Здравей drsleep,
Септември ще навърша 44. Бременна съм за първи път в живота си. Няма да казвам какво имам зад гърба си. Няма значение какво и колко е. Това е достатъчен стимул ... мисля.
Продължавам ужасно много да се страхувам, борбата все още не е приключила. Дори не съм се зарадвала още, не смея.
Успех на всички и наистина не губете надежда и се борете до последно, единственото по важно по този  път е човек да не загуби себе си.

Здравей, drsleep!

На 41 години качеството на яйцеклетките все още би могло да позволява успешна бременност, но е важно да разберете защо предишните опити ин витро са били неуспешни и дали сегашните ти хормонални изследвания дават надежда. Най-точно ще ти опише ситуацията репродуктивен специалист, на който се доверяваш.

Моят скромен опит при ИЯР (2 опита ин витро със силна стимулация и 2 опита ин витро на стимулиран спонтанен цикъл) показа, че с моите собствени яйцеклетки не се получи. Просто ембрионите нямаха потенциал за живот. Реших да опитам с донорска яйцеклетка и сега съм бременна с близнаци  . (Тук тихичко да кажа, че съм на 47 ) Това обаче е моят избор. Споделям това, за да те окуража да действаш. Щом имаш цел, има и начин. Успех!

Здравейте момичета,
И аз отдавна не съм писала. Накратко- на 44г с две деца . Втори брак / с много по-млад мъж/ Искаме бебенце. Миналата година радостта ни беше кратка, кухо яйце ,кюртаж и т.н. Отчаях се и се отказах. Дори не влизах във форума.Но от един месец насам ,продължаваме с борбата. И ако трябва да съм честна ,влезнах във форума и толкова се зарадвах за забременелите, и изпитах някакво огромно щастие в душата си. Чувствам ви като семейство, с всичката мъка и радост ..............Дадохте ми кураж и ще продължа. Годините нямат значение. Поздравявам ви, за избора да бъдете майки!

Здравейте avallon и beata,
благодаря ви за подкрепата. Тихичко ви стискам палци и ви пожелавам успех до края и да гушнете така мечтаните бебчета.
Хормоните ми са добре, но антимюлеровия е нисък - 0.41. Това е притеснително  . Отговарям лошо на стимулация, естествено. Предпоследният опит - 2 ембриона с прилично качество - отрицателен тест. Последният - един ембрион, но като по учебник - за това се имплантира вероятно. За съжаление за кратко. Дано да уцелим някоя качествена яйцеклетка. Направих всички възможни изследвания след миседа - кариотип (норма), антифосфолипидни (норма), SDI фрагментация при мъжа ми (норма), има леко завишени NK клетки (с тях ще трябва да се борим, макар че доста противоречиви неща четох). Това е за сега. Ще пиша при новини. Успех на всички в трудната борба!

Здравей drsleep!
Не се отчайвай от това, че се е случил мисед-а, радвай се че си забременяла естествено ( дано ме разбираш правилно)! Щом си забременяла веднъж, ще стане пак. Аз самата между първото и второто дете имах 3 миседа, които бяха толкова рано, че можех изобщо да не забележа че съм забременявала-правих си много чуствителни тестове за бременност и те от положителни ставаха отрицателни, а след няколко дни закъснение ми идваше. И кръвни тестове правех-да не реши някой, че уринерните са грешали... Знам колко опустошително е това за психиката...За съжаление, на тези години качествените яйцеклетки се появяват по-рядко, но това не значи, че трябва да се отчайваш! Просто ще чакаш спокойно твоята. Бих ти препоръчала да пиеш Fertilaid за жени - аз го пих в месеца, в който съм забременяла с малката дъщеря. Храни се здравословно и опитай да си спокойна, а аз съм сигурна, че когато много силно искаш нещо, то се сбъдва!

докато имате възможност и желание да продължавате опитите, все има шанс да се уцели онази "добрата" яйцеклетка, която да доведе до успешен резултат.
това е то, на нашата възраст... друго няма какво да се направи.

