Аз не съм захранвала бавно и постепенно, защото ме е било страх от алергии, а защото смятам, че въвеждането на храни трябва да изгради вкусови предпочитания на детето и личната ми теза, че те така или иначе ще ядат боклуци, предпочитам до колкото мога да им ги спестя

Така ги виждам и аз нещата /само от меда много ме е страх и още не съм дала   / И между другото при моето дете това работи. До сега никога не е искал близалка / два пъти са ми го черпили услужливо и е пробвал тази благинка/, обожава плодове /обича всички, които е опитал/ и зеленчуци / сам си моли да му направя салата/ и най-важното за мен - изобщо не се сеща за ядене между храненията. Аз имам лошия навик все нещо да дъвча между храненията, не че съм гладна, ама...

И да си призная без бой, детето трети ден днес е на градина, а аз все забравям да прочета менюто   Срам не срам, сещам се в автобуса докато пътувам за работа. По неговите думи до сега е ял - супа леща, пюре и риба за обяд и крем с бисквити за следобед на първия ден, за втория ден си спомняше само таратора, а за днес само картофената супа. Живот и здраве утре вече ще потърся къде изнасят менюто.

Учителките твърдят, че слуша, храни се и се обслужва сам /тва чудо вкъщи не се е случвало/. Е, днес са имали сблъсък с друго момче за играчка, като всичко е започнало и свършило с рев от страна на Боян. За сметка на това аз все едно прибирам чуждо дете - изключително палаво и разлигавено   За три години това дете не се е държало толкова неприлично, колкото за последните три дни   Дано отмине  

cambozzola, не бой се, няма да посмее да направи нищо непозволено свеки, че каквато си бяла и добра... Малко като виц звучи, но си е истина: приятелка оставя сина си на свеки (хлапето е на година и месец) и казва, че само мед и шоколад не яде, всичко друго може, прибира се и заварва нахапана меденка с шоколад - ми искало детето и му дали да опита.
mini, надявам се да сме на прав път и аз така действам с музика и ТВ. На рекламите с поп се клати, а като чуе рок маха ръце и клати глава (като тати) определено прави разлика м-у стиловете. За храните определено си права, че докато не се запознаят с определени "благинки" няма как да искат и да се чувстват зле, че не получават.
albenanedelcheva, то в крайна сметка така ще стане - ще го захраня внимателно предварително. По-добре аз, отколкото лелите в яслата. А за търкалянето чак си се чудя колко спокойно го приемам - и в пясъчници играе, и по земята седи, кал и пръст му дай да рови...

Привет. Гледам говорите за захранване. Аз си признавам, че малко под натиск захраних и сега я караме на 6-7 лъжички оризова каша на ден, другото кърма. Но имам един въпрос - как да правя хубави физиономии и да казвам "МММ, много вкусна каша", като тя е ужасна Още нищо друго освен тиква и морков не съм му дала да опита, като и двете ги хареса, но се притеснявам, че после няма да иска зеленчуци и му ги спрях. Сега я кара на каша, че нали ако опита плодовете, после няма да яде друго - поне така четох. И сега с тази каша...повече от 10-15 гр. не изяжда. А педиатърката каза, че на втората седмица трябва да изяжда 100 гр. И опитвам да му покажа, че е вкусна, ама...
А свекито и майка ми поне са на едно мнение за захарите и снаксовете - против. Само майка ми горката затворила голяяямо количество компоти, като си мислила, че се дават на бебе и аз я попарих, като й казах, че не може.
Jbrul в парка виждам и други собственици на кучета, които си събират. В нашия квартал има полянки, тип буренаци, на които се извеждат само кучета - и аз моето там го водих. Но децата от блока осиновиха 5 кучета и стана глутница. Гледам родителите оставят тези кучета да си пикаят в пясъчника, не ги ваксинират, не дават таблетки и оставят децата да си играят с тях. Кучетата обаче пазят децата от други кучета и от пияници. Един мина през площадката и не знам как не го изядоха. Много е весело как стоят на ъгъла на блока и чакат децата да се върнат от училище, някак много сладка гледка. После ги "взимат" и ги довеждат до входа на блока.
mini в нас чалга не се пуска, за ужас на мъжа ми...ама вето наложих, не искам Ники да свиква. Но пък техно Ники го приема с кеф.

