0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #20 -: Ноември 07, 2006, 22:54:47 pm »
БЛАГОДАРЯ И НА ВАС,
д-р ДАСКАЛОВ и д-р ДАСКАЛОВА!


Четящите тук знаят какво имам предвид като казвам, че преди да ви срещна, мили д-р-Даскалова и д-р Даскалов, не предполагах, че е възможно такова отношение лекар-пациент.

БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО И РАЗБИРАНЕТО!
БЛАГОДАРЯ, ЧЕ ОТГОВАРЯХТЕ НА ВСЕКИ ЕДИН МОЙ ВЪПРОС!
БЛАГОДАРЯ, ЧЕ БЯХТЕ ДО МЕН В ЕДИН ОТ НАЙ-ТРУДНИТЕ МОМЕНТИ В ЖИВОТА МИ!
БЛАГОДАРЯ ЗА ВСЕОТДАЙНОСТТА, СЪПРИЧАСТНОСТТА И ПРОФЕСИОНАЛИЗМА, С КОИТО МИ ПОМОГНАХТЕ ДА УСЕТЯ НАЙ-ВЪРХОВНОТО ЧУВСТВО – МАЙЧИНОТО!

*

    Хера

  • ****
  • 908
  • романтично люлякова
Re: Статистика на успеха
« Отговор #21 -: Ноември 09, 2006, 08:37:38 am »
Той Слави ще стане абитюрент скоро аз сега започвам да пиша тук :)
Та в недалечната 2004г. се взехме с моя мъж. Естесвено веднага започнахме да работим по въпроса с увеличаване на родата. Минаха няколко месеца но резултата беше все една черта :? Започнах да чета из нета и тама попаднах тук във форум "Зачатие". Решихме да направим спермограма и понеже знаех вече, че в наше село няма доктори занимаващи се със стерилитет отидохме в Пловдив.
април 2005г. - първо посещение в клиника "Торакс" и първа спермограма при Мели. Резултата - астенотератозооспермия и препоръка от д-р Даскалова за прегред с уролог и да се направят хормони на мъжа ми. Веднага пожелахме преглед с Уролог и след поволин час той вече преглеждаше мъжа ми. От него си добавихме още една диагноза - варикоцеле в ляво. Мъжът ми леко уплашен и стреснат но тук ме заляха мен нови сили и започнах да го успокоявам, че двамата заедно ще успеем. Важното за мен беше, че открихме проблема. Бяха му изписани доста витамини и антиоксиданти, които той веднага започна да пие. Както се шегуваше той - по-зле бил от бабите по селата..те пиели по една шепа само а той по две :lol:
м.май 2005г. - операцията на мъжа ми от варикоцеле. Възстанови се за три дена във ВМИ Стара Загора...там беше опериран от д-р Цировски. Прибрах си го у нас и след като се възстанови напълно си тръгна на работа. През цялото време не спираше да пие витамините и антиоксидантите.
Понеже аз съм много нетърпелива /мъж ми твърди, че съм седмак колкото и майка ми да го обеждава, че ме е преносила :lol:/ още на 1 юли хукнахме към Пловдив на контролна спермограма. Д-р Даскалова /Мели/ след като удари едно броене /извинявай Мели ама все се сещам как те питаха как броиш плувците та..1,2,3,..1 милн. :lol:/ каза, че това за нея е по-добрата спермограма въпреки, че бяхме извън всякакви норми.
м. октомври 2005г. - бягаме пак за контролна спермограма при Мели. И чувам така вълшебните думи..."За мен има шанс от естествено забременяване" 8) при което аз решавам, че трябва да стане веднага :lol: Малко по-късно същия месец минавам на цветна снимка при д-р Даскалов, която за мен беше удоволствие имайки предвид условията в клиниката и усмихнатия доктор. Резултата от снимката - двустранно отпушени тръби.
м. декември 2005г. - положителен резултат на теста за бременност...но уви след десет дена обилен цикъл. Аз рухнах...мъж ми също.
м. януари 2006г. - зъкесняваше ми два дена и започнаха леко да ме болят гърдите и аз се ядосах защото след като започнат да ме болят ми идва след 10 дена и реших, че пак ще имам дълъг цикъл :x Мислех да си купя тест...но мъж ми каза "само даваш излишни пари" Но аз нали съм като теле пред майка си...на връщане от работа си купих тест Унимарк - някакви лентички и реших да се тествам. Беше с вечерна урина...след секунди се появи втората черта...изпадна в паника. Прижълтя ми пред очите и въобще мислех, че халюцинирам. Бягам при мъжо а той отсече..."има второ черта но аз на тестове не вярвам вече" 8O Звъня в 20 часа на Мели и едва ревяща и казвам" имам две черти...а сега какво да правя?" Каза ми да пия утрогестан, аспирин и фолиева. Винаги съм си мислела, че най-трудното е да видиш двете черти на теста. Повярвайте ми...сега ми се струва по-лесно. Паниката от това, че съм бременна и от това да минат 9-те месеца благополучно е по-голяма.
м. февруари /6 число/ отиваме на доктор. Ще запомня деня, че беше отвратително студено и снега беше до колене. Щом сложи вагиналния апарат и докторката каза "Честито бременна си"...при което моят мъж импулсивно каза "Докторке ще те черпя" :lol:
Така започна моята /нашата/ бременност. Имах и перипети..нямаше как. Април месец лежах 17 дена в Патологията с кървене....после почти през цялото време лежанка но септември месец когато влезнах в деветия месец.
Имах насрочено секцио за 21.09...8,30 часа но моят хубусник реши да излиза по-рано и се пробвах нормално раждане и го родих за един час...с болките със всичко. В 5,55 изплака моят /нашия/ Слави и аз за миг забравих вече е имало болка. От емоции не заспах през деня въобще въпреки, че от притеснения за секциото не бях спала две вечери. Емоцията е страхотна..преживяването също.
Желая на всички момичета от този форум скоро да обсъждат не поредната спермограма или цветна снимка а нааканите памперси на своите бебчета :)
Най ме беше яд, че нямаше да мога да изненадам мъж ми..винаги съм си мечтала да му се обадя и да му кажа " Честито татенце" а сега като ме знаеше в колко ще раждам ме хващаше яд...но го изненадах този път. Като му звънах в 06,00часа..той си помислил, че му се обаждам да ме успокои за секциото и започна с думите "Няма страшно..всичко ще е наред"...а аз крещя от другата страна " Честито мише..стана тати..родих нашата мишанка" :lol: При което мълчание...и започва да заеква от другата страна...ама как..кога :lol: Затворихме и след малко ми звъни " Мише аз забравих да те питам...ти как си" :lol:
Та така...родих Слави жизнено и здраво дете 3,600кг...52см...12 дена преди термина. Да ми е жив и здрав мишока.
Обичам ви и благодаря.
« Последна редакция: Ноември 09, 2006, 08:42:29 am от Hera_76 »
Моята зимна приказка - 21.09.2006
Пролетната приказка  - 21.04.2011
*

