0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14919
Статистика на успеха
« -: Октомври 12, 2005, 09:52:45 am »
Мили момичета, които най-после сте постигнали така мечтания от всички нас успех - призовавам ви да дадете едно приятелско рамо на останалите, които тепърва вървят по вашия път!

Моля, публикувайте тук вашата радостна новина за настъпила бременност, придружена от кратко описание на вашата история и стъпките, които ви доведоха до успеха. Не е нужно да направите това веднага, ако се притеснявате - направете го дори и след раждането на вашето бебе, но просто го направете! Нека това бъде вашата малка отплата за помощта и съдействието, които сте получили от сайта и форумите на Зачатие!

Благодаря ви!

на останалите потребители напомням, че това е тема, която да ни даде пример, съвет, надежда и вдъхновение. не е тема за честитки и похвали. те ще бъдат изтривани, за да запазим темата четивна и по същество.
« Последна редакция: Март 23, 2009, 01:58:22 am от jam »
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Статистика на успеха
« Отговор #1 -: Октомври 20, 2005, 17:14:42 pm »
Здравейте момичета,
Явно аз ще бъда първата, която ще се престраши да пише за себе си. Много от момичетата тук, които влизат в чата знаят каква е моята история, но ще я разкажа още веднъж.
Аз съм на 31 години, имам двурога матка и се борих 5 години, за да забременея. Минах през ада, през който са минали много от момичетата тук - недоброжелателни лекари, неразбиране от страна на приятели и семейство, проблеми с любимия мъж, но в крайна сметка стигнах до заветната цел. Знам колко е трудно на момичетата тук да премахнат психическата бариера и да се отпуснат, да мислят за други неща и за това, че ще се получи.  
Но нека започна от началото. Имам един аборт, който се наложи да направя, тъй като плода беше увреден. Забременях, без да има никакви проблеми, дето се казва от раз. След това мина доста време, ожених се и реших, че искам деца веднага дори и още преди свадбата. Никога не съм си мислила, че ще трябва да чакам толкова дълго. Бях си решила, че първите месеци заедно ще направим всичко възможно да имаме заветното дете, но нещата не ставаха. Не мога да кажа след какъв период реших, че има нещо, което не е така както трябва, но за начало отидохме на специалист. Андролог. Голямо светило, който след като направи спермограма, заяви на мъжа ми, че ако някога има деца, те няма да са от него. Това определено се оказа сериозен проблем за моя мъж и съответно предизвика цяла лавина от неприятни ситуации. Пи лекарства, които сега не мога да цитирам, но от които според специалиста нямаше кой знае какъв ефект и нещата останаха така за година. Опитвахме да се справим сами, изолирахме проблема и се затворихме в собствения си свят, в който място за лекари нямаше. Опитвахме, като забравяхме за проблема, да постигнем така заветния резултат - мечтаното бебе. Уви, никакъв шанс.  
Пълно мълчание по този въпрос от страна на съпруга ми и ходене по лекари от моя страна. Благодарна съм на гинеколожката си, че се бори за тези 5 години заедно с мен и не ме остави да изпадна в отчаяние. Даваше ми надежда до последно.
Моя съпруг работи доста често извън страната и ни беше доста трудно да стиковаме нещата, така че да се получат. В крайна сметка след много молби, приказки, заплахи за развод, отчуждаване в леглото - той се съгласи да прави нови изследвания, а и също така да идва с мен по прегледите. Ново отчаяние от страна на любезен доктор към него и много хъс от моя страна.
Направиха ми цветна снимка - откриха двурога матка. Направиха ми продухване на тръбите - оказаха се наред. И пак се върнахме на него и на неговите резултати. Сравнително подобрена спермограма, предписан цигапан от лекар. В резултат - още по-добра спермограма, готовност за инсеминация. Неуспешни три. Среща с нов лекар - добра спермограма - диагноза за мен - ти си стара, с тая двурога матка по-добре се запиши за инвитро.
Окончателно изпадане в депресия и криза от моя страна, съпругът ми - амбициран да уреди престой в Германия, където след прегледи и консултации да направим инсеминация, тъй като лекарят тук категорично ни предупреди, че не е желателно инвитро. В деня, в който получихме документите за инсеминацията разбрах, че съм бременна.
Сега вече пети месец живея с мисълта, че съм имала да патя и че ми е трябвало малко време да се отделя от лекарите, от проблемите, от мислите за тази борба и нещата се получиха. Не знам дали да благодаря на Господ, на ината си или на спокойствието, което ми вдъхнаха 2 лекари. Затова момичета, не се предавайте! Надявам се и от все сърце ви пожелавам да сте вие следващите, които ще допишат страницата!
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14919
Историята на Svetilo
« Отговор #2 -: Декември 03, 2005, 11:19:07 am »
ИСТОРИЯТА НА SVETILO:


    "Здравейте мили момичета.Реших и аз да ви напиша накратко моята история за да ви вдъхна кураж да знаете че има и успешни ин витро опити.Повечето тук знаят моята история но ще я напиша отново.И аз като повечето от вас исках да имам бебе но все неставаше мерих температури пих Дуфастон Клостилбегит но неставаше и неставаше.Моята генеколожка беше категорична че не може да ми помогне.Истината е че нямах оволация.Заминах за София точно миналата година по същото време ноември месец правих изследвания и ме подготвяха за лапаро в Майчин дом.Мина и тази процедура запушена тръба в долен край предложиха ми пластика но отказах защото реших че ще си губя времето.Мъжът ми беше добре при него нямаше проблем.Реших да правя ин витро.Януари месец миналата година отидох в АГ Димитров защото ми го препоръчаха но за съжаление опита беше неуспешен.Стратегията ми беше че ще си позволя и 3 и 4 опита но винаги в различни клиники.По същото време прави ин витро и Хийтър но тя замина за Солун и резултата и беше положителен тя успя.Много се радвах за нейния успех .Реших че ще правя ин витрото в Солун даде ми пълна информация и май месец края започнах стимулацията при др.Дамянов за 9 дена приключих и на 10ден заминах за Солун.Всичко беше уговорено Албена работеше в клиника Якентро тя е българка и ни чакаше в Солун.Всичко го има описано от Хиитър в www.zachatie.com в )преживяно(.Та сега съм в 7 месец радвам се че успях но успеха ми е благодарение на вас всички защото ме подкрепяхте дори когато всичко ми се виждаше омагьосан кръг.За това сега ако някой иска да ме пита нещо аз винаги ще бъда на разположение.Не губете вяра и рискувайте ."
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14919
ИСТОРИЯТА НА БИСТРА
« Отговор #3 -: Декември 03, 2005, 11:45:48 am »
ИСТОРИЯТА НА БИСТРА

"Здравейте момичета,
Ето и моята история, мислех да я напиша след като всичко приключи успешно, но Сигнус ме помоли и аз нали съм си добричка, реших да я пусна.

