Аз подкрепям просто тезата, че новородените са способни да преживяват някакви емоции. Както щете ги наричайте, но за мен те са си емоции.
И това, че едно и също дете реагира по различен начин в една и съща ситуация всеки път мисля е нормално. Аз самата съм така, какво да говорим за децата, които знаем много лесно си променят настроението.
На вас не ви ли се е случвало примерно половинката един път да ви изкара извън нерви само защото си е хвърлил мръсните чорапи вместо в коша за пране на пода в спалнята, а друг път изобщо да не обърнете внимание?
Това, че единият от близнаците на Лиско е пищял и хапел другите да не се гушкат, а в следващия момент е нямало проблем, не значи че в първата ситуация не е изпитвал нищо. Вие как наричате тази реакция ако не емоционална?
С две думи, не съм съгласна че новородените са едва ли не като животни и имат само инстинкти и нищо друго. То за някои животни съм убедена даже че изпитват емоции Лисе, Бари емоционален ли е
От малка винаги сме имали куче у дома. Виждала съм и кучешка ревност 

кажете ми - коя от вас вярва в горното твърдение?

jam, аз вярвам в това твърдение, не мисля, че може да бъде доказано научно, но има страшно много истории за това, както има и много истории за духове, и страшно много хора вярват в тях. Не виждам защо това да е чак такъв проблем, че да се пише с този тон, мисля, че всеки има правото да вярва в каквото намери за добре, друг е въпроса обаче, ако налагаме мнението си. Ето тук има някои много интересни истории за близнаци: http://zabliznacite.wordpress.com/2011/08/23/bliznacka-spasiava-sestrichkata-si-ot-smart-v-utrobata/

По NG са давали док. филми за близнаци, как единият е по-агресивен от другия още вътреутробно, рита го, отблъсква го. А по-късно вече родени същите близнаци, онзи агресивния в утробата отново напада другия и той само се защитава. Това не знам дали е ревност, но определено са емоции.

и да, кучетата изпитват ревност.

Цитат на: jam в Февруари 14, 2012, 14:51:58 pm

кажете ми - коя от вас вярва в горното твърдение?

jam, аз вярвам в това твърдение, не мисля, че може да бъде доказано научно, но има страшно много истории за това, както има и много истории за духове, и страшно много хора вярват в тях. Не виждам защо това да е чак такъв проблем, че да се пише с този тон, мисля, че всеки има правото да вярва в каквото намери за добре, друг е въпроса обаче, ако налагаме мнението си.

друг е въпросът, ако излизаме напред, защитени с научната си диплома на специалист, и заявяваме нещо, което най-малкото е само вярване, но не и доказан факт - но не казваме "вярва се", "някои считат, че", а уверено се решават казуси на тая база.

ей това е въпросът и затова е проблем. не ми е проблем, ако си разказваме тук истории за духове. и аз мога да разкажа за неонаталните спомени на моя син, който веднъж каза, че не искал да се връща в болницата в стъкленото креватче. ама после по метода на дедукцията установихме откъде му е дошъл неонаталният спомен - от видяна случайно и еднократно снимка в кувьоза след раждането... а такава хубава история щеше да стане - таман за блог.

Джам, абсолютно си права. Аз мога да си мисля, че синът ми е изпитвал ревност от бебе, но само си го мисля. Нито съм учила в тази насока нито съм специалист да го твърдя. За това си трябват научни доказателства.
Ревност не знам от коя възраст има при близнаците, пак е индивидуално според деца и куп фактори, но аз имам спомен от на Дони децата. Дали обаче това е ревност, която ние възрастните осъзнаваме, аз не мисля, че има такава при тях. Но определено бебетата също реагират спроед нуждата им или заплаха за липса на такава.

jam,в медицината две плюс две не винаги е четири.

Jam, някой лекар като ти предпише конкретно лечение, караш ли го да ти извади статия или някакво написано твърдение защо в твоя случай точно тази доза и тази комбинация лекарства?

