JBrul, възрастта ти се отразява много добре.
На онази снимка от вчера с детето и бившия си по-хубава, отколкото на младини  (дано не ми се обидиш).
Браво, че сте в добри отношения въпреки развода. Моите родители са разделени и не можем да ги накараме да си говорят нормално.
Абе ти защо писа вчера, че онзи журналист в Екс Фактор ти е набор? Той не каза ли, че е на 53?

Ети, прекрасна си! На последната снимка що теглиш чинията на човека, на главата ли ще му я захлюпваш 

църковен брак - не правих (по убеждение отказах)
Виж - разводът скромничко го празнувахме - с обяд в един ресторант, лукс вЕрно, ама...не беше чак такъв купон 

Полага ти се кредит от всевишния за предвидливостта. 
За вежливо отпразнувания развод, бравос! Чак ми се ще да хвърля един боб да проверя пада ли ви се втора сватба.

Смайли, на 34 каза, че е човека доколкото аз чух. Че съм вещица - знам, ама на 53 да изглеждам така, ако ще и с Мини за фотограф...де късмеееет.  Иначе за отношенията - аз не виждам причина да са натегнати, каквото имало като проблем - минало, решено някак си, какво да ровя и да се нервим. Не съм от хората дето живят в  минало време, ни в бъдеще - тук и сега каквото е - гледам да е оптимално добре и ми е ОК така. А и следразводният секс се оказа къде по-готин и весел, та има и бонуси  Сега "въртим гаджелък", имаме си дете, никой за никъде и с нищо не бърза, та... да се бях развела по-рано, ми де да знаех. 

Марго, мъжете както знаеш са.... Чинията я дръпнах и я придържам, защото сър, вече солидно пийнал се засили да я сложи "настрани" баш връз третия етаж на тортата и захарните китки.  Виж, ако знаех какви ще ми ги снесе след Дани - щях да му я захлупя на главата и не само нея, ми цялата торта (240 парчета). Извади късмет, че не съм ясновидец аххахаха

цигу, ако ни се пада - нЕма да е един за друг, определено. 

Смайли, на 34 каза, че е човека доколкото аз чух.

Jbrul, аз пък друго разбрах, че е на 53, но бил младолик. Но сигурно съм в грешка
В никакъв случай, не мисля, че ти си на толкова, та затова и се учудих като беше писала за набора.
Между другото ние сме наборки явно. Да не излезне и че сме учили заедно, ама май не сме. Поне не си те спомням 

Бе колко му е и аз да не съм чула добре, ама то с Дани, който пее и кряка - нищо чудно да е моя грешката. Аз съм учила в 6-то и после в математическа. Изобщо не си помня половината хора от калсовете , да не говорим някой от другите класове де.... Много избирателна памет имам - някой и нещо дето не ме вълнува - трия го от харда и дотам.

Не, че ви е важно, ама точно се радвах за пореден път, че с разведох с тати му на Дани. Ама не става за баща този човек бре. То толкова егоистично, егоцентрично и убедено, че дете ако гледа е "концерт пожелание" - когато има време, пък желание, пък настроение...демек никога. И така е само за детето да му се незнае. Ако е нещо за мен - далеч по-отзивчив и готов, вкл. за неща като - купи ми и ми донеси от моите цигари на село, че тука ги няма. Купува, носи - няма проблем. Ей, накарах го да дойде следобед да го вземе и да го сдаде на майка ми за утрешното ходене на ДГ (че да не пускаме пак чревни). Нищо друго! Идва, качва го на колата, връчва го на майка и това е. Малеее отиваше към 17:30, питам няма ли ВЕЧЕ да идва? Ми и аз съм човек пък, за месеци една вечер да не съм с него - ми искам да си се опъна, да ми е тихо, спокойно, Овреме...не в 22ч. и нататък. Аааа ма не сега, ама след час- два поне щял да дойде, ама зает бил.... Пяна ми изби, за секунди.  Овиках го накарая, а аз викам веднъж годишно и за "респект" - и хоп - ама недей сега, ама не съм разбрал, ама ей сега тръгвам, до 18:30 ще съм го взел.... Еми - може би в някои семейства това е добра формула, ама аз не намирам за нормално животът ми с партньора и грижите по детето - да вървят гладко и човешки, ако зорлен се правя на кобра, викам, крякам и се пеня постоянно. Ми не ми идва отвътре, натоварвам се така. Като не се сеща сам, че детето е общо не само когато му се радваме, а и за всичко друго - явно е дефектен в главата по темата. Много ей такива "татенца" познавам като него, други не ги познавам, ама чувам от познати. Последния такъв...жена му до дни ще ражда, той хукнал и той по дискотечки и искал да жУвей...и момичето се прибрало у тях си и това е. Какво да прави вЕрно... Може да съм ретро, загубена, всякаква, ама тия неща - не ги проумявам и това е. "Нередно поведение" е най-мекото, което мога да кажа за подобни мъже. А най-тъпото е, че преди да има родено бебе, или такова на път - ама НИЩО подобно не правят, години връзки и са ангели небесни, "мъже за пример и завист"... Бе какво толкУ се чалват с тия деца бе?!  Моя смотльо от дивана не можех да го изрина, на дискотека сама ходех, че все не ще, тъпо било, какво да правел там, то било за хлапетии... Бре прибрах се с бебето в къщи и се пресели по дискотеките, очите му не видях у дома, камо ли с дете да помага.

