Лейди, аз още не слагам възглавница на Колето. Два пъти му давах тоз артикул и на двата пъти го саварвах с глава под нея и си изкарах акъла.

Честит рожден ден на бебе Криско!Да расте здраво, палаво, умно и много щастливо дете за радост на мама и тати.
За сопилите Ви чета тук и ми стана смешно, понеже Габи сама си нацели как да се спасява от тях.Почва да сумти и така докато не излязат, ако не успее със сумтене почва да си стиска носа!!!!!!!!!!!! 8OНе съм я учила, ама явно е видяла някой от нас и добре, че бързо се ориентира , че за мен е голям зор със разтвора и капки в носа.
Да се похваля.След като дълго време слушам от малката бърборана само "баба", "тате" и какво ли още не най-накрая почнахме да казваме и мама, муха,която за сега е нуха, коте и какви ли не други дето не схващам какво точно значат:от сорта на детя, бартле и други такива.

За сополите - първо ги вадя с помпата, после впръсквам Нисита спрей. Процедурата е изпълнена с ужасени погледи и рев до захласване, което води до продуцирането на нови сополи. Почна да хитрее - като чуе, че му хърка нослето, почва да диша през устата, само и само да не го тормозя. За около седмица се справихме, накрая спря и да реве - явно разбра, че няма да му се размине.
Възглавница не ползваме. Симеон не стои на едно място, върти се като шугав в леглото и слагането на възглавница е безпредметно. Пък и доколкото знам, е по-добре да не привиква към нея.

Как приучихте децата да дъвчат? Пробвам да давам на Симеон храна с малки парченца, но той се дави и повръща.
Споделете и модели на детски триколки. Наближава първия рожден ден и това е единият заплануван подарък. Jam, вашата имаше ли си име, че забравих да погледна?

Ултра, Никола започна да дъвче като хората едва преди месец... На Монката не му ли е рано? Иначе, нашето педи препоръчваше да му даваш парченцата с пръсти и да му бутваш парченцето настрани в бузката, така че той да започне да го премята в устата. Аз лично с това претърпях неуспех - Никола гълташе направо като гъска. Затова започнах да давам парченце ябълка или банан, ама да не е много малко - примерно четвърт банан, той го хващаше с ръчичка и започваше сам да го гризка, така се научи.

За триколката - нашата е на Бертони, купена за 69 лева от Пигис Хаус. Тази най-много ми хареса, защото конструкцията и е метална и ми се видя най-стабилна. Иначе много гледахме и имаше едни с пчеличка на кормилото, обаче те не ми харесаха особено.

Честит рожден ден на криско! Да е жив и здрав , да радва мама и тати!


За дъвченето: един ден не можах да разбия добре кашата и когато усетеше бучица, започваше да дъвче/беше на около 10 месеца/. И постепенно започнах да му давам по-едри парченца плодове , пюрета с цял ориз или парченца спагети.
Не бих казала че целенасочено съм  го приучавала, малкия звяр сам си показа кога е готов.

Мани, да ти е живо и здраво малкото голямо момче Криско! Да те слуша, да расте силен и голям! Голяма е бонбона, да му нацелуваш бузите от мен!
Ани, ние се учихме със солети и ябълка да дъвчем, не че храната си я дъвче, ама поне с парчета хляб и други такива артикули се справя сам.
Лейди, аз сложих възглавница около 10-11 месец. Не че в момента тоя артикул се ползва де Леглото му прилича на бойно поле - върти се непрекъснато нощем, не мога да го завия, а играчките, с който си ляга са му винаги на лицето, все е дно се крие. Ляга под възглавницата, изтиква я, изобщо е купон нощем. Затова си поизчакай с този артикул

Привет!

Лейди, не по-рано от 12 месец!

За дъвченето - мисля, че едни го могат, на други им е трудно и до 3 години. Свекърва ми гледаше едно момиченце, което е било на 2 години и 3-4 месеца и се давеше от парченца в яденето, а матей на 7-8 месеца по същото време дъвчеше с беззъбата си уста и тя/ свеки/  неможеше да повярва!

За триколка - бях я харесала и аз тая на Бертони, но мъж ми като рече "не" и туй то! Явно ще е напролет оборудването с таквоз чудо!

