www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: blue_sky в Февруари 25, 2016, 14:53:50 pm
-
Мили дами, пускам тази тема с надеждата да споделяте в нея всички емоции около очакването на детето, което се бави. И положителни, и отрицателни. Излейте си душата! Тук е мястото.
Също така призовавам и майките да пишат в нея и да споделят това, което ги е вълнувало, докато са водили битката за своето дете.
Приятно писане!
-
Блу,
Много благодаря за тази тема! Струва ми се, че има нужда от подобна тема, защото често когато изразявам емоциите си в другите теми, оставам неразбрана и дори получавам укори и нападки, заради искреността си, която не е насочена конкретно към някого, а е израз на вътрешните емоции, през които минавам в различните моменти - безпокойство, гняв, безсилие, тъга, апатия и тн.
Най-голямото ми предизвикателство по пътя към все още неосъществената ни мечта за бебе е да намирам баланс между желанието си да направя всичко, което зависи от мен за разрешаването на проблема и от друга страна да се примиря, че зачатието е тайнство и в крайна сметка то не зависи пряко от положените усилия, дори понякога тези усилия могат да затормозят сбъдването на мечтата.
От една страна изгубихме доста време лутайки се докато намерим подходящия репродуктивен специалист и успокоявайки се, че е нужно време и спокойствие и всичко ще се нареди. От друга страна дори и да обходиш всички компетентни специалисти и да спазваш всичките им препоръки, няма гаранция, че заветната цел ще бъде постигната - често се появяват нови препятствия или предизвикателства по пътя. Едно опрявиш - друго се развали. После трябва отново търпение, докато можеш да опиташ отново. А времето не е на моя страна... На 41 всеки месец е от значение...
Пожелавам си най-вече вътрешно спокойствие и психическа устойчивост, за да се справя с всички предизвикателства. И най-вече си пожелавам да гушна жива и здрава рожба в най-скоро време!
-
Да наистина хубава тема защото само този който е минал по същият път може да те разбере най добре за всяко притеснение,разочарование,за всяка сълза пролята но след всеки дъжд изгрява слънце дано в повече домове изгрее това така желано,така мечтано слънце детето.
-
Да, много е добре да има такава тема, в последно време този подфорум го бяхме поизоставили, а всъщност - той е отражение на половината проблем с очакването на бебето, което се бави. Присъединявам се към "призива" на Блу - изливайте си тук всички емоции по темата, ако това не решава самият проблем, то психически разтоварва и прави по-поносимо очакването и борбата за бебе.
Пожелавам на всички "в очакване" - да не се задържат тук дълго, а скоро да пишат от позицията на майки и да споделят с тези след тях - как са се справили със ситуацията и да им дават кураж!
Мисля си, дали е уместно аз изобщо да "измрънкам" в тази тема. Защото вече имам едно дете и поне към момента - не е установено да имам репродуктивен проблем. Също така ще бъда пределно откровено в личното си мнение, че след като вече имам едно дете, желанието ми за още едно поне и да не се осъществи - няма да го преживея дълбоко драматично, както ако нямах ни едно. Но това си е за мен все пак. Има хора, които борят вторичен стерилитет и неуспехът им действа толкова смазващо, колкото и на онези, които още не са станали родители. Хората сме различни просто, реакциите ни в една и съща ситуация - също.
Мен в случая ме замисли заглавието на темата и формулировката "закъсняло майчинство". В известен смисъл, поне според моите желания и "велики планове за бъдещето" (как се смея сега, от този горчивия смях де) и с първата ми (и единствена бременност досега) - закъснях. Родих Дани малко преди да навърша 31 г., година по-късно преживях и развод с баща му и "плановете и мечтите" за поне 3 деца - отидоха в миналото. След развода си, неведнъж се упреквах, че пропилях 5 години в "нищо ви няма, ще стане бебето", вместо още след първата година неуспехи при умишлено правене на бебе - да потърсим помощ от репродуктивен специалист. Упреквах се, защото на онзи етап от барка и отношенията ни - имах шанса да родя поне две деца и то преди да съм навършила 30 г. и да не настъпят семейни кризи от появата на бебе (бебета), може би дори нямаше да се разведем, или пак да бях стигнала до развод - поне щях да имам две деца. Не ми се ще да оставям сина си самичък просто. Ама миналото си е минало и няма как да го "редактирам".
Обаче "кога му е време за деца" ми стана един от главните въпроси и на тоя си акъл вече имам само един отговор - "колкото по-рано - по-добре". Поради куп причини, които на 20 - 25г. даже не са ми минавали през ума. И аз, като много от моето поколение, чиито родители са ги раждали на по 20-ина години - растях с мантрата "Не бързай с децата, сега ученето, че кариера, че финансова сигурност, че тогава...". Дръжки! :lol: "Че тогава..." като не става, или разбутате гнезденцето по някаква причина - чакай дипломата, банковата сметка, или хубавото ти жилище да ти каже "мамо", ама нъц.
Друг аспект, все повече жени да стигат до етапа "закъсняло майчинство" е медийното говорене по темата, изключително неприятен и вреден феномен през последните години. Ако човек не е доста в час, както сме ние тук (по принуда) - остава с едно впечатление, че на 40, 45 и нагоре - щуква ти просто и забременяваш от раз, "пък нали тя съвременната медицина". И когато разбереш, че не е баш така - е твърде, твърде късно. :? Аз затова където седна и стана - пиля по тези въпроси на приятели и познати, до посиняване и смъртна досада (от тяхна страна), ама един да ме чуе и разбере - все файда.
В личен аспект - темата ме засяга, защото през юли навършвам 36г. Допреди година въпросът за още деца го бях приключила за себе си с "такива няма да има, нито искам". Така, ама той оня горе само това чака, че да ти се посмее на плановете. :lol: Така се случиха нещата, че имам нова връзка, за момента щастлива, с мъж който още няма деца. Реално - нямам избор "дали, или", ако искам да си запазя връзката, той има право да иска биологично свое дете, а и разбира се - аз никак не съм против да родя (ако мога) дете на мъжа когото обичам и с когото се надявам да стареем заедно... Ама нали има го и момента с вече натрупаният житейски опит, цяла колекция "обеци" и на двете ушенца + всякакви спънки от битово естество в сегашната ситуация. В добавка - биологичният часовник трака ли трака неумолимо не в моя (наша полза). Хем не ни се ще да правим прибързани неща и то по такава важна тема - създаването на нов човек, хем от друга страна - време да се пробваме, ослушваме, стиковаме и н'ам какво си още няколко години, че тогава да пробваме за дете - съвсем няма.
В известен смисъл и аз като Mirracles (макар и по по-различни причини) - трудно намирам баланса между емоциите си, разумното, нужното, онова което зависи от мен, онова, което никак не зависи от мен... Всеки ден си мисля, че съм на път да допусна същата грешка каквато и с бившия си мъж. Да опитам да наредя всичко, да е идеално, едва ли не 100% осигурено във всякакъв смисъл, че тогава да опитаме за бебе. Ами найс, ама ако действам по този план - изобщо ще започнем опити, когато съм навършила 40 г. Което от моя гледна точка, все тая по каква причина се е стигнало дотам - вече отива в графата "позакъсняло майчинство" и все пак по-нисък шанс за успех и доста висок за проблеми. На тази кълка, че веднъж като е станало и е завършило щастливо - значи ще стане пак така, само да пожелая - изобщо не лежа аз.
Сори, че ви занимах и с моята "драма", която идеално разбирам, не е изобщо релевантна на вашата. Ама и аз имам нужда понякога да си излея каквото ме гризе, ей така, просто за да ми олекне малко на главата, която пуши и от какво ли не друго.
