0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Re: Донори и реципиенти-да си подадем ръка
« Отговор #320 -: Февруари 21, 2011, 22:28:01 pm »
plumeria, разбирам вълненията ти. На мен също ми се иска от една страна да познавам бъдещия си донор, но от друга - правилно си казала, една среща не стига да опознаеш човека, или една снимка. Ами ако остана с негативни впечатления? Предпочитам да тъна в блажено невежество по въпроса.
Анонимни или не, нека има повече донори, за да има и повече детски усмивки. Благодарна съм на всички, независимо мъже или жени, решили се на тази постъпка.
Re: Донори и реципиенти-да си подадем ръка
« Отговор #321 -: Февруари 21, 2011, 23:03:16 pm »
Но не мисля, че можеш да си направиш застраховка срещу риска, дарените от теб яйцеклетки да попаднат при неподходящи хора. Дори да се видиш с тях, какво ще рабереш от една среща? Казвам го, защото аз имам същите страхове в обратна посока :?

Да...чела съм доста от темите. Редовна съм тук. Грозна е борсата, факт...четох за някакви 5 хил лв., 8 хил. ...не мога да коментирам повече.
Предполагам че трябва да минеш през определени неща за да разбереш други.

Ясно ми е, че не мога да се застраховам, но мога поне да опитам.
Излъчването на човек, очите, начина по който говори, историята му - говорят много.
*
Re: Донори и реципиенти-да си подадем ръка
« Отговор #322 -: Февруари 22, 2011, 10:14:04 am »
Аз също много съм се изкушавала да видя жената която би ми дарила яйцеклетки, но така или иначе правилата в клиниката, която съм са такива и се спазват строго.
Ема, а не си ли се замисляла, че ако си видяла жената на която даряваш я., в един следващ момент няма да се изкушиш да видиш и детето, ако се роди...и т.н :lol:
Re: Донори и реципиенти-да си подадем ръка
« Отговор #323 -: Февруари 22, 2011, 12:37:06 pm »
Ема, а не си ли се замисляла, че ако си видяла жената на която даряваш я., в един следващ момент няма да се изкушиш да видиш и детето, ако се роди...и т.н :lol:

Какво значи да се изкуша ? Това би било нещо, което не зависи от мен...не съм мислила по този въпрос, защото ми звучи като приказката за нероден Петко.
Да се стигне до там да се роди дете и всичко да е наред, това би било най-хубавото нещо.
Не разбирам кое е " и т.н. " и защо е смешно ?

Моите вярвания са сходни с твоите, вярвам че децата не случайно се раждат при точно определени родители. Ако това ти е била идеята.
*
Re: Донори и реципиенти-да си подадем ръка
« Отговор #324 -: Февруари 22, 2011, 13:30:59 pm »
Нищо смешно няма, исках дружелюбно да се усмихна, но сбърках картинката с човечето :).
Под т.н имах пред вид, че ако поискаш да го видиш това дете, много голяма е опасността в един момент да го припознаеш като твое с всичките последствия които това действие носи след себе си - а с изискването за анонимност точно това се гарантира и се спестява на майката, която го е родила, а и на детето.
Нещата в един момент могат да излязат извън контрол - колкото и невероятно да ти се струва на този етап.
Ако едно дете е осиновено е нормално да му обясниш ситуацията, но ако е продукт на донорски генетичен материал, ей богу аз лично не знам нито какво, нито дали изобщо нещо трябва да се обяснява...
*
Re: Донори и реципиенти-да си подадем ръка
« Отговор #325 -: Февруари 22, 2011, 15:32:59 pm »
Здравейте момичета!Аз много искам да стана донор но не съм раждала.Предстои ми икси та се чудя защо да не може ако направя много яйцеклетки да даря част от тях?Извинете ако звучи наивно и неинформирано но много искам да помогна! :)
« Последна редакция: Февруари 22, 2011, 15:37:34 pm от MIROZLATKA »
Няма начин да няма начин!
Re: Донори и реципиенти-да си подадем ръка
« Отговор #326 -: Февруари 22, 2011, 15:34:56 pm »
Да, аз не се бях замислила за този аспект, но и той съществува. Tanitа е много права, че като жена ти няма как да не си подвластна на усещането, че това дете до някаква степен е твое. Не се ли притесняваш, че като познаваш "другата жена", която всъщност му е майка, ще започнеш да си задаваш въпроса "как оглежда тя моето дете?".

