Днес успях да отида до болницата за да видя половинката си и сега ми е малко по-спокойно вече. Нещата все още не са напълно ясни и има вероятност от още усложнения, но за сега положението е овладяно и той беше буден. Лощото е обаче че тъкмо едно ти се махне от главата и идва друго. Аз съм част от вечния спор за плюсовете и минусите от съжителството с домашни животни. Досега успявах да се справя с всички нападки и обвинения от страна на роднините ми и то най-вече от страна на неговата част, но днес не пропуснаха възможност да зачекнат темата наново. Сега разбира се поводът беше не бебетата а съпругът ми и че как сега трябвало да махнем любимците заради него. Едва ли не ме изкарват някаква небрежна майка и съпруга, която не се интересува от здравето на семейството си. Искам да ви кажа само че ако не беше този хайван, който гледам вече почти 6 години(кучето ми) сигурно нямаше да се спрявя с депресията и трудностите по пътя по който вървяхме. Имам куче и говорящ папагал и ако трябва съм честна не е лесно да се опрявям сега и с тях,но какво са ми виновни хайваните, какво сега вече постигнахме заветната цел и дай да им бием шута. Ами то не става така, това не е вещ, която да сложиш на полицата и да не се забелязва. А и взаимната ни привързаност е нещо, което не може да се пренебрегне току така. Та моята свекърва веднага щом влязах в стаята в болницата използва момента на слабост и веднага-докторът каза че трябва да махнете животните. Ей, този нашият доктор сигурно е телепат че да знае че имаме домашни любимци. Естествено,че тя не е пропуснала да го спомене и натърти. Направо ще ме побъркат тези хора. А аз съм се консултирала със специалисти и тяхното мнение е че определено няма да ми е лесно да огрея на всякъде, но съжителството ни с питомците няма да бъде вредно за нас или децата. Обаче никой от роднините ни не ме подкрепя и пак съм лошата и безотговорната снаха.

То хубава снаха има ли Каквото решите с половинката това е.

За песчето - не знам, но паппагала не е хубаво да стои в едно помещение с децата. Ние също имахме Жако, та съм чела че ексрементите, прахоляка, пършинките и т.н. от пернатите биха моггли да са проблем за децата (белите дробове), да не говорим за шума от съжителството - нашия папагал беше много приказлив.

Да ви кажа, вчера пак бяхме на преглед при д-р Сигридов, доста време ни отдели и ни обяснява, в 17 г.с. едното бебче е 160 грама, второто е 163 грама,  .Добре се чустваме.

Благодаря ви за съветите за дрехи, вече много ми стягат дънките, трябва да си купя нещо в скоро време.

Здрасти Евро, отдавна не сме се засичали. Да, съгласна съм с тебе, но аз съм взела всички предпазни мерки и всичко е възможно най-изолирано. Кучето не влиза в стаите, особено в спалната, а и е многхо послушен-изобщо не ми създава грижи, а що се отнася до Жакото, държим го в стая, където стоим най-малко и по скоро само преминаваме, за да нямам преки контакти сега с него. То душичката ми се сърди,  но избор има ли?! Гледам да е чисто и всеки ден чистя боклуците, които ми прави за да не се разнасят и в другите стаи. Даже миналата седмица се бях заканила и бях пуснала обява да го продавам и мъжът ми се нацупи, че не бил съгласен. Друг е въпросът че свекърва ми и съмишлениците й са против още от момента в който сме си ги взели и каквото и да е положение просто не ги устройва. Сега даже като не мога да излизам с кучето на разходка и ми се налага да разчитам на тях се чувствам адски бясна на себе си и на безпомощноста си, но няма как-още малко остава. Ти сигурно знаеш че тази порода папагали се приспособяват много трудно към всяка промяна и не мога просто да го дам за седмица две на някой защото ще се депресира и после какво да го правя-само до него ще ми е. Най-лошото е че в мен се борят тези две страни-да не им обръщам внимание на приказките и в същото време ме гризе съвеста,че може пък и да не съм напълно права. Просто нямам вариант в който да знам че някой ще се грижи добре за тях и да бъда напълно спокойна. Само човек, който има домашни любимци би ме разбрал как се чувствам, макар че сега с всичките тези събития покрай мен и аз вече не знам къде се намирам!

Бебе, направо си пророк за нашия доктор, че повечето мъжки ги прави, днес по спешност ходих ме при тукашната гинеколожка дето ми води ЖК защото получих леко течение и се притесних, но то не било сташно изписахами гиназол крем, и тогава помолих гинеколожката да види бебоците на видеозона че то сърце не трае до 04.03 докато идем на Плевен и така за сега имаме един мъж, една мома и един в неизвесност , но според гинеколожката третия и той е мъж, но не се даде да го видим, така че остава да се покаже на док в Плевен иначе бебоците са добре еднакви са и си отговарят на седмиците 18 г.с.