Та значи, след ходене по мъките близо 5год. Първо при един лекар в провинцията, после при друг в София и накрая при трети, който да спре да ме мотае и да ми казва, че всичко ми е наред, най-накрая стигнахме до икси.
След една цветна снимка на тръбите, на която се установи запушване, последваща лапароскопия, 4 инсеминации, хистероскопия и най-накрая операция от варикоцеле на мъжа ми, решихме, че проблема няма да се отстрани толкова лесно и подадохме молба за включване в програмата за “Лечение на стерилитет при жената” (не съм съгласна с това и име, ама хайде…) към НЗОК. Бяхме одобрени.
Решихме да направим инвитрото в Репрпбиомед при д-р Табаква и д-р Николов. Те ни бяха препоръчани от д-р Николай Попов от болница Шейново. За д-р Попов мога да пиша само най-хубави неща, но не е мястото тук.
Да отбележа на мен ми беше първи опит. Започнах по дългия протокол – една ампула Dipfereline depot 14 дена преди да започне поставянето на Puregon 100 IU и така 27 ампули в рамките на 10дни. От 7 до 10 ден всеки ден ми поставяха по 1амп Luveris заради LH хормона. На 11-я ден поставих Pregnil 6500 IU и на 13-я ден направиха пункцията. Извадиха 12 овоцида. Оказа се че след операцията от варикоцеле, спермограмата на мажа отново не е с добро качество и така се стигна до икси. Два дена след пункцията ми върнаха 4 ембриона – 3 на 5 деления и 1-н на 4 деления. Изпратиха ме в къщи и казаха да лежа и да пия много вода по 3л на ден (а аз хич не обичам да пия вода), защото Е2 ми беше много високо и корема ми се беше понадул. Така през 6 дена ме боцкаха с Pregnil 3000IU, мисля че бяха 5 ампули, пиех Utrogestan по 6 дражета всеки ден до 15г.с., Materna и но шпа по 6 дражета.
Това са манипулациите и инжекциите, които ми направиха, а иначе аз мисля, че успехът ни се дължи първо на голяма доза късмет, защото става толкова рядко от първи опит. И второ след трансфера не предприехме пътуване веднага към В. Търново, а останах още 3 седмици в София докато си направя теста за бременност и д-рите видят плодните сакчета. (Да бяха се хванали две, ама едното загина по-късно). Така че тези три седмици, аз не станах от леглото, бях се запасила с едни хубави книжки, въпреки,че колкото и да е хубава една книга ти опротивява след толкова лежане, ама в името на каузата….
Мога да изкажа най- най- сърдечните си благодарности на моята приятелка, че ме приюти в дома си и на свекърва и за това, че ме търпя, готви и ми прави компания толкова време (Има и добри свекърви да знаете).
Единственото, което се промени в мен (преди да направя теста за бременност) като признак за бременност беше това, че колкото пъти отидех до малка нужда в тоалетната, толкова пъти ходех и до голяма. Може да ви се стори смешно, аз тогава го отдадох на пиенето на големите количества вода, но сега като се замисля – ето каква е била причината. Естествено гърдите ми бяха напрегнати, но според мен това беше нормално след толкова погълнати хормони. Но когато започнаха да ми се очертават вените на всякъде по тялото и особено по гърдите, така започнаха да прозират, си помислих че може и да съм забременяла.
И така след като бях престояла повече от месец в София си тръгнах към къщи малко бременна, много щастлива и уплашена. Мъжът ми шофираше съвсем внимателно за да има по-малко сътресения по пътя и да избягваме дупките. Сега разбрах каква лоша инфраструктура има в държавата ни и колко много дупки има да се запълват.
Ами това е от мен дано да съм ви била полезна сега вече съм много бременна в 28г.с. 7лунарен месец и чакаме човека да се появи през февруари.
Най- искрено ви желая много бебета повече вяра в успеха и КЪСМЕТ!
Прегръщам ви."
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14919
ИСТОРИЯТА НА mar_go
« Отговор #4 -: Декември 03, 2005, 13:06:09 pm »
ИСТОРИЯТА НА mar_go

"Здравейте, и аз ще се включа, въпреки, че съм описвала историята си. Правила съм три опита, последният -успешен. Първият и третият - по къс протокол. Медикаментите - при първия опит - 28 ампули Пурегон, при втория /дълъг протокол/ - 43 ампули Пурегон и Метродин.., третият опит - 28 ампули Меногон.
Проблемът - липса на маточни тръби, спермограмата - нормална. И трите пъти яйчниците реагираха долу-горе по един и същ начин - с по 4 яйцеклетки.
Разликата според мен беше най-вече в моята нагласа. Първия път някак си бях сигурна, че ще стане - нали само тръбите ми ги нямаше, всичко друго беше наред, ембрионите бяха перфектни според доктора...Много тежко го преживях. Втория път по дългия протокол бях в постояно напрежение, защото се наложи да купуваме още доста ампули от по 120 лв....не бяхме подготвени и за 200 евро за задължителното ИКСИ във Варна...ПРеживях го още по-тежко, вече си мислех, че никога няма да се получи.
След това решихме с мъжа ми, че третият път ще е предпоследен - имах пред себе възможността за последен опит. Бях много спокойна, знаех какво ме очаква. Имах пълно доверие на лекаря, който беше изключително спокоен и излъчващ позитивна енергия човек. Дори мога да кажа, че си прекарах прекрасно в София 15 дни - ходих на театър, на кино, срещах се с приятели. След трансфера не се залежах, чаках стоически заветния 17 ден без да направя нито един тест.
Никога няма да забравя нощта, когато се събуждах на всеки час и ставах да гледам теста, за да се уверя, че не съм сънувала...Усещането е невероятно, наистина. Въпреки, че почти до края на бременността винаги има съмнения, опасения, страхове. Дъщеря ми се роди, а нямаше дори купени дрешки за първото обличане...бяха я облекли в някакви дарени дрешки в отделението, като я видях за пръв път, беше облечена като селянче  Но ми се видя най-красивото дете на света, разбира се...
Зареждайте се с положителна енергия и се опитайте да бъдете спокойни. Не е лесно да се мине през всичките емоции, но си заслужава. Успех на всички пожелавам от цялото си сърце!"
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #5 -: Декември 23, 2005, 09:54:15 am »
Ето и моята история:
През месец май 2001г. беше сватбата ми. Същия месец решихме, че сме готови за дете макар, че любимият смяташе, че сме готови месеци преди това, но аз не исках да бързаме. Тогава не съм се замисляла дали ще стане веднага, дори не съм очаквала да стане от раз. Започна да ми закъснява и аз предположих, че съм бременна. Реших, че няма да казвам още, ще изкачам да закъснее достатъчно и ще отида направо на преглед. Дори и не мислех да правя тест. На 10-ти ден закъснение прокървих малко. Казах на любимия, че се съмнявам че може да съм бременна и отивам на лекар. Отидох при една лекарка, която потвърди, че съм бременна, но нищо не успя да види на ехографа и ме изпрати във ВМИ. Там също ме видяха и казаха че имат съмнение за мисед и веднага ме приеха. После казаха, че май е кухо яйце. На другия ден отново ме видяха на узи и казаха, че е кухо яйце и ме пратиха за кюртаж. Поне беше с вакум и мина много бързо. До вечерта спря кървенето. Санитарката ме хвърли за малко в размисли след като видя че сутринта съм имала 37,2 температура и спомена, да не се окаже, че не е трябвало, но така и не разбрах какво точно искаше да каже. Чувствах се добре и след 4дни ме изписаха. Още от 1-я месец ми казаха да започна да пия противозачатъчни и аз така и направих.
На 2-та седмица отидох за хистологията. Доктора, който ми я даде потвърди, че е кухо яйце и каза да не се притеснявам, и че това не означава че следващият път няма да стане. Два дни след това прокървих. Помислих, че е от противозачатъчните, защото така пишеше на тях. На следващия ден започнаха и болки, пих спазмалгон и малко ме поотпусна, но остана една постоянна болка. На следващия ден отидох при същата лекарка. Разказах какво е станало, тя ме прегледа и каза, че вероятно е някакво възпаление от аборта и ми изписа антибиотик за 10 дни, след което пак да отида. Така и направих, но болката оставаше постоянна, а кървенето се засилваше. Имаше и един ден в който се превивах от болка, но нямах представа какво може да е. Изпих  антибиотика  и отново при нея. Каза, че усеща някакво срастване, но не може да разбере какво е и отново ме прати във ВМИ. След като ме прегледаха веднага ме приеха. Оказа се, че съм с извънматочна бременност. Бях ядосана и бясна, че са го допуснали, а още първия път са се съмнявали. Не можех да си кажа приказката от хълцане. Вече беше минал цял месец от аборта. Оперираха ме веднага по спешност. Тогава още не осъзнавах какъв късмет съм имала, че всичко приключи добре въпреки късната диагноза. Обясниха ми след това, че всичко друго е наред и няма проблем да забременея и с една тръба, и след 6 месеца мога да започна опитите.

