0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Консултации с психолог ТУК
« -: Януари 14, 2011, 20:49:52 pm »
Здравейте, мили момичета!
Казвам се Ваня Савова и ви се представям накратко.
Очаквам да споделите всичко, което ви вълнува с голямо нетърпение!

Професионален интерес:
-   Репродуктивни проблеми
-   Стерилитет и инфертилитет
-   Пренатална и перинатална психология
-   Осиновяване

   С проблема се сблъсках през 2005 година, когато самата аз започнах да водя борбата, която 270 000 двойки в България водят. Преминаването през собствения Ад на безнадеждността и ежедневния сблъсък с нещастието на хората с репродуктивни проблеми ме накара дълбоко да преосмисля собствените си чувства, нагласи и идеи. Наблюдавах безсилието на голяма част от професионалната психологическа общност, която работеше с догадки, предположения и безполезна теоретична материя. Разбира се, аз извървях дълъг път, който предлагам под формата на концентриран споделен опит. Въпреки това знам, че всеки човек е вселена, която има право да бъде щастлива.
   Работя с жени, претърпели загуба по време на бременността, както и с двойки с проблемни отношения вследствие на репродуктивни проблеми.
   Консултирам жени и двойки, очакващи дете след стерилитет по въпросите на бременността, раждането и майчинството. Работа със страховете на бременната, нагласата за раждане; доверието в себе си и околните. Един от основните проблеми в двойката е невъзможността да се отпусне вследствие на дългите години напрежение и свръх-очаквания. Те се проявяват в специфична симптоматика, отпечатваща се върху детето/децата и променяща коренно отношенията в двойката, но често оставаща неразпозната.
   Хората, към които със сигурност имам лична слабост, са поелите пътя на осиновяването. Достигането до това решение обикновено е предхождано от дългогодишно вглеждане в себе си, от смел опит да се видиш сам и оголен, живеещ точно при тези обстоятелства и точно сега. Реализмът на тези хора и годините на очакване обаче, се сблъскват с отношението на социалните работници и нелеката процедура, което в някои случаи ги връща назад по извървения път. Вярвам – за кратко.
    Всичко е поправимо и изход има!

Професионална биография:
Ваня Савова Александрова е магистър-психолог. Влиза и завършва с отличие психология в Софийски Университет „Св. Климент Охридски” с две специализации:
1.   Клинична и консултативна психология;
2.   Социална и политическа психология.
     В момента продължава научните си занимания с философия на съзнанието и езика в СУ като хоби.
    През 2000 и 2001 година формира собствения си опит чрез психодрама.
    След дипломирането си през 2001 г. се занимава с преподавателска и педагогическа работа,  както и с индивидуално консултиране на тийнейджъри от дисфункционални семейства.
    През 2003 участва в дългосрочно обучение “Религия и общество в България”, Холандия, с практикуми по медии, полово-ролеви отношения, консултиране и психиатрия, лидерство, тийм-билдинг, сертифицирано от UNDP, Kerkinactie.
    От 2004 до 2007 се отдава на частна практика, организационно консултиране, провеждане на фирмени тренинги и психологически подбор.
   От 2007 паралелно с терапевтичната си практика, се занимава и с организационна психология.
    
Член на Дружеството на психолозите в България /ДПБ/ - регистрационен номер BGRP 0004;
Член на Българска асоциация по управление и развитие на човешките ресурси /БАУРЧР/


« Последна редакция: Януари 14, 2011, 20:56:43 pm от Ваня Савова »
*
Re: Консултации с психолог ТУК
« Отговор #1 -: Януари 14, 2011, 22:28:29 pm »
Добре дошла сред нас, г-жо Савова!
Благодарим за протегната ръка!
Пътят, който се налага да извървим, за да сбъднем мечтите си, понякога е дълъг и труден.
Радвам се, че има хора, като Вас, които съвсем безкористно и благородно оказват  своята професионална помощ!

