Извинявам се ако повтарям тема (преместете я ако е нужно), но от седмици ровя из форума и не мога да открия такава, явно темата е обсъждана във месечните теми само. Пускам я с молба да не се превръща в арена за спорове , а да се дават съвети и да се споделя опит. Моля кажете как и кога научихте децата си да си казват когато им се ходи до тоалетна?

Моя малчуган започнах да го слагам на гърне , когато беше на 7 месеца- не съм се надявала да се научи , просто исках да свиква  с него... и не мога да ви опиша изненадата си , когато още с първото сядане той се изака и от тогава голямата работа си я вършеше винаги на гърне .... и най важното  сам си казваше ,че му се ходи като пъшкаше доста показателно. Случвало се е да сме на гости , когато му се е прихождало, но там не е имало гърне  и се стискаше докато не се приберем вкъщи. Бях решила , че вече е научен , сега остава само да се научи и да казва пиш.... Но преди няколко месеца се преместихме, пак в същата къща просто на друг етаж ,защото пространството ни беше ограничено , и не знам дали има връзка , но от тогава Коко не ще и да чуе за гърне. Държала съм го по един час  там -нищо , слагам памперса и веднага се изхожда. Пробвах да го оставям гол за по-дълго, за да види колко ще му е гот ако не носи памперс--- е познайте- опикава и осира цялата къща навсякъде , но не и в гърнето... Дни наред упорствах така , докато един ден след поредния един час молби и поредния неуспех  си изпуснах нервите и му се развиках. После се разревах и почнах да чета Д-р Спок, който съветва да не му се караш и т.н и аз така реших да опитам.... няма резултат да ви кажа. Напротив , когато му се скарах на следващия ден си каза ,че иска гърне и си се изака там ... когато престанах да се карам няма и лъч светлина в тунела, никакъв интерес- нищо. Знам,че много от вас ще ме посъветват да изчакам да порасне още, но не искам да изпусна лятото- сега е момента просто. освен това в нашата ясла не приемат деца с памперси, а искам да започна работа след майчинството , и най -важният ми аргумент е съвета на педиатърката ни да махаме памперса това лято, защото с разнообразяването на храната урината става силна, а памперсите подпомагат  за връщане на урина, а ние вече прекарахме бъбречна инфекция и просто до голяма степен ще се избегне втора такава ,ако ходим на гърне.
 Извинявам се за дългия пост , но много ще се радвам да споделите какъв е успешният метод за т.нар,  ранно приучаване към гърне. Знам ,че децата не са еднакви , но съм склонна да опитам почти всичко, преди да се откажа

Здравей Ивелинка,аз имам момиче и също като теб от шести месец започнах да я слагам на гърне веднага след като се събуди от сън и тя се изпикаваше,казвах и браво и така...след това през деня на около час когато сме си в къщи също я слагах и тя бе на година и четири месеца лятото и я оставях по гащи из вкъщи и естестествено пишкаше където свари и се учудваше какво е това,не очаквай на тази възраст да почне да ти казва имам пиш,няма смисъл и да го държиш с часове на гърнето,това ще ти навреди,ще го сметне за наказание,истината е,че трябва да го следиш през колко време се изпикава и тогава да го слагаш,а моята като и се акаше се криеше зад гардероба ако я видех в тоз момент я слагах на гърнето и се изакваше там,а бе чак на две години и два месеца махнахме памперса изцяло дори и през нощта,зареди се с търпение първата крачка си я направила

Много пъти във форума е споменаван книгата на Н. Лата:

http://www.booktraffic.bg/book/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%82%D0%B8-%D0%B4%D0%B0-%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B0%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0

Горещо я  препоръчвам на всички .Има отговор на много въпроси , включително и на темата за гърнето . Просто трябва детето да е готово ,а не вие да мислете , че е готово и да се опитвате да го приучавате . Когато е настъпил момента , ще видите , че всичко става много лесно .
Да , колкото по-рано    по-добре --по икономично е и по-чисто ,спор няма.

Мисля в теми назад някой даже публикувал част от писаното в книгата.
Мисля , че д-р Бърди беше писал , че  приучването е пряко свързано с развитие на опорно -двигателните умения- когато детето може само да изкачва стълби  , че вече има контрол на  седалищната мускулатура. Но пак всичко е до дете .
Успех , мами .

