момичета искам да ви попитам първия преглед при доки  какъв е?Вагинален или на видеозон?

Вагинален е,даже май и втория е така..

Лелеее! За няколко дни не съм влизала във форума, а вече колко нови мами имаме! Честити две чертички мили момичета! Желая ви лека и безпроблемна бременност! Олимпия ти при кой доктор ходиш? Правихте ли вече фетална морфология? На мен ми предстои на 17.12. и съм доста превъзбудена и притеснена, но дано всичко е о.к...Иначе вече започвам да усещам моето мъниче в корема  много е вълнуващо! Даже на моменти имам чувството, че играе пинг-понг в корема ми

Нуну, ходих на ФМ - всикчо си му е наред на моя бандит. Аз в деня на прегледа така се бях шашардисала, че направо името си не можех да кажа. Много ме беше страх. Но мъж ми само ме разсмиваше и това ме успокояваше )) Така че пробвай да се успокоиш )) И да се притесняваш - нищо няма да промениш!!!! Аз това си повтарях и работеше до предпоследния ден. За доктори - за сега не съм в БГ, но докато бях аз посещавах Д-р Ковачев от АГ Варна. А иначе моя бебок и той бая се раздвижи последната седмица. Днес особенно цял ден си играе нещо, а аз цял ден се излежавам - затова и добре го усещат и нон стоп си му говоря нещо! )) Ако ме пита някой какво - не знам, но много му бърборих днес  и той нон стоп ми отговаря с побутване!  Май съвсем съм изперкала - ама ми е кефффф ))) Жалея на всички начинаещи  много скоро да го почувстват. 

Аз днес за първи път видях как се образува бабунка на мястото на едно ритниче. Все по-активни стават явно.

А за страховете - и мен много ме е страх. При предишната бременност някак чувствах по-голяма близост с бебето, всеки път не отделях поглед от ехографа, любувах се на снимките и запомнях всяка подробност, говорех на бебето в корема. А сега е различно, чак ми е гузно понякога.  Сякаш ме е страх да се привържа, все едно така болката ще е по-малка ако ги изгубя... защитна реакция ли е, какво е... Дори не гледам постоянно в ехографа, първите месеци хвърлях по един поглед и чаках със свито сърце Док да каже дали всичко е наред и толкоз. Някак бебетата нямаха реален образ. За първи път трепна нещо в мен чак в 14 г.с. като ми ги пуснаха на 3Д и 4Д как подскачат на екрана и ми казаха пола. Откакто усещам ритниците обаче вече няма как да не добият реален образ. Това вместо да ме радва обаче, донякъде ме натъжава, защото страховете ми от загуба станаха още по-големи. Голям съм тъпунгер нали?   

Жабчо, ако те успокоява - аз съм така вече 27 седмици. Няма ден, в който да не се чувствам гузна, че не мога да се зарадвам истински на ритниците, на бабуните по корема, на образа на монитора. Трудно е, докато не ги прегърнем реално и не сме дълго време с тях в ръцете си, все още ще се страхуваме и няма да ги възприемаме като нещо истинско, а нещо, което всеки момент може да ни отнемат. И не си тъпунгер, просто много изстрадала жена си

Жабче, съвсем нормална е твоята реакция. Доста по-малко от теб съм изстрадала - не че има мерителна единица за страдание - и въпреки това и на мен ми е трудно да се отпусна и да му се зарадвам на бебо. Едва сега, когато му видях пола и ме успокоиха, че всичко е наред, започнах да го приемам като нещо реално, като истинско човече, което расте в мен. Не че пак не ми минават мисли от рода на: всичко му е наред, ама ЗА СЕГА! Но въпреки това вече се старая да мисля позитивно и да гледам напред към гушкането на моя бебчо. А и той доста се разшава, за моя голяма радост ))) Така че няма страшно - ще дойде времето в което ще ги гушнем и ще им се радваме само!

Гане  
Този път трябва всичко да е наред, просто няма начин.

