Ох,Вени,позната картинка.Миналия месец имахме такава случка,но не помня дали я бях описала тука.С 2 думи и при нас всичко завърши,влачейки го докато се дере,а от инат се напика и съблече.Та и аз така-говоря,говоря докато пенясам.Да чукна на дърво от тогава не ми е правил истерии.предполагам че всичко са едни периоди в които детето се променя докаторасте-само нервички да имаме .

Вени, съчувствам ти и те разбирам прекрасно. За съжаление и моя ги прави тези номера. Последният път в двора на детската кухня, след това и с майка ми е пробвал Кошмарно безпомощна се чувствам и наистина се моля да е период, защото не знам как ще се справям!

Честити първи истерични кризи, ще се повторят със сигурност пак на по-късен етап
В тези случаи аз оставям, естествено ако не е на платното, да си реве там, където е седнал и да си се тръшка докато реши да стане, като предупреждавам, че ако не спре си тръгвам. И понеже ми видяха един път гърба, вече не смеят да ме изтърват от поглед
Вчера Мила рева за едни хартиени чинии, тръшка се, крещя ми, удря ме, но аз не отстъпих, седях, гледах я и се смях. Прекратихме истерията в рамките на 5 минути. Трябват си нерви, при това здрави. Като видят, че не им се обръща внимание и спират.

Аз съм забелязала, че след като прекара малко време с баба си и дядо си е склонен на такива неща. От два дни иска само да го носим на ръце, защото два дни бабата и дядото го разнасяха, въпреки, че им се караме.
Или просто ме тества докъде ще стигна в търпението си?

Честити първи истерични кризи, ще се повторят със сигурност пак на по-късен етап

Мхм, гаранция ще се повторят 
Нали ви разказвах доброто ми дете какъв звяр стана. Е, отминава периода вече, ноооо никак не е свършил. Два пъти крещях пред градината, ама не да му се карам ами ей така - имитирайки го  ее такива очи ококори и след това само хлипа и обяснява колко лоши родители сме и как няма да ни говори днес, утре и другата седмица 
Между другото и той е най-ужасен, когато се върне от бабите, но аз съм на половина овъзмездена, защото майка ми е изпитала с пълна сила нервата му в Мола. След като са ходили на кино Боян си е избрал от книжарницата възможно най-скъпата книжка с Маккуин, която бабата не е могла да си позволи и драмите и заплахите са били просто страшни. Жената още не го е преживяла, ама като дават и позволяват всичко така е 

Ние спечелихме много хубава шейна от Чио и Боян е много тъжен, че няма сняг. Баща му го взима от градината и вали дъжд, а диването ревва и казва никога няма да вали сняг, никога, никога  Та, чакаме го с нетърпение де

Е не мога да разбера от какъв зор дете на 1,8г. се носи на ръце. Точно когато то иска да бяга, да се движи и да беснее най-много... Ама щото на никой не му се тича и се търси лесното, а ние после да му берем гайлето в къщи.

На мен Виктор подобни кризи не ми е правил (засега ) Баща си и баба си обаче, ги е поизнервил по веднъж точно по описания начин - тръшкане, юмручета и рев с пълна силна. Но това преди два месеца - от тогава е нямало подобни изблици. Затова пък си имаме в изобилие отстояване на собствената позиция и не съгласяване с моята. 

...В тези случаи аз оставям, естествено ако не е на платното, да си реве там, където е седнал и да си се тръшка докато реши да стане, като предупреждавам, че ако не спре си тръгвам. И понеже ми видяха един път гърба, вече не смеят да ме изтърват от поглед

При нас това хващаше дикиш първите няколко пъти. После, в момента, в който аз обърнех гръб и симулирах тръгване, следваше обръщане и на неговия на другата страна и невъзмутимо продължаване на заниманията.    Сега умувам за друг вид заплаха.

Ами ние понеже сме пред рожден ден, в момента виси една бележка на вратата, колко дни слуша и колко не слуша. Ако се окаже, че дните с непослушание са повече, отменя се партито за рожденния му ден. Много внимава сега какво прави и как го прави, че да не му се размине купона

Ех...Венииииии...Къде отиде доброто детенце с онези огромнни сини очи? :lol:Мога само да ти съчувствам и да те успокоя, че и при нас е долу-горе същото. Което съчетано и с овенския й характер е просто уникална комбинация. Как се справям ли? Еми и аз я нося Това ми спестява и време и нерви, щото не мога да я чакам един час да се нареве и да тръгне, особено когато сме на средата на улицата, или пък реши да се търкаля в някоя локва.
Гане, при нас това с гърба хич не помага....най-много да се обърне и тя и да тръгне в обратната посока Дано е период и да мине, ама кат гледам на овните май цял живот не им минава Сега е на тема да "помага". Снощи, например, помощта й се изразяваше в носене на чаша с вино Еми честно казано ми помогна и да изпера килима после, който явно си беше и за пране, ама все го отлагах...Абе деца с характер, кво да ги прайш

На Ники хич не му пука, че си тръгваме и му обръщаме гръб. Хич не ни и следва, само поглежда в посоката и си се мотка сам или хваща друга посока.
Толкова ли не му пука за нас

А, Нуну, тва е щото не си виждала козирог как се тръшка
Вени, пука му бе, ама понеже те вижда, си мисли, че няма да го оставиш. На моите така като им изчезнах и видяха, че не мисля да се връщам, много им помогна. И сега си знаят, че не се шегувам. Аз съм спирала в гората да го оставя, защото не слуша. Просто трябва да си твърд за тия неща колкото и да ти е трудно и мъчно.

