www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Нашите дългоочаквани деца => Педиатрични грижи и консултации => Темата е започната от: Perdeto в Октомври 08, 2011, 19:17:45 pm
-
Пускам темата, макар да знам, че е много трудно да открия такъв за град Бургас, но все пак, ще се радвам на мнения и препоръки.
Нашият проблем, ако въобще го има е, че според повечето хора, детенце е хиперактивно, с моменти прояви на силна агресия към околните и себе си. Умен и любознателен, непокорен и бърборив. Това са думи на учителките и обслужващият персонал на градината,която посещава и поради което ме посъветваха да потърся и направя консултация с детски психолог.
-
Мисля че е добре да оставите детето на спокойствие.
Оставете го да "диша" малко по-свободен, и с времето ще се оправят нещата.
"Силната агресия" е резултат на ограничение, "войнишки" прийоми из детските градини и опит за подчинение на детето в случаи без нужда.
-
Благодаря за включването докторе :flower: а може ли да ми подскажете за дете на 5 години, кое е най удачното хоби с което евентуално то би било готово да се занимае. Прекалено любознателен е, от всичко се вълнува, за всичко пита, всичко го впечатлява. Не мога да открия кое е нещото, което би го заинтригувало по за дълго.
Силната агресия не е само от градината докторе, от бебе си е такъв, особено когато не става на неговото е най опасен. Понякога ей така от нищото както си играе го избива на такива агресивни провокации и ако някой го подкрепи става страшно и прекалено опасно. Има импулсивни моменти, които не мога да си обясня защо ги прави. На въпрос "защо го направи", винаги отговаря "не знам и не мога да ти кажа мамо".Преди си мислех, че е за да го забележат другите деца, да им провокира вниманието, но не осъзнаваше че когато удря и наранява така няма да станат негови приятелчета. От градината се научи да общува и играе, но там пък се засили това собственическо поведение и ожесточен бой за играчки.
Учителките не знаят дали е хиперактивно дете или просто има прекалено много енергия за изразходване, за това ми казаха , че е хубаво да направя консултация с детски психолог, даже невролог. И аз го спрях от градината за известно време, реших че има и той нужда от почивка, пък и както казват госпожите да спортува малко да видим как ще му се отрази. Но ето лятото не ходи 2 месеца на градина, беше на море, на басейн, игри на воля, все на агресия го избиваше. Верно имаше провокатори, но защо по този начин реагира не мога да си обясня. У дома няма скандали и т.н. от къде е този гняв и за какво винаги се бунтува, ей това искам да разбера.
-
Включвам се и аз с малко инфо, което се надявам да ти е от полза. Детски психолог, който работи с деца с хиперактивност и дефицит на вниманието можеш да намериш в Ресурсен център Бургас. Там след предварителна уговорка ще можеш да направиш консултация и да ти предложат варианти за работа с детето ти /ако наистина има нужда от индивидуална работа/.
Адрес:
ул. "Индустриална" №1, ет. 2 (Етаж на 2 на Ученическо общежитие на ПГМКР "Св. Никола")
Бургас
България
п.код. 8001, п.к.694
Е-мейл: rc_burgas@abv.bg
Телефон: +359 56 825 239
Факс: +359 56 825 239
http://www.rcburgas.com
Аз също съм ресурсен психолог, но работя в Плевенския ресурсен център. Ако проявяваш интерес мога да ти изпратя материали за диагностика на деца с ХАДВ, методи за работа с деца с ХАДВ и ако имаш въпроси. Дано да съм ти от полза
-
Имам огромни резерви към тази диагноза, начините по които се поставя, обхвата на децата, които засяга.
Лично мнение. Не обвързващо никого.
-
Диагноза ХАДВ се поставя в Александровска болница в София, като детето и единия от родителите са там около 2 седмици и детето се наблюдава внимателно, правят се различни диагностики и диагнозата не се поставя ей така с лека ръка. Не случайно насочвам, към хора, които имат опит с работа с деца с различни увреждания. Защото детето на "Пердето" може изобщо да няма нужда от подобни специалисти, диагнози, допълнителна работа. Но след като е насочено вниманието на майката към проблем, редно е да направи поне една консултация.
С цялото ми уважение към Вас Докторе, но ние и двамата не сме виждали въпросното дете и не можем да даваме мнение.
-
Разбира се. Както намерите за добре.
-
Имам огромни резерви към тази диагноза, начините по които се поставя, обхвата на децата, които засяга.
Лично мнение. Не обвързващо никого.
Аз съм още една, която я оспорва. Детето ми е набедено за "болно" от училището си.
Не знам кое се води "назадничаво" и кое "новаторско", но 80% от всичките ни познати /американци/ до 30 годишна възраст са били диагностицирани с това заболяване. Това съвсем противоречи на официалната статистика. Другото, което ме впечатли е, че "боледуващите" са представители на "ниска" или "средна" класа, богатите обикновено не са засегнати. Не познаваме никой, който да е отишъл на психиатър и да се е върнал без диагноза.
Докторе, смятам че всяка информация по темата, която можете да ни дадете, би била безценна.
-
Мога доста да напиша по тази тема.
Доста съм се интересувал и чел по тези неща.
Но не искам да ме считат за назадничав, или за това че "не разбира съвременните тенденции".
Съветвам лично онези,които биха желали да чуят.
От друга страна, ясно съм си изградил представа за това, кое е норма, и кое- патология. И за кое се налага намеса, наистина.
-
Разбрах, да оставя детето на спокойствие :wink:
Но ми се искаше да Ви порчета мислите за тази диагноза. винаги научавам толкова много от вас докторе и ми вдъхвате спокойствие.
Тогава аз май ще имам нужда от психолог, защото не мога да въздействам на детето си когато се налага. Отделно се чувствам супер лоша майка от това, че детето се държи по този начин.
Ей сега пък на логопед го пращат, защото не казва К и Г в началото на думите, а само избирателно когато са в средата. Имаме бележка с назначен логопед от градината. И за тук се замислям дали изобщо да го водя.Говори доста при това дълги и смислени изречения, дори и с английският се справя доста добре за възрастта си.
Той твърде късно проговори и поради това, мисля си още малко да изчакам.
-
Моите лични наблюдения са че, деца казват "г" и "к" правилно съвсем внезапно и изведнъж.
От годините ми наблюдения, опитите на логотерапевти за корекция на тези неща са с успех около 10% от всички деца.
Юздичките под езика ( къс френулум) не са причина за говорни дефекти ( освен в много, много редки случаи).
Поголовното рязане е неправилно.
Много деца са крайно хиперактивни, емоционално неустойчиви и агресивни в един диапазон 3-5.
Това едва ли е патология.
Невъзможността да се концентрират е резултат от хиперактивността им, която пък от своя страна вероятно е израз на:
*особеност на детето като отделен индивид- има "тихи" деца. Има и "буйни" деца. Така си е било от векове, така и ще бъде за векове. Опитът всички да се "кротнат" като ангелчета, и да стоят на едно място са наивни и опасни. Тези опити произхождат от "представата на възрастните" кое е "добре", и кое -"не". В една хаотичност и хиперактивност обаче, за мен координираността на движенията, и начина по който детето "общува" с предметите, заобикалящи го, е от по-голямо значение от голия факт на "хиперактивност".
* непривична среда, в която се намира детето
*краен егоизъм- много от децата в малките възрасти са ужасни егоисти. До нетърпимост. Всичките им реакции в диапазон 2-5-6 имат нещо общо с това. Това е по-скоро страх за собствената им личност в периода на "отваряне" към околния свят, отколкото въпрос на "пазене на предмети" или толкова на чувство за собственост. Отнемането на предмети от деца се възприема от детето като накърняване на личното пространство и насаждане на "несигурност", отколкото обикновен въпрос на "собственост". Защото ако забелязвате, с предметите, с които децата са близки, или си играят, им дават чувство за сигурност, а не чувство за "собственост", която децата така или иначе не разбират като материална същност. Затова, ако се замислите, "даването" на предмети, винаги е по-лесно за деца, уверени в себе си, деца растящи в спокойно и уверено обкръжение, вкл. и обкръжаваща недвижима среда. Не е въпрос на "обучение"- механичното даване, защото така "трябва", е вид двуличие от малка възраст, защото детето реално не иска да даде, но е изнудвано от родителите с дума, подкана, обвинение в "несъвършенство ( "лошо дете"), или заплаха за отделяне от родителите ( " не те обичам такъв").
* неувереност, зависимост от родителя. Страх да не "разочарова" с поведение или действия. Последното резултат от непрекъснати наказания за "заслуги" по един или друг повод.
*внезапната агресивност или изблик на емоции са израз на "изнасяне" на преживяванията на децата "навън". И е вид самотерапия. Всеки опит за контролиране на това обръща емоционалните изживявания или преживявания "навътре" и ги "капсулира". Което е по-опасно, отколкото бурната им външна изява и "забрава"- попитайте едно дете преди 3 седмици за какво се тръшка на пода. Няма да си спомня. Ако обаче упражните насилие тогава- ще Ви каже "би ме защото...". Вероятно и "капсулираните" преживявания са източник на непрекъснати психологични процеси, водещи до състояния подобни на депресия, меланхолия, липса на инициативност, подтиснатост. Които вероятно ако се повтарят многократно, оставят следи.
Всичко това може наивно да звучи на редица "професионални" психолози, но е и осъзнато от практиката и от общуването с много деца, и от прочетеното, и опита на такива велики фигури в разбирането на детското поведение като Монтесори и Песталоци.
Много съвременни психолози си нямат понятие от това, което например е писала Мария Монтесори.
Те смятат тези неща за "неактуални".
Без да разбират, че тези хора са писали и работили в "чисти", непредубедени епохи, когато всеки е можел да изкаже мнения без риск да бъде "научно" оплют, и когато възможността за предубеденост са били значително по-малки.
Всички оценки за психични отклонения по "таблици", особено що се отнася за "гранични" състояния са много опасна практика.
Всяка намеса на психолози в детското поведение, особено за неясни, гранични състояния ( които НИКОЙ не знае на този етап дали са норма или патология) ликвидират основен принцип, важащ за диапазона 2-9 ( а и по нататък)- третиране на децата като възрастни, и максимално насърчаване САМИТЕ те да вземат решения за колкото се може повече неща в собственото им всекидневие.
-
Много Ви благодаря докторе, успяхте да отговорите на въпроса ми, защо реагира агресивно детето ми. Това ми е достатъчно.
Плюс това Антоан копира всички и всичко, а такова поведение виждаме почти всеки ден. Няколко деца от групата в градината, се държат още по инфантилно агресивно от него, но не съм чула и видяла да реагират госпожите. както и да е.
Още веднъж много благодаря, ще си расте на воля и ще "диша" свободно детенце.
А аз ще трябва да ходя на някаква релаксираща терапия :D :wink: и ще очаквам урагана да премине.
-
"...а може ли да ми подскажете за дете на 5 години, кое е най удачното хоби с което евентуално то би било готово да се занимае."
Мисля най-добре за него ще бъде да бъде непрекъснато сред деца. И в ДГ. Стига да не боледува много.
Да общува също и с много хора от страна на ваши близки и познати- имам чувството че независимо че го водите на различни места, водите по-затворен начин на живот.
Мисля също ще му е от много полза ако го запишете на Монтесори ДГ, ако има там.
Иначе също мисля че ще е добре да му давате максимално инициативата да взема решения САМ. Например почваме с избор на дрешки за деня, прическа и обувки. Продължаваме с избор на място за хранене, прибори и посуда.
След това с подреждане на неговото лично пространство както му харесва.
След това с подреждане на ежедневието му да не е хаотично и "блуждаещо".
Мощно средство е и аудио-визуалното, ако е с подходящо съдържание и времетраене.
За всичко, което иска да прави- го питаме и оставяме сам да реши. Под наблюдение, но дискретно, и само що се отнася до опасности. Всяка неудача се подкрепя с думите- "ти сам избра този път, но има и друг. Да подскажа ли? или имаш нещо ти пред вид? ". По всякакъв начин се стремите да му развивате самостоятелност и да взема инициативата сам. И при всеки неуспех се подкрепя максимално ситуацията и се насърчава за нов "опит".
-
Мисля най-добре за него ще бъде да бъде непрекъснато сред деца. И в ДГ. Стига да не боледува много.
Да общува също и с много хора от страна на ваши близки и познати- имам чувството че независимо че го водите на различни места, водите по-затворен начин на живот.
Докторе той обожава да е сред деца и хора, даже на моменти се притеснявам от това лесно общуване.Ние живеем в центъра на града и няма място, където да не ни познават. Имаме по няколко маршрута според зависи на къде отиваме, но винаги се отбиваме да кажем здравей на леля ..., бати ... следва целувки и прегръдки, почерпка, а ако няма или не се сещат да му дадат, сам си иска. Мен ме притеснява това негово свободно общуване и гушкане, защото децата много лесно могат да бъдат изманипулирани от недобросъвестни хора.Мисля ме разбирает какво имам в пред вид.
Когато беше малък 2-3 годинки преди да тръгне на ДГ, не го събирах нарочно с деца, защото той ги удряше непрестанно и често изпадах много конфузни ситуации. С тръгването на ДГ това се регулира.
ДГ Монтесори мисля нямаме, но и финанси също за такъв тип градина, колкото и да ми се иска.
Нямам представа какво визирате под по затворен начин на живот, но финансовата криза много ни повлия, мисля като на болшинството хора. Лишаваме се вече от доста неща.
Принципно от малък сме го оставили да прави каквото иска, стига да не е опасно, но той има предпочитания към най опасните неща и често се е стигало до истерии, поради нежеланието да ме разбере. Имахме период, в който мъкнехме от улицата що кабели и тръби и у дома. Майстореше, впечатлило го нещо. Например синтезатор с тонколони от ресторанта в който сме били. Дни на ред правеше вариации на китара с йоника, кабели в измислени контакти, тонколони от кутии за обувки, проявява невероятно и изумително поне за мен въображение. Тази игра с кабели и контакти мен много ме тревожеше, защото искаше да включва в контакта нещо сам без да съм в стаята. Слава богу този период отмина, сега сме на вълна писане на букви и цифри.
Имаме си различни страсти, но често се менят. От градината ми казаха, че е много амбициозен и няма проблем с концентрацията, само хиперактивността или в повечето енергия явно ги натоварва.
-
Оставете го да си расте спокойно.
Следете само да е в безопасност.
И да решава сам за повечето неща.
И тук има вече криза. Сдобихме се и ние с такова нещо. :)
-
в Бургас има детска градина Монтесори.
http://www.montessoriburgas.com/
-
п.п. аз съм само майка, не специалист, но от последния ти постинг, Перде, не виждам никъде втората половина на диагнозата ХАДВ...
-
Перде,
ако заведа моята дъщеря на психолог, вероятно ще се приберем със същата или подобна диагноза. Дъщеря ми също е доста енергична, активна, любознателна, на моменти инатлива, общителна, контактна, емоционална.. Когато сме навън очаква всички хора да и се усмихват и да и се радват, както е у дома; тръгва с всеки който и се усмихне, което мен ме ужасява, макар че хората са добронамерени, но знам ли (поне храна от други хора не взема)... бута се при децата да играе, гони се с тях и то с по-големите, някои се радват, някои се дразнят... И мен на моменти ме притеснява 'прекалената и общителност'. Ако не я разходя на вън само един ден, се изнервя и хленчи за всичко. Ходим навсякъде, няма площадка, на която да не сме били.. От доста време не сме и достатъчни у дома с цялото внимание, което получава.
За това я записах на ДГ, часна, до обяд - за да бъде сред деца, да играе и да изразходва енергия.. но това е от две седмици, твърде рано е да преценя как и влияе ДГ. Ще видим..
-
вероятно темата вече не е актуална, но като един "професионален психолог" ми се ще да кажа, че психолозите не са страшилища, които с удоволствие поставят тежки диагнози на децата, така че да ги заклеймят за цял живот. ако детето, майката или непосредственото обкръжение на детето (в този случай детските учителки) са притеснени от нещо, срещата с психотерапевт не може да навреди. ако има място където към децата се отнасят с уважение, те се оставят напълно свободно да изразяват себе си и да общуват или не, то това би трябвало да е психотерапевтичният кабинет. казвам би трябвало, защото както във всяко професионално поприще и при психотерапевтите има хора, които работят с различно качество. изблиците на агресия, гняв, които по думите на Пердето пречат на живота на семейството не са за подценяване, това не е признак, че детето е лошо, а че има някакъв проблем, той самият, защото щастливият човек не е гнев. с това не казвам, че има провал в родителстването, а че както когато нещо в тялото на детето го боли, го водим на лекар, така и когато има проблем с душата му (или психиката, ако искате) има кой да ни помогне. Перде инстинктът ти, че може би ситуацията ще се разреши ако ти отидеш да поговориш с някого е съвсем точен. често това много помага на децата, без те да са стъпили в кабинет.
нека не забравяме, че идеята за това, че децата имат изключително активен и важен психичен живот, който трябва да се зачита и подкрепя тръгва точно от психотерапевтите. дори и Монтесори има корените си в откритието на г-жа Мелани Клайн за комуникативното качество на детската игра и възможностите, които това дава да разбираме и помагаме на децата, дори и под 3 годишна възраст, защото има деца, които страдат и като много малки.
дано това е от помощ
-
Вие убедени ли сте че с това, което ще кажете на майката като съвети, това ще е от помощ? и по какви критерии можем да съдим че съветите, които ще дадете ще са в правилна посока? Все пак ние в ежедневната си практика на Педиатри се съдим по критерии за оценка резултатността на подхода. А Вие? Какви са Вашите критерии за това?
По какви критерии това, което ще кажете Вие , и това което ще каже психолог през два кабинета от Вас ( противоположно, или различно като подход) може да се оцени като "по-правилното, или по работещото решение" ?
Някои бележки по темата...
Основният проблем на съвременната детска психология е липсата на критерии за оценка на подходите Ви. Колкото психолози- толкова подходи. Един Бог знае кое е вярното, кое правилното, кое ще принесе ползи, и кое-вреди. Пълната липса на обективни критерии за оценка на подходите Ви при работа с деца ,е в абсурдно противоречие с цялата съвременна Педиатрия, която всяка своя стъпка сравнява и оценява с обективни критерии за правилност на подходите. Докато подходите на психолозите са волунтаристично на принципа- "това ми харесва- това работя". Един работи едно, друг-друго. Само един Бог знае, кое от тези неща помага, и кое-вреди.
-
Перденце, много от монтесорианските практики могат да се правят и вкъщи. Разгледай тази страница http://www.facebook.com/LivingMontessoriNow , има доста идеи. Ето и книга на български, обясняваща методиката - http://dox.abv.bg/files/dw?a=dc61eddcfb
Моето дете е в градина "Монтесори" и от опит казвам, че определяните като хиперактивни прояви се повлияват чудесно, особено като се съчетаят с плуване (в нашия случай).
При моето дете имаше период на засилена агресивност в резултат на неспособността за добра комуникация - проговори късно, говореше неясно дълго време и беше по-лесно да вдигне ръка. Поне на въпроса ми "защо?" отговаряше със "защото не мога да кажа думите"... Ти най-добре познаваш детето си и вярвам, че в консултация с добър психолог би могла да откриеш причината за агресията. За останалото - чети Монтесори и се успокой :)
-
Абсолютно сте прав, д-р Бърди, че има много подходи и психотерапевтични школи. по същия начин, като с педиатрията (а и всяка друга работа, която се работи от хора, всъщност) наистина е важно при кого ще попаднеш. ако не беше така нямаше да имаме такава нужда от вас в този сайт, например, щяхме да можем спокойно да се доверим на педиатрите, които се грижат за децата ни.
психотерапевтите по правило съвети не дават. ако идете на психотерапевт и той ви дава съвети, добре е да го смените. психотерапията и консултирането е различно от съветването и целта им е да даде възможност за мислене, не за правене на неща. а защо за мислене, защото парадоксално тъкмо това ни липсва - да мислим свободно, да познаваме себе си. критерият е ясен - преживява ли детето проблем или не, родителят мисли ли, че детето му има проблем или не, родителят има ли проблем с детето си, притеснява ли го нещо или не.
моля ви нека не забравяме, че както вие в ежедневната си практика се срещате с множество деца и педиатрията има начини за оценка, които са основани на наблюдение на здрави деца и на клинична практика с болни деца, по същия начин психотерапията не се основава на "голи теории", а тъкмо на наблюдение на здрави бебета и деца (което е част от обучението по детска психотерпия в психоаналитичната школа (която зная, че не харесвате, но се надявам да имам възможност да ви поместя, макар и малко от тази позиция :), а и разбира се на клинична работа с деца и семейства с проблеми.
идеята ми да пиша в тази тема е, за да кажа само, че има още един начин, който може да е от помощ на Пердето, синът й, а защо не и за някой друг. разбира се, както при избора на педиатър се търси читав човек и често това е трудно, но все пак е постижимо.
-
Чувствайте се свободно в тази тема да пишете и съветвате по психологични теми.
Ако и модераторите са съгласни за това- аз съм участник тук, но модератор по "неволя". :) А и не ми се е налагало да модерирам досега, поради мирния и спокоен климат, царящ тук.
Но си запазвам правото на "реплика", ако имам какво да кажа по темите, които ще обсъждате тук.
Без да злоупотребявам с това.
-
Това е добра идея. :)
Елена, ако имаш желание и опит с деца можеш да даваш съвети при нужда, на майките тук :)
-
подкрепям, чудесно предложение. не знаех, че имаме и детски психолог във форума, а определено мисля, че имаме нужда от разискване и на такива теми. темата е постоянно актуална.
-
с удоволствие бих помогнала, на няколко пъти и в пред-бебешките теми съм казвала, че ми се иска да мога да съм от помощ тук, тъй като много подкрепа съм намерила във форума. аз съм клиничен психолог, работя психотерапия и мога да помогна за проблеми на деца и на възрастни - като казвам проблеми имам предвид - емоционални проблеми, такива, които се проявяват в поведението, както и трудности в отношенията. там, където хората искат и аз мога бих могла да предлагам и хора за среща лице в лице. ще се радвам да съм от полза.
а иначе колкото повече "реплики" толкова по-добре, поне в моят вид психотерапия :)
-
Благодаря ти Елена, ще се възползвам 8) тъкмо и д-р Бърди ще прочете и обсъдим.
-
В тази тема ли ще пишем? Ако решите може да се преименува.
-
виж какво стана, като я преименуваха модераторите и спряхме да пишем :wink:
-
А не, аз се опитвам да се формулирам в кратце,все пак да не отегчавам четящите.
А в кой град си Елена, евентуално за личен контакт. Иска ми се, да поговоря с подходящо лице за поведенето на сина ми.
Интересно от както казах на госпожите в градината, че ме е посъветвал мой познат лекар за смяна на градината с Монтесори, как изведнъж детето се справяло чудесно. Как имало голяма промяна в него, а той си е все същият. Предполагам му отделят повече внимание, някак си мисля. Детето ми е споменавало, как едната госпожа не я харесва, защото го оставяла да го бият други деца /на които пък той не остава длъжен/. Личи си, че ходи на работа по принуда и някак е на автопилот, децата усещат това. Другата госпожа пък винаги ми и козвала, че се справя чудесно и няма оплаквания от него. Само енергията му била в повече и да го запиша да спортува.
Иначе агресията която проявява съм забелязала е от емоция. Когато беше малък реагираше на всякакъв вид емоция по агресивен начин. Много си говорихме, гушкахме и лека полека започна да реагира емоционално по стабилно. Не знам и аз как да се изразя и обясня. Най много протестира чрез агресия, когато не става по неговият начин, не може да предизвика внимание или симпатия и когато не получи нещо на мига.
-
здравей, четох, че си в Бургас, там не зная човек, но мога да разпитам. мисля, че идеята ти да отидеш ти да поговориш с някого не е никак лоша. Иначе аз съм в софия, често пътувам извън страната, но ако искаш можем да се видим по скайп, понякога практикувам това, особено сега с бебето? ако това ти изглежда приемливо, ако ли не ще потърся колега в Бургас?
със сигурност децата реагират на отношението на възрастните към тях, но от нещата, които си писала има няколко неща, които според мен показват, че е добре да се обърне специално внимание: първото е, че има неща, които ТЕБ те притесняват - родителите си познават най-добре детето и тяхната тревога е особено важна, защото дори и да е преувеличена (не казвам, че при теб е така) това само по себе си влияе върху детето. другото е високото ниво на агресия и авто-агресия (привличат го опасните неща, както ти казваш). това не означава, че детето ти е "лошо" или ти правиш нещо не както трябва, а според мен това поставя въпроса - какво се случва в преживяването на детето, че го плаши и ядосва до такава степен, че да реагира преимуществено с агресия. Интересно е това, което казваш, че реагира с агресия на силни емоции - звучи сякаш него емоцията "го залива" с интензивността си, той не знае как да се справи с нея и реагира агресивно, като начин да се предпази. това е само догатка, но ми се струва, че си струва да се изследва това повече.
не зная как ти звучат тези неща, ще се радвам да пишеш какво мислиш
-
Да, точно го написа, не можеше като по малък да овладява емоциите си. Сега пак така, разсърди ли го нещо, някого или ... избухва с яростна агресия. След това като ме види, се гушка извинява се и заплаква. Знае, че не трябва да реагира така, но го прави. Тук е момента да вметна, че моят баща беше много авторитетен, интелигентен и властен. Той реагираше по абсолютно същият начин и когато бях малка, често твърде често за съжаления, отнасях негативите от ежедневието му. Верно буйно дете бях, но не чак толкова като моят син сега.
По скайп става, трябва да се уговорим някой ден.А за Бургас ако имаш идея или пък препоръка, сподели моля те. Че аз спрях да разпитвам, а не ми се ще да се бухна при случаен.
Благодаря ти
-
Здравей, Елена :)!
Чудесна тема!
Би ли препоръчала книги за възпитанието на децата на български език? Това хранене, преобуване и т.н. съм го тренирала години наред, но що се отнася до възпитание... гола вода.
-
Аз пък имам обратния проблем...детето ми е прекалено кротко, чувствително и отстъпчиво. Вярно е че е още малко, но ми се ще ако мога да му повлияя по някакъв начин, за да стане по-контактен с деца на неговата възраст. Осмелява се да контактува само с по-големи и неагресивни деца. Децата на неговата възраст не могат добре да си премислят действията така да се каже- бутат го, блъскат го, понякога дори го удрят без причина, а него това го плаши. Много трудно също така контактува с непознати, трябва му доста време докато свикне с някой.
Не, че се оплаквам много :) Да гледаш такова дете е песен :) Притеснява ме обаче, че когато се наложи да тръгне на ДГ ще му бъде изключително трудно.
-
Джиджи моят син до 2 годинки беше такова дете. не желаеше да общува с деца, защото винаги или го бутаха или удряха безпричинно. Страхуваше се от тях, вечно беше наврян до мен, в един момент стана коренно различен. Мисля с тръгването на ясла за седмица ,две. След дълга почивка и боледувания да е ходил, може би месец, два до 3 годинки. След като мина една година от Дг, детето започна да разказва за яслата, колко лоши били госпожите, как ги пляскали и крещяли и т.н. Даже спря да ходи по голяма нужда там и категорично го заявяваше и се стискаше милото. От там се научи да граби играчките на децата, предполагам от там се научи и да яде бой от другите деца, без да има кой да ги стопира. Имайки в пред вид, че децата израстват в среда на агресия, а те се учат на поведение в този си период, нищо чудно, че в един момент той започна да подражава и стана един от тези агресивни деца. Може и да не съм права, но след втората му годинка, разходките станаха ад. вечно бях до него, защото удряше и скубеше наред и аз бях един падар.
-
Това което разказваш е ужасно. Значи трябва да съм подготвена за всякакви сценарии...
За сега си мисля да не го пускам на ясла, имам възможност още да си го погледам, но каква е гаранцията, че в детската градина учителките няма да се отнасят със същото безхаберие каквото описваш. Май от сега трябва да започна да правя проучване към коя ДГ да се насочим като му дойде времето.
-
Здравей, Елена :)!
Чудесна тема!
Би ли препоръчала книги за възпитанието на децата на български език? Това хранене, преобуване и т.н. съм го тренирала години наред, но що се отнася до възпитание... гола вода.
опасявам се, че на български не съм запозната какво излиза. мога да ти кажа обаче един автор, който със сигурност го преведоха Д. Уиникот (понякога го изписват УиникЪт) при него няма да намериш типа "полезни съвети от 3-5", а по-скоро идея за цялостно отношение в модела "добрата майка е тази, която си следва интуицията, уважава си детето и не се отнася с него като куче, което има нужда от дресировка, а като човек с емоции и преживявания, които са толкова важни, колкото и тези на възрастните", и "емоционалният свят на детето е важен, а най-важно е емоционалната връзка между него и майка му". той е педиатър, който след това се квалифицира като психоаналитик и основният му принос е този тип текстове и "беседи" е изнасял по радиото, които много подкрепят майките и то през 60те, когато дори и на запад това е било новост.
съжалявам, че не мога да ти препоръчам нещо конкретно, но ако трябва да съм откровена на мен (лично) не ми харесват книжките със съвети, та затова не съм и гледала. ако ми попадне нещо ще пиша.
-
смарайди, още нещо, сега пак преглеждах темата - НЕ СИ ГОЛА ВОДА по повод възпитанието. не може да си, теб са те възпитавали, имаш опит от човешки отношения еди-колко си години, не може да си гола вода. и се връщам на това не случайно, защото то е като с кърменето, храненето и другите неща, за които винаги казваме, че майката и бебето знаят най-добре. книгите със съвети за възпитанието могат да направят същите бели като тези по физическото отглеждане на децата, защото често хората не си слушат интуицията, за да следват съвети. извинявай, за главните букви и устремния тон :)
-
джиджи, ако първо започнеш да го събираш с малко по-малки от него деца или с едно-две приятелчета негови, да не са накуп. за да може да "укрепне" самочувствието му. и естествено, ако знае, че си там, на разположение (но не надвесена "над" него ще е по-уверено детето. имай предвид, че има такъв нормативен период - срамежливост, страх от непознати, който после си отминава.
пердето, да се уговорим на лични за скайп и аз ще поразпитам за бургас, но това може да отнеме време.
мисля си за твоят син, че от една страна този характер както се казва "е семейна черта" - баща ти е имал такова отношение, което ти казваш, понякога е било дори прекалено, ти вероятно понеже си си патила си в другата крайност и агресията не ти харесва или дори те плаши, но това не означава, че няма решение на този проблем. мисля си, че често децата нямат начин да удържат емоциите си, защото нямат думички за тях, не знаят какво им се случва и то им изглежда много страшно - вероятно си опитвала вече, но когато стане нещо, което провокира изблик на агресия, опитай да му говориш, да му опишеш какво му се случва "сега си ядосан, защото..., обаче виж играчката е още тук или ти си добре. сега си засрамен, защото си направил нещо, което знаеш, че не бива и тн. идеята е да се научи и евентуално да започва да казва първо думичките за емоции и преживявания, а после да удря и хвърля неща. естествено това е доста дългосрочна тактика, но надявам се да помогне. как ти изглежда?
пп извинете за многото постове
-
Елена опитвала съм и сме говорили за реакциите му и до преди да проговори , твърде късно на над 3 годинки го отдавах но това, което описваш. но сега е вече друго, на въпрос "защо" той отговоря не мога да ти кажа мамо и когато продължа да обяснявам и питам, винаги отговаря "не ме питай повече, казах ти не знам" и всячески се стреми да отклони темата.
Предният ден едната госпожа ми го похвали, как имало от месец и половина голяма промяна в детето, а вчера другата отново каза, че моят син винаги удрял и се инатил. Снощи се прибрахме с разбита горна устна и болки в предните зъбки.
Едно дете е ударило друго и моят син е решил, да удари въпросното удрящо дете за да защити удареното. В този момент първото удрящо дете, удря моето и му разбива устата. Кой е виновен в случая, според госпожата пак моето дете, а аз не мисля така. Мисля е нейна вината за това, че не може да овладее ситуацията. Отделно споделено от други майки, чувам, че въпросната госпожа изпада в безсилие и си е позволява да удря децата. Мисля да говоря с директорката, за смяна на групата. Единствено се притеснявам как би му понесло това на Антоан. Ще го обсъдя с детето това евентуално преместване и вече ще предприема сериозни мерки. Повече от очевадно е, че има нетърпимост с тази жена и за съжаление моето дете е винаги набедено. Вярно е, че е агресивен, но за бога той това поведение го вижда всеки ден там, как да се боря с това, освен да предприма драстична промяна си мисля. Лошото е, че децата не обичат промените и моето много се плаши от това.
Елена дай на ЛС твоят скайп, за да те потърся и говорим.
-
Елена, мерси :)!
-
Здравей, Елена :)!
Чудесна тема!
Би ли препоръчала книги за възпитанието на децата на български език? Това хранене, преобуване и т.н. съм го тренирала години наред, но що се отнася до възпитание... гола вода.
Книга, която много харесвам (но не съм психолог) е "Децата и ние" на Хаим Гинът. Намира се из нета за свободно сваляне.
Сега излезе на български и "Твоето компетентно дете" на Йеспер Юл.
Елена, благодаря за включването ти! Можеш ли да ме насочиш за методи за работа с дете с дислексия, приложими в домашна обстановка. Знам, че темата е много обширна, но ако се сещаш за нещо по-просто... Благодаря!
-
джиджи, ако първо започнеш да го събираш с малко по-малки от него деца или с едно-две приятелчета негови, да не са накуп. за да може да "укрепне" самочувствието му. и естествено, ако знае, че си там, на разположение (но не надвесена "над" него ще е по-уверено детето. имай предвид, че има такъв нормативен период - срамежливост, страх от непознати, който после си отминава.
Благодаря ти, Елена!
Радвам се, че има тук къде да споделим и тези неща. Следя темата с много интерес. Това което се случва с детето на Пердето, също ме интригува. Дано има добра развръзка и при тях.
-
...идея за цялостно отношение в модела "добрата майка е тази, която си следва интуицията, уважава си детето и не се отнася с него като куче, което има нужда от дресировка, а като човек с емоции и преживявания, които са толкова важни, колкото и тези на възрастните"
Ели, първо искам да ти благодаря за отделеното време.
Досега винаги съм следвала този модел на поведение, обсъждала съм с детето си всички теми, по които имаме несъгласие. Оказа се, обаче, че методите ми на възпитание са напълно неадекватни за страната, в която живеем... Детето ми се "дъни" на този компонент, който тук наричат "Following directions". Никак не сме го глезили, той не е агресивен, хиперактивен, държи се прекрасно с малки и големи... Но... когато с нещо не е съгласен, е свикнал да води дебат. Нали ние така сме го научили... Къде сбъркахме? Да започнем да се дресираме или да го оставим да бъде черната овца? Учителката, с която започнахме учебната година, му лепна етикет ADHD точно заради това...
-
И аз имам нужда от помощ и съвет, свързан с отношенията с дъщеря ми. Тя е на 5 години и напоследък проявява агресия вкъщи, само срещу нас с баща й. В друга среда е тиха, свита, кротка и усмихната, а вкъщи се държи безобразно. Доскоро се държеше лошо най-вече с баща си, а сега и към мен. Удря, крещи. При нея имаше известно закъснение в развитието по неустановени причини, но по-късно прохождане, по-късно проговаряне и т.н. Разбирам, че нейната неувереност или по-скоро чувството, че няма общ език с децата на нейната възраст (доскоро), е предпоставка за натрупване на някакъв вътрешен гняв, но и ние трябва да оцелеем все пак. Винаги е била невероятно упорита, взискателна, изискваща всичко да става по нейния начин. Абсолютен диктатор вкъщи и най-чаровното, сладко и усмихнато дете навън. Вероятно вижда отношенията между децата в градината -как се решават нещата с викове, юмруци и т.н. и го пренася вкъщи, в средата, в която се чувства уверена и спокойна, но става вече нетърпимо. Не помагат нито наказанията, нито поощренията на доброто поведение. Моля ако можете да ми кажете какво бихме могли да предприемем, за да се справим с тази агресия. Вече говори много и общува и много повече с всички, но проблемът вкъщи остава. Не съм срещала досега дете с такава воля, като нейната. Признавам си, че не мога да се справя с нея. Знам, че трябва с добро, опитвам се да обяснявам, но когато си е наумила нещо, няма сила, която да я накара да си промени решението, ако сама вътрешно не е убедена в това. Не можеш просто да я залъжеш с нещо. Изчела съм много книги свързани с детската психоанализа, но нейният характер е уникален. Умна, чувствителна е, може да бъде най-чаровното дете ако пожелае, но всяка емоция при нея е взривоопасна, ако не се вмества в представите й. Преди време се консултирах с психолог, според който това, че давала израз на емоциите си, е много добре и би било по-притеснително, ако не е така. Съгласна съм, че за нея е добре, но и ние трябва да оцелеем покрай нейните емоции. Ще Ви бъда благодарна за всяка насока и за всеки съвет.
-
elle, диагноза хиперактивност и дефицит на вниманието само поради това, че детето не козирува не може да се постави. ти беше в щатите, нали? вярно е, че те свръх диагностицират и единственото, което бих си позволила да кажа от разстояние е, че в момента, в който някой започне да говори за специални програми за детето или не -дай-боже за лекарства - да търсиш хора, които да направят добра оценка. само да кажа, може би е твърде арогантно, но учителките в детските градини нямат необходимият ценз да поставят психиатрични диагнози на децата, това се прави от клиничен детски психолог или детски психиатър. на колко години е детето ти? има един нормативен период на опозиция 3-5 години, който е напълно нормален и ако детето няма други трудности и ти нямаш други притеснения, не виждам причина да се тревожиш, защото на госпожата в детската градини не й се дават обяснения защо небето е синьо (което представям си е едно от нещата, занимаващи сина ти). А какво означава да "следва инструкции" как го оценяват? та ако това е само един човек, ако няма проблеми в останалите взаимоотношения, в които детето влиза, ако ти си спокойна с него - може би проблемът е по-скоро в госпожата?
Смарайди, мога да потърся телефон на логопед, който да направи оценка - за каква точно дислексия става дума и да даде програма, в кой град живееш?
Пердето, аз имах предвид по-скоро ти да обличаш в думи какво според теб се случва с него "ядоса се защото", уплаши се от и тн, а не да го разпитваш, за него очевидно е трудно да осмисли и изговори какво му е, затова има нужда да го направи, а не да го мисли, но ако ти започнеш да правиш това вместо него, идеята е с времето да се научи да го прави сам за себе си. ще пиша на лични за скайпа ми
мешко, след като ти имаш проблем с детето си, значи имаш проблем и да ти се каже как всъщност всичко е наред, не е от особена полза. вероятно не ти се вярва, но това, което описваш е често срещано явление - в къщи си имаш тиранин, а навън детето прелъстява всички и никой не вярва като им кажеш, че имаш трудности с това дете. би ли разказала още малко за това как е било до момента - какво бебе е била тя, колко по-късно прохождане, проговаряне, как изглеждат избухванията й? ако искаш може и на лични. на пръв прочит мога само да кажа, че това със "залъгванията" както и ти казваш не работи, изглежда сякаш и трима ви се нуждаете от малко граници - кое може и кое не - тя за да се научи, вие, за да си отдъхнете. това не става със залъгване, а с ясни правила, но преди да си говорим за тези неща, наистина бих искала да разбера малко повече за детето ти и отношенията ви.
а книгата за която говорих се казва "Детето, семейството, външния свят" на Д.У. Уиникът
пп- извинете, че ме нямаше доста дълго време, но беше малко лудница около мен.
-
Елена много благодаря за отделеното време и внимание. Не ме притеснява нищо и ще разкажа тук, може да е от полза и за някой друг в бъдеще. Дъщеря ми си беше много сложно дете от самото начало. От една страна адски самостоятелна като бебе, в смисъл, че не се е налагало да й налагам режими, тя сама си ги създаваше, а аз се съобразявах с тях. Не обичаше да я гушкат, сякаш изобщо не й беше приятен допирът, но пък за сметка на това искаше да я забавляват от разстояние. Тя си лежеше в кошницата, а ние й говорехме, пускахме й музика и т.н. По този начин се чувстваше спокойна. Като цяло ревеше много през деня, но нощите ни са били спокойни. В началото заради силни колики, после по всякакви други поводи. Не обичаше да ходи на разходки, но обожаваше да си е вкъщи. Тръгваме на разходка, тя започва да реве и реве до момента, в който не се приберем. Тогава млъква, усмихва се и сякаш нищо не се е случвало. Сега е в другата крайност, много й се ходи навън. Никога обаче не е била някаква лигла, в смисъл, че пада, става, без да плаче. Реве много повече от обида, ако й се каже нещо, което не й харесва или от инат, но не и от болка. Педиатърката ни даже се шегуваше, че може да й сложи няколко инжекции наведнъж и никой няма да разбере, но ако се опита да я измери, целия свят наоколо ще съберем. Трябва да спомена, че я водихме много и по всякакви прегледи, изследвания, гимнастики и т.н., които определено също не й харесваха и им се противопоставяше с много рев.Давам си сметка, че страховете за нея, които ни вмениха, са повлияли много на начина, по който се отнасяхме към нея. Много дълго време не можех да се оттърся от страха си дали всичко това е нормално, кое е част от развитието, кое е патология и т.н. След като никой не откри нищо, за което да трябва да се притесняваме, се успокоихме. Проходи на 1,5 г.,но дълго време след това беше нестабилна; проговарянето -тук не знам точно как да го определя във времето. Като думи, проговори рано, но докъм 3,6 г. си остана само с няколкото думи, които говореше още преди да навърши година. Едва тогава се появиха изреченията. на ниво разбиране, не е имало никакви проблеми, разбираше, изпълняваше команди, посочваше си каквото иска, но не можеше да го назове. На 4,5 г. научи азбуката визуално буквално за 1 седмица -разпознаваше и показваше всички букви, макар че имаше голяма част от звуците, които не можеше да изговори. Все още има такива, но вече говори много и разбираемо за всички. Малко са нещата, които не се разбират. Има нещо при нея, много интересно -тя сякаш има нужда по-дълго да съзерцава някакви действия и след това да ги направи, а не да ги учи опитвайки се плавно. Просто изведнъж прави нещо, сякаш цял живот го е правила, а преди това никога не го е опитвала. Така беше с храненето сама, с преобличането и т.н. Имах големи притеснения как ще тръгне на градина, предвид, че не контактуваше много с децата, беше плаха и свита до този момент. За голяма моя изненада обаче, тя се адаптира изключително бързо в детската градина и там се справяше чудесно. В началото нямаше контакт с децата, но сега след като вече говори много, и това се промени. Има си приятели, общува по-свободно с тях.
По повод избухванията й -ами тя държи да прави всичко сама, тя да е водещия фактор, но не винаги успява. Много е трудно да й се покаже нещо или да й се помогне, тя едва ли не се чувства обидена. Смята, че каквото и когато го поиска, трябва да се случи точно, както си го предствя. Открихме, че ако й се обяснява всичко, което ще се случи предварително, с пълни продробности, реагира по-спокойно и гледам винаги да прилагам тази тактика. Изобщо не обича изненади, напротив харесва рутинни неща, обича да има порядък и така се чувства спокойна. Иначе може да избухне буквално за всичко -от това, че не съм я оставила тя да отвори вратата до това, че все пак трябва да отиде на градина. научила се е да крещи и да удря (това мисля, че като модел го научи в детската градина). Вижда как крещенето вбесява баща й и сякаш още повече го прави, напълно нарочно. Докато сме на разходка, примерно през цялото време пита какво прави тати и т.н., а като се прибере първото нещо, което ще направи е да го подразни било с крещене, било с някой удар ей така, като за здрасти. Определено изпитва удоволствие да ни тормози. Обаче ако навън някой се опита да я удари, вместо да му отвърне, тя се скрива в нас и не реагира.
Дълго стана, за което се извинявам. Между другото книгата на Д.У. Уиникът е наистина много добра.
-
Мешко някои неща при вас се припокриват и у нас. Тони най много се вбесява, когато не става на негово. Тогава става много опасен, както за себе си, така и за околните. Опитваме се, да овладеем тази негова агресивна емоция, но мен освен тази агресия ме притеснява и другата внезапната, която видимо няма причина. Е явно има, но до момента не съм успяла да я разбера. Винаги е искал на 300% внимание, гушкане, поощряване, похвала. Е няма как да стане това с вниманието. Но той е от тези деца, които искат винаги закрила. Винаги съм била до него, но в градината не съм, явно раздялата го тормози. Сега е доста по лесно свикна, но преди беше трудно с отделянето от мен на влизане. За това решихме баща му да го води, да няма драми.
-
Елена много благодаря за отделеното време и внимание. Не ме притеснява нищо и ще разкажа тук, може да е от полза и за някой друг в бъдеще. Дъщеря ми си беше много сложно дете от самото начало. От една страна адски самостоятелна като бебе, в смисъл, че не се е налагало да й налагам режими, тя сама си ги създаваше, а аз се съобразявах с тях. .....
.....
Дълго стана, за което се извинявам. Между другото книгата на Д.У. Уиникът е наистина много добра.
Нещата са пределно прости:
*Детето вижда вероятно ограничено баща си. Има силна привързанност към единият родител, и агресията към бащата е, или подражание на неговото поведение към Вас, или страх от него, и желание да се "отграничи" от него, "приближавайки се" към сигурното- тоест към Вас. Ако единият от родителите детето не вижда често, стават няколко неща:
- детето има мъглява представа за "обвивката", но не и за "съдържанието". Всяка поява на родителя се съпровожда с доста дълъг период на "опипване" от страна на детето, когато детето се стреми всъщност да "съвпадне" двете картини, представи, които има за липсващият родител- имагинерната и реалната, както и да "напипа" отсъствието му "логично" или "патологично е" ( тоест- раздяла). Ако на детето му се остави такъв период- най-често то нагажда имагинерната си представа към реалната, като това в същото време зависи и от това, дали отсъствието на родителя е нормално или раздяла. Ако няма такова време, или е с дълги прекъсвания, детето не може да си изгради ясна представа "що е това баща ми" ( майка ми). От което се стига до две неща, по скоро 3- или балансьор в по-късна възраст ( пубертет и след), или крайно привързан към родителя, с който е израснало, или отхърляне на родителя, с който е израснало детето, в търсене на другия.