Мерси много, при нас всъщност проблемът е ,че дори и да му се ходи , не иска да го прави в гърнето... например когато му се доака прави една характерна физиономия и леко прикляка... веднага го вземам , махаме гащите и го слагам на гърнето -той добре знае какво се прави там, но се стиска... и при първия удобен момент става и хуква да бяга из къщи и почва да снася по пътя си като кон. За малката нужда , като че ли е по-добре, понякога поне се изпикава в гърнето, но само ако е седнал, прав не мога да го накарам. Другото , което ме тревожи е постоянния запек напоследък... за това и спрях да му се карам като си свърши работата в гащите... уж пие много вода, но пък от няколко дни не пие мляко... може и на това да се дължи... не знам битка ще е.... За казването ,не мисля че е толкова малък... има две майки тук с момиченца - на същата възраст са ,а от 3 месеца насам , децата са с бикини и си казват и си сядат... а при нас всичко става безкрайно трудно... ама и аз съм хипер инат, не се отказвам лесно

А нашия бандит изкачва стълби без проблем ,ако са по ниски на два крака, ако са високи се подпира , но е много подвижен и стабилен ... а книгата ще я взема, също искам да питам някой чел ли е "Приучаване към гърне за един ден" и дали изобщо я има в България (в Д-р Спок се споменава и описаните методи действали реално).

не  гледай другите и не се води по бабини приказки , че вече сте големи  и Трябва да сте без памперс.
Всяко дете е различно , по мои наблюдения момичетата като че ли по-рано махат памперса -това  е лично мнение   , съдейки по децата около  нас .

Пробвате една-две  седмици упорито- без памперс  , по гащи -да се  напикават  , сега  е лято, лесно се чисти и пере. Ако  нямате напредък и попадения в гърнето въобще   - спрете и опитайте пак след няколко седмици .
И не го правете насила и като наказание .Може да купите кукла  , която пишка -има евтини само е една тръбичка -отгоре наливате , отдолу тече  .Нека пишкат куклата , водете я да пишка  , ще им е интересно ... Говорете , че вече са големи , имат гащи  и т.н. Ако тръгнат на градина и виждат , че останалите деца ходят на гърне , ще свикват по-лесно  .А и там ги слагат всички на гърнетата заедно по едно и също време - не че това е правилното  според мен , но за тези които не искат да казват  , когато им се ходи  , е начин да се изпишкат .

Ивелинка, от книгите, коеито съм чела по въпроса, а и от личният си опит с голямата дъщеря, се убедих, че на вашата възраст е много рано да се учите на гърне. Детето още не може да се контролира, да стиска и не може да каже кога му се пишка или ака. Децата са различни, но някъде между 2 и 3 години обикновено настъпва подходящия момент. С голямата и аз като теб се мъчех да я слагам всяка сутрин, акахме само в гърне и така докато стана на 2 години-не искаше изобщо да седи на гърнето, не искаше да ака даже и в памперса и в чудо се бяхме видяли. Получиха се проблеми-запек, с който се борихме повече от година. На 2 години и 7-8 месеца се научихме да пишкаме само на гърне точно за месец. Избрах тази възраст, защото исках да е през лятото, детето вече разбираше като му се обяснява, а и беше в състояние да стиска докато го сложа на гърнето.
Не натискай детето ако не иска сега на гърне. Изчакай няколко месеца и опитай пак. Ако пак не става, не настоявай. Детето само ще ти покаже кога е готово.

Crystal , аз същото  мисля-че са  малки още.
 На мен и през ум не ми е минавало на  6-7 месеца да пробвам на гърне -той не знаеше още как да яде дори  , та това ли , дори и на година и половина . Майка ми беше купила гърне  , на което не искаше да седне , но много интересно си слагаше на главата 
Опитах за няколко дни на  1г 10 м за първи път -нещо не се получи , разболя  се тогава и се отказах да настоявам . Започна да казва първо , че ще ака  -така изкарахме няколко месеца .
Мисля на  2г и 2м  за две седмици    беше готов   и да пишка сам .

Ако това ще ви успокои -няколко деца на възрастта на  моя Калоян- това лято -сега току що махнаха  памперса  ,защото сега вече казват и са готови. И пак за успокоение-  още спим с нощен памперс  . По едно време  без- даже сам ставаше вечер да пишка и лягаше. Има вечери поред с абсолютно сух памперс , и следват  други с напикан . Но   всяка вечер преди лягане пие мляко ,  ако има и диня   , даже памперса прелива сутринта .А да става да пишка не иска -много е крив, ако го събуждам  . Така , че спокойно чакам  , вместо да сменям мокри чаршафи и развалям съня на всички у дома.

 Така , че не виждам смисъл от рано да се  мъчите , пробвате , ядосвате , карате   ...без особен успех.