Не ни разбирай погрешно! Ние не сме седнали да те разубеждаваме да дариш по начинът, по който ти искаш и както чувстваш нещата. Ние знаем колко е безценен всеки донор и сме последните, които биха те разубеждавали. Просто коментираме темата, защото истински ни вълнува. Нали това е идеята - да я обсъдим от различните гледни точки. :)

На теория и практика, животът е едно. В действителност - съвсем друго.
Re: Донори и реципиенти-да си подадем ръка
« Отговор #327 -: Февруари 22, 2011, 15:46:53 pm »
Аз много искам да стана донор но не съм раждала.Предсои ми икси та се чудя защо да не може ако направя много яйцеклетки да даря част от тях?

Има си причини да е наложено това изискване и сме ги обсъждали много пъти тук, но ти все пак не е проблем да говориш с лекаря си. Той най-добре ще ти каже, дали има начин да дариш, щом си сигурна, че го искаш.
Имам някакъв смътен спомен, че съм чувала за двойка с мъжки фактор, при която жената е дарявала яйцеклетки от някой опит, но не съм сигурна дали е точно така и не искам да внасям излишен смут тук :? Просто питай в клиниката. Там е правилното място. :)

На теория и практика, животът е едно. В действителност - съвсем друго.
Re: Донори и реципиенти-да си подадем ръка
« Отговор #328 -: Февруари 22, 2011, 15:55:48 pm »
Танита,

Доколкото съм запозната с нашето законодателство, това е напълно невъзможно. Майка е жената родила детето, независимо на какви процедури се е подложила.
От там идва и големия проблем със сурогатното майчинство и изнудването на финала, но това е друг въпрос.

Мисля че на детето не трябва да се обясняват подобни неща. Майката обича децата си дори преди да са създадени. Свързва се със своето дете докато го носи и в последствие се грижи за него.
За мен при осиновяването майка е тази, която гледа детето. Тя може да избере дали да каже, че не го е родила .

Плумерия,

Мисля че изискването жената да е раждала тук идва на място. Аз моето дете си го износих с много страх, прегледи, надежди и т.н. Родих го и сега си го гледам.
Живот и здраве бих помогнала на някое семейство да гледат своето дете.

Мисълта, че това дете ще е мое и на някой си мъж е първосигнална. Признавам, трябваше ми време да осмисля нещата.
Заключих, че аз бих помогнала едно дете да отиде при родителите си. Пак казвам, вярвам че децата сами избират къде да се появят.

Моето е избрало мен.
Re: Донори и реципиенти-да си подадем ръка
« Отговор #329 -: Февруари 22, 2011, 15:58:36 pm »
MIROZLATKA, много благороден жест, нямам думи с които да изразя възхищението си от жени като теб :D
Това да дариш частица от себе си е най-благородното нещо на този свят, малко хора са способни на това.
Ако си в клиника МЦРЗ "Надежда", мисля че няма да имаш проблем да сториш това.
Момичета, ако този въпрос с поглеждането и припознаването стои пред вас, според мен не сте готови да приемете чужда яйцеклетка.
Аз правих опит с яйцеклетки от сестра ми, и за миг не сме си помислили че това ще е нейното дете.
Представяте ли си, ако беше успешен опита, и се виждахме всеки ден, и същевременно разсъждавахме по този начин какво би се случило.
Според мен когато човек стигне до този момент да приеме чужд генетичен материал като свой, значи той е наясно със себе си и последствията от това.
А за теб emmakolev само мога да кажа, че си невероятен човек.
В случай, че се намирах от другата страна не като реципиент, бих сторила същото.
« Последна редакция: Февруари 22, 2011, 16:22:20 pm от Felindra »
Re: Донори и реципиенти-да си подадем ръка
« Отговор #330 -: Февруари 22, 2011, 16:55:20 pm »
Felindra, ако имах сестра, братовчедка или дори близка приятелка, която би могла да ми дари яйцеклетка, повярвай ми, не бих имала никакъв проблем с припознаването, нито с близките контакти впоследствие. :)
Мисля, че не си разбрала правилно. Тревогите ни са не ние как бихме приели "чужд генетичен материал", а как даряващият материала би гледал на нас, ако имаме кратко познанство. Въобще не е същото като при близка родствена връзка.

