0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #100 -: Декември 29, 2010, 18:11:44 pm »
ra40 -  :bighug: Постът ти вече беше капакът за днес - след като цял ден рева над историите на момичетата, сега и ти ме разплака...
Момичета, благодаря, че разказвате историите си и вдъхвате надежда! Много щастие на вас и семействата ви!
П.П. Сори за спама!

Re: Статистика на успеха
« Отговор #101 -: Декември 29, 2010, 20:26:47 pm »
29ти Декември е!Стрелките навъртат последните няколко десетки часа на 2010г.Естествено за мен ,отново съм адски "неориентиран" в сайта/това си има и хубави страни,поне всеки ден откривам нещо ново/!На темата попадам поради една "реплика" на Шоколадчето от друга тема.Прочитам всичко на един дъх! Нещо ми се замъгли погледа!?? Не нося очила,нито лещи!! Май е нещо мокро..../мъж съм,няма да кажа нищо повече за това/!!И ние сме във границата на  35 -45 годинишните,но това не ме притеснява толкова!В "битката" сме по-скоро "ветерани" отколкото от "начинаещите"!!Препрочетох някои от постовете! Стана ми по-леко! Даже много леко! Усмихнато! Красиви истории с щастлив край! Истински истории,от живота! Въпреки че са подписани с "ник" ми се струва,че това е нашата история! Толкова е близка и разбираема! И всички завършват с прекрасен край - прегръдката на свое дете! Идващата 2011та ми се вижда вече по-добра! Животът ми се вижда вече по-добър! Хе,нали и аз ще пиша някой ден в темата!!! Не може да не се случи!Обещавам си!Сигурен съм ,че няма да чакам дълго! Убеден съм ,че всички рано или късно ще имат своята история тук! А това не може да не ме прави щастлив!
Благодаря ви ,момичета,за най- неочаквания празничен подарък - вашите истории!!     

Страхотен си! За първи път в живота си срещам толкова разбиране в един мъж. Благодаря за поста! Благодаря и на Зачатие, че чета тези истории. mc101
Re: Статистика на успеха
« Отговор #102 -: Декември 29, 2010, 20:36:20 pm »
Рачо, очакваме в най-скоро време и вашата история тук! Вече знаеш къде - нали  :lol:

А на Душка - твоя разказ ще е горе-долу колкото моя, но ЩЕ го има тук  :wink: 
Знам си аз  :lol:
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #103 -: Декември 30, 2010, 18:33:21 pm »
А на Душка - твоя разказ ще е горе-долу колкото моя, но ЩЕ го има тук  :wink: 
Знам си аз  :lol:
На твоя разказ плаках най-много!  :bighug: За жалост аз не съм толкова сигурна за моя...  :(  Обичам ви!  :bighug:

Re: Статистика на успеха
« Отговор #104 -: Февруари 12, 2011, 19:54:37 pm »
Ето я и нашата история.
При нас всъщност не е имало кой знае какви големи проблеми,но и малките пречки си се оказват пречки.
Започнахме с опитите през май 2008г.Мина половин година,но нищо не се случваше.На един от контролните прегледи при гинеколога ми,му споделих за това,но той ме успокои,че още е рано да се мисли за проблем.Обясни ми за периода от една година,защото съм още млада(бях на 22 тогава),но за мое успокоение ми назначи половите хормони и ми обясни какво се прави,ако бебето се забави още половин година.Аз обаче наистина се успокоих и не го и мислех даже,че не става.И така,неусетно,се изниза още една година без бебе.Тогава се замислих всъщност,че са минали вече година и половина и че е време да се заемем по въпроса.Направихме стандартните изследвания-полови хормони,фоликулометрия,спермограма-всичко си беше както трябва.Направихме естествено и цветна снимка-тръбите проходими,но на матката се видя една сянка.Направихме хистероскопия,оказа се,че тази "сянка" е полип и го отстранихме.Това става през май 2010.Септември месец вече реших да се обърна към специалист,защото бебе все още нямаше.С него открихме уреаплазми,които излекувахме октомври месец.Сестрата ме уверяваше,че уреаплазмите нямат отношение към безплодието,но с малко четене по въпроса разбрах,че тези гадинки влошават качеството на сперматозоидите и променят физикохимичния състав на средата на жената.Края на ноември/началото на декември правихме фоликулометрия.Нямах почти никакви надежди за него месец,защото точно когато трябваше да ми е О,милото трябваше да се въздържа,защото повтаряхме СГ.За наше щастие,моята О закъсна-точно в дена СГ,беше и моята О и хубавичко сме го притиснали яйцето ;)
Благодаря на Зачатие за полезната информация,помогна ми страшно много.Благодаря и на всички момичета,които бяха и все още са до мен!
[/url]
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #105 -: Март 19, 2011, 11:11:54 am »
Наистина е много хубаво ,че има такава тема!Поплаках си доволно четейки премеждията на момичетата :youwoman:!
Ето и нашата история.....
Аз винаги съм искала бебе,то беше толкова естествено за мен да бъдеш майка,че никога не съм се замисляла че няма да стане веднага.Винаги съм била здрава и не съм имала проблеми но...Заживяхме с мъжа ми на семейни начала 2009г.,отначало той не искаше деца и се пазехме,но ето че в един момент и той пожела детенце...Спряхме да се пазиме и след няколко месеца се появи първия положителен тест януари 2010г.,зарадвахме се но не задълго,още преди да отида на док.прокървих,последваха сълзи,разочарование ,но си казах ,че следващия път ще е наред всичко.
Март месец отново пол.тест,отново надежди,на 9.03 преглед и док.видя плодно сакче и официално бях бременна-радост ,надежди...но отново не задълго.Прокървих,но док.ми назначи Прегнил,виждаше точицата при всеки преглед и ние се успокоявахме,че щом точицата е там скоро ще чуем и пулс,същевременно реших да сменя доктора тъй като работи и в София и няма да може да е нон-стоп на разположение с такъв ,който си е в града само....След една седмица отивам на преглед,кървенето спря и аз съм спокойна,новия док.вижда ембрион и дори ми прави картон за проследяване на бременноста,радостта ни е безкрайна ...но ме праща при негов колега с по-добър Ехограф ,за да чуе сърдечна дейност и там бях попарена сякаш-Няма Бебе.Незнам как съм излязла от болницата,плаках цяла вечер ,плакахме и двамата....Но надеждата умира последна-нали-реших отново да се обадя за преглед на док.установил бременноста-гледа човека и казва да отида в София в болницата при него,съмнява се за извънматочна бременност или пък имало такава ,но матката ми била много "назад" 8O и не се виждало....Ужас,поредната безсънна нощ,поредния страх от извънмагочна бременност,отивам в Сф,гледат ме всички в отделението,почуствах се като опитно зайче :(Нищо,няма бременност...Прибрахме се смазани от мъка...Реших да си почина от мерене на БТ,от графики ,но не се сдържах и продължихме,направих си хормонални изследвания ....и мислехме за СГ ,когато на 16.06.2010г реших да направя тест,много невярвах  дори нямах закъснение,но все пак...и се оказа положтелен...Естествено плаках в банята като малко дете,бях обзета от страх да не се повтори ужаса,но за наша радост не стана така и малкото бебче Тео е вече при нас и ни радва
Наистина го гледам и не мога да повярвам ,че го имаме

