заспах. Така съм останала около час и нещо. После се събудих и бях чувствително по-добре. Яйчниците ме боляха де, но поносимо. Наложи се и да извадят от влагалището някакви марли, които бяха дълбоко и малко ме заболя. Иначе това е. След още час две сестри ми помогнаха. Сложиха ме на количка и ме отнесоха в стаята. Пуснах си телевизора и взех да се кефя на леглото, което имаше прикрепено към него дистанционно и можеше да се вдига автоматично до седнало положение - както ти е удобно. Дори изпитах глад. После съм заспала. На другия ден получих на поднос апетитна закуска + кафе и мляко. През цялото време ми мереха кръвно и проверяваха дали съм добре. Към обяд вече ми се допишка ужасно, защото пиех вода със сламка на малки гллътки - така трябвало. Наложи ми се да стана. Отидох до тоалетната безпроблемно, но като се връщах изведнъж пред очите ми избухнаха черни петна, цялата се разтреперих и изпотих. Едва се добрах до леглото. Веднага звъннах на сестрата (до леглото има и телефон!) и тя дотича да ми мери кръвното. Оказа се, че малко съм събрала двете граници - нищо страшно. Втория път като станах, нямаше такова нещо. На обяд ми донесоха меню! Да си избера обеда. Трябва да подчертая - богато меню. Поръчах си салата с пиле, която хапнах с апетит. Казаха ми, че мога да стоя, докато не преценя, че ми е добре. Към 3 следобед бях готова да си ходя и се обадих да ме вземат. Та това е. Сега съм у дома и си почивам. Чувствам се добре и благодаря на Бога, че имах възможност да бъда в тази клиника, като чета патилата на много хора по други болници.
Само дето резултатът ми е кофти, ама... няма да се отчайвам я!
Та не се плашете момичета! Не е толкова страшно всъщност. И наистина след 2 дни вече си ОК. УСПЕХ!

Jazzybaby,поздравления!Успех за напред!

Мила,Ralala,тъжно,тъжно...След всичко преживяно,все пак не си се отчаяла.Ти си един от малкото слънчеви примери,за което ти се възхищавам .Съчувствам ти за случилото се и се моля дано се оправят нещата при теб! :rainbow:Винаги има надежда и ти пожелавам скоро този шанс да те сполети!Успех! :blowingdust:

Thank's Baracuda!
Е, не горя от щастие, но като гледам - нито съм първата, нито ще съм последната за съжаление. Поне яйчниците са в ред. Последна надежда - ин витро 
Айде успех и на теб 

Ralala, при теб явно проблемът е тубарен? Какъв е? Аз също съм чувала, че пластиката не е много за доверие и по-скоро си спести паричките и действай за ин-витро.
Две лапар-и  лапаро-та  или лапарки  съм преживяла и не е никак страшно. Едно в Майчин дом и едно при Стаменов. МИ то си бяха направо купон, особено второто.

някъде тук прочетох, че някой чака няколкто месеца между лапарото и инвитрото. Аз няма да се моткам. На 9 окт ми беше операцията, а вече сме боцнали първата инжекция по дълъг протокол. Започвам стимулация на 6 ноември. Нямам търпение!

Тааа.... цялата тази интродукция беше за Ралала - идвай в групето на ин-витрото и прави бебе Ще стане!

Здрасти coookie, отново
Хич не знам дали ми е тубарен проблемът. Както казах, не съм толкова навъртре в нещата и с терминологията съответно. Лека-полека научавам разни неща де. Ама явно съм си за ин витро. Нали ти казвам обаче, като прочетох тук, че от първи път почти никога не ставало и се отчаях. Много парички са това, откъде ще намеря за 2-ро ин витро  , че и за трето... Също така се чудя какво значи да си благоприятен за ин витро и какво  - не. Аз благоприятна ли съм??? Уж само тръбите са проблем, поне така разбрах, щом има овулация... абе хиляди въпроси ще си изяснявам тепърва и естествено ще се надявам да стане работата от раз 
На теб успех и разказвай от време на време как върви да съм наясно какво ме чака...

Момичета здравейте!
може ли да ми кажете нещо повече за възстановяването след лапо?
кога можеш да пътуваш? да правиш секс? да караш кола?
Благодаря Ви предварително

Ами строго индивидуално е - зависи и какво са правили точно по време на операцията.
В повечето случаи след седмица вече се чувстваш добре - можеш да ходиш на работа (ако не е свързана с тежко физическо натоварване), да шофираш, да пътуваш. За кекса  - започваш, когато ти самата се почустваш добре.
Естествено след операцията (при махането на конците например) можеш да се консултираш с лекаря ти, който най-добре ще е запзнат с твоя случай.