*

    denisa

  • *****
  • 2682
  • Човек предполага, Господ разполага!
Re: Консултации с психолог ТУК
« Отговор #2 -: Януари 15, 2011, 16:27:21 pm »
Добре дошла и от мен, г-жо Савова!
Точно в този момент имам огромна нужда от психолог.В момента ми е трудно да пиша, но много скоро ще се възползвам от услугите ви. Бъдете здрава!
Re: Консултации с психолог ТУК
« Отговор #3 -: Януари 16, 2011, 19:16:20 pm »
Госпожо, Савова, какво мислите за прословутия съвет по повод стерилитета - "Успокой се и ще стане!" Лично аз го чувам от познати и колеги почти всеки ден, но не му отдавам особено значение. Има ли някакви изследвания до колко психиката и стресът влияят върху стерилитета?
Няма невъзможни неща!
Re: Консултации с психолог ТУК
« Отговор #4 -: Януари 17, 2011, 00:34:22 am »
Госпожо, Савова, какво мислите за прословутия съвет по повод стерилитета - "Успокой се и ще стане!" Лично аз го чувам от познати и колеги почти всеки ден, но не му отдавам особено значение. Има ли някакви изследвания до колко психиката и стресът влияят върху стерилитета?

Здравейте, sineva,
   този съвет обикновено ни се дава от хора, които не са в нашето положение и обикновено има обратен ефект - вместо да успокоява, той напряга. Това са не просто празни думи, а думи, които ни засягат, защото ни вменяват, че ние контролираме забременяването, т.е. - бихме забременели по желание, което, разбира се, е абсурдно. Тези думи подчертават нашето безсилие и затова не са умести към човек с репродуктивни проблеми, но Вие знаете, че хората не ги използват злонамерено, а от позицията на собствения си положителен опит. По-полезно за нас е да се опитаме да ги разберем и да не изпадаме в положението на раздразнени и капризни жени, пред които хората трябва да си мерят приказките, защото това впоследствие ще се обърне срещу нас. Лично аз на гърба си съм изпитвала притеснението на хората от това какво ще кажат и как ще го разбера, защото съм давала достатъчно поводи. Добре е да се пазим от самоизолация.
   Относно втория Ви въпрос - по него има достатъчно литература в Интернет пространството, той е много дълга тема, може да се запознаете с нея и да обсъдим конкретен въпрос, ако имате такъв. Но последното, което искам да направя тук, е да се занимавам с теории, които не са обвързани с никакъв случай.
« Последна редакция: Януари 17, 2011, 00:37:10 am от Ваня Савова »
*
Re: Консултации с психолог ТУК
« Отговор #5 -: Януари 17, 2011, 08:06:46 am »
Уважаема, г-жо Савова,
първо искам сърдечно да Ви благодаря за отзивчивостта и помощта, която оказвате на хора в нашето трудно положение. Бог да ви закриля!
Обръщам се към Вас с въпроса, работите ли често със самотни майки и пред какви психологични проблеми са изправени най-често те при отглеждането на детето си? Има ли чести случаи на самотни жени, осиновили дете, и според Ваши наблюдения, пред какви емоционални проблеми се изправят най-често?
Не знам дали успях правилно да се изразя, ще Ви бъда благодарна, ако все пак ми отговорите.
Re: Консултации с психолог ТУК
« Отговор #6 -: Януари 17, 2011, 23:13:10 pm »
Du6ka и denisa, благодаря за милото посрещане, желая Ви здраве!
Denisa, желая Ви бързо възстановяване-от каквото и да е! То зависи най-вече от Вас.
Уважаема, г-жо Савова,
първо искам сърдечно да Ви благодаря за отзивчивостта и помощта, която оказвате на хора в нашето трудно положение. Бог да ви закриля!
Обръщам се към Вас с въпроса, работите ли често със самотни майки и пред какви психологични проблеми са изправени най-често те при отглеждането на детето си? Има ли чести случаи на самотни жени, осиновили дете, и според Ваши наблюдения, пред какви емоционални проблеми се изправят най-често?
Не знам дали успях правилно да се изразя, ще Ви бъда благодарна, ако все пак ми отговорите.
Serendipity, благодаря сърдечно и на Вас за силните думи, но преди да Ви отговоря, имам една молба към Вас и всички, които ще ми пишат: моля ви, споделяйте колкото се може повече подробности. Няма от какво да се притеснявате – вие сте с никовете, аз съм с името си :D При жива терапия първата среща е посветена само на формулировка на проблема, а тук, така и така е достатъчно затруднено, няма как да разбера за какво точно иде реч. Конкретността е във взаимна полза, празните теории на никого не са полезни.
Serendipity, ще отговоря на трите Ви въпроса с презумпцията, че става дума за Вас, тъй като иначе трябва да считаме, че ме питате принципно за цял клон от психологията. Да, самотните майки често са изправени пред трудности – снизходително отношение от страна на околните, дори и близките; чувство за вина; самота; комплекс на „жертвата”; свръхнатоврване на детето с очаквания; компенсаторни механизми на привързване; проблемно отделяне; трудно формиране на идентитет през пубертета и много други в зависимост от случая. Това в никакъв случай не означава, че формално имащите брак нямат никакви проблеми.
   Случаите на жени, осиновили дете и отглеждащи го като самотни родители не са чести. Вероятно по-скоро поради тежката процедура, отколкото поради консерватизма или предразсъдъците на българите. Напротив – като цяло българките са сърдечни, емоционални, работливи и смели. Мисля, че обществената нагласа е много позитивна дори, но не бива да забравяме и скритите социални нагласи към самотните родители, за които стана дума по-горе. Не защото хората са осиновили дете, а защото са самотни, но това е принцип, валиден за всеки, отличаващ се с каквото и да е от групата. Масата има тенденция да асимилира, така че това е нещо, което трябва да се приеме преди човек да предприеме тази стъпка. Ясно трябва да се каже, че самотните родители, било то жени или мъже, било то биологични или не, изпитват емоционални колебания най-вече, породени от  социален натиск, който родителите свръхкомпенсират често за своя собствена сметка. Ще цитирам принцип от правото – комуто ползите, нему и вредите. Но това не означава, че не са щастливи. Познавам самотни родители, които са не просто по-добри такива от семейните, но и живеят по-пълноценно, защото умеят да ценят това, което имат и знаят как са го постигнали.
*
Re: Консултации с психолог ТУК
« Отговор #7 -: Януари 17, 2011, 23:38:34 pm »
Здравейте, г-жо Савова!
Въпросът ми е следният: Как да се справя с проблема "неизяснен стерилитет", като във всеки един миг от съществуването ми мисълта ми е заета изцяло и единствено с този проблем и мечтата ми за мое собствено бебе? Работя целодневно, ходя два пъти седмично да спортувам /за да се разсейвам, но и това не ми помага ососбено/, уикенда обикновено сме на път с мъжа ми. Вече седем години тази дигноза ме мачка, а решение от никъде не идва. Моля, посъветвайте ме какво бих могла да направя, за да "облекча" ума си от това напрежение. Благодаря Ви предварително!  :)
*