Re: Статистика на успеха
« Отговор #106 -: Март 21, 2011, 16:42:04 pm »
Ето я и моята история.
2005 год - започнахме опити за бебе, бях на 24.

септември 2006 посетихме за пръв път клиника по стерилитет (на д-р Щерев). Направихме изследвания и излезна много лоша спермограма, подвижност 1-2%, морфология 3%, много малък брой и диагноза олигоастенотератозооспермия. Мъжа ми беше прегледан от уролога в клиниката и му беше предписано лечение 3 месеца с прегнил, мерионал и омундрен всеки ден по схема. След това последва нова спермограма, но нямаше никакво подобрение.

Септември 2007 направихме първи опит ИКСИ.  Лекарката казваше, че стимулацията върви много добре, виждаха се около 20 фоликула, Е2 беше над 4000 преди пункцията и накрая само 4 яйцеклетки, другите били незрели. Трансфер на 3ти ден на 4 ембриона и отрицателен резултат. Останах доста разочарована от тази клиника, бях се подула, имах силни болки, не можех да ходя, но никой не ми обърна внимание. Лекарката предложи да правим нов опит на следващия месец по същата схема. Като чух се отказах, а имах и записан час при д-р Стаменов, който наближаваше и реших да си го чакам.

Ноември 2007 – първи преглед при д-р Стаменов. Като видя епикризата от предната клиника каза, че прогестеронът ми е бил мн. висок, над 3 и това е обрекло опита. Още повече се разочаровах от предишната клиника. Назначи  СДИ тест на мъжа ми, очаквах резултата да е лош към 30, но беше съвсем зле 65% с фрагментации. Започна 3 месечно лечение с антиоксиданти, а аз пих лекарства за лигавицата, че на док. не му хареса.  След 3 месеца направихме нов СДИ, резултата беше 77%, направо трагичен. Решихме да правим опит и целта беше да се извадят повече яйцеклетки за да може да се улучат поне няколко добри сперматозоиди.

Юли 2008 втори опит, имах 29 яйцеклетки със сравнително лека стимулация, Е2 беше към 9000 преди пункцията, пак се бях подула и едвам ходех, но д-р Стаменов взе мерки и не изкарах така тежко като предния път. Правих и вливания заради граничещи НК, както и иглотерапия.  Имахме 25 ембриона, трансфер на 3ти ден на 5 ембриона (всички бяха с фрагментации) и отрицателен тест. От толкова много ембриони нищо не остана за замразяване. Този път доста зле преживях опита, даже мислехме за донорска инсеминация, но д-р Стаменов ми каза, че чакат нов апарат, с който може да се подберат добри сперматозиди без фрагментации. Решихме да чакаме апарата. Правих и 3 биопсии, едни показатели бяха добре, други зле, накрая самият д-р Стаменов се отказа да ми прави повече, понеже ту се подобряваха, ту се влошаваха показателите. По това време някъде започнах да пия и лтироксин 0,25, защото ТСХ ми беше станало към 2,5

Декември 2009 трети опит, така дългоочакван. Този път щях да съм по къс протокол за да не станат толкова много яйцеклетки. Бях с по 2 гонала, после намалиха на 1, обаче пак бяха тръгнали над 30 яйцеклетки. Прекратиха ми стимулацията на 6ти ден, тогава едва издържах, толкова зле не се бях чувствала никога, дори и след отрицателен тест. .

Март 2010, четвърти опит, този път на ЕЦ, понеже очаквахме скоро да ме одобрят от фонда. Обаче яйцеклетката не се оплоди и така завърши и този опит без трансфер. В същия ден, когато разбрах, че нищо не е станало ми се обадиха от фонда, че съм одобрена. Помолих д-р Стаменов да започнем веднага стимулация и така

Април 2010, пети опит, по дълъг проткол, с по 1 гонал и после 1 меногон. Този път стимулацията беше добре, имах 12 яйцеклетки, нямаше хиперстимулация. Оплодени бяха 9 яйцеклетки, трансфер на 3 ден на 3 хубави ембриона. За пръв път доживях да чуя, че ембрионите са хубави. Даже ембриоложката искаше да върне 2, но аз и д-р Стаменов настояхме за повече заради многото опити. И така след трансфера минах през д-р Стаменов и той ми каза, че никога не сме били по-близо. Този път реших да не правя нито вливания, нито иглотерапия. На другия ден ми се обадиха, че са останали 3 ембриона за замразяване.