Сори за тоя спам, ама се наех здраво, защото толкова време търся, търся, за себе си самата търся някакви логични обяснения на този тип изяви, в такива ситуации - и няма и няма. Приела съм го като факти, но като не го проумявам като причини и все ме човърка, признавам си. Ни е до ЕГН, ни до материален статус, ни до ин витро, без ин витро... Всякакви "по вид" мъже станали бащи ги снесоха такива откакто аз следя изкъсо такива ситуации. За жалост и доста са случаите из нашия форум.  И Смайли - тоя "журналиста" снощи като го видях и като чух как с тази си излагация щял да доказва на любимата, че не бил вятърничев....  Та си казах моментално, дано въпросното момиче не се гръмне дете да му ражда на тоя, че...няма да дочака появата на бебето дори, та да гледа гореописаното, ми още на теста за бременност ще му избие симптоматиката на чУека.

Jbrul, аз съм учила в Руската и живеех съвсем близо до Математическата.
Все някога сме се разминали по тротоарите 
И нашият татко не е идеален. За детето помага, но не толкова, колкото ми се иска.
Сутрин от 6 ч. (Дани се събужда раничко) до към 8 без 15 ч. той го гледа, за да поспя аз малко повечко, защото пък ставам нощем да го храня.
Не иска да се отказва от хобитата си обаче, за да ми помага повече вечер. Аз се отказах от танците, а той си ходи на спорт най-редовно. Едвам съм го убедила два пъти през седмицата да пропуска, та да мога да свърша малко повече домакинска работа вкъщи вечер.
Сега пък се записал на някакъв он-лайн курс. Уж е вкъщи, но го няма.
Никога (всъщност веднъж) не го извежда с количката на разходка (само, ако ходим някъде заедно).
Иначе излиза от работа, за да ни води на консултация всеки месец, че аз не съм шофьор.
Къпем Дани заедно. Той го облича, храни и приспива след банята вечер.
Та хем така, хем иначе.

Аууу,какви сте млади и хубави на 34...аз не,че съм много по-възрастна от вас де ,но наистина и аз като Jbrul на 30 изглеждам по-красива отколкото на 20,но то си е нормално по-зрял си наексперементирал си се и знаеш как изглеждаш най-добре...наистина сте прекрасни Jbrul  и Дани какъв е готин да му мислят момичетата ще ги побърква...
П.П. за пореден път се убеждавам,че съм случила на мъж пу да не му е уроки,е верно има си недостатъци и ме дразни понякога,но помага ми,не знам какво е това да излиза без мен случва се веднъж годишно...аз съм тази дето обикаля пианобаровете и се прибира на сутринта... той не обича просто да ходи по такива места,ама аз пък обожавам да танцувам и си ходя сама с колеги и приятели в крайна сметка всеки се разтоварва от стреса по-различен начин,моят е този,неговият е друг...да си е у дома