.....Просто трябва детето да е готово ,а не вие да мислете , че е готово и да се опитвате да го приучавате . Когато е настъпил момента , ще видите , че всичко става много лесно .
Да , колкото по-рано    по-добре --по икономично е и по-чисто ,спор няма.

ето това е истината, няма смисъл да си играете години на котка и мишка, да дебнете децата кога пишкат и акат и да ги слагате на гърнета. нека това не прозвучи като упрек, напротив, само искам да кажа, че когато децата са готови нещата стават от раз, буквално за ден.
Разбира се, след една определна възраст, да кажем 18-20 м. можете да пробвате, но ако не се получи просто спирате с опитите, след месец-два отново пробвате и така...

Добре де, а има ли някакви трикове , които биха предизвикали интерес към гърнето , като този с пишкащата кукла например.... Знам ли , да сменя гърнето , да взема пеещо ,светещо ... просто ми беше голям рахат , когато си ходеше на гърненце и искам да си го върна... то е ясно ,че всичко зависи от него.... Имам две познати -едната махна памперса на нейния бандит за 4 дена , когато той беше на 1.2 г , но там играеше шамарената фабрика- просто свали памперса от раз и при всяко напишкване или наакване следваше пердах по дупето, но аз  не съм склонна да го опердаша сякаш, много ми е жал...
Другата майка пък, си оставяше детето да ходи насрано с часове, и то много бързо разбра ,че когато ака в гърнето , после не му щипе на дупето, но и това ми се вижда много крайно.... той моя Калоян , както се зачервява и после с дни се мажем с бомаги , докато мине... не, не , не мога да му го причиня
Да, ясно ми е ,че не иска още да ходи на гърне , но съм убедена ,че може и че знае .... въпросът е как да го накарам сам да пожелае да бъде голям. Не е толкова малък, разбира почти всичко.... например понякога ме лъже  и започва да прави " Ъ-Ъ-Ъ-Ъх" и си дърпа памперса и сам си носи гърнето- свалям го и той сам сяда там, но не прави нищо ... става и се изпикава веднага. Онзи ден ми показва в един рекламен вестник  едно гърне и вика " Ако!", значи много добре знае какво се прави и ,че може да казва. Точно това, че вече може да се стиска поражда неуспехите, преди като не можеше , като го видя да пъшка -айде на гърнето и работата е готова, а сега пак го виждам ,че се напъва -слагам го -е, няма -стиска се, вдигам го -след 20 сек. е готов. Казвате, че бързам , но наистина съм притисната,  няма как да чакам... Преди да забременея ме повишиха, след 5 години къртовски труд и работа по 15-16, дори по 20 часа на ден , почти без почивка, и сега ако не се върна веднага след майчинството , сигурно ще ме помолят да напусна... а иначе бих имала сигурна работа, която харесвам , във фирма, в  която съм се доказала и имам авторитет ... и най-важното- с удобно работно време, за майка с малко дете. Е , колко жертви ,пък , трябва да направя заради едно пусто гърне ?
Или да стискам палци , да не влезем отново в болницата с бъбречна инфекция, щото да не го стресирам... все пак нашето поколение сме си казвали от 1 годинка, като гледам не сме стресирани от това... как тогава ние сме били готови да се научим ,а сега нашите деца не са?  Съжалявам за дългия пост, той май е по-подходящ за "Емоционални проблеми " ,от колкото за тук и много благодаря на всички ви за съдействието.

Не е задължително памперса да е махнат когато детето започне да ходи на ясла. А даже и да е махнат, пак ще има инциденти от стреса. Бъбречната инфекция не може да е причинена от памперса, ако се поддържа добра хигиена и се сменя достатъчно често. Две деца имам, каката до 2г. и 8 месеца беше с памперс и един път не е имала такава инфекция. Веднага уточнявам, не казвам че не спазвате хигиена, възможно е да има някакъв проблем в отделителната система, още повече, че при момчетата по-трудно стават такива инфекции. Правили ли сте консултация с нефролог?
За другото не мога да ти помогна, освен да те посъветвам да почетеш-има достатъчно литература по въпроса.