И така започна великото чакане, още на 3ти ден след трансфера започнах да се подувам, тайно се надявах да съм бременна, понеже д-ра още на първия опит ми каза, че ако се подуя сигурно съм бременна. На 7ми, 8ми и 9ти ден имах зацапване, отделно гърдите ми останаха напрегнати, при другите опити все се отпускаха. И така на 8ми ден не издържах и направих уринен тест, веднага се появи втората черта. На 11 ден пуснах ЧХГ-430, на 13-1200, на 15-2900, на 16, вече в клиниката 4500. Радост голяма, малко се притеснявах, че може да са се хванали и 3те ембриончета, но мислех да си ги износя, не исках и да чувам за редукция. За съжаление ние си правим едни планове, а се случва точно обратното. На първия преглед се видяха 2 сакчета, после 2 сърчица, бях много доволна. Останах малко разочарована от имуноложките на клиниката, които ми бяха предписали контрола при положителен тест, направи я, НК клетките бяха 4% и въпреки това ми бяха изписали вливане с Киовиг, защото било много добре за майката и бебето. Аз отказах, просто ми се стори несериозно да вливам при 4% НК клетки.

Всичко вървеше добре докато станах 12 гс и дойде време за първата ФМ, бях се записала във Фемина при д-р Врагалева, защото от клиниката отсъстваха. Направи ми впечатление, че докторката оглежда само едното бебе около час, чак се учудих, че толкова много го гледа. Накрая каза, че всичко е наред с него, но като питах за второто каза, че няма череп и че трябва да се редуцира, защото ще изкара най-много до 5-6 месец и след това ще му спре пулса и става опасно за здравото бебе. Направо незнаех къде се намирам, толкова ме беше страх от редукция, а сега трябваше да правя и то в 13 гс. Д-р Сигридов я направи през корема, мина добре и така отам насетне започнах да ходя на лекар всяка седмица докато родя, много ме беше страх за другото бебе, мислех си, че няма да докарам до края тази бременност. Ходих на 5 ФМ при различни лекари, на 2 ехокардиографии, защото мислех, че и на другото бебе му има нещо. Тя пък беше много ниско, точно над канала, трябваше да се пазя, в 26 гс пък се видя скъсяване на шийката, отделно имаше риск от инфекция заради редукцията. И така докарах я някакси до 34 гс, когато на един запис на тонове се оказах с изгладена шийка,  останах в Токуда за задържане, но след 2 часа получих силни контракции, бях с 5 см разкритие, едвам ме закараха в родилната и там с 2 напъна се роди Изабела, 2060 гр, 44 см. Беше 6 дни в кувьоз и близо месец в неонатологията на Токуда, но накрая си я взех и вече й се радваме вкъщи.

Тук искам да направя малко отклонение от темата, но е важно за мен като финал на историята. Малко след като забременях мъжа ми каза, че не иска детето, че съм си го направила сама и ме заряза бременна. Докато Изабела беше в болница не отиде един път да я види, сега не живее с нас и изобщо не се интересува и грижи за нея. Та така, след толкова години прекарани по клиники заради него най-накрая като забременях се сети, че не иска дете. Но както и да е, важното е, че аз и семейството ми сме много щастлива със сладката Изабела.

Искам да благодаря на д-р Стаменов, затова, че винаги ме е окуражавал и дори, когато съм била най-отчаяна ми казваше, че е сигурен, че ще успеем, на целият екип на клиника Малинов, на д-р Сигридов за отлично направената редукция и затова, че винаги ме успокояваше, че бебето е здраво. По едно време дори исках да правя амниоцинтеза, но той успя да ме разубеди като ми каза, че бебето със сигурност е здраво и е много опасно след редукцията да правя и амнио. Благодаря и на д-р Илиев от Токуда, където родих, както и на неонатологията, където се грижеха за моята бебка. Без всички тях сега нямаше да се радвам на прекрасната си дъщеричка.

*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #107 -: Март 21, 2011, 16:58:33 pm »
Чери  :bighug:
Re: Статистика на успеха
« Отговор #108 -: Март 21, 2011, 17:05:55 pm »
Чери,  :youwoman:
Re: Статистика на успеха
« Отговор #109 -: Март 21, 2011, 17:17:55 pm »
Чери, не знам от къде намира сили едно момиче да премине през всичко това.
Ти си истинска МАЙКА!Да ти е живо и здраво момиченцето!Продължавай да се бориш с живота заради него!Влюбихме се в Изабела с моя мъж,когато я видяхме с бутилката от минерална вода :lol:!


Бъдещето принадлежи на тези,които вярват в красотата на мечтите си!

*

    бина

  • ****
  • 845
  • "Не вървете след никого, вървете само след себе си
Re: Статистика на успеха
« Отговор #110 -: Март 21, 2011, 17:46:55 pm »
Колко е силна една жена готова да стане майка.Чери :youwoman:
*

