0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #360 -: Май 04, 2013, 22:16:51 pm »
На мимозата децата и на другите ще приберат играчките.  :lol:
Много са възпитани. Няма две мнения по въпроса.

*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #361 -: Май 05, 2013, 13:58:40 pm »
Вече са големи и послушни, знам че където и да отида няма да се срамувам.
Така си е! Мъжът ми е много впечатлен от Криси и Дани  :D
А ти да не си посмяла тук да се оплакваш, защото ще те издам  :lol:
Благодаря за мнението, но не ме издавай  :lol: Имаме си трески за дялане още, но сме се разбрали да не си показваме магариите пред хората  :lol:
*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #362 -: Май 05, 2013, 16:49:46 pm »

Благодаря за мнението, но не ме издавай  :lol: Имаме си трески за дялане още, но сме се разбрали да не си показваме магариите пред хората  :lol:
Хихихи, аз викам ще се изчервиш, ама тя пак недоволна  :lol:
*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #363 -: Май 16, 2013, 19:36:38 pm »
Четиво по темата :)
http://colibri.bg/knigi/682/  :lol:


*

    бина

  • ****
  • 845
  • "Не вървете след никого, вървете само след себе си
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #364 -: Май 17, 2013, 08:07:29 am »
Много хубаво четиво,но в него пише по скоро как да контролираш техните нерви :lol:
*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #365 -: Май 17, 2013, 10:36:11 am »
бина Чела ли си я? Аз се чудя дали да я поръчам на някой следващия път като идва на тук :)


*

    бина

  • ****
  • 845
  • "Не вървете след никого, вървете само след себе си
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #366 -: Май 17, 2013, 14:22:31 pm »
Прочетох я дори два пъти,на мен ми допадна доста  дори приложих два или даже три съвета който действат и у нас :D
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #367 -: Май 17, 2013, 16:46:31 pm »
Детето ми започна да си прибира само играчките без да роптае и да иска помощ от някой от нас чак сега, когато наближи 6 години. Не съм истерясвала на тази тема, но постоянно съм го подканяла и не съм преставала да му повтарям, че трябва да го прави, защото играчките са негови и той ги разпхръсва из цялата къща. Намеквах, че изглежда са прекалено много и това създава трудности да бъдат прибрани и подредени. Е, мисля, че постигнах успех в две направления - вече прибира и подрежда сам и малко намаля ламтежа за постоянно купуване на още и още нови играчки.
И с придобиването на много други навици съм действала по този начин - не бързам, не пришпорвам детето, но не спирам да повтарям, че трябва да се научи да прави това или онова. Стигна се до там, сам да си определя, че когато стане на 5 или на 6 години вече ще прави едно или друго нещо сам и действително си следи и спазва тези обещания. На мене този подхов ми допада и се надявам, че по този начин с цената на търпение и сдържане на нервите макар и в един пои-късен момент детето ще придобие нужните навици, при това - трайно, което за мене е по-важно.
*