    sami

  • *****
  • 1148
  • Обожавам малките ми куклички!!!!!!!
Re: Статистика на успеха
« Отговор #22 -: Ноември 10, 2006, 21:00:36 pm »
Здравейте мили момичета!
Ето че отново дойде време да напиша някой ред тук.
Не съм ви писала цели 11 месеца.Не бързайте да ми се сърдите,през цялото това време ми се случиха най невероятните неща.От къде да започна?????????
Не знам дали си спомняте моята история.Последния път като писах тук,бях
ви казала че след второто икси забременях.Тогава бях в средата на третия месец.Съвсем случайно,както си бях на работа,отидох до тоалетната и какво да видя......кръв.Направо ми идваше да се убия /бях забременяла след седем години и след второто икси/.Това беше и последният ми ден на работа.Трябваше да съм непрекъснато легнала.Вкъщи нямам интернет,затова и не можах да ви пиша.
От тогава започнаха и моите проблеми.Ние живеем със свекърва ми.От както забременях,в наща къща нещо стана.Не стига че гледам свекърва ми 7 години,а тя е на 82 години и много лоша жена,ами на всичкото отгоре дойде да живее при нас и брат му на мъж ми.Той е на 48 години.Какво чудо стана не знам.Тоя брат му непрекъснато ни викаше:"За какво са ви тия деца,да не можете да спите"...и разни други такива тъпотии.Аз отначало нищо не казвах.После започна да се кара с мен защото аз не съм била уважавала майка му.Всеки ден имахме разправии.Докато една вечер/беше 12 часа си спомням/взе че ме изгони от къщи.Айде ми вика да си заминаваш,че тука не ти е дом....../забравих да ви кажа че аз живея в Гърция/.Представяте ли си какво чух,а най много ме заболя отношението на мъж ми.Знаете ли какво направи той,при положение че знаеше положението ми? Абсолютно нищо не каза.Представете си само.След 7 години живот с един човек,изведнъж да не знаете какво да мислите за него.Добре че беше майка ми при мене.След това,хващам си аз багажа и се изнасям на хотел.10 дена мъж ми не ми се обади по телефона да ме пита къде съм,или как съм.Както и да е,след десетте дена говорих с мъж ми,и той ме увери че ще се изнесем да живеем някъде сами.Върнах се в къщи.Това обаче беше голяма грешка.Нещата станаха по зле.Отдалечихме се много с моя.Той непрекъснато слуша какво ще му каже брат му.Да не ви говоря много,цялата ми бременност мина с притеснения,сълзи и реване.
Най хубавия период в живота на една жена,за мен беше ад.Единственото нещо което ми даваше кураж,беше корема ми.Най накрая това което искаше брат му на моя,го постигна,разбрахме се като родя да се разведеме.Свекърва ми ядеше пред мен,и даже не ме питаше дали искам.Да не ви изморявам,с моя си проговорихме през нощта,когато ми се спукаха водите.Живота ми все едно че отново започна.На 10 септември родих две прекресни момиченца,най голямото ми щастие.Много лесно родих.С толкова много притеснение,даже и лекаря ми се чудеше как успях да ги износя тия дечица.Като се родиха уж всичко тръгна добре,затворих си и аз очите,айде пак от мен да мине,заради децата да сме добре.Както и да е нещата са много зле.Днас ми е първият ден на работа,и веднага ви пиша.През цялото това време много ми липсвахте.
Мили момичета,на всички които правят опити да забременнеят искам да кажа че щом искате нещо с цялата си душа,да сте сигурни че ще стане.А ето и думите на моя лекар,повярвайте ми няма по истински думи:"ВСЕКИ НЕУПЕХ Е ЕДНА КРАчКА КЪМ УСПЕХА"!!!!!Вярвайте и се надявайте,и най важното не позволявайте на никой да се бърка във вашето семейство!Целувки на всички.


http://www.zdravei.bg/videos/id_6940/title_v
torija-rojden-den/http://bg-mamma.com/ticker/69256
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #23 -: Ноември 11, 2006, 00:32:28 am »
Ето я накратко и моята история. През януари 2004 г навърших 30 г. и започнаме опитите за бебе. Много исках дете  и се притеснява, че годинките ми напредват.
През лятото на 2004 г. бебе все още нямаше. Отидох на профилактичен преглед, защото съм имала проблеми в миналото и сега си имам едно наум – ехограф, цитонамазка. Всичко е О.К.   
През декември 2004 г. вече се чувствах много притеснена. Отидох на гинеколог, тя пък ме изпрати при енокринолог. Ендокриноложката ми назначава хормонални изследвания, прави ехография на щитовидна жлеза, изиска спермограма, която правихме в МД в София. По-късно я повторихме в клиника по стерилитет. Резултатите както от спермограмата, така и  от хормоналните изследвания са сравнително добри, но тук поради незнание правя грешка, която ми струва загуба на няколко месеца време, ненужно пиене няколко месеца на Дуфастон и загуба на доста нерви. Изследвах прогестерона не след установена овулация, а на 21 де от началото на месечния ми цикъл и той се оказа нисък. Да де, ама както по-късно разбрах, аз съм с късна овулация.
Междувременно вече бях започнала да се образовам в сайта на „Зачатие”. Да си призная бях го открила няколко месеца по-рано, но всичко ми се виждаше много сложно. Но накрая разбрах, че трябва да се пообразовам на темата, иначе ще продължам да слушам как трябва да се успокоя и ще забременея (Това ми го обясняваше тогавашния ми лекар).
През септември 2005 г. направихHSG (цветна снимка) на тръбите. Едната ми тръба не пусна изобщо, а при другата имаше запушване в горната част. Лекарят, който ми я прави изключи възможността за спазъм на тръбата. Откриха ми и полип. Един месец по-късно-  хистероскопия в МД София. Резулта от хистологията: огромен доброкачествен полип. Не знам как не са го забелязали при предишните ми прегледи на ехограф.
Уговорихме се с новия ми лекар за лапароскопия през януари 2007 г, а междувременно продължавах с изследванията. Правих фоликуметрия и в резултат лекарката ми изрази съмнение за луф синдром и ме прати да изследвам прогестерона. Той се оказа над нормата, но аз въобще не смеех да си помисля, че е възможно да съм бременна при тези резултати от цветната снимка и съмненията за луф синдром. Но когато лутеалната фаза на цикъла ми се увеличи с 5 дни, реших да направя тест. Оказа се положителен. В следващите няколко дни направих още два теста. Резултатите и от тях бяха положителни, но повярвахме, че е истина чак когато лекарят ми го потвърди.

П.П.Резултата от цветната снимка се потвърди по време на секциото. Позчистиа ми доста сраствания, но явно все пак тази тръба е направила спазъм..


Re: Статистика на успеха
« Отговор #24 -: Ноември 16, 2006, 12:03:36 pm »
Ще се опитам и аз на кратко да разкажа моята история.Тя започва от далечната 1990г.когато се омъжих за съпруга си.Бяхме много млади и двамата и през първата година решихме да се пазим и да си поживеем.След това започнахме с опитите за бебе,но не се получаваше.Още на четвъртия месец отидох на преглед и гинеколожката много изненадано ми заяви че много съм бързала и като минат две години тогава да се притеснявам.Това беше може би най голямата ми грешка,защото наистина спрях да ходя на гинеколог и все чаках чудото да стане.После смених доктора и се започна с ходенето по мъките.Искам да отбележа че съм от провинцията и по това време нямаше много информация за добри лекари а за ходене в София като не знаеш на къде да поемеш беше немислимо.Първа цветна снимка-тръби проходими.После продухване,пиене на хапчета/вече не помня какви и за какво/.Смяна на лекаря и пак същото.Цветна снимка,открити хламидии и лекувани само при мен,пиене на всевъзможни антибиотици.Донякъде излекувахме хламидиите/при последните изследвания липсваха/.Първата ми лапароскопия беше 2000год.в Света София.Открита ендометриоза и сраствания които по време на лапарото отстранени.Всичко е наред,тръбите пропускат и пак чакане.Две години нищо.Последва спешна коремна операция от спукана киста от която съм си докарала още по големи сраствания.От приятелка чувам за проф.Налбански от М.Д.и съответно отивам-всичко трябва да се опита.Последва нова лапароскопия при която се откриват всевъзможни сраствания и запушени тръби.Пак професора прави пластика и според думите му всичко е наред.Изчаках 8мес.и отидох на фоликулометрия/мисля че два или три месеца проследяване/.Не можеха да се пукат фоликулите.Още докато бях там чух че някои момичета ходели и правели ин витро.Точно тогава стартира и програмата от З.К.и аз и моята приятелка решихме да опитаме.Кандидатсвахме и бяхме одобрени.Не започнахме по едно и също време,защото имах проблем с цикъла.Тя направи своето и забременя от първия път.вече си има две прекрасни момченца-близнаци.Забравих да спомена че имах проблем с пролактина и пиех около две години лекарства.Започнах и аз моето ин витро,което се оказа неуспешно.Откриха ми хидросалпинкс и благодарение на информацията която получих от Зачатие и всички вас,бях решила че трябва да се оперирам и тогава да пробвам отново.Втория опит си го плащах,защото касата вече ни беше отрязала.За щастие той се оказа успешен,но дори и да не беше щях да пробвам отново.Така че сега тръпна в очакване на моята дългоочаквана рожба,която трябва да се появи през януари.Малко дълго стана,но 15год.борба не могат да се опишат по кратко.Искам да кажа на всички,които все още се борят:Не губете надежда момичета!Както виждате и след толкова години стават чудеса.Дерзайте и щастието ще се усмихне и на вас!
*

    ema2

  • ****
  • 888
  • You kill the beauty of today
На днешния ден преди една година
« Отговор #25 -: Ноември 20, 2006, 20:48:24 pm »
21 Ноември 2005 създадохме нашите ембриончета....но нека започна от начало...