    saraapl

  • *****
  • 2011
  • Нашата мечта... Обичаме те много
Re: Статистика на успеха
« Отговор #111 -: Март 23, 2011, 13:24:08 pm »
Здравейте...Има много тъжни истории завършили успешно.Това е най-важното..
Моята история не е изпълнена с много катаклизми и все пак може да помогне на някой не за друго,ами поне да е сигурен че има ли проблем с времето той не отшумява.По-добре да се търси специалист и причината..
Та всичко започна в далечната 2001 година..Започнахме се с моя съпруг и от самото начало си паснаха и мислите и желанията ни..При нас нещата вървяха чудесно-аз бях на 17 той на 21..Естествено не сме започнали опитите веднага-все пак имах малко ум в главата си.Дете дете да гледа не става :) Но тъй като имах проблеми с цикъла си и започнах посещения при гинеколог..Само ако тогава знаех каква грешка допускам...Господи!
При прегледите не се установи проблем според доктора.НО и цикъла не идваше.Та тогава неговата гениалност надделя и той ми предписа взривоопасната комбинация-ОРГАМЕТРИЛ+СЕЛЕСТ.. Резултат цикъл болезнен и редовен само два месеца и 15 кг отгоре  8O 8O 8O
И сега какво..Последва едно пътуване до Испания лятото на 2002.Постоях при майка ми 3 месеца и се прибрах декември..Решихме че обаче в Бг няма шанс за нищо-дори и исках да уча в Испания и последва решението да дойдем на живеем тук и да си пробваме късмета..
и така декември 2002 аз дойдох а мъжа ми дойде 2003 година..И тука последваха прегледи но след дълго време,защото цикъла си ми идваше редовно.Отдавам го на горещия климат.и така почти 2 години..Опити не правехме за бебе-все още бяхме "малки" :) И аз си мислех че ще стане лесно-нали ми идва вече...Пък и се бях информирала вече малко или много как стават нещата с Овулациите..
И дойде 2006 година и с мъжа ми решихме че е време да сключим брак и така лятото на 2007 го направихме :)
Та тогава започнаха и нашите опити..НО както си мислех че е лесно..Излъгах се жестоко.Започнахме да ходим в клиники,прегледи,спермограми..И един ден получих големия шамар.От едната клиника ни се обадиха да вземем резултатите..При мен-липса на Овулация,мъжът ми много лоши показатели..И сега какво питах аз..И тогава за първи път чух думите ИКСИ,ин-витро..Вцепених се..Нали все си казваме на мен не може да се случи..ДА ДА АМА НЕ!!!
И аз се отказах от каквото и да е и казах на мъжа ми дай да го караме спокойно..Ние ще си правим опити ако ни е писано.Страхът беше май по-голям от желанието! И дойде зимата на 2008 и аз видях двете чертички..Бях много радостна но за много малко време..Оказа се кухо яйце.
И така времето наново започна да върви и бебе нямаше..До март 2010 когато реших че след като сме се прибрали в Бг мога отново да отида до клиника по репродуктивни проблеми и да направим нужните изследвания..
И така отидохме до Варна в клиниката на проф.Коева..Направихме нужните изследвания на мен и съпруга ми и тя ни изписа съответно на мен еутирокс 25 + метфогама ,а на мъжа ми каза само вит.Ц..
Ами пих ги около два месеца-нямах някакви странични реакции.Изгубих малко кг( нали казват че от метфогамата било.). Приемах и клостибелгит по схема за 3 месеца...Не ми се наложи да пия третия месец..Забременях април и на 11.02 се роди моето чудо :):)
Бременността ми беше разкошна-никакво повръщане,работех си до последно,спрях заради контракции.. :) С малко закъснение ( поради въртенето си ) нашето бебче се роди здраво и сега спинка тук до мен..Много съм щастлива и искам да благодаря на проф.Коева за професионализма най-вече .. За бързината с която работи( казах и че не съм от Бг и че лечението трябва да се намери по най-бързия начин)..
Благодаря и на семейството ми че нито веднъж не чухме нито едно питане защо се бавим..просто ни казваха когато сте готови.. :)Благодаря и на ЗАЧАТИЕ-тук намерих много отговори..
Публикувам това и тоивам да чистим изненадки :)
« Последна редакция: Март 23, 2011, 13:40:17 pm от saraapl »
Re: Статистика на успеха
« Отговор #112 -: Април 20, 2011, 22:54:56 pm »
Толкова пъти съм я чела тази тема. И други със сбъднати мечти. Все се заричах един ден да споделя моята история и все не ми достигаха силите. Дано на някой му вдъхне надежда.
Започнахме през ноември 2004.
Година без успех. Към края на 2005 посетихме клиника по стерилитет. Направихме пълни изследвания. Имаше леки отклонения в спермограмата (48% подвижност, при норма 50%), но нищо друго не изскочи. Последваха 4 инсеминации с клостибегит, за съжаление неуспешни. "Произвеждах" много яйцеклетки, но лигавицата много изтъняваше.
Преминахме към ин витро.
1 опит - 24 яйцеклетки аспирирани, 20 оплодени, 2 върнати на ден 5 - качество 4аа. + тест, последва кървене и приключване на опита.
2 опит - трансфер на 3 замразени ембриона -2 х 4аа и 1 х 4аб - негативен резултат (така и очаквах - при толкова тънка лигавица).
3 опит - 26 яйцеклети аспирирани, не си спомням колко оплодени. 2 върнати на ден 5 - качество 4аа. + резултат, кървене и приключване на опита.
Последваха генетични и имунологични изследвания - никакво зайче не изкочи и тук. Мъж ми насрочи час в друга клиника, след като изпаднах в шок, виждайки моя позната бременна (съпругът и не изтрезнява + леки дози наркотици знам, че взимаше по едно време).
4 опит - пълен провал - отдавам го на големия наплив на пациенти и на недоглеждане. Спряха почти стимулацията заради много яйцеклетки и заплаха от хиперстимулация. Аспирираха 13 (не спазиха часа за аспирация - мога само да предполагам какво е станало). 10 оплодени. Последва проверка качеството на ембрионите. Върнаха 2 с отлично качество. - резултат. На 8 септември пролях най- горчивите си сълзи. Връщах се у дома седмица по- късно и казах на мъжа ми, че повече опити няма да има. Междувременно започнах акупунктура към клиниката по репродукция веднъж седмично. Мъж ми запази час с един от топ 10 фертилити специалисти за щата.Беше края на октомври. Никога няма да му забравя очите. Никога. Каза ми, че сме направили всичко възможно. И как не. Изследванията ми са педя дебели без никакви отклонения. Реагирам на стимулация повече от прекрасно и стават прекрасни ембриони. Предложи ми да започнем от нулата - с проследяване на естествена овулация и да продължим с ин витро ако се наложи. Господи, как си спомням този ден. Всичко, всичко. И магистралата и дъжда.
Намерих един жълт лист закачен на хладилника, подписан от мъжа ми, че ще направим всичко, което е по силите ни. Трябваше да почнем да ползваме собствени средства + акупунктурата, която аз настоявах, че трябва да продължа, а той беше със съмнения. Твърдеше, че акупунктурата е безсмислена (!!!!!НЕ ЖИВЕЯ В БЪЛГАРИЯ И АКУПУНКТУРАТА СЕ ИЗВЪРшВАшЕ ОТ СПЕЦИАЛИСТИ СЪС СЕРТИФИКАТ И ЗАПОЗНАТИ В ДЕТАЙЛИ С АРТ!!!!ЧЕТОХ ТЕМАТА ТУК ЗА АКУПУНКТУРА И СЪМ СИЛНО РАЗОЧАРОВАНА)
...
Последен цикъл ноември 2008. Септември, една година по- късно държах прекрасната си дъщеря, зачената естествено.