Благодаря на проявилите завидно търпение и изчели всичко това! :D
-
Jbrul,
Темата със "закъснялото" е толкова болезнена за всички и много добре разбирам твоята "дилема".
Аз също от гледната точка, на някой който се е опарил и е отлагал във времето, а после е съжалил горчиво за това постоянно говоря на по-младите около мен на тези теми. От сегашната ми гледна точка, подходящият момент да се започне да се работи за бебе е на възможно най-ранна възраст (20-25г) или със сигурност веднага щом намериш човека, с когото се чувстваш готов да създадеш поколение. Де да можех да върна времето назад и да послушам собствения си съвет... Всички други приоритети, които съм си поставяла са се доказали като далеч по-маловажни в последствие. А докато човек отлага и опитва да нагласи нещата на 100% преди да предприеме нещо, пропилява ценно време, пропилява ценни взаимоотношения. Казвам го от собствения си горчив опит.
Все по-често се сещам за тази мисъл "Животът обича смелите." И проумявам, че в живота човек трябва да се престраши да рискува, не да се опитва да "нарежда" живота и да го контролира. Животът има своя собствена неумолима логика и тя далеч не съвпада с представите ни за подреденост, логика и тн. За да си щастлив, трябва да се научиш да поемаш рискове и да не пропускаш шансовете, които ти се дават. Де да можех навреме да послушам собствения си съвет... Което ми напомня за един виц, че всъщност най-бавна била скоростта на звука. Онова, което майка ти ти говори на 18, ти го чуваш чак на 40 :D
-
Хахахах то вицът е верен както се казва.
Иначе гледам, от твоята си камбанария сега - и ти си стигнала до същите изводи каквито и аз. Дано по-млади потребителки ни прочетат и се замислят и си спестят някои от нашите грешки поне.
Иначе за "смелото", смея да кажа, че съм от този вид хора. Поемам рискове постоянно, за какво ли не и да - винаги "излизам на печалба" по този повод. Обаче сега вече има "утежняващи обстоятелства", които надявам се лично скоро ще изпиташ на гърба си. А те са, че когато вече си майка - автоматично някой става по-важен за теб от теб самия. Не, че не съм била подготвена в очакване на дете за тези неща, но реално вече ги изпитваш едва след появата му и то със сила, която може да те смаже. Буквално. С такава лекота съм решавала какво ли не за себе си и своя си живот, когато залогът съм била само аз, моето щастие, комфорт и пр. и при ясно осъзнаване какви ще са щетите за мен, ако преценката ми е грешна. Проблем нула, ще го преживея... Така, ама след появата на малкото човече - ти да видиш каква "пъзла" можело да бъда, чак е нереалистино. :lol: И най-елементарният ми ход минава през "призмата", а на него това и онова как би му се отразило, ама да не му навредя, дори малко, дори неволно... Тя природата неслучайно на нас е оказала честта, да износваме раждаме и отглеждаме децата приоритетно, просто и най-благата жена, опре ли нещо до детето (децата й) - автоматично става свирепа. Само да й се стори, че нещо застрашава безметежното съществуване на златното гардженце. :lol: Аз преди малкия си се броях за върл егоист и сигурно съм била наистина, ама това също е вече в много, много минало време. За добро, или лошо - времето ще покаже.
Няма да си позволя да ти давам съвети как да се справиш в момента, съвсем пък няма да си позволя да ти разправям, че "знам точно какво изпитваш". Не знам. Подобно съм изпитвала, ама не е съвсем същото. Ще кажа само моят механизъм за справяне с това и докато чаках да стане бебе и докато чаках да се роди. Съсредоточих се да контролирам всичко онова, което изцяло, или поне отчасти подлежи на контрол, личната ми воля и усилия. Всичко останало - просто спрях да го мисля. Второто как точно стана - не знам. Просто ми се получи. Освен това разговорите ми по тези теми бяха главно тук - където хората ме разбират, без да се налага да им обяснявам дълго и напоително за какво иде реч и накрая да чуя: "Абееее за какво ти е зор дете, я сега виж как можеш да си живееш живота, да си пътуваш, да ходиш по барове...". И нали разбираш как баш това ти се ще да чуеш в подобен момент. :lol:
-
За мен всяка дилема на тази тема е просто част от модерния живот и избора, който всяка жена има. Ако живеехме преди 100 или 200 години, нещата щяха да са предопределени и прости. Жените не са учили, нито са се развеждали, рядко са работили извън дома и са раждали и гледали деца повечето време. Сега продължаваме да раждаме и гледаме деца, но имаме и куп други задължения, желания, амбиции и нужди.
Тази истина на мен ми уталожва терзанията, когато ме ухапе мухата и си правя равносметка какво искам и какво е най-доброто за децата. Ако се бях родила в друго време, животът ми щеше да е начертан, може би дори нямаше да мечтая за нещо различно.
Аз имам интересна, смислена и добре платена работа и не искам да я оставя, за да си гледам децата вкъщи по цял ден. От друга страна съм убедена, че децата трябва да се гледат у дома до 2-3 годишна възраст от близък човек, преди да ги пусна сред непознати. Децата имат конкретни физиологични, емоционални, интелектуални и социални нужди според възрастта си и грижите за тях са големи. И колкото повече растат, толкова повече ресурс изискват: време, присъствие, участие на родителите. Това майките след стерилитет го научаваме малко късно. Толкова емоции хабим в постигане на бременността и раждането на здраво бебе, че после реалността ни халосва внезапно.
Отдавам го и на късното майчинство. На по-ранна възраст не си представям майките да се вглеждат и да премислят толкова всички измерения на решенията и постъпките си. Но с понатрупан опит на зрели години всичко взимам присърце (не е лошо, дори напротив, добре е за децата), но това усложнява майчинството.
Така че млади и навреме, за да е по-лесно.
-
Толкова емоции хабим в постигане на бременността и раждането на здраво бебе, че после реалността ни халосва внезапно.
Отдавам го и на късното майчинство. На по-ранна възраст не си представям майките да се вглеждат и да премислят толкова всички измерения на решенията и постъпките си. Но с понатрупан опит на зрели години всичко взимам присърце (не е лошо, дори напротив, добре е за децата), но това усложнява майчинството.
Така че млади и навреме, за да е по-лесно.
Напълно съгласна! Общувала съм с няколко 20-ина годишни майки, докато Дани беше съвсем малък т.е. децата ни бяха на една и съща възраст. Е, като си спомня те как си изкарваха майчинството и аз как се филмирах, пък сега децата ни са еднакво добре отгледани. Само дето те нямат чувството, че са катерили връх К2 за целта и ведро се навиха на второ дете. Пък аз при мисълта за второ и получавам обриви и само си прехвърлям с какви проблеми и усложнения ще трябва да се справям. :lol: То вместо да съм по-смела при вече едно поотгледано - таман обратното става. Ама пусто ЕГН бе!
-
Аз съм изключително лош пример по темата „късно майчинство“. Родих на 38 след първи опит инвитро. Как да обясня на някоя 25 годишна, че времето за майчинство изтича главоломно? Ми аз самата съм пример за обратното. И когато тръгнеш да обясняваш на 25 - 30 годишна, че няма време и може да не стане от раз ... ми просто нямат тежест думите ми, нали при мен баш така е станало. Аз самата осъзнавам каква късметлийка съм, щото успеха ми наистина се дължи на голям % късмет. Но трудно мога да убедя някой друг, че късмета е една от основните причини да забременея на 37. Че не съм направила нещо по-различно, което мога да споделя като съвет и да предам опит на други като мен. Повярвайте, ако можех с удоволствие бих, ама .... тъцъ - нищо не мога да кажа по въпроса как успях. Та единственото, което казвам е „не гледайте при мен как е станало“. Да знам, че не е вдъхващо доверие, но с това разполагам.