Момичета, аз съм толкУ ларж и като жена и като човек, може и да звучи самохвално, но е истина... За близо 9 години семеен живот - аз въпрос "Къде си?" по телефона не съм му задала на Иван, не съм и ревнива, не съм и придирчива, не съм и лигня някоя - да очаквам мъжът до мен да ми обгрижва от-до, пък аз кифленската нали....ох, ах, това не мога, онова не мога. Нещо мога ли сама - просто го върша и помощ не търся, до задника ми да е дето има една дума. За хобита, интерси, излизания поотделно - не само не съм го спирала (както и той мен), а напротив, за нещо което му е интересно (пък и неговото хоби е бая скъпичко) - разучавала съм го, участвала съм активно, подкрепяла съм и съм се кефела с него заедно. Само за музиките му у дома и в колата - няколко почивки на "малдивите" са излетели и не само не съм мрънкала, а ми е било кеф, щом на него му е кеф. До раждането на Дани - винаги и за всичко ме е подкрепял и той. Може да ви звучи нелепо, но дори тон не сме си повишавали за цялото това време, не повече от 48 сме изкарвали разделени, приказна връзка и брак имах. Омъжех се с кеф и убеждение, че това е до гроб. Колебания нямах и песъчинка, че това е човекът и по-прекрасен - няма.
Детето - чакано, желано, да не кажа, че повече той го искаше, аз всякаш...можех и още да поизчакам без да ми е драма, но за него вече беше. Е, роди са Дани и баща му....абе все едно зомби гледаш.  Нямам друго определение. На външен вид - същия, жестовете му, гласът му - същите... НИЩО друго в поведението му обаче нямаше общо с преди малкия. Ама на 180 градуса като казвам - буквално го казвам. Всичко, което преди намираше за тъпо, пошло, нередно, за което укоряваше брат си дори и коментираше с мен потресено...ми взе да го прави той. Лично, усърдном непрестанно. Направо бях не ошашкана, ами...няма такава дума. С дете ли да свиквам , зомбито ли да гледам, с него ли да се разправям... Смея се сега, ама тогаваааа.
Мъчно ми е да го кажа, но първите 2 години от живота на детето си - с нищо добро не ги помня. Освен със самият факт, че него вече го имаше.  Бяха ми "сървайвър"и физически и психически и емоционално....само да изтикам някак от единия ден за другия на мускули и злоба. Просто да се насладя истински на бебето, на това, че го има най-после, едни неща които...по-спокойните от мен (тогава) майки знаят, че трудно се описват с думи - не можах. Чак като се изнесох в моето си жилище, успокоих се, наредих си нещата в главата малко по малко и емоциите ми се наместиха - тогава се усетих наистина майка - щастлива и самодоволна квачка.  Преди това...каква наслада братееее? То целият ми живот се срива пред очите ми и аз просто...нито разбирам защо, нито с нещо мога да спра процеса, оказвам се най-лоша и ужасна, че съм му родила прекрасно дете на този мъж, че си го гледам съвестно, а той...буквално не можеше да ме диша тогава. Ни мен, ни дете. И това - като гръм от ясно дете се изсипва налЕ... А наслаждавай се де.  Всеки ден като мантра си го повтарях, а то е и самата истина: "Жива и здрава си, дете имаш живо и здраво, всичките ти близки и обични хора са добре - всичко друго се оправя. Споко, ще мине и това." Това те крепи и отрезвява в подобни моменти, ама...далеч е от пълноценно щастие и усещане на един неповторим момент, уверявам ви. Ако нещо наистина не мога да простя на Иван е това. Че ми ограби на МЕН тези моменти, в този период. Дани - не ги помни, нищо не е рабрал, за него всичко е ОК. Сега пък - е още по-ОК, обаче аз "моята цена" си я платих за това ОК и баща му - с нищо не може да ми се реваншира. И да иска и да опитва....няма как.

Нещо да ни липсва материално - никога не е допуснал и не би. Да ме е обиждал, крещял и пр. селски изцепки, или аз пък него - не е било. Понякога предпочитам май това да беше, че да се изясни къФ му е зора поне, ако ще да не го решим. Да знам бе... Вместо...описах какво. Може би ще ме разберат повечето от вас, защо бих искала поне още едно дете, но и да мога да го зачена...май не бих посмяла. Втори път такова чудо, че и по-лошо има от това - няма да ми остане мозъка на място вече.  Всеки с предела си, моят явно не е висок.

Та, пожелавам ви - чак такива неща да не ви спохождат в личен план, пък хър-мър да има понякога - по-добре е от "всичко идеално" и после - храсссс с голямата брадва и се чудиш какво и откъде ти е дошло, ама...от сърце така.  Навиканият и гореоплют Иван - дойде и си прибра наследника все пак. Беше мек, мазен и мъркащ, поради което мадам Павлова тази вечер ще релаксира психически без компания.  Но все пак, ако трябваше да живеем с него и за ВСИЧКО което искам да се случи - да трябва да викам, да се кобря по 100 пъти на ден, че той не се сеща сам (или се скатава, щото по-лесно), ами...мерси, но май предпочитам да съм си разведена и да си остана такава. То и мъже четат тука доста , ами само Рачо е куражлия да пише, та... "Момчета опичайте си акъла навреме" ви съветвам, че после става еднааааа - хич не ви трябва.