докато имате възможност и желание да продължавате опитите, все има шанс да се уцели онази "добрата" яйцеклетка, която да доведе до успешен резултат.
това е то, на нашата възраст... друго няма какво да се направи.

Исках само да добава, че само с чакане и вяра, че нещо ако много искаш ще се случи нещата не стават. Изпила съм огромно количество добавки, но качеството ми на яйцеклетките не се одобри, не съм и с ИЯР (учудващо), с минимална стимулация яйцеклетки дал господ, но бройката не е от значение.
drsleep, добре е че действаш и си се обърнала към специалист. Време за чакане на хубавата яйцеклетка да се оплоди спонтанно (и със силно желание) няма .
Успех!!!

о, avallon, аз изобщо нямам предвид да седят и да чакат спонтанно забременяване!

имах предвид, че на тая възраст, ако не искаш да заченеш с донорска яйцеклетка, то единственият ти шанс е инвитро до дупка (дупка на яйчниците или на портфейла), па ега някой път се уцели качествена яйцеклетка и стане работата....

ти ако знаеш трети начин - кажи ми го?

Аз съм пример за човек, при когото инвитрото не проработи. Имам 4 ИКСИ, 3 забременявания от тях и 3 спонтанни аборта между 8 и 14 г.с. Правила съм си всякакви изследвания и нищо от никъде не излезе като причина за абортите.  Месец след последния кюртаж забременях спонтанно и бременността ми приключи с едно прекрасно здраво бебе. Вливах имуновенин през цялата бременност заради гранични НК клетки - всичките си пари дадох за това (заплати имам предвид - едно вливане заедно с изследванията излизаше около 800лв - и това ставаше всеки месец). Вече родила първото си дете, знаех, че ще забременея пак спонтанно и това се получи. При втората бременност не съм вливала нищо и родих още едно прекрасно здраво момиченце. Така че понякога инвитрото не е панацея, да не говорим че не може да се прави неограничен брой пъти (за финансите изобщо не говоря). Имам си теория защо с инвитро не стана, но ще се нахвърлите върху мен ако я споделя 

Кристъл, няма да ти се нахвърли никой, не се притеснявай, тук сме за да си помагаме, а не да си вгорчаваме живота. Той и без друго горчи без щастието, за което всяка от нас мечтае. Така че, нека споделяме, без да се огорчаваме взаимно.
Аз за себе си все още се лутам между възможността да продължа с опит с донорска яйцеклетка или да се реша на осиновяване или да се откажа съвсем или да продължавам с опитите, както досега ... На нашата възраст шансовете да се уцели правилната яйцеклетка наистина са нищожни. Поне при мен въпреки чудесни ембриони на 5-ти ден, се получи бременност, завършила в 8-ма седмица поради генетични аномалии на плода. За съжаление, нищо в анализа на външен вид на ембрионите не подсказваше евентуални дефекти и ембриолозите бяха убедени, че този път ще се получи. Това бе и моето желание, да се чака до 5-ти ден. Е, получи се, но не както трябва. По тази причина, и след общо 3 аборта и множество неуспешни опити ме е страх от варианта пак да се получи спиране на развитието на ембриона или, недай Боже, отново увреден плод. А не знам как да определя категорично решение в полза на донорски опити. Тук изобщо не говоря за пари - финансовото натоварване е огромно, но то бе такова за нас и до момента. Просто ми е трудно да приема мисълта, че детето ми не е мое биологически и ме е страх, че може би никога няма да успея да го почувствам като свое ... Със съпруга ми нямаме деца, той толкова ме подкрепя и извървя целия този път до мен и знам, че му дължа този жест и бих го направила заради него. Как обаче и да повярвам в такъв изход, не знам ... Ще бъда благодарна на всяко мнение, съвет, споделен опит, може и на лични. Сигурно звуча глупаво или бездушно, но, моля ви, не ме съдете строго - трудно ми е, признавам си и затова търся помощ.

