Бебе,прочетох темата ти,когато изпаднах в поредната си черна дупка.Ами ние вървим към 5-тата неуспешна по отношение на бебенцето година. :(Дълъг и болезнен за мен период.Винаги съм си мислила като дете,че ще забременея към 22 год,ще имам 3 дечица
.Израснала съм с млади родители и аз също исках млада да зачена първото си дете.Но май в живота не всичко става както го искаш.Моя съпруг е дете на възрастни родители.Майка му е преживяла много аборти докато успее да износи него и сестра му.И сега те са достатъчно възрастни дори за правнучета,а ние дори с внуче не можем да ги дарим :(Толкова е тъжно да гледам в очите им колко желая да имат внуче,да могат да му се порадват.И въпреки всичко ми дават надежда ,че и при нас ще се получи.Мъжа ми е на 37 години,аз на 28.По моя план график вече трябваше да дундуркаме третото си дете!
:DНо живота ни предостави препядствия,който трябва да изминем.Опитвам се да се боря,но нерядко ме завладяват черните мисли,че годинките вървят,ние остаряваме,а детенцето не идва.И си мисля,поне ако знаех 100%,че ще имам някога дете щях да се успокоя и да го чакам.Но няма гаранции.Така ,че послушай Мари,Ганка,Ади,Розичка и въобще всички момичета отговорили ти на постинга.Знай,че разбираме какво чустваш,но е по-добре да успееш да се отърсиш от черните мисли и да гледаш само с надежда напред.Трудно е,да!Аз все още не мога да го постигна,но работя по въпроса.