Здрастии

Папи, дано твоят колега, който е казал "Щом сте преживели първата година на първото дете и не сте се разделили, значи сте родени един за друг", да е прав!

Мешко, евала наистина за търпението да се справиш със системата на ИСОДЗ.

Гальонди, не ти е лесно в чужда страна, с две бебета, друга култура. Няма да те съветвам да гледаш да си спокойна, защото това също са глупости. Жената е спокойна, когато има разбирателство и подкрепа. Недоспала и неразбрана - трудна работа. Децата ще растат и ще разбират все-повече и ще стават все по-интересни за общуване. Таткото ще може все-повече да помага в грижата за тях. Така, че горе главата!

А сега да разведря малко темата. Не си позволяваме да се караме пред детето, но в редките случаи, когато си повишим тон един на друг за нея не е каране помежду ни, а този, който вика по-силно се "кара" на другия Това е, защото все на нея й се"караме". Но звучи много смешно въпроса: "Мамо, ти се караш на тати,защото еди какво си ли?" И задължително изтъква някаква "причина" поради която му се "карам". Много са смешни малките
Ники, пропуснах да ти честитя добрите резултати. Като минала по тоя път знам какво ти е на душичката..Дано нямате занапред поводи за притеснения! Целувки на мома София!

Не мога да ги разбера такива мъже, които просто само присъстват в отглеждането на детето. Ако не друго, поне съм попаднала на баща на детето ни, който не се свени и скътава относно гледането и възпитанието. То си е до човек. Според мен не може да се промени баща от неинзаинтересован в обратното.

Жбрул, мъжът ти как се съгласи на раздяла?

Не мога да ги разбера такива мъже, които просто само присъстват в отглеждането на детето... То си е до човек. Според мен не може да се промени баща от неинзаинтересован в обратното.

Не съм съгласна. Докато детето е малко и му е нужно денонощно кърмене/хранене, дундуркане за приспиване и успокояване заради колики или зъби, е естествено и неизбежно предимно майката да се занимава с него. Особено ако майката си е в къщи с детето. Бащата може да помогне с това или онова, но черезвичайно.

Според мен първата година - две товарът пада предимно върху майките и да се приеме това отрано спестява излишни кавги.

Зависи, Цигу! Моето бебе не е кърмено, захранено е след родилното от баща си, защото аз бях с бронхит и ме беше страх да не заразя малкото. Също и трудно се възстанових от секциото, и пак той гледаше бебето изцяло. Бебето не е имало колики, не е приспивано, и не е носено на ръце. След 3 -ят месец баща му замина за чужбина и в отглеждането се включиха моите родители. Сега с тях се редуваме в гледането през деня. Баща ми много се радва, че присъства на прохождането на детето, защото той не е присъствал на моето. Аз сега се занимавам основно, но имам и свое лично време.

Smaraidi, 1% от майките са така , останалите 99% са както Цигу описа

Аз въобще не съм съгласна с цигу, че трябвало да приема, че товарът трябвало да падне върху мен, за да има мир. Какво му е ненеормалното бащата да си донурка и успокоява плачещото бебе? Той  би трябвало да върши особено дундуркането или сменянето на памперси, понеже ако е кърмено бебето, ти незибежно трябва да ставаш  повече през нощта и без това, та поне в другото може повече да помогне.

Някой да е сменял личен лекар на дете извън предвидените месеци юни и декември? За съжаление май некомпетентност не влиза в причините за смяна на лекаря.
Днес заведох Алекс при пулмолог на частен прием заради честите боледувания и неспиращата кашлица вече 10 дни въпреки лечението и се оказа че детето е с бронхит, пък личната й лекарка я лекува от алергичен ларингит.
Замислих се как със смяната на предишната лекарка Алекс спря да прави бронхити, а то ще излезе, че сегашната ни лекарка не недочува.
Дано поне не се дърпа да даде амболаторни листа и други такива, съпровождащи болестите, за да ги занеса на пулмулога при следваща болест.