Мога само на опитващите сега да им пожелая моя късмет и много, много сили да го дочакат. Което естествено не изключва правенето на всичко, за да се приближите до желания успех.
-
Точно тази нощ сънувах, че плача и обяснявам на някого (вероятно на мъжа ми) как не мога повече така. Буквално хлипах. На яве обикновено сдържам емоциите си. Тежко е, спор няма. Но трябва да продължим напред.
Навремето много ми помагаше правенето на нещо в тази връзка - търсене на причина, нови изследвания, четенето на нова информация по въпроса. Сега нямам време :lol: Много исках да опитаме още вендъж, но вече се чудя дали има смисъл, а и дали ще намеря време.
-
Цигу,
Тази дилема на модерния живот, която ни кара да избираме между работа и майчинство изобщо не мога да я приема така спокойно като част от времето, в което живеем, честно казано. Независимо, че аз също се радвам на професионалните си постижения. но тази дилема ни подвежда да правим избори, за които съжаляваме после. Не за друго, а защото ни кара да избираме между две неща, които са еднакво важни, за да може една жена в днешно време да се чувства осъществена. Ако можех да направя избор отново, със сегашния си акъл бих избрала да ми вървят паралелно нещата, а не "или ..., или..." Не че съзнателно съм направила този избор, по-скоро си патя от това, че не съм сложила навреме "семейство и деца" като приоритет за себе си. Много от моите приятелки, които създадоха семейства като студентки или веднага след това, пак си продължиха да градят кариера и професионално развитие. Само дето имат вече по две деца и техните деца сега са вече отгледани и им е далеч по-спокойно в работата, защото не им предстоят тепърва безсънни нощи, в съчетание с вече далеч по-отговорна и динамична работа. Но както казва Стийв Джобс, точките могат да се свържат само в ретроспекция, предварително ти изглеждат съвсем по друг начин нещатата. От сегашната си гледна точка си мисля, че работата и интелектуалните предизвикателства са до време, а семейството и децата са за цял живот.
-
От позицията на човек със 7 опита и 3 деца мога да кажа само:
1. Колкото повече са децата, толкова по-лесно се гледат. Имаш много малко време да се вглеждаш в незначителни неща. :lol: За децата също е по-добре да растат с братя и сестри.
2. Сега съм още по-убедена от преди, че си заслужава да опитваш до дупка да се бориш за дете. Важното за ме беше, че имах пълната подкрепа на мъжа до мен във всеки момент от борбата и след това. Децата не поправят клатещия се стол на взаимоотношенията на родителите си. Даже направо го ритат с появата си. :wink:
-
Аз съм класически пример за неидването на подходящия момент. Всъщност той още не е дошъл според изначално поставените критерии. Не можеш да стопираш някой процес, за да дочакаш друг да го настигне. Винаги има нещо, което се движи не според очакванията. С времето стигнах до идеята за действие, когато ползите макар и минимално, но превъзхождат загубите ... с доза риск разбра се.
И от мен още един глас "колкото по-навреме по-добре". Може би ако бяхме започнали по-рано и по-целенасочено щяхме да вземем други решения и сега щях да пиша от позицията на съвсем различен опит. Не съжалявам за нищо обаче. :wink:
-
Миналата година бях поканена като гост-говорител пред пациентската сесия в рамките на годишната конференция на ESHRE в Лисабон, за да споделя своя личен опит и мнение по темата за социалния инфертилитет и отложеното майчинство. Темата на моята презентация беше "Закъснелите уроци на късното майчинство".
Ще копирам тук текста на моята презентация, защото той е синтез на всичко, което аз имам да кажа по темата. Излязло е от сърцето ми. (нямам време да я превеждам обратно на български, но мисля, че няма да затрудни никого)
-------------------------------------
The Late Lessons of Delayed Motherhood
I would like to share with you my personal experience of the issues and sorrows of delayed motherhood.
I am 48 years old and my beautiful son is 9. He is my only child.
I am happily married for many years and neither me, nor my husband have any medical problems, related to infertility. I postponed my plans for pregnancy till my late thirties mostly because of unimportant social reasons and through ignorance of the basic facts about a woman's fertile window. Yes, even intelligent and highly educated women can easily fall into the trap of wishful thinking that they will be fertile forever, just as long as they look young and healthy.
More and more women, mostly well-educated, believe that there is always time to have a baby later, while now they have so many better things to do with their lives. Just a few figures to support this observation: The average age of first-time mothers in the UK had risen above 30 for the first time, increasing by four years since the 1970s. The same figure for Bulgaria is 29, while 13% of Bulgarian women have their first baby after 35.
Apart from the objective trend of postponed motherhood for economic reasons – like education, career, lack of financial stability and for social reasons - lack of partner and/or psychological willingness, there are some hidden culprits that I blame for this situation:
• The sex education for young women hyper-focuses on avoiding pregnancy. No one tells them about the biological clock and no one warns them about diminishing ovarian reserves after 35.
• The scientific breakthroughs in recent decades leave many women with the false hope that they have far more time for having a child than is actually the case. IVF is heavily regarded as the heal-all miracle for age-related infertility. Moreover, the newest hype of social egg freezing gives the illusionary impression that egg freezing at a younger age is a 100% guarantee for a baby at 40. Which, unfortunately, is not the case.
• Mass media are contributing greatly to this attitude of women. Everyday we read extensive coverage of stories about Hollywood stars delivering babies at their late 40s and even 50s. Unfortunately, the media never mention the simple fact that these women are using donor eggs.
So, when I finally started trying to conceive at the age of 36, I quickly learned Lesson #1 - the bitter truth about women’s diminishing egg reserves... It appeared that having a baby after 35 is not so easy and quick. It actually took me 3 years and 2 miscarriages, until my son was born. I was 39 then and had lost both my parents. They never had the chance to see their grand-child.
Soon after that came Lesson #2 - it’s a hard job to raise a child at 40. It is much more physically and emotionally exhausting than raising a child at 25. And the thought that my child will be devoid of that special love and care that only grandparents can give is almost unbearable.
Still, 2 years later, I was finally ready to try for a second child. Unfortunately, I never succeeded. I still had no medical reasons for infertility, it was just my age. I had another 4 long years of 3 failed IVFs and a legal battle to change the legislation – because at that time, it was forbidden by law in Bulgaria to retrieve oocytes from women over 43 years of age. As a member of Bulgarian patient organization Zachatie, I took a very active part in this campaign and I won it. But I couldn't win the battle with nature...
And here came Lesson #3 - some things in life just can't be postponed. Unfortunately, quite often we realize this post factum, like I did.
Those 3 lessons of delayed motherhood I’ve learned the hard way. For me, it is too late now. I quit trying 4 years ago and will remain a mother of one. My heart will continue to miss a beat every time I see a woman with 2 or more kids.
As a volunteer of Bulgarian patient organization Zachatie, I meet many couples with fertility issues. Surprisingly often I see women that are completely unaware of their fertility span and have no clue about the real situation with their egg reserves – women like me. I took it as a personal mission to inform them about the pitfalls of social infertility and delayed motherhood.
The message of Fertility Europe is that female fertility starts declining at the age of 27 with a dramatic decline after the age of 35. If you are a woman in a relationship and you know you want a child, I would say get on with it.
There is a deadline for certain things in life and your ability to have a child is among them.
-
Jam, поздравления, за това, което сте написала. Самата истина е. И аз повтарям това непрекъснато на моя приятелка, която е решила, че на 39 години (почти) има още време за дете и дава за пример Елена Йончева. Дано повече жени, които отлагат майчинството прочетат тези слова
-
... всичко, което аз имам да кажа по темата. Излязло е от сърцето ми.
it’s a hard job to raise a child at 40.