qui sa, много добре разбирам колебанията ти. Доста момичета са преминали през същите съмнения и тревоги. Аз трудно стигнах до решението да опитам с донорска яйцеклетка. Бях изправена и пред въпроса за донорска сперма (както някои от момичетата тук си спомнят от темата, която пуснах). От неуспешните си опити се убедих, че няма смисъл повече да упорствам с мои яйцеклетки, бях направила доста. За себе си прецених, че искам да имам дете, независимо дали ще прилича на мен, дали близките ми ще ме подкрепят, дали ще съм сама или с партньор. Просто знаех, че съм готова да му дам цялата си любов и грижа. Бях решила този опит да е последен и след това да подам документи за осиновяване. Явно Господ беше решил нещата да се случат по този начин. Че и двойно .

Каквото и да решиш, важно е да си спокойна с решението си и съпругът ти да те подкрепя. Не бих агитирала никого за донорски опити или за ин витро до дупка. Всеки намира решението, което го удовлетворява. Вярвам в твърдението, че съдбата помага на подготвените. Трябва да действаш, ако искаш нещо да се случи. И с Божията помощ ще намериш най-добрия за вас вариант.

Crystal, същинска късметлийка си !

Късметлийка съм без съмнение  Моите две яйцеклетки, дали живот на най-скъпото в живота ми не бяха сред 35-те, които произведох при четирите опита инвитро. Дали си загубих времето, продължавайки силно да искам и да вярвам, ровейки в търсене на информация за проблемите със спермограмата, за възможните решения и за ефектите от тях? Нашият проблем беше мъжки фактор. Преодоляхме го с пиене на една доста скъпа добавка, но го преодоляхме! Като се има предвид, че според докторите дори и за инвитро не ставал материала, та правихме ИКСИ-та. 4 години не сме правили опити за естествено забременяване, защото тичахме непрестанно в клиниката-инсеминации, инвитро ...Нямаше почивка, отпуска, събота и неделя. Та не знам кое е губене на време.

Здравейте и от мен. На 43 години съм. Последните 6 години съм преминала през няколко инвитро опита и множество пункции на ЕЦ. С намален към изчерпан яйчников резерв съм и вървя към донорска програма. И аз като някои от вас все още се надявам на чудо, да уцеля някоя хубава яйцеклетка и нашето бебе да да бъде наистина наше. Много пъти съм се отказвала или моят лекар е губел  надежда за мен.   След месец-два отново отивам с надежда в клиниката, където започваме отново пункции, прием на естрогени, тестостеронови лепенки и всичко, което би помогнало за събуждане на яйчниковата ми функция. Незная дали човек може сам да се откаже от това най-смислено и велико нещо на света - да бъдеш майка, да отгледаш и възпиташ дете, което да е плод на твоята любов... Преминала съм през болка, мъка, отчаяние, безверие, надежда. Всяка година си поставям някакъв измислен за мен срок за край на процедурите и когато дойде края на годината, някак намирам сила и оправдания, че не всичко съм направила и че зная, че лекарят не е Господ, посттоянството и упоритостта в този живот трябва да се възнаграждават. Или поне така ми се иска...
Обичам съпруга си много. Преди година кандидатствахме за осиновители и там за сега нищо не се случва. Е, момичета след толкова много затишие, се надявам на чудо, на буря, на много деца за всички нас.
Сега отново ще опитвам на естествен цикъл или стимулация с клостилбегит, пък ще видим какво ще стане. Стискам палци и желая успех на всяка една от вас. Ще пиша за всеки мой напредък, пък дай боже и успех. Успех като един положителен тест.

нека да правим разлика между мъжки фактор и "възрастов женски фактор", все пак...

много са различни нещата при жените над 41-42 години, много... да не си описвам пак случая, че съм го правила няколко пъти вече.

qui sa, от сърце ти пожелавам да намериш твоето решение.