И поне аз, за да съм наясно колко съм готова или не, трябва да съм си отговорила на тези въпроси. Знам, че не мога да се предпазя от всички грешки, но поне някои мога да избегна. Хората са различни, не всеки е съгласен да направи най-важното нещо в живота си, воден от максимата "давай да даваме, пък те нещата сами ще се подредят". :?

На теория и практика, животът е едно. В действителност - съвсем друго.
*
Re: Донори и реципиенти-да си подадем ръка
« Отговор #331 -: Февруари 22, 2011, 17:24:27 pm »
Цитат
Момичета, ако този въпрос с поглеждането и припознаването стои пред вас, според мен не сте готови да приемете чужда яйцеклетка.
Фелиндра, правила съм 2 опита с донорски я. , което смятам, че е достатъчно красноречиво като готовност. И опасенията са ми свързани с последствията, ясно е че донорката няма законово основание за припознаване, но тя може да предяви морално такова, затова варианта анонимност може би е най-добрия и за двете страни.
Цитат
Мисля че на детето не трябва да се обясняват подобни неща. Майката обича децата си дори преди да са създадени.
Ема, съгласна съм напълно с теб, но има майки и майки! Има и много тежки ситуации, гранични и критични в които човек се променя.
Но аз лично с огромно удоволствие бих се срещнала с теб и бих била щастлива точно ти да ми станеш донор. :lol:
Re: Донори и реципиенти-да си подадем ръка
« Отговор #332 -: Февруари 22, 2011, 17:42:57 pm »
Но аз лично с огромно удоволствие бих се срещнала с теб и бих била щастлива точно ти да ми станеш донор. :lol:
И аз си го помислих, но не знаех дали е удачно да го кажа  :)

На теория и практика, животът е едно. В действителност - съвсем друго.
Re: Донори и реципиенти-да си подадем ръка
« Отговор #333 -: Февруари 22, 2011, 17:44:37 pm »
Аз опитите си с вас няма да меря, тук изобщо не става въпрос за "давайте да даваме".
В крайна сметка момичето се е ориентирало към клиника така, че въпроса е ясен.
Танита, ти доскоро пускаше теми за да си отговориш на някои въпроси свързани с вътрешните ти терзания.
Това не е въпрос на опити, а на години за да достигнеш мир със себе си.
Мисля, че не си подаваме ръце в случая каквото е заглавието на темата, а си мерим егото.
Регистрирах се в този форум ако мога да помогна с опита си и същевременно получих безценна информация, за което съм безкрайно благодарна.
И се радвам, че опита ми с яйцеклетки от сестра ми беше неуспешен, защото някой ден можеше да се случи непоправимото. Само, че това го разбрах след време.
« Последна редакция: Февруари 22, 2011, 17:51:46 pm от Felindra »
*
Re: Донори и реципиенти-да си подадем ръка
« Отговор #334 -: Февруари 22, 2011, 18:47:30 pm »
Благодаря Felindra!В клинака "Надежда "съм и ще попитам.Ако не може ще го направя след като родя(дай боже).
Няма начин да няма начин!
Re: Донори и реципиенти-да си подадем ръка
« Отговор #335 -: Февруари 22, 2011, 19:27:25 pm »
И се радвам, че опита ми с яйцеклетки от сестра ми беше неуспешен, защото някой ден можеше да се случи непоправимото. Само, че това го разбрах след време.