Не съм забравила. Няма и да забравя. Прегръщам ви, всички, които се борите.
« Последна редакция: Април 20, 2011, 23:54:18 pm от Nadejda* »
Re: Статистика на успеха
« Отговор #113 -: Ноември 10, 2011, 12:29:13 pm »
Моята история …
Преди години си бях казала, че един ден ще пиша в тази тема. Ето, че се случи, въпреки, че отлагах във времето. Тук, в „Зачатие“ научих много. Почти не съм писала, но редовно четях темите и най-вече „Ин Витро АГ – Варна“. Преживявах радостите и мъката на толкова много момичета. Въпреки, че не пишех и не се познаваме искам да кажа едно ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ на  Lisko /стискам палци за добри резултати от хистологията/, Мonkey :), barbaron0708, nikolina-pikolina, TINI78, baracuda, sixsens, BUBA12, Eли:). /Пропускам сигурно някои./ Вашите истории, вашата вяра и вашият опит ми помагаха по моят път към моята сбъдната мечта.

Да започна отначало. Имахме дълга връзка с бившият, повече от десетилетие.  Много искахме дете, но не се получаваше. Поне така си мисля, че и двамата го искахме. Минаха години, докато го накарам да направи спермограма. Диагнозата бе Азооспермия /липсваха сперматозоиди/. Беше голям шок за него, за мен. Изписаха му лекарства, но промяна нямаше. Озовахме се в АГ Варна при д-р Александров . Отговорът на въпросите ни бе, че нямаме никакъв шанс. Обсъждахме донорство, осиновяване, но мъжът до мен беше категорично против. Така във времето отношенията ни се развиха зле. Разделихме се бурно и нелицеприятно.

Две години по – късно, през 2008 год. срещнах мъжът ми. Нямаме брак, но не намирам по - подходяща дума за него. /Обичам те, любов моя./ Бързо взехме да си мечтаем за дете, но  не се получаваше. До този момент аз имах отлични хормонални изследвания и уверения от следящата ме гинеколожка, че всичко ми е наред.  Бях на 33 год. и започвах да се притеснявам. В началото на 2009 год. след боледуване почина моят баща. /Обичам те, татко./ Мъката и скръбта ме отклониха за момент от мисълта за дете. През есента на 2009 год. решихме да потърсим причината да не се случват нещата. Спермограмата на мъжът ми бе за отличен. Цветна снимка на тръбите, направена от Момчил Сариев бе с резултат едната тръба запушена, а другата пропусклива. Сариев бе категоричен – Ин витро, но преди това да се отстранят тръбите. Ще оставя без коментар отношението на Сариев и преживяното от мен. Същия ден ми се обади приятелка и ми каза, че бившият чака дете.
Реших, че няма да бързам с решението и че ще потърся и друго мнение. ВИНАГИ ГО ПРАВЕТЕ, МОМИЧЕТА. Така отидох отново при д-р Александров. Това е моят лекар до края. Малко странен и до болка откровен, но изключителен специалист. Това неговото е дарба, да усеща нещата. Неговото мнение, както и на друг водещ в областта специалист бе, че тръбите категорично не трябва да се отстраняват. Аз не исках да чакам и решихме инсиминация. Моят мъж направи спермограма.  Резултат – лош. Не можех и не исках да повярвам. Настоявах за инсеминацията, а д-р Александров ни казваше, че е безнадеждно. На първата инсиминация се разбра, че спермограмата на моят мъж е перфектна. Така още две инсеминации без положителен резултат на тестовете. През февруари 2010 год. дойде ред за тежката артилерия и започнахме процедура Ин витро по дълъг протокол. Всичко бе по учебник. Отговорих чудесно на стимулацията и имах достатъчно развиващи се ембриони, дори 4 замразиха. Бях убедена, че ще успеем докато не направих тестовете. Нямаше причина да не се случат нещата, но не се случиха. Трудно се изправих на крака. Имах огромната подкрепата на мъжът ми и моята майка. Лятото на 2010 год. направихме трансфер на „снежковци“, но отново без положителен резултат.
Започнахме второ Ин витро на къс протокол през есента на 2010. Отново чудесен отговор на яйчниците и чудесни ембриони. Трансфер на два отличника. На 9 ден след трансфера направих тест с урина и след пет минути видях слаба втора черта. Не можех да повярвам и не казах на никой. На 10 ден .. беше понеделник, когато направих кръвен тест. Резултатът беше, като за близнаци. Бяхме толкова щастливи. Майка ми кашляше от една седмица и във вторник решихме да отидем отново на лекар. Отново казаха настинка. Същия ден, вечерта, тя внезапно почина. /Обичам те, мамо. / Нямам думи да опиша това, което преживях. За два дни изживях най – голямата радост и най – голямата мъка. Светът ми се преобърна. Болеше ме от мъка. Не трябваше да пия успокоителни, не трябваше да плача. Не знам как не полудях. Страх ме беше за зараждащия се в мен живот. Опитвах се да мисля само за него. Така след дни видяхме едно тупкащо сърчице. Понякога си мисля, че може би са били две, но едното е спряло да тупти. Беше изключително следена бременност. Толкова ме беше страх за моето бебче. Задавах си толкова въпроси. От друга страна беше изключително лека бременност, без гадене, без подуване … само един корем и ритничета отвътре. Исках да родя със секцио и с д-р Александров избрахме дата. През месец юни 2011 год. той извади на бял свят нашата дъщеричка. Това мъничко същество, което преди време гледаше под микроскоп, беше проплакало в ръцете му.  Това е вълшебство. Когато се пробудих от упойката и ми донесоха, и подадоха нашата дъщеря сълзите ми потекоха. Това бе един сбъднат сън. Един край на толкова дълъг път. По време на секциото проходимостта на едната тръба бе напълно възстановена от д-р Александров и можеше да мислим за второ дете. Докато пиша това, нашата дъщеря е вече на четири месеца и половина. Върти се в леглото, време е да се събужда, за да я кърмя. Изключителна гладница и чаровница. Вярвам, че родителите ми гледат отгоре, радват й се и я пазят./Липсвате ми много./
Това е моята история. Много ми се иска да съм дала кураж и сила на всички, които водят не леката борба със стерилитета. Момичета и момчета, ще се случи. Като не става по лесния начин, ще стане по трудния.
Благодаря на целият екип на д-р Александров.