Момичета здравейте!
може ли да ми кажете нещо повече за възстановяването след лапо?
кога можеш да пътуваш? да правиш секс? да караш кола?
Благодаря Ви предварително

Аз се възстанових много бързо 
Още на следващият ден се возих на кола и ходих да пия кафе 
За секса изчаках да ми мине първата М.
А колата ме е страх да я карам по принцип 

Благодаря много за информацията 
повече, се говори за самото лапо отколкото за възстановяването а лично мен това ме интересуваше

момичета какви изследвания на кръвта ви правиха преди операцията

ПКК, врене на кървене, време на съсирване.
Лапарото ми беше в частна клиника.
Успех!

Момичета, здравейте! На мен ми предстои лапаро, обаче аз си имам една коремна операция от извънматочна и се чудя дали това ще е пречка за извършване на лапарото /от срастванията след операцията/. 

Няма да е пречка. И аз имам коремна операция преди лапарото.

Няма да е преччка.Аз също имам една коремна операция заради извънматочна бременност-2003год.След две години ми направиха лапароскопия пак по същата причина.
Сега през ноември ми  предстои нова лапароскопия за клампиране на тръбите поради наличие на хидросалпингс.

И моето лапаро е на път-август месец.Искам да питам знаете ли какви хормонални изследвания се правят защото доки каза че ще ми назначи  до 5 ден от следващия МЦ.

И моето лапаро е на път-август месец.Искам да питам знаете ли какви хормонални изследвания се правят защото доки каза че ще ми назначи  до 5 ден от следващия МЦ.

Вероятно лекаря иска да направиш и репродуктивните хормони-ако не си ги правила до сега!
За самата лапароскопия най-верооятно ще трябва да изследваи-ПКК,ДКК, биохимия, време на кървене и съсирване, кр.група!

предстои ми лапароскопия при д-р Стаменов.
бих искала да попитам попитам за диагнозата, която вписват в болничния?
също така и изследванията които се правят в същия ден ли са или  трябва да ги направя предварително?

Не помня какво пишеше в болничния.
Да, сутринта се дава кръв за ПКК.
Успех!

Здравейте!Току-що се връщам от преглед,реших да се регистрирам тук.Искам да си поговоря с някои,които е минал през лапароскопията,а  мен ме очаква тези дни и съм много разстроена.Лекарят при когото ходя има съмнения за шоколадова киста,правих си туморен маркер СА - 125,който е 121,99.Доста над нормите,но чувам,че след прием на Дуфастон се увеличават стойностите,на мен кистата не ми изчезна,сега ме пращат за лапароскопия да се види проходимостта на тръбите,дали тази  киста  е срасната с яйчника и евентуално дали ще се наложи оперативна намеса за отстраняване на част от яйчника,много се страхувам от неизвестното.Аз съм от Пловдив,има ли момичета,на които е правена лапароскопия и къде и колко са доволни от отношението на докторите?Благодаря ви предварително.

Здравейте!Току-що се връщам от преглед,реших да се регистрирам тук.Искам да си поговоря с някои,които е минал през лапароскопията,а  мен ме очаква тези дни и съм много разстроена.Лекарят при когото ходя има съмнения за шоколадова киста,правих си туморен маркер СА - 125,който е 121,99.Доста над нормите,но чувам,че след прием на Дуфастон се увеличават стойностите,на мен кистата не ми изчезна,сега ме пращат за лапароскопия да се види проходимостта на тръбите,дали тази  киста  е срасната с яйчника и евентуално дали ще се наложи оперативна намеса за отстраняване на част от яйчника,много се страхувам от неизвестното.Аз съм от Пловдив,има ли момичета,на които е правена лапароскопия и къде и колко са доволни от отношението на докторите?Благодаря ви предварително.

Привет на мен ми е правена лапароскопия през м. април.
Предварителната ми диагноза беше ендометриозни кисти, която се потвърди след лапарото.
Самата лапароскопия си я правих в болница Шейново в София при доктор Попов.
Ако се поразровиш малко из интернет ще откриеш, че много момичета са се оперирали при него. Лично аз съм много доволна от д-р Попов, страхотен специалист е!!!
Само мога да ти го препоръчам. Цената за избор на екип е 800 лева, но си заслужава!!! Все пак здравето ни е най-ценно.
Късмет и успех от мен!!!!