* Или Съпругът Ви обича "високия глас", и е лесно избухлив към Вас, или лесно изпада в спорове, вследствие на което детето се страхува от него, и от това да не би да Ви нарани по някакъв начин Вас, когато започват "изясняванията".
>>> Същото нещо обаче се получава и при пълният антипод на съпруг- плах, нестабилен, емоционално неустойчив. Тогава детето дразнейки го всъщност "иронизира" нестабилното му водещо положение в семейството, и се стреми да провокира сцена, подобна на тази, когато Вие "утешавате" дълбоко нестабилния и неустойчив характер на "половинката" си при пореден "спад" на емоционалното му състояние.
Децата много ясно осъзнават, коя е водещата фигура в едно семейство и в зависимост от собственият си детски характер, се нагаждат или към фигурата на водещия, или към фигурата на подчинения.
Много неща още мога да напиша... но да не прекаляваме. И за решения, но да не прекаляваме пак.
Има "сложни деца", защото:
* са си сложни по рождение, и защото родителите не осъзнават естествените фази, през които минава едно дете. Като често кръщават тези фази - "патология".
* защото родителите са крайно "сложни", объркани в себе си, незрели, безпомощни ( по принцип), в невъзможност да балансират собственият си живот и приоритетите и чувствата си в него. Жените днес са сложни, мъжете също, но повечето мъже днес са безпомощни, или крайно агресивни.
И защото носят "дълбоки" утайки от собственото си детство.
-
Докторе :flower: :flower: :flower:
-
Доктор Бърди, благодаря Ви за мнението. Не стоят така просто обаче нещата. Дъщеря ми вижда баща си толкова, колкото и мен. Винаги се стараем да й отделим достатъчно време, било поотделно, било заедно. Живее в спокойна атмосфера, изпълнена с любов и топлота помежду ни. Споровете са рядкост и те не се случват пред нея. Баща й е хладнокръвен и спокоен човек, в никакъв случай не е избухлив, но той е родителят, който й налага или поне се опитва някакъв тип ограничения. Аз по-скоро отдавам на това агресията -един вид протест срещу ограниченията. Аз вътрешно съм приела, че не мога да се справя с упорството и волята на това дете, докато съпругът ми не се предава и се опитва да се противопоставя и на ината и на упорството, (което е напълно правилно и съм дълбоко убедена, че децата трябва да имат опрделени граници). Ако мога така да се изразя -той е рационалният разумен родител, а аз съм по-емоциалния и определено по-мекия. Мия се бори с баща си за надмощие -кой да командва-тя или той. Това е вътрешното ми усещане. При нея всичко започва с: Не и няма". Има и още нещо много важно, което забравих да спомена, че всъщност аз за съжаление имах много кратко майчинство, само 7 месеца и след това грижите за нея пое майка ми. Всъщност авторитета, който Мия признава и уважава безпрекословно е именно баба си. При нея никога не е имало истерии, глезотии и т.н. Тези прояви са запазени само за нас.
-
мешко, мисля че има няколко неща, които са притеснителни - най-общо казано отдръпността в света на думите и звуците като бебе, настояването за това нещата да се правят по нейните много строги правила и невъзможността да понесе ако нещо не става по тях. питам се дали когато това се случва тя изглежда бясна и ядосана или има и елемент на това, че е уплашена и затова е бясна и ядосана? агресията е често реакция на несъразмерен страх и преживяване, че те нападат или застрашават като не се подчиняват на правилата ти, че ти няма да можеш да се справиш ако нещата не са в точно определена форма, под определен ред итн.
интересно ми е какво според теб прави баба й, така че при нея да няма (или да са по-малко подобни) избухвания? мисля, че това, че си разпознала нуждата й от предвидимост и й обясняваш какво ще се случи показва по-скоро, че си в унисон с детето си и имаш разбиране за нуждите й, отколкото че си се предала на капризите й.
мисля, че е добре да поговориш с някого и да видим може ли да намерим човек, който да направи добра оценка на детето и да видим оттам накъде. това е малко проблем, както винаги е намирането на читав специалист, но ще се опитаме, пиши ми ако искаш на лични в кой град си.
съгласна съм с теб, че детето има нужда от граници, и то колкото повече расте толкова повече ще има нужда от тях, особено с оглед на това, че вече показва необходимост от това външният свят да е много подреден и по правила. въпросът е как да се намери баланса и да не се въвлича цялото семейство в нейните изблици или пък в нейните правила, които си представям, че могат да са също толкова тиранични, колкото и избухванията й. надявам се това е поне от малко полезно
пп не мисля, че "малкото" ти майчинстване има "вина" за тази картина. мисля, че както всички ние ти се самообвиняваш за всичко, което се случва с детето ти, но от нАучна гледна точка, от това, което знаем за подобен тип проблеми, дали ти е майчинството 7 мес или година или нещо друго няма решаващо значение. отделям специално внимание на това, защото много често майките се самообвиняваме, а понякога и нещата, които чуваме от познати, и дори професионалисти звучат като обвинения.
-
"...най-общо казано отдръпността в света на думите и звуците като бебе"
Какво разбирате под това? за кое бебе до определена възраст, това не е валидно?
-
д-р Бърди ето за това става дума "Не обичаше да я гушкат, сякаш изобщо не й беше приятен допирът, но пък за сметка на това искаше да я забавляват от разстояние. Тя си лежеше в кошницата, а ние й говорехме, пускахме й музика и т.н. По този начин се чувстваше спокойна". - колкото и да е странно има бебета, за които физическата близост е плашеща и те предпочитат този тип "дистантни" отношения. когато това е твърде засилено, вече говорим за отръпване, и на фона на другите неща, които мешко описва, създава картина, която според мен е добре да се изследва.
-
Това ли имате пред вид ->> Tactile Dysfunction & Hypersensitivity To Touch?
Да се уточним първо... .
-
питам се дали когато това се случва тя изглежда бясна и ядосана или има и елемент на това, че е уплашена и затова е бясна и ядосана? -Не съм усещала да я е страх. По-скоро си е точно ядосана.
интересно ми е какво според теб прави баба й, така че при нея да няма (или да са по-малко подобни) избухвания? - Баба й успява да бъде строга с нея по един спокоен начин от една страна, а пък от друга й се отдава напълно, когато е с нея. Говори й със спокоен, но твърд тон, което мисля аз не успявам да направя. вероятно тук си казва думата и опита -майка ми е отгледала 3 деца.
мисля, че е добре да поговориш с някого и да видим може ли да намерим човек, който да направи добра оценка на детето и да видим оттам накъде. това е малко проблем, както винаги е намирането на читав специалист, но ще се опитаме, пиши ми ако искаш на лични в кой град си. -Правена й е такава оценка, мисля от добри специалисти. Беше преди малко повече от 2 години. Както казах, по метода на изключването детето беше изследвано за каквото се сетите. Нищо не откриха в тяхната област. ще потърся епикризата, за да цитирам по-точно.
А що се касае до свръхчувствителността на допир и докосване, това с времето се промени. Сега не само се гушка, дава да се гали и целува и редовно иска да я нося :lol: Единственото, с което имаме проблеми е сресването. Но и тук като с останалите неща -на мен не ми дава да я среша, а в частната градина, в която ходеше преди, ежедневно й правеха какви ли не прически. Затова, че не желаеше да я гушкат и пипат особено като бебе, обяснение може да се търси и във факта, че точно през първите 7-8 месеца беше подлагана непрекъснато на прегледи, изследвания и гимнастики и може подсъзнателно да е свързвала всяко докосване с тези неприятни изживявания.
Още веднъж благодаря за съветите и отделеното време и на теб и на д-р Бърди.
-
Никога не съм виждал дете под 12м възраст, което не желае да бъде докосвано, гушкано от родителите си. Е, ако не стават успоредно други неща... .
Не знам откъде има такива "представи", че подобно нещо ( нежелание за контакт с родителите) е възможно.
-
Никога не съм виждал дете под 12м възраст, което не желае да бъде докосвано, гушкано от родителите си. Е, ако не стават успоредно други неща... .
Аз имам приятели с такова дете, което от малко бебе не искаше да бъде гушкано, това още повече го изнервяше. Бяха намерили начин да го успокояват, оставяйки го легнало, те до него, но не плътно и леко го галеха по главичката. Разбира се никакви "успоредни неща" не са били налице. Също така мислеха върху всякакви възможни причини да не харесва близкия физически контакт - от миризми до емоционалното състояние на родителя, но до никаква зависимост не стигнаха, остана единствено нелогичното обяснение, че детето просто не обича да бъде гушкано.
-
Всичко е възможно в Медицината :)
-
Всичко е възможно в Медицината :)
Пък в човешката душа още повече :)
има деца, а и възрастни, за които интимността е плашеща. това разбира се е знак за подлежащ проблем, ако не е сериозно разстройство на развитието или болест (колкото и рядко да се среща сериозна психична болест в ранното детство има и такива случаи), то е знак за проблем в отношенията на бебето с външния и вътрешния му свят. това не е упрек към родителите, а констатация за особеност във функционирането на детето. разбира се, тук не говорим за случай на неглижиране или насилие над деца, където вече има ясна причина. възможни са много варианти, не на последно място депресия или физическа болест на родителите (не изключваме и бащите, макар, че по-често се говори за майката) и затова е добре да се види семейството с някой, с когото да помислят за възможните причини за този проблем. ето защо предложението ми към Мешко е тъкмо да се консултира с колега, тъй като вече са изключени физиологични причини, отръпването от интимността е преминало, но на негово място се развиват други знаци, които я тревожат като майка и правят живеенето на цялото семейство проблемно. още веднъж - тук не става въпрос, че тя или съпругът й или и двамата са направили нещо лошо, за да предизвикат това поведение у детето. не можем да кажем коя е причината за конкретно поведение на конкретно дете без да сме видяли детето и семейството, просто аз мисля, че хората не сме толкова прости и ясни и зад едно и също поведение стоят много различни причини. психотерапията не е присъда или упрек, а наличен инструмент за помощ, така както никой не ви обвинява, че ще се разболяли от физическа болест, така и наличието на емоционален проблем не е признак за провал.
-
http://www.purvite7.bg/articles/view/1028/spodeli_s_priyatel.html?rc=59
-
Стана ми много интересна темата. Всичко, което описвате с изблиците на гняв го има и при Калина. Когато тези състояния преминат ги обсъждаме с нея и винаги установявам, че тя знае какво прави и осъзнава какво е направила. Понякога ме подлага на такива изпитания, че се чудя как запазвам самообладание и изчаквам да си замине "лошата Калина" както й казва тя. После си е моето обичливо ангелче.
-
и при нас много често се явява "лошото Марти", което сякаш проверява докъде може да опъне ластика на родителските нерви. прави си нарочно експерименти със сръдни и обиди, изпада в "лошо настроение", както сам се определя, без причина.
тъпото е, че не се учи от опита си - ясно му е показано докъде може да опъне ластика и какво точно се случва, когато ластикът се скъса. но въпреки това, пак продължава.
-
http://www.purvite7.bg/articles/view/1028/spodeli_s_priyatel.html?page=2&rc=59
-
В момента чета "Индиговите деца" на Лий Карйл и Джен Тоубър. Книгата ми даде отговори на доста въпроси.
-
Когато съм говорила за моето дете когато беше бебе и по мъничък за странното му поведение, от незнание или кой знае какво, го определиха като индигово дете.
Четох разни неща из нета и да ви призная, това е поредната щуротия. Всеки родител ще открие признаци на такова дете и кой би могъл да каже на 100% това дали е така.
Все пак си мисля, че когато майка ми е била дете и аз когато съм била е имало огромна разлика, това се нарича еволюция, не индигови, пенбени и незнам какви още деца. Това е моето мнение. Факт е обаче, че днешното поколение расте хипер агресивно и това трябва да ни тревожи. Защото колкото и да се опитвам да обяснявам и показвам житието на нашият живот, щом обществото е обсебено от параноична агресия, няма да ми се получи нали. Децата се учат да живеят не само чрез възпитанието на родителите си, а от съвкупност от много показатели, за съжаление родителският само отдавна изобщо не стига.
-
В момента чета "Индиговите деца" на Лий Карйл и Джен Тоубър. Книгата ми даде отговори на доста въпроси.
EVIQ, тази теория е пълно шарлатанство.
-
http://www.purvite7.bg/articles/view/1028/spodeli_s_priyatel.html?page=2&rc=59
Мариета, ето я книгата на Гинът:
http://www.book.store.bg/p20430/deteto-i-nie-d-r-haim-ginyt-d-r-alis-ginyt-d-r-h-uolas-godard.html
който иска, може да си я купи и да чете наред. по-добре така, отколкото откъслечни цитати, подбрани от някоя бегемама в поредното списанийце.
аз си я купих, прочетох я и не я намирам за полезна изобщо. както и огромното болшинство книги от типа "Как да...".
от прочетените няколко книги за родителство, дотук единствено книгата на Додсън ми се видя по-полезна и разумна, но пак бих искала да се запозная с някой родител, който е приложил успешно тактиката на отразяването и отделянето.
-
Това е твоето мнение,все пак.Аз не мисля,че децата трябва да се дресират.Имам примера на сестра си и някои по-близки приятелки,КОИТО ВЪЗНАГРАЖДАВАТ ЗА ДОБРО ПОВЕДЕНИЕ.На племенницата ми ми е забранено да казвам колко е зле и как не знае нещо.Тя всичко знае и е най-добрата.Ами-не е!
Всеки да си възпитава сам както знае и може.Лек ден!
-
Не приемам всичко от книгата на 100%. Но няма нищо лошо в една теория, която учи да сме по добри и да уважаваме както децата си, така и себе си. :lol:
-
Това е твоето мнение,все пак.Аз не мисля,че децата трябва да се дресират.
а аз къде съм казала, че децата трябва да се дресират??? 8O
-
аз не можех да пиша известно време, но сега съм на линия и ми се ще да вметна само нещо по повод "лошите" части на децата. Джам, Евикю - на тази възраст е напълно нормално да има такова разделение между добро и лошо дете, но както и вие отбелязвате то има функцията да освободи детето от отговорността и вината и опасенията от последствията от лошото им поведение. колкото и да е нормално това за детето си мисля, че е важно родителите да не го подкрепят. с това имам предвид родителя да е наясно и да е ясен по отношение на това, че лошото и доброто дете са едно и също. по същия начин, по който се отнасяме към въображаемите приятели, знаем и показваме, че знаем че са въображаеми.
джам, може би един начин детето да се учи от опита си е в началото на тантрума или поведението, което ще доведе до негативни последици да го питаш какво ще стане според него когато направи това или другото. важно е да е в началото когато все още може да се говори с детето, щото като се развихри тантрума вече говоренето не помага. та да е ясно и детето да може да направи връзката (още повече, че ти казваш, че то я знае) между поведението си и последствията си. ще се радвам да кажете как ви звучат тези неща.
весели празници на всички
-
Елена В, моето дете отдавна не прави tantrums (истерични кризи). Лошото поведение е доста спокойно и напълно осъзнато.
-
В момента чета "Индиговите деца" на Лий Карйл и Джен Тоубър. Книгата ми даде отговори на доста въпроси.
EVIQ, тази теория е пълно шарлатанство.
Абсолютно съгласен.
Продукт на, и смес от, типични Америкосни подправки- религиозен мистицизъм, съчетан с класов расизъм, плюс склонност към безгранична демагогия и двуличие. Всичко това "захаросано" в обвивката на "притчата" с добри и благи намерения. Само дето дяволът се крие в подробностите. :wink:
-
аз не можех да пиша известно време, но сега съм на линия и ми се ще да вметна само нещо по повод "лошите" части на децата. Джам, Евикю - на тази възраст е напълно нормално да има такова разделение между добро и лошо дете, но както и вие отбелязвате то има функцията да освободи детето от отговорността и вината и опасенията от последствията от лошото им поведение. колкото и да е нормално това за детето си мисля, че е важно родителите да не го подкрепят. с това имам предвид родителя да е наясно и да е ясен по отношение на това, че лошото и доброто дете са едно и също. по същия начин, по който се отнасяме към въображаемите приятели, знаем и показваме, че знаем че са въображаеми.
джам, може би един начин детето да се учи от опита си е в началото на тантрума или поведението, което ще доведе до негативни последици да го питаш какво ще стане според него когато направи това или другото. важно е да е в началото когато все още може да се говори с детето, щото като се развихри тантрума вече говоренето не помага. та да е ясно и детето да може да направи връзката (още повече, че ти казваш, че то я знае) между поведението си и последствията си. ще се радвам да кажете как ви звучат тези неща.
весели празници на всички
Тук ще си позволя тотално да се разгранича.
Изблиците на гняв и непокорство ( не ми харесва това "тантрум", и ми напомня за истеричните шарлатании на Шарко, с мятащите се в прегръдките му жени, припадащи по повод и без) у децата са:
* Ако говорим за определена възраст, или диапазон, характерна и неразделна част. Тежестта на изява и начина на изява може да зависят от определени семейни фактори, но присъствието им в дадената възрастова група ( 2-4-5) е почти общо валидно. По мои скромни и необвързващи никого наблюдения, тези промени в настроението са продукт на сблъсъка между желанията на детето да има собствен характер, собствен личностен отпечатък в ежедневието, и родителската намеса да моделират това поведение съобразно "общата логика". Проблемът е че за децата в тази възраст, няма понятие "обща логичност" на поведението, или "правила на поведение". Децата в тази възрастова група нито могат да разберат, нито могат да осъзнаят съществуването на такива правила. Затова и налагането на последните върху децата в исторически аспект е ставало или с насилие, или с религия. Тоест, използването на тези двете като "оправдание" за съществуването на "правила" изобщо. Няма начин да обясните на едно дете на 2 годинки кое е "правилното", защото такова за детето няма- за детето всичко е еднакво. От друга страна, "правилата" са относителни- може да научите детето да си поставя обувчиците пред вратата, да ама в Гърция ги поставят в банята, или пред входната врата. По какъв критерии Вашето "обучение" е "по-правилното, и коректното" от това в Гърция? В Бг бялата покривка е признак на цивилизованост. В Гърция бели покривки има изключително рядко. Кое е "правилното"? В САЩ, да си качиш обувките на ъгъла на бюрото е признак на "маниери". В Европа-признак на простащина. Кое е "правилното"? И ето точно тук идва Монтесори... . От която Америкоси и Англо-Саксонци буквално "настръхват". Защото Монтесори за тези общества е път към "равноправието" и хуманизма. А те са построени, и съществуват, благодарение на неравноправието и расизма ( класов, расов, икономически, религиозен ).
По отношение изблиците на гняв и недоволство при децата, има два начина те да се "овладяават", важещи и до сега за повечето Англо-Саксонски общества:
* Насилието- стандартен метод на принуда, и корен на дълбоките негативни промени в "ядрото" на един индивид. Всички Англо-Саксонски общества имат дълга и срамна история на прилагане на насилие над децата във възраст 2-5 като "начин на възпитание". За Източните общества, това е много по-малко важно, поради различните битови традиции и обществен "строеж". Много може да се напише тук... .
*Религията- оправдаването на поведението с религиозни постулати и налагането на линия на поведение с религиозни аргументи, е може би също толкова катастрофично, както и първото. С разликата че тук промените са повече дълбоко личностни и невероятно катастрофични като последици. И докато при насилието като метод, индивида става открито "бунтарски", антисоциален и агресивен, то при религиозният метод, индивида става двуличен, потаен, тънко манипулативен и нечестен, както в личния си живот, така и в обществените му прояви. Защото моралните понятия за един индивид се възпитават първо с пример, второ с подражание, от което, и след това, и в зряла възраст, следва осъзнаваното следване. Едно дете никога не видяло бяла покривка на маса и родители държащи правилно прибори за хранене, едва ли някога ТРАЙНО ще се научи да се храни прилично.
Как тези два модела на "Възпитание" при децата можете да различите, когато видите Англо-Саксонци?
* насилие- това е преимуществено белег на по "низшите ( по техните категории) класи"- например 60-70% лумпенско УК население. Това са дълбоко антисоциални индивиди, агресивни и бунтарски, поради начина, по който са били възпитавани като деца- възпитавани с насилие, принуда, жестокост ( физическа, душевна). Никога не видяли нормално човешко общуване и поведение, и от малки тръгнали по социални "заведения", тези деца са дълбоко "увредени" като ядро. Дълбоката мизерия на техния всекидневен живот, и липсата на перспектива в дългосрочен аспект, в едно общество като Английското, прави всеки момент от техния живот "борба за отвоюване". И понеже не могат с качества ( а ги нямат, защото в УК и САЩ такова нещо като "равен старт" никога не е имало, и няма да има), започват с насилие. Чаплин много добре го е казал в своята биография "... със своят класов произход, ако останех в Англия можех да стана само прислужник... затова избрах да се върна в Америка."
*религия- основен и излюблен метод на "висшите" Англо-Саксонски слоеве, макар и често и насилието да се съчетава с религиозна аргументация. Това са личности без особени материални грижи, но възпитавани чрез религията си в потайност, двуличие, надменност, скритност... от малки. Което в голямата възраст води до жестокост. Но жестокост рафинирана, "кадифе", обвита в "аргументация" за социалната и необходимост или религиозно аргументирана. В личностен план- изневяра, полигамия, алкохолизъм, жестокост към собствените си деца, която в тази група е повече изразена като неглижиране и/или психологическа жестокост. Например, Чърчил сам признава че до 18 г възраст е виждал баща си един, или два пъти. Е, представяте си, що за "баща" е бил този тип.
-
"...на тази възраст е напълно нормално да има такова разделение между добро и лошо дете, но както и вие отбелязвате то има функцията да освободи детето от отговорността и вината и опасенията от последствията от лошото им поведение."
Много би ми била интересна Вашата дефиниция на това, що е то "лошо дете"?
Има "лоши деца"? Има, зависи от критериите на този, определящ кое е "лошо", и кое- не е. За Вас, едно нещо може да е "лошо", но то обективно- да не е.
Важи и що се отнася до обществената оценка- в Ирландия например, може всеки ден да карат децата да се молят, и ди ги учат на морални" ценности", и да бъдат "добри" чрез молитвите на Католическата Църква, а в същият този ден, след църква, и вечерта, да ги насилват свещениците по спалните, или да ги бият с бичове, или оставят голи през зимата, или експлоатират от малки с тежък труд ( както четохме наскоро в скандалните разследвания на Ирландската Комисия към Парламента).
Дете, отглеждано в нормална семейна среда, няма "страх от наказания", защото такива се прилагат извънредно рядко, а и във възрастта до 2-3-4 всякакви "наказания" само озлобяват децата, и ги правят крайно агресивни.
Мисля, не виждате истинската причина- За Англо-Саксонските, а и нашите общества, истинската причина е че, по икономически причини нямаме нито търпението, нито времето, нито силите, да отглеждаме ДОРИ и едно дете. Нямаме сили и търпение да бъдем търпеливи щом ни плащат малко, живеем "на границата", нямаме спокоен и сигурен утрешен ден. И липсата на всичкото това заместваме с теории за "лошите деца", "непослушните деца" и целият друг "букет дефиниции", с които Американската и Английската детска психологии са пълни. Именно по тази причина, ако Ви прави впечатление, общества като Норвежкото, Датското, Финландското, отделят толкова внимание на икономическата възможност родителите ( или поне единия) да прекарват повече време с децата си чрез намален ( 4 часов) работен ден. Именно, и поради това, ДГ са с по 5-6 деца и са 50-50 финансирани от общината и родителите ( дори и частните!). По-добре да инвестираш в семейство/образование, отколкото в затвори и съдебна система.
Е, има и богати, не можещи да отгледат нито едно дете, но то е по други причини... .
може би един начин детето да се учи от опита си е в началото на тантрума или поведението, което ще доведе до негативни последици да го питаш какво ще стане според него когато направи това или другото. важно е да е в началото когато все още може да се говори с детето, щото като се развихри тантрума вече говоренето не помага.
"Опит"?? какъв точно е той? Ако питате детето, защо прави тези неща, какво ще Ви отговори?
Какъв "опит" придобива, щом за ден прави 3-4 пъти тези неща? От "опита" който придобива, би следвало да не повтаря. Да, ама то пустото пак си повтаря и повтаря, за срам на Американската детска Психология и наука.
Поведението на едно дете във възрастта на 2-5 не бива да се доминира от "страха от последиците".
Поведението на едно дете в тази възарст трябва да се доминира само от аргументи да е сигурно от физическа и психологическа гледна точка, и да не се самонарани от незнание. Нашият принос в тази възраст е да учим децата на сигурност в поведението, доколкото това е възможно, да ги обграждаме с нежност и да не им показваме нашите безгранични личностни негативни черти.
-
Прав сте д-р Бърди, но все пак децата трябва да се възпитават по такъв начин, че да се впишат в средата, в която живеят. До голяма степен трябва да могат да усвоят и да прилагат общоприетите норми за поведение в страната, в която израстват. точно тук обаче за мен се явява голямата пропаст. В България има абсолютна неприемственост и непоследователност във възпитанието на децата. Имам предвид от родителите вкъщи през учителите в детската градина и училището. Някой беше обяснил как в Канада това е точно обратното. Онова, на което детето се учи вкъщи после се продължава в детската градина и в училището. Тук учителите вдигат ръце и казват, че не е тяхна работа да възпитават децата. Ще ви дам прост пример с дъщеря ми. Ние вкъщи се стараем да я научим да говори правилен български език,да не употребява лоши думи и т.н. но тя ходи в средностатистическата общинска детска градина. През последните 2 месеца е усвоила ужасни изрази. Най-малкото е да се каже, че повечето от тях са диалектни, но тя започна да употребява псувни и то с всички украси към тях. Ние вкъщи не си позволяваме да говорим такива неща и със сигурност е нещо, усвоено в градината. Когато го споделих с учителката, тя се изненада и ми каза: Ами сигурно ги е чула от някое от момчетата...Добре, чула го е, но едва ли е било само веднъж и къде са били учителките в този момент, за да обяснят, че не може да се говори така?! Ето това е проблемът в България. Колкото и да се стараят родителите, после детето попада в просташка действителност и трябва да оцелее и да се впише там сред връстниците си.
-
Това е друга тема.
Нещата, които пишете, са възможни само чрез пример.
От друга страна, "общество" в Бг вече не съществува, и за това, основна цел се очертава да се борим И срещу негативите на "общественото възпитание".
-
По-добре да инвестираш в семейство/образование, отколкото в затвори и съдебна система.
:good_post:
-
Благодаря Ви, :flower: Д-р Бърди!
Отново ми дадохте много отговори!
Здрав да сте, така ценно е да сте сред нас!
Весели Празници!
-
По-добре да инвестираш в семейство/образование, отколкото в затвори и съдебна система.
:good_post:
Напълно съм съгласна. И не само с това, в голяма част от написаното откривам своите разбирания.
-
съжалявам, че ще върна "разговора" малко назад, но ми се струва важно да поясня някой неща.
когато употребявам изрази като "лоши" например, въобще не мисля, че децата са лоши, това е епитет, употребен в случая от родителя и от детето. нещо повече, има доста клинични и експериментални доказателства, че децата от много ранна възраст могат да правят разлика между добро и лошо, не толкова в морални, колкото в общочовешки термини (моралът наистина е нещо, което се мени между културите и във времето и тук мисля, никой не говори за това, или поне аз не говоря за това). по същия начин, когато говоря за това детето да поеме отговорност за действията си нямам предвид да бъде наказавано физически или тормозено емоционално, имам предвид да е ясно, че то е направило нещо, което (по думите на родителите, отново) то много добре знае, че не е трябвало да прави, за да не се стига до пълна липса на граници и отговорност, което често се наблюдава (тъкмо в голяма част от американските деца, ако трябва да продължим темата с генерализациите).
относно детските избухвания, кризи или тантруми (терминът е клиничен, може би не биваше да го използвам, извинете. но отново в него няма морални конотации) - те се приемат за сравнително нормални в западните общества, има обаче данни, че съществуват общества, в които феномени като "колики", "тантруми" и други приети за нормални тук, не съществуват. както и не съществуват практики по типа "остави детето да се наплаче, да му се развиват дробовете/да се научи да заспива само/да стане самостоятелно. говоря за антропологични изследвания в т.нар. традиционни общества, ако имате интерес, ще ви дам линк, но се опасявам, че е на английски.
що се отнася до "ученето от опита" - това е понятие, дефинирано от един изключителен учен - У. Бион, който има невероятни приноси за разбирането на процесите на мислене и на още доста други феномени, които не са обект на разговора ни тук и затова не ги споменавам. та, оригиналният термин е learning through experience, тоест може да се преведе и като "учене чрез преживяване" и това е начинът, по който децата (а и възрастните) учат. той е качествено различен от "ученето за нещата" и само чрез ученето от опита/преживяването може да се достигне до научаване или да се получи промяна. тъкмо върху този тип учене се основават модерните педагогически системи (разбирам, че има особен афинитет към монтесори тук, това е един подобен пример).
и в интерес на баланса - идеята за правата на човека и за правата на детето произлиза от добрата стара Англия, където разбира се има и всичко, за което д-р Бърди пише - злоупотреби с деца, неглижиращи и жестоки родители, класово разделение. но има и хора, които искрено и топло обичат децата си (както сигурна съм във всички култури), има и заявено желание и усилие дори на ниво държава за подкрепа на семействата с деца. колкото до скандинавия - имат страхотни практики, но също така имат и едни от най-високите проценти на заболеваемост от шизофрения и алкохолизъм, така че явно няма само "добри" и само "лоши" страни.
извинете ме за дългия пост, но се въвлякох емоционално
-
"...джам, може би един начин детето да се учи от опита си е в началото на тантрума"
Пишете за "опита" в рамките на изблиците, не за опита изобщо, като начин за научаване или придобиване на житейски опит. Та затова и в тези рамки аз разсъждавах, казвайки че опита в рамките на изблиците, на нищо не научава детето.
Изблиците не съществуват в някои общества? те са характерни за определена възарст. От друга страна, ако детето го третирате агресивно в рамките на един, два изблика, сигурно повече едва ли ще има. И така няма да има какво да докладват. От друга страна, общества, третиращи децата крайно, и агресивно строго, и ограничително, и не позволяващи и най-малките "отклонения" в поведението, децата по "условен" рефлекс никакви изблици няма да демонстрират, знаейки че след дори и най-малък такъв, следва крайна агресивност от страна на родителя, съчетани с тежко физическо и психическо насилие. Следователно, свържете "находките" на липса на феномена, със средата, в която са поставени децата.
Не съм казвал че в Англо-Саксонските страни семействата не си "обичат децата". Напротив. Но това не може да нулира фактите, че именно в тези общества има най-срамните социални феномени по отношение на деца.
България или Полша, или Чехия например, никога не са екстрадирали деца в отдалечени колонии при живи родители. Ето тук за Ваша Информация:
http://en.wikipedia.org/wiki/Margaret_Humphreys
http://en.wikipedia.org/wiki/Oranges_and_Sunshine
http://en.wikipedia.org/wiki/Home_Children
В никоя Бг православна организация не е зафиксирано насилие над децата в мащабите и жестокостта на това, регистрирано в САЩ, Англия, Ирландия. Това нещо трябва да Ви говори...за техните общества. И за разликите какви се представят и какво е в действителност.
"Добрата, стара Англия" е фикс. Незвисимо дали се касае за епохата на Джейн Остин, или за Age of the Regency, или за Викторианска или Едуардова Англия. След WWI не говорим- Англия умря с тази война. И доказателство че такава Англия никога не е съществувала е Elizabeth Gaskell и по-късно- Джордж Оруел ( За Дикенс не говорим). Естествено, ужасните неща написани от Гаскел, бяха кръстени от Английските социални йезуити като "интерес имала авторката към социални теми... имала "социално безпокойство". Това, когато описва как ПОД работещите станове в Манчестър пускали деца на по 5-6 годинки, които поради ръстта си били във възможност да събират памучните отпадъци под становете, да не се "хабял материалът". Че ако спрат становете, губела се пара... .
Всички "права на детето" в "добрата стара Англия" са къс хартия. Защото зад всяко "право на детето" се крият икономическите права ( безправие) на родителите му. В "добрата стара Англия" "правата на детето" са били реалност за 5% от населението. За Справка- средната годишна заплата на добре платен работник през 18 век в Англия е била 50 лири на година. Доходите, привилегиите и парите на висшата Английска Аристокрация - хиляди лири на месец. 50 лири на година са 4 лири на месец. И така с векове. Нищо от блясъка, богатството и заможността на 5% Английска Аристокрация не може да скрие нито ужасяващата бедност на широките слоеве безправни, нито Ирландския глад от който умряха стотици хиляди, нито ужасните "трудови домове" ( за това, че почти до 1918, огромна част от обикновеното Английско население, и жените специално, ИЗОБЩО нямаха право да гласуват- не говорим даже). Просто управляващата каста в УК обича като параван да изкарва напред най-видните черти на благополучието си, представяйки това за общо благополучие. Всичко това съчетано с постулата "всеки да си знае блатото" и "тавана" на житейските си възможности. Които се определят от класовия произход, зестрата, и банковата сметка. Във Викторианска Англия, например, прислужниците из домовете на 5% Аристократична прослойка са били на брой колкото заетите в минната промишленост. Месечната заплата там е била около 1/2 лира на месец, и без никакво пенсионно право- хората са си умирали в стаичката на прислугата, от която са и почвали, 40 години преди. И са били щастливи, защото това се е смятало добре осигурена работа. За справка-наследството на Robert Gascoyne-Cecil, 3rd Marquess of Salisbury, няколко пъти Министър Председател на Великобритания, е било около 310.000 лири. И това се е смятало за "бедност" във висшите слоеве.
Много хора просто не разбират че, заможността и богатството на Англия до първата Световна война се е дължало, и е било пряк резултат, на това че, 90-95% от наличните пари в държавата са били съсредоточени в 5% от населението на тази страна. Останалите 5-10% са били в ръцете на една "средна прослойка", която като процент едва ли е надвишавала 8-10% от населението. Останалите 75% от населението са преживявали с по 1/10 от доходите на богатите и средната класа. Е, ясно е че, щом 90-95% от парите на Империя като Викторианска Англия са били в ръцете на 5% от населението, и палати ще е имало, и невероятно лично богатство, и ниска инфлация ( какво да харчи 75% от населението, че да прави инфлация), и имения с по 100 души прислуга. Затова междувпрочем, освен като следствие на война, в Англия никога не е имало инфлация като социален проблем, и именно поради това толкова често сте виждали във филми и книги, образи на рентиери, живеещи от дивиденти от банков капитал на тяхно име. Нещо, което в Европа е било доста по-рядко.
Алкохолизмът на Северните страни е повече битов, а не социален, както това например е в Англия. Тоест, хората в Северните страни пият повече не най-главно по социални причини ( беднота, социално безправие, липса на перспективи) а по традиция и семейни обичаи.
-
Такива работи с "Добрата стара"... .
-
този разговор е изключително закачащ, но не зная колко е по темата и е интересен на останалите хора във форума. и доколкото е безкраен, нека го водим само ако е от полза и на другите, не изключително за собствено удоволствие.
ето и линка за един малко по-различен поглед към гледането на деца, който на мен много ми помага и в, който няма тантруми и няма тежки наказания.
колкото до алкохолизма и самоубийствата - те винаги са симптом на нещо, независимо дали ще ги наречем битови, културално обусловени (япония е добър пример за изключителна емоционална отръпнатост в отношенията между хората, която води до изключително висок процент на самоубийства и между другото злоупотреба с алкохол, която разбира се се утежнява от физиологичните особености на азиатците, или поне на чест от тях да не могат да разграждат алкохола). факт е, че и в скандинавия има проблеми, както навсякъде по света и това е така, защото Фройд (колкото и да не го харесват повечето хора тук) е бил прав когато е описал наблюденията си, че в човека има два основни инстинкта - този към живота и този към смъртта (разбираме агресия, разрушение във всичките му проявления, които могат да бъдат и доста полезни - да участва в интелектуално стимулиращи разговори като този например).
та мисълта ми е, че генерализациите от всякакъв тип по скоро окастрят света, отколкото да изразяват изключителното му богатство. но пък аз съм психотерапевт и работя основно с човека, който е пред мен, а много по-малко със статистически (или социологични или социо-културни) извадки.
а колкото до добрата стара англия, нека не забравяме, че освен идеята за правата на човека (магна харта), правата на детето (първата болница и дом за отглеждане на деца, които родителите им не могат да отгледат и между другото пред нея е имало опашки и хората са се молели да си остават бебето там, защото другата опция е била да го оставят на улицата да умре) тук и започва и се развива детската психология и психотерапия (в интерес на истината основно от емигранти - фройд, ана фройд, мелани клайн и бети джоузеф са първите, но те получават добър прием и подкрепа да работят и развиват идеите си. та сигурно и нещо хубаво има. още повече, че живейки тук вече 7-8 години виждам как когато има проблем (а проблеми има, разбира се) той се огласява и се разследва и отговорните хора понасят последиците от това и се правят опити къде по-успешни, къде по-малко, но важното е, че се говори, а не се правим, че всичко е наред, това според мен е важно. и ме е срам, че трябваше bbc да направи филм за условията в българските домове за деца с увреждания, за да се усетим, че нещо не е наред.
-
"Дребни" мисли по нещата, за които пишете... простете че е дълго.
* Самоубийствата в едно общесвто са повече реакция на индивида към обществото, и условията, в които е поставен. Затова и причините в различните общества са различни, като от значение е да разберете къде е социалното, и къде-личното. Например, едно е самоубийства от социална безпреспективност и друго- на битова база. От друга страна, самоубийства винаги е имало, и ще има- въпроса е в динамиката им и "базовите цифри" за всяко общество.
* Фройд и фройдизмът бе началото на края на човешката психология/психиатрия като наука. И когато всички научни сфери, свързани с фройдизма и подобните нему, ограничат влиянието му в себе си до естествените им пропорции, тогава може да се говори за "балансиран подход".
* От друга страна, Фройд, Юнг и последователите им, в зародиша на психоанализата, се "доказаха" като личности, лекари, индивиди, абсолютно неморални и извратени до всяка своя фибра. Щедро прилагащи психоанализата на други, но никога публично не анализиращи себе си, собствените си постъпки и собствен живот, Фройд и в по-малка степен- Юнг, са символи на човешката непорядъчност. И като такива- никаква наука върху това не може да се изгради. Основният проблем на психоанализата не е само въпрос на методология. Въпрос е на абсолютно извратените и непорядъчни нейни "бащи". Фройд започна като "гледащ през ключалката" и коментиращ спалните проблеми на Виенското общество. Юнг започна като истински психиатър, но това не му попречи да имаше безспирни извънбрачни връзки (даже и когато съпругата му бе бременна ) с редица "дами", които виждаха в него "месия"- Сабина Спиелрейн е само една от тях. Фактът че, Юнг живя половината си живот с Тоня Улф, която му бе официална любовница, и която канеше у дома си, в присъствието на законната си жена и децата си, много говори за същността на един индивид, поставил си за цел "благородно" да помага. Не говорим тук за алчността на Юнг, за пороците му ( например, си прехвърляха жени-пациентки помежду си, които използваха сексуално) и т.н. . Това са известни неща- който иска може да прегледа Алдо Каротенуто- "Тайна Симетрия- Спиелрейн между Юнг и Фройд".
Фройд започна както кокаинов потребител години. Даже статии публикува за това. Макар че по-късно се отказа. Открито живеещ с Мина Берне (по-младата сестра на жена му) години, и то в един апартамент, и не приближаващ съпругата си след раждането на децата им, Фройд иначе щедро "разсъждаваще" върху разни страни на "изневярата". Фройд никога и на никого не разкриваше черти от собствения си характер. Скрит, потаен,абсолютен и изкусен интригант, Фройд държи първенство из всички ранни "психоаналитици" по морална нечистоплътност и извратеност... с пословична също жажда за власт ( над всички и всичко). Ако има изобщо някакъв символ на понятитето "юдаизъм" в науката- Фройд е първи тук. Всички негативни черти на един юдейски характер, са като в огледало отразени във Фройд и неговите "теории". Много хора не разбират, че в основата на конфликта Фройд-Юнг всъщност е религиозният антисемитизъм на Юнг, като пасторски син, а не "научни" разногласия. Освен жаждата за власт над "Психоаналитичното Европейско Общество", което тънко се манипулираше от Цюрих с властни и богати, които Юнг по свое усмотрение слагаше на "кормилото". Но всичко това го гарнираха после като "идеологически различия". Дъщерята на Фройд- Ана, след смъртта на баща си не се посвени дори и за миг безсрамно да разгони всички "несъгласни и инакомислещи" (всъщност-половин Психоаналитично общество в САЩ), за да наложи своята воля. Не говорим и за това, как "затри" живота на двете деца на най-близката си приятелка- деца, върху които правеше фройдистки "експерименти"... това не са "клюки"- това са факти, много хора си нямат и понятие от тях!
Юнг, представител на най-консервативната част на Швейцарското общество и по рождение "роден" с религиозните си предразсъдъци, "завърши" като учен с Studies in Word Association . Разбира се, като интелект Юнг бе с много класи над Фройд, и по-късните приноси на Юнг безспорно са от огромно значение- архетиповете, колективното несъзнавано (не знам как е на Бг, простете) психологичните типове. Но колкото повече Юнг отиваше към религиозното и алхимията, толкова приноса на Юнг в медицината ставаше все по-малък. Юнгинаското общество и почитатели са странна "птица"- това са заможни хора от САЩ и Европа, обединени на принципа на окултизма и обожанието, но майстори склочници, социални клюкари и просто- богати безделници- не ми са известни много случаи на третирани от тях "бедни" пациенти- за бедните имаше "държавни клиники". Интересно, "бедните" нямаха ли и те "Едипов Комплекс"? ... колкото повече "психоанализата "зрееше", толкова повече се "изместваше" към богатите слоеве на обществото... защо ли? От първите клиенти на Юнг- МакКормик, минавайки през редица други известни, и свършим с прочутите семинари в Аскона през 30-те години, всичко това, простете, е шайка. Не е научно общество. С какво да започнем тук- с Тоня Улф или да минем през Мари Луизe фон Франц (Marie-Louise von Franz) и да свършим с "епичните" опити "биографията" на Юнг да се "очисти" от всички нелицеприятни за него моменти, като например епизода с изнасилването на Юнг като дете ( за пръв път споменат от Морис Уест в "Свят от Стъкло", но там той не борави с имена, вероятно страхуващ се от съдебни неприятности). Да споменем ли още че, всички исторически архиви на Юнг ( писма, кореспондеция, личен архив) са "затворени" в Цюрих, и достъп до тях може да имате само, ако поисканият от Вас документ е първо прочетен от член на семейство Юнг, и след това "одобрен" да Ви се предостави. Това е сигурно разбирането за една "обективна" наука-избирателното публикуване на фактите.
Фройдизмът и "психоанализата" са шайка. Това е срамен епизод от човешката История. И въпросът не е в това, че страшно много неща от тези теории са наистина полезни и актуални, или че се отвориха нови хоризонти. Страшното е къде свършиха нещата, както и фанатизма, с който тези неща вече век се налагат като единствената и универсалната истина. И именно този фанатизъм пречи на реалната оценка, кое е обективно, полезно и вярно, и кое- не е. Фройдизмът затри понятията "морал" в едно общество, обявявайки тези понятия за "априори" двулични. И ги замести със "секс". Освен че кръсти "морализирането" - белег и симптом на степента на пропадналост на един индивид. Двете световни войни, и това, което е Америка и Англо-Саксонския свят днес, е пряк резултат от деструктивното влияние на Фройд и "психоанализите" и теориите му. Малко хора се замислят над това... .
Човек трябва да знае, за да не го лъжат. Поне не лесно... .
-
Моменти от ранната биография на Юнг и някои штрихи… .
Карл Густав Юнг е пасторски син. Роден в наистина дисфункционално семейство, с майка страдаща от психични отклонения (вероятно поради съпружески проблеми) Юнг израства в религиозното обкръжение на баща си и в енориите, където баща му е бил пастор. Малко неща са НАИСТИНА достоверно известни за ранните години на Юнг до постъпването му Университета. Много неща от този период са съзнателно размити, за други няма достоверни източници, за трети, семейството на Юнг съзнателно мълчи,и не разгласява подробности,позовавайки се на фамозната Швейцарска "дискретност" и " анонимност".
Юнг следва Медицина с финансовата помощ на роднина- поне така твърдят. След завършването си, изборът на Психиатрията за младия Юнг е повече било въпрос на материална нужда. Приет като ординатор в "Бюргхелцли" (едно от най-скъпите частни психиатрични заведения в Швейцария) Юнг започва дългата си кариера на психиатър. По време на постъпването му там, директор на Институцията е бил световно известния психиатър Юджийн Блойлер- авторът на понятието "шизофрения", един от пионерите на съвременната Психиатрия заедно с Емил Крепелин (Emil Kraepelin) и по-късно-Пиаже (Jean Piaget), когото аз лично оценявам с "пъти" по-високо от цялата "психоаналитична" шайка.
"Бюргхелцли" наистина е било елитна Болница… . Докато идва пасторския син… .