Ивелинка, имам дъщеря и си ходи още с памперс. Чат-пат я слагам на гърне, понякога на тоалетна, но досега нищо. Почва ясла другата седмица. Там никой не очаква такова малко дете да ходи до тоалетна. В яслата на сина ми направо на тоалетна ги научиха. Било нехигиенично гърнето за толкова много деца. Помня, че беше на около 2,5 г. и имаше от двайсетина деца около 3-4, които бяха без памперс. Всичките момиченца. Той се научи малко преди да стане на 3 г. Спа с нощен до четвъртия си рожден ден. Не ми се е налагало да го будя, да го вдигам, за да ходи до тоалетна. Той сам си се контролира и става през нощта, ако има нужда.
За щерката, която е колкото твоят син горе-долу. Ами, идва с нас в тоалетната, наблюдава с голям интерес, дърпа се за гащите, когато някой друг е седнал на тоал. чиния. Махам й памперса, слагам я да седне на гърнето, седи дали има и половин минута и скача. Иначе ми казва след като се е надрискала. Толкова.
А за твоите познати, които пердашели детето на година и два месеца, защото се е напишкало или наакало, това ми се вижда нечовешко. Извинявай за израза!
За кариерата и прочие да ти кажа нещо. След като ти е толкова важна работата (не е упрек), подсигури си отсега една жена, която да се грижи за детето, като започне да боледува в яслата. Щом не може да ходи там с памперс, дръж го още известно време у вас, плащай на жената да го гледа, пък с директорката се разбери да почне по-късно. От друга страна, никъде не пише, че е изискване детето да почне ясла или градина, да е приучено към тоалетна. Това са измишльотини на директорката вероятно.

Поздрави и успех!

Да и аз съм съгласна с blue_sky не е задължително детето да е без памперс,за да тръгне на ясла и моята бе с памперс като тръгна,е,госпожите мрънкаха днес се напикала или се наакала,но в крайна сметка и на тях това им е работата не случайно в яслата са медицински сестри,а не педагози...хич не им се връзвай на мрънкането и на всякакви други простотии,които ще чуеш за детето си една от госпожите бе изкарала детето ми едва ли не престъпник...

Не съм настоявала за махане на памперс и ходене на гърне. Просто реших, че главоболията и заниманията са ми достатъчно. Моят син посред зима, около година и половина реши, че не иска памперс, имаше пропуски, които като станат 2-3 поредни аз слагах памперса, но той с радост ползваше гърнето(и пак стигаме до готовността на детето), иначе и аз около годината го бях купила и направо ревеше като го види, тогава не съм настоявала, прибрах го.
 Представете си, че сега с много настояване успеете да ги научите да ходят на гърне и като дойде зима, ще е студено, пишка им се често, то са едни ескимоси и чудо, докато сварите да се приберете, че да съблечете, вече всичко ще е опикано. Вариант да не се излиза аз не виждам. Това не е хипотеза, братовчедка ми го направи със сина си. След готова свършена работа и научено да пишка на гърне дете си му върна памперса, защото то в един момент да го влачиш мокро по снега рискуваш и да настине. И следващото лято на ново, същите усилия.

Мерси момичета,в яслата ни (тя към ОДЗ) за памперса, наистина държат децата да могат да си казват...ако искам мога да го водя с памперс, но ако се накендза, вероятно ще седи цял ден насран, докато не си го прибера (това се е случвало не веднъж, на не едно дете), а в района няма друга градина, така че няма и алтернативи. Предполагам за това директорката настоява да записваме децата си научени да си казват, защото вероятно е получавала  доста оплаквания от разгневени майки на подсечени и мокри деца.  За бъбречната инфекция- при нас е фамилна обремененост-аз,майка ми, баба ми и т.н сме с бъбречни проблеми и се оказа ,че дребното е наследило слабите бъбреци от мен... тогава и растящите зъби спомогнаха за проявата и , защото  имунитета падал  и тогава бактериите, които така или иначе живеят във всеки от нас, атакуват най слабото място. Тогава Калоян нямаше навършени 8 месеца, когато доц. Близнакова ме пита дали ходи на гърне, и настоя да го слагам да пиша там на всеки час , каза ,че колкото по-малко уринира в памперса , толкова по-малка е вероятността да повтори инфекцията. Аз се учудих , питах не е ли малък, тя отговори : "малък е да си каже сам, но не е малък ти да го изпишваш извън памперса" (то сякаш аз решавам кога да му се допикае, но това е др. въпрос)
Разбира се , после ходихме пак на нефролог, за да се види  дали антибиотичното лечение е подействало.... всичко беше наред, и сега на всеки 6 мес , профилактично  ще се следим ...иначе всичко изглеждало съвсем нормално, няма рефлукс, само възпалени ляв бъбрек и надбъбречно легенче

Не съм учила детето на гърне.То не предизвикваше никакъв интерес.
Миналото лято просто свалих памперса и повече не го сложих. В къщи пишкаше по кофички, шишенца и квото се сетите, навън поливаше тревичка,  храсти и дръвчета.Така се научи да пишка прав като мъжете.В рамките на месец се напишкваше, но пък аз винаги носих резервен комплект дрешки.Никога не се е наакал.
Купих  мекичка седалка за тоалетната и на Макси му беше много интересно да седи на тоалетната като голям.
Знам от други майки, че оставят детето за 10 мин мокро за да разбере, че не трябва да пишка в гащите.Аз не съм оставяла.

