Последния резултат от стерилната урина на София след лечение със сироп от червени боровники е: НЯМА РАЗВИТЕ НА БАКТЕРИИ

Това е прекрасна новина, но да си знаеш, че това означава, че вероятно не е имала въобще и е било замърсяване на стерилната урина че някакси се е изчистлиа сама ( малко вероятно, но не е невъзможно).  Червените боровинки, ако ги пиеш редовно, намаляват шанса да хванеш уроинфекция, това е факт. Обаче имаш ли я веднъж не могат много да помогнат.

Нимика, нормално е това. У нас Ивана като види че Андреа е взела нещо и тича да и го вземе. Никакви оябнсения не помагат и на мен ми дава, но на Андреа не. В последно време малко зпаочна да се учи, че не можа само да взима и се е изхитрила и и дава друга играчка. Това обаче не променя факта, че иска ли някоя, взима си я и не я интересува. Аз я уча да не праив така, дано евентуално да и влезне в главата. За сега обаче поривът е по-силен.

И ние с мъжа ми си имахме разправии тези седмици. На два пъти този месец си излиза, че бил ядосан и ме оставя цяла вечер да се оправям сама с децата. Казах му, че какво мисли за мен няма значение,но  не може да си вземе почивка от това, че е родител.  Аз мога ли да му се ядосам и да си излена и да не ме видят цяла вечер? Баси логиката. Та така и аз се оплаках. За сега обаче с епоуспокоиха нещата. „Рецептата“ на Къди ми е идвала наум, когато е имало тежки времена. Не съм стигала до нея, обаче ако имам по-дълъг такъв период току виж съм я пробвала .

Мешко, адмирации за проявеното търпение в борбата със системата

Момичета, сутринта бързах, но сега ще си призная.

След като Ники стана свидетел на голям скандал преди няколко дни, мина през агресивно поведение, снощо се напишка два пъти и плака много. Дали защото пи много вода или от стрес, по-скоро второто. Детето спи неспокойно и плаче, сега се и напишква. Резултат - ние като родители се чувстваме ужасно виновни и отговорни и от тук нататък по-добре единия да излиза или да се запилява нанякъде, че всичко рефлектира върху дететнце.

Пими, ако имаш възможност някъде да заминеш за известно време, може би ще рефрешнеш нещата. И за друго се сетих, срам не срам ама един любовник действа освежаващо в подобни ситуации 

Къди,хареса ми рецептата!На първо време тази вечер мисля да хвана пътя за няколко часа,ще се прибера посред нощите,малко сама покрай морето.
Благодаря ,ви момичета за подкрепата и аз се надявам да не стига до там да си тръгвам,но следващите дни ще си покажат!
Приятен слетобед!

С риск да ме обявите за луда, последните месеци изучавам астрология.
Тази година разположението на планетитев домовете на семейството е кофти и се случват много разводи и раздели на дългогодишни връзки. Следващата седмица специално ще е супер критична в тази област, затова излизайте или си замълчете при скандал.
После ще ви кажа кога да триете сол

Здравейте, момичета

Ние се прибрахме в неделя, пътувахме с кола от България с двете деца
3000 км, не наведнъж, но по 12 часа шофиране... Имах поводи да се карам на магистрали, задръствания, липсващи пътни знаци, сгрешени карти в джи-пи-ес-а и за съжаление научих Симеон да използва думата "тъпанар"
Вчера изпратих Симеон в първи клас, пак сме в същото училище засега. Защо нямат нищо тържествено тези хора - ни цветя, ни приветствия, някак сиво ми беше... Не е като в България...

Търсим усилено ново жилище, съседите бяха много недоволни да ни видят, че се прибираме  Борис все още яде нощем и оглася квартала, докато успея да му дам млякото.
В българското училище ни смениха програмата в последния момент - уж първи клас щеше да е в сряда, а сега чета, че ще е в събота  Там поне ще има тържество, та ще наваксам с празничната обстановка.

За караниците - имали сме няколко големи. Единия път демонстративно си махнах халката и карах така близо месец, втория път взех децата, изключих си телефона и се запилях из Брюксел. Вторият път даде много по-добър резултат.
Много е тежко, когато няма на кого да се обадиш или кой да ти помогне в такъв момент. Затова дръжте приятелите си наблизо и най-важното - направете споразумение да не се карате пред децата. Симеон все още се изпуска в леглото веднъж на няколко месеца при стрес или превъзбуда, за бебето не знам - то си реве и си се напикава по презумпция

Хубава седмица, момичета и да си починете!

