Станаха вече 2 години напразни опити да заченем наше детенце. Знам че има момичета, които са чакали много по дълго и това време ще им се стори малко, но на мен ми се струва ужасно дълго... Особено като гледам как край мен познати забременяват, коремчетата им растат, раждат и малките слънчица растат, прохождат, носят щастие на родителите си. И всички ме успокояват, че и при нас ще стане... КОГА??? Колко години още? Като си помисля, че ако бях забременяла до сега, нашето детенце вече щеше да ходи край нас и да му се радваме. Чувствам се ужасно безпомощна. Само ако знаех какво да направя за да стане. Но нищо не е достатъчно и се започват нови изследвания и търсене на причина. Толкова искам всичко това вече да е минало и да се радвам на нормална бременност. Всеки път вярвам, че чудото е станало, че нося едно мъничко слънчице под сърцето си, взело най-доброто от мен и от любимия ми мъж. И всеки път тестът е отрицателен. Колко още ще се надяваме и ще се молим за това така желано бебче?

миличка, и ние се борим от точно 2 години. вярвам, че "когато му дойде времето" ще ни се случи това щастие. от все сърце пожелавам същото и на теб!

Eх мила, аз вече престанах да си задавам този въпрос. Но ноември 2005г. , когато чукнах заветните две годинки на напразни опити, се чувствах точно така, както и ти в момента.
Горе главата, всички тук ще станем майки , дори започнах да вярвам в чудеса напоследък.

... КОГА??? Колко години още?

Бебе 2006, наистина ли искаш да знаеш отговора на този въпрос? Ами ако отговорът не е "след точно 6 месеца и 3 дни ще забременееш", а "след 12 години"? Тогава какво? Няма да правиш опити 11 години и половина и после ще стане? По-добре да не го знаеш този отговор. По-добре да не си го задаваш този въпрос изобщо. Прави каквото трябва-направи изследвания, търси причина, намери добър лекар, погрижете се за общото си здравословно състояние, обичайте се, работете, грижете се един за друг, радвайте се на слънчевите дни и на хубавите неща около себе си, пък то каквото има да става, ще си стане. Независимо в кой ден и коя година. Горе главата! Бъди гъвкава и не се предавай на тъжните мисли!
Мари

бебе така е, но все още си млада, горе главата малко. аз пък днес срещнах една съученичка с дъщеря си, която е на 14 г , а моето така дълго чакано бебе няма и 2 г. след като се разделихме, пак си представих бъдещето когато моето дете ще кара пубертет, а мене ще ме тресе критическа.Дано в най скоро време се похвалите с хубави новини.Разбирам те бебе как се чувстваш - била съм в същото положение и аз дълго време.

bebe_2006миличка недей така да падаш духом!Зная че много ти е трудно ,повярвай ми !!!!!Цели 6 години правим опити и много пъти и аз съм се отчайвала ,но пак ставам събирам сили и продължавам напред!!!!
Почини малко и после се мобилизирай и давай смело напред!!!!
Почваш едно по едно да правиш изследвания и едно по едно да изключваш причини за стерилитет!!!
Аз тази година имам 2 неуспешни инсета .....след които бях буквално съсипана.....направих малко по-голяма почивка ,сега 2 месеца правя фоликулометрия,после генетични и имунологични и после продължавам!!Имам си план ...и точно той ми помага да се съвземам и продължавам!
Успех мила!

и благодаря ви момичета за подкрепата!
Уж се справям с напрежението, но понякога изпадам в такива емоционални дупки и съвсем се отчайвам. Уморявам се да се правя на силна и смела, да приемам с усмивка бременните познати край мен, които "само са помирисали чорапите на мъжа си" и са забременели. Дори сега като ходим за имунологичните ще се видим с едни приятели - започнаха бебеправене миналата година по-това време и бебчето им вече е на един месец. Радвам се за тях, защото са добри хора и за това, че не им се налага да минават през нашите проблеми, но ми е много тъжно и отново изниква въпросът - ЗАЩО при нас не стана така? Като знам с колко нежност милото ми ще гушне тяхното детенце и ще си мечтае за наше ... Не знам. Сигурно тази предстояща среща и фактът, че скоро пак ми дойде са ме отчаяли толкова. Знам само, че тук ме разбирате и се радвам, че ви има Дай Боже скоро всички ние да оставим тази болка в миналото и да гушкаме нашите бебчета!

Ния72, аз също си го мисля това понякога. За разликата в годините. И това е още една причина да нямам търпение малкото човече да се появи в живота ни Знам, че ме разбираш 

bebe_2006, момичета,
не губете надежда! Един ден всички ние Ще гуШкаме сладки пухкави бебета и Ще бъдем Щастливи родители. Кога точно никой не може да каже, но дано е по-скоро! Нека бъдем силни и се борим мечтите ни да станат реалност!

Бебе, не бива така! Не си мисли такива неща. Както Мари ти е казала - ами ако стане след много дълго време, какво - пак ли няма да опитваш? Такива сме хората, борим се, падаме, ставаме... Знам колко ти е трудно, знам как се чувстваш - всички сме падали в тези дупки. Но ти имаш късмета, че имаш мъж, който те обича и подкрепя. С общи усилия ще успеете. Трябва да го вярваш!!! Трябва да си силна и да се надяваш, да не се отчайваш. Виждаш, толкова много момичета докато чакаха процедури забременяха, значи и при теб ще стане. Млада си още, имаш време. И аз съм си мислила, че ще съм вече много стара, когато детето ми е в пуберитета, но какво пък - важното е да го има. Така аз ще се чувствам млада Трябва силно да вярваш. Място за отчаяние няма. Щом имаш план за действие - вървиш уверено по него! И няма как да не стане

Бебчо, !Така е,но все ще стане един ден!Действай по плана и ще успеете! stork-girlЩе бъдеш чудесна мами!

