елле, аз си мисля, че преди лекарствата има други възможности за помощ, а и при този тип проблеми лекарствата сами по себе си биха имали в най-добрия случай временен ефект.
а това, за което говориш, че родителите се "наместват" в "диагнозата" на детето и тя им дава обяснение е добре познато за съжаление, както можеш и да се досетиш си има термин
идентифицираният пациент - обикновено това означава, че някой в семейството или родителската двойка има някакъв проблем, но е по-добре да се води детето да му се помага, отколкото да се обърнем към себе си. като сме се заговорили за това, знаете ли колко е трудно, когато ти водят дете и ти казваш, "ами да то има трудности, но те ми изглеждат повече свързани с нещата, които споделяте, че се случват във вашия живот/отношенията с партньора и тн и може би по-ще е от полза да се поработи върху това, защото когато то се оправи и детето ще се оправи" . обикновено това е последния път когато виждаш както родителите, така и детето. или още по-странното е като кажеш на родител на дете, не на тийнейджър, че би искал да се видиш първо с него, да поговорите какво у детето го тревожи, пък после да се видиш и с детето и той е страшно изненадан и неразбира защо трябва и той да идва (често мисля, че си мислят, че просто искам да изкрънкам от тях пари за още една сесия). та както има всякакви професионалисти, така има и всякакви родители
пердето, на мен ми се смеят като кажа, че последния път не съм искала да споря с джи пи то си отново, щото ставаше дума за кандида, дето си я бях видяла, че я имаме и горе-долу знаех какво да правим, и че като ми се предпише нещо първо чета по нета какво пише за него и после евентуално го купувам. ужасно се вбесявам, че няма как да намеря човек на който да имам доверие и да понесе поне малко от тревожността и отговорността за детето ми (само що се отнася до лечението й, за другото ще се оправя). мислех да си купувам учебник по педиатрия, но това е друга тема.