Междувпрочем, пасторският син улучва "десятката", оженвайки се за една от най-богатите жени в Швейцария- Ема Раушенбах. По законите на Швейцария тогава, цялото парично и материално имущество на съпругата, след брака, минава задължително за разпореждане в ръцете на съпруга. И така от един ден- в друг, Юнг се намира заможен. Невероятно заможен ( След смъртта на Ема Раушенбах- Юнг, се оказва че тя е 3-тата по състояние личност, жена, в Швейцария). С това започва промяна в поведението на Юнг и открития конфликт с Блойлер в Бюргхелцли. Разбира се работите по асоциативния експеримент правят Юнг достатъчно известен, привличат пациенти в Клиниката (и пари) и сигурно предизвикват завист. Но все пак имена като Крепелин и Блойлер са били символи на психиатрията и неврологията в онези времена (има писмо между Юнг и Фройд, в което Юнг пита колко пари да взема от богати Американци. Тогава Фройд посочва че, Крепелин е бил взел за неврологичен консулт "толкова"… 10 ина хиляди долара… за консулт в Калифорния. Та Фройд съветва Юнг, "да не пада "по-долу" ").
Откритият конфликт между Блойлер и Юнг, трае почти до смъртта на Блойлер.Единственият, публично обсипващ с епитети Блойлер, е Юнг- и в лична, и в обществена кореспонденция. А забележете, Блойлер е бил извънредно почтен лекар, и човек с широк мироглед- той например помага на Юнг да бъде назначен като лектор в Университета. Блойлер също приема психоанализата, и в писма към Фройд от 1905 и нататък, сам се е подлагал на нея в епистоларни дискусии с Фройд. Освен всичко, с времето, Юнг започва да пренебрегва всякакви правила в клиниката, и фактически да "прави, каквото си поиска" през главата на "Хер Директор". Започва и масов приток на млади дами с психични отклонения, които все Д-р Юнг искат за лекуващ.Освен всичко това, в нарушение на правилата Юнг не живее в рамките на болницата, както всички останали, а в луксозен апартамент извън нея. Блойлер е ценял Юнг като учен, но за Юнг като личност винаги се е изказвал снизходително.
Цялата ранна история на психоанализата като наука е срамна история на разпри, скандали,склочничество и невероятни сексуални ескапади. Нещо обичайно е било в онези години за тези Господа, или да използват сексуално пациентките си, или да ги прехвърлят на колеги, психоаналитици, за подобни неща. И също от бивши пациенти, да правят "психоаналитици". Това последното пък е било направо "мода". Тоня Улф например изобщо не е имала Медицинско образование. Нито Мари-Луизе фон Франц. Сабина Спиелрейн след "чудотворното" си излекуване наистина завършва медицина в Швейцария.И след като се разочарова и от Юнг,и от Фройд, се връща в Русия, където при комунистите бива тероризирана до последно, за да умре в ръцете на немците през 1942(3) в Ростов на Дон.
Една характерна черта на всички "психоаналитици" също е фактът на невроятното заробване и манипулация на всички техни болни- те буквално са ги имали (и имат) като "кукли на конци". Жестоко експлоатирайки тези болни, всъщност сеансите единствено са били източници на пари. Много пари. Затова и преимуществената клиентела на психоаналитиците са били/и са- заможни хора. Пациенти, изпаднали в такава зависимост, епистоларно са контактували с "аналитика" си с години. След смъртта на пациентите, семейството на починалият, открива с гняв и ярост, най-интимни подробности от семейния живот на редица членове или цели генерации личности от семейния кръг, преразказани в писма и кореспонденции, траещи с десетилетия. Обикновен прийом в такива случаи е било, семейството да унищожи писмата, но психоналитика да не ги. И да ги публикува- както в случая с великият физик Волфганг Паули и Мари-Луизе фон Франц. Представяте си каква сила е да държиш интимни подробности за друг в свои ръце… подробности на хора с влияние. Защото подробности от живота на лелката, продаващи домати на пазара, едва ли интересуват някого.
Штрихи, штрихи… .
-
Беше ми интересно и признавам си доста непозната територия за мен.Все пак винаги съм намирала доза панацея в психоанализата,но това е само като страничен наблюдател.
Благодаря за споделеното,Док.
-
Съдбата на тази жена отразява като в огледало ранната история на психоанализата. Отразява също и същността на "бащите" на тази "психоанализа", в години и време, когато моралния компас е бил нещо относително. В психоаналитичните кръгове за тази жена не говорят често. А и няма какво да кажат- психоаналитиците винаги са обичали да "анализират" другите, съзнателно скривайки най-срамните черти от собствените си личности/характер, и от историята на своето учение. Та така и до днес- всички нелицеприятни, и направо скандални моменти в историята на психоанализата, психоаналитиците и техните "вождове", открито или тайно се правят, че никога не са съществували.
Годината е 1979. На тавана на един Цюрихски Институт се намират случайно съндъци с документи. При внимателният оглед се оказва, че това е архива на Сабина Спиелрейн (Сабина Николаевна (Шейвэ Нафтульевна) Шпильрейн, по мъж- Шефтел), енигматична фигура от ранната История на Европейската Психоанализа. И фигура, за която, заедно с Отто Грос (Otto Gross, когото мнозина считат за истинския откривател на понятията "екстроверт", "интроверт") психоаналитичната шайка предпочита да не говори за, или споменава.
Сабина Спиелрейн е родена в богато еврейско семейство през 1885 в Ростов на Дон. Много непреки данни (открита в Ростов на Дон кореспонденция между Сабина Спиелрейн и нейните родители) говорят за баща тиранин, биещ всичките си деца ( Сабина и нейните двама братя) и специално сексуално тормозещ дъщеря си с години. Майката на Сабина е била зъболекарка и светска "дама", предпочитаща да си затваря очите пред нелицеприятните семейни факти. Изключително интелигентно дете, Сабина записва Медицина в Цюрих, но някъде около Август 1904, и малко преди започване на следването си, Спиелрейн изпада в силно нервно разстройство, и след редица неуспешни опити за овладяване и лечение от други психиатри ( Кройцлинген "Бел Вю" ?) е прехвърлена в "Бюргхелцли" при Юнг. От там се започва контакта между двамата, който скоро прераства в "нещо повече"- Сабина тогава е на около 19 години. Всичко става скоро известно, и се завихря страхотен скандал, тъй като става въпрос за връзка с пациент, и то в лечебно заведение- нещо нечувано в тогавашното Швейцарско общество. А и нещо страшно унизително за Ема Раушенбах-Юнг, като дама от висшето общество, и бременна в този момент. Слуховете и подмятанията направо "взривяват" "Бюргхелцли"- говори се не само в коридорите, но и в градината. Не само между персонала, а и даже между жените на лекарите, живеещи в "Бюргхелцли".
Освен това, цялото лекуване на Сабина е свързано с непрестанни парични натяквания и настоявания към родителите на момичето за пари, и още повече пари. Юнг лично кореспондира с майката на Сабина, и с оправдателни нотки ( имайки се пред вид всеобщия светски скандал), и с натяквания за неведоми парични "задължения".
През Юни 1905, Сабина Спиелрейн напуска "Бюргхелцли" и записва Медицина в Цюрих, която и завършва през 1911. През това време (или повечето от него), Сабина е "неофициалната" любовница на Юнг, с която младият психиатър често с корабче "изследва околностите на Цюрих", или паркирвайки луксозната си кола пред апартамента на младата рускиня, често прекарва цели следобеди там, в обсъждане на "важните въпроси на зараждащата се психоанализа". Скоро целият Цюрих пак гръмва, след като Сабина Спиелрейн, явно в честа смяна на настроенията, и недотам излекувана, открито заявява в Университета че е твърдо решена да има дете от Юнг. Скоро, и както разбирате, младият Юнг е усетил че нещата ще завършат с официално фиаско за самия него и развод със съпругата му. Какво по-добро решение от прехвърлянето на Сабина във Виена- при другия магьосник- Фройд. Писма са написани, нещата обсъдени, и Сабина заминава за Виена. Където през 1912 се среща с Павел Шефтел (руснак,психиатър) и се омъжва за него. До 1923 Спиелрейн се разкъсва между Виена и Цюрих, в желание да направи кариера в психоанализата. Но както Ви става ясно- само двама могат да правят кариера по това време, и в тази област, в Европа- Фройд и Юнг.
Вероятно жестоко разочарована, Сабина Спиелрейн се връща в СССР през 1923. Заедно с нейната приятелка Вера Шмид, основават в Москва ДГ, наречена "Бялата ДГ" ( по всяка вероятност тази ДГ се е намирала вътре в семейната сграда на Рябушински в Москва), защото всичко в нея вътре е било в бял цвят. Лично Сталин е записал сина си Василий ( под друго име ) там! Но след като мустакатият грузинец става наистина, и безапелационно- "вожд", цялата психоаналитична дейност в Москва е ликвидирана, а самата Спиелрейн и ДГ, която води, е наречена "гнездо на извратени", и затворена (ДГ) впоследствие.
През 1924 Сабина се връща в Ростов на Дон. До 1942 времената са години на преследвания, бедност, нищета. Руснаците както винаги пишат че била "преподавала", имала "научна дейност", но всъщност, жената едва е преживявала с двете си дъщери, и особено след ранната смърт на съпруга и през 1938.
Едно от последните и неща е публикувано в 1931, в списание "Имаго", и е било научна статия, анализ, на рисунки на деца с отворени и със затворени очи.
Двамата братя на Сабина Спиелрейн са разстреляни по време на големите Сталинови чистки.
След второто завладяване на Ростов на Дон от немците, Сабина Спиелрейн е разстреляна заедно с двете си дъщери, вероятно през Август 1942.
Така завършва живота на едно забележително дете, една жена с принос в ранната История на Психоанализата, но забравена съзнателно от шайката, за да не се затъмнява "величието" на някои хора. Всъщност- жертва, Спиелрейн както мнозина други жени е била обект на използване от своите "лечители", обект за манипулация с користни цели.
А авторитетът и интелектът на тази жена е бил такъв, че Пиаже е бил неин пациент през 20-те години в Цюрих... !
В края на 70-те години, един юнгианец, италианският психиатър Професор Алдо Каротенуто, се заинтересува пряко от откритията в Цюрих, и от дневниците на Сабина. И така се появява книгата- "Тайната Симетрия- Сабина Спиелрейн между Юнг и Фройд" ( Diario di una segreta simmetria, Sabina Spielrein tra Jung e Freud).
-
д-р Бърди, не знаех, че освен много търсен педиатър сте и специалист по история на психоанализата, или по-точно на психоаналитиците.
винаги е интересно да се ровим в личният живот на хора, особено такива, които предизвикват силни реакции с работата си. подобни неща са писани за айнщайн, например, но никой не казва, че ядрената физика и ядрените физица са шайка, макар, че съм сигурна доста хора могат да ги обвинят за преживените от тях страдания. разбира се, че ако се разровим в живота на някого ще открием неща, които не ни харесват. за мое голямо съжаление не познавам нито фройд, нито юнг, психоаналитиците, които аз познавам са хора като всички нас, които работят по много, обичат работата си имат или нямат семейства, със сигурност имат кусури, но това е без значение, защото психоанализата е теория и клинична практика, а не състезание за светии.
мисля, че е важно да излезем от възбуждащите детайли на личния живот на фройд и юнг и да кажа малко за това как стоят нещата в момента, за да не издигаме психоанализата до ранга на вуду.
и така - всеки, независимо дали е завършил медицина или не може да се обучава да стане психоаналитик. обучението трае около 7 години, като една година преди да започнеш да се обучаваш трябва да си в лична анализа. след това се минава през няколко интервюта (обикновено това са комисии от 3 аналитика) където си говорите за мотивацията, предишен опит в помагащите професии като цяло се прави оценка с оглед да не се допускат хора, които имат тежка характерова патология. ако има някакви проблеми се говори с теб и се стига до решение - тоест не всички са допускани до обучение. това е така, защото горе-долу след втората година на обучение хората, коита са оценени като достатъчно готови започват да работят по т.нар. тренингов случай - тоест под много близка супервизия от колега, който е много по-опитен и който следи за качеството на работата ти. супервизията е задължителна часто от работата на психотерапевтите и психоаналитиците, както и продължаващото обучение - като по този начин се избягват едни до болка познати на всички в този форум ситуации, в който пациента знае малко повече от този, който го лекува. всеки, който се обучава има два такива случая, които в края на обучението описва и представя като това е "дипломната му работа". след като се квалифицира има правото да се нарича психоаналитик и става член на някое общество (в бг все още нямаме, но се прави такова, а нямаме, защото няма достатъчно квалифицирали се хора).
сега малко за отношенията психоаналитик/психотерапевт - клиент/пациент. абсолютно всеки аспект от тези отношения се договаря с клиента (ако клиентът е малолетен - клиента и родител) - тоест колко пъти ще се виждаме, каква е продължителността на сесиите (обикновено около 50 мин, но може и 40 или 60, различни школи работят с различна рамка), каква е цената на сесия (тя се договаря и има страшно много хора, които работят с хора в неравностойно положение, това, което фройд казва не е че трябва да е скъпо, а че парите имат различна стойност за различните хора и клиентът трябва да има участие, тъкмо за да има баланс в отношенията.). аналитика или психотерапевта не говори за себе си, защото това какво той или тя прави в личния си живот по никакъв начин не е от полза за клиента му, но пък е много интригуващо (както виждаме от този ни разговор) и би било злоупотреба да си плаща човека, за да слуша примерно моите радини вълнения, нали така? това е дълъг процес, тъй като не се "лекуват" симптоми, а се изследва ума на човека, който има желание да прави това, да разбира повече за себе си и какво мотивира изборите му, например. тоест идеята е, че зад агресивните изблици, например, стои нещо друго - психична болка, която се проявява по този начин, но докато не разберем каква е причината не можем да сме ефективни в лечението.
и тъй като не се дават съвети е много трудно да кажем, че терапевтите или аналитиците са едни хора, които манипулират или развалят семейства или правят някакви други злини. интересът е към ума на човека в стаята, не някъде другаде.
по повод идеята за това как терапевтите са едни хора, които по цял ден правят секс с клиентите си - това е също толкова неетично и недопустимо, колкото в отношенията на който и да е професионалист с негов клиент и професионалната общност има правила и са отнемани права на хора, за които се е разбрало че имат подобни отношения с клиентите си. за разлика от при другите професии обаче, аналитиците и терапевтите имат форматът на супервизията (обикновено това е веднъж седмично), където се обсъжда работата им и в този смисъл имат много повече възможност да управляват този процес на "влюбване" или пък ако има и най-малкото съмнение, че нещо нередно се случва да се вземат мерки.
тази специфика на отношенията се случва с всякакви фигури на авторитет - учители, лекари, адвокати и фройд е първия, който я описва и който казва, че когато "лекарят" (тогава аналитиците са били само лекари) се окаже в ситуация, в която пациентката му е влюбена в него "не бива да го приема лично като собствена заслуга" а трябва да го разбира като част от терапевтичния процес и да го третира като такава (като симптом, грубо казано).
пиша това, за да не се отказват хората да търсят помощ и да не заклеймяваме една дисциплина, която може да бъде полезна. психоанализата и психоаналитичната психотерапия не са панацея, но не са и черна магия или схема за източване на пари, това е метод, който помага на хора с емоционални и психични проблеми, който се работи от хора с цялото великопие и богатство на човешкия ум и душа, но и с недостатъците им, някой биха казали, че тъкмо поради това психоанализата работи, защото е ситуация, в която се срещат двама човека и разговорят, един друг психоаналитик го нарича "най-интересния разговор в живота ни", може би по-интересен е само разговора между майката и бебето.
-
Аз не съм "специалист" по Историята на психоанализата. Аз съм просто вълнуващ се четец. И интересуващ се по темите. Аз не се задоволявам с официалните лъжи и манипулации на психоаналитиците- мен ме интересува какво стои зад всичко това, къде са корените на всичко това, и защо това е така, както е. И в този аспект, личните подробности на хората, имащи амбицията из основи да променят виждането на човека за самия себе си, естествено представляват голям интерес- не може да обсъждаш фундаментални въпроси на човешката психика и поведение, когато самият ти си аморален и пропаднал тип. И естествено, никаква връзка с Айнщайн тези неща нямат, защото малката Лизерл, така тайнствено изчезнала от живота на Милева Марич и младия Айнщайн, по нищо не променя теорията на относителността. Докато тотално развратният Фройд, отиващ на почивка в Швейцария, и записващ под друго име любовницата си (която е сестра на собствената му жена), за да не скандализира "излишно" обществото, явно трудно може да говори после за "важността на здравия семеен сексуален живот". В кое вярва? в това, което пише, или в това, което прави ??
Мръсотията и помийната яма, в която е зачената псевдонауката, наречена "психоанализа", пряко касае основни човешки характеристики на нейните "бащи". Защото именно тези фундаментални човешки пороци на Фройд и Юнг, дадоха основните штрихи, и са основата на новото учение. Докато за физиката- тези неща едва ли са валидни-математическото уравнение, и решаването му, не зависи от това, с кого и как Айнщайн е живял. Нито пък физиката стана "по-лоша" от това, че Лев Ландау е бил непоправим женкар.
За да бъда по-ясен- връзката между "сексуалната абсолютизация" на Фройд ( която Юнг отхвърля така категорично, пишейки за разговора си с Фройд, където последният го молел да направи от сексуалността "догма" в тяхното учение) и уринирането му ( като дете) пред родителите му, в хола, като знак на протест, и знак на омразата към собственият му баща, сигурно нямат "никаква връзка" с последващите писания на бедния евреин в неговите "теории".
Критиката на Фройдизма може да е в много направления- за мен лично Карл Попър с неговата липса на фалшифицируемост е най-силната критика. Простете, но цялата медицинска наука се подчинява на факти и доказателствата им. Защо Вие в психоанализата имате свободата, всеки от вас да си говори каквото си иска като теории, и никоя от тези теории да не може да бъде потвърдена с обективни методи?? Що за наука е това? Аз ако например кажа, че човек диша със сърцето си, а не с белите си дробове, ще бъда осмян. А Вие? къде са Вашите обективни доказателства че това, което твърдите, за едно или друго, е вярно? Къде е доказателството за съществуване на "Едипов комплекс"?? достатъчно ли е само да го изкажете, за да стане автоматично вярно?
Психоанализата е игра на доминация. Доминация над пациента. С цел манипулация, и кукловодство.
Тя прави човешката психика на пациента болезно зависима, и "на патерици" "до живот".
Върху психоанализата стъпиха всички военни методи за разпит и манипулация на човешкото съзнание, както и всички методи за разпит на обвиняеми и натиска върху тях за самопризнание.
И това няма нищо общо с реалната психиатрия и методите и за помощ.
Психоанализата (освен че като наука няма нито един начин достоверно да бъде потвърдена с обективни методи), е всъщност имагинерна игра на интелектуалци, размишляващи всеки сам за себе си, червеният цвят, червен ли е, или с лилов Хегелиански или Кантов оттенък. И после , в зависимост от вкуса на всеки "аналитик", към този коктейл се добавя "на вкус" философия и религия, в дози произволни и пак "на вкус". Всъщност, в никоя наука няма повече теории, подразделения, течение, методи и фракции, отколкото в "науката" психоанализа. Простете, колко са Ви теоретичните школи, и до кога ще се роят те??
Освен това, пазейки тайните на пациентите, и изтръгвайки от тях най-съкровени изповеди, психоанализата вече е силен инструмент на обществено влияние и изнудване- и понеже на психоанализа се подлагат най-вече богати и заможни хора, хора с влияние, психоанализата днес е средство да се управлява света. Ако към това добавим и огромните пари, които се въртят вътре, стават ясни много неща. И най-вече- къде свършва науката, и къде започва политическата шарлатания - на обществено и лично ниво.
Към това да добавим само че, Едуард Берне(с), племенник на Фройд, е основател в САЩ на теорията и практиките на манипулативното потребителско търсене чрез насочена реклама. Берне(с) например е авторът на реклама, чрез която жените в САЩ започват масово да пушат, след като десетилетия преди това, пушенето сред жените се е смятало за грозен навик.
Не мога да не се съглася с Вл. Набоков, който казва по повод на Фройд- " Аз не мога да оневиня един убиец, само защото е имал лоши отношения с майка си като дете". И Още- " За мен дупката в един стол е дупка в него- и нищо повече".
"...тя се договаря и има страшно много хора, които работят с хора в неравностойно положение, това, което фройд казва не е че трябва да е скъпо, а че парите имат различна стойност за различните хора и клиентът трябва да има участие, тъкмо за да има баланс в отношенията.)"
Вярвате ли си? Искаме да изкараме психоанализата "достъпна"? Всъщност, едва ли е имало по-алчни за пари хора от Фройд и Юнг. Оставяме настрана хонорарите им, или нежеланиято на Фройд да работи "за нищо". Всъщност, една голяма част от кореспонденцията им е свързана с пари, хонорари, от кого и колко да вземат, и как и от кого повече да вземат.
:wink: Когато и двамата са се срещнали в Кил за първото им пътуване до Америка, масата в ресторанта е била платена от Юнг- Фройд се е оправдал че не бил хапнал много неща, в сравнение със сътрапезника си.
А когато са се качили на кораба, Фройд с неудоволствие е разбрал, че Юнг има кабина първа класа, докато Фройд- 2, или 3- повод за търкания и намеци по време на цялото пътуване от страна на Фройд. Именно тогава, Юнг се е опитвал в сеанси да анализира сънища на Фройд. И когато стигнал до критичен момент, и поискал повече детайли, Фройд му отговорил "Не мога да рискувам да ти ги дам. Защото ще загубя своят авторитет пред теб". Естествено, пациентския психологичен "стриптийз" явно не влияе върху пациентския авторитет пред лекуващия го психоаналитик... .
През време на целият им престой в Америка ( Кларк Институт лекциите), и след срамния епизод, когато по незнайна причина Фройд се е напикал в едно такси, Фройд се е заключил в хотела си, докато Юнг е обикалял като "бесен" из близки и далечни места, опреснявайки връзките си с Американския Естаблишмент, от когото е черпел безкрайни потоци богати пациенти към Цюрих.
Това са "бащите"- без грим и "фризиране" и манипулация.
Още подробности искате ли?? За Йоланда Яффе, Йоланда Якоби, Барбара Хана (Barbara Hannah), и защо Мари-Луизе фон Франц и Барбара Хана трябвало (според Юнг) да живеят заедно (терминът "лесбийки", срамно не се споменава, за да не се всява излишен смут след почитателите на психоанализата. Предпочете се терминът " lifelong friends"... интересно, колко такива "lifelong" споделят и общ апартамент? )... .
-
"Психоанализата" работи (?), защото е изповед. А не поради преимуществата си на наука.
И защото всяко човешко същество жадува да се изповядва ( критика на психоанализата откъм "религиозната страна").
И защото изповедта е вид терапия. Но едно е изповед, друго- сугестия и трето- манипулация. ( " Я ми кажете за еротичните си сънища като дете"? "Е, докторе, нямах много такива". " Не може да не сте имали- не е нормално ( вярно, правилно,искрено, реално) ".
Фройдизмът априори приема човешкото същество и индивид за "мръсно", потайно, криещо нещо, нечестно. Самото признаване, че съществува "несъзнавано" е признание ( или опит за насаждане) на биполарната натура на човека като индивид. Как Вие може да докажете с обективни методи, че всеки индивид е биполярен? и/или "живее" в два свята едновременно? пък макар и единия "несъзнаван" ? разбирате колко хлъзгава основа е това... .
Смисълът на изповедта пред психоаналитика е такава- криете нещо, за което публично не искате да говорите. Следователно, от редица неща се срамувате за да не говорите за тях. Следователно, не сте достойно човешко същество, защото по принципите на човешкия морал, "истинското" човешко същество няма какво да крие, и от какво да се срамува.
От друга страна, позицията на психоаналитика към пациента, е позиция на чиста доминация, когато един слуша и съди, а другия приказва ( платено) на воля, и бива съден по това, което ще каже.
В аспекта на това, съм съгласен с Исая Берлин (Isaiah Berlin).
-
много съжалявам, но този разговор става изключително безсмислен - аз не съм тук да защититавам личният живот на хора, живели преди 100 и повече години, аз се заявих като човек, който има знания и опит, които ако хората искат бих могла да предложа и ако те преценят да използват. говорене за глобална конспирация, която тръгва от развратни евреи не ми е нито по вкуса нито в компетенцията - има по-важни неща, с които да се занимавам.
тъй като, обаче, има някой абсолютно неверни неща - психоанализата не е изповед, никой никого не съди, никой не внушава нищо диалози по типа ( " Я ми кажете за еротичните си сънища като дете"? "Е, докторе, нямах много такива". " Не може да не сте имали- не е нормално ( вярно, правилно,искрено, реално) ". се случват в холивудските филми за психоанализата и романизираните автобиографии на хора като М.Уест. психоанализата е изследователски метод и лечебна процедура. да тя не се занимава с количествен анализ, но от доста дълго време в наука съществува разбирането за важността на качествените методи - тези, които изследват в дълбочина, а не в извадки от хиляди. като всяка клинична дисциплина психоанализата черпи от клиничната ситуация и това са неините доказателства, точна същата логика, по която се развива медицината - виждаш нещо в клинична ситуация, описваш го,изследваш го, хората ти се смеят, заклеймяват, обясняват, че не може да има невидими за окото бацили и няма нужда да си мият ръцете, но след време основават цялата медицина върху твоите идеи. само един пример.
мисля, че въпросът, който има нужда да бъде зададен е вие в качеството си на модератор ли говорите и това означава ли, че според вас аз нанасям вреда на хората от форума като предлагам знанията и опита си и ако това е така, моля заявете го открито, ако не е и ако смятате, че такова нещо като психотерапия и детска психотерапия съществува и може да помогне тогава предлагам да спрем тези безсмислени (в този им формат) размени и да оставим пространство на потребителите да ползват темата по предназначение, ако искате да отворим отделно пространство където да сравняваме кой какво е прочел и знае и да си говорим за нещата от живота, аз съм винаги за, но не мисля, че това помага по какъвто и да е начин на когото и да е.
-
Темата е отворена. Не виждам защо да ни трябва "затворена" дискусия. Или "друга", щом темите веднага стават неудобни... .
Аз пиша неща от Историята на Вашата специалност, тясно и пряко свързани с корените и. Това не е "лафче", нито "клюки". Това са факти от живота на "бащите" на Вашата специалност.
Свободни сте да напишете каквото поискате- който му харесва- ще чете. На който не се харесва- няма.
Нищо по естествено от това.
Аз просто споделям впечатления от прочетено, и собствени мисли по въпросите.
Никога не съм писал в този форум като "модератор".
Не "обсъждам" живота на хората, живели преди 100 години ( простете, но какво лошо има в това?). Интересно- в центъра на психоанализата е отделния индивид, пък психоаналитиците се срамуват от живота на техните научни "бащи"... странно.
Просто се аргументирам, защо именно тези хора имат огромен проблем с тяхната достоверност (credibility). Според мен... .
И излагам факти и данни, абсолютно точни като съдържание.
Е, на психоаналитиците тези неща не им харесват, но това не променя фактите, каквито са си. А и живеем в свободно общество, и всеки може да се аргументира както намери за добре. Читателите ще ни съдят- или се боите от читателските изводи, на базата на изложените от мен факти? Във Вашето поле е топката- защитете се. Страхувате ли се? :wink:
Никога не съм писал или казвал, че нанасяте "вреда". Това са вредни инстинкти на реакция.
Но имам право на мнение по въпроса, на каква основа е вашата наука стъпила ( според моето скромно мнение), какви са и източниците, методите, подходите. Какви са и вътрешните И мотиви.
На никого не е забранено да НЕ се съгласи с мен.
говорене за глобална конспирация, която тръгва от развратни евреи не ми е нито по вкуса нито в компетенцията - има по-важни неща, с които да се занимавам
Просто написах, че психоанализата се използва за глобално мисловно "модериране" що се отнася до публичното пространство.
Що се отнася до индивида- тя е мощно средство за манипулации и задкулисни игри. Не случайно, когато Р.Никсън поиска да дискредетира Даниел Елсберг ( "Виетнамските публикации") разбиха офиса на неговия психиатър, и от там извадиха дискредетиращи неща за Елсберг, които после публикуваха.
Евреите естествено нямат "монопол" върху разврата. Аз писах за конкретна личност, и как юдейството му се отразява като огледало в теориите му ( или Вие смятате че, етническия и религиозен произход на един индивид, нямат нищо общо с интелектуалната му дейност?).
Умишлено не написах за антисемитските нотки в редица публикации на Юнг, както и за същността на неприемането на Фройд от Цюрихската школа с десетилетия, именно поради етническият му произход ( на Фройд). Както и умишлено не написах за Олга-Фрьобе-Каптейн (Olga Fröbe-Kapteyn) и Аскона... . И "Еранос". :wink: Апропо, нещо да кажете за т. нар. "Intalio ring"на пръста на Юнг, с който той е запечатан на почти всички снимки от Аскона? Или това е пак "дребен" детайл?
".точна същата логика, по която се развива медицината - виждаш нещо в клинична ситуация, описваш го,изследваш го, хората ти се смеят, заклеймяват, обясняват, че не може да има невидими за окото бацили и няма нужда да си мият ръцете, но след време основават цялата медицина върху твоите идеи. само един пример. "
Това е неудачно- всяко нещо в Медицината, което впоследствие се потвърди, се потвърди на база на реално съществуващи неща- например- смятаха, че Полио е вирусно заболяавне- и се откри Полиовирусът. Докато при Вас, всеки си смята каквото си заблагопожелае, само че няма нищо обективно, което да потвърждава/потвърди, достоверността на всеки разсъждаващ във Вашата специалност- тоест, там "Полиовирус" няма открит.
Можем тук да обсъдим, например, смисъла на Septem Sermones ad Mortuos, и Вие може да коментирате едно или друго, както Ви се прииска. И аз също- както на мен ми се прииска.
Кое е обективно коректното? което Вие казвате, или което-аз ?? В медицината е- което обективните данни казват. В психоанализата- което "по-големият" авторитет казва.
-
не не се страхувам от нищо, освен, че този разговор обслужва само моите и вашите интереси, а не тези на другите хора в тази тема - факт е, че от доста дълго време никой друг не се включва. мога да си говоря с вас за психоанализа до второ пришествие, няма нито един аспект на психоанализата, от който аз да се срамувам, ако искате да си говорим за валидността и надеждността на науката и на клиничната дисциплина добре сте дошъл, можем да го правим спокойно, но аз не се изживявам нито като съдник, нито като защитник на фройд, юнг, мелани клайн или който и да е от хората, основали или практикуващи тази дисциплина - всеки сам носи отговорност за действията си, но докато сме на тази тема - нужно ли е да зачеркваме приноса на сократ, защото докато е бил много зает с откриването на истината и с обучението на гръцката младеж е бил женен и всъщото време имал доста млади любовници сред красивите гръцки младежи или пък платон, или нищше, или пък кант - човек, показващ знаци на обсесивно-компулсивно разстройство?
съжалявам, но от написаното от вас не оставам с впечатление да познавате метода на психоанализата, а имате дълбоки познания за биографиите на някои от основателите й, което само по себе си е похвално.
-
Само, който дълбоко познава "отвътре" живота на основателите на психоанализата, може да разбере много неща. Или който има достъп до т.нар. "документи на Немече"- които всъщност са първообраз на "MDR" на Юнг, но в много по-откровена и задълбочена форма-изповед. Когато изключителният ум (на Юнг- никой не отрича че, Юнг е бил наистина невероятен ум, интелектуал и дълбока личност) вече е искал да изгори всички мостове зад себе си... . И когато семейството на Юнг и "почитателите" му научиха за тези неща, ги заключиха зад "300 ключа", за да не се излагал "авторитетът" на КГЮ. Само ( доколкото ми е известно) на Дериде Беър позволиха да надникне " за малко" там, пишейки биографията на Юнг.
Не забравяйте също че, има много изтъкнати психиатри, стоящи доста надалеч от психоанализата- Бинсвангер (Ludwig Binswanger) от Кройцлинген например, е един от тях. А той съвсем не е дребно човече, като мнозина от близкото обкръжение на Фройд във Виена.
Не забравяйте също че, Вацлав Нижински през 1919 в "Бюргхелцли" постъпи. За да го доведат до руина няколко години по-късно. Ромула, съпругата му, има оставени спомени... .
Както и да е... стана дълго.
Просто искам като специалист да знаете, че хората не са "пешки", и че неочаквано за Вас, един обикновен човек, може да знае неща, които Вие и не подозирате даже.
Както и с Юнг често се е случвало. И когато се е сблъсквал с индивид, когото, не може да манипулира или сугестира, го е отхвърлял като пациент, или "окичвал" с нелицеприятни "епитети". Например- Ото Грос.
Пишете тук със съвети за децата, както намерите за добре, и както професионалната Ви съвест и логика подсказват.
Няма изобщо да се меся... .
Каквото исках да го кажа- го казах, и написах, така или иначе.
Да се връщаме до татко Песталоци не трябва.
-
не не се страхувам от нищо, освен, че този разговор обслужва само моите и вашите интереси, а не тези на другите хора в тази тема - факт е, че от доста дълго време никой друг не се включва.
На мен ми е изключително интересна дискусията по между ви. Чета с интерес всеки пост. За съжаление не мога да се включа с издържани аргументи в полза на тезата на доктор Бърди, но съм съгласна с него от гледна точка на собствения ми емпиризъм.
-
не не се страхувам от нищо, освен, че този разговор обслужва само моите и вашите интереси, а не тези на другите хора в тази тема - факт е, че от доста дълго време никой друг не се включва.
На мен ми е изключително интересна дискусията по между ви. Чета с интерес всеки пост.
Присъединявам се. Само че нищожните ми познания в областта не ми дават основание да взема отношение. Ще се радвам да продължите.
-
не не се страхувам от нищо, освен, че този разговор обслужва само моите и вашите интереси, а не тези на другите хора в тази тема - факт е, че от доста дълго време никой друг не се включва.
не се включваме, защото не сме компетентни на тези нива, на които дискутирате сега. иначе ни е много интересно да ви четем и да попиваме нова за нас и добре формулирана информация.
това го казвам като окуражаване на дискусията. а когато някоя майка има конкретен въпрос, сигурна съм, че ще го зададе тук и ще очаква вашите коментари по случая. едното не пречи на другото.
-
една друга психоаналитичка - мелани клайн допълва откритията на фройд за двата основни инстинкта и казва че инстикта към знанието е също толкова важен и вроден, колкото тези към живота и смъртта. така че нито аз лично, нито психоанализата като дисциплина са в конспирация срещу знанието, напротив, ако има метод, който поставя честността и откритостта в центъра си, то това е психоанализата и психотерапията, където човек има възможност да е открит и честен пред себе си, не пред когото и да било другиго. така че това, че хора, обикновени или не-толкова имат интерес и искат да знаят може само да ме радва, не бих се съгласила с откровени изкривявания - дали от незнание, дали поради ценностни различия и затова се опитах да представя как стоят нещата в момента, не преди 100 години. разбира се, че има психиатри и психотерапевти, които не са психоаналитици, никой никога не е казал, че всички трябва да учат психоанализа, това би било грешно и неморално. психоанализата не е религия, не е магия, а е метод за изследване на човешкия ум и душа, тя е специална и вдъхновяваща доколкото е среща между двама човека, свободна от морализаторстване (но не неморална), от нуждата да се държиш както се очаква от теб и изпълнена с уважение към човека, с разбиране за тежестта на психичната болка, за голямата цена, която плащаме, за да я държим настрана и искрена подкрепа по пътя на опознаване на себе си.
разбира се, че аз работя по собствена съвест и според собствената ми компетентност, затова и още от самото начало заявих по кой метод работя, за да могат хората да направят информиран избор. няма място за манипулация или желание някой да бъде наранен или ограбен от каквото и да е.
-
"...ако има метод, който поставя честността и откритостта в центъра си, то това е психоанализата и психотерапията, където човек има възможност да е открит и честен пред себе си, не пред когото и да било другиго."
Простете, но Вие от къде априори знаете, че той не е такъв? За да му давате възможност да бъде "честен и открит", Вие и Вашата наука, априори и отдалеч, приемате, че той, не е такъв, за да имате изискване да БЪДЕ такъв. От друга страна, човек може да иска да е честен, и откровен, и искрен, пред майка, съпруга, доверено лице. Защо точно Вие смятате че сте най-подходящият човек, пред когото човек да "трябва да бъде честен и открит"?
Това, което пишете, е потвърждение на това, което аз написах малко по-горе.
Психоанализата приема априори, че човек е нечестен, неискрен, не откровен. И си поставя за задача да го накара да бъде такъв, за да може да "го изследва" чрез неговите откровения. Стъпвайки в същото време в ролята на съдник и критик. А защо е съдник и критик? защото психоанализата интерпретира разказаното от изповядващия се в светлината на разбиранията на всеки отделен аналитик- за един аналитик бъчвата в мазето (от един сън) може да е "ковчега на омразната Ви баба" ( простете), а за друг аналитик- отразява "обема" на вашата съпружеска омраза и ненавист.
В същото време, психоанализата залага в анализа си на "скритото", неизказаното и тайното в даден индивид, за да намери "ключ" към него, без изобщо да знае, дали такива "тайни и неизказани неща", ИЗОБЩО съществуват- психоанализата априори приема че, такива съществуват, и то в голям обем.
Следователно, в анализа на един индивид, психоанализата излиза първо не от релността (какво представлява човека пред вас,какви са постъпките му), а от "кошницата" тайни и скрити неща, която тя ( психоанализата) се надява да открие във Вас. Но по обратен път- не съпоставяйки индивида със същността му, а преценявайки обема, и "съдържанието", и "качеството", на "скритото", "порочното", "потайното", "нечестното", което може да извлече от същият този индивид в рамките или на болезнена "изповед", или в рамките на безсрамна сугестия и проксимизация.
Едва ли има по-порочно нещо от това. И по недостоверно... .
Защо това е така, както го пиша? погледнете колко хора "намираха" в разни картини на велики майстори-художници (мними уж) "детайли" от техните биографии- за един, лицето на Джокондата било мъжко- от това следвало, че Леонардо бил хомоеротичен. Те не тръгват от това, че има съдебен документ пряко уличаващ да Винчи в содомия ( имало е съдебен процес). Тоест- не тръгват от реалността на образа, от пряко потвърденото и документирано, а тръгват от своите собствени представи и "съждения", какво може да крие един образ, едно лице, един индивид. И тук фантазията на всеки психоаналитик, какво може да "открие" във Вас, е направо безгранична... .
Каква е била разликата преди психоанализата, и след нея? в този контекст.
Проста.
Преди психоанализата човек е трябвало ДА СЕ докаже на практика че не е бил искрен, откровен, добронамерен. Тоест, хората са се стремели да съдят за Вас по Вашите действия. След като ги направите, а не априори.
След идването на психоанализата, всяко човешко същество, без действие и праксис, "по подразбиране", е лошо, неискрено, нечестно такова. И има нужда от "изповед", за да се коригира, поправи, "излекува". Тоест- всички сме болни.
Това, както го "пуснаха" в общественото пространство като идея, мисъл, бе със силата на "атомна бомба" по разрушителност, що се касае до основната мрежа на човешките взаимоотношения в едно общество. Тоест, пуснаха в обръщение изходната идея, че човек е неискрен, скрит, потаен, нечестен ПО ПРИНЦИП, и в самата си същност.
Това буквално взриви междучовешките взаимоотношения- все едно да кажете- срещу Вас на етажа живее крадец и наркоман. Върви после да се убеждаваш, и да убеждаваш останалите, че бедният пенсионер, с мрежичката кисело мляко, не е такъв. Освен това, тази общност, априори е склонна за всички беди в блока, да набеждава даденото лице. Априори!
Едва ли мога да го кажа по-ясно... .
-
първо никой не е казал, че хората трябва да ходят на анализа, или на психотерапия, те го правят защото имат някакъв проблем, психологично страдание, точно толкова истинско и болезнено колкото всяка телесна болест, понякога повече, защото все още е трудно да се потърси помощ за душата ни, тъй като в очите на околните това значи, че сме луди, слаби, несправящи се, глезени; защото сме пълни с всякакви очаквания и "знания" за това какви ужасни неща се случват на хората в кабинета на терапевта. уважението към психичната болка е нещо, което не бива да забравяме. психичната болка е трудно поносима и човек полага много усилия да я отбегне, в този смисъл е нечестен пред себе си - формирането на симптом, например, е начин да се намери разрешение на вътрешен конфликт - няма да показвам, че съм ядосан, а ще правя панически атаки, няма да успявам в работата си, ще правя порочни отношения (порочни в смисъла на въртящи се в порочен кръг не-водещи до интимност, удовлетворение), вариантите са неизброими. ТЕРАПЕВТИТЕ НЕ СА НИТО СЪДНИЦИ, НИТО КРИТИЦИ НА КОГОТО И ДА БИЛО извинете ме за големите букви, но се опитвам да кажа това вече няколко пъти, явно се губи из другите писания.
психоанализата не приема априори, че човек е неискрен, психоанализата показа, че човек има много повече от едно измерение, че има непознати части от ума и душата му, части, които са забравени, захвърлени, от които се опитваме да избягаме. това не ни прави лоши, това ни прави уязвими, често наранени, болни. психоанализата също изработи метод, който да дава възможност за достъп до тези ни части. несъзнаваното ни не е нито добро, нито лошо, то съществува, животът на някой хора се стича, по начин, който прави пълноценното им живеене невъзможно, а изпълнено с болка и страдание, появявано по различни начини. преди да кажете, какво значи пълноценно живеене, нека цитирам фройд, здравият човек е този, който има способността да "работи и обича" простичко - да си съзидателен в това, което правиш, независимо какво е то и да обичаш, да имаш способността да се свържеш с любов с друго човешко същество, да искаш да го опознаеш и да можеш да удържиш несигурността на факта, че никога не можеш да "притежаваш" друг човек и винаги има риск да бъдеш наранен дали от раздяла или от загуба, но въпреки това да можеш да имаш куража да се отдадеш на близка връзка.
ако някой има проблем в живота си, не се чувства щастлив, преживява психична болка, преживял е травма, от която не може да се възстанови (между другото идеята за психичната травма идва също от онези развратни бащи на психоанализата, дотогава възстановяването на войниците, върнали се от фронта например се е заключавало само в предписване на морфин и кокаин (в този смисъл, смъркането на кокаин от страна на фройд не е чак толкова скандално, колкото ни звучи на нас, той е специално разработен като пречистен вариант на морфина и с по-малко странични ефекти от него) той има избор и ако желае може да се обърне към психотерапевт и ако иска той може да е психоаналитичен психотерапевт или психоаналитик. отново - никой не е насилван или манипулиран или ограбван, никой не е съден, това е работа на едни други хора.
-
"...здравият човек е този, който има способността да "работи и обича" простичко - да си съзидателен в това, което правиш, независимо какво е то и да обичаш, да имаш способността да се свържеш с любов с друго човешко същество, да искаш да го опознаеш и да можеш да удържиш несигурността на факта, че никога не можеш да "притежаваш" друг човек и винаги има риск да бъдеш наранен дали от раздяла или от загуба, но въпреки това да можеш да имаш куража да се отдадеш на близка връзка. "
Простете, но това са "религиозни заклинания".
Освен че са истина, тези неща, за които пишете, те са продукт на обикновена логика, и не е нужна психоанализа за това. Освен това, термините, с които боравите тук, изобщо не са с еднакво значение за всеки един отделен индивид- някой например в една връзка иска да "притежава". Друг- изобщо не- той иска да изневерява и с това да измъчва ( например).
...и да можеш да удържиш несигурността на факта, че никога не можеш да "притежаваш" друг човек
Откъде за Бога, вие заключавате за универсалността на желанието, някой да "притежава другия" в една връзка?? Защо говорите за това като една "универсална истина"? Този, който ползва услугата на проститутка, но я обича по човешки, сигурно и задължително желае да "притежава" въпросната особа? даааа ... .
Какво значи "съзидателен"? Кой оценява "съзидателността"? и по какво да съдим за нея? И.С Бах умира сляп и сравнително беден. Забравен за повече от половин век и отсъден като "не съзидателен". Истина ли е това?
Има хора, за които другите са смятали, че цял живот са си го пропиляли "хей-така". И чак след столетия се вижда размера на техния гении. Гаетано Доницети умира в лудницата. Франц Шуберт се е крил от кредиторите си, като е закачал панталоните си с обърнати навън джобове, за да видят всички че е бил безпаричен. Рахманинов като композитор извън Царска Русия е бил познат само с един прелюд. За всички хора, изброените тук велики личности са били " не съзидателни". Да, ама не е било така. Следователно "оценката за съзидателност" е много условна. И що за критерий може да е това- един може да е съзидателен в своята градина, правейки я образцова, но демон за съседа си по градина, защото всяко сляпо прасе, което намери в своята, го заравя в градината на съседа си. За кого е "съзидателна" въпросната особа? за себе си, или за съседа си??
Двете Световни Войни показаха колко е полезна психоанализата за жертвите на тези войни... тук пък колко може да се изпише... .
Чудесно звучи. Всеки би се подписал под това, което пишете.
Само дето дяволът се крие в подробностите... .
Сами разбирате че, термините с които боравите, са повече вид "заклинания".
Изводите от това, което пишете, са следните:
* Психоанализата поставя като критерии за "психично здраве и благополучие" неща, които изобщо нямат еднакво значение за отделните индивиди, поради простия факт, че тези индивиди имат абсолютно различни разбирания за критериите, които Вие включвате във Вашия пакет. Следователно, всеки, който не е съгласен с Вашият "пакет" критерии за "психично здраве", задължително има проблем.
*Психоанализата борави с общовалидни човешки понятия и категории, които са общовалидни така или иначе, и не подлежащи на съмнение (кой не иска да е съзидателен, обичан и т.н.). Дяволът се крие в това, че психоанализата сама, от себе си, дава/определя "съдържанието" на тези критерии, и иска да ги наложи (критериите за психично здраве) точно в своята интерпретация, незвисимо че универсалност в тълкуването на критериите никога не е възможна, поради разнообразието на индивидите, за които тези критерии са валидни. Защо се прави всичко това? за да може лесно всеки, не покриващ "критериите" на психоанализата ( както тя ги дефинира за задължителна употреба), да се окаже "извън борда" и така- "болен", "с отклонения".