    Birdie

  • *****
  • 11040
  • Sviatoslav Richter (1915-1997) - Just listen!
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #368 -: Май 17, 2013, 18:27:19 pm »
Детето ми започна да си прибира само играчките без да роптае и да иска помощ от някой от нас чак сега, когато наближи 6 години. Не съм истерясвала на тази тема, но постоянно съм го подканяла и не съм преставала да му повтарям, че трябва да го прави, защото играчките са негови и той ги разпхръсва из цялата къща. Намеквах, че изглежда са прекалено много и това създава трудности да бъдат прибрани и подредени. Е, мисля, че постигнах успех в две направления - вече прибира и подрежда сам и малко намаля ламтежа за постоянно купуване на още и още нови играчки.
И с придобиването на много други навици съм действала по този начин - не бързам, не пришпорвам детето, но не спирам да повтарям, че трябва да се научи да прави това или онова. Стигна се до там, сам да си определя, че когато стане на 5 или на 6 години вече ще прави едно или друго нещо сам и действително си следи и спазва тези обещания. На мене този подхов ми допада и се надявам, че по този начин с цената на търпение и сдържане на нервите макар и в един пои-късен момент детето ще придобие нужните навици, при това - трайно, което за мене е по-важно.
Абсолютно подкрепям.
"Failure has a thousand explanations. Success doesn't need one."
"I live in my own little world. But everyone there knows me"
Sir Alec Guinness
***
Mistakes are the secret of my success.
*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #369 -: Май 17, 2013, 21:45:32 pm »
hope-love а какво правиш когато категорично откаже да си прибере играчките? Аз ако не извикам или изляза от стаята и кажа, че ако не прибере няма да се върна и да правим, каквото иска, изобщо не ме отразява. Смятам, че е много малък за да отказва или да казва "мама", а същевременно не мога да го сплаша с това, че ще ги изхвърля(подаря, скрия), защото той всъщност не играе с тях, а предимно ги пръска. Увещания да приберем заедно, да ми помогне или аз да му помогна не вървят, врътва се и си прави каквото иска, една вечер просто седнах в хола и казах, че докато не прибере няма да стана и той се тръшна в спалнята и заспа  :lol: наложи ми се на пръсти да ги прибирам.
Всъщност при мен контрола на нервите е необходим при мрънкане, че направо ме побърква, а нито казва дали има проблем или иска нещо. Вече започнах да си мисля, че у мен е проблема  :(
*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #370 -: Май 18, 2013, 08:48:16 am »
ми, хоуп ясно е написала какво прави - повтаря и чака, но под чака няма предвид 2 мин., а дни, седмици, месеци :wink: и пак казвам, мисля, че и в някоя от другите теми си говорихме, детето ти няма 2г., не знам как очакваш да си прибира играчките, честно, избързваш леко с някои неща :)
*

    бина

  • ****
  • 845
  • "Не вървете след никого, вървете само след себе си
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #371 -: Май 18, 2013, 09:25:31 am »
Винаги повтарям и не само на себе си "Какво очакваш от дете на няма и 2г."

Хоуп е права и аз също я подкрепям,повтаряш,повтаряш,многоооо говоря мазоли ми хвана езика вече,но това е положението.

Играчките се прибират само на игра и то не всеки път :D
*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #372 -: Май 18, 2013, 09:39:47 am »
Играчките се прибират само на игра и то не всеки път :D

подкрепям на 100%. това се отняся и за 2пъти по-големи от вашите мъници   :wink:
*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #373 -: Май 18, 2013, 09:44:59 am »
ми, хоуп ясно е написала какво прави - повтаря и чака, но под чака няма предвид 2 мин., а дни, седмици, месеци :wink: и пак казвам, мисля, че и в някоя от другите теми си говорихме, детето ти няма 2г., не знам как очакваш да си прибира играчките, честно, избързваш леко с някои неща :)
мдаааа, малки са на 2 години :wink:

Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #374 -: Май 18, 2013, 14:14:32 pm »
Мънички са още на 2 годинки. Може да им се показва как се прибират и подреждат играчките, да прибирате заедно, да се създават някакви начални навици. Не мисля, че на тази възраст е време да им се поставят ултиматуми, да се караме и да налагаме каквито и да било санкции за неподреждане на играчки. Ако детето провява само желание след като му е показано и е подканено да събира - добре. Ама ако се опъва, май е по-добре да се забрави известно време за тази работа. Аз си спомням, че се бях нервирала, че отказва да се храни сам в къщи на 2 и половина ли беше на 3 години ли. Тогава някой ми подхвърли, че трябва да отстъпя крачка назад и да не го карам известно време да го прави сам. Дори да не му говоря по тази тема - че е голям, че може и пр. Така и направих и нещата скоро си дойдоха на мястото. Тъй че - това е изпитан подход. Щади психиката и на децата и на родителите според мене.
*

    elle22

  • *****
  • 1645
  • La donna `e mobile ;)
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #375 -: Май 18, 2013, 16:22:26 pm »
Тъй че - това е изпитан подход. Щади психиката и на децата и на родителите според мене.

