0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14914
Статистика на успеха
« -: Октомври 12, 2005, 09:52:45 am »
Мили момичета, които най-после сте постигнали така мечтания от всички нас успех - призовавам ви да дадете едно приятелско рамо на останалите, които тепърва вървят по вашия път!

Моля, публикувайте тук вашата радостна новина за настъпила бременност, придружена от кратко описание на вашата история и стъпките, които ви доведоха до успеха. Не е нужно да направите това веднага, ако се притеснявате - направете го дори и след раждането на вашето бебе, но просто го направете! Нека това бъде вашата малка отплата за помощта и съдействието, които сте получили от сайта и форумите на Зачатие!

Благодаря ви!

на останалите потребители напомням, че това е тема, която да ни даде пример, съвет, надежда и вдъхновение. не е тема за честитки и похвали. те ще бъдат изтривани, за да запазим темата четивна и по същество.
« Последна редакция: Март 23, 2009, 01:58:22 am от jam »
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Статистика на успеха
« Отговор #1 -: Октомври 20, 2005, 17:14:42 pm »
Здравейте момичета,
Явно аз ще бъда първата, която ще се престраши да пише за себе си. Много от момичетата тук, които влизат в чата знаят каква е моята история, но ще я разкажа още веднъж.
Аз съм на 31 години, имам двурога матка и се борих 5 години, за да забременея. Минах през ада, през който са минали много от момичетата тук - недоброжелателни лекари, неразбиране от страна на приятели и семейство, проблеми с любимия мъж, но в крайна сметка стигнах до заветната цел. Знам колко е трудно на момичетата тук да премахнат психическата бариера и да се отпуснат, да мислят за други неща и за това, че ще се получи.  
Но нека започна от началото. Имам един аборт, който се наложи да направя, тъй като плода беше увреден. Забременях, без да има никакви проблеми, дето се казва от раз. След това мина доста време, ожених се и реших, че искам деца веднага дори и още преди свадбата. Никога не съм си мислила, че ще трябва да чакам толкова дълго. Бях си решила, че първите месеци заедно ще направим всичко възможно да имаме заветното дете, но нещата не ставаха. Не мога да кажа след какъв период реших, че има нещо, което не е така както трябва, но за начало отидохме на специалист. Андролог. Голямо светило, който след като направи спермограма, заяви на мъжа ми, че ако някога има деца, те няма да са от него. Това определено се оказа сериозен проблем за моя мъж и съответно предизвика цяла лавина от неприятни ситуации. Пи лекарства, които сега не мога да цитирам, но от които според специалиста нямаше кой знае какъв ефект и нещата останаха така за година. Опитвахме да се справим сами, изолирахме проблема и се затворихме в собствения си свят, в който място за лекари нямаше. Опитвахме, като забравяхме за проблема, да постигнем така заветния резултат - мечтаното бебе. Уви, никакъв шанс.  
Пълно мълчание по този въпрос от страна на съпруга ми и ходене по лекари от моя страна. Благодарна съм на гинеколожката си, че се бори за тези 5 години заедно с мен и не ме остави да изпадна в отчаяние. Даваше ми надежда до последно.
Моя съпруг работи доста често извън страната и ни беше доста трудно да стиковаме нещата, така че да се получат. В крайна сметка след много молби, приказки, заплахи за развод, отчуждаване в леглото - той се съгласи да прави нови изследвания, а и също така да идва с мен по прегледите. Ново отчаяние от страна на любезен доктор към него и много хъс от моя страна.
Направиха ми цветна снимка - откриха двурога матка. Направиха ми продухване на тръбите - оказаха се наред. И пак се върнахме на него и на неговите резултати. Сравнително подобрена спермограма, предписан цигапан от лекар. В резултат - още по-добра спермограма, готовност за инсеминация. Неуспешни три. Среща с нов лекар - добра спермограма - диагноза за мен - ти си стара, с тая двурога матка по-добре се запиши за инвитро.
Окончателно изпадане в депресия и криза от моя страна, съпругът ми - амбициран да уреди престой в Германия, където след прегледи и консултации да направим инсеминация, тъй като лекарят тук категорично ни предупреди, че не е желателно инвитро. В деня, в който получихме документите за инсеминацията разбрах, че съм бременна.
Сега вече пети месец живея с мисълта, че съм имала да патя и че ми е трябвало малко време да се отделя от лекарите, от проблемите, от мислите за тази борба и нещата се получиха. Не знам дали да благодаря на Господ, на ината си или на спокойствието, което ми вдъхнаха 2 лекари. Затова момичета, не се предавайте! Надявам се и от все сърце ви пожелавам да сте вие следващите, които ще допишат страницата!
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14914
Историята на Svetilo
« Отговор #2 -: Декември 03, 2005, 11:19:07 am »
ИСТОРИЯТА НА SVETILO:


    "Здравейте мили момичета.Реших и аз да ви напиша накратко моята история за да ви вдъхна кураж да знаете че има и успешни ин витро опити.Повечето тук знаят моята история но ще я напиша отново.И аз като повечето от вас исках да имам бебе но все неставаше мерих температури пих Дуфастон Клостилбегит но неставаше и неставаше.Моята генеколожка беше категорична че не може да ми помогне.Истината е че нямах оволация.Заминах за София точно миналата година по същото време ноември месец правих изследвания и ме подготвяха за лапаро в Майчин дом.Мина и тази процедура запушена тръба в долен край предложиха ми пластика но отказах защото реших че ще си губя времето.Мъжът ми беше добре при него нямаше проблем.Реших да правя ин витро.Януари месец миналата година отидох в АГ Димитров защото ми го препоръчаха но за съжаление опита беше неуспешен.Стратегията ми беше че ще си позволя и 3 и 4 опита но винаги в различни клиники.По същото време прави ин витро и Хийтър но тя замина за Солун и резултата и беше положителен тя успя.Много се радвах за нейния успех .Реших че ще правя ин витрото в Солун даде ми пълна информация и май месец края започнах стимулацията при др.Дамянов за 9 дена приключих и на 10ден заминах за Солун.Всичко беше уговорено Албена работеше в клиника Якентро тя е българка и ни чакаше в Солун.Всичко го има описано от Хиитър в www.zachatie.com в )преживяно(.Та сега съм в 7 месец радвам се че успях но успеха ми е благодарение на вас всички защото ме подкрепяхте дори когато всичко ми се виждаше омагьосан кръг.За това сега ако някой иска да ме пита нещо аз винаги ще бъда на разположение.Не губете вяра и рискувайте ."
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14914
ИСТОРИЯТА НА БИСТРА
« Отговор #3 -: Декември 03, 2005, 11:45:48 am »
ИСТОРИЯТА НА БИСТРА

"Здравейте момичета,
Ето и моята история, мислех да я напиша след като всичко приключи успешно, но Сигнус ме помоли и аз нали съм си добричка, реших да я пусна.

Та значи, след ходене по мъките близо 5год. Първо при един лекар в провинцията, после при друг в София и накрая при трети, който да спре да ме мотае и да ми казва, че всичко ми е наред, най-накрая стигнахме до икси.
След една цветна снимка на тръбите, на която се установи запушване, последваща лапароскопия, 4 инсеминации, хистероскопия и най-накрая операция от варикоцеле на мъжа ми, решихме, че проблема няма да се отстрани толкова лесно и подадохме молба за включване в програмата за “Лечение на стерилитет при жената” (не съм съгласна с това и име, ама хайде…) към НЗОК. Бяхме одобрени.
Решихме да направим инвитрото в Репрпбиомед при д-р Табаква и д-р Николов. Те ни бяха препоръчани от д-р Николай Попов от болница Шейново. За д-р Попов мога да пиша само най-хубави неща, но не е мястото тук.
Да отбележа на мен ми беше първи опит. Започнах по дългия протокол – една ампула Dipfereline depot 14 дена преди да започне поставянето на Puregon 100 IU и така 27 ампули в рамките на 10дни. От 7 до 10 ден всеки ден ми поставяха по 1амп Luveris заради LH хормона. На 11-я ден поставих Pregnil 6500 IU и на 13-я ден направиха пункцията. Извадиха 12 овоцида. Оказа се че след операцията от варикоцеле, спермограмата на мажа отново не е с добро качество и така се стигна до икси. Два дена след пункцията ми върнаха 4 ембриона – 3 на 5 деления и 1-н на 4 деления. Изпратиха ме в къщи и казаха да лежа и да пия много вода по 3л на ден (а аз хич не обичам да пия вода), защото Е2 ми беше много високо и корема ми се беше понадул. Така през 6 дена ме боцкаха с Pregnil 3000IU, мисля че бяха 5 ампули, пиех Utrogestan по 6 дражета всеки ден до 15г.с., Materna и но шпа по 6 дражета.
Това са манипулациите и инжекциите, които ми направиха, а иначе аз мисля, че успехът ни се дължи първо на голяма доза късмет, защото става толкова рядко от първи опит. И второ след трансфера не предприехме пътуване веднага към В. Търново, а останах още 3 седмици в София докато си направя теста за бременност и д-рите видят плодните сакчета. (Да бяха се хванали две, ама едното загина по-късно). Така че тези три седмици, аз не станах от леглото, бях се запасила с едни хубави книжки, въпреки,че колкото и да е хубава една книга ти опротивява след толкова лежане, ама в името на каузата….
Мога да изкажа най- най- сърдечните си благодарности на моята приятелка, че ме приюти в дома си и на свекърва и за това, че ме търпя, готви и ми прави компания толкова време (Има и добри свекърви да знаете).
Единственото, което се промени в мен (преди да направя теста за бременност) като признак за бременност беше това, че колкото пъти отидех до малка нужда в тоалетната, толкова пъти ходех и до голяма. Може да ви се стори смешно, аз тогава го отдадох на пиенето на големите количества вода, но сега като се замисля – ето каква е била причината. Естествено гърдите ми бяха напрегнати, но според мен това беше нормално след толкова погълнати хормони. Но когато започнаха да ми се очертават вените на всякъде по тялото и особено по гърдите, така започнаха да прозират, си помислих че може и да съм забременяла.
И така след като бях престояла повече от месец в София си тръгнах към къщи малко бременна, много щастлива и уплашена. Мъжът ми шофираше съвсем внимателно за да има по-малко сътресения по пътя и да избягваме дупките. Сега разбрах каква лоша инфраструктура има в държавата ни и колко много дупки има да се запълват.
Ами това е от мен дано да съм ви била полезна сега вече съм много бременна в 28г.с. 7лунарен месец и чакаме човека да се появи през февруари.
Най- искрено ви желая много бебета повече вяра в успеха и КЪСМЕТ!
Прегръщам ви."
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14914
ИСТОРИЯТА НА mar_go
« Отговор #4 -: Декември 03, 2005, 13:06:09 pm »
ИСТОРИЯТА НА mar_go

"Здравейте, и аз ще се включа, въпреки, че съм описвала историята си. Правила съм три опита, последният -успешен. Първият и третият - по къс протокол. Медикаментите - при първия опит - 28 ампули Пурегон, при втория /дълъг протокол/ - 43 ампули Пурегон и Метродин.., третият опит - 28 ампули Меногон.
Проблемът - липса на маточни тръби, спермограмата - нормална. И трите пъти яйчниците реагираха долу-горе по един и същ начин - с по 4 яйцеклетки.
Разликата според мен беше най-вече в моята нагласа. Първия път някак си бях сигурна, че ще стане - нали само тръбите ми ги нямаше, всичко друго беше наред, ембрионите бяха перфектни според доктора...Много тежко го преживях. Втория път по дългия протокол бях в постояно напрежение, защото се наложи да купуваме още доста ампули от по 120 лв....не бяхме подготвени и за 200 евро за задължителното ИКСИ във Варна...ПРеживях го още по-тежко, вече си мислех, че никога няма да се получи.
След това решихме с мъжа ми, че третият път ще е предпоследен - имах пред себе възможността за последен опит. Бях много спокойна, знаех какво ме очаква. Имах пълно доверие на лекаря, който беше изключително спокоен и излъчващ позитивна енергия човек. Дори мога да кажа, че си прекарах прекрасно в София 15 дни - ходих на театър, на кино, срещах се с приятели. След трансфера не се залежах, чаках стоически заветния 17 ден без да направя нито един тест.
Никога няма да забравя нощта, когато се събуждах на всеки час и ставах да гледам теста, за да се уверя, че не съм сънувала...Усещането е невероятно, наистина. Въпреки, че почти до края на бременността винаги има съмнения, опасения, страхове. Дъщеря ми се роди, а нямаше дори купени дрешки за първото обличане...бяха я облекли в някакви дарени дрешки в отделението, като я видях за пръв път, беше облечена като селянче  Но ми се видя най-красивото дете на света, разбира се...
Зареждайте се с положителна енергия и се опитайте да бъдете спокойни. Не е лесно да се мине през всичките емоции, но си заслужава. Успех на всички пожелавам от цялото си сърце!"
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #5 -: Декември 23, 2005, 09:54:15 am »
Ето и моята история:
През месец май 2001г. беше сватбата ми. Същия месец решихме, че сме готови за дете макар, че любимият смяташе, че сме готови месеци преди това, но аз не исках да бързаме. Тогава не съм се замисляла дали ще стане веднага, дори не съм очаквала да стане от раз. Започна да ми закъснява и аз предположих, че съм бременна. Реших, че няма да казвам още, ще изкачам да закъснее достатъчно и ще отида направо на преглед. Дори и не мислех да правя тест. На 10-ти ден закъснение прокървих малко. Казах на любимия, че се съмнявам че може да съм бременна и отивам на лекар. Отидох при една лекарка, която потвърди, че съм бременна, но нищо не успя да види на ехографа и ме изпрати във ВМИ. Там също ме видяха и казаха че имат съмнение за мисед и веднага ме приеха. После казаха, че май е кухо яйце. На другия ден отново ме видяха на узи и казаха, че е кухо яйце и ме пратиха за кюртаж. Поне беше с вакум и мина много бързо. До вечерта спря кървенето. Санитарката ме хвърли за малко в размисли след като видя че сутринта съм имала 37,2 температура и спомена, да не се окаже, че не е трябвало, но така и не разбрах какво точно искаше да каже. Чувствах се добре и след 4дни ме изписаха. Още от 1-я месец ми казаха да започна да пия противозачатъчни и аз така и направих.
На 2-та седмица отидох за хистологията. Доктора, който ми я даде потвърди, че е кухо яйце и каза да не се притеснявам, и че това не означава че следващият път няма да стане. Два дни след това прокървих. Помислих, че е от противозачатъчните, защото така пишеше на тях. На следващия ден започнаха и болки, пих спазмалгон и малко ме поотпусна, но остана една постоянна болка. На следващия ден отидох при същата лекарка. Разказах какво е станало, тя ме прегледа и каза, че вероятно е някакво възпаление от аборта и ми изписа антибиотик за 10 дни, след което пак да отида. Така и направих, но болката оставаше постоянна, а кървенето се засилваше. Имаше и един ден в който се превивах от болка, но нямах представа какво може да е. Изпих  антибиотика  и отново при нея. Каза, че усеща някакво срастване, но не може да разбере какво е и отново ме прати във ВМИ. След като ме прегледаха веднага ме приеха. Оказа се, че съм с извънматочна бременност. Бях ядосана и бясна, че са го допуснали, а още първия път са се съмнявали. Не можех да си кажа приказката от хълцане. Вече беше минал цял месец от аборта. Оперираха ме веднага по спешност. Тогава още не осъзнавах какъв късмет съм имала, че всичко приключи добре въпреки късната диагноза. Обясниха ми след това, че всичко друго е наред и няма проблем да забременея и с една тръба, и след 6 месеца мога да започна опитите.

Месеците минаха и ние започнахме с бебеправенето. Всеки цикъл започваше с надежди и очаквания, но резултат нямаше. 10.2002г. направих цветна снимка. Още не бях чувала за лапароскопия. Резултата беше добър, тръбата беше проходима и ние продължихме опитите като започнах да меря БТ и да правя графики. След няколко месеца отидох на лекар с графиките. Изписа ми един месец алое, защото укрепва имунната система и ще помогне ако имам малки сраствания да се стопят. Резултат отново нямаше. През 2003г. започнах да говоря с мъжа ми да направи спермограма, за да сме наясно и да знаем какво да правим по нататък. След няколко месечно канене все пак направи и резултата беше добър. По това време открих и форума във дира и започнах да влизам редовно и да чета. Разпечатвах някои неща и на мъжа ми, за да види че не става толкова лесно бебето и трябва да спазваме поне някакъв график. Вече мислех, че не успяваме да улучим момента и като включим и това, че не всеки месец може би имам ову, чудех се вече дали това не е причината. Графикът и на двамата ни действаше ужасно и ставаше все по-трудно да го спазваме. Така и завърши 2003г. отново без бебе, нищо че си го пожелавахме всяка година. Открих друг лекар и реших да отида един месец на фоликуметрия да видя дали имам ову въпреки че графиката ми беше двуфазна. Същия месец пуснах и няколко хормона, които ми назначи доктора. Оказаха се в норма, но ову през този месец нямаше въпреки двуфазната графика. Тогава разбрах, че по графиката не може да се определи със сигурност дали е имало овулация и не е достатъчно надежден метод. Решихме, че това е проблема и доктора ми назначи от следващия месец клостилбегит като около ову ходех на фоликуметрия. Така минаха 6 месеца от които през половината имаше ову, но резултат отново нямаше. В същото време в клуба се пишеше за разширените спермограми и аз отново започнах да говоря с мъжа ми да си направи още една, но този път разширена. Сякаш не му ставаше много приятно, защото си мислеше, че търся в него причината, а аз просто исках да сме наясно и да знаем какво да предприемем по-нататък. Направи я и отново се оказа добра. После прочетох за посткоиталния тест и решихме да го направим. Резултата не беше много добър и след един месец направихме още един. Този път беше малко по-добър, но не достатъчно, овулацията я изчислявах с тестове. Хванахме се, че това е проблема и разрешението му беше инсеминации. Много се чудех дали преди това да не направя лапароскопия, но доктора ми препоръча да направя по-добре хидротубация, което е достатъчно. Съгласих се и отложих лапароскопията за по-нататък. При хидротубацията се установи отново, че тръбата е проходима и така започнахме инсеминациите. Първата я направихме при същия лекар. Втората се улучи по коледа, а доктора щеше да пътува, затова отидох в клиника Торакс. За жалост тя се отложи, защото имах киста на единия яйчник. На следващият цикъл вече я нямаше и така направих още три инсеминации. Отново нищо не се получи. Бях решила, че четвъртата ще е последна и ако няма резултат ще правя лапароскопия. Започнах да чета във форума мнения на момичета къде и при кого са правили лапаро и така избрах Шейново. Два пъти ходих в София, направих необходимите изследвания и така през месец юни 2005г. мина и моята лапароскопия. След това гледах записа и докторът ми обясни какво точно е направил. Оказа се, че съм имала сраствания от предната операция. Още в началато се видя на записа едно срастване с горната част на коремната стена, което трябваше да се отстрани, за да се стигне до другите органи. Около яйчниците имах фини сраствания, а тръбата в края си беше срастнала с едно черво, но отново беше проходима. Срастванията бяха премахнати, а яйчниците надупчени. Отново се зароди надежда, че вече трябва да стане и явно това е бил проблема за неуспехите. Започнах да меря отново температурата и да следя овулацията. По същото време мъжът ми се наложи да работи в друг град. Идваше си рядко, но пък затова аз ходех по-често, а в дните около ову взимах и по някой ден отпуск. И така на втория цикъл след лапарото на 31-ви ден от цикъла имах вече 15 дни висока температура и направих тест. Появи се едва забележима втора чертичка. Вложих и малко фантазия, за да я видя и реших на следващия ден да направя още един. Но същия ден следобеда се появи една червена капка и още вечерта взех един тест Clear view и го направих. Веднага се появи втора чертичка, започнах да пия утрогестан и на следващата сутрин си пуснах кръвен тест. Бета ЧХГ беше 6.4. Продължих да взимам утрогестан, но на 5-я ден от теста ми дойде с пълна сила. В началото даже се замислих дали наистина е имало нещо, но кръвния не може да е сгрешил. Въпреки неуспеха се обнадеждих, че вече трябва да стане и е въпрос на време. Продължихме с опитите докато този месец на 31-ви ден направих отново тест. Смятах, че е още рано, но реших, че ако има нещо то трябва да покаже и поне ще знам че за тази година е това. Дори мислех след още няколко месеца ако не стане нищо да правим пак инсеминации. Но на теста се появи ясно втора чертичка. Толкова се зарадвах, това щеше да е най-хубавия коледен подарък за мен. Нямах търпение и още същия ден пуснах кръвен тест, след още един ден отново. Стойноститет на Бета ЧХГ се утроиха и така на 38-ми ден отидох на узи и видяхме плодния сак.
Сега съм с едни смесени чувства, ту щастлива, ту несигурна, опитвам се да свикна с мисълта, че наистина се случва и на мен, но още не се смятам за успяла. Надявам се всичко да е наред и през август да гушна едно малко съкровище.
Статистика на успеха
« Отговор #6 -: Декември 23, 2005, 15:45:17 pm »
Здравейте момичета
ето я и моята история:

Преди 3 години ми откриха съвсем случайно на един профилактичен преглед киста на левия яйчник(казвам случайно защото  нямах никакви признаци ,а просто отидох на преглед при гинеколог профилактично)Почнаха се първо 3 месеца хормонални после 3 месеца противозачатъчни ,но нищо не помогна -кистата си стоеше-не растеше но и не намаляше.
Лекаря ми каза че по добре да я оперираме и да я махнем,но аз признавам си подходих доста несериозно и не само че не я оперирах но си я и оставих.Нали не ме болеше нищо......
Докато след година и половина някъде кистата се пукна и бях оперирана по спешност .Това беше 02.2004 г.Кистата се оказа ендометриозна ,а на всичкото отгоре с нея премахнаха и левич яйчник.Понесох много тежко новината.Още повече че бях запозната с диагнозата ендометриоза и бях сигурна ,че се почва здраво ходене по мъките.Доктора които ме оперира каза че препоръчва вместо Золадекса да се пробваме със забременяването-това било най-доброто лекарство-стига да се получи)След два месеца ходих до Варна на преглед при др Давидков-там той ми каза че ми препоръчва лапароскопия ,за да се види състоянието най вече на тръбата,поради възможността за непроходимост от настанили се там еднометриозни възли.А днес ,а утре,а да мине сватбата ...така и това не направих.По негово мнение започнах да пия дуфастон -3 месеца-мисля че беше по 10 дена на месец.Отидох при доктора който ме оперира и му казах за Дуфастона-той ме накара да го спра и да започна с меренето на БТ за да видим как е ову то
Започна се едно мерене-сутрин точно в определен час преди ставане от леглото.Записвахме всичко,правихме графики тук и там.Според мен ову нямаше или графиките са ми доста неразбираеми.Показах ги на доктора и той ми каза да почвам дуфастона щото май нещо прогестерона не бил добър(видял по графиките????)Пих го един месец и го спрях,защото дойде месеца в който щяхме да правим сватба.Реших него месец нищо да не пия и нищо да не меря-да си почина малко.Та това беше септември.Ноември току се наканих да почвам с температурата и тя ми показа 37.2 в началото на цикъла(5-6 ден и аз се отказах.А преди на всчко ходене при лекаря ми му казвах че искам хормонални изследвания,фолекулометрия,спермограма и т.н а той ми повтаряше че ми е рано да се занимаваме с тези стресиращи неща и аз чаках,Ходих направих само един хормон-пролактин по препоръка на един ендокринолог-той бил хормона който се правил в началото на цикъла и спрях по настояване на мъжо.
И така ноември замъкнах пак мъжо на лекар и ребром му поставих въпроса за изследванията.Той пък ми даде телефон на доктор в Пловдив който се занимавал със стерилитет.Бях бясна ,че сме пропиляли толкова време да чакаме.И ето че чудото стана-закъсня ми с два дена и веднага направих теста.Появи се една съвсем бледо розова черта ......по нантатък вече ви е ясно :lol:
Така че общо взето при мен май си стана от само себе си
Пожелавам и на вас само хубави неща и вярвайте(макар че знам колко е трудно)все някой ден ще станете майки.Сигурна съм!!!!!!!
*

    mamaNade

ЗА ДА ВДЪХНА НАДЕЖДА
« Отговор #7 -: Януари 18, 2006, 16:11:22 pm »
:) Здравейте момичета,ще ви разкижа своята история максимално кратко,защото не обичам подробностите.Имаме син на 1г. и половина който е смисъла на живота ни и който обичаме безумно,с моят съпруг. Това дете го чакахме цели 5 години то беше ходене по лекари,правене на изследвания и манипулаций,пиене на лекарства и пари,пари много пари и всеки път все по малко НАДЕЖДА.Минахме през хормонални нарушения,липса на овулация,нагънати траби,лоши спермограми и какво ли още не за да се стигне накрая до заключението на д-р Табакова(последната на която се доверихме след още 3 лекари в Пловдив(,че забременяване по ест.път е невъзможно и трябва икси,а нали се сещате колко пари е това. :?: Затова решихме да хващаме чужбина и да печелим пари,забравихме и за бебето и за опитите сега имахме друго в главите.И в един петъчен ден пуснахме документи, а в неделя :o нали се сещате си направих тест,закъсняваше ми с10 дни и то стана  :D  появиха се така чаканите 2 чертички. :)  :)  :D  :D Направихме 5 различни теста защото не вярвахме може би бяхме загубили НАДЕЖДА, но ето че чудото стана.Благодарим ти Боже.Впонеделник бяхме на лекар и той потвърди дори направи първата снимка на нашето съкровище. :D ЗАТОВА искам да кажа на всички- не губете НАДЕЖДА,защото понякога стават чудеса.Сега се моля всички да се докоснат до това щастие,защото наистина детето е смисъла на живота ни :!: И хора всичко идва от главата(както казва съпругът ми( не го мислете ,бъдете спокойни ,позитивни и то ще се случи :!: Господ си знае работата.Пожелавам много успех на всички,много НАДЕЖДА и много ,много здрави бебета с много щастливи родитили :!:  :D УСПЕХ :!:  :!:  :!:
*
Статистика на успеха
« Отговор #8 -: Януари 25, 2006, 13:14:46 pm »
Здравейте,
аз съм редовен читател във форума и по-нередовен "писател", но бих искала да разкажа накратко и моята история.
На 31 години съм. Женена от 5г. Преди около 3 години решихме да опитаме да си имаме бебе. След като мина почти година в безуспешни опити, реших да се обърнем към лекар. При тази първа рутинна проверка се оказа, че мъжа ми е с неподвижни и почти отсъстваши сперматозоиди. Това ни изпрати на опашката за ИКСИ.
Първият опит беше кошмарен. Стрес и напрежение, смятам, обусловиха неуспеха му.
Вторият опит е успешен. Ще си имаме син.
С този си пост искам да кажа на всички момичета, които опитват:
спокойствието и сигурността са много важни за успеха. Поне при мен се оказа така. Не правих нищо по-различно вторият път, от първият. Просто си казах: да става каквото ще. Аз правя това, което се иска от мен, а другото не е в моите ръце.
На всички опитващи - успех. Стискам палци :D  :D  :D  :D
Статистика на успеха
« Отговор #9 -: Февруари 09, 2006, 10:29:13 am »
Моята история можете да прочетете на:
http://zachatie.org/modules.php?name=Forums&file=viewtopic&t=800
Матей - 1.04.2006 г
Статистика на успеха
« Отговор #10 -: Март 16, 2006, 00:05:24 am »
Здарвейте мили момичета,
Реших да се подпиша ио в рубриката"статистика на успеха". Не обещавам да ви е интересно :lol:. Вероятно повечето от вас имат далеч по-важни и трудни за решаване проблеми, свързани със зачеването.
Със съпруга си започнахме опитите за правене на бебе преди около 2.5. Минаха 6 месеца, през които аз както сигурно се досещате не обръщах много внимание на тестовете за бременност и те имаха по-скоро любопитен отколкото трепетен характер. Влияние за това спокойствие оказа факта, че аз пих противозачатъчни почти 1 година и чаках през тези 6м. да ми се възстанови овулацията.  След още няколко месеца обаче аз започнах да се притеснявам особено много. Въпреки, че официално една вдойка се обявява за стерилна след 1.5 неуспех, аз винаги съм си мислела че няма да чакам. Защо ли съм била толкова наивна?
Започнах да чета литература повъпроса, главно от интернет и така попаднах на "зачатие". Тук попаднах на много от отговорите на въпросите които ме вълнуваха. Нашите опити продължаваха и започнахме изследвания в следната последователност:микробиология на мен- чиста, спермограма на мъжа ми - 30% подвижност /дори в Ст. Загора в нещастната лаборатория, а и лекарите го изтълкуваха като "невъзможно" :balk_159: /. Продължихме с изследванията: хламидия- положителна и при двамата. Излекувахме от първия път при мени от втория при него. Междувременно минаха още 6 месеца, но нищо.........Пуснахме микробиология при мъжа ми- резултата ентерококи. Лекувахме и тях. Стана време за контролна спермограма, но този път в читава лаборатория и при Мели. Резултатите бяха обнадеждаващи и ето, че се получи. Същия месец бах на фолекулометрия при д-р Даскалов и той тъкмо беше видял спукания мехур. Реших, че вече мога да се надявам да бебето да стане  в близките месеци. Неочаквах да се получи веднага :balk_50:
В общи линии това е.............. Момента, в който дидях двете черти получих много силно сърцебиене от щастие и изненада. Пожелавам го на всички вас!!!!!
 Целувки!
статистика на успеха
« Отговор #11 -: Април 07, 2006, 11:43:27 am »
Здравейте мили момичета!
Както обещах, днес реших да напиша и моята история, въпреки, че някои момичета от форума знаят по- голяма част от нея.
На 30 години съм, но сме женени отдавна- 1994г. През лятто на 98г. решихме, че сме готви да имаме дете, и тогава започнахме да правим опитите за това. В продължение на няколко години- до 2001г., не знам защо, но някак си не отчитах проблема, че не се получава забремяване- може би, защото през този период имах държавни изпити, започнах нова работа, и така. През лятото на 2001г. цикълът ми закъсня. Това ме зарадва, но се оказа, че имам малка киста, която със следващия цикъл и малко лекарства сама изчезна. След няколко месеца- отново закъснение, и пак радост, но уви- лекарите се усъмниха за извънматочна брем-ст. След направената пункция се оказа, че няма бременност, което си беши добре. През пролетта на 2002г. се оказа, че наистина съм бременна, но за жалост- твърде за кратко- направих мисед, и съответно- аборт. 3 месеца пих противозачатъчни, и след още 3 месеца се оказа, че отново съм бременна. Тъй като започнах да кървя, веднага ме приеха в болница с терапия за задържане, и съответно- излязох в продължителни болнични. Така- до 21 г.с. аз си почивах в къщи и всичко вървеше нормално. Един следобед почувствах много слаба болка ниско долу, която беше постоянна и не премина, въпреки спазмалгона и нош-па. Обадих се на доктора и след извършения преглед веднага ме приеха в болницата. Оказа се, че съм в начален стадий на спонтанен аборт- мехура вече е навлязъл във влагалището. Въпреки, че това противоречи много на практиката и теорията /така ми казаха в последствие/, направиха ми "топъл серклаж. След две седмици в болницата- на системи и инжекции, и още две седмици в къщи- плътно на легло, една нощ ми изтекоха водите. Бебето беше мнго малко, за да се правят опити да го спасят, на мен ми оставаше още една седмица, за да вляза в 7-ия месец, а без води не става, при това, изследванията ми бяха много лоши. Оказа се, че още преди да ми направят серклажа се е получило вероятно замърсяване и инфекция, която се предаде на мен. Дори ми казаха, че се борят за моя живот и възможността ми отново да забременея. В 25-26г.с. обаче трябва да родиш плода, за което ме сложиха на системи. Това не доведе до увеличаване на разкритието, а в един момент започнах да изхвърлям плацентата и силно да кървя. Бях на косъм от операция, но в крайна сметка извадиха плода по друг способ. Така, отчаяна и обезверена, случайно открих този форум. През следващите месеци Вие момичета ми давахте кураж и сили да се боря. Подкрепа имах в съпруга си, но той вярваше, че рано или късно всичко ще бъде наред и не искаше да се отдава на мъка. Последваха 3 мес.противозачатъчни, и след това- микробиология, лекарства, фоликуметрия- два месеца подред, като всичко беше о.к.. Направих си и цветна снимка- оказа се, че всичко е наред, като изключим, че матката ми е леко увеличена на размер, но за това- нищо. В месеца, когато си правих снимката, когато фоликула ми достигна оптимален размер, ми направиха Прегнил- 5000 ед., Така трябваше да правим секс през следващите 48часа. Мъжът ми много се смя на това и никак не вярваше в успеха, но за наше огромно щастие, точно тогава се случи чудото. Бременността ми също мина не много леко- с кървене, серклаж- още на 12 г.с., едно упорито течение, което застрашаваше изхода на бременността, чести престои в болницата, и разбира се- много, много притеснения. Всяка сутрин броях дните до термина и се молех и този ден да отмине без проблеми. Сега се радваме на нашето малко момченце- Преслав. Той се роди чрез планово секцио на 05.07.05г., взел е най- хубавите черти и от двама ни, но повече прилича на мама. Вече сме на 9 месеца, имаме 4 зъбчета, пълзи и се изправя сам в леглото, а с паяка просто не се спира. Той е най- лъчезарното и спокойно дете, усмивката не слиза от лицето му, а това ни изпълва с радост и щастие.
Искренно желая на всички Вас много скоро да забравите проблемите и да се радвате на успешна бременност, здрави и сладки бебоци.  
Поздрави и успех.
Нека много скоро, всички бъдат благословени да изживеят едно хубаво майчинство.
*
Псифактор :)
« Отговор #12 -: Май 02, 2006, 17:15:00 pm »
Моята история е кратка и поучителна за новаците.
Реших (след неоснователни предположения и опасения) да отида профилактично при лекар, занимаващ се със стерилитет и да се консултирам относно мои хормонални изследвания. Нямах идея за сайта, нямах много достъп до интернет, нямах приятелки и познати минали по-този път, които да ме упътят правилно. Една позната ме насочи към една лекарка, която не познавала добре(това разбрах в последствие), но се занимавала със стерилитет.
Отидох , преизпълнена с доверие и надявайки се че няма да ме "изгони" от кабинета ( след 6м. неуспешни опити ) "с думи рано ти е да се притесняваш , нека мине поне година"
Лекарката беше внимателна, съотношението на хормоните не било добро, направихме допълнителни изследвания на хормони, микробиология, цветна снимка, спермограмма(всичко си плащах на ръка) Диагноза - поликистозни яйчници, липса на овулация( без мерене на Б.Т. без фоликометрия), чисти тръби и перфектни плувци. Всичките ми изследвания бяха при лекарката, нямах как да сравнявам и да търся доп. инфо. След 2 м. с Клостилбегит и добра реакция на яйчници(5-6 яйциклетки) но без настъпила бременност последва предложение за инсеминация. Тук вече след достатъчно информация от този сайт вече се усъмних в това на какво ниво ще бъде извършена тази манипулация. След малки колебания си казах" До сега си опазих тръбите, няма да рискувам да ми внесат няква инфекция" ( инсе-то щеше да се извърши без микробиология, за около 40-50 мин)
Тръгнах си, взех си изследванията, прочетох доста неща вече с изследвания в ръце и разбрах, че на базата на моите хормони не може да се рече и отсече" Нямаш овулация и не може да имаш с такива хормони, но не се притеснявай ,това е най лесното за лечение, ще стимулитраме яйчниците"
Друг лекар също подтвърди - хормоните са ок, ще търсиме инфекции ( при мен вс. се оказа ок, при мъжа ми - е.коли)
Започнах мерене на Б.Т., купих билки за овулация, а за мъжа-бабини зъби. Така се получи че ги почнахме на 14ия ми ден от цикъла, а на 17я отчетох овулация чрез Б.Т. ( док ме гледа на 12ия ден и каза че има признаци за ову, че съм здрава, да не се притеснявам, че няма причини да не забременея)
На БЛАГОВЕЩЕНИЕ отидох в руската църква и се помолих (беше точно 5 дена преди пословутата ми овулация :) )
И ЧУДОТО СЕ СЛУЧИ, ВЕЧЕ СЪМ БРЕМЕННА, още щом се махнах и се убедих, че на базата на тези изследвания съм била подведена и няма данни за липсваща овулация. Дефакто 2 месеца бях на клостилбегит и 2 без него, на 2рия цикъл забременях(точно на датата на която щяха да ми правят инсе, се позабавлявахме с половинката, а 2 дена след това ми бе овулацията:) първоначално си помислих , че сме изтървали момента :)))))))))) ДА АМА НЕ , БАШ СМЕ ГО УЦЕЛИЛИ

Какви изводи си направих ли ?
1. За пореден път се убедих колко силно влияние имат психиката и мисленето върху това какво ни се случва.
2. Да не се предоверявм на лекари( вече активно търся инфо в нета и 2ри и 3ти мнения по важни здрав. проблеми)
3. Да съм позитивна и оптимист( признавам си трудно ми е, като разбрах за бременността,се притесних първо за спонтанен аборт, после за кухо яйце, за куп други проблеми и т.н. уж да знам да се презастраховам.... )
Сега се настройвам че всичко е  и ще бъде наред, че каквото е писано ще се случи и НАЙ-ДОБРОТО КОЕТО МОГА ДА НАПРАВЯ Е ДА МИСЛЯ ПОЛОЖИТЕЛНИО , ДА СЕ РАДВАМ НА ТОВА ЧУДО И ДА НЕ НИ ЗАДРЪСТВАМ СЪС СТРАХОВЕ :))
В това ми помага една приятелка, която ме засипва с имейли с поздрави, картички с бебета и куп положителни други неща.
Слушам детски песни, чета и слушам приказки, гледам да не се натоварвам с негативни неща, моля се и говоря с бебо/бебка

Щях да бъда кратка, но не се получи, надявам се да има полза някой от това, защото при мен не толкова някакъв физически проблем имаше, колкото се оказа психологически( при това използван и допълнително насаден от мед.лице)

И ТАКА ДА БЪДЕМ ОПТИМИСТИ И ДА МИСЛИМЕ ПОЗИТИВНО, НАШИТЕ МИСЛИ И ТОВА В КОЕТО ВЯРВАМЕ ИМАТ ОГРОМНО ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ НАС!

БЛАГОДАРЯ НА ВАС И ФОРУМА И ЖЕЛАЯ УСПЕХ НА ВСИЧКИ !
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #13 -: Август 04, 2006, 20:02:42 pm »
Момичета, ще ви напиша и аз моята история от самото начало:

Започнахме опитите за бебе веднага след сватбата през 2000 г. и след като не се получи 3 месеца отидох на лекар при д-р Градева в Бургас. Тя ме прегледа и  каза, че всичко изглежда добре и 3 месеца не са повод за притеснение, пусна ми изследване за хламидия и ни посъветва да направим спермограма ако не се получи  още известно време. Аз знаех, че няма повод за притеснение и не си го взимах толкова навътре докато не минаха още 5-6 месеца. Всеки месец правех тестове и  нищо. Започнах да моля половинката за спермограма и все отлагаше "Хайде ако и този път не стане тогава". И така мина още една година. След година и половина  неуспешни опити през лятото на 2002 г. открих клуб "Проблемно забременяване" в dir.bg. Той тъкмо беше създаден, направо преди броени дни, защото имаше едва 2-3 страници с теми и пишеха основно не повече от 10 момичета. Много се развълнувах, когато започнах да чета. Това бяха теми, които ми бяха в главата  непрекъснато и не смеех с никой да споделя от хората около мен. В един момент попаднах сред сродни души и вс едно четях моите мисли написани от друг. Първите дни много се  разстройвах, но после свикнах и пуснах тема за да се представя. Момичетата бяха разкошни и ме приеха, започнаха да ми дава съвети от къде да започна  изследванията, че трябва първо да направим спермограма и в никакъв случай да не я отлагаме.

Два месеца по-късно през август 2002 г. направихме спермограма. Резултатът беше смазващ - липса на сперматозоиди в еякулата. Само наличие на единични  акинетични на зрително поле. Повторихме спермограмата отново в Бургас - същия резултат. Лекарката ми каза, че трябва да отидем в София, тук няма кой да ни помогне. Две седмици по-късно есента на 2002 г. заминаваме за София. И естествено първо в Майчин дом за спермограма. Станиславов я  направи и започна да  клати глава със съжаление, няма никакви - дори единични акинетични нямало. Предложи ни донорска инсеминация. Изписа едни антиоксиданти с неясен произход за 80  лева и каза след 3 месеца пак да отидем. Попитахме го къде можем да намерим уролог и той ни отказа да ни каже (все едно не знае). Не сме от София, бях си  взела само 2 дни и бързах всичко да направим и като изследвания. След това ни се развика, че сме направили изследванията в Кандиларов, а не там където той ни  е пратил и че така не се правело. А ние искахме да са готови днес, защото трябваше да си пътуваме за Бургас. Една медицинска сестра в коридора ни упъти къде  е клиниката по урология и там да питаме за уролози, които се занимават със стерилитет. Спомням си как ходех с буца на гърлото, а очите ми бяха пълни  непрекъснато и не знаехме къде да отидем. Отидохме при д-р Милен Кацаров, той прегледа мъжа ми и каза, че вероятно става въпрос за късно слезли тестиси, но  без да ги отвори нищо не може да каже. Назначихме си ден за операция - оперативна диагностика и тестикуларна биопсия един месец по-късно. Направихме и консултация с доц. Славов от същата клиника и той не ни даде никакви шансове.

Октомври 2002 г. операция. Заключението на  уролога беше, че анатомически всичко е наред, но има някакъв блокаж. Често се случвало така при негови пациенти. В част случаите се подавали на  медикаментозно лечение. Изписа хормонален тестостеронов препарат, който съпругът ми да пие 3 месеца и след това да направим спермограма и ако има някакво  подобрение да отидем при него. Още 3 месеца надежда и зимата на 2003 г. правим поредната спермограма. Никаква промяна. Тогава изпаднах в голямата дупка. Не  знам дали беше депресивно състояние, но ме държа с месеци. Събуждах се разплакана, лягах си разплакана и нямах желание за нищо, което правя. Спрях нацяло да  пиша в клуба "Проблемно забременяване" (не че имаше какво толкова да пиша и преди това), а само четях и се радвах на всички как очакват закъснения, правят  тестове, следят овулация. При мен нищо от това нямаше смисъл. През март 2003 г. нашите гледали едно предаване и отидохме в Пловдив за билките на д-р Кирчева,  на която съм много благодарна! В същото време мъжът ми нацяло отказа цигарите и алкохола. Трябваше да направим спермограма лятото на 2003 г. През това време  се запознах лично с момичетата от клуба - Wildberry, miroslava, Kler, Vlas. Много им благодаря за помощта и надеждата, която ми даваха, защото само от това  имах нужда. Толкова бях отчаяна.

През юли 2003 г. направихме поредната спермограма. Не бях спала цяла нощ. Берито ме чакаше на кю да се върна от лабораторията през цялото време. Когато ми  дадоха листа щях да литна - 1 020 000 на мл. с 10% нормално подвижни, 25% слабо подвижни и 65% неподвижни. Спермограма с цифри. Разплаках се от щастие и тичах на бегом до колата за да съобщя на мъжа ми. Започнахме да правим спермограми през 3-4 месеца и резултатите се подобряваха с всяка следваща, но много  бавно. През март достигнаха до 3 600 000 на милиитър с 25% нормокинетични. Нямаше смисъл да се чака повече и започнахме да обмисляме да направим ин витро,  по-точно ИКСИ. 

След срещата с момичетата и разговорите ни около клуб "Проблемно забременяване" установихме, че това общуване в интернет ни е от безкрайна полза и повечето   от нас са успели да се свържат с доктори и да научат много неща именно чрез него. Но този клуб е само един форум, ние нямахме влияние върху неговата администрация а имаше нужда информацията да се стегне и  подреди за да я запазим. Точно тогава бубенцето беше разстроена и пусна тема за създаване на организация на пациентите с репродуктивни проблеми и всички в клуба подкрепиха идеята. Тогава реших да започна да сортирам по-важните неща и да ги оформим като статии. Септември стартира домейна и сайта вече работеше и дори отвреме  нареме имаше по 2-3 посетителя онлайн :) 

През януари 2004 г. се запознах с една изключителна жена, доктор,  която влизаше в клуба с ник Мели :) Дано прочете това и разбере колко много съм й благодарна, че от  този момент нататък и до ден днешен е винаги до мен, когато ми е трудно и в хубавите моменти също - и с проблемите свързани с обществената ни дейност и с  личните ми проблеми. Щастлива съм, че има такива хора като нея и много я обичам! Тя се включи като администратор в поддръжката на сайта и започна да пише и  редактира статии. През март 2004 г. десетина момичета учредихме сдружението и започнахме. Всичко това ми изпълваше ежедневието и осмисляше свободното ми време.

Мели ме посъветва, че при такова сериозно нарушение на спермогенезата е добре преди да се пристъпи към асистирана репродукция по метода ИКСИ да се направят генетични изследвания на половинката - изследване за кариотип и изследване за микроделеции на Y-хромозомата. Направихме ги през пролетта на 2004 г. Един  месец напрежение около чакането. Оказа се, че са добри. Решихме наесен да направим ин витро, а дотогава имах важната задача да избера клиника. След много  мислене и премисляне се спрях на Репробиомед в София. Някои от клиниките, които работят в момента ги нямаше още.

През октомври 2004 г. започна стимулацията - първи опит ИКСИ, клиниката на д-р Табакова.  Къс протокол, пурегон, много добър отговор с много малки дози, пункция на 9 яйцеклетки, трансфер на 4 качествени ембриона, тест на 14 ден от трансфера, ниско  ЧХГ, УЗ - 2 плодни сака, които не растат, спиране на лекарствата, менструация. През цялата процедура бях като навита пружина и стомаха ми ме свиваше  постоянно от стрес и притеснени от момента, в който направихме първоначалните изследвания до деня на теста. Една седмица ми беше много криво, но реших, че  няма да чакам и след 2 месеца започваме нов опит. Добре, че родителите ми ни подкрепиха финансово във всичко това.

Февруари 2005 г. Начало на стимулацията за втори опит ИКСИ , същата клиника на д-р Табакова, същата схема, пурегон, отново много добър отговор, пункция на 8 фоликула, 5 яйцеклетки, трансфер на 3 качествени ембриона, тест на 14 ден от трансфера с ниско ЧХГ, под въпрс дали се вижда сак или не в матката, спиране на лекарствата, менструация и наново една седмица отчаяние и твърдо решение за третия опит да сменя екипа, колкото и да би м натоварило емоционално това допълнително. Записах си веднага час през април за доц. Маркова  във Варна, която е от екиопът по ин витро в Университетския ин витро център към АГ болницата, а през това време с jam отидохме до Плевен да направим имунологични изследвания. Запознах се наживо с една изключителна жена -  доц. Конова. Преди  това си пишехме само във връзка със събития около сайта и Сдружение "Зачатие". Тя ни консултира, направи изследвания и установи, че едното антитяло е леко  завишено и трябва да се направи наново, когато започна следващото ИКСИ. През април 2005 г. бях на преглед при доц. Маркова, Тя прегледа всички изследвания и  протоколи до момента, прегледа ме и каза, че е оптимистично настроена и ни записа за септември.

Начало на стимулацията за трети опит ИКСИ – септември 2005 г. Варна, Направих отново изследване в Плевен на въпоросното антитяло - беше в норма. Университетски ин витро център към АГ болница Варна, дълъг протокол, пурегон, пункция на 22 качествени яйцеклетки, 15 успешно оплодени, 5 качествени ембриона на стадий бластоцист на 5 ден, трансфер на 2 ембриона. На 8 ден от трансфера подуване на корема от хиперстимулация и следва хоспитализация. Тогава д-р Александров ми каза, че вторична хиперстимулация се получава при бременност и най-вече при многоплодна бременност. Обаче аз си чаках теста, защото не вярвах, че може да ми се случи.  В болницата ми правиха вливания и пункция на коремната кухина, за да аспирират изливащата се от яйчниците течност в резултат на хиперстимулацията. Прекарах 18 дни в АГ болницата. На 12 и 14 ден от трансфера правих тестове за бременност. И двата бяха с бледа втора черта. Не знаех какво става и дори не можех да повярвам, че тези тестове са мои. На УЗ прегледа се видяха 2 плодни сака и не можах да си сдържа сълзите. Не знам как мога да изразя благодарността си към този екип – д-р Александров и доц. Маркова, а също и проф. Козовски, който направи пункцията и след която не усещах никаква болка – като никога досега.

Бременността си я карах предимно на постелен режим, в къщи пред телевизора и пред компютъра. В 13, 19 и 24 седмица пътувах за София и Пловдив за фетална морфология. В Пловдив ме преглеждаше на ултразвук за фетална морфология  д-р Даскалов, на който съм изключително благодарна за вниманието и старанието, с което се отнасяш към нас. В София правих УЗ при д-р Мазнейкова, д-р Димитрова и фетална ехокардиография при д-р Спасов.