-
още веднъж - психоанализата не е задължителна - човек търси помощ ако има нужда от нея, никой не го кара насила. иразбира се, че са субективни, та нали малко по-горе точно за това си говорехме, че психоанализата не работи с общовалидни термини, а с индивидуалното човешко преживяване, тъкмо затова една голяма част от хората, които ходят на терапия на повърхността изглеждат успешни и щастливи, но са дълбоко нещастни и затова търсят помощ.
критериите за психично здраве не са налагани от терапевтичните професии, има една друга професия - психиатрията например, която работи с диагностични наръчници и съвсем доскоро според тях хомосексуалността беше заболяване и трябваше да се лекува. никой не е бил принудително накаран да се анализира, но доста хора са принудително затваряни в психиатрични заведения и лекувани медикаментозно или подлагани на електрошокова терапия, а допреди не-дълго време на лоботомия.
и не, не са религиозни заклинания, нищо религиозно няма в това да си отворен за преживяванията на отделния човек и да си готов да изследваш неговата психична реалност. ако трябва да се върнем към философията - тъкмо защото е обърната към отделния индивид психоанализата е изключително далеч от религията и всъщност едни от най-яростните врагове (използвам думата, защото това не е опозиция, основана на познаване на метода, а е сатанизиране на нещо, което не познаваш, но понеже си чувал, че става въпрос за секс си против него и смяташ, че всички книги по въпроса трябва да бъдат изгорени) на психоанализата са измежду религиозните общности.
само между другото твърде често мотивацията на хората, които искат "да изневеряват и измъчват" е тъкмо да видят докъде могат да стигнат и колко власт имат върху партньора, кокво ще им се размине.
най-големият принос според мен на психоанализата е да обърне погледа навътре към човека и да разкрие богатството на човешката душа и да направи възможно лечението на болести, които дотогава са били неразбираеми. онова, което големите поети и писатели показват в работата си, става инструмент и обект на изследване, развива се като терапевтичен инструмент - ето затова ние знаем, че децата са много повече от тяло с няколко отвора, че човешките емоции имат значение, че психичната болка е реална, че болките на тялото и душата са свързани, че в човека има огромен потенциал за създаване, но също толкова и за разрушение, че под поведението на повърхността ни има пластове, датиращи от най-ранното ни детство. удивително не мислите ли?
-
На мен лично дискусията ми е изключително интересна и полезна. Не се включвам по причини, сходни с тези на останалите читатели :wink:
В основни линии споделям мнението на д-р Бърди, просто и аз самата съм стигнала до подобни изводи, без изобщо да мога да се похваля с неговите завидни знания/д-ре, моите адмирации!!!/. Всъщност, често си мисля, че човекът може би не е чаааак толкова сложно същество, колкото се опитват да го изкарат някои теории. Не казвам, че не сме многопластови, различни и интересни, но сякаш понякога с прекаленото вторачване в тая пуста "душа" и непременното търсене на някакви скрити мотиви и подбуди в нашето подсъзнание, прекалено усложняваме нещата, а те може да се окажат твърде прости и тривиални :wink: Разбира се, това не винаги е така, но мисля твърде се залита по тази психоанализа и твърде много се разчита на нея. И ако се окаже, че на някого потърсил такъв тип помощ, не може да му бъде помогнато все пак, какво? Какво му казваме на този човек - че е обречен? Ами всъщност, аз си мисля, че има хора, които наистина са си "обречени" по дифолт и живеят саморазрушително и то напълно съзнателно. И колкото и да се опитваме да ги "вкараме в пътя", не успяваме, именно защото те са си просто такива, няма нищо скрито, неосъзнато и сложно, това си е тяхната същност. То затова сме и толкова различни, иначе ако всички си бяхме бели, добри и чисти, щяхме да сме канонизирани :lol:
По отношение на децата - мисля, че те не са един напълно бял лист, на който ние родителите можем да пишем и да определяме как те ще се развият. Имам предвид, че независимо от нашите действия /добри или лоши/ или бездействия, децата все пак си имат някаква заложена душевност и вътрешна хармония или дисхармония, които по-скоро биха били повлияни от бита, детството, отношенията, но не задължително в една и съща посока при всички, при равни други условия/това условно го казвам, вярвам разбирате какво имам предвид/. А дори има вероятност и да няма повлияване от съответните фактори в детството. Най-просто казано - ние може да си възпитаме детето по най-перфектния начин, да му осигурим и най-перфектното детство, бит и т.н., но то има ли си заложено/програмирано, писано или както искате го наречете, от съдбата, гена, господ или пак както искате го наречете да бъде "извън нормите" - гаранция, че ще "създадем" една нормална /отново условно казано/ личност - няма!!! Има само вероятност или шанс, но не и гаранция.
П.С. Лелееее, сега като се прочетох какви ги натворих, чак се изумих от себе си. Не зная дали успяхте да разберете нещо от писаниците ми, но някак ми се искаше да споделя размислите си с вас и би ми било интересно да прочета коментарите и мненията ви /не само на д-р Бърди и Елена, но и на всички/. Тази материя доста ме вълнува и привлича и обожавам разговорите на такива теми.
Извинете за дългия пост и вероятно досадата, която ще предизвика :oops:
-
Не предизвикваш досада, а само ни връщаш към основната тема - за децата и психологията на детската възраст. Успях да разбера това, което искаш да кажеш и съм на твоето мнение - че децата не са бял лист, на който да пишем. Усещам, че моето дете носи у себе си определени неща,много различни от нас с баща му като индивидуалности.С баща му се опитваме да не налагаме до край собствените си модели на поведение и някак си оставяме детето "да ни води". Смятам, че от мното малък /сега е на 4г. и половина/ успява да заяви и покаже какви са индивидуалните му потребности и ние се стараем да се съобразяваме с тях. Така отглеждането му и ежедневието на цялото семейство става по-леко и приятно за всички. Радваме се, че успяваме да му оставим свобода и "поле за изява". Понякога ме обзема безпокойство как ще отрази това наше поведение с напредването на възрастта му - дали няма са стане прекалено независими и да "не ни слуша" за важни неща в живота си, дали няма да стане прекалено голям индивидуалист и нетолерантен към околните. Но после си казвам, че не мога да очаквам да бъде отстъпчив, мил и добър с всички, каквато съм /или поне си мисля че съм/ аз. Усещам, че у него има заложени други харакеторови особености, които би следвало да го водят по собствения му житейски път и се боя да се опитвам да го променям /а и едва ли бих могла/. Водя се от интуицията си, но може би, при определен проблем в бъдеще, бих потърсила помощ от психолог...
-
ето и линка за един малко по-различен поглед към гледането на деца, който на мен много ми помага и в, който няма тантруми и няма тежки наказания.
За кой линк става дума, Елена? Би ли го пуснала пак? Благодаря!
-
Много е дълъг този разговор, а и много неща са се смесили тук, но ето някои мисли и от мен.
Докторе, много научни направления не разполагат изцяло с видими и обективно измерими методи на работа. Но това не ги прави по-малко легитимни, защото те са система от достигнати знания, които все пак разполагат с набор от методи на наблюдение и изследване. В голяма част от тях отпечатъкът на индивидуалното е това, което ги прави оригинални. Не всичко в този живот може да се пипне, чуе и види, но си съществува и не става въпрос за религиозност, в която по принцип няма нищо лошо.
В този смисъл психоанализата е приета за научно направление, което си постига някакви си цели и резултати - нищо, че те могат да бъдат оспорвани и различно интерпретирани. В това отношение няма да е първото научно направление. Но иначе колко скучен щеше да е животът и за колко малко хора щеше да има поле заизява, а и колко черно-бял щеше да е светът. Е, да, хората са различни и на някои не им допада това, но то не защото науката не струва като цяло.
Фройд и Юнг и аз съм ги чела, но с оглед на това, че дават възможност за различна интерпретация на друго хуманитарно направление, което също не разполага с много обективни методи, но си съществува от векове.
Вашето отношение е по-скоро построено на принципа на отрицанието, отколкото на допускането, че за всяко направление си има любители и противници.
За психоанализата и аз съм чела доста противоречиви, спорни и крайни неща, но пък тя си съществува. В тази област хубавото е, че има различни, но и доста допирни научни направления, които се допълват прекрасно. Щом нещо помага на човек да се чувства добре, какво лошо има в това? Същите съмнения могат да се отнесат и до психологията, до психиатрията и подобните направления. И целите, и постигнатите рецултати ще са индивидуални за всеки.
Споменавате и за автобиографиите на доста хора, а и се възмущавате, че няма препокриване на лични вярвания и начин на живот, а и на това, което е проповядвано в книгите им. Това на мен ми се струва наивно, като предпоставка въобще да го има. Една книга, научно изследване и т.н е преди всичко конструкт на мисълта (интелекта) и на въображението. И тя трябва да бъде разглеждана отделно от личния живот на създателя и. Абсолютно съм против целия цирк, при който писателите например като мечки обикалят и се показват най-вече, че и мъдри неща се силят да проповядват. Всичко, което са казали е в творбата им - тя е един отделен свят, чиято философия за пишещия и е валидна за времето, през което я е създавал. Но неговият живот след това продължава и той се развива и може да започне да води и неморален живот, че и в затвора да попадне, но от това неговата творба не би трябвало да страда, защото тя си има вече свой живот, консервиран във времето на създаването и. Много дълъг и много интересен за мен е този разговор, но съм категорична, че личността на пишещия само може да вреди на творбата му. Защото никой не е безгрешен, а книгата отразява интелекта, въображението и вярвания, но не се препокрива с личността като цяло.
ЕленаВ звучи акто обучен човек и пише неща в духа, на който са я обучили. Момичето изглежда интелигентно и не си допривнася от нея си, защото това, което е написала дотук, сме го чели за психоанализата. И е права, че всеки си избира дали да се подлага на разни експерименти, защото това си е експеримент все пак, който може и да не донесе полза като краен резултат. Но и в медицината няма реална полза за всеки, нали? И там обективността е под въпрос в мнго случаи - едно лекарство на един помага, а на друг пациент за същото не може.
За децата - Друг е въпросът дали малките деца, каквито са децата на повечето пишещи тук, е желателно да се подлагат на такива експерименти. Много съм скептична и почти ми е негативно мнението. Каква история имат те и какво могат те самите да разкажат за себе си? Та те не помнят какво са правили вчера. В повечето случаи нещата са разрешими с добри педагогически техники, търпение, любов и постоянно присъствие в живота им. Това се отнася и за проявите на детската агресия - родителите най-добре познават децата си и знаят кога те правят нещо като разтоварване от натрупан стрес и напрежение в детската градина, кога това е напук, кога е подражание на чуждо лошо поведение и т.н. Постоянна работа трябва тук. Децата не са константа, те се променят, но ние можем да ги направляваме.
Психоанализата, психолозите и подобни водят до привикване и до отслабване на собствените ни инстикнти. Друг е въпросът, че може и изобщо да не помогнат. Какво са правили нашите баби без психолози? А пък родители ни имат по-здрави представи за моралните категории от нас и от децата днес. Комплексни са нещата във възпитанието и е вредно да се ограничаваме само с един метод.
И при психолозите, ипри останалите от групата има и добри с талант да вършат това, има и плява. Достатъчно е да прочетем съветите на мнозина психолози, за да видим, че почти не пише нещо непознато, нещо, което един средно интелигентен човек днес да не знае, или пък да не може да се досети. Гадаене, общи приказки, написани след препрочитане на съответния материал. Вероятно обаче на някого това помага, а на други - не.
Да не казвам голяма дума, но никога не бих отишла при подобни специалисти и не бих водила детето си. Пази Боже, да се стигне до медикаменти за малкия човек... Но приемам, че има хора по-слаби, на които им е нужна и малко помощ отвън, за да се справят с проблема си. Но цялото това ровичкане в душата и мозъка може да е колкото полезно за откриването на проблема, толкова и още по-объркващо. А влезеш ли веднъж в тази въртележка...
-
Hope-love, благодаря! Нещо такова имах и аз предвид по отношение на децата. Поздравявам те за отношенията ти с твоето дете и се надявам и аз след някоя година да се похваля със същото. Дъщеря ми току-що /вчера :lol:/ навърши една година и тепърва това ни предстои, но аз също забелязвам у нея неща, които са си просто вродени. Надявам се да успея да следвам нейните потребности, разбира се с разумна умереност и дано ми се получи :D
Дива Роза, много точен и балансиран коментар, както винаги. Такова е и моето отношение към тази наука. Особено ми хареса ето тази част - "Достатъчно е да прочетем съветите на мнозина психолози, за да видим, че почти не пише нещо непознато, нещо, което един средно интелигентен човек днес да не знае, или пък да не може да се досети. Гадаене, общи приказки, написани след препрочитане на съответния материал. Вероятно обаче на някого това помага, а на други - не." Точно така се чувствам и аз по отношение на псиохоаналозата и психологията, затова и по време на моята борба, когато ми беше наистина трудно, така и не се реших да се обърна към психоаналитик или психолог, защото подозирах, че няма да ми каже нищо, което аз вече да не знам. Явно съм от силните, защото все пак успявах да се справя и сама с кризите :wink:
-
Розичке,
Доста неща ти убягват. Защото те са пряко свързани с професия, която не упражняваш. И е разбираемо. Но правилата на литературата, или други сфери на човешкият живот, за съжаление, не може да се прилагат към медицината. А психиатрията е медицинска специалност.
Ще дам няколко щрихи, във връзка с това, което пишеш, както и допълнителни неща.
Какъв беше смисълът на създаване на психоанализата? Няколко:
* Да може да се разкъса затвореният кръг на упражняващите медицинска професия ( психични заболявания), за да може всеки, парадиращ с някакви "знания", да може да се занимава с чисто медицински дейности. А лечението на хората с психични заболявания е медицинска по същност дейност! И за да я упражняваш, трябваше да имаш Медицинско и после-специално профилирано образование.Постепенно и неотклонно, психоанализата мина в ръцете на хора без никакво медицинско образование, които после в наглостта си започнаха даже да твърдят, че такова изобщо не е необходимо в тази сфера.
* Да се откъсне дейността "психоанализа" от законите и правилата, на които се подчинява медицинската наука. А тези закони и правила бяха създадени, за да може тя (Медицината) ПРАВИЛНО да се упражнява, и с минимална вреда. Медицинската наука е специфична, и се подчинява на конкретни правила и закони, които малко общо имат с другите сфери на човешкия живот. По законите на Медицината работят всички медицински специалности- те се подчиняват на тези правила, и имат за цел непрекъснато да покриват някакви изисквания за обективност на поддържаните тези и практики. Психоанализата съзнателно искаше да излезе извън тези закони и правила, за да може като наука да се доминира от един, двама, които с властна ръка можеха да "слагат" правилата там, където им се искаше, без да дават "отчет" за нищо, и на никого. Нещо, което трябваше да го правят, ако биха следвали общоприетите Медицински закони. И това бе не само въпрос до личните им властни характеристики, а до желанието да доминират над всички и над всичко, без да дават отчет, или бъдат съдени, от никого. Постепенно, това нещо "еволюира" в затворен кръг правила, които няколко хора правят и създават както им е удобно, принуждавайки после всички останали, без да са убедени обективно, че налаганото е правилно, да следват. И така се стигна до срама, диагнозите на психичните заболявнаия да се поставят по таблици. От които излиза че, няма нормален човек на тази планета, можещ да покрие всичките критерии за "нормалност".
*Цялата ранна история на психоанализата е история на борба за власт между Цюрих и Виена. Евреинът Фройд, вървящ контра на целия Австро-Унгарски Естаблишмент (и публично осмиван във Виена от всички), срещу Цюрих с неговата изтънчена аристократичност и религиозни предразсъдъци, но влияние и тежест като Медицинска школа и особено в немски-говорящия свят. Желанието на Фройд да сътрудничи с Юнг не бе само въпрос на "допирни точки", но на неистовото желание на първия чрез утвърдени клинични личности като Блойлер и Юнг, да "влезе", и да се наложи, в немски говорящия свят, и преди всичко- Германия, през "задната врата". Това междувпрочем Юнг го е разбирал още от началото, и се е боял неимоверно да не се компрометира в лицето на авторитетните немска и френска неврологични школи, поддържайки "непоправимия" от Виена. В основата на тази догма, наречена психоанализа, не стоят обективни нужди на медицината към страдащия. Стоят личните амбиции на двама да доминират над всички, и да бъдат приемани като месии, чрез отрупване на общата ( и невежа в тези теми) публика с малко понятни за нея понятия от религиятя и алхимията, смесени с техни собствени конфабулации и проксимизации. За субективното тълкуване на фактите даже не говорим- за психоанализата то си е закон!
* Никога психоанализата в ранните си етапи не е имала за цел подобряване на живота на болния. Всичките "бащи" на психоанализата са гледали на болния като на "обект", с излекуването ( или мнимото подобрение) на когото, биха могли да постигнат лична слава и успех. Съответно- и морала на първите в психоанализата не може да се нарече другояче като -"чудовищен". Фройд и Юнг не са се занимавали, и пряко са отхърляли, всички трудни пациенти,за които е било ясно, че шансовете за успех са били минимални. И оставяли тези случаи на истински лекари като Блойлер или Бинсвангер по-късно, например. Блойлер е бил неутомим. Също и Крепелин. Те не са можели да си позволят лукса да подкрепят медицински теории, които не могат да бъдат обективно подкрепени с доказателства, защото са имали вътрешен морал и призвание, стоящи далеч над въпроса дали в очите на другите ще изглеждат "успели", или не. В този смисъл, те сигурно са изглеждали "немодерни". И въпреки всичко, особено Блойлер, са имали човешкото любопитство и желание да опознаят и тези неща. На техният интерес, Юнг и Фройд са отговаряли с пренебрежение, високомерие и подигравки на лично ниво.
Въпросът не е че, аз се отнасям "негативно". Въпросът е че, това произлиза от реални факти. "Негативизмът" ми е плод на факти от прочетено, което психоаналитиците се стараят никой да не познава и знае. Защото тези факти буквално ликвидират авторитета на тази "наука". Въпросът не е до "морализирането". Въпросът е че, ако човек знае тази фактология, тя показва истинските цели на тази псведонаука, показва причините, защо тя се появи, кое я наложи, и кое я прави днес доминираща. Ако не познаваш историята на това псевдоучение, не можеш нищо да разбереш от неговото настояще. И си склонен към манипулиране. Което психоаналитиците умеят както никой друг!
Психоаналитиците, и особено Швейцарските и Американските, се мъчат по всякакъв начин да забулят с митове и розови флинтифлюшки ранната История на психоанализата, с цел да я "подобрят" и "очовечат". С цел да покажат, че от корените си, това е било наука "насочена към човека". И така да печелят обществено признание и подкрепа. И пари.
Всяка публикация, или факти, показващи що за хора са били "бащите" на психоанализата, какви са били техните мотиви, средства, похвати, буквално вбесява шайките, особено Американски психоаналитици, които не само днес са доминираща Медицинска специалност в САЩ, но и диктуващи много неща в обществения живот на тази страна. Защото, уважаеми съфорумници, тази психоанализа в САЩ ( и навсякъде) диктува рекламата, общественото пазрано поведение на индивида, както и политическите му пристрастия. А го прави, защото пряко "натиска" единствените "бутони", чрез които човешкото поведение може да се манипулира дотолкова, че да доведе човек до състояние на безпомощна "кукла на конци" ( "Обобщаваш, невъзможно. Не важи за всички!"- важното е че важи за 80%. Останалите 20% не могат да влияят върху болшинството от 80%). Както това го виждате по голямата част от Английското и Американско обикновено население. До къде са го довели в промиването на мозъците, в битовите му навици, в обикновения му живот. Спомнете си онази британка, която минавайки до една котка, първото, което и дойде на ум по отношение на животинчето, е да го хвърли в кофата за боклук.
От друга страна, Американскиите и Англо-саксонските психоаналитични школи, виждайки що за факти се изнасят с всеки изминал ден, се стремят по всякакъв начин днес да се разграничат от техните "бащи"- "Ама, моля Ви- това е само основата- ето Ференци, ето другите- нищо общо с Фройд. Науката ни се развива...".
-
Ще Ви дам няколко примера, говорещи сами за себе си...
Хомосекесуализмът бе официално признат като психично отклонение ( психично заболяване) до 1973. Но не и след това. Хомосексуализмът бе дефиниран като психично заболяване на стр.44 от "DSM-II: Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders (the 2nd Edition)", публикуван през 1968. През 1973, Американската Психична Асоциация ГЛАСУВА да се махне "хомосексуализма" от нейните официални диагностични категории на ментално заболяване. Същото бе препотвърдено в Изданието от 1980, а в Мерк Мануал от 1987 ясно се казва, че " Американската Психиатрична Асоциация вече не смята хомосексуализма като психично разстройство". Ако психичните разстройства бяха реално "заболявания", в смисъла на това, както това го разбираме за всички останали заболявания в Медицината, идеята за изтриването на хомосексуализма от списъка на психичните разстройства чрез "ГЛАСУВАНЕ", би било толкова абсурдно, както и чрез ГЛАСУВАНЕ да изтрием заболявания като пневмонията или шарката от списъка на заболяванията. Но психоанализата и психиатрията ни убеждават че, менталните заболявания, "не са както всички останали заболявания". Докато за другите "реални" заболявания се оперира с факти и доказателствен материал, психичните заболявания, с които оперира психоанализата, са изцяло въпрос на "оценъчна система" по типа "вярно"-"невярно" или "подходящо"-неподходящо". За едно историческо време, хомосексуализмът е бил толкова "необичаен" и труден за разбиране, че се е наложило да се "извика" концепцията за психическо заболяване за да го обясни. След като обаче, хомосексуализмът "показа мускули" и влияние в обществото, и поиска най-малкото малки мерки на социална толерантност, стана ясно,че вече не е необходимо или прието да се отнася към психичните заболявания. Къде е обаче обективността на Медицината тук? Никъде- заменя се обективността на находката, и нуждата от издържано доказателство, с "гласуване", целящо да "облекчи" социалните нужди.
Дефиницията на психоанализата за "ментално здраве" е всъщност "приемането от даден индивид на културалните норми". Като по този начин, те постулират, че един човек е ментално здрав, в зависимост от това, доколко добре е "хармонизиран" към ценностната система на обществото,в което живее. Обективният въпрос,който такава дефиниция поставя обаче е: "Какво става, когато ценностната система на това, дадено общество, е ирационална?" Излиза че, менталното здраве на един индивид трябва да бъде "хармонизирано" с една ирационална обществена среда? Какво да кажем например за една Нацистка Германия- дали гражданинът, който там се чувства спокоен, щастлив и уверен в себе си, живеещ в своята социална среда, е всъщност ментално болен, защото тази среда по чужда преценка е "ирационална"?
-
вижте това просто е фактически невярно, много съжалявам, но тъй като вие имате статута на експерт тук, и в този смисъл имате огромно влияние не мога да не обсъдя точка по точка тезите ви:
1) фройд искал да отдели психоанализата от медицината - абсолютно невярно, ако прочетете лекциите му ще видите, че там се говори само за доктори (лекари,) лекуващи пациенти. напротив, фройд е абсолютно еднозначен в отношението си, че психоаналитици са лекари и психоанализата е медицинска дисциплина.
2) "Психоанализата съзнателно искаше да излезе извън тези закони и правила, за да може като наука да се доминира от един, двама, които с властна ръка можеха да "слагат" правилата там, където им се искаше, без да дават "отчет" за нищо, и на никого. Нещо, което трябваше да го правят, ако биха следвали общоприетите Медицински закони. И това бе не само въпрос до личните им властни характеристики, а до желанието да доминират над всички и над всичко, без да дават отчет, или бъдат съдени, от никого. Постепенно, това нещо "еволюира" в затворен кръг правила, които няколко хора правят и създават както им е удобно, принуждавайки после всички останали, без да са убедени обективно, че налаганото е правилно, да следват".
за съжаление хората, за които говорите не са между живите и не могат да ви разкажат за мотивите си. това, което "постепенно еволюира" се нарича "професионална общност", създавайки правила, да създавайки, така както медицинската професия продължава да създава правила, защото се изправя пред нови предизвикателства и ние в този форум най-добре знаем как например въпросите около репродуктивното здраве налагат нови правила и много често сме говорили за това тук. различни са етичните въпроси при лечението на дете, при използването на донорски яйцеклетки или съхраняването на кръв от пъпната връв, например. това са проблеми, пред които е изправена общността на професионалистите, работещи в областта. по същия начин се изработват правила за работата с деца с емоционални проблеми, просто защото преди психоанализата идеята, че децата имат психичен живот (да не говорим за емоционални проблеми) не е съществувала.
разбира се, че има прозрачност и отчетност, разбира се, че има същите професионални форуми каквито имат, да кажем, педиатрите, о, момент, не съм чула нито един педиатър да има седмични срещи за обсъждане на работата си и за подобряване на качеството й? или греша? има ли такъв формат?
3
И така се стигна до срама, диагнозите на психичните заболявнаия да се поставят по таблици. От които излиза че, няма нормален човек на тази планета, можещ да покрие всичките критерии за "нормалност".
ПСИХОАНАЛИЗАТА НЕ ПОСТАВЯ ДИАГНОЗИ диагнозите, за които говорите се поставят от психиатри, не от психоаналитици, психоанализата не работи с диагностичните наръчници, просто защото има разбирането, че едни и същи симптоми при двама различни хора могат да означават различни неща, поставянето на диагнози по таблици се случва при психиатрите. психоанализата описва състоянието на ума на човек, не поставя диагнози, говори за структурата на личността му, за начините на му на свързване с другите, но не поставя диагнози. а и по повод таблиците - тъкмо Крепелин е човекът, който определя какви са хората според размера на челата им (като казвам какви са се има предвид, например, колко потенциално опасни са, за пояснение на тези, които не са го чели). така че хората с малки чела, само за информация, според него са изключително опасни престъпници, само чакащи сгоден момент да убият или изнасилят.
4) а що се отнася до бисвангер, моля да погледнете http://en.wikipedia.org/wiki/Ludwig_Binswanger, особено изречението, в което се казва, че макар да са имали различия бисвангер и фройд остават приятели до смъртта на фройд, може би все пак не е бил чак такова чудовище зигмунд, след като един велик психиатър му е приятел до края на живота му?
смятам, въобще да не се занимавам с идеята за жаждата за власт на двама човека, които от гроба си продължават да държат целия свят в (еврейските) си длани, това е обидно не само за мен като човек, но и мисля, за всички, които макар и да не познават същността на психоанализата все пак имат глава на раменете си. колкото и да са били велики манипулатори и фройд и юнг са отдавна починали, а връзките с отвъдното са от компетенциите на едни други хора.
5 )"Фройд и Юнг не са се занимавали, и пряко са отхърляли, всички трудни пациенти,за които е било ясно, че шансовете за успех са били минимални." - тъкмо обратното психоанализата започва с изследване на болестта, която е била извън капацитета на тогавашната медицина и психиатрия - хистерията. и отново, за тези от вас, които не са специалисти, това, което в момента се има предвид под хистерия (силно гримирани жени, флиртуващи с всекиго или по думите на д-р бърди "припадащи без повод") не е хистерия - това, с което тези хора се занимават са болни, които без физическа патология показват тежки телесни симптоми. или правят кризи, които съвременната психиатрия би определила като "психотични". това са болни, които са били загадка за медицината. бройлер и шарко, фройд като техен колега (работил е и с двамата) изследват тази болест и изпробват различни техники, шарко и бройлер в опитите си да намерят лечение остават до хипнозата като техника, доката фройд разработва метода на свободните асоциации, тъй като проследяването на пациентите показва, че при хипноза те се подобряват докато са под хипноза, но след това симптомите се връщат. така се ражда метода на психоанализата, който се променя с годините, за да стигне до това, което е в момента и надявам се, ще се развива още като всеки жив метод на изследване и лечение. самият фройд работи с психотични пациенти - случаят schreber, например.
психоаналитици са първите, които започват да работят с психотични пациенти, такива, които до момента са били "лекувани" като са затворени в психиатрични заведения с различна степен на ужасност, подлагани на инвалидизираща медикаментозна терапия (вярно, в момента медикаментите не са толкова страшни, но само до преди 10-25 години последствията от тях са ужасни), да не говорим за лоботомията като метод за лечение (прекъсване на нерв във фронталния лоб, като по този начин се ампутира спонтанността на човека) и за електро-конвулсивната терапия. та тъкмо психоанализата започва да работи с психотични пациенти и всъщност да постига резултати - вж мелни клайн, розенфелд, бион, сийгъл. много често, дори и в този форум се говори например, че няма лечение за аутизма - има огромно количество литература за хора, работещи с деца от аутистичния спектър и постигнали резултати с тях. отново - пациенти, които до този момент не са били "лечими", а са се затваряли в домове с известните на всички ни последствия от това.
и, което е по-важно за темата ни тук - до създаването на психоанализата не само, че не е имало никаква възможност за лечение на деца, но идеята за това, че децата имат психичен (ако ви харесва повече - емоционален живот не е съществувала). аз съм наистина удивена, че човек като вас, д-р бърди, педиатър може да е толковаа войнстващо настроен тъкмо срещу науката, която се занимава с детската емоционалност и психичен живот.
по повод "доминирането на психоанализата" - отново това фактически не е вярно, психоанализата е абсолютно независима дисциплина, тя не е финансирана (например) от държавата или от друга крупна организация, както би следвало да се очаква ако това наистина беше параван за забогатяване и манипулация на жадни за власт и пари хора. други форми на психотерапия, като например когнитивно-поведенческата психотерапия (чийто основател а.бек напоследък стигна до идеята, че всъщност има несъзнавано и отношенията между пациента и терапевта са важни и трябва да се работи с тях - двата основни принципа на психоанализата) са финансирани от държавата (под формата на т.нар. у нас "клинични пътеки"). така че за глобално доминиране не може да става дума.
да, факт е, че рекламния бизнес използва знанието за това, че има несъзнавано, за да прави успешни реклами, но това мисля, по-скоро показва, че откритията на психоанализата не са "малко понятни за нея понятия от религиятя и алхимията, смесени с техни собствени конфабулации и проксимизации", защото ако бяха, просто нямаше да се ползват от други науки. по същия начин се използва знанието за условните рефлекси, затова на всички реклами за напитки нещо ви се лее от екрана, защото рефлекса е да ожаднеете или да огладнеете като видите издигащата се пара от тенджерата с кайма народна.
що се отнася до премахването на хомосексуализма от наръчника на американската психиатрична (не психична) асоциация чрез гласуване - отново това не е свързано с психоанализата, а с психиатрията и какви методи за вземане на решение има американската психиатрична асоциация аз не зная, но предполагам гласуването е едно от тях. как взема решения асоциацията на американските педиатри? вероятно също имат процедури и една от тях е гласуването.
"Дефиницията на психоанализата за "ментално здраве" е всъщност "приемането от даден индивид на културалните норми" - д-р бърди кого цитирате тук, защото в нито един психоаналитичен текст, който аз съм чела не съм срещнала такава дефиниция. напротив, психичното здраве е способността да си открит пред себе си, да поемаш отговорност за психичната си реалност (мисли, чувства, преживявания, действия, избори) пример за това е начинът, по който майката се интересува от вътрешния свят на детето си, какво то възприема, чувства, как интерпретира света и отношенията между хората, как начинът, по който тя се отнася към него му въздейства. това от своя страна дава възможност на детето не само да учи за света и човешките отношения, но и да погледне към себе си и да може да мисли за себе си - как се чувствам в момента, какво ме кара да направя това или другото. цел на психоанализата е да изследва човешката психика и отношения, за да може да помогне на тези, които имат нужда и искат помощ да изпълнят потенциала си, защото психоанализата мисли човека като имащ неограничен креативен потенциал и съвсем не е тайно пълзящо навсякъде зло, чиято единствана цел е да държи хората по целия свят в подчинение. подобни злини са създания на една друга дисциплина и нейното име е "пропаганда", надявам се, че за нея няма място в този форум.
-
Много съжалявам да ви прекъсна, но имам проблем и според стоматолога е на психична основа. Не дава да му се работи зъб с машинката. Изпитва страх само от звука още. Мисля, разбираемо е, след това което преживя, но не мога да оставя зъбките така. Моля за съвет, как да продължим. Стоматолога предлага да го оставим до като го заболи, но аз не искам да се стига до там. Вече 2 месеца всяка седмица ходим и уж си говорим, обяснявам. Разбира и се съгласява, защо е необходимо лечението, но като чуе машинката си запушва ушите и плаче. Мислим е страх от евентуална болка, но стоматолога е категорично против поставянето на упойка.
-
"тъкмо Крепелин е човекът, който определя какви са хората според размера на челата им (като казвам какви са се има предвид, например, колко потенциално опасни са, за пояснение на тези, които не са го чели)."
Това не е Крепелин, а Крафт-Ебинг (Richard von Krafft-Ebing) в неговата "Психопатия Сексуалис" (Psychopathia Sexualis (1886) ).
Същото са се опитвали да правят и други- например-Чезарe Ломброзо (Cesare Lombroso).
Емил Крепелин е бил психиатър с няколко основни насоки на интереси- деменция прекокс, маниакална депресия... . Както и Алцхаймер... . Не ми е известно да се е занимавал със съдебна психиатрия или криминология, освен ако не подразбирате нещо от тук-
Vol. II: Kriminologische und forensische Schriften: Werke und Briefe (2001)
- вторият том на 7 томните събрани съчинения на Крепелин, издадени тук- Burgmair, Wolfgang & Eric J. Engstrom & Matthias Weber, et al., Edition- "Emil Kraepelin. 7 vols." Munich, 2000-2008.
:) :)
аз съм наистина удивена, че човек като вас, д-р бърди, педиатър може да е толковаа войнстващо настроен тъкмо срещу науката, която се занимава с детската емоционалност и психичен живот.
Простете, но Вашата специалност няма монопол върху тези неща. Аз предпочитам други да се занимават с това, за което пишете, а не психоаналитиците. Тоест, предпочитам с проблемите на детската емоционалност и психичен живот, да се занимават хора със сферично мислене, а не тясно "заковани" само към "сексуалността" като догма. Вие просто се опитвате да монополизирате тази сфера на научен интерес. И с това монополизирате притока на пациенти, насаждайки у тях мнението, че САМО Вашият подход е работещ. Нещо, срещу което аз съм против. А не въобще.
"... и, което е по-важно за темата ни тук - до създаването на психоанализата не само, че не е имало никаква възможност за лечение на деца,"
И тази липса компенсирахме с "имплантацията" на секса в Педиатрията. И с "букет" сексологична "терминология", с която се опитваме да обясним всичко ставащо в детската възраст-80-90% от терминологията, която ползвате за обясняване на ставащото в детската възраст, е пряко и/или непряко свързано със сексуални елементи,или се съдържа пак, под формата на намеци и/или подтекст.
Много успешен изход се намери от ситуацията... .
-
Бърди, не мисля, че с усилията си да докажете, че психоаналитиците са шайка ненормални шарлатани, ще ни помогнете. Докога ще нападате Елена В, все едно тя е отговорна за "първородния" грях на науката, на която се е отдала? Докато се откаже изобщо да предлага помощта, от която се нуждае не една майка тук?
Ок, разбрахме - Вие сте учен и широкообразован, благороден човек, Вашата медицина е наука, другото е шарлатанство. Но например аз имам нужда от това шарлатанство. Така че нека всичко има граници.
-
Много съжалявам да ви прекъсна, но имам проблем и според стоматолога е на психична основа. Не дава да му се работи зъб с машинката. Изпитва страх само от звука още. Мисля, разбираемо е, след това което преживя, но не мога да оставя зъбките така. Моля за съвет, как да продължим. Стоматолога предлага да го оставим до като го заболи, но аз не искам да се стига до там. Вече 2 месеца всяка седмица ходим и уж си говорим, обяснявам. Разбира и се съгласява, защо е необходимо лечението, но като чуе машинката си запушва ушите и плаче. Мислим е страх от евентуална болка, но стоматолога е категорично против поставянето на упойка.
Колко е голямо детето ти? За съжаление не мога да помогна със съвет, а само да споделя, че имаме същия проблем с нашия син - на 4г. и половина. Оставихме нещата така - има два кариеса и още не се е оплакал от болка. Страхува се и не дава му се оправят с машинка /той не дава дори да го подстригват с машинка/. Чувала съм и четох за лазерна стоматология, но още не съм решила дали да го заведа в кабинет, където прилагат този метод. Смътните ми представи за него са, че се работи безшумно,бързо и безболезнено и си мисля, че ако попаднем и на стоматолог с подход ктъм децат, може и да успеят да се справят.
-
Бърди, не мисля, че с усилията си да докажете, че психоаналитиците са шайка ненормални шарлатани, ще ни помогнете. Докога ще нападате Елена В, все едно тя е отговорна за "първородния" грях на науката, на която се е отдала? Докато се откаже изобщо да предлага помощта, от която се нуждае не една майка тук?
Ок, разбрахме - Вие сте учен и широкообразован, благороден човек, Вашата медицина е наука, другото е шарлатанство. Но например аз имам нужда от това шарлатанство. Така че нека всичко има граници.
Никой не говори за "другото". За нещо специфично се говори тук.
Второ- никого "не нападаме" а излагаме аргументи в горещ спор.
Ако Вие искате нещо да напишете по темата- можете с удоволствие да го направите.
От "рефер", присъждащ награди, или осъждащ другия, с цел да се създаде негативно настроение- нужда нямаме. То не е и "боксов мач". А и не сме в 1971, а в 2012. И не в Северна Корея, а в свободни страни. :wink:
Личната ирония е в рамките само на научните аргументи в спора. Под "Вие" се подразбира "психоналитиците", не Елена В. И само "Елена В". Надявам се тази разлика може да направите...след 3 страници написано и от двамата .
Успех... .
-
Не става дума за "реферство". Майка с проблем и молба за съвет се извинява, че ви прекъсва... Темата за какво е?
Надявам се тази разлика може да направите...след 3 страници написано и от двамата .
Успех... .
Защо смятате, че е нужно да пишете това?!
-
Простете, но тези номера не минават.
Вие се смятате "за въдворител на реда" тук ? или?
Който сметне за нужно, и може, ще отговори на майката с цитат нейното съобщение.
Не виждам майката да се оплаква от нещо, а виждам Вие да си присвоявате чужди роли.
Не сме в Северна Корея моля, за да ни казва някой, друг някой, от какво "имал" нужда.
Всеки има собствен глас... .
-
Не виждам майката да се оплаква от нещо
Без да имам предвид конкретната майка, смятам, че едва ли ще се намери някой тук, който да Ви противоречи. И не защото може да не е на Вашето мнение, а защото ще сте му нужен - децата боледуват често.
Въздържам се от коментар нататък, защото смятам, че прекалявате.
Съжалявам, че с това съвсем отклонявам темата. Моля модератор да го изчисти.
-
Ако искате нещо да напишете тук по темата- дори и с критичност към мен- добре сте дошли.
Обаче, оставете моля реално засегнатите (ако има такива), сами да се оплачат.
Не е нужно чужди роли да поемате... и играете, с тайната надежда да предизвикате "негативизъм", и после "по терлички" да се "изнижете".
Конферансие: ( сцената с представлението на Воланд в театъра-вариете)
"...гражданите изразиха мнение... ."
Коровиев:
" Аз не виждам тук някой гражданин да е изразил, каквото и да е било мнение. Вие виждате ли? Граждани, изразихте ли мнение?? ".
Булгаков, "Майсторът и Маргарита".
"И не защото може да не е на Вашето мнение, а защото ще сте му нужен - децата боледуват често."
Това е връх на цинизма. Тези неща съм ги забравил от повече от 15 години. Тоест- престанах да оценявам дали хората ще ми са нужни, преди да изкажа някакво мнение.
"... значи поетът Ви трябва, а човекът-не? Ах Вие блюдолизци, аз за една кучешка колибка претендирам, а не за името на станция на Метро."
Марина Цветаева
Едва ли мога да бъда по ясен. :wink: :?
-
:balk_47:/гражданите аплодират/. Извинете ме за спонтанното и може би неуместно включване, но не можах да се сдържа просто на цитата от "Майстора и Маргарита". Успех докторе,както на Вас, така и на Елена. За мене специално е удоволствие да чета мненията и на двама ви!
-
От три страници четем за личния живот на Фройд, Юнг и други живяли преди сто години...
"Иначе кой ли не е бил сифилистик и кой ли не хомосексуалист, за Леонардо, Микеланджело и Шекспир е вече сигурно, Бах, е, той пък биел децата си и ги произвеждал в такова количество, че ги бъркал едно с друго. За древните да не говорим: това Платон, Аристотел - ясна работа; Бодлер - наркоман и перверзен тип; Мопасан - луд на полова почва; Мусогорски - делириум тременс; Едгар По - същата песен. Ван Гог си реже ушите и ги подарява на проститутки; Моцарт - женкар и половина; Вагнер - бисексуализъм, изпълнен с шум и ярост; Ницше - наследствен сифилис; Рембрандт - разврат с домашни прислужници; Лист - сексуален маниак с религиозни разтройства; Росини - чревоугодник; Гьоте - влечения към малки момиченца; Достоевски - епилептик и комарджия. Останалите са евреи.
Шегата на страна, важното не е съдържа ли се истина в тези шокиращи сведения, важното е защо в повечето случаи нашите познания се изчерпват с тях. Сигурен съм, че онези, които познават добре драмата Яворов - Лора, са много повече от хората, които познават добре творчеството на поета." - Георги Данаилов "Убийството на Моцарт" 1986г.
Науките психиатрия и отделилите се от нея психоанализа и психология със всичките си дялове съществуват и се развиват въпреки Вашето искрено възмущение д-р Бърди. Факт е, че мнение, което е различно от Вашето се обругава, иронизира и пишещите се отказват от по-нататъшни коментари.
Перде и hope-love не ми идва нищо наум по вашият казус със стоматолога. Опитвали ли сте да заведете децата при друг стоматолог, който работи предимно с деца и има по-специфичен подход и търпение. Казвам това, защото мои колежки водят децата си при една и съща стоматоложка, като преди срещата си с нея едното от децата като знае, че на следващият ден ще ходи на стоматолог вдигаше температура от предната вечер, а сега ходи е, не с удоволствие, но определено е много по-спокойна и всички зъби са излекувани.
-
Сменихме двама, не три, тази при която ходим в момента е детски специалист стоматолог /между другото и трите са детски/. Първата се държа грубо и безобразно, дори и не видя проблеми при зъбките, а са очевадни. Втората пък като видя нервното и любопитно дете, не успя да го предразположи, изпя един монолог и малко го наплаши. Незнаейки какво следва отвори широко уста. Поработихме с машинката и явно го е заболяло малко, после рев. Сложихме лидокаин да го прилъжем да отвори още веднъж устата, не се получи. Сложихме упойка пак не разреши повече. Направихме алергична реакция и огромна рана на бузата и устата в ляво. От тогава ходим при третият, която е супер търпелива, но всичко си има граници. Моите също. минаха два месеца и сме на едно и също място. Всяка седмица ходим и той без възражения казва, че този път ще направим вече зъбчето с машинката. Отваря широко уста, но като чуе звука си запушва ушите и започва да плаче. На 5 годинки е, но толкова явно се е стресирал, че дори спря да яде сладки храни, за да не му се развалят повече зъбките уж. За лазерна стоматология за първи път чувам и би било редно за малките деца да се работи само по този начин, но като познавам дереджето в нашият град Бургас, изобщо не мисля че има такава стоматология. Благодаря все пак ще проверя.
-
От три страници четем за личния живот на Фройд, Юнг и други живяли преди сто години...
Ами, прочетете още веднъж написаното, за да разберете защо точно там се поставя ударението. Фактът че са "живяли преди 100 години", нищо не означава, що се отнася до това, да им се приемат имагинерните конструкции безкритично. Щом обаче животът им се гледа през призма, с оглед обективната оценка на техните мотиви, истински подбуди, нееее- това е "забранено".
Изобщо, тезата за "живели преди 100 години- не подлежат на изследване", едва ли може да е по-комична. А комичността е именно там, че именно изследването животът на тези хора дава ясен отговор на почти всичко. Говорим за хора, занимаващи се с лекуване на други личности, и опитващи се да "чертаят хоризонти".
А не личност, пишеща "Граф Монте Кристо", където е без значение живота на Дюма за това, дали Абат Фариа, епилептик ще бъде в книгата, или маниакално-депресивен.
На фона на всичко това, да се цитира Г.Данаилов е най-малкото абсурдно.
-
Ще дам само цитати и кратки отговори, за да не се нарушава добрият тон на нашите "приятелски ухапвания" с Елена Б. Нямаме и двамата зъбки, уверявам Ви… .
"…човек търси помощ ако има нужда от нея, никой не го кара насила. иразбира се, че са субективни, та нали малко по-горе точно за това си говорехме, че психоанализата не работи с общовалидни термини, а с индивидуалното човешко преживяване,"
Само дето чрез психоанализата, граница между "здрав" и "болен" няма. Тя се разми умишлено. Психоанализата "коментира" човешкото преживяване, и го "поставя в рамка", интерпертирайки го. Чрез това, тя умишлено насочва индивида към "изводи" за собствените си преживявания. Това е една от причините, защо много хора се влошават- защото не са и подозирали, че техните "преживявания" (сънища, мисли, постъпки, отношения с ближните) могат да имат подобна интерпретация. И с това започва "спиралата" на влошаването, когато човек "неочаквано" за себе си се изпълва с чувство на вина и срам, колко "порочни пластове" уж има и колко издълбоко е лош, порочен, греховен. И щом веднъж се е влошил ( а така реагира огромното болшинство от хора, които нямат здравите нерви и безочието, да заявят в очите на "анализиращия", че си циркулира измислици), този индивид вече наистина става обект на лечение- той сам си вярва, че е "много болен", и има нужда от помощ, И се е сугестирал до такава степен от "аналитика", че по принципа на "прокси феномена", във всяка своя дейност "открива" потвърждение за "правотата" на съществуването на "тайните си черти".
"…критериите за психично здраве не са налагани от терапевтичните професии, има една друга професия - психиатрията ."