There is a deadline for certain things in life and your ability to have a child is among them.
:hug2:
Цигу,
Тази дилема на модерния живот, която ни кара да избираме между работа и майчинство изобщо не мога да я приема така спокойно като част от времето, в което живеем, честно казано. ... тази дилема ни подвежда да правим избори, за които съжаляваме после. ... Ако можех да направя избор отново, със сегашния си акъл бих избрала...
Да, Mirracles, точно както казах, луташ се между предишния и сегашния избор, защото можеш да избираш. Предпочиташ ли да не можеш да избираш, да нямаш никакви други опции, освен да забременяваш и раждаш много пъти, без контрол, и единствено да се грижиш за децата и дома? Можем да избираме по-разумно, но всичко си има цена и както казва една умна жена, women still can't have it all[http://www.theatlantic.com/magazine/archive/2012/07/why-women-still-cant-have-it-all/309020 (http://women still can't have it all[http://www.theatlantic.com/magazine/archive/2012/07/why-women-still-cant-have-it-all/309020).
-
Много хубаво казано, наистина, Джам! Това е реалността.
:)
-
Цигу,
Естествено никоя жена не иска да е принудена да направи, който и да е избор. Просто казвам, че в днешно време плащаме прекалено висока цена за избора си. Феминизмът е тръгнал с идея да направи живота на жените по-пълноценен, но отдавна е преминал желания баланс и е стигнал в другата крайност. Иска ми се днешните жени, включително и аз, дай Боже, да можем да изберем да посветим поне две-три години на децата си без да се опасяваме, че ще останем без работа или без средства за издръжка на семейството си.
Много е точна статията. Все по-често и в моето обкръжение виждам жени, които се отказват от динамиката и високите си позиции и градена кариера, за могат да бъдат повече със семейството си или изцяло да се посветят на семейството си.
Явно започва някакво обратно движение на махалото.
-
Хубава тема и много познати емоции! Изчетох с голям интерес написаното от Jam. Вярно. Въпреки че аз никога не съм подкрепяла ранното майчинство, още повече такова по-погрешка. Родих на 28, като забременях бързо и лесно. Вярвах, че стига да реша и когато реша, ще имам други деца. Преди тази възраст не съм била емоционално готова за деца и не съм искала такива. Имам два аборта по желание в ранни двадесет... Сега по ирония на съдбата съм на 36 с нов партньор в живота и в очакване резултата от трети инвитро опит. Предвид проблема ни, ако изобщо стигнем до успех, той ще е с донорски материал. Сега съм изправена пред дилемата дали изобщо бих продължила с опитите си, предвид че така или иначе няма да имаме биологично наше дете.
И въпреки всичко написано и преживяно освен да си "майка навреме", както се нарича една кампания, продължават да са ми важни и други неща - да си майка по желание, да си с точния партньор. Колко деца се правят, за да не отраснат първите егоисти или за да спасят уж нечий брак...
-
Мелиса, предай на твоята приятелка, че Елена Йончева е набор 64, т.е. забременяла е на 51-52 г. с донорска яйцеклетка. Така, както знаем, раждат и 63-годишни. Надявам се, че няма да чака толкова все пак.
Днес имам много работа, но утре вечер ще се включа.
-
Нито съм феминистка, нито кариеристка. Искам за себе си всички нормални за една съвременна жена неща разбира се, но как да го кажа... "с мярка". Не съм искала и като съвсем млада да имам някаква страхотна кариера, да бъда "мега шеф" на нещо, име... Предполагам, че не съм достатъчно амбициозна просто за такива неща. Иначе, макар и да прозвучи нескромно - не е като да нямам данни за тях, или като да нямах... Към момента съм зациклила и ми е трудно да преценя обективно в момента какво е. Но ясен приоритет по тези въпроси имах мнооого преди да мисля сериозно за семейство. И той беше, че семейство и деца ще са ми винаги на 1-во място, а всичко останало на 2-ро. Така и направих, почти се получи...е, животът поднася непредвидим изненади и се налага сега и двете да са ми приоритет. Не по убеждение, а по необходимост просто. Справям се някак.
В контекста на темата обаче - все по-убедена съм в ползите на ранното майчинство. Казвам го и от позицията на майка, при това разведена такава. Нуждата от дете и непреходната обич към детето са констаната. Всичко останало са "променливи" в това уравнение. Вкл. любовта към бащата на това дете, която все пак е първопричина да го пожелаеш това дете и то точно от този мъж. Ако бях родила 2-3 деца, преди 30 г. - все щях да ги отгледам, дори при раздяла с баща им. И на онази възраст - иммах стабилна и щастлива връзка, ама деца не щях, че.. "ми рано е". Главно затова. Да, ама ако тогава бях си родила децата, дори да се бях развела пак - те сега да са ми поотгледани вече. И аз да си гледам спокойно кариерата и живота без бърсане на дупета и невръстни деца у дома. Тийновете са не по-малко проблемни, ама за тях - освен да палим свещи всичко да е ОК - реално няма много какво да се направи. :lol: Да не говорим с първо дете на 20 и първо на 31 колко разлика в реакциите и видиотяването ми би имало. Космическа. Тонове пощаени нервни и мозъчни клетки при вариант - 1. Живи баби и друга рода да помага, млади родители и пр. екстри. Това сега го няма и все по-малко ще го има.
Чисто в личен/любовен план - тези дни превъртях 20-ина двойки семейни приятели на нашите. Поне половината са с втори брак, сключен накъм моята възраст. Първият - класика за онова време - състуденти, набързо 2-3 деца (с едно няма), не станали нещата, накъм 30 развод. Да, ама масово и единият си е имал деца и другият и се събират и влюбват на 30 и нещо и няма драма. Ако искат и могат - общо дете, ако не искат и не могат - щастливи заедно, ей така заради тях двамата си. И никой не се чувства прецакан. Няколко от двойките имат и общи деца, други нямат, гонят 60-те сега тези хора - и са щастливи заедно и оградени от много деца, внуци и са им пълни къщите... За кариера - ясно - малките им деца едно време яко са ги гледали бабите, те посли градили кариера и въртяли любов.
Пък аз щото много мислих, избирах и всичко да ми е идеално нали...на 36 втасах с едно дете (поне това имам) и една каруца дилеми дали още едно, а дали ще стане, а ако стане дали ще е ОК, ако не е ОК ще оцелея ли изобщо при втори дубъл на същото... Що? Щото сакън не раждай на 20? А да! И нали дай сега кариера, с малкия лепнат за полата ми, пък нали и още едно бебе евентуално и аз на 40 и, ама без помощ, ама то и парите зор, ако кариерата не е на макс...
Само една съученичка имам, която се омъжи и роди веднага след бала. Всички я съжалявахме тогава. :lol: Разведе се с дете на 3, мама и тати подпряха яко, тя направи 3 магистратури междувременно, хвана работа за 4-цифрена заплата, онзи ден й гледах снимките от остров Х ( с женска компания, не някой друг да го плаща), синът й е на път гимназия да завърши... Пък ние нали сме "умни" другите - цял клас - една няма с дете над 7, половината разведени и си "чукаме чуканките". Предполагам тя сега нас съжалява и с право. От мен, ако зависи да правя кампания по въпроса - във всеки ВУЗ у нас ще има лозунги - "женете се и раждайте СЕГА!". И да, всъщност добра кариера е по-възможна, когато този ангажимент го "отметнеш" във възраст, в която още учиш, или не си стигнал топ-позиция в кариерата си, която няма как да опазиш с 1-2 бременности и по 1-2 години поне след тях у дома с бебе. Тези места - не ги пази никой. Точно напротив. Да не говоря за загуба на трудови навици, "затъпяване", това че те забравят и трябва наново да градиш неща за които си блъскал с години и пр.
