Jbrul  напълно съм съгласна с казаното от теб и точно това исках да кажа с коментара си, че хората са различни и когато детето желая може да остане при баба колкото си иска. Но точно този тип народ, описан от теб по-долу не разбирам. Както и да е, не ги съдя, всеки отговаря за себе си и носи последствията от деиствията си, така че ...
 Аз точно ти написах, че детето ти е малко и не е проблем, но на 4-5 годинки нещата седят различно, ти сама ще видиш. Поздрави. 

Мислех и друго, връзката ни с моето момче преди да ги има децата не е малко.
Сега искаме да сме винаги с тях, именно за да изживеем отново
всяка емоция като за първи път, но през техните очи!

  Как точно го каза. Това е и чувството в моето сърце. Аз имам нужда да я виждам до мен. Както искате ме разбирайте, но с мъжа ми като я няма сме болни. Колко пъти ми е казвал: Защо я пусна сега? Когато е в къщи и заспи здрава и усмихната, тогава се поглеждаме и обичаме повече от всякога. Тя е цветето което ни дава любов и ни прави щастливи. Почивка без нея, за мен не е почивка, колкото и тъпо да звучи.

Всичко е строго индивидуално. Брата на мъжа ми и на 30 има нужда от мама. Братовчет ми на 30 замина в турция и не вдигна на нито едно позвъняване на родителите му 3 седмици. На скайп ми каза вчера, че е на остров и ше се прибере след седмица... Да и кажа, да спрат да му звънят  Разбирам, уважавам, ама пък има някъкви граници значи... За 2 лв ли го закъсахме, та не можа да вдигне? Или другата крайност, мама цял живот ли трябва да ти е до дупето? Всеки има нужди и разбирания, ама не сме сами на този свят егати...

Почивка, или ходене някъде с бебе е едно, с по-голямо дете - съвсем друго нещо. Предполагам, че до известна степен за това се получават някои "разминавания" в мненията и възприятията по въпроса, между мен и родителите на по-големи дечица...освен чисто индивидуалните ни различия де.
Да заведа Дани на море другото лято, когато ще е на година и половина и на "собствен ход" - ще е доста по-забавно и по-удобно и за двама ни мисля. Тогава ще го гоня по плажа, да, а сега ще трябва да го нося по плажа като камила  , защото той повече от 5 мин. на едно място не иска да седи. Списъкът ми какво трябва да помъкна на въпросната почивка, е доста впечатляващ също така  /добре, че имам голяяям багажник/. Въпреки тези "несгоди", нямам търпение да дойде сряда.

И да си кажа откровено, всеки начин за отглеждане на дете за мен е ОК. И това винаги да водиш детето си със себе си, и това ПОНЯКОГА да го оставиш при баба. Всеки начин, с изключение на този, за който разказах в предишния пост /с моите роднини/. Избягвам да съдя хората и да им давам оценки на живота, но за мен трябва да си безумен егоист, за да си печеш задника 10 дни на вила със собствен басейн, на място където децата ти биха се забавлявали щуро по цял ден и да ги зарежеш на село при баба. За пореден път!!! Още по-малко разбирам пък, какво толкова ще ти натежи да се грижиш за деца на 14 и на 7 години?! Ами те се грижат сами за себе си отдавна, само трябва да има нещо за ядене, а то има защото и родителите им ядат все пак... Не е моя работа наистина как те си гледат децата, но това последното им изпълнение - тотално ме втрещи. Признавам си.

ох понеже нямам този дар слово, Мишето направо ми е  взела думите от устата. И аз мисля като нея и Лидия. Аз съм оставила Алекс, като влезнах да раждам, иначе пакет навсякъде. А и почивка без тях не мога и да си представя.

Момичета, аз мисля, че не е лошо и за самото дете понякога да се отдели от родителите за ден-два-да смени средата...Не, че някога съм оставяла моето- все имам чувството че ще умра от мъка ако не го видя два дни...Така пък се чувствам виновна, че го задушавам и връзвам за полата си...Не, че някой е предлагал да го гледа два дни...
Жбрул, в грешка си. Точно сега ще си изкарате страхотно море, докато бебокът е малък- миналата година Йосиф беше на 10 месеца на море и си изкарахме  страхотно- той си спеше в количката и на плажа, и по заведения, и на разходка...Направи розови бузки. Не съм се тревожила,че ще щъкне нанякъде или, че ще налапа нещо...
Тази година, ако при всички премеждия, тръгнем другата седмица, мисля, че предизвикателството ще е доста по-сериозно.
Да ви се оплача!Таман успяхме с триста зора да стегнем колата за път и вчера, докато мъжът ми слагаше детето в столчето на полузатворена врата, една идиотка ни потроши вратата. На всичкото отгоре КАТ-аджията изкара мъжа ми виновен!Добре,че само с уплаха се разминахме!

