Мили дами, пускам тази тема с надеждата да споделяте в нея всички емоции около очакването на детето, което се бави. И положителни, и отрицателни. Излейте си душата! Тук е мястото.
Също така призовавам и майките да пишат в нея и да споделят това, което ги е вълнувало, докато са водили битката за своето дете.

Приятно писане!

Блу,

Много благодаря за тази тема! Струва ми се, че има нужда от подобна тема, защото често когато изразявам емоциите си в другите теми, оставам неразбрана и дори получавам укори и нападки, заради искреността си, която не е насочена конкретно към някого, а е израз на вътрешните емоции, през които минавам в различните моменти - безпокойство, гняв, безсилие, тъга, апатия и тн.

Най-голямото ми предизвикателство по пътя към все още неосъществената ни мечта за бебе е да намирам баланс между желанието си да направя всичко, което зависи от мен за разрешаването на проблема и от друга страна да се примиря, че зачатието е тайнство и в крайна сметка то не зависи пряко от положените усилия, дори понякога тези усилия могат да затормозят сбъдването на мечтата.
От една страна изгубихме доста време лутайки се докато намерим подходящия репродуктивен специалист и успокоявайки се, че е нужно време и спокойствие и всичко ще се нареди. От друга страна дори и да обходиш всички компетентни специалисти и да спазваш всичките им препоръки, няма гаранция, че заветната цел ще бъде постигната - често се появяват нови препятствия или предизвикателства по пътя. Едно опрявиш - друго се развали. После трябва отново търпение, докато можеш да опиташ отново. А времето не е на моя страна... На 41 всеки месец е от значение...

Пожелавам си най-вече вътрешно спокойствие и психическа устойчивост, за да се справя с всички предизвикателства. И най-вече си пожелавам да гушна жива и здрава рожба в най-скоро време!

Да наистина хубава тема защото само този който е минал по същият път може да те разбере най добре за всяко притеснение,разочарование,за всяка сълза пролята но след всеки дъжд изгрява слънце дано в повече домове изгрее това така желано,така мечтано слънце детето.

Да, много е добре да има такава тема, в последно време този подфорум го бяхме поизоставили, а всъщност - той е отражение на половината проблем с очакването на бебето, което се бави. Присъединявам се към "призива" на Блу - изливайте си тук всички емоции по темата, ако това не решава самият проблем, то психически разтоварва и прави по-поносимо очакването и борбата за бебе.
Пожелавам на всички "в очакване" - да не се задържат тук дълго, а скоро да пишат от позицията на майки и да споделят с тези след тях - как са се справили със ситуацията и да им дават кураж!

Мисля си, дали е уместно аз изобщо да "измрънкам" в тази тема. Защото вече имам едно дете и поне към момента - не е установено да имам репродуктивен проблем. Също така ще бъда пределно откровено в личното си мнение, че след като вече имам едно дете, желанието ми за още едно поне и да не се осъществи - няма да го преживея дълбоко драматично, както ако нямах ни едно. Но това си е за мен все пак. Има хора, които борят вторичен стерилитет и неуспехът им действа толкова смазващо, колкото и на онези, които още не са станали родители. Хората сме различни просто, реакциите ни в една и съща ситуация - също.

Мен в случая ме замисли заглавието на темата и формулировката "закъсняло майчинство". В известен смисъл, поне според моите желания и "велики планове за бъдещето" (как се смея сега, от този горчивия смях де) и с първата ми (и единствена бременност досега) - закъснях. Родих Дани малко преди да навърша 31 г., година по-късно преживях и развод с баща му и "плановете и мечтите" за поне 3 деца - отидоха в миналото. След развода си, неведнъж се упреквах, че пропилях 5 години в "нищо ви няма, ще стане бебето", вместо още след първата година неуспехи при умишлено правене на бебе - да потърсим помощ от репродуктивен специалист. Упреквах се, защото на онзи етап от барка и отношенията ни - имах шанса да родя поне две деца и то преди да съм навършила 30 г. и да не настъпят семейни кризи от появата на бебе (бебета), може би дори нямаше да се разведем, или пак да бях стигнала до развод - поне щях да имам две деца. Не ми се ще да оставям сина си самичък просто. Ама миналото си е минало и няма как да го "редактирам".

