0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

 да, всичко е нормално!
Помислете и за това как детето ще понесе изследването. Вие го познавате най-добре, трябва да му обясните и да го успокоите. На мен това ми се изглежда много по-трудно, отколкото бумащините около него. Говорете със специалиста предварително и обсъдете кой ще е по-добрия вариант - КАТ или МРТ. Дали ще се наложи и анестезиолог да помага?!
П.П. В "Св.Марина" Варна имат много добра апаратура и специалисти, поне за мен е по-добрия вариант, все пак и времето не е за подценяване.
Здравейте,имам син на 1,2м който от малък е много подвижен отдавна ходи дори се опитва да тича,но има някой неща които започват да ме притесняват.
-заспива много трудно преспиваме се около 1час
-през ноща е неспокоен често се буди
-не си изяжда всичко,яде с голям зор
-не се спира за секунда,постоянно иска нео забранено или да го гониш
-не се заиграва самостоятелно с абсолютно нищо ,даже и да му покажеш пак не го прави
-доста често когато не стане на неговото започва рев който не спира дълго време ако не го вземеш на ръце.
-когато сме на гости изобщо става ад всички шкафове се отварят всичко се пипа и т.н.
Много моля ако някой може да ме посъветва какво да правя да сподели,даже и определени материали и подходи за действие/търсих но почти без успех/
хомеопатия в случая уместна ли е?
Ще съм благодарна ако има  мнения по въпросите ми.
*
Ани, не виждам нищо от това което си написала да не е валидно за 90% от децата на 1г. :wink:
*
здравейте Ани, мисля си какъв подход ще изберете към детето зависи до голяма степен от това как мислите за нещата, които ви тревожат. ако мислите, че те са свързани с тялото и физиологията на детето (хормони, развитие на мозъка, други био-химични процеси) тогава вероятно ще се насочите към лекари или хомеопати (в зависимост от това какво мислите за това доколко хомеопатията помага, например).

ако си мислим за психиката на детето и за отношенията ви:

от описанието ви си мисля, че можем да видим две основни теми в притесненията ви - дали детето ми не става твърде "зависимо" от мен и дали детето ми не е твърде "палаво/непослушно/тревожно и онази омразна думичка "хиперактивно"?

защо казвам, че изглежда се притеснявате, че той е твърде зависим от вас - заради притесненията, че заспива трудно, често се буди, когато е разстроен иска да бъде гушнат.

по повод "проблемите със спането" - те са проблеми предимно за нас възрастните, ако детето не показва знаци, че не си доспива - уморено, раздразнително, поспаливо през времето, когато не се предполага да спи, то няма проблем със спането си. разбираемо е, обаче, как за вас това е проблем. наскоро открих книга, която може би ще ви е от полза - the no-cry sleep solution, elizabeth pantley, изд. McGraw-Hill - има доста практически препоръки около заспиването и събужданията през нощта. основното, което ми харесва в тази книга е развенчавеното на митовете, че "добрите деца" си лягат и веднага заспиват и не се събуждат докато родителите им не си изпият кафето сутринта. изследванията показват, че огромно количество от децата биха попаднали в графата "проблеми със съня" (мисля процента беше над 80) и съответно следва въпроса можем ли въобще да говорим за проблеми със съня при това положение. не е ли проблем по-скоро наложеното очакване за бързо заспиване и не-събуждане през нощта? ако, обаче, смятате че той не спи достатъчно време, това е друг въпрос.

лично аз си мисля, че това, което описвате е нормално поведение за дете на годинка и малко - да иска да е постоянно с мама, да става тревожно когато не е (около заспиването и през нощта) и да търси утеха в ръцете й когато е разстроен (дори да изглежда като инат или борба за власт плаченето когато "не стане на неговото", това също е в емоционални термини разтройващо за детето и затова той изглежда освен ядосан и тъжен). отново стигаме до идеята, че често има очакване към децата да са самостоятелни от твърде рано (спят в отделни стаи, успокояват се сами като плачат и др. практики за отглеждане на "самостоятелни деца"), опитът и знанията ни от изследавния показват, че тъкмо деца на които им се отговаря на емоционалните нужди (например, отделя се време, докато заспят, гушкани са винаги когато имат нужда от успокоение, не са оставяни да плачат) порастват самостоятелни и уверени възрастни. тоест питам се доколко вашите притеснения не са провокирани от очаквания от страна на външни хора - роднини, приятели, книги, предавания. или просто понякога родителстването е твърде изтощително и бихте искали малко отдих и възможност да изгледате един филм вечерта без преди това да водите битка?