Ден преди планираното секцио ме приеха във ВИП на АГ болница Варна. Горещо го препоръчвам на всички, които са решили да раждат там – условията са прекрасни, отношението на екипите също. Операцията направи д-р Александров от екипът, при който направих успешната процедура ИКСИ и на 5 юни 2006 г. на бял свят се появиха нашите малки слънчица :)

Много ви благодаря милички, че бяхте с мен през всичките тези години. Не зная как да ви се отблагодаря за всичко това. Тук създадох толкова истински приятелства. Ще бъда с вас и ще се моля за всички докато всяка една от всички ни гушне своето малко здраво и хубаво бебченце! Всички ще успеят, ще видите! Много много ви обичам!
« Последна редакция: Август 05, 2006, 13:18:51 pm от cygnus »
Re: Статистика на успеха
« Отговор #14 -: Август 10, 2006, 12:49:42 pm »
Мила cygnus,
помня те добре от самото "начало на нещата" при мен.
Заедно с miroslava, Wildberry и Meli. Четях постингите и гледах малко отстрани целия процес на комуникация в "проблемно забременяване", появата на Зачатие, "преместването" на повечето хора в новия форум на "нашия" сайт. Възхищавах ви се колко много знаете, колко много неща правите, как се препъвате, но не падате или ако паднете, много бързо се изправяхте, влизаха нови момичета, някои скоро спираха да пишат(по различни причини), други продължаваха напред и от задаване на въпроси как се измерва  базална температура стигнаха до дълги и перфектни обяснения на "новачките" за различни репродуктивни технологии и сложни изледвания; форумите се множаха и развиваха, момичетата в тях се бореха и много от тях успяваха. Много момичета се борят  и сега и вярвам, че ще успеят.
Аз винаги ще свързвам Зачатие с твоя ник.
Раждането на Митко и Мария е знаково събитие за Зачатие.
Ти си страхотна, борбена жена и заслужи всяка секунда от това щастие да си Майка.
Написах всичко това, защото твоята история ми прозвуча като История на Зачатие.
Дони, целувам те и  :youwoman:
Re: Статистика на успеха
« Отговор #15 -: Август 19, 2006, 19:56:12 pm »
Дойде време и аз да разкажа нашата история.
Запознахме се през 2002 г. От 2003 започнахме да правим опити, бяхме окрилени от надежда и мечти. Но все не ставаше и не ставаше. Мерех БТ, следях ЦС, но и за миг не ми минаваше през ума, че не в мен може да е причината. Упреквах се, чувствах се виновна... Не можех да се почувствам щастлива, както преди. По този повод открих "Зачатие", на което винаги ще съм благодарна.
В края на юни 2004, моят приятел, сега съпруг, усетил някакво подуване в десния тестис. Преди това все се оплакваше, че го боли крак, коляно, че изтръпват постоянно. Той е шофьор и не се съмнявахме, че е от това. Веднага се свързах с д-р Панова от МА /вече пенсионер/. Тя ни насочи към уролог /в момента не си спомням името му/. Отидохме в уречения ден, и от първото пипане той отсече, че "това нещо веднага трябва да се оперира и да се махне". Изтръпнахме и двамата. Тръгнахме си и за всеки случай, решихме да се допитаме и до втори лекар. Отидохме в Окръжна болница, но тъй като не успяхме да се срещнем с д-р Чакъров, ни прие един млад лекар - Бранимир Костадинов. Неговото мнение беше същото, както и на останалите от кабинета. "Нещото" трябваше да се маха. Направиха всички предварителни изследвания, ехография - беше голямо 3.5 см. Операцията беше насрочена за 8 юли. Приеха го на 7-ми и аз бях плътно до него. От взетия гефрир се установи, че находката е тератокарцином, т.е. злокачествен тумор. Онкокомисията насрочи дата за химиотерапия в "Царица Йоанна". Така три месеца подред, на деня, ние отивахме и му правеха вливанията. За съпътстващите гадости няма да разказвам... Туморните маркери, скенерите, рентгеновите снимки, ехографията и другите изследвания бяха в норма. Но забраната за започване на опити беше категорична - от 6 месеца до 2 години. Писах на различни лекари от страната и чужбина, уведомявах ги за резултатите от изследванията. В сайт за мъже с такъв проблем ме окуражи историята на един човек, чиято съпруга, 10 месеца след последната химиотерапия, успяла да забременее и да роди живо и здраво момиченце.
Така се изнизаха 10 месеца... Бях си взела тестове за овулация, сестра ми й предстоеше да ражда, връщах се от лекции в Пловдив, където направих и изследвания за себе си. Всичко беше наред. Честно казано, бях се отказала. Казах го и на Тодор. Просто ми дойде в повече всичкото това напрежение.
15 септември. Четвъртък, ден за правене на вестника, в който работя. Върнах се късно през нощта. Сутринта все пак направих тест за ову. Беше положителен. Все пак опитахме. Не таях особени надежди. 30, 31 септември. Никакво желание за правене на любов, просто изтръпвах, като ме доближеше. Казах си на ума, че става нещо с мен.
Е, не издържах. На 2 октомври направих тест и се свлякох на пода. И той беше положителен! Изтичах, и разплакана му казах какво е показал. Усетих, че не се зарадва съвсем... След това направих още пет или шест теста, за всеки случай. После се обадих на Мели и на 9 октомври, при д-р Даскалов, видяхме нашето бебе, което беше цели 3 мм! Едва се прибрахме. Тодор плака от радост почти през целия път и спирахме няколко пъти да се успокои. В "Торакс" проследих цялата бременност - всички необходими прегледи и изследвания.
От януари 2006 излязох в болнични. Терминът ми беше на 8 юни. Не мога да кажа, че не ме е било страх. Мислех си през цялото време какво ли ще се случи.
На 31 май отидох в Окръжна за преглед. Оставиха ме с 4 см разкритие. На 1-ви сутринта ме пуснаха на система. Така в 15.20 ч. следобед се роди нашата прекрасна Даниела.
Но... Освен епизиотомията, получих пълно разкъсване /вкл. сфинктера/ втора степен. Един час шевове. На 5 юни ни изписаха, едвам ходех. На следващия ден, при едно от влизанията в банята, видях, че става нещо нередно. Всичките конци бяха увиснали на едната страна! Отидох веднага в нашата болница и лекарят каза, че трябва отново да се шие, понеже всичко е изгнило. Е, зашихме го. Уж. И отново се разкъса.
Така съм вече почти два месеца. Имаха съмнение, че и с дебелото черво е станало нещо. Сега очаквам през септември отново да ме шият. Този път и с хирург.
Явно е имало цена да плащаме, и двамата. Но каквото и да стане оттук нататък, ако трябва отново да изживеем това, аз съм готова. Защото няма по-хубаво нещо в нашия живот от усмивката на малката Дани!
С хиляди благодарности към екипа на "Зачатие", Мели, д-р Даскалов и всички, които бяха и са до нас в този момент! Обичам ви!
*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14914
Re: Статистика на успеха
« Отговор #16 -: Септември 24, 2006, 00:15:30 am »
като човекът, пуснал темата, вероятно трябваше по-рано да дам своя принос към нея, но все не оставаше време досега. добре, че е милата ми Cygnus, да ме подбутне :)

ето накратко историята ми:

при мен - наличие на овулация (малко късна, с къса ЛФ), проходими тръби, напреднала възраст - 38 години. при мъжа ми - варикоцеле 3-та степен (според Кацаров), което не сме оперирали, постоянно наличие на бактерии в еякулата, които не можахме да изтребим досега с никакви антибиотици, намалена концентрация (12-20 млн/мл, варираща), намален брой бързоподвижни (32%-45%, вариращ), Крюгер 11% нормални форми. мъжът ми намали силно цигарите (пушеше по 1.5 кутии на ден, сега по 7-8 цигари), спря напълно алкохола (вкл. и бирата), пиеше антиоксиданти и малко трибестан в последно време.

какво сме правили:
-през октомври 2004 естествено забременяване, доказано с кръвен тест и много скоро след това ранен спонтанен аборт в 6-та г.с.
-през ноември 2004 неуспешна първа инсеминация на спонтанен цикъл.
-през януари 2005, втора инсеминация, този път с Клостилбегит, ново забременяване, последвано от мисед аборт и кюртаж (ембриончето беше много дребно и изобщо не прояви пулс).
след това една стимулация с Меногон, неуспешна (не образувах дом.фоликули) и отменена инсеминация, после една стимулация с Гонал-Ф (практически неуспешна, зорлем направих 2 дребни фоликула) с неуспешна трета инсеминация.
- октомври 2005, четвърта поред инсеминация отново с Клостилбегит, един хубав фоликул, доста добри показатели на спермограмата (след обработка 35 млн с 90% подвижност), на спукан фоликул, която доведе до бременността.

след миседа ходих при доц.Конова в Плевен, направих консултация с нея и тя ми назначи множество генетични и имунологични изследвания, които показаха единствено много леко завишена стойност на Aнти-beta2GP-I - IgG. по препоръка започнах профилактично да пия по 100 мг аспирин дневно. веднага след последната инсеминация, д-р Владимиров ми назначи и хепарин (Фраксипарин 0.3) през 2 дни, също така и 3 инжекции Прегнил 5000 за поддръжка на лутеалната фаза. Утрогестанът вагинално през ЛФ се подразбира.

след като се установи бременността, изпратих кръвен серум в лабораторията на доц.Конова за повторно изследване, както тя ме беше инструктирала, резултатът отново показа леко завишение. предложена ми беше терапия с вливане на гама-глобулин, но се въздържах от нея. вместо това, д-р Владимиров ми назначи инжекции хепарин всеки ден, като продължих с аспирина. повторих Aнти-beta2GP-I в имунологията на МА-София, там резултатът излезе в норма. независимо от това, пих аспирин до началото на 9-тия месец, а инжекции с фраксипарин слагах до раждането.
по време на бременността вдигнах кръвно и постоянно бях следена за евентуална прееклампсия - редовно ходех на доплер при д-р Вили Димитрова, за да следи дали е нормален кръвотокът на плацентата и пъпната връв. пиех Допегит за кръвното и почивах.
независимо от всички грижи и внимание, нещо се е случило с мен накрая, защото точно на първия ден от 38-мата седмица ми се спука околоплодния мехур и водите изтекоха. бебето ми се роди със секцио 13 часа по-късно, като ми казаха, че е с вродена пневмония и е направил пневмоторакс. причината - някаква вътреутробна инфекция (неоткрита досега), която е и довела до спукването на мехура. историята на първите дни на моя Марти и неговата борба я знаете - кувьоз, апаратно дишане, антибиотици... момченцето излезе борец и герой, благодарение на лекарите от неонатологията на МД-София сега е вече на 3 месеца и е нашето слънчице златно.

това е в синтезиран вид историята, ако имате допълнителни въпроси - насреща съм.
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

Re: Статистика на успеха
« Отговор #17 -: Октомври 10, 2006, 15:23:42 pm »
Здравейте, мили момичета!

За почти всички от вас аз съм непознат ник, но момичетата, които са от години тук - успели или все още не, може би си спомнят, че и аз пишех и задавах глупави въпроси  и получавах отговорите им веднага. В последната година не ми остава време за нищо, затова чак сега ще напиша и аз своята история.
Тя започва в далечната 1999 година с нашата сватба, аз на 21, той на 31 години. Започнахме опитите веднага. Естествено нищо не се получаваше. Аз постоянно говорех за това, мъж ми каза че трябва да изчакаме, защото не става веднага. Така минаха може би 2-3 години!!!
Аз четях тук там, тръгнах по местните провинциални гинеколози. Те ме увещаваха че няма нищо притеснително или яйчниците са ти зле, надути, възпалени, инжекции гентамицин и алое вера почти постоянно. Мъжът ми никога не е правил спермограма, не съм била настойчива макар да знаех че трябва. Така минаха още 2 години.
Цикълът ми ставаше все по-обилен, страшно болезнен, ову имах всеки месец, но какво от това, бебе нямаше. Когато вече болките при мензик станаха нетърпими и след хиляди изследвания на хормони се насочих към Майчин дом - София. Още при първия преглед на УЗИ се установи наличие на голям полип в матката. Пробваха да го отстранят с абразио - е не стана. Назначиха хистероскопия. При нея се махна не само полипа, но и открихаа доста голям миомен възел от вътрешната страна на матката. Изрязаха и него. Доктора каза, че с него и 50 години опити - няма да постигна бременност. Възстанових се за 2 дни. Подновихме опитите веднага, мензиса ми стана приказка.
Точно след 5 месеца - ноември 2006 забременях!!! Какво щастие неземно!!!! Изкарах тежка бременност с много проблеми, но крайния резултат е една красива и добра кукличка -Елена, да ми жива и здрава!!! Заслужаваше си всяко едно усилие и страдание!!! Чувството е неописуемо.
Пожелавам го на всяка една от вас и съм сигурна че рано или късно ще успеете!!! Вярвайте го!!!
« Последна редакция: Октомври 10, 2006, 15:25:21 pm от kristianna »
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #18 -: Октомври 20, 2006, 12:09:22 pm »
Здравейте и от мен! Нова съм във форума.До сега само четях а ето че реших и аз да напиша някой ред! Ето и моята история-на кратко! борих ме се 3 год. за рожба! минах ме 8 инсеменации и едно инвитро тази година на 18.01.06-неуспешно! Направих хиперстимулационен синдром  лежах и в болница!От инвитрото мутира киста от ляво 4см.! На 26.05.06 отидох на ехограф да видим кистата какво става с нея и ми казаха 5г.с бременност! Немога да ви опиша какво почувствах-как реагирах!!!След толкова мъки........!!Ходили сме каде ли не.Правихме каквото ни се казваше-както и вие предполагам! И накрая стана по естествен начин! А мнението на лекарите беше-само с икси!!!разказах ви накратко за да ви дам кураж! Найстина стават и такива чудеса!!!Вярвайте че найстина мечтите се сбъдват!!!УСПЕХ мИлИ мОмИчЕТА НА ВСИчКИ ВАС!!!
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #19 -: Ноември 07, 2006, 22:51:03 pm »
Моят „успех” днес навършва една годинка! Синът ми също е едно от бебетата на „Зачатие”, въпреки че повечето от вас не ме познават. Пиша и преписвам това писмо от много време насам, накрая реших да напиша следното:

БЛАГОДАРЯ ВИ,
МОМИЧЕТА ОТ „ЗАЧАТИЕ”!

БЛАГОДАРЯ ВИ,
CYGNUS, JAM, LALI, LEDENA_LUNA, LITTLE_RABBIT, MIROSLAVA, WILDBERRY И ВСИЧКИ ДРУГИ, ПИСАЛИ ТУК ПО ВРЕМЕТО, В КОЕТО ИМАХ ОГРОМНА НУЖДА ОТ ВАС.


Благодарение и на вас аз съм от щастливките, за които зачеването не беше дългогодишно ходене по мъките. Ако не бяхте вие, кой знае колко време щеше да ми отнеме лутането от лекар на лекар, кой знае колко средства щеше да ми коства, кой знае колко излишни лекарства щях да изпия и колко неверни изследвания щяха да ме подвеждат (имайки предвид, че съм от един от многото провинциални градове, където специалистите са, меко казано, не особено компетентни).
Благодарение на четенето на вашите истории и коментари аз получих наготово инфорамация, която бих търсила, сигурно, с години. Научих и много неща не само за зачеването, но и за живота и човешките взаимоотношения.
Благодарение на вас открих и „своя” лекар – д-р Васил Даскалов, с професионалната помощ и човешката подкрепа на когото изпитах неописуемото чувство да бъдеш майка.

Та, оказа се, че при нас нещата се получиха сравнително лесно – не минахме през изтощителната борба, която някои от вас водят с години. Започнах да влизам като гост във форумите още от първия месец, в който започнахме със съпруга ми да правим опити за бебе – аз бях на 34, той на 33. Става въпрос за период от около година, през който попивах знанията и болката ви. Така и не събрах смелост да се регистрирам и пиша, тъй като прецених, че нямам право да пиша, тъй като моите проблеми далеч не са толкова значими като на болшинството от вас. Казано в телеграфен стил, нещата се развиха така – осем месеца безрезултатни опити (въпреки четенето и следването на много от съветите ви), последвани от закъснение на менструацията, посещение при д-р Даскалов, откриване на полип на шийката на матката и бременност, изследвания, после missed, кюртаж в 11 г.с. и отстраняване на полипа, едномесечно възстановяване, нова бременност, нови изследвания, деветмесечен страх и... раждане на сина ни Стефан на 07.11.2005 г. в АГ Клиника „Торакс” – Пловдив.

МОМИЧЕТА ОТ „ЗАЧАТИЕ”,
БЛАГОДАРЯ, ЧЕ ВИ ИМА!
ВЪЗХИЩАВАМ СЕ НА ВАШАТА СИЛА, ВОЛЯ И ВЯРА!
ОТ ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ ЖЕЛАЯ ЖАДУВАНИТЕ БЛЯНОВЕ ДА СЕ ПРЕВЪРНАТ В РЕАЛНОСТ!
ЗАЩОТО ГО ЗАСЛУЖАВАТЕ!


*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #20 -: Ноември 07, 2006, 22:54:47 pm »
БЛАГОДАРЯ И НА ВАС,
д-р ДАСКАЛОВ и д-р ДАСКАЛОВА!


Четящите тук знаят какво имам предвид като казвам, че преди да ви срещна, мили д-р-Даскалова и д-р Даскалов, не предполагах, че е възможно такова отношение лекар-пациент.

БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО И РАЗБИРАНЕТО!
БЛАГОДАРЯ, ЧЕ ОТГОВАРЯХТЕ НА ВСЕКИ ЕДИН МОЙ ВЪПРОС!
БЛАГОДАРЯ, ЧЕ БЯХТЕ ДО МЕН В ЕДИН ОТ НАЙ-ТРУДНИТЕ МОМЕНТИ В ЖИВОТА МИ!
БЛАГОДАРЯ ЗА ВСЕОТДАЙНОСТТА, СЪПРИЧАСТНОСТТА И ПРОФЕСИОНАЛИЗМА, С КОИТО МИ ПОМОГНАХТЕ ДА УСЕТЯ НАЙ-ВЪРХОВНОТО ЧУВСТВО – МАЙЧИНОТО!

*

    Хера

  • ****
  • 908
  • романтично люлякова
Re: Статистика на успеха
« Отговор #21 -: Ноември 09, 2006, 08:37:38 am »
Той Слави ще стане абитюрент скоро аз сега започвам да пиша тук :)
Та в недалечната 2004г. се взехме с моя мъж. Естесвено веднага започнахме да работим по въпроса с увеличаване на родата. Минаха няколко месеца но резултата беше все една черта :? Започнах да чета из нета и тама попаднах тук във форум "Зачатие". Решихме да направим спермограма и понеже знаех вече, че в наше село няма доктори занимаващи се със стерилитет отидохме в Пловдив.
април 2005г. - първо посещение в клиника "Торакс" и първа спермограма при Мели. Резултата - астенотератозооспермия и препоръка от д-р Даскалова за прегред с уролог и да се направят хормони на мъжа ми. Веднага пожелахме преглед с Уролог и след поволин час той вече преглеждаше мъжа ми. От него си добавихме още една диагноза - варикоцеле в ляво. Мъжът ми леко уплашен и стреснат но тук ме заляха мен нови сили и започнах да го успокоявам, че двамата заедно ще успеем. Важното за мен беше, че открихме проблема. Бяха му изписани доста витамини и антиоксиданти, които той веднага започна да пие. Както се шегуваше той - по-зле бил от бабите по селата..те пиели по една шепа само а той по две :lol:
м.май 2005г. - операцията на мъжа ми от варикоцеле. Възстанови се за три дена във ВМИ Стара Загора...там беше опериран от д-р Цировски. Прибрах си го у нас и след като се възстанови напълно си тръгна на работа. През цялото време не спираше да пие витамините и антиоксидантите.
Понеже аз съм много нетърпелива /мъж ми твърди, че съм седмак колкото и майка ми да го обеждава, че ме е преносила :lol:/ още на 1 юли хукнахме към Пловдив на контролна спермограма. Д-р Даскалова /Мели/ след като удари едно броене /извинявай Мели ама все се сещам как те питаха как броиш плувците та..1,2,3,..1 милн. :lol:/ каза, че това за нея е по-добрата спермограма въпреки, че бяхме извън всякакви норми.
м. октомври 2005г. - бягаме пак за контролна спермограма при Мели. И чувам така вълшебните думи..."За мен има шанс от естествено забременяване" 8) при което аз решавам, че трябва да стане веднага :lol: Малко по-късно същия месец минавам на цветна снимка при д-р Даскалов, която за мен беше удоволствие имайки предвид условията в клиниката и усмихнатия доктор. Резултата от снимката - двустранно отпушени тръби.
м. декември 2005г. - положителен резултат на теста за бременност...но уви след десет дена обилен цикъл. Аз рухнах...мъж ми също.
м. януари 2006г. - зъкесняваше ми два дена и започнаха леко да ме болят гърдите и аз се ядосах защото след като започнат да ме болят ми идва след 10 дена и реших, че пак ще имам дълъг цикъл :x Мислех да си купя тест...но мъж ми каза "само даваш излишни пари" Но аз нали съм като теле пред майка си...на връщане от работа си купих тест Унимарк - някакви лентички и реших да се тествам. Беше с вечерна урина...след секунди се появи втората черта...изпадна в паника. Прижълтя ми пред очите и въобще мислех, че халюцинирам. Бягам при мъжо а той отсече..."има второ черта но аз на тестове не вярвам вече" 8O Звъня в 20 часа на Мели и едва ревяща и казвам" имам две черти...а сега какво да правя?" Каза ми да пия утрогестан, аспирин и фолиева. Винаги съм си мислела, че най-трудното е да видиш двете черти на теста. Повярвайте ми...сега ми се струва по-лесно. Паниката от това, че съм бременна и от това да минат 9-те месеца благополучно е по-голяма.
м. февруари /6 число/ отиваме на доктор. Ще запомня деня, че беше отвратително студено и снега беше до колене. Щом сложи вагиналния апарат и докторката каза "Честито бременна си"...при което моят мъж импулсивно каза "Докторке ще те черпя" :lol:
Така започна моята /нашата/ бременност. Имах и перипети..нямаше как. Април месец лежах 17 дена в Патологията с кървене....после почти през цялото време лежанка но септември месец когато влезнах в деветия месец.
Имах насрочено секцио за 21.09...8,30 часа но моят хубусник реши да излиза по-рано и се пробвах нормално раждане и го родих за един час...с болките със всичко. В 5,55 изплака моят /нашия/ Слави и аз за миг забравих вече е имало болка. От емоции не заспах през деня въобще въпреки, че от притеснения за секциото не бях спала две вечери. Емоцията е страхотна..преживяването също.
Желая на всички момичета от този форум скоро да обсъждат не поредната спермограма или цветна снимка а нааканите памперси на своите бебчета :)
Най ме беше яд, че нямаше да мога да изненадам мъж ми..винаги съм си мечтала да му се обадя и да му кажа " Честито татенце" а сега като ме знаеше в колко ще раждам ме хващаше яд...но го изненадах този път. Като му звънах в 06,00часа..той си помислил, че му се обаждам да ме успокои за секциото и започна с думите "Няма страшно..всичко ще е наред"...а аз крещя от другата страна " Честито мише..стана тати..родих нашата мишанка" :lol: При което мълчание...и започва да заеква от другата страна...ама как..кога :lol: Затворихме и след малко ми звъни " Мише аз забравих да те питам...ти как си" :lol:
Та така...родих Слави жизнено и здраво дете 3,600кг...52см...12 дена преди термина. Да ми е жив и здрав мишока.
Обичам ви и благодаря.
« Последна редакция: Ноември 09, 2006, 08:42:29 am от Hera_76 »
Моята зимна приказка - 21.09.2006
Пролетната приказка  - 21.04.2011
*

    sami

  • *****
  • 1148
  • Обожавам малките ми куклички!!!!!!!
Re: Статистика на успеха
« Отговор #22 -: Ноември 10, 2006, 21:00:36 pm »
Здравейте мили момичета!
Ето че отново дойде време да напиша някой ред тук.
Не съм ви писала цели 11 месеца.Не бързайте да ми се сърдите,през цялото това време ми се случиха най невероятните неща.От къде да започна?????????
Не знам дали си спомняте моята история.Последния път като писах тук,бях
ви казала че след второто икси забременях.Тогава бях в средата на третия месец.Съвсем случайно,както си бях на работа,отидох до тоалетната и какво да видя......кръв.Направо ми идваше да се убия /бях забременяла след седем години и след второто икси/.Това беше и последният ми ден на работа.Трябваше да съм непрекъснато легнала.Вкъщи нямам интернет,затова и не можах да ви пиша.
От тогава започнаха и моите проблеми.Ние живеем със свекърва ми.От както забременях,в наща къща нещо стана.Не стига че гледам свекърва ми 7 години,а тя е на 82 години и много лоша жена,ами на всичкото отгоре дойде да живее при нас и брат му на мъж ми.Той е на 48 години.Какво чудо стана не знам.Тоя брат му непрекъснато ни викаше:"За какво са ви тия деца,да не можете да спите"...и разни други такива тъпотии.Аз отначало нищо не казвах.После започна да се кара с мен защото аз не съм била уважавала майка му.Всеки ден имахме разправии.Докато една вечер/беше 12 часа си спомням/взе че ме изгони от къщи.Айде ми вика да си заминаваш,че тука не ти е дом....../забравих да ви кажа че аз живея в Гърция/.Представяте ли си какво чух,а най много ме заболя отношението на мъж ми.Знаете ли какво направи той,при положение че знаеше положението ми? Абсолютно нищо не каза.Представете си само.След 7 години живот с един човек,изведнъж да не знаете какво да мислите за него.Добре че беше майка ми при мене.След това,хващам си аз багажа и се изнасям на хотел.10 дена мъж ми не ми се обади по телефона да ме пита къде съм,или как съм.Както и да е,след десетте дена говорих с мъж ми,и той ме увери че ще се изнесем да живеем някъде сами.Върнах се в къщи.Това обаче беше голяма грешка.Нещата станаха по зле.Отдалечихме се много с моя.Той непрекъснато слуша какво ще му каже брат му.Да не ви говоря много,цялата ми бременност мина с притеснения,сълзи и реване.
Най хубавия период в живота на една жена,за мен беше ад.Единственото нещо което ми даваше кураж,беше корема ми.Най накрая това което искаше брат му на моя,го постигна,разбрахме се като родя да се разведеме.Свекърва ми ядеше пред мен,и даже не ме питаше дали искам.Да не ви изморявам,с моя си проговорихме през нощта,когато ми се спукаха водите.Живота ми все едно че отново започна.На 10 септември родих две прекресни момиченца,най голямото ми щастие.Много лесно родих.С толкова много притеснение,даже и лекаря ми се чудеше как успях да ги износя тия дечица.Като се родиха уж всичко тръгна добре,затворих си и аз очите,айде пак от мен да мине,заради децата да сме добре.Както и да е нещата са много зле.Днас ми е първият ден на работа,и веднага ви пиша.През цялото това време много ми липсвахте.
Мили момичета,на всички които правят опити да забременнеят искам да кажа че щом искате нещо с цялата си душа,да сте сигурни че ще стане.А ето и думите на моя лекар,повярвайте ми няма по истински думи:"ВСЕКИ НЕУПЕХ Е ЕДНА КРАчКА КЪМ УСПЕХА"!!!!!Вярвайте и се надявайте,и най важното не позволявайте на никой да се бърка във вашето семейство!Целувки на всички.


http://www.zdravei.bg/videos/id_6940/title_v
torija-rojden-den/http://bg-mamma.com/ticker/69256
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #23 -: Ноември 11, 2006, 00:32:28 am »
Ето я накратко и моята история. През януари 2004 г навърших 30 г. и започнаме опитите за бебе. Много исках дете  и се притеснява, че годинките ми напредват.
През лятото на 2004 г. бебе все още нямаше. Отидох на профилактичен преглед, защото съм имала проблеми в миналото и сега си имам едно наум – ехограф, цитонамазка. Всичко е О.К.   
През декември 2004 г. вече се чувствах много притеснена. Отидох на гинеколог, тя пък ме изпрати при енокринолог. Ендокриноложката ми назначава хормонални изследвания, прави ехография на щитовидна жлеза, изиска спермограма, която правихме в МД в София. По-късно я повторихме в клиника по стерилитет. Резултатите както от спермограмата, така и  от хормоналните изследвания са сравнително добри, но тук поради незнание правя грешка, която ми струва загуба на няколко месеца време, ненужно пиене няколко месеца на Дуфастон и загуба на доста нерви. Изследвах прогестерона не след установена овулация, а на 21 де от началото на месечния ми цикъл и той се оказа нисък. Да де, ама както по-късно разбрах, аз съм с късна овулация.
Междувременно вече бях започнала да се образовам в сайта на „Зачатие”. Да си призная бях го открила няколко месеца по-рано, но всичко ми се виждаше много сложно. Но накрая разбрах, че трябва да се пообразовам на темата, иначе ще продължам да слушам как трябва да се успокоя и ще забременея (Това ми го обясняваше тогавашния ми лекар).
През септември 2005 г. направихHSG (цветна снимка) на тръбите. Едната ми тръба не пусна изобщо, а при другата имаше запушване в горната част. Лекарят, който ми я прави изключи възможността за спазъм на тръбата. Откриха ми и полип. Един месец по-късно-  хистероскопия в МД София. Резулта от хистологията: огромен доброкачествен полип. Не знам как не са го забелязали при предишните ми прегледи на ехограф.
Уговорихме се с новия ми лекар за лапароскопия през януари 2007 г, а междувременно продължавах с изследванията. Правих фоликуметрия и в резултат лекарката ми изрази съмнение за луф синдром и ме прати да изследвам прогестерона. Той се оказа над нормата, но аз въобще не смеех да си помисля, че е възможно да съм бременна при тези резултати от цветната снимка и съмненията за луф синдром. Но когато лутеалната фаза на цикъла ми се увеличи с 5 дни, реших да направя тест. Оказа се положителен. В следващите няколко дни направих още два теста. Резултатите и от тях бяха положителни, но повярвахме, че е истина чак когато лекарят ми го потвърди.

П.П.Резултата от цветната снимка се потвърди по време на секциото. Позчистиа ми доста сраствания, но явно все пак тази тръба е направила спазъм..


Re: Статистика на успеха
« Отговор #24 -: Ноември 16, 2006, 12:03:36 pm »
Ще се опитам и аз на кратко да разкажа моята история.Тя започва от далечната 1990г.когато се омъжих за съпруга си.Бяхме много млади и двамата и през първата година решихме да се пазим и да си поживеем.След това започнахме с опитите за бебе,но не се получаваше.Още на четвъртия месец отидох на преглед и гинеколожката много изненадано ми заяви че много съм бързала и като минат две години тогава да се притеснявам.Това беше може би най голямата ми грешка,защото наистина спрях да ходя на гинеколог и все чаках чудото да стане.После смених доктора и се започна с ходенето по мъките.Искам да отбележа че съм от провинцията и по това време нямаше много информация за добри лекари а за ходене в София като не знаеш на къде да поемеш беше немислимо.Първа цветна снимка-тръби проходими.После продухване,пиене на хапчета/вече не помня какви и за какво/.Смяна на лекаря и пак същото.Цветна снимка,открити хламидии и лекувани само при мен,пиене на всевъзможни антибиотици.Донякъде излекувахме хламидиите/при последните изследвания липсваха/.Първата ми лапароскопия беше 2000год.в Света София.Открита ендометриоза и сраствания които по време на лапарото отстранени.Всичко е наред,тръбите пропускат и пак чакане.Две години нищо.Последва спешна коремна операция от спукана киста от която съм си докарала още по големи сраствания.От приятелка чувам за проф.Налбански от М.Д.и съответно отивам-всичко трябва да се опита.Последва нова лапароскопия при която се откриват всевъзможни сраствания и запушени тръби.Пак професора прави пластика и според думите му всичко е наред.Изчаках 8мес.и отидох на фоликулометрия/мисля че два или три месеца проследяване/.Не можеха да се пукат фоликулите.Още докато бях там чух че някои момичета ходели и правели ин витро.Точно тогава стартира и програмата от З.К.и аз и моята приятелка решихме да опитаме.Кандидатсвахме и бяхме одобрени.Не започнахме по едно и също време,защото имах проблем с цикъла.Тя направи своето и забременя от първия път.вече си има две прекрасни момченца-близнаци.Забравих да спомена че имах проблем с пролактина и пиех около две години лекарства.Започнах и аз моето ин витро,което се оказа неуспешно.Откриха ми хидросалпинкс и благодарение на информацията която получих от Зачатие и всички вас,бях решила че трябва да се оперирам и тогава да пробвам отново.Втория опит си го плащах,защото касата вече ни беше отрязала.За щастие той се оказа успешен,но дори и да не беше щях да пробвам отново.Така че сега тръпна в очакване на моята дългоочаквана рожба,която трябва да се появи през януари.Малко дълго стана,но 15год.борба не могат да се опишат по кратко.Искам да кажа на всички,които все още се борят:Не губете надежда момичета!Както виждате и след толкова години стават чудеса.Дерзайте и щастието ще се усмихне и на вас!
*

    ema2

  • ****
  • 888
  • You kill the beauty of today
На днешния ден преди една година
« Отговор #25 -: Ноември 20, 2006, 20:48:24 pm »
21 Ноември 2005 създадохме нашите ембриончета....но нека започна от начало...

След 5 години брак/1995/ и един син, с моя мъж решаваме, че е време за второ дете, и тъй като първия път стана веднага, не сме си помисляли, че ще бъде трудно .Като мина година, заподозрях, че има проблем, но не исках да все още да търся лекарска помощ.И така още 12 месеца без резултат.През 1997 ни се отдаде възможност да заминем за Канада, надявахме се смяната на климата да ни помогне.Но не стана.Още две години във всекимесечни надежди и поредното разочарование.През 1999се върнахме в България за интервю и получаване на емигранстките визи, но връщането бе съпроводено с тежката диагноза на майка- рак, трети стадий.Изпаднах в тежко състояние, почти нямах надежда за нея.След операцията, химиотерапия и облъчване, докторите давах умерена надежда.Така дойде октомври 2000 година, когато додохме пак в Канада и някак аз почнах отново да мисля за бебето.С майка положението изглеждаше стабилно.Така неусетно дойде март и тя започна да се оплаква от болки в кръстта, на мен веднага в главата ми  - че това са метастази, но тя упорито твърдеше, че не са.И аз някак й вярвах.През април 2001 получи пневмония и тя пак твърдеше, че е от залежаването....Мъжът, с който живееше и който я гледаше неотмено, нищо не ми казваше.
В крайна сметка, си правя резервация и заминавам за България.На летището той ме посреща с думите "Бойчето умира".През целия път до болницата не можех да повярвам.Стигнах точно за да видя очите й, които не ме познаха и правата линия на монитора.

След погребението стоях малко в София и веднага се прибах в Канада.Няма  да описвам как измина една година,в сълзи, сълзи и пак сълзи.Не бях в дупка, просто ми беше ужасно мъчно и не можех да преживея тази загуба.
Тогава реших и да почна  с изследванията за бебе, първи резултати добри - хормони и спергр. в норма.Док предлага хидротубация и резултата от нея отличен - тръбите са проходими.Казва ми давай да почваме с клостил, тук обаче гинеколозите нямат практика да правят фоликометрия при клостил стимулация.Правя два цикъла, и отказвам третия, вече го има Дир.бг - проблемно забременяване и от там получавам много информация и обмяна на опит.Идва моментът за лапаро, което носи не добър, но и не категиричен резултат.

Малко се отчайвам и решавам да спра и да помисля, това съвпадна с купуването на къщата....така неусетно в ремонти и нови задачи мина една година.
През 2004 имам вече нов гинеколог и той назначава второ лапаро, с лош резултат, напълно запушени тръби,с хидросалпингс.В деня, в който получих резултата от лапарото,бяхме тръгнали на път към наши приятели, които си създадоха 3 дечица чрез инвитро,Приех това като знак от съдбата.
След тежкия резултат от лапарото, приех съвета на моя доктор и се назначих среща в клиниката в Хамилтон.По препоръката на моята докторка, тръбите трябваше да се махнат.Аз веднага се съгласих, не виждах никаква нужда от тях.
И така бяха отсранени тръбите, третото лапаро доказа, че са били запушени и наистина хидросалпингса е бил наличен.
С моята докторка обсъждаме дълъг протокол, почва се с лупрон/супрефакт/, после след мензис, се продължава с Гонал ф 1050 единици.Схемата изглежда удачна, защото в крайна сметка се получиха 16 яйцеклетки, оплодиха се всичките 16.На трети ден обаче, имахме само 3 ембриона, с добро качество.Трансферът протече гладко и се прибрах у дома с 3 върнати ембрион....но на 8 ден ми дойде.Поплаках малко и се отдадох на  почивка.
Месец след неуспеха, отидох на контролен преглед, резултат - 3 миоми, едната голяма 4/5/4 см.
Докторката ми казва, хайде на цветна снимка, да видим как са разположени и после ще му мислим.А аз вече на път да се откажа, на всичкото отгоре, заключението след първия опит беше, че яйцеклектите, които образувам, не са с хубаво качество...

И така на цветната снимка с оказа, че миомите не засягат вътрешността и няма да има проблем с имплантацията.Евентуалната,разбира се.

Междувременно на своя глава пиех втори месец по 81 грама аспирин.

и така за втория опит почвам с Марвелон за прочистване на яйчниците, после пак Лупрон и накрая Гонал Ф, Резултатът е 24 фоликула, но поради миомата успяват да пункират само 18.
И тук идва изненадата, сп. много малко като обем, моят мъж се беше притеснил нещо.И съветът е Икси, защото има много яйцеклетки/иксито не се покрива от касата/ и ние помислихме, помислихме и казахме добре.Така от 18 яйцеклетки се получиха 14 ембриончета, но пак на ден 3 имаше само 3.На самия трансфер идва доктор Карнис и ми казва, Емануела има само 3, 6 клетъчни ембриона, клас 2/25-40 процента фрагментации/, и понеже резултата не беше хубав и очите ми се напълниха със сълзи, тя каза: Не се притеснявай, от тях ще станат хубави, здрави бебета.
Зачаках някак спокойно деня на теста, но на 5,6 ден, започнах да се подувам, не ми стигаше въздух и имах ужасно сърцебиене.Едвам изкачвах стълбите до втория етаж.Притеснена, помислих -край хиперстимулация.На 7 ден след трансфера ми стана толкова лошо, че повърнах.Тогава се изплаших и позвъних в клиниката, те ми кзаха да отида на следвашия ден за тест  и узи.На узи не се видя нищо, за кръвния тест трябваше да чакам до обяд за резултата.Прибрах се у дома, не знам как, но почти забравих, че чакам телефонно обаждане.И изненадата беше голяма като ми казаха:"теста е положителен"...
Трудно е да опиша последващите дни и седмици, на радост, щастие, страх, сълзи и тревоги, но всичко това е нищо в сравнение с щастието, което изпитвам сега, когато виждам усмивките на моите синове, като ги виждам всеки ден като порастват и стават човеци.
И си казвам тогава, че живота ми даде компенсация.

И сега е ред на благодарностите към всички вас, които бяхте до мен виртуално и ми давахте кураж и надежда, съвети и смях и всичко, което споделят приятелите.
Благодаря ви.
Желая на всички ви здраве, радост и много, много бебета

ема2




« Последна редакция: Ноември 23, 2006, 03:06:11 am от shygirl »
We are all a part of everything
The future, present and the past
Fly on proud bird
You're free at last
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #26 -: Ноември 29, 2006, 12:59:01 pm »
Ето и аз започвам да пиша през какво сме минали, едва ли мога да го нарека история, по скоро малшанса, който всички тук имаме и дългия път, който ни е бил отреден да изминем в бебеправенето.
Започнахме опити с мъжа ми през февруари-март 2003 г., но аз още на 2-3 месец реших, че ще имаме проблем.Оидох на профилактичен преглед, доктора каза - всичко е наред, ако до 9 -10 м. не стане бебeто тогава ще му мислим. Минаха още 2-3 м., аз вече отдавна четях проблемното на дира и знаех, че трябва да се направи спермограма на мъжа ми. Той милия съвсем безропотно изпълни и това мое желание, само аз да се чувствам добре и спокойна. Спермограмата отлична, става за донор и така опитите продължават. Е проблем явно не е имало, защото през октомври забременях. Може би това беше най-ужасното нещо, което съм преживявала, от емоционална гледна точка, защото се оказа извънматочна бременност. Оперираха ме по спешност, махнаха ми дясната тръба. Операцията ми беше точно на 21.11.2003 г.- деня на християнското семейство. Операцията коремна, нищо работа, нямах никакви болки, усложнения, нищо, но психически бях една развалина и то доста време, може би в продължение 6-7 м. Незнам да ли ще ми повярвате, но след като минаха 3 м. и спряхме да се пазим, всеки път аз се молех теста да е отрицателен, защото моя цикъл е доста нередовен и всеки месец на ден-два закъснение аз си правех тест, като преди това изпадах едва ли не в изтерия, намирах си всички симптоми на извънматочна бременност. Само при мисълта че може отново да ми се случи това паниката ме превземаше с всичка сила. Но живота продължаваше! Аз съм силен човек и след периода на самосъжаление, обвинения, чувството едва ли не, че съм непълноценна, отново си стъпих на краката, както се казва. Имах прекрасен съпруг (и още го имам де  Very Happy ), прекрасно семейство, което ме обича и подкрепя, приятели, с които си прекарваме чудесно и т.н. С две думи си върнах усмивката.
И така през септември 2004 г. отидох в новооткрития център на д-р Владимиров, просто ей така, да видя за какво става дума. Е, там си и останах, той ми спечели доверието още от самото начало. Държа да отбележа, че аз съм адски недоверчив човек, мнителен и т.н., но с док се харесахме от пръв поглед  Smile
Разгледа ми всички документи, епикризата от операцията, прегледа ме и каза, че не вижда някакъв сериозен проблем. Разбрахме се да изчакаме 2-3 м. и ако още няма резултат тогава да мислим план за действие. През декември започнахме фоликуметрия и така няколко месеца, като се установи, че левия яйчник, който има тръба е ленив и не прави овулация.
Решихме да започнем стимулация с клостилбегит и инсеминация. Направихме три стимулации и две инсеминации, но в двата случая, в които имаше фоликул в ляво, той винаги беше по-малък от тези в дясно и се пукаше 2-3 дни след тях. А относно мита десен яйчник, лява тръба е само по учебниците. И така след неуспешните инсета, аз реших, че не искам да чакам повече, защото това ме изнервя най-много.
Октомври месец направихме инвитро на нестимулиран цикъл, перфектна яйцеклетка, перфектен ембрион, имаше имплантация, положително ЧХГ, но всичко свърши на 21 ден от трансфера.Надеждите бяха големи, колкото и да сме запознати и да знаем какви са реалните шансове за успех, подсъзнателно се надявах, вярвах че в положителния резултат. Е явно не ми е било писано, самосъжалявах се ден-два, но се съвзех много бързо.
И така, решихме малко почивка и подготовка за класическо инвитро. Разбира се на мен търпението не ми е силната страна и още след нова година започнах да тормозя док да го правим. Но той прецени, че трябва да изчакаме месец два и аз се съгласих разбира се, имах ли избор  Wink
Събирахме си парички, чакахме си да дойде март месец, в който бях вложила всички си надежди и мечти...
И един прекрасен ден, чакайки си да ми дойде поредния цикъл, за да започна стимулацията, подтиквана три дни от Ирина аз направих тест. Бях по-убедена от всякога какъв ще е резултата, е когато видях двете чертички не мога да ви опиша страха, не ужаса, който изпитах. Нямаше радост, само паника и завладяващото за секунди безсилие, че няма да мога да преживея всичко отново, операция, болка, мъка и т.н. Добромир веднага се обади на док и двамата бяха толкова обедени и щастливи, че всичко ще е наред, а аз се тресях от нерви и плачех. Няма да ви описвам как съм преживяла следващите 4 дни докато видим, че малката сладка точица си е на мястото.
Почти нямах никакви проблеми през бременността, благодарение на постоянните грижи на д-р Владимиров и целия екип всичко беше наред и така на 19.10.2006 г. се роди нашата малка принцеса Деси.
Малко дълго стана, но се надявам да е поне мъничко полезен моя разказ на момичетата в моето положение, а аз самата да се науча на повече търпение, защото дори когато челото ти опира в дъното и продължава да натиска надолу, и не се вижда светлинка, изход има.

« Последна редакция: Декември 03, 2006, 15:34:56 pm от StefiZ »
*

    райа

  • *
  • 8
  • никога не губи надежда
Re: Статистика на успеха
« Отговор #27 -: Декември 10, 2006, 16:32:18 pm »
ЗДРАВЕЙТЕ МОМИЧЕТА,
АЗ СЪщО ИМАМ СВОЯТА ИСТОРИЯ, НО НЕ ИСКАМ ДА СЕ ВРЪщАМ НАЗАД В ТЕЗИ ТРУДНИ ГОДИНИ, КОГАТО ЗА ГОЛЯМО СЪЖАЛЕНИЕ НЕ ЗНАЕХ ЗА ТОЗИ САЙТ. ИСКАМ ДА ВИ КАЖА КОЛКО МНОГО МИ Е БИЛ НУЖЕН ТОЧНО ТОЙ. СЕГА КОГАТО ЧЕТА ВСИЧКИ ПУБЛИКАЦИИ И ИСТОРИИ СИ СПОМНИХ ЗА БОЛКАТА В ДУШАТА МИ, КОЯТО НЕ МОЖЕХ ДА СПОДЕЛЯ. КОГАТО СЕ ПОЯВИ В ЕДИН МОМЕНТ МОЯ БЛИЗКА И СЪС СВРЪХ ЕМПАТИЧНОТО СИ ЧУВСТВО СЯКАШ ОТНЕ ОТ ПЛЕщИТЕ МИ ТЕЖКИЯТ ТОВАР КОЙТО НОСЕХ----АЗ ЗАБРЕМЕНЯХ.
ИМАМ ПРЕКРАСНО ДЕТЕ И МОЖЕБИ ЗАРАДИ ВСИЧКИ МЪКИ ПО КОИТО МИНАХ, ГО ВЪЗПРИЕХ КАТО ДАР ОТ БОГА. СЕГА ТОВА МИ ПРЕЧИ ПРИ ВЪЗПИТАНИЕТО, НО НЕМОГА ДА ПРЕСТАНА ДА Я ВЪЗПРИЕМАМ КАТО ДАР БОЖИ.  :stroller:
*

    yana-v

  • *****
  • 1207
  • Ще порасна голяма!!!
Re: Статистика на успеха
« Отговор #28 -: Януари 02, 2007, 13:09:46 pm »
И моята история няма да е никак кратка, като се има предвид, че започва от 2002 г. и приключи с две чертички след 2 пъти ИКСИ през 2006 г. Започнахме първо с лечение при съпруга ми, пробвахме с каквото му изпишат. Резултатът беше още по-лош! Великите специалисти просто ни казаха, че няма смисъл да продължаваме да даваме излишни пари! Дори за ИКСИ според тях нещата бяха с много малък процент!
Благодарение на първо на клуба, после на сайта и на всички момичета тук аз не спрях да се боря и да търся начини! Съпругът ми въпреки че беше много притеснен правеше всичко възможно да подобри резултатите!
Благодарение на Мели, която ни даде много кураж след като направихме няколко спермограми при нея и лична среща със Светило, на която съм и много благодарна решихме, че ще пробваме в Якентро. За съжаление първия път опита беше неуспешен! Д-р Димов от София, които ме стимулира ме докара до хиперстимулация! Гърците отложиха трансфера, ходихме втори път за него, но въпреки всички мерки за съжаление нямахме късмет.
През юни в деня на репродуктивно здраве в Плевен решихме да пуснем едни имунологични за всеки случай! При мен нямаше проблем! И УЖАС! антифосфолипидни тела, нк - клетки, мутантен алел при едната от хромозомите т.е. тромбофилия. Въпреки тези всички истории аз бях решила, че ще направим още един опит. Преди него правихме специална ваксина и след това опита! Този път стимулацията я прави д-р Даскалов, който ме дебнеше под лупа да не направя пак хиперстимулация, за което съм му много благодарна. Едновременно с стумулацията започнах с огромни дози фолиева киселина, аспирин и Клексан 0.2.
На 20 ноември беше трансфера! Едва устисках до теста като преди това направих един уринен, имаше и втора бледа чертичка! Преди Коледа успяхме да видим едно мъничко ембрионче! Продължавам с фолиева киселина, В 12, В6, фраксипарин 0.4 и сирурно така ще е до края!
Много се надявам всички да момичета да стигнат до тук. Е после започват другите проблеми но не се броят.
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #29 -: Януари 06, 2007, 13:58:32 pm »
Здравейте,
ето и моята история. Аz съм на 34 години. Опитите да zабременея zапочнах когато бях на 30. С тогаваШният ми съпруг имахме 10 годиШна връzка. Станахме семейство и аz исках да имаме дете. След 6 месеца опити отидох на гинеколог. Всичко ми беШе наред, трябваШе да меря БТ, а съпругът ми да направи спермограма. При него идеално, при мен само на баzа на БТ, диагноzа "липса на овулация" и наzначаване на медикаменти zа тримесечно стимулиране. След липса на реzултат оЩе 6 месеца, аz настоявах zа по-zадълбочени иzследвания, а съпругът ми не желаеШе: " Да сме опитвали, все един ден Щяло да стане. Това било Божа работа." Месеци след това се раzделихме и последва бърz раzвод.
След около година, Щастливо омъжена, исках да минат поне 6 месеца в опити да zабременея, zа да хукна по доктори. Бях  убедена, че причината zа беzдетието е при мене. ИzненадваЩо zабременях на третия месец. Направих всички първоначални иzследвания и Щастлива zаминах при съпруга си, който по това време работеШе в Лондон. Бях в 8 г.с. Там се опитах се да се регистрирам и да ходя на консултации, но след препраЩане от болница в болница, най-накрая реШихме да се прибирам в Германия, при моята лекарка. Бях на преглед в 16 г.с., всичко беШе идеално, плодът се раzвиваШе нормално, нямах никакви оплаквания, бях най-Щастливата жена... Малката точка, която беШе в 8 г.с., вече беШе станала истинско малко човече.
Върнах се при съпруга. Две седмици по-късно, една сутрин се събудих с ужасно натежала глава и липса на апетит. На другият ден неЩата се поуправиха и след няколко дни всичко беШе нормално. Появи се и леко zацапване, на което не обърнах необходимото внимание. След 3-4 дни, преz ноЩа се събудих цялата мокра. На сутринта отидохме в болница, спеШно отделение. Диагноzата - спукване на околоплодният мехур и иzтичане на част от водите. Причината - вероятно някаква инфекция и опасност тя да проникне вътре, при плода. Препоръчаха ми прекъсване на бременността. Естествено, откаzах. Останах там под наблюдение. Мереха ми температурата, кръвното, слуШаха тоновете на детето и чакаха да видят, дали водите Ще спрат да иzтичат и дали Ще се раzвие инфекцоинен процес. Не ми бе наzначено никакво медикаментоzно лечение. Съпругът ми ме премести в частна болница с надеждата там да са по-добри специалисти и да направят неЩо. След 3 дневен престой,  води почти не бяха останали и трябваШе на другият ден да се предиzвика раждане. Преz ноЩа zапочнаха болките, но zа да не се zанимават с мене, дежурният лекар ми сложи инжекция Морфин и така zаспах кротко и мирно. На сутринта наблюдаваЩата ме гинеколожка с иzненада "установи", че детето почти се било родило. Тя се роди жива и живя само няколко часа. Каzаха ми, че бебетата в 20 г.с. нямат никакъв Шанс да бъдат спасени.
След направените иzследвания, единственото, което ми откриха бяха Escherichia coli във вагиналния секрет. Заключението на патолога - плодът напълно нормален (не е причина zа аборта), плацентата - съЩо. Обявиха Е-coli-те като причина zа аборта. Лекарката ми обясни, че най-вероятно съм се zараzила с храна или напитка...