Инке, много съжалявам! И то най-вече за постъпката на катаджията.  Просто е ужасно унизително.

За гледането на децата - всеки си знае сам най-добре. Но трябва да си призная, че отпуската ми от 4 седмици сама с детето ми стопи лагерите (може би и температурата има заслуга. Явно, че вече съм отвикнала от жегите). Ами, така е, като имаме тръни в д-то. Не можем да седим. 

Нашата варненско-софийска екскурзия приключи успешно. Да ви кажа, че си имам много внимателен мъж. Закарал ми колата, за да мога да се прибера по-бързо с нея вместо с дете и куфари да се влача по рейсове. Подредил ми жабката. Прати ми смс да ми каже точно къде се намира. Напълнил ми резервоара. Само забравил да ми затвори предното стъкло. И то валяло вътре. В някакъв момент хората от паркинга са забелязали, та ми бяха залепили един найлон.  После усетих, че гумите ми имат нужда от помпане. Май за първи или втори път ми се случи това удоволствие. Бая се поизпотих и изцапах.  Та така. Детето си разпозна стаята. Не е забравило и мои приятели, които от време на време се грижат за него. Изумена съм, че имат памет на тази възраст.
Откакто съм родила, единствено понякога ми се иска да можем да ходим на концерт с мъжа ми заедно. Иначе не ми липсва нищо. Свикнах да се организирам според детето.

мише, била съм в подобна ситуация. Много ме обиди изключително близка приятелка. Страшно ми беше мъчно. Десет дена не бях на себе си, но отношенията ни приключиха. Не знам за какво става въпрос и не давам съвети. Просто наистина беше най-трудната връзка, която съм късала.

ДжБрул, трябва да е много загубен човек да си зареже такива големи деца. Те могат да пазаруват, помагат и т.н.  Да не вземете да ми скочите сега! От личен опит го казвам.

Ако някоя от вас иска да се подпише против строежа на църква в единствената градинка в "Младост" 3 в София, моля да се свърже с мен!

Хубава неделя утре! Аз се надявам малко да се качат температурите тук, че от 34 на 11 голям шок ми дойде. 

Блу, че те на тази възраст могат да нарежат салатката и да донесат ракийката даже  Ама...загубени хора колкото щещ.

Inke Tinke, радвам се че сте си изкарали така готино с бебе на море миналата година, но предполагам е излишно да напомням, че всяко дете си е различно. Моето такива спинкания на плажа, или в ресторанта - забрави. Той ще ми скача в чинията и ще се хили на всички клиенти наоколо, но да се тръшне да спи, че майка му да хапне нещо - небъдна работа. Жив и здрав да е само Та в този ред на мисли - ще беснее сега, ще беснее и догодина и след 10 години - следователно аз се готвя за "Сървайвър", не за класическа почивчица, но мисля че ще ми е забавно и поне ще сменим обстановката. Иначе - ще прави същите неща тук и "водните атракции"  - ще костват още и още мъкнене на кофи, корита и пр. за дископатията на мама 

Да си призная, поне на мен с всеки изминал ден ми става по-лесно отглеждането на Дани, сравнено с преди 2-3 месеца. Имам приятелки с деца на същата възраст, на които сега им се вижда по-трудно, защото те имаха спящи и ядящи новородени и сега като са по-швъкливи и изискващи внимание деца - нормално им се вижда по-трудно. Поне така си обяснявам поредния "куриоз" в моето майчинство, че единствено на мен ми става по-лесно, колкото повече расте детето, а другите мами споделят обратното. Естествено с "по-лесно" и "растеж", визирам кратък период, не след година, 5, 10 Тогава ще са други възрасти, с други грижи.

