Елена, изчетох те внимателно. Изобщо не ми е предмет на поста да определям кой метод на захранване е "по-добър" и пр. Съвсем друго си мисля.
Аз не захранвах по твоя начин, но в крайна сметка съм постигнала същия резултат за същото време. В този ред на мисли - пресилено ми е да говорим за "ползи", защото аз нож купих преди два месеца, а "номерът с двете вилици" е отпреди 4 у нас... Въпреки, че когато Дани беше на 6 месеца, с лъжичката му загребвах аз и му давах в устата, вместо да му загреба, да му я подам, той да разсипе, омаже, къде улучи, къде не...и? Ползата каква е точно? Очевидно не е да не е се е научил да се храни сам, да се храни с прибори, на маса с хора и подчертвам дебело - не се е научил на тези неща по-късно от Ади.
Говоря само за себе си по отношение час/количество приета храна. Когато беше на АМ, той си установи режим кога и колко, аз не съм се месила никога. И като казвам не съм се месила - моят син на 10 месеца в 3 през нощта си ядеше дозата АМ и през ум не ми е минавало "да го отказвам", та не - наистина не съм се месила. Когато вкарах твърда храна - часовете не съм ги избирала аз, а действах според часовете, които той си беше задал от АМ и следвах как ги променя с промяна на менюто. Т.е. да говорим, че детето ми е било хранено под час защото АЗ така съм решила не е вярно. Аз съм предлагала храна в обичайния за него час т.е. във времето когато той търси храна, според установения
лично от него график. Поради простата причина, че аз познавам часовника и аз приготвям храната - нормално е да съм я предлагала в някакви часове, когато очаквам да пожелае да се храни. Ако е отказвал тогава - предлагала съм по-късно. Ако не желае да яде конкретно нещо - не съм настоявала, предлагала съм друго. Ако не иска да яде повече - не съм хранила повече т.е. да го насилвам, да настоявам...като не иска - не иска. В тези случаи обикновено огладняваше по-рано от обичайното за него, аз го очаквах, ,бях готова с храната, изяждаше си всичко с кеф и драма няма. Какво, като аз съм му давала в устата през първите месеци? Нищо. Бърсала по-малко и съм била сигурна, че е изял всичко, което е искал да изяде, вместо да го попилее по пода. Всичко, което би могъл да яде с ръка на определена възраст съм му давала възможност да го яде така, едновременно с това, че съм го хранила със супа, или някакво по-течно ястие аз. Може и да е чиста случайност, но Дани не се е давил с никаква храна, или течност до ден днешен - независимо аз ли съм я дала, или той се е самообслужил. За протокола: от 6 до 10 месеца е хранен с пюрета, от бурканчета, вкл и такива с парченца в тях и съм го хранила предимно аз.
Както съм казвала и по други поводи - не знам какво е "спяшо дете", но и злоядо не знам какво е.
Не съм се фиксирала никога в процеса, следвала съм някакви общи препоръки кое, кога, как и най-вече си следях детето. То е чудесен ориентир за всичко и често пълен антипод на всички изписани и доказани някъде от някого неща.
Говорим тук за резултати от едно, или друго обаче. Да дадеш на едно 6-месечно бебе лъжица, да очакваш да се нахрани ефективно само с каквото пожелае...е една просто безкрайно излишна хамалогия лично за мен. По същия начин можеш да опиташ да свалиш памперса на някое на 12 месеца /и такива опити има и до ден днешен/, но от цялото упражнение - опиталите научават само едно: че реален шанс да свалят памперса имат от две годинки нататък. Предишната една година опити за същото е просто опити, занимавака за родителите, може за някои дори да е забавно това, но просто - не е ефективно. Това, че си дала лъжица по-рано, че Ади ядяла с ръце каквото й предложиш преди някои други деца...никакво значение няма. И тя очевидно е усвоила определени умения по времето, когато са ги усвоили и другите деца, захранвани и хранени по различен начин. Всяко нещо - с времето си както се казва. И в този случай - важи абсолютно същото правило.
Има и една "отметка" по него, която не е маловажна никак. Децата, които не са кърмени - нямат възможност да хапнат, похапнат от "това на масата" и ако не им се е понравило, или са останали гладни - да виснат на гърдата на мама по кое да е време и да си вземат нужното им. Родителите хранещи с АМ и същевременно захранващи - нямат друг ориентир за "достатъчност", освен определени /базово/ количества храна на ден. Това, че следят в общи линии този параметър - изобщо не ги прави "лудите с лъжицата и шишето" уверявам те.
Та за "ползите", които изтъкваш в случая - няма такива както виждаш. Реално говорим- не за какво си мислиш ти и какво пише някъде на теория. Каквото и когато е правила и прави Ади - същото е правил и прави Дани /и много други деца/, по приблизително едно и също време, въпреки разликите в начина на хранене и захранване. Децата ни са на приблизително еднаква възраст, та са сравними нещата по въпроса. Нямам против, че ти е било по-забавно, по-естествено и по-приятно така да процедираш. Хич даже. Казвам единствено, че си постигнала същия резултат, по същото време, по което са го постигнали и други постъпили различно от теб. Ни повече - ни по-малко както се казва, останалото е в главите ни.
И моля те, обърни внимание, че аз не ти критикувам метода на захранване и хранене. Казвам единствено, че "ползите" от него, които описваш като предимство са химера. Съвсем същото се случва и по "другия начин".