Върнах се в Германия и zапочнах да посеЩавам курсове. Имах много свободно време и ровейки се в Нета, открих "Зачатие". Научих се как се мери (правилно) БТ, кои дни са най-вероятните zа zачеване, какво е фоликулометрия... Тук открих и най-добрата си приятелка, която бе и е винаги до мене, когато имам нужда.

Нови опити zапочнахме месец след първият ми редовен цикъл ( по тоzи въпрос бяха на едно мнение и немската и английската гинеколожки). Забременях на 6-я месец. Курсът ми беШе свърШил и бях отново при съпруга си. След мерене на БТ, правене на графики и любов по план, отново бях бременна. Получих zацапване в 7 г.с. Не исках да рискувам и се прибрах при моята гинеколожка. Започнахме прогестеронови инжекции всяка седмица, до 12 г.с. Откриха ми и белтък в урината. ТрябваШе да пия много течности. Зацапванията продължиха до 20 г.с. Ту иzчеzваха, после пак се появяваха. Бях като луда. Не стига дето ме беШе страх да ям, но и теzи периодични кървения... Въпреки, че пиех магнеzий против контракциите (които получих оЩе в 17 г.с.), в 25 г.с. се установи скъсяване Шийката на матката и опасност от преждевременно раждане. Последва спеШен прием в болницата и бях на системи около седмица. ТрябваШе повече да почивам. Появиха се и ужасни болки в опаШната обаст (в следствие раzШирението на таzа) и едва ходех. След 20-ина дена болките иzчеzнаха така  внеzапно, както се и бяха появили. В 34 г.с. док иzкаzа опасенията си (след преглед), че няма да иzнося бременноста до края и така и стана. В 36 г.с.+2 станах майка на прекрасна малка дъЩеричка Мелани София (48 см. и 2770 г.). Най-накрая бях истински Щастлива!

Иzводите: Търсете помоЩ само при специалисти по стерилитет и не си губете времето при обикновени гинеколоzи. Ще спестите време, нерви и пари.
               След положителният тест zа бременност и при най-малкото съмнение zа неЩо нередно, веднага ходете на лекар. Не се притеснявайте да ви вzемат zа "луда". По-добре да се раzходите иzлиШно до кабинета, отколкото да съжалявате по-късно.

На всички, бореЩи се със стерилитета, пожелавам не само положителен тест, но и лека и беzпроблемна бременност.
*

    mini

  • *
  • 8160
  • purple addicted
Re: Статистика на успеха
« Отговор #30 -: Март 17, 2007, 17:57:43 pm »
Мисля, че дойде и моя ред да се разпиша тук след като се роди живо и здраво и нашето така чакано бебче. И тъй като винаги съм била оптимист, още с появата ми тук започнах да си водя дневник на всички изследвания и перипетии, които сме изминали с идеята, че живот и здраве всичко ще приключи добре и в последствие дневника ми ще е полезен за други като нас. Та ето го и него- Дневника на Мини
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."
"Прекалено много хора харчат пари, които не са спечелили, за да си купят неща, които не им трябват, за да впечатлят хора, които не харесват" Уил Смит
*

    Titka

  • **
  • 56
  • Вярвай в своята мечта,дори далечна да е тя.
Re: Статистика на успеха
« Отговор #31 -: Март 22, 2007, 14:39:13 pm »
Всичко започна далечната 1993година.Бях само на 18години,но вече омъжена и щастлива.Исках дете.1,2,5месеца-нищо.Отидох на лекар-разтревожена и разплакана...а лекарката ми се усмихваше и ми казваше:"Млада си още-спокойно,всичко е наред,ще забременееш.Рано е още."Така,както беше рано-времето си минаваше а бебе нямаше.И пак отново при същата лекарка-един преглед и отново думите:"всичко е наред ще стане"...Никакво внимание-за тях аз бях много млада и никой не ме взимаше насериозно.Незнаех къде да отида и какво да правя.Започнах да се успокоявам/нали всички това ми препоръчваха/ и да чакам-месец след месец,тест след тест,болка и сълзи.Тръгнах по билкари,ясновидки-годините си минаваха а аз чувах само"ще стане,успокой се".Разочарована от лекари,билкари и от целия свят-чувствах се сама,затворих се в себе си.Така някъде м/у болката и сълзите не усетих как бракът ми се разпада.Не издържахме на напрежението и след 6год.брак се разведохме.Останах сама със своя страх,че никога няма да имам детенце/а толкова много исках.../ Един ден срещнах Голямата си любов.Всичко в живота ми се преобърна-вече бях по-силна,исках да бъда щастлива с този човек и заедно да се борим за свое детенце. :balk_21:Започна истинската борба-той беше до мен и ме подкрепяше.Оказа се че имам запушени тръби-последва операция.Докторката,която ме оперира каза:"Всичко е наред,тръбите вече пропускат-100%ще стане бебето. :D И така отново зачакахме,но уви пак всеки месец  :bfn: Разбрах,че не вървя по правилния път.Започнах да разпитвам и да търся Истинските лекари...Открих Зачатие и вече всичко беше по-леко. Срещнах д-р Стаменов-и повярвах,че има шанс,че ще бъда майка някой ден. :balk_602:Направих 1-вото си ин-витро/неуспешно/,съвзех се и продължих напред.Последва лапароскопия и д-р Стаменов премахна и двете ми тръби,заради хидросалпингс.Толкова тежко ми беше като разбрах,че нямам вече тръби- :balk_145: отново се съвзех и напред към 2-рото си ин-витро.Вече бяха минали 13години от мига,в който пожелах да имам дете-и си спомних думите на докторката,която в началото ми се усмихваше и ми казваше:"Рано е още,ще стане,успокой се"...Когато дойде време за теста се уплаших да не видя поредния  :bfn:тест и не го направих.Реших че ще изчакам прегледа при доктора.Денят дойде...Не мога да намеря думи,за да опиша това,което почуствах,когато доктора ми каза,че съм бременна...Разплаках се-не можех да се успокоя.Беше страхотно,просто невероятно-след толкова години мъка,след толкова притеснения,надежди и разочарования да разбереш,че си постигнал мечтата си-това е нещо велико. :balk_81:Благодаря на Господ,че ми даваше сили през всичките тези години,че не паднах и не се отказах-въпреки болката...  Сега се чувствам прекрасно-макар да изпитвам страхове дали всичко ще е наред.Чувствам се жена-пълноценна,уверена в себе си и готова да се боря със зъби и нокти за своето щастие.ВЕЧЕ СЕ УСМИХВАМ...Радвам се на всичките неразположения,които ми напомнят всяка минута-че ТО е вътре в мен и расте,расте...БЛАГОДАРЯ НА ГОСПОД И НА Д-Р СТАМЕНОВ!!!
*

    lidia

  • *****
  • 2959
  • Най-хубавото се вижда само със сърцето.
Re: Статистика на успеха
« Отговор #32 -: Април 02, 2007, 11:44:00 am »
Време е и аз да напиша своята история. С нея искам да вдъхна малко кураж и надежда на все още борещите се момичета. Искам да знаят, че колкото и безнадежден да е момента и колкото и да е трудно да направиш следващата крачка, изход има и понякога трябва съвсем още малко усилие за да стигнеш до края. Ние със съпруга ми искахме много дете още когато бях ученичка. Той е 7 години по голям от мен. Търпеливо изчакахме да завърша и да вляза в университета. И започнахме опитите. Аз като всяка девойка си мислех, че видиш ли , трябва от първия път да стане. Първия месец го взех на шега. Втория вече зароних сълзи , а третия неуспешен месец ме срути здраво на земята. Някак си, като че ли усещах, че тук ще е моята голяма трагедия и вътрешно знаех, че много ще боли. Страха, че може и никога да не стана майка ме беше сковал.
В този момент се появи друг проблем. Една катастрофа. Вече бях смазана и физически. За психическото си състояние няма нужда да споменавам. Преместихме се с мъжа ми и то отделно от родителите му. Уви майка му и баща му всеки ден идваха и идваха. Вечер ни гостуваше брат му и често оставаше и да спи в къщи. А аз така исках малко спокойствие, далеч от всички, само аз и мъжа ми да се прегърнем и да плачем, докато поне малко душата ми се усокой. Уви и спокойствие нямахме. Започнах да мисля за друга държава, само и само да избягам от всичко. Не получихме виза за Канада и спестяванията ни отидоха по дяволите , заедно с неуспешния опит да избягам от всичко. Когато с надежда за помощ разкажех на някой за патилата си, отговора беше спокойствие и само спокойствие и когато не мислиш ще стане.  Това ме докарваше до още по голяма тиха лудост.
Мина година и полвина опити и реши да отида на лекар. Още по голямо разочарование.
Господина седна да ми чете лекции колко съм малка за дете. Какво по дяволите го интересуваше. Не за това му платих 20 лв. Размрънка се за киста, даде хапове ей тъй и ме изпрати до вратата. Аз така и не купих хаповете. За добро или лошо бях казала, че противозачатъчни няма да пия. Сега си мисля, добре че съм била такъв упорит инат. Дойде лятото и заминахме на море. Беше ми писнало от всичко и някък си бях забила някъде болката и като че ли малко бях започнала да се радвам на живота. След морето ми закъсня около седмица. Върнахме се в София и взех набързо теста. Беше полужителен. Еуфиория и радост. Щастие. Исках да кажа на мъжа си, но някък си си знаех, че е прекалено хубаво за да е истина. Познах. Два часа след теста прокървих и всичко свърши. Сринах се и ревях и ревях, докато глас не ми остана. На мъжа си не казах. За него това беше поредния месец, а за мен деня който никога няма да забравя.
След това следваше Желязков и седем месечно пиене на билки. Резултата беше порция от отрицателни тестове. След това попаднах на Зачатие. Оле колко жалки опити съм правила. Оле колко хора имат същия проблем. Не можех да повярвам. Четях ли четях.
В този момент моя позната ме изпрати при Янакиева. Не беше от добрите лекари, но беше нещо. Изследванията бяха наред. Цветната снимка също. Аз бях по спокойна. Вече правех нещо смислено. Момичетата ме подкрепяха и аз ги обикнах като свой сестри. Минаха 3 години и се решихме с мъжа ми на инсеминация. Говорихме с докторката да е без стимулация, с един фоликул. Знаех, че шанса е нищожен и някък си бях отписала опита. На 10-тия ден от инсеминацията се разболях. 39,6 температура и зверска кашлица. Вече бях сигурна, че няма да е този месец. Събудих се с кървящ нос и нямах никъкви сили вече. Изпих един течен аналгин защото щях да изгоря от високата температура. В 5 сутринта преди да изпия първото хапче антибиотик си направих теста. Някак си не виждах втората черта. Събудих мъжа ми. Поплакахме дружно. Следваше огромния страх. Бях с контракции през цялата бременност. И най-накрая на 12.12.2006г се роди моята принцеса. Най-скъпото нещо в живота ми. Благодаря на всички, които бяха до мен през цялото време. Благодаря на хората основали сайта и за ежедневните им грижи и отделено време за нас. Благодаря и на момичетата които непрекъснато бяха до мен и ми даваха сила. Благодаря и на екипа на доктор Янакиева. Без вас сега нямаше да е до мен дъщеря ми. Целувам ви.
http://www.youtube.com/watch?v=xFkUG9xSSSE с благодарност на едно цигуларче :)
http://www.youtube.com/watch?v=dy2KNUESXp0
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #33 -: Април 05, 2007, 02:14:48 am »
Ето я и моята кратка история, кратка благодарение на вас!!! Декември 2005 започват опитите за бебе /аз тогава на 34, мъжът ми на 31/, силно желано и от двамата /аз имам син на 5 г. от друг мъж/. Минават няколко месеца - нищо, обаче аз решавам да поизчакам 6-10 месеца, знаейки че след 12 месеца неуспешни опити се говори за вторичен стерилитет /при мен/и трябва да се търси причина. Вече през октомври 2006 започнах да си давам сметка, че нещо сериозно не е наред. До този момент никога не съм имала проблеми със забременяването, нито с бременността. Започнах да чета всякаква информация по нета и така попаднах в бг-мамма и почти веднага в зачатие. Тук е мястото да благодаря на всички момичета и най-вече на Лали, че ме насочиха към точната клиника и правилния доктор. Дотогава имах бегла информация относно доктори, занимаващи се със стерилитет и дори бях ходила при Коларов, който ми каза да пия Диане 35, които аз слава Богу не пих. Никога не съм имала кисти и така и не разбрах за какво ми беше тва Диане, но както и да е. Дойде ноември, аз вече крайно нетърпелива поставям пред мъжа ми нещата ребром - очевидно не става, трябва да действаме, т.е. спермограма разширена!!! Преди това по касата си бях правила Пап и микробиология - б.о. И изскача проблема сперматозоиди концентрация на ръба - 20 млн./мл., общо 60 млн., от тях подвижни 50%, морфология по Крюгер 9,5% нормални, левкоцити няма. Разговор с д-р Тачева - възможно е естестевено забременяване, но трудно, с две думи ставате за инсеминация. Аз продължавам с изследванията без да губя време /вече навършени 35/ и за 3 месеца направих всички хормони - норма, антитела всички възможни- няма, хламидия отрицателна. Решавам март хидротубация, а не цветна снимка, щото не ми се губи месец дори от опити. Междувременно мъжа ми го мъкна при андролог Бъчваров, защото на Кацаров му имах грешно записан тел. Там започват едни шаманизации  :), доктора много бъбрив и готин, обаче ни забива в едни безумни според мен изследвания - хормони на мъжа ми и микробиология с всякакви микоплазми, уроплазми  8O /левкоцити няма!!!/ и т.н. и най-вече нова спермограма при тях, ама не разширена, а обикновена  8O. Е, то при нас морфологията е проблем, какво ще покаже обикновената???? Освен това заяви, че след като мъжа ми имал само 2,5 дни въздържание преди спермограмата затова били лоши показателите, но аз нали ви чета, тук специални благодарности на д-р Даскалова, знам, че морфологията няма да се промени, същото го потвърди и Тачева. Излиза мъжа ми окрилен и казва, супер съм, следващия път ще се въздържам 5 дни. Тогава разбрах, че ще загубим още много време  :( и го ударих на молби да ходим и при Кацаров. Там излезе варикоцеле ІІІ степен дясно с мнение за инсеминация. Правя си хидротубацията март като се разбираме с доктора след като ми дойде подготовка за инсеминация. Ами момичета не ми дойде, на Благовещение излезе първият положителен тест. И мен ме е страх още, самонаблюдавам се постоянно за симптоми, какво ме боли, гади ли ми се или не, постоянни тревоги и безпокойства, въпреки че видях сака и Владимиров ме картотекира като бременна, страхът не ме напуска. Аз по принцип имам високо кръвно и ще си потичам по кардиолози, но дано да свърши добре. Кураж мили момичета, пожелавам на всички ви от сърце скоро да станете майки!!!
« Последна редакция: Юни 18, 2007, 23:28:29 pm от kalinuccia »


ТОЙ - 06.11.2001 ; той - 03.12.2007
Re: Статистика на успеха
« Отговор #34 -: Април 06, 2007, 12:50:47 pm »
здравейте, момичета! нека и аз напиша моята история. току-що се регистрирах в сайта, но чета форумите и публикациите на този и други форуми от доста време /да си призная от дъжд на вятър/. от психическа гледна точка прецених, че не е много добре за мен да се зачитам. не знам, надявам се да не съм обидила създателите на сайта- поклон пред тяхната инициатива, смятам, че това тук е много полезно за всички.
та историята ми :
тя започва преди 5год., когато се омъжих- аз на 25, той на 27. още преди сватбата мъжът ми искаше да започнем с опитите за дете, обаче аз учех и отказвах категорично- то бяха стрхове, презервативи, постинори и т.н. /и двете ми приятелки забременяха от раз/. след сватбата и след като се дипломирах решихме, че времето е дошло. да, ама не :(. опитвахме известно време като си следих овулацията с тестове- нищо. сле което започнахме по-сериозни изследвания- хормонални нива, хламидия . нищо... примъжа ми- спермограма при един шарлатанин, който ни каза, че е много зле работата, има бактериална инфекция, която е намалила много % на живите сперматозоиди. започнахме антибиотици- повече от месец, и все ги има пустите бактерии. сменихме лекаря- идеална спермограма, излезе, че мъжът ми става за донор. ами сега, на кого да вярваш. ще ви кажа- на никого- още 3 спермограми/разширени/, които се оказаха с нормален резултат. добре, обаче не толкова- при мен нищо , и мъжа ми е добре. последваха цветна снимка- добре. решихме, че трябва дая опитаме инсеминация. всички лекари, с които се консултирахме, твърдяха, че няма да стане и че шансът при инсеминация е по-висок от този при ин витро. последваха 3 неуспешни инсеминации- 1 във Варна и 2 в София. годините си минаваха... реиших, че само лапароскопия не съм си правила и сигурно там ще излезе проблема. ами направих я , без малко да остана на операционната маса- не можах да се събудя 2 часа. резултатите бяха много добри. дотук - нямя проблем, но няма и бебе. накрая се решихме на ин витро след много разговори с близките, разговори на четири очи, консултации със специалисти, и преценихме, че няма смисъл да чакаме повече и да си разбиваме нервите. ето ни при доц. Маркова януари 2007г. и стартираме цикъла. мъки, болки , инжекции, страхове  повечето от вас знаят как е . бях по дългия протокол , стимулираха ме с гонал. направиха ми пункция и извадих 22 яйцеклетки, от които 14 се оплодиха. върнаха ми 2 зародиша, които мътих :oops: 14 дни без да ставам. и сега със страх мога да кажа, че тестът е положителен и се надявам нещата да продължат да се развиват нормално. интересното беше, че и аз направих първия тест на благовещение- направи ми впечатление, че доста други момичета са получили благата вест тогава :lol: искам да пожелая на всички, тръгнали по този път здрави нерви, късмет и положително настроение. имайте вяра и стискайте палци
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #35 -: Август 10, 2007, 19:41:40 pm »
Моята кратка история:
Година и малко опити. Аз откривам "Зачатие", едно от най-хубавите неща които ми се бяха случвали скоро. След сериозно сръчкване от момичета тук най-сетне отивам  на лекар. Киста. Три месеца на утрогестан. Контролен преглед - още по-голяма киста. Препоръка за лапароскопия. Консултирам се с д-р Начев, пия Логест и ми препоръчва да отслабна (пък аз вече се бях заела с тази задача). Логеста ми понася зле - кървене, гадене, виене на свят. Решавам, че не мога да изкарам два месеца и най-сетне отивам при д-р Владимиров. Хормони - в норма (междувременно съм отслабнала 16кг). Той ми спира Логеста и казва "Септември месец - хидротубация". Август 2006 най-сетне виждам двете чертички ...вече има почти две години опити. Само няколко дни след това се събуждам след операцията от извънматочна. Рева като магаре няколко часа и си казвам, че това е само началото, а не края! Минават трите месеца пазене, хидротубацията показва проходима тръба. Имам си овулация от "грешната" страна и абсолютно спокойна, че няма да стане спонтанно бебето поемам много тежък служебен ангажимент. Да, ама Цветомир си решил, че ще обърка плановете на мама! :lol:
Ето това е: пожелавам на всички да имат дори по-кратка история и от моята и скоро да си гушкат малките слънчица!
« Последна редакция: Август 10, 2007, 21:53:05 pm от Lan »
Re: Статистика на успеха
« Отговор #36 -: Август 27, 2007, 13:28:40 pm »
Много отдавна се каня да се отчета тук, та ето ме най-после:
Почнахме целенасочени опити за бебе през есента на 2001 г. До следващата есен беше ясно, че нещо явно не е наред и се почна с ходенето по лекари. Лошото е, че през следващите 2 години се лутахме и не знаехме дори за съществуването на репродуктивните специалисти. До есента на 2004 г. вече бяха минали 3 години, ние навършихме 30 и надеждите ни бързо се стопяваха. Та така, тогава открих първо клубчето „Проблемно забременяване” в Дир.бг, а малко след това и форума на Зачатие. За нас това беше преломният момент – получих много полезна информация; намерих сродни души; разбрах, че никой няма да ми помогне, ако не си помогна сама, с много четене, с търсене на подходящия лекар и с активното ни участие в лечението. Заредихме се с нова порция вяра и през февруари 2005 се озовахме в кабинета на д-р Владимиров. След час вече нямахме съмнения, че това нашият лекар.

При нас проблемите бяха няколко, никой не изглеждаше фатален, но явно все се наслагваха и за 5 г. не го докарахме до нито един положителен тест:
1. Силно завишен пролактин, през 2003 беше около 3 пъти над нормата. Пих първо бромокриптин, от него припадах 2 пъти, сменихме го с парлодел, с него свикнах бързо и не усещах страничните ефекти. Пих го над година, от средата на 2004 нататък всички изследвания клоняха към горна граница, но си бяха в норма.
2. Спермограмата по Крюгер показа повишен вискозитет, всичко друго ок.
3. Ленив ляв яйчник, не направи фоликул на нито един нестимулиран цикъл от 6 поредни проследени. Док имаше съмнения дали изобщо функционира.
4. Много кратък цикъл (23-24 дни), заради което при ову около 9-10 ден лигавицата винаги е на долна граница (6, при късмет до 8 мм).
5. Психологически фактор, в резултат на дългата серия неуспехи.

С д-р Владимиров решихме, че стимулирана инсеминация е добър начин да заобиколим проблема в вискозитета, там обработват материала и го втечняват механично. А и ще покаже дали функционира левият яйчник.

Първото инсе беше през април 2005, с клостилбегит. Три добри фоликула, включително един от мързеливеца вляво. Лигавицата едва докара 6 мм, въпреки това надеждите ни бяха големи. Напразни обаче.

Поотупахме козинката, второ инсе през юни, пак на клостил. Едва един фоликул, лигавица 7 мм, док искаше да прекратим опита. Ние помолихме да го завършим, идваше лятна ваканция, това беше последен шанс до есента. Док пак излезе прав, уви.

През септември – трети опит, на който аз вече много не разчитах и мислех за ин витро напролет. Стимулация с меногон, на 9-ти ден имаше 4 фоликула, лигавица 9мм. Бихме прегнил 10000 ед. На 10-ти ден инсе на неспукани фоликули (вляво 23 и 18 мм, вдясно 23 и 17 мм), лигавица 10 мм. Д-р Тачева каза, че за първи път няма повишен вискозитет; това беше удивително, защото мислехме, че винаги е повишен, след 3-4 спермограми преди това. Този ден си взехме отпуск и след инсето играхме 2ч тенис на маса, после 300 коремни преси, излезе ми душата. На 11 ден отидох да видим дали ще повтаряме инсето, но всичките фоликули се бяха пукнали, така че нищо не правихме.

Заради прегнила трябваше да изчакам поне 14 дни до теста, но тогава вече бях заминала на дълга командировка в чужбина. Не можех да си позволя да рухна психически при поредния отрицателен тест, далече от мъжа ми. Върнах се 23 дни след инсето, на път от летището минахме да купим тест и ... видяхме двете чертички. Още си ги пазя. На следващия ден док видя ембрионче, след още 10 дни имаше чудесна сърдечна дейност. Даниел се роди на 07.06.2006, в 36 г.с. Имаше много здравословни перипетии, но сега е жив и здрав и сме много щастливи с него. За капак, в края на януари 2007 седяхме и се блещехме над още един положителен тест. Не ни се вярваше, че е възможно да се случи по естествен път, но имало и чудеса. Сега стискаме палци беба да се появи жива и здрава през октомври.

С това ми се ще да ви вдъхна още малко надежда. Не се предавайте, всички ще бъдем мами някой ден, по един или друг начин. Дано този ден да дойде по-скоро!
Даниел 07.06.06  Димана 05.10.07
Re: Статистика на успеха
« Отговор #37 -: Август 28, 2007, 18:28:59 pm »
Доста се чудих дали моята история има място в "Статистиката на успеха" - все пак забременях не след АРТ или след някакво успешно лечение, по-скоро моето забременяване беше една от историите с малкото чудо /поне за мен/.

Октомври 2003 решаваме, че е време да почнем с опитите за детенце. Същият цикъл много закъснява, близо 50 дни, но нищо. Следват още няколко такива цикъла. Тогава решавам да споделя с доктора желанието ми за бебе. Започваме с фоликулометрии - овулация няма, доминантен фоликул също, само множество малки фоликулчета. Няколко месеца наблюдение, резултат - същият. Изследване на хормони ЛХ 10, ФСХ 5 - клоня към ПКЯ. Спермограма на мъжа ми /обикновена/ - доста добра, няма място за притеснение. Стимулация с Клостилбегит - луф синдром.
Края на 2004 откривам сайта на Зачатие. Със сравнително нов форум, потребители малко, съвети и споделени мнения също. Застой в лечението ми.  Около година по-късно вече форумът е доста пълен и с всеки ден чета все нови и нови съвети, лекарства, лечения... Цветна снимка - резултат - тръби идеални, пропускливи. Правим повторна спермограма /разширена + антитела/ на мъжа ми - завишен брой левкоцити и лоша морфология, с мнение за изследване на уринарен и простатален секрет. Времето минава, а мъжът ми така и не намира ден за да ги изследва. По препоръка на доктора ми пия три месеца Геритамин. Започвам на моя глава да пия билки за овулация - два месеца, Витекс няколко дни, Вит Е доста нередовно, фолиева киселина редовно. На мъжа ми редовно фолиева киселина и Вит Е. Незнам дали помогна някое от всичките изброени дотук неща.
Май 2006 г. - Нов цикъл - нови надежди. Фоликулометрия на 16 и 27 ден от цикъла - няма доминантни фоликули, няма овулация, тънка лигавица - всичко рухва. Решавам, че е крайно време от следващият цикъл да се захващам с нещо сериозно. Само че ден 41ви, кървене все още няма. Пак на своя глава решавам да си изпия изостаналия Утрогестан от преди година за да предизвикам нов цикъл. Пия по един-два на ден, защото имам към 20ина таблетки. Температурата се покачва още същия ден. 14 дни по-късно температурата е все още висока, След близо три годишни опити виждам така чакания тест - положителен. Още същата сутрин пускам бета ЧХГ - 300, след 72 часа - над 1000. Бременна съм! 24 дни след предполагаемата овулация видях точицата, седмица след това чух и пулс.
2 април 2007 г.,  след осем дневно преносване се роди нормално моята дъщеричка. Моето малко чудо.
 
Успех на всички момичета, които чакат своето чудо. Вярвайте, че то ще споходи всяка една от нас.
Вярвам, че всеки един от тук ще сбъдне мечтата си!

*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #38 -: Септември 04, 2007, 11:40:54 am »
Моята история е малко по-различна, или поне началото й...
Аз имам син вече почти на 18 години, забременяването с който беше от ония, от първия път, от раз! Разделихме се с бащата много бързо, но това е друга приказка...
Именно поради начина ми на забременяване не съм си и помисляла, че АЗ ще имам някакви проблеми – как ли пък не!
С мъжа ми сме заедно от 1997 година и дойде момент да планираме бебе – 2003 година, лятото, морето – кога по-добре! На 3-ия месец от опитите ни – ураа, положителен тест и радост, мечти! Ох, прокървях, боли ме страшно много – какво става – първи доктор – не знам – пий ношпа, втори доктор – рано е да се види, да бием прегнил, за да закрепим положението, та така 3 седмици експерименти какво точно се случва – мили родни картинки! Още се чудя как не ми изгърмя тръбата и как успях да устискам толкова време до спешната операция от извънматочна бременност – лапаротомия, абразио преди това (за всеки случай), отстранена дясна тръба! „Всичко е наред с лявата – ще си забременееш – не се притеснявай!!!” – каза чичо док!
Да, ама не - на 6-ия месец след операцията отивам на профилактичен преглед, решена, че изоставям местните доктори - имала съм раничка на шийката, биопсии, щуротии и подобни. Резултатът беше, че получих някаква дисфункция (нямам по-точно описание на тогавашния проблем) и лекарства и без бебеправене до 2004. Е цяла година няма резултат - айде пак на доктор – някой ми препоръча Коларов. Хормони - добре, хламидия - няма, спермограма - отличник, ама цветна снимка - нъцки!  Без дясна, а лявата непроходима - образува сакче! Ами сега??? – ревах като луда – ама сигурно ви е познато! Междувременно откривам Зачатие – благословен да е тоя миг! И започвам да чета – обсебват ме историите на изстрадали момичета, непознати, но и толкова близки, преживявщи същото като мен, страдащи, но мислещи и действащи! Четох дълго, водих си записки, правих списъци, някъде октомври на 2005 се престраших и да пропиша! Вече се бях насочила към д-р Стаменов – беше от списъка ми, пък и Коларов ми го препоръча – действаме!
Първо инвитро стартираме веднага след Нова година – добра реакция на стимулацията, 13 фоликула, 8 оплодени. Върнахме 5, разделени на 4 и 5. Лигавица едвааа 8 мм. Тест – отрицателен, док със съмнение по отношение на лигавицата. Правим нов план – 1. раничката да се маха! 2. Документи за касата 3. Аз настоявам за лапароскопия и отстраняване на другата тръба, ако е необходимо (необходимо беше – сраствания към коремната стена – пълна каша по думите на док) 4. Терапия на лигавицата 5. Втори инвитро опит.
Така и стана – всичко по реда си – но проблемите с лигавицата си останаха и не виждахме начин да се справим! Благодарение на неуспеха с конските дози естрофем, аспирин, витамин Е и подобни – д-р Стаменов предложи виаграта. Аз започнах да чета и пиша на американските специалисти по въпроса и видях надеждата...
Ноември 2006 стартираме втори опит – фоликулите добре, лигавицата трагична! Док му сложи голямо планиране с лекарствата, за да докараме лигавицата до малко над 8 мм. Фоликули 16, оплодени 15, върнати 7, разделени на 8-10. Кръвен тест на 8-и ден – 6.39 и се започнаха тестове през ден! – на 19.12.2006 чухме сърчицето и плакахме от щастие. След неспокойно прекарани няколко месеца бременност – притеснения за каквото се сетите, че и малко повече (параноята ме беше гепила здраво!!!) – на 26.07.2007 – в 38 седмица нормално се роди нашата Ема – нашето щастие!
Силно ви прегръщам всички и желая успех! И вярвам!

Аз май се поувлякох... :oops:
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #39 -: Септември 22, 2007, 15:34:38 pm »
Здравейте! Няколко пъти чета тази темичка и все несъбирам кураж да пиша.Моята история е много сходна с повечето преживяли години наред разочарованието на отрицателните тестове.Но много накратко: вече съм на 33 години.В продължение на на много години неможах да забременея и това съсипа първият ми брак/не че съжалявам/,но това беше голяма травма за мен.Заклеймена от бившия като безплодна/и не само от него/наведох глава и за няколко месеца се свих в себе си.Бях обиколила всички лекари в София и всички казват ,че нямам никакъв проблем да забременея,но ...все неставаше.Луди пари се хвърляха,но все нищо.Запознах се с настоящият ми съпруг, който ме подкрепи и аз отново започнах да мисля за деца.Моя позната ми каза за ин-витро центъра във Варна и след лапаро,на което ми отстраниха и двете тръби сега след близо 12 години се радваме на нашата дъщеря.
Re: Статистика на успеха
« Отговор #40 -: Септември 26, 2007, 17:13:53 pm »
Май дойде време да се разпиша и аз тук  :lol:
Въпреки че не съм от тези, дето умеят да разказват ще се опитам да ви опиша нашата одисея.
2000 г. април заживяхме със съпруга ми заедно, 2001 г. м. юни решихме, че е време и сме готови да отгледаме Нашето дете. Да, ама не! До края на същата година опитвахме безуспешно и аз реших, че не е зле да отида на гинеколог - естествено в Пазарджик (не бях открила Зачатие, а кой да ми каже, че гинеколог не винаги означава това, което търсим). Та т.нар. гинеколожка ми изписа 6 месечен прием на Клостил Бегит, а пък аз от къде да знам, че не можело то така, та взех, че си го пих въпросните 6 месеца - безуспешно. Между временно ни каза да направим спермограма на мъжо,отново в Пазарджик да не ви обяснявам как беше изследван...
След това тя реши, че вече няма как да ми помогне и да си търся лекар в София.
2002 - есента ми казаха за една докторка в София, която помогнала на семейство с 10-годишен стерилитет. Ами хубу, отидохме при нея. Назначи нова спермограма на мъжа ми в Майчин дом - направихме я - ИДЕАЛНА!!! (идеална, ама в МД). Назначи ми хормони. Открихме завишения Пролактин - ама завишен - 6 пъти над нормата. Започнахме с Достинекс, минахме на Парлодел и овладяхме Пролактина. Нооо бебето все не ставаше и не ставаше. Между временно правехме периодични ФМ, на които установихме, че няма овулация. Така до 2004 г. само изследвания и ФМ и стимулации отново с Клостил. След поредната незнам коя поред такава, лекарката ми реши, че трябва да се стимулирам с Пурегон. Е, вече ми дойде в повече този Пурегон. Отказах! Тогава тя ми предложи да направя лапароскопия в "Св. София" - съгласих се. Все пак беше някакво решение и излизане от омагьосания кръг. Направихме я - тръби идеални, всичко ОК с изключение на яйчниците, които надупчиха. След въпросното лапаро, казаха е сега вече до 6 месеца си бременна. И ние весели, щастливи продължихме опитите за бебчо. И така до лятото на 2005 г. когато реших, че е време отново да сменя лекаря си. След дъъъълго мислене и маене решихме да се доверим на Д-р Даскалов и д-р Даскалова. Последваха куп нови изследвания, ФМ, стимулации. Нищо!!!
Докато със съпруга ми не решихме да пробваме с Инсеминация. Октомври 2006 г беше първата. Големи надежди, големи очаквания. Да, ама не стана. Не се пукна единствения фоликул, който постигнахме отново с Клостил. Както се сещате последваха безсънни нощи, в размисли защо отново на мен, защо пак аз не успях, защо, защо, защо....
Както и да е. Съвзех се, вдигнах глава и реших, че декмеври е добър месец за следващото ни инсе. Стимулация с Клостил и Меногон, доста сериозна доза, поради лошия ми отговор на стимулации. Направих 2-3 фоликула. Бихме Прегнил, направихме инсето и мен ме връхлетяха едни лоши мисли, точно покрай най-хубавите празници - Бъдни вечер, Коледа, Нова година, аз реших, че отново не се е получило. Имах адски болки в гърдите и силно ПМС. Макар че знаех, че има същите признаци и при бременност, не вярвах, че се е случило. Така до 03.01. когато не се сдържах и на работата си направих един уринен тест. Мнооого бледа 2-ра черта. Реших, че ми се превижда. Обадих се на мъжа ми спешно да дойде до работата без да давам обяснения. Дойде, излязох отвън, показах му лентичката без да говоря и той онемя. Двамата бяхме бледи като призраци! Нямахме думи да изкажем това, което изпитваме. Така прекархме една безсънна нощ - на сутринта нов тест - 2-ра малко по-ярка и бегом към Пловдив да изследваме ЧХГ. Последва часове на рефрешване на резултатите докато излязат. Е, най-прекрасното нещо, което видях беше високото ЧХГ. Бях бременна и нямаше съмнение. Изижвях най-върховния миг в живота си - точно когато бях наистина на ръба, то се случи! Сега прегръщаме "нашата сбъдната мечта - Стилияна" и още не вярваме на очите си, че това чудо е Нашето чудо!!!
Момичета, вярвайте, чудеса се случват! Не спирайте да преследвате мечтите си! Аз ще бъда тук и ще ви давам кураж, защото няма връщане назад!
Прегръщам ви и се моля за всяка една от вас да изживее чудото да има дете - независимо как - дали ще го роди или осинови, това е без значение, важно е вие самите да почувствате и намерите правилното решение!  :bighug: 

П.С. Добре че не мога много да се обяснявам :oops: :oops: :oops:
*

    ILYOVA

  • **
  • 88
  • Моето слънчице е Ивайло!
Re: Статистика на успеха
« Отговор #41 -: Октомври 12, 2007, 13:49:18 pm »
СМЯТАМ ДА ИЗПОЛЗВАМ МОМЕНТА ДОКАТО МОЕТО СЛЪНЧИЦЕ СПИ И АЗ ДА НАПИША НЕЩО. ОТ 2000 г. СМЕ ЗАЕДНО ,А ОТ 2003 СМЕ СЕМЕЙСТВО. ЗИМАТА НА 2005 ВЕЧЕ РЕШАВАМЕ ЧЕ ИМА НЕЩО ЗА ДА НЕ СТАВА ТОВА БЕБЕ И ТРЪГВАМЕ ПО МЪКИТЕ. ПЪРВО ПРИ Д-Р ДЕЛЕВ ОТ "САНА" И ТОЙ НИ ПРАЩА НА СПЕРМОГРАМА В СОФИЯ ПРИ СТАМЕНОВ КОЙТО ОЩЕ БЕШЕ В СТАРИЯ КАБИНЕТ СРЕЩУ АЛЕКСАНДРОВСКА БОЛНИЦА. СПЕРМОГРАМАТА БЕШЕ МНОГО ЛОША И ТОЙ КАЗА "ЕДИНСТВЕНИЯТ НАЧИН Е ИКСИ". СТАНА МИ МНОГО БОЛН0 И СТРАШНО НАЙ-ВЕЧЕ ЗАЩОТО НЕ ЗНАЕХ С КАКВО СЕ ЗАХВАЩАМ. НЯМАШЕ КОЙ ДА НИ ОБЯСНИ ЗА КАКВО СТАВА ВЪПРОС, ХОРАТА ПРЕЖИВЕЛИ СТИМУЛАЦИИ МЪЛЧАХА ЗАЩОТО ТОВА БЕШЕ НЕЩО МНОГО СРАМНО ЗА ТЯХ. И ТАКА Д-Р СТАМЕНОВ ПОДГОТВИ ДОКУМЕНТИТЕ ЗА КАСАТА, ОДОБРИХА НИ И ПОЛУЧИХМЕ ЛЕКАРСТВАТА. ЗАПОЧНАХА ЕДНИ ПЛАНОВЕ, НАДЕЖДИ....БИХА МИ ДИФЕРЕЛИН ОТ КОЙТО МИ СТАВАШЕ ЛОШО НО ЗА КАУЗАТА БЯХ ГОТОВА НА ВСИЧКО.СЛЕД ТОВА ЗАПОЧНАХМЕ С ПУРЕГОН 23 АМПУЛИ ОТ 100 И ДОК РЕШИ ЧЕ ТРЯБВА ДА СЛОЖА И 7 АМП МЕНОГОН АЗ КАТО ЕДИН СЧЕТОВОДИТЕЛ МНОГО ПРЕЦИЗНА И ИЗПЪЛНИТЕЛНА ПРАВЯ ВСИЧКО И ИЗНЕНАДААА.В ПЕТЪК СЪМ В СОФИЯ И ДУМИТЕ МУ БЯХА "НЕЩАТА ВЪРВЯТ ДОБРЕ.БАВНО, НО ВЪРВЯТ. ЕЛА В ПОНЕДЕЛНИК." ЕСТЕСТВЕНО АЗ СЪМ ТАМ И "КАКВО ПРАВИШ БЕ ТАНЯ. СТАВА СТРАШНО" ОКАЗВА СЕ ЧЕ ИМАМ ХИПЕРСТИМУЛАЦИЯ И НАД 40 ФОЛИКУЛА В ДВАТА ЯЙЧНИКА. И СПИРАМЕ . ДО ТУК С МЕТЧИТЕ И НАДЕЖДИТЕ.ДОЙДЕ 2006 Г. И СЛЕД КАТО СВЪРШИ ПРИКЛЮЧВАНЕТО /СЧЕТОВ ЩЕ МЕ РАЗБЕРАТ/ ОТИДОХМЕ В КЛИНИКА "МАЛИНОВ" ПРИ ДОКТОРА ЗА ДА МИСЛИМ ЗА ВТОРИ ОПИТ. ПО РАЗЛИЧНИ ПРИЧИНИ ГО ЗАПОЧНАХМЕ ЧАК НА 12 НОЕМВРИ С КЪС ПРОТОКОЛ. ТРАНСФЕР НА 30 НОЕМВРИ.ПРЕГНИЛ 1500 НА 7 ДЕКЕМВРИ. ПЪРВИ ТЕСТ НА 14 ДЕКЕМВРИ ИИИИИИИИИИИИ ЕДНА МНОООГО БЛЕДА ВТОРА ЧЕРТА. СЪЛЗИ В ОЧИТЕ И СТРАХ ДА НЕ БИ ДА Е ГРЕШКА. ПОСЛЕ ВТОРИ ТЕСТ СЛЕД ЕДИН ДЕН И ВЕЧЕ ЧЕРТАТА Е ПО-ЯРКА. МНООООГО РАДОСТ И ПАК СЪЛЗИ В ОЧИТЕ. НА 19 ДЕКЕМВРИ ДОК СТАМЕНОВ ВИДЯ ПЛОДНИЯ САК И КАЗА "ЧЕСТИТО. ИМА БРЕМЕННОСТ." А АЗ ИМАМ РОЖДЕН ДЕН НА 20. ТОВА БЕШЕ МОЯТ ПОДАРЪК. ЗА КОЛЕДА ПОЛУЧИХ ПО-ГОЛЯМ. НА 29 ДЕКЕМВРИ ДОК ДАСКАЛОВ ОТ "ТОРАКС" МИ КАЗА "ЕМБРИОНИТЕ СА ДВА И СА ПУЛСИРАЩИ КОЕТО ЗНАЧИ ЧЕ СА ЖИВИ". ПРОСТО НЯМАМ ДУМИ. НО СЕ ОКАЗА ЧЕ ПРИ МЕН Е БИЛО ПО-ЛЕСНО ЗА ЗАБРЕМЕНЕЯ ОТКОЛКОТО ДА РОДЯ. ВСИЧКО БЕШЕ ПРЕКРАСНО - АЗ СЪМ В ПЕРФЕКНА ФОРМА, ХОДЯ НА РАБОТА, НЯМАМ НИКАКЪВ ДИСКОМФОРТ И НИЩО НЕ МИ ДАВАТ ДА ПРАВЯ В КЪЩИ. САМО СИ ПОЧИВАМ И МНОГО СЕ РАЗХОЖДАМ. И ТАКА ДО НАЧАЛОТО НА 8 МЕСЕЦ-18 ЮНИ. ОТИВАМЕ НА ПРЕГЛЕД И СЕ ОКАЗВА, ЧЕ ЕДНОТО МИ МОМЧЕ /И ДВЕТЕ СА МОМЧЕТА/ИЗОСТАВА МНОГО СЕРИОЗНО. ТОЙ Е 800 ГР.А БРАТ МУ 1600.АЗ ЕСТЕСТВЕНО РЕВА И ВДИГАМ КРЪВНО. ДОК ДАСКАЛОВ СЕ ПРИТЕСНИ И МЕ ПРИБРА В "ТОРАКС" ДА СЪМ ПОД НАБЛЮДЕНИЕ. НО НАЛИ СЪМ КЪСМЕТЛИИКА ТОЙ В ТОЗИ МОМЕНТ СЕ МЕСТИ ОТТАМ И НА 30 ЮНИ МЕ ИЗПИСАХА, А НА 10 ЮЛИ МЕ ПРИЕХА В "СЕЛЕНА" ПОНЕЖЕ ТОЙ МОЖЕШЕ ДА МЕ ИЗРОДИ ТАМ. ДА АМА НЕ. ПОНЕЖЕ СЕ НАЛОЖИ СПЕШНО СЕКЦИО В ДЕНЯ ПРЕДИ НЕГО ПРОСТО МЕ ИЗГОНИХА, ЗАЩОТО НЯМАЛИ КУВИОЗИ И НЕ МОЖЕЛИ ДА ПОЕМАТ ОТГОВОРНОСТ ЗА ДЕЦАТА. И СЕ ПОЧВА ЕДНО ХОДЕНЕ ПО МЪКИТЕ И МОЛБИ НЯКЪДЕ ДА МЕ ВЗЕМАТ ДА РОДЯ ЗАЩОТО ИМА ВЕРОЯТНОСТ МАЛКИЯ СТИЛИЯН /ТЕ СИ ИМАХА ИМЕНА ОЩЕ В МЕН/ ДА УМРЕ В УТРОБАТА И ДА СИ ОТИДЕМ И ТРИМАТА. И ОТ ВСИЧКИТЕ ЕЛИТНИ КЛИНИКИ В КОИТО МИ СЛЕДИХА БРЕМЕННОСТА СЕ ОКАЗА ЧЕ ЩЕ РАЖДАМ В СТАРАТА ОКРЪЖНА БОЛНИЦА СЕГА СЕ КАЗВА МБАЛ ПЛОВДИВ. МНОГО БЛАГОДАРЯ НА ДОК МАТЕЕВ КОЙТО НАПРАВИ ВСИЧКО ВЪЗМОЖНО НА 18 ЮЛИ В КРАЯ НА 8 МЕСЕЦ ОТ БРЕМЕННОСТА ДА СЕ ПОЯВЯТ МОИТЕ 2-МА ЮНАЦИ ИВАЙЛО И СТИЛИЯН. МАЛКИЯТ ТЕЖЕШЕ 1030 ГР.И ПОЧИНА ПОЧТИ 48 ЧАСА СЛЕД РАЖДАНЕТО СИ. :balk_145:ВСЕ ПАК СМЯТАМ ЧЕ ГОСПОД МУ ПОМОГНАЛ ДА ИЗДЪРЖИ ДО КРАЯ ЗА ДА ДОВЕДЕ БРАТ СИ И ДА МЕ ЗАПАЗИ. И СЕГА ВЕЧЕ СМЕ НА ПОЧТИ 3 МЕСЕЦА, НАДДАВАМЕ НОРМАЛНО И ПОНЯКОГА ПЛАЧЕМ КАКТО СЕГА ЧЕ ВТОРАТА КОШАРА Е ПРАЗНА И ДВОЙНАТА КОЛИЧКА ВЕЧЕ НЕ НИ ТРЯБВА. НО АЗ ИМАМ ОЩЕ 10 ЗАМРАЗЕНИ ЕМБРИОНА И НЕ ЗНАМ КАКВО ЩЕ РЕША, МНОГО Е РАНО.
ТОВА Е МОЯТА ИСТОРИЯ НАКРАТКО, АМА НАИСТИНА НАКРАТКО
ПОЖЕЛЕВАМ НА ВСЕКИ ДА ИЗЖИВЕЕ ТАЗА РАДОСТ-ДА ГУШНЕШ ДЕТЕ СИ
ИЗКАМ ДА БЛАГОДАРЯ НА ЕДНА ПРИЯТЕЛКА-ЕДНА ОТ ВАС,КОЯТО МИ ДАВАШЕ КУРАЖ ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ И ДА И КАЖА ЧЕ И НА НЕЙНАТА УЛИЦА ТРЯБВА ДА ИМА СЛЪНЦЕ ИНАЧЕ НЯМА ДА Е ЧЕСТНО
<a href="http://www.mamaibebe.com"><img src="http://www.mamaibebe.com/ticker.php/age