Гане, при някой не става бе, аз съм пробвала не само да симулирам тръгване, ами и директно се криех. Веднъж даже се скрих на пазара, /имаме си един подобен на Женския/, ами хич не му дремеше. Аз се криех и го дебна от едната страна, баща му от другата. Хич не му беше еня, играеше си между хората, говореше си нещо, даже не ни и потърси с поглед. Една жена го заговори и той беше готов да тръгне с нея.

О,jasmin_veni, как бих искала да мога да те успокоя, че това е инцидентен случай, ама уви, едва ли ще е така. При нас все още от време на време има такива, макар че е голяма вече и уж по-разбрана. Последната истерия на Мия е отпреди Коледа. Бяхме в мола, където тя много обича да ходи, но тръгването винаги е малко проблемно. И като се запъна на вратата -няма да тръгвам, няма да се обличам, няма та няма. Издърпах я навън, пак се запъна. Накрая я взех на ръце и като започна да ме удря и да ми крещи, че съм ужасна, кошмар направо. Загубих си лещата след един от ударите й. Едвам я завлякох до вкъщи. Бях се изпотила толкова, сякаш бях тренирала интензивно поне 2 часа. Затворих я в стаята й вкъщи, напика се от злоба и продължи истерията. Така се бях разтреперила, че не исках да я виждам след това. После една седмица ме пита дали още й се сърдя. И определено скоро в мола без чужд човек с нас няма да я заведа. Няколко пъти ми е правила ужасяващи истерии. Освен гореописаната, имаше подобна в парка като по-малка и една в автобус. Не мога да ви опиша как исках да изчезна в автобуса, никой не ми каза нищо, но ме гледаха с такова съжаление, че не искам да си спомням.

Явно когато преминават в друга фаза от развитието си, децата изпадат в истерии. Понякога са толкова чести /както бяха при нас/, че им става навик, даже ги правят и нарочно.

Ние вече повече от 2 месеца се опитваме да оправим единият от двата развалени зъбчета на Тони. И тъй като миналата седмица обеща и на мен и на лекарката, че за последно ще се инати и ще разреши да се работи по зъбчето. Днес изобщо не пожела да влезе, като този път по пътя мрънкаше, че изобщо не му било приятно и не му се ходило. На въпроса ми "искаш ли изобщо да не ходим", отговора беше усмивка под мустак и мълчание. Е не влезе, даже се опита да се разреве, поне го помолихме да каже добър ден с доста уговорки. Като разбра, че няма да му правим нещо, седна на стола на жената, като у дома си и започна да ровичка из нещата й. Та така ...
Сега съм му сърдита и е наказан, без сладки храни изобщо, без играчки и гевезелъци и за момента не му говоря. Да ми мине малко и да започна да увещавам за другият стоматолог с лазера.

Вени, точно на същата възраст се случи и на дъщеря ми за 1 път. Горе долу по същия начин.
Ще има още, запаси се със здрави нерви. Навлиза в бебешкия пубертет. Прочети някоя книжка по въпроса, ще ти се поизяснят нещатата и ще ти поолекне.
До към 3/4та година отминава . Поне при дъщеря ми. Не напълно де Но страшните истерични изпълнения останаха назад.

съдейки по моя случай, нищо още не е отминало. само се променя по форма.

Мда и стават все по-изобретателни...
Вчера моя избяга от баща си. Слава богу градината е до в къщи и не е фатално, но кой знае какво можеше да се случи иначе Избягал, щото искал аз да го взема, не баща му...

Момичета, благодаря ви, че споделихте с мен.
Вчера се чувствах толкова лоша майка, толкова виновна, че едва се сдържах д не ревна какъв изрод трябва да търпи детето ми. Целия ден ми беше криво.
Днес пак имаше истерия, по-кратка, но със същия интензитет. И иска на ръце И накрая ми обърна гръб и хукна към Фантастико
Да ви кажа, чела съм книжки и всички описват какво става с детето, какво не трябва да правим и така нататък. Ама книжка за емоциите на майката и колко кофти може да се чувстваш,затова, че наказваш ревящото си дете, май няма.

Обмислям да му купя скицник и нещо за рисуване, което се чисти лесно от паркет. Че дребния прояви неочакван афинитет към рисуване. Засега само с графитен молив, но ми се иска и с цветове да борави. Моливи ли да купя, или сухи пастели, или мокро пастели? Обикновено бяло блокче ще ми свърши работа, нали? Само да измисля местенце за рисуване.

Извинявам се, че се намесвам, без да са ми искани съвети, ама щом се налага да носиш детето на ръце, не е ли по-добре да излизате на разходка с количка? Аз я използвах до две години и половина някъде за придвижване до детска площадка, за пазаруване, до лекар и пр. и ни беше много спокойно.

Гледам да го разхождам предимно през зимата, защото всичките площадки са кални и с локви, реално няма къде да го пусна да играе. Затова правим дълги разходки, да има поне някаква физическа активност навън. Нямам възможност всеки ден да го водя на детски клуб да играе на сухо, в нас колкото и да тича е на закрито.
Когато вали, има мъгла или трябва да се ходи надалече ползвам количка.

Вени, не знам кое е по-добре, може би цветни моливи. Има и подходящи пастели, но в къщи Еленка ги гризеше до скоро, бая пастели изяде Другия вариант са водоразтворими флумастери, за да ги миеш лесно с вода, но и тях Еленка много майсторски ги изсмукваше, та не е много рентабилно