че нали ако опита плодовете, после няма да яде друго - поне така четох.

И из го бях чела това, но си захраних с плодови пюрета и после детето ядеше и зеленчуци и каши. Май малко си избързала със захранването, остави детето само да си докара количествата. Като иска 10-15 гр. толкова да яде. Бърза работа нямате 

Това с "ммм, много вкусна каша" ме развесели  не съм го правила това упражнение 

За сметка на това аз все едно прибирам чуждо дете - изключително палаво и разлигавено   За три години това дете не се е държало толкова неприлично, колкото аз последните три дни   Дано отмине  

Коки, и при нас се прояви това.
Михаела не ходи на ясла. Но свекърва ми си предложи услугите да я вземе за някой и друг ден у тях, тъй като мъжът ми е извън страната за около 2 седмици. Да ме облекчи, един вид.
Взе детето в събота и в понеделник ми я върна. Е, същата работа - получих едно ужасно разлигавено и разглезено дете! За два дни и половина са я скъсали от глезене там. После са ни нужни още 2-3 дни, за да се адаптираме една към друга. И друг път я е вземала за ден-два и същото явление се наблюдава.

Днес пак искаше да я вземе, но аз и отказах. След което ми заби въпрос: "Е, оправяш ли се?", на което място пък вече и се ядосах! Как пък няма да се оправям?!? И мъжът ми да си е тук - все същата работа, защото той бачка.

Въпрос
Много искам да науча Михаела да се храни сама. Тя го прави, но резултатът е катастрофален. Цялата е в супа или в кисело мляко - по краката, по стола ...
На каква възраст децата започват да се хранят самостоятелно?

Жаси,
а на теб не ти трябва да я опитваш кашата. Пак можеш да му се усмихваш и да казваш, че е вкусна, без да я пробваш.
И аз бях започнала с каша, после плодове, но след навършени 6мес. После не е имало проблем със зеленчуците. Не са верни тези теории. Плодовете се явяват по-плавен преход от кърмата, която си е сладка.

Оо, кокиче и това с бабата го минах / до сега свекърва ми гледаше Боян, за да ходя на работа/, но това в градината е в пъти по-зле. В много, много пъти по-зле 

За храненето да ти кажа - имах намерение за градината да съм го научила да се храни сам. Хубаво, ама той лятото отказа да яде супи и храненето с лъжица му се размина, с вилицата горе-долу се оправяше. Искам да ти кажа, че от първия ден в градината сам си е изяждал супата  Какво ли не давам да го видя това 

Кокиче, индивидуално си е. Александра от година и един месец сама се храни. Верно, много се мажеше в началото, ама свикна. Нито съм имала амбиции сама да се храни, нито нищо, проста не ми даваше от един момент аз да я храня.

Оо, кокиче и това с бабата го минах / до сега свекърва ми гледаше Боян, за да ходя на работа/, но това в градината е в пъти по-зле. В много, много пъти по-зле  

Хм, Коки, ти ме наплаши. Аз си мислех, като стане на 3, да я пускам на градина. Дано не стане някоя лиготийка.
Когато е само с мен, ме слуша детето и се разбираме. Но има ли още някой (например, мъжът ми или някоя от бабите), тогава ни разиграва като маймуни.
Пример: аз казвам "дай да ти вържа косата", а тя "тате ще върже косата";
баща и казва: "дай да ти помогна да обуеш сандалите", а тя "мама помогне за сандалите"  ... и т.н. Само ни разпределя задачите. Днес свекито намина за малко и Мишката пак така. Баба това да направи, мама онова да направи!

Сякаш иска да управлява света, ако можеше.

Сия, Мини, мерси!

ох кокиче, ми нали за това преминахме през толкова неща

Защо? За да имаме разглезени и лигави деца ли?
Надявам се, да не стане такава, макар че натам отива. Аз съм една "мека Мария". Уж се опитвам да я наказвам, като я лиша от нещо любимо, ама не си удържам на думата.
Казвам и, че понеже днес не е слушала, няма да има кончета, но пак я пускам на въртележката.