« Последна редакция: Ноември 10, 2011, 12:31:12 pm от allaaa »
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #114 -: Ноември 10, 2011, 14:40:04 pm »
От твоята уста- в Божиите уши,Аллаа! Много щастливи мигове заедно ти пожелавам!!!
/www.mamaibebe.com][/url]
Re: Статистика на успеха
« Отговор #115 -: Ноември 11, 2011, 12:15:06 pm »
Благодаря,ra40! На теб и Вили пожелавам едно бебче /мисля, че ще са повече/, за което да разкажете в тази тема.
*

    silvanchence

  • *****
  • 1972
  • Най-стимулиращият дар – надеждата.
Re: Статистика на успеха
« Отговор #116 -: Декември 01, 2011, 22:19:38 pm »
      Искам да разкажа нашата история, за да ви убедя, мили момичета, че чудеса се случват!
     Опитите ни за бебче започнаха още от далечната 2004 г..Пробвахме и пробвахме, но бебе все нямаше.И така една година, през което време аз четях непрекъснато за проблемно забременяване.Тогава още открих Зачатие, откъдето получих в последствие и най-голямата подкрепа, помощ и разбиране.
В средата на 2005 г. направихме спермограма в Майчин дом и проблемът лъсна.Отидохме при д-р Кацаров, откри варикоцеле, оперирахме го.Аз междувременно направих цветна снимка и диагностична хистероскопия, резултата от която беше проходими, но силно нагънати тръби.Тогава още открих Зачатие, откъдето получих в последствие и най-голямата подкрепа, помощ и разбиране.
      Записахме час за преглед в клиника Малинов за 2007 г.На първото виждане още д-р Стаменов ми вдъхна страхотно доверие, а на следващите прегледи бях очарована и от д-р Персенска.Това бяха лекарите, а по-късно и д-р Сигридов, на които имах безрезервно доверие, и знаех, че сме в сигурни ръце.
       През март 2008 г. ни одобриха за инвитро по ЗК. Резултатите от спермограмата ни и СДИ теста бяха все така трагични, но д-р Стаменов беше на мнение въпреки малкия шанс, първия път да е само с наш материал.
       И така през ноември 2008 г. започнахме първото си икси.Мъжа ми беше оптимист, въпреки лошите показатели.Трансферираха ми четири ембриончета.На 17 ден направих тест, ЧХГ 1885, направо се ококорих.Хванали се бяха три ембриончета и се наложи редукция на едното.
Толкова бяхме щастливи!Почнах да усещам леки движения  в корема си и не спирах да се усмихвам.
      На 23.03.2009 г. се случи непоправимото, изтекоха ми водите в 21 г.с., по средата на бременността.Сложиха ме на едно легло и до сутринта никой не дойде да ме види.А аз не смеех да мръдна, да не текът води, не смеех да се разплача, да не почнат контракции.Прегледаха ме на сутринта, едното бебе си беше добре, но на второто водите бяха на долна граница.И лекарите решиха да не ми спестят истината, казаха ми, че вероятно до 1-2 дни ще направя спонтанен аборт, да съм подготвена.
Но лежах цели 18 дни, по 24 часа почти неподвижно.И всеки ден си казвах, „след като издържах досега, ще успея да стигна до 28 г.с., само трябва да съм спокойна „.
На 09.04.2009 г. започнаха силни контракции, направих спонтанен аборт.Всичко свърши.Отидоха си моите ангелчета! След три седмици лежане повярвах, че Господ ще ни измъчи, но няма да ни изостави!Сега на какво да вярвам!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Та аз ги обичах безкрайно, още преди даже да съм ги усетила в мен!
Последва един от най-тежките периоди в живота ми.Всеки ден се събуждах с подпухнали от плач очи и не исках да стана.В нищо не виждах смисъл, нищо не можеше да ме зарадва.През цялото време до мен беше неотлъчно мъжа ми и семейството ми, а момичетата от зачатие ме успокояваха и ми вдъхваха кураж.
Тогава реших, че трябва да продължа, и само една нова бременност ще ме извади от това състояние.Трябваше да го направя заради мъжа ми, заради сестра ми, на която предстоеше инвитро, трябваше да се изправя заради себе си!Вече съществуваше фонда за асистирана репродукция, подадохме документи.Направих  изследвания, имунологичната ми биопсия не беше добре, поставиха ми лекарство, после нова биопсия, и пак лекарство, и пак биопсия.Направиха ми и нова хистероскопия за отстраняване на полипи.
       През февруари 2010 г. стартирахме второто си икси.Този път бях оптимистично настроена, всичко вървеше добре.На 13 ден ЧХГ 15, на 19 ден ЧХГ 121, на 23 ден ЧХГ 468, нарастваше.На 02.04.2010 г. направих спонтанен аборт, всичко приключи.