Jbrul, не ти е било леко. Важното е, че си намерила твоя си път и сега се чувстваш по-добре.
Аз започнах да ти чета поста около 20 ч., но чак сега успявам да го дочета.
И Брадъра изпуснах. Факторът сега го зяпам.
Ние също минаваме през труден период във взаимоотношенията си покрай бебето.
Много трудно избухвам, а една вечер направо откачих.
Дано да е само изпитание, което да преминем бързо и без сътресения.

Да снеса инфо по сапунките (както обещах). В ББ - нищо не си изпуснала - бавят топката (класика). На края на епизода - влезе Камелия Воче и с това приключиха. И насъскват публиката как...ауууу каква драма ни чака като влезе лИбовницата тия дни. И това беше - цялата пара в свирката за днес  На живо - още нямат, да очакваме...и там класика
Факторът - знаеш. Кастинги, повече излгации и няколко талантливи. Тях ще можеш и нататък да ги видиш.

Аз каквото споделям за личния си живот - не го споделям, че да ви се оплача и нещо да се изкарам мъченица, щото не съм. Неприятен период беше, аз съм раче все пак - преживявам много дълбоко такива, нематериални неща, гледам да не ми личи външно поне...Що може да се купи с пари - не го мисля. Та нали сме живи и здрави всичките, живеем си живота и то добре - значи сме добре. То това е животът все пак - не моЙ всичко мед и масло и да не отнесеш някоя драскотина или цяло рачешко щипало някой път, ама....да сме цели и на този свят и в прилична кондиция - стига! Всичко под неизлечими болести, починали близки и тежка инвалидност, от сърце го казвам - майната му, оправя се, друго да не е.

Да ти кажа (аз щото си казвам), а и с много хора си говоря (макар и не публично) - появата на първо бебе в една двойка - в 98% от случаите води до напрежение, ако и да е щастливо събитие само по себе си. Според мен - напрежението идва от кардиналната, принудителна и неизбежна смяна на начина на живот установен в тази двойка. Ама няма такъв филм, че всичко ти понася лесно, щото то детето и аре - песен. Напротив. Колкото ти понася кофти шеф, толкова и малкият тиранин ти понася с окупацията (когото обожаваш за разлика от шефа си), която установява във всички сфери на живота в бивпата двойка - вече тройка, че и отгоре при нас става честичко . Оттам съвсем се бъгва човек - хем иска да си е той, хем иска да е супер за детето, хем да е супер с партньора, ама то не ставаааа. И така. Не е прецедент, в реда на нещата си е, не знам що толкова хора се пристискват и усукват да ги казват директно тези неща...някак "не е прието". Пука ми на мен.
Съвети - не давам, щото налЕ - малко не върви предвид моята семейна биография    Нормално е да стават тези неща у вас, не е нормално да не им реагираш и да опиташ да ги минимизираш поне, чакайки "заветните 4" - когато всичко щяло да се оправи само с магия... Дотогава - я камилата, я камиларя. Вече с едно поотраснало дете обаче, знам че реша ли се на второ...една година поне - неизбежно е пак да мина през същото като с Дани. И емоционално и физически и психически. Просто хората на които не им е за сефте приключението - знаят какво да очакават и не са и толкова изнервени, панирани и с усещане, че "то това - никога няма да има край" и "нормалност" няма да настъпи отново. Аз това усещане го влачих бая време и се чувствах като в капан. Пък не съм била реално - просто липса на опит, който се добива САМО така. Не от четене, слушане на разкази и пр. За добро, или лошо...."онли" на живо 

появата на първо бебе в една двойка - в 98% от случаите води до напрежение, ако и да е щастливо събитие само по себе си. Според мен - напрежението идва от кардиналната, принудителна и неизбежна смяна на начина на живот установен в тази двойка.
...просто липса на опит, който се добива САМО така. Не от четене, слушане на разкази и пр. За добро, или лошо...."онли" на живо 

Аз бях предизвестена. Ти все ми се смееш, че чета, но аз внимателно избирам и преглеждам предварително по една-две книги за кардиналните фази или възрасти (бременност, захранване/хранене, възпитание). И в една от тези книги точно това беше описано в отделна глава подробно като най-малко познатия, очакван и обсъждан проблем на повечето двойки след поява на бебе, с примери за различни семейства, обстоятелствата и перипетиите им. Психолог я беше писал и доста добър разбор беше направил на причините и следствията.