Месеците минаха и ние започнахме с бебеправенето. Всеки цикъл започваше с надежди и очаквания, но резултат нямаше. 10.2002г. направих цветна снимка. Още не бях чувала за лапароскопия. Резултата беше добър, тръбата беше проходима и ние продължихме опитите като започнах да меря БТ и да правя графики. След няколко месеца отидох на лекар с графиките. Изписа ми един месец алое, защото укрепва имунната система и ще помогне ако имам малки сраствания да се стопят. Резултат отново нямаше. През 2003г. започнах да говоря с мъжа ми да направи спермограма, за да сме наясно и да знаем какво да правим по нататък. След няколко месечно канене все пак направи и резултата беше добър. По това време открих и форума във дира и започнах да влизам редовно и да чета. Разпечатвах някои неща и на мъжа ми, за да види че не става толкова лесно бебето и трябва да спазваме поне някакъв график. Вече мислех, че не успяваме да улучим момента и като включим и това, че не всеки месец може би имам ову, чудех се вече дали това не е причината. Графикът и на двамата ни действаше ужасно и ставаше все по-трудно да го спазваме. Така и завърши 2003г. отново без бебе, нищо че си го пожелавахме всяка година. Открих друг лекар и реших да отида един месец на фоликуметрия да видя дали имам ову въпреки че графиката ми беше двуфазна. Същия месец пуснах и няколко хормона, които ми назначи доктора. Оказаха се в норма, но ову през този месец нямаше въпреки двуфазната графика. Тогава разбрах, че по графиката не може да се определи със сигурност дали е имало овулация и не е достатъчно надежден метод. Решихме, че това е проблема и доктора ми назначи от следващия месец клостилбегит като около ову ходех на фоликуметрия. Така минаха 6 месеца от които през половината имаше ову, но резултат отново нямаше. В същото време в клуба се пишеше за разширените спермограми и аз отново започнах да говоря с мъжа ми да си направи още една, но този път разширена. Сякаш не му ставаше много приятно, защото си мислеше, че търся в него причината, а аз просто исках да сме наясно и да знаем какво да предприемем по-нататък. Направи я и отново се оказа добра. После прочетох за посткоиталния тест и решихме да го направим. Резултата не беше много добър и след един месец направихме още един. Този път беше малко по-добър, но не достатъчно, овулацията я изчислявах с тестове. Хванахме се, че това е проблема и разрешението му беше инсеминации. Много се чудех дали преди това да не направя лапароскопия, но доктора ми препоръча да направя по-добре хидротубация, което е достатъчно. Съгласих се и отложих лапароскопията за по-нататък. При хидротубацията се установи отново, че тръбата е проходима и така започнахме инсеминациите. Първата я направихме при същия лекар. Втората се улучи по коледа, а доктора щеше да пътува, затова отидох в клиника Торакс. За жалост тя се отложи, защото имах киста на единия яйчник. На следващият цикъл вече я нямаше и така направих още три инсеминации. Отново нищо не се получи. Бях решила, че четвъртата ще е последна и ако няма резултат ще правя лапароскопия. Започнах да чета във форума мнения на момичета къде и при кого са правили лапаро и така избрах Шейново. Два пъти ходих в София, направих необходимите изследвания и така през месец юни 2005г. мина и моята лапароскопия. След това гледах записа и докторът ми обясни какво точно е направил. Оказа се, че съм имала сраствания от предната операция. Още в началато се видя на записа едно срастване с горната част на коремната стена, което трябваше да се отстрани, за да се стигне до другите органи. Около яйчниците имах фини сраствания, а тръбата в края си беше срастнала с едно черво, но отново беше проходима. Срастванията бяха премахнати, а яйчниците надупчени. Отново се зароди надежда, че вече трябва да стане и явно това е бил проблема за неуспехите. Започнах да меря отново температурата и да следя овулацията. По същото време мъжът ми се наложи да работи в друг град. Идваше си рядко, но пък затова аз ходех по-често, а в дните около ову взимах и по някой ден отпуск. И така на втория цикъл след лапарото на 31-ви ден от цикъла имах вече 15 дни висока температура и направих тест. Появи се едва забележима втора чертичка. Вложих и малко фантазия, за да я видя и реших на следващия ден да направя още един. Но същия ден следобеда се появи една червена капка и още вечерта взех един тест Clear view и го направих. Веднага се появи втора чертичка, започнах да пия утрогестан и на следващата сутрин си пуснах кръвен тест. Бета ЧХГ беше 6.4. Продължих да взимам утрогестан, но на 5-я ден от теста ми дойде с пълна сила. В началото даже се замислих дали наистина е имало нещо, но кръвния не може да е сгрешил. Въпреки неуспеха се обнадеждих, че вече трябва да стане и е въпрос на време. Продължихме с опитите докато този месец на 31-ви ден направих отново тест. Смятах, че е още рано, но реших, че ако има нещо то трябва да покаже и поне ще знам че за тази година е това. Дори мислех след още няколко месеца ако не стане нищо да правим пак инсеминации. Но на теста се появи ясно втора чертичка. Толкова се зарадвах, това щеше да е най-хубавия коледен подарък за мен. Нямах търпение и още същия ден пуснах кръвен тест, след още един ден отново. Стойноститет на Бета ЧХГ се утроиха и така на 38-ми ден отидох на узи и видяхме плодния сак.
Сега съм с едни смесени чувства, ту щастлива, ту несигурна, опитвам се да свикна с мисълта, че наистина се случва и на мен, но още не се смятам за успяла. Надявам се всичко да е наред и през август да гушна едно малко съкровище.
Статистика на успеха
« Отговор #6 -: Декември 23, 2005, 15:45:17 pm »
Здравейте момичета
ето я и моята история:

Преди 3 години ми откриха съвсем случайно на един профилактичен преглед киста на левия яйчник(казвам случайно защото  нямах никакви признаци ,а просто отидох на преглед при гинеколог профилактично)Почнаха се първо 3 месеца хормонални после 3 месеца противозачатъчни ,но нищо не помогна -кистата си стоеше-не растеше но и не намаляше.
Лекаря ми каза че по добре да я оперираме и да я махнем,но аз признавам си подходих доста несериозно и не само че не я оперирах но си я и оставих.Нали не ме болеше нищо......
Докато след година и половина някъде кистата се пукна и бях оперирана по спешност .Това беше 02.2004 г.Кистата се оказа ендометриозна ,а на всичкото отгоре с нея премахнаха и левич яйчник.Понесох много тежко новината.Още повече че бях запозната с диагнозата ендометриоза и бях сигурна ,че се почва здраво ходене по мъките.Доктора които ме оперира каза че препоръчва вместо Золадекса да се пробваме със забременяването-това било най-доброто лекарство-стига да се получи)След два месеца ходих до Варна на преглед при др Давидков-там той ми каза че ми препоръчва лапароскопия ,за да се види състоянието най вече на тръбата,поради възможността за непроходимост от настанили се там еднометриозни възли.А днес ,а утре,а да мине сватбата ...така и това не направих.По негово мнение започнах да пия дуфастон -3 месеца-мисля че беше по 10 дена на месец.Отидох при доктора който ме оперира и му казах за Дуфастона-той ме накара да го спра и да започна с меренето на БТ за да видим как е ову то
Започна се едно мерене-сутрин точно в определен час преди ставане от леглото.Записвахме всичко,правихме графики тук и там.Според мен ову нямаше или графиките са ми доста неразбираеми.Показах ги на доктора и той ми каза да почвам дуфастона щото май нещо прогестерона не бил добър(видял по графиките????)Пих го един месец и го спрях,защото дойде месеца в който щяхме да правим сватба.Реших него месец нищо да не пия и нищо да не меря-да си почина малко.Та това беше септември.Ноември току се наканих да почвам с температурата и тя ми показа 37.2 в началото на цикъла(5-6 ден и аз се отказах.А преди на всчко ходене при лекаря ми му казвах че искам хормонални изследвания,фолекулометрия,спермограма и т.н а той ми повтаряше че ми е рано да се занимаваме с тези стресиращи неща и аз чаках,Ходих направих само един хормон-пролактин по препоръка на един ендокринолог-той бил хормона който се правил в началото на цикъла и спрях по настояване на мъжо.
И така ноември замъкнах пак мъжо на лекар и ребром му поставих въпроса за изследванията.Той пък ми даде телефон на доктор в Пловдив който се занимавал със стерилитет.Бях бясна ,че сме пропиляли толкова време да чакаме.И ето че чудото стана-закъсня ми с два дена и веднага направих теста.Появи се една съвсем бледо розова черта ......по нантатък вече ви е ясно :lol:
Така че общо взето при мен май си стана от само себе си
Пожелавам и на вас само хубави неща и вярвайте(макар че знам колко е трудно)все някой ден ще станете майки.Сигурна съм!!!!!!!
*