И ние сме на този принцип. А за щаденето на психиката на малки и големи ми се щеше да проумея преди десетина години още  :wink:.
*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #376 -: Май 18, 2013, 22:34:03 pm »
Ами просто това е нещо, което е правил половен година, не ми се вижда нормално през тия 6м да е бил голям и да го е правил. Иначе за чакането сте прави, но избеснявам на моменти, като вчера. Имам чувството, че просто става по-нервен на моменти и ми тропа и по цял ден прави беля след беля.
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #377 -: Май 18, 2013, 23:39:25 pm »
На 2 години дъщеря ми още джвакаше биберон, пръскаше играчки из целия апартамент и не се сещаше да ги прибира.. показвах и повтарях често, че играчките са нейни и трябва да ги пази и прибира ако иска да ги има дълго време. Много по-късно разбра тънката ми мисъл по отношение на 'прибирането'. Към настоящия момент в повечето време си прибира нещата, но пък и не пръска толкова, колкото преди..
Старая се да въвеждам навиците един по един и с времето/възрастта да ги увеличавам.. На пример от много ранна възраст уча и настоявам, че ръцете се мият след прибриране от разходка.. след това допълних рутината със 'събуват се обувките', 'съблича се якето и се закача' и т.н.. 
В Монтесори градината, където ходи следват подобен принцип - въвежда се рутина за научаване (примерно постилане на килимче за игра и прибирането му), след като детето свикне с нещото, се пристъпва към свикването с друго и така постепенно се увеличават 'полезните навици'.
Не всичко ми се получава от раз, но гледам да не правя драми.. Като например от поне две години приканвах към самостоятелно обличане с неголям успех, но с тръгването на градина за 2 месеца отбелязах голям прогрес.
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #378 -: Юли 14, 2013, 12:16:34 pm »
Как да контролирам нервите си ме научиха самите деца. Просто всичко минава на игра, не се впрягаш, ако не стане от раз дишаш дълбоко ;-) и пак опитваш. При нас играчките са живи същества, на които им се спи, които се хранят преобличат къпят и си говорят с нас. Сега ми е най-трудно, защото имам първи пубер на 2,5г. и тинейджърски пубер на 14г. Средното ми дете на 4,5г. май е най-разумна от всички. Слава Богу тя е послушна и ми помага много. Тя е във възрастта, в която иска да участва във всеки процес у дома. От нея се уча най-много. Просто следвайте децата си те знаят много! И не позволявайте да изгубите детското в себе си! Просто е...с децата бъди дете. Влез в неговия свят и ще го разбираш по-лесно. Знам, че сивото ежедневие е проблем и грижите ни по обезпечаване на битовите нужди, но...! :) Бъдете добри, любящи и грижовни майки! Не е лесно :) но е супер готино! 
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #379 -: Юли 15, 2013, 10:23:28 am »
Не е много по темата, ама като продължение на нещата, които съм споделила по-рано за търпението и резултатите, които идват по-късно. Моят малък 6 годишен мъж, който съвсем скоро едва се научи да си подрежда играчките, онзи ден хвана прахосмукачката уж на игра /че е нова и му е интересна/ и почисти на бърза ръка хола и спалнята :), включително - много старателно залягал под леглото. Баща му снимал с телефона и ми показа как е чистил от долу, че аз бях в друга стая. Трогателна гледка! Мисълта ми е, че ако решат сами да направят нещо - цена нямат. А постоянното натякване и заставяне да вършат неща, за които още не са готови, води само до по-голяма съпротива.
Не бива да възприемаме отказа на 2-3 годишно дете да свърши нещо като инат или непослушание. Неговата психика още не е така развита, че да може във всеки един момент да си наложи воля да свърши нещо, макар мама да му казва, че редно и нужно. Може детето да е уморено, да е в лошо насторение, да има други очаквания за заниманията през деня или за конкретния момент - да възприема като вид игра отказа и ответната рекация на родителя, да търси повече внимание, като педизвиква конфликт. То не може да ни обясни с думи защо именно сега отказва да подреди играчките или дрешките, но със сигурност има някаква своя причина да се държи така. Не бива да  крещим, да заплашваме и да наказваме толкова малки деца за подобен род неподчинение. Трябва да намамерим други начини да ги убедим или просто - да се откажем. Това не е родителска слабост, а  по-скоро -мъдрост, според мен.