/77330.gif" alt="Линийки от www.mamaibebe.com" border="0" /></a>

*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #42 -: Октомври 23, 2007, 17:02:48 pm »
Дойде времето и аз разкажа нашата история и пътят, който извървяхме до дългочаканите си дечица. На 5 октомври 2007 година родих със секцио момче и момиче след 6 години опити да забременея. Заслугата е на д-р Стаменов и д-р Зарзаланов от Русе. Опитите ни започнаха в далечната 2001 година, когато заживяхме заедно. Аз много исках възможно най-скоро да имам бебе, мъжът ми все още не беше готов за тази стъпка, но уважи желанието ми. След няколко месеца спретнахме сватба и продължавахме с опитите, но без резултат. За няколко години посетихме редица провинциални "специалисти", но освен стимулации с клостилбегит и пиене на Дуфастон или Утрогестан никой не направи нищо повече да потърси проблема. Всички се бяха вторачили в мен като причина за стерилитета и моята "липсваща" овулация. И така до 2005 година, когато открих клуб " Проблемно забременяване" и  прочетох за варикоцелето като причина за стерилитета при мъжа. Тогава вече посещавах д-р Зарзаланов, който за много кратко време ми направи цветна снимка, проследи овулацията и ни насочи към уролог, който установи варикоцелето на мъжа ми. Последва операция, прием на витамини и добавки, но за съжаление вдигнахме бройката само до 8 млн/мл и не успяхме да стигнем до нормално забременяване. Януари 2006 посетихме за първи път доктор Стаменов, направената при тях спермограма показа 3 млн/мл и доктора беше категоричен, че шанса ни е единствено ИКСИ. Първия опит направихме лятото на 2006 година с лекарства от касата. Опитът беше неуспешен. Не беше голяма трагедия, бързо се мобилизирахме и започнахме да събираме финанси и сили за втория опит. Той беше успешен! На 7 март 2007 видяхме двете тупкащи сърчица!Такава радост и в същото време такъв страх никога през живота си не съм изпитвала. Така изминаха почти 9 месеца( родих 20 дни преди термина, планирано секцио)непрекъснато при някой доктор за най-малкото нещо до 5 октомври - Денят, който промени живота ми завинаги. :)
Желая на всички момичета успех в борбата и сбъдване на мечтата им!
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #43 -: Октомври 23, 2007, 22:24:19 pm »
Здравейте момичета,

Отдавна чета тук и всяка от вашите истории ми вдъхваше кураж и надежда да продължа борбата със стерилитета  и вяра, че един ден ще успея и аз.Този ден за нашето семейство бе 24.08.2007г. с раждането на нашето слънчице Теодор.
Започвам отначало - далечната 1990г. - 29.12.1990г.на път за вкъщи пиян шофъор ме блъска.Катастрофата е тежка-имам двойна фрактура на таза, луксация на десен крак, счупени ребра, влачена съм 60м. и съм загубила на пътя по-голямата част от кръвта си.Лекарите очакват изхвърлена матка, спукан далак, мощен вътрешен кръвоизлив и дават малка надежда на родителите ми да оживея.Въпреки всичко аз излизам борец-аз 2 месеца съм отново на линия все едно, че нищо не съм преживяла.Само вдигам една температура 37,5...така и не се открива причина за нея:(Идва лятната ваканция и аз трябва да ходя на санаториум заради счупените кости.За да отида се налага да посетя няколко лекаря за да се оформи цялостния ми здравословен профил.Междувременно от няколко месеца усещам, че корема ми е по-подут от обикновеното...но го отдавам на рязкото сваляне на много килограми по време на престоя в болницата и после повъстановяване на формата.Посещавам травматолог,сърдечен лекар - всичко е оки.Отивам на хирург - опипва ми корема и ме пита кога ще постъпя в болницата за операция възможно най-скоро...шока е огромен...чувствам се много зле - току що физически и психически съм успяла да се почуваствам здрава и пак болница и пак операция:(((Оказва се, че имам киста на десния яйчник - травматологична - развила се след силния удар вдясно по време на катастрофата.Постъпвам още същия ден...една седмица ме готвят за операция и на 09.07.1990г.ме оперират.Търпя доста обиди от следящия ме хирург-че едва ли не съм проститутка, а се правя на света вода/казвам, че съм девствена и никой не ми вярва.../Шока след операцията е още по-голям-заедно с кистата в Бургас ми махат и тръбата.Хирурга ми се извинява за обидите.Плача няколко дни безутешно и се моля Бог да ми даде шанс да стана майка един ден...От тогава живота ми минава в учене,после работа,късно започване на полов живот, отсяване на мъжете допускани в моя живот и много посещения профилактични при гинеколози/винаги ми се възхищаваха как без оплаквания аз ходя за профилактика/.Междувренно на 25г. ми откриват миомен възел - по наследство всички жени в нашия род имат миомни възли/майка,леля, братовчедки.../Лекарите ме съветват да започна да мисля за дете...да ама аз не съм открила подходящия мъж.На 28 това се случва, а преди 30г.плахо и със страх започваме с опитите.Не се получава 6 месеца.Откривам клуба в дира"Проблемно забременяване" и започвам усилено да чета.ПРоследявам овулация с тестове и БТ и откривам, че такава няма и решавам, че няма да чакам да мине година и започваме с изследванията, но не в Бургас, а в София.Не искам да ви разказвам за многото студени нощи в нощния влак Бургас-София.Резултатите са - спермограма разширена с малко забележки при д-р Тачева/повишен вискозитет и леко намалена морфология-12%/, добри резултати за полови хормони и проблем с щитовидната жлеза.Последва 10 месеца лечение на хиперфункция на щитовидната ми жлеза и Хашимото.През това време не спирам-правя хидротубация при д-р Даскалов да видим как е състоянието на единствената ми тръба за да разберем имам ли шансове за нормално забременяване - резултата е трудно проходима тръба - изпратена съм за лапароскопия при проф.Горчев в Плевен.Вече си пиша с Дари от Пловдив и тя много ми помага с нейния голям опит в борбата - с мен е и ме окуражава.Тук е момента отново да и благодаря и да кажа,че нашето семейство много се моли за техния успех и вярва в това.Лапароскопията показва - проходима лява тръба, ляв яйчник има малки кистички вследствие хормоналния дисбаланс след махането на другия яйчник - фенерестриран е.Лекарите ми дават зелена светлина за бебе по естествен начин.Аз не спирам да се надявам това да се случи.ПРавя и имунологични и генетични изследвания - там се отчитат положителни антифосфолипидни антитела.Доц.Конова ми препоръчва вливания с имуновенин и инжекции с фраксипарин, ако евентуално забременея.Последват някоко месеца в пиене на билки за урегулиране на хормоналния баланс и въстановяване на овулацията/след лапарото 3 месеца ми се разбутват хормоните/.Не сме спрели с опитите...ходя на фоликулометрия, правя тестове за овулация - уж всичко е оки, а бебе не става:(.Даваме си малко почивка - обикаляме страната и отиваме на Кръстова Гора за Кръстов Ден.Там молим да ни прочетат молитва за рожба и докато младия отец ни я чете аз усещам как ми се затопля корема и си виждам рожбата.Усещам, че ще стана майка, но по кой начин незнам.Продължаваме пак борбата - Отиваме в София при д-р Стаменов - той препоръчва инсеминация,заради повишения вискозитет при половинката - според док не е възможно с него да се забременее спонтанно.Правим такава на естествен цикъл, тъй като си имам спонтанна овулация.Опитът е неуспешени нямаше как да е...док беше и тогава много зает-искаше да ме следят в Бс/където няма гинеколози с добри апарати/ и да ида само за инсето...е отидох, ама със спукан фоликул...кога асе е спукал така и не стана ясно.Сама се отазах да продължаваме по този начин...Решаваме, че сме на 32 и нямаме време за губене и започваме да мислим за инвитро.Отиваме този път при доц.Маркова във Варна.Тя препоръчва инвитро предвид миоматозната ми матка и възрастта ми, но преди това цветна снимка за да видим състоянието на миомните възли.Цветната снимка показва двурога матка, но не притеснителна по отношение на миомни възли/лапарото беше отчело един външен с диаметър около 1см./.Половинката пие междувременно много витамини и минерали за подобряване на спермограмата.Усилено в месеца на цветната снимка подготвям и докс за здравната каса за инвитро и решавам, че няма да следя ову, а до инвитрото ще си починем малко психически от мисълта за бебе.Идва Нова година и аз си чакам цикъла за да направя последните изследвания - хормоналните и се ядосвам, че 3ти ден ще ми се падне в почивните дни...Междувременно още на Нова Година много ме втриса,раболявам се и почти провалям празника на нашите приятели.Чакам все още да ми дойде и решавам, че впредвид болестта е нормално да ми закъснее...така 5дни и решавам една сутрин в 4 да направя тест/хич не обичах да ги правя, че много зле ми действаше отрицателния резултат/ и о, боже...две ясни черти...толкова бях щастлива.Звъннах на половинката...той милия не вярваше докато не чу сърцицето...дори на сутринта ми звъня да ме пита дали не е сънувал...От тук започва втория етап от борбата ни - нелеката ми бременност.Започна с много малка надежда за оцеляване на плода заради миомните възли/док виждаха по няколко на брой с какви ли не огромни размери/.Направих кървене в 10г.с.Посещавахме за фетална морфология д-р Даскалов и д-р Димитрова в София.Кръвотока в матката и отляво и от ясно не беше добър...Д-р Димитрова не даваше много надежда.Първото ми вливане на имуновенин завърши неуспешно с мощна алергия в Плевенската болница.През цялата си бременност бях на инжекции фраксипарин, които си биех сама в корема.Аз обаче продължавах да вярвам, че ще успея...и вярвата ми се засилваше след всеки преглед виждайки как расте нашето малко слънцице - още от 13г.с знаехме,че ще е момче.Едва към 28г.с ни дадоха малко кураж, че кръвотока се е нормализирал и че плода се развива много добре- даже е напред с 3г.с.И тогава една сутрин направих мощен кръвоизлив.Веднага ме приеха в Бургаската болница на системи за задържане – очакваха отлепена плацента, преждевременно раждане – слава богу нищо от това не се оказа истина/по-късно стана ясно, че причина за това е била двурогата ми миоматозна матка/.Спраха ми аспирина и до края останах само на фраксипарин.В началото на 9тия месец дойдохме в Пловдив при д-р Минев за уговорка за раждане в „Селена”.Той пък видя несъответствие между диаметъра на главата и крачето, та до самото секцио мира от притеснения нямахме.Секциото и то мина тежко-направила съм кръвоизлив и се наложи да имам дренаж в корема, както и да ми преливат кръв...но всичко това минава и го забравих виждайки милото личице и малкото телце на сина ми и вярвайте ми в този първи момент пожелах Бог да е с нас, да ни закриля както досега и да ми даде възможност пак да стана майка...Пожелавам от все сърце това щастие да се случи един ден на повече момичета от Вас.

Re: Статистика на успеха
« Отговор #44 -: Октомври 24, 2007, 10:51:18 am »
Здравейте момичета, аз не съм влизала отдавна,защото имах приятни грижи, та искам да се похваля, че на 08.08.2007 в 20:21 се роди моята прекрасна Калина с мерки 52 см и 3340 гр.  :D

Re: Статистика на успеха
« Отговор #45 -: Ноември 10, 2007, 00:02:07 am »
Реших и аз да споделя моята история и се надявам че тя ще ви вдъхне много кураж и вяра.
Ще започна как още от малка по съвет и настояване на майка ми /за да имам деца/ винаги съм си сменяла мокрия бански след къпане в басейн или море и в моите наивни представи това ми гарантираше безпроблемно забременяване. като порастнах започнах да ходя на гинекологични прегледи доста преди да се оженя а проблема беше че ми идваше по средата на цикъла още един кратък цикъл. за регулиране ме тъпкаха с противозачатъчти доста време, може би 1-2 години /после колко съм съжалявала за изгубеното време ...Опити за бебче започнахме 1 година след сватбата и както мъжа ми ме увери, то не ставало веднага и аз се въоръжих с търпение...нали не трябваше да има проблеми, а само време ....  и така мина 1 година ..Но ... блаженни са вярващите... плахо споделих с моята гинеколожка, небезивестната д-р Тюфекчиева, че имам проблеми със забременяването и тя след няколко рутинни въпроси и ехография ми обясни как да си меря базалната Т. И така мера си я аз и по едно време се покачи малко над 37 но отидох да си взема резултатите от хламидии и тя като погледна графиката ми каза-не, ти нямаш ову, трябва да са поне 3-4 дни с по-висока Т. и аз така бях сигурна че и този месец не е станало, дори и тест не си взех. да но цикъла ми започна да закъснява и ми се подуха гърдите, тогава още не знаех че това са симптомите и с плаха надежда си купих и направих тест който се оказа +....!!! и то точно на годишнината от нашата сватба!!! бях безкрайно щастлива, отидохме още на другия ден в Св. Лазар и там потвърдиха бременността. Но аз исках и "моята гинеколожка" да ме види и си записах час в единствения приемен ден-понеделник. обаче за голям мой ужас тя не видя ембриона а само плоден сак. каза ми да отида след 3 дни в майчин дом където работи за да ме види на по-хубав ехограф. но аз излязох ревяща и се поболях от притеснение до следващия ден когато отидох в кварталната болница и там ми показаха че всичко е наред. и така с целия си акъл ние решихме да пътуваме на море както бяхме запланували предварително. но във варна получих кръвоизлив, там казаха че има сърдечна дейност но да не ставам от леглото и 5 дни ми биха инжекции прогестерон /мисля/ и кръвоизлива спря. върнах се в софия, отидох на преглед, всичко беше наред, имаше си сърдечна дейност и аз заживях в очакване на 13 гс когато според всички ще съм минала критичния 3 месец. да но в първия ден на 13 гс, точно когато реших че вече най-опасния период е минал, се събудих подгизнала от кръв и отидохме първо в св лазар а после и в шейново. по пътя мъжа ми започна да ме обвинява че аз съм виновна защото от св лазар ни бяха предложили да ми следят бременността срещу 700 лв!!!!  8O и аз не се съгласих. няма да ви описвам как се чувствах тогава, съсипана от случващото се и същевременно предадена от най-близкия за мен човек. оказа се че имам мисед аборт-няма сърдечна дейност и то била спряла преди 2 седмици. успокояваха ме че ще имам друго детенце а аз плачех ли плачех, .... исках това детенце, исках го тогава и никакви думи не бяха в състояние да ме успокоят... последва 6м пазене /както казаха лекарите/ и точно тогава открих клуб проблемно забременяване към дир-а. изчетох абсолютно всичко преди да започна да пиша. научих страшно много неща за следващите 2,5 години когато бях активен член на клуба. по едно време реших да се заема в ръце, направих си хормони и се оказа че пролактина ми е завищен и то 3 пъти! гинеколога ми каза да отида на ЯМР със съмнение за пролактином но никой не искаше да ми даде направление-това изследване е доста скъпо. накрая един невролог се съгласи да ме прати на скенер, където, разбира се, нищо не се видя и макар че заключението пишеше  че се препоръчва ЯМР никой не го прие насериозно. с мъжа ми се изпокарахме и той открито ми заяви че съм едвалине хипохондричка, че нищо ми няма /нали лекарите го казват/ и че всичко е на психологическа основа. започнах да пия бромкриптин за нормализиране на пролактина. междувременно се оказа че съм имала досег с хламидии /пи си ар изследването се оказа - но пък кръвното изследване беше  на граница/ и аз от тогава си имах едно на ум за хламидиите. след няколко месеца почивка от лекарства отидох тайно от мъжа ми при динчо георгиев и си пуснах хормони.оказа се че пролактина отново ми е извън норма. този път ми помогна едно момиче от дир-а което ми даде координати на страхотен лекар-ендокринолог и тя ми пусна заветното напр-е за ЯМР. Оказа се че пролактином имам. За да ми отпуснат достинекс се наложи и да лежа в болница....и така, започнах  да пия достинекс и пролактина ми влезе в норма но бебе нямаше и аз не мирясах./междувременно ходих на фоликуметрия при д-р коларов/  след 1 м. реших на своя глава да прескоча цветната снимка и да отида направо на лапаро.още повече че ми минаваше през акъла че имам някои от симптомите на ендометриозата а именно зацапването между два цикъла или пък мноого продължителен цикъл-15 дни. И взех си направление за лапаро и отидох в шейново, бях проучила че там са най-добрите и нямаше значение при кого ще попадна. и така попаднах при най-добрия, царя на лапарото за мен-попов! влезах в кабинета и му дадох направлението, /което после се оказа че не важи/ той отначало се възпротиви но след като му сложих на масата останалите изследвания се нави и така следващата седмица вече бях на операционната. Оказа се че имам ендометриоза 3 степен и една запушена тръба. Попов каза ако не забременея скоро да се готвя за инвитро., нямала съм право на золадекс защото съм имала една бременност /макар и неуспешна/ и въобще ме отчая тотално. питах се, защо след като се бях пазила като малка, защо след като редовно ходих на контролни гинекологични прегледи, защо имам тези проблеми, укорявах и тюфекчиева че цели 3 години !!! тя дори не изрази съмнение за ендометриоза а ме тъпка с противозачатъчни... загубено време. но едно момиче от форума ми препоръча д-р ненов и аз отидох на консултация при него. той ме спечели още от първия път! каза да не си играя да пия дуфастон /както попов ми предписа/ а да си купя золадекса а когато ми го отпуснат от касата /оказа се че имам право на това/ той ще ми помогне да го продам! много съм му благодарна, вдъхна ми кураж и вяра. и така купих си золадекс от турцията и си бих 3 инжекции, /д-р ненов каза че не било необходимо повече/ изчетох английския сайт за ендометриоза, психически се подготвих за инвитро и зачаках идването на цикъла ..... минаха 2 месеца и аз междувременно за да не губя време реших да пия сурерсилен антибиотик профилактично за тази хламидия която евентуално имах или нямах.  добре че бях прочела че минимален процент от пациентките на золадекс или аналогозите му забременяват без дори да им дойде цикъла, още с първата ову след като мине действието на золадекса. и така ей така за да съм сигурна и защото никога не бих си простила ако има нещо а пък аз пия антибиотици. и така, купих тест и тайно го направих, след 5 мин го погледнах и имаше съвсем слаба втора чертичка. не можеща да повярвам на очите си го показах на мъжа ми и той ми "обясни"    че това е най-вероятно следствие на инжекциите и резултата не е вярен. обадих се на д-р ненов който ми каза да си направя кръвен тест но по пътя за да си взема резултата от теста блъснах една жена с колата...  след всичко което бях изживяла и след толкова много време и желание аз да дам живот на човешко същество замалко да погубя друг нечий. не знаех на кой свят съм... резултата от кръвния тест се оказа + а жената слава Богу оживя макар и със счупен крак...от там нататъка започнаха страховете... ежечасно, ежеминутно... не исках да се возя на кола за да не се друсам...обиколих около 10 ендокринолози за това дали да пия или не достинекс/бромокриптин по време на бременност. ужасявах се че всичко отново ще се повтори след толкова много чакане.... слагах вагинално утрогестан но рещих бромокриптин да не пия... и така след толкова перипети на 02/04/2005 със секцио се роди моята дългоочаквана дъщеря. радостта ми беше неуписуема! кърмих я 1,6 м. като 1г и 2м. нямах цикъл и след като ми дойде веднъж се оказа че съм забременяла отново. и така на 27/2/2007 се роди и моят син. изстрадани деца, надявам се че съм ги заслужила. през всичките 4 години когато чаках голямото чудо да се случи ме обземаха чувства на надежда, на вяра, на гняв, на отчаяние, на ужас, на депресия, ... сигурно знаете много добре за какво ви говоря, но..най-важното-не се отказах! въпреки всичко... Кураж ви желая и аз мили момичета, кураж да продължите борбата и вяра че накрая ще бъдете възнаградени! Надявам се че моята история не ви е отегчила а ви е вдъхнала малко надежда :)
   
« Последна редакция: Ноември 10, 2007, 00:11:19 am от zlatkap »
Re: Статистика на успеха
« Отговор #46 -: Декември 06, 2007, 13:16:00 pm »
 Моята исторея  не е така драматична но ще я споделя на кратко тъй-като благодарение на форумите и изобщо интернета ще си имаме бебче Ще обясня защо Аз съм на 38г.Имам два чудесни тинейджера момиче и момче на 18 и 16г При 2-то секцио ми вързаха тръбите и си живях до преди 2г спокойно Да ама преживях тежък развод имах късметаче скоро срещнах прекрасен човек с когото сега живея но той няма свои деца Не ми отне много време да реша да родя още едно детенце И разбирасе-проблеми. Хепатит С Излезе при изследванията за ин-витро Ще спестя всички мисли които ми минаха тогава през главата включително че милиони пъти си стягах багажа да си заминавам Въпроса е че във Варна директно ми отказаха ин-витрото и се отнесоха с мен като с прокажена Рових денонощно в нета Събирах инфо и една нощ в момент на отчаяние писах мейли на всички клиники които намерих Получих отговор единствено от клиниката на др.Щерев Останалото е стандартната процедура с всичките притеснения които сме преживели всички Само ще уточня че бяхме ИКСИ Успяхме от втори опит с една единствена яйцеклетка след стимулация останалите 5 фоликула бяха празни Тово допълнително ме вкисна тогава Нали уж с всеки опит се повишава успеваемостта?А пък тя душичката се оплоди че и се имплантира!Сега е едно малко чудо в 16-та гс Имаси албумче и снимки в рамка от всеки УЗ Като гледам щастието в очите на любимия мъж си казвам"Боже всичко през което минахме си заслужаваше" Теста с положителния резултат си го нося в чантата и постоянно си го гледам А се оказа че страшния хепатит не бил толкова опасен просто вероятността от имплантация е по малка и опасността за мен при стимулацията А ние искахме просто шанс да опитаме за което сме благодарни на целия екип на Щерев Извинете момичета ако е написано много объкано но още се вълнувам като си спомня и май така ще е винаги.Много късмет и вяра на всички
*

    julia_m

  • ****
  • 665
  • Най-хубавото нещо тепърва предстои :)
Re: Статистика на успеха
« Отговор #47 -: Април 12, 2008, 15:47:58 pm »
Е, да се запиша и аз тук. Макар че все още, като че ли е рано за много радости. Поне имам надеждата, че щом веднъж вече се случи, ще се случи пак.
Та, аз съм на 27г. съпруга на 29, женени сме от две години и половина. И ние като повечето от момичетата тук бяхме решили, че искаме бебе и почнахме да не се пазим още преди да се оженим :), за хубаво или лошо обаче, нещата доста се позабавиха. Тук е момента да кажа, че аз много много не обичах преди, не че сега обичам, но тогава хич-да ходя по гинеколози. Изпитвах някаква неприязън към тях, след като още докато бях студентка, след едно закъснение гинеколожката при която ходих тогава ме нахока и прати да си ходя, пък докато стана време да отида вече всичко беше минало. След време установих, че най-вероятно е била киста, която се е спукала, ама тогава много ми е разбирала главата.
Та започнахме ние да не се пазим, като аз между другото доста четях по форумите за да се подготвям психически за това събитие, за евентуалните проблеми, които може да съществуват и т.н. Стегнахме сватба, оженихме се, не след дълго се оказа че ще трябва да сменим града-заради работата. Нещо с което и двамата с мъжа ми бяхме съгласни и приехме без да му мислим много, но което може да се е оказало по-голм стрес отколкото сме очаквали. Уж нямахме проблеми, но въпреки това бебе нямаше. така един месец ми закъсня-две седмици, купих няколко теста - всички отрицателни. И тъй като града ми беше непознат отидох в най-близкото ДКЦ при една гинеколожка, непозната, но какво да правя. Тя ме прегледа набързо, без много обяснения каза, че имам поликстозни яйчници, предписа ми дуфастон и ме прати да си ходя, а след като ми минела М да отида на контролен преглед. Аз естествено се шашардисах. Веднага се разрових в интернет да видя какво означава ПКЯ и от всичко, което изчетох се притесних още повече, плаках няколко дни, реших, че няма да мога да имам деца и т.н. няма да се впускам в подробности. Предполагам всички знаят какво е. После потърсих инфо и за лекарката, която не ми се видя много надеждна-открих я в черния списък на гинеколозите в Пловдив-там се преместихме. Реших, че няма да ходя повече при нея. Но за мой срам и при друг не отидох  :oops:. Оставих си малко време да потърся добър гинеколог да проуча и така реших, че ако ходя някъде, то ще бъде в Торакс, при някой от лекарите там. Не мна много време и ми се наложи да тръгна, пак ми закъсня, пак надежда, че е станало, само че се получи някакво зацапване, което продължи твърде дълго.Отидох в болницата, попаднах на много приятен гинеколог, който ми обърна достатъчно внимание, притеснението ми намаля, след като поговорихме, пак ми изпса дуфастон, и каза като ми дойде М да отида за хормони. Така и направих-първите в норма, което беяе добре. На 22-ри ден следващите-оказа се нисък прогестерон. Пак дуфастон и така нещата се нормализираха. Аз се успокоих и реших, че е време пак да пробваме известно време и после, ако се налага да тръгваме вече заедно с мъжлето по доктори. Той милия само ме подкрепя, нито един път не ме е упрекна, бил е винаги до мен.  И така минаха няколко месеца, погълнати в работата въобще не се усетих, че всъщност били 6м. Реших, че отивам на профилактичен преглед-без да имапроблем. Оказа се че моя док. напуснал и аз се записах при сегашната си лекарка. Отидох поговорихе, прегледа ме, направих си цитонамазка, такова не бях праивла  :oops: . Според нея имам малко обърната матка, нещо, което никой до сега не беяе казвал, нещо я притесни предишното изследване на тестостерона и го повторихме, оказа се в норма - така тя ми даде зелена светлина и каза да си равим опитите, пък ако закъснеем още след няколко месеца да се видим за да решим какво ще правим. Така минаха два месеца мисля от този профилактичен преглед и пак ми закъсня-притесних се, че пак е някоя киста, че пак ще има
проблем. Купих тест и го направих една сутрин-бледа втора чертичка. И понеже беше бледа, почти по фантазия набързо прибрах теста и реших че ще го повторя след два дни. Купих втори-направих го, той нищо не отчете, дри контролната му лента беше много слаба, решила вече че има проблем си записах час при док и на следващия днепри нея. Прегледа заключи че има голям шанс за бременност, но трябваше след седмица да търсим плодно сакче. И така след седмица се видя-сакче на около седмици според мен, а на кръвния тест-5седмица. Пак го погледнахме-оказа се вярно, за един ден беше порастнало много или поне на мен така ми се стори тогава. Сега с нетърпение чакам седма седмица, за да чуем и пулс. Съкровището е щастлив, но каза че не смее да се радва, докато не го гушне. И двамата нямаме търпение да минат тези месеци и да гушнем бебчето ни :) Дано всичко е наред и мине без проблеми.
Може моята история да не е много драматична, но все пак и ние почакахме доста докато се похвалим в сайта. Установих, че всичко май става когато му дойде времето, и когато ни е писано. На някой му е писано да страда много, на друг по-малко, важното е да не губим надежда и вяра в доброто бъдеще и че това, което желаем от сърце ще получим рано или късно :)
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #48 -: Май 15, 2008, 14:40:05 pm »
Калоян е почти на 3 месеца. Той е нашата сбъдната „мъничка” Мечта.
Нищо от емоциите, които изпитвам, откакто се роди, не може да бъде описано с думи.
От първата прегръдка до днес, светът вече не е същия. Толкова е слънчево и красиво, че понякога ме е страх...
Историята на тази мечта съм разказвала в темата си, когато забременях:
http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=13503.msg231975#msg231975

Бременността ми протече сравнително леко. Имах щастието да ме следят прекрасни специалисти – д-р Стаменов, доц. Конова, д-р Персенска, д-р Тодорова, д-р Марков, д-р Сигридов, д-р Диков. Благодаря им от сърце.
Страхът не ме напусна през всичките 9 месеца. Живеех от преглед до преглед. Радвах се на всяко помръдване отвътре. Галех корема си и се молех единствено да се роди жив и здрав.
От дистанцията на времето мога да кажа, че борбата ни за дете ни даде повече, отколкото ни отне. Тя ни направи по-близки, по-откровени, по-загрижени, по-разбиращи, по-информирани, по-добри родители. Може би, защото не беше прекалено дълга. Сега се радваме на всеки миг със сина си. Защото той е единствен и неповторим.
Може би ключът към успеха в нашия случай беше операцията на матката ми. Два месеца след нея видях положителния тест. А толкова се страхувах... Златни ръце има д-р Стаменов и златно сърце. Ще му доверя и другите си Мечти, надявам се скоро...
Вярвам, че Пътят към Мечтите минава през огромното Желание. Единици са случаите, в които не може да се помогне. Понякога е нужно някой да вярва вместо теб. Това прави чудеса...



"Нищо на света не е същото щом някъде там, неизвестно къде, една овца, която не сме виждали, е изяла или не е изяла една роза..."
Антоан дьо Сент Екзюпери
Re: Статистика на успеха
« Отговор #49 -: Юни 10, 2008, 21:28:31 pm »
Нашият път до тук не е токлова дълъг и тежък като на други момичета, но да споделя и аз.  Оженихме се на 5,05,2005 г. Аз на 25 г., той на 27 г. Преди тожа живяхме заедно 2 години. Ноември спряхме да се пазим. По същото време намерих овулационния календар и се ориентирах по него за фертилните дни. Прочетох някои статии и се бях подготвила психически, че няма да стане веднага. Не си го слагах а сърцето, когато стане - тогава. Минаха 8 месеца. Направих си контролна цитонамазка и се оказа, че имам увеличени левкоцити и трихомони. Изписаха ми Флажил. Същият месец /Юли/ започнах да меря БТ.  Според графиката О. бе на 14 ден. Ние бяхме правили секс на 7 и 10 ден, затова реших, че мога да започна Флажила /на 16 ден/. Още на 18 ден започна много да ми се гади, но го отдадох на антибиотика. Закъсня ми около седмица, но не мислех, че е възможна бременност. На 37 ден получих ръждиво зацапване, което помислих за цикъл. Продължи седмица и тогава един ден тече адски много кръв. На другия ден отидох на лекар и се оказа бременност с масивно отлепване. Приеха ме в болница. Пих Дуфастон. Там едно момиче ме попита: "Ама ти сигурна ли си, че си бременна?" 8O Държаха ме около седмица и решиха, че е missed abortion. Абразиото беше с вакуум и почти не тече кръв. Пих антибиотик 5 дни. Казаха да се пазим 4-5-6 месеца.
На 6 месец /Декември/ подновихме опитите. Март 2007 г. отново положителен тест. Имах зацапване 3-4 дни около датата на следващия цикъл. Отново започнах Дуфастон. този път и Прегнил по схема. На 42 ден пак прокървих. Пак Болница. Отново отсъдиха missed abortion. Едва изчакаха 8 г.с. и ме кюретираха. Антибиотик 5 дни. Заради Прегнила, не успели да разширят цервикса достатъчно и са работили с кюретата. Като се прибрах започнаха страхотни болки, по-късно прокървих. При прегледа се оказа, че цервикса веднага се е затворил и задържам кръв. Нурофена оправи нещата. Изписаха ми Регулон.
Още същия цикъл отидох при д-р Владимиров. Той назначи имунологични и генетични изследвания. Имунологичните бяха наред. Имах късмета при генетичните да открием проблема. Така ми се спести неопределеното лутане по изследвания и безкрайното търсене на проблема. Оказах се Генотип 4G/4G за PAI, който се среща  с висока честота при пациентки с обременена акушерска анамнеза, особено при пациентки със спонтанни аборти. Необходимост от медикаментозна терапия поради повишеният риск от тромбофилия. Д-р Владимиров, каза че от 3 цикъл след абразиото можем да започваме с опитите. Тогава започнах и 1/4 Упсарин на ден, а при  :bfp: - Фраксипарин 0,3 мл. Втората половина на всеки цикъл получавах зацапване, продължаващо докато прокървя нормално. всеки път се притеснявах, че всичко се повтаря. Д-р Владимиров бе отпуска и отидох при д-р Благоева. Тя не разбра от какво е кървенето. А, като капак на всичко свеки все викаше: "Аз си мисля, че ако не се бяхте пазили толкова време, нямаше да стане така."  8O Междувременно, за всеки случай пуснах щитовидни хормони и антитела. Оказа се, че ТАТ са много завишени. Записах час за д-р Владимиров за Октомври 2007 г. За ТАТ ме прати на ендокринолог, а зацапването реши, че е от престъргване при кюретажа. Същият цикъл видях положителния резултат. На бегом при д-р Владимиров. Той ми назначи и Утрогестан. Отидох за установяване на бременност в МД и да искам болничен с оглед предишните аборти. Доктора реши, че съм за болница. Приеха ме на 7 ет. в стая на д-р Дуковски. И това бе кошмарът на живота ми. Въпросният д-р ме извика за преглед и като видя, че съм 6 г.с. едва не ме изгони от отделението. Какво да ми наблюдавал? Не бил съгласен с Фраксито. По-подходящ бил Прегнила. А като не свърши работа предния път :x Без да ме прегледа или да погледне изследванията ми, обяви че при мен просто няма да се развие бременност, понеже съм била с тежки генетични увреждания 8O Е скъсах от рев този ден. Слязох при лекаря от ЖК и той каза, да помоля да ме изпишат, а той ще ми дава болнични. Изписаха ме на 3 ден. Вечерта получих зацапване. На другия ден д-р Владимиров не видя нищо тервожно, но да му звънна след седмица, ако продължава да цапа. Следях си и ЧХТто. Удвояваше се добре, но док каза, че това не е гаранция. Минаха 5-6 дни със зацапване. Вечерта отивам до тоалетна и като потече една червена кръв. Все едно ми дойде. На другия ден /6 г.с. +2 д./ - ни жива, ни умряла при док. Имаше разлепване, но най-хубавото бе, че видя ембрион със сърдечна дейност :D Мисля, че това бе един от най щастливите ми мигове. Изписа сума ти лекарства и един месец не станах от леглото. Само за прегледите при него всяка седмица. И през цялото време се молех този път всичко да е наред. Едва като минах 3 месец, док започна да ме успокоява, че ще го избутаме до края. При всеки преглед се молех бебето да е живо. Чак като влязох в 8 месец започнах да чета за грижите за бебето и да правя списъци с покупки. Преди това просто не смеех да изпреварвам нещата. Сега, живот и здраве, имаме планирано секцио за 16,06.
 :lovedock:  Благодаря Ви д-р Владимиров :balk_5:
Благодаря и на този форум, че го има!
« Последна редакция: Юни 10, 2008, 22:28:28 pm от Stivarip »
Re: Статистика на успеха
« Отговор #50 -: Юли 15, 2008, 17:58:45 pm »
Здравейте момичета!Ето и моята история.Със мъжът ми  сме от 12 години заедно,от пет години правихме опити за бебе но така и не ставаше.Правихме много изследвания но никъде не се откри сериозен проблем.След дълго лутане по болници и доктори стигнахме до доц.Маркова-АГ-Варна.Тя предложи ако сме съгласни да правим инвитро.Ние естествено веднага се съгласихме.Започнах процедурата ноември 2007,но за съжаление опита беше неуспешен.Започнахме да мислим за втори опит,като единственана пречка да започна веднага беше това че нямахме пари.И така минаха 3 месеца докато един прекрасен ден ми се обадиха от АГ-Варна и ми казаха че съм спечелила лекарства за инвитро от благотворителен търг на вестник Народно дело и МОЛ Варна.Това беше на 27.03.2008.Никога няма да забравя този ден.И така събрахме 2500лв. за таксата и малко лекарства и започнах втори опит.На разпети петък 25.04.2008 ми беше сондажът.Молих се този път да успея.На 09.05 ми беше първата инжекция.Този път бях при доктор Козовски-син.На 09.06 видях ПОЛОЖИТЕЛЕН тест за пръв път в живота си.На 23.06. докторът видя сърчице!Сега съм БРЕМЕННА в 10г. с. и се моля всичко да мине добре и на 12.02.2009 година да родя едно прекрасно и дългоочаквано бебе!Всеки ден изпитвам страх да не се случи нещо,но може би това е нормално след всичко което ми мина през главата.Това е от мен,искам да кажа на всички момичета че надежда винаги има.Тя никога не умира.Благодарна съм на целия екип в АГ-Варна за това че заедно с тях постигнахме мечтата си! :D
Re: Статистика на успеха
« Отговор #51 -: Юли 15, 2008, 23:28:33 pm »
Прекрасно е :bighug:
Re: Статистика на успеха
« Отговор #52 -: Юли 19, 2008, 07:32:32 am »
Ние успяхме, пожелавам го на всички!

Здравейте!. Реших и аз да разкажа своята история.
Живея в малък провинциален град. Омъжих се късно- просто семейството не беше сред приоритетите ми, пък и мислех, че най-лесното нещо на този свят е да създадеш дете. Действително забременях бързо. Но месец след това- неприятна изненада- спонтанен аборт. Лекарите ме успокоиха, че е нормално и че при много жени се случва. Направих си профилактичните прегледи и след като се разбра, че наистина нямам никакъв гинекологичен проблем и гинекологът даде “зелена улица”, започнахме с нови опити за бебе. Пак забременях бързо- на втория месец. Този път внимавах много, излязох в болнични, пазех леглото и уж всичко вървеше наред. На прегледа чухме сърчицето на плода и се успокоих. Почнах да излизам по разходки. И изведнъж на поредната консултация ме “заляха с вряла вода”- бебчо няма сърдечен пулс. Консултация при друг специалист, който потвърди и отново кюртаж, душевна болка, празнота...
Бях полужива. Не ядях, не спях. Зарових се в Интернет и започнах да чета. Свързах се с много момичета с проблеми и научавах историите им, същевременно започнах да се информирам къде и какви изследвания са си правили. Настоях пред лекарите си и си направих първите изследвания- токсоплазмоза, сифилис, полови хормони, хормони на щитовидната жлеза. Всичко беше наред. Не спрях. Продължих да ровя. Изпратиха ме на консултация в София при едно от най-големите светила в АГ практиката. Няма да споменавам името й. Освен че ми каза, че съм идеално здрава, реши, че причината е във възрастта ми. И ме отпрати.
По съвет на гинеколожката ми заминахме за Пловдив. Там за пръв път ми направиха доплер, взеха ми кръв за антиспермални и антифосфолипидни антитела, изследвахме се за генетичен кариотип. И пак всичко се оказа наред. Но аз не се успокоих. От едно момиче от форумите научих за изследване за тромбофилия. Направих го в Майчин дом- София. И ето- оказах се носител на генотип 4G/4G за PAI- т.е. генетично предразположение към тромбофилия. Генетикът ми обясни, че с подходящо лечение ми се гарантира 90% износване на бременността. Потърсих и други мнения. Свързах се с една лекарка, модератор в един от форумите. Срещнахме се с нея и съпругът й- АГ, от Пловдив. Посъветваха ни да отидем в Плевен-в КИРМ. Пътувахме и до там. Направиха ми още някои изследвания, според които бях носител на още един генотип и на анти-бета2 гликопротеин антитела. И всички тези неща вкупом, според специалистите, бяха причина за инфертилитета ми.
Назначиха ми лечение. И отново започнахме опити за бебе. Двете чертички видях пак на втория месец и не знаех да плача ли или да се радвам. Започах веднага инжекции фраксипарин, продължих да вземам аспирин протект и пътувахме 3 пъти до Плевен в първите месеци на бременността за вливане на имуновенин. Отделно пътувахме и до София, където ме наблюдаваше една от най-добрите специалисти по рискова бременност и ми назначаваше необходимите изследвания в съответните гестационни седмици. Много приказки чух по повод на пътуванията в тези месеци. И въпреки страха ми и свития стомах по време на път, рискувах, защото вярвах, че това е правилния път.
В родния ми град ме следяха две гинеколожки, които макар и скептично настроени в началото по повод на лечението, ме подкрепяха и приеха назначената ми терапия.
И въпреки всичко през месеците на бременността непрекъснато се питах дали наистина лечението е вярно, дали не съм сбъркала някъде, за всяко едно предписано лекарство търсех поне две мнения, говорех с майки, минали по моя път, четях, информирах се. Станах спец- знаех кое изследване кога, как и къде се прави и коя е точната гестационна седмица за провеждането му. Направих всички необходими изследвания,за някои от които ми казваха, че са излишни. Но аз исках да се презастраховам.
Така в пътувания и притеснения- да мине 3-я месец, да вляза в 7-ми месец, да стигна до
32 г.с., ето че изведнъж започна да наближава термина. Ориентирах се към клиника за раждане, отидох на преглед, насрочихме планово секцио, заради проблемите и възрастта. И така в уречения ден /12 дни преди термин/, на 26 юни на бял свят се появи нашето слънчице- дъщеря ни Магдалена. Донесоха ми да я видя няколко часа, след като излязох от упойката. Гледах я и не можех да повярвам, че е истинска. Не можех да повярвам, че най-сетне и на нас се е случило чудото.
Днес Маги навършва 23 дни. И макар да плаче нощем, да не се събужда навреме за ядене, да яде по-малко отколкото трябва или пък да не пълни достатъчно памперса- и всичко това да ме докарва до неописуем ужас, пак ще кажа на всички- щастието ни е безгранично!
 Бих искала да благодаря на онези, които ни помогнаха в трудния път: доц. Е.Конова- КИРМ-Плевен, доц. В.Димитрова- МД и МЦ”Фемина”- София,
д-р А.Савов- МД- София, доц. Малинова- Пловдив, д-р Даскалова и д-р Даскалов- Пловдив,
д-р С.Илиева и д-р М.Димитрова – Айтос, акушерката Наска от кабинета на д-р Илиева и
екипа на д-р М.Марчева- от клиника “Ева”- гр. Сливен. Признателна съм ви!!!
Обръщам се към всички, които имат проблеми със стерилитета или инфертилитета, не се отчайвайте, просто се борете и търсете правилния път. Ние го намерихме, сигурна съм, че и вие ще успеете, само не губете куража си. Успех!

Re: Статистика на успеха
« Отговор #53 -: Юли 23, 2008, 13:20:07 pm »
Здравейте момичета!
Намерих малко време да напиша и моята история и да вдъхна кураж на много от по-възрастните жени. След 8 години опити, 7 инсеминации и 6 опита инвитро от които един без трансфер сега се радвам на сина си Кристиан.
Историята започва още преди да се оженим. Започнахме опити през 99 година и понеже знаех, че може да не стане от раз си казах, че имам още време. 2000 год. се оженихме и все оше не ставаше. През 2001 след много уговаряне накрая и мъжът ми си направи първата спермограма. Оказа се, че положението е трагично. Започна се лечение с хормони и витамини 2 месеца-контролна спермограма, която беше по-добра и отново очакване, но без резултат. И така аз си направих изследвания и цветна снимка - всичко наред. Но не ставаше.  През 2003 година започнахме с инсеминациите. При всеки опит се оказваше, че спермограмата е на границата или е лоша. Накрая решихме да преминем към инвитро и първото направихме в 1 АГ - нищо не стана. Следващия опит беше във Варна и там от 8 ми върнаха 4 хубави ембриона - отново нищо. Направих допълнителни имунологични и генетични изследвания. Последва опит в Якентро като нямаше трансфер заради провалена стимулация-Дамянов ми прави стимулацията и ми направи блокаж на хипофизата с цялата доза декапептил депо и започна само с по 100 единици пурегон на ден. Резултатът беше катастрофален. Преди пункцията имах 306 естрадиол, което значеше че имам максимум 2 яйцеклетки. Като отидох на пункция се оказа, че наистина са 2 и били незряли.... Дамянов твърдеше преди пункцията, че естрадиола ми е 1306...но в лабораторията при повторно изследване се оказа, че не  е толкова. Бях писала по въпроса и повечето момичета са чели за случката... След това отново опит във Варна и пак неуспех. Следвашия път реших да не пътувам, защото ми беше стресиращо да спя по квартири и реших да опитам при д-р Стаменов. Познавам се отдавна с него и незнам защо реших да правя опити на други места, но явно така е трябвало... Първия опит беше неуспешен и д-ра каза, че втория трябва да е. Така и стана. От 5 станаха 4 ембриона и от тях се хвана едно.Мъжът ми продължи да пие витамини, билки и какво ли не до последния момент. Сега си гушкам сладкото бебе благодарение на д-ра, който сбъдва мечти-д-р Стаменов.  :D
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #54 -: Август 24, 2008, 13:53:07 pm »
И нашата мечта се сбъдна! На 11.08.08г в 8.41ч. се роди малкото ни слънчице – Габриела! Пътя по който минахме докато гушнем малкото ни съкровище съм описала ето тук - http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=27234.0
Искам да благодаря на д-р Даскалов и д-р Даскалова за вниманието, професионализма, съпричастността  и всеотдайността с която ни подкрепяха през цялото това време! Вие сте чудесни лекари и невероятни хора! Благодаря ви!
И на вас мили момичета от Зачатие благодаря от сърце, че бяхте до мен, помагахте ми със съвети и подкрепяхте в трудните моменти и нито за миг не спряхте да ми давате кураж и сили, когато най-много съм имала нужда! Пожелавам на всички вас скоро да изпитате щастието от това да си мама! Целувам ви!