    mamaNade

ЗА ДА ВДЪХНА НАДЕЖДА
« Отговор #7 -: Януари 18, 2006, 16:11:22 pm »
:) Здравейте момичета,ще ви разкижа своята история максимално кратко,защото не обичам подробностите.Имаме син на 1г. и половина който е смисъла на живота ни и който обичаме безумно,с моят съпруг. Това дете го чакахме цели 5 години то беше ходене по лекари,правене на изследвания и манипулаций,пиене на лекарства и пари,пари много пари и всеки път все по малко НАДЕЖДА.Минахме през хормонални нарушения,липса на овулация,нагънати траби,лоши спермограми и какво ли още не за да се стигне накрая до заключението на д-р Табакова(последната на която се доверихме след още 3 лекари в Пловдив(,че забременяване по ест.път е невъзможно и трябва икси,а нали се сещате колко пари е това. :?: Затова решихме да хващаме чужбина и да печелим пари,забравихме и за бебето и за опитите сега имахме друго в главите.И в един петъчен ден пуснахме документи, а в неделя :o нали се сещате си направих тест,закъсняваше ми с10 дни и то стана  :D  появиха се така чаканите 2 чертички. :)  :)  :D  :D Направихме 5 различни теста защото не вярвахме може би бяхме загубили НАДЕЖДА, но ето че чудото стана.Благодарим ти Боже.Впонеделник бяхме на лекар и той потвърди дори направи първата снимка на нашето съкровище. :D ЗАТОВА искам да кажа на всички- не губете НАДЕЖДА,защото понякога стават чудеса.Сега се моля всички да се докоснат до това щастие,защото наистина детето е смисъла на живота ни :!: И хора всичко идва от главата(както казва съпругът ми( не го мислете ,бъдете спокойни ,позитивни и то ще се случи :!: Господ си знае работата.Пожелавам много успех на всички,много НАДЕЖДА и много ,много здрави бебета с много щастливи родитили :!:  :D УСПЕХ :!:  :!:  :!:
*
Статистика на успеха
« Отговор #8 -: Януари 25, 2006, 13:14:46 pm »
Здравейте,
аз съм редовен читател във форума и по-нередовен "писател", но бих искала да разкажа накратко и моята история.
На 31 години съм. Женена от 5г. Преди около 3 години решихме да опитаме да си имаме бебе. След като мина почти година в безуспешни опити, реших да се обърнем към лекар. При тази първа рутинна проверка се оказа, че мъжа ми е с неподвижни и почти отсъстваши сперматозоиди. Това ни изпрати на опашката за ИКСИ.
Първият опит беше кошмарен. Стрес и напрежение, смятам, обусловиха неуспеха му.
Вторият опит е успешен. Ще си имаме син.
С този си пост искам да кажа на всички момичета, които опитват:
спокойствието и сигурността са много важни за успеха. Поне при мен се оказа така. Не правих нищо по-различно вторият път, от първият. Просто си казах: да става каквото ще. Аз правя това, което се иска от мен, а другото не е в моите ръце.
На всички опитващи - успех. Стискам палци :D  :D  :D  :D
Статистика на успеха
« Отговор #9 -: Февруари 09, 2006, 10:29:13 am »
Моята история можете да прочетете на:
http://zachatie.org/modules.php?name=Forums&file=viewtopic&t=800
Матей - 1.04.2006 г
Статистика на успеха
« Отговор #10 -: Март 16, 2006, 00:05:24 am »
Здарвейте мили момичета,
Реших да се подпиша ио в рубриката"статистика на успеха". Не обещавам да ви е интересно :lol:. Вероятно повечето от вас имат далеч по-важни и трудни за решаване проблеми, свързани със зачеването.
Със съпруга си започнахме опитите за правене на бебе преди около 2.5. Минаха 6 месеца, през които аз както сигурно се досещате не обръщах много внимание на тестовете за бременност и те имаха по-скоро любопитен отколкото трепетен характер. Влияние за това спокойствие оказа факта, че аз пих противозачатъчни почти 1 година и чаках през тези 6м. да ми се възстанови овулацията.  След още няколко месеца обаче аз започнах да се притеснявам особено много. Въпреки, че официално една вдойка се обявява за стерилна след 1.5 неуспех, аз винаги съм си мислела че няма да чакам. Защо ли съм била толкова наивна?
Започнах да чета литература повъпроса, главно от интернет и така попаднах на "зачатие". Тук попаднах на много от отговорите на въпросите които ме вълнуваха. Нашите опити продължаваха и започнахме изследвания в следната последователност:микробиология на мен- чиста, спермограма на мъжа ми - 30% подвижност /дори в Ст. Загора в нещастната лаборатория, а и лекарите го изтълкуваха като "невъзможно" :balk_159: /. Продължихме с изследванията: хламидия- положителна и при двамата. Излекувахме от първия път при мени от втория при него. Междувременно минаха още 6 месеца, но нищо.........Пуснахме микробиология при мъжа ми- резултата ентерококи. Лекувахме и тях. Стана време за контролна спермограма, но този път в читава лаборатория и при Мели. Резултатите бяха обнадеждаващи и ето, че се получи. Същия месец бах на фолекулометрия при д-р Даскалов и той тъкмо беше видял спукания мехур. Реших, че вече мога да се надявам да бебето да стане  в близките месеци. Неочаквах да се получи веднага :balk_50:
В общи линии това е.............. Момента, в който дидях двете черти получих много силно сърцебиене от щастие и изненада. Пожелавам го на всички вас!!!!!
 Целувки!
статистика на успеха
« Отговор #11 -: Април 07, 2006, 11:43:27 am »
Здравейте мили момичета!
Както обещах, днес реших да напиша и моята история, въпреки, че някои момичета от форума знаят по- голяма част от нея.
На 30 години съм, но сме женени отдавна- 1994г. През лятто на 98г. решихме, че сме готви да имаме дете, и тогава започнахме да правим опитите за това. В продължение на няколко години- до 2001г., не знам защо, но някак си не отчитах проблема, че не се получава забремяване- може би, защото през този период имах държавни изпити, започнах нова работа, и така. През лятото на 2001г. цикълът ми закъсня. Това ме зарадва, но се оказа, че имам малка киста, която със следващия цикъл и малко лекарства сама изчезна. След няколко месеца- отново закъснение, и пак радост, но уви- лекарите се усъмниха за извънматочна брем-ст. След направената пункция се оказа, че няма бременност, което си беши добре. През пролетта на 2002г. се оказа, че наистина съм бременна, но за жалост- твърде за кратко- направих мисед, и съответно- аборт. 3 месеца пих противозачатъчни, и след още 3 месеца се оказа, че отново съм бременна. Тъй като започнах да кървя, веднага ме приеха в болница с терапия за задържане, и съответно- излязох в продължителни болнични. Така- до 21 г.с. аз си почивах в къщи и всичко вървеше нормално. Един следобед почувствах много слаба болка ниско долу, която беше постоянна и не премина, въпреки спазмалгона и нош-па. Обадих се на доктора и след извършения преглед веднага ме приеха в болницата. Оказа се, че съм в начален стадий на спонтанен аборт- мехура вече е навлязъл във влагалището. Въпреки, че това противоречи много на практиката и теорията /така ми казаха в последствие/, направиха ми "топъл серклаж. След две седмици в болницата- на системи и инжекции, и още две седмици в къщи- плътно на легло, една нощ ми изтекоха водите. Бебето беше мнго малко, за да се правят опити да го спасят, на мен ми оставаше още една седмица, за да вляза в 7-ия месец, а без води не става, при това, изследванията ми бяха много лоши. Оказа се, че още преди да ми направят серклажа се е получило вероятно замърсяване и инфекция, която се предаде на мен. Дори ми казаха, че се борят за моя живот и възможността ми отново да забременея. В 25-26г.с. обаче трябва да родиш плода, за което ме сложиха на системи. Това не доведе до увеличаване на разкритието, а в един момент започнах да изхвърлям плацентата и силно да кървя. Бях на косъм от операция, но в крайна сметка извадиха плода по друг способ. Така, отчаяна и обезверена, случайно открих този форум. През следващите месеци Вие момичета ми давахте кураж и сили да се боря. Подкрепа имах в съпруга си, но той вярваше, че рано или късно всичко ще бъде наред и не искаше да се отдава на мъка. Последваха 3 мес.противозачатъчни, и след това- микробиология, лекарства, фоликуметрия- два месеца подред, като всичко беше о.к.. Направих си и цветна снимка- оказа се, че всичко е наред, като изключим, че матката ми е леко увеличена на размер, но за това- нищо. В месеца, когато си правих снимката, когато фоликула ми достигна оптимален размер, ми направиха Прегнил- 5000 ед., Така трябваше да правим секс през следващите 48часа. Мъжът ми много се смя на това и никак не вярваше в успеха, но за наше огромно щастие, точно тогава се случи чудото. Бременността ми също мина не много леко- с кървене, серклаж- още на 12 г.с., едно упорито течение, което застрашаваше изхода на бременността, чести престои в болницата, и разбира се- много, много притеснения. Всяка сутрин броях дните до термина и се молех и този ден да отмине без проблеми. Сега се радваме на нашето малко момченце- Преслав. Той се роди чрез планово секцио на 05.07.05г., взел е най- хубавите черти и от двама ни, но повече прилича на мама. Вече сме на 9 месеца, имаме 4 зъбчета, пълзи и се изправя сам в леглото, а с паяка просто не се спира. Той е най- лъчезарното и спокойно дете, усмивката не слиза от лицето му, а това ни изпълва с радост и щастие.
Искренно желая на всички Вас много скоро да забравите проблемите и да се радвате на успешна бременност, здрави и сладки бебоци.  
Поздрави и успех.
Нека много скоро, всички бъдат благословени да изживеят едно хубаво майчинство.
*
Псифактор :)
« Отговор #12 -: Май 02, 2006, 17:15:00 pm »
Моята история е кратка и поучителна за новаците.
Реших (след неоснователни предположения и опасения) да отида профилактично при лекар, занимаващ се със стерилитет и да се консултирам относно мои хормонални изследвания. Нямах идея за сайта, нямах много достъп до интернет, нямах приятелки и познати минали по-този път, които да ме упътят правилно. Една позната ме насочи към една лекарка, която не познавала добре(това разбрах в последствие), но се занимавала със стерилитет.
Отидох , преизпълнена с доверие и надявайки се че няма да ме "изгони" от кабинета ( след 6м. неуспешни опити ) "с думи рано ти е да се притесняваш , нека мине поне година"
Лекарката беше внимателна, съотношението на хормоните не било добро, направихме допълнителни изследвания на хормони, микробиология, цветна снимка, спермограмма(всичко си плащах на ръка) Диагноза - поликистозни яйчници, липса на овулация( без мерене на Б.Т. без фоликометрия), чисти тръби и перфектни плувци. Всичките ми изследвания бяха при лекарката, нямах как да сравнявам и да търся доп. инфо. След 2 м. с Клостилбегит и добра реакция на яйчници(5-6 яйциклетки) но без настъпила бременност последва предложение за инсеминация. Тук вече след достатъчно информация от този сайт вече се усъмних в това на какво ниво ще бъде извършена тази манипулация. След малки колебания си казах" До сега си опазих тръбите, няма да рискувам да ми внесат няква инфекция" ( инсе-то щеше да се извърши без микробиология, за около 40-50 мин)
Тръгнах си, взех си изследванията, прочетох доста неща вече с изследвания в ръце и разбрах, че на базата на моите хормони не може да се рече и отсече" Нямаш овулация и не може да имаш с такива хормони, но не се притеснявай ,това е най лесното за лечение, ще стимулитраме яйчниците"
Друг лекар също подтвърди - хормоните са ок, ще търсиме инфекции ( при мен вс. се оказа ок, при мъжа ми - е.коли)
Започнах мерене на Б.Т., купих билки за овулация, а за мъжа-бабини зъби. Така се получи че ги почнахме на 14ия ми ден от цикъла, а на 17я отчетох овулация чрез Б.Т. ( док ме гледа на 12ия ден и каза че има признаци за ову, че съм здрава, да не се притеснявам, че няма причини да не забременея)
На БЛАГОВЕЩЕНИЕ отидох в руската църква и се помолих (беше точно 5 дена преди пословутата ми овулация :) )
И ЧУДОТО СЕ СЛУЧИ, ВЕЧЕ СЪМ БРЕМЕННА, още щом се махнах и се убедих, че на базата на тези изследвания съм била подведена и няма данни за липсваща овулация. Дефакто 2 месеца бях на клостилбегит и 2 без него, на 2рия цикъл забременях(точно на датата на която щяха да ми правят инсе, се позабавлявахме с половинката, а 2 дена след това ми бе овулацията:) първоначално си помислих , че сме изтървали момента :)))))))))) ДА АМА НЕ , БАШ СМЕ ГО УЦЕЛИЛИ