И педиатърката ме посъветва да се опитам да го науча направо прав, с една чашка, ама той взема чашата от ръцете ми и понечва да пие от нея, определено не я асоциира с нещо ,в което да пиша. На този етап, повече успехи имам ако го изпишвам седнал, но нашата докторка твърди , че така може би ще се усложня, защото веднъж трябва да го уча да пиша седнал, после трябва пък да го уча и прав.... Нейният съвет беше да го изпишвам всяка сутрин и да засичам след това и на всеки два часа пак да го слагам...ако имам достатъчно успехи ,след 10-14 дни той сам щял да си казва,посъветва ме да го окуражавам , да пляскаме, да се целуваме , когато успее и да му давам награда...но нали виждате ,резултатите са ни 0. Сега смятам да му дам малка почивка , да му купя ново гърне (мисля че може да е намразил това) и пак наново...пък да видим. Предполагам накрая всичко ще се получи, когато стане на 2 и всички тези машинации и мъки ще са били излишни, ще е можело да си спестя доста главоболия... но поне ще знам ,че съм дала всичко от себе си.

Ивелинка, защо не опиташ направо с детска седалка на тоалетната?
Ако се научи там, няма да е проблем, защото в яслите има тоалетни. Не са само с гърнета.

Включвам се по вечно актуалната тема "махане на памперс", за да споделя личен опит.
Дани беше с памперс 24/7 допреди седмица. Никога, никакви опити и целенасочени усилия за махане на памперс не съм правила. Моята "теория" беше, че когато е готов и му е време - ще стане от раз. Такива филми с гърнета, дебнене, напомняне на 10 мин. да пишка, да пробва да ака и накрая да ми е омазана цялата къща и пак ни памперс, ни гащи - тцъ. Не е за мен. 
Всъщност, той от месеци знае кога и какво му се прави, може да стиска, да казва, но не искаше. Аз пък не си дадох труд да го натискам докато бяхме в апартамента от съвсем егоистични съображения да не чистя при "авария".
Дойдохме си на къщата в село, миналата неделя сутрин му обух боксерки и очаквах поне няколко дни редовно напикаване, че и друго преди да вземе да сгрява. Е, седмица по- късно: Не е имало напикани гащи, не го "изпишквам" аз - сваля, пишка, "изтръсква го" и вдига гащите. Без напомняне. За акането казва. Или давам гърнето на двора, или го качвам до тоалетната горе (искам да свиква и на двата варианта). И с акането няма проблем, освен един път, когато аз реших, че има време да стигнем до тоалетната горе, ама....нъц  То детето каза, че не може да стиска, ама майка му нали е куха лейка.

В резюме: Свалихме дневния памперс от раз на 3 години и 5 месеца, без от това да следват някакви усилия и разправии за мен. В 90% от случаите и нощния е сух, ама още не смея да го сложа да спи без. Яде диня, пие вода, отделя много течности и все ще има издънка. Та засега го държа, ама не мисля, че ще е задълго.

П.П. Наслаждавам се на мълчанието и покрусените физиономии на "обществото", което ме убеждаваше как, ако не натискам и не си изкарвам деня в гърнета, кандърми и бърсане на пикни и акита от паркета и дивана - то детето ми нямало да се научи. Неизбежни били тия неща. ВЕрно ли?  Е, не ми беше финансов проблем да купувам памперси толкова време, разбирам че и това е фактор в доста семейства. Ама, ако не е това - не хабете сили и нерви, ако на вас самите не ви е особено важно по някакви там ваши си причини. Всяко нещо си става само с времето и в точния момент, ако искате да го дочакате.

моето дете само отказа нощния памперс. В един момент просто отказа да й слагам. Сложих й на сила една вечер,  тя веднага си го махна и така от тогава сме бе и аварии до сега вече 4 месеца сме нямали, по -скоро през деня се изпуска, но никога през нощта

На този етап, повече успехи имам ако го изпишвам седнал, но нашата докторка твърди , че така може би ще се усложня, защото веднъж трябва да го уча да пиша седнал, после трябва пък да го уча и прав....

Никога не съм учила сина ми да пишка прав, нито пък мъжът ми го е правил. В градината е задължително да са седнали децата. Вкъщи също предпочитам да седи, защото не горя от желание да мия непрекъснато опикани тоалетни (че имаме и два броя). Сред природата, ако иска и на челна стойка да си върши малките нужди.