Но този път не го приех тежко, мисълта ми и молитвите ми бяха за опита на сестра ми, бяха направили икси в клиника Малинов и резултата беше положителен, но имаше кървене и трябваше да стискаме палци да премине кризисния период.
През април по идея на д-р Персенска направихме цветна снимка.Оказа се, че тръбите ми са тотално запушени, вероятно след първия аборт и последвалата инфекция.Насрочихме дата за прекъсване на тръбите ми, вече бяхме и с тубарен фактор.Направих още няколко биопсии и бяхме готови за нов опит.
      Искахме да направим трансфер на четирите ни замразени ембриончета от втория ми опит, но в деня на трансфера се оказа, че изобщо не са издържали размразяването, това се случвало изключително рядко и било случайност този път.
     През октомври 2010 г. се родиха двете слънца на сестра ми, на леля сладурите!Радвахме се всички, цялото семейство ликуваше, най-накрая родителите ми станаха баба и дядо, страхотно!!!Това ми вдъхна още повече позитивизъм.
     През ноември 2010 г. стартирахме третия си опит.Този път вярвах, че сме на финалната права, тръгнахме с големи надежди.Трансферираха ми три прекрасни ембриончета, а двете замразихме.На 15.12.2010 г. направих кръвния тест, ЧХГ 0.00, гледах го няколко пъти и не исках да проумея, че е приключило и този път.Вече нямах никакви сили...и никакви надежди.
      През януари 2011 г. цикълът ми дойде навреме, но продължи 15 дни.Притесних се и записах час при д-р Стаменов за началото на февруари 2011 г.
На прегледа д-р Стаменов ми каза, че всичко е наред и ако искам още този месец да върнем двете замразени ембриончета, аз се съгласих веднага.Нови надежди.
      През февруари 2011 г. започнахме четвърти опит.Искахме да направим комбиниран ЗЕТ и икси на ец.Отидох за трансфер.Ембриоложката дойде и ми каза, че ембриончетата ми пак не са се размразили, били хубави, но крехки и не издържали размразяването, пак и отново.А аз вече нямах какво да кажа, не се и ядосах, само гледах с празен поглед към доктора.Но още помня изражението на д-р Стаменов, искаше сякаш да ми каже "ех, Силве, какъв е този твой късмет, как да ти помогна"?!
Направихме трансфера на едничкото цветенце от икси на ец.
Тръгнах си без капка надежда този път, на 10 ден даже спрях лекарствата.
На 07.03.2011 г. отидох да направя кръвен тест с идеята да го покажа на доктора и да решим какво да се прави.И какво да видя, ЧХГ 200 , отварях и затварях няколко пъти резултата.Истина ли е това?!
       Последва най-хубавия период, една прекрасна безпроблемна бременност. Аз така и не можах да се отпусна за момент, непрекъснато се будех нощем, сънувах кошмари, притеснявах се ужасно много.Правих изследвания три пъти повече, отколкото е необходимо, поставях си инжекции фраксипарин, ходих на прегледи на всеки две седмици с голям списък с въпроси, а д-р Сигридов ми отговаряше търпеливо и ми казваше " този път всичко ще е наред, довери ми се ", и така ме успокояваше.
В големи притеснения мина много бавно за мен времето.
С д-р Дяволов се видяхме още през осмия месец, и в началото на деветия пак, прие ме да лежа в отделението му и насрочихме дата на 09.11.2011. за секцио, а термина ми беше за 13.11.2011 г., правехме записи всеки ден.
     На 03.11.2011 г. отидох сутринта за записи, и малко след това усетих рязка болка, изтекоха ми водите.Дойде доктора и ме прегледа, имах вече 7 см. разкритие.Започна да ме убеждава да почнем естествено раждане, да не ме реже.След дълго упорстване от моя страна, ме убеди.
В 10. часа чух най-прекрасния плач, на малкото ми слънчице Георги, гледах го и не можех да повярвам, че е истина, това детенце е истинско и наше, плаках от вълнение!

Чудеса се случват, стига Господ да реши!Благодарим!!!

Благодарим на д-р Стаменов, на д-р Сигридов, че ни успокояваше и вдъхваше вяра, на целия екип на клиника Малинов.Благодарим на д-р Дяволов!
Благодаря на Зачатие, на всички вас за подкрепата и приятелствата!

И вярвайте, милички, и се борете, надежда винаги има!!!
« Последна редакция: Декември 01, 2011, 22:32:52 pm от silvanchence »
[/url[url=http://bg-mamma.com]


Да имаш кураж не значи да не се страхуваш,а да си господар на страха си - Марк Твен
09.04.2009 г.
Re: Статистика на успеха
« Отговор #117 -: Декември 25, 2011, 18:07:15 pm »
        Здравейте, мили изстрадали момичета и момчета!