Възглавничка, аз сложих някъде след 6-7 месец, но нашата е много тънка, а и Мия не се върти кой знае колко.
За дъвченето, ние почнахме сравнително късно да дъвчем, но при нас до 1 годинка нямаше нито 1 зъб и аз не съм я насилвала да дъвче. Пюретата на семпер обаче са с по-едри парченца и така малко по-малко се учеше. После и с храната от кухнята, която не съм пасирала,а само я намачквах. Когато й давах кисело мляко с плодове, слагах плодовете също леко намачкани, а не настъргани и така постепенно се учи. Тя не приема почти нищо, което й се дава с ръка, така че варианта да й пъхна някакво парче в устата при нас не работеше. Ако не го дам с лъжичка, няма да го изяде. И сега не винаги дъвче, случва се някой път направо да гълта, а онзи ден даже се задави с ориз, но няма проблем.

И аз сложих съвсем тънка възглавничка наскоро. Малката спи спокойно до момента до който не се събуди. Тогава я взимам при мен на спалнята и я слагам между двете големи възглавници. Слагам само една малка възглавничка, но не под главата и, а пред таблата на раклата за да не си удря главата в нея както често прави.

За дъвченето тя сама си показа, че е готова някъде около 9ия месец. Държеше сама да си отхапва от банана или да гризка круша. А баба и редовно и купува и варени гевреци за да си чешела венците. Обаче пюрета за над 8ия месец, които са с по-едри парчета ги отказваше. И до сега сме така. Яде гроздето цяло, заедно със семките, но храната от кухнята я мачкам или пасирам, освен ако не е ориз. Ориза го яде цял без проблеми.

За триколка - бях я харесала и аз тая на Бертони, но мъж ми като рече "не" и туй то! Явно ще е напролет оборудването с таквоз чудо!

Вени, прав е бил човекът  . Понеже и на Николата това му беше подаракът за РД, да ти кажа първия път като го посадихме в нея - като ревна туй дите... голям страх бра. Чак сега започва да и се кефи и то не особено... Явно си е за по-големи дечица...

А, Матей се кефи, но баща му - не!
Боже, откак му купих четка за зъби само таво прави, влезе ли в банята иска да му давам четката и я разхожда навсякъде!

manhattan, честит първи рожден ден на красивия ти син! пожелавам му красив и щастлив живот! а на майка му пожелавам да намери време да се видим преди детето да навърши пълнолетие

ултра, няма си име нашата триколка. в Метро бяха само един вид. сигурно още ги има. видях я сега в един магазин, ама искат 86 кинта, а ние я купихме за 55. Марти като цяло беше супер поразен от триколките, колко опипване е хвърлил на чуждите, но нашата я игнорира.

за хремата - това е моят кошмар. още не мога да забравя онази 15 дневна тежка хрема, която го налегна преди 7 месеца. от 2 дни го нападна вирус, вдигна до 38.8 температура, с яка водниста хрема. Виброцилът много бързо спря да действа. той не дава да му се помпа носа, пищи, извива се, двама души не могат да надвият. почна да диша през устата, като малък не можеше така и беше по-зле. сега педиатърът изписа Коларгол. капнах веднъж и като че има подобрение.

да ви се оплача, че ми е много криво.

от няколко дни сме евакуирани у свекървата поради ремонт в къщи. зад блока имат хубава чиста и голяма градинка, единствената свястна в района. аз щастлива, че ще водя детето там. да, ама като че някой ми смени детето. не ще да ходи, не ще да играе на пясъка, не ходи при другите деца, само се вре в количката си и през 3 минути идва да ми се гуши в краката. направо ми се реве, това не е моят смел и общителен Мартин, който се вреше като малко булдозерче навсякъде и се усмихваше и сваляше на всички майки и баби наред. опитвам се да го стимулирам всякак - не ще. даже забелязах, че като го прибирам и като види входната врата, започва да се смее от радост!!! че го прибирам, божичко...
не знам дали прави разлика, че това не е обичайната му градинка. не ми се вярва, защото в Борисовата градина се държи нормално. струва ми се, че днес намерих причината. седим с него в пясъчника, а на пейката до нас една майка, чието дете се намира на около 300 метра от нея. тя изкрещява с всичка сила - "Слизай от таааааааааам!" и Мартин хукна да се гуши в мене. след малко оная пак кресна и Мартин пак се скри в мен. осъзнах се, че и останалите майки в тая градинка много крещят. при нас не е така. отидох при жената и кротко я помолих да не вика толкова силно, защото детето ми се стряска. е, познайте какво стана. оная така се зарадва, че е намерила повод да си разнообрази скуката с едно скандалче, че чак брадичката й се разтрепера от злобен кеф. заяви ми, че не я интересува и да ходя да си търся друга градинка. викам, не е това решението, трябва да спазваме някакво разбирателство, помолих ви най-човешки и вие сте майка... оная почна да ме интервюира къде съм била живеела, че съм идвала в тяхната градинка, да съм си ходела на село, щото тя била софиянка, там нямало да ми викат и прочие глупости.

