И аз като сватята - а съм решила, че ми тежи, а съм се сетила за лисицата.
Иначе - много жега + страшна буря вчера. По улиците - реки. А малкия бяс си иска следобедната разходка и кривааааа. Баща ѝ не я изтърпя и я изведе. Налетяла първата локва която видяла. Поизкаляна и понамокрена се прибра, но доста по-спокойна.
Иначе Лисе и адействам така - като реши, че ще се тръшка и "помагам" да полегне, че си е удряла главата, оставям я за кратко да поплаче и чак тогава сядам при нея да си поговорим. Обикновено става номера. Отскоро обаче и взе да хапе. За сега не е много сериозно и ѝ се вижда забавно. Но и тва е начин да я разсея от тръшкането. Като изпискам и почва да се киска. През сълзи се хили малката злобичка

Като чета как се държат някои хора /доста за съжаление/ - пребивавенето на човечеството в космоса ми изглежда по-постижимо, отколкото доброто възпитание.

Моето бебе не е ин витро, но винаги когато стане дума за деца и аз и мъжа ми обясняваме, че сме го чакали много, че сме потърсили помощ, че се бяхме засилили за ин витро и никак не ме притеснява кой какво би си помислил. Ако някой си помисли нещо нехубаво, при споделяне на тази информация - ами то си е за негова сметка и определя неговия капицитет. Вече две двойки наши познати - потърсиха компетентна помощ за този си проблем, след няколкогодишно мъкнене по обикновени гинеколози и квартални лаборатории. Благодарение на нашето свободно говорене по въпроса и коментиране на възможните причини и решения. И занапред - ще продължим да говорим за това и дано повече бебета се родят след навременно получена помощ от правилното място

Иначе, дали едно дете е "трудно" и кога /на коя възраст/ е "по-трудно"...си мисля, че зависи от това, кое по принцип е най-тежко за родителите му. "Тежко" го казвам не буквално, а като индивидуални особености на самите родители, начинът им на живот преди бебето и кои свои навици им е най-трудно да променят след него. Някои навици и нужди - са чисто биологично обусловени примерно и тях не можеш да ги промениш "от голям мерак" - както лично се убедих.
Откакто се помня - безсънието ме убива. Мога 2-3 дни да изкарам будна, но после трябва да легна и да си отспя. Накъсаният сън пък ми е най-големият кошмар открай време. Тоооочно полегна и се унеса - хоп рев, с мъка ставам, успокоявам, адреналина ми скача, за да успея да съм адекватна, после много трудно се унасям и ако успея, тоооочно заспя и...пак рев за нещо  И така през 30 мин., или час. Когато беше по-малко бебето - спане напрактика нямах, само по-убита и уморена се чувствах. С възрастта, все пак той започна да спи повече и по-дълго, което за мен е голям бонус и сега на мен ми изглежда по-лесен за гледане Дани. Майки чиито бебета са били от вида "само яде и спи" - после им изглежда по-трудно, когато детето стане по-активно предполагам. Аз се хваля, че някоя си нощ той спал 5-6 часа, те ми съчувстват, че било много малко хахахах, ами от тяхна гледна точка е едно, от моя друго, зависи какво дете имаш. Не претендирам, че тези ми съждения са някаква неоспорима истина, само ги споделям. Иначе, ако не е този филм със спането...ами не ми е дотежало нещо с Дани - напротив. Все по-готино ми става, защото вече си общуваме доста по-осъзнато /от негова страна/, постоянно прави нещо ново и не мога да му се нарадвам.

П.П. Лиско я изкарвам изобщо от горния коментар. При нея - няма лесно, но при нея думите "деца" и "тежко" - в едно изречение не могат да съществуват.

Лис, то и аз помагам на хора, които усещам, че имат проблем или запитат. Все пак в профила ми във Фейса изскачат всичките неща на "Зачатие". Ама простащината ме дразни. Че народът все жълтичкото търси. Нали се сещаш?! 
Давам ти задача тримцата да са се научили да ядат сами с лъжица преди да дойдем. Ако не са, батко им ще им покаже как става тази работа. Може и да им изяде порциите, ако много се ослушват. 
А за летенето - пораснаха ли ти вече ангелските крила? Иначе не разрешавам.