Какво тогава лекува психоанализата? липсата на диагноза, или Дг, поставена от психиатър? Или диагнози, които сама психоанализата си поставя?? Ако е поставена от психиатър, защо точно той да не лекува, че се налага психоаналитици без всякакво Медицинско образование да го правят? Когато психоанализата се нуждае от психиатрията- тя я цитира. Когато "обира" негативите на психиатрията- се раздалечава от нея.
"…и не, не са религиозни заклинания, нищо религиозно няма в това да си отворен за преживяванията на отделния човек и да си готов да изследваш неговата психична реалност."
"Религиозни заклинания" е афоризъм. Има се пред вид постоянното повтаряне на общоизвестни истини, с цел да им се даде "желаното" от психоанализата тълкуване. Изгодното за нея, тоест. Религията и психоанализата са "на нож", защото първата разбра най-бързо от всички,че, психоанализата може да манипулира и "води за носа" даже и по-добре от самата религия. А това, отнема ( на религията) властта над хората и обществата. Религията също е обърната към дадения индивид- едва ли има "по обърнат" към личните преживявания на един индивид, от религията.
"…онова, което големите поети и писатели показват в работата си, става инструмент и обект на изследване, развива се като терапевтичен инструмент - ето затова ние знаем, че децата са много повече от тяло с няколко отвора, че човешките емоции имат значение, че психичната болка е реална, че болките на тялото и душата са свързани, че в човека има огромен потенциал за създаване, но също толкова и за разрушение, че под поведението на повърхността ни има пластове, датиращи от най-ранното ни детство. удивително не мислите ли?"
Да, става. Само дето няма ясни и точни критерии, на коя от хилядите психоаналитични "трактовки", касаещи Микеланджело, например, да вярваме. То колкото и психоаналитици-толкова и трактовки.
Едва ли трябваше да дойде психоанализата, за да разберем що е то "детето". Даже напротив- с идването на психоанализата, не само че не разбрахме що е то "детето", ами се напълнихме с теории и теориики, по вкус и мирис на всеки психоаналитик. Кажете моля, колко са теориите във Вашата специалност днес? и защо точно следвате "тази", а не "онази", или "другата"?
Никой и никъде не е твърдял че психичната болка не е реална… поне от времето, когато психиатрията престана да е тема за принудително затваряне в затвор. Цялата тема "за повърхностните" и "дълбоките паластове", са си чисти конфабулации. Това не може да се докаже по никакъв обективен начин. А и не важи за всички изобщо, както се стреми универсално да ни го "насади" психоанализата- тоест, че всички на този грешен свят сме бивалентни, биполярни, с две (три, четири) личности. Само първатя явна- всичко друго- "потайно", "развратно", скривано и "за срам". Всъщност, по никакъв обективен начин Вашата специалност не може да докаже дори и за един отделен индивид, че има "несъзнавано", а още по-малко "колективно" такова. Вие може да виждате в шарфа, около врата на известен балетен танцьор "хомоеротичен елемент на поведение", и да си развивате каквито Ви хрумне теории по този въпрос, но аз Ви уверявам че просто човека си се харесва така. И нито Вие, нито аз можем да убедим трети човек, че това не е просто хубава вещ, която даденият индивид просто в даденият момент иска да си го има на врата, когато дава интервю.
Чрез темите за "несъзнаваното" и/или "колективното такова", психоанализата нанася удар по индивидуалността на всеки отделен индивид, налагайки мнението, че всички сме повече или по-малко "еднакви" и пълни със "срамни тайни" за самите себе си. Темата за "несъзнаваните неща" са всъщност опит, от всички единици, индивидуалности, характерова палитра, да се направи аморфна маса, която лесно после може да бъде манипулирана чрез универсални "дефиниции" за нейното ОБЩО "несъзнавано". Много е трудно палитрата от човешки поведения да се постави под общ знаменател. Но няма и нужда, ако всеки индивид се изследва поотделно. Но за психоанализата е важно да няма индивид- тя уж лекува отделния индивид, но с "универсализирани" подходи и критерии.
-
Perdeto, наистина много е изпатило детето с първия стоматолог. И аз не бих отворила уста повече, а това че се отказва от сладкото за да не си разваля зъбките, чак му завидях на волята :D
Може би ако продължите да ходите до стоматолога, без да влизате дори, само да слуша машинката отвън, може би да свикне със звука и накрая да се престраши да влезе... знам ли... Зъболекарката да излиза усмихната само да му каже здрасти, като на добър стар приятел.
-
Пердето, щом имаш добър стоматолог, първата крачка е направена. това, за което ти и hope-love говорите си е фобия от звука на машинката - детето го свързва с болка и отказва да го понесе. хубавото е, че нямате спешна нужда да се работи в момента. не съм съгласна със стоматолога - ако го заболи наистина това ще направи нещата още по-трудни - да си припомним как се храни ревящо от глад бебе. но можете да направите други неща, които с течение на времето (а то ще отнеме време, за съжаление) да отслабят връзката между болката и звука на машинката - дайте им да си играят с играчки или неща, които произвеждат същия или подобен звук - електрическа четка за зъби, миксер, машинка за коса, епилатор. очевидно някой от тези неща не могат да се ползват като играчки, но детето може да е в стаята докато те се използват и да види, че не е страшно и теб не те боли от това. друго, което би помогнало би могло да бъде да го заведеш когато ти отидеш на зъболекар (освен разбира се, ако това не е свързано с кървави сцени и с много пищене от твоя страна :).
ако решиш да пробваш някое от тези неща, аз бих го направила без да обръщам специално внимание на това, че звукът на играчката е като на машинката, не се фиксирайте, не го фиксирайте и него - колкото по-нормално е отношението ви към звука, толкова за него ще е по-лесно да нормализира собственото си отношение.
дано не се налага да ходите на зъболекар преди да са се успокоили децата, защото си представям колко е мъчително и за вас и за тях.
отново да кажа, за успеха на този подход е нужно време и търпение. стискам палци.
надявам се да проработи докато лазарната стоматология стане достъпна за всички ни :)
-
Моите скромни предложения:
* Уговорете се със зъболекаря, който сте избрали да я посещавате през ден за около 15-20 минутки, във време, когато не работи, и оставяйте детенцето да се разхожда из кабинета само, и да пипа нещата, които може да се пипат, докато вие си говорите кротко със зъболекарката, но не гледате или следите детето ( стига да не пипа или прави нараняващи неща). Насърчавайте го сам да сяда на стола и поставете на масата, където зъболекарката слага инструменти- нещо забавно, което би привлекло вниманието му.
* с четка у дома "репетирайте" с наподобяване на звука на машинката, и леко потъркване по зъбчето- направете веднъж за картко- " ето, виждаш ли- нищо не е". После малко по дълго. Обяснете му че малко по страшничко е "с машинката", докато другото после изобщо не се усеща. И като мъж, малко би трябвало да потърпи... . Дайте пример и с мнимо дете на неговата възраст- Ваши познати уж, които са Ви попитали дали Вашето детенце сяда мирно там, и Вие сте казали, че малчо още се страхува, но сигурно ще го преодолее, и затова работим сега.
*ВИНАГИ използвайте упойка и помолете колежката да работи на малки стъпки, спирайки. ВИНАГИ карайте малчо да седне във Вас, и не го оставяйте сам на стола. Поне не в началото.
* Облечете го или в смешен костюм, или в нещо, което му харесва, и така отидете, когато прецените че след 3-4-5 визити само да опознае мястото и лекарката, вече може би е готов. Поговорете с колежката да се зарадва страшно като го види или в смешните дрехи, или в сериозните, и да му направи съответен комплимент.
-
Аз познавам добра детска стоматоложка(работи в София,обаче).Била съм свидетел как малчовци надничат в кабинета,за да и кажат здрасти,или да и подарят рисунка))).
Млада е,но има подход с дечицата и я търсят.Виждала съм там и майки с колички,за да ги обучава как се почистват първите зъбчета...прави и масажчета на венеца.
-
Много благодаря за съветите ви, някои сме изпробвали и не проработиха. Но пък факт е, че като влезе в кабинета започва да си попипва тук там, а това означава че се чувства спокойни води, поне до колкото го познавам. Сяда сам на стола, говорят си, отваря уста, но щом чуе бързата машинка и край. Последният път разиграхме сценка с докторката, като изведохме пред вратата да ме изчака, а тя пускаше машинките и си говорихме и мислихме какво да правим. Решихме, че аз повече не трябва да се намесвам с говорене, само тя и никакви играчки предварително. Аз ги взимах преди направата на зъбчето защото се страхувах да не се заинати и изобщо да не отидем.
Говорихме си за обещанието което той е дал на мен, на лекарката и кака изпълнява той неговото и аз моето. В момента в който стане от стола, веднага се съгласява с другият път последно.
Видях, че в Бургас от 03.01.2012 г. се откирав лазерно дентално студио, ама без отзиви как да отида там, но ще го посетя все пак, да видя де.
Помислих и попитах за електрическа машинка за зъбки, но стоматолога каза не за сега.
Между впрочем Тони има нещо като звукова фобия още от бебе. Поради ужасяващият ремонт до нас продължил 8 месеца, на една стена разстояние. Аз не издържах и звънях къде ли не, за да се спре поне по обед този тормоз, а представям си какво е било това за малко бебе на 7-8 месеца. Толкова се беше наплашил от шумовете, че не искаше да спи никъде другаде освен в скута ми. Мисля, това доста му повлия, защото той си беше едно злоядо, ревящо,не спящо и в последствие нервно дете.
-
Чрез темите за "несъзнаваното" и/или "колективното такова", психоанализата нанася удар по индивидуалността на всеки отделен индивид, налагайки мнението, че всички сме повече или по-малко "еднакви" и пълни със "срамни тайни" за самите себе си. Темата за "несъзнаваните неща" са всъщност опит, от всички единици, индивидуалности, характерова палитра, да се направи аморфна маса, която лесно после може да бъде манипулирана чрез универсални "дефиниции" за нейното ОБЩО "несъзнавано". Много е трудно палитрата от човешки поведения да се постави под общ знаменател. Но няма и нужда, ако всеки индивид се изследва поотделно. Но за психоанализата е важно да няма индивид- тя уж лекува отделния индивид, но с "универсализирани" подходи и критерии.
Малко разсъждения и от мен в тази посока. Аз съм завършила културна и социална антропология и съм чела много неща свързани с детството в различните култури. Дипломната ми работа беше свързана с изследване на механизмите, с които се изгражда и отнема идентичност при детето. От всичко прочетено, става ясно, че природата на детето далеч не е константна величина, че връзката между социално-икономическата действителност, в която расте детето и възприетите и наследени културни традициии и вярвания е много явна. Неслучайно психоанализата се заражда и развива в западно-европейските общества. В т.наречените „примитвивни“ култури не могат да бъдат открити неврози или психози при децата. В паралелни изследвания на деца от остров Бали или Борнео (не помня точно) и на американчета се потвърждава, че островитянчетата не страдат от невротични прояви, не изпадат в кризи и т.н. Там начина, по който се отглеждат децата напълно изключва възможността за равитие на каквито и да било личностни разстройства. Децата са плътно до майката –на нейния гръб и тя върши всякаква домакинска и друга работа в непрекъснат близък контакт с детето. Така няма никакъв момент, в който детето да изпита липса от майка си, да страда за не я и т.н. След това го пускат с по-големите деца в племето и то бива въвеждано в ежедневния живот без каквито и да е сътресения. Подражавайки на по-големите се научава безпроблемно да ползва мястото, определено за тоалетна. Няма драми, въпроси и специално обучение, на каквото ние подлагаме децата си. Всичко следва своята непосредствена ежедневна логика. По-късно Маргарет Мийд излседва периода на пубертета в Самоа и достига до следните красноречиви изводи: Поради естеството на самата култура и традициите, предавани непроменени от поколение на поколение, при юношите и девойките в Самоа не се наблюдават гневните изблици, влизането в конфликтни ситуации с по-възрастните, както и личностната несигурност, така характерна и позната за периода на развитие през пубертета на децата от цивилизацията. Обяснението се корени във факта, че там едно момиче в тази възраст няма как да има ситуации с няколко избора на действие. Тя от малка вижда, участва и се подготвя за ролята на жена, както го е правила майка й, баба й и т.н. Ролята е ясна, с точни и ясни граници и усвоена по един и същи начин от поколения назад. Точно тази определеност и яснота както в изискванията и очакванията към порастващите деца, така и в методите на отглеждане и въспитание всъщност изключва каквито и да било прояви от психичната сфера. Човешката същност в ниакъв случай не е еднозначна и еднопосочна и не може да бъде разглеждана извън контекста на обществото, в което живее и се развива. Ако една проява е нормална в дадена култура, в друга далеч не е задължително да е пак така.
-
Перде, бих те посъветвала следното:
Купи му Лунния пясък - Зъболекарския комплект, децата подръжават на възрастните и чрез игра опознават света. Играейки на зъболекар , ще се стимулира желанието да посещава действително заболекаря.
Можеш да се уговориш със заболекарката за няколко визити просто да маже с някакво лекарство зъбчето и да пуска машинката с въздуха. Нека детето да свикне с мисълта че посягайки към онези инструменти там не винаги е страшно /признавам си, че аз, която имам три дентални операции се стягам само като видя зъболекаря да посяга към машинките/.
И според мен детето е наплашено. Моят син по същата система не обича докторските слушалките (знам и случката, поради която стана така) и едвам се прилъгваме да се преслуша, при което той заявява "Няма да дишам!".
Без да имам предвид конкретната майка, смятам, че едва ли ще се намери някой тук, който да Ви противоречи. И не защото може да не е на Вашето мнение, а защото ще сте му нужен - децата боледуват често.
Въздържам се от коментар нататък, защото смятам, че прекалявате.
Съжалявам, че с това съвсем отклонявам темата. Моля модератор да го изчисти.
Тик-так, според мен твоето изказване е неуместно. По никакъв начин до сега във времето Бърди не е показал каквато и да било "лично отношение" към потребител тук и да е отказал съвет, продиктуван на личностна основа.
Да, съгласна съм с Бърди, че психоанализата е шарлатанство. За мен е равнозначно да отида на врачка за да ми даде информация за несъществуващия ми брат.
-
@meshko106
Не мога да не подкрепя. Това са и моите мисли/"убеждения", от прочетеното през годините.
Фройдизмът, и всичко,което после стъпи на него, умишлено извади човека от естественото му обкръжение, съзнателно изолирайки от всички влияния върху един индивид- само сексуалното.
Много хора, още в началото на психоанализата, разбираха че, това е огромен недостатък, и буквално- причина за извращаване на нещата (bias). Затова и Юнг ,а и много други ,се дистанцираха, докато Виенската школа упорито продължаваше със "сексуалната" догма. Именно сексуалното е причина много хора да се отвърнат от Фройд и идеите му, но не поради факта че "имали нещо да крият" ( за психоанализата генерално, всеки, който и опонира, бива "анализиран", и скоро му се приписват такива неща, че до пълното "оплюване" е стъпка само- в това, може би, няма по-големи майстори от психоаналитици и психиатри- исторически примери за това, може да се изпишат със страници), а поради факта че човек като индиид по принцип е "балансиран", и всяка "крайност" събужда подозрение за "мотив". Или "рефлекс" за "неистинност".
Вижте само, как се отнасят психоаналитици към хора отхвърлящи, или нежелаещи да коментират ( според тях) абсурдности- няма да срещнете в Медицинските специалности по-агресивни и нападателни от психоаналитици и психиатри. С един странене кос поглед, или със съчувстващ такъв ( вземайки Ви априори за "болен", или "страдащ", или "самотен") могат за минута да Ви изговорят такъв куп нонсенси, че после дни да се питате дали има нещо вярно във всичко казано. ИМЕННО чрез насаждане на психична неустойчивост в едни напълно здрави индивиди, психоанализата "пчели" болни-мними болни. От толкова години работа с хора, мога да Ви кажа че, няма почти нито един човек, на когото ( лъжливо) да му кажете- "имаш ТБЦ" и още на другият ден да не е направил пълни изследвания. Само дето що се отнася до твърдения за психичното здраве, рентгенография няма, и си представяте агонията на един човек... .
-
Простете, че писах дълги неща.
Тъй като не искам да изглежда, че се опитвам да "запушвам нечии уста', или да налагам мнения, или да изглежда че, едва ли не "слагам ръка върху" тази тема, и не "давам на някой да диша", спирам да пиша тук.
Чувствайте се свободни да питате Елена В каквото искате. Нито ще коментирам, нито ще пиша.
Никъде тук. Дори и в Оценка на Моториката.
Сами преценете, сами съдете- всеки си има преценка, в края на краищата, и тя е лична. И само.
Моят интерес към тези въпроси е от много отдавна- от времето,когато в Бг издадоха МДР на Юнг. За съжаление, в Бг не бе тогава достъпно да се четат неща в голям обем, поради липса на избор, лоши преводи, и изобщо липсващата култура в Бг по тези въпроси тогава ( автобиографии, книги, изследвания, историография).След като емигрирах, си попълних колекцията с много неща, купувани най-вече от САЩ и Европа.
Не е нужно някой да ни казва че сме психично здрави. Както не е нужно да ни казва че, "наистина" имаме 5 пръста на едната си ръка (щом ги имаме). От друга страна- който чувства, че има нужда от помощ, е свободен да я потърси там, където пожелае. Не е обезателно, поддържам аз, това да е задължително психоаналитик или психиатър- аз например се чувствам много по-добре като се "изприкажа" на напълно непознат за мен човек. В този смисъл- ние сме свободни и неманипулируеми човешки същества. За щастие, не сме в УК, където социалният "работник" може да ни вземе детето даже, ако прецени че сме "лоши" родители... както ставаше това векове в тяхната История. И после казваха на родителите че били дали детето за "осиновяване" в УК, а всъщност, му сменяха името, насилствено махаха сливиците, и после натоварваха на кораб ( с по една табелка на врата, или лист хартия с лъжливо име в ръка), без придружител, с направление към "колониите". Е, за незаконнородените хиляди деца на УК аристокрацията имаше просто "съседно имение", или "роднина"... там "соц работник" не смееше и да припари. После се оказа, че в хуманна "стара Англия" причината била интелектуална- пари. Издръжката на бездомното ( насилствено отнето от живите му родители дете) струвало в Англия лира на месец, докато -10 шилинга в Австралия. Е, за заплати на Камарата на Лордовете, или за милионите опростени на УК Аристикрацията чрез "липса на данък наследство"- не се говореше. А и за какво? История е това Господа, живели са хората преди 100 години, какво значение има това? "Сега ние живеем в Модерна Англия". Но със старите си рефлекси... .
"Срещнах се с Кралицата и принц Филип. Наистина изглеждаха "изгубени" след смъртта на Даяна, и не знаеха какво и как да направят. Но въпреки аргументите ми, че нещата трябва да се направят по новому, те настояваха че всичко трябва да си остане повече или по-малко, по старому".
Алистър Камбел ( личен прес-секретар на Т. Блеър) - "Дневници"
Нищо не "отвхърлям"- правя критичен анализ, съобразно собствените си разбирания за нещата, на база фактология. Починалите преди 100 години за съжаление са бащи на психоанализата. И чичко Ленин почина през 1924, но разрухата се коментира и до днес- "как, защо, имаше ли друг път". Много хора не разбират, че само фактите, и историята, почиваща на тях, са ключ към всичко. Хората днес се манипулират освен икономически, САМО чрез ограничаване достъпа им до информация ( образование, научна информация). Който няма информация, е склонен да приема всичко, което му се поднася, просто, защото няма аргументи, да каже противното. От което няма право на позиция. Това са елементарни неща... . Освен това, "притежаващите" информацията, чрез съзнателно "кастриране" на достъпа до нея, могат да "циркулират" необезпокоявани в общественото пространство каквито си искат митове, лъжи, измислици и инсинуации. Още повече- могат да направят такава мъгла, че векове след това да не можете да рзберете, кое е истина, и кое-лъжа.
Последното изречение важи с пълна сила за психоанализата.
"Ако искаш да имаш желаната биография- САМ си я напиши."
У.Чърчил
Които имаха търпението да ме прочетат- Благодаря!
-
Всичко е чудесно, когато човек се възприема като относително психично здрав. Тогава може да приема и отхвърля, теоретично философствайки си в различни посоки. И това е много полезно и напоително, за да продължава разговорът.
Но за да е честно, трябва да се каже, че никой от нас май не се е подлагал на този експермент. Но го отвхвърляме категорично. Дали можем обаче не само теоретично хладнокръвно да приемем и допуснем, че има хора с тежки психични проблеми, които ще извървят целия път по веригата на предлаганата им помощ и че ще стигнат и до психоанализата? Аз лично съм се приучила да не анатемосвам нещо, което няма да опитам от предразсъдъци и или просто защото съм си наумила, че съм информирана достатъчно, за да се справя сама. Ами останалите хора? С истинските проблеми? Нека да сме по-толерантни и в приемането и в отхвърлянето по принцип, защото извън нашия малък свят и образованост има и много други хора, които са водени от друг тип любопитство към света, а и от истински психични проблеми.
Иначе, да. Човек живее в социум и е повече от сексуалност. Това като че ли не се нуждае от доказателства, поне не и в наше време.
Трудно ще приема обаче лично за себе си, че може да ми влияе личността на учен, живял преди сто години примерно и когото аз не познавм лично, а само косвено и по трудовете, които е оставил. Най-вече защото срещата е задочна и само с неговите идеи. Не отхвърлям обаче и че сигурно има хора, които могат да познават други такива от растоянието на времето и тленността, а и да им влияят даже по различен начин.
-
Perdeto , за съжаление имам опит от ходене по стоматолози още от възрастта на твоя син.
Принципно от дете не съм хленчила много по инжекции, манипулации. Но зъболекарят е друго нещо. Майка ми ме водеше в Стоматологичния факултет и там с един батко от студентите играехме на следната игра. Имахме договор - аз стоя мирно и не шавам, той работи. Веднага, дори мъничко да ме заболи или се уморя, да вдигна лявата ръчичка и той моментално спира. Като го спази два, три пъти, вече му имах доверие.
Но колкото и да се уговаряте, разбирам този инстинктивен страх като седне малкият на стола.
Сещам се и за това, че сигурно си му обяснила нуждата от ходенето при стоматолог в неговия случай. Но нека той реши кога. Примерно дай някакъв срок, но той да събере смелост и го подкрепяй за това му решение, дори да се провали прегледа.
-
......
Трудно ще приема обаче лично за себе си, че може да ми влияе личността на учен, живял преди сто години примерно и когото аз не познавм лично, а само косвено и по трудовете, които е оставил. Най-вече защото срещата е задочна и само с неговите идеи. Не отхвърлям обаче и че сигурно има хора, които могат да познават други такива от растоянието на времето и тленността, а и да им влияят даже по различен начин.
Какво значи да ти влияе личността на учен, живял преди 100 години?
"През 1898 Диацетилморфин (хероин) е синтезиран в Германия и е официално маркиран като безопасен, непредизвикващ зависимост заместник на морфина. Бързо след това обаче е отбелязано, че хероина предизвиква зависимост много бързо при някои индивиди. "
Ако тези учени бяха достатъчно безскрупулни за да продължават да твърдят, че хероина е безвреден и вместо това се облагодетелстваха от продажбата му, дали би повлияла на някой личността на тези учени? Как мислиш?
А дали влияе върху някого личността на тази жена http://noviniteotdnes.com/%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9-%D0%BE%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B8-%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82-%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B7/
която съзнателно е пуснала на пазара отровно мляко и е причинила смъртта на 3 деца и е увредила десетки други?
Ако въпросните "трудове" са създадени от личност с користни цели /както се опитва да докаже доктор Бърди/ и ако на тях е стъпила цяла "наука" уж "лекуваща болни хора", според мен влиянието е доста сериозно....поне върху хората, които се подлагат на такива експерименти.
Естествено аз нямам обективна оценка върху това дали психоанализата действително по-скоро помага или вреди... За това моят коментар е просто хипотетичен ;)
-
Докторе, не се отказвайте да пишете. Мисля "присърце" взехте нечии коментари и може би сте се обидили. Но света е пъстър. На едни помагате да видят не видяното,на други пречите с мислите и разсъжденията си. Може и да греша, но поне това усетих от поста Ви. Винаги с интерес чета вашите коментари и разсъждения, много ми помагат, мисля имаме нужда и от такива.
Аз не мога да кажа кое е шарлатанство, не съм имала срещи и контакти с писхо..., но ако на някой помагат защо не.
Незнанието на родителите да разбират децата си, ги кара да търсят причината за това. Бих искала да съм ученик в училище за родители, както има училище за бременни. Толкова много съм научила от този сайт и толкова много ми е помогнал, че не ми се иска, заради някои коментари това да не продължава да се случва.
П.П. Купих електирческа четка за зъби, още като я видя и побягна. Получих категоричен отказ да се мие с нея.
-
Не, не е заради това.
Не искам да се създава впечатление на "фаворизиран".
Второ- не искам да се създава впечатление на "примадона", или пък че "задушавам" нечие мнение с контра-коментари. Просто имам какво да споделя по повод чуждото написано...ако нямам какво- няма и да пиша.
Не пиша и не отговарям, когато нямам какво да кажа, или когато ме карат да тълкувам неща, без пряк поглед.
Мога само да дам мнение, кое мнение ми се струва вярно, или кое е моето мнение, ако има разногласия.
Винаги се мъча да вдълбая на всички, с които имам допир, че твоето, собствено мнение, е най-важното, защото твoят живот си е само, и единствено-твой. И така нямам проблем с чуждите мнения- защото разбирам, че всеки си има собствен живот. Просто е.
Затова "капацитети" и фирми в специалността слушам, но си е мой личен въпрос, какво и колко от казаното ще възприема и/или приема.
За мен личността, стояща зад нещо, обяснява почти всичко, свързано с това нещо. Аз на оценки и коментари от "трети", гледам с "половин око". Винаги се мъча да науча повече за нещата, стоящи зад едно нещо. Хората, стоящи зад това, моментът, в които нещата са се случили, и как са се случили.
Ще Ви дам един пример....
Констанце Моцарт остава вдовица след смъртта на ВА Моцарт. Малко хора знаят че Реквиемът всъщност е завършен от Зюсмаер, а не от Моцарт- ВА Моцарт оставя произведението почти на 2/3 недовършено. Констанце, въпреки че продава Реквиема на богатия патрон, поръчал го, и платил за него щедро ( и така имащ пълни авторски права над това произведение) впоследствие и многократно, не само се опитва да препродава същото произведение на издатели, но и скрива всъщност истината, че произведението е над 1/3 дописано от друг (така и "дописано", тя го продава на патрона, твърдейки че това е "последното велико произведение на покойния" ).
А истинският притежател на "Реквием" си мълчи през всичкото това време, защото просто е имал обичай, всичко каквото купува от известни композитори във Виена, да му слага собственото си име отгоре за автор. Както и с Реквиема е правил доста пъти. Та така... години наред Констанце живее с Датският дипломат Нисен уж в "две съседни стаи", а в същност -тайно на съпружески начала, и когато се оженват, тя се подписва като "Моцарт-Нисен". Още след смъртта на Моцарт, Констанце дава двамата си сина на две различни места, и момчетата отрастват без нейното пряко влияние и грижи (а е имала средства, след като е и била отпусната официална държавна пенсия след смъртта на Моцарт). И макар и после да са имали кореспонденция, и синовете и да са и гостували в Дания ( където тя е живяла години с Нисен, който по това време е бил на държавна служба в Дания, и доста заможен) няма данни майката да е помагала на синовете си парично. Всъщност, Франц Ксавиер Моцарт е имал по-дружески отношения с леля си - Нанерл ( сестрата на Моцарт), заради която, често е прекосявал цяла Европа, за да я посещава в Залцбург.
Моцарт умира през 1791. Бетховен през 1827. Това са 36 години. Оправданието, за общият гроб, в който е погребан Моцарт, е- "обичай, характерен за епохата". Да, но 36 години по-късно, Бетховен е бил погребан в персонален гроб, с невероятни почести. За 36 години "обичаите на епохата" толкова са се променили?
Хайдн умира през 1809- това са само 18 години след Моцарт, и то в разгара на войната на Австрия с Наполеон. Ето гроба на Хайдн:
http://www.findagrave.com/cgi-bin/fg.cgi?page=pv&GRid=4408&PIpi=80291
http://www.findagrave.com/cgi-bin/fg.cgi?page=pv&GRid=4408&PIpi=52068049
Такива ли са били наистина "обичаите" във Виена? по това време? едва ли... .
Истината е простичка- Моцарт е бил в тежки дългове, и никой във Виена не се е намерил да плати. И понеже този факт създава негативност към Австрийците по някакъв начин, се впрягат всички способи, да не се говори много-много за това. Но фактът не може да се "заличи".
Просто и ясно.
Виждате как информиранността може да даде отговор на много въпроси.
Виждате също, как от биографията на една личност ( Констанце Моцарт) много неща ( тайни) може да узнаете, които чертаят "профила" на личността в рамките епохата.
И това не са "клюки", а информация със значение.
Затова... .
-
Както кажете, вие си знаете :wink:
-
Докторе, аз също ви моля да продължите да пишете.
Когато синът ми беше две годишен ви питах разни неща за "детката душа" и детското поведение, благодаря. Смятам, че дългогодишната практика Ви дава право да давате практични съвети в областта.
По повод на психонализата - подлагала съм се на такъв експеримент, от който емоционално не можах да се съвзема повече от седмица. Психоаналитикът беше моя роднина, която е психолог с няколко специализации и работеща с деца в помощно училище. По време на интервюто така бяха интерпретирани моите отговори, че първо те нямаха нищо общо с действителността и обективните факти, а второ ми се приписаха несъществуващи вини.
За психиатрите и психолозите - отговорна работа. Виждала съм грешни съдебни експертизи и в двата варианта : психично болен да бъде обявен за здрав и обратното. Но каквото и да е заключението, плаши ме категоричността на експертите психолози и психиатри.
-
Е, Докторе, ама по никакъв начин не излизайте от тези теми! Нали сам казахте, че хората могат и да не са съгласни с Вас?
Аз лично се старя да отделям поета от човека и д-р Бърди от личността, която се крие зад този ник и която по някакъв начин опознаваме чрез напсаното от Вас.
Просто и на мен ми се стори, че доста агресивно си изляхте цялата критичност и начетеност по въпроса, че и анализирахте всяка изречена мисъл от момичето. Нека и тя да се почувства полезна със знанията си, без значение как ги възприемаме ние. Вие знаете колко добре ти става, когато трудът ти и наученото от теб могат да са полезни на друг, нали? Хората сами ще си преценят дали са общи приказки, дали имат полза, или не. Моята първа среща с Фройд пък беше през 1989 г., но по откъси из списания не на български най-напред. За нашето затворено дотогава общество и съзнание това си беше революционно, че сме не само безполови другари и другарки, но и че имаме сексуалност. Няма да забравя колко срамежливо се подсмихвахме, обсъждайки тези неща. Сега пък сме преситени от сексуалното - идеите променят света.
Иначе, аз следя, доколкото мога какво пишете извън съветите за децата, и ми е приятно да го чета. Забелязала съм даже, че имате две натрапчиви (фикс) теми, чрез които изливате гнева си от ежедневието или от живота като цяло: 1. Комунистите, 2. Злощастна и злочеста прогнила Англия и всичко умиращо, психично нездраво, защото е кръвосмесено на тази територия от основаването и до вечни бъднини, просто тази страна е обречена да е проклета според Вас. Тайничко си мечтая нашата родина поне малко да започне да загнива по този модел... 3. Всичко останало...
Това с най-добри чувства го казвам. И пожелавам на Вас и на приемната Ви гръцка страна да се съвземе по-бързо, защото народът и ще изперка и ще се отвори много работи на психолози, психиатри, а сигурно и на психоаналитици! Дано да се окажат добри!
Хубав ден!
-
Аз бях практикуващ психолог. Никога не съм работила с деца, работих или психодинамично-ориентирана терапия с възрастни, или психиатрична рехабилитация с хора с много тежки психични заболявания. Учих в САЩ и професионалната среда там ме убеди, че терапевтът има нужда от поне 3 - 5 години интензивна лична терапия, за да може да бъде истински полезен в терапевтичен режим. Така, че минах и през 5 годишна индивидуална и групова терапия.
След няколко години работа по специалността напуснах изобщо сферата на психодинамично (психоаналитично)-ориентираните помагащи професии, защото престанах да вярвам в смисъла им. Най-ужасена съм от това какво се прави с децата в областта на речевата терапия, аутизма, хирепактивността и разстройствата на вниманието и така наречената сензорно-интегративна дисфункция. Не само в България, а и в световен мащаб, но при нас нещата вече официално излизат извън контрол. Преди година, топ-логопед си позволи да "диагностицира" непроговорилия ми двегодишен син с аутизъм, докато хлапето спеше и след точно 40 мин разговор с мен, навръх рождения му ден. В момента той е на 3 и съм на ръба да си купя тапи за уши. Не ми се навлиза в теоретични дебати. Просто не ми се иска да се лишавам от включванията на Доктора, защото са истински полезни и работещи. Няма нищо по-нормално от това дете да изпитва ужас от зъболекар. Дълга редица "професионалисти" от раз биха привидяли в това още по-дълга редица от симптоми. По-скоро бих се доверила на човек със здрав разум и опит с деца, отколкото на колеги. Докторе, моля, не си отивайте :)
-
Аз бях практикуващ психолог. Никога не съм работила с деца, работих или психодинамично-ориентирана терапия с възрастни, или психиатрична рехабилитация с хора с много тежки психични заболявания. Учих в САЩ и професионалната среда там ме убеди, че терапевтът има нужда от поне 3 - 5 години интензивна лична терапия, за да може да бъде истински полезен в терапевтичен режим. Така, че минах и през 5 годишна индивидуална и групова терапия.
След няколко години работа по специалността напуснах изобщо сферата на психодинамично (психоаналитично)-ориентираните помагащи професии, защото престанах да вярвам в смисъла им. Най-ужасена съм от това какво се прави с децата в областта на речевата терапия, аутизма, хирепактивността и разстройствата на вниманието и така наречената сензорно-интегративна дисфункция. Не само в България, а и в световен мащаб, но при нас нещата вече официално излизат извън контрол. Преди година, топ-логопед си позволи да "диагностицира" непроговорилия ми двегодишен син с аутизъм, докато хлапето спеше и след точно 40 мин разговор с мен, навръх рождения му ден. В момента той е на 3 и съм на ръба да си купя тапи за уши. Не ми се навлиза в теоретични дебати. Просто не ми се иска да се лишавам от включванията на Доктора, защото са истински полезни и работещи. Няма нищо по-нормално от това дете да изпитва ужас от зъболекар. Дълга редица "професионалисти" от раз биха привидяли в това още по-дълга редица от симптоми. По-скоро бих се доверила на човек със здрав разум и опит с деца, отколкото на колеги. Докторе, моля, не си отивайте :)
Какво да кажа... Благодаря Ви!
Вие ме разбирате, колко обичам работата си, и колко ми е мъчно да гледам какво правят с децата... .
Тук в Гърция, имам хоби да ги апострофирам на всеки конгрес. Или поне, щом започнат с очевадните глупости... . Неща, които всекидневно работещият с деца и познаващ ЗДРАВИ деца, може да различи тънко и от първите фрази... .
Буквално гледат като втрещени, когато при случай се започва "историческа разходка" в миналото на техните "бащи".
Стават червени като раци...особено се вбесяват когато започвам да им говоря за йезуитските номера на Фройд и Ференци, с любовните им перипетии ( например, Φеренци любовно "измъчван" от дъщерята на своята любовница), надвишаващи всякакви представи на нормално човешко същество, но тайно скрити в лични кореспонденци и завоалирани двулични намеци.
Нямате предства какви двуличници са били... .
Юнг наистина е много по-различен, а и като интелект и фигура, несравнимо по-специален. Много обичам да го чета, или чета за него... . Но той е трагична фигура в много неща. Понякога имам чувството че, като дълбоко свързан с религията и културата на едно общество като Швейцарското, Юнг е на светлинни години от останалите във Виена. И затова, може би, и много по-морален, чувствителен, но не по-малко безскрупулен, особено в по-късните си години. Просто като че ли за Юнг, знанието му задълбочи цинизма му, но той не бе "вроден", както този на Фройд и компания. Имам също чувството, че ако Юнг никога не бе срещнал Фройд, може би днес, щяхме наистина да имаме работеща психиатрия. Юнг е наистина забележителна фигура. И много малко хора наистина разбират колко разрушителен бе Фройд и шайката му за човешката същност, общество, природа. Фройд влезе от Америка и Англия, в Европа. А не от Европа на Запад.
Не "мразя" Англия- от контакта с обикновени, подчертавам- ОБИКНОВЕНИ англичани, имам представа за хора или с детски характер, или безкрайно онеправдани от собственото си общество. Пиянството на 90-95% от Английските туристи в Гърция е гледка, която ще Ви остави "до живот" впечатления. Иначе, да, удобният живот на средната и висша класа в Англия сигурно е сладък. Но мен това не ме интересува- кулисите ме интересуват.
"...We're living in a pretty strange time. I went into a shop to buy my wife some clothes. They had this big plasma screen on with these women on the catwalk. I thought, 'God Almighty, what have we become?' These girls - anorexic, walking like machines, no soul. You look at fashion magazines and you think, 'What are we living in?' You look at the red carpet, Paris Hilton, and you think, 'Is there anything going on up there?' It's a mass enslavement, it's kind of fascism. It's the androgyny of the human soul. I don't think people think any more. Maybe I'm just old."
"My own father was a tough man. He was a pretty red hot guy but he was also cold. He was also slightly disappointed in me because I was not a good kid as a school boy, you know. But I learned from it, I liked that coldness, because it was harsh. And he taught me to be tough. So I know how to be tough. I know how to be strong. I know how to be ruthless. It's part of my nature. I wouldn't be an actor if I wasn't."
Anthony Hopkins
-
Ето нещо интересно по темата...
http://www.knigolandia.info/2011/10/blog-post_14.html
По пътя на логиката, Антъни Хопкинс не би следвало да стане актьор, а или сериен убиец, или поне обикновен :) убиец... А може би за това е толкова добър точно в такива роли :)
-
Д-р Бърди, моля не спирайте да пишете! Коментарите и размислите Ви винаги са ми били безкрайно интересни и полезни.
Не се засягайте от такива забележки. Забелязала съм, че тук по-различното мислене и мнение не се приемат много добре, особено ако са изразени с малко повече жар и емоция :wink: Често и аз съм потърпевша от това :lol: Просто понякога на хората им е по-спокойно и сигурно, когато нещата са прости, когато се следват отдавна начертани правила и постулати. По-екстравагантната мисъл, по-дръзките мнения и виждания някак развалят уюта и блаженото спокойствие и не са много желателни :wink: Аз пък обичам по-задълбочените анализи и смятам, че нещата не винаги са черно-бели, че зад всяко нещо, случващо се в историята и съвремието ни, стоят не толкова ясни и безкористни мотиви.
Моля ви, продължавайте да споделяте с нас така богата информация, с която сте запознат!
-
Докторе, разбирам Ви по-добре, отколкото вероятно човек може да си представи.
Аз бях тежко индоктриниран професионалист, първоначално влязох в професията, понеже бях много запалена точно по психоаналитично-ориентираните школи, фройдианската drive theory, после поомекнах с обектни отношения, след това в Америка започнах да се запознавам с по-краткосрочните и проблем-ориентирани терапии... И същевременно тъкмо там започнах да се ужасявам какво прави психотерапевтичната индустрия с децата (защото това е точно толкова индустрия, колкото и фармацевтичната). ADHD, oppositional defiant disorder, сензорно-интегративна дисфункция и прочее, всички със същата практическа стойност както и "индигови деца", "кристални деца" и прочее... Реално всяко дете попада в някоя от тези категории и е обект на терапия. Дори не субект на терапия, просто обект. А по-ужасното е, че терапевтите си вярват. Същевременно, терапевтичните школи са в практически тотална невъзможност да обяснят и интервенират по достатъчно работещ начин състояния и поведения, етикетирани като "аутизъм", например.
Най-много ме ужасява това, че в психологичната и сродните грижи за децата има тенденции. Това десетилетие ще е сензорно-интегративна дисфункция, вече на доста изследователи им просветва що за дивотия е това, но тя ще бъде заместена от нова дивотия и МКБ (DSM) ще се обновяват ли, обновяват, а децата ще пият Ноотропил и какво ли не.
За мен всичко това беше тежък шок и слизането на земята ме запрати в трудно описуем вакуум на липса на обяснителна система за всичко, включително и за детското развитие. Ние знаем ужасно малко за него, за това по-скоро бих се доверила на педиатър, който има добър вътрешен глас и е бил достатъчно дълго сред деца, отколкото на всеки колега. Като говорим за тенденции в грижата за децата, да Ви припомня нещо, което Вие със сигурност не помните, защото през Вас минават ужасно много деца - онлайн и оффлайн. Когато беше на 5 м., по лактите на моя син излязоха ужасяващи, сърбящи петна, които го измъчваха страшно. Педиатърът му отсече - алергия към белтъка на кравето мляко, махайте вашето, давайте хипоалергенно. Давах един месец, никакъв ефект. Мазах с какви ли не нахткерцени и измишльотини. Детето се измъчи непоносимо. След това Ви изпратих снимка на обрива и Вие казахте - "контактен дерматит, мажете с това и това". Мина за седмица. Оттогава си мисля за всички дечица с "алергия към белтъка на кравето мляко", последната тенденция, които не помирисват нищо от тази хранителна група и продължават да се чешат ли, чешат... :(
И пак, не виждам нищо по-нормално от това малко дете да го е страх от зъболекар. Познавам доста възрастни, които продължават да изпитват същия ужас и не стъпват в кабинети. Това не ги прави хора с психично разстройство. В зъболекарския кабинет е гадно - факт!
-
И същевременно тъкмо там започнах да се ужасявам какво прави психотерапевтичната индустрия с децата (защото това е точно толкова индустрия, колкото и фармацевтичната). ADHD, oppositional defiant disorder, сензорно-интегративна дисфункция и прочее, всички със същата практическа стойност както и "индигови деца", "кристални деца" и прочее... Реално всяко дете попада в някоя от тези категории и е обект на терапия. Дори не субект на терапия, просто обект. А по-ужасното е, че терапевтите си вярват. Същевременно, терапевтичните школи са в практически тотална невъзможност да обяснят и интервенират по достатъчно работещ начин състояния и поведения, етикетирани като "аутизъм", например.
Най-много ме ужасява това, че в психологичната и сродните грижи за децата има тенденции. Това десетилетие ще е сензорно-интегративна дисфункция, вече на доста изследователи им просветва що за дивотия е това, но тя ще бъде заместена от нова дивотия и МКБ (DSM) ще се обновяват ли, обновяват, а децата ще пият Ноотропил и какво ли не.
Болната ми тема! Никога не бях чувала за ADHD допреди няколко месеца. Синът ми беше "диагностициран" от новата си учителка, която поради факта, че дълги години е работила с "деца със специални нужди" /била е ресурсен учител, психолог/, успя да убеди цялото училище в правотата си. Дори "сезира" социален работник, който да следи детето ни под лупа, тъй като ние категорично отказахме да го заведем на специалист. Минахме през много различни етапи. Първоначално започнах трескаво да се ровя из цялата налична литература, за да докажа, че детето ми не отговаря на "профила". Разпитахме всичките си познати с деца /в Америка/ и - о, боже, почти всички бяха на лекарства!!! Дори гледаха на нас като на хора, които отричат съществуващ проблем. Провиненията на 7-годишния ми син - опонира на учителката /възпитано/, изпуска си химикала, клати крака на стола, дъни се на упражненията по литература /откриваме, че не знае смисъла на елементарни думи, все пак английският му е втори език/, казва, че текстът, който учат, му е скучен. Признавам, че имаше момент на колебание от моя страна, вероятно всеки, който прочете описаните "симптоми", би разпознал детето си, та дори и себе си! На "повърхността" ни държаха няколко неща - това, че синът ни е имал най - различни учители, които никога не са намеквали подобно нещо; познанията на съпруга ми по фармакология /ветеринар е по професия/, близки и приятели, които "въвлякохме" в проблема и най - важното - всички познати деца на лекарства нямаха абсолютно никакво "подобрение"!!! Вменяваше ни се, че "нещо с детето ни не е наред", че не може да разкрие целия си потенциал. Започнаха да ни тормозят по телефона ежедневно. Не мога да ви опиша през какъв ад мина семейството ни, не ми се мисли как се е почувствало детето. Настояхме да го преместят при друга учителка ... и той изведнъж... "оздравя"! Социалният работник, който има специалност психология, го следеше всеки ден, на всеки 30 мин учителката трябваше да прави пълно описание на действията му. След 5 месечен тормоз ни оставиха на мира.
Минавало ми през ум да го заведем на специалист, който да "отхвърли диагнозата", но не открихме нито един, който да го е правил... Господи, на какво си подложихме детето!
Нямам поглед върху други психични проблеми. Но май това ми е достатъчно, за да си изградя мнение.
Простете за излиянията, разтрепервам се само като си спомня.
-
"Простете за излиянията, разтрепервам се само като си спомня.", елле и аз се разтрепервам, но вероятно по други причини. не ми се мисли какво ти е било.