И нещо актуално за днес
Искам статия и линк и изобщо доказателства, че любовта съществува В противен случай приемам, че никоя от вас не е способна да обича 

Аз не мисля, че някой тук твърди, че бебетата и новородените нямат емоции. Съвсем друго се коментира, но е нормално един да го разбере, а друг - не. Просто защото всяка от нас си има собствена дефиниция за нещата. Имайки предвид цитата на Джиджи от Уикипедия, някой може ли да твърди, че бебетата изпитват ревност? Аз не мисля. Това, което описвате, момичета, не е ревност, а може би страх, несигурност, желание за близост, на подсъзнателно ниво, ако мога така да се изразя, тъй като считам е ясно, че не могат все още да осъзнават и осмислят, нали? Несигурността и страха МОГАТ да предизвикат ревност, но не е задължително, затова и смятам е неуместно да се приравняват.
Между другото, инстинктите също са вид емоция според мен.

здравейте, много се радвам, че толкова много хора са се включили, не пиша, защото нямах никаква възможност тези дни.

сиксенс, много интересно е, че свързваш инстинктите с емоциите - всъщност емоцията е "дериват" на инстинка, тоест хората се раждаме с инстикти, от които в процеса на развитие се развиват емоциите. и разбира се, че бебетата нямат "осъзнати" емоции - тяхното съзнавано не се е случило още, то се конструира от опита им, от начина, по който се случва живота им откакто се родят докато са живи. ето затова толкова много време и усилия се посвещават на говорене и изследване на това, което се случва в и около бебето и детето, защото от работата с деца в психотерапия и психоанализа и от наблюдението на деца (т.е. т.нар. "здрави деца") знаем колко важно е как се посрещат физическите и емоционалните им нужди от самото начало.

освен това кой как проявява емоцията също е различно - някои хора (деца, бебета) могат да са много гласовите, други - да се отръпват тихичко, не е задължително една и съща емоция да предизвика една и съща реакция нали? ако се върнем към поста, който предизвика спора около ревността, може би си спомняте, че майката (котараната) предложи хипотезата за ревност. тоест, човекът, който най-добре познава бебетата, който е в ситуацията.

мисля, че понякога е трудно да мислим, че децата ни ревнуват или завиждат или преживяват каквато и да е липса, защото това означава, че ние нещо сме се провалили, не сме им достатъчни, че детството не е едно безметежно състояние, в което "морето е до колене".

смарайди, един от източниците на този филм е работата на д-р Пионтели, тя проследява децата две години след раждането им и е удивително как не просто има връзка между поведението и отношенията им в утробата, но понякога, както и в случая, който цитираш поведенията са почти дословно повтаряни.

не зная дали ще помогне, но ако мислим за въпроса не "има ли ревност при новородените" а по-скоро има ли психичен живот (макар и рудиментарен) при новородените - те чувстват ли, имат ли способност да комуникират, да учат, да се развиват, да се свързват с другите, може би ще е от полза. или ще разгорещи още повече дискусията?

Имайки предвид цитата на Джиджи от Уикипедия, някой може ли да твърди, че бебетата изпитват ревност? Аз не мисля. Това, което описвате, момичета, не е ревност, а може би страх, несигурност, желание за близост, на подсъзнателно ниво, ако мога така да се изразя, ...

Между другото забележете какво пише в Уикипедия по темата
"Ревността е емоция и типично се свързва с негативни мисли и чувство на несигурност, страх и притеснение относно нежелана загуба на нещо, което човек цени, като например любовна връзка. Ревността често е смес от други чувства като гняв, тъга и дори отвращение. Ревността се различава от завистта по това, че ревността се отнася за нещо, което човек се страхува да загуби, докато завистта представлява желание на човек да има нещо, което не притежава, или да попречи на някого другиго да го получи.
.....

Ми то май едно и също

не зная дали ще помогне, но ако мислим за въпроса не "има ли ревност при новородените" а по-скоро има ли психичен живот (макар и рудиментарен) при новородените - те чувстват ли, имат ли способност да комуникират, да учат, да се развиват, да се свързват с другите, може би ще е от полза. или ще разгорещи още повече дискусията?

 

ОК. приемам горното като пореден опит да се измъкнеш, да отклониш темата и да я приключиш. нямам нищо против да я приключим, написах ти го още преди няколко дни - просто защото е очевидно, че няма да се получат научни доказателства за тезата ти.

вместо това, ни предлагаш дискусия по въпроса имат ли новородените способност да комуникират, да учат и да се развиват???? що не предложиш и дискусия по въпроса новородените имат ли капацитет един ден да станат възрастни индивиди?  
или, за по-голяма яснота - дискусия на тема "има ли живот на Земята".

