Здравейте. И аз да се впиша тук по две теми. Първата е лапароскопия. Правих такава април 2004г. в Майчин дом. Не искам да ви стряскам, но за мен това беше най-гадното изживяване. Самата лапароскопия е минала добре, само диагностична, без никакви оперативни намеси /само да вметна все още не съм бременна, но причината се оказа мъжки фактор/. Оперира ме прекрасната Д-р Тюфекчиева, асистира и д-р Стоян Борисов. И двамата прекрасни специалисти в тази област, особено тя-мила и тиха. Подозирам обаче, че не понесох упойката, а иначе самата интервенция не е кой знае какво, но си иска две седмици възстановяване и пазене. Е, разбира се докарах си цистит, но това е явно нормално при такива случаи. Изписаха ме на следващия ден. В деня на лапарото от 10.00 часа същия ден до 20.00 вечерта целият МД София разбра за мен. Изредиха се лекари, акушерки, санитарки. Гледаха ме като извънземна. "Какво бе, момиче? Какво толкова се глезиш? Потъваш ли, ами ето ти спасителен пояс", а аз се тресях в леглото. В крайна сметка ми сложиха лидол и заспах, на другия ден бях СУПЕР. Бях щастлива, че съм отхвърлила това нещо зад гърба си, но спомена остана. И до днес при преглед треперя, а като видя лампата над главата си, да не ви казвам....В крайна сметка нямах проблеми. Оказа се че спермограмите в МД са фалшиви /безобразие/, защото мъжът ми там беше Отличник. И така както обикновенно аз се подложих под ножа...без причина. Месец и половина след лапарото не ми идваше още и аз споделих с друг лекар от МД това нещо, а той ми каза, че съм луда да си помисля, че мога да забременея сега, трябвало да мине поне година и половина. Пропуснах да кажа, че след лапарото ме пое д-р Каларов, при който водех дневник и ми биха три месеца по една инжекция /не се сещам името и, но не е Золадекс/, поне намаляха болките при мензис. Не че пак ги няма.... Последва операция от варикоцеле на мъжа ми при д-р Кацаров, лекарства и др. такива. От него изобщо не сме доволни, безобразен смешник. Защото друг лекар ни каза, че изобщо не е имало нужда от тази операция, на всичкото отгоре му платихме на ръка близо 300лв, за да не чакаме половин година ред за операция. Както и да е....минало -заминало....В частни клиники спермограмите показаха ниска подвижност и лоша морфология. Покрай това нещо и благодарение на прекрасните момичета от сайта намерих най сетне своя лекар. И сега вече започнахме сериозно да работим по въпроса. Всички изследвания са ОК, освен спермограмата, но лекарят ни увери, че имаме надежда с инсе или икси. Та това е накратко. Малко разхвърляно пиша....Другото нещо, което искам да кажа, е че проблемът с личните лекари явно е мащабен. Няма да пиша от къде е моят лекар, но само ще ви кажа, че за вирусна плевмония ми даде ЕДВАМ три дни болнични. Представяте ли си ако забременея и имам тежки първи месеци, как ще ми даде болнични за повръщане например. Но то нека стане, пък ако трябва ще го хвана за гушата. Желая успех на всички момичета от сайта. И дано скоро се похвалим с добри новини.