    fibo

  • *****
  • 2168
  • Благодаря,че ни запази Дядо Боже!
Re: Консултации с психолог ТУК
« Отговор #8 -: Януари 17, 2011, 23:47:20 pm »
Г-жо Савова,бъдете здрава!Благодаря за помоща която предлагате!
Борко Бърборко
Желанието да имаш дете,е изборът сръцето ти да тупти извън тялото!
*
Re: Консултации с психолог ТУК
« Отговор #9 -: Януари 18, 2011, 08:34:07 am »
Здравейте, г-жо Савова! Много Ви благодаря за отговора, исках да Ви спестя четенето на дълъг пост и обяснения от моя страна, като не се замислих, че по друг начин няма как да разберете ситуацията и какво точно ме вълнува. Въпреки това, сте описали много точно проблемите, които изникват в представата ми за бъдещето ми като самотна майка. Самата аз съм отгледана от двама любящи родители, всичките ми познати и приятели отдавна са семейни с по 1-2 деца, и нямам с кого да споделя тревогите си или да поискам съвет.
Още веднъж Ви благодаря, ще се обърна отново към Вас скоро с по-конкретно формулирани въпроси. Желая Ви много щастие и успехи.
Re: Консултации с психолог ТУК
« Отговор #10 -: Януари 18, 2011, 18:30:28 pm »
Здравейте, г-жо Савова и добре дошла!
Дано наистина сте много полезна тук, каквото е, виждам, желанието Ви!
Благодарим за помощта, която предлагате!
Бъдете здрава!
Човек трябва да обича избрания начин на живот точно толкова,колкото претенции ще му предяви подир време;и аз го обичам

