shanoar, мен още не са ме дърпали за езика с подобни невежи изказвания, но не е чудно, че се разпространяват подобни митове, след като и сред лекарите има не особено компетентни изказвания за зачеването ин витро. Докато бях бременна не веднъж ми казваха, че бременността ми е рискова дори само защото е в резултат на ин витро процедура. Четох нещо подобно в сп исание “Моето дете“ - бремеността след ин витро трябвало да се проследява по-внимателно, защото били възможни повече усложнения. Ама те усложненията са от причините, довели до ин витро, а не от самата процедура. Ако има репродуктивни проблеми, те естествено остават за наблюдение и по време на бременността. От това е рискът, а не че зачеването е чрез АРТ. ТРябва си ограмотяване.

Опитвам се да създам на децата подобно синьо лято вече няколко години,
много са компромисите, но тяхната свобода ми е по-важна.

аз също! готова съм на всичко, само и само да осигуря на детето поне малка частица от безгрижното и волно детство, което имаше моето поколение. уви, трудно успявам, но все пак.
това, което описва авторът, съм го виждала с очите си - куп деца, тотално отчуждени, седящи едно до друго, всяко вперило поглед в своето или чуждото електронно устройство, пълно мълчание и това на ваканция, за бога!

предпочитам да е компютърно неграмотен, отколкото това. и знам, колко е лесно това вманиачаване на крехка възраст, колко лесно се плъзгаш по тая плоскост. затова недоумявам на акъла на младите родители, които така се радват, че чавето на 3 години плъзга с пръст по екрана и ги оставя на мира.

Как ви се струва дали отстрани е глупаво поведението ми? Аз лично много се ядосах.

не е глупаво, но не се ядосвай, а със спокоен тон обяснявай и просвещавай. дето се вика - полезна работа вършиш, и това е част от ограмотяването на обществото.

и знам, колко е лесно това вманиачаване на крехка възраст, колко лесно се плъзгаш по тая плоскост. затова недоумявам на акъла на младите родители, които така се радват, че чавето на 3 години плъзга с пръст по екрана и ги оставя на мира.

Това е само едната страна на проблема. А родителите какво правят в това време? Кога и как прекарваме нашето екранно време с телефона, таблета или компютъра? Ако децата ни наблюдават, те приемат за нормално такова уединение за забавление.

Моето не пипа ни лаптоп, ни таблет, ни телефон. Ние зяпаме интернета и филмите, когато детето спи.

Jam, Mishanta, благодаря за статията!

Тази зима прекарахме вкъщи като затворници, а децата гледаха толкова телевизия и играха на компютърни игри, колкото сигурно не им се беше събрало за цял живот.

Сега се размразихме, прекарваме по - голямата част от деня навън. През лятото вероятно ще ходим да плуваме в езерото почти всеки ден, на разходки, на театри. Но това, за което се говори в статията, едва ли ще се върне за моите деца, за съжаление.

П.П. Тони се запозна с електронните джаджи в първи клас, но толкова ги обича, че успешно го изнудвам да чете книги, за да може после да поиграе  . Тереза не пипа нищо...

 Според мен има 2 отделни проблема, които водят до зарибяване с електроника.
 
Първо - по лесно е за родителя. Много по-лесно е да пуснеш телевизора или да дадеш таблета, за да си вършиш нещо, а наследниците като хипнотизирани да висят пред екрана. И на мен ми се е искало да си почина и да си изчистя къщата на спокойствие, но се спирам да ползвам подобни методи за детегледачи.

Второ-  децата  свикват някой да ги занимава наготово, да не си измислят сами какво да правят, а да цъкнат едно копче и винаги да има готова занимавка. Това за мен е по-големият проблем и е пагубно за детското мислене и въображение. Дори и на нас ни се отразява това.

Аз не давам повече от половин час телевизия и никакви други електроники, но честно казано, ако при нас беше дълго време струд през зимата, не мисля, че щях да удържа с този половин час.  Тои така ми идва в повече понякога през уикендите, ако непрекъснато по цял ден не знам как щях да бъда.

четох, че британската педиатрична асоциация официално предупредила родителите на малки деца да не прекаляват с даването на смартфони и таблети на децата, защото се установило изоставане във фината моторика на деца, които твърде дълго време прекарват с тези устройства и прекрасно плъзгат с пръст, но не могат да турят три кубчета едно връз друго...

то и деца различни, но аз като гледам моя и се плашим. никога пред него не е гледана ТВ, от малък е ограничаван и за компютри, и за филми, но види ли монитор с движещо се нещо по него - няма никакво значение какво нещо - може насреща му да идва жив динозавър, няма да извърне глава от екрана. увисва му ченето и се хипнотизира съвсем буквално. такъв типаж просто си го представям как може да се зомбира целодневно...