едва ли ще е много интересна такава дискусия.

Джиджи, не си ме разбрала. Я прочети пак твоя цитат - "ревността се СВЪРЗВА с негативни мисли КАТО несигурност......", обаче пропускаш текста след болднатото. От него става ясно, че въпросните негативни емоции са следствие на нещо осъзнато. Хайде сега прочети пак моя цитат. После се върни на основното твърдение, предизвикало дискусията. Да опитам ли да обясня по-подробно или сега разбра какво искам да кажа?

Елена, какво да му дискутираме на това дали новородените имат психичен живот? Никой тук не го оспорва това. Джам много точно направи сравнение. Не това е обект на спора, обаче, явно много малко хора го разбраха. Нищо де, в спора се раждала истината, нали

не зная, сиксенс, как така след като никой не оспорва фактът, че новородените имат психичен живот, се оспорва част от психичния живот, една конкретна емоция. тоест казваме, че има психичен живот, но не и негативни емоции като ревност и завист, например.

Цитат на: Elena B в Февруари 15, 2012, 02:47:11 am

не зная дали ще помогне, но ако мислим за въпроса не "има ли ревност при новородените" а по-скоро има ли психичен живот (макар и рудиментарен) при новородените - те чувстват ли, имат ли способност да комуникират, да учат, да се развиват, да се свързват с другите, може би ще е от полза. или ще разгорещи още повече дискусията?

 

ОК. приемам горното като пореден опит да се измъкнеш, да отклониш темата и да я приключиш. нямам нищо против да я приключим, написах ти го още преди няколко дни - просто защото е очевидно, че няма да се получат научни доказателства за тезата ти.

вместо това, ни предлагаш дискусия по въпроса имат ли новородените способност да комуникират, да учат и да се развиват???? що не предложиш и дискусия по въпроса новородените имат ли капацитет един ден да станат възрастни индивиди?  
или, за по-голяма яснота - дискусия на тема "има ли живот на Земята".

едва ли ще е много интересна такава дискусия.

Джам, много добър критичен разбор!

Предлагам да добавим и догадката, че от децата ще се развият евенуално  представители на биологичния вид "човек". Не че такова предположение не съществува и извън рамките на една професия, но явно има нужда да се доказва и очевидното. Напълно безсмислено. Приемам, че това са малките открития на човек, упражняващ дадена професия, ама те за останалите не са открития.

Ох, много съм болна тези дни и не мога да съобразявам добре, но ще добавя и още нещо.
Всичките тези анализи тук на психичното състояние на децата ми приличат на зле написани анализи на литературно съчинение, по-точно на емоционалното състояние на героя. Само че ако това беше даже студентски анализ, нямаше да види бял свят пред публика никога. Пълно е с безсмислици, противоречия, абсолютно познато и популярно "знание" и наукообразност. Даже и в литературния анализ не се спекулира толкова много с евенуталните и възможни допускания хипотези.

Примерно: въз основа на казаното може да е това, може да е другото, а може да е и нещо различно, което не се сещам в момента. Вие си решете кое да си изберете.
Голямо "откритие" е и, че храната влияе на пустите емоции! Направо подскачаш, като си помислиш как лютите чушки например могат тотално да променят емоционалното възприятие на възрастния и как той даже почва да благославя наред. Ама за децата било голямо откритие.

Още: родителите не могат да контролират детето, то яде само храна, която води до запичане и като резултат развива запек. Съветът завършва с това, че щом родителите не могат да се справят с него, нека пък да отидат на една терапийка, добре ще им се отрази, а и да тръгнат по пистата. А, да, защото са разтревожени. Пустата "тревожност". Дотук не останах с впечатлението, че ще ми помогнат да се справя и с нея.
Още: хората се обръщат към специалист, очаквайки конкретни, работещи съвети и необъркващи предположения препратки към някакви си публикации и организации. Дотук се повтърдиха само впечатленията ми за един вид представители на тази професия. Така си говорят и жените на кафе - даже анализите им са още по-задълбочени и предположенията и догадките още по-достоверни.
Теории, хипотези, предположения, взети оттук-оттам, които се дават като подкрепа към анализа и които объркват още повече.