Какви изводи си направих ли ?
1. За пореден път се убедих колко силно влияние имат психиката и мисленето върху това какво ни се случва.
2. Да не се предоверявм на лекари( вече активно търся инфо в нета и 2ри и 3ти мнения по важни здрав. проблеми)
3. Да съм позитивна и оптимист( признавам си трудно ми е, като разбрах за бременността,се притесних първо за спонтанен аборт, после за кухо яйце, за куп други проблеми и т.н. уж да знам да се презастраховам.... )
Сега се настройвам че всичко е  и ще бъде наред, че каквото е писано ще се случи и НАЙ-ДОБРОТО КОЕТО МОГА ДА НАПРАВЯ Е ДА МИСЛЯ ПОЛОЖИТЕЛНИО , ДА СЕ РАДВАМ НА ТОВА ЧУДО И ДА НЕ НИ ЗАДРЪСТВАМ СЪС СТРАХОВЕ :))
В това ми помага една приятелка, която ме засипва с имейли с поздрави, картички с бебета и куп положителни други неща.
Слушам детски песни, чета и слушам приказки, гледам да не се натоварвам с негативни неща, моля се и говоря с бебо/бебка

Щях да бъда кратка, но не се получи, надявам се да има полза някой от това, защото при мен не толкова някакъв физически проблем имаше, колкото се оказа психологически( при това използван и допълнително насаден от мед.лице)

И ТАКА ДА БЪДЕМ ОПТИМИСТИ И ДА МИСЛИМЕ ПОЗИТИВНО, НАШИТЕ МИСЛИ И ТОВА В КОЕТО ВЯРВАМЕ ИМАТ ОГРОМНО ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ НАС!

БЛАГОДАРЯ НА ВАС И ФОРУМА И ЖЕЛАЯ УСПЕХ НА ВСИЧКИ !
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #13 -: Август 04, 2006, 20:02:42 pm »
Момичета, ще ви напиша и аз моята история от самото начало:

Започнахме опитите за бебе веднага след сватбата през 2000 г. и след като не се получи 3 месеца отидох на лекар при д-р Градева в Бургас. Тя ме прегледа и  каза, че всичко изглежда добре и 3 месеца не са повод за притеснение, пусна ми изследване за хламидия и ни посъветва да направим спермограма ако не се получи  още известно време. Аз знаех, че няма повод за притеснение и не си го взимах толкова навътре докато не минаха още 5-6 месеца. Всеки месец правех тестове и  нищо. Започнах да моля половинката за спермограма и все отлагаше "Хайде ако и този път не стане тогава". И така мина още една година. След година и половина  неуспешни опити през лятото на 2002 г. открих клуб "Проблемно забременяване" в dir.bg. Той тъкмо беше създаден, направо преди броени дни, защото имаше едва 2-3 страници с теми и пишеха основно не повече от 10 момичета. Много се развълнувах, когато започнах да чета. Това бяха теми, които ми бяха в главата  непрекъснато и не смеех с никой да споделя от хората около мен. В един момент попаднах сред сродни души и вс едно четях моите мисли написани от друг. Първите дни много се  разстройвах, но после свикнах и пуснах тема за да се представя. Момичетата бяха разкошни и ме приеха, започнаха да ми дава съвети от къде да започна  изследванията, че трябва първо да направим спермограма и в никакъв случай да не я отлагаме.

Два месеца по-късно през август 2002 г. направихме спермограма. Резултатът беше смазващ - липса на сперматозоиди в еякулата. Само наличие на единични  акинетични на зрително поле. Повторихме спермограмата отново в Бургас - същия резултат. Лекарката ми каза, че трябва да отидем в София, тук няма кой да ни помогне. Две седмици по-късно есента на 2002 г. заминаваме за София. И естествено първо в Майчин дом за спермограма. Станиславов я  направи и започна да  клати глава със съжаление, няма никакви - дори единични акинетични нямало. Предложи ни донорска инсеминация. Изписа едни антиоксиданти с неясен произход за 80  лева и каза след 3 месеца пак да отидем. Попитахме го къде можем да намерим уролог и той ни отказа да ни каже (все едно не знае). Не сме от София, бях си  взела само 2 дни и бързах всичко да направим и като изследвания. След това ни се развика, че сме направили изследванията в Кандиларов, а не там където той ни  е пратил и че така не се правело. А ние искахме да са готови днес, защото трябваше да си пътуваме за Бургас. Една медицинска сестра в коридора ни упъти къде  е клиниката по урология и там да питаме за уролози, които се занимават със стерилитет. Спомням си как ходех с буца на гърлото, а очите ми бяха пълни  непрекъснато и не знаехме къде да отидем. Отидохме при д-р Милен Кацаров, той прегледа мъжа ми и каза, че вероятно става въпрос за късно слезли тестиси, но  без да ги отвори нищо не може да каже. Назначихме си ден за операция - оперативна диагностика и тестикуларна биопсия един месец по-късно. Направихме и консултация с доц. Славов от същата клиника и той не ни даде никакви шансове.