 
Re: Консултации с психолог ТУК
« Отговор #11 -: Януари 19, 2011, 11:52:57 am »
Здравей Ванче и много се радвам, че отделяш от личното си време за консултации. Поздрави от нас и успех. Сигурна съм, че ще си много полезна на момичетата.
*
Re: Консултации с психолог ТУК
« Отговор #12 -: Януари 19, 2011, 12:43:34 pm »
Здравейте Г-жо Савова,
Блгодаря ви помощта и отделеното лично време!
Бих искала да попитам нещо, което предполагам, че касае много от момичетата тук, както разбира се и мен.
По време на процедура психологическия фактор е смазващ, всяка една от нас е подложена непрестанно на цяла гама полюсни емоции, ако мога така да се изразя: от свръхочаквания до пълно отчаяние. Има ли някакви техники за овладяване на емоционалното състояние и съответно някаква "подготовка" за по-лесно приемане на негативен резултат?
Благодаря предварително!
*
Re: Консултации с психолог ТУК
« Отговор #13 -: Януари 19, 2011, 15:15:29 pm »
Танита, благодаря ти, че зададе въпроса. Само ще допълня кое ме плаши мен лично.

Госпожо Савова, вече съм в подготвителна фаза за първата си процедура за оплождане икси и страхът започва да ме обсебва.

Тревожи ме не страхът от неуспеха по принцип, а склонността ми да фиксирам опасенията си върху конкретни проблеми: че ще пропусна инжекция, че в лабораторията няма да изберат най-добрите сперматозоиди за оплождане, или че мъжът ми пие алкохол и това ще доведе до привидно добри, но некачествени сперматозоиди.
Re: Консултации с психолог ТУК
« Отговор #14 -: Януари 19, 2011, 15:45:01 pm »
Здравейте г-жо Савова и от мен!Благодаря Ви за помощта , която сте решили да ни оказвате!!!
Ето ги и моите притеснения.
Имам зад гърба си един опит,при който не стигнахме до трансфер.Изживях го тежко ...Сега ни предстои втори опит и страхът от това , че "филмът" може да се повтори отново ме ужасява!Не успявам да се преборя сама и да си внуша,че трябва да не мисля така , защото далеч не си помагам , но факт е че в главата ми постоянно се разиграва предишния сценарий ...Не искам да е така , но чувството на безпомощност е в мен и не мога да го надвия.Не мога спокойно да се оставя да вървят нещата и лекарите да си вършат работата.Винаги търся под вола теле и не съм от вярващите, а напротив - разсъждавам постоянно в-у най-неприятният развой на нещата.И това е вид самозащита предполагам , подготвяйки се за лошото , защото така съм един вид "готова" и разочарованието е някак притъпено,видимо поне...!
Сигурно съм  абсолютна перка , но това съм аз ?!?
Re: Консултации с психолог ТУК
« Отговор #15 -: Януари 19, 2011, 17:37:28 pm »
Здравейте, г-жо Савова!
Въпросът ми е следният: Как да се справя с проблема "неизяснен стерилитет", като във всеки един миг от съществуването ми мисълта ми е заета изцяло и единствено с този проблем и мечтата ми за мое собствено бебе? Работя целодневно, ходя два пъти седмично да спортувам /за да се разсейвам, но и това не ми помага ососбено/, уикенда обикновено сме на път с мъжа ми. Вече седем години тази дигноза ме мачка, а решение от никъде не идва. Моля, посъветвайте ме какво бих могла да направя, за да "облекча" ума си от това напрежение. Благодаря Ви предварително!  :)
Здравейте, Alice!
Във въпроса Ви съзирам няколко подтеми:
1.   Вземането на решение за периметъра на действие – докъде и доколко Вие сте решена да родителствате;
2.   Емоционалното „зацикляне” в един затворен кръг;
3.   Отвореност към действия
  1. По първия въпрос – Вие казвате „мое собствено дете”, което, предполагам, на форумния ни жаргон, означава „биологично”. Ако греша, моля за извинение, поправете ме! Щом Вие ясно сте осъзнали Вашето желание да имате единствено биологично дете по една или друга причина, която не е важна в случая, половината път е извървян – не сте в процес на вътрешна трансформация на промяна на ценностите, което се случва с хората, взимащи решение да осиновят. Вашите действия  са свързани само с медицински процедури. Това автоматично означава, че нашите очаквания оттук насетне са насочени най-вече навън – към възможностите на медицината и на хората. Един вид – пада Ви една отговорност. Центърът на очакванията е изместен към външни фактори, а не търсите решение на проблема вътре в себе си, най-общо казано.
