Лиде, на светлинни години е разликата между състоянията на детските площадки в Германия и Бг. И като чистота и като уреденост. Няма ги естествено бездомните кучета и котки. Обикновено има табелки., че е забранено за кучета на площадката. Не че обаче, не съм виждала такива или изпражненията им тук и там /оня ден беше стъпила Дара в едно да прах обувки
/, но като общо се събират. Аз на бълхи тук не съм попадала /за разлика от Бг, където Дара е изпохапана всяко лято и прави страхотни алергични реакции/, но виж кърлежи и комари има доволно.
През нашето градче минава река, около нея има гора, алеи и няколко хубави площадки. Е, да ама са неизползваеми, защото там е толкова бъкано с комари, жив ще те изядат. А е толкова приятно за разходки с бебета и деца. Оня ден имахме глупостта да отидем там, резултата - целите в пъпки, Дара отново с алергична р-я. И никой, не е....а да напръска. Както казва Ганка за да не си нарушават флората и фауната.
По въпроса с възпитанието.
Аз също абсолютно не съм съгласна, че начина по който сме придобили децата си, ни дава право да ги разглезваме и правим лиглювци. На кого правим услуга така? На тях ли за бъдещето.
Трудно е наистина да се намери правилното решение и границите.
Моята дъщеря изкара един много труден и ужасен бебешки пубертет между 2 и 3 год., който ми скъси живота с 5 год. С истерии, тръшканици и инати. Питах се непрекъснато, къде греша, дали не я глеза и позволявам прекалено много.
Общо взето, гледахме да ни й угаждаме на капризите и инатите, особено като реши, че ще се тръшка и истерясва.
Този момент с , не, с мама искам, или с тати искам.... явно е характерен за възрастта, защото точно същото правеше и тя. Раздаваше и безапелационни команди. Майка ми допълнително наливаше масло в огъня, като непрекъснато ме убеждавше, как ние така не сме правили, как това било ненормално и. н.
Момичета, на 2 и малко годишните деца, да ви успокоя 
. Малко след 3 години се променят тотално. Ако сте чели книгата на д-р Додсън, "Изкуството да бъдеш родите", той много точно описва развитието на детето между 2 и 3 год. И след 3. Казва, че на около 3 години ужасното зверче, се превръща в мило, уравновесено, изпълнено с любов дете, желаещо да се хареса на родителите си. И още и още
Е, моето дете е точния пример, за описаното в книгата му поведение. Сега се радвам / да чукам на дърво, да не ме чуе дявола/, на разбрано, лъчезарно и усмихнато дете. Няма ги истериите и лигните /или ако се опита, просто много по бързо минава и се разбираме като големи хора/. А вярвайте ми, за тази година, не един път така се е държала, че съм се чудила, дали са си заслужавали тези 13 годи борба, за да я имаме.
Е заслужава си
.
Така, че търпение, ще ви възнаградят. Това обаче, не означава, че трябва да се оповавате само, на това, че е период и ще отмине. Както и Д-р Додсън /апропо за мен това е една много полезна книга за възпитание на децата/ пише, не трябва да ги оставяме да ни тероризират и командват и да изпълняваме безумните им капризи.
П. П. Миналата вечер, както й четях приказка за лека нощ, госпожицата ме попита:
Мамо, а как ще излезе бебето Нещо, за което бях напълно подготвена, защото точно предния ден бях чела по въпроса в Додсън