След 5 години брак/1995/ и един син, с моя мъж решаваме, че е време за второ дете, и тъй като първия път стана веднага, не сме си помисляли, че ще бъде трудно .Като мина година, заподозрях, че има проблем, но не исках да все още да търся лекарска помощ.И така още 12 месеца без резултат.През 1997 ни се отдаде възможност да заминем за Канада, надявахме се смяната на климата да ни помогне.Но не стана.Още две години във всекимесечни надежди и поредното разочарование.През 1999се върнахме в България за интервю и получаване на емигранстките визи, но връщането бе съпроводено с тежката диагноза на майка- рак, трети стадий.Изпаднах в тежко състояние, почти нямах надежда за нея.След операцията, химиотерапия и облъчване, докторите давах умерена надежда.Така дойде октомври 2000 година, когато додохме пак в Канада и някак аз почнах отново да мисля за бебето.С майка положението изглеждаше стабилно.Така неусетно дойде март и тя започна да се оплаква от болки в кръстта, на мен веднага в главата ми  - че това са метастази, но тя упорито твърдеше, че не са.И аз някак й вярвах.През април 2001 получи пневмония и тя пак твърдеше, че е от залежаването....Мъжът, с който живееше и който я гледаше неотмено, нищо не ми казваше.
В крайна сметка, си правя резервация и заминавам за България.На летището той ме посреща с думите "Бойчето умира".През целия път до болницата не можех да повярвам.Стигнах точно за да видя очите й, които не ме познаха и правата линия на монитора.

След погребението стоях малко в София и веднага се прибах в Канада.Няма  да описвам как измина една година,в сълзи, сълзи и пак сълзи.Не бях в дупка, просто ми беше ужасно мъчно и не можех да преживея тази загуба.
Тогава реших и да почна  с изследванията за бебе, първи резултати добри - хормони и спергр. в норма.Док предлага хидротубация и резултата от нея отличен - тръбите са проходими.Казва ми давай да почваме с клостил, тук обаче гинеколозите нямат практика да правят фоликометрия при клостил стимулация.Правя два цикъла, и отказвам третия, вече го има Дир.бг - проблемно забременяване и от там получавам много информация и обмяна на опит.Идва моментът за лапаро, което носи не добър, но и не категиричен резултат.

Малко се отчайвам и решавам да спра и да помисля, това съвпадна с купуването на къщата....така неусетно в ремонти и нови задачи мина една година.
През 2004 имам вече нов гинеколог и той назначава второ лапаро, с лош резултат, напълно запушени тръби,с хидросалпингс.В деня, в който получих резултата от лапарото,бяхме тръгнали на път към наши приятели, които си създадоха 3 дечица чрез инвитро,Приех това като знак от съдбата.
След тежкия резултат от лапарото, приех съвета на моя доктор и се назначих среща в клиниката в Хамилтон.По препоръката на моята докторка, тръбите трябваше да се махнат.Аз веднага се съгласих, не виждах никаква нужда от тях.
И така бяха отсранени тръбите, третото лапаро доказа, че са били запушени и наистина хидросалпингса е бил наличен.
С моята докторка обсъждаме дълъг протокол, почва се с лупрон/супрефакт/, после след мензис, се продължава с Гонал ф 1050 единици.Схемата изглежда удачна, защото в крайна сметка се получиха 16 яйцеклетки, оплодиха се всичките 16.На трети ден обаче, имахме само 3 ембриона, с добро качество.Трансферът протече гладко и се прибрах у дома с 3 върнати ембрион....но на 8 ден ми дойде.Поплаках малко и се отдадох на  почивка.
Месец след неуспеха, отидох на контролен преглед, резултат - 3 миоми, едната голяма 4/5/4 см.
Докторката ми казва, хайде на цветна снимка, да видим как са разположени и после ще му мислим.А аз вече на път да се откажа, на всичкото отгоре, заключението след първия опит беше, че яйцеклектите, които образувам, не са с хубаво качество...

И така на цветната снимка с оказа, че миомите не засягат вътрешността и няма да има проблем с имплантацията.Евентуалната,разбира се.

Междувременно на своя глава пиех втори месец по 81 грама аспирин.

и така за втория опит почвам с Марвелон за прочистване на яйчниците, после пак Лупрон и накрая Гонал Ф, Резултатът е 24 фоликула, но поради миомата успяват да пункират само 18.
И тук идва изненадата, сп. много малко като обем, моят мъж се беше притеснил нещо.И съветът е Икси, защото има много яйцеклетки/иксито не се покрива от касата/ и ние помислихме, помислихме и казахме добре.Така от 18 яйцеклетки се получиха 14 ембриончета, но пак на ден 3 имаше само 3.На самия трансфер идва доктор Карнис и ми казва, Емануела има само 3, 6 клетъчни ембриона, клас 2/25-40 процента фрагментации/, и понеже резултата не беше хубав и очите ми се напълниха със сълзи, тя каза: Не се притеснявай, от тях ще станат хубави, здрави бебета.
Зачаках някак спокойно деня на теста, но на 5,6 ден, започнах да се подувам, не ми стигаше въздух и имах ужасно сърцебиене.Едвам изкачвах стълбите до втория етаж.Притеснена, помислих -край хиперстимулация.На 7 ден след трансфера ми стана толкова лошо, че повърнах.Тогава се изплаших и позвъних в клиниката, те ми кзаха да отида на следвашия ден за тест  и узи.На узи не се видя нищо, за кръвния тест трябваше да чакам до обяд за резултата.Прибрах се у дома, не знам как, но почти забравих, че чакам телефонно обаждане.И изненадата беше голяма като ми казаха:"теста е положителен"...
Трудно е да опиша последващите дни и седмици, на радост, щастие, страх, сълзи и тревоги, но всичко това е нищо в сравнение с щастието, което изпитвам сега, когато виждам усмивките на моите синове, като ги виждам всеки ден като порастват и стават човеци.
И си казвам тогава, че живота ми даде компенсация.

И сега е ред на благодарностите към всички вас, които бяхте до мен виртуално и ми давахте кураж и надежда, съвети и смях и всичко, което споделят приятелите.
Благодаря ви.
Желая на всички ви здраве, радост и много, много бебета