Аз въобще не съм съгласна с цигу, че трябвало да приема, че товарът трябвало да падне върху мен, за да има мир. Какво му е ненеормалното бащата да си донурка и успокоява плачещото бебе?

Ненормално е да очакваш бащата да приспива бебето, да го храни, да го облича, да си играе с него, да го разхожда И същевременно при всички тези дейности да взима правилни решения, без ти да се намесваш и да помагаш. Това поражда кавгите - ти да очакваш и да искаш той да знае и да може и без теб, за да се изкъпеш/нахраниш/излезеш/спиш/свършиш нещо друго, несвързано с бебето.

Товарът е не да го друснеш в ръцете на бащата за половин час, а постоянно да знаеш и предугаждаш три стъпки напред в грижите за бебето, защо плаче, какво не му е наред и кой е най-добрият начин да бъде успокоено. Познавам само един мъж, който правеше всичко това, но той е бяла лястовица.

Ненормално е да очакваш бащата да приспива бебето, да го храни, да го облича, да си играе с него, да го разхожда И същевременно при всички тези дейности да взима правилни решения, без ти да се намесваш и да помагаш. Това поражда кавгите - ти да очакваш и да искаш той да знае и да може и без теб, за да се изкъпеш/нахраниш/излезеш/спиш/свършиш нещо друго, несвързано с бебето.

Къде прочете че съм казала, че очаквам да не участвам в гледането на детето си?

Не съм аз непрочелата. Добре се изразявам и ясно пиша. Ти не четеш или не искаш да прочетеш и разбереш.

О, не започвайте да се дърлите, моля ви. Факт е че майките гледат повече  бебето, но трябва да се намери златната среда между пълната незаинтересованост и тоталната грижа от страна на бащата.

Мъжът ми се грижи много за децата. Понякога прекалено, прекалено много  . Голяма част от проблемите ни идват от това, че той вероятно е роден за... майка  . В темата за кърменето някой беше постнал материал за кърмещите бащи и съм много доволна, че не му дойде подобна идея на времето  . Не разделям мъжката от женската работа, но в тази липса на време и сили настоявам всеки да прави това, за което го бива най - много  .

Сия, дано разрешите проблема.

Момичета, като ви чета ми хрумва само, че с мъжете /и семействата изобщо/ е както с децата...уж има някакви общи "правила"/параметри кое как би трябвало да се случва, ама в крайна сметка - всичко е "частен случай". 

Пример. Бащата на Дани в такава истерия изпадна от присъствието му в живота ни и настъпилата промяна, че... Първо имаше еуфория, три месеца беше адекватен тати и изведнъж като осъзна, че "на това скоро не му се вижда края" - вместо със съпруг и баща - се обзаведох с бесен пубер като екстра към бебето. Стигнах дотам АЗ на него да обяснявам за първата година от живота на детето, че няма да е вечно така, да се успокои, да се държи адекватно и всичко ще е ОК. Няма майка! Чакано , желано дете, ние самите не бяхме деца, говорили сме кое как ще е, ама като се случи действително - друго се получи. Преди да ми дойде до главата на мен лично - не бих повярвала, че има такива "бащи", а за моя мъж - просто и в най-лошия си кошмар не съм си представяла подобна реакция към собственото му дете. Та...кое как трябвало да бъде и как да се реагира на това и онова са просто теории за мен - все едно за какво говорим. Хората са толкова различни и непредвидими поставени в идентични ситуации, че сигурно и Господ не би могъл да даде адекватен съвет.