четох, че британската педиатрична асоциация официално предупредила родителите на малки деца да не прекаляват с даването на смартфони и таблети на децата, защото се установило изоставане във фината моторика на деца, които твърде дълго време прекарват с тези устройства и прекрасно плъзгат с пръст, но не могат да турят три кубчета едно връз друго...

Няколко пъти съм чувала от учители /в Америка/ , че електронните игри едва ли не усъвършенствали фината моторика  ...

Моят син би си извърнал главата от монитора, но само ако насреща му са група деца, които може да забавлява. За жалост, рядко се намират.

Няколко пъти съм чувала от учители /в Америка/ , че електронните игри едва ли не усъвършенствали фината моторика  ...

ха ха ха, а  аз не бих се сдържала и бих ги попитала дали на лотарията са си спечиелили учителските лицензи

Даже ясно си спомням единия разговор - бяхме при директорката, когато ни тормозеха с ADHD на детето. Споменах, че съм ограничила до минимум телевизията и компютъра, а учителката ми се облещи насреща и каза пред всички: "Ама как така! Знаете ли колко помагат на фината моторика електронните игри!". Останалите кимнаха утвърдително  ... После съм го чувала и от преподавател и в частното училище.

Даже ясно си спомням единия разговор - бяхме при директорката, когато ни тормозеха с ADHD на детето. Споменах, че съм ограничила до минимум телевизията и компютъра, а учителката ми се облещи насреща и каза пред всички: "Ама как така! Знаете ли колко помагат на фината моторика електронните игри!". Останалите кимнаха утвърдително  ... После съм го чувала и от преподавател и в частното училище.

Ми кажи им, че за компенсация го караш да бродира хахаха

Аз честно казано като ми кажат, че едно или друго трбявало за моториката, въобще не обръщам внимание. Какво ще стане, ако примерно не се научи на 4 годинки да реже с ножица? Ще вземе да си остане нанаучено ли? Ми на мен ножица никой не ми е дал в ръцете до доста по-голяма възраст пък ето на сега режа без проблем. Не можех добре да държа химикалката на 7 години и пишех много грозно - е и? Да им имам проблемите. Те да оставят децата да си играят, моториката ще си я развият при нужда, не знам някой останал да не може да реже и да не може да пише, понеже късно започнал.

Всичкото това внимание към моториката идва  от там, че оценяването на тези способности е част от евалюирането на развитието на детето т.е. ако детето има някакви проблеми, да могат да имат маркери,за  да ги индентифицират. Ама нашите деца нямат проблеми, аз не смятам да се вкарвам във филми дали могат или не могат това или онова с ръцете си и да седна да ги карам да практикуват рязане ( примерно).

Ми кажи им, че за компенсация го караш да бродира хахаха

 

За тихи игри вкъщи сме големи привърженици на типа "лего".

легото е новото бродиране

за моториката, Боби, едно време логопедката така разправяше и картинка показваше - пирамидата на развитието върви най-отдолу с грубата моторика (ходене, тичане, седене, стоене), върху нея стъпва фината моторика (хващане, пускане, хвърляне, стискане, боравене с пръстите на ръцете) и върху нея пък стъпва речта и говорното развитие.

 

Момичета, който може наистина без значение от цената която "плаща" нека поне за малко да опита да осигури на детето си "синьо лято". Моите деца от както са се родили, първо заедно с мен, от миналата година и сами прекарват по 2 м. при баба и дядо на село. Правят точно това описано в статията, 10-15 деца на възраст между 2 и 12 г. играят с часове заедно на пътя, няма делене, няма таблети, няма скука. Измислят си най-различни игри и се забавляват. Търкалят се по пътя, по тревата, познават всички животни, "строят" си къщи от камъни и т.н. и т.н Наистина няма такава забава.
Моите момичета също много се забавялват заедно. Изобщо не ми се налага да използвам каквито и да е ел. устройства (не че бих), те просто си отиват в детската стая и могат в продължение на час да не излязат измисляйки си всякакви игри. Това е нещото което наистина много ме радва и да си призная дори се гордея с тях, че се разбират толкова добре и се забавляват заедно.

легото е новото бродиране

за моториката, Боби, едно време логопедката така разправяше и картинка показваше - пирамидата на развитието върви най-отдолу с грубата моторика (ходене, тичане, седене, стоене), върху нея стъпва фината моторика (хващане, пускане, хвърляне, стискане, боравене с пръстите на ръцете) и върху нея пък стъпва речта и говорното развитие.

  За връзката груба-фина моторика схващам, но другото не съвсем. Нещо не ми се връзва да ти зависи речта от това дали можеш да решеж с ножица, а още по-малко да практикуваш рязане, за да говориш по-добре. Аз лично можех да чета на 4, но пък не можех да държа добре химикалка на 7. Не виждам как рязането с ножица би ми помогнало на схващането на говорните особености. Сега като се замисля всички си бяхме толква нескопосани в държането на химикал или ножица, понеже не се наблягаше на това.

