Понякога, когато човек споделя с приятели във форум или очи в очи, просто иска само да чуе подкрепяща дума сгряваща душата. Не, че не знае какво да прави; не, че иска чужда намеса или мнение, а просто желае да си излее мъката и да чуе една добра дума. Мише, прости на тези, които понякога не могат да направят разликата и с това накърняват твоята душа. Това не означава, че няма такива, които просто ти съчувстват и желаят рано или малко по-късно във времето, нещата при теб да се подредят така, че да може да имаш време и за себе си, и най-важно - за здравето си. Дано скоро това се случи, а до тогава ти желая от сърце работата да ти е по-лека и любимите ти хора да ти носят най-много щастие в живота! Цунки! 

Темата за отношенията между двете деца, дори не искам и да я започвам, много ми е болна. Само ще кажа, че агресията на голямото над малкото дете стига до там, че й разбива устата. Оле като я видях цялата в кръв изтръпнах. Хич и не ме е срам да кажа, че играят шамари. Направо завиждам за децата дет се разбират с приказки.
Съжалявам, че нямам възможност за консултации с психолог.

Мише

Наистина ли е толкова трудно да се разберат двете деца?  
А на мен така ми се иска да имам още едно, ако даде господ!  

Мишанко, всички сме с теб и те разбираме   Нали, всички знаем какво е да си с деца и смейство. Само, който не е попадал в ситуацията на другия, само той не може да разбере!  Нали сме другарчета по съдба. Е, някои имат помощ от баби, лели и т.н други не. Но, като цяло не сме толкова различни. Сигурна съм, че Жаси е написала горното само от загриженост. И на нея никой не и помага и не и е лесно.  

Раши, има и такива деца, които се разбират прекрасно:) Може да сте късметлии:)

Нашите тримата не са от тях. Много се бият, много се карат, започнаха и много опасно да се нараняват когато се ядосват един на друг:(
В началото само говорех и обяснявах спокойно, после се карах и наказвах, прибирах играчки, виновния стоеше сам в стаята си. 3 часа по-късно все едно нищо не се е случило. Все едно не са били наказани. Била съм ги, и това не помага. Оставям ги да се бият и само гледам до къде ще стигнат, ако стане опасно се намесвам за малко но ги оставям сами да плачат защото няма да ми стигне търпението и ще ударя някой.

И с брат ми бяхме така. Спяхме да се бием когато родителите ми се разведоха (аз бях на 16, той на 18). Оттогава до сега не сме се скарали нито веднъж, не сме си казали дума на криво и дори не си спомням да сме спорили за нещо.

И на нашите ще им мине ама да видим кога:))))))))))

Мише, и аз съм така. Все нещо друго има за вършене преди да успея да прегледам себе си. Успях да прегледам гърдите си и да отида на гинеколог веднъж, като вторият час за гинеколога, когато трябваше да ми вземат цитонамазка (цито на маска -така го бях срещнала тук във форума) го пропуснах. Беше преди 3 месеца. Оттогава не намирам време. В следващите три може би:)

Хубав уикенд:) Тук пече слънце но мен така ме боли глава, че ме домързя да облека децата и да ги изведа:)

И ние много се биехме със сестра ми.Разликата ни е 4г, но направо за майка беше Ад.Биехме се, карахме се, чупехме си играчките, но сестра ми ме обожаваше, все тичаше след мен като я набия, а аз и затисках устата майка да не чуе, че реве  Бяхме ужасни, Сега се чуваме през ден най-малко, помагаме си много и за съвет и помощ винаги една към друга.Но баща ми много държеше да не се клюкарим като малки и шамарите вървяха за клюкарката ако ще и добро да е направила и ни поощряваха като си помагаме.Дори аз съм ревала като я наказваха и обратно, е тя ревеше повече за мен де.

Мише, следи се доколкото можеш! Сигурна съм, че не е нищо сериозно, но си е добре нещата да са под контрол.

Вени, аз ходя редовно на гинеколог. Понякога дори и твърде редовно.    Той ми прави и преглед на гърдите.

Инке, дано скоро намерите решение на ситуацията!  

Ани, и при нас снегът не се е отчитал. Нали сме почти съседки?!  