Felindra, съвсем ме обърка?! Аз останах с впечатление, че не си имала никакви притеснения, когато си предприела този опит (мисля си, че и аз не бих имала). А сега казваш точно обратното, че е трябвало да се съмняваш, дори да се откажеш . И то след като ни накова, че ние не сме били готови, щом се съмняваме :D ... Обясни, моля те, какво имаш предвид.

Не мисля, че си мерим егото. Мерим си страховете и тревогите... :(



Ако не може ще го направя след като родя(дай боже).
MIROZLATKA, и в двата случая  :youwoman:

На теория и практика, животът е едно. В действителност - съвсем друго.
Re: Донори и реципиенти-да си подадем ръка
« Отговор #336 -: Февруари 23, 2011, 08:54:52 am »
plumeria, не искам да обърквам никого, по стечение на обстоятелствата бях свидетел на роднински взаимоотношения, които ме доведоха до този извод, да се съмнявам.
Пак казвам нямам проблем със сестра ми, но не случайно са клиниките по стерилитет, те не само помагат в медицински аспект.
Имат по ясна и трезва представа за нещата от колкото ние понякога.
За страховете и тревогите, мисля че това изцяло зависи от нас самите как ще ги преодолеем.
Искам още веднъж да призова донори и реципиенти, обръщайте се към клиниките по стерилитет, лекарите в тях си разбират от работата.
Успех на всички в тази не лека психологическа борба.
*
Re: Донори и реципиенти-да си подадем ръка
« Отговор #337 -: Февруари 23, 2011, 09:11:35 am »
Цитат
Танита, ти доскоро пускаше теми за да си отговориш на някои въпроси свързани с вътрешните ти терзания.
Темите ги пусках преди да започна опитите с донорска я.
Нямаше да ги започна, ако продължавам да имам терзания.
Plumeria Много точно обясни, терзанията ми вече не са свързани с приемането на чужд генетичен материал, а с това дали донорката да я познавам или да бъде напълно анонимна.
И в двата случая има "+" и "-". Тоест проблема е вече не "дали", а "как".
Всеки сам за себе си ги преценява и взема решение.
Цитат
plumeria, не искам да обърквам никого, по стечение на обстоятелствата бях свидетел на роднински взаимоотношения, които ме доведоха до този извод, да се съмнявам.
Ти за себе си взела ли си решение при следващ опит, тоест съмнението ще те накара ли да търсиш анонимен дарител?
Re: Донори и реципиенти-да си подадем ръка
« Отговор #338 -: Февруари 23, 2011, 10:32:18 am »
Таничка, разбрала си ме перфектно :D
Първият ми опит беше със роднински яйцеклетки.
Останалите са от анонимни донорки.
Продължавам пак по същия начин, за мен той е най-добрия във всяко едно отношение.
Цитат
И в двата случая има "+" и "-". Тоест проблема е вече не "дали", а "как".
Ето тук е разковничето, защо не се получава, при положение че сме направили всичко което зависи от нас и от лекарите.
Оставям се в божиите ръце и каквото е отредил за мен това да стане :D
В противен случай обричам останалия си живот на съществуване.
Re: Донори и реципиенти-да си подадем ръка
« Отговор #339 -: Февруари 23, 2011, 11:37:50 am »

Цитат
терзанията ми вече не са свързани с приемането на чужд генетичен материал, а с това дали донорката да я познавам или да бъде напълно анонимна
Танита повярвай ми,много по добре ще се чувстваш ако не познаваш донорката.Затова аз напълно подкрепям мнението на Felindra Нима не преминахме през изключително трудни моменти.Кому е нужно допълнително обременяване?!Ако съществува фантастичната възможност някой страничен наблюдател да разбере с детайли какво става в главата на един реципиент със сигурност би си помислил ,че не би издържал това.
Персонално за мен,предоставената информация за психическо и физическо здраве на донорката ми бе напълно достатъчна.
В крайна сметка всеки сам решава за себе си,важно е да има положителни резултати.