отрових се направо... следобяд ще го карам в нашата си градинка. но ми кажете, какво може да се прави с такива изроди? слава богу, скоро няма да сме там, само още седмица трябва да издържим. но по принцип?

Jam, знаеш ли как да се справяш с такива - с техните камъни в тяхната градина. Вдигаш и и ти един лют скандал, олеква ти, след това не ти е криво цял ден или повече и следващия път тя няма да се държи така (ако има поне една капка акъл). И тука не става въпрос за крещене, ако трябва само ще съскаш, но ще я поставиш на място. И не е просташко!!!! Човек неможе винаги да се сдържа. Аз смятам, че съм добре възпитан, общителен и търпелив човек, но понякога крещя!
Преди време една майка с две деца. Едното на 9-10 години, а другото може би на 1-2. Тя ги остави сами!!!! в един ресторант и изчезна някъде за 15-20 минути, при което голямото дете заби такъв звучен шамар на малкото и го шибна с юмрук по тиквата, че ми прилоша. А като се разплака малкото и майка му дойде, голямата се направи, че гушка малкото????  все едно само се е наранило. Опитах се да обясня, но тя взе да ми се зъби, при което толкова отрова пуснах, че онази тъпигьозка замръзна. Ми то дрисливото хлапе утре ще заколи по-малкото.
Забележки съм правила и на майки, които пердашат без зор и със злоба децата си и хич не съм мълчала. Близките ми казват, че не е моя работа да се бъркам, но не търпя. Това е положението. За съжаление у нас няма такива закони в това отношение, както в чужбина и често сме свидетели на крещене и шамари из градинките, уви.........
Другия вариант е игнор, но колко ще ти издържат нервите и дали няма да си го изкараш на близък - никой незнае.
Поздрави,
Нина

п.с. как пъхате помпи за сополи на децата, на мен ми се ще на Кристина да и изваждам така сополите, но ноздрите са и толкова малки и нежни 
За сега само с физиологичен разтвор промивам и не дърпам, чакам сама да изсумти.

Манхатън, честит рожден ден на адашчето, да е жив и здрав, много игрив и щастлив! 

ООООООООО Джаме, колко те разбирам....

Аз не мога да вдигам скандали по градинките, само допълнително ме товари с негативни емоции.
И Николата такъв чувствителен ще дойде - не може да търпи силни шумове, крясъци и пр. Слава богу в Мадарската има различни сектори и можеш да се завреш някъде където хем има деца, хем няма викащи майки с пищящи деца.
Напълно те разбирам как такова нещо може да ти отрови деня

А не подценявай джуджетата - разбират си съвсем добре, новото ги стряска и плаши.

И аз съм изпадала в подобни ситуации, направиш възпитано забележка, дори под формата на молба, насреща ти - простотия. Със скандал не мога да отвърна, не ми иде отвътре и би ме натоварило отрицателно още повече. Резултатът е неприятно усещане в мен и видимо задоволство в отсрещния. Последната случка беше с едно 16годишно девойче, еййй какви думи ми наприказва, такива дето аз ги нямам и в "мисловния" си речник. Стана ми много неприятно и мъчно, и аз имам дъщеря, в каква ли среда ще расте и се развива...
Не знам какъв съвет да дам за справяне в подобни ситуации, не съм убедена, че с простака оправия има.