Обаче "кога му е време за деца" ми стана един от главните въпроси и на тоя си акъл вече имам само един отговор - "колкото по-рано - по-добре". Поради куп причини, които на 20 - 25г. даже не са ми минавали през ума. И аз, като много от моето поколение, чиито родители са ги раждали на по 20-ина години - растях с мантрата "Не бързай с децата, сега ученето, че кариера, че финансова сигурност, че тогава...". Дръжки!  "Че тогава..." като не става, или разбутате гнезденцето по някаква причина - чакай дипломата, банковата сметка, или хубавото ти жилище да ти каже "мамо", ама нъц.
Друг аспект, все повече жени да стигат до етапа "закъсняло майчинство" е медийното говорене по темата, изключително неприятен и вреден феномен през последните години. Ако човек не е доста в час, както сме ние тук (по принуда) - остава с едно впечатление, че на 40, 45 и нагоре - щуква ти просто и забременяваш от раз, "пък нали тя съвременната медицина". И когато разбереш, че не е баш така - е твърде, твърде късно.  Аз затова където седна и стана - пиля по тези въпроси на приятели и познати, до посиняване и смъртна досада (от тяхна страна), ама един да ме чуе и разбере - все файда.

В личен аспект - темата ме засяга, защото през юли навършвам 36г. Допреди година въпросът за още деца го бях приключила за себе си с "такива няма да има, нито искам". Така, ама той оня горе само това чака, че да ти се посмее на плановете.  Така се случиха нещата, че имам нова връзка, за момента щастлива, с мъж който още няма деца. Реално - нямам избор "дали, или", ако искам да си запазя връзката, той има право да иска биологично свое дете, а и разбира се - аз никак не съм против да родя (ако мога) дете на мъжа когото обичам и с когото се надявам да стареем заедно... Ама нали има го и момента с вече натрупаният житейски опит, цяла колекция "обеци" и на двете ушенца + всякакви спънки от битово естество в сегашната ситуация. В добавка - биологичният часовник трака ли трака неумолимо не в моя (наша полза). Хем не ни се ще да правим прибързани неща и то по такава важна тема - създаването на нов човек, хем от друга страна - време да се пробваме, ослушваме, стиковаме и н'ам какво си още няколко години, че тогава да пробваме за дете - съвсем няма.

В известен смисъл и аз като Mirracles (макар и по по-различни причини) - трудно намирам баланса между емоциите си, разумното, нужното, онова което зависи от мен, онова, което никак не зависи от мен... Всеки ден си мисля, че съм на път да допусна същата грешка каквато и с бившия си мъж. Да опитам да наредя всичко, да е идеално, едва ли не 100% осигурено във всякакъв смисъл, че тогава да опитаме за бебе. Ами найс, ама ако действам по този план - изобщо ще започнем опити, когато съм навършила 40 г. Което от моя гледна точка, все тая по каква причина се е стигнало дотам - вече отива в графата "позакъсняло майчинство" и все пак по-нисък шанс за успех и доста висок за проблеми. На тази кълка, че веднъж като е станало и е завършило щастливо - значи ще стане пак така, само да пожелая - изобщо не лежа аз.

Сори, че ви занимах и с моята "драма", която идеално разбирам, не е изобщо релевантна на вашата. Ама и аз имам нужда понякога да си излея каквото ме гризе, ей така, просто за да ми олекне малко на главата, която пуши и от какво ли не друго.

Благодаря на проявилите завидно търпение и изчели всичко това! 

Jbrul,

Темата със "закъснялото" е толкова болезнена за всички и много добре разбирам твоята "дилема".
Аз също от гледната точка, на някой който се е опарил и е отлагал във времето, а после е съжалил горчиво за това постоянно говоря на по-младите около мен на тези теми.  От сегашната ми гледна точка, подходящият момент да се започне да се работи за бебе е на възможно най-ранна възраст (20-25г) или със сигурност веднага щом намериш човека, с когото се чувстваш готов да създадеш поколение. Де да можех да върна времето назад и да послушам собствения си съвет... Всички други приоритети, които съм си поставяла са се доказали като далеч по-маловажни в последствие. А докато човек отлага и опитва да нагласи нещата на 100% преди да предприеме нещо, пропилява ценно време, пропилява ценни взаимоотношения. Казвам го от собствения си горчив опит.