*

    sesi

  • ***
  • 218
  • Прави добро и ще получиш добро!
Re: Статистика на успеха
« Отговор #55 -: Септември 15, 2008, 15:24:59 pm »
Да ви разкажа и нашата история на кратко.
Семейство сме от 2005г.и веднага започнахме да си правим бебче,но не става и не става.Започват от страни да си шушукат има ли им нещо,защо си нямат бебче,в тоз момент ми беше много трудно.След 1 година започнах да си правя изследвания в специализирана клиника,в този същия период мъжлето взе да се оплаква,че го боли тестисът.От там ни препоръчаха Д-р Дечев в клиника в Пловдив,оказа се,че има Варикоцеле направиха му операция.Само да оточня,че преди да намерим Д-р Дечев при какви ли доктори не са ни препращали какви ли хапчета не е пил и покраи него и на мен исписват много време ходене по мъките без да ни дадът някаква диагноза Д-р Дечев без да ни мотае го оперира успешно и за моя радост след 6 месеца забременях,но ми е било писано да падна и да загубя плода,доста тежко го преживях.Пак на ново започнахме с изследвания дали всичко е наред мина 1 година след аборта и бяхме решили да предприемем инсеминация,но една сутрин си правя тест и какво да видя :bfp1:много се зарадвах,не знам как да го опиша момичета,само знаите,че искате ли нещо много силно то рано или късно става.Желая на всички молещи се за бебче Господ да ги чуе и дари с рожба.Сега съм в 10 седмица и се моля всичко да мине на добрата страна и да си родя здраво бебче.ЦЕЛВАМ ВИ И ВИ ЖЕЛА СПЕХ :P
Re: Статистика на успеха
« Отговор #56 -: Септември 27, 2008, 20:37:54 pm »
Много исках да пиша тук още докато бях бременна, но не ми достигна кураж, а може и суеверието да е било в повече.
Със съпруга ми се запознахме  през далечната 1993г. След 2 седмици вече живеехме заедно, в края на първия месец вече бях бременна. Пиех хапчета тогава и сега мога да кажа, че сме се пазели. Но истината е, че ми се случвало да пропусна.
Не изпаднах в паника, аз по принцип трудно се паникьосвам. Седнах и започнах да мисля какво да правя. Записах си и час за аборт, за да не взема да изпусна сроковете, в случай че реша да направя такъв.Мъжът ми каза аз да решавам, той щял да приеме всеки вариант. Сега си признавам, че нещата отиваха към аборт по желание (лековато звучи, все едно си поръчваш сладолед в сладкарница).
Три дни преди датата направих спонтанен. Почуствах облекчение, че не се наложи аз да решавам. И тъга, по-скоро носталгия по едно бъдеще, което не се състоя.
След този случай започнах стриктно да си пия хапчетата.
До 1999г., когато със същия мъж решихме да си направим детенце. Към края на годината бях бременна. За 11г.с., отново спонтанен аборт.
Опитвах се да не мисля за съдбата...
След като подновихме опитите, забременях към края на 2000г. Бях в 7г.с. когато претърпяхме тежка катастрофа. Не загубих бебето, но в последствие се наложи аборт по медицински показания, заради антибиотиците и силните успокоителни, които трябваше да взимам. Дали е било правилно или не, опитвах се да не мисля за това в следващите години. И без това не можех да върна времето назад.
След като се възстановихме, продължихме да правим опити. Надявахме се, че лошите работи, дето е трябвало да ни се случват, вече са се случили.
Да, ама не.
Случи се това, което въобще не очаквах- не можех да забременея. Минаха година, две, все си казвах-другия месец ще успеем.
В началото на 2003г. ми писна и тръгнах по доктори. Всичките до един препоръчани ми от познати, на които бяха помогнали. Резултатът беше, че всичко ми е наред (хормони, овулация, цветна снимка) и няма начин да не стане. Но не ставаше.
Началото на 2005г. се сдобих с интернет в къщи и първото нещо, което написах на търсачка беше “стерилитет”. Попаднах в Дир-а, после в Зачатие. Сега си давам сметка, че това е бил най-късметлийския ден в живота ми. Защото, ако го нямаше Зачатие днес нямаше да имам син. Убедена съм в това.
Четях почти денонощно. Трябваше ми клиника по стерилитет, това беше ясно.
И така, на 7.03.2005г. се озовах в клиниката на Щерев. След обичайните хормони, хидротубация и спермограма, направихме първата инсеминация. Нямаше какво да чакаме бях вече на 34. След  първата последваха още 5- все неуспешни. След 4-тата имах + кръвен тест, но след няколко дни ми дойде, така и не дочаках ехографа. Никакви допълнителни изследвания не ми направиха, но аз продължавах да чета и започнах да питам- не се ли налагат имунологични, генетични, изследвания на щитовидната. Нямало нужда, нямало данни при мен за имунологичен стерилитет, нито за проблем с щитовидната. И аз понеже съм тъпа, а и не съм учила за лекар все пак, не настоявах повече.
Та решихме да правим лапароскопия, да не би да имам ендометриоза. Направихме я април 2006г.- никакъв проблем. Всичките ми репродуктивни органи бяха като нови. Започнах да настоявам за ин витро на естествен цикъл, за да се види качеството на ембрионите. От клиниката искаха да правим стимулирано. Накрая направихме стимулация с половин хапче Серпафар на ден. Резултатът- 2 фоликула-2 яйцеклетки-2 отлични ембриона-няма имплантация.
Отново попитах за имунологични-нямало нужда.
Отидох и си ги направих сама- високи НК-клетки. После пуснах генетични- вродена тромбофилия. Занесох изследванията в клиниката, най-после  обърнаха внимание на исканията ми. Изследвахме антиовариални антитела- имах си и от тях, както и антифосфолипидни. И за десерт- Хашимото.
Та както бях безпроблемна, така се сдобих с всички екстри. Но поне знаех с какво се боря.
Бях си позагубила доверието в клиниката, но реших да правя стимулирано ИКСИ при тях, защото времето си течеше и не исках да почвам отначало някъде другаде.
Стимулацията беше пълна катастрофа, наложи се да я прекратим, не реагирах въобще. И за капак, в левия яйчник се появи киста. Савова, с орловия си поглед, само като я видя, отсече-ендометриозна. Тя е факир на ехографа, та бях сигурна че е права.Кистата беше малка, направиха пункция. Наистина беше ендометриозна.
Реших да си почина 2-3 месеца и да реша какво да правя.
По навик обаче, продължих да пускам всеки месец ЛХ, ФСХ, естрадиол. И дойде големият удар. До този момент хормоните ми винаги бяха идеални. Октомври 2006 – ФСХ -24, ноем.-ФСХ- 22, дек.- ФСХ-20. Изследвах инхибин-55, антимюлеров хормон- 1,1 (колкото да не е без хич). Бях приела всички диагнози спокойно, защото за тях поне има терапия, но изчерпан яйчников резерв ми дойде в повече.
Въобще не се върнах при Щеревите- нямах време за губене.
Записах си час при д-р Владимиров – април 2007г. Той беше категоричен- или ИКСИ със силна стимулация, или донорска яйцеклетка. Попитах за ИКСИ на спонтанен цикъл. Не беше много съгласен, но каза че можем да го коментираме.
Докато стигна до нас, вече бях решила да правя ИКСИ с донорска яйцеклетка (тогава още не знаех колко се чака). Финансово щеше да излезе колкото силна стимулация, каквото аз не исках да правя по ред причини. А и казват, че успеваемостта с донорска яйцеклетка е по-голяма. Не ме интересуваше, че детето няма да е биологично мое. Щеше да е от съпруга ми, щях да го нося 9 месеца, да го родя и да го обичам. Животът е просто нещо всъщност, освен ако ние не решим да го усложняваме.
Владимиров можеше да ме поеме чак септември 2007г.,затова реших да използвам времето и да чуя още едно мнение. Записах си час при Персенска за 1.06.2007г. Слънчев ден, хубав празник и среща с най-страхотната жена.
Юни месец направихме първо ИКСИ на естествен цикъл, юли-второ. Хубави ембриони се получаваха, но нямаше имплантация. Но аз отново имах надежда.
Август месец клиниката почиваше, септември започнахме ИКСИ с лека стимулация. Получиха се 3 фоликула-3 яйцеклетки, от тях 3 ембриона. Двата отлични, единия не много читав, върнаха ги и трите. На 19 ден от трансфера ЧХГ-то беше 3182. Тия цифри ще ги помня цял живот. На другия ден видях нещото на ехографа. Персенска беше по-щастлива от мен. Мен за първи път в живота ми беше обзела паника. Не знаех какво правя, не чувах какво ми говорят, бях като вцепенена.
Последваха 9 месеца, в които броях всеки ден, не смеех да се зарадвам, да кроя планове. Бях на терапия в фраксипарин, аспирин и вливания на имуновенин. Въпреки страховете ми обаче, бременността ми беше лека и безпроблемна.
На 9.06.2008г. се роди нашият Каруми- най-прекрасното създание на този свят, най-чаканото и най-обичаното. Като всички дечица в този форум.
И тук идва ред на благодарностите.
Благодаря на д-р Персенска! Всъщност няма думи на този свят, с който да изразя благодарността си към нея. Винаги ще ви нося в сърцето си, докторке! Бог да ви пази!
Благодаря на д-р Марков и д-р Сигридов за перфектното следене на бременността ми и за това, че ми даваха кураж! Защото имаше дни, в които не можех да си поема дъх от страх!
Благодаря на д-р Тодорова за професионализма и огромното сърце!
Благодаря на проф. Кременски, за това че ми помогна да взема едно много трудно решение и за всеотдайността, с която помага на толкова много жени!
Благодаря на д-р Гергов от Тина Киркова, при който ходех на ЖК за внимателното отношение и за страхотното секцио, което направи!
Благодаря на имунолозите в клиника Малинов!
Благодаря на ембриолозите в клиника Надежда, които ми направиха толкова хубаво момченце!:) Надявам се, че като му дойде времето ще се справят толкова добре и с правенето на едно момиченце!:)
Благодаря на д-р Стаменов и на целия страхотен екип на клиниката, за това че сбъдват мечти!.
Благодаря на съпруга си, че беше до мен през всичките тези години. Благодаря му за любовта, силата и вярата. Благодаря му, че не престана да ме обича, че не ме предаде и беше най-добрия ми приятел! А сега е най-грижовния баща!
Благодаря на Люба за приятелството и за това, че въпреки хилядите километри, които ни делят, винаги беше до мен! Знам, че ще се случи и твоето чудо, приятелко!
Благодаря на всички момичета, с които се запознах тук и които със своята съпричастност направиха дните и нощите ми по-малко тъжни!
Благодаря на създателите на Зачатие за огромния труд, всеотдайността и човечността им!
Благодаря на Бог, че ми даде сили да се боря и ни дари с нашето прекрасно момченце!
Мили момичета, най-голямото ми желание е всяка от вас да се сдобие с детенце и сълзите да останат зад гърба ви!
Обичам ви и ви благодаря от цялото си сърце!
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #57 -: Октомври 17, 2008, 19:41:01 pm »
Мили момичета,

Ето ме и мен в статистиката на успеха. Толкова е неестествено да го кажа и напиша- "бременна съм"! От първи опит ИКСИ в клиниката на доц. Конова в Плевен. Ще ви разкажа и за опита там, и за премеждията, но преди това ето я и нашата история:

Първия ни опит за бебе беше преди 2,5 години. Исках да бъда бременна булка и щях да се гордея, но уви. Изминаха около 3-4 месеца в опити, но не ставаше. Знам, че беше рано да се търси проблем ,но вътрешния ми глас ми каза, че има нещо нередно. Аз съм с 'умерени' поликистозни яйчници, цикъл на 32-35 дни, понякога пропуска в годината. Диагнозата ми я поставиха преди 10години с коментара "не търси лек, нищо не помага". И тогава тръгнах по гинеколози- един , втори, трети...обърната матка, липса на овулация, луф синндром...какво ли не чух за 3-4 месеца. Дори единия гинеколог ме преглеждаше с УЗ по време на цикъл, през корема- да ми видел матката :))) Никой за 6 месеца не каза "абе пуснете една спермограма".

Аз споделих с една приятелка тревогите си и тя ме посъветва- направете спермогарама в клиника София, и се регистрирай в зачатие! До ден днешен съм й благодарна, защото това беше правилна крачка. Спермограмата лоша- морфология трагична 2% по Крюгер- олигоастенотератозоспермия. Най-дългата и болезнена дума в живота ни. Настъпи ужаса- какво е това?! Последва операция от варикоцеле IIIст.....чакане и надежди. През това време- колко билки сварихме, колко добавки изпи мъжа ми...Аз вярвах упорито, че още на 3тия месец ще има огромно подобрение и бебе, но уви- подобрението беше мъничко. Още 3 месеца надежди. Аз обаче не мога да чакам повече и правех планове за АРТ.

След 9 месеца никакво подобрение- направихме хидротубация-ок и първа инсеминация при д-р Владимиров. Тест- отрицателен. Последва 2ра инсеминация- същото. Попаднах в невероятна дупка. Някои от вас сигурно са го изпитали- отчаяние, липса на желание за живот, просто гледах в една точка и не исках да говоря с никого. Оправих се за няколко седмици и повече не исках да чуя за инсеминация. 'Болеше ме сърцето' от инсеминации.

И аз отново взех решение. Инвитро, каквото и да ни струва. Исках да бъде в Плевен, отново мое еднолично решение. Направихме необходимите консултации, изследвания генетични, имунологични, Инхибин Б, СДИ тест...всико. За радост имахме зелена светлина за процедурата.

Изобщо не съм изпитвала страх, напрежение или стрес по време на процедурата. Казах си- ако ще става да става, ако не- ще опитваме докато стане. Стреса няма да ми помогне. Не ме е притеснила нито една инжекция,преглед, ходех в клиниката като на лятно училище. Въпреки, че е субективен фактор, вярвам че липсата на стрес повлия положително.

И така, след трансфера, точно бях решила да се върна на работа за да минат по-бързо дните до тест....и получих прекрасна хиперстимулация. Без да плаша никого, такава болка не бях изпитвала през живота си. Беше толкова мъчително, че спрях да мисля и за резултата и за живота, само се питах кога ще спре подуването и болката. Спря за 12 дни- 10 от които прекарани в б-ца Щереви под професионалните грижи на д-р Тимева. Направиха ми няколко пункции, доста вливания, целия екип се грижеше за мен денонощно. Без да пиша дълги словоизлияния- изключително съм доволна и благодарна, че ме поеха. Половината от успеха дължа на тях.

Да кажем половината от успеха е едното бебе :) Те са 2чки, близначета, които днес отново видях на УЗ как шават. Чудо е наистина, просто гледаш и не вярваш как е възможно?!

Не мога да не напиша, че през целия път до успеха,аз все правех планове, четях във форума, а мъжа ми беше съгласен с всичко и беше до мен в цялото изпитание. Имам прекрасен съпруг и съм сигурна, че ще бъде и такъв баща.

Пожелавам на всики момичета тук, да се сбъднат и техните мечти за бебе, да усетят своето чудо. Някои ще минат по много по-труден път от мен, но трябва да вярват, че ще успеят.

Бъдете силни. И вярвайте с цялата си душа и сърце!

Вени

П.П Технически подробности за процедурата ще напиша в дневника си :)
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #58 -: Ноември 28, 2008, 16:26:23 pm »
Здравейте, мили момичета,
ето ме и мен тук ,още не смея да изрека думите ...аз съм бременна..., защото въпреки ехографите и всички лекари аз се страхувам да се отпусна с приятната мисъл за моята бременност.  :)
Как стана - ще се опитам да ви разкажа с не много думи:
Първо аз съм на 37 години сега , но като започнах с опитите за АРТ бях на 35г.-след като 8 години не ни се получаваше така мечтаното бебе, отидохме в София в "Клиника Щерев" и там започна всичко , стана ясно че сме с мъжки фактор и директно започнахме опитите с ИКСИ.Стимулацийте ми бяха при Д-р Савова, много готин човек, след първия опит - неуспешен, аз много се отчаях, но това не ме спря и опитахме 2-ри - също неуспешен, междувременно направихме една полипектомия      / премахване на полип в матката/, ко-култивиране , и започнахме 3-ти опит - но стимулацията не ми повлия добре и прекъснахме , след месец започнахме 4-та стимулация и тя се наложи да бъде прекъсната поради лош отговор...и отново трябваше да почивам 1 или два месеца, през което време една приятелка /другар по съдба/ която вече беше бременна след 4-ти опит ИНВИТРО, продължи да ми дава кураж -БЛАГОДАРЯ ТИ Ванюшка , та тя ми каза така - ...погрижи се за себе си през това време, почини си , направи си КОЛОН-ХИДРО-ТЕРАПИЯ в Хербамедика център и пий малко чайове билкови за женски болежки , абе приеми съдбата си , примири се , успокой се - ще се получи  само не знаем кога ... и аз я послушах ! Направих всичко гореизброено и отидох отново в София за 5-ти опит ИКСИ , започнахме стимулацията доста несигурно - не реагираха яйчниците ми според очакванията на Д-р Савова, естрадиола ми нисък , та нисък - но решихме че ще е като на спонтанен цикъл по слаба стимулация пък каквото стане този път - следва пункция извадиха само 3 яйцеклетки от тях се оплодиха само две и на 2-ри ден ми казаха че ми е останало само едничко  :(
И така аз почти загърбила всякакви надежди се съгласих на трансфер на единствената ми останала оплодена яйцеклетка и Д-р Савова направи най лекия трансфер който ми се беше случвал досега! Думите ми бяха - слагайте го пък може да е боец и да е моето късметче и така стана !!!  Този път без да се пазя особенно след трансфера- дори въобще не съм се пазила - тръгнах си от София за Бургас три часа след трансфера, на втория ден си изчистих цялата къща, а на третия ден бях на работа , в края на парвата седмица пренасяхме дърва за зимата с близките ми - те не знаят нищо все още !
И така мили момичета аз не влагах никакви надежди - дори в деня в който трябваше да направя теста бях нервна и не желаех да го правя защото болката и разочарованието са  ужасни и вече неведнъж ги бях изпитвала. Само тези от вас които са минала през този кошмар - знаят обаче какво означава да гледаш и да не вярваш на очите си - беше 6,00 часа сутринта а аз исках вече да кажа на целия свят за моето щастие  :D
Сега съм в 10-та гес. седмица и продължавам да не съм казала на родителите си , защото ..... страховете са ми много .... Впрочем като казах на Д-Р САВОВА тя се разпищя от радост по телефона - а след дни като се появих в клиниката всички ми се радваха искренно на успеха....Това е мили момичета - не се отказах и успях !!!
И всички знаем в КЛИНИКА ЩЕРЕВ - УПОРИТИТЕ УСПЯВАТ !!! Пожелавам на всички да имат сили, куража да не се отказват от мечтите си и КЪСМЕТ НА ВСИЧКИ  :bori_023:
Благодаря на целия екип на Клиника Щерев на моята Д-р Савова за всички грижи и най вече за това че там аз се чувствам между близки хора, чувствам се спокойно, сигурно и комфортно ! Дано ГОСПОД който явно никога не ме е изоставял ме блогослови със здраво дете !!!
Ами това е мислех че ще накратко - но не ми се получи искам да кажа на всички всичко зада не се предават и техният час ще настъпи !
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #59 -: Януари 20, 2009, 06:56:32 am »
Здравейте! Искам да ви разкажа моята история тук. Да ви кажа честно не ми се вярваше много че някога и това ще стане.
При нас борбата за бебче продължи 11 години . Омъжих се на 19 години и понеже не ставаше бебето първите 6 месеца аз реших да отида на лекар, но там вместо разбиране ми се изсмяха и ми казаха че още съм малка и щяло да стане да чакам и аз чаках , но не дълго:) и пак тръгнах по лекари, но  не попадах на лекар на който да имам доверие .Всички те ми казваха " нищо ти няма , ще стане" или само ме влачеха по ехографи за да следим овулацията и така минаха доста години.
И така някъде към 2003 година намерих клубчетата на дир. бг и там намерих клуб проблемно забременяване и научих от вас много неща , след това се преместихме тук в зачатие . Понеже не живея постоянно в България , ми се наложи само да събирам информация и когато се прибрах реших да отида при някой от лекарите от които вие тук сте доволни. И така реших да отида при д-р Владимиров . След няколко прегледа  се установи луф синдром и той ме накара да направя лапароскопия като се съмняваше за ендометриоза и се наложи да намеря лекар при който да я направя. И пак от тук решх това да е д-р Попов от Шейново. Няма да ви разказвам как кофти се държа този човек и аз излезнах разплакана от там . Съпругът ми като ме видя така ми взе тефтерчето където бях записала адресите и телефоните на лекарите  и се обади на д-р Стаменов. Той ни прие веднага (понеже не сме от софия  )и още докато ме преглеждаше каза" и какво ви казаха че е проблема за да не става бебето?" аз вдигнах рамене а той ми каза" имаш ендометриоза и то доста развита щом на ехограф  се вижда" аз останах като попарена а той ми каза" извинявай че така ти го казах но си мислих че ме изпитваш, просто невярвам да не са го видели колегите при които сте ходили" ....
И така последва лапароскопия , после втора веднага след първата защото се наложи да ми прекъснат тръбите а трябваше да ме попитат преди това. Оказа се 4-та степен  на ендометриоза и разбрах че освен с инвитро нямам друг шанс да имам деца. Последва  6 месеца лечение с золадекс . Понеже цикълът ми не идваше го предизвкахме с медикаменти и веднага започнахме подготовка за инвитро. Последва инвитро на естествен цикъл , опита беше неуспешен , и още на следващият цикъл които беше октомври започнахме стимулирано икси . Д-р Стаменов каза че понеже енметриозата е нанесла доста щети ( помеждодругото каза съм си я имала поне 10 години)се наложи доста медикаменти а извадихме само 3 яйцеклетки от които 2 се оплодиха и ги върнахме.Оше си спомням как моят лекар влезна и каза " този път ще стане , ще видиш"  мисля че тогава и аз повярвах в това. И наистина стана бяха се хаванали и двете но едното спря да се развива още в началото . Така на 21 юли се роди нашата прекрасна Яна. Откакто се е родила плача всеки ден от щастие( знаех че ще е хубаво да имаш дете , но то надмина очакванията ми). До последно си мислих че неможе да е истина и когато проплака в родилното.............немога ви го опиша вие ще го изпитате .
Благодаря ви момичета , без вас нямаше да открия най-прекраният лекар на света, този който ми помогна да бъда МАЙКА. Благодаря............................
Желая на всяка от вас да гушне своето щастие.
Не спирайте да се борите .
Зная че всяка една от нас ще успее.
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #60 -: Февруари 23, 2009, 15:54:53 pm »
Ето я и моята история.
 Тя започва през 2003 год.
 Вече сме семейство от 3 год.( оженихме се през 2000год.), като първата година се пазехме да не забременея  :lol: (кой да ти предполага какво ни е приготвил живота), първо живеехме при свекър и свекърва, после по квартири и т.н., но вече е дошъл момента да забременея-купихме си апартамент, живеем сами, работим, с една дума справяме с е с живота. Правим планове за майско бебе, всичко е разчетено и така..... година и половина аз не забременявам... Взех да се ослушвам, явно нещо не беше наред и така реших да посетя лекар. Препоръчаха ми д-р Халачева от "Майчин дом". Още на първия преглед след като и споделих, че се опитваме вече  повече  от година и половина и нищо не става тя ми препоръча цветна снимка а на мъжа ми спермограма.
 На цветната снимка се оказа че аз съм с една напълно запушена тръба и една почти непроходима тръба, при мъжа ми всичко беше ок. Последваха две странни хидротубации при който д-рката реши, че едната ми тръба вече е отпушена и започнахме стимулации с клостилбегит и така няколко месеца пиех клостилбегит и правихме фоликулометрии, мерих температурата, секс по график... на повечето им е ясно за какво става въпрос, но резултат нямаше. Бях пила вече повече от 3 месеца клостилбегит и прочетох в листовката че трябва на три месеца да се спре, питах докторката, но тя каза да не чета листовката, това били глупости.  8O
 По нейна препоръка пристъпихме към инсеминации, по три в месеца, 4 месеца подред при което аз продължавах да си пия клостилбегита вече 9 месец подред...
При последната инсеминация я попитах до кога ще правим- а тя ми каза-докато стане, при което аз реших че това не е отговор който ме задоволява и реших да поровя и да видя каква информация има в интернет и така слава богу попаднах на форумите първо в дира, после в зачатие и бг мама, прочетох много неща, разбрах че инсеминациите се правят с обработка на материала иначе е опасно (а при мен такава нямаше, дори едната инсеминация ми бе направена от сестрата на д-р Халачева,в една студена стая в Окръжна болница, с включена електрическа печка за да не замръзна...). До там бях с д-р Халачева.
 После лутайки се попаднах за кратко и при д-р Уалид, но вече бях прочела доста информация и не ми беше нужно много време за да разбера, че това е един обикновен гинеколог и няма нищо общо със стерилитета, независимо че и той изяви желание да ми прави инсеминации .
 И така след загубени 2 години и половина пари, нерви   и надежди 2005 год. се озовах пред кабинета на доц Маркова в "Майчин дом" (по ирония на съдбата съседния на д-р Халачева). Още като ми видя цветната снимка и чу разказа ми за тези 2,5 год, доц. Маркова се изсмя и каза, че не може да повярва че някой неин колега така се е изгаврил с мен и че стези тръби съм единствено и само за инвитро, дори едната трябва да се премахне, защото е с изявен хидросалпингс, а също че мога и да кандидатствам за ин витро по ЗК. Излизайки от кабинета ми потекоха сълзите, това беше направо удар за мен, не знаех какво ще правя, как ще кажа на мъжа ми, как ще го възприеме, толкова въпроси бушуваха в мен, е слава богу мъжа ми прие всичко нормално и до ден днешен ме подкрепя, никога не ми е казал нещо за да се чувствам виновна.
 И така след първоначалният шок се съвзехме, подгхотвихме документите за ин витро по ЗК и 04.2005год го подадохме. Същият месец направих и лапарскопия при д-р.Козовски (по препоръка на доц.Маркова), при което ми бе отстранена тръбата с хидросалпингса и беше освободена другата, която в резултат на предишна операция от херния беше със сраствания и зачакахме да ни одобрят от касата, междувременно опитите си продължаваха-мерене на температура, тестове за овулация, секс по график... Ходихме и до Плевен при доц.Конова, направихме имунологични изследвания, всичко в норама, изскокна една хламидия която излекувахме в последствие преди първия опит.
 Януари 2006г започнах подготовката за първия си опит ин витро (бяхме одобрени от ЗК), това беше време на големи емоции, вълнения, много нови приятели от Зачатие, с умиление се сещам за тогава, запознах се точно в него момент с много стойностни и важни за мен хора. Първия опит -20 фоликула, 20 оплодени яйцеклетки,аз в еуфория.На пункцията се запознах и с един много важен човек за мен , а именно д-р Александров (благодаря на Бога всеки ден , че ме срещна тогава случайно с този невероятен Човек и Лекар). Трансфер на 5-ти ден, 5 замразени. Денят на теста-две черти, голяма радост, две седмици след това се установява че плода няма пулс-диагноза кухо яйце....Последва кюретаж, сълзи, мъка, изправям се и продължавам.
 Декември 2006 год трансфер на замразените, има три оцелели след размразяването. Идва ми точно в деня когато трябва с момичетата от Зачатие да ходим до дома за изоставени деца в Бързица, боли ме но отивам и всичко забравям сред тези невероятни деца.
2007 год правим гинетични изследвания във Варна, всичко е ок.
  Благодарениве на форума получавам една писалка гонал от eleonor и това ми дава тласък за следващ опит.Водя си дневник в къщи на опитите-срещу този написвам последен опит  :lol:. Междувременно съм се изместила вече при д-р Александров. По негова препоръка преди опита правя втора цветна снимка при д-р Сариев, единствената ми тръба е проходима и без хидросалпинкс.  :D Много бърза стимулация за 6 дни с 900 единици гонал, изакарват ми 4-ири яйцеклетки, трансфер на 2-ри ден на 2бр. ембриони. Денят на теста-положителен отново. Вече не смея да се радвам като първия път. След две седмици-има пулс, но нещо не му харесва плодния сак на д-р Александров....В 10г.с. мисед, смазана съм, отново кюретаж, сълзи, казвам че нямам повече сили, давам си почивка..
 Лека полека започваме да обмисляме варианта за осиновяване, отначало мъжа ми не е много склонен, но с много дълги и продължителни разговори вземаме решение да ги подадем, като единствената му молба е да пробвам все пак само още веднъж с ин витро. Събирам сили... Тук е момента да благодаря на DESI2, delfi и д-р Александров, които ми подаряват лекарства за следващият опит.
 Едновременно започвам опита и подготовката на документите за осиновяване. За резултат от опита този път не мисля, имам си друга надеждица аз. Всичко и с двете неща си върви по план. срещи със социалната (одобрени сме и включени във всички регистри), стимулацията.. Преди опита-трета цветна снимка, прави ми я д-р Александров, всичко с тръбата е все още ок, поне от там да не очакваме изненади.Този път съм по къс протокол, защото междувременно имам прекъснати два опита по дълъг протокол с декапептил микродози, нещо явно не ми влияе добре. Отново съм при д-р Александров. Този път 9 дена стимулация,14 фоликула, 11 оплодени яйцеклетки, трансфер на 5-ти ден (на рожденият ми ден), кръвен тест на 10-и ден (на рожденият ден на мъжа ми) -отново положителен резултат. Аз плача...нямам сили да се зарадвам.започва боцкане с фраксипарин, приемам и аспирин, първи преглед-има пулс, малко е неправилна формата на плодния сак, но не е нищо страшно. Аз се свивам съвсем, ходя на работа и стискам зъби, кървя от време на време, няма видима причина за кървенето.
 В 10г.с. седмица д-р Александров измерва нухална гънка 2,9 мм почти гранична стойност за това време и се виждат две кистички на вратлето на бебко-ще се наложи амниоцентеза,но д-ра се притеснява, все пак с толкова мъки сме стигмнали до тук и казва че ако правим ще е само при доц.Димитрова в София, препоръчва ми консулт първо с д-р Давидков (който вижда същото) и с доц. Димитрова -една мила жена,коятто с две думи написани и от мен в един имейл ме вмъкна в графика си който беше зает с месеци напред...Първоначално нищо не видя, гледа ме с коремен ехограф, но в последствие и показах снимките които ми беше прииготвил за нея д-р Александров и след преглед с вагинален, откри същото и ме изпрати на консулт с проф.Кременски и една д-рка в Майчин дом -София мисля че се казваше д-р Вържилова, много мили хора...предложиха ми амниоцентеза, имах две седмици да реша, според тях нямаше смисъл от БХС, защото при наличие на кисти така или иначе щяло да излезе че риска е висок..
 д-р Александров не искаше да рискуваме с амниоцентезата, преглеждаше ме, мереше, гледаше в дебелите английски учебници, толкова много време посвети на мен и бебето, просто не мога цял живот да му се отблагодаря на този човек. Накрая съвместно с доц. Димитрова решиха все пак да направя БХС и след това да вземат решение. Е слава богу резултата от БХС беше добър и след доста умуване и прегледи взехме решение да не правя амниоцентеза, междувременно нухалната гънка не нарастваше повече, постепенно и кистите изчезнаха до 20 г.с., но страхът свил сърцето ми си остана до края.
 Иначе с изключение на тези неприятност изкарах една невероятно лека бременност.И така на 29.01.09 след едно много леко раждане (1 час общо с контракциите, самото раждане беше около 10 мин.) :lol: на бял свят се появи моят син, който засега слава богу е добре и е едно невероятно спокойно и добро дете.
 Съжалявам, че стана толкова дълго, но това са 6 год. от моя живот-години на лутане, търсене, падане, ставане... Дано успея да помогна на някого с този разказ (ако има нервите накой изобщо да го прочете до края) и да ви кажа мили момичета да четете, да питате и да не си губите времето по разни квартални гинеколози и пишман лекари.
 Залагайте на истинските лекари в истинските клиники по стерилитет.
*

    mishanta

  • *
  • 7233
  • Не пропускайте профилактика при мамолог! Важно е!
Re: Статистика на успеха
« Отговор #61 -: Март 21, 2009, 17:29:51 pm »
Започвам този разказ с една Молба към всеки който прочете следващите редове-
Тази тема не е поздравителна, тя е храм на вярата и сбъднатите мечти, и нестихващия порив да бъдем Майки!

Много отдавана трябваше да опиша своята история, още преди година и четири месеца когато се роди моя син,
но все нещо ме спираше.Сега се чувствам готова за това:

Съдбата ме събра с едно прекрасно момче преди 12 години, всичко беше различно в тази връзка!
И първата среща, и втората, и тръпката, и живота заедно.
Първия мъж в живота ми в който видях бащата на децата си, един такъв топъл и раздаващ спокойствие с всяко свое действие!
Първо се пазехме, после вече не и неслучването започна да говори за себе си и да задава въпроси.
Един гинеколог, втори такъв и в един момент 1999г след един посткоитален тест моята гинеколожка каза,
 - "Трябва момчето ти да си направи спермограма". Даде ни координатита на проф.Протич и отидохме при него.
След прегледа и изследването той сподели с нас, че вече само пише трудове, занимава се със студентите си и не може да ни лекува.
Прати ни при своя ученик д-р Кацаров, който категорично каза Варикоцеле - операцията беше почти веднага.
После възстановителен период, лекарства, следене на овулацията, която липсваше в някои цикли и така- лутане, лутане, лутане!
Трудни периоди които аз мога да обобщя така- СТЕРИЛИТЕТА се лекува от семейството в Специализирана Клиника.
Другото е губене на ценно време!Това е послание за всеки който тук попадне първо на моя разказ!

Живота ми се преобърна на 180 градуса в началото на 2006 г, тогава започнах да влизам в Зачатие.
Първо само плахо четях няколко месеца, намерих приятели, намерих топлината и съпричастие,
намерих и прочетох много мнения за клиники и лекари.
Още д-р Кацаров бе ни пращал в МЦ" София " за контролна спермограма след операцията.
Но всичко дойде на мястото си октомри 2006, моя много близка звездичка си записа час и аз я придружих,
хем за кураж, хем за да си запиша и аз час.
Две седмици по-късно последва първа среща с един вглъбен и много сериозен човек -моя Лекар!
Преглед, изследвания, хормони, контролна спермограма с диагноза Olygoasthenozoospermia и мнението на д-р Владимиров бе ИКСИ!
Междувемрнно преди неговия старт решихме да направим и една вътрематочна инсеминация,
тя бе по мое настояване, така за да не губя порив.
Две хидротубации преди нея, за проходимост на тръбите.Резултат от инсеминацията-отрицателен!

Стартирахе процедурата за ИКСИ края на февруари, началото на месец март 2007ма,
за мен това бе най-чакания момент в живота ми...
Факта че нещо се случва ме караше да летя, отивах към клиниката винаги усмихната,
всяка нова инжекция бе за мен още един миг от това така чакано приключение.
Пункция-10 извадени яйцеклетки, от 9 иксирани и 9те се оплодиха.
След 2 дни последва трансфер на 3 ембриона, останалите 3 които бяха 1во качество замразихме!
След 10 дни на 21 март на едно листче, малко и зелено бе написано-86.33
-тези цифри са моя код за успеха и никога няма да ги забравя!
Толкова щастливи сълзи са проляни върху тези четири цифри.
Извървяхме пътя до тях с помоща на д-р Владимиров и д-р Тачева и целия Екип на МЦ"София"!
Бременността ми бе двуплодна до 8 ма седмица, последва спонтанна редукция, кръвоизлив в 10 та
следствие на отлепване на живия плоден сак и още няколко тревоги до 17-18 седмица, след това всичко до финала и бе спокойно!
Родих в 36 седмица един Юнак, който дойде на белия свят така чакан и мечтан и за сълзите които и сега текват от очите ми
ще бъда благодаря винаги на нашите лекари!

Д-р Масларска (неонатолог в б.Токуда) е другия ангел в бяла престилка с който съдбата ме срещна,
тя помогна на нашия син да поеме първите трудни глътки въздух в живота си.
Спаси него и мен от мъката по невъзможността да го прегърна в първите 6 дни от живота му.

И сега когато отново усещам живот в себе си искам да го споделя с Вас.
Прибрах на топло 2 те ни замразени ембриончета миналия месец и сега
очакваме своето "сладоледено" шушулче около Рождения ден на Батко Митак!

Живота е огледало, както ми каза Же наскоро, ние му се усмихнахме и той ни се усмихна пак!
Знам, че Майчиното ми сърце ще бъде спокойно едва когато се срещнем,
но ако с тези мой редове вдъхна увереност на тези който сега тръгват по този не лек път ще бъда истински Щастлива!

Една голяма и топла прегръдка за д-р  :lovedock: Владимиров и д-р  :lovedock: Тачева!
За всеки миг всеотдайност които посвещават на пациентите си!
Бъдете Благословени!

 :heartbeat: Зачатие, признателна ще бъда винаги!
И един ред по-горе не би бил реален без Вас!

И моята лична и най-искрена благодарност към моите момичетата(те си знаят),
които не ме оставиха и ден и ми вдъхваха Сила и Мотивация!

Ще се моля за Успеха на всяко борещо се  Семейство така, като съм се молила и за Нас!

С уважение и обич:  :flower: Мишанта!
21.03.2009г
« Последна редакция: Февруари 06, 2015, 10:40:08 am от mishanta »
Благодарение на Вас съм Майка :flower: :flower:
Димитър 07.11.07 и Калина 21.10.09
:heartbeat: :heartbeat:

* Чувствителните хора живеят върху върха на пръстите си, за да не притесняват никого.
Прекосяват живота без да вдигат шум, защото целият шум е вътре в самите тях *


:eat: Рецептурник на майсторките в Зачатие :)
*

    dekiki

  • ***
  • 421
  • Симона 20.02.2008
Re: Статистика на успеха
« Отговор #62 -: Март 28, 2009, 23:40:54 pm »
Peta,всичко е добре,когато свършва добре!Много се радвам,че и вашето семейство е намерило пълното щастие и вече имате едно прекрасно слънчице,което да огрява дома ви!
Мише,разказът ти е невероятен!Да си Майка е ВЕЛИКО,но да си два пъти и повече майка е най-голямото щастие!Пожелавам ти да си много щастлива,лека бременност и нека семейството ти е пълно с любов!
Re: Статистика на успеха
« Отговор #63 -: Март 30, 2009, 15:07:21 pm »
ИСТОРИЯ ЗА НАШАТА СБЪДНАТА МЕЧТА!


Нашата история  започна през 1999 година, когато се оженихме. Опитите за бебче започнахме в края на годината, но уви не се получаваше. Лекарите казваха, че всичко е наред при нас, т.е. здрави сме и бебето ще стане. Да, ама не. Годините си вървяха, а ние сменяхме докторите с надеждата, че поредния ще намери причината за стерилитета ни. Започнахме да ходим и при ясновидци и дори стигнахме до “прочутата” д-р Кирчева от Пловдив. За съжаление никой не успя да ни помогне, а времето си летеше.
Случайно един ден попаднах на форума “Проблемно забременяване” в Дир-а, след това и на “Зачатие”. Започнах да чета и да селектирам мнения за специалисти и клиники по стерилитет. Д-р Стаменов ми беше препоръчан от едно момиче little rabbit, което го посещаваше. Благодаря ти Зайко от цялото си сърце!!! (Всъщност къде се изгуби?!) Благодаря и на всички, които пишат в тези форуми, защото оттам получих много ценна информация за стерилитета и лечението му.
Започнахме изследвания и направихме 3 неуспешни инсеминации. През това време спермограмата на съпруга ми се влоши и с д-р Стаменов решихме да преминем към тежката артилерия – ИКСИ. Направихме две неуспешни процедури и решихме, че ще пробваме още веднъж и ще подготвим документи  за осиновяване.
Преди третото ИКСИ направих 3 ендометриални биопсии. Стимулацията беше с много инжекции. Извадихме само 4 добри яйцеклетки. Накрая ми трансферираха 3 ембриона, но само единия беше с по-добро качество, другите имаха фрагментации.
Точно преди да започнем процедурата ходихме на манастира “Свети Мина”. Има поверие, че ако се помолиш за нещо на иконата на Св. Мина,  то ще се сбъдне. Бездетните двойки трябва да оставят нещо детско на иконата – дрешка, играчка. Всъщност там сме ходили и при предишната процедура и попа ни е чел молитва за безплодие. Но този път като се молих за бебче пред иконата получих силно сърцебиене, сякаш това беше някакъв знак.
И така започна дългото чакане, но аз направих още на 13 ден уринен тест, но се появи само една чертичка. Когато отидох след няколко часа в банята видях, че чертичките са станали 2, едната много бледа. Но реших, че след като е минало толкова време, теста е невалиден. На другия ден пак направих тест и изведнъж бледа втора чертичка! Не можех да повярвам, никога не съм виждала тест с 2 чертички, но си помислих дали не е от Прегнила, който ми беше преди 5 дни. На следващия ден отидох в Малинов на кръвен тест. Нямах търпение да получа резултата и се поразходих малко навън, но се върнах там да си чакам ЧХГ-то. Лаборантката ме видя и веднага ми каза, че е готов. Написа го набързо на едно листче и ми го подаде: “Честито! Бременна си!”
ЧХГ 341,6!!!
В този момент живота ми се преобърна. Толкова много съм чакала този миг и съм си представяла, че някой ден ще съм бременна. И ето, че това стана!!!
Бременността ми мина безпроблемно и на 4-ти февруари след девет годишен стерилитет се роди нашето най-чакано и красиво момченце ХРИСТИЯН.
Написах тази история за да ви напомня, че няма невъзможни неща. Просто трябва да вярвате силно, че един ден и вие ще бъдете майки на най-прекрасните бебчета, защото го заслужавате.

Не на последно място благодаря от цялото си сърце на ЧОВЕКА И ЛЕКАРЯ, който допринесе за сбъдването на нашите мечти - Д-Р СТАМЕНОВ!!!
Благодаря и на целия екип от клиника “Надежда” за грижите, професионализма, топлината и щастието, което намерих при вас!!!
БЪДЕТЕ ЖИВИ И ЗДРАВИ И БОГ ДА ВИ БЛАГОСЛОВИ И ЗАКРИЛЯ!!!
Благодаря и на моята половинка, за подкрепата и любовта, която ми дава!!! Ти си най-любящият баща!!!



"Надеждата" е създание хвъркато,
което се загнездва в душата,
пее ни без думи
и никога не спира...не спира..."
                     Емили Диксън
Re: Статистика на успеха
« Отговор #64 -: Юли 08, 2009, 14:08:05 pm »
Да се отчета и аз.

След 2 години мъки и 3 аборта, на 22.05.2009 се роди дългоочакваната ни дъщеричка Емануела!

Благодаря на Господ за това безгранично щастие!
Във всяка стъпка виждай края на пътуването!
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #65 -: Юли 09, 2009, 18:29:00 pm »
Здравейте момичета!
През 2005 година още не бяхме се оженили със съпругът ми аз забременях почти от раз. Разбрах през август, след като се прибрахме от море и радостта беше голяма, но за кратко. След някоко дена прокървих и направих спонтанен аборт. Решихме през октомври да се оженим, та като забременея да се пазя, а не да правим тогава свадби. През март следващата година отново бях бременна, но още в 5г.с. прокървих и отново нищо. Оказа се, че не мога да задържа плода, но никой не каза какви изследвания трябва да си направя. Докато не попаднах на една лекарка по препоръка на моя приятелка, на която ще съм и благодарна цял живот. Това е д-р Панова от ІІ АГ болница бившата Тина Киркова. Направихме спермограма на мъжът ми и всичко се оказа наред. На мен ми направи изследване на хормони и не си спомням още какви точно, но се оказа всичко наред. Но бременност не настъпваше. И така почти една година докато не си направихме имунологични изследвания и се оказа че имаме спермоаглутиниращи антитела чрез теста на Фриберг в клиничнозначими високи титри. Докторката ми препоръча да взимам аспирин поне 6 месеца. Междувременно направихме две вътрематочни инсеминации, но резултат нямаше. Решихме с лекарката, че и ако така няма резултат ще мислим за инвитро. Но точно в момента когато вече се бях успокоила че няма да стане по нормален начин, а ще опитваме инвитро аз забременях и изкарах една лека и безпроблемна бременност. Сега една година след като се роди нашата прекрасна дъщеря аз отново забременях от един път без никакви аспирини и изследвания. Така че момичата когато сте спокойни и не мислите само за това чудото става.
Желая на всички момичета много късмет и вяра!
*

    maggi4ka

  • ***
  • 440
  • Няма невъзможни мечти....
Re: Статистика на успеха
« Отговор #66 -: Юли 18, 2009, 22:14:22 pm »
Май вече спокойно мога да разкажа и аз историята си. Малко тъжна история с един много щастлив край. Няма да казвам защо тъжна - тези които преживяваха с мен неволите и проблемите които имах със съпругът си знаят за какво говоря. Няма смисъл да повтарям. Та... Октомври 2002 - започваме да излизаме. Януари 2003 -връзка. Февруари 2003 - заминаваме за Португалия и заживяваме заедно. 27.03.2003 - операция по спешност - извънматочна бременност. Тръбата ми е запазена. 2005 - сватба, като междувременно никога не сме се пазили, но пък и не съм се замисляла защо не става бебе. След сватбата вече сериозно започнахме да "правим бебе", но то не било тъй лесно както сме си мислили. Още през февруари 2006 потърсих лекарско мнение - моя много голяма грешка която осъзнах в последствие - отидох при кварталния гинеколог, който след 4 месеца на мерене на БТ и една спермограма заключи мъдро  -  КЛОСТИЛБЕГИТ и си бременна до 1 месец, твоя мъж има спермограма като на расов бик.Започнах клостила , но се проточи не 1 месец а цели 6. От там следващия лекар, и следващия, и следващия и така минах през целия ни град. В началото на 2007г., докато работех нощни смени в един хотел започнах да посещавам ЗАЧАТИЕ, където намерих много приятели, много полезна информация и много подкрепа. Така през Март 2007 вече бях на преглед при д-р Стаменов. Горе долу 2-3 месеца след това май беше започнаха и проблемите у дома, но вече бях започнала пътя към мечтата си и реших, че на всяка цена ще стигна до края. При цветната снимка видяхме една запушена, нагъната тръба със сраствания, а  при другата се видя огромен хидросалпингс и леко двурога матка. Решението на Док - лапароскопия. Пооправи едната тръба и премахна другата. Откриха и някакъв миоматозен възел, който са премахнали по време на операцията.Спермограма - горе-долу добра. След операцията мнението на Док - до 3 месеца очаквам да си бременна. Минават 3 месеца, обаче резултат няма. Решаваме да направим инсеминация през Февруари 2008, но -  спермограмата - астенозооспермия. Резултат от инсето естествено - отрицателен. м.Май 2008 - инвитро - положителен тест, но за кратко. Октомври 2008 - втори опит. вече проблемите ми бяха в повече и бях решила, че ако не стане нищо се отказвам за известно време, и когато пооправя живота си ще започна наново с опитите. Бяхме много весела групичка. Стимулацията мина неусетно. Мина си и пункцията и трансферът и без да се усетя вече всичко беше свършило. На 10 ден спряха да ме болят гърдите. Естествено побърках се веднага - луд рев. На 12 ден обаче пак ме заболяха и аз реших да си направя тест за да видя, че е отрицателен, да спра да го мисля и да се ориентирам за живота си в бъдеще. Сутринта на 30.10 станах и веднага в тоалетната направих един обикновен уринен тест от 1.60лв, след което отидох да си взема хапчетата. Като се върнах видях двете чертички и живота ми се завъртя. На 15.06.2009 сутринта станах мама на две красиви момиченца.
  Всичко през което минах си заслужаваше! Сега като погледна в очичките на слънчицата ми знам, че мога да мина през всико пак и знам , че ще си заслужава.

*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #67 -: Август 06, 2009, 02:47:17 am »
Здравейте момичета, ето че и аз след много дълго мълчание се завръщам за да споделя успеха си и да дам кураж и вяра на всички очакващи чудото!
Оженихме се 2003 и веднага се захванахме с бебеправене, но 2 години - нищо. 2005-та открих този прекрасен сайт и започнах да се "ограмотявам". Остановяваме мъжки фактор, следва отчаяние от доктори, че само ИКСИ щяло да ни оправи, следва друг доктор и операция от варикоцеле. После един ужасно дълъг възстановителен период и ето, че 2006-та намираме доктор Стаменов, който вдъхва надежда, че инсеминация е възможна и правя цветна снимка за да изключим проблеми при мен. Всичко ок, само че спермограмата лоша /1 година след операцията/, но вес пак става за инсеминации. Началото 2007 инсеминации - 3 неуспешни. Октомври след последната неуспешна, аз отчаяна и без пари за ноемврийски опит /а декември по празниците няма как да правим опит/ решавам, че ще зарежа всичко и до януари ще почивам! И тук май въпросния "психологичен фактор" проработи. Точно на 25 ноември съм забременяла и на 06.08.2008 година се роди малката ми звездичка Маргаритка!
Разказат ми прилича на първият в тази тема, може би и на няколко други разкази, знаете ли по какво? Въпреки мъжки фактор с лоши показатели се получава естествно забременяване, така че колкото и да е малка вероятността е възможно!!!
Няма да забравя какво каза доктора след последния опит: Дори и да не дойдете следващия месец за инсеминация, вие си пробвайте....ЧУДЕСА СТАВАТ!

П.П. Днес дъщеричката ми навършва 1 годинка и знам че доста дълго време ме нямаше тук сред вас за да ви подкрепям, но съм безкрайно благодарна на всички момичета в този сайт, без помоща ви нямаше да стигна до тук!
Успех, обичам ви!
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #68 -: Август 06, 2009, 17:39:46 pm »
Здравейте , отдавна не съм се включвала във форума.
И аз да споделя накратко моята история.След 3-4 г стерилитет и 1 извън маточна бременност месец преди планувано инвитро ,забременях от първи опит инвитро с близнаци момче и момиче Мари и Борис ,които вече се родиха на 07.07.2009г. по 2650кг в 38 г.сПожелавам успех на всички които все още се борят стози проблем.
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #69 -: Август 27, 2009, 10:46:50 am »
Здрасти,
В седма г.с. съм, след ИКСИ на естествен цикъл. Опитът беше, както винаги, напълно експериментален, имайки предвид винаги досега появяващата се фрагментация на ембрионите – и със, и без стимулация; и със, и без вливания. Освен това НК клетките ми са многократно повишени – периферия + маточни. Не са правени обливания този път. Аз съм без тръби и с не отлична спермограма на мъжа. Досега непреодолимият проблем, преди всички останали, беше фрагментацията на ембриони, както казах, но този път не се появи.
Досега имам:
2 оперативни лапароскопии
2 стимулации /IVF; ICSI/
1 неуспешен ест. Цикъл;
2 незавършени ест. Цикъла /не се стигна до ЕТ/
Този опит на ест.цикъл – ЧУДО. 
Толкова по мед. част.

Благодарственият си списък ще оставя за по-късно, но тук искам да кажа на момичетата, с които сме тубарен фактор + НК недоразумения, а пък ако има и за капак фрагментация /дано четат, аз лично отдавна бях престанала да чета всичко/ - че има надежда. Статистически погледнато – след като при мен теоретичната възможност да стане беше нулева /т.е. – всички мед. показатели бяха „против”, а опитът беше по-скоро „в очакване на чудо”/, значи е сигурно, че ще стане и при хора със същите или по-леки показатели, или пък при които и ембрионът е О.К., и няма имплантационни проблеми. Аз действително повярвах в Бог /не мога да се търпя като говоря така/, защото медицината няма обяснение. Докторите не могат да се начудят. Историята наистина е дълга, ще пропусна и депресиите си, и ... всичко, което вие отлично познавате.

Относно състоянието, в което бях – нито в стрес, нито спокойна /човек винаги се надява – няма как/. По време на трансфера си казах горе-долу това: „Господи, знам, че не искаш да стане и така трябва да бъде. Щом не искаш – значи има причина и това е най-доброто за мен. По-добре е значи да нямам биологично дете. Ако решиш да стане, вярвам, че взимаш най-доброто за мен решение. Каквото решиш.”. Да, дотам стигнах  - дето никога не съм си представяла....
Ако не дай си, Боже, нещо стане, се моля вярата ми да не бъде разклатена. Знам, че звуча странно / и аз не мога да се позная/, но казвам какво ми беше в главата.