   2. Оттук идва и огромната травма, с която ежедневно живеете. По-точно описание на нашите чувства едва ли има – „диагнозата ме мачка”. В момента Вие се поставяте в позицията на „жертвата”, която търси нещо, но решението е отвън. Но решение не какво да е, а засягащо генерално устоите на собствения Ви живот. Това натоварване със свръхочаквания на външни фактори усилва Вашето чувство за безсилие, безпомощност и гняв, защото нямате контрол над ситуацията. Тя още повече се усложнява от факта, че т. нар. стерилитет е неизяснен. Това означава изключително щателни медицински изследвания на възможните причини. Тук просто Ви нахвърлям някои посоки на действие:
- активно медицинско проучване, информиране и консултации с водещи специалисти. В края на краищата, има една приказка: „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ!”;
- работа върху доверието с Вашия лекар. Знаете, че в този сектор на медицината 2+2 често не е 4 и в този смисъл тоталното, безрезервно доверие във Вашия лекар е абсолютно задължително за постигане на успех, било то и доверие, породено от умора и отчаяние. Но важното е да харесвате лекаря си;
- активно контактуване с хора във Вашето положение, най-добре – групи за взаимопомощ, които чрез механизма на идентификация помагат за по-лесното преодоляване на чувството за отхвърленост и различие.
   Продължаваме обаче да стоим в полето на чуждата отговорност, нали забелязвате. Нашите действия, колкото и да са адекватни, не могат да заменят чувството ние да караме влака. И щом сме избрали това, няма как да не си припомним мъдростта: „Господи, дай ми смирение да приемам нещата, които не мога да променя, смелостта да променям нещата, които мога да променя и силата да прозирам разликата между едното и другото!” Т.е. –искаме или не, достигаме до идеята за някакво упование, някаква вяра. Не знам дали сте вярващ човек, но това много би Ви улеснило, тъй като вярващият човек не крои големи планове за бъдещето, защото е приел мисълта, че контролът за живота му е изначално извън него. Той вярва, че някаква друга сила/енергия /независимо от името/ носи отговорността и постъпва по най-добрия начин. Това е посока за размисъл, която Ви давам, тъй като веднъж пътят ни е затворен от това, че друг решава вместо нас дали да имаме дете-медицината; втори път може да го затворим и вътре в нас – с идеята, че няма сила, която да реши. Тогава какво остава – да стоим и се мъчим – докога? Цял живот ли? Ако това е продължило 7 години и Вие не предприемете нищо, за да го промените, то ще продължи.
    С две думи – идеите, че ключът към щастието, което търсим, се намира извън нас е изключително натрапчива /погледнете рекламите/ и само ни лишава от възможността да обичаме себе си. Което е основа за благополучие и взаимно разбирателство. Вие може да посещавате и още няколко спорта, разбира се /спортът е здраве, както знаем/, но това няма да Ви освободи от чувството на хваната в капан точно защото не работите с духа си, а с външни фактори и следствия.
   Въпросът, който поставихте, е много генерален и се отнася до повечето от нас, включва толкова много подтеми, но аз само се опитах да дам насоки къде да търсите в ограничения от самите нас периметър на действие. Благодаря за въпроса Ви!
   3. Оттук следва и въпросът дали Вие ще преосмислите /разбира се, това става много бавно и човек „узрява”/ някои свои позиции или ще решите да действате по-механистично и да се надявате, че някой ще ни свърши работата.