Все по-често се сещам за тази мисъл "Животът обича смелите." И проумявам, че в живота човек трябва да се престраши да рискува, не да се опитва да "нарежда" живота и да го контролира. Животът има своя собствена неумолима логика и тя далеч не съвпада с представите ни за подреденост, логика и тн. За да си щастлив, трябва да се научиш да поемаш рискове и да не пропускаш шансовете, които ти се дават. Де да можех навреме да послушам собствения си съвет... Което ми напомня за един виц, че всъщност най-бавна била скоростта на звука. Онова, което майка ти ти говори на 18, ти го чуваш чак на 40

Хахахах то вицът е верен както се казва.

Иначе гледам, от твоята си камбанария сега - и ти си стигнала до същите изводи каквито и аз. Дано по-млади потребителки ни прочетат и се замислят и си спестят някои от нашите грешки поне.

Иначе за "смелото", смея да кажа, че съм от този вид хора. Поемам рискове постоянно, за какво ли не и да - винаги "излизам на печалба" по този повод. Обаче сега вече има "утежняващи обстоятелства", които надявам се лично скоро ще изпиташ на гърба си. А те са, че когато вече си майка - автоматично някой става по-важен за теб от теб самия. Не, че не съм била подготвена в очакване на дете за тези неща, но реално вече ги изпитваш едва след появата му и то със сила, която може да те смаже. Буквално. С такава лекота съм решавала какво ли не за себе си и своя си живот, когато залогът съм била само аз, моето щастие, комфорт и пр. и при ясно осъзнаване какви ще са щетите за мен, ако преценката ми е грешна. Проблем нула, ще го преживея... Така, ама след появата на малкото човече - ти да видиш каква "пъзла" можело да бъда, чак е нереалистино.  И най-елементарният ми ход минава през "призмата", а на него това и онова как би му се отразило, ама да не му навредя, дори малко, дори неволно... Тя природата неслучайно на нас е оказала честта, да износваме раждаме и отглеждаме децата приоритетно, просто и най-благата жена, опре ли нещо до детето (децата й) - автоматично става свирепа. Само да й се стори, че нещо застрашава безметежното съществуване на златното гардженце.  Аз преди малкия си се броях за върл егоист и сигурно съм била наистина, ама това също е вече в много, много минало време. За добро, или лошо - времето ще покаже.

Няма да си позволя да ти давам съвети как да се справиш в момента, съвсем пък няма да си позволя да ти разправям, че "знам точно какво изпитваш". Не знам. Подобно съм изпитвала, ама не е съвсем същото. Ще кажа само моят механизъм за справяне с това и докато чаках да стане бебе и докато чаках да се роди. Съсредоточих се да контролирам всичко онова, което изцяло, или поне отчасти подлежи на контрол, личната ми воля и усилия. Всичко останало - просто спрях да го мисля. Второто как точно стана - не знам. Просто ми се получи. Освен това разговорите ми по тези теми бяха главно тук - където хората ме разбират, без да се налага да им обяснявам дълго и напоително за какво иде реч и накрая да чуя: "Абееее за какво ти е зор дете, я сега виж как можеш да си живееш живота, да си пътуваш, да ходиш по барове...". И нали разбираш как баш това ти се ще да чуеш в подобен момент. 

За мен всяка дилема на тази тема е просто част от модерния живот и избора, който всяка жена има. Ако живеехме преди 100 или 200 години, нещата щяха да са предопределени и прости. Жените не са учили, нито са се развеждали, рядко са работили извън дома и са раждали и гледали деца повечето време. Сега продължаваме да раждаме и гледаме деца, но имаме и куп други задължения, желания, амбиции и нужди.

Тази истина на мен ми уталожва терзанията, когато ме ухапе мухата и си правя равносметка какво искам и какво е най-доброто за децата. Ако се бях родила в друго време, животът ми щеше да е начертан, може би дори нямаше да мечтая за нещо различно.

Аз имам интересна, смислена и добре платена работа и не искам да я оставя, за да си гледам децата вкъщи по цял ден. От друга страна съм убедена, че децата трябва да се гледат у дома до 2-3 годишна възраст от близък човек, преди да ги пусна сред непознати. Децата имат конкретни физиологични, емоционални, интелектуални и социални нужди според възрастта си и грижите за тях са големи. И колкото повече растат, толкова повече ресурс изискват: време, присъствие, участие на родителите. Това майките след стерилитет го научаваме малко късно. Толкова емоции хабим в постигане на бременността и раждането на здраво бебе, че после реалността ни халосва внезапно.