Мисля, че имаме избор. Иска ми се, Мишка да осъзнае, че в живота нещата не винаги ще се случват, както на нея и се иска!
Пример: Една вечер се тръшка тук гола 45 минути, за да и пуснем песента Алехандро на Лейди Гага. Пуснахме я на компютъра. Не! Не се призна. Искаше по телевизора да и я пуснем!
Е? Ми не всичко може да стане на нейното, дори и на мен да ми се иска.

Ее, чак пък да те наплаша, няма страшно  
Че е до дете ти си знаеш, но аз подозирам че децата на тази възраст са едни малки, долни манипулатори и много добре усещат надушват нещата  
Убедена съм, че в момента Боян усеща колко притеснена и развълнувана съм като го взема и използва момента, за да види до къде може да стигне.
На мен от първия ден ми се наложи да го оставя до 5ч, на втория ден се наложи да го вземе само баща му, а днес вече минахме урока, че няма всеки ден да сме на куп двамата, за да го прибираме. Аз много му се радвам като го взимаме, засипвам го с куп въпроси, прегръщам го и го целувам много иии той ми го изкарва през носа   И понеже до сега той беше едно изключително добро и послушно дете сега аз буквално не знам какво да правя, ама ще свикна.

Като казах, че не реве в градината малко излъгах - днес рева...за да му приберем пантофите у дома. Вчера баща му ги е прибрал, че не му се е разправяло в градината, но аз днес бях непреклонна. Резултатът беше зверски рев, но не отстъпих. И понеже са ми малко по принцип питанките "абе аз не сгреших ли", та сега и за пантофите се терзая  

всички деца в присъствието на страничен наблюдател правят неща, които не биха правили, ако са само с мама и тате- убедена съм просто че е така

Факт!
Аз съм забранила достатъчно неща, но тези които са позволени Боян може да прави по собствено усмотрение. Не си харесва шапката - взимаме другата /нищо че тя е червена, а той е целият в зелено, например  /, решил е, че днес точно ще ходи само с баща си до тоалетна, съгласявам се / и се радвам разбира се, ама той още не знае/, тъжно му е за баща му докато е на работа - ами звъним  му по 10тина пъти и т.н и т.н.

Като лигаво възприемам аз, това което правеше по пътя към къщи днес - ръсеше плюнки навсякъде в опит да направи безумна, невъзможна и абсолютно безсмислена физиономия, мутра или както си ги нарича той. И пак, стисках зъби и бърсах плюнки. И знаете ли защо? Още и още майка ми разказва какво добро дете съм била, а аз бях просто дресирана 

Дааа, Коки,
най-трудното е да нацелиш златната среда: да не разглезваш прекалено, но и да не си прекалено строг. И аз бях "дресирана" по думите на майка ми, а тя самата се гордее с това! Не ми се иска да съм сурова като майка си, но и не искам да разглезвам прекалено. Дано след години да мога да харесвам резултата.

Мини,
ти не ме разбра. Няма страничен наблюдател - аз и баща и сме. Или ти него визираш за страничен наблюдател. Вярно, че него рядко го вижда, но чак пък страничен... Казах, че когато сме си сами (аз, тя и бебето) ме слуша, но когато сме с мъжа ми, тогава ни разиграва и постоянно ни разпределя задачи. Изпада в неистова истерия, ако взема аз да и налея вода, а тя държи тати да го свърши това. Кара ме да я излея, за да и налее баща и .... и т.н. Примери - много.

Съжалих, че се намесих в темата. Ще се въздържам от коментари занапред.

Кокиче, всеки има различни прагове за всичко. Аз също не приемам "не ти, тати да го направи или баба или дядо". Ами аз ако правя нещо важно, как ли пък не стана точно аз да налея вода или точно аз да й вържа косата. Няма да стане. Реве, тръшка се - ще й мине. Дажа ако ще те успокоя наказвам и мълча докато аз реша. Е естествено не е с часове, да не помислиш, че съм някакъв Цербер, но иначе няма оправия. Нагледала съм се на деца, на които всичко се позволяла, защото така трябвало да се възпитава дете. Резултатът след години е катастрофален. Ми не, мерси съм! Та така, колкото и да си говорим, всеки по различен начин разбира демокрацията
Инак мойта дъщеря все още проронва по сълза на път за градината, но инак я забирам усмихната и доволна. Вчера са имали куклен театър за разделното събиране на боклук. Стилияна беше много впечатлена, даже са участвали в представлението и децата.

cambozzola, не бой се, няма да посмее да направи нищо непозволено свеки, че каквато си бяла и добра... Малко като виц звучи, но си е истина: приятелка оставя сина си на свеки (хлапето е на година и месец) и казва, че само мед и шоколад не яде, всичко друго може, прибира се и заварва нахапана меденка с шоколад - ми искало детето и му дали да опита.