Хубава седмица и от нас!

Ники, Ме6ко, много ви се радвам на хубавите новини!

Ние, вчера почнахме изследванията за детската и другия понеделник тръгват. Лошото е, че детската градина ще е в ремонт до 20 септември и тъй като ще им трябват още поне 5-6 дена после да изчистят, ще отиде до края на месеца в сборни групи и неразбории. На Ели групата е единствено на мястото си, но е сборна, но Стефан изобщо не знам къде ще го запратят, защото част от децата ще бъдат разпределени по други детски градини. Директорката спомена, че ще го сложи в яслата, което за 20 дена ако са ми в една сграда децата си е добро решение. Та ей такива са ми на мен терзанията.

Иначе майка ми си е още в интензивно, че вдига пак една температура, само стискам зъби да не се завърти порочния кръг... Но пък вчера и сложиха канюла с която може да говори, че съвсем беше взела да се депресира, а утре вечер ще разрешът Ели да влезе с мен и да я види, малко да и вдигнем настроението, че не са се виждали 4 месеца, а и Елена да не я забрави защото колкото и да говоря на децата за баба им, виждам, че я забравят, а човек толкова борбен и силен като нея не трябва да бъде забравян...

А за мъжете, не чакайте да се сетят, че на вас ви е нещо, от намеци не разбират говори им се в прав текст. И с моя се поскарваме, то си е неизбежно, но си трябват и компромиси. Аз напоследък съм решила незнайно защо да се изживявам като човек и оная вечер, тъкмо бях седнала да вечерям, след като всички я бяха свършили тая работа и Стефан, взе да ме вика за нещо, при което аз му казвам, че и аз съм човек и искам да се нахраня, а той ми дръпна такъв учудващ и неразбиращ поглед и ми каза, "ти не си човек, ти си мама", та това мисля, че обяснява всичко... 

той ми дръпна такъв учудващ и неразбиращ поглед и ми каза, "ти не си човек, ти си мама", та това мисля, че обяснява всичко... 

Браво на детето, по-добре никой не би могъл да обобщи!

Ние също ужасно много се дръгнем вкъщи напоследък, все за дреболии. Наистина има нещо във въздуха  .

Мине се, не мине време и се сещам за една жена, която казваше, че никога не се карали с мъжа си. Не мога да си го представя. Наистина ли има такива хора?

И аз така твърдях до преди няколко години. Сега положението е като гореописаните. Според мене много бавно и неусетно постоянните разговори за болести, манипулации, доктори, както и взиманите хормони си оказаха влияние.

Хм..интересна работа...много мои познати и приятели също се разделиха и даже направо разведоха напоследък Дори и такива, за които винаги съм смятала, че са родени един за друг. Може би наистина има нещо общо с разположението на планетите, както казва Вени. Ние с мъжа ми рядко се караме, но пък действията ни в такива ситации са коренно различни - аз викам, крещя, хвърлям и каквото още се сетите, той пък мълчи или излиза. И това още повече ме вбесява. След дългото ни съжителство обаче и аз започнах неусетно да мълча, и последният път му мълчах през целият път от Търново до София, че и още три дни после, ама много ме беше ядосал. Добре че и Дари не беше с нас. И изобщо почти едномесечното й отсъствие това лято ми позволи и на мен да излезна малко в "творческа отпуска" Бях забравила какво е да излезнеш на коктейлче с приятелки и да не си постоянно нащрек, да тичаш между масите и да крещиш като улава. Приятни моменти са това. Сега съм заредена емоционано и нямам търпение да си я вземем тази седмица и да тръгне на "голямата градина". А най-хубавото е, че ще бъдат заедно с малките мишлета
Мешко, честита ви нова градина! Дано наистина е по-добра и Мия се чувства щастлива там!
Пими, за съжаление не мога да ти дам същият съвет като Къди, тъй като при мен всяка една връзка задължително преминава далеч зад границите на чисто физическото изживяване, а намесят ли се емоции става вече сложно...Разбира се изхождам от себе си, какво да направя като съм толкова емоционална и влюбчива 

Мине се, не мине време и се сещам за една жена, която казваше, че никога не се карали с мъжа си. Не мога да си го представя. Наистина ли има такива хора?