по повод активността му и поведенията, които описвате - мислех си, че изглежда описвате будно и любопитно дете, поведенията, които описвате са напълно нормални за възрастта му, заради това, например, когато имаме деца на тази възраст обезопасяваме мебелите и слагаме детски ключалки на шкафовете, защото за тях няма нищо по-интересно от това да се заровят в шкафа или да изпразнят рафтовете на библиотеката или ... сигурна съм, че сте опитвали да отиде на гости и да му носите играчки, но те не са толкова интересни, колкото новото съкровище, което представляват непознатите шкафе с всичките им тайни.

изглежда ми, че описвате дете, за което е важно да прави нещата само, не зная как се храните, но дали бихте била склонна да го оставяте да се храни сам, заедно с вас, докато цялото семейство се храни - в началото отнема повече време и търпение, създава малко мръсотия, защото голяма част от храната бива хвърляна на пода, но е много приятно и отнема нуждата от борби, изреждане на родословното дърво или други подобни стратегии. ето един сайт с информация http://www.babyledweaning.com/

по същия начин изглежда играта също се е превърнала в борба, в неща, които са забранени и затова много привлекателни. разбира се, че за него е по-интересно да си общува с вас (дори това да е негативно общуване) вместо да си играе сам. ето един сайт, който намерих по повод играта, мисля, че е полезна отправна точка, пък и е кратичък http://www.lianalowenstein.com/articleParent_led_play.pdf

давам си сметка, че нещата, които пиша са доста общи, но това мога да кажа въз основа на описанието ви. моля, не мислете, че по какъвто и да е начин казвам, че не родителствате добре или това, което досега сте правили е "неправилно", съвсем не.




ani2626, ние сме мъъничко по-големи от вас! Но почти всичко изброено се отнася и за нас. Разликата е, че ние проходихме на 1г и 1м, но пък преди това беше закачен за моя пръст, за да ходи  :wink:, т.е не е спирал за секунда на едно място  8) 

Та мнението ми е - като станат на около 18г, се надявам много от тези неща да са ги израстнали  :lol:

Здраве, любов и здрави нерви е решението  :lol:
Е просто сте страхотни БЛАГОДАРЯ ВИ.Като се замисля е точно така както описвате ,явно в мен е проблема просто вече нямам сили ,ще чакам да стане на 18г и тогава ще живея спокойно.Той наистина спи доста часове с едно-две пробуждания,и понеже се гледаме сами ,явно наистина се е вкопчил в мен.Като бях малка си спомням ,че тичах боса в снега по чорапи да преследвам майка ми когато отива до магазина за да не ме изостави.Дано да не е като мен-СТРАХЛИВ  :balk_145:А за игрите май е от времето не излизаме много навън и аз и той още повече изперкваме.
Много ви благодаря помогнахте ми рано сутрин да се заредя с нови сили. :wave:
*
Следя темата и отдавна се чудя дали да не се включа с въпрос...
Става въпрос за племенника ми - четири годишен, но със същите "проблеми" като сина на ani2626. Ж
-заспива много трудно преспиваме се около 1час
-през ноща е неспокоен често се буди
-не си изяжда всичко,яде с голям зор
-не се спира за секунда,постоянно иска нео забранено или да го гониш
-не се заиграва самостоятелно с абсолютно нищо ,даже и да му покажеш пак не го прави
-доста често когато не стане на неговото започва рев който не спира дълго време ако не го вземеш на ръце.
-когато сме на гости изобщо става ад всички шкафове се отварят всичко се пипа и т.н.
В допълнение уж отказал се от пелени, отказва да ползва тоалетната, върши всичко в гащите. Уж няма физиологичен проблем, но нямал. и психологически (по думи на майката и бабата).
Постоянно трябва да е център не на  вниманието, а на вселената.
Няма начин дете да се заиграе с нещо и той да не го вземе. Това е съпроводено с блъскане, удряне и т.н.
Голям проблем е и храненето, абсолютно отказва да се храни сам. отказва да яде много неща, може с дни (да не кажа седмици) да кара на препечени филии и макарони, естествено уж притеснените роднини не вземат никакви мерки. От там има почти постоянен запек и редовен прием на разхлабителни.
Не ходи на детска градина, гледат го бабите през работно време, но не спира да им се налага...
Елена, ако може мнение по въпроса. Благодаря :)