Албена, аз ти писах в миналата тема, но сигурно не си прочела. Към столицата ще се местим. Мъжът ми е от изтока и все натам го влече.   А и ще сме по-близо до родителите му, които наближават 80 г. и скоро може да имат нужда от помощ, а мъжът ми е едно дете.

Да ви кажа нещо, което ме впечатли - има една учителка в яслата. Сигурно е по-млада от мен. Никога не съм я чула да повишава глас, но винаги действа решително и говори по същия начин, някакси с тон, който не оставя място за противоречие. Много респект всява у децата, а и у мен. Самата тя няма деца все още. Чудя се дали е въпрос на темперамент.

Хубав ден на всички!

Май са различни вариантите на взаимоотношения на две деца. Брат ми е 2 години и 9 месеца по-малък от мен, но бързо ме настигна на ръст. Та бързо мина времето в което аз го биех. Но той по-беличък и доста по-ревливичък от мен. И като се сбием лесно ревва и му става червено дето съм го шамаросала. Пък аз от малка - темерут - не плача. И като дойде майка на проверка, какво да види - той зачервен и потънал в сълзи, а аз гледам лошо изпод вежди. А познайте сега кой беше шамаросан и наказан. Но пък иначе се разбирахме. Като купи мама 2 якета примерно в различни цветове и двамата едновременно си харесвахме по едно. Никога не се е случвало и двамата да поискаме едно и също нещо. Панталони, якета, чанти, пижами ... винаги различни вземахме.
Но пък за боя си спомням на вуйна ми майката как се оплакваше, че за последно се била с брат си на годежа си. Сватовете вика пред пътната врата, ще я взимат вече булка, тя в стаята се млати с брат си. Та за съжаление и това го има.

Мише, не съм целяла да те засегна, в никой случай!
Но ми направи впечатление, как всеки втори пост след твоя беше, че не се ходи на профилактични прегледи.
Имам два случая в семейството как от неходене на прегледи стана беля. На единия утре му изнасяме една година. В другия случай се оказа точно рак на гърдата и разбрах за последствията, когато страшното беше минало. Обаче сега, както чуя за намек за рак и се изправям на нокти. А тук всички сте ми като семейство и се страхувам за всяка от вас.

За ръцете - ставите или костите те болят? Имам си домашен кинезитерапевт, даже магистър стана жената ноември месец, де що имаше за кости и стави изчетох покрай написването на дипломната й работа. Мога да помогна. Има едни "превръзки", които стягат ръката от палеца до китката и поддържат ставите.

За боя - аз съм най-малката сред братовчедите. Що бой отнесох като дете, аз си знам. Но успях и два пъти да разбия носа на брат ми (8 години по-голям от мен), той да ми счупи зъбите (единия вече изваден след опити за спасяване години наред) та за грубичкия бой мога много да споделя. Спряха да ме бият, като научих, че съм дребно, бързо и мога бързо да ударя всички под кръста или в бъбреците.

Аз да ви върна към тоалетната. Ники си ходи да пишка сам. Идва, сваля гащите, дърпа ме за ръката и го водя да пишка. Като го сложа на седалката се обръща, пуска водата (обича да пишка на чисто ), изпишква се, къса си тоалетна хартия, забърсва се и пак пуска водата. Памперса ни е сух почти целия ден. Обаче как да му обясня, че няма да е зле да почне и да ака там. Не иска и това е. Не разбира какво да прави.  Опитах да му имитирам напъване, освен бурен смях, друго нямаше. Слагам го като видя, че се напъва, обаче не иска в тоалетната. Чака да сложа памперса и там се изкава.

Брат ми е 4 години по-малък от мен. Ама такъв бой ставаше 
Майка ми често ревеше от нерви и безпомощност.
Аз съм с температура и зверска кашлица. Звъннах преди малко на личния и ми каза какъв АБ да си взема. Ако чакам до понеделник, ще съм с пневмония. Така зле не съм се чувствала... поне Мони оздравя.