Jbrul,може да се изненадаш. Моят вкъщи спеше по 30 мин. следобед, не щеше да си стои в количката, все на ръце бяхме, а като отидохме на море...Хоп! Друг човек!
А  за мъкненето, ами и  аз ще мъкна 100 неща- не смея да го оставя да яде тамошна храна,та от тука-с бурканите. Притеснявам се как ще го опазя да не се нагълта с вода от чешмата или от морето- при вас тоя дерт поне липсва....Абе, да са ни живи и здрави, още малко и ще режат салатата!

Жбрули, ха-ха, аз съм от тези със спинкащите и слушкащи бебета в минало време  .

Smaraidi и твоя ли се изкалпазани? Е, от него точно не го очаквах! 

Inke Tinke, на свой ред да те успокоя, че може тази година да си изкарате още по-хубаво на морето от миналата. Онзи ден говорих с приятелка, чиито син е на 2г. и по принцип е капризен откъм спане. Дори у тях като са, не може да заспи в друга стая, пък не може на светло, на шум и пр. И тя ми каза, че направо на морето се е родила и си е починала по отношение грижи за детето. Той така се изтощавал от беснеенето по плажа и във водата, че заспивал прав както се казва  Първата вечер седнали с мъжа й да вечерят на някаква кръчма, където било доста шумно и светло, с идеята набързичко да ядат и да търчат към хотела да се мъчат да приспиват наследника. От заведението им дали детски стол за хранене, сложили малкия в него и докато го настанят - нашият отнесъл плувката. Ей така седнал в стола, на фона на цялата светлина и суматоха наоколо.  Майка му каза, че от изненада се задавила чак. Детенце не се събудило изобщо, нито докато били в заведението, нито докато после го местили от стола в количката, от количката в леглото...и така през цялата им почивка малкият бил едно абсолютно ангелче. Дано и при вас е така!

Аз да измрънкам, че се разболявам в най-неподходящия момент. То не, че има подходящ момент за тези неща де... Тъпча тука лекарства и се надявам да се размине работата до сряда и най-вече се надявам да не заразя бебето с нещо. Стискайте палци, че е толкова тъпо да се влачиш с аптеката на почивка и да си като парцал 

Хубав ден момичета!

Джей, на 7 не помня, но на 14 г. със сигурност ходех да купувам ракия и цигари.  На съседката детето влачеше бири от съвсем крехка възраст. И да ти кажа беше по-оправно от сестра си, която беше няколко години по-голяма. На малкото никога не смееха да му пробутат лоши домати, защото то отказваше да ги вземе. 
Няма да се разболяваш преди морето, ей! Забранено е.
Нали съм ти обещала, че все по-лесно ще става? 

Тя работата не е заек да избяга и се чудя откъде да я започна, но май ще взема да полегна, докато отрочето ми върши същото. И после всичко останало. 


Приятна неделя ви желая!

Jbrul  детето ти е още малко и не го осъзнаваш, но след година когато започне да говори и да изразява емоциите, да разбира и да разказва за чувствата си, ще разбереш защо го пиша. Имате ли време за себе си ти звучи на теб сега. След време като минете 3-4 годинка ще видиш колко раними са децата. Податливи са на хорските идиотии... като например, мама и тате на море, а теб при баба ли те зарязаха...
Плюс това си мисля, че с детето или децата може да се изкара страхотно, ако дружно направим компромис и се съобразим един с друг.
Сега понеже знам, че ще наскачате, ще се заоправдавате и все ще се намери някой ощипан и недочел, ще напиша, че това си е мое лично мнение. Ако някой живее живота си по различен начин и чувства нещата по различен начин, това е негово право и не го съдя. Просто коментирам и разказвам как аз усещам нещата. Така говори сърцето ми и така живея живота си аз. Когато бях дете, имаше период в който родителите ми работеха в друг град. Брат ми не ходеше на училище и беше с тях, аз при баба, защото учех в София. Тези две години и до ден днешен ги помня и с времето, колкото повече расте детето ми, толкова повече имам нужда да му повтарям, че и всяка минутка с него е най-милата за мен, дори да ме ядоса до посиняване, а тя често го прави.  За мен точно подобни неща, който за родителите са елементарни, като например да починат от детето си за 5-6-7-10 дена, водят до проблеми. Дечицата са ужасно раними. Въображението и страховете им също.
Баба ще разкаже на съседка, как мама и тате имат нужда от почивка, щото им е ежедневие и ето едно депресирано дете. То вече знае, че е тежест за мама и тате. Именно за това, когато я пращам с майка ми на село например за събота и неделя и казвам, че мама ще е на работа и тя трябва да седи в къщи с тате и да ме чака или може да отиде с баба си. Там ще се разходят за риба по реката, ще ходят на батута и според мен ще и е по-весело. Давам право на избор и не я принуждавам да ходи насила където и да е. Казвам и просто ти избери, според мен, това, че мама е на работа, не трябва да те спира да се разходиш с баба и да се повеселите. Говорим за 2 дни.  Когато съм на работа също обяснявам хиляди пъти, че без пари няма какво да ядем. Ако иска оставам в къщи, но ще седим гладни и голи, на студено. Едно дете трябва да знае. Метода: Тръгвай, то ще пореве и ще спре, децата забравят за мен е категорично идиотски. Още не мога да преживея градината и яслата и това, че съм и обърнала гръб, докато плаче. Но там вече нямах избор. А и както казах, беше по-малка и не разбираше. Сега вече е ужасно ранима. И отново моля, ако някой иска да сподели мнение, ще ми е полезно да чуя и друга гледна точка без излишни емоции, защото аз не влагам такива, отново пиша, че просто споделям мнение.