Не вярвам, по-скоро са си дали свобода да пипат чуждо, но да не носят проблеми у дома.

Тази седмица ще е мнооог тежка за семейните двойки, ето днес аха пак от нищо да стане нещо.

Нуну, хората се променят. Дори и да се намесят емициите, акос а хубави - чудесно. Цаката е да преодолееш лошите и никой да не разбере за страничното занимание. Иначе хубавите емоции нямат ограничения айде за шоколааад в този ред на мисли, а?

Да преместим мненията в Емоционалните и там да говорим, че оспамихме темата?

Ники, честито и от мен за добрите резултати! Все така да са и в бъдеще 

За даването и искането на играчки... Идваме на морето, нося една играчка на детето на приятелка като подарък. В магазина, когато я купувах се замислих, дали да взема и на Дани същото, но се отказах по обясними причини - поредната джаджа в коша за играчки, която няма да отрази. Снощи излизаме на заведение с двете деца и... добре, че това са ми наистина близки хора, че да не потъвам от срам цяла вечер. Моичкият като невидял - цяяяяяла вечер стиска въпросната играчка, която е на друго дете. Ама няма "дай", няма убеждаване, няма уговорки. При опит да я измъкна - тръшкане, ама тръшкане. Ходи с нея, яде с нея, чекна се, разхожда се...ейййй не я пусна!!! Ако имаше откъде - 100 пъти да бях отишла да купя такава. Ще ми се да е било моментна страст към ТОЧНО тази играчка, ама нещо дълбоко ме съмнява и да видим нататък какво ще е. Днес на басейна, подкара количката за кукли на една по-малка госпожица. Добре пак, че случихме на разбрана майка, която не ме наби след като г-н Данаил вкара изделието в детския басейн. После успя да удари ръката на Габи с балконската врата... И уж все сме наоколо възрастни хора, гледаме, пазим, ама нъц. Май ще трябва да свиквам с тези неща и да не се панирам толкова в бъдеще. Дано успея.

За мъжете...

Мине се, не мине време и се сещам за една жена, която казваше, че никога не се карали с мъжа си. Не мога да си го представя. Наистина ли има такива хора?

Пете, аз като вече разведена - все още мога да ти кажа същото за Иван и за брака ни като цяло. Не само не се карахме, дори тон не сме си повишавали, защото не е имало за какво доскоро. Просто имахме общи интереси, виждания за начина ни на живот, за работата и каквото се сетиш - не е било от стискане на зъби да "имитираме спокойствие". След като се роди Дани - тотално се разминавахме вече по всички въпроси почти. До скандали - пак не стигнахме, понеже аз поне не съм по скандалите, ами по разговорите и ефективните решения на проблеми. Бившият ми съпруг - също не пожела да говори /подобно на доста други мъже/, явно разчитайки, че ще ме постави в "шах" и "чуденка" пък аз вече с дете и няма да ми стиска да предприема кардинални мерки... Не знам, само предполагам , понеже още мълчи по тези въпроси точно  Ами...след 9 години съвместен живот и едно дете /да ни е живо и здраво/, с изключение на няколко по-остри реплики в периода, в който поисках раздяла - не сме се карали грам. След развода пък - изобщо. Днес даже се чухме 3 пъти и си общуваме приятно и спокойно. Споделям само за инфо, че - всякакви случаи има. 

Не съм никак запозната с астрологията, ама както казва Жаси - тази година егати пълното фиаско на връзки, бракове, лудница някаква  Не говоря за своя брак, ами за половината си познати с уж добри семейства, после пък техни познати и познати на техни познати - като вирусна епидемия. И не е да си въобразявам, говоря за факти, ужасно много семейства разбити край мен точно тази година.
Но извън мистичното...не давам съвет, само мнение. Ако има мегдан за разговор - говорете, изяснявайте, правете компромиси но и бъдете наясно защо точно ги правите и не ги правете само вие, а изисквайте и от човека до вас. Иначе е безсмислено. Инатите и стискането на зъби - за мен не са решение, още по-малко семейство и добра среда за отглеждане на дете. Ама пак казвам - мое си мнение е това. Всеки сам си решава живота, според личните си разбирания.

Пожелавам на всички "измрънкали" по-горе - здрави и щастливи семейства и при никого проблемите да не са истински, а да е просто нерви и кофти период. 