Освен на лекарите, на които ще направя отделно посвещение, искам да благодаря за помощта, която пак чрез Бог, ми беше изпратена – пряко и непряко, словом и писмено – абе - духом, от
misi, /чиято доброта, отвореност, търпение, вяра...са неразбираеми за мен след страданията, които е изтърпяла и за които махва с ръка, гледайки напред. Misi наистина е някакво чудо на духа, което го чакат много, много хубави неща... Много е напред с материала, да знаете./,
от Ledena_luna /която ми даде съвети и автоматично възприех  като авторитет. От първия миг направи „емоционално скачане” и досега си ми е така в сърцето. Дарба!/,
от mini /която ме шашна с отдадеността си. Тогава не разбирах как е възможно да хвърляш толкова сили в нещо, което помага изцяло на другите./ Сега започвам да я разбирам – ние наистина сме различна порода е не е едно и също да забременееш след 5 опита, да кажем, и ‘от въздуха” на 20 години. Мислех, че това е проблем, който, след като се реши, се забравя и се отваря нова страница. Нищо подобно. И въпреки това – за мен си остава необяснима вярата и енергията й, никога не бих била способна на такъв подвиг./,
от Du6ka /която с цялото си сърце исках да забременее, щото очевидно вече – много беше тормозът.../,
от ultra /която веднага ми стана симпатична със силната си индивидуалност, липсата на преструвки и недомлъвки в поведението. А за това, което направи впоследствие – то книга няма да ми стигне/,
от via /първият човек, който ме подкрепи в този форум. С много сходни проблеми сме и първите години ми беше нещо като “ментално репродуктивно alter ego”, все за нея мислех, когато ми трябваше смелост...  Тя ми е много на сърце./,
от Sygnus /с която най-силно се идентифицирам като начин на мислене /И аз не се чувствам бременна, а обременена, и през 5 мин. ходя да се проверявам за кошмарно неразположение/,
от .... МНОГО, МНОГО други момичета, на които пак ще благодаря и ще продължавам да се моля за тях.
Чудех се дали да включа д-р Даскалова, щото тя е ни риба, ни рак – тя и върхът на съюза между пациенти и лекари, тя е нещо, което го няма в БГ, тя е изключителна, тя е .... /Доктор Мели ме търпя с досадни въпроси и среднощни истерични истории – как, аджеба, да стане тоя космически експеримент, че да се махнат фрагментите – цитоплазми ли да се сменят, на Луната ли да ме оплождат – мен или някой друг ???/ За нея отделно.
Засега това. Не мога да повярвам, че това е истина.
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #70 -: Август 29, 2009, 13:32:03 pm »
Здрвейте и от мен!
Крайно време е и аз да разкажа своята история. Тя е доста дълга, затова ще се постарая да я предам максимално сбито.
Всичко започна далечната 1999г.Не се пазим. Организираме сватбата. Лудница - лекции, работа, тичане...Получавам някакво зацапване, решавам, че е резултат от стреса. После забравям. Двайсетина дни след това - силни болки и кръвоизлив. Първата ми бременност приключи - Спонтанен аборт.
Следва година и половина опити - без резултат. Нищо - млади сме още, ще стане.
Юни 2001г. получавам силни болки, дежурната лекарка в поликлиниката казва - за гинеколог си. "Какъв гинеколог, мен ме болят бъбреците". Да, ама не. Извънматочна. И втората ми бременност приключи - спешна коремна операция, отстранена лява тръба.
Минава още една година. Ще стане пак, нали вече два пъти става...
Закъснява ми няколко дни - теста е +, не смея да се зарадвам. Отново кървене, лекаря вижда "точка", следва терапия за задържане. Всичко приключва в 10-та г.с. - мисед.
След половин година - някакво вътрешно усещане ме кара да направя тест, само един ден ми закъснява, но... Отново е положителен. Да, ама докторът не вижда нищо. Кръвна проба - БЧХГ 3,3. След 5 дни - 3410. На УЗ продължава да не се вижда нищо.
Влизам в болница , след няколко дни виждат нещо в дясната тръба. Отново извънматочна. Успяват да ми запазят тръбата с пластика.
Следват две години, в които нищо не се случва. А и аз вече не съм сигурна, че искам да видя положителен тест повече. Междувременно откривам "проблемо забременяване" в дир-а, после "Зачатие". Имунологични изсл. в Плевен - няма проблем.
Януари 2005 - отново ми закъснява, отново положителни тестове. Не мога да се зарадвам. И има защо - пак спонтанен аборт. Приключва и 5-тата ми бременност.
Поне единствената ми тръба с пластика е проходима, все някога ще стане...
Още година и половина. Лапароскопия. Тръбата пропуска, но задържа течност...Не е много читава...
Отивам и на калолечение в Кюстендил, може пък да помогне...
Вече ще търсим специалист по стерилитет, досега такъв не ми беше нужен. Ще се подготвяме за инвитро. Междувременно пускаме някои изсл. В генетичните - проблем. Вродена тромбофилия, носител на две патологични мутации. Проблем и с цикъла - оказвам се изведнъж и с ПКЯ. После и повишени НК клетки.
Започвам подготовката за инвитрото някак без много вълнение. Направих и един курс физиотерапия, дори без да споделя за това с лекаря си, ей така... То от толкова манипулации досега, вече нищо май не може да ме впечатли. Всичко минава като по учебник. Правим вливания на интралипид, преди трансфера и след положителния тест.
Терапията с аспирин протект и фраксипарин продължава до края... Шестата ми бременност завърши успешно. На 27.10 2008г след секцио се роди чаканото ни 10 години слънчице.
През всичките тези години с неуспешни бременности плътно до нас с мъжа ми беше гинекологът д-р Гунев. Той ми е правил всички операции и манипулации, секциото. Винаги съм се оставяла спокойно в ръцете му, вярвам му безрезервно. Той не ми даде да се предам, вярваше заедно с нас. Не знам дали някога ще мога да му се отблагодаря...
За ивитрото избрах  д-р Йосиф Димитров и екипът му. Не съжалявам. Като дойде време Коко да става батко, пак на него ще се доверя. Професионалисти са, вярвам им.

Ами май това е всичко. Стана доста по-дългичко, отколкото си го представях. Дано поне е полезно на някой.
Момичета, не се отказвайте да се борите за мечтата си. Вярвайте!
Успех на всички!!!




*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #71 -: Септември 04, 2009, 14:22:49 pm »
Здравейте !Имам 2опита в АГ Варна при различни доктори и все не можех да попадна на д-р Александров,но съдбата се намеси по-много странен начин и  сега гушкам нашето бебе благодарение на него.Ето и историята.Няма да разказвам за първите опити защото съм ужасно разочарована от докторите които ми водиха стимулацията.След втория неуспех решихме да сменим клиниката усещах че в аг няма да успея.Все четях за успехите на д-р Александров ,но незнаех как да се прехвърля при него, неудобно ми беше и от другия д-р.Записахме час при д-р Сариев в Майчин дом.Хареса ми говореше доста убедително.Сложиха ми блокираща инжекция,след това ми дойде цикъла и ме извика на 5 ден за преглед.Никога няма да забравя този ден.Утивам аз на преглед и д-р Сариев ми казва ,че трябва да прекъснем опита защото съм имала някакви петна в матката трябвало да направя кюртаж,за да се види какво е точно това нещо.Предложи ми два варианта да продължим ,да замразим ембрионите и след възстановяването от кюртажа да се направи трансфер или да рискуваме ,но можело тези петна да убият ембрионите и да последва неуспех.Изпратини да пием кафе и да решим какво да правим.Щеше да ми се пръсне главата кое да избера и в един момент реших срам не срам да утида в АГ за второ мнение.За късмет в коридора срещнахме д-р Александров.Той ни познава по-физиономия и попита какво има защото на мен ужасно ми личеше ,че съм притеснена обясних му на бързо и той се съгласи да ме прегледа.Всичко беше о кей при мен тези сенки биле от самата стимулация и нямало нищо притеснително.Добре ама как да се върна при Сариев как да се доверя на него.Без много да му мисля веднага помолих Александров да продължи  процедурата.Доста се дърпаше защото не било колегиално,но накрая се съгласи.Обадихме се на Сариев ,че се отказваме и повече не го видях.Въобще не се обади да пита ще правим ли кюртаж, как съм ,егати доктора.Понякога си мисля че ако не му се бяха привидяли тези петна нямаше да срещна д-р Александров,така че трябва да благодаря и на него.Но най- голямото БЛАГОДАРЯ е за д-р Александров.Благодаря му  за търпението ,за хилядите въпроси ,за притесненията по телефона,за вниманието което ми обърна когато лежах в патологията и постоянно го притеснявах, за секциото и  най- вече,че извади на бял свят моето дългоочаквано бебе.БЛАГОДАРЯ ти докторе!
Re: Статистика на успеха
« Отговор #72 -: Октомври 01, 2009, 15:32:03 pm »
Моята история: Веселина vesi0584
Не знам от къде да започна...
Всичко започна началото на лятото на 2005 г. Аз с мъжа ми отидохме на преглед в клиника на Щерев. Посрещнаха ни с куп изследвания и въпроси, а ние си знаехме, че проблем има и че той е в мъжа ми - много лоша спермограма. Казаха ни че нямаме никакъв шанс за естествено забременяване и трябва да започнем процедура по ICSI.Тръгнахме си супер шашнати от цялата терминология и процедури които ни очакват, но с вдигнати глави, че какво пък толкова е станало, ще направим там едно икси и готово... Честно да ви кажа нищо не разбирахме от това което ни обясниха и прекарах дни в четене на теорията. И така си минаха стимулациите, пункцията, трансфера и зачакахме за теста. Нямаше как да не е станало. Направих си теста, две бледи чертички.....радост....след два дни кафеникаво течение.... кръвен тест....отрецателен.....рев,рев,рев. Тогава се обадих да д-р Савова от Клиниката и тя ми каза да отида пак на преглед. При прегледа ми обясни, че понеже съм млада мога веднага да започна 2-ри опит. Не беше се минал и месец от отрицателния тест. Но нали е лекар, трябва да знае!
И така на края на лятото започна и 2-ри опит. Нищо по различно от към процедури или отношение. И края беше същия. Рев,рев,рев.
Трети опит направихме в март 2006 г. Клиника Бр. Тодорови. Стимулациите бяха различни със спрей в носа и инжекции в София при Иво Тодоров. А самата процедура в направихме при брат му в Германия. Там за първи път чухме за лепило, за вливания, за спиндъл вю и т.н. Казахме си "Няма начин да не стана този път!". Върнахме се в Бг.... цикъл като по часовник....кръвен- отрицателен.....рев,рев.
Четвърти опит. 2007 г. Клиника Бр. Тодорови. Но този път всичко направихме в Сф. Просто бяхме решили, че неуспеха ни се дължи на многото път от Германия. Пак стимулации, пак инжекции, пункция, трансфер. Тук обаче нещата се развиха по драматично. Получих хипер стимулация. Корема ми се поду като за 6 месец, едва се движех. Пратиха ни в Пирогов, където един дебеличък лекар ме накара да легна на една операционна маса, взе игла със лякарство и ми я забучи в корема. Като я извади реших че е свършил и че този ад е свършил и сага ще трябва да чакам да ми спадне корема. Нищо подобно. Това било упойката!!! След което взе някакъв инструмент като тънка метална сламка и с цялата си тежест се опита да ми пробие корема. Оказа се опойката е недостатъчна и процедурата с иглата се повтори и после и другото. Леле как съм крещяла тогава, на мъжа ми му бяха насълзени очите като излязох с тръба в корема от която се стичаше в една торбичка нещо като кръв. След това лежах 7 дена в Тина Киркова докато ми се вдигнат показателите---- мизерия. Най странното беше че ме уверяваха че това е признак на положителен резултат. Напразни надежди. Отново неуспех.
От тук започнах да ви чета доста често и рядко пишех. Няма да крия че хвърлях по едно око и на темичката за осиновявания. Всичката ми надежда се беше изпарила някъде.
НА края на 2008, научила от форума за клиниката в Плевен, решихме да видим как стоят нещата там. От третото ходене разбрахме че това не са нашите хора. Въпреки че доц. Конова се държеше прекрасно с нас и си личеше че е специалист, останахме много разочаровани от д-р Личев и неговия "прословут" Харвест. Дори след един от моите постове тук, те са останали крайно обидени, че чак ми звъняха да ми търсят обяснение.
Междувременно мъжът ми се оперира от варикоцеле и изпи една кофа лекарства. От форумабяхме чули и много добри неща за д-р Стаменов. Записах си час.
Пети опит.Д-р Стаменов. 2009 г.Всеки ден благодаря на Господ че ме срещна с този човек.Всичко беше различно- отношение, подход. Той реши първо да се увери че и на мен ми няма нищо наистина. Направихме лапароскопия, цветна снимка,един куп изследвания.Да, ще излъжа че не сме се поизнервяли от чакането по 2 часа след записан час, но трябва да ви уверя че всяка минута си заслужаваше. Трябва да ви уверя че док помни всеки пациент и подхожда към всеки различно. Направихме всичко което той ни препоръча, като този път гледах да не влизам в подробности и не исках да ги знам. След трансфера,този път бях почти сигурна че нищо не е станало. все пак имам опит и знам че от първи път за ти се получи при нов лакар си е чист късмет. Направих си само кръвен тест 2 дни след датата на която ми беше казал д-р Стаменов. Не мога да опиша радостта си в момента когато видяхме че е положителен. Последва 2-ри тест, пак положителен. Когато док разбра се зарадва повече и от нас :)))))))))). Беше прекрасен момент.
Няма начин да се отблагодаря на този човек!!!
Сега съм в 6-ти месец и чакам моето момченце да се появи на бял свят около 30.01.10г. Първия човек на който ще го покажа след болницата е неговия създател д-р Стаменов.   
Re: Статистика на успеха
« Отговор #73 -: Октомври 05, 2009, 08:39:32 am »
Здравейте,
Ние преминахме през 1 инсеминация, 2 опита на естествен и един на лимитиран цикъл  в Щерев през 2008.
След това правихме хистероскопия и лапароскопия отново в клиниката при д-р Андреева.
Ходихме и при д-р Личев в Плевен за СДИ тест.Леко меркантилни ми се сториха и реших,че не са моята клиника.
В края на 2008 се лекувах 3 месеца с Лукрин,Деферилин ,хапчета метформин за лека резистентност и така достигнахме до последното икси-инвитро с 17 ампули меногон,дълъг протокол през март 2009
В момента очакваме бебета (момче и немомче,както беше споделило едно светило на феталната морфология ;-)) след около месец,месец и нещо.Колкото се задържат.
*

    Margaritka

  • *
  • 17
  • Не искам много - искам две.....
Re: Статистика на успеха
« Отговор #74 -: Ноември 16, 2009, 13:07:31 pm »
Здравейте, момичета

Реших да ви разкажа за себе си едва сега когато Мария е факт, защото много пъти започвах ,но бебето все ми се изплъзваше и реших да изчакам това да стане реалност, да бъда търпелива...Не е лесно...търпението не ми е приятел.
И така на 31 години съм и съм щастлива със съпруга си от 13 години.Когато бяхме на по 18 години си направихме бебе, но както се досещате не беше желано и последва аборт. НИКОГА няма да спра да съжалявам за постъпката си, но времето не върви назад.
На 25 години решихме че сега е момента ,но...постепенно разбрахме ,че и двамата имаме проблеми. Подложих се на почти всички процедури половината от които бяха ненужни но вярвах, че след това ще стане.
Преминах през серия от изследвания всички с неясни причини за неуспеха. След това серия от манипулации – хидротубация, цветна снимка, лапаро и пак не много категорични защо не става.
И изведнъж  започнах да забременявам през три-четири месеца, но резултата все един и същ АБОРТ.
Първия – Кухо яйце
Втория – Спря да се развива в 9 седмица
Третия – Бебето беше с Аненцефалия и в 19 седмица направих аборт(родих според мен,но дори не искам да си спомням за този момент...) по медицински показания
Четвъртия – След инсеминация спонтанен аборт в 7 седмица

И сега най-хубавото макар и в 34 седмица и 1500кг. от петия път се роди моята принцеса Мария.
Сега когато всичко е зад гърба ми и гледам вечер как Мария сладко спи си мисля,че наистина мога да збравя прекараните 5 месеца на легло три от които в болница в не много добри условия... Далеч съм от мисълта ,че аз най-много съм страдала, но често се питах защо все аз???
Разбира се там срещнах момичета от чиито истории може да ви настръхне косата, но повечето завършиха с успех.Та исках да ви кажа : Няма лесно, но то изглежда не трябва да е така колкото и цинично да звучи. За да станеш Майка, истинска Майка трябва да го заслужиш. Аз знам,че всички вие го заслужавате и скоро ще настъпи и вашия момент.
Мария днес е на пет месеца ,но аз все още ходя един метър над земята. Желая го на всички вас....
« Последна редакция: Ноември 16, 2009, 13:12:46 pm от Margaritka »
*

    Lisko

  • *
  • 5448
  • Липсваш ми Бари:)
Re: Статистика на успеха
« Отговор #75 -: Декември 05, 2009, 19:33:51 pm »
Винаги съм била луда глава, палава (като дете имам предвид:) ) и хвърчаща в небесата поне до 26 години:)
Имах прекрасно детство, синьо, щастливо и ухаещо на окосено сено, на село, на мир.
Голяма част от това, което съм дължа освен на родителите си (почивай в мир тате) и на едбата си баба. Тя ми показа какво е спокойствие, какво е да обичаш без да искаш насреща си нищо. Не ме е учила, просто един ден, когато вече я нямаше разбрах какво ми е оставила. Това искам да оставя и аз на моите деца-да бъдат добри и обичащи хора, да се усмихват, да имат сила да са над лошотията, подлоста, лицемерието и предателството.
Бях на 23, когато се подложих на първото инвитро.
През 2005г. срещнах вече бившият ми съпруг и нито за миг не се покелебах да му разкажа, че не бих могла да имам деца по естествен път.
Направихме един неуспешен първи опит, който беше много недомислен и прибързан предвид това, че него го нямаше по много време в България.
През април 2009 г. направихме вторият си и за мое щастие успешен опит. По време на процедурата с мъжа ми се разделихме. Бях на крачка 1 ден преди пункцията да ползвам донор но не и да се откажа от опита. Малко хора знаят за кошмара през който минахме, за напрежението и за безсънните нощи.
Може би аз самата имах голяма доза вина, че в стремежа си да се справям с всичко не поглеждах и не осъзнавах как се чувстват хората около мен.
Малко са хората, които ми помагаха да се усмихвам в дните до теста, малко са но са с огромни сърца.
Не съм се усмихвала насила. Бях сигурна, че съм бременна, бях щастлива и може би отново леко луда както като бях дете. Исках само да се окаже истина истината а оттам нататък "щях да му мисля":)
Истината беше вярна.
Имах прекрасна,лека и спокойна бременност.
На 18.11.2009г. със секцио в края на 33г.с.се родиха Никол, Александър и Даниел. Родих в София в Майчин Дом по препоръка на д-р Александров. Първа се роди Ники в 12.10, Алекс в 12.11, и Дани в 12.12ч.
Успях благодарение на екип от приятели, благодарение на сърцати и истински хора. Всяка крачка през всички тези години със Зачатие е моята истинска съдба.
ЗАЧАТИЕ ми помогна и подаде ръка първо, чрез конкурса "Сърце под моето сърце", после с участието ми в "Това го знае всяко хлапе" след това, но не на последно място с многото приятели, които срещнах тук. Успях и защото вярвах.
Успях защото намерих доктори, които завинаги ще останат в живота ни занапред. Казвам "ни" защото моето семейство ще е винаги благодарно на д-р Александров за началото на мечтата ни и на д-р Дяволов за успешния завършек.
Моето семейство е богато и децата ни са благословени затова, че са деца на Зачатие.
Тук срещнах себе си много пъти.
Тук се усмихвах и плачех искрено и истински..да и лично:))))))))
Това е моята изповед с малка част от миналото и много от бъдещето, което сега започваме да градим заедно с нашите три деца.

(Петина Найденова - 05/12/2009г., Варна)

Днес...5 години и половина по-късно мога да кажа няколко неща.
Първото е, че Зачатие винаги ще бъде част от семейството ми. И макар последната година и половина да не съм никак активна и да не съм помогнала с нищо, всички тези прекрасни хора не спират да сбъдват още и още мечти и да променят съдби.

Имаме 3 прекрасни деца, на които не им е лесно с майка като мен:)))))))Но...ме търпят и ме обичат:)
Порастнаха някак неусетно до втората им година. Дотогава не спирах да твърдя, че мога да гледам още три. Елате сега да ме питате:))) Мога, но едно или две:)))
Минахме през всички трудности нормално, и доколкото можах с търпение.
Преди повече отедна година се разведох след като с бившият ми мъж нямахме никакви отношения помежду си от момента в който направихме последната процедура през 2009 година.
По същото това време преди година, срещнах отново един човек с който се запознах в Полша когато бях на 17 години.
Влюбихме се един в друг от пръв поглед (1993 година) и 5 дни бяхме неразделни. Бях в Полша с танцовия състав към който тогава танцувах а той с неговата група от Америка. Раздялата ни беше нещо ужасно мъчително защото и двамата осъзнавахме, че може би никога няма да се срещнем отново. Дълго време писмата ни помагаха да продължим тази невъзможна по това време любов но след това изгубихме връзка. Понякога си мислех за него, какво ли се е случило, къде ли живее, как изглежда сега??? Истината е, че никога не съм вярвала, че ще го видя отново а мечатех много за него когато бях малка:) Той беше първата ми истинска и голяма любов.
И сега 22 години по късно той ме откри отново - ей така просто и лесно във Facebook. И отново сме влюбени с тази разлика, че сега всичко е по - хубаво дори когато аз бях на 17, той на 21. 
Минахме през няколко много тежки и ужасни моменти през последната година но края на моята поредна приказка е щастлив. Сега понякога си мисля, че знам защо е трябвало да се случи всичко това - да се разделим за толкова дълго, да се срещнем отново, да минем през всяка тежка секунда последната година за да се изправим и да осъзнаем, че искаме да остареем заедно, да отгледаме децата си заедно, да видим нашите внуци:) Бъдеще...кой знае какво още ни чака. Но сега имам до себе си една вълнуваща, изпепеляваща понякога, нормална и красива любов. Сега разбирам колко е просто, просто да те обичат и да ми казват когато се правя на супер герой -  "спри се, ти си просто една жена и не можеш всичко":)
Истината е, че този човек преобърна целият си свят и се премести да живее в България заради нас. Истината е, че обича така както аз обичам.
Преди 2 месеца с Patrick McCurley сключихме брак  и поне следващите няколко години мислим да живеем в България. Децата обичат Патрик и са много привързани към него. За първи път от както са се родили те имат баща и мъж, който е в домът ни.
За първи път от години с бившият ми мъж говорим нормално и като приятели, излизаме понякога заедно с децата и с него а те са щастливи, че имали двама татковци:)
Малко като шега ама Патрик му е един от най-добрите приятели. Аз се радвам, че това е така и децата се чувстват спокойни когато всички сме заедно:)
Какво повече мога да искам ли...аз винаги искам още и още:)
Най - важното за което се моля и надявам е да сме здрави и да имаме диагноза за състоянието на Ники. И не тайно, се надявам да имаме шанс и късмет да направим още един опит за да имаме още едно дете с Патрик:)

След всичко мога да кажа...щастлива съм.
19.03.2015г. Варна
Петина или просто Lisko:)
« Последна редакция: Март 19, 2015, 18:05:58 pm от Lisko »
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #76 -: Декември 05, 2009, 21:18:18 pm »
Как съм изтървала да се включа в тази тема не знам?!
Мили момичета, чета историите ви и някак са ми толкова близки всички тези чувства и емоции през които човек преминава докато се бори със стерилитета.
Ще се опитам да съм кратка и съдържателна в разказа си:
На 04.08.07 г. се оженихме със съпруга ми с голяма любов.Бяхме решили, че няма да се пазим като се оженим и веднага след сватбата заминахме на море. Около 3 седмици след сватбата - на 31.08 ме оперираха по спешност от извънматочна бременност като ми отстраниха едната тръба. (казаха ми, че са премахнали и сраствания - външни и от другата тръба). Аз бях доста притеснена, но все пак си имах още една тръба и надежда за бебе. На 06.01.08г. - втора операция, пак извънматочна бременност, но в другата тръба, премахване и на нея. Е вече не мога да кажа, че бях оптимист. Няма да навлизам в подробности от психологически и емоционален характер, затова как се чувства една нераждала млада(тогава на 32г) жена, с премахнати две маточни тръби. С една дума - СМАЗАНА. Естествено вече вариантите за забременяване се ограничиха до ин витро. Аз реших, че ще изчакам да се възстановя добре от втората операция и есента на 2008г. евентуално ще действаме. Така и стана. След кратко проучване на клиники, доктори и т.н., с мъжа ми се спряхме на Ин Витро център София - д-р Владимиров. На 08.09.08г. ни беше първичния преглед и още тогава доктора каза, че ако не излезе друг проблем в процеса на изследванията, с тубарния фактор имаме повече от 70% шанс за успех. Последва инвитро по дълъг протокол с Гонал. Получи се лека хиперстимулация. Изчахахме няколко дни да спаднат нивата на хормоните и на 24.10.08г.ми беше пункцията  20 извадени яйцеклетки, 19 оплодени, 1 куха. Върнати два ембриона на 27.10. Последва кръвен тест с положителен резултат и малко по-късно установяване на едноплодна бремнност. Излишно е да описвам щастието, еуфорията, притесненията от предстоящата бремнност. На 09.07.09г БОГ ни подари нашето малко съкровище - синът ни Андрей - няма думи с които да опиша всички емоции, които ме съпътстваха по време на раждането, че и до днес. Даже с таткото започваме да си мечтаем и за една принцеса по-натам :)). Наистина всички усилия, средства, физически неразположения си струват. Желая на всички семейства, на които по една или друга причина им се налага да минат по този път - много кураж, вяра и оптимизъм!
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #77 -: Декември 27, 2009, 18:07:12 pm »
Дойде ред и аз да разкажа как щастието влезе в нашия дом...
От както съм станала жена ,почти няма доктор ,който да не съм посетила,защото цикълът ми идваше на 3-4,5 месеца и все с инжекции.Диагноза нямаше,само подмятания,че един ден най-вероятно няма да стане бебето.Бях много млада и не се замислях надълбоко в този проблем,докато...
Всичко започна през 2001 г.,когато аз и любимият станахме двойка и сякаш веднага поискахме да имаме детенце.Обичахме се,но така се случи,че той замина от мен и аз не знаех дали ще се върне.Написах му едно писмо,в което му казвах "Върни се ,мили,за да имаме нашето детенце!Детенце с твоята брадичка,детенце с моите очи!"И той се върна :D!През 2004 г. не се пазихме един единствен път и цикълът ми не се появи -бях бременна.Много се радвахме,планувахме сватба,но уви!След 2 седмици неотлъчно пазене на леглото,направих спонтанен аборт.Плакахме много,но ни крепеше надеждата,че ще имаме друго дете.И така през 2005 г.вдигнахме сватба,обичахме се безумно,бяхме невероятно щастливи един с друг и единственото,което липсваше беше детето с моите очи.Така и не забременях повече сама.Края на 2006 г.се запознахме с най-страхотния Човек и Доктор-Д-р Александров и започнахме да вървим по пътя към нашето щастие.Началото на 2008 направихме ин витро - върнахме 3 ембриончета на 3 ден и зачакахме.Не мръднах от леглото ,на 13 ден си нправих домашен тест и видях 2 чертички-отново бях бременна!Щастието беше неописуемо,любопитствахме колко ембриончета са се хванали.Две седмици след това отидохме на първия преглед и сякаш ни поля студена вода-док каза кухо яйце.Изплакахме си очите,но знаехме,че продължаваме борбата!Бях уморена и си мислех да почакаме до есента за второ ин-витро,но док Александров ме убеди да направим една инсеминация,а аз бях много скептично настроена към този метод.И така 2 месеца след поредния аборт,направихме инсе.Две седмици след това,невярваща на очите си ,отново видях 2 чертички.Бях щастлива,но и много ме беше страх.Всичко вървеше добре,докато един ден отидох да се запиша за ЖК и чух едни думи,които още кънтят в главата ми-ембрионът няма пулс,миссед...Не исках да повярвам,целият свят се срина ,видях как капят мъжките сълзи,моето момче беше съсипано.Доктор Александров беше много разстроен и ми обещаваше,че аз ще родя здраво дете.Тогава нямаше сила на света,която да ме накара да повярвам,но все пак док ни даде надежда и ние продължихме по Пътя.Направихме всички възможни изследвания,но проблем нямаше.Така началото на 2009 направихме още една процедура,но неуспешна.Почакахме само един месец и пак направихме процедура.12 дни след това,нетърпеливо си направих тест и да,чертичките отново бяха 2 :D!Началото на бременността ми не беше леко,но този път продължи до края.Чувствах се прекрасно и истински се наслаждавах на дългоочакваната бременност.
 На 04.12.2009 г. в 3.35 часа сутринта благодарение на най-страхотния Лекар и Човек,който с годините се превърна в наш приятел,се роди нашата безценна дъщеричка Антониа!Благодаря ти докторе,че ме накара да повярвам,че Мечтите се сбъдват!
 Било ми писано още малко да страдам.Получи  се следоперативно усложнение и бях в тежко състояние.Но отново благодарение на д-р Александров,сега сме всички заедно у дома имахме първата си вълшебна Коледа като семейство!Нашето Чудо спи в легълцето си и е една истинска сбъдната мечта!Още веднъж,благодаря ти ,доктор Александров!
« Последна редакция: Декември 27, 2009, 18:09:32 pm от TINI78 »

*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #78 -: Юни 22, 2010, 23:02:31 pm »
Ето как се сбъдна нашата мечта:
С мъжа ми сме заедно от 1999г.Аз бях на 15г.,той на 23.Мога да кажа,че почти от началото знаех,че той е моята половинка.И така края на 2002 решихме,че искаме бебче.Още първия месец ми закъсня,беше около средата на декември и толкова се радвахме,че може би нашето бебче идва,но не.На 14 февруари 2003 направихме годеж.Вече трети месец правихме опити,но резултат нямаше.Споделих с майка ми,но тя като жена която и с двете си бременностти забременява от по един единствен опит ми каза,че се притеснявам излишно.Май месец ми беше бала,после август направихме сватба и като,че ли не мислих толкова много.А и тези на които бяхме казали,ме успокояваха,че няма начин да не стане.
Март 2004,след година и 3 месеца безуспешни опити отидох при кварталния гинеколог.Започна мерене на температура,един месец пиех клостил,на следващия антибиотик(и аз не знам защо) и така си ги редувах,но за някакви по задълбочени изследвания и дума не ставаше,само спермограма.Заключението на док беше,че няма никаква причина да не забременея,няма кисти,имало ову,малко късна,но имало(нямаше месец в който температурата да ми се качи преди 20-ти ден,но за него това не е проблем,а аз нямаше откъде да прочета нещо и вярвах).
Усетих се след известно време,допитах се и отидох при друг лекар(за съжеление се оказа като първия),но той поне откри причината-ПКЯ.Иключително висок пролактин и пиене на бромокриптин.И се започна-три месеца пия Диане  35,три месеца клостил и дуфастон и така.Мина известно време и док каза,че трябва да ми направи резекция и ми дава гаранция,че до три месеца след операцията ще съм бременна.Не ми трябваше много да се навия.И така на 04.10.2005 ме оперираха.Три месеца след това аз продължавах да не забременявам,последва ново пиене на клостил(пак три месеца),след което док си призна,че повече нищо не може да направи и ме препрати при свой колега в Плевен.За съжеление той се оказа пълен кошмар.Още от самото начало ми говореше,че трябва и той да ме оперира и че ако не се съглася няма да забременея никога 8O Попитах за ин витро,но ми каза,че и за това не ставам!
Решихме да теглим кредит и да тръгваме за София.Ориентирахме се към Щереви- при д-р Александров.Направихме малко изследвания и решихме,че януари 2007 започваме първия опит.Поради висок естрадиол спряхме още в началото.Февруари започваме пак,пак е малко висок,но док решава,че няма проблем.Пункция на 20-ти ден,трансфер на петия след пункцията-три ембриончета и трите ми ги връщат.Толкова бяхме щастливи,бяхме убедени в пол.тест.Да ама не,на третия ден след трансфера ми прокърви.
Подадохме документи в касата и зачакахме.Юни ни одобриха и септември с нови сили.Пак ми върнаха три емброинчета,но и замразихме две.Пак бяхме щастливи.На 14 ден тест-станах преди мъжа ми за да направя теста и да го събудя с радостна новина,но уви.На другия ден цикъл.
Междувременно мъжа ми започна работа в Казанлък и решихме,че пролетта и аз ще се приместя при него.
Март 2008 решихме да правим трансфер със замразените ембриончета.Пак щастие.Бях убедена,че този път ще стане.В деня на трансфера ме посрещнаха на регестратурата,че няма оцелели ембриони :? Тук бях вече съсипана,защото знаех,че аз нямам друг шанс.Бяхме потънали в кредити,нямаме жилище,дори кола нямаме,нямаше и какво да продадем.Трябваше ми известно време да си стъпя на краката и реших,че си давам почивка.
На 23.05.08 се приместих в Казанлък при мъжа ми.Казах си,че започваме отначало-нов град,нова работа,нови приятели.
Миналата година май месец една приятелка ме орисваше,че съвсем скоро ще стана майка,но аз и казвах,че това е невъзможно.След като два дни ми закъсня цикъла(бяхме нощна смяна с нея),тя прати приятеля си за тест само за да и докажа,че не е права.Направих го с такава ирония,НО БЕШЕ ПОЛОЖИТЕЛЕН :D За първи път за тези 7 години видях пол.тест.Веднага се обадих на Светльо,той не ми повярва и се наложи и тя да му потвърди :)
Изкарах изключително приятна бременност.Живеех от преглед за преглед.Всяка сутрин се будех със страх да не се случи нещо!
И така на 13.02.2010 г се появи най-прекрасното в моя живот-дъщеря ни Сияна!
Всяка вечер благодаря на Бог за това,че ми я изпрати и му се моля да я запази жива и здрава!
Все още я гледам и не мога да повярвам!
Благодаря и на съпруга ми,че нито за миг на падна духом(или поне не ми показа) и че вярваше,че нашето чудо ще се случи!
Благодаря на братовчед ми и съпругата му,че ни приеха и не седяхме по квартири в София!
Благодаря и на всички вас че ви има и сте толкова всеотдайни!

Статистика на успеха
« Отговор #79 -: Юли 26, 2010, 18:14:33 pm »
Здравейте!! Искам да споделя моята история.Преди седях и четях за стерилите и си казвах никога няма да забременея... Женена съм почти 2 години пробвахме за бебе,но неставаше и неставаше...аз започнах да се притеснявам тъй като сам на 32 год. и не ми се чакаше още. И така тръгнах по изследвания както и мъжа ми. Оказа се, че всичко ни е наред. Тогава реших че е Божа работа. Отидох на църква преди това спазих постите,изповядах се пречистих се помолих се искрено и сякаш камък ми падна от сърцето...Такова чуство, което не мога да го опиша.След това си взехме малко кученце бебе страхотно и спрях да мисля за деца..Сякаш вече имах дете...наистина ми помогна.Спрях кафето. /Не пиите кафе пречи!!!/ След като вече очаквах да ми доиде цикъла...да ама не..казах си не е възможно,/дори незнам дали сме го правили когато бях в овулация / закъсня ми 3 дни. Отидох до аптеката купих си тест като видях положителния резултат се смях и плаках едновременно. Много съм щастлива.Така че моят съвет е вземете си животно грижете се за него, но не го изхвърляите като разберете че сте бременна..защото тогава незнам. Вярвайте, молете се и ще стане!!!Успех на всички!! :wink:
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #80 -: Септември 09, 2010, 13:04:44 pm »
Защо тази тема е така запустяла... :( :(Пишете споделяйте вярвам, че сте много!!!
Re: Статистика на успеха
« Отговор #81 -: Септември 09, 2010, 14:38:00 pm »
Ето, че дойде и моят ред да разкажа историята ни и да вдъхна кураж на всички, които вече са отчаяни и не знаят има ли смисъл и докога да продължат.
След 13 г. борба съм мама на прекрасно бебе!

Омъжих се на 23 г. и бях сигурна, че до 30 ще съм родила и двете си деца. Но съдбата бе решила друго. Започнах да обикалям лекарите наред в града, в който живеем. В продължение на 1 г. изпих куп лекарства без да имам направени никакви изследвания. След това решихме да търсим помощ в София. Без да познаваме никой, отидохме в Майчин дом. Сега разбирам колко е било важно да има кой да ти каже къде да НЕ ходиш. Там след една спермограма отсякоха " Донор или осиновяване! Друг избор нямате!" Едва ли е нужно да ви казвам как се чувствахме месеци наред...
За зла участ попаднахме на доц. Илия Ватев, след него на друг, андролога Димитър Цветков. Започнаха мъките. И така близо 7 г., докато попаднахме на истински специалисти в тази област. През 2002 д-р Кацаров оперира мъжа ми от варикоцеле. Надявахме се да се подобри спермограмата след това, но така и не стана. През 2004 направихме първото ИКСИ в клиника Щерев. Последва второ, трето, трансфер на замразени ембриони. След тях направихме 6 донорски инсеминации. Всички хормони бяха в норма, лигавица чудесна по думите на д-рката, тръбите без проблем. И на въпроса защо не става и с донор, нали всичко е наред при мен, отговора беше "Ще стане, но не се знае от кой опит". И тогава започнах сама да търся причината. Вечер стоях пред компютъра до 2 часа и търсех информация. Получих я естествено от Зачатие. Отидохме в Плевен, пуснах имунологични и генетични, и както ми нямаше нищо, се оказа че си имам от всичко. Завишени НК-клетки, тромбофилия, още 2 други генетични мутации и мозаечен кариотип в цитогенетичното.
Тогава сменихме клиниката. Лукса и доброто отношение в клиника Щерев не ми помогнаха.
Имахме щастието да се запознаем с най-добрия Човек - д-р Стаменов!
Разгледа всички изследвания на първата ни среща, въздъхна и каза, че обещава да направи всичко. Това ми стигаше.
Изтеглихме нов кредит, с помощта на Искам бебе. Направихме първото ИКСИ при д-р Стаменов, като решихме да направим и предимплантационна генетична диагностика. Толкова вярвахме, че това е нашия опит. Но на 17-тия ден отново отрицателен тест, който преживяхме най-тежко. Цяла нощ плакахме, на мен се схвана долната члюст и ръката. На следващата сутрин на мъжа ми му прилоша в работата. Тогава взехме решение да подадем документи за осиновяване. Казахме си, че не бива да позволяваме проблема да ни съсипе, ще си вземем детенце и пак ще сме истинско семейство. Д-ра предложи да пробваме ИКСИ на естествен цикъл. Всичко тръгна добре, но на пункцията се оказа, че фоликула е кух. Намерихме пари на ново ИКСИ. Отново неуспешно. Вече не ми бяха останали сълзи...
Повече пари нямаше. И повече кредити не можехме да изтеглим. Тогава беше създаден Фонда. Подадохме документи и на днешния ден 09.09. преди 1 година ми се обадиха, че съм одобрена. Вече бях направила цветна снимка и още изследвания. Д-р Стаменов беше категоричен, че ще открие причината за липса на имплантация. Направихме биопсия, която наистина показа, че има проблем с имплантацията. Сложиха ми лекарство и след 2 дни контролна биопсия. Беше идеална.
На 12.11.2009 започнахме стимулацията по къс протокол.
На 21.11.2009 бе пункцията.
На 24.11.2009 ми върнаха 4 ембриона.
На 10.12.2009 направих кръвния тест в клиниката. Бета ЧХГ 900.
Толкова не бях плакала през живота си.

На 16.08.2010г. се роди токлова чаканата ни рожба.
Благодаря на Господ, че чу молитвите ни!
Благодаря на Човека и лекаря д-р Стаменов!
Благодаря на Зачатие!
Благодаря на всички, които помогнаха да бъде създаден Фонда за асистирана репродукция!

Мили момичета, които вече нямате сили и не знаете по кой път да хванете! Борете се! За нищо на света не се отказвайте от мечтата си, защото чудеса се случват!
Ако се появят препятствия по пътя Ви - сменете посоката, а не крайната цел...





БЛАГОДАРЯ ВИ, Д-Р СТАМЕНОВ!
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #82 -: Септември 09, 2010, 14:52:31 pm »
КремКарамел, разплака ме наистина! Не мога да си представя каква е радостта ти...гуш...да ти е жива и здрава и да те радва 100 години :bighug:!!!
Re: Статистика на успеха
« Отговор #83 -: Септември 09, 2010, 15:00:19 pm »
Кремче,разказът ти ме развълнува силно!Толкова много болка и борба!Бъдете много щастливи заедно, вече трима!


*

    maggi4ka

  • ***
  • 440
  • Няма невъзможни мечти....
Re: Статистика на успеха
« Отговор #84 -: Септември 14, 2010, 22:54:14 pm »
 :bighug: Теди за кой ли път рева заради тебе ей! Обичкаме ви всички и много ви прегръщаме! Цялото щастие на света ТРЯБВА да е ваше - вие си го заслужихте!  :bighug:

Re: Статистика на успеха
« Отговор #85 -: Октомври 23, 2010, 20:26:22 pm »
Дойде време да разкажа и нашата приказка.
Всичко започва далечната 1998, решихме че е време да ставаме родители. След близо година опити стана ясно, че имаме проблем, но аз бях убедена, че не е нещо сериозно и с "малко хормонални лекарства" ще си решим проблема. И така още няколко години а бебето все не идваше.
2003 заминахме да живеем в САЩ и последваха още две години борба със живота и очакване на чудото да се случи. 2004 се върнахме за един месец у дома и посетих моята гинеколожка. Направихме и първата спермограма и за съжаление резултатите не бяха добри. Попаднахме директно при доктор Кацаров и съпругът ми започна прием на Провирон а аз Бромокриптин. Големи надежди, никакви резултати и така докато един ден не попаднах на сайта на Зачатие.
Тук научих много за стерилитета, имах достъп до всичко свързано с лечението  и благодарение на това през пролетта на 2007 направих първото си ИКСИ при доктор Владимиров. Силна стимулация,10-12 яц. оплодени 9, развиват се добре, трансфер на 3 ден, отрицателен резултат. Ние сме разочаровани, но продължаваме напред, следващият път ще се получи.
Ново ИКСИ през Септември и повторение на резултата. Трето ИКСИ Май 2008 отново 0.00. Сломени сме, боли.
Няколко дни по късно вече имам план как да продължим.
Благодарности на екипа на доктор Владимиров, оказаха ни невероятно съдействие като се има в предвид, че разполагахме с ограничено време за престой в БГ. Срещнахме се и с Мели, невероятен човек и професионалист. Обадих се по телефона, прие ни веднага, направихме генетични изследвания и всичко беше наред.
Re: Статистика на успеха
« Отговор #86 -: Октомври 23, 2010, 20:59:29 pm »
Продължение:
Прибрахме се в САЩ  и взехме решение да започнем процедури тук.4ти опит, лека стимулация, 7 яц. оплодени 5, трансфер на 5ти ден на два ембриона стадии ранен бластоцит. Отрицателен тест, вече нямам сили. Обмисламе донорско ИКСИ, и попадам на една тема във форума за това кой колко ИКСИ/Инвитро има и кога е успял. Никога няма да забравя едно момиче, което беше писало следното:
1ви опит-отрицателен
2ри опит-отрицателен
3ти опит-отрицателен
4ти опит-отрицателев
5ти опит-дъщеричката ни ........
6ти опит-отрицателенняма отказване, ще се боря.....
Толкова малко думи, много надежда.
5ти опит, лека стимулация, 5 яц., оплодени 4, трансфер на 5ти ден на един ембрион "перфектен" според док.
След 12 години за първи път в живота си видях положителен тест. Беше 4 часа сутринта, преди да отида за кръвен тест. Имаше един + на теста,а аз започнах да чета инструкциите дали "+" означава положителен.
Последваха 9 невероятни месеца и на 07.07.10 се роди нашата дъщеря Никол.
Благодаря ти Господи за това,  и те моля да дариш всяко семейство с рожба.
Вярвайте момичета и се борете!

Re: Статистика на успеха
« Отговор #87 -: Ноември 12, 2010, 00:25:02 am »
Историята на мама Барбарон0708

   Дойде време и аз да се разпиша в тази тема! Винаги съм мечтала за пост тук!

   Моята история е много дългогодишна, но ще се опитам да бъда по-кратка:

1993 година – 27 ноември – сватбата – щастливи и влюбени. Оттогава стартирахме с опитите за бебе. Месец, два, три....... бебе няма. Аз понеже живеехме при свекърите, го отдавах на напрежението и така успокоявах мъжа ми. На следващата година вече бяхме в наше си жилище – нямаше „дразнители” така да се каже и въпреки тава – бебе няма. И се започва ходене по лекари. И както почти всички – тръгваме при кварталните гинеколози и то в Бургас. Следват хапченца – хоромонални някакви, преглед /вагинален/ -  и становище – „нищо ти няма – успокой се и ще стане – млада си”! А да – омъжих се на 19 години. Последва цветна снимка вече при „специалиста по стерилитет” в Бургас – становището от нея беше – тръбите пропускат, матката ти е двурога – това е причината за незабременяване. Спермограмата в обикновената лаборатория беше ОК. И продължение – хормонални някакви хапчета и така години наред. Ама като едно време нямаше информация от къде да черпиш?!?!?!?! Така си откарахме години наред.
   Следва консултация със следващото „светило в този кабинет по стерилитет. Отново някое и друго изследване, разчитане на цветната снимка по същия начин. Само че той поне след няколко месеца каза:Аз съм дотук – отивай в София.
   В София  - 2000г. – консултация – становище след поглед над цветната ми снимка / иначе с добро качество/: Ами ясно – тръбите ти са запушени!!!!!!!!!!!!! Шах и мат! Това беше нещо ново! И всъщност тръбите ми отначало ги е нямало никакви. Следва лапароскопия за доказване на диагнозата и потвърждение на същата.
   Оттам / понеже се видя някакъв полип на шийката/, следва махане на полипа в Стара Загора – 2001г. Там за първи път един доцент ми заговори за инвитро. Само че, когато казах, че нямам финансова възможност, изказването тогава беше: Всеки има една кола, която струва 2000 долара. Моя отговор беше: Докторе, моята струва 200 лв. И дотам – нямахме пари и информация – също!
В следващите години опитите ни се базираха на „любов, любов, любов......”
   2005г. – Здравната каса започна да отпуска пари за опити инвитро. Подадохме документи чрез Клиника Олимед – Варна. Дадоха ни лекарствата, стимулацията – супер, пункция, трансфер на 6 ембриона, резултат – отрицателен. Дълбоко разочарование! Стигнахме дъното, но........ вдигнахме глави и отново напред.
   2006г. – Аз като старо куче знам пътеките за Здравната каса и ще стартирам подаване на документи. Но уви – касата не отпускала за втори опит пари. Но писмена забрана в Районната каса няма. Аз за един ден – ходене до Варна, подготвяне на документи и подаване на същите. В същия ден по-късно вече всички Районни каси имаха писмена забрана за приемане на документи за втори опит. Но....... спаси ме това, че системата в България никаква я няма и отново ме одобриха. Взех си лекарствата и щях да стартирам пак в Олимед, но имах някакви кисти на яйчниците и не успяхме да стартирами същия цикъл.
   Вече имам достъп до интернет и се ровя достатъчно, че да си организирам консултация с доц. Конова – Плевен. Имунологични генетични изсредвания – ОК. Но тя /за което ще съм и благодарна винаги/, ме насочи към АГ – Варна – д-р Александров за консултация. И след консултацията, аз решавам да сменя клиниката.
   2007г. – опит при д-р Кателия Александров – тест – положителен. Радостта не мога да ви я опиша просто! След толкова години – аз съм бременна! На прегледа се видяха два живи ембриона! Чудо, но за кратко. След няколко прокървявания, в 18 г.с. – спукване на околоплоден мехур – кюртаж и срив на психиката ми! Много трудно излязох от това състояние и все пак излязох, благодарение на всички мои близки, приятели и най-вече на мъжа ми!
   Същата година на рожденния ми ден, както си се рових в Зачатие / то вече беше част от мен/, видях кандидатстване за помощ, с организатор Людмила Филипова. Кандидатурата беше чрез разказ за историята ми. В края на годината – моя милост беше изтеглена като печеливша и ми отпуснаха 1500 лв за лекарства, а д-р Владимиров ми пое следващата процедура.
   2008г. – инвитро при д-р Владимиров. Процедурата мина гладко, резултат – отрицателен. Но имаме замразени 5 ембриона. След 2-3 месеца – трансфер на замразени – тест – отрицателен.
   2008г – към края на годината следва друг опит при д-р Александров. Тест – положителен. На прегледа – два живи ембриона! Няма по-щастлива от мен! Този път нямаше кървене и подобни. И на 09,04,09г. в София пристигнала да лежа за задържане в Майчин дом, се оказва, че съм с разкритие и с пролабирал мехур. Бях в 25 г.с. – рано за малките мишки. Но........... на 12.04.09. със спешно секцио те излязоха на бял свят. Много малки за съжаление – 540гр и 590 гр. И така на 14.04. почина едното бебче, а другото – Божидар го кръстих, живя 16 дни и на 29.04. почина и той. Мъката ни беше непоносима! Не знаехме на кой свят сме! И въпреки това – човешкия организъм може би е така устроен – продължихме ежедневието си.Как – само ние си знаем!
   И така – нали все пак съм си късметлийче / мама ми се чуди като го казвам/, в края на 2009 г. аз пак печеля от една томбола – този път на Кампанията на Роза импекс „За още едно българче”. Благодаря им отново и отново з помощта, която ни оказаха! Дадоха ми 4000 лв за процедура. Заедно с това, Община Бургас отпускаше по 2000 лв на семейства като нас. И аз – нали съм навсякъде – и оттам си получих помощта!
   2010г – старт на процедура в АГ – Варна – д-р Александров, положителен тест на 09.04.10 – кръвен, на 12.04. – официален уринен – тлъста дебела, червена втора черта! Радост до небесата и страх в душата! Макар, че вече знаех, че ще си имаме бебе! На прегледа се видя жив ембрион /трансфера беше само на един ембрион/, така че....... бебето ще е едно! Това искахме заедно с д-р Александров!
И така – пазене до......... нямам думи да го обясня. Лежане, пълен покой!
   На 27.09.10г. в 7 ч сутринта в 29 г.с. спукване на околоплодния мехур. Хем страх, хем знаех вътрешно, че този път всичко ще завърши добре. Звъннах на моя си д-р Александров, а той – Тръгвай за София – Майчин дом!!!!!!!!!!!! Лелееееееее, не ме питайте как сме пътували 5 ч!!!!!!!!! Но пристигнахме навреме. Системи, инжекции за дробчето на бебето и на 29.09.10 в 13,21 ч изплака нашето бебе Златомир! Роди се 1250 гр., но си дишаше сам от начало.
   На 09.11. в 19 ч нашата къща вече беше пълна! Прибрахме си Златото от София – 2230гр. и в момента спинка доволно в креватчето си в цветущо здраве!