Цигу, за мен е нормално бащата да се включва винаги когато и с каквото може в отглеждането на детето. Ако майката си остане у дома с бебето, а тати работи /както беше при нас/ - естествено, че майката поема по-голямата част от грижите, то и като време няма друг вариант. Но това не означава, че тати като се прибере от работа - има право да изпухти, че е уморен, нервен, иска да излиза, да гледа филм, да седне на компа, да ходи на диско и пр., а ти нямаш право на душ дори, понеже нЕкак си не си толкова уморена като него А това е най-честия вариант в БГ поне. Или: "Оххх ми на мен не ми се занимава сега". Верно ли?!!! Пък на мен ми се занимава 24/7 с него, просто защото то е повече мое дете, отколкото на баща си, що ли - не става ясно. И аз реших, че като не става с разговор - да чакам самоосъзнаване /по съвет на препатили/, което не настъпи и да ти кажа честно - нямаше и да настъпи някога, ако бях си кютала кротичко и ронила сълзи. Един човек или става, или не става за родител според мен, никой не се ражда научен, на всички ни е шок в началото въпреки радостта, но някои се справят - други не искат, или не могат, или и двете - не знам. 
Щом аз с този "семеен ад" на главата, успях да съм читава майка на сина си вече година и 7 месеца близо...ами сори, ама никого не мога да оправдая, че не се справил, че му било трудно, че н'ам какво си, че и да му седя "диван чапраз" и да му "пазя завет" белким се освести някога си. Лично мнение естествено, ама калпав родител дето по някое си време станал свестен - лично аз не съм виждала никога. Разбира се, всеки има право да провери лично дали не стават и чудеса по въпроса. 

П.П.Оооо, лесно се съгласи Пете. Все пак, вече официално не е длъжен да си гледа детето, което и прави де. Дани му "пречел да живее" /цитирам/, та с Дани го оставихме "да живее" на воля, а ние си живеем на спокойствие. С фунията акъл на никого не се налива както знаем.

Цитат на: Bobbie в Септември 05, 2012, 18:52:00 pm

Аз въобще не съм съгласна с цигу, че трябвало да приема, че товарът трябвало да падне върху мен, за да има мир. Какво му е ненеормалното бащата да си донурка и успокоява плачещото бебе?

Ненормално е да очакваш бащата да приспива бебето, да го храни, да го облича, да си играе с него, да го разхожда И същевременно при всички тези дейности да взима правилни решения, без ти да се намесваш и да помагаш. Това поражда кавгите - ти да очакваш и да искаш той да знае и да може и без теб, за да се изкъпеш/нахраниш/излезеш/спиш/свършиш нещо друго, несвързано с бебето.
....Познавам само един мъж, който правеше всичко това, но той е бяла лястовица.

Е моят е вторият, мисли три и повече стъпки напред. Да, има недостатъци тип "ама сега като не знам къде е бодито звъня", ама се справя повече от успешно с гореизброените дейности.

А за кърменето не съм съгласна - аз бях с яки шевове и ме болеше да дишам. таткото ставаше, подаваше, заспиваше докато се кърмим (1 час), след оригването му сменяше памперса, докато аз изцеждах. На по-късен етап аз спрях да се будя, след като спряхме млякото, а той започна, когато Ники се буди нощем да пусне бели шумове и дружно да закъртим.

Вени, точно за това говоря. Колкото повече расте детето и престава да е бебе, толкова повече, по-лесно и по-интуитивно се включва бащата в грижите за него.

Във всяка къща и закон.
На мен чат-пат ми се палят фитилите, като чуя от мъжа ми, че Марко го е страх от тъмното (когато знам, че му се спи, та две не види), че е гладен (когато знам, че е нахранен и го боли зъб), че е в лошо настроение (когато е насран и има нужда от чист памперс), или че му се спи (когато умира от глад и бащата е инструктиран да храни детето, но то "не ще"). Това най ми тежи - не че не мърда пръст, напротив, а че не прекарва достатъчно време с бебето (сиреч колкото мен), за да знае кое, какво и как. Но пък ме отменя във всичко друго и аз имам привилегията рядко да върша домакинска работа и да прекарвам възможно повече време с детето.