Лека нощ, момичета!

мога ли да ви питам нещо извън темите, които се въртят напоследък - след като минаха контракциите по прибирането на матката, продължих от време на време да имам остра болка (като пронизване от игла), но от време на време, казах на джи пи то си, ми то сигурно все още се прибира матката и било нормално. но напоследък това не само не минава, ами и яйчниците ми ме болят, днес сутринта особено много (почти като при екстракцията на яйцеклетките). чудех се дали няма да ми дойде, но не. та въпроса ми е, на някого да му се е случвало? ще трябва да изкарам така още две седмици да се прибера в софия и да отида на лекар. но ще ми е по-спокойно да съм го проговорила с вас.

Много ви обичам, какво друго да кажа.
Временно няма да съм много активна. Не ми се пише, свито ми е всичко. Снощи и с д-р Бърди се консултирах и съм отново много притеснена. Имам чувството, че нещо изускаме (тук, не доктора) и уж не се поддавам на излишни недоказани страхове ама този път, като става въпрос за детенцето ми...много ме е страх:)
Трябва да разбера какво наистина се случва с Никол или по точно с ръчичките и. Снощи (докато спеше) забелязах, че още едно пръстче не може да свива докрай. На другата ръка от досегашния доказан тендовагинит. А този с тендовагинита отново не свива въпреки инжекцията преди месец и половина. Имаме час за 11 август при ортопеда но ще ходя да чакам сега, когато ни приеме, а той няма да ни върне човека.

Знам, че ще ни мислите. Ще пускам отвреме навреме смс-и.
Пазете се:)

Лис, 
Дано всичко мине, замине леко и бързо!
Мисля ви много...
Искам да ви видя...
Мише, дано и при теб нещата се оправят лесно и бързо! 

Лиско,Мише,стискам палци всичко да мине леко при вас.

Лисо, Мише - ако можем да помогнем нещо, кажете! Мислим ви и стискаме палци всичко да се оправи бързо и безпроблемно!

За На Никол и Мишанта пожелавам бързо оздравяване и възстановяване.
Дано всичко се оправи бързо и безпроблемно.

Помагам на хора с каквото мога и не крия как се появи детето ми, но когато преценя, че има смисъл да обяснявам, а в повечето случаи няма смисъл и после съжалявам за споделеното, защото има хора които просто не проумяват и не могат да разберат. Те основно си мислят, че знаят по добре от теб и са по-силни от теб.
Една колежка случайно разбра за това и се разплака, че дъщеря и е с проблем в тази област, но категорично не желае да споделя и слуша. На жената и е изключително мъчно и не знае как да помогне. Отворих и сайта и и показах как виждат хората нещата, отворих форума с емоционалните, с опитите и най-накрая с асистираните методи. Тогава тя каза, разбрах. След 2-3 седмици четене. Попитах какво разбра?
Тя каза, че е разбрала как да и помогне, като например не и пречи, не пита, не дава акъл без да и се иска
Доколкото разбрах дъщеря и е при доктор Стаменов и съм сигурна, че скоро ще е най-усмихнатата и горда баба, дай боже на близнаци дори, защото ще правят инвитро за съжаление. 
Много ми е мъчно. Когато бях дете, един лекар каза, че стерилитета ще се превърне в епидемия, тогава на 15 години се засмях, защото бях чувала, че и от въздуха и от вятъра нещата се получават моментално. Жестоката действителност ми удари страхотен шамар...

Лисе, Мише, стискам ви палци за възможно най-благоприятен изход!
Дано тази седмица е по-добра, по-спокойна и здрава от предишната!
За нас започна с преминаване на херпангината в гнойна и Т 40 градуса!Стисвам зъби и се заричам до края на седмицата да съм й видяла сметката!

Лиско, дано всикчо мине възможно най-добре. Много добре правиш, че не чакаш - колкото по-бързо ви види лекаря, толква по-добре. Стискам палци за възможно най-добър изход.

Мише,тези операции са най-успешни, когато не се чака прекалено дълго. Казват, че най-добре в първите 3 години след диагнозата т.е. явно има значение колко време е седяло така. Няма ли как да намериш някой да ти помага и да я направиш по-рано?Защото дали тогава или сега, тази ръка пак няма да можеш да я ползваш известно време и ще имаш нужда от помощ.