Не че после и ние не си преживяхме конфликтите на живо, но аз моя мъж го предупредих да знае какви злини ни очакват. 

Стига бе цигу  , аз съм четящ човек все пак, не съм ти се смяла никога, че и ти си такъв. Спорът ни навремето беше за конкретни книги и теми в тях. И аз мога да ти напиша подробно какво ще се случи в почти всяка двойка с първо дете, ама освен да те предупредя да го очакваш - друго смислено не мога да ти напиша. Другото реално смислено е: "Наемете щатни бавачки на смяна 24/7 и както ви кефне - гледа ви се бебе - гледате, не ви се гледа -спите, ходите на кино, или някъде отделно. Ситуацията е такава просто, че или трябва да я бориш с кардинални (доста скъпи и непосилни за повечето от нас средства), или да си пееш мантри как - трябва да го изтърпя, знаех, че ще е така, ще търпя сега, има-няма 5 години - ще мине.
Чете, не чете - ей го Марко - става м'найсе пъти на нощ и звезди иска да гледа. Казах ти, че това - не се оправя с методите в книгите. Ти ми се обиди за това мое мнение тогава, май още не беше родила. Не искам пак да си ми обидена, знаеш че те харесвам и уважавам много, но мнението ми е същото.

Има различен тип хора цигу. Аз съм небивала емоция по ген и страшно овладяна и "хладен разум" в натегната ситуация - от опит житейски, желание да "отгледам" това у себе си, условия да успея да го направя (чисто случайни) - имам го . Това ме прави много адаптивна просто. Преживявам тежко, дълбоко, тихо - да, но съм като немска машина в същото време и се справям с каквото е нужно. Нищо, че ми е тежко на душата - това не ме срива и не ме обърква. Има и други типове хора, не мога да ги съдя за това, което са. Те са прекрасни в куп други отношения. Иван - също е. Но той е "тотално дърво".  Адаптивност, не нула, ами клони към минус безкрайност при него, за всичко. Не книги да чете, не аз да му обяснявам, психолог да му бях довела на крака - да му обясни какво ни очаква - щеше да го изслуша сумтейки, да му тегли наум две майни и като родя - пак да си изпадне в амок и толкова. Дани отива към 4-годишен вече... Ми Иван още си е в амок да ти кажа честно. Просто детето е по-голямо вече и не бие на очи толкова неговата неадекватност. Друга разлика - няма. Това, че аз на челна стойка заставам понякога, за да имат те пълноценен контакт и отношения...още усилия за мен са, не че той нещо се е усетил чУека. Не е способен явно да го направи, вече не мисля, че е до желание и напън да ти кажа. Не го може. Точно както аз не умея да смятам като него, а само със зубрене и старание. Обича Дани, много, но...Дани не му се вписва в отношенията му с мен , каквито той ги иска. Затова те са ни "поотделно" отношенията. Едни само за нас двамата и други за нас тримата...обаче двете в комбинация - невъзможен филм.

Ама - не знам какво пише в твоите книги по въпроса. Аз мога да живея във всички тези варианти и още 10 комбинации от тях и да съм ОК в тях. Иван - не може. Защо - не ми е важно, щом е така. Насила да го прави - не ми е опция, щото не е истинско. В крайна сметка - от нас двамата - той има драма в момента и конфликт от ситуацията, аз съм ОК, защото съм наясно какво искам, не искам и къде са ми границите. И най-важното, защото въпреки целият цирк - отглеждаме здраво, щастливо дете, което хабер си няма, че мама и тати са имали такива яки проблеми, или че имат сега търкания - аз съм доволна от себе си. Да, довлна, справих се засега, добре и не се притеснявам да го напиша. Което ми е най-важно като жена и родител. Мъже (сами по себе си) - дал Господ цигу, не съм за бунището още, просто не ми е на дневен ред това в момента.