*
Адито, без да съм компетентна си мисля, че детето трябва да посещава ДГ.
Ние бяхме същите, има подобрение и то голямо. Храни се сам и не иска вече никой да го храни, до преди година беше обратното. Агресивен е когато го провокират, не като преди, щом не става на неговото. Все още съм притеснена, когато проявява агресия, но тази агресия, която видимо няма причина.
Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
Ако съдбата е спряла да ви се усмихва, опитайте се да я разсмеете!

*
ани, да гледаш дете е прекрасно но много трудоемко занимание, да гледаш дете сам е почти геройство, съвсем разбираемо е да си накрая на силите си и енергията на детето да ти изглежда твърде много. единственото, което мога да кажа е който ти предложи помощ за каквото и да е  - приемай. защото често забравяме, че е добре да се грижим и за себе си. а като стане на година и 8 месеца ще има други неща, които ще те тревожат, мисля, това никога не свършва. но пък да се надяваме, че и ние ще сме още тук за подкрепа.

адито - мисля, че това, което описваш е дете, което е доста тревожно, като това се изразява в нуждата му да контролира всичко и всички около себе си. настояването да не се изхожда в тоалетната (макар да съм сигурна, че знае, че там би трябвало да го прави) е типичен пример за това, както и храненето. често децата минават през периоди на ядене само на определени храни, но това, което ти описваш ми звучи да е друго - малко като демонстрация на това, че само той може да реши какво и кога да яде.

имам нужда от повече информация около историята надетето и семейството, за да съм по-конкретна, но ми се струва, че би било добре да се консултира с колега. от друга страна майката и бабата изглежда нямат преживяването, че детето има проблем (или те с него) ако това е така - нищо не можеш да направиш, освен да ги оставиш да го гледат както намерят за добре. ако хипотезата ми е вярна, обаче, този тип контролиращо тревожно поведение има тенденцията да се задълбочава с времето. това не е заплаха или опит да внеса допълнително притеснение, надявам се разбираш.

предложението на пердето можем да го мислим и като "детето има нужда от граници" - от ясни правила какво може и какво не да прави, върху какви неща има контрол (собственото си тяло, играчките си, поне отчасти емоциите си) до каква степен то контролира какво се случва и къде са родителите му. отново правя уговорката, че не зная достатъчно за семейството, но предполагам, че говорим за начин на отглеждане, който е или доста позволяващ - истински няма правила, няма не-позволени неща, ако детето направи нещо, което не бива няма ясни последствия от това (те са веднъж много тежки - каране, сърдене, веднъж никакви) или обратното всичко е забранено и следователно правилата губят смисъла си. вероятно също и за родителите (или поне майката и бабата, които ти споменаваш) е трудно да се доверят, че детето може само да прави неща (да се храни сам, например) - тоест и у тях има тревога около отглеждането му. и така се завихря един порочен кръг, тревожни родители, дете, което не може да се справи със собствените си емоции, търси помощ от родителите си, които не могат да му я предоставят поради собствената си тревога, в следствие детето "отиграва" по начините, които ти описваш.

давам си сметка, че вероятно звуча доста абстрактно, но наистина мисля, че предвид възрастта на детето е добре да се консултира с психолог - не защото има психична болест, а за да се потърси начин за по-добро справяне с нещата, които го тревожат. може да се окаже, че ако родителите или единият от тях тръгне на терапия, защото тя/той има проблем с удържането на детето си или в отношенията с партньора си, който, разбира се, се отразява и на детето, това би помогнало.

