За да не повтарям грешките с детската градина, реших да отида да говоря с директорката още през януари. Обясних всичко и ме увериха, че няма да има проблем да я приемат в тяхното училище. Тъй като им казах, че детето ще има известни затруднения, поискаха да я видят и нея. На въпросната среща имаше някаква госпожа, която не се представи, но се държа доста неприятно. Попита ме дали това е най-близкото училище за нас и аз нали съм си откровена, им отговорих, че реално 31 ни е по-близко, но ние не се водим в района му и изначално сме с минус 15 точки, та няма смисъл. Как така? Сякаш аз съм определила кои улици са в района му и кои не. Но дори да беше в района ни, не искахме Мия да учи там. Логопедката ни и една друга учителка, които работеха с Мия, работеха в 31 училище и ни казаха, че показната амбициозност няма да е добра среда за дете с по-скромни възможности. Мина тази среща и като излезе класирането Мия я няма в списъка на класираните деца. Обадих им се и им заявих много ясно, че ако не ми дадат адекватна причина защо не е класирана, при положение, че имаше деца с по-малко точки от нас и бяха класирани, а ние не сме, ще подам жалба в инспектората и т.н. След няколко часа се обадиха и казаха, че документите й били останали при някого и затова е станала грешка и мога да отида да я запиша, та така. Кандидатствахме в 4 училища и само в едно я класираха -93 реално.