Абе, Фуси, да те питам - как върви вашата ( по - скоро твоята) борба с налапаните пръсти? Ние толкова упорито смучем палец, все повече се задълбочаваме
Наприказваха ми едни неща като последствия, дали да вярвам - не знам.
Откога и как да почна опити да го откаже този навик? Все си мисля, че нещо трябва да вдява детето, за да почна борбата, а пък ние сме малки още...

Ман, честит рожденик! Да е жив и здрав и много да ви радва!

Джам, простакеси има навсякъде.
Преди месец някъде в градината на пързалката идваха две близначки около 3 годишни, съвсем еднакви и много палави, но мноооого сладки. Моите много ги харесаха и постоянно викаха какакакака. Седя аз до пързалката с Митака и гледаме каките как се пързалят - една зад друга, една върху друга, една по една, дърпат се, хилят се - шоу голямо и идва някаква лелка мощна като борбата за мир и започва да им крещи истерично да слизали, защото нейното внуче не може да се пусне по пързалката. Децата естествено продължииха да се кискат и пързалят и тя посегна на едното момиченце с ръка и му се изкрещя. Близначката се разплака. Изумих се, не знаех как да реагирам. Ако не бях с Митката на ръце сигурно щях да й се озъбе сериозно, но ми беше два пъти категорията (а ме знаеш че и аз не съм от слаботелесните). После дойде каката на момиченцата и ги прибра. С такива простачки освен да стоиш по-настрани от тях друго не виждам. Да не говорим, че понякога има и опасно агресивни.

Абе, Фуси, да те питам - как върви вашата ( по - скоро твоята) борба с налапаните пръсти? Ние толкова упорито смучем палец, все повече се задълбочаваме
Наприказваха ми едни неща като последствия, дали да вярвам - не знам.
Откога и как да почна опити да го откаже този навик? Все си мисля, че нещо трябва да вдява детето, за да почна борбата, а пък ние сме малки още...

Нашата борба, мило ми Цветенце, върви с пълна загуба по точки от моя страна... 
Никакъв шанс. Нощем като влезна с  стаята му да го завия, такъв мощен цокащ звук се носи, че ми се реве 
Иначе напълно осъзнава, че смукането на пръсти му е "Не" и няма дъ ти казвам с какъв хитър поглед ме дарява като тръгне ръчичката към устата, а аз гледам лошо

Цветенце, аз съм с изкривена захапка и носене на шина от смучене на палци. Аз моя го отказах още рано рано като вместо пръста гледах да си смуче бибероната. Иначе знам от майка ми, че е ужасно трудно отказването и те са се провалили определено с мен.
Джам, много е трудно да се каже как да се процедира в такива случаи. Аз пак ще сравня - за съжаление не в полза на БГ - единствения случай, когато Алекс беше одран зверски на лицето и то в присъствието на баща му беше на детската пързалка докато си бяхме сега ваканция. Той го пази като се пуска, да не би да падне или да се удари, някакви девойчета се натискат да се катерят по парзалката - около 4-5 годишни. Родителката седи отстрани и не прави забележка. А моя мъж както го държал да се качи и тези го блъснали, изобщо не успял да го задържи да не се удари. Така му се накарах после, аз бях готова да вдигна скандал, защото изобщо не ми пука в това отношение, все пак става дума за детето ми, но той ме спря. Тук не съм видяла да се блъскат, да се удрят, изчакват си реда, помагат си. Не знам - такова ли е възпитанието, тук ли са други, не знам ... Понякога ми става ужасно тъжно и болно...
А иначе съм забелязала - на Алекс никога не му е викано или повишавано тон и когато е някъде, където се вика, крещи, говори по-силно, смее се някой и той плачеше или се крие в мен. Така че е напълно възможно и Марти да реагира така.

 

Цветенце, аз съм с изкривена захапка и носене на шина от смучене на палци. Аз моя го отказах още рано рано като вместо пръста гледах да си смуче бибероната. Иначе знам от майка ми, че е ужасно трудно отказването и те са се провалили определено с мен.

Над 10 биберона имаме, не ще да ги види, от малко бебе и ги предлагам.
Сега дори се радвам като лапа всико, само и само да не го смуче този пръст.
Но вечер заспиване е просто невъзможно без да го засмучем звучно. А той навика сигурно все повече ще се задълбочава.