та в кратце, мисля, че в този случай е добре семейството да се консултира с колега.
Елена,благодаря ви много за отделеното време и за изказванията ви.Всъщност всичко което казвате е точно така.Но вие споменахте една дума-Хиперактивност от която наистина се страхувам,защото моя приятелка има дете на което поставиха такава диагноза Хиперактивност и свръхвъзбудимост.Естествено всички деца са различни малко завиждам на тези около нас които са по кротки и се заиграват.Но най-важното е всички да са живи и здрави.От сърце го пожелавам.Приятна вечер.
*
Ани, не случайно я споменах, защото знам, че това е кошмарът на всеки родител, малко по-нагоре в темата мисля елле (дано не бъркам) разказа ужасяваща лична история. проблемът с хиперактивността е, че този етикет се поставя твърде безразборно и твърде често - вместо да помислим заедно с детето и родителите, казваме е то е хиперактивно ето едни лекарства, ще се успокои от тях.

на година е два месеца да се говори за хиперактивност, особено при поведенията, които ти описваш би било престъпно. между другото четох едно изследване, че  половин час игра с детето на ден има ефекта на ниски дози от групата лекарства, които се предписват на децата с хиперактивност.

ще се радвам ако пишеш пак. успех
*
По нашия случай, за съжаление няма да има как да помогна... Не искат и да чуят за проблем. За детска градина говоря от как забелязах, че може да има нещо нередно в общуването, но са изцяло против, успокоява ме факта, че от 5 години е задължително. Опитват се да ме убедят, че е много лошо за детето, включително и за моето. Колко добре би било да ги гледат те, но не бих допуснала да ми я гледат хора, които не успяват с месеци да разберат защо не е редно бебе да играе с найлонови торбички... но това е друга тема :)
Абсурд е да ги накарам да отидат при психолог, трябваха ми  3 години, да ги убедя да заведат баткото на логопед... Бясна съм, че трябва да оставя детето в това положение, а той е изключително интелигентен. Замислям се, че може и от там да идват нещата, намерил им е май слабите места и прави каквото си поиска... Колкото до границите, при него няма. Поне съпруга ми е на моето мнение и не пропуска да им покаже всеки един конкретен случай. Дано да разберат преди да е станало прекалено късно...
Извинете за дългия пост, но се боря с тези хора 8 години вече, първо беше баткото с подобно поведение, роди се малкия и започна всичко от начало...
Много ви благодаря и на двете!  :balk_81:

*
нищо не можеш да направиш, за добро или лошо всеки сам решава как да гледа детето си. дори бих казала, че ако не ги "натискаш" вероятността да споделят ако имат проблем е по-голяма. дано да могат да потърсят помощ ако имат нуждат от нея.
благодаря отново на всички!
А за ХИПЕРАКТИВНОСТТА - май това е "болестта" на най-новото поколение! Имам чувството, че повечето деца са вече с такава "диагноза". Може това да е от света в който живеем, времето което е около нас. Забързано и на високи обороти. Ами ако трябва да са такива за да могат да оцелеят?!
*

    elle22

  • *****
  • 1645
  • La donna `e mobile ;)
Децата изглеждат "хиперактивни", понеже прекарват по-голямата част от живота си в рамките на четири стени. Едно време като играехме навън през всяка свободна минута, вероятно сме били и доста по-"активни"  :wink:.
именно, света се промени, начина на отглеждане на децата се промени! На нас и на нашите родители сякаш беше по лесно.
*
Re: Детска психология (беше: Добър детски психолог - Бургас)
« Отговор #197 -: Февруари 01, 2012, 01:25:54 am »
мисля, че хиперактивност е етикет, който показва отказ от това да поседим и да помислим какво става в главата на това дете и в това семейство. по-лесно е да кажем то е хиперактивно, навремето това биха били "непослушните" деца.
*

    elle22

  • *****
  • 1645
  • La donna `e mobile ;)
Re: Детска психология (беше: Добър детски психолог - Бургас)
« Отговор #198 -: Февруари 01, 2012, 02:07:56 am »
Аз никога не съм смятала детето си за хиперактивно, но обществото, в което живеем, явно го смята.
*
Re: Детска психология (беше: Добър детски психолог - Бургас)
« Отговор #199 -: Февруари 01, 2012, 03:23:04 am »
елле, твоята история е много плашеща и само показва вредите от липсата на желание да се говори и помисли и бързането с диагностицирането и етикирането на децата. и следващата стъпка - даване на лекарства, които не са необходими и, които нанасят дълготрайни поражения. тъжно и от гледна точка на родител - ужасяващо.