Детайли
Категория: 30 години ин витро България

През следващата 2018 г. се навършват 30 години от раждането на първите в България деца, заченати чрез инвитро процедури. Тези първи бременности с „бебета в епруветка“ и последвалите начални стъпки от приложението на методиката у нас са резултат на ползотворната ми съвместна работа с биолога проф. Илия Ватев и по-късно с биолога Димитър Баров и акушер-гинеколозите д-р Йосиф Димитров, д-р Валентин Лачев, д-р Владимир Янков и др. 

Приложението на инвитро методиката в България бе белязано в началото от много трудности като отсъствие на практически опит, липса на специализирани консумативи, недостиг на качествено оборудване и апаратура и др. Спомням си как с моите колеги въпреки трудностите постигнахме голям напредък чрез упорит труд, чрез запознаване от публикации с опита на западните пионери на инвитро лечението, чрез голяма доза сърцатост и иновативност за сглобяване на необходимия инструментариум често от подръчни материали. Пътят който извървяхме е много дълъг. Все пак успешните случаи в първите години от приложението на технологията бяха едва 3-4 годишно, докато в момента само в Медицински комплекс „Д-р Щерев” са няколкостотин ежегодно, а какво остава като се прибавят всички работещи инвитро клиники у нас. Благодарение на пионерското усърдие, находчивостта и упоритостта на хората, които споменах по-горе, в наши дни инвитро методиката вече е наложена в България като успешна възможност за лечение на безплодие, съобразно най-високите европейски и световни стандарти.

За първите стъпки на инвитрото в България е говорено и писано много. Няма да отегчавам читателите с подробности около началните усилия, а само ще припомня няколко любопитни момента от онези първи години от приложението на методиката у нас. 

Първата жена която роди след инвитро  в България беше изпратена при мен от д-р Рохова от ГУСВ поликлиниката, а следващата от колеги от Втора градска болница в София. И при двете жени предоперативните изследвания, стимулацията на яйчниковата дейност, овариалната пункция и ембрио трасфера бяха извършени от мен, а биологичната част от проф. Илия Ватев. Това беше голям успех само след три месеца съвместна работа с д-р Ватев след като преди това повече от две години колеги от Майчин дом бяха работили интензивно  с възможната пълна подкрепа без успех.

След раждането на първите инвитро бебета успехът намери голям отзвук в тогавашните български медии, но след тези първи успешни процедури аз срещнах съпротивата на тогавашната администрация в Медицинска академия. Получих забрана да продължа развитието на методиката. Бях на път да се отчая, но съдбата явно имаше други планове. Няколко месеца след раждането на първите „бебета в епруветка“ и стопирането на дейността ми в тази посока, при мен дойде на преглед пациентка изпратена от д-р Райна Бинева с репродуктивен проблем. След проведения преглед се установи, че лечението ѝ за забременяване може да бъде осъществено чрез инвитро оплождане. Трябваше обаче да обясня на пациентката, че не може да извърши процедурата при мен заради забраната  да се занимавам с методиката. Спомням си, че тогава усещах, че правя нещо добро и революционно ново, което може да помогне на много двойки, като продължавах денонощно да работя в тази насока. Проблемът беше да не би да ме спрат окончателно и да ми отнемат апаратурата която бях събрал от  села и градове  във   всички краища на България. Това е друга любопитна история, която заслужава дълъг разказ. Връщайки се на случката, след прегледа се случи неочаквана изненада, която промени професионалния ми път в репродуктивната медицина  завинаги. След като ме изслуша, че нямам позволение да прилагам методиката, пациентката ми обеща, че ще се застъпи за мен и аз ще получа разрешение. Спомням си, че много се учудих и след прегледа попитах лекарката, който изпрати пациентката при мен, коя е тя. Отговорът беше, че  тя работи като сервитьорка. Само един ден след случката обаче чудото се случи. Получих обаждане от най-високо ниво, с което ми бе разрешено да работя по инвитро методиката. Малко по-късно тайната на загадъчната жена бе разплетена, когато стана ясно, че в действителност тя работи като сервитьорка, но не на кого да е, а на Тодор Живков.