Няма по-голямо щастие от това да мирише на бебе и да пипаш бебешка кожа! Да го целуваш тук и там и да знаеш, че това малко нещо носи твоята кръв!

Благодаря на всички, които имат пръст в това наше щастие! На мъжа ми, на д-р Александров, на всички от Неонатологията в Майчин дом – София,  на близките ми, на приятелите ми, на Зачатие, на дружките ми виртуални и не само от Зачатие!

Искам да кажа на всички, които имаха търпението да ме изчетат:
Борете се за своето щастие, Мечтите се сбъдват! Не се отказвайте!

Съжалявам за дългия пост, но все пак – това са 17 години от живота ни, не можех с две думи да разкажа!

Най-щастливата Мама на света - Илиана / мама Барбаронка, както ме наричат/
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #88 -: Ноември 12, 2010, 21:04:33 pm »
Бъдете много щастливи, ти си силна жена барбаронче :bighug:
Re: Статистика на успеха
« Отговор #89 -: Ноември 12, 2010, 21:28:07 pm »
Възхищавам се от силата на твоя дух Барбаронче  :balk_46:
Винаги си се изправяла след тези тежки удари и си вярвала в успеха.
 :bighug:
Вече си имате най-ценно в този живот, пожелавам ви здраве за да му се радвате дълги години.  :)

Там, където има любов, няма страх.
                  Апостол Йоан
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #90 -: Ноември 15, 2010, 15:15:19 pm »
Барбарон, разплака ме! Не ми се беше случвало от много време. Възхищавам се на жени като теб! Вече имаш своето чудо. Бъдете здрави и се наслаждавайте един на друг. Прегръщам ви и ви целувам!
Re: Статистика на успеха
« Отговор #91 -: Ноември 15, 2010, 17:13:59 pm »
http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=43475.0

Момичета, това е моята история за борбата ми за бебче.Тя е прекрасна малка снежинка/сладоледче,появила се благодарение на д-р Владимиров и д-р Тачева. :D
Re: Статистика на успеха
« Отговор #92 -: Ноември 22, 2010, 12:11:11 pm »
Дойде ми настроение да се запиша с моята история в тази тема, защото в годините на борба за бебе редовно я препрочитах, и историите на успелите момичета ме крепяха и ми даваха сили. Бях си обещала, че няма да я спестя, защото не е честно да сме многословни в страданието си и лаконични, когато нещата са стигнали до положителна развръзка. Съжалявам за размера на този пост, но няма как - борбата беше дълга и интензивна ;)

Историята започва съвсем обикновено  - 2004-та година прилежно отказах цигарите след връщане от морето и престанахме да се пазим. 6 месеца без резултат ме отведоха при д-р Иван Димитров (тогава практикуващ в 14-та поликлиника). Следене на овулация, таймирани опити – нъцки. Той ми обясни, че мога да направя цветна снимка или лапароскопия (зависело от мен кое да е ... все едно си купувам зарзават на пазара), за да видим състоянието на тръбите. Вече четях форума „Проблемно забременяване” в Дир-а и прецених, че е време да се обърна към клиника за стерилитет. Повечето момичета бяха „разпределени” в три от софийксите клиники – Щерев, Владимиров и Стаменов. Подробно прочетох информация за трите и, честно казано, освен местоположението и различните имена, не можех да открия сериозна разлика.

Избрах си клиниката на Щерев и д-р Савова, везните към тях наклони едно изречение, която май прочетох на сайта им (цитирам неточно) – че започват от по-малко инвазивните процедури и се стараят да не тормозят пациентките си с излишни манипулации.

Започнахме с обстоен първи преглед, изследване на хормони, следене на овулация  и т. н. Отново нямаше резултат. Преминахме към хидротубация – за мен тази процедура беше изключително болезнена, както по време, така и след извършването й. Резултатът – „вероятно проходими тръби”. Попитах какво означава „вероятно” – ами, имало вероятност все пак да не са, ама надали... Ами, лекар е, най-добре знае. Продължаваме с инсеминации. След 3 неуспешни инсеминации, предположението е, че 2 малки миомни възела пречат на имплантацията – ще се пристъпва към миомектомия. Следва консултация (безплатна) с доц. Щерев, отивам и при небезизвестния д-р Славчев, който освен, че ми взима 75 лв. за УЗ преглед, не обелва и дума за миомните възли, а ме праща да си изследвам пролактин!

Февруари 2006-та ме оперират в МЦРЗ и проверяват тръбите ми отново – резултат: дясна непроходима с увреден фимбриален апарат, лява – пропуска под налягане, има сраствания. Шок! Единственият ми шанс е ин-витро! Нали тръбите ми пропускаха? Ами, да, ама не. Това е.
Подавам документи в НЗОК по съществуващата тогава програма и октомври месец 2006 съм на фронта. Дълъг протокол, стимулация с Пурегон, противозачатъчни в предния цикъл, блокаж – диферелин 3,75. 8 яйцеклетки, 3  чудесни ембриона трансферирани на 3-ти ден. Резултат на 10-ти ден след трансфер – мензис и бета ЧХГ 0,1. Рев, рев, но си казвам – при повечето момичета не става от раз, просто ще стане другия път. Имам замразени ембриони!

Декември 2006 – замразен трансфер на 3 чудесни ембриона.  Резултат на 10-ти ден след трансфера – мензис и бета ЧХГ 0,1. Е, все пак успеваемостта на замразения трансфер е по-малка. Започвам да събирам пари за следващия опит. Вече няма начин да не стане!

Февруари 2007 и юни 2007 – пробваме междувременно с лека стимулация. И двата пъти не стигам до трансфер (изпуснат фоликул и празен фоликул). На празния фоликул не спрях да плача цял ден, нервите ми не издържаха... Бях отчаяна, че няма да получа дори 10-те си дни надежда!

Октомври 2007 – нов стимулиран опит. Дълъг протокол, противозачатъчни в предния цикъл, блокажът – с диферелин 0,1. 8 яйцеклетки, 6 ембриона. Трансфер на 3 броя бластоцисти! Кървене още на 8-ми ден от трансфера, мензисът ми дойде на 11-ти ден, а бета ЧХГ на 10-ти ден... ами, познатото 0,1.

Февруари 2008 – правим още един опит с лека стимулация, този път с клостилбегит и менопур. Канцелираме цикъла, защото ЛХ скача до 38 на 12-ти ден от цикъла. Започвам да чета за преждевременния ЛХ пик и разбирам, че това е проблем за мен от време оно. След първия цикъл обаче старателно си записвам стимулацията и стойностите на хормоните – вече знам, че протокол от стимулация никоя клиника не дава, а информацията ще е важна, ако се наложи да сменя клиниката някой ден. Очевидно нещата няма да станат толкова лесно при мен. Повдигам въпроса за евентуален хидросалпингс – все пак съм с тубарен проблем, а тръбите ми отдавна не са поглеждани. Нееее, изключено! Няма начин да не се види на УЗ, тъй като стимулацията активира хидросалпингса!

Март 2008 – нов стимулиран опит, вече нямам нерви за леки стимулации. Противозачатъчни в предния цикъл, дълъг протокол, стимулация с Гонал, блокаж – диферелин 3,75. 8 яйцеклетки, 6 ембриона, решение за двоен трансфер (да, знам, че е спорно, но вече и аз не знам какво да правя, съгласявам се). Трансфер на 2 броя на втори ден и 2 броя на пети ден. Вторият трансфер не минава гладко – първо, че ми го правят при наличен полип на шийката на матката. Второ, че усетих трансфера и трето – получих кървене след това. Въпреки че за пръв път ми се прави трансфер под УЗ контрол.

На 9-ти ден от първия трансфер правя тест – бета ЧХГ 4,22! Не е 0,1!!!! Не знам какво да мисля. Чета като побъркана – някои лаборатории смятат за положителен резултат такъв над 3. Други са категорични – над  5! След 2 дни пускам още един тест.  Бета ЧХГ е 3,02. Няма да е и този път, но за мен това е надежда! Защото 2 пъти подред резултатът не е 0. Решавам (и до днес мисля така), че е имало опит за имплантация.

Междувременно съм си записала час в клиника „Надежда”, но той е чааак за януари 2009-та. Има ужасно много време дотогава. А доверието ми в д-р Савова е категорично разколебано, след като ми се предлага надраскване на лигавицата като единствено решение след безумния двоен трансфер. Отново питам за хидросалпингс – абе, не е това!

Бързам, искам да забременея веднага и успявам да си запиша час за юни месец в клиниката на д-р Владимиров. Много съм писала за тоя опит, който се интересува, може да намери коментарите ми. Накратко:  октомври 2008 – противозачатъчни в предния цикъл, доколкото мога да преценя – протокол Маркес. Зверска стимулация, без обяснения – стартирах на 525 единици Гонал на ден, приключих на 600. Намеци (подхвърлени в коридора) за намален яйчников резерв, преди да са излезли резултати от инхибин и АМХ. Нямам нищо черно на бяло по този въпрос. Не помня да са ми броени антрални фоликули. Преди стимулацията повдигам отново въпроса за възможен хидросалпингс – нямало проблем, ще се види на УЗ. Никаква възможност по време на стимулацията да обсъдим лечението ми, да ми се обясни каквото и да било. Още треска ме тресе, като се сетя. Не съм се чувствала по-зле, по-излъгана в очакванията си и по-изтормозена психически.  Трансферират ми 3 от 4 ембриона на 3-ти ден по мое настояване, защото категорично отказах да чакам до бластоцист! След трансфера прокървявам – полипът на цервикалния канал все още не е махнат, усетила съм трансфера по познатия ми вече начин. Знам, че и прогестеронът ми е бил твърде висок в деня на ЧХГ инжекцията. Ясно ми е какво следва, но все пак – надеждата умира последна с ЧХГ 0,7 на 10-ти ден от трансфера.

Януари 2009 -  преглед при д-р Стаменов. Започваме с цветна снимка – двустранен хидросалпингс, потвърден и отстранен при лапароскопия през март 2009. Май 2009 правим опит на ЕЦ, който обаче не стига до трансфер – яйцеклетката не се оплоди. Септември излиза заповедта от фонда (хиляди, милиарди благодарности на Зачатие и хората, които се бориха за този фонд!) . Правим биопсия, резултатите не са идеални, но аз отказвам промивки. Така в петък, 13.11.2009, плахо започва моя N-ти опит, този път по къс протокол и без противозачатъчни в предния цикъл. Плахо, защото прогестеронът ми е твърде висок като за начало на стимулацията и не се знае дали ще продължим. Продължаваме. Ш*баният полип на цервикалния канал се появява отново (беше отстранен март месец).  На втори ден след пункцията ми слагат лепило. На трети ден – идеален, перфектен трансфер  под звуците на Et si tu n’existais pas…  Разплаквам се, когато лекарите ме оставят сама, защото вече обмислям да се откажа и да се примиря с мисълта, че няма да имам деца. Заминавам в командировка в един страхотен спа-център близо до Виена. Не влизам в горещите минерални басейни с температура 37 градуса и не мога да се съсредоточа в темите, които обсъждаме... На връщане решавам, че няма да пишкам 4-5 часа и щом се прибера, ще направя тест за бременност. Влитам вкъщи, вадя теста и влизам в тоалетната, а половинката се скрива в очакване на нов фонтан от сълзи. Но този път – на 15-ти ден от трансфера, видях двете чертички. Така и не направих кръвен тест. Не повторих и уринарния. Вече знаех, че всичко ще е наред.

Изкарах една прекрасна бременност. Единственото ми повръщане беше в деня на раждането, докато правех разкритие. Неприятни симптоми почти нямах, беше наистина страхотна бременност! И така, на 12.08.2010, следобяд , се роди Борис, нашият син, който измести котарака от императорския трон и наложи нов ред вкъщи. Разбрах какво е денят ти да се озарява от една детска усмивка, независимо от малкото часове сън и умората. Разбрах, че имам един неизчерпаем извор на радости и тревоги...
И искрено пожелавам на всяка от вас да прегърне своето дете. По възможност – след по-малко трудности по пътя си.

В заключение – вярвайте в себе си, следвайте мечтите си, и, за Бога, правете цветни снимки!!!
Мненията, които изразявам в този форум, са мои лични мнения, без претенции да бъдат единствената и неоспорима истина. Понякога си позволявам да цитирам и други хора, което специално упоменавам.

Re: Статистика на успеха
« Отговор #93 -: Ноември 22, 2010, 15:51:24 pm »
Камбозола, благодаря ти, че сподели историята си тук!
И аз се присъединявам към апела ти:


В заключение – вярвайте в себе си, следвайте мечтите си, и, за Бога, правете цветни снимки!!!


Re: Статистика на успеха
« Отговор #94 -: Ноември 30, 2010, 20:37:45 pm »
Еееей,мило момиче barbaron0708, случайността ме доведе до твоя пост тук и за кой ли път- усмихвах се и плаках за теб...
Бъди здрава,мила, ти и любимите ти хора.Целувки на Златото
Re: Статистика на успеха
« Отговор #95 -: Декември 11, 2010, 21:46:28 pm »
Здравейте,

моята история също е много дълга и многи тъжна.........4 опита...2 раждание.
2008 год 3 ембриона, 3 бебета, редукция, кървене, раждане в 25 г.с. на 9.09.2008 год.
по-малката почина на 11.09, а Алекс на 20.02.2009 год. Ужаса беше голям.
2009 год един по дълъг протокол и един ЗЕТ, отрицателни.
Март 2010 год 3 ембриона, положителен тест, преглед - 4 тупкащи сърчиза!!!! Редукция на еднояйчните. Кървене и лежане месец в Токуда, в 6 мес моята майка почина, шок голям.И на 11.09.2010 год след инфекция и отново спукан мехор в 11.05 проплака Мартин и в 11.06 Йоана.Вече всички сме си у дома и щастието е велико.

п.с. пиша с една ръка, с др. гушкам Йоанка.....

Кърмих близнаците си 1 год и 2 месеца!!!
За моите две ангелчета родени в 25 г.с.
9.09-11.09.2008
9.09-20.02.2009

Една година без мама...
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #96 -: Декември 14, 2010, 22:58:17 pm »
Тук, на първа страница на тази тема започва моята история. За съжаление тя не завърши така, а тепърва ми предстоеше много болка и разочарование. Още в 13г.с. откриха на бебето голяма нухална гънка. Това предполагаше някакъв проблем със сърцето на бебето или Синдром на Даун. Не можех да повярвам, че след толкова години след като сме на път да имаме нашето малко съкровище се случва и това. Вярвах, че всичко ще е наред и няма да се случи най-лошото. В 16г.с. направихме биохимичен скрининг и резутата беше много добър. Консултирахме се с генетиците от Майчин дом дали да направим амниоцентеза. Според тях нямаше основание за това само заради нухалната гънка, но в крайна сметка решихме да я направим, иначе незнам как щях да изкарам спокойно бременността докрая. Една седмица след амницентезата ни се обадиха и ни казаха, че категорично бебето няма Синдром на Даун. Това малко ме успокои. Остана само да направим ехокардиография. В 19г.с. отидохме при  доц. Томова. Прегледа беше дълъг, каза че има някакъв проблем, но нищо конкретно. Поиска да отидем отново на следващата седмица. Следващия преглед продължи много дълго време и накрая ни каза, че бебето трябва да се махне. Аз направо се втрещих, как така ще се махне. Каза ни че има сериозен проблем със сърцето и евентуален проблем с бъбреците, което вече е много, но нищо конкретно не разбрахме, какъв е проблема, какво може да се направи, какви са алтернативите. Сълзите ми не спираха да се стичат. Поисках да ни напише каквото смята и си тръгнахме. Веднага започнах да търся къде може да отидем за друг такъв преглед и да ни обяснят има ли проблем, какъв е точно и какво можем да направим. Записах си спешно час в трета градска за д-р Велковски. Вече бях 21г.с. Той потвърди, че има сериозен проблем със сърцето на бебето, обясни ни с по-прости думи и какви са алтернативите ако изобщо се стигне до края на бременността. Неговото мнение също беше за прекъсване. Не можех да повярвам, че това ни се случва. Всеки ден усещах нашата бебка как рита, постоянно плачех, трябваше да вземем най-трудното решение в живота ни. Страхувах се да не сгрешим каквото и да решим. В 23г.с. прекъснахме бременността. Беше трудно да се взема в ръце и пак да гледам напред, но вярвах, че една нова бременност ще ми помогне.
Исках по-скоро да забременея и след два месеца подновихме опитите. Но месеците започнаха отново да се редят, а бременност нямаше. Реших да започна фоликуметрия и да видим какво става. През първия месец фоликула не порасна достатъчно и не настъпи овулация. На втория месец решихме да сложим прегнил ако фоликула порасне достатъчно. Същия месец забременях. Бях толкова щастлива, видяхме плоден сак, беше си на мястото. В 8г.с. отидох отново на преглед, за да чуем пулс, но се виждаше само плоден сак, без ембрион. Така зачакахме дали няма да се появи по-късно и всяка седмица ходих на преглед. Плодния сак си стоеше, но пулс така и не се появи. В 10г.с. последва кюретаж. Така приключи и тази бременност в края на 2006г.
Вече нямах сили, а трябваше пак да се съвзема и да продължа. След няколко месеца реших да започна инсеминации. Направих три в Пловдив при д-р Даскалов и две при д-р Стаменов. Той смяташе, че не сме за инвитро все още, но след тези пет неуспешни инсеминации в началото на 2008г. направихме първия опит инвитро. Нямах търпение да го започнем и решихме първия опит да си го финансираме сами и да не губим повече време. Опитът завърши с извънматочна бременност. На всичките ми опити и услия не само, че нямахме никакъв успех, но ставаше и по-зле. Беше ми много трудно да приема, че ще загубя и другата тръба, все пак беше някакъв шанс, че мога да забременея и спонтанно. Изпаднах в дупка и незнаех как ще събера сили пак да продължа. Исках да направя всичко възможно да спася тръбата, затова влязох в болница, за да бъда под наблюдение и да опитаме да спасим тръбата с метотрексат. В крайна сметка не се получи, ембриона продължаваше да се развива в тръбата и тя беше остранена с лапароскопия.
Реших да си дам  малко почивка. И без това трябваше да се изчака за следващ опит и заради метотрексата. Същата година се проведе Деня на Репродуктивното здраве в Стара Загора. С мъжа ми отидохме и много ни хареса. Запознахме се с много хора, изкарахме си чудесно, а и спечелихме ваучер за покриване на диагностични и лечебни процедури. Това малко ме обнадежди, че следващия път вече ще успеем. Есента на 2008г. започнахме втори опит инвитро при д-р Стаменов. Той завърши неуспешно, дори нямах положителен тест. Аз отново се обезкуражих, чувствах че шансовете ми намаляват и ще намаляват след всеки опит, а и времето започваше да ме притиска. Доктора смяташе, че има някакъв проблем, който трябва да отстраним. Предложи ми да правим вътрематочни биопсии. По това време ни поканиха чрез Сдружение Зачатие да участваме в предаването “Това го знае всяко хлапе”. След малки колебания се съгласихме и с половинката участвахме. Не бяхме участвали досега в предаване и се притеснявах, но беше вълнуващо. Спечелихме и известна сума, което беше някакво успокоение, че ще можем да продължим с изследванията и когато сме готови да започнем нов ин витро опит. Понякога това е допълнително притеснение, че трябва да си готов и финансово да поемеш следващите прегледи, изследвания и процедури. А “Фонда за асистирана репродукция” тепърва стартираше. И така пролетта на 2009г. Направихме първата биопсия. Не беше добра, затова направихме промивка и отново биопсия. Така няколко месеца, а резултатите все не бяха добри. Имах чувството, че няма никога да влязат в норма и ще правим биопсии още дълго време. След четвъртата биопсия доктора ми се обади да ми каже, че резултатите са много добри и можем да започваме следващия опит. Направихме още една последна биопсия, за да вземем клетки, които да сложим при ембрионите когато започнем процедурата.
И така на 09.09.2009г. започнахме стимулация за трети опит. Всичко мина добре, бях и по-спокойна.  На 14-ти ден от трансфера имах положителен уринен тест. А на 15-я ден бета чхг 700. Хванаха се два ембриона и на 10 май 2010г. в 35г.с. се родиха моите две прекрасни дъщерички. Не можех да повярвам, че и не мен се случва това щастие. Когато ми ги дадоха в болницата не можех да им се налюбувам, бяха толкова малки и нежни, невероятно е, пожелавам го на всички, които се борят за бебче да изпитат това щастие.
 
Благодаря на д-р Стаменов и екипа на ЦРЗ “Надежда”, благодаря на Сдружение Зачатие и на всички, които ни помагаха и подкрепяха в трудните моменти!
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #97 -: Декември 14, 2010, 23:03:45 pm »
Краси  :bighug:
Re: Статистика на успеха
« Отговор #98 -: Декември 29, 2010, 14:23:52 pm »
   Здравейте! Най - накрая реших да споделя нашата история и да разкажа за трудния път, който извървяхме до сбъдването на дългоочакваната ни мечта. С написаното искам да дам вяра и упование най - вече на момичетата на 40 и на 40+.
   Всичко започна отдавна - аз бях на 24, а съпругът ми - на 26. Обичахме се и очаквахме своето детенце, но то така и не идваше. Пътя, който изминахме заедно,  беше дълъг и тежък. През всичките тези години бракът ни оцеля, благодарение на обичта, доверието и вярата, че един ден мечтата ни ще се сбъдне. Така и стана. В онези години всичко беше много по - различно, медицината съвсем не беше това, което е. Тръгнахме от т. нар. " Кабинет по стерилитет " и обиколихме почти всички гинеколози в родния ми град, но резултат нямаше. След дълго лутане нашият проблем се установи, за съжаление твърде късно. Съпругът ми се оказа с тежка диагноза - олигоастенотератозооспермия. Оперира се при д-р Кацаров, но за жалост спермограмата му не се подобри.
   Най - накрая съдбата ни срещна с най-добрия лекар, когото познаваме - д-р Стаменов. Още при първото ни виждане той беше категоричен - решението за нас е ИКСИ. Първите 2 опита бяха неуспешни, а 3-ят стана реалност, благодарение на Фонда. И тук искам да благодаря на " Зачатие " за това, че ни помогна изключително много и продължава да го прави и на всички, които взеха участие в създаването на Фонда за асистирана репродукция.
   Няма да описвам подробно трудностите, през които преминахме-физически, психически, емоционални, финансови. Особено тежко преживях втория си неуспех, тъй като и възрастта неумолимо ме притискаше.
   Никога няма да забравя думите на д-р Стаменов при последния (3) опит. Преди трансфера в малката стаичка бяхме аз, съпругът ми и докторът. Гледахме монитора и д-р Стаменов каза: " Този път ембрионите са чудесни, като по учебник! ", а малко преди да влезем в операционната, докторът ме погледна и прошепна: " Виждаме се за последно тук, нали! " В този момент имах нужда точно от това. " Благодаря Ви, д-р Стаменов! "
   След време видях и " двете чертички " - направих 3 теста, които пазя и до днес. Емоциите, които изпитах, не могат да се опишат с думи. И все пак истински щастлива бях след като видях резултата от кръвния тест, който направих в Клиниката. Нямаше съмнение - бях бременна. Със сълзи в очите и с разтуптяно до полуда сърце се обадих на съпруга си. След това се качих с треперещи ръце и крака до 3-ия етаж. Д-р Стаменов беше в коридора до кабинета - показах  му теста, скочих на врата му и го прегърнах силно. Последва преглед - всичко беше наред. Това беше най - вълнуващият ден в моя живот до този момент.
    Бременността ми протече сравнително леко, с малки изключения. Във втория месец получих силни болки и се наложи да постъпя в болница. Имах и още един критичен момент - в 6 месец, но тогава " положението беше овладяно " само с хапчета. Имах щастието бременността ми да бъде следена от един прекрасен човек и невероятен специалист - д-р Сигридов. Въпреки спокойствието и позитивизма, с които ме зареждаше докторът при всеки преглед, страхът не ме е напускал през всичките 9 месеца. И така всичко завърши благополучно. На 9 юли се роди нашият дългочакан син Божидар (тегло-3200 г, ръст-49 см). Родих в Шейново 1 седмица преди термин със секцио. Възстанових се много бързо, защото малкият имаше нужда от мен.
   Оттогава светът за нас е друг. Нашето Слънчице огря дома ни, стопли душите ни и ни научи да плачем от радост. Оттогава не спирам да благодаря на Бог за чудото, което стори и на д-р Стаменов за щастието, с което ни дари.
   Момичета пожелавам успех на всяка от вас. Не спирайте да преследвате мечтите си, не спирайте да се борите и вярвайте! Това, което най-силно желаете, ще се сбъдне наистина!
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #99 -: Декември 29, 2010, 15:57:43 pm »
29ти Декември е!Стрелките навъртат последните няколко десетки часа на 2010г.Естествено за мен ,отново съм адски "неориентиран" в сайта/това си има и хубави страни,поне всеки ден откривам нещо ново/!На темата попадам поради една "реплика" на Шоколадчето от друга тема.Прочитам всичко на един дъх! Нещо ми се замъгли погледа!?? Не нося очила,нито лещи!! Май е нещо мокро..../мъж съм,няма да кажа нищо повече за това/!!И ние сме във границата на  35 -45 годинишните,но това не ме притеснява толкова!В "битката" сме по-скоро "ветерани" отколкото от "начинаещите"!!Препрочетох някои от постовете! Стана ми по-леко! Даже много леко! Усмихнато! Красиви истории с щастлив край! Истински истории,от живота! Въпреки че са подписани с "ник" ми се струва,че това е нашата история! Толкова е близка и разбираема! И всички завършват с прекрасен край - прегръдката на свое дете! Идващата 2011та ми се вижда вече по-добра! Животът ми се вижда вече по-добър! Хе,нали и аз ще пиша някой ден в темата!!! Не може да не се случи!Обещавам си!Сигурен съм ,че няма да чакам дълго! Убеден съм ,че всички рано или късно ще имат своята история тук! А това не може да не ме прави щастлив!
Благодаря ви ,момичета,за най- неочаквания празничен подарък - вашите истории!!     
/www.mamaibebe.com][/url]
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #100 -: Декември 29, 2010, 18:11:44 pm »
ra40 -  :bighug: Постът ти вече беше капакът за днес - след като цял ден рева над историите на момичетата, сега и ти ме разплака...
Момичета, благодаря, че разказвате историите си и вдъхвате надежда! Много щастие на вас и семействата ви!
П.П. Сори за спама!

Re: Статистика на успеха
« Отговор #101 -: Декември 29, 2010, 20:26:47 pm »
29ти Декември е!Стрелките навъртат последните няколко десетки часа на 2010г.Естествено за мен ,отново съм адски "неориентиран" в сайта/това си има и хубави страни,поне всеки ден откривам нещо ново/!На темата попадам поради една "реплика" на Шоколадчето от друга тема.Прочитам всичко на един дъх! Нещо ми се замъгли погледа!?? Не нося очила,нито лещи!! Май е нещо мокро..../мъж съм,няма да кажа нищо повече за това/!!И ние сме във границата на  35 -45 годинишните,но това не ме притеснява толкова!В "битката" сме по-скоро "ветерани" отколкото от "начинаещите"!!Препрочетох някои от постовете! Стана ми по-леко! Даже много леко! Усмихнато! Красиви истории с щастлив край! Истински истории,от живота! Въпреки че са подписани с "ник" ми се струва,че това е нашата история! Толкова е близка и разбираема! И всички завършват с прекрасен край - прегръдката на свое дете! Идващата 2011та ми се вижда вече по-добра! Животът ми се вижда вече по-добър! Хе,нали и аз ще пиша някой ден в темата!!! Не може да не се случи!Обещавам си!Сигурен съм ,че няма да чакам дълго! Убеден съм ,че всички рано или късно ще имат своята история тук! А това не може да не ме прави щастлив!
Благодаря ви ,момичета,за най- неочаквания празничен подарък - вашите истории!!     

Страхотен си! За първи път в живота си срещам толкова разбиране в един мъж. Благодаря за поста! Благодаря и на Зачатие, че чета тези истории. mc101
Re: Статистика на успеха
« Отговор #102 -: Декември 29, 2010, 20:36:20 pm »
Рачо, очакваме в най-скоро време и вашата история тук! Вече знаеш къде - нали  :lol:

А на Душка - твоя разказ ще е горе-долу колкото моя, но ЩЕ го има тук  :wink: 
Знам си аз  :lol:
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #103 -: Декември 30, 2010, 18:33:21 pm »
А на Душка - твоя разказ ще е горе-долу колкото моя, но ЩЕ го има тук  :wink: 
Знам си аз  :lol:
На твоя разказ плаках най-много!  :bighug: За жалост аз не съм толкова сигурна за моя...  :(  Обичам ви!  :bighug:

Re: Статистика на успеха
« Отговор #104 -: Февруари 12, 2011, 19:54:37 pm »
Ето я и нашата история.
При нас всъщност не е имало кой знае какви големи проблеми,но и малките пречки си се оказват пречки.
Започнахме с опитите през май 2008г.Мина половин година,но нищо не се случваше.На един от контролните прегледи при гинеколога ми,му споделих за това,но той ме успокои,че още е рано да се мисли за проблем.Обясни ми за периода от една година,защото съм още млада(бях на 22 тогава),но за мое успокоение ми назначи половите хормони и ми обясни какво се прави,ако бебето се забави още половин година.Аз обаче наистина се успокоих и не го и мислех даже,че не става.И така,неусетно,се изниза още една година без бебе.Тогава се замислих всъщност,че са минали вече година и половина и че е време да се заемем по въпроса.Направихме стандартните изследвания-полови хормони,фоликулометрия,спермограма-всичко си беше както трябва.Направихме естествено и цветна снимка-тръбите проходими,но на матката се видя една сянка.Направихме хистероскопия,оказа се,че тази "сянка" е полип и го отстранихме.Това става през май 2010.Септември месец вече реших да се обърна към специалист,защото бебе все още нямаше.С него открихме уреаплазми,които излекувахме октомври месец.Сестрата ме уверяваше,че уреаплазмите нямат отношение към безплодието,но с малко четене по въпроса разбрах,че тези гадинки влошават качеството на сперматозоидите и променят физикохимичния състав на средата на жената.Края на ноември/началото на декември правихме фоликулометрия.Нямах почти никакви надежди за него месец,защото точно когато трябваше да ми е О,милото трябваше да се въздържа,защото повтаряхме СГ.За наше щастие,моята О закъсна-точно в дена СГ,беше и моята О и хубавичко сме го притиснали яйцето ;)
Благодаря на Зачатие за полезната информация,помогна ми страшно много.Благодаря и на всички момичета,които бяха и все още са до мен!
[/url]
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #105 -: Март 19, 2011, 11:11:54 am »
Наистина е много хубаво ,че има такава тема!Поплаках си доволно четейки премеждията на момичетата :youwoman:!
Ето и нашата история.....
Аз винаги съм искала бебе,то беше толкова естествено за мен да бъдеш майка,че никога не съм се замисляла че няма да стане веднага.Винаги съм била здрава и не съм имала проблеми но...Заживяхме с мъжа ми на семейни начала 2009г.,отначало той не искаше деца и се пазехме,но ето че в един момент и той пожела детенце...Спряхме да се пазиме и след няколко месеца се появи първия положителен тест януари 2010г.,зарадвахме се но не задълго,още преди да отида на док.прокървих,последваха сълзи,разочарование ,но си казах ,че следващия път ще е наред всичко.
Март месец отново пол.тест,отново надежди,на 9.03 преглед и док.видя плодно сакче и официално бях бременна-радост ,надежди...но отново не задълго.Прокървих,но док.ми назначи Прегнил,виждаше точицата при всеки преглед и ние се успокоявахме,че щом точицата е там скоро ще чуем и пулс,същевременно реших да сменя доктора тъй като работи и в София и няма да може да е нон-стоп на разположение с такъв ,който си е в града само....След една седмица отивам на преглед,кървенето спря и аз съм спокойна,новия док.вижда ембрион и дори ми прави картон за проследяване на бременноста,радостта ни е безкрайна ...но ме праща при негов колега с по-добър Ехограф ,за да чуе сърдечна дейност и там бях попарена сякаш-Няма Бебе.Незнам как съм излязла от болницата,плаках цяла вечер ,плакахме и двамата....Но надеждата умира последна-нали-реших отново да се обадя за преглед на док.установил бременноста-гледа човека и казва да отида в София в болницата при него,съмнява се за извънматочна бременност или пък имало такава ,но матката ми била много "назад" 8O и не се виждало....Ужас,поредната безсънна нощ,поредния страх от извънмагочна бременност,отивам в Сф,гледат ме всички в отделението,почуствах се като опитно зайче :(Нищо,няма бременност...Прибрахме се смазани от мъка...Реших да си почина от мерене на БТ,от графики ,но не се сдържах и продължихме,направих си хормонални изследвания ....и мислехме за СГ ,когато на 16.06.2010г реших да направя тест,много невярвах  дори нямах закъснение,но все пак...и се оказа положтелен...Естествено плаках в банята като малко дете,бях обзета от страх да не се повтори ужаса,но за наша радост не стана така и малкото бебче Тео е вече при нас и ни радва
Наистина го гледам и не мога да повярвам ,че го имаме

Re: Статистика на успеха
« Отговор #106 -: Март 21, 2011, 16:42:04 pm »
Ето я и моята история.
2005 год - започнахме опити за бебе, бях на 24.

септември 2006 посетихме за пръв път клиника по стерилитет (на д-р Щерев). Направихме изследвания и излезна много лоша спермограма, подвижност 1-2%, морфология 3%, много малък брой и диагноза олигоастенотератозооспермия. Мъжа ми беше прегледан от уролога в клиниката и му беше предписано лечение 3 месеца с прегнил, мерионал и омундрен всеки ден по схема. След това последва нова спермограма, но нямаше никакво подобрение.

Септември 2007 направихме първи опит ИКСИ.  Лекарката казваше, че стимулацията върви много добре, виждаха се около 20 фоликула, Е2 беше над 4000 преди пункцията и накрая само 4 яйцеклетки, другите били незрели. Трансфер на 3ти ден на 4 ембриона и отрицателен резултат. Останах доста разочарована от тази клиника, бях се подула, имах силни болки, не можех да ходя, но никой не ми обърна внимание. Лекарката предложи да правим нов опит на следващия месец по същата схема. Като чух се отказах, а имах и записан час при д-р Стаменов, който наближаваше и реших да си го чакам.

Ноември 2007 – първи преглед при д-р Стаменов. Като видя епикризата от предната клиника каза, че прогестеронът ми е бил мн. висок, над 3 и това е обрекло опита. Още повече се разочаровах от предишната клиника. Назначи  СДИ тест на мъжа ми, очаквах резултата да е лош към 30, но беше съвсем зле 65% с фрагментации. Започна 3 месечно лечение с антиоксиданти, а аз пих лекарства за лигавицата, че на док. не му хареса.  След 3 месеца направихме нов СДИ, резултата беше 77%, направо трагичен. Решихме да правим опит и целта беше да се извадят повече яйцеклетки за да може да се улучат поне няколко добри сперматозоиди.

Юли 2008 втори опит, имах 29 яйцеклетки със сравнително лека стимулация, Е2 беше към 9000 преди пункцията, пак се бях подула и едвам ходех, но д-р Стаменов взе мерки и не изкарах така тежко като предния път. Правих и вливания заради граничещи НК, както и иглотерапия.  Имахме 25 ембриона, трансфер на 3ти ден на 5 ембриона (всички бяха с фрагментации) и отрицателен тест. От толкова много ембриони нищо не остана за замразяване. Този път доста зле преживях опита, даже мислехме за донорска инсеминация, но д-р Стаменов ми каза, че чакат нов апарат, с който може да се подберат добри сперматозиди без фрагментации. Решихме да чакаме апарата. Правих и 3 биопсии, едни показатели бяха добре, други зле, накрая самият д-р Стаменов се отказа да ми прави повече, понеже ту се подобряваха, ту се влошаваха показателите. По това време някъде започнах да пия и лтироксин 0,25, защото ТСХ ми беше станало към 2,5

Декември 2009 трети опит, така дългоочакван. Този път щях да съм по къс протокол за да не станат толкова много яйцеклетки. Бях с по 2 гонала, после намалиха на 1, обаче пак бяха тръгнали над 30 яйцеклетки. Прекратиха ми стимулацията на 6ти ден, тогава едва издържах, толкова зле не се бях чувствала никога, дори и след отрицателен тест. .

Март 2010, четвърти опит, този път на ЕЦ, понеже очаквахме скоро да ме одобрят от фонда. Обаче яйцеклетката не се оплоди и така завърши и този опит без трансфер. В същия ден, когато разбрах, че нищо не е станало ми се обадиха от фонда, че съм одобрена. Помолих д-р Стаменов да започнем веднага стимулация и така

Април 2010, пети опит, по дълъг проткол, с по 1 гонал и после 1 меногон. Този път стимулацията беше добре, имах 12 яйцеклетки, нямаше хиперстимулация. Оплодени бяха 9 яйцеклетки, трансфер на 3 ден на 3 хубави ембриона. За пръв път доживях да чуя, че ембрионите са хубави. Даже ембриоложката искаше да върне 2, но аз и д-р Стаменов настояхме за повече заради многото опити. И така след трансфера минах през д-р Стаменов и той ми каза, че никога не сме били по-близо. Този път реших да не правя нито вливания, нито иглотерапия. На другия ден ми се обадиха, че са останали 3 ембриона за замразяване.

И така започна великото чакане, още на 3ти ден след трансфера започнах да се подувам, тайно се надявах да съм бременна, понеже д-ра още на първия опит ми каза, че ако се подуя сигурно съм бременна. На 7ми, 8ми и 9ти ден имах зацапване, отделно гърдите ми останаха напрегнати, при другите опити все се отпускаха. И така на 8ми ден не издържах и направих уринен тест, веднага се появи втората черта. На 11 ден пуснах ЧХГ-430, на 13-1200, на 15-2900, на 16, вече в клиниката 4500. Радост голяма, малко се притеснявах, че може да са се хванали и 3те ембриончета, но мислех да си ги износя, не исках и да чувам за редукция. За съжаление ние си правим едни планове, а се случва точно обратното. На първия преглед се видяха 2 сакчета, после 2 сърчица, бях много доволна. Останах малко разочарована от имуноложките на клиниката, които ми бяха предписали контрола при положителен тест, направи я, НК клетките бяха 4% и въпреки това ми бяха изписали вливане с Киовиг, защото било много добре за майката и бебето. Аз отказах, просто ми се стори несериозно да вливам при 4% НК клетки.

Всичко вървеше добре докато станах 12 гс и дойде време за първата ФМ, бях се записала във Фемина при д-р Врагалева, защото от клиниката отсъстваха. Направи ми впечатление, че докторката оглежда само едното бебе около час, чак се учудих, че толкова много го гледа. Накрая каза, че всичко е наред с него, но като питах за второто каза, че няма череп и че трябва да се редуцира, защото ще изкара най-много до 5-6 месец и след това ще му спре пулса и става опасно за здравото бебе. Направо незнаех къде се намирам, толкова ме беше страх от редукция, а сега трябваше да правя и то в 13 гс. Д-р Сигридов я направи през корема, мина добре и така отам насетне започнах да ходя на лекар всяка седмица докато родя, много ме беше страх за другото бебе, мислех си, че няма да докарам до края тази бременност. Ходих на 5 ФМ при различни лекари, на 2 ехокардиографии, защото мислех, че и на другото бебе му има нещо. Тя пък беше много ниско, точно над канала, трябваше да се пазя, в 26 гс пък се видя скъсяване на шийката, отделно имаше риск от инфекция заради редукцията. И така докарах я някакси до 34 гс, когато на един запис на тонове се оказах с изгладена шийка,  останах в Токуда за задържане, но след 2 часа получих силни контракции, бях с 5 см разкритие, едвам ме закараха в родилната и там с 2 напъна се роди Изабела, 2060 гр, 44 см. Беше 6 дни в кувьоз и близо месец в неонатологията на Токуда, но накрая си я взех и вече й се радваме вкъщи.

Тук искам да направя малко отклонение от темата, но е важно за мен като финал на историята. Малко след като забременях мъжа ми каза, че не иска детето, че съм си го направила сама и ме заряза бременна. Докато Изабела беше в болница не отиде един път да я види, сега не живее с нас и изобщо не се интересува и грижи за нея. Та така, след толкова години прекарани по клиники заради него най-накрая като забременях се сети, че не иска дете. Но както и да е, важното е, че аз и семейството ми сме много щастлива със сладката Изабела.

Искам да благодаря на д-р Стаменов, затова, че винаги ме е окуражавал и дори, когато съм била най-отчаяна ми казваше, че е сигурен, че ще успеем, на целият екип на клиника Малинов, на д-р Сигридов за отлично направената редукция и затова, че винаги ме успокояваше, че бебето е здраво. По едно време дори исках да правя амниоцинтеза, но той успя да ме разубеди като ми каза, че бебето със сигурност е здраво и е много опасно след редукцията да правя и амнио. Благодаря и на д-р Илиев от Токуда, където родих, както и на неонатологията, където се грижеха за моята бебка. Без всички тях сега нямаше да се радвам на прекрасната си дъщеричка.

*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #107 -: Март 21, 2011, 16:58:33 pm »
Чери  :bighug:
Re: Статистика на успеха
« Отговор #108 -: Март 21, 2011, 17:05:55 pm »
Чери,  :youwoman:
Re: Статистика на успеха
« Отговор #109 -: Март 21, 2011, 17:17:55 pm »
Чери, не знам от къде намира сили едно момиче да премине през всичко това.
Ти си истинска МАЙКА!Да ти е живо и здраво момиченцето!Продължавай да се бориш с живота заради него!Влюбихме се в Изабела с моя мъж,когато я видяхме с бутилката от минерална вода :lol:!


Бъдещето принадлежи на тези,които вярват в красотата на мечтите си!

*

    бина

  • ****
  • 845
  • "Не вървете след никого, вървете само след себе си
Re: Статистика на успеха
« Отговор #110 -: Март 21, 2011, 17:46:55 pm »
Колко е силна една жена готова да стане майка.Чери :youwoman:
*

    saraapl

  • *****
  • 2011
  • Нашата мечта... Обичаме те много
Re: Статистика на успеха
« Отговор #111 -: Март 23, 2011, 13:24:08 pm »
Здравейте...Има много тъжни истории завършили успешно.Това е най-важното..
Моята история не е изпълнена с много катаклизми и все пак може да помогне на някой не за друго,ами поне да е сигурен че има ли проблем с времето той не отшумява.По-добре да се търси специалист и причината..
Та всичко започна в далечната 2001 година..Започнахме се с моя съпруг и от самото начало си паснаха и мислите и желанията ни..При нас нещата вървяха чудесно-аз бях на 17 той на 21..Естествено не сме започнали опитите веднага-все пак имах малко ум в главата си.Дете дете да гледа не става :) Но тъй като имах проблеми с цикъла си и започнах посещения при гинеколог..Само ако тогава знаех каква грешка допускам...Господи!
При прегледите не се установи проблем според доктора.НО и цикъла не идваше.Та тогава неговата гениалност надделя и той ми предписа взривоопасната комбинация-ОРГАМЕТРИЛ+СЕЛЕСТ.. Резултат цикъл болезнен и редовен само два месеца и 15 кг отгоре  8O 8O 8O
И сега какво..Последва едно пътуване до Испания лятото на 2002.Постоях при майка ми 3 месеца и се прибрах декември..Решихме че обаче в Бг няма шанс за нищо-дори и исках да уча в Испания и последва решението да дойдем на живеем тук и да си пробваме късмета..
и така декември 2002 аз дойдох а мъжа ми дойде 2003 година..И тука последваха прегледи но след дълго време,защото цикъла си ми идваше редовно.Отдавам го на горещия климат.и така почти 2 години..Опити не правехме за бебе-все още бяхме "малки" :) И аз си мислех че ще стане лесно-нали ми идва вече...Пък и се бях информирала вече малко или много как стават нещата с Овулациите..
И дойде 2006 година и с мъжа ми решихме че е време да сключим брак и така лятото на 2007 го направихме :)
Та тогава започнаха и нашите опити..НО както си мислех че е лесно..Излъгах се жестоко.Започнахме да ходим в клиники,прегледи,спермограми..И един ден получих големия шамар.От едната клиника ни се обадиха да вземем резултатите..При мен-липса на Овулация,мъжът ми много лоши показатели..И сега какво питах аз..И тогава за първи път чух думите ИКСИ,ин-витро..Вцепених се..Нали все си казваме на мен не може да се случи..ДА ДА АМА НЕ!!!
И аз се отказах от каквото и да е и казах на мъжа ми дай да го караме спокойно..Ние ще си правим опити ако ни е писано.Страхът беше май по-голям от желанието! И дойде зимата на 2008 и аз видях двете чертички..Бях много радостна но за много малко време..Оказа се кухо яйце.
И така времето наново започна да върви и бебе нямаше..До март 2010 когато реших че след като сме се прибрали в Бг мога отново да отида до клиника по репродуктивни проблеми и да направим нужните изследвания..
И така отидохме до Варна в клиниката на проф.Коева..Направихме нужните изследвания на мен и съпруга ми и тя ни изписа съответно на мен еутирокс 25 + метфогама ,а на мъжа ми каза само вит.Ц..
Ами пих ги около два месеца-нямах някакви странични реакции.Изгубих малко кг( нали казват че от метфогамата било.). Приемах и клостибелгит по схема за 3 месеца...Не ми се наложи да пия третия месец..Забременях април и на 11.02 се роди моето чудо :):)
Бременността ми беше разкошна-никакво повръщане,работех си до последно,спрях заради контракции.. :) С малко закъснение ( поради въртенето си ) нашето бебче се роди здраво и сега спинка тук до мен..Много съм щастлива и искам да благодаря на проф.Коева за професионализма най-вече .. За бързината с която работи( казах и че не съм от Бг и че лечението трябва да се намери по най-бързия начин)..
Благодаря и на семейството ми че нито веднъж не чухме нито едно питане защо се бавим..просто ни казваха когато сте готови.. :)Благодаря и на ЗАЧАТИЕ-тук намерих много отговори..
Публикувам това и тоивам да чистим изненадки :)
« Последна редакция: Март 23, 2011, 13:40:17 pm от saraapl »
Re: Статистика на успеха
« Отговор #112 -: Април 20, 2011, 22:54:56 pm »
Толкова пъти съм я чела тази тема. И други със сбъднати мечти. Все се заричах един ден да споделя моята история и все не ми достигаха силите. Дано на някой му вдъхне надежда.
Започнахме през ноември 2004.
Година без успех. Към края на 2005 посетихме клиника по стерилитет. Направихме пълни изследвания. Имаше леки отклонения в спермограмата (48% подвижност, при норма 50%), но нищо друго не изскочи. Последваха 4 инсеминации с клостибегит, за съжаление неуспешни. "Произвеждах" много яйцеклетки, но лигавицата много изтъняваше.
Преминахме към ин витро.
1 опит - 24 яйцеклетки аспирирани, 20 оплодени, 2 върнати на ден 5 - качество 4аа. + тест, последва кървене и приключване на опита.
2 опит - трансфер на 3 замразени ембриона -2 х 4аа и 1 х 4аб - негативен резултат (така и очаквах - при толкова тънка лигавица).
3 опит - 26 яйцеклети аспирирани, не си спомням колко оплодени. 2 върнати на ден 5 - качество 4аа. + резултат, кървене и приключване на опита.
Последваха генетични и имунологични изследвания - никакво зайче не изкочи и тук. Мъж ми насрочи час в друга клиника, след като изпаднах в шок, виждайки моя позната бременна (съпругът и не изтрезнява + леки дози наркотици знам, че взимаше по едно време).
4 опит - пълен провал - отдавам го на големия наплив на пациенти и на недоглеждане. Спряха почти стимулацията заради много яйцеклетки и заплаха от хиперстимулация. Аспирираха 13 (не спазиха часа за аспирация - мога само да предполагам какво е станало). 10 оплодени. Последва проверка качеството на ембрионите. Върнаха 2 с отлично качество. - резултат. На 8 септември пролях най- горчивите си сълзи. Връщах се у дома седмица по- късно и казах на мъжа ми, че повече опити няма да има. Междувременно започнах акупунктура към клиниката по репродукция веднъж седмично. Мъж ми запази час с един от топ 10 фертилити специалисти за щата.Беше края на октомври. Никога няма да му забравя очите. Никога. Каза ми, че сме направили всичко възможно. И как не. Изследванията ми са педя дебели без никакви отклонения. Реагирам на стимулация повече от прекрасно и стават прекрасни ембриони. Предложи ми да започнем от нулата - с проследяване на естествена овулация и да продължим с ин витро ако се наложи. Господи, как си спомням този ден. Всичко, всичко. И магистралата и дъжда.
Намерих един жълт лист закачен на хладилника, подписан от мъжа ми, че ще направим всичко, което е по силите ни. Трябваше да почнем да ползваме собствени средства + акупунктурата, която аз настоявах, че трябва да продължа, а той беше със съмнения. Твърдеше, че акупунктурата е безсмислена (!!!!!НЕ ЖИВЕЯ В БЪЛГАРИЯ И АКУПУНКТУРАТА СЕ ИЗВЪРшВАшЕ ОТ СПЕЦИАЛИСТИ СЪС СЕРТИФИКАТ И ЗАПОЗНАТИ В ДЕТАЙЛИ С АРТ!!!!ЧЕТОХ ТЕМАТА ТУК ЗА АКУПУНКТУРА И СЪМ СИЛНО РАЗОЧАРОВАНА)
...
Последен цикъл ноември 2008. Септември, една година по- късно държах прекрасната си дъщеря, зачената естествено.