Момичета, в едно съм се убедила след 15 г. и 3 сериозни връзки, разполагам и с брат и баща. Когато мъжът е болен, той е най-болен. Може да го боли малкото пръстче на крака, но ще се мре. На жената може да й има всичко, но той е най-зле и най-онеправдан. 
Веднъж се бях ядосала на моя мъж и казах на една приятелка, че ще си намеря мъж по-млад и дето не мрънка. А тя ми отвърна, че и по-младите мрънкат.  Като се замислих, права си е.

Ники, радвам се, че София е добре.

Хубава седмица ви желая и здрави деца!

добро утро и от мен!!!
В последно време повече чета отколкото пиша, но сега темата ме провокира.
Детето ми е вече на 2г и 7мес. Както повечето от вас и аз и мъжът ми до преди да станем родители не се бяхме карали. Когато се роди малката първата година беше един малък кошмар- нон стоп караници, даже по едно време и ние мислехме да се разделяме. След като се върнах на работа нещата се оправиха , но няма да забравя думите на един колега(мъж и родител)"Щом сте преживели първата година на първото дете и не сте се разделили, значи сте родени един за друг."
Просто промяната при раждането е толкова голяма и толкова стресираща, че няма как да не се отрази на взаимоотношенията и цялата преумора през този период също много допринася. Не бързайте да взимате крайни решения точно в този период....поне според мен

Дааа с раждането на детето нещата наистина се усложняват, уж го чакаш, чакаш пък после караници. Моят мъж веднъж възкликна - една жена влезе в Шейново и съвсем друга излезе

Добро утро
Аз все ще се записвам в темичката и вече 8 месеца само надничам.. Наканих се днес, надявам се нямате нищо против
На моя Лукчо му изникнаха първите зъбчета миналата седмица - 2 наведнъж. Дори и не разбрахме, дано и със Зейн да е така, и на него 2 зъбчета са му на път - почти се виждат)
За мъжете.. Не знам и аз откъде да започна.. От 7 години и половина сме женени с моето съпружество. За 7 години сме се карали 2 пъти, а за половин година 70 пъти поне!! И все аз съм променената,все мен обвинява,  а аз просто нямам нерви да слушам глупости, и не мога да се сдържа да не изкажа мнение.. Все за децата се караме. Аз като майка не мога да понасям измислени предположения и вариянти,относно бебетата!  познавам децата си по- добре от всеки друг, дори и баща им.
 Пример: Зейн има рефлукс и все не иска да яде. Баща му се опитва да го храни, детето изяжда 60гр и отказва да яде повече. Коментара е: Ооо, той се е нахранил, коремчето му било подуто. (??????)  Ама глупост след глупост. И се сърди като му кажа, че това са пълни измишльотини.
Примери имам... Цял ден няма да ми стигне!! Не разбирам проблема в различните култури ли е(мъжа ми е американец) или просто си няма друга работа освен да ръси дивотии..
Лека седмица, момичета

Момичета, в едно съм се убедила след 15 г. и 3 сериозни връзки, разполагам и с брат и баща. Когато мъжът е болен, той е най-болен. Може да го боли малкото пръстче на крака, но ще се мре. На жената може да й има всичко, но той е най-зле и най-онеправдан. 

Хахаха, много е вярно казаното! Примерите около мен са същите! Понякога се чудя да се смея ли, да се ядосвам ли. По отношение на детето и при нас първата година и половина някъде беше ад 7 години го чакахме и после сякаш моментите ни се отровиха с караници
Веднъж се шегуваме с една приятелка, понеже моя съпруг вечно работи, аз й казах, че ще си търся безработен любовник, а тя "една позната точно така го мислеше, накрая любовника почна да работи повече и от мъжа й"

Гальонди, добре дошла! Дано имаш повод да споделяш само хубави неща!

Разведрявате ме, чета с интерес за мъжете, но нямам какво да добавя кой знае колко.Сега разбирам, че майка ми е била права за тези неща. При нас горе долу същите неща се случват-моя мъж е най-уморен и недоспал и прочие... Та в този ред на мисли, компромиси му е майката. И от двете страни. Иначе не се получава. Предполагам, че и на него му идва в един момент нанагорно и тогава гледам да си трая, а когато на мен ми е дошло до гуша намеквам за малка разтуха и т.н.т. Не е кой знае какво, но мисля че работи.