ема2




« Последна редакция: Ноември 23, 2006, 03:06:11 am от shygirl »
We are all a part of everything
The future, present and the past
Fly on proud bird
You're free at last
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #26 -: Ноември 29, 2006, 12:59:01 pm »
Ето и аз започвам да пиша през какво сме минали, едва ли мога да го нарека история, по скоро малшанса, който всички тук имаме и дългия път, който ни е бил отреден да изминем в бебеправенето.
Започнахме опити с мъжа ми през февруари-март 2003 г., но аз още на 2-3 месец реших, че ще имаме проблем.Оидох на профилактичен преглед, доктора каза - всичко е наред, ако до 9 -10 м. не стане бебeто тогава ще му мислим. Минаха още 2-3 м., аз вече отдавна четях проблемното на дира и знаех, че трябва да се направи спермограма на мъжа ми. Той милия съвсем безропотно изпълни и това мое желание, само аз да се чувствам добре и спокойна. Спермограмата отлична, става за донор и така опитите продължават. Е проблем явно не е имало, защото през октомври забременях. Може би това беше най-ужасното нещо, което съм преживявала, от емоционална гледна точка, защото се оказа извънматочна бременност. Оперираха ме по спешност, махнаха ми дясната тръба. Операцията ми беше точно на 21.11.2003 г.- деня на християнското семейство. Операцията коремна, нищо работа, нямах никакви болки, усложнения, нищо, но психически бях една развалина и то доста време, може би в продължение 6-7 м. Незнам да ли ще ми повярвате, но след като минаха 3 м. и спряхме да се пазим, всеки път аз се молех теста да е отрицателен, защото моя цикъл е доста нередовен и всеки месец на ден-два закъснение аз си правех тест, като преди това изпадах едва ли не в изтерия, намирах си всички симптоми на извънматочна бременност. Само при мисълта че може отново да ми се случи това паниката ме превземаше с всичка сила. Но живота продължаваше! Аз съм силен човек и след периода на самосъжаление, обвинения, чувството едва ли не, че съм непълноценна, отново си стъпих на краката, както се казва. Имах прекрасен съпруг (и още го имам де  Very Happy ), прекрасно семейство, което ме обича и подкрепя, приятели, с които си прекарваме чудесно и т.н. С две думи си върнах усмивката.
И така през септември 2004 г. отидох в новооткрития център на д-р Владимиров, просто ей така, да видя за какво става дума. Е, там си и останах, той ми спечели доверието още от самото начало. Държа да отбележа, че аз съм адски недоверчив човек, мнителен и т.н., но с док се харесахме от пръв поглед  Smile
Разгледа ми всички документи, епикризата от операцията, прегледа ме и каза, че не вижда някакъв сериозен проблем. Разбрахме се да изчакаме 2-3 м. и ако още няма резултат тогава да мислим план за действие. През декември започнахме фоликуметрия и така няколко месеца, като се установи, че левия яйчник, който има тръба е ленив и не прави овулация.
Решихме да започнем стимулация с клостилбегит и инсеминация. Направихме три стимулации и две инсеминации, но в двата случая, в които имаше фоликул в ляво, той винаги беше по-малък от тези в дясно и се пукаше 2-3 дни след тях. А относно мита десен яйчник, лява тръба е само по учебниците. И така след неуспешните инсета, аз реших, че не искам да чакам повече, защото това ме изнервя най-много.
Октомври месец направихме инвитро на нестимулиран цикъл, перфектна яйцеклетка, перфектен ембрион, имаше имплантация, положително ЧХГ, но всичко свърши на 21 ден от трансфера.Надеждите бяха големи, колкото и да сме запознати и да знаем какви са реалните шансове за успех, подсъзнателно се надявах, вярвах че в положителния резултат. Е явно не ми е било писано, самосъжалявах се ден-два, но се съвзех много бързо.
И така, решихме малко почивка и подготовка за класическо инвитро. Разбира се на мен търпението не ми е силната страна и още след нова година започнах да тормозя док да го правим. Но той прецени, че трябва да изчакаме месец два и аз се съгласих разбира се, имах ли избор  Wink
Събирахме си парички, чакахме си да дойде март месец, в който бях вложила всички си надежди и мечти...
И един прекрасен ден, чакайки си да ми дойде поредния цикъл, за да започна стимулацията, подтиквана три дни от Ирина аз направих тест. Бях по-убедена от всякога какъв ще е резултата, е когато видях двете чертички не мога да ви опиша страха, не ужаса, който изпитах. Нямаше радост, само паника и завладяващото за секунди безсилие, че няма да мога да преживея всичко отново, операция, болка, мъка и т.н. Добромир веднага се обади на док и двамата бяха толкова обедени и щастливи, че всичко ще е наред, а аз се тресях от нерви и плачех. Няма да ви описвам как съм преживяла следващите 4 дни докато видим, че малката сладка точица си е на мястото.
Почти нямах никакви проблеми през бременността, благодарение на постоянните грижи на д-р Владимиров и целия екип всичко беше наред и така на 19.10.2006 г. се роди нашата малка принцеса Деси.
Малко дълго стана, но се надявам да е поне мъничко полезен моя разказ на момичетата в моето положение, а аз самата да се науча на повече търпение, защото дори когато челото ти опира в дъното и продължава да натиска надолу, и не се вижда светлинка, изход има.

« Последна редакция: Декември 03, 2006, 15:34:56 pm от StefiZ »
*

    райа

  • *
  • 8
  • никога не губи надежда
Re: Статистика на успеха
« Отговор #27 -: Декември 10, 2006, 16:32:18 pm »
ЗДРАВЕЙТЕ МОМИЧЕТА,
АЗ СЪщО ИМАМ СВОЯТА ИСТОРИЯ, НО НЕ ИСКАМ ДА СЕ ВРЪщАМ НАЗАД В ТЕЗИ ТРУДНИ ГОДИНИ, КОГАТО ЗА ГОЛЯМО СЪЖАЛЕНИЕ НЕ ЗНАЕХ ЗА ТОЗИ САЙТ. ИСКАМ ДА ВИ КАЖА КОЛКО МНОГО МИ Е БИЛ НУЖЕН ТОЧНО ТОЙ. СЕГА КОГАТО ЧЕТА ВСИЧКИ ПУБЛИКАЦИИ И ИСТОРИИ СИ СПОМНИХ ЗА БОЛКАТА В ДУШАТА МИ, КОЯТО НЕ МОЖЕХ ДА СПОДЕЛЯ. КОГАТО СЕ ПОЯВИ В ЕДИН МОМЕНТ МОЯ БЛИЗКА И СЪС СВРЪХ ЕМПАТИЧНОТО СИ ЧУВСТВО СЯКАШ ОТНЕ ОТ ПЛЕщИТЕ МИ ТЕЖКИЯТ ТОВАР КОЙТО НОСЕХ----АЗ ЗАБРЕМЕНЯХ.
ИМАМ ПРЕКРАСНО ДЕТЕ И МОЖЕБИ ЗАРАДИ ВСИЧКИ МЪКИ ПО КОИТО МИНАХ, ГО ВЪЗПРИЕХ КАТО ДАР ОТ БОГА. СЕГА ТОВА МИ ПРЕЧИ ПРИ ВЪЗПИТАНИЕТО, НО НЕМОГА ДА ПРЕСТАНА ДА Я ВЪЗПРИЕМАМ КАТО ДАР БОЖИ.  :stroller:
*

    yana-v

  • *****
  • 1207
  • Ще порасна голяма!!!
Re: Статистика на успеха
« Отговор #28 -: Януари 02, 2007, 13:09:46 pm »
И моята история няма да е никак кратка, като се има предвид, че започва от 2002 г. и приключи с две чертички след 2 пъти ИКСИ през 2006 г. Започнахме първо с лечение при съпруга ми, пробвахме с каквото му изпишат. Резултатът беше още по-лош! Великите специалисти просто ни казаха, че няма смисъл да продължаваме да даваме излишни пари! Дори за ИКСИ според тях нещата бяха с много малък процент!
Благодарение на първо на клуба, после на сайта и на всички момичета тук аз не спрях да се боря и да търся начини! Съпругът ми въпреки че беше много притеснен правеше всичко възможно да подобри резултатите!
Благодарение на Мели, която ни даде много кураж след като направихме няколко спермограми при нея и лична среща със Светило, на която съм и много благодарна решихме, че ще пробваме в Якентро. За съжаление първия път опита беше неуспешен! Д-р Димов от София, които ме стимулира ме докара до хиперстимулация! Гърците отложиха трансфера, ходихме втори път за него, но въпреки всички мерки за съжаление нямахме късмет.
През юни в деня на репродуктивно здраве в Плевен решихме да пуснем едни имунологични за всеки случай! При мен нямаше проблем! И УЖАС! антифосфолипидни тела, нк - клетки, мутантен алел при едната от хромозомите т.е. тромбофилия. Въпреки тези всички истории аз бях решила, че ще направим още един опит. Преди него правихме специална ваксина и след това опита! Този път стимулацията я прави д-р Даскалов, който ме дебнеше под лупа да не направя пак хиперстимулация, за което съм му много благодарна. Едновременно с стумулацията започнах с огромни дози фолиева киселина, аспирин и Клексан 0.2.
На 20 ноември беше трансфера! Едва устисках до теста като преди това направих един уринен, имаше и втора бледа чертичка! Преди Коледа успяхме да видим едно мъничко ембрионче! Продължавам с фолиева киселина, В 12, В6, фраксипарин 0.4 и сирурно така ще е до края!
Много се надявам всички да момичета да стигнат до тук. Е после започват другите проблеми но не се броят.
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #29 -: Януари 06, 2007, 13:58:32 pm »
Здравейте,
ето и моята история. Аz съм на 34 години. Опитите да zабременея zапочнах когато бях на 30. С тогаваШният ми съпруг имахме 10 годиШна връzка. Станахме семейство и аz исках да имаме дете. След 6 месеца опити отидох на гинеколог. Всичко ми беШе наред, трябваШе да меря БТ, а съпругът ми да направи спермограма. При него идеално, при мен само на баzа на БТ, диагноzа "липса на овулация" и наzначаване на медикаменти zа тримесечно стимулиране. След липса на реzултат оЩе 6 месеца, аz настоявах zа по-zадълбочени иzследвания, а съпругът ми не желаеШе: " Да сме опитвали, все един ден Щяло да стане. Това било Божа работа." Месеци след това се раzделихме и последва бърz раzвод.
След около година, Щастливо омъжена, исках да минат поне 6 месеца в опити да zабременея, zа да хукна по доктори. Бях  убедена, че причината zа беzдетието е при мене. ИzненадваЩо zабременях на третия месец. Направих всички първоначални иzследвания и Щастлива zаминах при съпруга си, който по това време работеШе в Лондон. Бях в 8 г.с. Там се опитах се да се регистрирам и да ходя на консултации, но след препраЩане от болница в болница, най-накрая реШихме да се прибирам в Германия, при моята лекарка. Бях на преглед в 16 г.с., всичко беШе идеално, плодът се раzвиваШе нормално, нямах никакви оплаквания, бях най-Щастливата жена... Малката точка, която беШе в 8 г.с., вече беШе станала истинско малко човече.
Върнах се при съпруга. Две седмици по-късно, една сутрин се събудих с ужасно натежала глава и липса на апетит. На другият ден неЩата се поуправиха и след няколко дни всичко беШе нормално. Появи се и леко zацапване, на което не обърнах необходимото внимание. След 3-4 дни, преz ноЩа се събудих цялата мокра. На сутринта отидохме в болница, спеШно отделение. Диагноzата - спукване на околоплодният мехур и иzтичане на част от водите. Причината - вероятно някаква инфекция и опасност тя да проникне вътре, при плода. Препоръчаха ми прекъсване на бременността. Естествено, откаzах. Останах там под наблюдение. Мереха ми температурата, кръвното, слуШаха тоновете на детето и чакаха да видят, дали водите Ще спрат да иzтичат и дали Ще се раzвие инфекцоинен процес. Не ми бе наzначено никакво медикаментоzно лечение. Съпругът ми ме премести в частна болница с надеждата там да са по-добри специалисти и да направят неЩо. След 3 дневен престой,  води почти не бяха останали и трябваШе на другият ден да се предиzвика раждане. Преz ноЩа zапочнаха болките, но zа да не се zанимават с мене, дежурният лекар ми сложи инжекция Морфин и така zаспах кротко и мирно. На сутринта наблюдаваЩата ме гинеколожка с иzненада "установи", че детето почти се било родило. Тя се роди жива и живя само няколко часа. Каzаха ми, че бебетата в 20 г.с. нямат никакъв Шанс да бъдат спасени.
След направените иzследвания, единственото, което ми откриха бяха Escherichia coli във вагиналния секрет. Заключението на патолога - плодът напълно нормален (не е причина zа аборта), плацентата - съЩо. Обявиха Е-coli-те като причина zа аборта. Лекарката ми обясни, че най-вероятно съм се zараzила с храна или напитка...

