Да  и моя дядо искаше да види нашето бебенце, това си пожелаваше за Нова година. Сега ходя на гроба му сама и толкова се надявам един ден там да му го заведа поне, и да му покажа нашето бебнце!

Гане, благодаря ти за благопожеланията, мила. И дано, каквото и да те тревожи сега, да премине и в дома ти да има само щастие и любов

Бебе, мила,

Ще успеете сигурна съм! Неуспехите ви досега са били само мал шанс - щом няма непреодолима причина да не става като при нас - значи рано или късно, щастието ще кацне и на твоето рамо.

Гане, благодаря ти за благопожеланията, мила. И дано, каквото и да те тревожи сега, да премине и в дома ти да има само щастие и любов

Бебе, за съжаление няма никакви шансове да се оправи, това, което ме тревожи. Както и да е - желая ти от все сърце скоро да имаш цялото щастие на света! Пожелавам ти така мечтаното бебче, а защо не и две да дойдат при теб! Мисля че вече им е време

На 17.09 ще станат 3 години щастлив семеен живот, а бебче няма . От тогава спряхме да се пазим, мислих си, че бебето ще стане много скоро. Всеки месец чаках с нетърпение закъснението, а идваше голямото разочарование ( М ) и след това сълзите, после надеждата, че следващия цикъл ще се получи. След 10 месеца опити видях двете чертички, но за жалост радостта ми беше за кратко - в 8 г.с. прокървих  и всичко свърши. След това голямата ДЕПРЕСИЯ ме хвана в мрежата си и дълго не ме пусна. Обвинения, че не съм се пазила и внимавала-точно тогава правихме ремонт в къщи и аз участвах усилено, не само в чистенето.
Сега се навършват 2 години от спонтанния аборт и с всеки изминал месец все повече губя надежда, че ще видя отново така желаните  Ами, ЧЕСТИТИ МИ 2 ГОДИНИ ЧАКАНЕ И НАПРАЗНИ НАДЕЖДИ !

Надеждичка милата я стига с тази депресия!!!!!!!!Слънчице мило...стегни се и смело напред!!!!След като един път е станало ..значи пак ще стане!!!!!А с тази депресия никак непомагаш да се получат нещата!Сигурна съм , че господ няма да те остави без детенце,
....само че то ще дойде в момент когато няй-малко очакваш!Понякога нещата нестават когато ние искаме а когато си му дойде времето!Просто продължавай да се бориш!!!!!От все сърце ти желая много много скоро  тази тема с депресия да я превърнеш в най-прекрасната новина !!!

Обвинения, че не съм се пазила и внимавала-точно тогава правихме ремонт в къщи и аз участвах усилено, не само в чистенето.
Сега се навършват 2 години от спонтанния аборт и с всеки изминал месец все повече губя надежда, че ще видя отново така желаните 

Надеждичка ,много е тежко това което си изживяла!Не губи надежда!И аз понякога се обвинявам с какво сме заслужили тази участ...Много е трудно непрестанно да се борим,но нямаме друг избор...Иначе нещата стават по-зле!И ти ще станеш майка,никога не преставай да вярваш в това! :hug2:Дано по-скоро те споходи чудото! :blowingdust2:

а как лети времето.. не е истина...
кураж момичета!
 

Момичета, благодаря ви за подкрепата и милите думи!

Бебе, няма универсална рецепта за щастие, за съжаление. В момента съм ужасно разстроена и знам, че никъде го няма това идеално щастие. Винаги има кой да ти го развали. Радвай се, че има с кой да споделяш и грижи, и тревоги, и радости. Важното е да сте заедно и тези проблеми независимо от всичко да ви сплотяват. Нашия подарък за 5тата годишнина от свадбата беше бебе. Значи и за вашата ще стане. Ние никога не сме се пазили, още от самото начало знаехме, че искаме бебе, ама нашите планове не съвпаднаха с плановете на оня отгоре. Явно има път, има и светлина по пътя. Важното е да не се отказваш от твоя път. А светлината ще изгрее. И след най-тъмната нощ идва ден!!!

здрасти и от мен бебе!!!не се от4аиваи!!!не губи надежда!!6те стане!!!като искам да ти кажа 4е моя брат и жена му нямаха 3 години дете.а при4ина няма6е.ходиха по доктори,но им казаха 4е няма никаква при4ина,и трябва да стане.и малко след това тя забременя,сега се радват на детето си и са 6тастливи!
не губи кураж,6те стане.надеждата не трябва да угасва!!
успех!!!!!