Колкото повече мисля - толкова повече не виждам никаква полза от взетите от мен решения по тези въпроси и то взети с абсолютното убеждение за правота, убеждение подхранвано от близките ми, обществото...По повод казаното от цигу по темата - напълно споделям. Супер е , че имаме тези избори, не са невъзможни за осъществяване. Но считам, че моделът за случване приеман и сега за верен и правилен - всъщност е обратният.
-
Тъй като почти във всеки от постовете говорим за избор и дали сме щастливи от избраното се сетих за нещо, което не е свързано директно с майчинството.
По темата за връзката между свободния избор и щастието, има два много интересни материала, които показват, че има известен парадокс - свободният избор или изобилието от варианти, от които сами да изберем ни носят вместо желаното щастие и удовлетворение повече съмнения дали сме избрали правилно и неудовлетворение от избора, който сме били сигурни, че ще ни ощастливи.
Темата ме впечатли много, защото от тези проучвания излиза, че точно онова, на което толкова разчитаме да ни направи свободни и щастливи се оказва, че ни носи точно обратното в дългосрочен план. Ето линковете, ако ви е инересно да ги видите.
http://www.ted.com/talks/sheena_iyengar_on_the_art_of_choosing?language=en
https://www.ted.com/talks/barry_schwartz_on_the_paradox_of_choice?language=en
-
Хубава тема :) Блу,добре си се сетила да я пуснеш..
Никога няма да забравя какво ми каза братовчедка на баща ми като ме изпращаще за студентка "помни,че ако сега не си намериш някого за когото да се омъжиш после ще ти е много трудно,а изпити може и на 60 години да вземаш" и е права :lol: е,омъжих се на 22 г. ако зависеше от мен щях и веднага да родя,но господин съпруга искаше да си стъпим малко от малко на краката и тогаз...та родих на 26 г.забременях си спонтанно на 3 -я месец,изкарах си една безпроблемна бременост и родих прекрасна дъщеря :D като стана на 3 г.започнах работа в онкологията с идеята,че ще забременея,а си е друго да си на държавна работа вместо в някоя частна фирма...е,да ама не...не се случваше,лутах се от лекар на лекар,а годините си минаваха...наслушах се на приказки" имаш дете,какъв ти е проблема,знаеш ли колко и едно нямат" само ние с мъжа ми си знаехме какво ни е когато Вера ни казваше "всички си имат брат или сестра само аз не,кога ще ми родиш брат?" ...благодарна съм на колеги,които ме насочиха към репродуктивен специалист,на мъжа ми,че бе винаги до мен каквото и да реша и естествено на всички вас в този форум които бяхте и продължавате да сте до мен по трънливия път който извървях...в заключение ще кажа,че е хубаво човек да си прави планове,но не винаги става така както си го планирал...по план трябваше на 30г.да съм с две деца...на практика се случи на 37 г. :lol: по-добре късно отколкото никога,така е...дано наистина ни четат повече жени и да си дадат сметка,че кариера се прави и на повече години,но деца е много по-лесно и да ги направиш докато си по-млад и да ги и гледаш докато си по-млад,едно е на 26 г. съвсем друго е на 37 :lol:
-
Записвам се да чета темата, защото скоро влязох в 30-те, искаме и трето дете, но ...абе страх ме е повече, отколкото с първото.
Второто дойде също толкова чакано, но за разлика от първото (родено на) с второто в България леееко ме стимулираха, но направих само един фоликул и двата пъти. Второто(родена в Канада на 29) дойде неочаквано и спонтанно, чак не вярвахме. Но последствията от раждането като влизане в нормална физическа и психическа форма продължават и до днес. Като добавим, че на 30 ме чака поне още една година трудно учене, мъжът ми иска още 4, ако искаме трето дете трябва да избираме: или по-нестабилен статут откъм финанси, или минимум след 5 години да започнем опити(опити!!!) и евентуално на към 36-37-38 мои да имаме трето. Тогава как ще издържим физически на три деца, това се чудя?
-
Аз съм на 31 навършени и специално за себе си считам, че много съм закъсняла. С мъжът ми вече сме заедно 11 години. В началото се пазахме, а още на първия месец, в който не се пазихме бях бременна, но за съжаление извънамточно - с последвали 2 доста травматични операции - неуспешна операция и реопераця. След това аз имах период, в който държах да се пазим, за да се съвзема емоционално от шока, който изживях тогава(за които вина имат и определени имена в Майчин дом, но това е друга тема). Имах и период на отлагане, за да намеря някаква що-годе стабилна работа - не говоря за кариера, а просто работа, която да не е с изгледи да приключи като фирма, екип и т.н. (което на няколко пъти ми се случи последните години) и на която съм на постоянен договор, а не на изпитателен срок, в който ако разберат, че съм бременна могат да ме освободят във всеки един момент(няма кой да ми помага, а неговите доходи не са достатъчни, особено ако станем 3ма). Имах и период на отлагане заради здравословен проблем, който се оказа, че идва от жлъчката и съответно взех решение и превантивно я отстраних. От 4-5 години сме осъзнали необходимостта от посещение на репродуктивен специалист, но както казах все имахме уж много обективни причини да отлагаме. Според мен понякога цялото това отлагане се дължи и на доста кофти стечение на обстоятелствата, тъй като сме го правили с нежелание и притиснати от фактите, а не от лекомислие.
Утре е поредният ден, в който ще треперя дали ми е нарастнала достатъчно лигавицата, за да знам дали ще имаме процедура. Емоционално ми става все по-трудно. Роднините ме гледат с укор, дори приятелите, които ако не са сами и повечето са с бебета на ръце, ни питат а ние - кога? Няма да коментирам очевидната им недискретност, но аз все повече се натъжавам и безсънните нощи стават все повече, а аз все по-вяла. Знам, че трябва да се стегна, да намеря вярата си отново и най-вече - да не се предавам в борбата. Обаче на практика често изпадам в емоционални дупки.
Винаги съм си се представяла, че до тази възраст ще имаме поне 2 дечица с любимия, но за съжаление фактите не са такива и сме си само двамата още. Надявам се, че все още имаме време да сбъднем мечтите си.
-
Вени,на 37-38г. ще ти е трудно с бебето,другите ще са достатъчно големи :lol: не,че като пораснат е по-лесно... на моменти не издържам...безсънни нощи заради бебето,учене и сестра му като ме сюрпризира с някоя пубертетска глупост и се чувствам безсилна...не и се учи,разсеяна е,мързи я или просто почвам да мисля,че ревнува и така привлича вниманието към себе си...на 12 г.да не знаеш как да учиш ми се вижда безумно...чака да се върна от лекции и започва това не го разбирам,онова ми го обясни и т.н. и се започва едно четене на урока от моя страна и отсяване на най-важното в него то и учебниците са им идиотски написани ама и нейния мързел е голям...междувременно малкия си иска игри с него,трябва да сготвя,изчистя и т.н. и наистина всичко ми идва в повече...та,да трудно е,не е невъзможно,но е доста по-трудно,първо,че ЕГН-то си казва думата,защото едно е на 26 да си недоспал,друго е на 38 :lol: второ свикнахме с факта,че имаме голямо дете и може да си ходим където и когато си искаме,сега се съобразяваме,че имаме малко дете и няма как да го влачиш по ресторанти,хотели и т.н. а,бе живота ти се променя и ако аз съм се настроила психически за тази промяна и знам,че известно време ще е така и това не ми е проблем,то виждам,че на съпруга и дъщеря ми тази промяна май не им харесва особено...надявам се да се справим с това,защото все по-често ми минава идеята за това да си събера багажа и да съм сама с двете деца...