Хихи, Пеше разсмя ме с тия сватове Но и ние много се биехме с брат ми /той 4 години по-малък от мен/, но нашето беше по-скоро като игра, като боричкане отколкото истински бой. И така до 8-ми клас...Аз вече пубертет, а дребният идва при мене и вика "Како, айде да се бием". Мен вече ме тресат съвсем други проблеми, а то иска да се бием. Та..вече ме беше срам да се бия с него и неусетно боевете престанаха. Но си спомням няколко пъти, когато ме е удрял много жестоко, защото аз като малко по-разумна много го пазех и винаги внимавам къде удрям, а той дори ми е разбивал главата. Но не сме го правили от омраза един към друг в никакъв случай, може би ревност до известна степен, но си мисля, че беше в рамките на нормалното. Сега се притеснявам ако имаме второ дете как ще реагира Дара, защото много ревнува, когато обърна внимание на друго дете. Най-пресния случай от Коледа, когато удари братовчедка си, защото яз й бях дала някаква нейна играчка Не мога да знам как ще е, но все се надявам един ден живи и здрави ако имаме второ дете да се разбират.

Вени, значи сте доста по-напред в тоалетните истории от нас. Моят още нищо не казва. Не го насилвай Ники! Постепенно и другата работа ще почне да иска да я върши в тоалетната. За момента нямаш причина да бързаш.

И аз съм се била с брат ми, но вече не помня докога. Със сигурност в повечето случаи е изпитание за родителите, но в някакъв момент отношенията се променят. 
Мъжът ми твърди, че съм се държала като шеф с брат ми, а ние просто така си говорим.

Моя пък не ме биеше щото знаеше,че издържам на бой ,нооо пък ме гъделичкаше та чак сърцето щеше да ми спре.Това даже си мисля че е по гадно и от боя .и така докато не влезе в казармата .на първото свиждане като се почна едно"Сестра ми това,сетра ми онова..." направо загубих и ума и дума.Оттогава сме си доста близки

Ама той моя брат спря да се бие с мен, когато стана по-висок. Но аз съм дребно и вредно. И проклето и злобнооо ... ужас. Та аз посягах, и след като се уволни посягах. Той ме ядоса, аз свия юмрук и почна да тупам, а той обърне гръб и като ми мине бяса и спра ми вика „мерси за разтривката". Случвало се е и да ме метне на рамо и да ме занесе при майка с думите „мамооо, пък кака ме бие" .

Роман мога да напиша по този въпрос
Брат ми е 4г. по-голям, последно се сбихме аз бях в 10 клас, а той 2-3 курс студент.
Много ме биеше, ама много и все по главата ме удряше. Но като пешето и аз бях страшно зло, не спирах да го дразня, та човека какво да ме прави освен да ми тегли шамарите Но никога не сме се мразели, напротив, ужасно сме си близки и си помагаме винаги при нужда, аз съм първия човек на който звъни. А мама много се тормозеше, но до едно време, след което просто спря да ни обръща внимание и ние си се биехме на спокойствие, без някой да крещи след нас

Моите деца не се бият, или по-скоро Деси не посяга изобщо, докато Еленка от време на време бие сестра си, но вече все по-рядко
Слава богу поне такива проблеми нямаме, много се обичат и се разбират двете, играят си заедно, забавляват се, защитават се една друга като им се караме, дано и за напред да е все така

Ние със сестра ми имаме 1г и 3 м. разлика Помня много колко бой съм яла от нея. Мислих, че я мразя, с годините разбрах, че не е така. Мъчно ми е за нея, но някак непрестанните побоища и словестни обиди до еди колко си години, винаги ме карат да стоя по на далеч. Не би трябвало да е така, но е факт. Тъй като на времето все ме биеше сестра ми за щяло и нещяло, пък аз все бели правех, в един момент просто майка ми спря да ни обръща внимание. Мисля от това пострадахме и двете. Не знам какъв е начина две деца да се заобичат, но мисля че не трябва да се игнорира проблема. Защото си е проблем, когато две деца имат неразбирателство.

А мама много се тормозеше, но до едно време, след което просто спря да ни обръща внимание и ние си се биехме на спокойствие, без някой да крещи след нас

eй това ме развесели.

а пък ей това ми е мечтата.

Слава богу поне такива проблеми нямаме, много се обичат и се разбират двете, играят си заедно, забавляват се, защитават се една друга като им се караме, дано и за напред да е все така