Не съм забравила. Няма и да забравя. Прегръщам ви, всички, които се борите.
« Последна редакция: Април 20, 2011, 23:54:18 pm от Nadejda* »
Re: Статистика на успеха
« Отговор #113 -: Ноември 10, 2011, 12:29:13 pm »
Моята история …
Преди години си бях казала, че един ден ще пиша в тази тема. Ето, че се случи, въпреки, че отлагах във времето. Тук, в „Зачатие“ научих много. Почти не съм писала, но редовно четях темите и най-вече „Ин Витро АГ – Варна“. Преживявах радостите и мъката на толкова много момичета. Въпреки, че не пишех и не се познаваме искам да кажа едно ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ на  Lisko /стискам палци за добри резултати от хистологията/, Мonkey :), barbaron0708, nikolina-pikolina, TINI78, baracuda, sixsens, BUBA12, Eли:). /Пропускам сигурно някои./ Вашите истории, вашата вяра и вашият опит ми помагаха по моят път към моята сбъдната мечта.

Да започна отначало. Имахме дълга връзка с бившият, повече от десетилетие.  Много искахме дете, но не се получаваше. Поне така си мисля, че и двамата го искахме. Минаха години, докато го накарам да направи спермограма. Диагнозата бе Азооспермия /липсваха сперматозоиди/. Беше голям шок за него, за мен. Изписаха му лекарства, но промяна нямаше. Озовахме се в АГ Варна при д-р Александров . Отговорът на въпросите ни бе, че нямаме никакъв шанс. Обсъждахме донорство, осиновяване, но мъжът до мен беше категорично против. Така във времето отношенията ни се развиха зле. Разделихме се бурно и нелицеприятно.

Две години по – късно, през 2008 год. срещнах мъжът ми. Нямаме брак, но не намирам по - подходяща дума за него. /Обичам те, любов моя./ Бързо взехме да си мечтаем за дете, но  не се получаваше. До този момент аз имах отлични хормонални изследвания и уверения от следящата ме гинеколожка, че всичко ми е наред.  Бях на 33 год. и започвах да се притеснявам. В началото на 2009 год. след боледуване почина моят баща. /Обичам те, татко./ Мъката и скръбта ме отклониха за момент от мисълта за дете. През есента на 2009 год. решихме да потърсим причината да не се случват нещата. Спермограмата на мъжът ми бе за отличен. Цветна снимка на тръбите, направена от Момчил Сариев бе с резултат едната тръба запушена, а другата пропусклива. Сариев бе категоричен – Ин витро, но преди това да се отстранят тръбите. Ще оставя без коментар отношението на Сариев и преживяното от мен. Същия ден ми се обади приятелка и ми каза, че бившият чака дете.
Реших, че няма да бързам с решението и че ще потърся и друго мнение. ВИНАГИ ГО ПРАВЕТЕ, МОМИЧЕТА. Така отидох отново при д-р Александров. Това е моят лекар до края. Малко странен и до болка откровен, но изключителен специалист. Това неговото е дарба, да усеща нещата. Неговото мнение, както и на друг водещ в областта специалист бе, че тръбите категорично не трябва да се отстраняват. Аз не исках да чакам и решихме инсиминация. Моят мъж направи спермограма.  Резултат – лош. Не можех и не исках да повярвам. Настоявах за инсеминацията, а д-р Александров ни казваше, че е безнадеждно. На първата инсиминация се разбра, че спермограмата на моят мъж е перфектна. Така още две инсеминации без положителен резултат на тестовете. През февруари 2010 год. дойде ред за тежката артилерия и започнахме процедура Ин витро по дълъг протокол. Всичко бе по учебник. Отговорих чудесно на стимулацията и имах достатъчно развиващи се ембриони, дори 4 замразиха. Бях убедена, че ще успеем докато не направих тестовете. Нямаше причина да не се случат нещата, но не се случиха. Трудно се изправих на крака. Имах огромната подкрепата на мъжът ми и моята майка. Лятото на 2010 год. направихме трансфер на „снежковци“, но отново без положителен резултат.
Започнахме второ Ин витро на къс протокол през есента на 2010. Отново чудесен отговор на яйчниците и чудесни ембриони. Трансфер на два отличника. На 9 ден след трансфера направих тест с урина и след пет минути видях слаба втора черта. Не можех да повярвам и не казах на никой. На 10 ден .. беше понеделник, когато направих кръвен тест. Резултатът беше, като за близнаци. Бяхме толкова щастливи. Майка ми кашляше от една седмица и във вторник решихме да отидем отново на лекар. Отново казаха настинка. Същия ден, вечерта, тя внезапно почина. /Обичам те, мамо. / Нямам думи да опиша това, което преживях. За два дни изживях най – голямата радост и най – голямата мъка. Светът ми се преобърна. Болеше ме от мъка. Не трябваше да пия успокоителни, не трябваше да плача. Не знам как не полудях. Страх ме беше за зараждащия се в мен живот. Опитвах се да мисля само за него. Така след дни видяхме едно тупкащо сърчице. Понякога си мисля, че може би са били две, но едното е спряло да тупти. Беше изключително следена бременност. Толкова ме беше страх за моето бебче. Задавах си толкова въпроси. От друга страна беше изключително лека бременност, без гадене, без подуване … само един корем и ритничета отвътре. Исках да родя със секцио и с д-р Александров избрахме дата. През месец юни 2011 год. той извади на бял свят нашата дъщеричка. Това мъничко същество, което преди време гледаше под микроскоп, беше проплакало в ръцете му.  Това е вълшебство. Когато се пробудих от упойката и ми донесоха, и подадоха нашата дъщеря сълзите ми потекоха. Това бе един сбъднат сън. Един край на толкова дълъг път. По време на секциото проходимостта на едната тръба бе напълно възстановена от д-р Александров и можеше да мислим за второ дете. Докато пиша това, нашата дъщеря е вече на четири месеца и половина. Върти се в леглото, време е да се събужда, за да я кърмя. Изключителна гладница и чаровница. Вярвам, че родителите ми гледат отгоре, радват й се и я пазят./Липсвате ми много./
Това е моята история. Много ми се иска да съм дала кураж и сила на всички, които водят не леката борба със стерилитета. Момичета и момчета, ще се случи. Като не става по лесния начин, ще стане по трудния.
Благодаря на целият екип на д-р Александров.



« Последна редакция: Ноември 10, 2011, 12:31:12 pm от allaaa »
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #114 -: Ноември 10, 2011, 14:40:04 pm »
От твоята уста- в Божиите уши,Аллаа! Много щастливи мигове заедно ти пожелавам!!!
/www.mamaibebe.com][/url]
Re: Статистика на успеха
« Отговор #115 -: Ноември 11, 2011, 12:15:06 pm »
Благодаря,ra40! На теб и Вили пожелавам едно бебче /мисля, че ще са повече/, за което да разкажете в тази тема.
*

    silvanchence

  • *****
  • 1971
  • Най-стимулиращият дар – надеждата.
Re: Статистика на успеха
« Отговор #116 -: Декември 01, 2011, 22:19:38 pm »
      Искам да разкажа нашата история, за да ви убедя, мили момичета, че чудеса се случват!
     Опитите ни за бебче започнаха още от далечната 2004 г..Пробвахме и пробвахме, но бебе все нямаше.И така една година, през което време аз четях непрекъснато за проблемно забременяване.Тогава още открих Зачатие, откъдето получих в последствие и най-голямата подкрепа, помощ и разбиране.
В средата на 2005 г. направихме спермограма в Майчин дом и проблемът лъсна.Отидохме при д-р Кацаров, откри варикоцеле, оперирахме го.Аз междувременно направих цветна снимка и диагностична хистероскопия, резултата от която беше проходими, но силно нагънати тръби.Тогава още открих Зачатие, откъдето получих в последствие и най-голямата подкрепа, помощ и разбиране.
      Записахме час за преглед в клиника Малинов за 2007 г.На първото виждане още д-р Стаменов ми вдъхна страхотно доверие, а на следващите прегледи бях очарована и от д-р Персенска.Това бяха лекарите, а по-късно и д-р Сигридов, на които имах безрезервно доверие, и знаех, че сме в сигурни ръце.
       През март 2008 г. ни одобриха за инвитро по ЗК. Резултатите от спермограмата ни и СДИ теста бяха все така трагични, но д-р Стаменов беше на мнение въпреки малкия шанс, първия път да е само с наш материал.
       И така през ноември 2008 г. започнахме първото си икси.Мъжа ми беше оптимист, въпреки лошите показатели.Трансферираха ми четири ембриончета.На 17 ден направих тест, ЧХГ 1885, направо се ококорих.Хванали се бяха три ембриончета и се наложи редукция на едното.
Толкова бяхме щастливи!Почнах да усещам леки движения  в корема си и не спирах да се усмихвам.
      На 23.03.2009 г. се случи непоправимото, изтекоха ми водите в 21 г.с., по средата на бременността.Сложиха ме на едно легло и до сутринта никой не дойде да ме види.А аз не смеех да мръдна, да не текът води, не смеех да се разплача, да не почнат контракции.Прегледаха ме на сутринта, едното бебе си беше добре, но на второто водите бяха на долна граница.И лекарите решиха да не ми спестят истината, казаха ми, че вероятно до 1-2 дни ще направя спонтанен аборт, да съм подготвена.
Но лежах цели 18 дни, по 24 часа почти неподвижно.И всеки ден си казвах, „след като издържах досега, ще успея да стигна до 28 г.с., само трябва да съм спокойна „.
На 09.04.2009 г. започнаха силни контракции, направих спонтанен аборт.Всичко свърши.Отидоха си моите ангелчета! След три седмици лежане повярвах, че Господ ще ни измъчи, но няма да ни изостави!Сега на какво да вярвам!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Та аз ги обичах безкрайно, още преди даже да съм ги усетила в мен!
Последва един от най-тежките периоди в живота ми.Всеки ден се събуждах с подпухнали от плач очи и не исках да стана.В нищо не виждах смисъл, нищо не можеше да ме зарадва.През цялото време до мен беше неотлъчно мъжа ми и семейството ми, а момичетата от зачатие ме успокояваха и ми вдъхваха кураж.
Тогава реших, че трябва да продължа, и само една нова бременност ще ме извади от това състояние.Трябваше да го направя заради мъжа ми, заради сестра ми, на която предстоеше инвитро, трябваше да се изправя заради себе си!Вече съществуваше фонда за асистирана репродукция, подадохме документи.Направих  изследвания, имунологичната ми биопсия не беше добре, поставиха ми лекарство, после нова биопсия, и пак лекарство, и пак биопсия.Направиха ми и нова хистероскопия за отстраняване на полипи.
       През февруари 2010 г. стартирахме второто си икси.Този път бях оптимистично настроена, всичко вървеше добре.На 13 ден ЧХГ 15, на 19 ден ЧХГ 121, на 23 ден ЧХГ 468, нарастваше.На 02.04.2010 г. направих спонтанен аборт, всичко приключи.
Но този път не го приех тежко, мисълта ми и молитвите ми бяха за опита на сестра ми, бяха направили икси в клиника Малинов и резултата беше положителен, но имаше кървене и трябваше да стискаме палци да премине кризисния период.
През април по идея на д-р Персенска направихме цветна снимка.Оказа се, че тръбите ми са тотално запушени, вероятно след първия аборт и последвалата инфекция.Насрочихме дата за прекъсване на тръбите ми, вече бяхме и с тубарен фактор.Направих още няколко биопсии и бяхме готови за нов опит.
      Искахме да направим трансфер на четирите ни замразени ембриончета от втория ми опит, но в деня на трансфера се оказа, че изобщо не са издържали размразяването, това се случвало изключително рядко и било случайност този път.
     През октомври 2010 г. се родиха двете слънца на сестра ми, на леля сладурите!Радвахме се всички, цялото семейство ликуваше, най-накрая родителите ми станаха баба и дядо, страхотно!!!Това ми вдъхна още повече позитивизъм.
     През ноември 2010 г. стартирахме третия си опит.Този път вярвах, че сме на финалната права, тръгнахме с големи надежди.Трансферираха ми три прекрасни ембриончета, а двете замразихме.На 15.12.2010 г. направих кръвния тест, ЧХГ 0.00, гледах го няколко пъти и не исках да проумея, че е приключило и този път.Вече нямах никакви сили...и никакви надежди.
      През януари 2011 г. цикълът ми дойде навреме, но продължи 15 дни.Притесних се и записах час при д-р Стаменов за началото на февруари 2011 г.
На прегледа д-р Стаменов ми каза, че всичко е наред и ако искам още този месец да върнем двете замразени ембриончета, аз се съгласих веднага.Нови надежди.
      През февруари 2011 г. започнахме четвърти опит.Искахме да направим комбиниран ЗЕТ и икси на ец.Отидох за трансфер.Ембриоложката дойде и ми каза, че ембриончетата ми пак не са се размразили, били хубави, но крехки и не издържали размразяването, пак и отново.А аз вече нямах какво да кажа, не се и ядосах, само гледах с празен поглед към доктора.Но още помня изражението на д-р Стаменов, искаше сякаш да ми каже "ех, Силве, какъв е този твой късмет, как да ти помогна"?!
Направихме трансфера на едничкото цветенце от икси на ец.
Тръгнах си без капка надежда този път, на 10 ден даже спрях лекарствата.
На 07.03.2011 г. отидох да направя кръвен тест с идеята да го покажа на доктора и да решим какво да се прави.И какво да видя, ЧХГ 200 , отварях и затварях няколко пъти резултата.Истина ли е това?!
       Последва най-хубавия период, една прекрасна безпроблемна бременност. Аз така и не можах да се отпусна за момент, непрекъснато се будех нощем, сънувах кошмари, притеснявах се ужасно много.Правих изследвания три пъти повече, отколкото е необходимо, поставях си инжекции фраксипарин, ходих на прегледи на всеки две седмици с голям списък с въпроси, а д-р Сигридов ми отговаряше търпеливо и ми казваше " този път всичко ще е наред, довери ми се ", и така ме успокояваше.
В големи притеснения мина много бавно за мен времето.
С д-р Дяволов се видяхме още през осмия месец, и в началото на деветия пак, прие ме да лежа в отделението му и насрочихме дата на 09.11.2011. за секцио, а термина ми беше за 13.11.2011 г., правехме записи всеки ден.
     На 03.11.2011 г. отидох сутринта за записи, и малко след това усетих рязка болка, изтекоха ми водите.Дойде доктора и ме прегледа, имах вече 7 см. разкритие.Започна да ме убеждава да почнем естествено раждане, да не ме реже.След дълго упорстване от моя страна, ме убеди.
В 10. часа чух най-прекрасния плач, на малкото ми слънчице Георги, гледах го и не можех да повярвам, че е истина, това детенце е истинско и наше, плаках от вълнение!

Чудеса се случват, стига Господ да реши!Благодарим!!!

Благодарим на д-р Стаменов, на д-р Сигридов, че ни успокояваше и вдъхваше вяра, на целия екип на клиника Малинов.Благодарим на д-р Дяволов!
Благодаря на Зачатие, на всички вас за подкрепата и приятелствата!

И вярвайте, милички, и се борете, надежда винаги има!!!
« Последна редакция: Декември 01, 2011, 22:32:52 pm от silvanchence »
[/url[url=http://bg-mamma.com]


Да имаш кураж не значи да не се страхуваш,а да си господар на страха си - Марк Твен
09.04.2009 г.
Re: Статистика на успеха
« Отговор #117 -: Декември 25, 2011, 18:07:15 pm »
        Здравейте, мили изстрадали момичета и момчета!

        Вече е крайно време и аз да споделя своята участ. Нашата одисея започна в далечната 1997г., когато решихме, че е време да си имаме детенце (семейство сме от м.май 1995г.). Но времето си минаваше без резултат. Направихме спермограма и цветна снимка при местен специалист. И при двама ни имаше леки недостатъци, но уж нищо фатално. През 1998 забременях, но еуфорията беше за кратко- оказа се ”кухо яйце”. Пак дълъг период без резултат... Стигнахме до Майчин дом София. Спермограмата пак беше с леки отклонения. Направиха ми лапароскопия – 1999. Набодоха ми яйчниците и обгориха ендометриозни огнища - тогава това беше най-добрият метод  да ти ”помогнат”.  Последваха множество инсеминации, отново без ефект. Едновременно ходих на физиотерапия, на кални бани в Поморие, на санаториум в Кюстендил, спряха ми цикъла за 4-5 месеца, заради ендометриозата - кошмар, който съвпадна с летни температури над 40 градуса, съпругът ми пиеше витамини и добавки… и нищо, ама нищо.
        През 2000 или 2001г. ходихме на консултация с доц. Щерев - срещата беше кратка, а той директно ни каза - „ ако имате пари само за веднъж, не се захващайте…”. Бяхме възмутени, надеждите ни бяха разбити. Срещнахме се и с доц. Ватев ,същата работа за парите - нямам думи… Познайте дали отидохме втори път при него. През 2005г. подадох  документи и успяхме да се включим за ин витро по здравна каса . Няма да влизам в подробности, но няма и да скрия колко бях разочарована от екипа на доц. Щерев и конкретно от него. След този неуспех реших да си живея живота - толкова бях изтощена емоционално, че нямах желание да продължа по същия път .
      Минаха години ин витро центровете станаха повече, посъбрахме някой лев и отново се замислихме… При Щерев категорично не ми се връщаше. Прочетох за клиниката в Плевен и отидохме там.  Дадохме доста пари за нови изследвания, повечето от които за наша радост се оказаха OK. Там решиха да направим диагностична лапароскопия. Около ½  час преди лапарото  неизвестен за мен лекар дойде и ме пита да махат ли тръбите - аз категорично отказах. За мой „късмет” се оказа, че тръбите са запушени и ако се прави ин витро по-добре да ги няма. Започнахме и двамата да пием витамини и добавки и да се подготвяме за икси.  
     Моя позната ме насочи и отидохме  за консултация при д-р Александров във Варна. Направиха ми цветна снимка и Ооо, чудо- имам си една проходима тръба и една под съмнение. И така м.октомври 2008 направихме икси в АГ Варна - неуспешно. Подложих се на още една (трета) лапароскопия. Оказа се, че едната ми тръба е прекъсната на много странно място и по странен начин – най-вероятно механически, т.е. по време на някоя от предходните лапароскопии. Така се събудих с една тръба. През май 2009г. още едно неуспешно икси. Същата есен опит на полуспонтанен цикъл - не се стигна до трансфер.
        Бяхме на прага на 2010, годината, в която навърших 40. Започнах да се самоубеждавам, че е време да си седна на д-то и да я карам по-спокойно.  През м.октомври реших да отида на контролен гинекологичен преглед. От УЗ –небезизвестна докторка установи - ранна менопауза…???!!!! Пуснах хормонални изследвания и се оказа,че всичко си е в норма. И не само : на 21 ноември ми беше последният цикъл ,на 22 декември купих два различни теста и още първият беше с ярка втора черта.  Ами сега! Как ми се разби сърцето, след толкова години и то спонтанна бременност!  Ами ако е извънматочна – абсурд е да отида при специалист от нашия град и да види нещо толкова рано…
        Реших да опаковам единия тест и да го сложа под елхата , но не издържах и след  две безсънни нощи казах на съпруга си – това беше нашето Коледно чудо.
        Може да си представите колко дълги ми се видяха празниците. С мъка дочаках първия работен  ден от новата година и най-сетне видяхме нашето тупкащо сърчице. Макар и доста притеснена  изкарах  лека бременност и резултата е едно здраво,красиво и доста ревливо момченце.

        Не е ли това истинско Коледно чудо след  14 години ходене по мъките!
        Забравих да ви кажа най-важното – през всичките тези години аз повтарях на доктори и познати, че имам чувството, че ще стане по естествения начин и така и стана.
       И твърде баналния, но пък реален извод – не спирайте да мечтаете,по Коледа наистина стават  чудеса!

        Успех на всички очакващи своя Коледен подарък! Не спирайте да се надявате!
        Нека не чакате толкова дълго, колкото нас!
« Последна редакция: Декември 25, 2011, 18:21:47 pm от almal »
Re: Статистика на успеха
« Отговор #118 -: Декември 27, 2011, 09:48:00 am »
Almal,няма по -подходящ от твоя пост,за да се вдъхне кураж и вяра на изстрадалите момичета.Благодаря,че сподели!
АКО ИМАШ ЛЮБОВ,НЕ СЕ НУЖДАЕШ ОТ НИЩО ДРУГО.АКО ЛИ НЯМАШ,НЕ Е ОТ ОСОБЕНО ЗНАЧЕНИЕ КАКВО ДРУГО ИМАШ.
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #119 -: Декември 27, 2011, 11:31:06 am »
Наистина е така!Напълно те подкрепям ,Теди! :D Всички ще имаме щастлив край! :D Заслужаваме го! Чудесата на Коледа никога не свършват! Алмал го потвърждава! Просто не трябва да свършва и нашата вяра! :wink: честита Коледа на всички!!
/www.mamaibebe.com][/url]
Re: Статистика на успеха
« Отговор #120 -: Декември 27, 2011, 12:16:32 pm »
Рачо, аз пък като прочетох историята на алмал, си помислих как и вашата ще звучи по подобен начин  :wink:

Успех и очаквам още истории в тази темичка!
       
       
Re: Статистика на успеха
« Отговор #121 -: Януари 28, 2012, 11:30:56 am »
Здравейте мили момичета! И аз искам да споделя моята история на кратко, завършила с успех :) Аз съм от Пловдив, много години пробвахме за бебе, ходих и в София по лекари. Станах на 30г. а бебе още нямаше....пробвахме инвитро в София, но без успех. Тогава чух за новата клиника в Пловдив- Селена, отидох и там. Приеха ме много приятелски настроени хора, цилият персонал и лекарите са страхотни...но най-хубавото е, че след направините изследвания и манипулации, забременях от първият опит :) Сега вече синът ми е на 2 год. Вече притесненията изчезнаха и дори мислим за втори опит ин витро, пак там разбира се! Щелая успех на всички тръгнали по този не лек път, и ще се радвам ако съм успяла да им помогна с нещо  :) :) :)
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #122 -: Януари 28, 2012, 12:00:44 pm »
Ти вече го направи ,Стефи!! :D Такива истории ни дават спокойствието да вървим по избрания път. Благодарим ,че ги споделяте с нас! :D
/www.mamaibebe.com][/url]
Re: Статистика на успеха
« Отговор #123 -: Януари 28, 2012, 15:38:34 pm »
Здравейте скъпи настоящи и бъдещи родители, отдавна се чудя дали да не споделя и аз нашата история по пътя към така желаното ни щастие , но все си мислех , че няма да е интересна , тъй като по света има толкова много мъка и болка , ние също се сблъскахме с това но за щастие с по-малко тревоги и препядствия ,поне така ми се струва в сравнение с другите истории които съм чела , та все пак ще споделя и аз моята съдба.Щастливо се омъжих на 23 години 2003г., през 2004г. решихме че вече е време да си имаме бебче, макари че бяхме още с несигурни доходи и все още незрели , но искахме от нашата любов да се роди едно малко ангелче , за което да се грижим и да ни направи по -смислен живота.Пробвахме няколко месеца и бебе нямаше ходихме на лекари той ни каза обичайното , че трябва да чакаме 1 година за да се каже че имаме проблем , е тази 1 година мина , минаха и 6 дори, ходене по лекари , изследвания ,всичко както си трябва за да стане ясно защо няма бебе.Междувременно имах една незнайно как извънматочна бременност , която никой не очакваше , по скоро лекарите които ме прегледаха мислеха че имам киста и дори смятаха да ме оперират, за коете лежах в болница докато се чудят какво да ме правят , защото мислеха че е киста , а пък аз кървях и нещата ставаха по -зле ,та между другото една моя позната ми подметна че може да съм бременна , за което аз не вярвах тъй като изведнъж да стане ми беше супер чудно как е възможно, то се оказа истина , аз плаках та плаках тъй като ми вливаха антибиотик за тази киста и се страхувах за това евентуално бебе, оказа се , че никой не е видял моята бременност , защото е била извънматочна, разминах се без операции тъй като плода сам падна.По късно след първия опит инвитро-неуспешен ходих и до Израел за второ мнение от професор специалист в областта на инвитрото , който ми каза че нямаме видими проблеми с моя мъж и сме с неизяснен стерилитет и единствения ни шанс да имаме бебе е отново и само инвитро.Тогава през 2010г направих втори опит инвитро в АГ-Варна при д-р Александров ,на който съм страшно благодарна ,и този път бях бременна ,не вярвах че това се случва с мен , плаках от радост когато видях двете червени черти.През 2011г на 1 март се роди моя така желан син Павел,с помощта отново на д-р Александров ,и сега връщайки се назад във времето си спомням борбата и сълзите за това щастие да стана майка , незабравимо е , няма подобно чувство на света и си заслужава всичката болка и сълзи които съм проляла , само вяра трябва без нея няма смисъл , а аз не спирах да вярвам и се научих да ценя повече дребните неща и да се радвам на най-малкото .Със сигурност мога да кажа , че вече нямам мечти и съм безкрайно щастлива за това че съм майка и аз .
Re: Статистика на успеха
« Отговор #124 -: Януари 31, 2012, 17:04:14 pm »
 Здравейте,
 От дълги години чета написаното в този сайт, радвала съм се на успехите на някои, насълзявали са ми се очите от неуспехите на други. Със съпруга ми сме заедно от 2001 г. и за миг не ни е минавало през ума, че нещо ще засенчи слънчевите ни дни. Ще направя опит на кратко да разкажа и нашата история изпълнена с много мъка, разочарование и провали, но за щастие с чудесен финал.
 2003 г. операция по спешност в Пирогов - спукана /шоколадова/ киста на яйчника, докторът каза, че ще е добре по-скоро да си имаме бебче, да, ама не. Десетки софийски знайни и незнайни, препоръчани и всякакви аг специалисти, лекарства, изследвания, обещания, че ей сега- от този момент вече ще съм бременна, уви-не и хиляди левове изхвърлени в боклука за всичко гореописано.
 2006 - лапароскопия при Др Ненов - хубаво си ме оперира човека, като преди това, забележете "преди това" ми направи две неуспешни инсеминации, без обработка на материала, ей така на място в някакъв кабинет, без коментар...
 Отново нови препоръчани "светила" в забременяването, пак кисти една след друга, които имам чувството, че се бореха за надмощие - коя ще стане по-голяма  :lol: хапчета, инжекции, цветни снимки, сраствания, сълзи, разочарование и на края с мъжа ми решихме - ще осиновяваме! Междувременно спермограмата е с 7% :(, чрез проф. Протич достигнахме до Д-р Кацаров - диагноза Варикоцеле, операция и повдигане процента с 25.
 2007 О, чудо - гледам по ТВ Д-р Стаменов, Господи благодаря, че има такъв велик Човек и специалист!  :balk_81: Щом ни прие отсече - инвитро, няма какво да се бавим. Отново лекарства, защото отново имаше кисти и поредното разочарование, че никога няма да усетя онова топло чувство за второ туптящо сърчице до моето...
 2008 Решихме да се женим и аз отказах да мисля за всичко останало, освен за предстоящото радостно събитие, изкарахме едно чудесно, изпълнено с положителни емоции лято и вярвах, че все пак най-доброто предстои! Записах час при Др Стаменов и зачаках. В първия работен ден на 2009 бях на преглед и се надявах поне за разнообразие медицината да е измислила нов хап против кисти, че вече бях опитала от всичко 8O Доктора гледа и невярва - няма кисти! Веднага започнахме стимулация за инвитро. 12 фоликула, 9 оплодени яйцеклетки и три прекрасни ембриона трансферирани на втория ден. След 15 дни тест с две чертички :cheerleader:
Тогава се запознах и с Д-р Сигридов, който проследи цялата ми бременност, вторият велик Човек и професионалист!  :balk_81:
На 15.10.2009 се появиха Биляна, Кирил и Илиян, най-скъпите на този свят!
Момичета и момчета всичко е възможно на този свят, ако силно вярваш и разбира се, ако попаднеш на правилния лекар. :book:
Успех!
Re: Статистика на успеха
« Отговор #125 -: Януари 31, 2012, 19:42:56 pm »
Много е приятно да четеш истории с положителен край, нека те винаги да са повече.......
Re: Статистика на успеха
« Отговор #126 -: Май 23, 2012, 10:41:57 am »
Сега се моля само всичко да е наред. Господ да ме пази и закриля. Или по - точно да пази НАС. Нали вече сме двама . . .
Ще споделя своята история, макар да смятам че е рано. Все пак съм бременна, независимо какъв ще е крайният резултат. Да се надяваме,че ще бъде едно здраво бебе на финал.
Омъжена съм от една година, но с моето момче бяхме заедно още една преди това. Започнахме опитите от самото начало на връзката ни. Свързвах първоначалните неуспехи с какво ли не - стрес, естеството на работата ми, учението ми и какво ли не. Но като изтече първата година се разтревожих истински. Направихме някои изследвания - хормони, фоликулометрия, спермограма. И проблемът излезе на лице - олигоастенотератозооспермия. И при това с наистина лоши показатели - само 8 млн общо, от които 88 % неподвижни. Сами можете да си представите шока и ужаса, които изпитах в онзи миг. Лекарите бяха категорични - инвитро. Не ставахме дори за инсеминация. Нямаше какво да мислим и решаваме. Решението беше взето на мига - ще правим инвитро. Трябваше да изчакаме да мине месец от първата спермограма и междувременно да посетим уролог. Така и направихме. Оставаше само на 7 май, милото да даде материал и това е. Оставаше чакането. Всички казват, че сме се поуспокоили, че сме се абстрахирали от бебеправенето и сме започнали да правим любов. За мен се случи чудо.
Очаквах гадната вещица на 30 април. Естествено нямах никакви надежди, но когато на 30 не ми дойде ... познайте  8O - у мен се прокраднаха съмнението и надеждата. На 2 май държах положителен тест в ръцете си. Направих си 7 теста и отидох на лекар на 4 ти ден закъснение, при 25 дневен цикъл  :lol: Не видя нищичко. Естествено. След още 10 тина дни се видя околоплодно сакче и се потвърди бременността.
А аз все още не вярвам ... Още повече, че единствените ми симптоми са подути и болезнени гърди и често уриниране. Нищо повече. Не ми се гади и повръща, не ми се спи повече от обичайното. А може би е още рано.  :? Уплашена съм. Но стига съм дърдорила за емоционалното си състояние. Длъжна съм да отбележа, че за около месец и половина от диагнозата на съпруга ми, до забременяването ми изпихме бая илачи.
За повече сведение Дневникът на greenlady , че стана малко дълго.
Желая на всички момичета в този форум да имат щастието да пишат в темата Статистика на успеха. Благодаря ви за всичко, момичета  :bighug: :bighug: :bighug:
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #127 -: Май 23, 2012, 13:50:58 pm »
Истинско чудо!!!! :D :D Нека е така и до края! :D
/www.mamaibebe.com][/url]
Re: Статистика на успеха
« Отговор #128 -: Юли 12, 2012, 20:16:08 pm »
Обещах си да пиша в тази тема. Обещах си го, когато четях във форума и търсех отговори и по-късно, когато пак четях и търсех надежда - поне мъничко.
Моята голяма любов се позабави. Искахме бебе. Не се получи през първите месеци. Оженихме се. Тогава не знаехме, че ни чакат четири трудни години. Три от тях минаха в търсене на лекар, на който да се доверя. Първия лекар каза, че всичко е ОК. Втория - също. Отидох при трети. И тогава се започна. Фоликулометрия,  оперативна лапароскопия /отстранена миома/. След тях - биопсия и горене на раничка. Без хормонални изследвания и фоликулометрия - стимулация с клостилбегит - издържах два месеца и никакъв резултат. Чувствах се изтормозена. Постоянно правех тестове - за овулация, за бременност, за какво ли не. Всеки месец се надявах МЦ да не дойде. Понякога се бавеше и как се надявах тогава! СТрашно! И срива беше жесток. Месец след месец. Не споделих с никой от познатите, че имаме проблеми. На всички казвах, че ще се позабавляваме преди да се решим да имаме бебе. Подмятания на работа. Подмятания от роднини. Пожелания да си имаме бебе - все едно трябваше да ми напомнят на всеки празник какво ми липсва. При всеки повод чувах, че "като си имам бебе няма да обръщам внимание на "такива" неща". Единствено мъжа ми беше до мен. Спокоен. Силен, обичащ. Незнам как издържа да ме обича през цялото време, да ме подкрепя и да е винаги до мен. Но го направи и сега сме по-близки и по-силни заедно. Детето ми има страхотен баща! Някак стигнахме до клиника "Щерев". При д-р МАРИЯ КОНОВАЛОВА. Спокойна, внимателна - някак от първия момент повярвах, че знае какво върши.  Започнахме изследвания и няколко месеца по-късно направихме първия опит ин витро. Двуцифрено ЧХГ. Не посмях да се зарадвам. Два дни по-късно направих нов тест. ЧХГ растеше. Последва една лека и щастлива бременност, през която все поглеждах да не дойде МЦ. Родих 2 седмици преди термин здраво, красиво, сладко, пухкаво бебе. Щастлива съм. Всеки път, когато ми се усмихне за мен започва нов живот. Вълшебно е. От мига, в който чух, че изплака времето спря. Сега живея в  приказка. Сега съм щастлива. С детето си.
 
Най-доброто ми решение, беше че сменях лекарите в момента, в който почувствах, че вече не им вярвам на 100 процента, докато отидох в клиника, в която работят страхотни професионалисти и хора. Докато попаднах при най-добрата лекарка. Какво се казва за човек, който дарява радост, щастие, който помага да се създаде живот? Незнам да има достатъчно силни думи. Доста сълзи от щастие изплаках, това знам. Все заради д-р Коновалова. Благодаря!

Момичета, заслужаваше си! Всичко! Щом се случи на мен, и на вас ще се случи!
Прегръщам ви и ви пожалавам моя късмет, и двоен, и троен! От първия опит!
 :bighug: :bighug: :bighug: :bighug: :bighug: :bighug: :bighug: :bighug: :bighug:
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #129 -: Юли 12, 2012, 21:21:22 pm »
 :bighug: и от нас! От твоята уста,в божите уши!! :) Да са ни живи и здрави докторите!! Трябва да им вярваме! Пожелавам такава история на всички,които я очакваме! :D
/www.mamaibebe.com][/url]
Re: Статистика на успеха
« Отговор #130 -: Юли 12, 2012, 22:21:06 pm »
Хубава история с щастлив край. Поздравления! Наистина е важно да намепиш точният лекар и да му повярваш, и аз се лутах много...от Пловдив до София, и обратно...Най-накрая намерих клиника Селена и д-р Ставрев, и щелият екип от много любезни и млади акушерки. Там се сбъдна мечтата ни. Всичо се нареди после и си имаме едно здраво момченце. Пожелавам на всички късмет!
Re: Статистика на успеха
« Отговор #131 -: Август 03, 2012, 14:29:06 pm »
Здравейте момичета!Аз съм от Варна и съм на 29 год.Това е моето първо посещение във форума.Реших да Ви напиша моята история защото си мисля,че мога да Ви вдъхна кураж и да Ви убедя,че наистина се случват чудеса.Извинявам се само ако не пиша на правилното място.Ето я моята история:
Омъжих се през 2006г. и от тогава правим опити за забременяване, но годините минаваха и нищо не ставаше.През 2008г.направих всички иследвания и се оказа,че проблем няма нито при мен нито при съпруга ми. Препоръчаха ми  чакане и  спокойствие, то само щяло да стане като му дойдело времето.Всички знаете какво е чувството през цялото това време докато чакаш и все ти идва мц.Близките и познатите все те питат, а ако и напълнееш край, вече си и съченяват.Това е страшно депресиращо и болезнено.И така чакахме още 2 години (общо 4 от началото)докато през 2010г. се решихме на инвитро процедура през септември.Цялата процедура мина с лека стимулация,извадиха ми 22 яйцеклетки, 16 се оплодиха,6 бяха идеални от които ми върнаха 2, а останалите 4 замразих.И така, мина трансфера изчках дата за теста и отново разочарование беше отрицателен.След неуспеха поисках да размразим замразените и отново да опитаме трансфер, но се оказа,че и 4те замразени не се развиха.Бях съсипана.Обмислях  да направя лапароскопия.Бях разделена на две,хем ме беше страх и неисках, хем си мислех, че тя може да е последното което да ми помогне и не трябва да чакам.Не предприех нищо просто оставих всичко така.През това време си смених личния лекар.Когато го запознах със ситуацията той съшо ми каза чакай не се притеснявай ще стане и ми изписа витамин Е и В които и съпруга ми също пиеше.Той беше твърдо против да си правя  лапароскопия.Думите му ме успокоиха и отново нищо не предприемах само пиех витамините.През септември 2011г. точно една година след опита инвитро се случи чудото забременях по естествен път.Цикълът ми закъсня и теста беше положителен.До толково ни беше странно и като на сън, че не можахме да изживеем радостта от този миг.Имах лека и безпроблемна бременност, а сега вече и така желаната дъщеричка на два месеца и половина.Та незнам какво да кажа, може би господ си знае работата.Нека всяка си направи извод за себе си от моята история,защото аз все още съм объркана и немога да го направя, но най-важното е ,че сега си имам най-скъпото нешо на света-дъщеричка,която господ е дарил със здраве и красота.Желая на всички, които прочетат моята история да открият в нея  и част от своята и на всички ви пожелавам от сърце господ да ви дари с дете, даже и със две.Успех и много сили на всички!
« Последна редакция: Август 03, 2012, 14:35:42 pm от blackrose1983 »
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #132 -: Август 13, 2012, 12:38:08 pm »
Винаги съм мечтала да се запиша в тази тема.Не съм от често пишещите, но Зачатие "има пръст" в сбъдването на моята мечта. Предварително се извинявам за дългия и леко объркан текст , но емоциите са много силни...
Нашата история започна през 2006г., когато с мъжа ми решихме, че вече е дошъл момента за детенце. Не съм си и помисляла, че ще има проблем, макар винаги да съм била с нередовен цикъл. И така минаха шест месеца и нищо. Не бях и чувала за репродуктивни клиники и изследвания, насочих се към гинеколога на приятелка. Той ме прегледа и заключи всичко е наред. Пий дуфастон 6 месеца и ще забременееш. Пих го, но бебе така и нямаше. По това време тъкмо се устройвахме в Италия и нямах време за нет.
 Дойде 2007г. Бебе нямаше, а аз все повече усещах, че трябва да се ориентираме към изследвания. Написах в гугъл "проблемно забременяване" и попаднах на Зачатие. Четох, четох и картинката ми ставаше все по-ясна, имахме нужда от клиника по стерилитет. Избрах КИРМ като най-близка. Няма да влизам в подробности, но след три прегледа бяхме наясно, че това не са нашите лекари.
Аз продължавах да чета Зачатие и историите на успелите момичета ми вдъхваха надежда. Трябваше да намерим нашия лекар. Най-споменаваните имена бяха на др. Стаменов, др. Владимиров, клиника Щерев. незнаех към кого да се насоча и затова реших да избирам по интуиция и снимка. така се озовахме в клиниката на др. Владимиров. още след пръвия преглед знаех, че това е нашия човек. Сдържан, но в същото време изчерпателен, без обещания, но с надежда.
Направихме изследвания и проблемите заваляха. При мъжа ми олиготератозооспермия и морфология  3% при мен силно изразена поликистоза + затлъстяване. Доктора предложи инвитро матурация. С такъв трепет поставих първата инжекция, бях сигурна, че ще успеем. стимулацията мина перфектно. Извадиха 6 яйчица, но само едничко узря и се оплоди. В деня на трансфера беше спряло развитие. така приключи първия ни опит. Октомври 2009 започнахме втори. Този път класическо ИКСИ, къс протокол, извадиха седем яйчица, оплодиха се шест. върнаха ми две на трети ден, а другите четири замразихме. Теста отрицателен. След един чист цикъл направихме първи ЗЕТ с два ембриона. ЧХГ на десети ден 0.00...вече не ми се и плачеше. Заровихме се в работа, докато не ни дойде отново силата. Октомври 2011 започнахме нашето трето ИКСИ. Всичко вървеше повече от перфектно. Извадихме 15 яйчица, от тях 11 зрели, но се оплодиха само три. Аз настоях да чакаме пети ден и в деня на трансфера поредната изненада...спрели развитие. В този момент решихме да се откажем. Имахме две замразени от миналия опит ембриончета. Попитах доктора можем ли да ги размразим. Нямах никаква вяра в тях, но исках да пробваме и тоза, за да си тръгна и никога да не се върна в Бг и в клиниката. така на 21 ноември 2011 направихме трансфер на двете последни снежинки. Вечерта се прибрах и вместо да си легна изпих две чаши вино. Нямах грам надежда. на следващия ден се разболях. Вдигнах температура, започнах да кихам и кашлям. Отписах опита още преди да е започнало голямото чакане.
Датата за теста беше 1 декември. Деня преди това реших да препишкам един шуърчек, за да се подготвя за големите нули в клиниката. Беше отрицателен. Вече знаех, че и този път нищо не  е станало. Все пак отидох на кръвен. Лаборантка все още беше Диди. Измайтапи се, че тази седмица всички тестове ги правела положителни и да не се притеснявам. Единя час чакане ми се стори цяла вечност, още повече като видях как сестрите ме гледат и се подсмихват. Най-сетне дойде и доктора и още от коридора ми каза. " Ти нали не вярваше, виж ЧХГ 14.6. не можах да се зарадвам. Знаех че  е много ниско. Разбрахме се да пусна ново ЧХГ на 5 декември. резултата беше 81.5. назначиха ми преглед на 15 декември. Пуснах ново ЧХГ преди прегледа и резултата беше 4581...на екрана видяхме една точица. Беше най-прекрасната точка, която бях виждала някога. Преди Коледа видяхме и сърчице, а в края на януари доктора ми даде зелена светлина да се прибирам в Италия. Изкарах много лека и прекрасна бременност с едно единствено усложнение, което доведе до спешно секцио. На 3 август в 13.50ч. на бял свят се появи нашата ледена принцеса - Ника. Днес прави десет дни, а аз не преставам да благодаря на Бог и доктора, че ни дариха с това съкровище.
Една приятелка ми каза, че " най-тъмно било преди изгрева" сега разбирам какво е имала предвид. Вярвайте момичета. Изгрева ще дойде във всеки дом!

Благодарим ви от сърце др. Владимиров!
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #133 -: Август 13, 2012, 16:10:27 pm »
 :bighug: Манеее  все едно за нас чета......Да ви е жива и здрава Ника и много ,много да ви радва!!! :)
/www.mamaibebe.com][/url]
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #134 -: Август 13, 2012, 18:40:09 pm »
radost_I, да ви е жива и здрава вашата ледена принцеса НИКА!


За съжаление, в тази тема мога само да се запишя за да честитя нечия радост!.
Но понякога, е важно да се пребориш с неистовото си желание да правиш опит след опит... и да можеш да спреш.

Децата са най-безценното богатство и го пожелавам на всички които не са спрели да се борят! И чакам вашите истории.. :)
*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #135 -: Август 13, 2012, 19:01:43 pm »
radost_I, да ви е жива и здрава вашата ледена принцеса НИКА!
За съжаление, в тази тема мога само да се запишя за да честитя нечия радост!.
Но понякога, е важно да се пребориш с неистовото си желание да правиш опит след опит... и да можеш да спреш.
Децата са най-безценното богатство и го пожелавам на всички които не са спрели да се борят! И чакам вашите истории.. :)
Мила, силно те прегръщам! Написала си го от името на двете ни!
 :bighug: :bighug: :bighug:
Сори за спама!

Радост, да ви е жива и здрава ледената принцеска с прекрасно име Ника!
Момичета, не спирайте да пишете историите на успеха си, дори и на една двойка да помогнете - това е нещо уникално!

*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #136 -: Август 24, 2012, 14:31:19 pm »
Радост, историята ти е като приказка - много болка, но после прекрасен, щастлив финал!
Да ви е честита малката Ника, много радост да преживеете заедно!
Re: Статистика на успеха
« Отговор #137 -: Октомври 04, 2012, 10:57:42 am »
Радост, да ви е живо и здраво детенцето! Историята е направо невероятно,

 доплака ми се до като четях!
Краси

*
Re: Статистика на успеха
« Отговор #138 -: Октомври 04, 2012, 16:04:59 pm »
Привет и от мен  :)
Много сълзи от радост има в тази тема, много надежда и кураж за семействата, които минават по нашия път към мечтата да имат дете!

Аз все забравям да публикувам нашата история, за което се извинявам  :oops:
Щастието ни Диляна вече е на 2 години и 3 месеца  :)
Чакахме я 9 години, след 2 лапароскопии, пластика на тръбите и един опит инвитро, но повече за нас, за да не се повтарям, може да прочетете тук - Дневникът на eli_v:


http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=20250.0

Желая ви много усмивки и вярвайте, че рано или късно, мечтите се сбъдват! Само никога не падайте духом и не се предавайте!  :bighug:


Re: Статистика на успеха
« Отговор #139 -: Август 18, 2013, 16:17:18 pm »
здравйте мили момичета .дойде и моят ред да да дам  вяра и кураж на всички ви който чакате да чуете най красивият плач -смисълът на живота.ако знаете колко пъти съм си мечтала един ден и аз да напиша моята история.и ето че и моят ред дойде.всичко започна предо около 8 години .бяхме млади ,щастливи и влюбени .и аз  си мислех че ще стана майак лесно като мойте пзнати и приятели............но уви имах път ,не много дълъг ,но достатъчно мъчителен .през 2005 г. склучихме брак с човека който обичам повече от живота си.и започнаха усилени опити за бебе.все си мислех ,че щом този месец не е станало ,то другият ще стане и така и така минаха 2 години ходене по квартални лекари без резултат.не след дълго моя позната ме прати в  клиника селена.и там дойде причината занеуспешните опити за бебе.не след дълго се създаде ФАР ЗА КОЕТО ХИЛЯДИ БЛАГОДАРНОСТИ . последва и 1 опит инвитро -беше неуспешен.много тежко го прживях.мина извесно време и се подложих на втора лапароскопия и хоп -ново 20.имах си вече и хидросалпингс.края на 2010  последва и 2 опит инвитро.благодаря на ГОСПОД ,че беше успешен и сега на 28.08 моето малко слънчице Божидара ще стане на 2 г.имах най -прекрасната бременност .,като изклучим резултата от бхс ,но не всичко винаги е такова каквото изглежда .няма никога да забравя първият положителен тест ,първият път когато чух сърчицето и първият ритник  на това създание.броях дните и седмиците до нашата среща ,толкова чакана и жадувана .сега като се3 замисля бих пак се върнала по този път -пътят на истиското щастие .сега вече сълзите са от радост .Благодаря на ГОСПОД ,ЧЕ Я ИМА ,че тя е мойта дъщеря .хиляди благодарности на клиника Щерев и най -вече на д-р Ганева .мечтите се сбъдват .рано или късно всички ставаме майки.труден е пътят - но толкова истински и смислен е след това животът когато прегърнеш това мъничко човече.Желая ви мили момичета много късмет и вярвайте -винаги