Лелеййй   Предполагам на жената въобще не й е било смешно. Тя мойта свеки се изживява като "добрата баба", дори с риск да подронва авторитета на родителите (имаме опит с големите деца на мъжа ми), затова са ми притесненията. Но ще гледам да я озаптявам и да туширам влиянието, няма как Като краен вариант съществуват бавачките - не че там има някакви гаранции, ама...

parsi, какво се чудиш, все пак децата имат своите нужди, нужди да приемат определено количество химии дневно  

Ох, с това - мама, тате, имаме същия цирк и у нас. Но аз вече имам друга тактика - като кажат, не тате, аз им казвам, че съм обидена и ще плача, слагам ръцете на лицето и те горките толкова се впечатляват, че забравят претенциите и идват веднага да ме целуват и успокояват. Докато се усетят, вече са обути/облечени или са получили това, което искат. Явно си е период на претенции и собствено мнение, опитвам се да обясня, че не може така и се надявам някога да ме разберат. Иначе, ако сме навън, просто става на тяхното, не обичам циркове на обществени места, затова един ден се возихме на ескалаторите в Мола 1 час, накрая морска болест имах 
Иначе са ми послушни децата (през повечето време) и аз като всички се надявам, че ги възпитавам правилно и че след години ще се гордея с това, което са станали. Съгласна съм с Мини, че с друг човек - страничен наблюдател (и аз приемам всеки втори присъстващ в момента за такъв) - децата започват да правят номера, съгласна съм също и с това, че оттук нататък около тях се върти моя свят, те са моя център на вселената. Добри, лоши, каквито и да са, са мои, аз ги правя такива  , те се раждат идеални, а какво ще стане от тях, дали ще са лигави или не - това е мойта задача, да напипам златната среда, дано успея.

Много сте изписали...
Ох за поведение, направо не ми се говори, особено за това на Стефан. Не знам в пубертета ли влезе това дете или такова ще си бъде. Снощи влязох да се къпя, съответно заключвам банята за да не влезе и да се пребие и като почна едно удряне с ръце, крака и глава по вратата, придружено от неистов рев и изобщо не му пука, че сестра му и баща му са там, че съм му пуснала филмче и съм му дала мляко за да не мрънка за мен. Сега цялото му чело е в синини. Баща им стигна до извода, че Ели минаваше бързо през лошите периоди, а Стефан минава бързо през хубавите  . А което е най-лошо, Ели копира на моменти поведението на Стефан, взе да ляга на пода и да се прави, че си удря главата, като не и изнася нещо, добре, че я е страх от болката, че не се удря наистина. Миналата седмица ходихме да пазаруваме и както обикновено Стефан го слагаме в пазарската количка и баща му го вози, е този път беше решил, че иска аз да го возя и ревваше в мига в който баща му вземеше количката. Аз естествено реших, че няма да си тровя нервите и аз ще бутам количката, но мъжа ми реши да прояви "детското" в себе си като взе да се инати и да вика, че Стефан не бил главата на семейството и нямало той да взема решения и разни от сорта и така оревавахме магазина... И в тоя ред на мисли, вече се чудя кой да пратя на психиатър или директно аз да ходя към лудницата 
Гледам, че не искате да сте като майките си и бащите си, аз пък искам, аз бях невероятно послушно и спокойно дете и никога не съм усетила да има натиск или дресировка върху мен, не знам как са го постигали, а може и характера ми да е бил такъв, брат ми е малко по бунтар, но с него имаха леки проблеми в пубертета, но то тогава всички имат. Аз се чувствам лош родител, има правила и гледам да се спазват и да не отстъпвам, но май не ми се получава, или поне със Стефан...

те се раждат идеални

Ей с това не съм съгласна, ако са идеални, защо две деца, възпитавани по един и същи начин от един и същи човек са толкова различни? Според мен всяко си се ражда с някакъв характер - да можем да го моделираме, но до някъде, до където то ни позволи.