-
Вени, извинявай ти си млада, хич не ми се вписваш тук.Аз съм на 35 и знам че ще е трудно за второто.Дали ще стане, кога, как.Още не мога да се навия вътрешно да тръгна по доктори, а знам че нямам право да чакам, за да не съжалявам.
-
Аз, пък, за разлика от повечето от вас - не съм имала емоционални проблеми относно "закъснялото майчинство". Или съм "емоционален дебил", или обстоятелствата са причина...
Омъжих се на 25, не сме се пазили. Скоро след сватбата преживях първия си спонтанен аборт. После се заредиха - извънматочна, спонтанен, извънматочна, спонтанен... И така 5 броя.
Малко време си дадох, за да осъзная какво се случва, да приема, че единствения шанс е инвитрото и да се реша на тази стъпка.
Първото си дете родих на 34г, второто на 40. Никога не съм мислела, че ми е късно. Нямаше и за какво да се обвинявам, не съм закъсняла по собствено желание, така е трябвало да се случи.
По време на последната процедура, доктора няколко пъти се опита да започне разговор - "то, на тия години...". Винаги го прекъсвах, че годините са ми екстра, много си харесвам възрастта и т.н.
Колкото до това, дали е по-лесно или по-трудно да гледаш дете на 40 - ми не знам, нямам опит. Много често, като гледам младите майки около мен, всъщност се радвам, че не съм родила на 25.
Когато приятели ми кажат "ох, вие няма как да дойдете с нас "еди-къде си", с тези малки деца", отговарям "ние достатъчно ходихме, когато бяхме без деца".
Та така - не отлагайте, ако смятате, че ще съжалявате, но не се обвинявайте, ако не зависи само от вас и желанието ви да имате дете.
-
Ех, че хубава тема! Тъкмо прелиствах за хиляден път страниците на форума с цел, да открия нещо обнадеждаващо, да завържа разговор с някой, който има сходна на моята съдба и хоп, попаднах тук. Идеалното място да се излея, макар, че няма да ми помогне кой знае колко...предполагам....
Аз съм с едно дете вече на 10. Стана изненадващо за нас на втория месец от връзката ни и след години неуспех с предишния ми партньор. Бях на 28, с един яйчник и се бях примирила с мисълта, че вероятно никога няма да бъда майка. Е, станах! Още след раждането на дъщеря ми всички започнаха да ни говорят за второ. Аз обаче реших, че щом веднъж е станало, няма причина да не стане и втори път, та реших, че второто ще е планувано (не, че първото не беше де, по скоро не вярвахме, че ще стане). Започнах да уча на 29, малката растеше....Хайде да завърша образованието си и ще направим второ. Не щеш ли, след като завърших ми предложиха работа на временен договор и ...времето минаваше...а ние се пазихме ли, пазихме! Реших, че трябва да изчакам постоянен договор и така да раждам второ.Вече бях на 35, но и грам не ми минаваше през ума, че всеки следващ ден ме отдалечава от второто ни дете. И така, в един слънчев летен ден получих дългоочакваното назначение (преди 3 години). Започнахме опити-месец, два, три...не става, а и секса е сравнително рядко явление-работата, детето, стрес....ама аз оптимист, ще стане някой ден. Дъщеря ни редовно говори за бебе, само тя нямала брат или сестра, скучно и било и дъра, бъра, ей такива....Тръгнах по лекари, направих изследвания. Откриха ми Хашимото-втора година съм извън релси с това ТСХ, антимюлервоя хормон излезе 0.21 и последва диагнозата, която ми дойде като шамар-критическа! Как бе? Нееее, не може на мен да ми се случи това, не вярвам, тоз доктор нищо не разбира....цикълът ми е ту на 15 дни, ту на....колкото си иска, но аз не искам да се откажа и вярвам, и вярвам и вярвам....до идването на вещицата, която ми се смее зловещо в очите и сякаш ми казва: ,,Видя ли, всичко е свършено! Приеми го, това беше!" От скоро започнах да пия витамини, добавки...хващам се за всеки симптом като удавник за сламка...меря температури, правя секс по график...уви. Всеки месец на неуспех ми идва да си хвана главата и да я блъсна някъде силно, щото все от нея си патя. Усещам такава огромна празнота, и неудовлетвореност, и вина, че сгреших, че си правих сметките без кръчмаря....и....чета, и споделям с всеки, като че ли някой може да ми помогне...нищо! Остава само чакане и надежда. До кога обаче...
Е, съжалявам за дългия си пост....и се радвам, че намерих местенце, където да напиша мислите си, дори и никой да не ме прочете, дори и никой да не може да помогне...Благодаря!
-
Скъпа Калия, всички сме ги правили тези грешки. Не се обвинявай! Аз съм решила ако не стане второ дете до 2-3 години, да осиновя. Знам, че ще е трудно, но това ми се струва най-правилно. :)
-
Благодаря ти, Раши. Хубаво решение сте взели. Аз пък съм решила, ако до края на тази година нищо не стане, да мирясвам вече, че много се изтормозих. В крайна сметка годините ми не са никак малко и щом така е трябвало да стане...ще го приема, макар и трудно. Хубав ден и успех!
Хехе, и мойта щерка се казва Никол :) Да са ни живи и здрави!
-
Здрасти Калия,
Ехе, щерките са адашки :)
То, за осиновяването, само аз съм навита. Мъжо не е много развълнуван от тази идея. Но, ако нямаме второ биологично дете, ще кандиса си мисля. Дълъг път ще бъде и този ...
-
Според мен майчинството никога не е закъсняло, а е дошло в правилния за жената момент :). Този момент не е точно в най-подходящата детеродна възраст и това е проблем, и то сериозен, но от друга гледна точка - дошло му е времето. По-скоро става дума за отложено майчинство, когато жената по нейни съображения е решила, че може да изчака с раждането на дете. И тук започва драмата.
Прави сте всички, които казвате, че трябва много да се говори и алармира, че не е безобидно да се ражда след 35. Преди време знаех, че у нас жените раждат за първи път средно на 28 години, сега виждам, че jam е посочила 29. Това е тревожно. Мислех си, че такива като мен, които не са успели да станат майки, преди да стане твърде късно, са изключение, а се оказва, че това вече е масово. Но да не говоря за статистиката, ще кажа за себе си.
При мен не е стояла дилемата "кариера или дете". Не че не съм била амбициозна да постигна нещо в професията си, но винаги съм смятала за по-важно да имам хубаво семейство с деца. Съгласна съм с цигу, че съвременната жена не може да бъде само домакиня и майка, тя иска и да работи. И аз не бих се чувствала пълноценна, ако не се изявявах и на друго поприще, освен домашното. Не работата обаче ме спираше. Всъщност на 25 и през ум не ми минаваше да се женя и да раждам. Мислех си, че имам време. За първи път се почувствах готова да имам дете на 29. И най-вероятно тогава нямаше да имам проблеми. Просто житейските ми обстоятелства се стекоха зле. Аз също имам вина, че не се опитах да променя нещата в своя полза, но проклетата мисъл, че имам време ме утешаваше. Не съжалявам за тези години и за избора, който съм направила. Бях щастлива. Просто си нося кръста за взетите решения. Едва ли бих променила нещо, ако имах възможност да повторя това време. И така на 39 се оказах сама. Целият ми предишен живот се срина. И пак имах надежда, че все още не е късно да имам дете. Молех се само да съм здрава и годна, докато срещна човека, с когото искам да създам ново семейство. Подочувах информациите за ин витро, за проблемите, свързани с възрастта на жената, за кампаниите в помощ на семейства с репродуктивни проблеми. Но сякаш това не се отнасяше за мен. Аз нали си имам редовен цикъл и овулация, защо да се тревожа? А това, че годините ми за раждане минават безвъзвратно, го бях забутала в най-дълбокото кътче на съзнанието си, за да не се отчайвам. И за да се боря с вечните упреци на родителите си, че нищо не съм направила, че ще си остана сама, че съм провалила живота си.
