Подкрепям ви момичета, махайте ги тези гадости. Истината е, че от пушенето файда няма. Само човек трябва да намери своята причина да ги спре. Аз да споделя моят опит. Пропуших късно- след университета като почнах работа. В началото пушех малко: червен More и Eve 120. Дори не ми се пушеше, ако не ми е оправен маникюра. След това не можех да намирам тези цигари и почнах бяло виктори по две кутии на ден. /подозирам, че две кутии бяха защото колегите монтьори от сервиза ме поподпушваха/ След това малко намалих количеството и минах на слимс. Първо карелия, но я развалиха. След това Пал Мал който също развалиха. След това вог. Е и него успяха да развалят някак си. При мен пушенето беше истински ритуал. Бях го вмъкнала навсякъде. Вкъщи, в офиса.... Имах си схема свършвам еди какво си- дали е домашно задължение или служебно и после време за цигарка. Дали с кафе или с питие.... Хората, които ме познаваха колкото им беше странно първо да ме видят с цигара, така казваха после, че не могат да си ме представят без. Много хора са ме карали да спирам цигарите през това време. Аз им казвах, че ми е кеф да си пуша и нямам никакво намерение да ги спирам и че ако реша да ги спра няма да се заканвам ами просто ще спра да пуша като не ми е кеф. Никога не съм се опитвала да спра цигарите защото са вредни. Естествено, че го знаех, просто бях готова да понеса вредите заради удоволствието, което ми е доставяла една цигара. Един ден сутринта станах и с голям кеф си изпуших една две цигарки със сутришното кафе. Към обяд обаче се замислих, как съм започнала да пуша и осъзнах, че този ритуал се е превърнал донякъде в рутина. Освен това тютюна не беше дори така качествен и вкусен- аз пушех цигари, които дори вече не ми бяха вкусни просто заради навика. И реших, че няма вече да пуша. От тогава мисля че минаха или три години и половина или две и половина, дори вече не мога да си спомня, но от онзи мартенски обяд повече не съм запалила нито една цигара. A хората, които непрекъснато отказваха цигарите, спираха за по месец, два, три като си казваха че ще си купят нов телефон с тези пари или нещо друго, все още пушат. Затова въпреки, че бих насърчила всеки да откаже цигарите и да не пуши, съм на мнение, че човек трябва да си пуши ако много му се пуши и не трябва да прави нищо насила. Затова пожелавам на всеки който иска да откаже цигарите да намери за себе си тази мотивация, която ще му помогне да остави цигарите и да не се обърне повече назад. Разбира се и на мен в началото ми беше странно и терсене какво да правя с ръцете си във "времето за цигарка", но това отшумя за няколко месеца, а и аз съм си малко нещо проклета май. Разбира се всеки случай е индивидуален и аз тярбва да отбележа, че лично аз нямах никаква никотинова зависимост. За мен пушенето си беше изцяло ритуал. Преди да започна да пуша си пиех и кафе и алкохол с удоволствие и се забавлявах чудесно, след като спрях да пуша пак си пия кафе и алкохол с удоволствие и лисата на цигари по никакъв начин не ми пречи да се забавлявам - даже напротив сутрин като се събудя не си изкашлям дробовете. Пари не съм спестила от тая работа
явно незабелязано съм ги наместила другаде. Предполагам, че е по същата логика по която пушача винаги намира пари за цигари дори да няма за хляб.
Но освен проклетница, аз съм си и прахосница, може би е възможно да се обособи касичка в която човек ежедневно да слага парите за цигари, но аз лично такова нещо не мога да направя..... Също така има хора с много тежка никотинова зависимост, аз имах колежка, която започваше да трепери и доктора и беше казал, че докато е бременна е по- малко вредно, като и се допуши толкова много да изпуши половин цигара, отколкото да не пуши. Предполагам, че такива хора е по- добре да потърсят лекрска помощ, а не да отказват цигарите сами. На всички останали най- искрено пожелавам да намерят СВОЯТА причина да оставят цигарите в миналото си. Успех момичета и не се отказвайте да отказвате цигарите.