Сиксенс, много добре си написала предния си постинг! Професионално и разумно звучи!

Розичка, благодаря! Това просто е моето мнение, гледам да не задълбавам в дебри, които са ми неизвестни и които крият още повече въпроси и догадки, предположения и теории.
На мен ми хареса твоя разбор И особено това: "Още: хората се обръщат към специалист, очаквайки конкретни, работещи съвети и необъркващи предположения препратки към някакви си публикации и организации." Споделям мнението ти. Когато някой потърси такъв тип помощ, той очаква някакви конкретни заключения, съвети, насоки. Обаче, реално получава един куп теории и анализи, които още повече го объркват, даже понякога задълбочават проблема му, защото в някои случаи предизвикват чувство за вина или чувство, че на човека нещо не му е наред, има някакви скрити подсъзнателни уклони и т.н, т.н., да не изброявам, сещате се. Сега, нека подчертая, че изобщо не омаловажавам или иронизирам тази професия. Нито я отричам, нито я заклеймявам. Просто считам, че някои практикуващи я малко се унасят в сухата теория и анализи и забиват в едни посоки дето..... В мярката и баланса е разковничето според мен.

Еми не напразно д-р Бърди писа, писа ...

Напълно подкрепям Злати и Розичка, колкото повече Елена пише, толкова повече ме обърква и чета по диагонал.

Чакайте сега! Вие какви конкретни съвети искате да получите? Виждали ли сте хора с Паническо разстройство посетили за първи път психолог? И как си мислят, че ще получат конкретен съвет как да се справят с паник атаките? И колко разочаровани са като разберат, че такива конкретни... няма. Дават се насоки общи и толкоз.

Perdeto, на теб Елена помогна ли ти със съвет?

Smaraidi, Елена ми е давала съвети, някои съм приложила не действаха при моето дете, други съм пренебрегнала по мои усмотрения.
Чета принципно всичко, дори и да не съм съгласна с нещо не крещя, че не съм. Всеки може да изкаже своите мисли и съждения, а околните мога да се съгласят или отхвърлят. Друго е, когато даден професионален специалист твърди нещо, то поне най малкото трябва да може да го докаже с научни факти, когато някой го оспорва. Така мисля е редно и за това всъщност става въпрос. А който иска може да получи и приложи съветите й.

Когато се появи д-р Бърди аз с недоверие подходих към него, но се разрових, четох ... Видях, че преди това е писал и то доста в бгмама при това същите неща, които и тук. И тъй като бях в трилема му се доверих и не сбърках. Това е единственият професионален педиатър, който съм срещала за моето дете до момента. Няма значение, че общуваме виртуално, диагнозата в повечето случаи е точна, лечението съответно също. Няма да пише първо е така, ама може и да е онака ... Да в хода на дадено заболявание винаги има развитие и може да се получат и усложнения, за това си трябва посещения при местен лекар. Но всички знаем за съжаление какво е нивото на медицината тук.

Чакайте сега! Вие какви конкретни съвети искате да получите? Виждали ли сте хора с Паническо разстройство посетили за първи път психолог? И как си мислят, че ще получат конкретен съвет как да се справят с паник атаките? И колко разочаровани са като разберат, че такива конкретни... няма. Дават се насоки общи и толкоз.

Perdeto, на теб Елена помогна ли ти със съвет?

Смараиди, това не може да е вярно. Всяка наука има теория и практика. Практикуващият специалист точно това би трябвало да прави - да дава практически указания и съвети как да решим даден свой проблем. Умение е да можеш от разнообразните и често противоречащи си теоретични хипотези да извлечеш практически полезното и работещо и да ги накараш да решават проблеми. Това е работата на практикуващия специалист, чрез това той създава доверие у пациента и усещането, че специалистът отсреща знае какво прави, разбира си от работата  и можеш да му се довериш. Теоретичните обяснения могат да бъдат включени и предложени за по-убедително, но не бива те да изместват практическите съвети, защото се обезсмисля практиката. От всеки човек с диплома в ръка добър практикуващ не става! Няма никаква задължителна връзка между двете.

Виж какво намерих чрез търсачката за "паническо разстройство", и то от пръв път. На български се оказа, че има и форуми, и един куп информация.  Ако въпросният специалист, за когото говориш, не си е направил труда да провери даже чрез този дотъпен начин - аз бих го отписала.