Продължавам да считам и курсовете за бременни и всичките тези книжки за абсолютно безполезни в аспекта, който коментираме при появата на първо бебе - този емоционалния и ирационалния. За другите неща - файда може и да има, там не споря. Но как ще се чувстваш в дадена ситуация, преди да си в нея и Господ не може да предвиди, още по-малко да ти даде предварително рецепта как да излезеш от нея. За всичките няколко милиарда ярки индивидуалности на тоя свят - сЮвсем. С цялото ми уважение без грам ирония и подценяване на всичко, което си чела и аз не съм го казвам. Много се захаросват нещата и по курсове и кники, върти се около темата, дват фалшива увереност, че знаеш какво те чака и как се излиза от него, после пък чувство на провал как само при тебе не става... Аз не ги чета, бая чели ги обаче "колежки" са в дооооста по-лошо положение от моето сега. Не само разведени - телефоните не си вдигат с тати и детето се мъкне по съдилища и се вижда с полиция от единия, или другия.... Абе - грозна картина, честно. Една от тях ми даваше акъл баш да чета такива книги, като реших да се развеждам. Пък сега движи с армия адвокати и не мога да я убедя да се държи нормално с бившия си съпруг, в полза и на детето им... Леко иронично се получи, ама баш за това - не злорадствам, ами ми е жал...

Джей като те чета, мисля да ходя да си затворя мъжа, че е пълна опозиция на "не-баща"...златен е в това и в много други отношения...ще си го заключа да си го гледкам

Сега по психология учим, че все повече намаляват браковете, в които хората остават заедно повече от 15 години. В по-голямата си част се разпадат Но бракоразводните адвокати печелят

Жаси - Кало с белезниците, чук, пирончета и ...за спалнята окован. Може една тел да му пуснеш до кухнята  Как е новото бебе? Да сте много здрави и щастливи ейййй! 

Добро утро, милички 
Хубав ден!

Добро утро момичета и момче  Аз съм с гнойна ангина и отивам на лекар 

За мъжете и бебетата моят точно след раждането беше доста натоварен, но това не го спря да ме гледа в очите, да ми се усмихва влюбено и да се мъчи да отгатне настроения, желания или да опита да ми помогне. Явно е имало баланс  У нас той е нервака, а аз викам  не знам ква е тази работа  Винаги съм била в лошо настроение сутрин, но сега чак аз не се трая, хубаво че не ми връзва кусур 

Добро утро.
Като сте почнали тука да си критикувате или хвалите мъжете, да похваля и аз моя. Първо, че дойде още в болницата на курс за къпане на бебе. Понеже аз казах, че това не мога да го направя. Пролетта след като се роди Ники си имаха „часът на татко“ - той, след като си дойдеше от работа, грабваше количката и отиваха на разходка. Ей така да има мама време да наготви или просто да си почине. Имаше един период в който даже ми ставаше криво на моменти - от мига в който баща ѝ си дойде, аз преставах да съществувам за нея. Е, нахраня я там на вечеря и пак „ТАТИИИ“. Осъзнавах колко голяма късметлийка съм, но пак ми беше криво, че определено ме игнорираше в негово присъствие. Та и до ден днешен има дейности, които са само за него, не може аз да ги правя. Сутрин например (то всъщност винаги де) тати мие зъби. Нищо че аз си миех зъбите с нея по 6 - 7 пъти на ден, за да свикне. Но пък само мама прави косата, понеже „и ти си момиче, като мен“, нищо че косата ми е къса.
Та освен и аз като Вени да го заключа някак, ама на по-дълъг синджир, че да може да върши някои работи в къщи все пак.


п.п. И работещите - не се преработвайте днес, ееей - петък е.

Пеше, М-и, Жаси, страхотни мъже 
И вие ги поглезвайте от време на време.

Зайко, мерси за закуската.
Аз ще тичам да изпълявам безкрайния си списък със задачи

Добро утро! Бързо да свършва работния ден и да се стягаме за дългата почивка

Много съм съгласна с Jrul, проблемите идват от промяната на стереотипа и начина на живот. И ако някой няма ресурса да се справи с тази нова ситуация и бъговете започват. Преди няколко години се случи събитие в семейството на съпруга ми, което сериозно се отрази на всички и аз бях на ръба да ми "гръмне бушона". И никаква подготовка преди това не е в състояние да помогне за последствията. Книгите са много полезни, но real life му е "майката". Нашата ситуация по отношение на детето е малко по-специфична, станахме родители буквално от днес за утре и двамата едновременно скочихме в дълбокото. Имам късмет с моя човек - включва се във всички семейни и възпитателни занимания Дори за много неща реагира далеч по-рационално от мен. И аз съм от клуба на четящите и честичко се улавям да анализирам това или онова, но баш реалните случки дават посоката.