Октомври 2002 г. операция. Заключението на  уролога беше, че анатомически всичко е наред, но има някакъв блокаж. Често се случвало така при негови пациенти. В част случаите се подавали на  медикаментозно лечение. Изписа хормонален тестостеронов препарат, който съпругът ми да пие 3 месеца и след това да направим спермограма и ако има някакво  подобрение да отидем при него. Още 3 месеца надежда и зимата на 2003 г. правим поредната спермограма. Никаква промяна. Тогава изпаднах в голямата дупка. Не  знам дали беше депресивно състояние, но ме държа с месеци. Събуждах се разплакана, лягах си разплакана и нямах желание за нищо, което правя. Спрях нацяло да  пиша в клуба "Проблемно забременяване" (не че имаше какво толкова да пиша и преди това), а само четях и се радвах на всички как очакват закъснения, правят  тестове, следят овулация. При мен нищо от това нямаше смисъл. През март 2003 г. нашите гледали едно предаване и отидохме в Пловдив за билките на д-р Кирчева,  на която съм много благодарна! В същото време мъжът ми нацяло отказа цигарите и алкохола. Трябваше да направим спермограма лятото на 2003 г. През това време  се запознах лично с момичетата от клуба - Wildberry, miroslava, Kler, Vlas. Много им благодаря за помощта и надеждата, която ми даваха, защото само от това  имах нужда. Толкова бях отчаяна.

През юли 2003 г. направихме поредната спермограма. Не бях спала цяла нощ. Берито ме чакаше на кю да се върна от лабораторията през цялото време. Когато ми  дадоха листа щях да литна - 1 020 000 на мл. с 10% нормално подвижни, 25% слабо подвижни и 65% неподвижни. Спермограма с цифри. Разплаках се от щастие и тичах на бегом до колата за да съобщя на мъжа ми. Започнахме да правим спермограми през 3-4 месеца и резултатите се подобряваха с всяка следваща, но много  бавно. През март достигнаха до 3 600 000 на милиитър с 25% нормокинетични. Нямаше смисъл да се чака повече и започнахме да обмисляме да направим ин витро,  по-точно ИКСИ. 

След срещата с момичетата и разговорите ни около клуб "Проблемно забременяване" установихме, че това общуване в интернет ни е от безкрайна полза и повечето   от нас са успели да се свържат с доктори и да научат много неща именно чрез него. Но този клуб е само един форум, ние нямахме влияние върху неговата администрация а имаше нужда информацията да се стегне и  подреди за да я запазим. Точно тогава бубенцето беше разстроена и пусна тема за създаване на организация на пациентите с репродуктивни проблеми и всички в клуба подкрепиха идеята. Тогава реших да започна да сортирам по-важните неща и да ги оформим като статии. Септември стартира домейна и сайта вече работеше и дори отвреме  нареме имаше по 2-3 посетителя онлайн :) 

През януари 2004 г. се запознах с една изключителна жена, доктор,  която влизаше в клуба с ник Мели :) Дано прочете това и разбере колко много съм й благодарна, че от  този момент нататък и до ден днешен е винаги до мен, когато ми е трудно и в хубавите моменти също - и с проблемите свързани с обществената ни дейност и с  личните ми проблеми. Щастлива съм, че има такива хора като нея и много я обичам! Тя се включи като администратор в поддръжката на сайта и започна да пише и  редактира статии. През март 2004 г. десетина момичета учредихме сдружението и започнахме. Всичко това ми изпълваше ежедневието и осмисляше свободното ми време.

Мели ме посъветва, че при такова сериозно нарушение на спермогенезата е добре преди да се пристъпи към асистирана репродукция по метода ИКСИ да се направят генетични изследвания на половинката - изследване за кариотип и изследване за микроделеции на Y-хромозомата. Направихме ги през пролетта на 2004 г. Един  месец напрежение около чакането. Оказа се, че са добри. Решихме наесен да направим ин витро, а дотогава имах важната задача да избера клиника. След много  мислене и премисляне се спрях на Репробиомед в София. Някои от клиниките, които работят в момента ги нямаше още.

През октомври 2004 г. започна стимулацията - първи опит ИКСИ, клиниката на д-р Табакова.  Къс протокол, пурегон, много добър отговор с много малки дози, пункция на 9 яйцеклетки, трансфер на 4 качествени ембриона, тест на 14 ден от трансфера, ниско  ЧХГ, УЗ - 2 плодни сака, които не растат, спиране на лекарствата, менструация. През цялата процедура бях като навита пружина и стомаха ми ме свиваше  постоянно от стрес и притеснени от момента, в който направихме първоначалните изследвания до деня на теста. Една седмица ми беше много криво, но реших, че  няма да чакам и след 2 месеца започваме нов опит. Добре, че родителите ми ни подкрепиха финансово във всичко това.

Февруари 2005 г. Начало на стимулацията за втори опит ИКСИ , същата клиника на д-р Табакова, същата схема, пурегон, отново много добър отговор, пункция на 8 фоликула, 5 яйцеклетки, трансфер на 3 качествени ембриона, тест на 14 ден от трансфера с ниско ЧХГ, под въпрс дали се вижда сак или не в матката, спиране на лекарствата, менструация и наново една седмица отчаяние и твърдо решение за третия опит да сменя екипа, колкото и да би м натоварило емоционално това допълнително. Записах си веднага час през април за доц. Маркова  във Варна, която е от екиопът по ин витро в Университетския ин витро център към АГ болницата, а през това време с jam отидохме до Плевен да направим имунологични изследвания. Запознах се наживо с една изключителна жена -  доц. Конова. Преди  това си пишехме само във връзка със събития около сайта и Сдружение "Зачатие". Тя ни консултира, направи изследвания и установи, че едното антитяло е леко  завишено и трябва да се направи наново, когато започна следващото ИКСИ. През април 2005 г. бях на преглед при доц. Маркова, Тя прегледа всички изследвания и  протоколи до момента, прегледа ме и каза, че е оптимистично настроена и ни записа за септември.

Начало на стимулацията за трети опит ИКСИ – септември 2005 г. Варна, Направих отново изследване в Плевен на въпоросното антитяло - беше в норма. Университетски ин витро център към АГ болница Варна, дълъг протокол, пурегон, пункция на 22 качествени яйцеклетки, 15 успешно оплодени, 5 качествени ембриона на стадий бластоцист на 5 ден, трансфер на 2 ембриона. На 8 ден от трансфера подуване на корема от хиперстимулация и следва хоспитализация. Тогава д-р Александров ми каза, че вторична хиперстимулация се получава при бременност и най-вече при многоплодна бременност. Обаче аз си чаках теста, защото не вярвах, че може да ми се случи.  В болницата ми правиха вливания и пункция на коремната кухина, за да аспирират изливащата се от яйчниците течност в резултат на хиперстимулацията. Прекарах 18 дни в АГ болницата. На 12 и 14 ден от трансфера правих тестове за бременност. И двата бяха с бледа втора черта. Не знаех какво става и дори не можех да повярвам, че тези тестове са мои. На УЗ прегледа се видяха 2 плодни сака и не можах да си сдържа сълзите. Не знам как мога да изразя благодарността си към този екип – д-р Александров и доц. Маркова, а също и проф. Козовски, който направи пункцията и след която не усещах никаква болка – като никога досега.

Бременността си я карах предимно на постелен режим, в къщи пред телевизора и пред компютъра. В 13, 19 и 24 седмица пътувах за София и Пловдив за фетална морфология. В Пловдив ме преглеждаше на ултразвук за фетална морфология  д-р Даскалов, на който съм изключително благодарна за вниманието и старанието, с което се отнасяш към нас. В София правих УЗ при д-р Мазнейкова, д-р Димитрова и фетална ехокардиография при д-р Спасов.