Отдавам го и на късното майчинство. На по-ранна възраст не си представям майките да се вглеждат и да премислят толкова всички измерения на решенията и постъпките си. Но с понатрупан опит на зрели години всичко взимам присърце (не е лошо, дори напротив, добре е за децата), но това усложнява майчинството.

Така че млади и навреме, за да е по-лесно.

Толкова емоции хабим в постигане на бременността и раждането на здраво бебе, че после реалността ни халосва внезапно.

Отдавам го и на късното майчинство. На по-ранна възраст не си представям майките да се вглеждат и да премислят толкова всички измерения на решенията и постъпките си. Но с понатрупан опит на зрели години всичко взимам присърце (не е лошо, дори напротив, добре е за децата), но това усложнява майчинството.

Така че млади и навреме, за да е по-лесно.

Напълно съгласна! Общувала съм с няколко 20-ина годишни майки, докато Дани беше съвсем малък т.е. децата ни бяха на една и съща възраст. Е, като си спомня те как си изкарваха майчинството и аз как се филмирах, пък сега децата ни са еднакво добре отгледани. Само дето те нямат чувството, че са катерили връх К2 за целта и ведро се навиха на второ дете. Пък аз при мисълта за второ и получавам обриви и само си прехвърлям с какви проблеми и усложнения ще трябва да се справям.  То вместо да съм по-смела при вече едно поотгледано - таман обратното става. Ама пусто ЕГН бе!

Аз съм изключително лош пример по темата „късно майчинство“. Родих на 38 след първи опит инвитро. Как да обясня на някоя 25 годишна, че времето за майчинство изтича главоломно? Ми аз самата съм пример за обратното. И когато тръгнеш да обясняваш на 25 - 30 годишна, че няма време и може да не стане от раз ... ми просто нямат тежест думите ми, нали при мен баш така е станало. Аз самата осъзнавам каква късметлийка съм, щото успеха ми наистина се дължи на голям % късмет. Но трудно мога да убедя някой друг, че късмета е една от основните причини да забременея на 37. Че не съм направила нещо по-различно, което мога да споделя като съвет и да предам опит на други като мен. Повярвайте, ако можех с удоволствие бих, ама .... тъцъ - нищо не мога да кажа по въпроса как успях. Та единственото, което казвам е „не гледайте при мен как е станало“. Да знам, че не е вдъхващо доверие, но с това разполагам.
Мога само на опитващите сега да им пожелая моя късмет и много, много сили да го дочакат. Което естествено не изключва правенето на всичко, за да се приближите до желания успех.

Точно тази нощ сънувах, че плача и обяснявам на някого (вероятно на мъжа ми) как не мога повече така. Буквално хлипах. На яве обикновено сдържам емоциите си. Тежко е, спор няма. Но трябва да продължим напред.
Навремето много ми помагаше правенето на нещо в тази връзка - търсене на причина, нови изследвания, четенето на нова информация по въпроса. Сега нямам време  Много исках да опитаме още вендъж, но вече се чудя дали има смисъл, а и дали ще намеря време.

Цигу,

Тази дилема на модерния живот, която ни кара да избираме между работа и майчинство изобщо не мога да я приема така спокойно като част от времето, в което живеем, честно казано. Независимо, че аз също се радвам на професионалните си постижения. но тази дилема ни подвежда да правим избори, за които съжаляваме после. Не за друго, а защото ни кара да избираме между две неща, които са еднакво важни, за да може една жена в днешно време да се чувства осъществена. Ако можех да направя избор отново, със сегашния си акъл бих избрала да ми вървят паралелно нещата, а не "или ..., или..." Не че съзнателно съм направила този избор, по-скоро си патя от това, че не съм сложила навреме "семейство и деца" като приоритет  за себе си. Много от моите приятелки, които създадоха семейства като студентки или веднага след това, пак си продължиха да градят кариера и професионално развитие. Само дето имат вече по две деца и техните деца сега са вече отгледани и им е далеч по-спокойно в работата, защото не им предстоят тепърва безсънни нощи, в съчетание с вече далеч по-отговорна и динамична работа.  Но както казва Стийв Джобс, точките могат да се свържат само в ретроспекция, предварително ти изглеждат съвсем по друг начин нещатата. От сегашната си гледна точка си мисля, че работата и интелектуалните предизвикателства са до време, а семейството и децата са за цял живот.