Един куп сайтове има, но виж вещо полезно, което намерих на panic attacks what to do:

В 12 стъпки как да помогнем на някой който има панически атаки - звучи разумно и като съвети, това да се диша дълбоко и за дишането в хартиена торбичка даже аз съм го чувала, говорят за ирационалния страх и усещането за тревожност,  които са в основата. Сигурно ги има и на български тези неща.
Ето тук:

http://www.wikihow.com/Help-Someone-Having-a-Panic-Attack

Ох, от снощи пиша и трия и се чудя как да го напиша най- съкратено и ясно, ама пак стана дългичко обяснение.

Малко спорът се раздвои на подчертано теоретична част и на споделен опит и наблюдения, та чак се разтрои в посока: на кого имаме вяра във форума и кой колко дипломи има и дали ги заслужава.

Явно наистина е въпрос на гледна точка, когато се говори за Ревността и това кой какво влага като емоции, когато определя. За съжаление, няма как да знаем какво точно изпитват децата ни /бебетата/, а можем единствено да гадаем за това по начина им на поведение и не вербалното изразяване на преживяванията си. И всички теории се основават именно на наблюдението, т.к. няма как бебето да ти каже какво преживява точно в този момент.

Аз лично, не мога да дам друго определение /помагайте с терминологията/, освен Ревност за това, за което говорите:

„Ревнуваха, когато вземех чуждо бебе, но не и когато взема единия от тях, тоава просто искаше да дойде и другия, а не да се сменят.”

, но това пак казвам си е лично мое обяснение. Защото, може да не е въпрос за изместване на вниманието на мама от едното върху другото дете, но пак е желание за постигане на нарушеното равновесие, което до сега /от утробата/ е имало, и бидейки разделени, близнаците се стремят отново да бъдат събрани. Поне аз, на тази си възраст, така бих го определила, като ревност, макар да нямам близнак.

Не казвам че това съм видяла в моите близнаци, м/у другото Jam децата ми са момичета

Провокирана съм да си наруша обещанието за „неписане” по този въпрос, от едно друго изказване за Абсурдното ми поведение да оставя децата ми да се хранят сами, докато аз върша нещо си друго /перифразирам/. Само да уточним, че аз не чета вестник/форум, не гледам сапунка, нито простирам на балкона, докато децата ядат, аз съм до тях.  Второ- моите деца се хранят с шише, не ги кърмя, за да им осигурявам спокойствието, което биха получили,ако сучеха. После да кажа и друго- от навършването на 1 месец на близначките аз съм на 20 часов „работен ден” съвсем сама, още повече, че мъжът ми работеше тогава през нощта и през деня спеше /демек има нужда от някакво спокойствие/. И имайки САМО 2 ръце, с които да гушкам децата си, и с тези 2 ръце да правя всичко необходимо за техния комфорт, смятам че съвсем не е абсурдно да намеря моя си начин, за да бъдат децата ми нахранени едновременно, и да не се налага едното да плаче, докато другото яде /макар и гушнато/ , или пък да прекъсвам яденето на едното, защото другото иска нещо, или пък едното да яде гушнато, а другото да седи в другата стая, защото се разсейват вече от шумове. Смятям, че съм им осигурила едно спокойно хранене, което дава много повече сигурност, отколкото ако ги храня едно след друго, макар и гушкани, и ги поставя в горните ситуации, при положение, че двете деца с теоретично еднакви физически и емоционални нужди.
 
И във връзка с горният абзац- аз събирам децата заедно да ядат, защото физически не мога да ги гушкам и храня с шише едновременно и двете... Иииии най- малко съм очаквала такава реакция от близнашка мама, ама всеки с мнението си.

П.П.
Извинете, но последните неща които чета във форума /защото те ме вълнуват/, все завършват със спор. То не беше „ние тука не захранваме на 3 месеца”, мина се през „как се доказва анемия”, та се стигна до защита на дипломна работа „психичното развитие и емоционален потенциал на близнаците в първите месеци”.

Мисля си че тук търсим простички и работещи съвети, а не разтягаме локуми ей така, защото гоним рейтинг. Пак се извинявам, ако някой се засегне, ама....
Заприличахме на БГ Мамите!