Jbrul, съжалявам за вдетинения ти бивш съпруг. Сигурно всеки мъж се държи така веднъж-дваж, но повече и аз не бих търпяла.

Но пък ме отменя във всичко друго и аз имам привилегията рядко да върша домакинска работа и да прекарвам възможно повече време с детето.

Аз и за домакинската работа се оплаквам  - Коко обожава да се развихря в кухнята, след което намирам консерви при тенджерите; напръскани прозорци /вследствие на миенето на някой съд/; запушена мивка; осрана печка и... казан с манджа, която никой не обича/ освен него, който обаче  е на диета в момента/  . Пералнята съм забранила да пуска, защото не зачита ни цветове, ни градуси  ...

Аз и за домакинската работа се оплаквам  - Коко обожава да се развихря в кухнята, след което намирам консерви при тенджерите; напръскани прозорци /вследствие на миенето на някой съд/; запушена мивка; осрана печка и... казан с манджа, която никой не обича/ освен него, който обаче  е на диета в момента/  .

Нито мога чиниите да измия хубаво като него, нито печката е добре изчистена, нито съдомиялната е правилно подредена, пък сготвеното месо никога не е достатъчно количество. Наремето се намъчи в кухнята на един ресторант, а сега не може да се отърси от старите навици, и аз съм рахат.
 
Както ти рече,

настоявам всеки да прави това, за което го бива най - много 

  Но диетите са лоши времена - минава на сухоежбина и малки порции, и тогава се налага да запретна ръкави, за да ям нещо различно от луканка, лютеница и сухари.

Цитат на: цигу в Септември 05, 2012, 22:43:17 pm

Но пък ме отменя във всичко друго и аз имам привилегията рядко да върша домакинска работа и да прекарвам възможно повече време с детето.

Аз и за домакинската работа се оплаквам   - Коко обожава да се развихря в кухнята, след което намирам консерви при тенджерите; напръскани прозорци /вследствие на миенето на някой съд/; запушена мивка; осрана печка и... казан с манджа, която никой не обича/ освен него, който обаче  е на диета в момента/  . Пералнята съм забранила да пуска, защото не зачита ни цветове, ни градуси  ...

 

Като цяло, не се оплаквам от мъжа ми. Добър е, грижовен е, прави много неща в домакинството, много се занимава с детето, но като вземе да мрънка, че е болен и направо ме влудява. С времето се научих да игнорирам оплакванията или да му съчувствам, но понякога прекалява. Днес получих антибиотик от лекарката и съчувствие от половинката. 

Гальонди, и моят мъж е чужденец. Не знам как са американците, но при германците няма такова усещане за семейство, което да включва ако щеш и родители, лели, чичовци, братя и прочие, както и приятелите им са ограничени. Прибират се вкъщи и затварят вратата. Това е. Може да пият кафе или да обядват с някой колега или познат, но никога няма да го обозначат като приятел или да очакват помощ или да предложат такава. Да, някой да полива цветята, но толкова. Аз съм тази, която завързва приятелствата и кани гости. По-скоро приличаме на испанците и португалците. 

Не съм аз непрочелата. Добре се изразявам и ясно пиша. Ти не четеш или не искаш да прочетеш и разбереш.

Не знам  с какво предизвиках да ми скочиш така. Какво има да му разбирам, освен че това, което за теб не е нормално за мен е. Написала си в отговор до мен да не очаквам да не помагам и той да може да се оправи. Ми не очаквам подобно нещо, това ти казвам както и че  никога не съм писала, че очаквам подобно нещо. Написала си преди това също,следното: „Според мен първата година - две товарът пада предимно върху майките и да се приеме това отрано спестява излишни кавги“. Ми аз въобще не мисля, че някога можем да се разберем на тази тема, различни разбирания имаме.
 
Аз съм 100% съгласна с мнението на Жбрул .