изглежда се оказах в една доста неочаквана за мен позиция да защитавам правото на съществуване и смисъла не само на психоанализата, но и въобще на помагащите професии, особено на тази им част, която работи с деца. това ми изглежда загубена кауза. д-р бърди, за човек, който отхвърля познанията за това как работи човешкия ум и как функционират хората в група - добър ход - да "предупредите" че напускате, за да бъдете помолен да останете :wink:
но сега по същество - щатите са известни със свръхмедикализирането на децата, а и не само. според процента хора, които са на антидепресанти, депресията е по-скоро норма, отколкото патология. това, според мен е показател за отказа да се мисли за детето, семейството, за твърде голям страх от мисленето и за това колко добре печелят фармацевтичните компании. само да вметна - лекарства се предписват само от психиатри. естествено е, че когато детето няма проблем, родителите му нямат проблем, то просто няма проблем. вероятно учителката има проблем, но това е друга тема. или е същата - че има отказ от мислене - да седнат да поговорят с учителката, с родителите, за да видят откъде идва тази тревога, а не да превръщат социалния работник в полицай и да насаждат ужас у родителите и децата. това му се казва тормоз, чудя се как не си тръгнала да ги съдиш, елле, аз вероятно бих (това е другия национален спорт в щатите, нали така :). тъжно е това, което ти се е случило и то няма нищо общо с психотерапията или психоанализата, което е по-лошо няма нищо общо с грижата за детето.
лейди 11 - човекът, при когото си отишла е с доста съмнителна компетенция след е консултирал близък. това не се прави (да, доктор бърди, зная, че фройд е анализирал дъщеря си, но дори и психоаналитиците имат способността да учатт и да мислят и след като са станали общност от повече от един са попрестанали да го правят, а сега вече е норма, че не се консултират близки, приятели, познати, познати на клиентите, и тн).
мешко, вероятно знаеш за това http://www.continuum-concept.org/ jean liedolf, това са изследвания много подобни на тези, които ти цитираш, но правени във венецуелска амазония. от моята перспектива те казват, че когато на детето се гледа като на човек с емоционални нужди, които се заслужава да се уважават, то пораства без сериозни емоционални или поведенчески проблеми. тоест там няма кой да им казва, че трябва да кърмят на 3 часа, да махат нощното кърмене след 3тия месец, да дават сокчета след 2рия и да внасят по една нова храна всяка седмица, но ситно смляна и детето да изяжда еди-колко си грама на ядене. да не пипа по земята, защото е мръсно, да не спи в леглото на родителите си, заради синдрома на внезапната детска смърт (нищо че има изследвания, които показват, че при съвместното спане риска всъщност е по-малък), да го оставяме да си поплаче, че така се развиват дробовете, да се учи да е самостоятелно.... сигурна съм, че можете да ме допълните, списъка с насоки е безкраен, а източниците им са авторитетни. и ще си позволя да те перифразирам, не че там няма психични прояви, а те са уважавани и зачитани, когато детето е тъжно, тъгата му се зачита, когато има нужда да го гушнат, го гушкат и нуждата му от любов и близост, от удоволствие също се зачита, тъй като майката (или друг близък) са на разположение детето не преживява тежки фрустрации (извинете за думата, три часа през нощта е и не се сещам за по-добра) и пораства спокоен и сигурен възрастен. от друга страна вероятно в тези общности са изработени и много начини за вентилиране на агресията (защото нея я има). ти вероятно знаеш името на онова амазонско племе, в което жените имат изключително нисък статут върху тях се излива ужасяващ тормоз, и те си траят и търпят. но има едни 24 часа в годината, в които жените могат да правят каквото си поискат с мъжете и те се възползват от това. общността си е изработила клапа. честите конфликти с други племена са друг такъв пример, затова по света вечно има някъде война. и, да животът им е по-прост, няма голям избор, няма кой знае какви очаквания, няма кой знае какви различия. имат и по-друго отношение към неща като видения (халюцинации), например - за тях това са средства за комуникация с други светове.
в едни други общества, където ролите са много ясни (всички фундаменталистки общества) има психични проблеми, които имат тежки последици, но тъй като обществото е затворено си остават вътре - най-очевидните примери са насилието над жени и деца или какво се случва с жена ако не може да забременее, например. мисълта ми е, не е достатъчно само да има яснота на ролите, мисля, че е важно отношението към бебето и детето и техните нужди, защото независимо какво мислите за психоанализата, тя ни учи, че щастливите и здрави хора произлизат от щастливи и здрави бебета, които растат с опита, че майка им е достъпна, насреща е, интересува се какво те преживяват и им помага да преживеят моментите на болка, тъга, гняв, и се разтапя в моментите когато те преживяват удоволствие и радост, насърчава любознателността им.
-
пердето, идеята не беше да си мие зъбите с ел четка за зъби, а да си играе с нея, както и с други неща, издаващи подобен звук, за да започне да прави връзката между този звук и други, приятни работи, не само машинката на зъболекаря. да се "отфокусирате" от проблема със зъбите, за да може звука на машинката да не е толкова пряко свързан с преживяването за болка.
като казваш, че е плакал от шума от ремонта (или не съм те разбрала?) се чудя дали правилно си мислим, че го е заболяло като е работено с машинката и затова прави такава асоциация или пък, че този тип шумове (при ремонта това би била бормашината, нали) просто го плашат? тоест не е проблема зъболекаря и болката, а страха от шума.
и моля ви нека не казваме, че който се страхува от зъболекари има психичен (емоционален) проблем. дайте да не етикетираме детето, а :).
-
и сега, обещавам за последен път -
няма такова нещо като сексуална догма - по-скоро има анти-сексуална догма, но това е друга тема, нека не я започваме. онова, което го има е идеята, че както например храносмилателната система у възрастния води началото си от детството му, така и психичният му живот (в това число отношенията му с хората, отношенията му към работата, изборът му и отношенията му с партньора, със собствените му деца и тн) водят началото си от най-ранна възраст. сексуалността е част от емоционалността на детето, но инфантилната сексуалност няма нищо общо с това, което ние разбираме под правене на секс.
ще се опитам да го кажа просто - ако човек се ражда с три движещи го сили (нагони - в смисъла на вродени подтици, не на сексуално щение) към живот и удоволствие, към агресия (който например е нужен, за да рита детето по време на раждането, за да излезе или се проявява когато е гладно и реве, за да го чуем или като ни хапе (и ние от опит знаем, че има разлика между закачливото хапане и ядосаното хапане или блъскането на бутилката или на гърдата) и към знание, то те с възрастта и развитието на тялото се променят и обогатяват - в началото детето е полярно изпитва или блаженно удоволствие или гняв (страх) (помните колко бързо се сменят тези емоции при новородените, и как те изглежда да имат две състояния - добре е бебето и реве бебето. помните как изакването често е голяма борба, след която настъпва видимо облекчение и усмивки навсякъде, сякаш бебето се е отървало от нещо, което го мъчи) с времето палитрата се обогатява - детето може повече време да стои в състоянието, в което е добре, макар и леко гладно, защото се е научило през опита си, че ще дойдете да го нахраните (ако, разбира се, това е което отношенията с майка му го учат). започва да изпитва удоволствие от други неща, не само от храненето. около петия месец започва да преживява тъга и страх от раздялата. след това идват въпросите около това не дали може да пипне всичко, а колко контрол може да има - какво ще яде, кога ще ходи до тоалетната (особено ако това е голям въпрос в семейството и ако има натиск върху детето) и тн.
мисля, че идеята за сексуализацията идва от езика, който се ползва, а той е конкретен и телесен - говори се за отношения с гърдата, а не с майката. да защото в началото бебето не възприема майка си като човек, а като нещо, което му дава онова, от което коремчето спира да го боли или пък като нещо, което не ми дава мляко и по този начин коремчето го боли дори още повече. затова се говори за отношение към гърда, за "добра" гърда и лоша "гърда". да детето има силни желания към майка си, разбира се, че ще има то е най-важния човек за него. майката няма ли силни желания към детето си не го ли обсипва с целувки, не го ли хапе по дупето, не й ли е удоволствие да го гушка докато е голичко, не страда ли когато плаче, и когато изглежда, че нищо не помага не й ли идва "да се хвърли отнякъде" или "да го хвърли през прозореца"?
виждате, че тук не говорим за перверзии, а за неща, които се виждат всеки ден. тогава защо да ходим на терапия/анализа? не е задължително. за повечето хора няма нужда, така както повечето хора нямат нужда от АРТ. но има такива, при които има проблем има конкретна болка и страдание, нещо в тяхното преживяване на отношенията причинява болка (пиша преживяване, защото тук не става въпрос само за това майката какво е направила, а как бебето го е преживяло за едни деца прегръдката е достатъчна да ги успокои, други изглежда се разстройват още повече от нея). тук не става въпрос за приписване на вина, за окепазяване и повярвайте ми, никой, ама никой не се интересува как ви е вързано шалчето, ако се интересува той не е терапевт, а просто е прочел нещо в списание паралели и се прави на велик. да и в нашата професия има некомпетентни хора, навсякъде ги има, не случайно има толкова теми в този форум посветени на въпроса добър педиатър в еди-кой си град, на ние не преставаме да ходим на педиатри нали? затова още в началото казах, че едно от нещата, с които мога да помогна е ако има нужда да помислим за човек, който е читав, който ще помогне, а няма да навреди.
зная, че е трудно да се говори за лични проблеми с непознати хора, с хора, които натоварваме с огромна власт (ние ги натоварваме, те нямат такава) с властта да ни излекуват по чудотворен начин или да ни разболеят по магичен начин. но реалността е доста по-прозаична и тя е, че нищо магично няма в тази работа, тя изисква време и усилия и, както във всяко друго начинание, внимателно избиране на партньор.
пп - хевън много ми хареса "после поомекнах с обектни отношения,", както вероятно се досещаш аз се разтапям от доста време. жалко, че си имала толкова кофти преживяване, аз имам късмет да съм сред хора, които поддържат не само интереса ми, но и доверието ми в метода и в ценностите на уважение и помагане. къде си сега, с какво се занимаваш?
-
но сега по същество - щатите са известни със свръхмедикализирането на децата, а и не само. според процента хора, които са на антидепресанти, депресията е по-скоро норма, отколкото патология. това, според мен е показател за отказа да се мисли за детето, семейството, за твърде голям страх от мисленето и за това колко добре печелят фармацевтичните компании. само да вметна - лекарства се предписват само от психиатри. естествено е, че когато детето няма проблем, родителите му нямат проблем, то просто няма проблем. вероятно учителката има проблем, но това е друга тема. или е същата - че има отказ от мислене - да седнат да поговорят с учителката, с родителите, за да видят откъде идва тази тревога, а не да превръщат социалния работник в полицай и да насаждат ужас у родителите и децата. това му се казва тормоз, чудя се как не си тръгнала да ги съдиш, елле, аз вероятно бих (това е другия национален спорт в щатите, нали така :). тъжно е това, което ти се е случило и то няма нищо общо с психотерапията или психоанализата, което е по-лошо няма нищо общо с грижата за детето.
Схемата вече ни е ясна - училище /с прилежащите психолози/ - психиатри - медикаменти... Няма мърдане! Нещата са заложени в закон, хората го спазват. Щом синът ми си изпуска химикала 6 пъти за деня, а нормата е 5, значи има отклонение. Кой точно преценя кое е норма и кое патология?? Според мен точно там е разковничето, което човърка и д-р Бърди.
Между другото, благодаря и на двама ви за отделеното време. Смятам всичко написано за много полезно!
-
като казваш, че е плакал от шума от ремонта (или не съм те разбрала?) се чудя дали правилно си мислим, че го е заболяло като е работено с машинката и затова прави такава асоциация или пък, че този тип шумове (при ремонта това би била бормашината, нали) просто го плашат? тоест не е проблема зъболекаря и болката, а страха от шума.
Няма значение какви са шумовете, от по високите децибели се страхува, дори и от по силна музика или звук от ТВ. Аз това си го обяснявам с ремонта, защото точно по това време, престана да спи навън за повече от 30 минути. Стряскаше се от всичко, у дома както се казва "не дишахме" за да спи. А зъболекарската машинка освен, че го дразни шума и боли, с това трудно ще се приборим мисля. Иначе детският дтоматолог е тази, която каза, че проблема е психологичен и че много е наплашен. Всъшност той си е така плашлив от всичко ново и неизвестно, до колкото разбрах това е нормално при децата. Опитвам се, да разказвам всеки ден, как ще протече деня, кой какво ще прави и виждам, че му вдъхвам спокойствие с това.
Благодаря за отделеното време.
-
Оттогава си мисля за всички дечица с "алергия към белтъка на кравето мляко", последната тенденция, които не помирисват нищо от тази хранителна група и продължават да се чешат ли, чешат... :(
И това бе първият повод да вляза и пиша в Бг форуми- в дир Бг, Алергийте при деца >> " АБКМ- едно по-различно мнение".
Това, което правят с новородените, с измислените "АБКМ", с произволното даване на ХА млека без нужда, с "диетите" по тип "без всичко млечно и цитрусови" ( "диети",които аз наричам "Бг Петкан")- това е връх.
Има един безскрупулен в София, дето светка с фенерчета и пише паспарту "лечения" с Фликосназе и Зиртек/ Аериус "посменно" с месеци... .
Всеки си има "тайнички" в леченията, и за състояния, ползва малко неортодоксални неща понякога, но винаги в рамките на патофизиологичната му логика и опит... това не е беда. Вбесявам се от логиките "успех на всяка цена"-често си казвам- "Боже, дано съм сполучил в оценката, но няма да опитвам с друго, а ще оставя нещата за няколко дена, за да преосмисля пак". И най-вече за сметка на дечицата. Как е възможно, да даваш с месеци Зиртек/Аериус, щом няма нито едно солидно доказателство, че това е работещо. Ами страничните ефекти? кое е по-важното? дете без странични ефекти, с един, два курса по 3-4-5 дена Зиртек, или с незнайни странични ефекти и 4 месеца антихистамини??
И с тези "мними" запеци" от недостатъчно хранене ( бебета)... когато по конгреси и срещи казваме на Англо-саксонците че главна причина за запек при бебета ( първото, но не единственото) е недостатъчното количество храна, скачат като "ужилени". Как е възможно да даваш соево мляко или Фризопеп на дете на 10 дена без да си сигурен ТОЧНО какво става?? Нямало "критерии" за Дг в толкова ранна възрaст. Добре, но пък има клинична оценка- има ли нужда детето НЕОТЛОЖНО от друго АМ, още по-малко да му махаш кърменето. Също и с дребната кръв в изпражненията на кърмени бебета, чийто майки хапват овесени ядки, или ядки- ами, има нишки кръв- изчезват след като се махната една, две храни, а не "всичко млечно и цитрусови". Като че ли Бг се е наял с цитрусови... .
Англо-саксонците извратиха Медицината толкова, колкото и Руснаците. С тази разлика че Англо-саксониците се "удавиха" в собствените си знания и опит, които явно не могат МИСЛОВНО и логично да асимилират. Нещо -като "чашата им преля", не успявайки да изпият. Второто важно е че, Англо-саксонците умишлено дълбоко извратиха доказателствената логика в Медицината. Тоест, начина, по който доказвате верността на нещата, които твърдите. И това стана умишлено, с цел насърчаване на клинични практики и лекарства, с комерсиална цел- вижте сега какво става с анти-липидемичните лекарства. толкова съм щастлив че нямаме такава "тема" в Педиатрията... . Буквално изтровиха населението на планетата с антилипидемични ( анти холистерол ) ЛС. Съмнявам се, дори един кардиолог да може да Ви каже нещо смислено по този въпрос... наскоро имаше огромно проучване сред жени с черен цвят на кожата, при които установиха 2 или 3 пъти по-високи средни стойности на холестерол, и ....2-3 пъти по-ниско ниво СС заболявания. Е, скриха това "под масата". Скриха "под масата" също обширни проучвания че, по-високото ниво холестерол предпазва от сепсис и тежки генерализирани инфекции, а и също- че умишлено ниските ( лекарствено) ниво на холестерол, е фактор за рак на дебелото черво. "Скътаха" също обширни наблюдения че, умерено пиещите концентриран алкохол, имат много ниски нива на холестерол, ако не злоупотребяват с храни, както и че умерената упостреба на сол и кафе са благотворни.
Всичко това от Англо-саксонците идва... техният абсурден начин на живот поражда болести и състояния, специфични само си за тях, но "продуциращи" протоколи за лечение, УНИВЕРСАЛНО налагащи се. И още по-страшното- съмняващият се в тези неща, бива автоматично "дамгосан" като "некомпетентен"- днес в Медицината властват фашизирани шайки и "групички". Тези трикове за "маргинализация" на всеки несъгласен с общия "консенсус", са с ясни корени от Фройд и шайката му. Не толкова факта, че става такова нещо, а по изкусните методи на психологична манипулация, пряко изхождащи от психоанализата и "психиатрията" на Фройд.
Докато Руската Медицина, така или иначе, ако разчита само на собствен потенциал, винаги ще си остане назадничава.
Балансът е трудно нещо- човек е склонен към крайности, колкото и вътрешно да се ражда "балансиран".
-
Страх - от шума, от болката от неизвестното. По-изявена емоционалност /да не казвам "свръх", че много мразя този термин/ и известна доза инат. Мисля, че това пречи на моя син да се довери на зъболекаря и да даде да му работи зъбите, въпреки търпението и добротата, които се проявяват отсреща. Опитахме разни неща, някои от които вие бяхте така добри да дадете като съвет тук във форума. Сега почиваме /вече няколко месеца/. Ще отидем пак - първо при същия, после може би при друг зъболекар. Всички деца се боят и се нуждаят от индивидуален подход, но явно нашите с Пердето са се запънали здравата :) Да са живи и здрави децата! Гледам вече да не драматизирам мното този проблем със зъбите и да не го преекспонирам. Дано се справим скоро! И ние и Пердето и нейния син.
-
Моят син е на 7год. вече, за първи път отиде на зъболекар това лято, тоест на 6 и половина. Изобщо не искаше да стъпи в зъболекарски кабинет. Лятото две от най близките му приятелчета тръгнаха на зъболекар, тогава каза, че и той иска и така без никакви проблеми му оправиха зъбките. Дори се наложи да му извадят два зъба, защото не паднаха сами, а новите растяха отзад. Успех, дано намерите решение.
-
Аз се боя да не се приплъзна много в теоретични разсъждения и да напълним темата с дискусии за смисъла на помагащите професии и парадигми, за сметка на практически полезни писания. Въпреки това, не мога да се сдържа. Постът на Elle22 ме смачка, просто ме разби. Психиатрията е имала репресивни функции в Съветска Русия (и в СССР) въобще, но сега виждам, че явлението с пълна сила пълзи на запад. Не казвам, че няма деца, които имат проблеми с реална нужда от адресиране. Но нещата са придобили характер на насилие и гротеска. Не знам дали на мястото на Еlle щях да имам куража да не сменя дължавата. Ужасно съжалявам за това, което се е случило, иска ми се да измисля нещо, което би помогнало, но ... :( уви.
Психоанализата и психодинамичните школи са много интересни обяснителни модели за функционирането на човешката психика. Не мисля, че става дума за свръхсексуализиране в тези теории, не и за секс в смисъла, който влагаме ежедневно. Човек трябва наистина да ги познава добре и да ги е учил внимателно, под ръководството на преподаватели, които дъблоко ги разбират, за да види колко мъдрост и смисленост има в тях. За съжаление, от добрите теории не винаги излизат добри практики и помагащите професии, основани на тези парадигми са идеална илюстрация за това, струва ми се. Още по-лошо, че вече тези професии съществуват като затворени общества, функциониращи и по-скоро ориентирани към служба на теорията и запазване на статуквото (целостта на професионалните групи), отколкото към въвличане на клиента в оказване на реална помощ. Това с пълна сила се отнася и за службите, работещи с деца, основана на "модерни" диагнози като сензорно-интегративна дисфункция, ADHD и прочее. Интересно ми е когато тази мода отмине, какъв ще бъде следващият обяснителен модел.
Еlena B, радвам се, че вярваш в това, което правиш и намираш смисъл в работата си. Малко неща са по-ужасни от това да не се чувстваш полезен. Сега живея в Брюксел и съм... да кажем, публикуван автор и журналист. В книгите ми (романи) има много психодинамика, аз дълбоко вярвам, че там й е мястото - в културата, не в практиката или поне не като основен стълб на практиката.
И пак нищо не мога да измисля по повод паниката от зъболекаря, значи :BangHead:
П.С. Докторе, иде ми да се гръмна заради двете седмици, в които давах ненужно Ксизал на сина ми
-
Моята майка пък получи инсулт от едни антидепресанти, на втората седмица от приема им. Не съм го казвала това тук досега, но понеже стана дума и за медикаментозно лечение. Много, ама много внимавайте какво ви предписват и дали наистина има нужда да го пиете!!!!
Предисторията на майка ми е банална. Пенсионирана жена отишла при личния си лекар и се оплакала от хиляда и едно неща – страх я е от всичко, спи лошо, подтисната е, вдига кръвно, когато се развълнува, хипохондричка е и защото е пенсионерка с много свободно време и няма за какво друго да мисли, като изключим времето, което и е заето да мрази правителството, общо взето това са и били симптомите.
Личният лекар казал, че тя е за психиатър с тези симптоми, които били натрупвани от години. Дал и направление за “добър” по неговите думи психиатър и майка ми толкова се зарадвала, че най-накрая и нейната психика и емоционалност ще си намерят майстора…Както и стана всъщност.
Доктор Иванова, доста възрастен психиатър, и казала, че е “оправила” много такива като нея и и предписала антидепресант само по описанието на майка ми. Той се пиел по схема и т.н. Още първата седмица тя започнала да се чувства още по-зле – треперела, гадело и се, боляло я главата силно, това го знам от нейни разкази по телефона. Втората седмица специалистката казала, че дозата се увеличава и тя трябва да издържи… Не знам колко и е бил акълът, но споменала даже, че някои хора посягали и на живота си…На майка ми само това и трябвало да започне да си внушава разни неща…Е, те хапчетата сами свършиха своето…Към края на втората седмица толкова била зле, че един ден просто говорът и изчезнал и след малко припаднала. После в болницата с бърза помощ – инсулт.
Слава богу, тя се оправи и няма поражения, сега е добре.
Никога, никога не бих отишла при такива специалисти!! Затова такова и беше отношението ми в първия пост.
Мами, никога, никога не позволявайте да тъпчат децата ви с такива неща! Защото никой не знае как ще реагира съответният организъм.
Но! Не оспорвам правото на други да опитват всичко с надеждата, че ще са по-добре. Сигурно не на всички им се случват такива нещастия.
-
Всичко което описва д-р Бърди и всички вие и не на последно място от патило, най ме е страх от лекарите във всичките им разновидности.
За това винаги се опитвам да съм запозната възможно най много за да мога да преценя и реша. не би трябвало да е така, но е грозен факт.
Днес говорих със стоматолога от първото и новооткрито лазерно дентално студио в Бургас. Във вторник имаме отново час при настоящият, но ако отново не се получи, ще посетим и нововъведението. Дано само не сгреша, на това се моля.
-
Позволих си да повторя историята си и в тази тема, провокирана от точно тези думи на Heaven:" ADHD, oppositional defiant disorder, сензорно-интегративна дисфункция и прочее, всички със същата практическа стойност както и "индигови деца", "кристални деца" и прочее... Реално всяко дете попада в някоя от тези категории и е обект на терапия. Дори не субект на терапия, просто обект. " Не сме ли виновни именно ние, родителите за това? Казвам го, защото докато търсехме информация от хората около нас, попадахме на изречения от рода : "Детето ми не е мързеливо, то просто има ADHD... То не е невъзпитано, има заболяване... Не че не му е интересно, болестта не му позволява да се концентрира... ". Непрекъснато се вторачваме в децата си, търсейки някакви свръхдарования и необичайности. Ние си го търсим, а предлагането не закъснява.
"Но! Не оспорвам правото на други да опитват всичко с надеждата, че ще са по-добре." Именно! Лекарствата винаги имат своите нежелани ефекти, до тях трябва да се прибягва само при доказана необходимост, не безразборно!
-
елле, аз си мисля, че преди лекарствата има други възможности за помощ, а и при този тип проблеми лекарствата сами по себе си биха имали в най-добрия случай временен ефект.
а това, за което говориш, че родителите се "наместват" в "диагнозата" на детето и тя им дава обяснение е добре познато за съжаление, както можеш и да се досетиш си има термин :) идентифицираният пациент - обикновено това означава, че някой в семейството или родителската двойка има някакъв проблем, но е по-добре да се води детето да му се помага, отколкото да се обърнем към себе си. като сме се заговорили за това, знаете ли колко е трудно, когато ти водят дете и ти казваш, "ами да то има трудности, но те ми изглеждат повече свързани с нещата, които споделяте, че се случват във вашия живот/отношенията с партньора и тн и може би по-ще е от полза да се поработи върху това, защото когато то се оправи и детето ще се оправи" . обикновено това е последния път когато виждаш както родителите, така и детето. или още по-странното е като кажеш на родител на дете, не на тийнейджър, че би искал да се видиш първо с него, да поговорите какво у детето го тревожи, пък после да се видиш и с детето и той е страшно изненадан и неразбира защо трябва и той да идва (често мисля, че си мислят, че просто искам да изкрънкам от тях пари за още една сесия). та както има всякакви професионалисти, така има и всякакви родители
пердето, на мен ми се смеят като кажа, че последния път не съм искала да споря с джи пи то си отново, щото ставаше дума за кандида, дето си я бях видяла, че я имаме и горе-долу знаех какво да правим, и че като ми се предпише нещо първо чета по нета какво пише за него и после евентуално го купувам. ужасно се вбесявам, че няма как да намеря човек на който да имам доверие и да понесе поне малко от тревожността и отговорността за детето ми (само що се отнася до лечението й, за другото ще се оправя). мислех да си купувам учебник по педиатрия, но това е друга тема.
-
Имам и аз един въпрос.
Сина ми е на 9г и от около една година получава силно главоболие от типа на мигрените. Повръща и състоянирто му се нормализира. Ходихме на очен лекар - зрението му е нормално, минахме през ЕЕГ - всичко е нормално, направихме и кръвна картина и урина - също всичко е нормално. Казахани да се консултираме с детски психолог. Освен д-р Ишкиева има ли друг в Бургас.
Незнаем вече какво да правим. Мисля да го заведа в София за да го прегледат там!
БЛАГОДАРЯ ВИ ПРЕДВАРИТЕЛНО!!!
-
ще питам за колега в бургас, а ако решите да го доведете в софия, можем да помислим за човек, да ви види.
вие мислите ли, че има основание за търсене на емоционални причини - има ли нещо, с което да свързвате започването на мигрените - сериозна промяна, събитие, което ви искача в ума; има ли други неща в поведението му, които ви тревожат? ако искате може да ми пишете и на лични, аз като имам инфо за колеги ще пиша. моля ви ако мислите, че минава доста време без да се свържа с вас, пишете ми отново, защото понякога влизам в състояние "бебешки мозък" и изключвам, не е незаинтересованост, надявам се разбирате :)
-
Имам и аз един въпрос.
Сина ми е на 9г и от около една година получава силно главоболие от типа на мигрените. Повръща и състоянирто му се нормализира. Ходихме на очен лекар - зрението му е нормално, минахме през ЕЕГ - всичко е нормално, направихме и кръвна картина и урина - също всичко е нормално. Казахани да се консултираме с детски психолог. Освен д-р Ишкиева има ли друг в Бургас.
Незнаем вече какво да правим. Мисля да го заведа в София за да го прегледат там!
БЛАГОДАРЯ ВИ ПРЕДВАРИТЕЛНО!!!
Трябва да направите скенер. Да помислите също за редица заболявания извън психологичните САМО, които могат да дадвт такава симптоматика!
Мисля, главоболие с "връх"- повръщане, е сериозен симптом за уточняване!
Моля незабавно да поискате скенер да се направи или МР.
-
ще питам за колега в бургас, а ако решите да го доведете в софия, можем да помислим за човек, да ви види.
вие мислите ли, че има основание за търсене на емоционални причини - има ли нещо, с което да свързвате започването на мигрените - сериозна промяна, събитие, което ви искача в ума; има ли други неща в поведението му, които ви тревожат? ако искате може да ми пишете и на лични, аз като имам инфо за колеги ще пиша. моля ви ако мислите, че минава доста време без да се свържа с вас, пишете ми отново, защото понякога влизам в състояние "бебешки мозък" и изключвам, не е незаинтересованост, надявам се разбирате :)
Не мога да кажа дали е това са симптоми, но по принцип е доста емоционален, силно привързан към майка си, малко повече отколкото трябва страхлив. Вечер често се буди и търси някого, дали сестра си или нас родителите, но трябва да легне в нечие легло. След това заспива точно за 30 сек и се успокоява.Като бебе имаше алергия към лактозата. Иначе е много актовен, злояд и много будно и умно дете!
-
д-р Бърди дали ще искат да направят скенер при "чисто" ЕЕГ, моят опит е, че отказват, но дано да имат читав джи-пи.
николай, много ми хареса будно, умно и злоядо дете :), това което описвате е дете, което изглежда тревожно, страхува се да е сам, раздялата му изглежда плашеща. това не е болест, не е слабост или провал на родителстването (от типа "майка му го е разглезила, защото много го гушка" или други подобни). питам се кога се появяват главоболията? дали не са свързани със ситуации, при които той трябва да се отдели или мисли, че това ще му се наложи. много често това е свързано с училище, но разбира се при всяко дете е индивидуално. когато спи сам се събужда заради кошмари, нощни страхове или просто се събужда и тогава търси компания?
искам да подчертая, че с това не оспорвам казаното е д-р Бърди, а мислим паралелно. мислех си, че ако решите да дойдете в софия, то би било за оценка, не за терапия, тъй като е немислимо да пътувате всяка седмица от бургас. та за оценка може би е добре да се помисли за детска клиника в медицинска академия, не зная дали там не могат да направят и скенер, не зная дали ако имате направление то важи за друг град, предполагам, че не. ще попитам за колеги в бургас, а пък ако не ви харесва идеята за медицинска академия мога да помисля за човек в софия, който да види детето за оценка.
-
ooххх, незнам вече!!
тревожа се толкова много. До сега го отдавах на тревогите му в училище, макар че е отличник, все пак малко или много се притеснява. Взех да си мисля, че аз самия ставам много взискателен баща. Дали всичко това е на психическа основа или има и физическо въздействие. незнам!!!
незнам и кога да отида в София. да изчакам лятото по време на ваканцията или да паля колата и да отсъства от училище още сега!!!
-
...не зная дали ако имате направление то важи за друг град, предполагам, че не.
Важи. Могат да си вземат направление от личния лекар.
Преди да отида с дъщеря си в Института по педиатрия в София, оттам ми казаха да взема направление за детето от педиатъра и. Доплащах само за мен като придружител.
От Варна сме.
-
николай, със сигурност да си мислиш, че на детето ти му има нещо е ужасяващо преживяване, ако става въпрос за изследванията "на тялото", тоест търсенето на възможна медицинска причина, д-р бърди ще те консултира по-добре, но аз бих казала, че по-добре по-рано, отколкото по-късно, но пак казвам, това е област на д-ра. що се отнася до срещата с психолог - вие най-добре си познавате детето, ако мислите, че става по-зле, ако вие ставате по-тревожни за него, заведето го сега, ще се забързам с предложение на колега в бургас, нищо не пречи сега да го види човек в бургас, пък ако не ви хареса, не ви вдъхне доверие да го види някой в софия по-нататък.
дайде да видим дали има медицинска причина първо.
а като казваш тревоги в училище, какво имаш предвид?
-
Извинете, че се намесвам, само да кажа, че д-р Ишкиева е невролог, не психолог.
Аз съм от Бургас и съм водила дъщеря си при нея, но по друг повод.
Николай, моята кума имаше подобни проблеми със сина си - много плашлив, страх го е от тъмното, страх го е да спи сам, да стои сам и от сорта. Нямаше главоболия с повръщане, но останалото е почти същото. Тя води детето на психолог в Бургас и беше доволна. Мога да попитам за име и координати, ако искате.
Колкото до физиологичната част, послушайте д-р Бърди. Той е чудесен педиатър и съветите и насоките му са винаги на място и много полезни. Човекът си разбира от работата.
-
д-р Бърди дали ще искат да направят скенер при "чисто" ЕЕГ, моят опит е, че отказват, но дано да имат читав джи-пи.
прощавай за невежеството ми, но какво общо има чистото ЕЕГ с вероятността за находки от образната диагностика?
-
джам, само, че моят опит с джи питата показва, че се скъпят на направления за скенер. не казвам, че има връзка
-
Един скенер без направление е 240 лв, с направление доплащаш нещо, мисля около 100 лева, но ен съм сигурна колко е доплащането.
nikolai_d13 моето дете е същото като вашето, на 5 годинки е. Стархува се от тъмното, заспива в моето легло гушнал мен. Понякога като се събуди от лош сън иска да бъде гушкан от мен и т.н. Не ходим на училище, а на градина. Принцпино си е е страхлив и определено новото или неизвестното го плаши.
Моят съвет е първо да изключите физиологочен проблем и след това да решите къде да водите детето на психолог. И тъй като ги знам отлично джилитата в Бургас, настоявай, ама много настоявай за скенер.
-
Проблемът изобщо обсъждан ли е с педиатъра на детето? Не ми се вярва някой да пренебрегне често проявяващо се силно главоболие, последвано от повръщане, при дете на тази възраст. Обсъдете го с педиатър и нека той да реши с какъв специалист следва да се конлултирате и какви изследвания да се направят на първо време.
-
ooххх, незнам вече!!
тревожа се толкова много. До сега го отдавах на тревогите му в училище, макар че е отличник, все пак малко или много се притеснява. Взех да си мисля, че аз самия ставам много взискателен баща. Дали всичко това е на психическа основа или има и физическо въздействие. незнам!!!
незнам и кога да отида в София. да изчакам лятото по време на ваканцията или да паля колата и да отсъства от училище още сега!!!
Нужни изследвания по ред:
* общо педиатрично изследване и измерване на кръвно налягане. Плюс неврологичен статус.
* консулт с очен лекар с ОСОБЕНО внимание на следните неща- зрителни прериметри и очно дъно.
* Скенер или магнитна томография.
Имайте пред вид възможността също за съдови аномалии ( главен мозък), можещи да дадат подобна симптоматика.
Особено спешно е педиатричната оценка и очният лекар- ако при очният лекар не се направят СПЕЦИАЛНО и внимателно И двете неща, за които Ви писах- нямате всъщност достоверно очно изследване!
-
Един скенер без направление е 240 лв, с направление доплащаш нещо, мисля около 100 лева, но ен съм сигурна колко е доплащането.
ЯМР без направление по ценоразпис, но с направление само срещу потребителска такса, освен ако доктора не измисли от него си друго доплащане.
Направление за ЯРМ издава невролога, а здравната каса го одобрява. Одобрението отнема до месец, според зависи кога заседава комисия и колко е спешно.
-
да си допълня поста:
Скенер има възможност да назначава и личния лекар, само че избягват да го правят или направо в масовия случай казват, че не могат да издадат направление - пазят се касата да не реши, че е неправомерно и да ги глоби, простират се само до ренгенова снимка.
Така, че скенер или ЯРМ - направление при специалист /като за ЯРМ както писах по-горе, издаденото направление трябва да бъде одобрено от комисия в здравната каса/.
-
БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ КОИТО МИ ПИСАХА И ДАДОХА СЪВЕТ ИЛИ МНЕНИЕ!
БЛАГОДАРЯ!
Вече минахме през очен кабинет и от прегледа няма нищо плашещо. Налягането и очните дъна са перфектни, няма проблеми и със самото зрение. Преди 2 дена направихме кръвна картина и урина - пак всички изследвания са в нормата.Следим му кръвното налягане. когато е без болки е около100/65, а когато е с криза е 110/80.Знам, че децата не са като възрастните и имат по ниско кръвно налягане, но самия аз незнам колко е нормалното при тях.
И според мен вече причината е чисто психологическа, но няма да изключа да направя скенер и ЯМР.
Ще бъда много благодарен и ако ми дадете имената и координатите на специалист първо в Бургас, а ако се наложи по- нататък и в София.
Тревогите в училище са свързани изцяло с самото учение - поне така предполагам - уроци, оценки, съученици. Забравих да кажа, че ние сменихме училището, но кризите си ги имаше и преди това.
Направих един "групов" отговор, позволих си да отговоря на всички наведнъж, но ще ме извините, нали?!
-
Зрителни периметри?? от очният преглед? са нормални??
-
да, всичко е нормално!
-
Помислете и за това как детето ще понесе изследването. Вие го познавате най-добре, трябва да му обясните и да го успокоите. На мен това ми се изглежда много по-трудно, отколкото бумащините около него. Говорете със специалиста предварително и обсъдете кой ще е по-добрия вариант - КАТ или МРТ. Дали ще се наложи и анестезиолог да помага?!
П.П. В "Св.Марина" Варна имат много добра апаратура и специалисти, поне за мен е по-добрия вариант, все пак и времето не е за подценяване.
-
Здравейте,имам син на 1,2м който от малък е много подвижен отдавна ходи дори се опитва да тича,но има някой неща които започват да ме притесняват.
-заспива много трудно преспиваме се около 1час
-през ноща е неспокоен често се буди
-не си изяжда всичко,яде с голям зор
-не се спира за секунда,постоянно иска нео забранено или да го гониш
-не се заиграва самостоятелно с абсолютно нищо ,даже и да му покажеш пак не го прави
-доста често когато не стане на неговото започва рев който не спира дълго време ако не го вземеш на ръце.
-когато сме на гости изобщо става ад всички шкафове се отварят всичко се пипа и т.н.
Много моля ако някой може да ме посъветва какво да правя да сподели,даже и определени материали и подходи за действие/търсих но почти без успех/
хомеопатия в случая уместна ли е?
Ще съм благодарна ако има мнения по въпросите ми.
-
Ани, не виждам нищо от това което си написала да не е валидно за 90% от децата на 1г. :wink:
-
здравейте Ани, мисля си какъв подход ще изберете към детето зависи до голяма степен от това как мислите за нещата, които ви тревожат. ако мислите, че те са свързани с тялото и физиологията на детето (хормони, развитие на мозъка, други био-химични процеси) тогава вероятно ще се насочите към лекари или хомеопати (в зависимост от това какво мислите за това доколко хомеопатията помага, например).
ако си мислим за психиката на детето и за отношенията ви:
от описанието ви си мисля, че можем да видим две основни теми в притесненията ви - дали детето ми не става твърде "зависимо" от мен и дали детето ми не е твърде "палаво/непослушно/тревожно и онази омразна думичка "хиперактивно"?
защо казвам, че изглежда се притеснявате, че той е твърде зависим от вас - заради притесненията, че заспива трудно, често се буди, когато е разстроен иска да бъде гушнат.
по повод "проблемите със спането" - те са проблеми предимно за нас възрастните, ако детето не показва знаци, че не си доспива - уморено, раздразнително, поспаливо през времето, когато не се предполага да спи, то няма проблем със спането си. разбираемо е, обаче, как за вас това е проблем. наскоро открих книга, която може би ще ви е от полза - the no-cry sleep solution, elizabeth pantley, изд. McGraw-Hill - има доста практически препоръки около заспиването и събужданията през нощта. основното, което ми харесва в тази книга е развенчавеното на митовете, че "добрите деца" си лягат и веднага заспиват и не се събуждат докато родителите им не си изпият кафето сутринта. изследванията показват, че огромно количество от децата биха попаднали в графата "проблеми със съня" (мисля процента беше над 80) и съответно следва въпроса можем ли въобще да говорим за проблеми със съня при това положение. не е ли проблем по-скоро наложеното очакване за бързо заспиване и не-събуждане през нощта? ако, обаче, смятате че той не спи достатъчно време, това е друг въпрос.
лично аз си мисля, че това, което описвате е нормално поведение за дете на годинка и малко - да иска да е постоянно с мама, да става тревожно когато не е (около заспиването и през нощта) и да търси утеха в ръцете й когато е разстроен (дори да изглежда като инат или борба за власт плаченето когато "не стане на неговото", това също е в емоционални термини разтройващо за детето и затова той изглежда освен ядосан и тъжен). отново стигаме до идеята, че често има очакване към децата да са самостоятелни от твърде рано (спят в отделни стаи, успокояват се сами като плачат и др. практики за отглеждане на "самостоятелни деца"), опитът и знанията ни от изследавния показват, че тъкмо деца на които им се отговаря на емоционалните нужди (например, отделя се време, докато заспят, гушкани са винаги когато имат нужда от успокоение, не са оставяни да плачат) порастват самостоятелни и уверени възрастни. тоест питам се доколко вашите притеснения не са провокирани от очаквания от страна на външни хора - роднини, приятели, книги, предавания. или просто понякога родителстването е твърде изтощително и бихте искали малко отдих и възможност да изгледате един филм вечерта без преди това да водите битка?
по повод активността му и поведенията, които описвате - мислех си, че изглежда описвате будно и любопитно дете, поведенията, които описвате са напълно нормални за възрастта му, заради това, например, когато имаме деца на тази възраст обезопасяваме мебелите и слагаме детски ключалки на шкафовете, защото за тях няма нищо по-интересно от това да се заровят в шкафа или да изпразнят рафтовете на библиотеката или ... сигурна съм, че сте опитвали да отиде на гости и да му носите играчки, но те не са толкова интересни, колкото новото съкровище, което представляват непознатите шкафе с всичките им тайни.
изглежда ми, че описвате дете, за което е важно да прави нещата само, не зная как се храните, но дали бихте била склонна да го оставяте да се храни сам, заедно с вас, докато цялото семейство се храни - в началото отнема повече време и търпение, създава малко мръсотия, защото голяма част от храната бива хвърляна на пода, но е много приятно и отнема нуждата от борби, изреждане на родословното дърво или други подобни стратегии. ето един сайт с информация http://www.babyledweaning.com/
по същия начин изглежда играта също се е превърнала в борба, в неща, които са забранени и затова много привлекателни. разбира се, че за него е по-интересно да си общува с вас (дори това да е негативно общуване) вместо да си играе сам. ето един сайт, който намерих по повод играта, мисля, че е полезна отправна точка, пък и е кратичък http://www.lianalowenstein.com/articleParent_led_play.pdf
давам си сметка, че нещата, които пиша са доста общи, но това мога да кажа въз основа на описанието ви. моля, не мислете, че по какъвто и да е начин казвам, че не родителствате добре или това, което досега сте правили е "неправилно", съвсем не.
-
ani2626, ние сме мъъничко по-големи от вас! Но почти всичко изброено се отнася и за нас. Разликата е, че ние проходихме на 1г и 1м, но пък преди това беше закачен за моя пръст, за да ходи :wink:, т.е не е спирал за секунда на едно място 8)
Та мнението ми е - като станат на около 18г, се надявам много от тези неща да са ги израстнали :lol:
Здраве, любов и здрави нерви е решението :lol:
-
Е просто сте страхотни БЛАГОДАРЯ ВИ.Като се замисля е точно така както описвате ,явно в мен е проблема просто вече нямам сили ,ще чакам да стане на 18г и тогава ще живея спокойно.Той наистина спи доста часове с едно-две пробуждания,и понеже се гледаме сами ,явно наистина се е вкопчил в мен.Като бях малка си спомням ,че тичах боса в снега по чорапи да преследвам майка ми когато отива до магазина за да не ме изостави.Дано да не е като мен-СТРАХЛИВ :balk_145:А за игрите май е от времето не излизаме много навън и аз и той още повече изперкваме.
Много ви благодаря помогнахте ми рано сутрин да се заредя с нови сили. :wave:
-
Следя темата и отдавна се чудя дали да не се включа с въпрос...
Става въпрос за племенника ми - четири годишен, но със същите "проблеми" като сина на ani2626. Ж
-заспива много трудно преспиваме се около 1час
-през ноща е неспокоен често се буди
-не си изяжда всичко,яде с голям зор
-не се спира за секунда,постоянно иска нео забранено или да го гониш
-не се заиграва самостоятелно с абсолютно нищо ,даже и да му покажеш пак не го прави
-доста често когато не стане на неговото започва рев който не спира дълго време ако не го вземеш на ръце.
-когато сме на гости изобщо става ад всички шкафове се отварят всичко се пипа и т.н.
В допълнение уж отказал се от пелени, отказва да ползва тоалетната, върши всичко в гащите. Уж няма физиологичен проблем, но нямал. и психологически (по думи на майката и бабата).
Постоянно трябва да е център не на вниманието, а на вселената.
Няма начин дете да се заиграе с нещо и той да не го вземе. Това е съпроводено с блъскане, удряне и т.н.
Голям проблем е и храненето, абсолютно отказва да се храни сам. отказва да яде много неща, може с дни (да не кажа седмици) да кара на препечени филии и макарони, естествено уж притеснените роднини не вземат никакви мерки. От там има почти постоянен запек и редовен прием на разхлабителни.
Не ходи на детска градина, гледат го бабите през работно време, но не спира да им се налага...
Елена, ако може мнение по въпроса. Благодаря :)
-
Адито, без да съм компетентна си мисля, че детето трябва да посещава ДГ.
Ние бяхме същите, има подобрение и то голямо. Храни се сам и не иска вече никой да го храни, до преди година беше обратното. Агресивен е когато го провокират, не като преди, щом не става на неговото. Все още съм притеснена, когато проявява агресия, но тази агресия, която видимо няма причина.
-
ани, да гледаш дете е прекрасно но много трудоемко занимание, да гледаш дете сам е почти геройство, съвсем разбираемо е да си накрая на силите си и енергията на детето да ти изглежда твърде много. единственото, което мога да кажа е който ти предложи помощ за каквото и да е - приемай. защото често забравяме, че е добре да се грижим и за себе си. а като стане на година и 8 месеца ще има други неща, които ще те тревожат, мисля, това никога не свършва. но пък да се надяваме, че и ние ще сме още тук за подкрепа.
адито - мисля, че това, което описваш е дете, което е доста тревожно, като това се изразява в нуждата му да контролира всичко и всички около себе си. настояването да не се изхожда в тоалетната (макар да съм сигурна, че знае, че там би трябвало да го прави) е типичен пример за това, както и храненето. често децата минават през периоди на ядене само на определени храни, но това, което ти описваш ми звучи да е друго - малко като демонстрация на това, че само той може да реши какво и кога да яде.