и аз да разкажа моята история - може да помогна 
следващата седмица ще стана на 43 . от 5 години се въртя в същия омагьосан кръг като по-голяма част от вас - 1 икси 3 яйцеклетки, само 1 оплодена - отрицателен резултат /някой казваше да се търси причината за неуспеха - некачествени яйцеклетки и точка/.
2 икси - зверска стимулация - три негодни яйцеклетки - изобщо не стигнах до трансфер.
2 ЕЦ - няма яйцеклетки.
2 стимулации с клостил - една биохимична бременност
междувременно изпити тонове добавки струващи купища пари - никакво подобрение на яйцеклетките;
лекарят ми се отказа от мен - точните му думи бяха "човек трябва да знае къде да сложи чертата"
ходих в Истанбул - там са майстори на стимулацията и надеждата, че ще извадят моя яйцеклетка пак се събуди. да ама не - 6 месеца се въртях в порочен кръг - високо ФСХ, на следващия месец - кисти /спряха да се пукат фоликулите/
примирявам се и се насочвам към осиновяване - да ама не - появиха ни се обективни пречки за осиновяването - безизходица

взимаме решение /много трудно/ - ще направим още един опит, но тъй като той ще ни е категорично последен по психологически, физически и финансови причини - то трябва да направим нещо да преодолеем основния проблем качеството на яйцеклетките - донорска яйцеклетка единствен шанс

е, сега съм бременна - с близнаци.  и аз не смея да се зарадвам ...... живея от преглед до преглед - направо съм се вцепенила 

но се оставям в Божите ръце - нали Той има план за всеки от нас 

нека да правим разлика между мъжки фактор и "възрастов женски фактор", все пак...

много са различни нещата при жените над 41-42 години, много... да не си описвам пак случая, че съм го правила няколко пъти вече.

qui sa, от сърце ти пожелавам да намериш твоето решение.

Вторият път родих на 41-това не е ли възрастов фактор(или 5 дни преди да навърша 41)? Да не споменавам за примери на изчерпан яйчников резерв, забременяли естествено. Не виждам как инвитрото ще направи некачествените яйцеклетки качествени. А това е сериозно хормонално натоварване. Нищо изкуствено не е по-добро от естественото. Споделям вече за кой ли път моя личен опит с желание да помогна на тези, които имат желание да ме чуят. Но не виждам нужда от подигравателния тон на някои от вас.

Вторият път родих на 41-това не е ли възрастов фактор(или 5 дни преди да навърша 41)? Да не споменавам за примери на изчерпан яйчников резерв, забременяли естествено. Не виждам как инвитрото ще направи некачествените яйцеклетки качествени. А това е сериозно хормонално натоварване. Нищо изкуствено не е по-добро от естественото. Споделям вече за кой ли път моя личен опит с желание да помогна на тези, които имат желание да ме чуят. Но не виждам нужда от подигравателния тон на някои от вас.

Почувствах се гадно след поста ти.
 Нищо изкуствено не е по-добро от естественото,казваш.А ако беше без тръби така ли щеше да говориш?
Мразя да се изказвам само за идеята,ама моят опит е следния:нито една бременност преди да ми премахнат тръбите.Е-имах хидросалпингс,нормално.Без тръби няколко стимулирани и два на естествен цикъл-нищо.Притеснени бяхме много финансово.Теглихме и кредит от банка,от приятели взимахме...
И когато вече се отказах от опити,Док каза:Ще стане-нека опитаме за последно,повярвай.Намерих благодетел,който ми подари цялата сума.Човек с голямо сърце,който направи жеста за нас.Това е най-големият човек за нас!
Успокоих се и повярвах,оставих се по течението,не се интересувах какво следва как трябва или не да се случи,или колко ще ни струва.Точно тогава се случи-с моя яйцеклетка.И имах една безпроблемна бременност.
Между другото тази година април месец успяхме да погасим и последното задължение.Пак не сме цъфнали финансово,ама сме щастливи със Слънчицето,което огря дома ни.Бих извървяла отново пътя да я имаме без да се замисля,струва си всичките изплакани сълзи,всичките часове,прекарани в клиниката,всичката болка и мъка,която изпитвах.Родих се с нейното раждане.