Стефи и аз много се радвам, че моите започнаха да си играят дорбе заедно. Наистина така си е по-различно, понеже винаги си имат дружка. Аз хем искам да ги пратя при баба им в България, хем не мога да си представя 2 месеца да са далеч от мен.

Е да, в твоя случай е така. Ние ходим всяка седмица или най-много да пропуснем една, въпреки, че не е близо, пътуваме 4 часа, но и на мен ми домъчнява, та затова
Обаче пък ако знаеш децата колко са щастливи там. Бяхме на Коледа, след това за Велик ден и една седмица след това започнаха да питат кога ще ходят пак при баба си. Нямат търпение, милите
Свободата е голямо нещо. Ходят боси цяло лято, всеки ден прекарват по два часа в басейна, яздят кон, Деси дори се научи да дои кози, да им слага инжекции и т.н.
Всичко е за наша сметка, винаги сърцето ще ни е свито за нещо, било когато са близо или далеч от нас. Но предпочитам моето да е свито, а те да са щастливи и свободни
Няма да понеса да отгледам едни саксийни деца, които да дондуркам цял живот. От това най-много ме е страх, така че нека се притеснявам сега, а за в бъдеще да съм спокойна, че ще могат да се оправят в не лекия живот, който ги чака

Стефи, много ви се радвам! И аз така си представям синьото лято...

Като си бяхме в България по - миналата Коледа, Тони търси интернет и кабелна само първите 2 дни. После тотално забрави за тях, а накрая не искаше да се прибираме. Голяма мечта му е да го пратим при баба през ваканцията, но за момента чисто "технически" ни е невъзможно да го осъществим.

Както повечето тук знаете, че от скоро живеем в Банско с мома София. Е, това беше и една от причините да се изнеса с двеста от София. Да, има стечение на обстоятелствата при нас, не може всеки да натовари багажа и да бяга на село. Но, благодаря на това стечение на обстоятелствата, което ще ми позволи да отглеждам детето си в малък град. Всички деца играят заедно, спокойствието на малкия град се отразява и на тях и на отношенията им. Няма нервност, няма дърпане на играчки... София само за седмица се научи на толерантност, дава всичко без да се замисля.
Компютър ползвам докато спи, тя гледа Маша и мечока и Франклин. Но повече от две серии не може да изгледа. Просто има игли в дупето. Живеем в хотел, което за момента ми е предимство. Като и доскучае, я свалям в басейна да плува или в детския кът. По това време на годината басейна е празен и е само за нея, има си личен треньор. При хубаво време на площадката до хотела, идеално поддържана, с ограда и много катерушки.
Чакам трайно да се оправи времето и да започнем с разходките в планината.
Обича много да ходи при баба си на село. Съседа до нас отглежда всякакви животни, на които тя е дала име. Слиза от колата, първо минава да си види кръщелниците, тогава влиза в нашия двор.

Свободата е голямо нещо. Ходят боси цяло лято, всеки ден прекарват по два часа в басейна, яздят кон, Деси дори се научи да дои кози, да им слага инжекции и т.н.
Всичко е за наша сметка, винаги сърцето ще ни е свито за нещо, било когато са близо или далеч от нас. Но предпочитам моето да е свито, а те да са щастливи и свободни

Това мисля и аз!

Явно ние държим рекордите с телевизията и филмичетата Да си кажа честно, не го ограничавам много, защото докато гледа един филм, прави още 10 неща едновременно. После ми преразказва филма, впечатлява се от сцени, реплики, накрая започва да играе сцени от филма или най-сладкото е като започне да измисля свой собствен. Може да ми го разкаже и с трейлъра даже
Не е ограничен и откъм излизания, книги и игри, но честно казано не съм на принципа, че всичко електронно трябва да се ограничава. Таблет нямаме, на смартфона иска да пипне някое "копче" с мое позволение, сега се учи на тъчскрийн и като гледам как реже, маже, лепи и рисува, по никакъв начин не спъва развитието му. Комуникативно и игриво дете е, затова смятам, че не трябва да го ограничавам и с електрониката - нека се научи на технологии, аз съм ЗА децата да знаят основни неща за работа с технологии, ако всичко е с родителски контрол.

Относно селата - всичко е прекрасно, ако има къде да си оставиш децата спокойно да играят и да обичаш селото като такова. Аз, съвсем откровенно си признавам, хич не понасям селската идилия, просто не ми е в душата. Ако сме за седмица най-много и откачам извън града, ставам нервна и гадна. Това не важи обаче за морето, там винаги ми е нирвана.