Върнах се в Германия и zапочнах да посеЩавам курсове. Имах много свободно време и ровейки се в Нета, открих "Зачатие". Научих се как се мери (правилно) БТ, кои дни са най-вероятните zа zачеване, какво е фоликулометрия... Тук открих и най-добрата си приятелка, която бе и е винаги до мене, когато имам нужда.

Нови опити zапочнахме месец след първият ми редовен цикъл ( по тоzи въпрос бяха на едно мнение и немската и английската гинеколожки). Забременях на 6-я месец. Курсът ми беШе свърШил и бях отново при съпруга си. След мерене на БТ, правене на графики и любов по план, отново бях бременна. Получих zацапване в 7 г.с. Не исках да рискувам и се прибрах при моята гинеколожка. Започнахме прогестеронови инжекции всяка седмица, до 12 г.с. Откриха ми и белтък в урината. ТрябваШе да пия много течности. Зацапванията продължиха до 20 г.с. Ту иzчеzваха, после пак се появяваха. Бях като луда. Не стига дето ме беШе страх да ям, но и теzи периодични кървения... Въпреки, че пиех магнеzий против контракциите (които получих оЩе в 17 г.с.), в 25 г.с. се установи скъсяване Шийката на матката и опасност от преждевременно раждане. Последва спеШен прием в болницата и бях на системи около седмица. ТрябваШе повече да почивам. Появиха се и ужасни болки в опаШната обаст (в следствие раzШирението на таzа) и едва ходех. След 20-ина дена болките иzчеzнаха така  внеzапно, както се и бяха появили. В 34 г.с. док иzкаzа опасенията си (след преглед), че няма да иzнося бременноста до края и така и стана. В 36 г.с.+2 станах майка на прекрасна малка дъЩеричка Мелани София (48 см. и 2770 г.). Най-накрая бях истински Щастлива!

Иzводите: Търсете помоЩ само при специалисти по стерилитет и не си губете времето при обикновени гинеколоzи. Ще спестите време, нерви и пари.
               След положителният тест zа бременност и при най-малкото съмнение zа неЩо нередно, веднага ходете на лекар. Не се притеснявайте да ви вzемат zа "луда". По-добре да се раzходите иzлиШно до кабинета, отколкото да съжалявате по-късно.

На всички, бореЩи се със стерилитета, пожелавам не само положителен тест, но и лека и беzпроблемна бременност.
*

    mini

  • *
  • 8160
  • purple addicted
Re: Статистика на успеха
« Отговор #30 -: Март 17, 2007, 17:57:43 pm »
Мисля, че дойде и моя ред да се разпиша тук след като се роди живо и здраво и нашето така чакано бебче. И тъй като винаги съм била оптимист, още с появата ми тук започнах да си водя дневник на всички изследвания и перипетии, които сме изминали с идеята, че живот и здраве всичко ще приключи добре и в последствие дневника ми ще е полезен за други като нас. Та ето го и него- Дневника на Мини
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."
"Прекалено много хора харчат пари, които не са спечелили, за да си купят неща, които не им трябват, за да впечатлят хора, които не харесват" Уил Смит
*

    Titka

  • **
  • 56
  • Вярвай в своята мечта,дори далечна да е тя.
Re: Статистика на успеха
« Отговор #31 -: Март 22, 2007, 14:39:13 pm »
Всичко започна далечната 1993година.Бях само на 18години,но вече омъжена и щастлива.Исках дете.1,2,5месеца-нищо.Отидох на лекар-разтревожена и разплакана...а лекарката ми се усмихваше и ми казваше:"Млада си още-спокойно,всичко е наред,ще забременееш.Рано е още."Така,както беше рано-времето си минаваше а бебе нямаше.И пак отново при същата лекарка-един преглед и отново думите:"всичко е наред ще стане"...Никакво внимание-за тях аз бях много млада и никой не ме взимаше насериозно.Незнаех къде да отида и какво да правя.Започнах да се успокоявам/нали всички това ми препоръчваха/ и да чакам-месец след месец,тест след тест,болка и сълзи.Тръгнах по билкари,ясновидки-годините си минаваха а аз чувах само"ще стане,успокой се".Разочарована от лекари,билкари и от целия свят-чувствах се сама,затворих се в себе си.Така някъде м/у болката и сълзите не усетих как бракът ми се разпада.Не издържахме на напрежението и след 6год.брак се разведохме.Останах сама със своя страх,че никога няма да имам детенце/а толкова много исках.../ Един ден срещнах Голямата си любов.Всичко в живота ми се преобърна-вече бях по-силна,исках да бъда щастлива с този човек и заедно да се борим за свое детенце. :balk_21:Започна истинската борба-той беше до мен и ме подкрепяше.Оказа се че имам запушени тръби-последва операция.Докторката,която ме оперира каза:"Всичко е наред,тръбите вече пропускат-100%ще стане бебето. :D И така отново зачакахме,но уви пак всеки месец  :bfn: Разбрах,че не вървя по правилния път.Започнах да разпитвам и да търся Истинските лекари...Открих Зачатие и вече всичко беше по-леко. Срещнах д-р Стаменов-и повярвах,че има шанс,че ще бъда майка някой ден. :balk_602:Направих 1-вото си ин-витро/неуспешно/,съвзех се и продължих напред.Последва лапароскопия и д-р Стаменов премахна и двете ми тръби,заради хидросалпингс.Толкова тежко ми беше като разбрах,че нямам вече тръби- :balk_145: отново се съвзех и напред към 2-рото си ин-витро.Вече бяха минали 13години от мига,в който пожелах да имам дете-и си спомних думите на докторката,която в началото ми се усмихваше и ми казваше:"Рано е още,ще стане,успокой се"...Когато дойде време за теста се уплаших да не видя поредния  :bfn:тест и не го направих.Реших че ще изчакам прегледа при доктора.Денят дойде...Не мога да намеря думи,за да опиша това,което почуствах,когато доктора ми каза,че съм бременна...Разплаках се-не можех да се успокоя.Беше страхотно,просто невероятно-след толкова години мъка,след толкова притеснения,надежди и разочарования да разбереш,че си постигнал мечтата си-това е нещо велико. :balk_81:Благодаря на Господ,че ми даваше сили през всичките тези години,че не паднах и не се отказах-въпреки болката...  Сега се чувствам прекрасно-макар да изпитвам страхове дали всичко ще е наред.Чувствам се жена-пълноценна,уверена в себе си и готова да се боря със зъби и нокти за своето щастие.ВЕЧЕ СЕ УСМИХВАМ...Радвам се на всичките неразположения,които ми напомнят всяка минута-че ТО е вътре в мен и расте,расте...БЛАГОДАРЯ НА ГОСПОД И НА Д-Р СТАМЕНОВ!!!
*