Crystal, все пак си забременяла на 40. Съвсем друг е въпроса, че ИЯР и влошено качество на яйцеклетки може да има и на значително по-млада възраст. На всеки случая си е частен. За теб ИКСИ може да не панацея , но за мнозинство от жени, както каза Jam е, особено в предвид възрастта над 41-42. Коментара тръгна по случая на ira.EG , а тя не споменава за мъжки фактор. Открий разликата  .  Както каза моя доктор след 40 може и се очаква във всеки един момент нещата рязко да се влошат от към качество,  резерва вече е започнал да се озчерпва. Не случайно е сложена границата 35 години от доста по знаещи хора, от там нататък се приема, че започва обратното развитие - при някой по-рано, при други по-късно. По отношение на добавките има разлика мъже/жени, до толкова, че аз не съм чула за чудеса при жени особено над 40. Аз също съм изпила огромни количества и не помръднах и на йота, да не говоря какъв оборот направих на една аптека за сметка на и сем. бюджет - твърде осезаемо. И твърдя, че загубих много ценно време и средства.

qui sa, не се оставяй на предрасъдъците си. За себе си знам, че едно дете дали биологично , дали осиновено, дали с донорски материал ще го обичам еднакво силно. Опит след опит (инсета ИКСИ) и когато доктора ми каза , че почти нямам шанс, продължих да упорствам с една лека стимулация , после още една(8 лоши Я), една изтървана и една пак лоша на ЕЦ , трансфер на 3 замразени от преди и пак отриц. тест , най накрая се убедих - отново загубено ценно време и много средства от опърпания вече бюджет.  Не искам и да си спомням за емоционалното си и физическо състояние - стрес от серията процедури в поредни месеци какво ще стане, стрес да не загубя работата си (отсъствия през ден през два  на никой не се нравят), ставане по тъмно, пътуване, прегледи, пункции, връщане, работа, неминуеми грешки произтичащи от преумора , на практика почти без почивни дни .... Убедих се истински, че това е МОЯ начин. Донорска Я. Решението взех мигновено.Казах  на мъжа ми - реакцията му беше сякаш цял живот е знаел, че така ще стане - готов беше. До ден днешен (дори в момента) само като се сетя за безприкословната му подкрепа (на иначе чепатия му характер) се разплаквам.  Нито за миг не ми е позволил да  задълбавам за после  - дали , какво и ако,.... qui sa, не се опитвам да налагам мнението си - само разказах накратко част от преживяното.
cinic, и аз съм с такива чувства. Предплагам и повечето с такива перипетии, на тези години, по пътя на единствения си уловен шанс за рожба. С цялата си душа успех!

Момичета,

Странен ми изглежда този разговор за естествено и изкусвено. Някой наистина ли смята, че след ин витро се раждат "изкуствени" деца? Или че преодоляването на репродуктивни проблеми е намеса в природните закони? Не го приемайте лично, но щом сме в този форум, вероятно вече сме стигнали до извода, че съвременната медицина помага при проблемно зачеване. То и затова се нарича асистирана репродукция, а не магия. В крайна сметка медицината дава нови възможности, но всичко е в Божиите ръце. Това, че при някои се получава без АРТ - чудесно! Но при други просто няма друг начин, а това е шанс.

Донорстовото е една съвсем отделна и специална тема. И тя засяга предимно жените на 40+. Когато се колебаех дали да опитам по този начин, нито за миг не съм си помислила, че има нещо противоестествено в това. По-скоро имах терзания от личен характер. Всяко майчинство е благословено! Дали естествено, дали ин витро, дали донорско, дали чрез осиновяване - резултатът е желани и обичани деца.

Моля ви, не се вкарвайте в недоразумения. Тук споделяме личен опит, пък ако някой иска, може да се възползва от него.

Направих всички възможни изследвания след миседа - кариотип (норма), антифосфолипидни...

Имате и кариотип на съпруга, нали?