        Вече е крайно време и аз да споделя своята участ. Нашата одисея започна в далечната 1997г., когато решихме, че е време да си имаме детенце (семейство сме от м.май 1995г.). Но времето си минаваше без резултат. Направихме спермограма и цветна снимка при местен специалист. И при двама ни имаше леки недостатъци, но уж нищо фатално. През 1998 забременях, но еуфорията беше за кратко- оказа се ”кухо яйце”. Пак дълъг период без резултат... Стигнахме до Майчин дом София. Спермограмата пак беше с леки отклонения. Направиха ми лапароскопия – 1999. Набодоха ми яйчниците и обгориха ендометриозни огнища - тогава това беше най-добрият метод  да ти ”помогнат”.  Последваха множество инсеминации, отново без ефект. Едновременно ходих на физиотерапия, на кални бани в Поморие, на санаториум в Кюстендил, спряха ми цикъла за 4-5 месеца, заради ендометриозата - кошмар, който съвпадна с летни температури над 40 градуса, съпругът ми пиеше витамини и добавки… и нищо, ама нищо.
        През 2000 или 2001г. ходихме на консултация с доц. Щерев - срещата беше кратка, а той директно ни каза - „ ако имате пари само за веднъж, не се захващайте…”. Бяхме възмутени, надеждите ни бяха разбити. Срещнахме се и с доц. Ватев ,същата работа за парите - нямам думи… Познайте дали отидохме втори път при него. През 2005г. подадох  документи и успяхме да се включим за ин витро по здравна каса . Няма да влизам в подробности, но няма и да скрия колко бях разочарована от екипа на доц. Щерев и конкретно от него. След този неуспех реших да си живея живота - толкова бях изтощена емоционално, че нямах желание да продължа по същия път .
      Минаха години ин витро центровете станаха повече, посъбрахме някой лев и отново се замислихме… При Щерев категорично не ми се връщаше. Прочетох за клиниката в Плевен и отидохме там.  Дадохме доста пари за нови изследвания, повечето от които за наша радост се оказаха OK. Там решиха да направим диагностична лапароскопия. Около ½  час преди лапарото  неизвестен за мен лекар дойде и ме пита да махат ли тръбите - аз категорично отказах. За мой „късмет” се оказа, че тръбите са запушени и ако се прави ин витро по-добре да ги няма. Започнахме и двамата да пием витамини и добавки и да се подготвяме за икси.  
     Моя позната ме насочи и отидохме  за консултация при д-р Александров във Варна. Направиха ми цветна снимка и Ооо, чудо- имам си една проходима тръба и една под съмнение. И така м.октомври 2008 направихме икси в АГ Варна - неуспешно. Подложих се на още една (трета) лапароскопия. Оказа се, че едната ми тръба е прекъсната на много странно място и по странен начин – най-вероятно механически, т.е. по време на някоя от предходните лапароскопии. Така се събудих с една тръба. През май 2009г. още едно неуспешно икси. Същата есен опит на полуспонтанен цикъл - не се стигна до трансфер.
        Бяхме на прага на 2010, годината, в която навърших 40. Започнах да се самоубеждавам, че е време да си седна на д-то и да я карам по-спокойно.  През м.октомври реших да отида на контролен гинекологичен преглед. От УЗ –небезизвестна докторка установи - ранна менопауза…???!!!! Пуснах хормонални изследвания и се оказа,че всичко си е в норма. И не само : на 21 ноември ми беше последният цикъл ,на 22 декември купих два различни теста и още първият беше с ярка втора черта.  Ами сега! Как ми се разби сърцето, след толкова години и то спонтанна бременност!  Ами ако е извънматочна – абсурд е да отида при специалист от нашия град и да види нещо толкова рано…
        Реших да опаковам единия тест и да го сложа под елхата , но не издържах и след  две безсънни нощи казах на съпруга си – това беше нашето Коледно чудо.
        Може да си представите колко дълги ми се видяха празниците. С мъка дочаках първия работен  ден от новата година и най-сетне видяхме нашето тупкащо сърчице. Макар и доста притеснена  изкарах  лека бременност и резултата е едно здраво,красиво и доста ревливо момченце.

        Не е ли това истинско Коледно чудо след  14 години ходене по мъките!
        Забравих да ви кажа най-важното – през всичките тези години аз повтарях на доктори и познати, че имам чувството, че ще стане по естествения начин и така и стана.
       И твърде баналния, но пък реален извод – не спирайте да мечтаете,по Коледа наистина стават  чудеса!

        Успех на всички очакващи своя Коледен подарък! Не спирайте да се надявате!
        Нека не чакате толкова дълго, колкото нас!
« Последна редакция: Декември 25, 2011, 18:21:47 pm от almal »
Re: Статистика на успеха
« Отговор #118 -: Декември 27, 2011, 09:48:00 am »
Almal,няма по -подходящ от твоя пост,за да се вдъхне кураж и вяра на изстрадалите момичета.Благодаря,че сподели!
АКО ИМАШ ЛЮБОВ,НЕ СЕ НУЖДАЕШ ОТ НИЩО ДРУГО.АКО ЛИ НЯМАШ,НЕ Е ОТ ОСОБЕНО ЗНАЧЕНИЕ КАКВО ДРУГО ИМАШ.
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #119 -: Декември 27, 2011, 11:31:06 am »
Наистина е така!Напълно те подкрепям ,Теди! :D Всички ще имаме щастлив край! :D Заслужаваме го! Чудесата на Коледа никога не свършват! Алмал го потвърждава! Просто не трябва да свършва и нашата вяра! :wink: честита Коледа на всички!!
/www.mamaibebe.com][/url]