Лиде, съгласна съм с всяка дума, която си написала.
И въпреки... и въпреки.
Да попитам. Никога ли не изпитваш желание, просто за няколко часа да си без детето, да отидеш на спокойствие на шопинг, да изпиеш едно кафе на спокойствие с приятели, да излезете със съпруга по младоженчески на кръчма или на гости...?
Без непрекъснато да си нащрек, без да ставаш и сядаш непрекъснато, без да ти реве и се лигави госпожицата????
Не говоря за дълги почивки и ходене на далеч.
Не че, аз лично не бих направила няколко дневна екскурзия до Лондон например, без децата, ухаааа - мечти
Ние все пак сме поставени в различни положения - няма баба, няма дедо, няма никой, ако ходя на лекар, с тях двамата, ако водя единия - влача и другия. Това е неудобството, когато живееш на 1600 км от родината си.

Както и да е. Аз си слагам ръка на сърцето, обичам децата си повече от всичко на света, грижа се сама 24 часа за тях /от  части с помощта на баща им/.... имам нужда от време на време някой час за себе си. Особено, когато дъщеря ми ми опъва нервите с лигавщините си до скъсване.

И в заключение, момичета искам само да кажа. Според мен не и правилно да се отказваме напълно от живота си и да го посвещаваме единствено и само на децата си.
И за нас и за тях не е полезно. Предполагам сте ме разбрали, какво искам да кажа

Поздрави

Албена, вземете децата с вас! И те искат да разглеждат Лондон.
И аз си ги мисля тези неща понякога. Но има време. Нека да порасне малко детето!

Албена, вземете децата с вас! И те искат да разглеждат Лондон.
И аз си ги мисля тези неща понякога. Но има време. Нека да порасне малко детето!

Деси преполагам вие сте с количка все още.
Ако не, как се справяте с разходките?
Защото с Дара е нещо ужасно.  В състояние е, още със слизането от колата, да започне да мрънка, че се е изморила, да я носим, или да се опитва да седне на Калоян на главата.
Ако пък ходи, или се слира да бере цветя, или балансира по бордюрите, или се зазяпва непрекъснато и спира, или мърмори че вече се е изморила и търси пейка за сядане, или се дърпа от ръката ми и си ходи в интересни за нея посоки...
Как си представяш обикалянето и разглеждането на забелижителностите на бъкания с милиони център на Лондо?
Аз - не си
Мислехме го този вариант, каненни сме на гости, изобщо не ни е проблем пътуването и престоя, но сле ходенето във Венеция  с нея и напоследък разходките тук - не, благодаря, мисля да си спестя удоволствието

Албена, вземете децата с вас! И те искат да разглеждат Лондон.

не бих причинила това нито на себе си, нито на детето, нито на Лондон...

екскурзии в чужбина с цел разглеждане на градове и забележителности - минимум след 7-8 години. иначе е излишно трошене на нерви и пари.