Ден преди планираното секцио ме приеха във ВИП на АГ болница Варна. Горещо го препоръчвам на всички, които са решили да раждат там – условията са прекрасни, отношението на екипите също. Операцията направи д-р Александров от екипът, при който направих успешната процедура ИКСИ и на 5 юни 2006 г. на бял свят се появиха нашите малки слънчица :)

Много ви благодаря милички, че бяхте с мен през всичките тези години. Не зная как да ви се отблагодаря за всичко това. Тук създадох толкова истински приятелства. Ще бъда с вас и ще се моля за всички докато всяка една от всички ни гушне своето малко здраво и хубаво бебченце! Всички ще успеят, ще видите! Много много ви обичам!
« Последна редакция: Август 05, 2006, 13:18:51 pm от cygnus »
Re: Статистика на успеха
« Отговор #14 -: Август 10, 2006, 12:49:42 pm »
Мила cygnus,
помня те добре от самото "начало на нещата" при мен.
Заедно с miroslava, Wildberry и Meli. Четях постингите и гледах малко отстрани целия процес на комуникация в "проблемно забременяване", появата на Зачатие, "преместването" на повечето хора в новия форум на "нашия" сайт. Възхищавах ви се колко много знаете, колко много неща правите, как се препъвате, но не падате или ако паднете, много бързо се изправяхте, влизаха нови момичета, някои скоро спираха да пишат(по различни причини), други продължаваха напред и от задаване на въпроси как се измерва  базална температура стигнаха до дълги и перфектни обяснения на "новачките" за различни репродуктивни технологии и сложни изледвания; форумите се множаха и развиваха, момичетата в тях се бореха и много от тях успяваха. Много момичета се борят  и сега и вярвам, че ще успеят.
Аз винаги ще свързвам Зачатие с твоя ник.
Раждането на Митко и Мария е знаково събитие за Зачатие.
Ти си страхотна, борбена жена и заслужи всяка секунда от това щастие да си Майка.
Написах всичко това, защото твоята история ми прозвуча като История на Зачатие.
Дони, целувам те и  :youwoman:
Re: Статистика на успеха
« Отговор #15 -: Август 19, 2006, 19:56:12 pm »
Дойде време и аз да разкажа нашата история.
Запознахме се през 2002 г. От 2003 започнахме да правим опити, бяхме окрилени от надежда и мечти. Но все не ставаше и не ставаше. Мерех БТ, следях ЦС, но и за миг не ми минаваше през ума, че не в мен може да е причината. Упреквах се, чувствах се виновна... Не можех да се почувствам щастлива, както преди. По този повод открих "Зачатие", на което винаги ще съм благодарна.
В края на юни 2004, моят приятел, сега съпруг, усетил някакво подуване в десния тестис. Преди това все се оплакваше, че го боли крак, коляно, че изтръпват постоянно. Той е шофьор и не се съмнявахме, че е от това. Веднага се свързах с д-р Панова от МА /вече пенсионер/. Тя ни насочи към уролог /в момента не си спомням името му/. Отидохме в уречения ден, и от първото пипане той отсече, че "това нещо веднага трябва да се оперира и да се махне". Изтръпнахме и двамата. Тръгнахме си и за всеки случай, решихме да се допитаме и до втори лекар. Отидохме в Окръжна болница, но тъй като не успяхме да се срещнем с д-р Чакъров, ни прие един млад лекар - Бранимир Костадинов. Неговото мнение беше същото, както и на останалите от кабинета. "Нещото" трябваше да се маха. Направиха всички предварителни изследвания, ехография - беше голямо 3.5 см. Операцията беше насрочена за 8 юли. Приеха го на 7-ми и аз бях плътно до него. От взетия гефрир се установи, че находката е тератокарцином, т.е. злокачествен тумор. Онкокомисията насрочи дата за химиотерапия в "Царица Йоанна". Така три месеца подред, на деня, ние отивахме и му правеха вливанията. За съпътстващите гадости няма да разказвам... Туморните маркери, скенерите, рентгеновите снимки, ехографията и другите изследвания бяха в норма. Но забраната за започване на опити беше категорична - от 6 месеца до 2 години. Писах на различни лекари от страната и чужбина, уведомявах ги за резултатите от изследванията. В сайт за мъже с такъв проблем ме окуражи историята на един човек, чиято съпруга, 10 месеца след последната химиотерапия, успяла да забременее и да роди живо и здраво момиченце.
Така се изнизаха 10 месеца... Бях си взела тестове за овулация, сестра ми й предстоеше да ражда, връщах се от лекции в Пловдив, където направих и изследвания за себе си. Всичко беше наред. Честно казано, бях се отказала. Казах го и на Тодор. Просто ми дойде в повече всичкото това напрежение.
15 септември. Четвъртък, ден за правене на вестника, в който работя. Върнах се късно през нощта. Сутринта все пак направих тест за ову. Беше положителен. Все пак опитахме. Не таях особени надежди. 30, 31 септември. Никакво желание за правене на любов, просто изтръпвах, като ме доближеше. Казах си на ума, че става нещо с мен.
Е, не издържах. На 2 октомври направих тест и се свлякох на пода. И той беше положителен! Изтичах, и разплакана му казах какво е показал. Усетих, че не се зарадва съвсем... След това направих още пет или шест теста, за всеки случай. После се обадих на Мели и на 9 октомври, при д-р Даскалов, видяхме нашето бебе, което беше цели 3 мм! Едва се прибрахме. Тодор плака от радост почти през целия път и спирахме няколко пъти да се успокои. В "Торакс" проследих цялата бременност - всички необходими прегледи и изследвания.
От януари 2006 излязох в болнични. Терминът ми беше на 8 юни. Не мога да кажа, че не ме е било страх. Мислех си през цялото време какво ли ще се случи.
На 31 май отидох в Окръжна за преглед. Оставиха ме с 4 см разкритие. На 1-ви сутринта ме пуснаха на система. Така в 15.20 ч. следобед се роди нашата прекрасна Даниела.
Но... Освен епизиотомията, получих пълно разкъсване /вкл. сфинктера/ втора степен. Един час шевове. На 5 юни ни изписаха, едвам ходех. На следващия ден, при едно от влизанията в банята, видях, че става нещо нередно. Всичките конци бяха увиснали на едната страна! Отидох веднага в нашата болница и лекарят каза, че трябва отново да се шие, понеже всичко е изгнило. Е, зашихме го. Уж. И отново се разкъса.
Така съм вече почти два месеца. Имаха съмнение, че и с дебелото черво е станало нещо. Сега очаквам през септември отново да ме шият. Този път и с хирург.
Явно е имало цена да плащаме, и двамата. Но каквото и да стане оттук нататък, ако трябва отново да изживеем това, аз съм готова. Защото няма по-хубаво нещо в нашия живот от усмивката на малката Дани!
С хиляди благодарности към екипа на "Зачатие", Мели, д-р Даскалов и всички, които бяха и са до нас в този момент! Обичам ви!
*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14919
Re: Статистика на успеха
« Отговор #16 -: Септември 24, 2006, 00:15:30 am »
като човекът, пуснал темата, вероятно трябваше по-рано да дам своя принос към нея, но все не оставаше време досега. добре, че е милата ми Cygnus, да ме подбутне :)

ето накратко историята ми:

при мен - наличие на овулация (малко късна, с къса ЛФ), проходими тръби, напреднала възраст - 38 години. при мъжа ми - варикоцеле 3-та степен (според Кацаров), което не сме оперирали, постоянно наличие на бактерии в еякулата, които не можахме да изтребим досега с никакви антибиотици, намалена концентрация (12-20 млн/мл, варираща), намален брой бързоподвижни (32%-45%, вариращ), Крюгер 11% нормални форми. мъжът ми намали силно цигарите (пушеше по 1.5 кутии на ден, сега по 7-8 цигари), спря напълно алкохола (вкл. и бирата), пиеше антиоксиданти и малко трибестан в последно време.

какво сме правили:
-през октомври 2004 естествено забременяване, доказано с кръвен тест и много скоро след това ранен спонтанен аборт в 6-та г.с.
-през ноември 2004 неуспешна първа инсеминация на спонтанен цикъл.
-през януари 2005, втора инсеминация, този път с Клостилбегит, ново забременяване, последвано от мисед аборт и кюртаж (ембриончето беше много дребно и изобщо не прояви пулс).
след това една стимулация с Меногон, неуспешна (не образувах дом.фоликули) и отменена инсеминация, после една стимулация с Гонал-Ф (практически неуспешна, зорлем направих 2 дребни фоликула) с неуспешна трета инсеминация.
- октомври 2005, четвърта поред инсеминация отново с Клостилбегит, един хубав фоликул, доста добри показатели на спермограмата (след обработка 35 млн с 90% подвижност), на спукан фоликул, която доведе до бременността.

