Боби, по повод цитирания от теб случай... Да, възмутително е, но за този и подобни случаи вината не е на самите лекари, ами е в сбърканата ни здравна система. На лечебните заведения се налагат някакви безумни правила, спуснати "от горе" от разни чиновници нямащи хабер как функционира едно отделение, камо ли цяла болница и поставят медицинския персонал в стойка "партер" най-често.
Или си виновен, че си отказал спешна помощ на някого, защото по закон - спешна помощ трябва да получи всеки, независимо осигурен ли е, откъде е, на каква възраст е и така. Като я окажеш тази спешна помощ /защото това е твой лекарски дълг все пак, а и законът те задължава/ на неосигурено лице примерно, направените разходи са за сметка на болницата. И какво става? Идва прекия ти начланик и ти трие сол, че си генерирал разходи за бюджета на здравното заведение и ти се оказваш виновен все едно как ще постъпиш. В случая с това бебе, ако дежурният хирург му беше оказал помощ и недай си Боже нещо не е наред после с детето - той става уязвим, защото: лекувал е дете, без да е специалист в областта, лекувал е дете пък болницата изобщо няма такова отделение и договор с НЗОК за подобни неща и съответно направените разходи няма да бъдат заплатени, болницата става уязвима, ако нещо се случи с бебето...и от сорта чудесии. И ако той все пак се беше намесил и бебето е зле накрая, щеше пък да има вой до Бога, че им се доскръндзило да осигурят линейка и да транспортират детето до София, където да получи адекватно лечение от съответните специалисти и някой импровизирал и му навредил с това...
Ни така, ни иначе е.
Никого не оправдавам в случая. Просто по стечение на обстоятелствата, знам как функционира системата към момента, защо се стига до такива ситуации и, че не винаги в тях вината е в лекарите и "ниския им морал" и от вида, въпреки че и такива случаи има доста. Ние като пациенти се сблъскваме с абсурдното ни здравеопазване в лицето на лекаря, от когото очакваме помощ и естествено за недобрите грижи - упрекваме него, тъй като той ни е пред очите просто. Майка ми всеки ден бива навиквана и упреквана в какви ли не грехове от роднините на пациенти, които отказва да приеме в отделението си, просто защото НЯМА ПРАВОТО да ги приеме. Колкото и търпеливо да им обяснява защо не може /а не да не иска/ да ги приеме - афектираните хора й крещят, питат я дали си спомня Хипократовата клетва, пожелават й тя и роднините й да са на тяхно място някой ден...адски е неприятно. И ако същите хора ги срещнещ - ще ти кажат, че "една лекарка им е отказала помощ", въпреки, че нещата изобщо не са така всъщност.
Нито хората са виновни за реакциите си, нито лекарите в ситуацията на майка ми са виновни, че не могат да помогнат и да искат...истинският проблем е в онези лъскавите сгради, където едни хора клатят баджак на климатиците цял ден и ни събират пари за здравни осигуровки и тях напълно ги устройва конфликта "лекари-пациенти", пък те да са си скатани някъде в страни и никой да не им търси сметка за абсурдите, които причиняват. И то не от вчера.
Стефи, на вас късмет и много сила пожелавам! Дано скоро се разсеят черните облаци над главата ти.