имам нужда от повече информация около историята надетето и семейството, за да съм по-конкретна, но ми се струва, че би било добре да се консултира с колега. от друга страна майката и бабата изглежда нямат преживяването, че детето има проблем (или те с него) ако това е така - нищо не можеш да направиш, освен да ги оставиш да го гледат както намерят за добре. ако хипотезата ми е вярна, обаче, този тип контролиращо тревожно поведение има тенденцията да се задълбочава с времето. това не е заплаха или опит да внеса допълнително притеснение, надявам се разбираш.
предложението на пердето можем да го мислим и като "детето има нужда от граници" - от ясни правила какво може и какво не да прави, върху какви неща има контрол (собственото си тяло, играчките си, поне отчасти емоциите си) до каква степен то контролира какво се случва и къде са родителите му. отново правя уговорката, че не зная достатъчно за семейството, но предполагам, че говорим за начин на отглеждане, който е или доста позволяващ - истински няма правила, няма не-позволени неща, ако детето направи нещо, което не бива няма ясни последствия от това (те са веднъж много тежки - каране, сърдене, веднъж никакви) или обратното всичко е забранено и следователно правилата губят смисъла си. вероятно също и за родителите (или поне майката и бабата, които ти споменаваш) е трудно да се доверят, че детето може само да прави неща (да се храни сам, например) - тоест и у тях има тревога около отглеждането му. и така се завихря един порочен кръг, тревожни родители, дете, което не може да се справи със собствените си емоции, търси помощ от родителите си, които не могат да му я предоставят поради собствената си тревога, в следствие детето "отиграва" по начините, които ти описваш.
давам си сметка, че вероятно звуча доста абстрактно, но наистина мисля, че предвид възрастта на детето е добре да се консултира с психолог - не защото има психична болест, а за да се потърси начин за по-добро справяне с нещата, които го тревожат. може да се окаже, че ако родителите или единият от тях тръгне на терапия, защото тя/той има проблем с удържането на детето си или в отношенията с партньора си, който, разбира се, се отразява и на детето, това би помогнало.
та в кратце, мисля, че в този случай е добре семейството да се консултира с колега.
-
Елена,благодаря ви много за отделеното време и за изказванията ви.Всъщност всичко което казвате е точно така.Но вие споменахте една дума-Хиперактивност от която наистина се страхувам,защото моя приятелка има дете на което поставиха такава диагноза Хиперактивност и свръхвъзбудимост.Естествено всички деца са различни малко завиждам на тези около нас които са по кротки и се заиграват.Но най-важното е всички да са живи и здрави.От сърце го пожелавам.Приятна вечер.
-
Ани, не случайно я споменах, защото знам, че това е кошмарът на всеки родител, малко по-нагоре в темата мисля елле (дано не бъркам) разказа ужасяваща лична история. проблемът с хиперактивността е, че този етикет се поставя твърде безразборно и твърде често - вместо да помислим заедно с детето и родителите, казваме е то е хиперактивно ето едни лекарства, ще се успокои от тях.
на година е два месеца да се говори за хиперактивност, особено при поведенията, които ти описваш би било престъпно. между другото четох едно изследване, че половин час игра с детето на ден има ефекта на ниски дози от групата лекарства, които се предписват на децата с хиперактивност.
ще се радвам ако пишеш пак. успех
-
По нашия случай, за съжаление няма да има как да помогна... Не искат и да чуят за проблем. За детска градина говоря от как забелязах, че може да има нещо нередно в общуването, но са изцяло против, успокоява ме факта, че от 5 години е задължително. Опитват се да ме убедят, че е много лошо за детето, включително и за моето. Колко добре би било да ги гледат те, но не бих допуснала да ми я гледат хора, които не успяват с месеци да разберат защо не е редно бебе да играе с найлонови торбички... но това е друга тема :)
Абсурд е да ги накарам да отидат при психолог, трябваха ми 3 години, да ги убедя да заведат баткото на логопед... Бясна съм, че трябва да оставя детето в това положение, а той е изключително интелигентен. Замислям се, че може и от там да идват нещата, намерил им е май слабите места и прави каквото си поиска... Колкото до границите, при него няма. Поне съпруга ми е на моето мнение и не пропуска да им покаже всеки един конкретен случай. Дано да разберат преди да е станало прекалено късно...
Извинете за дългия пост, но се боря с тези хора 8 години вече, първо беше баткото с подобно поведение, роди се малкия и започна всичко от начало...
Много ви благодаря и на двете! :balk_81:
-
нищо не можеш да направиш, за добро или лошо всеки сам решава как да гледа детето си. дори бих казала, че ако не ги "натискаш" вероятността да споделят ако имат проблем е по-голяма. дано да могат да потърсят помощ ако имат нуждат от нея.
-
благодаря отново на всички!
А за ХИПЕРАКТИВНОСТТА - май това е "болестта" на най-новото поколение! Имам чувството, че повечето деца са вече с такава "диагноза". Може това да е от света в който живеем, времето което е около нас. Забързано и на високи обороти. Ами ако трябва да са такива за да могат да оцелеят?!
-
Децата изглеждат "хиперактивни", понеже прекарват по-голямата част от живота си в рамките на четири стени. Едно време като играехме навън през всяка свободна минута, вероятно сме били и доста по-"активни" :wink:.
-
именно, света се промени, начина на отглеждане на децата се промени! На нас и на нашите родители сякаш беше по лесно.
-
мисля, че хиперактивност е етикет, който показва отказ от това да поседим и да помислим какво става в главата на това дете и в това семейство. по-лесно е да кажем то е хиперактивно, навремето това биха били "непослушните" деца.
-
Аз никога не съм смятала детето си за хиперактивно, но обществото, в което живеем, явно го смята.
-
елле, твоята история е много плашеща и само показва вредите от липсата на желание да се говори и помисли и бързането с диагностицирането и етикирането на децата. и следващата стъпка - даване на лекарства, които не са необходими и, които нанасят дълготрайни поражения. тъжно и от гледна точка на родител - ужасяващо.
-
Здравейте. Понеже не намерих отговор на въпросите си в другите теми, ще се обърна и към вас. Става въпрос за по- мъничката близначка. Имаме голям проблем с храненето. В момента в който й предложа шишето /храним се от първия месец с АМ/ тя започва да плаче, върти главичка, скрибуца. Давам залагалката и мигом я лапва, задъвква я, и си мърмори изпод нея. Не знам как усеща, но със затворени очи разбира кога давам залъгалка, кога шише. И не иска да яде от шишето. Вече уморена, в просъница яде, но това не е нормално. Много ми е мъчно, не мога да се справя. Чудя се вече какво ли съм й направила. Това е вече повече от месец. Беше малко болна и тогава съвсем й се загуби апетита, и сега когато вече не е на лекарства пак си плаче и пак не яде. Вече когато дойде време за хранене и я сложа в обичайната поза започва да плаче, още преди да съм й дала храната.
Решила съм да я захраня набързо, защото това шише я плаши явно.
Имам си няколко теории, но не и начини за справяне. Първо- мисля си че съм я изгорила някога и сега не иска да яде. Второ- понеже сестра й е по- глезлива, та я нося по- често на ръце- чудя се да не е някаква ревност. От утре съм решила да й отделям специално внимание само за нея през деня, макар да ми е трудно самичка. Не знам дали е рано да се говори за психолог на тази им крехка възраст /3м/, но се надявам да ми помогнете.
-
kotaranata, като майка на близнаци мога да ти кажа, до към петия, шестия месец, те са на различни планети, бе човек! За каква ревност си втълпяваш? То досега е свикнало всичко да дели в утробата, та ревност е много силно казано и изобщо не си го слагай и това на главата да го мислиш.
По това време дъщеря ми започна да се дразни от обичайните пози за хранене. Тя е много любознателно и наблюдателно дете и се ядосваше когато я обърнех към мен да я кърмя. Тоест загърбвах я към по-интересния свят. Може при вас да се случва нещо подобно.
Другият вариант, който ми идва на ум е по-скоро технически. Пробвай с различни биберони, може този да я изморява и да не й се яде, ако пуска бавно, или пък да я дави.
-
котараната, сигурно си пробвала различни биберони, ако не си, опитай, зная, че дават и чаши на бебета (дори и новородени), които отказват шишето - те не пият от чашата, но лочат млякото, или пък ги хранят със спринцовки. това е по "техническата" част.
изникват ми няколко въпроса - как ги храниш - на определени часове или на поискване? питам се дали нейното време за хранене не се различава от това на близначката й? може би има преживявяането, че чака твърде дълго и това превръща бутилката в нещо лошо - по подобие на яда, който изпитваме, когато чакаме някой, който много искаме да видим, който много ни липсва, но много по-интензивно като преживяване.
на кого даваш шишето първо? опитвала ли си да я храниш само нея, когато сестра й не е в стаята?
дали се държи по същия начин ако някой друг й дава шишето?
как беше кърменето с нея?
колко време след въвеждането на шишето започнаха да се случват тези неща?
аз си мисля, че е много възможно да има реакция на ревност, да те са бебета на три месеца, да преживяли са целия си живот заедно и точно заради това, е много възможно да преживяват ревността много по-болезнено. различните двойки близнаци реагират по различен начин. има изследвания, в които се наблюдават близнаци в утробата с ултра-звук и може да се види как понякога са отявлено ядосани един на друг, или единият се държи по-гневно с другия или пък са много нежни и игриви, та и близнаците са хора, и те са различни и мисля с пълно основание можем да обмисляме ревността като играеща роля тук. още повече, че ти най-добре си ги познаваш имаш най-добра връзка с тях и щом като това ти е хрумнало на теб, вероятно е съвсем актуално. ти сама казваш, че помежду си те са различни - сестра й изглежда по-способна да изразява недоволството и нуждите си, тя е "по-ревлива", а другата близначка е по-тиха, но пък това се отразява на възможността й да приема храна от теб. (не защото ти си ужасна майка, в никакъв случай, тук говорим за психиката на три месечно бебе, която прави трудно съвместяването на преживяването, че ти не винаги си на разположение (никой не е винаги на разположение, отново това не е упрек към теб) и на приемането на добри неща от теб - храна, прегръдки и тн). веротно е тя с възрастта да стане по-способна да приема храна, особено ако ти продължаваш да майчинстваш над нея с разбиране, грижа и любов. мисля, че опасността е тревогите ти около храненето да станат централни в отношенията ви, като по този начин това напрежение между вас се пренесе и във времето за игра, гушкане, в говоренето ви. зная, че е трудно, но опитай се да държиш в главата си това, че има и други неща в отношенията ви и това би помогнало на бебето да си създаде образ за теб, който е много по-богат от тревожната майка,която се опитва да дава храна, която бебето не иска.
надявам се тези ми мисли са полезни, а не внасят още повече тревога, не това ми е целта.
-
kotaranata, при една от моите близначки имаше същия проблем.
Консултирах се тук с момичетата и доктора, сменях биберони, на своя глава и мляко, но просто детето не ядеше.
Наддаде само 100 г през третия месец. Тогава д.р Масларски ми каза да не се вторачвам толкова, било от жегата /беше месец август/.
Аз имам съмнения, че може да съм й предала мои притеснения, тъй като тогава имаше съмнения, че може да е болна, които се отхвърлиха впоследствие чрез изследвания.
Както и да е, просто въпреки нежеланието ми се принудих да я захраня още четвъртия месец и темповете на качване на килограми се нормализираха.
Това беше при нас, не знам при вас как ще е.
Само да допълня, като майка на близнаци, подкрепям Вера, че на тази възраст няма ревност.
-
Само да допълня, като майка на близнаци, подкрепям Вера, че на тази възраст няма ревност.
И аз подкрепям това.
-
аз си мисля, че е много възможно да има реакция на ревност, да те са бебета на три месеца, да преживяли са целия си живот заедно и точно заради това, е много възможно да преживяват ревността много по-болезнено.
досега се отнасях с респект към написаното от теб, все пак казваш, че си специалист по психология, но след горния цитат, почвам сериозно да се замислям.
прощавай, ама що за глупости?
останалите ще помоля - темата за кърмене и хранене на бебета е друга. не е тази тук.
-
Много ви благодаря за отговорите, бях се отчаяла че няма да получа каквато и да е било реакция.
Не искам да създавам излишни спорове, още повече че наистина темата по скоро е за начина на хранене, за това ще приложа линк където ще съм благодарна да продължите със съветите, защото явно нещо не правя както трябва. Ето тук (http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=47307.0) ще продължа с обясненията.
Наистина съм ви признателна за споделения опит.
-
не е възможно да се обсъжда поведението и преживяването на едно дете на три месеца без да се говори за хранене и кърмене, независимо дали джам ме уважава или не, не мисля, че това излиза от темата на разговор.
-
Простете, в рамката на този разговор, Вие поддържате тезата че? нещо не разбрах, какво точно поддържате Вие като мнение... .
-
ако въпросът е към мен - поддържам като мнение, че не можем да изключим темата за храненето от тази за поведението и емоционалния живот на бебето, далеч след третия месец. също така казвам, че имам много въпроси, които мисля, са свързани и могат да помогнат разбирането на бебето, част от които съм написала в поста. също така предизвиках известно недоволство с потвърждението на преживяването на майката, че може да става дума за ревност между двете бебета. зная, че са малки, зная също, че не става въпрос за ревността като сравнително диференцирана емоция при възрастния, но при всички бебета, дори и при близнаците е възможно да има такава емоция. казвам също, че изглежда двете бебета имат коренно различни начини да изразяват нуждите си - едното чрез активно привличане на внимание и огласяване на недоволството/нуждата си, другото чрез (изглежда) отказ от храна. това е наблюдение, не е "диагноза" (аз не поставям такива). надявам се това е по-ясно
-
Простете, в рамката на този разговор, Вие поддържате тезата че? нещо не разбрах, какво точно поддържате Вие като мнение... .
поддържа тезата, че при 3 месечни бебета е възможна емоция от тип "ревност". нещо повече, че емоции от рода на гняв и радост се проявяват още вътреутробно.
-
"Ревността" предполага определена степен на интелектуално развитие, нали?
Ето пример- детето на 2-3 годинки може да ревнува бебето и да удря например майката, или бебето, ако майката целува или гушка бебето.
Но бебето по какъв начин изразява "ревност" към по-голямото братче? плаче? или? то друго на тази възраст едва ли може да прави. По мои наблюдения, при повечето деца, ако майката гушка по-голямото детенце, бебетата ( до около 10-11м) обикновено или са безразлични, или се смеят. Това на мен ми е трудно да го интерпретирам като "ревност".
Да има ревност между две малки бебета за храна, грижи и т.н. , аз лично смятам за невъзможно поне до определена възраст... . Или поне не в смисъла на тази дума.
-
а защо това е учудващо? че човек има емоционален живот като бебе? можеш да прочетеш (ако искаш разбира се) един автор Alessandra Piontelli, нейно е изследването, което цитирах - наблюдение с видеозон на двойки близнаци по време на бременността и две години след това, удивително е колко всъщност богат е емоционалният живот на бебетата. или по-скоро удивителното е колко ние ги подценяваме, като ги свеждаме до безпсихичен организъм, който яде, спи и пълни памперсите. разбира се, че това не означава, че бебето, човека не се развива, означава само, че психичният живот не е нещо, което се случва "от нищото", когато детето стане "достатъчно голямо" (кога е това?).
-
Изобщо не казвам това.
От друга страна, някой с видеозон може да запише просто различни движения и гримаси в отговор на външни стимули.
От там и после- всеки може да си дава каквато иска интерпретация на тези движения, но за съжаление нищо не може да докаже обективно, просто защото кръщава всичко видяно както му е удобно- за Вас опънато краче вътреутробно, може да е признак на "радост". За мен- на "тъга". Кой знае къде е истината? има ли критерии за това "какво-какво е"?? на база обективни неща? няма. Всеки си говори неща, които са му удобни. И пише "дисертация" по "въпросите", и качва йерархията. След това- почва да взема повече пари, да се взема насериозно, и да налага мнение на всички останали- от позиция на "опита" му. След това, създава "школа" на базата на опитите му с "вътреутробните движения". И всички започват да охкат и ахкат. Докато един ден някой не излезе и не каже, " Абе, какво става тук?" с риск да бъде тотално оплют.
Тоест, класическият път на човечеството към знанието на принципа- "опит-грешка".
-
Без да искам да заемам страна и да давам оценка, т. като образованието ми е в съвсем друга посока от това на коментиращите по- долу, ще ми се да се до уточня. Аз не говоря за "ревност" в онзи смисъл, който повечето хора разбират, а по- скоро за някакво негодувание че Пламенка не е гушкана достатъчно. Не говоря за ревност между двете, а че "ревнува" мен, за дето не й отделям цялото си внимание, независимо дали гледам сестра й, или мия чинии, или си почивам. Сега като прочитам всичко написано от мен по въпроса, все повече ми се струва че малката просто иска внимание, и недоволства че съм я оставила да се храни сама, а аз се занимавам с друго. Само да допълня че днес следобедното сокче на Пламенка беше погълнато мигновено, в това време Искра спеше и аз извадих плодовото пюре- ами не знам, обаче детето си отваряше устата и си излапа предложеното количество. Може и да е скок в развитието и вече да е станала готова за лъжичката, но може и да е защото е самичка и й се обръща внимание само на нея.
Пак казвам, аз съм юрист и това ми е първият досег с бебета и хранене, нямам си баби наблизо да дават "акъл", просто изказвам съмнения които се загнездват у мен чрез наблюдение. И търся някакво решение на проблема с яденето. Защото това всъщност е проблема- че детето не яде достатъчно и всяко ядене е придружено с плач.
-
На мен само не ми стана ясно, защо е започнато захранване, при положение че имате проблем с млякото? И защо сокчета? Пък после д-р Бърди да помага...
-
Моля да не давате сочкета и пюрета от толкова малка възраст....
-
"Сега като прочитам всичко написано от мен по въпроса, все повече ми се струва че малката просто иска внимание, и недоволства че съм я оставила да се храни сама, а аз се занимавам с друго."
Аз ей това не го разбрах?
Модераторите, извинете, ако преценете ми преместете поста. :D
Котарана, в предния си пост ти казах и смятам че в тази възраст не са съзрели да изпитват ревност. Достатъчно са ти другите грижи и самообвинения, че не можеш да се разкъсаш на две в една секунда, че да се товариш и с това.
Ако има недоволство, то предполагам е, че детето е вече "по-алчно" за внимание, за твоето лице и грижи. Но ревност категорично - не. При нас може би се появи около 2 г, осъзната ревност.
За вътреутробните преживявания можем само да гадаем, но и мен да ме сръга някой и да ме бутне и аз бих се ядосала.
-
а защо това е учудващо? че човек има емоционален живот като бебе? можеш да прочетеш (ако искаш разбира се) един автор Alessandra Piontelli, нейно е изследването, което цитирах - наблюдение с видеозон на двойки близнаци по време на бременността и две години след това, удивително е колко всъщност богат е емоционалният живот на бебетата. или по-скоро удивителното е колко ние ги подценяваме, като ги свеждаме до безпсихичен организъм, който яде, спи и пълни памперсите. разбира се, че това не означава, че бебето, човека не се развива, означава само, че психичният живот не е нещо, което се случва "от нищото", когато детето стане "достатъчно голямо" (кога е това?).
оставам с усещането, че имате огромни празноти относно нервно-психичното развитие на човека.
новороденото има изключително ограничен набор от нервно-психична дейност, който постепенно се обогатява и развива. ревността е осъзнато чувство, присъщо на развито съзнание и психика, каквото бебето на 3 месеца не притежава. на три месеца то още няма почти никакви грубомоторни умения, вие твърдите, че е способно на висш емоционален пилотаж.
съжалявам, но това си е чиста проба шарлатанство. сега ми кажете и за първичната рана и направо ще закрием темата за консултациите...
във всеки случай, бих препоръчала на всяка майка, която реши да се допитва до вас за съвет, да поема съвета ви "с щипка сол", както се казва...
-
"Сега като прочитам всичко написано от мен по въпроса, все повече ми се струва че малката просто иска внимание, и недоволства че съм я оставила да се храни сама, а аз се занимавам с друго."
Аз ей това не го разбрах?
Модераторите, извинете, ако преценете ми преместете поста. :D
Аз малко на пресекулки пиша, обаче ми е болно от цялата работа... та в препратката по- долу в другата тема съм описала как ги хранех преди да започнем с проблемите До момента в който започнаха проблемите ги хранех едновременно - поставях ги на приспособено от мен канапе в поза "гуш" и им давах шишенцата и те се хранеха заедно. Пламена /за която говоря по- горе/ ядеше по- бързо и докато се оригвахме с нея Искра приключваше шишето и следваше нейното оригване. А сега добре че баща им е почивка, та помага, а аз основно се занимавам с Пламена и храненето й.
Т.е. аз им давам шишетата, те папат, а аз стоя до тях, гледам ги как ядат и... гладя дрешки примерно.
Много благодаря на всички включили се близнашки мами.
п. п. *vera много хубаво си го описала "алчна за внимание"
-
моля, отворете тема за хранене и отглеждане на близнаци - мисля, че ще е полезна на много хора - и пренесете разговора там.
-
Джам, ако смяташ, че понеже не си съгласна с написаното от мен е добре да закриеш темата, ще го направиш, независимо какво аз мисля или напиша в момента. като модератор имаш тази власт, но моля те не давай оценки на професионаната ми компетентност и препоръки как другите хора да четат написаното от мен, това освен че обижда мен, обижда и другите потребители, които имат глава на раменете си и могат да изберат дали да се съгласят с мен или не. предложих да съм на разположение в тази тема, ако хората не искат да ме "ползват", ако няма интерес, няма, но да има предупредителни знаци и подправки над главата ми не мисля, че е допустимо.
що се отнася до нервно-психичното развитие можем много да си говорим, ако си прочела написаното от мен ще видиш "че не става въпрос за ревността като сравнително диференцирана емоция при възрастния", че всъщност аз подкрепям преживяване на майката, че казвам, че макар и да са живели целия си живот заедно дори и близнаците имат отношения помежду си, както вътре в утробата, така и веднага след раждането.
дали ще го наречем ревност, или "алчност за внимание" или нужда от внимание и болка от това, че вниманието е насочено към друг човек, друго нещо (дето котараната казва - мия чинии или нещо друго) това не променя фактът, че детето го преживява и реагира на това.
и преди джам да е затворила темата - още един въпрос ми изниква. дали тези пробеми са започнали около захранването и дали това не е реакция на захранването - на фактът, че има нещо друго, много различно от гърдата, (млякото, бутилката като заместител), което влиза в отношенията между майката и детето. отново децата реагират по различен начин на това и тук не говорим за това дали и кога да се започне захранване (мисля, това е добре да се говори в другата тема). независимо от отговорите на тези въпроси, те не са обвинение към котараната по никакъв начин, а опит да се разбере какво се случва с детето.
д-р Бърди, изследването е много интересно, особено с фактът, че децата са проследени и през следващите две години от живота им, а някой и повече. удивително е каква степен на континуитетност има. и не, не мисля, че става въпрос за начин да се издигне в йерархията, а по-скоро за искрен интерес към това какво се случва в ума на човека на тази възраст. но всеки чете по различен начин, нали?
котараната, съжалявам, че вместо да обърнем повече внимание на теб и на тревогите ти, се случва такъв разговор. надявам се това да не те спира да пишеш.
-
kotaranata няма нужда от съвети на психолог или психотерапевт, а от консултация с педиатър и съвети от други майки с повече опит.
когато моят син на 2 месечна възраст показваше същите прояви, като описаните от kotaranata - извиваше се, хленчеше, не искаше да яде, буташе шишето, в крайна сметка се оказа наличие на гъбички в храносмилателния тракт и алергия към белтъка на кравето мляко.
ако имахме тогава психолог на разположение за консултации, вероятно щеше да се окаже, че причината е отхвърляне на майката, примерно....
колкото до професионалната ти компетентност, в момента разполагаме само с твоите твърдения за нея. което, разбира се, не пречи да се направи някаква обща преценка, дори и виртуално, дори и от неспециалисти. и за Birdie знаем, че е педиатър от неговите думи, но никой не се е усъмнил в неговата компетентност до сега. ние може да не сме специалисти, но все пак не сме малоумни. и нещо друго - познавам достатъчно "професионалисти" в най-различни области на човешкото познание, чиито професионални умения и познания могат да се поставят под голяма въпросителна.
така че, не се обиждай прекомерно, а ако се чувстваш засегната на професионална чест - докажи ми, че греша. докажи ми, че общоприетото схващане в психологията е, че новородените и фетусите имат богат емоционален живот, такъв, какъвто го описа добре в първия си постинг по темата.
-
Оф, хора... аз се чувствам кофти сега заради този конфликт.
Ама и двете сте прави в моите очи за това от каква консултация имам нужда. Jam- педиатрична и опит на другите майки, понеже нашето педи не проявява нужното внимание, а близнашките мами помагат много и само с поглед :). И Elena B - консултация с психолог, понеже съм съгласна сне е възможно да се обсъжда поведението и преживяването на едно дете на три месеца без да се говори за хранене и кърмене...
все пак детето само това прави тогава- яде, спи, ака и плаче, а да не говорим че според мен се отнася и за въсрастните хора /като човек с ХР все храната ми е проблема/.
Отговорих в темата за храненето (http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=47307.0) и повече мисля да не се включвам тук по този въпрос.
П.П.Elena B ако е удобно и имаш време, може ли да ми пишеш на лични или на e-mail. Във връзка с предпоследното ми изречение
-
о, не, котаранче - в никакъв случай конфликтът няма общо с теб! и аз наистина си мисля, че е полезно да имаме тема специално за близнаците, защото те са си специфични като отглеждане - не само заради храненето. а досега май не сме имали такава нарочна тема с продължение - специално за майки на близнаци.
-
Има си тема: http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=34459.0 (http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=34459.0)
-
Има си тема: http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=34459.0 (http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=34459.0)
а, чудесно - благодаря, mimi26! сигурна съм, че там котараната ще намери много полезни съвети...
-
Джам, не зная какво доказателство искаш, мисля че зависи от всеки как мисли за детето си и за бебетата като цяло. ако на теб ти харесва да мислиш, че емоционалният живот се появява по-късно, кога не зная, ти ще кажеш, добре, но ако искаш невро-анатомично доказателство - лимбичната система е тази част от мозъка, която е заета с емоциите, тя е доста архаична мозъчна структура и хората се раждат с нея, други части на мозъка - кортекса- мозъчната кора- се доразвиват след раждането. отново казвам, това не означава, че бебе на три месеца може да направи разлика между ревност-алчност-конкуренция, тъкмо затова обаче е добре, според мен, да има възрастни около него, за които неговите емоции са също толкова важни колкото и тялото му, за да му помогнат да започне да ги разпознава и да се справя с тях. затова и толкова време и усилия отделяме и тук във форума да мислим за "най-добрия" начин за родителстване, защото знаем, че има сериозни последствия.
чувствам се особено да прилагам "доказателства" за една теза, която според мен е очевидна - деца, прекарали време в кувиоз (не на три месеца на по три минути) показват по-късно, че това има последствия, деца, отделени от родителите си и осиновени в рамките на дни, да не говорим за институционализирани деца, или такива, при които майката е боледувала в най-първите дни от живота им. мисля, всеки който си позволява да гледа на детето като на пълноправно човешко същество - не само като на тяло, но и имащо душа, ум, психика може да види емоционалния живот - удоволствието от сукането и прегръдката, яда и страха когато храненето се забави, много сме говорили в другите теми за това как бебето реагира на по-силната/по-слаба струя на млякото. това не са ли емоционални преживявания? не е ли смислено да мислим за тях? естествено, че както и при възрастните ако има съмнение за телесен проблем се консултира човек с лекар, но едното не изключва другото, или мислиш, че няма връзка между болестите на тялото и душата, само възрастните ли се разболяват "от стрес" (един доста безличен термин, който покрива цял спектър емоции и преживявания)?
пиша тези неща не защото особено много държа лично ти да ме смяташ за компетентна, ти имаш право на мнението си, пиша ги защото за мен е важно да не се обезкуражават майките, които имат любопитство и внимание към емоциите на децата си. мисля, от постовете ми става ясно, че не използвам трудностите на бебето, за да критикувам майките (примера с "отхвърлянето"), а се опитваме тук в тази тема да мислим за децата. между другото в някой от неонаталните реанимации се назначават хора, чиято длъжностна характеристика е "да мисли от името на бебето", да дава глас на неговите преживявания - има и книга на една от тези жени Sent before my time, Margaret Cohen, в която се описва опита й от работата й в отделение за преждевременно родени бебета.
котараната, разбира се съм на разположение на лични за всякакви разговори. съжалявам, ако тези постове са те накарали да се почувстваш неловко и се надявам да не откажат други потребители от това да имат интерес към душевния живот на децата, независимо дали го обсъждат с мен в тази тема или не.
-
Джам, не зная какво доказателство искаш
нещо съвсем просто - например, линк към основно изследване в областта, публикувано на достоверен сайт или линк към медицинска енциклопедия, дори цитиране на учебник/научен труд, в който пише, че новородените бебета и фетусите имат емоционален живот на ниво ревност, гняв, радост, омраза и др.подобни
чувствам се особено да прилагам "доказателства" за една теза, която според мен е очевидна
според мен, пък, е точно обратното - очевидно е, че тази теза е невярна.
деца, прекарали време в кувиоз (не на три месеца на по три минути) показват по-късно, че това има последствия, деца, отделени от родителите си и осиновени в рамките на дни
какви по-конкретно последици? ако може, отново с линк към или поне цитиране името на потвърдени научни изследвания. Нанси Верие не е подходяща за целта.
(как познах, че ще стигнем до първичната рана...)
-
И на мен би ми било интересно да бъдат цитирани достоверни източници, твърдящи, че има последици за деца, престояли в кувьоз. Моята дъщеря е родена 2 месеца преждевременно и прекара почти месец в кувьоз и няколко дни на термолегло - общо 28 дни в неонатология, където не ми бе разрешено да я гушна нито веднъж, за цялото това време съм я виждала точно 5 пъти :( /докато бях в родилното и после само веднъж/, не ми позволяваха повече. В момента тя е на година и месец и аз не съм забелязала някакви емоционални последици от това. Изключително лъчезарно и щастливо бебе е, спокойна и кротка, храни се с удоволствие, не отказва храна :lol: Единствено трудно заспива и денем спи по малко, но вече свикнах с това :lol:
Та, да, би ми било интересно да дадеш линкове, Елена. Да не би аз да пропускам нещо? Уж гледам на детето си като на личност с душа и психика и за мен нейните емоции и преживявания са важни.
-
това са линкове към две международни научни списания, както и към изследването на двойките близнаци, за което споменах и на книгата въху преждевременно родените бебета, closely observed infants е сборник статии, представящ метода на изследване, историята, теоретичната му рамка. това е част от обучението на детски психотерапевти в клиника Тависток, Лондон (http://www.tavistockandportman.nhs.uk/directionstotavistockcentre), която е не просто призната в страната, а има международна позиция като място за обучение и развите на детската психотерапия и разбирането на психичния живот на бебета и деца. казвам това, за да не трябва да отговарям на въпроси по типа "да ама всеки може да си отвори клиника". не зная дали това прави достатъчно легитимна идеята за психичен живот на децата
http://www.amazon.com/Fetus-Child-Observational-Psychoanalytic-Psychoanalysis/dp/0415074371
http://www.amazon.co.uk/Closely-Observed-Infants-Lisa-Miller/dp/0715623117
http://books.google.co.uk/books/about/Sent_before_my_time.html?id=nOJnNM8P59YC
http://www.tandf.co.uk/journals/authors/rjcpauth.asp
http://www.psychoanalysis.org.uk/ijpa/
джам, доколкото зная е първична травма, не рана, и не не говоря за това, има много различни начини да се разглежда раждането, един от които е, че инстинкта към развитие и към знание играят роля за раждането. а дали то ще е травматично или не зависи както от обстоятелствата по самото раждане, така и от начина, по който майката се преживява по повод и след раждането.
сиксенс, тук не става въпрос за "присъди", чудесно е, че с детето ти всичко е наред, това, че е имала труден първи месец не е задължително да означава, че ще има сериозни проблеми, по същия начин, по който не е задължително да има сериозни физически проблеми. ти си при нея и това, че не игнорираш възможността да преживява болка и страх, например може само да ти помогне да реагираш бързо при евентуалната поява на проблем. ще потърся специално линкове по въпроса, но може да се забавя малко, че в момента ми е доста натоварено и това ще ми отнеме повече време.
-
сиксенс, намерих това http://www.prematurity.org/research/prematurity-effects1.html, надявам се да ти е полезно, може би оттам можеш да следваш линкове, които те цитират.
джам трябва да ти благодаря, търсейки достатъчно валидни "доказателства" попаднах на това http://onlinelibrary.wiley.com/journal/10.1002/(ISSN)1097-0355 - infant mental health journal, както и в international journal of prenatal and perinatal studies: bender, h (1990), on the outside looking in: sibling perceptions, dreams and fantasies of the premature infant, pp 133-143, звучи много интересно, поне за мен. мога да предложа и още, но тогава темата доста ще се измести, мисля си.
-
Елена, благодаря! Ще разгледам линковете.
-
Дори в нашата мила Родина вече има неонатологии тип кенгуру, където майки могат да се грижат денонощно за недоносените си бебета изведени от кувьоз. Също се разрешава родителите да посещават ежедневно бебетата си, които са все още в кувьоз, а дори се насърчават да ги пиппат и говорят, защото е установено, че това влияе положително и е вид стимулация за мъничетата.
-
не знаех, че и в бг има такива неонатологии, доколкото зная все още спора е да се даде бебето на майката веднага след раждането и да не се отделя, но е хубаво, че има, защото понякога този тип грижа се оказва по-ефективна, от оставянето в кувиоз. не немога да цитирам точното изследване, но ако гугълнете кенгуро-грижа, сигурна съм, че ще го намерите. по същия начин, деца, които растат в семейства, където се зачитат и имат добра емоционална връзка с родителите си са по-здрави физически и имат по-добри резултати в училище.
в този ред на мисли, защото не вярвам да седнат хората да четат научни списания, наскоро ми попаднаха две книги
http://www.amazon.co.uk/What-Every-Parent-Needs-Know/dp/1405320362 - неврофизиологични доказателства за емоционалния живот на децата и ефектите му върху тяхното поведение и развитие
и http://www.amazon.co.uk/s/ref=nb_sb_ss_i_2_5?url=search-alias%3Dstripbooks&field-keywords=how+not+to+f+them+up&sprefix=how+n%2Cstripbooks%2C201
много ми беше интересна частта, в която той представя изследванията, които ползва като рефенции
-
Аз не знам да има подобни неонатологии в БГ. Моето бебе почина уж в най-добрата неонатология, ама нито го пипнах нито го гушнах :( ако наистина има такова нещо това е страхотно.
Smaraidi, би ли казала за къде става въпрос?
-
Смарайди, радвам се, че има и такива неонатологии. Майчин дом и първа градска, обаче не са сред тях :? Дъщеря ми престоя в Майчин дом няколко дни, докато аз все още бях в следродилно, имах право да я виждам веднъж на ден за около половин час, но не можеше да я докосвам. Само стоях до кувьоза и й говорех, макар че тя винаги спеше. Сърцето ми се късаше, че не мога да я гушна и помилвам. После я преместиха в първа градска, където успях да я видя само веднъж, след многократни молби и увещания. Просто не ме пускаха. То беше и януари месец, грипна епидемия и т.н. Разбирам, че си имаха съображения за сигурност, но все можеше да се измисли нещо. През цялото време се тормозех и ми беше ужасно гадно, че съм на 400 км от нея, че няма кой да я гушне, да й поговори, да я погали....Аз си знам как ги преживях тия 28 дни....притеснения, чувство на вина, тъга...Не знам как се е отразило на нея, надявам се да не е усетила, че ме е нямало...
-
защо ли не съм разочарована ни най малко, Елена В?
защото бях сигурна, че не можеш да предоставиш това, за което те питам.
понеже не ме домързя, прегледах линковете, които ми даде като "потвърдени научни доказателства" на тезата за богатия емоционален живот на фетусите и новородените.
http://www.amazon.com/Fetus-Child-Observational-Psychoanalytic-Psychoanalysis/dp/0415074371
психоанализа на 5 годишни деца? заключения, базирани на извадка от цели 11 обследвани лица? (че те си спомняли вътреутробния си живот)
http://www.amazon.co.uk/Closely-Observed-Infants-Lisa-Miller/dp/0715623117
даваш ми линк, от който се вижда само, че Амазон продава книгата на някоя си Лиза Милър със заглавие "Closely-Observed-Infants".
http://books.google.co.uk/books/about/Sent_before_my_time.html?id=nOJnNM8P59YC
Даващ ли линк, в който се вижда, че някой си издал книга, определена като "a child psychotherapist's view of life on a neonatal intensive care unit" - какво ни доказва това?
http://www.tandf.co.uk/journals/authors/rjcpauth.asp
тук ми даваш линк към сайта на "Journal of Child Psychotherapy", не към статия с научни доказателства
http://www.psychoanalysis.org.uk/ijpa/
това е просто линк към The International Journal of Psychoanalysis, не към статия с научни доказателства
http://www.amazon.co.uk/What-Every-Parent-Needs-Know/dp/1405320362
линк, който ни казва, че Амазон продава книга на авторка, която открила невероятния научен факт за the incredible effects of love, nurture and play on your child's development! :) верно ли, не може да бъде?!
извинявай, но всичко това е несериозно. ти много добре знаеш какво те питам и много добре знаеш, че не можеш да предоставиш такива неща, за каквито те питам, просто защото ги няма.
и, между другото, забелязвам, че колкото повече аз натъртвам на неродени и новородени, толкова повече ти говориш за "деца". няма да седна да споря с теб за емоциите на 5-годишните, въпреки, че не бих ти дала да правиш псиоханализа на сина ми :) но нека се върнем върху емоционалния живот на неродените и новородените, от който тръгнахме.
и още по-между другото, не получихме отговор на въпроса - какви по-конкретно поражения в по-късна възраст се очакват върху децата, разделени от майката след раждането заради престой в кувьоз? аз също съм майка на такова дете и живо ме интересува какво да очаквам за в бъдеще?
-
Беше ми попаднала тази статия преди и сега вие ми напомнихте за нея във връзка с ограничаването на физическия контакт м/у майките и бебенцата в неонатологиите - http://www.dailymail.co.uk/health/article-1306283/Miracle-premature-baby-declared-dead-doctors-revived-mothers-touch.html Преждевременно родено момченце умира и се съживява след 2 часа прекарани в прегръдките на майка си. Имаше предаване с родителите 5 месеца по-късно, детето е добре.
-
джам, съжалявам, ако си разочерована, но съм ти дала линкове към три международни научни списания, които са посветени на най-ранни (инфантилен, бебешки) емоционален живот. цялата психоанализа и детска пситерапия се занимава с това, ето защо дадох линк към списанията, защото във всяка статия има не просто референция, а фокус върху ранният психичен живот. книгите, които съм цитирала са някои от изданията конкретно по темата, като казах, че специално маргарет коен пише за опита си в работа в неонатологията. тези заглавия са част от литературата, която се изучава от хора, обучаващи се в детска психотерапия. това са научни издания, в тях е описана методология, теоретична рамка, клинични случаи.
и не знам ти какво мислиш, но според мен има връзка между фетуса, новороденото, пет годишното и девевесет и пет годишното човешко същество. няма да те убедя в нещо, което за теб е важно да не приемеш, не ми е това целта. не мисля, че каквито и референции да дам ще са ти достатъчни, съжалявам.
а дали и на кого ще повериш сина си, ако той има нужда от това е изцяло твой избор и мисля, не е по темата.
деница, това, което ти се е случило не е просто трагично, а безпричинно жестоко.
дано малко по-малко и в българия лекарите да започнат да зачитат емоциите на бебето и на майката и важността им за здравето и на двете.
-
джам, съжалявам, ако си разочерована, но съм ти дала линкове към три международни научни списания, които са посветени на най-ранни (инфантилен, бебешки) емоционален живот. цялата психоанализа и детска пситерапия се занимава с това, ето защо дадох линк към списанията, защото във всяка статия има не просто референция, а фокус върху ранният психичен живот. книгите, които съм цитирала са някои от изданията конкретно по темата, като казах, че специално маргарет коен пише за опита си в работа в неонатологията. тези заглавия са част от литературата, която се изучава от хора, обучаващи се в детска психотерапия. това са научни издания, в тях е описана методология, теоретична рамка, клинични случаи.
да, точно това ми даде. даде ми пример, че има научни списания и има книги,
посветени на най-ранния (инфантилен, бебешки) емоционален живот.
не ми даде пример за това, къде пише научно обосновано и общовъзприето от науката, че неродените и новородените (не децата!) са способни на сложни осъзнати емоционални състояния като гняв, обич, омраза, ревност и прочие. няма да се уморя да повтарям какво беше първоначалното ти твърдение, защото точно за него спорим, а виждам как се хлъзгаш наоколо и постоянно се измъкваш.
ние за това спорим. не спорим дали има хора, дето се занимават с детска психология и неонатология.
-
и не знам ти какво мислиш, но според мен има връзка между фетуса, новороденото, пет годишното и девевесет и пет годишното човешко същество.
извинявай, но това е ужасно тъпо изказване. естествено, че има стотици видове връзки "между фетуса, новороденото, петгодишното и деветдесет и пет годишното човешко същество"! :lol: ти какво имаш предвид? коя точно от всичките връзки? и какво доказваш с това - че водата е течна?
още в началното училище, като кажехме на учителката по математика, че отговорът на задачата е "Пет", тя винаги натъртваше - "Какво пет? Пет чушки? Пет тетрадки? Пет литра?". та твоя израз ми напомня силно за въпроса на учителката ми.
-
Неонатологията за коята говиря е тази в УМБАЛ Плевен и отделението за доотглеждане на недоносени деца в ДМСГД Плевен. Това го има вече 4 -5 години.
Лекарите въвели кенгуру грижите не работят вече на тези места, а са в София - в Шейново и Първа градска. Но, не знам дали там работят по въпроса за въвеждане на този тип грижи.
-
джам, разбирам, че ти е трудно да си представиш, че бебетата имат емоционален живот, защото ти мислиш за "сложни осъзнати състояния", а аз говоря за "зная, че са малки, зная също, че не става въпрос за ревността като сравнително диференцирана емоция при възрастния, но при всички бебета, дори и при близнаците е възможно да има такава емоция". казано по нАучно му ти говориш за "когнитивни репрезентации на емоциите", а аз говоря за ранно емоционално преживяване, което разбира се, че бебето не може да осъзнае и диференцира и да каже "аз изпитвам ревност". тъкмо защото тялото и психичния апарат на бебето са толкова незряли, бебетата не могат да правят разлика между физическите си преживявания и психичните - тоест ако ги боли корема, те не могат да си кажат, о, няма страшно, само корема малко ме боли, защото имам газове, ще мине, те изпитват силна емоционална болка - преживяване на страх и гняв. вероятно сега отново ще "скочиш" и ще потърсиш "линк" към статия, но мисля е безсмислено да пълня постовете си с линкове, след като не смяташ, че три официални научни списания, които се занимават с психичния живот от най-ранна възраст (веднага след раждането, ако толкова те тревожат наблюденията на вътреутробния живот) показват, че е "общоприето от науката". по начина на твоята учителка бих те питала "коя наука" явно за теб детската психология, детската психотерапия и психоанализата не са науки, както и неврофизиологията (между другото книгата, която така възторжено оплю what every parent needs to know цитирах, тъкмо защото използва невфрофизиология и биохимия да покаже какво се случва в мозъка на бебето и детето, т.е. че вече се вижда физиологичния субстрат на емоциите и, че има видими последствия от родителстването не само като поведенчески прояви, а като промени в структурата и функционирането на мозъка).
съжалявам, че не ти давам една статия, един линк, дадох ти линкове към няколко основни според мен монографии и сборници от научни статии, които се занимават с въпроса, където се обсъжда както най-ранния емоционален живот, така и методологията на изследване. не разбирам какво повече искаш.
ако искаш можем да помислим по обратния начин - покажи ми къде "пише научно обосновано и общовъзприето от науката", че бебетата нямат емоции.
а връзката, за която ме питаш е връзката в психичния им живот.
не разбирам защо тази тема е толкова емоционално натоварена? трудна? за теб, какво се опитваш да ми кажеш - че мамя хората? че емоциите нямат място в отношенията майка-бебе, в научното мислене, че качествените изследвания са не-валидни. че във форума няма място за обсъждане емоционалния живот на бебетата и майките не бива да мислят за това? не зная, но разговора започва да ми изглежда ттвърде безсмислен и обслужващ само нас двете вместо останалите потребители, което не ми се струва полезно за никого. идеята беше тъкмо тук да има пространство да се мисли за психиката и емоционалните преживявания на бебетата, трудно ми е да разбера защо това предизвиква толкава силна негативна реакция у теб.
-
идеята беше тъкмо тук да има пространство да се мисли за психиката и емоционалните преживявания на бебетата, трудно ми е да разбера защо това предизвиква толкава силна негативна реакция у теб.
тъй като вече стана ясно, че няма да получа онова, за което питах, смятам да приключа конкретната дискусия. надявам се, че който я е следил, си е направил някакви изводи.
аз съм човек с вяра в науката. за мен, истината е в науката. силна негативна реакция у мен предизвикват съждения, които ми се струват научно недостоверни, наукообразни и непотвърдени, а са представени като истинни.
идеята беше тук да има пространство да се мисли за психиката и емоционалните преживявания на децата и аз бях първият човек, който подкрепи както обособяването на темата, така и твоето постоянно участие в нея. продължавам да смятам, че тази тема е нужна и важна, но вече съм скептична относно твоята роля. и понеже тези писания тук засягат сериозни неща, ще продължа да си изказвам гласно скептицизма, когато сметна за нужно. така, както го правя и в други теми.
-
интересно е как човек с вяра в науката отказва да приеме като довод съществуването на поне три научни периодични списания, смята монографията за не-научен труд и очаква да му цитирам линк към "една статия" с доказателства, който да концентрира постиженията на хората от 1932 година насам, отказва да приеме фактът, че съществуват научни и академични дисциплини, посветени на темата, само защото на теб ти "се струват" ....