Боби

Еййй,бандитки,преместили сте в нова тема без мен...Пак ще я направим "рачешка",то още и зодията не е минала.
Лисе,няма да се притесняваш! дано да си "пооцветила" съмненията си и дано доктора да ги разсея съвсем! Както се казва " на страха очите са големи",ама дано съм прав!Миш,при всяко положение ще трябва да послушаш мнението на доктор.
На всички останала,които са се запътили към морето,мога само да успокоя-морето си е на мястото и ви чака. :wink:С нетърпение, при това!! И с мноооооо високи температури! Умната с тях ,както и с "усмихнатото" слънце,че да не изкарате починката на закачалката!!!
Ако имате нужда от "морски рачешки" съвети-насреща съм!Или просто за инфо за някое хубаво местенце!!!

Оххх, Лисоооооо, няма ли да се свърши вече бе   Гушкам ви силно и стискам палци всичко да е наред. Представям си как ти се свива сърцето при всяка мисъл и се свива и моето Дано, дано, дано да са напразни съмненията ти!!!
Мише, дано и при теб нещата се наредят по най-добрия начин. Прави са момичетата - не чакай! Така или иначе трябва да го направиш и помощ ще ти е нужна и в двата случая.
Би ли споделила какви точно проблеми имаш с ръката и как се стигна до тази диагноза, че и мен нещо много ме боли дясната китка и от време на време ми излиза едно топче, като кокалче, след време се прибира. Бях ходила на ортопед, казаха ми да се резне, викам - не, мерси. Чувала съм, че после пак се появява и не е най-доброто решение рязането. Изобщо не ме държат ръцете напоследък, болят ме до лактите, започнах да изтървам, а си имам чувствителност уж.... Като цяло си ме болят костите и се чудя дали да не започна да приемам калций и магнезий. Бях чела за връзката им с вит. Д и че е хубаво след бременност да се приемат в комбинация. Някой има ли повече инфо по въпроса?

Миналият четвъртък захраних Габи, беше голям смях. Добре й понася, засега, да видим Явно ще е от ящните - не отказва

Хубава седмица на всички - малки и големи и стига вече с тия болести - да се оправят всички!!!

Аз да продължа моята одисея.Ден-четвърти,блъскането,резането и тропането не спряха ,затова звъннах във районното.Точно след 3 мин. изпратиха патрулка и настана блажена тишина.Чудя се кому беше нужно само това правене напук и късане на нерви?Поне този път има хепи енд .

Сикс, на мен ми излизаше една киста на китката - точно топченце, което боли и семести. Само се спука, не знам как, но вече го няма. Иначе и на мен ми казаха операция, ама и аз като теб не рачих На мен ми направиха снимка и така го видяха.

Хайде като сме захванали да споделяме проблеми и аз да си кажа, белким някой знае нещо за моите болежки. Моето детенце се роди след второ ИКСИ, да ми е живо и здраво. За една година ми се събраха и двете като можете да си представите колко хормони са това, проблема ми е че имам от време на време жестоко сгорещяване на главата, съпроводено с изпотяване на окосмената част, чак ми прилошава от топлина. Така ми е ставало по време на стимулация обаче мислех, че ще отшуми. За сега нъц, цикълът си ми е редовен, а хормонални проблеми не съм имала никога-при нас проблема беше тежък мъжки фактор и нищо при мен. В тази връзка да отговоря на Елена, при мен при идване на цикъл след раждането се получава такова промушване на десния яйчник и след това преминава-свързвам го с аспирацията на яйцеклетки.
Та, ако знаете нещо по моя проблем ще съм благодарна да споделите, на мен не ми идва наум и при какъв доктор да ида.

Привет! Минавам да ви "видя" само набързо. За голямо съжаление напоследък ми остава много малко време да пиша, но пък поне се старая повече да ви "чета"
Мише, Лис, , много съжалявам да прочета това. Дано всичко се развие по най-добрият начин и за двете ви!
Ники, добре дошла! Нищо няма да й има на София, ще видиш!
Много ви обичам, момичета! Скоро ще пиша повече!
Лека и спокойна нощ!

shanoar, правила ли си контрола на ТСХ? Обикновено при проблеми с него се получават такива симптоми.