    lidia

  • *****
  • 2959
  • Най-хубавото се вижда само със сърцето.
Re: Статистика на успеха
« Отговор #32 -: Април 02, 2007, 11:44:00 am »
Време е и аз да напиша своята история. С нея искам да вдъхна малко кураж и надежда на все още борещите се момичета. Искам да знаят, че колкото и безнадежден да е момента и колкото и да е трудно да направиш следващата крачка, изход има и понякога трябва съвсем още малко усилие за да стигнеш до края. Ние със съпруга ми искахме много дете още когато бях ученичка. Той е 7 години по голям от мен. Търпеливо изчакахме да завърша и да вляза в университета. И започнахме опитите. Аз като всяка девойка си мислех, че видиш ли , трябва от първия път да стане. Първия месец го взех на шега. Втория вече зароних сълзи , а третия неуспешен месец ме срути здраво на земята. Някак си, като че ли усещах, че тук ще е моята голяма трагедия и вътрешно знаех, че много ще боли. Страха, че може и никога да не стана майка ме беше сковал.
В този момент се появи друг проблем. Една катастрофа. Вече бях смазана и физически. За психическото си състояние няма нужда да споменавам. Преместихме се с мъжа ми и то отделно от родителите му. Уви майка му и баща му всеки ден идваха и идваха. Вечер ни гостуваше брат му и често оставаше и да спи в къщи. А аз така исках малко спокойствие, далеч от всички, само аз и мъжа ми да се прегърнем и да плачем, докато поне малко душата ми се усокой. Уви и спокойствие нямахме. Започнах да мисля за друга държава, само и само да избягам от всичко. Не получихме виза за Канада и спестяванията ни отидоха по дяволите , заедно с неуспешния опит да избягам от всичко. Когато с надежда за помощ разкажех на някой за патилата си, отговора беше спокойствие и само спокойствие и когато не мислиш ще стане.  Това ме докарваше до още по голяма тиха лудост.
Мина година и полвина опити и реши да отида на лекар. Още по голямо разочарование.
Господина седна да ми чете лекции колко съм малка за дете. Какво по дяволите го интересуваше. Не за това му платих 20 лв. Размрънка се за киста, даде хапове ей тъй и ме изпрати до вратата. Аз така и не купих хаповете. За добро или лошо бях казала, че противозачатъчни няма да пия. Сега си мисля, добре че съм била такъв упорит инат. Дойде лятото и заминахме на море. Беше ми писнало от всичко и някък си бях забила някъде болката и като че ли малко бях започнала да се радвам на живота. След морето ми закъсня около седмица. Върнахме се в София и взех набързо теста. Беше полужителен. Еуфиория и радост. Щастие. Исках да кажа на мъжа си, но някък си си знаех, че е прекалено хубаво за да е истина. Познах. Два часа след теста прокървих и всичко свърши. Сринах се и ревях и ревях, докато глас не ми остана. На мъжа си не казах. За него това беше поредния месец, а за мен деня който никога няма да забравя.
След това следваше Желязков и седем месечно пиене на билки. Резултата беше порция от отрицателни тестове. След това попаднах на Зачатие. Оле колко жалки опити съм правила. Оле колко хора имат същия проблем. Не можех да повярвам. Четях ли четях.
В този момент моя позната ме изпрати при Янакиева. Не беше от добрите лекари, но беше нещо. Изследванията бяха наред. Цветната снимка също. Аз бях по спокойна. Вече правех нещо смислено. Момичетата ме подкрепяха и аз ги обикнах като свой сестри. Минаха 3 години и се решихме с мъжа ми на инсеминация. Говорихме с докторката да е без стимулация, с един фоликул. Знаех, че шанса е нищожен и някък си бях отписала опита. На 10-тия ден от инсеминацията се разболях. 39,6 температура и зверска кашлица. Вече бях сигурна, че няма да е този месец. Събудих се с кървящ нос и нямах никъкви сили вече. Изпих един течен аналгин защото щях да изгоря от високата температура. В 5 сутринта преди да изпия първото хапче антибиотик си направих теста. Някак си не виждах втората черта. Събудих мъжа ми. Поплакахме дружно. Следваше огромния страх. Бях с контракции през цялата бременност. И най-накрая на 12.12.2006г се роди моята принцеса. Най-скъпото нещо в живота ми. Благодаря на всички, които бяха до мен през цялото време. Благодаря на хората основали сайта и за ежедневните им грижи и отделено време за нас. Благодаря и на момичетата които непрекъснато бяха до мен и ми даваха сила. Благодаря и на екипа на доктор Янакиева. Без вас сега нямаше да е до мен дъщеря ми. Целувам ви.
http://www.youtube.com/watch?v=xFkUG9xSSSE с благодарност на едно цигуларче :)
http://www.youtube.com/watch?v=dy2KNUESXp0
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #33 -: Април 05, 2007, 02:14:48 am »
Ето я и моята кратка история, кратка благодарение на вас!!! Декември 2005 започват опитите за бебе /аз тогава на 34, мъжът ми на 31/, силно желано и от двамата /аз имам син на 5 г. от друг мъж/. Минават няколко месеца - нищо, обаче аз решавам да поизчакам 6-10 месеца, знаейки че след 12 месеца неуспешни опити се говори за вторичен стерилитет /при мен/и трябва да се търси причина. Вече през октомври 2006 започнах да си давам сметка, че нещо сериозно не е наред. До този момент никога не съм имала проблеми със забременяването, нито с бременността. Започнах да чета всякаква информация по нета и така попаднах в бг-мамма и почти веднага в зачатие. Тук е мястото да благодаря на всички момичета и най-вече на Лали, че ме насочиха към точната клиника и правилния доктор. Дотогава имах бегла информация относно доктори, занимаващи се със стерилитет и дори бях ходила при Коларов, който ми каза да пия Диане 35, които аз слава Богу не пих. Никога не съм имала кисти и така и не разбрах за какво ми беше тва Диане, но както и да е. Дойде ноември, аз вече крайно нетърпелива поставям пред мъжа ми нещата ребром - очевидно не става, трябва да действаме, т.е. спермограма разширена!!! Преди това по касата си бях правила Пап и микробиология - б.о. И изскача проблема сперматозоиди концентрация на ръба - 20 млн./мл., общо 60 млн., от тях подвижни 50%, морфология по Крюгер 9,5% нормални, левкоцити няма. Разговор с д-р Тачева - възможно е естестевено забременяване, но трудно, с две думи ставате за инсеминация. Аз продължавам с изследванията без да губя време /вече навършени 35/ и за 3 месеца направих всички хормони - норма, антитела всички възможни- няма, хламидия отрицателна. Решавам март хидротубация, а не цветна снимка, щото не ми се губи месец дори от опити. Междувременно мъжа ми го мъкна при андролог Бъчваров, защото на Кацаров му имах грешно записан тел. Там започват едни шаманизации  :), доктора много бъбрив и готин, обаче ни забива в едни безумни според мен изследвания - хормони на мъжа ми и микробиология с всякакви микоплазми, уроплазми  8O /левкоцити няма!!!/ и т.н. и най-вече нова спермограма при тях, ама не разширена, а обикновена  8O. Е, то при нас морфологията е проблем, какво ще покаже обикновената???? Освен това заяви, че след като мъжа ми имал само 2,5 дни въздържание преди спермограмата затова били лоши показателите, но аз нали ви чета, тук специални благодарности на д-р Даскалова, знам, че морфологията няма да се промени, същото го потвърди и Тачева. Излиза мъжа ми окрилен и казва, супер съм, следващия път ще се въздържам 5 дни. Тогава разбрах, че ще загубим още много време  :( и го ударих на молби да ходим и при Кацаров. Там излезе варикоцеле ІІІ степен дясно с мнение за инсеминация. Правя си хидротубацията март като се разбираме с доктора след като ми дойде подготовка за инсеминация. Ами момичета не ми дойде, на Благовещение излезе първият положителен тест. И мен ме е страх още, самонаблюдавам се постоянно за симптоми, какво ме боли, гади ли ми се или не, постоянни тревоги и безпокойства, въпреки че видях сака и Владимиров ме картотекира като бременна, страхът не ме напуска. Аз по принцип имам високо кръвно и ще си потичам по кардиолози, но дано да свърши добре. Кураж мили момичета, пожелавам на всички ви от сърце скоро да станете майки!!!
« Последна редакция: Юни 18, 2007, 23:28:29 pm от kalinuccia »