нямам проблем със скептицизма, имам проблем с нетолерантността към чуждото мнение и заплахите за административни санкции по типа "ще заключа темата", както и с оценки и "съветвания" на другите потребители. аз имам достатъчно уважение към хората, за да смятам, че всеки може сам да прецени дали или не да участва в темата, да "ползва" нещата написани тук.
-
Аз (без да съм психолог)смятам моето бебе за жив човек и така се отнасям с нея.Знам,че има емоции,колкото и различни от нас да са.Реагираше с бурни изблици на радост щом чуеше хубава музика още в утробата ми.Тя започна да ме търси с поглед и да се усмихва още преди да стане на месец.Когато се роди и усетеше,че ще има баня изпадаше в странна еуфория.И как само интуитивно разбираше за какво иде реч.И до ден днешен се радва...дори се смее с глас,страда,когато усети ,че ни няма наоколо и разбира кога е време за храна,кога а спане.Да,може би е условно това последното,но...как разбира,че трябва да се успокои и да заспи?
Мисля,че са родени с набор от вродени емоции.Гушкам я и усещам,че и тя се гуши в мен!Със сигурност изпитват страх(това е инстинкт)и болка,и страдат,ако има липса на внимание.За мен е редно да се изгражда и стимулира връката с майката и бащата.Така смятам аз с краткия си опит до сега.
Трябва да има взаимно разбиране и по този начн да играждаме едни завършени хора,които имат своите нужди и желания.
Не се отнасяйте с бебето като с кукла,то е живо и също чувства и усеща!
-
интересно е как човек с вяра в науката отказва да приеме като довод съществуването на поне три научни периодични списания, смята монографията за не-научен труд и очаква да му цитирам линк към "една статия" с доказателства, който да концентрира постиженията на хората от 1932 година насам, отказва да приеме фактът, че съществуват научни и академични дисциплини, посветени на темата, само защото на теб ти "се струват" ....
аз пък имам проблем с хлъзгавите йезуити, Елена В - които манипулират чуждите думи и ги обръщат навън с хастара за свое удобство.
щом ме предизвикваш, ще се върна отново на темата. отвори широко очи и мозък и се опитай да вденеш какво ти казвам.
Наличието на научни списания по темата "детска психоанализа" НЕ Е доказателство за твоето твърдение, че неродените и новородените близнаци могат да изпитват ревност и други осъзнати емоции! Наличието на някаква конкретна статия/материал/монография/труд в тази връзка би било доказателство и аз помолих да ми покажеш точно някакъв научен текст, където пише това, което ти твърдиш - че неродените и новородените близнаци могат да изпитват ревност и други осъзнати емоции.
вместо да ми покажеш такъв научен текст, ти ми показваш, че имало научни списания и имало книги, които се занимават с детска психология и психотерапия! и смяташ, че си си доказала твърдението.
извинявам се, но това е толкова профанско и йезуитско, че мисля на всички, които следят темата, вече е ясно какво ти е нивото като специалист. след като дори не можеш да разбереш какво значи да докажеш твърдение. а може би просто не искаш да разбереш - защото не можеш да го докажеш?
за кисела2000 специално ще подчертая - никой не говори да се отнасяме с бебето като съм кукла! не примитивизирай темата и не изпадай в абсурд. да не мислиш, че има някой тук, който се отнася към бебето си не като към жив човек - що за мисъл?
аз съм се хванала да дъвча професионалистката Елена В по повод едно нейно конкретно безумно изказване, че тримесечният близнак отказвал да яде, защото ревнувал от брат си и че емоционалните отношения между близнаците имали богата вътреутробна история.
и накрая, Елена В. - колкото и да не ти харесва, тези форуми са модерирани. когато се прецени, че изнасяната в тях информация е вредна за потребителите, тази информация и нейнитя носител се модерират. по същия начин постъпваме и в другите подфоруми.
-
:DЗа съжаление не е простотия!
-
Няколко пъти през последната седмица писах и трих отказвайки се да публикувам поста си.
От мен още едно мнение в полза на това, че няма ревност/стремеж за привличане на внимание/липса на внимание, или както искате го наричайте, при близнаци поне до годинката.
При моите деца, мисля дори, че такава започна да се проявява едва сега, след втората година на децата. Отглеждането на близнаци или по скоро съжителството на деца на една възраст е различно от това на такива с малка, голяма разлика или когато детето е едно. Не, че е необходимо аз да го казвам разбира се. И сами го знаете.
Преди мислех, че когато някой от тримата се сърди защото другия е в мен е проява на ревност. Мислех си, че е ревност когато храня някой от тримата пръв, когато приготвяйки ги за излизане облека първо единия, когато единият е с блуза с кола а другия с кучета или с гъбка. Мислех, че е ревност когато облека зеленият анцунг на Алекс (и тримата знаят, че той е на Дани) и Дани отиде да го дърпа. Е да де, ама на другия ден Никол дърпа Алекс да му съблече горнището крещейки "Айсън, нама...не, Дани" опитвайки се да му обясни, че не е неговото яке:). Мислех така в моментите когато се случваше. Да, обаче 3 часа по-късно на същата ситуация, същото дете изобщо не реагираше и не му правеше впечатление, че държа брат му или сестра му, че някой яде преди него, че брат му е с новата си блуза а той с изцапаната за вкъщи (познават си дрехите). И досега показват желание за внимание само когато са болни, сънени, когато съм им се скарала или когато има непознат човек около тях и се чувстват несигурни.
Ако бяха дошли да "изследват" нашите деца докато бях бременна и след това щеше да "се докаже" обратното на това с ревноста (наричам го условно ревност за по-лесно)
Изобщо, много ми е странно как хората твърдят неща, които не са преживявали (Елена, нямам предвид теб-пояснявам за да не се налага дълго да се обясняваме:), че нямам и време).
С две думи, съгласна съм с написаното от Джам. Нямам нито дар словото нито чак такива ппознания като нейните за да го напиша по-добре.
-
Няколко пъти през последната седмица писах и трих отказвайки се да публикувам поста си.
Изобщо, много ми е странно как хората твърдят неща, които не са преживявали (Елена, нямам предвид теб-пояснявам за да не се налага дълго да се обясняваме:), че нямам и време).
Спирам до тук!Иобщо нямам време да търся,Лисе в постовете ти наад в годините.Обаче не ни е толкова къса паметта,помним как Единия близнак пищеше и хапеше другите, да не се гушат в теб.Това е РЕВНОСТ,Лисе.Както искаш го наричай ти.Лек ден!
-
Отглеждането на близнаци или по скоро съжителството на деца на една възраст е различно от това на такива с малка, голяма разлика или когато детето е едно. Не, че е необходимо аз да го казвам разбира се. И сами го знаете.
Ако бяха дошли да "изследват" нашите деца докато бях бременна и след това щеше да "се докаже" обратното на това с ревноста (наричам го условно ревност за по-лесно)
Изобщо, много ми е странно как хората твърдят неща, които не са преживявали
:good_post:
-
Няколко пъти през последната седмица писах и трих отказвайки се да публикувам поста си.
Изобщо, много ми е странно как хората твърдят неща, които не са преживявали (Елена, нямам предвид теб-пояснявам за да не се налага дълго да се обясняваме:), че нямам и време).
Спирам до тук!Иобщо нямам време да търся,Лисе в постовете ти наад в годините.Обаче не ни е толкова къса паметта,помним как Единия близнак пищеше и хапеше другите, да не се гушат в теб.Това е РЕВНОСТ,Лисе.Както искаш го наричай ти.Лек ден!
Може би ако беше прочела внимателно поста ми нямаше да има нужда да пояснявам:) Цитирам се от предният си пост
Преди мислех, че когато някой от тримата се сърди защото другия е в мен е проява на ревност. Мислех си, че е ревност когато храня някой от тримата пръв,.....
По "Преди" имам предвид точно в моментите в които тези неща се случваха (и това съм написала в поста си) и тогава съм питала и споделяла в седмичните теми мислейки, че е ревност.
Сега, когато виждам какво е да се ревнуват един от друг или по скоро да ревнуват мен правя разлика.
И нека наистина аз да решавам кое е ревност когато става дума за децата ми. За вашите си решавате вие:)
Нямам притеснения или угризения, че сега мисля различно от написаното преди година, може и повече, може и по-малко. Децата се променят всеки месец, наблюдавам ги, уча се да съм родител, опитвам да съм им полезна с всичко от което имат нужда и си правя своите изводи от изминалите 2 години и извода ми е, че моите близнаци не са изпитвали ревност на 3 месеца и до годината със сигурност.
И последно, аз не зная какво е да се гледа едно дете или деца с разлика във възраста, как протичат дните им при отглежданетор затова и имам мярка когато давам съвети или когато споделям опита си в някоя от темите. Много се надявам да не съм прекрачвала границата и да съм подразнила някого. Приемала съм много съвети и ще приемам още. Единствено ще си позволя да не приема, че не разпознавам чувствата и емоциите на децата си след 2 години прекарани с тях, ако позволите:)
Спокойна и лека нощ:)
-
Лисе, не се заяждам, но ми е интересно ти как го наричаш това поведение като не РЕВНОСТ? А и я ми дайте дефиниция на тази дума, че честно казано аз самата не съм много сигурна какво точно значи. Изпитвала съм много различни чувства към различни хора в различни етапи от моя живот и все съм го наричала РЕВНОСТ. Също така съм била свидетел на ревността на мои познати към половинките си /а и не само/ и мисля, че поне поведението /за чувствата им не знам/ на тези хора е било доста по-различно от моето. Чувала съм, че някои ревнуват защото се чувстват застрашени от изоставяне, други просто проявяват собственическо чувство, трети го правят защото си мислят, че света на другия трябва се върти единствено около тях, четвърти страдат от липса на достатъчно внимание и т.н. и т.н.
Между другото забележете какво пише в Уикипедия по темата ;)
"Ревността е емоция и типично се свързва с негативни мисли и чувство на несигурност, страх и притеснение относно нежелана загуба на нещо, което човек цени, като например любовна връзка. Ревността често е смес от други чувства като гняв, тъга и дори отвращение. Ревността се различава от завистта по това, че ревността се отнася за нещо, което човек се страхува да загуби, докато завистта представлява желание на човек да има нещо, което не притежава, или да попречи на някого другиго да го получи.
Ревността е често срещана емоция в човешките отношения. Тя е наблюдавана в бебета на пет месечна възраст. [1] [2] [3] [4] Твърди се, че ревността се среща във всяка култура [5] [6] [7], обаче други имат мнение, че ревността представлява феномен, възникнал в отделните култури като специфична характеристика [8].
Ревността като емоция или последиците от ревността са тема на много романи, песни, поеми, филми и други творби. Тя също представлява интересна тема за учени, хора на изкуството и теолози. Психолозите предлагат няколко модела на процесите, предизвикващи ревност. Те откриват фактори, които създават чувството ревност. Социолози демонстрират, че културните вярвания и ценности играят важна роля в определянето на това, което предизвиква ревността, и какво представляват социално приемливите изрази на ревност. Биолози определят фактори, които несъзнателно повлияват на изразяването на ревност. Хората на изкуството разглеждат темата за ревността в много свои творби, докато теолозите предлагат религиозни виждания за ревността, базирани на свещените книги на определените религии."
Моето мнение за емоциите на новородените и бебетата се покрива почти с това на kisela_2000 . Не мога да твърдя нищо за отношенията между близнаците, тъй като нямам лични наблюдения, но едва ли изпитват кой знае колко по-различни емоции от "обикновените" деца.
-
Джиджи, изобщо не приемам като заяждане въпроси отправени към мен или мнения различни от моето:)
Сега ще отговоря само на последният ти абзац а по-късно или утре ще пиша още, че така докато напиша какво мисля минават 2 часа:)
...Не мога да твърдя нищо за отношенията между близнаците, тъй като нямам лични наблюдения, но едва ли изпитват кой знае колко по-различни емоции от "обикновените" деца.
Личното ми мнение е, че има разлика. Близнаците са заедно във всичко от раждането си. Заедно се хранят, заедно играят, заедно спят (има и изключения разбира се)и изобщо каквото заедно има да се прави особено докато започнат да пълзят или дори проходят стабилно, понеже са зависими от родителя, който се грижи за тях, а той пък опитвайки се да си улесни отглеждането им уеднаквява режима на децата и ПРЕДПОЛГАМ в много от случаите няма "избор" и шанс да го нарушава защото става страшно. Предполагам, че е така но немога да съм сигурна. Говоря как е било при мен и при момичета с които съм говорила. Не е задължително да е така при Ганка, Пенка или Иванка. Та пак според мен порастването на близнаците "възпитава" емоциите им по-малко по-различен начин, защото винаги имат още някой/няколко прикачен/и за тях. Това според мен дори помага да започнат да ревнуват по-късно от деца, които са сами.
По късно ако имам възможност ще пиша пак:)
-
Аз все още не разбирам каква е разликата :) Може и чак толкова тъпа да съм :) Да не би близнаците да са застраховани от изпитване на РЕВНОСТ по-нататък в живота, само защото са им "възпитани" чувствата в това отношение? ;) Не вярвам.
За мен просто хората /и бебетата в това число/ са различни и по различен начин чувстват и изразяват емоциите си- това е въпрос на характер /с който се раждат/. Вярно е че има доста фактори, които дооформят този характер, но все пак... Със сигурност Лисе, децата ти ще реагират различно, поставени в една и съща ситуация, нищо че са отглеждани в една и съща среда, с едно и също отношение към тях.
Аз например още от новороден подозирах сина си, че ще е свръхчувствителен и се оказах права :)Мога да дам много примери за това... Почти не виждам разлика в поведението му и реакциите му като бебе и сега- батко /както той вече се нарича :)/ Вярно, че вече е малко по-уверен и сигурен в моите чувства към него :) но като цяло си е същото "мамино синче" :)
-
С две ръце подкрепям Лиско.
На 3 месеца е абсурд единия да ревнува от другия, най-малкото защото това е света за тях, за тях няма друга действителност - те са 2 или 3 половинки от едно цяло. Едно е да търсиш вниманието на мама, когато се храниш, а тя прави друго. И да ми скочите сега, абсурд е да си правиш нещо, докато детето яде, а ти да хвърляш око. Това е момента, в който това дете трябва да се чувства защитено и спокойно и уютно. А какъв по-голям уют от прегръдката на мама. Но това не е ревност, това е нужда от топлина...
Смея да кажа от опита си, че близнаците свикват да споделят всичко с поне още един човек, чувството ревност при тях се проявява доста по-късно от другите деца, но то не е един към друг, а по-скоро към околните - хората извън техния свят.
Ревнуваха, когато вземех чуждо бебе, но не и когато взема единия от тях, тогава просто искаше да дойде и другия, а не да се сменят. Сега ги питам и ако разрешат взимам чуждото дете - няма ревност, те са спокойни, че те владеят ситуацията, имат сигурност - това, което винаги търси едно дете.
-
Мислех да не пиша, но ето че го правя. Аз имам едно дете. Подкрепям Джиджи, че е важно какво се дефинира под ревност, но и подкрепям Лиско и Мими26.
Моето дете е родено планово секцио, още с първата глътка въздух това дете не спираше да плаче, успокояваше се само ако е гушнат в мен. Два месеца след раждането му, той спеше само върху корема ми, понякога и на баща му, през другото време беше неистов рев. Първо си мислех, че е трудна адаптация от вътреутробният му живот, защото е секцио. После си мислих, че са колики. Мислех си, че не му стига храната. Какво ли не ми е минавало от прочетено в главата. Но никога не спирах да го гушкам. И до сега не е изпитвал ревност, такава каквато ние възрастните познаваме, ако прегърна и гушна друго дете. Просто и той идва да го гушна. Нямам представа как се дефинира това, че малко бебе иска да бъде близо имам в пред вид пряк допир с майка си, но това за мен е най естественото нещо на света.
-
Само да припомня, че говорим за ревност на 3 месечно бебе и конкретно за близнаци.
Джиджи, никъде не съм писала, че близнаците са застраховани от изпитване на РЕВНОСТ по-нататък в живота, само защото са им "възпитани" чувствата в това отношение?
. Написах, че заради споделянето на всичко, изпитването на ревност един от друг МОЖЕ би да започне и по-късно, но не съм имала предвид естествено на 30 години.
Под "ревност" лично аз разбирам стремежа на едното дете да замести другото. Мими го е казала много точно-поне според мен Ревнуваха, когато вземех чуждо бебе, но не и когато взема единия от тях, тоава просто искаше да дойде и другия, а не да се сменят.
При моите деца в интерес на истината и досега няма сърдене ако гушна някое друго дете. По скоро идват да го гушнат и те.
Нямам представа как се дефинира това, че малко бебе иска да бъде близо имам в пред вид пряк допир с майка си, но това за мен е най естественото нещо на света.
Точно така мисля и аз Наде, че е най-естественото нещо на света. Но и мисля, че няма как на 3 месеца това дете да осъзнава, че майка му е гушнала брат му и то да се разплаче за да привлече вниманието и.
Не се опитвам да убеждавам никой да мисли като мен. Споделям мнение и наблюдения от позицията на нашата ситуация (в нашия дом). Уважавам противоположното на моето мнение.
-
Само да припомня, че говорим за ревност на 3 месечно бебе и конкретно за близнаци.
нещо повече - говорим и за твърдението, че близнаците имат емоционални отношения помежду си още в утробата.
не искам да ми разказвате, как сте установили, че вашето бебе е човек, а не пластмасова кукла и как сте го гушкали, щото аз имам едно от най-големите деца сред вас и тези неща съм ги установила по-рано от вас. а и не съм идиот.
кажете ми - коя от вас вярва в горното твърдение?
-
Аз подкрепям просто тезата, че новородените са способни да преживяват някакви емоции. Както щете ги наричайте, но за мен те са си емоции.
И това, че едно и също дете реагира по различен начин в една и съща ситуация всеки път мисля е нормално. Аз самата съм така, какво да говорим за децата, които знаем много лесно си променят настроението.
На вас не ви ли се е случвало примерно половинката един път да ви изкара извън нерви само защото си е хвърлил мръсните чорапи вместо в коша за пране на пода в спалнята, а друг път изобщо да не обърнете внимание?
Това, че единият от близнаците на Лиско е пищял и хапел другите да не се гушкат, а в следващия момент е нямало проблем, не значи че в първата ситуация не е изпитвал нищо. Вие как наричате тази реакция ако не емоционална?
С две думи, не съм съгласна че новородените са едва ли не като животни и имат само инстинкти и нищо друго. То за някои животни съм убедена даже че изпитват емоции :) Лисе, Бари емоционален ли е ;)
От малка винаги сме имали куче у дома. Виждала съм и кучешка ревност :lol:
-
кажете ми - коя от вас вярва в горното твърдение?
jam, аз вярвам в това твърдение, не мисля, че може да бъде доказано научно, но има страшно много истории за това, както има и много истории за духове, и страшно много хора вярват в тях. Не виждам защо това да е чак такъв проблем, че да се пише с този тон, мисля, че всеки има правото да вярва в каквото намери за добре, друг е въпроса обаче, ако налагаме мнението си. Ето тук има някои много интересни истории за близнаци: http://zabliznacite.wordpress.com/2011/08/23/bliznacka-spasiava-sestrichkata-si-ot-smart-v-utrobata/
-
По NG са давали док. филми за близнаци, как единият е по-агресивен от другия още вътреутробно, рита го, отблъсква го. А по-късно вече родени същите близнаци, онзи агресивния в утробата отново напада другия и той само се защитава. Това не знам дали е ревност, но определено са емоции.
и да, кучетата изпитват ревност.
-
кажете ми - коя от вас вярва в горното твърдение?
jam, аз вярвам в това твърдение, не мисля, че може да бъде доказано научно, но има страшно много истории за това, както има и много истории за духове, и страшно много хора вярват в тях. Не виждам защо това да е чак такъв проблем, че да се пише с този тон, мисля, че всеки има правото да вярва в каквото намери за добре, друг е въпроса обаче, ако налагаме мнението си.
друг е въпросът, ако излизаме напред, защитени с научната си диплома на специалист, и заявяваме нещо, което най-малкото е само вярване, но не и доказан факт - но не казваме "вярва се", "някои считат, че", а уверено се решават казуси на тая база.
ей това е въпросът и затова е проблем. не ми е проблем, ако си разказваме тук истории за духове. и аз мога да разкажа за неонаталните спомени на моя син, който веднъж каза, че не искал да се връща в болницата в стъкленото креватче. ама после по метода на дедукцията установихме откъде му е дошъл неонаталният спомен - от видяна случайно и еднократно снимка в кувьоза след раждането... а такава хубава история щеше да стане - таман за блог.
-
Джам, абсолютно си права. Аз мога да си мисля, че синът ми е изпитвал ревност от бебе, но само си го мисля. Нито съм учила в тази насока нито съм специалист да го твърдя. За това си трябват научни доказателства.
Ревност не знам от коя възраст има при близнаците, пак е индивидуално според деца и куп фактори, но аз имам спомен от на Дони децата. Дали обаче това е ревност, която ние възрастните осъзнаваме, аз не мисля, че има такава при тях. Но определено бебетата също реагират спроед нуждата им или заплаха за липса на такава.
-
jam,в медицината две плюс две не винаги е четири.
-
Jam, някой лекар като ти предпише конкретно лечение, караш ли го да ти извади статия или някакво написано твърдение защо в твоя случай точно тази доза и тази комбинация лекарства? ;)
И нещо актуално за днес ;)
Искам статия и линк и изобщо доказателства, че любовта съществува :) В противен случай приемам, че никоя от вас не е способна да обича :lol:
-
Аз не мисля, че някой тук твърди, че бебетата и новородените нямат емоции. Съвсем друго се коментира, но е нормално един да го разбере, а друг - не. Просто защото всяка от нас си има собствена дефиниция за нещата. Имайки предвид цитата на Джиджи от Уикипедия, някой може ли да твърди, че бебетата изпитват ревност? Аз не мисля. Това, което описвате, момичета, не е ревност, а може би страх, несигурност, желание за близост, на подсъзнателно ниво, ако мога така да се изразя, тъй като считам е ясно, че не могат все още да осъзнават и осмислят, нали? Несигурността и страха МОГАТ да предизвикат ревност, но не е задължително, затова и смятам е неуместно да се приравняват.
Между другото, инстинктите също са вид емоция според мен.
-
здравейте, много се радвам, че толкова много хора са се включили, не пиша, защото нямах никаква възможност тези дни.
сиксенс, много интересно е, че свързваш инстинктите с емоциите - всъщност емоцията е "дериват" на инстинка, тоест хората се раждаме с инстикти, от които в процеса на развитие се развиват емоциите. и разбира се, че бебетата нямат "осъзнати" емоции - тяхното съзнавано не се е случило още, то се конструира от опита им, от начина, по който се случва живота им откакто се родят докато са живи. ето затова толкова много време и усилия се посвещават на говорене и изследване на това, което се случва в и около бебето и детето, защото от работата с деца в психотерапия и психоанализа и от наблюдението на деца (т.е. т.нар. "здрави деца") знаем колко важно е как се посрещат физическите и емоционалните им нужди от самото начало.
освен това кой как проявява емоцията също е различно - някои хора (деца, бебета) могат да са много гласовите, други - да се отръпват тихичко, не е задължително една и съща емоция да предизвика една и съща реакция нали? ако се върнем към поста, който предизвика спора около ревността, може би си спомняте, че майката (котараната) предложи хипотезата за ревност. тоест, човекът, който най-добре познава бебетата, който е в ситуацията.
мисля, че понякога е трудно да мислим, че децата ни ревнуват или завиждат или преживяват каквато и да е липса, защото това означава, че ние нещо сме се провалили, не сме им достатъчни, че детството не е едно безметежно състояние, в което "морето е до колене".
смарайди, един от източниците на този филм е работата на д-р Пионтели, тя проследява децата две години след раждането им и е удивително как не просто има връзка между поведението и отношенията им в утробата, но понякога, както и в случая, който цитираш поведенията са почти дословно повтаряни.
не зная дали ще помогне, но ако мислим за въпроса не "има ли ревност при новородените" а по-скоро има ли психичен живот (макар и рудиментарен) при новородените - те чувстват ли, имат ли способност да комуникират, да учат, да се развиват, да се свързват с другите, може би ще е от полза. или ще разгорещи още повече дискусията?
-
Имайки предвид цитата на Джиджи от Уикипедия, някой може ли да твърди, че бебетата изпитват ревност? Аз не мисля. Това, което описвате, момичета, не е ревност, а може би страх, несигурност, желание за близост, на подсъзнателно ниво, ако мога така да се изразя, ...
Между другото забележете какво пише в Уикипедия по темата ;)
"Ревността е емоция и типично се свързва с негативни мисли и чувство на несигурност, страх и притеснение относно нежелана загуба на нещо, което човек цени, като например любовна връзка. Ревността често е смес от други чувства като гняв, тъга и дори отвращение. Ревността се различава от завистта по това, че ревността се отнася за нещо, което човек се страхува да загуби, докато завистта представлява желание на човек да има нещо, което не притежава, или да попречи на някого другиго да го получи.
.....
Ми то май едно и също :)
-
не зная дали ще помогне, но ако мислим за въпроса не "има ли ревност при новородените" а по-скоро има ли психичен живот (макар и рудиментарен) при новородените - те чувстват ли, имат ли способност да комуникират, да учат, да се развиват, да се свързват с другите, може би ще е от полза. или ще разгорещи още повече дискусията?
:lol: :lol: :lol:
ОК. приемам горното като пореден опит да се измъкнеш, да отклониш темата и да я приключиш. нямам нищо против да я приключим, написах ти го още преди няколко дни - просто защото е очевидно, че няма да се получат научни доказателства за тезата ти.
вместо това, ни предлагаш дискусия по въпроса имат ли новородените способност да комуникират, да учат и да се развиват???? що не предложиш и дискусия по въпроса новородените имат ли капацитет един ден да станат възрастни индивиди? :lol:
или, за по-голяма яснота - дискусия на тема "има ли живот на Земята".
едва ли ще е много интересна такава дискусия.
-
Джиджи, не си ме разбрала. Я прочети пак твоя цитат - "ревността се СВЪРЗВА с негативни мисли КАТО несигурност......", обаче пропускаш текста след болднатото. От него става ясно, че въпросните негативни емоции са следствие на нещо осъзнато. Хайде сега прочети пак моя цитат. После се върни на основното твърдение, предизвикало дискусията. Да опитам ли да обясня по-подробно или сега разбра какво искам да кажа?
Елена, какво да му дискутираме на това дали новородените имат психичен живот? Никой тук не го оспорва това. Джам много точно направи сравнение. Не това е обект на спора, обаче, явно много малко хора го разбраха. Нищо де, в спора се раждала истината, нали :D
-
не зная, сиксенс, как така след като никой не оспорва фактът, че новородените имат психичен живот, се оспорва част от психичния живот, една конкретна емоция. тоест казваме, че има психичен живот, но не и негативни емоции като ревност и завист, например.
-
не зная дали ще помогне, но ако мислим за въпроса не "има ли ревност при новородените" а по-скоро има ли психичен живот (макар и рудиментарен) при новородените - те чувстват ли, имат ли способност да комуникират, да учат, да се развиват, да се свързват с другите, може би ще е от полза. или ще разгорещи още повече дискусията?
:lol: :lol: :lol:
ОК. приемам горното като пореден опит да се измъкнеш, да отклониш темата и да я приключиш. нямам нищо против да я приключим, написах ти го още преди няколко дни - просто защото е очевидно, че няма да се получат научни доказателства за тезата ти.
вместо това, ни предлагаш дискусия по въпроса имат ли новородените способност да комуникират, да учат и да се развиват???? що не предложиш и дискусия по въпроса новородените имат ли капацитет един ден да станат възрастни индивиди? :lol:
или, за по-голяма яснота - дискусия на тема "има ли живот на Земята".
едва ли ще е много интересна такава дискусия.
Джам, много добър критичен разбор!
Предлагам да добавим и догадката, че от децата ще се развият евенуално представители на биологичния вид "човек". Не че такова предположение не съществува и извън рамките на една професия, но явно има нужда да се доказва и очевидното. Напълно безсмислено. Приемам, че това са малките открития на човек, упражняващ дадена професия, ама те за останалите не са открития.
Ох, много съм болна тези дни и не мога да съобразявам добре, но ще добавя и още нещо.
Всичките тези анализи тук на психичното състояние на децата ми приличат на зле написани анализи на литературно съчинение, по-точно на емоционалното състояние на героя. Само че ако това беше даже студентски анализ, нямаше да види бял свят пред публика никога. Пълно е с безсмислици, противоречия, абсолютно познато и популярно "знание" и наукообразност. Даже и в литературния анализ не се спекулира толкова много с евенуталните и възможни допускания хипотези.
Примерно: въз основа на казаното може да е това, може да е другото, а може да е и нещо различно, което не се сещам в момента. Вие си решете кое да си изберете.
Голямо "откритие" е и, че храната влияе на пустите емоции! Направо подскачаш, като си помислиш как лютите чушки например могат тотално да променят емоционалното възприятие на възрастния и как той даже почва да благославя наред. Ама за децата било голямо откритие.
Още: родителите не могат да контролират детето, то яде само храна, която води до запичане и като резултат развива запек. Съветът завършва с това, че щом родителите не могат да се справят с него, нека пък да отидат на една терапийка, добре ще им се отрази, а и да тръгнат по пистата. А, да, защото са разтревожени. Пустата "тревожност". Дотук не останах с впечатлението, че ще ми помогнат да се справя и с нея.
Още: хората се обръщат към специалист, очаквайки конкретни, работещи съвети и необъркващи предположения препратки към някакви си публикации и организации. Дотук се повтърдиха само впечатленията ми за един вид представители на тази професия. Така си говорят и жените на кафе - даже анализите им са още по-задълбочени и предположенията и догадките още по-достоверни.
Теории, хипотези, предположения, взети оттук-оттам, които се дават като подкрепа към анализа и които объркват още повече.
Сиксенс, много добре си написала предния си постинг! Професионално и разумно звучи!
-
Розичка, благодаря! Това просто е моето мнение, гледам да не задълбавам в дебри, които са ми неизвестни и които крият още повече въпроси и догадки, предположения и теории.
На мен ми хареса твоя разбор :D И особено това: "Още: хората се обръщат към специалист, очаквайки конкретни, работещи съвети и необъркващи предположения препратки към някакви си публикации и организации." Споделям мнението ти. Когато някой потърси такъв тип помощ, той очаква някакви конкретни заключения, съвети, насоки. Обаче, реално получава един куп теории и анализи, които още повече го объркват, даже понякога задълбочават проблема му, защото в някои случаи предизвикват чувство за вина или чувство, че на човека нещо не му е наред, има някакви скрити подсъзнателни уклони и т.н, т.н., да не изброявам, сещате се. Сега, нека подчертая, че изобщо не омаловажавам или иронизирам тази професия. Нито я отричам, нито я заклеймявам. Просто считам, че някои практикуващи я малко се унасят в сухата теория и анализи и забиват в едни посоки дето..... В мярката и баланса е разковничето според мен.
-
Еми не напразно д-р Бърди писа, писа ... :wink:
Напълно подкрепям Злати и Розичка, колкото повече Елена пише, толкова повече ме обърква и чета по диагонал.
-
Чакайте сега! Вие какви конкретни съвети искате да получите? Виждали ли сте хора с Паническо разстройство посетили за първи път психолог? И как си мислят, че ще получат конкретен съвет как да се справят с паник атаките? И колко разочаровани са като разберат, че такива конкретни... няма. Дават се насоки общи и толкоз.
Perdeto, на теб Елена помогна ли ти със съвет?
-
Smaraidi, Елена ми е давала съвети, някои съм приложила не действаха при моето дете, други съм пренебрегнала по мои усмотрения.
Чета принципно всичко, дори и да не съм съгласна с нещо не крещя, че не съм. Всеки може да изкаже своите мисли и съждения, а околните мога да се съгласят или отхвърлят. Друго е, когато даден професионален специалист твърди нещо, то поне най малкото трябва да може да го докаже с научни факти, когато някой го оспорва. Така мисля е редно и за това всъщност става въпрос. А който иска може да получи и приложи съветите й.
Когато се появи д-р Бърди аз с недоверие подходих към него, но се разрових, четох ... Видях, че преди това е писал и то доста в бгмама при това същите неща, които и тук. И тъй като бях в трилема му се доверих и не сбърках. Това е единственият професионален педиатър, който съм срещала за моето дете до момента. Няма значение, че общуваме виртуално, диагнозата в повечето случаи е точна, лечението съответно също. Няма да пише първо е така, ама може и да е онака ... Да в хода на дадено заболявание винаги има развитие и може да се получат и усложнения, за това си трябва посещения при местен лекар. Но всички знаем за съжаление какво е нивото на медицината тук.
-
Чакайте сега! Вие какви конкретни съвети искате да получите? Виждали ли сте хора с Паническо разстройство посетили за първи път психолог? И как си мислят, че ще получат конкретен съвет как да се справят с паник атаките? И колко разочаровани са като разберат, че такива конкретни... няма. Дават се насоки общи и толкоз.
Perdeto, на теб Елена помогна ли ти със съвет?
Смараиди, това не може да е вярно. Всяка наука има теория и практика. Практикуващият специалист точно това би трябвало да прави - да дава практически указания и съвети как да решим даден свой проблем. Умение е да можеш от разнообразните и често противоречащи си теоретични хипотези да извлечеш практически полезното и работещо и да ги накараш да решават проблеми. Това е работата на практикуващия специалист, чрез това той създава доверие у пациента и усещането, че специалистът отсреща знае какво прави, разбира си от работата и можеш да му се довериш. Теоретичните обяснения могат да бъдат включени и предложени за по-убедително, но не бива те да изместват практическите съвети, защото се обезсмисля практиката. От всеки човек с диплома в ръка добър практикуващ не става! Няма никаква задължителна връзка между двете.
Виж какво намерих чрез търсачката за "паническо разстройство", и то от пръв път. На български се оказа, че има и форуми, и един куп информация. Ако въпросният специалист, за когото говориш, не си е направил труда да провери даже чрез този дотъпен начин - аз бих го отписала.
Един куп сайтове има, но виж вещо полезно, което намерих на panic attacks what to do:
В 12 стъпки как да помогнем на някой който има панически атаки - звучи разумно и като съвети, това да се диша дълбоко и за дишането в хартиена торбичка даже аз съм го чувала, говорят за ирационалния страх и усещането за тревожност, които са в основата. Сигурно ги има и на български тези неща.
Ето тук:
http://www.wikihow.com/Help-Someone-Having-a-Panic-Attack
-
Ох, от снощи пиша и трия и се чудя как да го напиша най- съкратено и ясно, ама пак стана дългичко обяснение.
Малко спорът се раздвои на подчертано теоретична част и на споделен опит и наблюдения, та чак се разтрои в посока: на кого имаме вяра във форума и кой колко дипломи има и дали ги заслужава.
Явно наистина е въпрос на гледна точка, когато се говори за Ревността и това кой какво влага като емоции, когато определя. За съжаление, няма как да знаем какво точно изпитват децата ни /бебетата/, а можем единствено да гадаем за това по начина им на поведение и не вербалното изразяване на преживяванията си. И всички теории се основават именно на наблюдението, т.к. няма как бебето да ти каже какво преживява точно в този момент.
Аз лично, не мога да дам друго определение /помагайте с терминологията/, освен Ревност за това, за което говорите:
„Ревнуваха, когато вземех чуждо бебе, но не и когато взема единия от тях, тоава просто искаше да дойде и другия, а не да се сменят.”
, но това пак казвам си е лично мое обяснение. Защото, може да не е въпрос за изместване на вниманието на мама от едното върху другото дете, но пак е желание за постигане на нарушеното равновесие, което до сега /от утробата/ е имало, и бидейки разделени, близнаците се стремят отново да бъдат събрани. Поне аз, на тази си възраст, така бих го определила, като ревност, макар да нямам близнак.
Не казвам че това съм видяла в моите близнаци, м/у другото Jam децата ми са момичета ;)
Провокирана съм да си наруша обещанието за „неписане” по този въпрос, от едно друго изказване за Абсурдното ми поведение да оставя децата ми да се хранят сами, докато аз върша нещо си друго /перифразирам/. Само да уточним, че аз не чета вестник/форум, не гледам сапунка, нито простирам на балкона, докато децата ядат, аз съм до тях. Второ- моите деца се хранят с шише, не ги кърмя, за да им осигурявам спокойствието, което биха получили,ако сучеха. После да кажа и друго- от навършването на 1 месец на близначките аз съм на 20 часов „работен ден” съвсем сама, още повече, че мъжът ми работеше тогава през нощта и през деня спеше /демек има нужда от някакво спокойствие/. И имайки САМО 2 ръце, с които да гушкам децата си, и с тези 2 ръце да правя всичко необходимо за техния комфорт, смятам че съвсем не е абсурдно да намеря моя си начин, за да бъдат децата ми нахранени едновременно, и да не се налага едното да плаче, докато другото яде /макар и гушнато/ , или пък да прекъсвам яденето на едното, защото другото иска нещо, или пък едното да яде гушнато, а другото да седи в другата стая, защото се разсейват вече от шумове. Смятям, че съм им осигурила едно спокойно хранене, което дава много повече сигурност, отколкото ако ги храня едно след друго, макар и гушкани, и ги поставя в горните ситуации, при положение, че двете деца с теоретично еднакви физически и емоционални нужди.
И във връзка с горният абзац- аз събирам децата заедно да ядат, защото физически не мога да ги гушкам и храня с шише едновременно и двете... Иииии най- малко съм очаквала такава реакция от близнашка мама, ама всеки с мнението си. :)
П.П.
Извинете, но последните неща които чета във форума /защото те ме вълнуват/, все завършват със спор. То не беше „ние тука не захранваме на 3 месеца”, мина се през „как се доказва анемия”, та се стигна до защита на дипломна работа „психичното развитие и емоционален потенциал на близнаците в първите месеци”.
Мисля си че тук търсим простички и работещи съвети, а не разтягаме локуми ей така, защото гоним рейтинг. Пак се извинявам, ако някой се засегне, ама....
Заприличахме на БГ Мамите!
-
ДиваРоза, пак да попитам, ти лично виждала ли си човек в паник атака? Твърдя със сигурност, че посочените от теб публикувани в нета "трикове" за справяне не работят особено. То, ако беше така нямаше да има психолози, а който е на зор прочита от нета 12-те стъпки и о, чудо няма грижи. И още по- добре, и лакарства като антидепресанти и седативи нямаше да се пият. За жалост нищо не е така просто.
-
За какъв рейтинг става въпрос и за пред кого, че не разбирам?
И да и тук сме за да търсим съвет и мнения, обаче когато то се дава от специалист е редно да се докаже преди това. А всеки си има глава на раменете и очи на главата за да порчете, че деца на 3 месеца отдавна не се захранват. И това не е само по препоръка на д-р Бърди, а на СЗО.
Кой как ще си гледа децата си решава сам, но щом искаш от някого съвет, ще трябва да чуеш и критиките по твой адрес. Там е разковничето.
-
последните постинги на Smaraidi и kotaranata намирам за нямащи нищо общо с темата, която дискутираме в последните страници, нито със заглавието по принцип.
-
ДиваРоза, пак да попитам, ти лично виждала ли си човек в паник атака? Твърдя със сигурност, че посочените от теб публикувани в нета "трикове" за справяне не работят особено. То, ако беше така нямаше да има психолози, а който е на зор прочита от нета 12-те стъпки и о, чудо няма грижи. И още по- добре, и лакарства като антидепресанти и седативи нямаше да се пият. За жалост нищо не е така просто.
Просто се опитах да ти кажа да си смениш специалиста. Линкът е жест на добра воля и отношение и обикновено се благодари за това. Не е нужно да ми отвръщаш така обвинително. Аз нямам вина за проблемите на анонимния ти познат. Никъде не съм споменала антидепресанти и останалото. Ако имаш проблем, търсиш специалист, който може да ти предложи адекватно решение.
Всеки прави, каквото си иска с живота си. На вяра не е добре нищо да се приема. И няма нищо лошо в спора, когато се обсъждат очевидно спорни проблеми.
-
Аз продължавам да не вярвам на твърденията за ревност при толкова малки деца. Емоции да, дори вътреутробни може да има. Но как фетусът е осъзнал себе си, че да действа агресивно спрямо другия? Как той знае, че някой друг го бута, че да му противодейства, мрази и ревнува? Просто единият е по-темепераментен и маха, шава, бута, другият е по-пасивен. И ако мен ме бутнат и не знам какво става, а и да знам и аз ще се намръщя. Но не значи, че ревнувам от близнака.
Като майка на близнаци заставам твърдо зад тезата, че те не се забелязват един друг почти до към петия месец. После започват да се заглеждат, да се бутат и повече е като на игра.
Моите и двамата в реалния живот са такива като темперамент каквито ги виждах на ехографските прегледи. Единият лежерен и непукист, другият абсолютен холерик.
Поне при моите беше така.
Има и нещо друго, много тежко клеймо се стоварва върху майката, ако тя си мисли, че те ревнуват. То не стига, че няма как да се клонира тя да е на сто места едновременно, а и сама да си утежнява живота с излишно чувство на вина.
kotaranata , има начини за хранене едновременно дори на толкова малки бебета. Пиши линка, който Мими26 ти даде и там всяка ще сподели опита си.
За мен също е много интимен момента на храненето.
-
Провокирана съм да си наруша обещанието за „неписане” по този въпрос, от едно друго изказване за Абсурдното ми поведение да оставя децата ми да се хранят сами, докато аз върша нещо си друго /перифразирам/. Само да уточним, че аз не чета вестник/форум, не гледам сапунка, нито простирам на балкона, докато децата ядат, аз съм до тях. Второ- моите деца се хранят с шише, не ги кърмя, за да им осигурявам спокойствието, което биха получили,ако сучеха. После да кажа и друго- от навършването на 1 месец на близначките аз съм на 20 часов „работен ден” съвсем сама, още повече, че мъжът ми работеше тогава през нощта и през деня спеше /демек има нужда от някакво спокойствие/. И имайки САМО 2 ръце, с които да гушкам децата си, и с тези 2 ръце да правя всичко необходимо за техния комфорт, смятам че съвсем не е абсурдно да намеря моя си начин, за да бъдат децата ми нахранени едновременно, и да не се налага едното да плаче, докато другото яде /макар и гушнато/ , или пък да прекъсвам яденето на едното, защото другото иска нещо, или пък едното да яде гушнато, а другото да седи в другата стая, защото се разсейват вече от шумове. Смятям, че съм им осигурила едно спокойно хранене, което дава много повече сигурност, отколкото ако ги храня едно след друго, макар и гушкани, и ги поставя в горните ситуации, при положение, че двете деца с теоретично еднакви физически и емоционални нужди.
И във връзка с горният абзац- аз събирам децата заедно да ядат, защото физически не мога да ги гушкам и храня с шише едновременно и двете... Иииии най- малко съм очаквала такава реакция от близнашка мама, ама всеки с мнението си. :)
Ооо, Котарана, понеже аз съм го писала, аз ти отговарям:
Не си мисли, че ти единствена си гледаш сама близнаците, а всички други имаме по 2-3 зачислени баби да помагат. Всичко е въпрос на организация и както Вера е писала има начини за едновременно хранене на близнаци. И между другото много по-трудно е да ги кърмиш заедно, отколкото да ги храниш с шише задно. И не виждам какво не ти харесва реакцията ми - това е опитът ми, а не прочетено в учебници. Но теб май повече те устройва израза "едното ревнува от другото", отколкото "детето има нужда от майка си да го гушка"...
-
Ооо, няма нужда да ми даваш линкове ДиваРоза. :lol: Присъствала съм на сбирки на пациенти с ПР като студент и то при различни специалисти, не при един. Ти написа как има "универсални съвети" за справяне и то в нета. Ами, няма!
Предлагам да се съберем, да спретнем една клада и да подпалим Elena B, като я обвиним в шарлатанство и вещерство.
-
Аз пък предлагам, да се спре да се пише само за "спорта". Отивате вече в съвсем други теми, плюс това има и лични нападки. Не за това е форума. Който както иска да си дефинира и живее живота в крайна сметка.
-
Ти написа как има "универсални съвети" за справяне и то в нета. Ами, няма!
Моля те, цитирай къде точно съм написала точно тези думи! Иронията ти и грубостта ти ще я подмина, защото това явно ти е личен стил на общуване. А не показваш и разбиране при четенето.
Кладите всеки си ги гради с измислиците и свободните съчинения.
Всеки да си троши главата, както иска. И когато детето ви, мами, има запек, вие грабвайте дамската чанта и беж на терапия!
А, да, и вервайте! Вервайте на всяка дума и внушение!
Не смятам повече да се включвам в тази тема!
-
момичета, ако не спрете с личните нападки и иронията, ще заключа темата. честно, изключително ми е неприятно да ви чета, макар и да съм съгласна с мненията на някои от вас, не е това начина на общуване, поне не тук в ЗАЧАТИЕ.
-
вероятно наистина темата ще е доста по-продуктивна ако се ползва от хора, които виждат смисъл от нея, а не като трибуна да се показва колко са много информирани, успешни и нямат нужда от никаква помощ, защото тя така или иначе всъщност не е помощ, а .....
-
вероятно наистина темата ще е доста по-продуктивна ако се ползва от хора, които виждат смисъл от нея, а не като трибуна да се показва колко са много информирани, успешни и нямат нужда от никаква помощ, защото тя така или иначе всъщност не е помощ, а .....
и тъй като тя не е такава - дойде моментът да я заключа. с цитат от един британски писател, Малкълм Мъгъридж:
"Един от специфичните грехове на 20-ти век, който сме извели на големи висоти, е лековерието. Казано е, че когато хората спрат да вярват в Бог, те вече не вярват в нищо. Истината е много по-ужасна - оттам насетне, те вярват във всичко."