elora_cat, mari_al, fibo, здравейте, радвам се, че ви "виждам"!
Re: Консултации с психолог ТУК
« Отговор #16 -: Януари 19, 2011, 18:58:31 pm »
Здравейте Г-жо Савова,
Блгодаря ви помощта и отделеното лично време!
Бих искала да попитам нещо, което предполагам, че касае много от момичетата тук, както разбира се и мен.
По време на процедура психологическия фактор е смазващ, всяка една от нас е подложена непрестанно на цяла гама полюсни емоции, ако мога така да се изразя: от свръхочаквания до пълно отчаяние. Има ли някакви техники за овладяване на емоционалното състояние и съответно някаква "подготовка" за по-лесно приемане на негативен резултат?
Благодаря предварително!
Tanita,
   Лесно е да вземем „рецепта” с упражнения за дишане или асани /давам за пример именно тях, защото източните практики неслучайно са наречени „духовни”-те са психофизични-действат на тялото и на душата едновременно/, но къде отива  личната нагласа, която е основен фактор за нетравматично протичане на процедурата и приемането на евентуален неуспех? Техниките може да свършат работа в момента, но нямат цялостен ефект върху чувствата ни. Освен това те са общи, а ние, хората сме различни - на невротичните типове действа едно, на психотичните - друго /това са категории по принцип, означават потенциал за тип реагиране, а не че човекът е невротик или психотик/. Разбира се, това не пречи да се запознаете с такива, но това няма да доведе до качествена промяна на нагласата, отношението, реакцията към процедурата.
   С Вас искам да споделя как постъпвах аз, тъй като имам чувството, че сте с предшестващи неуспехи – така излиза от думите Ви – „смазващ фактор’,”...до пълно отчаяние” и т.н. Аз имам множество неуспехи по неизяснена причина след тубарен фактор, което утежняваше ситуацията, тъй като когато имаш враг - знаеш с какво да се бориш, а когато нямаш, си сам със себе си и „Божията воля”, един вид. Та /това обаче става с „практиката”  :(/ – реших да възприема безкрайните медицински манипулации като работа. Знам, че това е начин да се дистанцирам от емоциите си, но няма как човек да преживее толкова мъка, без да има механизъм за туширане на силата й. Реших, че това е мое задължение, което, както, когато ходим без удоволствие на работа, вършим, но с разликата, че е жизненонеобходимо за щастието ми. На работа мога да спра да ходя, но в клиниката – не,  защото аз избирам да имам дете. Ето защо мотивът ми беше изключително голям да съм търпелива, делова и упорита. Опитвах се да разтоваря пункции, трансфери и др. процедури от ореола на ритуали „на живот и смърт”. Вечерях си нормално, вършех си другата работа и знаех, че утре ще имам много емоционална среща, дори се радвах, че ще видя любими хора, които се борят за мен – как да не ги обичам? Затова и чувството на благодарност много ме крепеше; знаех, че не отивам на страшно място, а на най-доброто възможно.
   Страхът от неуспех е нещо, което трябва да се приеме. Ние съзнателно избираме следващ опит, знаейки от какво е съпътстван той. Знаем, че е вероятно да е неуспешен, но въпреки това го правим, защото ползата при успех е по-голяма от вредата при неуспех. След като сме сметнали плюсовете и минусите на един нов опит, какъв е проблемът да прегърнем този страх и да признаем – „Да, аз се страхувам, че опитът ще е неуспешен, защото не знам как ще ми се отрази. Не знам дали ще имам сили занапред.” Т.е. – ние не се страхуваме от това, че няма да имаме дете – ние и в момента го нямаме, знаем какво е да нямаш дете, а се страхуваме от начина, по който ще реагираме. Защо не оставим този въпрос на утрешния ден? Това не се е случило, затова е излишно да го мислим. Ние сме принудени да се опитаме да живеем малко „по-цигански”, от ден за ден. Така сме оцелели. Да не би да не сме продължили? Продължили сме. Напълно вероятно е това да стане и в бъдеще. Критично за нас е страхът от „изчерпване” да е по-голям от самото изчерпване. Не бива да позволяваме заблудата, че няма да се справим да ни завладее, защото така реалният ни враг – истинското несправяне става по-силен. Ние трябва да го обезвредим, оголвайки го – сваляйки една по една маските му като си зададем въпроса „От какво точно ме е страх?”.
   Моля за извинение, че отговорих на първата част от въпроса Ви субективно, но това е, защото не познавам нагласите Ви като цяло.

