Иванита, моят опит с кърменето също бледнее, но имах сходен проблем. Беба я изписаха на 4ти ден, до 9ти вкъщи свали 100 гр. Мислех си, че я кърмя, а тя почти нищо не изяждаше на контролно кърмене. С течение на дните започна да нервничи, вече не искаше на гърда и у нас настъпи малък ад - гладно и врещящо бебе и аз - на ръба на криза.
Това, което ми помогна, е да се свържа с консултант по кърмене. Не знам в кой град си, но на сайта на Ла Лече Лига или Национална асоциация "Подкрепа за кърмене" можеш да видиш дали имат консултант за твоя град. Аз лично посетих Консултативния кабинет по кърмене в Майчин дом. Там това, което не се случваше с дни, се случи буквално за секунди. Както вече бях писала д-р Попиванова и две момичета: Хедра и Ася, успяха да поставят бебето на гърдата за секунди и то да засуче. За моя най-голяма изненада нямаше и болка. Те ми обясниха, че при добро поставяне на гърдата бебето суче без да разранява зърното и не трябва да боли. Ако боли - нещо не е както трябва и се търси къде е проблемът.
После се прибрах вкъщи обнадеждена и амбицирана, но първите 4-5 дни водихме истинска борба. До толкова беба беше свикнала с шишето, че врещеше между 40 мин. и час, дърпаше се, ставаше винено червена и не искаше да засуче. Отнемаше ми страшно много усилия да я поставя на гърдата, но не спирах да опитвам и постепенно почна да се получава. Отделно от това първите 5 дни я дохранвах и с изцедена кърма, защото заради жълтеницата тя заспиваше и това допълнително усложняваше кърменето.
Само да вметна, че консултацията я направих в събота, в неделя вечер отново търсих консултант от НАПК и в понеделник дойде едно момиче у нас. Каза, че правилно я поставям, просто бебето отказвало да сътрудничи и трябвало да й дам време, за да сработят нещата. Към днешна дата - 20-тина дни по-късно, малката вече си знае, че получава храна само от гърда и поставянето ми отнема от секунди до минута-две.
Честно да ти кажа нямаше да се справя и без помощта на съпруга ми. В един момент се бях почти отчаяла и сринала емоционално, толкова трудно ми се виждаше това кърмене. Той ми помогна да не се предам и да не мина на АМ. Знам колко е трудно бебето да губи тегло и как съм се чувствала при мисълта, че не мога да си нахраня детето. Преодолимо е, просто трябва време и за теб, и за бебчето.
За себе си искрено съжалявам, че не потърсих консултант още в болницата, за да тръгнат нещата гладко от първия момент. До 9ти ден се сдобих с разранени зърна. На лявата гърда зарасна, но на дясната положението е доста кофти и нямам идея кога би се оправило. Не помага нито Лансинох, нито нищо... Просто при всяко сукане и издърпване на зърното то се разранява и оттам и боли, особено в самото начало на поставяне. Ама търпя..., какво да правя.
Междувременно и от книжарница "Хеликон" си поръчах книгата "Азбука на кърменето" и открих доста ценни съвети в нея.