ТОЙ - 06.11.2001 ; той - 03.12.2007
Re: Статистика на успеха
« Отговор #34 -: Април 06, 2007, 12:50:47 pm »
здравейте, момичета! нека и аз напиша моята история. току-що се регистрирах в сайта, но чета форумите и публикациите на този и други форуми от доста време /да си призная от дъжд на вятър/. от психическа гледна точка прецених, че не е много добре за мен да се зачитам. не знам, надявам се да не съм обидила създателите на сайта- поклон пред тяхната инициатива, смятам, че това тук е много полезно за всички.
та историята ми :
тя започва преди 5год., когато се омъжих- аз на 25, той на 27. още преди сватбата мъжът ми искаше да започнем с опитите за дете, обаче аз учех и отказвах категорично- то бяха стрхове, презервативи, постинори и т.н. /и двете ми приятелки забременяха от раз/. след сватбата и след като се дипломирах решихме, че времето е дошло. да, ама не :(. опитвахме известно време като си следих овулацията с тестове- нищо. сле което започнахме по-сериозни изследвания- хормонални нива, хламидия . нищо... примъжа ми- спермограма при един шарлатанин, който ни каза, че е много зле работата, има бактериална инфекция, която е намалила много % на живите сперматозоиди. започнахме антибиотици- повече от месец, и все ги има пустите бактерии. сменихме лекаря- идеална спермограма, излезе, че мъжът ми става за донор. ами сега, на кого да вярваш. ще ви кажа- на никого- още 3 спермограми/разширени/, които се оказаха с нормален резултат. добре, обаче не толкова- при мен нищо , и мъжа ми е добре. последваха цветна снимка- добре. решихме, че трябва дая опитаме инсеминация. всички лекари, с които се консултирахме, твърдяха, че няма да стане и че шансът при инсеминация е по-висок от този при ин витро. последваха 3 неуспешни инсеминации- 1 във Варна и 2 в София. годините си минаваха... реиших, че само лапароскопия не съм си правила и сигурно там ще излезе проблема. ами направих я , без малко да остана на операционната маса- не можах да се събудя 2 часа. резултатите бяха много добри. дотук - нямя проблем, но няма и бебе. накрая се решихме на ин витро след много разговори с близките, разговори на четири очи, консултации със специалисти, и преценихме, че няма смисъл да чакаме повече и да си разбиваме нервите. ето ни при доц. Маркова януари 2007г. и стартираме цикъла. мъки, болки , инжекции, страхове  повечето от вас знаят как е . бях по дългия протокол , стимулираха ме с гонал. направиха ми пункция и извадих 22 яйцеклетки, от които 14 се оплодиха. върнаха ми 2 зародиша, които мътих :oops: 14 дни без да ставам. и сега със страх мога да кажа, че тестът е положителен и се надявам нещата да продължат да се развиват нормално. интересното беше, че и аз направих първия тест на благовещение- направи ми впечатление, че доста други момичета са получили благата вест тогава :lol: искам да пожелая на всички, тръгнали по този път здрави нерви, късмет и положително настроение. имайте вяра и стискайте палци
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #35 -: Август 10, 2007, 19:41:40 pm »
Моята кратка история:
Година и малко опити. Аз откривам "Зачатие", едно от най-хубавите неща които ми се бяха случвали скоро. След сериозно сръчкване от момичета тук най-сетне отивам  на лекар. Киста. Три месеца на утрогестан. Контролен преглед - още по-голяма киста. Препоръка за лапароскопия. Консултирам се с д-р Начев, пия Логест и ми препоръчва да отслабна (пък аз вече се бях заела с тази задача). Логеста ми понася зле - кървене, гадене, виене на свят. Решавам, че не мога да изкарам два месеца и най-сетне отивам при д-р Владимиров. Хормони - в норма (междувременно съм отслабнала 16кг). Той ми спира Логеста и казва "Септември месец - хидротубация". Август 2006 най-сетне виждам двете чертички ...вече има почти две години опити. Само няколко дни след това се събуждам след операцията от извънматочна. Рева като магаре няколко часа и си казвам, че това е само началото, а не края! Минават трите месеца пазене, хидротубацията показва проходима тръба. Имам си овулация от "грешната" страна и абсолютно спокойна, че няма да стане спонтанно бебето поемам много тежък служебен ангажимент. Да, ама Цветомир си решил, че ще обърка плановете на мама! :lol:
Ето това е: пожелавам на всички да имат дори по-кратка история и от моята и скоро да си гушкат малките слънчица!
« Последна редакция: Август 10, 2007, 21:53:05 pm от Lan »
Re: Статистика на успеха
« Отговор #36 -: Август 27, 2007, 13:28:40 pm »
Много отдавна се каня да се отчета тук, та ето ме най-после:
Почнахме целенасочени опити за бебе през есента на 2001 г. До следващата есен беше ясно, че нещо явно не е наред и се почна с ходенето по лекари. Лошото е, че през следващите 2 години се лутахме и не знаехме дори за съществуването на репродуктивните специалисти. До есента на 2004 г. вече бяха минали 3 години, ние навършихме 30 и надеждите ни бързо се стопяваха. Та така, тогава открих първо клубчето „Проблемно забременяване” в Дир.бг, а малко след това и форума на Зачатие. За нас това беше преломният момент – получих много полезна информация; намерих сродни души; разбрах, че никой няма да ми помогне, ако не си помогна сама, с много четене, с търсене на подходящия лекар и с активното ни участие в лечението. Заредихме се с нова порция вяра и през февруари 2005 се озовахме в кабинета на д-р Владимиров. След час вече нямахме съмнения, че това нашият лекар.

При нас проблемите бяха няколко, никой не изглеждаше фатален, но явно все се наслагваха и за 5 г. не го докарахме до нито един положителен тест:
1. Силно завишен пролактин, през 2003 беше около 3 пъти над нормата. Пих първо бромокриптин, от него припадах 2 пъти, сменихме го с парлодел, с него свикнах бързо и не усещах страничните ефекти. Пих го над година, от средата на 2004 нататък всички изследвания клоняха към горна граница, но си бяха в норма.
2. Спермограмата по Крюгер показа повишен вискозитет, всичко друго ок.
3. Ленив ляв яйчник, не направи фоликул на нито един нестимулиран цикъл от 6 поредни проследени. Док имаше съмнения дали изобщо функционира.
4. Много кратък цикъл (23-24 дни), заради което при ову около 9-10 ден лигавицата винаги е на долна граница (6, при късмет до 8 мм).
5. Психологически фактор, в резултат на дългата серия неуспехи.

С д-р Владимиров решихме, че стимулирана инсеминация е добър начин да заобиколим проблема в вискозитета, там обработват материала и го втечняват механично. А и ще покаже дали функционира левият яйчник.

Първото инсе беше през април 2005, с клостилбегит. Три добри фоликула, включително един от мързеливеца вляво. Лигавицата едва докара 6 мм, въпреки това надеждите ни бяха големи. Напразни обаче.

Поотупахме козинката, второ инсе през юни, пак на клостил. Едва един фоликул, лигавица 7 мм, док искаше да прекратим опита. Ние помолихме да го завършим, идваше лятна ваканция, това беше последен шанс до есента. Док пак излезе прав, уви.

През септември – трети опит, на който аз вече много не разчитах и мислех за ин витро напролет. Стимулация с меногон, на 9-ти ден имаше 4 фоликула, лигавица 9мм. Бихме прегнил 10000 ед. На 10-ти ден инсе на неспукани фоликули (вляво 23 и 18 мм, вдясно 23 и 17 мм), лигавица 10 мм. Д-р Тачева каза, че за първи път няма повишен вискозитет; това беше удивително, защото мислехме, че винаги е повишен, след 3-4 спермограми преди това. Този ден си взехме отпуск и след инсето играхме 2ч тенис на маса, после 300 коремни преси, излезе ми душата. На 11 ден отидох да видим дали ще повтаряме инсето, но всичките фоликули се бяха пукнали, така че нищо не правихме.