след миседа ходих при доц.Конова в Плевен, направих консултация с нея и тя ми назначи множество генетични и имунологични изследвания, които показаха единствено много леко завишена стойност на Aнти-beta2GP-I - IgG. по препоръка започнах профилактично да пия по 100 мг аспирин дневно. веднага след последната инсеминация, д-р Владимиров ми назначи и хепарин (Фраксипарин 0.3) през 2 дни, също така и 3 инжекции Прегнил 5000 за поддръжка на лутеалната фаза. Утрогестанът вагинално през ЛФ се подразбира.

след като се установи бременността, изпратих кръвен серум в лабораторията на доц.Конова за повторно изследване, както тя ме беше инструктирала, резултатът отново показа леко завишение. предложена ми беше терапия с вливане на гама-глобулин, но се въздържах от нея. вместо това, д-р Владимиров ми назначи инжекции хепарин всеки ден, като продължих с аспирина. повторих Aнти-beta2GP-I в имунологията на МА-София, там резултатът излезе в норма. независимо от това, пих аспирин до началото на 9-тия месец, а инжекции с фраксипарин слагах до раждането.
по време на бременността вдигнах кръвно и постоянно бях следена за евентуална прееклампсия - редовно ходех на доплер при д-р Вили Димитрова, за да следи дали е нормален кръвотокът на плацентата и пъпната връв. пиех Допегит за кръвното и почивах.
независимо от всички грижи и внимание, нещо се е случило с мен накрая, защото точно на първия ден от 38-мата седмица ми се спука околоплодния мехур и водите изтекоха. бебето ми се роди със секцио 13 часа по-късно, като ми казаха, че е с вродена пневмония и е направил пневмоторакс. причината - някаква вътреутробна инфекция (неоткрита досега), която е и довела до спукването на мехура. историята на първите дни на моя Марти и неговата борба я знаете - кувьоз, апаратно дишане, антибиотици... момченцето излезе борец и герой, благодарение на лекарите от неонатологията на МД-София сега е вече на 3 месеца и е нашето слънчице златно.

това е в синтезиран вид историята, ако имате допълнителни въпроси - насреща съм.
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

Re: Статистика на успеха
« Отговор #17 -: Октомври 10, 2006, 15:23:42 pm »
Здравейте, мили момичета!

За почти всички от вас аз съм непознат ник, но момичетата, които са от години тук - успели или все още не, може би си спомнят, че и аз пишех и задавах глупави въпроси  и получавах отговорите им веднага. В последната година не ми остава време за нищо, затова чак сега ще напиша и аз своята история.
Тя започва в далечната 1999 година с нашата сватба, аз на 21, той на 31 години. Започнахме опитите веднага. Естествено нищо не се получаваше. Аз постоянно говорех за това, мъж ми каза че трябва да изчакаме, защото не става веднага. Така минаха може би 2-3 години!!!
Аз четях тук там, тръгнах по местните провинциални гинеколози. Те ме увещаваха че няма нищо притеснително или яйчниците са ти зле, надути, възпалени, инжекции гентамицин и алое вера почти постоянно. Мъжът ми никога не е правил спермограма, не съм била настойчива макар да знаех че трябва. Така минаха още 2 години.
Цикълът ми ставаше все по-обилен, страшно болезнен, ову имах всеки месец, но какво от това, бебе нямаше. Когато вече болките при мензик станаха нетърпими и след хиляди изследвания на хормони се насочих към Майчин дом - София. Още при първия преглед на УЗИ се установи наличие на голям полип в матката. Пробваха да го отстранят с абразио - е не стана. Назначиха хистероскопия. При нея се махна не само полипа, но и открихаа доста голям миомен възел от вътрешната страна на матката. Изрязаха и него. Доктора каза, че с него и 50 години опити - няма да постигна бременност. Възстанових се за 2 дни. Подновихме опитите веднага, мензиса ми стана приказка.
Точно след 5 месеца - ноември 2006 забременях!!! Какво щастие неземно!!!! Изкарах тежка бременност с много проблеми, но крайния резултат е една красива и добра кукличка -Елена, да ми жива и здрава!!! Заслужаваше си всяко едно усилие и страдание!!! Чувството е неописуемо.
Пожелавам го на всяка една от вас и съм сигурна че рано или късно ще успеете!!! Вярвайте го!!!
« Последна редакция: Октомври 10, 2006, 15:25:21 pm от kristianna »
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #18 -: Октомври 20, 2006, 12:09:22 pm »
Здравейте и от мен! Нова съм във форума.До сега само четях а ето че реших и аз да напиша някой ред! Ето и моята история-на кратко! борих ме се 3 год. за рожба! минах ме 8 инсеменации и едно инвитро тази година на 18.01.06-неуспешно! Направих хиперстимулационен синдром  лежах и в болница!От инвитрото мутира киста от ляво 4см.! На 26.05.06 отидох на ехограф да видим кистата какво става с нея и ми казаха 5г.с бременност! Немога да ви опиша какво почувствах-как реагирах!!!След толкова мъки........!!Ходили сме каде ли не.Правихме каквото ни се казваше-както и вие предполагам! И накрая стана по естествен начин! А мнението на лекарите беше-само с икси!!!разказах ви накратко за да ви дам кураж! Найстина стават и такива чудеса!!!Вярвайте че найстина мечтите се сбъдват!!!УСПЕХ мИлИ мОмИчЕТА НА ВСИчКИ ВАС!!!
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #19 -: Ноември 07, 2006, 22:51:03 pm »
Моят „успех” днес навършва една годинка! Синът ми също е едно от бебетата на „Зачатие”, въпреки че повечето от вас не ме познават. Пиша и преписвам това писмо от много време насам, накрая реших да напиша следното:

БЛАГОДАРЯ ВИ,
МОМИЧЕТА ОТ „ЗАЧАТИЕ”!

БЛАГОДАРЯ ВИ,
CYGNUS, JAM, LALI, LEDENA_LUNA, LITTLE_RABBIT, MIROSLAVA, WILDBERRY И ВСИЧКИ ДРУГИ, ПИСАЛИ ТУК ПО ВРЕМЕТО, В КОЕТО ИМАХ ОГРОМНА НУЖДА ОТ ВАС.


Благодарение и на вас аз съм от щастливките, за които зачеването не беше дългогодишно ходене по мъките. Ако не бяхте вие, кой знае колко време щеше да ми отнеме лутането от лекар на лекар, кой знае колко средства щеше да ми коства, кой знае колко излишни лекарства щях да изпия и колко неверни изследвания щяха да ме подвеждат (имайки предвид, че съм от един от многото провинциални градове, където специалистите са, меко казано, не особено компетентни).
Благодарение на четенето на вашите истории и коментари аз получих наготово инфорамация, която бих търсила, сигурно, с години. Научих и много неща не само за зачеването, но и за живота и човешките взаимоотношения.
Благодарение на вас открих и „своя” лекар – д-р Васил Даскалов, с професионалната помощ и човешката подкрепа на когото изпитах неописуемото чувство да бъдеш майка.

Та, оказа се, че при нас нещата се получиха сравнително лесно – не минахме през изтощителната борба, която някои от вас водят с години. Започнах да влизам като гост във форумите още от първия месец, в който започнахме със съпруга ми да правим опити за бебе – аз бях на 34, той на 33. Става въпрос за период от около година, през който попивах знанията и болката ви. Така и не събрах смелост да се регистрирам и пиша, тъй като прецених, че нямам право да пиша, тъй като моите проблеми далеч не са толкова значими като на болшинството от вас. Казано в телеграфен стил, нещата се развиха така – осем месеца безрезултатни опити (въпреки четенето и следването на много от съветите ви), последвани от закъснение на менструацията, посещение при д-р Даскалов, откриване на полип на шийката на матката и бременност, изследвания, после missed, кюртаж в 11 г.с. и отстраняване на полипа, едномесечно възстановяване, нова бременност, нови изследвания, деветмесечен страх и... раждане на сина ни Стефан на 07.11.2005 г. в АГ Клиника „Торакс” – Пловдив.

МОМИЧЕТА ОТ „ЗАЧАТИЕ”,
БЛАГОДАРЯ, ЧЕ ВИ ИМА!
ВЪЗХИЩАВАМ СЕ НА ВАШАТА СИЛА, ВОЛЯ И ВЯРА!
ОТ ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ ЖЕЛАЯ ЖАДУВАНИТЕ БЛЯНОВЕ ДА СЕ ПРЕВЪРНАТ В РЕАЛНОСТ!
ЗАЩОТО ГО ЗАСЛУЖАВАТЕ!