И в един прекрасен момент най-сетне се сблъсках челно с проблема. Срещнах човека, с когото искам да остарея, и двамата искахме дете, сравнително бързо се ориентирахме към репродуктивна клиника, но - изненада! - показателите ми говорят за намален яйчников резерв. Слава Богу, никой не ми обели и дума за възрастта - защо сте чакали, не сте ли знаели. Достатъчно срината се чувствах. Наясно бях, че годините ми не бяха най-подходящите за раждане - 45. От всяка друга гледна точка те си бяха прекрасни и аз си ги харесвах. Но не и в този случай. Още преди първия ми опит ин витро, докторът заговори за донорска яйцеклетка. Има опит човекът. Аз обаче се запънах и исках да пробвам с мои яйцеклетки. И така 4 пъти. Трудно ми беше да приема, че яйцеклетките стареят и намаляват, че качеството им се влошава, че потенциалът им за живот отслабва. Минах за кратко време през доста бурни емоции, докато взема съдбоносното за мен решение да направим опит с донорска яйцеклетка. Яйцеклетките всъщност бяха две :).
Дали е по-трудно да си майка на 45+? Може би, не съм била майка на 25. Давам на децата си цялата любов, на която съм способна. Старая се да споделя с тях това, което зная и умея. Не се паникьосвам лесно, търпелива съм, отговорна. Искам да ги науча на самостоятелност. Може би и на друга възраст щях да правя същото. Не се притеснявам, че бих могла да бъда майка на момичетата, с които разхождаме заедно децата си по градинките. Единствено се моля да бъда здрава и млада за децата си колкото може по-дълго. Със сегашния си опит бих говорила в полза на по-ранното раждане. Но не просто защото на 23, примерно, е по-вероятно да няма проблеми. Жените трябва да са добре информирани за отговорното майчинство. А това включва както медицинската страна на проблема, така и осъзнаването, че майчинството е сериозно занимание, за което трябва да сме и емоционално подготвени.
-
... Срещнах човека, с когото искам да остарея, и двамата искахме дете, .....
Ето я дефиницията за точния момент според мен !
-
Абсолютно съм съгласна с beata. За мен лично не е най-важно да родиш - ако е така, циганките също раждат, даже по десет, като си оставят 1-2 за себе си и останалите ... знаете. Жена, която роди, все още не е майка. Майка ставаш с любовта и грижите, възпитанието, опита и всичко останало, което даваш на детето. На 25 аз не бях годна за майка, нито по акъл, нито по житейски опит, нито по възможности. Има жени, на които призванието им е да са майки, например колежката ми, която има 2 деца и е казвала, че още в гимназията мечтата й е била да е майка. Моя мъж го срещнах на 28-29, супер възраст за раждане, имах и стабилна работа, добра заплата. Само че просто не усещах, че е дошло времето, все отлагах докато се уверя, че това е моят мъж, че ще бъде стабилен и грижовен, ще бъде добър баща, ще има какво да даде на децата ми. Не мога да родя деца от всеки, ако ще и това да е единствения ми шанс да родя. Просто някак си не мога да се примиря с половинчати работи. Или раждам дете и му давам всичко необходимо за живота, или по-добре без деца. Достатъчно страдащи дечица виждам навсякъде - изоставени, без грижи, на грижите на баби и дядовци, родителите нямат време да ги възпитат и нищо не става от тях. Като си задам честно въпроса: такова дете ли искам, такъв живот ли искам за него? - отговорът ми е категорично НЕ. Затова не съжалявам, че съм отлагала майчинството до момента защото сега имам много много повече какво да дам на едно дете. Съжалявам единствено, че тялото ми ме предаде. Защото не е истина, че това е "закъсняло" майчинство - жени раждат нормално и на 40 и след 40, имам няколко такива приятелки - забременяха си съвсем спонтанно и си родиха, гледат си децата и им се радват както всички останали по-млади майки. Ако можех да се върна назад във времето, нямаше да родя на 25, а щях да замразя 20-30 яйцеклетки. Ето това бих направила и изобщо не смятам, че 35 или 40 е "закъсняло" майчинство.
-
Не мога да родя деца от всеки, ако ще и това да е единствения ми шанс да родя.
Това е и моето мнение.
И май така се и получи... единственият ми шанс беше от съвсем неподходящ мъж, на съвъсем неподходяща възраст и аз го пропилях. Но не съжалявам.
-
Все пак за танго са нужни двама.
Но от друга страна: по пътя на любовта нека всеки да си гледа в краката.
-
Здравейте и от мен. Прекрасна тема, не знам колко се вписвам в нея в предвид годините ми, но ме поблазни „призива“ на Блу за изливането на душата.
На 29 г съм. Никога не съм има дилема кариера или семейство-N 1 е семейството. Относно подходящия човек съм на мнението, че всеки ,който допуснем до себе си за по-дълъг период си мислим, че е подходящия ,а реално можем да кажем това в последната част на живота си (с партньорът ми сме заедно от близо 6 г.).Твърдо „за“ съм „ ранно майчинство“. И тук идва голямото „но“ съдбата явно е решила ,че трябва да изчакам.
Малко след, като взехме решението ,че сме готови за бебче се започна една операция, втора, ходене от клиника в клиника, попадане на некомпетентни доктори, който те смятат за „ходещ портфейл“ и така 4та година.( Не знам къде е момента да благодаря, че от началото на годината попаднах на прекрасни специалисти ,който ме отърваха от ненужна операция)
Реално проблем няма ,както казват докторите ми “Млада си, тръбите са ок, хормони и спермограма с леки забележки, но не е проблем. Спокойно ще стане“.- Знам, че ще стане, но кога?
Всички ми повтарят „Не го мисли, продължи живота си, потърси помощ “- Правя го, ходя на психолог, езда, плуване, стрелба, пътувам, срещам се с нови хора, чета приложна психология, правя ръчни картички, имам работа ,която ми харесва. Старая се , чувствам се много по-стабилна от преди. Знам, че силата е в мен, знам че ще се справя и с това, знам че най-хубавите неща стават трудно, знам че ще стане и това ще е най-обичаното бебче. Но въпреки всичко, което правя все още има моменти ,в който тъгата се промъква и стяга гърдите ми .Надявам се в най-скоро време и с това да се справя :)
Пожелавам на себе си и на всички дами тук на първо място здраве; сила- да продължат на пред с гордо вдигната глава и още малко търпение.
