Сикс, на мен лично би ми било интересно да прочета и твой "чаршаф" по горепоставения въпрос.
С риск да изглеждам като плагиат или най-малко имитатор, ще кажа, че в 95% от случаите /да не кажа повече/, мнението ми се припокрива на 99% с това на Jbrul. Сужалявам и й завиждам благородно за невероятното дар слово и способност да си структурира мисълта. По-добре от нея не бих могла да го кажа, та ако ти се чете чаршаф от мен, просто препрочети нейните. Съвсем сериозно го казвам, без грам ирония.
Абсолютна мизерия на материално и духовно ниво е налегнала масово българина и това е ужасно. За абсурдите и помията в българското образование, направо не ми се говори, реве ми се. Двама учители имам в семейството, единият емайка ми,но тя вече не е в системата. Другият е леля ми, все още действащ начален учител. От това, което чувам от нея, направо ми се изправя косата. Тя самата, начален учител с над 35 години стаж /пенсионира се миналата година/, е ужасена и силно притеснена за бъдещото на нашите деца. Разказвала ми е такива абсурдни решения и практики, спускани им от МОН, че да се чпудиш да се смееш ли да плачеш ли. Казва, че й е много трудно да работи по този начин. Точното й описание на картинката в момента е: "хванато оттук оттам, без никаква хронология и връзка между събития и факти, никаква логика и виждане за цялостна картина, децата се объркват и не збаят кое от къде идва". Предупредила ме е да се подготвя, че ако искам детето ми да е запознато барем базово с родната история, география и литература, ще се наложи аз да запълвам дупките, които учебната проиграма ще отвори. Демек, ще карам второ средно. Признавам, това ме ужасява.
"Битието определя съзнанието" е един много банален израз, но той затова е и верен. На човек, на който му се налага ежедневно да мисли и да се притеснява как ще изкара месеца, му е последна грижа духовния му живот и културата. Да, ако има потребности, къде генетичпно заложени, къде семейно формирани, ще намира понякога време и финанси и за това. Но това ще е все по-рядко и по-рядко. Жал ме е, че сме докарани дотук. Жал ме е за децата ни, жал ме е за нас самите.
Книги обожавам да чета, но една книга рядко мога да прочета повече от веднъж. Ако не е някаква класика, на мен лично ми е безсмислено купуването и трупането. Има произведения, които трябва да има човек в библиотеката си и такива купувам, когато мога. Повечето ги имам от моето детство,слава богу. Електронните не ги обичам много, не е ли да ти замирише на книга, да разлистиш страниците, не ми говори. Но понякога прибягвам и до този вариант.
На театър скоро не съм ходила, признавам. Преди с една приятелка ходехме поине веднъж месечно, ама силно разредихме посещенията.
За концерти даже не искам да говоря, че се пукам от яд. За всеки концерт, на който искам да отида, трябва да се вдигна до София. Което значи, че само отиване и връщане ми е 100 лв поне/ при положение, че имам къде да спя/, отделно билета. Ами, не мога да си позволя такива разходи често. В интерес на истината, на нито един концерт, от тези, на които съм искала много да отида, не съм ходила
Сега събирам за турнето на Мейдън 2016 г. и се надявам тоя път да се доредя. Имам леки съмнения, че в София няма да има концерт/още не са обявили всички дати и градове/, но дано поне в Букурещ има. Като разстояние ми идва все едно до София, та моиже да се класирам. И разбира се, ще се моля да не изскочи, както обикновено, някой непредвиден по-важен разход, че отече Мейдън