Ами Жабчо, мен само това ме крепи, че този път няма как вече да не успеем

Здравейте,
аз пак попаднах във филм. Нощес прокървих, уплаших се много, но някак усещах, че всичко е наред. Постепенно кървенето стана кафяво, сутринта имаше съсиреци, веднага се обадих на д-р Сигридов и отидох в клиниката.
Има малко отлепване на плодния сак, но той каза, че в 90% от случаите се залепва. Ембриончето си расте, отговаря си на седмиците, даже е 2 дни напред, чухме отново пулс.
Попитах от какво са тия съсиреци, той вика "а, то да няма от какво - другите два плодни сака си седят" , единият съвсем малък, и другият, който се беше отлепил изцяло преди 10 дни..
Сили не ми останах да се притеснявам, тоя постоянен стрес, в който съм - ме съсипва.
Да не говоря, че бях сама, мъжът ми го няма тия дни и втрещих таксиметровия шофьор и слезе с мен човека, да ме изпрати до входа..
Един ден няма, в който да съм се зарадвала спокойно, на това, че съм бременна..
Чак ми минават греховни мисли да се свършва, ако е писано да свърши, не да ме мъчи така, сълзи не ми останаха.


Прегръщам ви всичките!

А аз си мислех че ще ме е страх само първите няколко месеца 2 или 3.Някак си не се чувствам бременна ,даже постоянно си гледам снимката от ехографа и се чудя моята ли е?!..Много виновна се чувствам,защото така го исках а сега не се радвам и не се чувствам бременна.. Все си мисля как няма да чуем тонове или некви такива гадни неща.. Толкова много искам да е наред всичко..

Патладжанче, стискам палци всичко да е наред! Събра ти се доста наистина.
Аз сутринта бях при доктора - не издържах до събота. Всичко е наред, чух и пулсчето и както си стоях две сълзи веднага ми потекоха - все едно някой натисна бутон и хоп-сълзички! Тя докторката още преди да пусне звука видя, че има пулсации на екрана. Попитах я кога би трябвало да ми е термина и тя каза, че по принцип по последна менструация (06.10) трябва да е на 13.07, но понеже при мен се получи така, че от последния цикъл до овулацията се събраха 3 седмици вместо две. Тя каза да прибавя още една седмица към 13.07. След четири седмици пак ще ходя - то се пада по празниците. Това е засега от мен. УСПЕХ на всички бъдещи мамчета!

Мириам Браво, мила! То и аз така - къде от притеснения, къде от щастие - тих плач..
А седмиците и аз не ги броя от ПРМ, защото е точно 3 седмици преди пункцията

Жабче, ако поне малко ще те успокоя, аз така и не успях да се порадвам на бремеността си и да се почувствам бременна. Карахме я от ден за ден, от преглед до преглед. По принцип през цялото време ме било много страх, но изпитвах панически ужас като ходех до тоалетната, не знаех какво мога да видя, като сваля гащите и второто беше прегледите. Беше ме страх да ходя, мразех деня в който трябваше да отида, спомнях си как беше преди, как ходех цялата изпълнена с надежда и окрилена, а какви шамари получавах.
Това чувство на страх не ме напусна до деня на раждането.
Ганенце, сигурна съм че ще успееш, то ти си успяла вече. Ще стискам много, много палци.
Патладжанче, успех и на теб.

Мери, имам около 10 седмици още през които да се измъчвам. Хич не съм успяла даже Появи ми се някакво течение и сега съм като лудите, през 5 минути ходя да се проверявам какво ми има А за прегледите - най-хубавите моменти от цялата бременност са ми 20те минути ЦТГ, когато чувам пулса на бебето...

Пожелавам на всички момичета,като включая и себе си  да изкараме една лека бременност с колкото се може по малко страхове

момичета никой ли не може да ми отговори на въпросчето 
виждам че си пишшете помежду си тези ,който се знаете
да нова съм тук  , за това ли не ми откликнахте
както и да е усмихнат ден на всички 
Любче благодаря ти мила  (теб те знам от другаа тема  )

zayana, доколкото виждам Люба_Бойко ти е отговорила или си имала и друг въпрос?

Да, малко по късничко видях че Любчето ми е отговорила 
Но се интересувах, тк. съм чувала че има възможност да се избира какъв да е прегледа.Скоро едн апозната ми разказа за един случай който при първи вагинален преглед едното бебче от близначета е било отлепено 
и аз за това много се притенявам