-
Здравейте мили дами :) В последно време се навъртам из виртуалното пространство тук и много утеха намерих... Зареждам се с положителни емоции, четейки ви тук :) Да споделя и моя опит с тези емоционални "катаклизми", които обхващат предполагам всеки човек в даден етап от живота му. Е, моя период в момента отново е труден, защото желанието да имам желаната рожба не идва толкова бързо колкото на мен ми се иска. Омъжих се на 26, тогава бях толкова "недозряла" за дете, че даже не съм се и замисляла за това. Просто вярвах, че ще дойде момента в който просто ще се появи, когато то си иска и в период когато аз съм поулегнала и спокойна, така че да бъда една осъзната майка, която да има какво да му предаде. Тогава завърших висшето си образование в България и дойдох веднага след това при мъжа си в Португалия ( тук отварям скоба, ако някоя от вас живее тук, супер много ще се радвам на нови запознанства ), започвайки не толкова хубава работа, мечтаейки да се реализирам в моята си област. Това чувство, че съм некадърна, незнаеща езика ме прояждаше и както можете да се досетите тогава това ми беше целта- да науча езика и да си работя това, което искам. Минаха години докато застана на така желаното от мен работно място, и докато се усетя станах на 30. След това след доста четене и вече желание за детенце, започнах да се замислям, че на едно детенце му трябва здраво тяло, за да се появи и се започна оправяне на зъби и т.н. На 31 започнахме опитите и аз тайно се надявах още на третия месец да се появи новото сърчице под моето :) Да, ама не...И така до днес, когато вече почти всеки месец плача усещайки, че цикъла ми ще дойде и чудото не е станало. Преди няколко дни имах поредния емоционален срив и точно тогава писах тук за първи път...Стоях сама, сгушена до леглото, молейки се на Бог просто да премахне празнотата и това чувство, че моето тяло не е способно да износи нов живот. Обвинявам се много за това, че съм пропуснала момента може би за дете, борейки се за неща, които сега ми изглеждат толкова преходни и безсмислени...Но, тогава наистина не съм искала детето ми да има емоционално нестабилна мама. Всяка сутрин се събуждам с това хвърлящо ме в паника чувство, че съм закъсняла вече на 32, че съм пропуснала нещо голямо и най- важното в живота. Продължавам да се моля и знам, че един ден когато и да е това, моето дете ще е сгушено в прегръдката ми... Желая и на вас повече вяра и сбъдване на това толкова съкровено чувство за една жена - да стане майка.
-
Мария, добре си дошла сред нас.Не си закъсняла, не!Недей да мислиш такива неща.Та ти не знаеш какъв е проблема и защо не забременяваш.Може да е в теб, може да е в съпруга ти, може да е нещо комплексно.Предполагам в Португалия има програма за хора с репродуктивни проблеми.След като опитвате повече от година е хубаво да се насочите към клиника, за да могат лекарите да направят поне базови изследвания и да видят какъв е евентуалния проблем.
Не се обвинявай(макар всяка една от нас да минава през този период). Гледай напред смело, варианти да станеш майка има.
-
Мария,
На 32 не бих казала, че си закъсняла, защото си в добра репродуктивна възраст, спрямо днешната реалност. Аз осъществих мечтата си за дете едва на 41 :)
Жените сме емоционални по природа и често преживяваме много дълбоко всяко свое решение. Обаче в случая далеч по-важно е да се действа по всички начини в посока на осъществяване на желанието, вместо да се пилее енергия и време в съжаления.
От моя опит ще ти кажа, че обикновеният гинеколог може да ти изгуби много време давайки фалшива надежда, оставяйки нещата основно на съдбата, докато междувременно може да се предприемат действия, които да помогнат за зачеването.
Щом опитите са повече от година и няма успех, редно е да се направят по-подробни изследвания, не само хормони и спермограма. Например изследване за проходимост на фалопиевите тръби, ехографско проследяване на овулацията в един цикъл (преброяване на антрални фоликоли в началото на цикъла и оценка на яйчников резерв, проследяване на доминантен фоликул и пукането му при овулация) Така може и да се планира подходящото време за контакт. Имай предвид, че дори всичко да е ок, шансът за зачеване в един конкретен цикъл е към 20 %, а с годините намалява.
За успешно зачатие не е без значение и качеството на яйцеклетките и материала на мъжа, така че подходяща здравословна диета, елиминиране на вредни навици като пушене и алкохол, витамини и добавки могат също да помогнат. Аз например освен витамините и фолиеевата к-на пиех Q10, омега 3 и ресвирол, които се смята, че подобряват качеството на яйцеклетките. За мъжете също има комбинирани добавки и витамини за фертилитет. Разбира се подобрение в материала може да се очаква поне след 3 м прием, заради особеностите на спермогенезата.
Предполагам, че си запозната и с други детайли като това, че е добре след секс да оставаш легнала възможно най-дълго, за да не изтече ценния материал и да намали шансовете. Някои жени дори си слагат възглавница под кръста или дори си вдигат краката в поза свещ, за да използват гравитацията.
Стискам ти палци и ти желая скоро да се похвалиш с мечтаните две чертички! Успех!
-
Благодаря magi_st . На 6-ят месец след започването на опитите ни за бебенце, съпругът ми си направи сперматограма, резултатите бяха много добри. А, аз си пуснах пълна кръвна картина, след време направих и хормонални изследвания- също всичко в норма, заради задържан фоликул ( в България ме бяха доста наплашили, но тук прибирайки се ми казаха, че няма причина за притеснение и че фоликула ще си се изчисти след няколко цикъла. Така и се случи. Последно юни месец ходих в България на два различни лекари, потвърдиха, че няма нищо притеснително. Но, както писах и в една друга тема, не правим вече толкова чести опити и реално не мога да съм 100% сигурна, че ми има нещо. Иска ми се съпругът ми да ме желае по-често и нещата да си дойдат на мястото,но когато телата са се опознали и сме от повече време заедно е много по-трудно...поне за нас. Сега приемам витамините на Garden of Life Raw Prenatal, пих пчелно млечице, сега приемам и пчелен прашец и въобще опитвам се да се подготвям за хубавата новина :) Надявам се на чудо, да улучим момента, макар и да не сме много активни в фертилните дни, да не кажа, че почти не сме :)
-
Мария, къде е правена спермограмата в клиника по репродуктивна медицина ли?Също така каква спермограма е правена, обикновена или по Крюгер.Освен хормони в определени дни се прави и проверка за проходимостта на маточните тръби.Бих ти препоръчала да се насочиш към клиника в Португалия и да действаш.колкото до скеса, всяка връзка има спадове и върхове, бъди активна, изненадвай го, пътувайте и се разнообразявайте това действа благотворно на всяка връзка.
-
Mirracles, и аз тези дни точно върху това разсъждавах дали да започвам отново изследвания. Съпругът ми пие вече витамини, аз приемам пробиотици и омега 3 плюс пренатални витамини. Въпросът е, че след година и половина не съм на ясно дали наистина опитите ни са били достатъчни, аз го определям по- скоро на не пазене нашето, но не е и активност. Тук ми е малко по-трудно с намирането на добър специалист обаче, и трябва да се поразровя обстойно. Яйчноковият ми резерв миналия ноември ми беше добър поне така ми казаха. Но, ще пусна отново изследване, защото мина време, а знам, че е добре да се проверява често след 30 години.
-
maggi_st , сперматограмата е правена по направление и беше безплатно, общопрактикуващия даде направление, не беше в клиника за репродуктивна медицина. Тъкмо гледах сега един специлист, който е точно за безплодието при двойките. Към такъв ли да се обърна? Проверка за проходимост на маточните тръби не ми е правена. Това, чрез операция ли става? Не съм наясно...Не съм се информирала все още по тази тема.
-
Да към репродуктивен специалист би трябвало да се обърнете.Щом казваш, че правите опити повече от година, би трябвало да ви обърнат внимание.Ето малко информация за проходимостта на маточните тръби http://www.zachatie.org/bibliotekata/sterilitet-ot-a-do-ya/939-%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B0-12-%D1%82%D1%83%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D1%80%D1%8A%D0%B7%D0%BA%D0%B0 не се прави операция. Всичко е комплексно, правят се паралелни изследвания на теб и мъжът ти.Но наистина се насочете към клиника.Няма начин да няма форуми в Португалия за проблемно забременяване, да няма клиники, защото един лекар няма да свърши работа, това е комплексна работа на много на брой специалисти.