Заради прегнила трябваше да изчакам поне 14 дни до теста, но тогава вече бях заминала на дълга командировка в чужбина. Не можех да си позволя да рухна психически при поредния отрицателен тест, далече от мъжа ми. Върнах се 23 дни след инсето, на път от летището минахме да купим тест и ... видяхме двете чертички. Още си ги пазя. На следващия ден док видя ембрионче, след още 10 дни имаше чудесна сърдечна дейност. Даниел се роди на 07.06.2006, в 36 г.с. Имаше много здравословни перипетии, но сега е жив и здрав и сме много щастливи с него. За капак, в края на януари 2007 седяхме и се блещехме над още един положителен тест. Не ни се вярваше, че е възможно да се случи по естествен път, но имало и чудеса. Сега стискаме палци беба да се появи жива и здрава през октомври.

С това ми се ще да ви вдъхна още малко надежда. Не се предавайте, всички ще бъдем мами някой ден, по един или друг начин. Дано този ден да дойде по-скоро!
Даниел 07.06.06  Димана 05.10.07
Re: Статистика на успеха
« Отговор #37 -: Август 28, 2007, 18:28:59 pm »
Доста се чудих дали моята история има място в "Статистиката на успеха" - все пак забременях не след АРТ или след някакво успешно лечение, по-скоро моето забременяване беше една от историите с малкото чудо /поне за мен/.

Октомври 2003 решаваме, че е време да почнем с опитите за детенце. Същият цикъл много закъснява, близо 50 дни, но нищо. Следват още няколко такива цикъла. Тогава решавам да споделя с доктора желанието ми за бебе. Започваме с фоликулометрии - овулация няма, доминантен фоликул също, само множество малки фоликулчета. Няколко месеца наблюдение, резултат - същият. Изследване на хормони ЛХ 10, ФСХ 5 - клоня към ПКЯ. Спермограма на мъжа ми /обикновена/ - доста добра, няма място за притеснение. Стимулация с Клостилбегит - луф синдром.
Края на 2004 откривам сайта на Зачатие. Със сравнително нов форум, потребители малко, съвети и споделени мнения също. Застой в лечението ми.  Около година по-късно вече форумът е доста пълен и с всеки ден чета все нови и нови съвети, лекарства, лечения... Цветна снимка - резултат - тръби идеални, пропускливи. Правим повторна спермограма /разширена + антитела/ на мъжа ми - завишен брой левкоцити и лоша морфология, с мнение за изследване на уринарен и простатален секрет. Времето минава, а мъжът ми така и не намира ден за да ги изследва. По препоръка на доктора ми пия три месеца Геритамин. Започвам на моя глава да пия билки за овулация - два месеца, Витекс няколко дни, Вит Е доста нередовно, фолиева киселина редовно. На мъжа ми редовно фолиева киселина и Вит Е. Незнам дали помогна някое от всичките изброени дотук неща.
Май 2006 г. - Нов цикъл - нови надежди. Фоликулометрия на 16 и 27 ден от цикъла - няма доминантни фоликули, няма овулация, тънка лигавица - всичко рухва. Решавам, че е крайно време от следващият цикъл да се захващам с нещо сериозно. Само че ден 41ви, кървене все още няма. Пак на своя глава решавам да си изпия изостаналия Утрогестан от преди година за да предизвикам нов цикъл. Пия по един-два на ден, защото имам към 20ина таблетки. Температурата се покачва още същия ден. 14 дни по-късно температурата е все още висока, След близо три годишни опити виждам така чакания тест - положителен. Още същата сутрин пускам бета ЧХГ - 300, след 72 часа - над 1000. Бременна съм! 24 дни след предполагаемата овулация видях точицата, седмица след това чух и пулс.
2 април 2007 г.,  след осем дневно преносване се роди нормално моята дъщеричка. Моето малко чудо.
 
Успех на всички момичета, които чакат своето чудо. Вярвайте, че то ще споходи всяка една от нас.
Вярвам, че всеки един от тук ще сбъдне мечтата си!

*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #38 -: Септември 04, 2007, 11:40:54 am »
Моята история е малко по-различна, или поне началото й...
Аз имам син вече почти на 18 години, забременяването с който беше от ония, от първия път, от раз! Разделихме се с бащата много бързо, но това е друга приказка...
Именно поради начина ми на забременяване не съм си и помисляла, че АЗ ще имам някакви проблеми – как ли пък не!
С мъжа ми сме заедно от 1997 година и дойде момент да планираме бебе – 2003 година, лятото, морето – кога по-добре! На 3-ия месец от опитите ни – ураа, положителен тест и радост, мечти! Ох, прокървях, боли ме страшно много – какво става – първи доктор – не знам – пий ношпа, втори доктор – рано е да се види, да бием прегнил, за да закрепим положението, та така 3 седмици експерименти какво точно се случва – мили родни картинки! Още се чудя как не ми изгърмя тръбата и как успях да устискам толкова време до спешната операция от извънматочна бременност – лапаротомия, абразио преди това (за всеки случай), отстранена дясна тръба! „Всичко е наред с лявата – ще си забременееш – не се притеснявай!!!” – каза чичо док!
Да, ама не - на 6-ия месец след операцията отивам на профилактичен преглед, решена, че изоставям местните доктори - имала съм раничка на шийката, биопсии, щуротии и подобни. Резултатът беше, че получих някаква дисфункция (нямам по-точно описание на тогавашния проблем) и лекарства и без бебеправене до 2004. Е цяла година няма резултат - айде пак на доктор – някой ми препоръча Коларов. Хормони - добре, хламидия - няма, спермограма - отличник, ама цветна снимка - нъцки!  Без дясна, а лявата непроходима - образува сакче! Ами сега??? – ревах като луда – ама сигурно ви е познато! Междувременно откривам Зачатие – благословен да е тоя миг! И започвам да чета – обсебват ме историите на изстрадали момичета, непознати, но и толкова близки, преживявщи същото като мен, страдащи, но мислещи и действащи! Четох дълго, водих си записки, правих списъци, някъде октомври на 2005 се престраших и да пропиша! Вече се бях насочила към д-р Стаменов – беше от списъка ми, пък и Коларов ми го препоръча – действаме!
Първо инвитро стартираме веднага след Нова година – добра реакция на стимулацията, 13 фоликула, 8 оплодени. Върнахме 5, разделени на 4 и 5. Лигавица едвааа 8 мм. Тест – отрицателен, док със съмнение по отношение на лигавицата. Правим нов план – 1. раничката да се маха! 2. Документи за касата 3. Аз настоявам за лапароскопия и отстраняване на другата тръба, ако е необходимо (необходимо беше – сраствания към коремната стена – пълна каша по думите на док) 4. Терапия на лигавицата 5. Втори инвитро опит.
Така и стана – всичко по реда си – но проблемите с лигавицата си останаха и не виждахме начин да се справим! Благодарение на неуспеха с конските дози естрофем, аспирин, витамин Е и подобни – д-р Стаменов предложи виаграта. Аз започнах да чета и пиша на американските специалисти по въпроса и видях надеждата...
Ноември 2006 стартираме втори опит – фоликулите добре, лигавицата трагична! Док му сложи голямо планиране с лекарствата, за да докараме лигавицата до малко над 8 мм. Фоликули 16, оплодени 15, върнати 7, разделени на 8-10. Кръвен тест на 8-и ден – 6.39 и се започнаха тестове през ден! – на 19.12.2006 чухме сърчицето и плакахме от щастие. След неспокойно прекарани няколко месеца бременност – притеснения за каквото се сетите, че и малко повече (параноята ме беше гепила здраво!!!) – на 26.07.2007 – в 38 седмица нормално се роди нашата Ема – нашето щастие!
Силно ви прегръщам всички и желая успех! И вярвам!

Аз май се поувлякох... :oops:
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #39 -: Септември 22, 2007, 15:34:38 pm »
Здравейте! Няколко пъти чета тази темичка и все несъбирам кураж да пиша.Моята история е много сходна с повечето преживяли години наред разочарованието на отрицателните тестове.Но много накратко: вече съм на 33 години.В продължение на на много години неможах да забременея и това съсипа първият ми брак/не че съжалявам/,но това беше голяма травма за мен.Заклеймена от бившия като безплодна/и не само от него/наведох глава и за няколко месеца се свих в себе си.Бях обиколила всички лекари в София и всички казват ,че нямам никакъв проблем да забременея,но ...все неставаше.Луди пари се хвърляха,но все нищо.Запознах се с настоящият ми съпруг, който ме подкрепи и аз отново започнах да мисля за деца.Моя позната ми каза за ин-витро центъра във Варна и след лапаро,на което ми отстраниха и двете тръби сега след близо 12 години се радваме на нашата дъщеря.