Бебе, всички минаваме през такива дупки. Я ме погледни аз от кога се боря и не се отказвам. Падам от време на време, но се сремя да се изправя бързо и да продължа. А що се отнася до това, да пресмятам на колко би трябвало да бъде нероденото ми бебе - еми първото би трябвало да е в трети клас. Жалко е и жестоко, но това е действителността и само надеждата ни крепи. Успех ти желая.

Бебе миличка, прекрасно те разбирам! И аз всеки път изпадам в ужас, когато лелката се появи, все си мисля защо и какво толкова съм направила, че не става. Но място за отчаяние няма. Нямаме право да се предаваме. Аз вече 5 години се боря и да уморена съм, но продължавам да се надявам. Всеки ден се моля за всички нас чудото да стане по-скоро и вярвам, че и този ден ще дойде.
Пожелавам ти и при теб да е по-скоро, горе главата миличка 

Бебе,прочетох темата ти,когато изпаднах в поредната си черна дупка.Ами ние вървим към 5-тата неуспешна по отношение на бебенцето година. :(Дълъг и болезнен за мен период.Винаги съм си мислила като дете,че ще забременея към 22 год,ще имам 3 дечица .Израснала съм с млади родители и аз също исках млада да зачена първото си дете.Но май в живота не всичко става както го искаш.Моя съпруг е дете на възрастни родители.Майка му е преживяла много аборти докато успее да износи него и сестра му.И сега те са достатъчно възрастни дори за правнучета,а ние дори с внуче не можем да ги дарим :(Толкова е тъжно да гледам в очите им колко желая да имат внуче,да могат да му се порадват.И въпреки всичко ми дават надежда ,че и при нас ще се получи.Мъжа ми е на 37 години,аз на 28.По моя план график вече трябваше да дундуркаме третото си дете! :DНо живота ни предостави препядствия,който трябва да изминем.Опитвам се да се боря,но нерядко ме завладяват черните мисли,че годинките вървят,ние остаряваме,а детенцето не идва.И си мисля,поне ако знаех 100%,че ще имам някога дете щях да се успокоя и да го чакам.Но няма гаранции.Така ,че послушай Мари,Ганка,Ади,Розичка и въобще всички момичета отговорили ти на постинга.Знай,че разбираме какво чустваш,но е по-добре да успееш да се отърсиш от черните мисли и да гледаш само с надежда напред.Трудно е,да!Аз все още не мога да го постигна,но работя по въпроса. 

Ама така искам да ви всичките! Страхотни сте и съм много благодарна за подкрепата ви, момичета. Благодарение на вас успявам по-бързо да изляза от "черните дупки", колкото и да ме дърпат надолу
Розичке, и при нас 2-те опити съвпаднаха с 2годишнината от сватбата. На самия празник бях щастлива, защото някак си бях почти сигурна, че нося най-прекрасния подарък за милото ми. Ама на другия ден лелката дойде Предполагам, че много от нас са искали "всичко да е както трябва" - сватба и после бебе. Като в поговорката за булката и люлката  Но, за съжаление, не винаги нещата стават по план. Толкова години се пазехме до сватбата, а то какво се получи. Можем само да се надяваме, че за следващата годишнина вече ще си имаме по един мъничък нов член на семействата 
  ви всички и ви пожелавам в най-скоро време  и 
А на теб, Гане, благодаря че оставаш до нас да ни подкрепяш. Цунки на малкия Алекс

Уф, при нас станаха 3.5 години.
Питам се, още колко по-зле може да бъде 
Иначе ще стане, де, къде ще ходи

  Много неща искам да ти кажа..... но ти вече ги знаеш. С теб съм и те подкрепям, и не е само защото и аз съм в това положение. Бъди силна. Аз вярвам че един ден ще ни се случи.

Уф, при нас станаха 3.5 години.
Питам се, още колко по-зле може да бъде 
Иначе ще стане, де, къде ще ходи

Колко по-зле ли? Ами 10.5 години. Познавам хора и с "по-добри" резултати. И пак не се отчайвам. Рано или късно всички ще гушкаме своите дечица. Всички ще бъдем майки по един или друг начин. И ще бъдем най-прекрасните родители на света. Аз между другото имам теория, че по-възрастните родители по-добре се грижат за децата си - с повече търпение и повече внимание. Пожелавам на всяка от вас по няколко дечица, за да споделите мнения от собствен опит по повод моята теория.

Бебе, няма универсална рецепта за щастие, за съжаление. В момента съм ужасно разстроена и знам, че никъде го няма това идеално щастие. Винаги има кой да ти го развали. Радвай се, че има с кой да споделяш и грижи, и тревоги, и радости. Важното е да сте заедно и тези проблеми независимо от всичко да ви сплотяват. Нашия подарък за 5тата годишнина от свадбата беше бебе. Значи и за вашата ще стане. Ние никога не сме се пазили, още от самото начало знаехме, че искаме бебе, ама нашите планове не съвпаднаха с плановете на оня отгоре. Явно има път, има и светлина по пътя. Важното е да не се отказваш от твоя път. А светлината ще изгрее. И след най-тъмната нощ идва ден!!!