От позицията на човек със 7 опита и 3 деца мога да кажа само:
1. Колкото повече са децата, толкова по-лесно се гледат. Имаш много малко време да се вглеждаш в незначителни неща. За децата също е по-добре да растат с братя и сестри.
2. Сега съм още по-убедена от преди, че си заслужава да опитваш до дупка да се бориш за дете. Важното за ме беше, че имах пълната подкрепа на мъжа до мен във всеки момент от борбата и след това. Децата не поправят клатещия се стол на взаимоотношенията на родителите си.  Даже направо го ритат с появата си.

Аз съм класически пример за неидването на подходящия момент. Всъщност той още не е дошъл според изначално поставените критерии. Не можеш да стопираш някой процес, за да дочакаш друг да го настигне. Винаги има нещо, което се движи не според очакванията. С времето стигнах до идеята за действие, когато ползите макар и минимално, но превъзхождат загубите ... с доза риск разбра се.
И от мен още един глас "колкото по-навреме по-добре". Може би ако бяхме започнали по-рано и по-целенасочено щяхме да вземем други решения и сега щях да пиша от позицията на съвсем различен опит. Не съжалявам за нищо обаче. 

Миналата година бях поканена като гост-говорител пред пациентската сесия в рамките на годишната конференция на ESHRE в Лисабон, за да споделя своя личен опит и мнение по темата за социалния инфертилитет и отложеното майчинство. Темата на моята презентация беше "Закъснелите уроци на късното майчинство".

Ще копирам тук текста на моята презентация, защото той е синтез на всичко, което аз имам да кажа по темата. Излязло е от сърцето ми. (нямам време да я превеждам обратно на български, но мисля, че няма да затрудни никого)

-------------------------------------
The Late Lessons of Delayed Motherhood

I would like to share with you my personal experience of the issues and sorrows of delayed motherhood.

I am 48 years old and my beautiful son is 9. He is my only child.

I am happily married for many years and neither me, nor my husband have any medical problems, related to infertility. I postponed my plans for pregnancy till my late thirties mostly because of unimportant social reasons and through ignorance of the basic facts about a woman's fertile window. Yes, even intelligent and highly educated women can easily fall into the trap of wishful thinking that they will be fertile forever, just as long as they look young and healthy.

More and more women, mostly well-educated, believe that there is always time to have a baby later, while now they have so many better things to do with their lives. Just a few figures to support this observation: The average age of first-time mothers in the UK had risen above 30 for the first time, increasing by four years since the 1970s. The same figure for Bulgaria is 29, while 13% of Bulgarian women have their first baby after 35.

Apart from the objective trend of postponed motherhood for economic reasons – like education, career, lack of financial stability and for social reasons - lack of partner and/or psychological willingness, there are some hidden culprits that I blame for this situation:

•   The sex education for young women hyper-focuses on avoiding pregnancy. No one tells them about the biological clock and no one warns them about diminishing ovarian reserves after 35.
•   The scientific breakthroughs in recent decades leave many women with the false hope that they have far more time for having a child than is actually the case. IVF is heavily regarded as the heal-all miracle for age-related infertility. Moreover, the newest hype of social egg freezing gives the illusionary impression that egg freezing at a younger age is a 100% guarantee for a baby at 40. Which, unfortunately, is not the case.
•   Mass media are contributing greatly to this attitude of women. Everyday we read extensive coverage of stories about Hollywood stars delivering babies at their late 40s and even 50s. Unfortunately, the media never mention the simple fact that these women are using donor eggs.

So, when I finally started trying to conceive at the age of 36, I quickly learned Lesson #1 - the bitter truth about women’s diminishing egg reserves... It appeared that having a baby after 35 is not so easy and quick. It actually took me 3 years and 2 miscarriages, until my son was born. I was 39 then and had lost both my parents. They never had the chance to see their grand-child.

Soon after that came Lesson #2 - it’s a hard job to raise a child at 40. It is much more physically and emotionally exhausting than raising a child at 25. And the thought that my child will be devoid of that special love and care that only grandparents can give is almost unbearable.
Still, 2 years later, I was finally ready to try for a second child. Unfortunately, I never succeeded. I still had no medical reasons for infertility, it was just my age. I had another 4 long years of 3 failed IVFs and a legal battle to change the legislation – because at that time, it was forbidden by law in Bulgaria to retrieve oocytes from women over 43 years of age. As a member of Bulgarian patient organization Zachatie, I took a very active part in this campaign and I won it. But I couldn't win the battle with nature...