Re: Консултации с психолог ТУК
« Отговор #17 -: Януари 19, 2011, 19:50:17 pm »
Танита, благодаря ти, че зададе въпроса. Само ще допълня кое ме плаши мен лично.

Госпожо Савова, вече съм в подготвителна фаза за първата си процедура за оплождане икси и страхът започва да ме обсебва.

Тревожи ме не страхът от неуспеха по принцип, а склонността ми да фиксирам опасенията си върху конкретни проблеми: че ще пропусна инжекция, че в лабораторията няма да изберат най-добрите сперматозоиди за оплождане, или че мъжът ми пие алкохол и това ще доведе до привидно добри, но некачествени сперматозоиди.

Цигу, може да прочетете и отговора на tanita,
   Страховете, които имате са вследствие на стреса, която поражда една такава процедура. Вероятно и като човек сте по-скоро тревожна, активна, неспокойна, в добрия смисъл на думата. Аз самата съм такава и съм имала тези „оперативни” опасения. Нарекох ги „оперативни”, защото са свързани с извършване на механични, рутинни, задължителни действия.
    Генерализираната тревожност, а не конкретните й прояви, е причината. Ако не е страхът от пропуснатата инжекция, то ще е страхът от закъснения, например, или нещо друго. Излишно е да нищим един по един всеки един страх – да Ви казвам, например, че процентът вероятност да пропуснете инжекция е 0, 00000...., тъй като това е свързано с поредица от човешки грешки – на екипа,  Ваша, а и манипулацията не е със строго фиксиран час /в случай на закъснение/, т.е. – необходимо е цял ден група хора да не разсъждават, за да се случи това и това са прецеденти.
   По-добре е си направите един хубав план, което, почти съм сигурна - правите, и да разчитате изцяло на него. Тези мисли като от грамофонна плоча, които Ви задръстват потока от мисли и Ви разконцентрират ще си отидат ако се опитате да приемете мисълта, че някой друг носи отговорност, а не Вие. Този път си спомнете добрите моменти с медицинския екип, спомнете си за каква добре работеща машина става дума, мислете за огромната споделена борба на човека до себе си и му вярвайте. Доверието е Вашият отговор. Дори Ви препоръчвам нещо – дано не Ви се стори пресилено – да се опитате да се поставите в ситуация на човек в почивка. То горе-долу е така – правят Ви медицински манипулации, при това с най-хубавата цел /а не се лекувате от нещо/ и затова Вие трябва да си почивате и да оставите на другите да се грижат за Вас.
   Позволявам си да изместя акцента на въпроса Ви относно алкохола. Разбирате, че страхът Ви е неоснователен, тъй като нормалната употреба не води до изменения, че дори и ненормалната – по тази логика алкохолиците не биха имали деца /това е по-скоро метафора, не изказвам медицинско становище/ . Проблемът е другаде. Една злоупотреба носи със себе си други, психологически и духовни проблеми, които имат решаващо значение при асистираната репродукция Освен личната неудовлетвореност и дискомфорт, злоупотребата създава цялостна духовна нагласа на негативизъм и неприемане. Това, разбира се, са настроения, които се предават и на другия човек в двойката, двамата са като скачени съдове. Затова – ако има подобен момент - /аз нямам представа дали е така, казвам тези неща превантивно/ е необходимо да се запознаете с проблематиката на съзависимостта и да започнете да работите по психическото си откъсване от този емоционален „затвор”. Повтарям, че не обвързвам този отговор с Вашия въпрос, но ми се струва много важен, за да пропусна да кажа - за всеки случай.
Re: Консултации с психолог ТУК
« Отговор #18 -: Януари 19, 2011, 20:31:54 pm »
Здравейте г-жо Савова и от мен!Благодаря Ви за помощта , която сте решили да ни оказвате!!!
Ето ги и моите притеснения.
Имам зад гърба си един опит,при който не стигнахме до трансфер.Изживях го тежко ...Сега ни предстои втори опит и страхът от това , че "филмът" може да се повтори отново ме ужасява!Не успявам да се преборя сама и да си внуша,че трябва да не мисля така , защото далеч не си помагам , но факт е че в главата ми постоянно се разиграва предишния сценарий ...Не искам да е така , но чувството на безпомощност е в мен и не мога да го надвия.Не мога спокойно да се оставя да вървят нещата и лекарите да си вършат работата.Винаги търся под вола теле и не съм от вярващите, а напротив - разсъждавам постоянно в-у най-неприятният развой на нещата.И това е вид самозащита предполагам , подготвяйки се за лошото , защото така съм един вид "готова" и разочарованието е някак притъпено,видимо поне...!
Сигурно съм  абсолютна перка , но това съм аз ?!?
Здравейте, evita1717,
Моля ви да прочетете отговора ми до tanita в частта му за страха-че ние се страхуваме повече от нашите реакции, отколкото от неуспеха сам по себе си. Ще го допълня тук. Имайте предвид, че нашите чувства са динамични и се развиват. Т.е. – дори и да си причиняваме това предварително да преживяваме мъката от неуспеха, то ние не преживяваме пълноценно загубата си, както е при реална такава, а илюзията за нея. Това е безсмислено, тъй като чувствата ни се променят и Вие вероятно много пъти сте чули от жени с повече опити, че са преминали през всякакви състояния – на абсолютна вяра, на отчаяние, на безразличие и т.н. Следователно ние не знаем как ще преживеем евентуален неуспех без той да се е случил. Чувството на обреченост – че всичко ще се повтори - е подвеждащо и е остатъчен ефект от миналия опит. Тъй като то е независещо от нас, Ви предлагам да действаме на рационална, а не емоционална основа: да се опитаме да „започнем начисто” –все едно, че отиваме да живеем в друг град. Да, технологично процедурата е една и съща, но нашия живот е вече друг. Когато хората се женят за втори път нима имат същите чувства и усещания към втората си жена като към първата? Или възприемат второто си дете като близнак на първото? Не. На процесно ниво уж нещата се повтарят, но ние сме вече други хора и в този смисъл е много, много вероятно да имаме и друго /по-справящо се, по съхраняващо ни/ поведение, защото опитът учи и човек се учи /и емоционално/ постоянно. Вземете за пример жените с повече опити. Те не са преминали през всичко това, защото са по-смели, по-силни или се справят по-ефективно с чувствата си, а благодарение на способността на човек да се променя. Вярвайте в себе си, Вие не сте по-различна; щом сте стигнали дотук, има за какво да се гордеете със себе си!
*