Вали,  ще чакаме до другата седмица д-р Емин да потвърди колко чифта розови и колко сини пантофки ще имате. Важното е, че растат еднакви и си отговарят на седмиците!
Силванче, много се радвам, че и твоите мъници се развиват идеално
Бо, разбирам те как се чувстваш за любимите животинчета. Познавам много семейства с котки, които си влизат в стаята на децата и няма никакви проблеми с алергии или белодробни болести. За пернати не знам - нямам приятели с такива, но пък съм виждала какво хвърчи около клетката. Мисля си. че доколкото животните нямат достъп до бебетата, не би трябвало да има проблем, а и няма как да създадем стерилна среда. Каквото и да решите, решението си е ваше - на теб и мъжа ти, а не на роднините. Не го мисли сега, че много ще ти дойде

Здравей бебе 2009, ами то ако си зависи от мен, аз съм взела решение, но този психически тормоз където ми се упражнява е много неприятен. Въпреки всичко смятам да стискам зъби и да рискувам поне на първо време. Що се отнася до вредите, бях на специални консултации с един специалист алерголог, който ме убеди че вероятността да се разболееш без домашни животни дори е по-голяма от това да съжителстваш с тях като спазваш неоходимата хигиена разбира се. Но като постоянно те чоплят на тази тема...., но стига толкова съм ви занимавала с моите глупави проблеми. Много се радвам,че новините за вас са все хубави и че бебчетата растат и се развиват и до срещата ви с тях остава все по-кратко време. Незнам дали ще мога да пиша, когато най-накрая дойде и нашето време, но се надявам всичко с вас да продължава да е все така добре. Стискам палци и вие да успеете да устискате поне до деветия месец пък ако е повече и по-добре. Аз все си мислих,че няма да успея да се добера до тук, но ето че вече сме почти на финала и ни делят броени дни от големия ден. Във вторник саъм на консултации и тогава ще определим и конкретната дата за секциото. Ще ви пиша за повече подробности веднага щом разбера. А що се отнася до цвета на гащите ви, то да са живи и здрави мъниците, другото е абсолютно без значение-те пак ще са си най-хубавите за мама! 

Ето ни и нас, другата седмица(живот и здраве) влизаме в болницата за наблюдение и когато док прецени ще си минем и ние реда! Сега се надявам татенцето ни да го изпишат до тогава за да може да се порадва и той на малките мъже. Все пак той ще ги види дори преди мен, защото аз ще съм в упойка. Надявам се всичко да мине добре и да нямаме усложнения. Моля се да са достатъчно развити и да прескочим кувеозите и живот и здраве след седмица да ни изпишат! Стискам палци на всички и ви пожелавам лека и безпроблемна бременност и много здрави и кротки бебенца!

Значи дойде и твоето време    Дай Боже на всяка една от нас да стигне до 38-ма г.с. Пожелавам ти безпроблемно раждане, здрави и силни дечица и бързо възстановяване след това.
А секциото не е ли с местна упойка?

Секциото е със спинална /подобно на епидурална/ или обща упойка.

Бо, трябва да прескочите кувьоза - 38-ма седмица си е отлично постижение Всичко ще е наред -съвсем скоро ще се гушкате с малките мъже. Стискам палци и тати да се оправя бързо
Златулка, може и с двете упойки, а лично бих предпочела пълна, че каквато съм страхла - не искам да чувам какво правят и какво става  Присъдениявам се към теб - Дай Боже наистина всички стигнем до 38г.с. и родим големи здрави бебчета!

Секциото е със спинална /подобно на епидурална/ или обща упойка.

Да, де. Това имах предвид, макар и казано неточно. При този вид упойка си си в съзнание, нали? Аз затова питах понеже Бо е писала, че таткото ще ги види пръв, но явно тя ще е с пълна упойка.

при общата /пълна упойка/ не си в съзнание.

Бо, леко да мине за всички ви! Ти си герой, устиска до 37ма седмица. 
Аз май няма да издържа още дълго, днес на записа на тонове пак се отчетоха много силни контракции, при това регулярни. Ще видим утре какво ще каже д-р Сигридов... 

Някой да има новини за Крем?

Ами във ВМИ Пловдив секциото се практикува само с пълна упойка,макар че дори да имах избор не бих се съгласила на епидурална. Що се отнася до кувеозите, то това зависело от това дали ще са със спонтанно дишане и лекарката ми обясни,че понякога ги ползвали само за топлина, понеже бебчетата са много малки. За сега се очертаваме да сме окло 2.300кг, което ми изглежда много малко, но няма как-колкото толкова!
Жабче, и аз си мислих като тебе ако си спомняш допреди няколко седмици, но няколко дни бях на мускулно но шпа и се поразминахме. Мисля,че сега е важно да почиваш много, почти не ставай от леглото!Аз пиех магнерот -3х2 и но шпа 3х2,а после го намалих на 3х1. Дано и ти да си като мен и да прескочиш този период благополучно! Що се отнася до контракциите, ами те са си нещо нормално и чак вече гледам да не им обръщам голямо внимание. Веднага щом усетя това неприятно чувство взимам но шпа и магнерот и ме облекчава. Консултирай се с твоя доктор какво можеш да приемаш за да се направи всичко възможно да изкараш колкото се може повече. Най-важното е да вярваш! Все пак стигнахме до тук, малко остава-дръж се още няколко седмици!

Понякога въпреки лежането и всички лекарства бебетата сами си решават да излизат.Божа работа е така,че Жабче колкото толкова всичко ще е наред.

Очаквам с вас хубавите новини, мамчета. Стискайте колкото се може повече, както е казал Мечо Пух: Колкото повече, толкова повече. 
Аз раждах със спинална упойка, и не съжалявам. Изживяването е уникално, да си в съзнание, когато се раждат бебетата, и да ги видиш първи.
Бо, браво на теб, че издържа до тук. Всичко ще е наред с мъжлетата ти, ще видиш.
Жабче, и ти се дръж, има време за срещата.  Стискам палци!

Бо стискам палци  , всичко ще мине добре.
И аз да се отчета днес бяхме при док в Плевен имаме си 2 моми по 221гр и 225гр. и един мъж 218гр. добре са, развиват се нормално според гестационната семица.