And here came Lesson #3 - some things in life just can't be postponed. Unfortunately, quite often we realize this post factum, like I did.

Those 3 lessons of delayed motherhood I’ve learned the hard way. For me, it is too late now. I quit trying 4 years ago and will remain a mother of one. My heart will continue to miss a beat every time I see a woman with 2 or more kids.

As a volunteer of Bulgarian patient organization Zachatie, I meet many couples with fertility issues. Surprisingly often I see women that are completely unaware of their fertility span and have no clue about the real situation with their egg reserves – women like me. I took it as a personal mission to inform them about the pitfalls of social infertility and delayed motherhood.

The message of Fertility Europe is that female fertility starts declining at the age of 27 with a dramatic decline after the age of 35. If you are a woman in a relationship and you know you want a child, I would say get on with it.
There is a deadline for certain things in life and your ability to have a child is among them.
 

Jam, поздравления, за това, което сте написала. Самата истина е. И аз повтарям това непрекъснато на моя приятелка, която е решила, че на 39 години (почти) има още време за дете и дава за пример Елена Йончева. Дано повече жени, които отлагат майчинството прочетат тези слова

... всичко, което аз имам да кажа по темата. Излязло е от сърцето ми.

it’s a hard job to raise a child at 40.

There is a deadline for certain things in life and your ability to have a child is among them.

 

Цигу,
Тази дилема на модерния живот, която ни кара да избираме между работа и майчинство изобщо не мога да я приема така спокойно като част от времето, в което живеем, честно казано. ... тази дилема ни подвежда да правим избори, за които съжаляваме после. ... Ако можех да направя избор отново, със сегашния си акъл бих избрала...

Да, Mirracles, точно както казах, луташ се между предишния и сегашния избор, защото можеш да избираш. Предпочиташ ли да не можеш да избираш, да нямаш никакви други опции, освен да забременяваш и раждаш много пъти, без контрол, и единствено да се грижиш за децата и дома? Можем да избираме по-разумно, но всичко си има цена и както казва една умна жена, women still can't have it all[http://www.theatlantic.com/magazine/archive/2012/07/why-women-still-cant-have-it-all/309020.

Много хубаво казано, наистина, Джам! Това е реалността.

Цигу,

Естествено никоя жена не иска да е принудена да направи, който и да е избор. Просто казвам, че в днешно време плащаме прекалено висока цена за избора си. Феминизмът е тръгнал с идея да направи живота на жените по-пълноценен, но отдавна е преминал желания баланс и е стигнал в другата крайност. Иска ми се днешните жени, включително и аз, дай Боже, да можем да изберем да посветим поне две-три години на децата си без да се опасяваме, че ще останем без работа или без средства за издръжка на семейството си.

Много е точна статията. Все по-често и в моето обкръжение виждам жени, които се отказват от динамиката и високите си позиции и градена кариера, за могат да бъдат повече със семейството си или изцяло да се посветят на семейството си.
Явно започва някакво обратно движение на махалото.

Хубава тема и много познати емоции! Изчетох с голям интерес написаното от Jam. Вярно. Въпреки че аз никога не съм подкрепяла ранното майчинство, още повече такова по-погрешка. Родих на 28, като забременях бързо и лесно. Вярвах, че стига да реша и когато реша, ще имам други деца. Преди тази възраст не съм била емоционално готова за деца и не съм искала такива. Имам два аборта по желание в ранни двадесет... Сега по ирония на съдбата съм на 36 с нов партньор в живота и в очакване резултата от трети инвитро опит. Предвид проблема ни, ако изобщо стигнем до успех, той ще е с донорски материал. Сега съм изправена пред дилемата дали изобщо бих продължила с опитите си, предвид че така или иначе няма да имаме биологично наше дете.
И въпреки всичко написано и преживяно освен да си "майка навреме", както се нарича една кампания, продължават да са ми важни и други неща - да си майка по желание, да си с точния партньор. Колко деца се правят, за да не отраснат първите егоисти или за да спасят уж нечий брак...

Мелиса, предай на твоята приятелка, че Елена Йончева е набор 64, т.е. забременяла е на 51-52 г. с донорска яйцеклетка. Така, както знаем, раждат и 63-годишни. Надявам се, че няма да чака толкова все пак.
Днес имам много работа, но утре вечер ще се включа.