    fibo

  • *****
  • 2168
  • Благодаря,че ни запази Дядо Боже!
Re: Консултации с психолог ТУК
« Отговор #19 -: Януари 19, 2011, 23:24:59 pm »
Танита, благодаря ти, че зададе въпроса. Само ще допълня кое ме плаши мен лично.

Госпожо Савова, вече съм в подготвителна фаза за първата си процедура за оплождане икси и страхът започва да ме обсебва.

Тревожи ме не страхът от неуспеха по принцип, а склонността ми да фиксирам опасенията си върху конкретни проблеми: че ще пропусна инжекция, че в лабораторията няма да изберат най-добрите сперматозоиди за оплождане, или че мъжът ми пие алкохол и това ще доведе до привидно добри, но некачествени сперматозоиди.

    Позволявам си да изместя акцента на въпроса Ви относно алкохола. Разбирате, че страхът Ви е неоснователен, тъй като нормалната употреба не води до изменения, че дори и ненормалната – по тази логика алкохолиците не биха имали деца /това е по-скоро метафора, не изказвам медицинско становище/ . Проблемът е другаде. Една злоупотреба носи със себе си други, психологически и духовни проблеми, които имат решаващо значение при асистираната репродукция Освен личната неудовлетвореност и дискомфорт, злоупотребата създава цялостна духовна нагласа на негативизъм и неприемане. Това, разбира се, са настроения, които се предават и на другия човек в двойката, двамата са като скачени съдове. Затова – ако има подобен момент - /аз нямам представа дали е така, казвам тези неща превантивно/ е необходимо да се запознаете с проблематиката на съзависимостта и да започнете да работите по психическото си откъсване от този емоционален „затвор”. Повтарям, че не обвързвам този отговор с Вашия въпрос, но ми се струва много важен, за да пропусна да кажа - за всеки случай.


Позволявам си да се намеся,понеже Цигу може би не се е изразила достатъчно ясно,а и мен ме вълнува същия въпрос.Работата е там ,че те и ние сме с мъжки фактор.Тук всякакъв вид злоупотреба - тютюнопушене или алкохол вреди.А нашите половинки отказват под всякакъв повод и предтекст да се "постараят" повече.Това нас ни вбесява меко казано.Контролът е изцяло извън нас и без това.А когато мъжът отказва да се лекува,да се старае и да поделя борбата(за мен така излиза) - то за какво иде реч?? На края какво се получава - нас ни бучат,тъпчат с хормони,ходим по процедури които ни смазват,те - една спермограма.Туй то.За която дори не се стряскат да се постараят да оптимализират до колкото могат,че нещата и без това са мазало!Аз лично,на моя мъж съм му копувала добавките,ровела съм се до ранните часове да чета и да се образовам.Поръчвала съм от къд ели не,какво ли не...Дори и по час му казвах и напомнях кое кога се пие и т.н. Че накрая и час за операзията му на Варикоцеле аз му записах,понеже уговорката ни беше  - след пункцията - отива да се оперира.Без значение от резултата.Е,резултата беше негативен,а той два месеца по-късно още не беше звъннал за консултация...

Извинявам се за дългия пост и обширните обяснения.Но мисля,че за това справяне говори Цигу...
Борко Бърборко
Желанието да имаш дете,е изборът сръцето ти да тупти извън тялото!