Особено като гледам как край мен познати забременяват, коремчетата им растат, раждат и малките слънчица растат, прохождат, носят щастие на родителите си.

Мила това е нещото което ми беше спестено, но искрено ти съчувствам не ти е никак леко в такава среда. Когато ние започнахме да правиме опити за бебе почти всичките ни познати вече имаха деца - просто ние се забавихме и не са ми правели впечатление техните бременности - поне не бяха съпоставени с моята болка.
Бебе и nadejdi4ka от сърце ви желая преди годините да са станали три вие да сте станали мами или поне да сте в очакване на първото си бебе.

Момичета, благодаря ви за подкрепата и хубавите пожелания Вярвам, че ще успеем, но понякога (особено като за пореден път М. дойде) се отчайвам. Гадно е да се чувстваш безпомощен и да броиш месеците и годините на очакване. Дай Боже, скоро всяка от нас да се радва на своето малко бебче.
Клиа, стискам палци при теб всичко да е наред - леко раждане и здраво, сладко бебе

 :(Здравей;Бебе 2006!Видях ;че темичката ти е от август месец но..точно от 2г и ние със съпруга ми опитваме..Знам как се чувстваш..какво праживяваш!Опитай се да си силна..;знай че труда ни един ден ще се възнагрди и ;че ще гушнем нашите слънца!желая ти много здраве и късмет!Ако знаеш откъде сме тръгнали зада имаме бебе..първо гинеколог.операция;после химиотерапия 3 курса;започнах от нулата..бях без вежди;коса ..но както и да е!Следва-ХСГ-цветна снимка на лявата и едниствена ми тръба;хидротубация;хистероскпоия-по повод два маточни полипа;лапароскопия;хромопертубация;5неуспешни инсеминации и едно неуспешно ин-витро..И всичко това от 2002г.насам от операцията..до опитити ни ..от 03.10.2003г.Сега мипредстои второ ин-витро.вече съм на предел..но се опитвам да съм силна ..и искам много бебе!Силно го пожелавам на всички вас!Съпруга ми ме подкрепя и е до мен ;както и родителите ми..те ми дават нужните сили..Много искам и вярвам ;че ще бъда майка някой ден!Извинявай...не исках да те натоваравм с моята история но..искам да ти дам моята сила;вяра и кураж..Сигурна съм ;че ще успееш и скоро ще ни се похвалиш!Продължавай с борбата и не се отказавайте!Ситскам палци!

здравей bebe_2006,
и ние тази година август направихме 2 г. от началото на опитите за бебе.и аз исках баща ми да види моето дете,но уви.отиде си от този свят без време,само на 53 г.никой не знае какво го чака и какви трудности ще се изпречат на пътя му.последната 1 година беше ужасна за мен.водих борба на два фронта -борба за бебе и борба с рака.
пожелавам успех на всички и скоро всички да си имаме

Момичета, няма място за отчаяние - научно доказано е, че от по-възрастни родители се раждат по-интелигентни деца. Та знае ли човек? Може ние да родим бъдещите гении на тая държава 

Диди788, наистина през много изпитания си преминала и дай Боже, скоро да имаш своето прекрасно бебче, а защо не и две щом ще правите инвитро От сърце ти желая успех и
Клио, съжалявам за загубата ти. Дано, както ни пожелава Клиа, преди годините да станат три вече да гушкаме или поне да носим  нашите бебчета

Дааа, бебе, така като чета темата ти и толкова ясно изплува спомена в мен, как решихме, че сме готови да си имаме дете. А как бяхме сигурно, че щом сме решили, значи ще се случи веднага.... Да, ама не! А времето така се изтъркули. Вече 6 години в ходене по доктори, борба, сълзи...и пак, и пак, и пак...
Много силно се надявам, понякога даже си вярвам, че всичко е наред, щом сме заедно с мъжа ми и щом се подкрепяме за всичко. Щом това ни направи по-силни, накара ни да осъзнаем, какво е да сте семейство и да се борите заедно. Вярвам, понякога...., че може би ето сега е момента, в който щастието да имаме дете ще ни сполети.
Вярвам...... Вярвайте и вие, защото без вяра и надежда сме за никъде!
Прегръщам ви момичета, с вас съм!

Мари Дано вече е дошъл моментът да видим нашите и надеждите ни, че този месец СМЕ УСПЕЛИ! се оправдаят

Мари Дано вече е дошъл моментът да видим нашите и надеждите ни, че този месец СМЕ УСПЕЛИ! се оправдаят

Бебе, пожелавам ти го от сърце