Връщайки се назад най-добре си спомням колко трудно беше да си набавим необходимите инструменти за инвитро процедури. Когато говорим за инструментариума най-трудно беше да намеря тънки и дълги игли, които трябваше да бъдат с подострен по определен начин връх, за да се осъществи пунктирането на фоликули. Започнах да мисля откъде мога да намеря такива игли. Направих връзка със завода в Сандански, където се прави опаковката.  Но оттам ми отговориха, че иглите се внасят от Германия. След дълго проучване научих, че игли се произвеждат и във Велико Търново. Отидох в завода, с помощта на моя приятел и колега д-р Миладин Ковачев  където видях рулоните с калибрирани жици, от които се правеха иглите. Нарязахме около 40-50 тръбички по 20–30 см. Трябваше обаче от тези тръбички да се направят игли. Обърнах се към моя  добър приятел електротехник Емил, който ми поддържаше колата в сервиза за Жигули в кв. Княжево. Обясних му какво трябва да се направи, за да се получи игла дълга поне 20 см. – трябва да бъде заострена по определен начин и трябва да има наконечник, за да може да се постави спринцовка. Той взе тръбичките и само след няколко дни ми представи първите готови игли. Накрайниците бяха запоени с луер наконечник от по-къси игли и както ми обясни, заточени на машината, на която обработват сегментите на двигателите. Иглите бяха прецизно заточени и наострени. С тези игли работехме в продължение на няколко години напълно успешно, като изваждахме с тях яйцеклетки. Оригиналните игли или пък използваните вече игли внимателно се заточваха след употреба на стерео микроскопа. Това винаги съм правил лично, като съм ги подострял под определен ъгъл върху специално камъче за заточване на бръсначи. Тогава мечтаех за собствена операционна, където да внедрявам нови оперативни техники и методики. Още тогава разбрах, че за да мога да осъществя някои свои идеи трябва да направя болница,иначе все ще се намери някой да пречи. По-късно тя стана факт и в наши дни нейният екип създава радост за доверилите ни се пациенти.

Изминаха 30 години от онези първи стъпки, първи бременности и първи раждания на бебета, заченати чрез инвитро технологията. Част от родените през тези години деца вече имат свои деца. Винаги, когато се срещаме с родителите и децата, заченати благодарение на асистираните репродуктивни технологии, у мен и у колегите ми остава усещането на удовлетворение, че сме помогнали на новия живот да се появи на бял свят.


Проф. Д-р Атанас Щерев
Медицински комплекс "Д-р Щерев" София


 
 
Орден „Стара планина" - I степен проф. д-р Атанас Щерев за заслугите му в областта на репродуктивната медицина и развитието на модерното акушерство и гинекология.

 

 

Детайли
Категория: Европейска седмица на фертилността

Десет години след световния пробив в лечението на стерилитета - раждането на първото бебе ин витро, Луиз Браун, в България на 3 януари 1988 г. е родено първото българско бебе по метода ин витро - Илияна Тирилова.

След този голям успех на българските специалисти са родени хиляди дългоочаквани деца с помощта на асистирана репродукция. Сдружение "Зачатие" изказва сърдечната си благодарност към пионерите в тази област.

Следващите материали, които ще публикуваме са свързани с началото и развитието на техниките на ин витро оплождането в България. 

 

  


 

 

Детайли
Категория: Здраве - общество и институции

На 21.11.2017 г. e Въведение Богородично и ден на Xристиянското семейство.

На този ден МЦ „ТЕХНОБИОС”, София с управител проф. д-р Илия Ватев, ще проведе абсолютно безплатни консултации за двойки с репродуктивни проблеми.  

Телефон за записване: 0878 20 26 27

Детайли
Категория: Европейска седмица на фертилността

През юли 1978 г. Луиз Браун се появява на бял свят като първото “бебе в епруветка”, заченато чрез ин витро процедура. Но как историята за нейното зачеване се съпоставя с модерните процедури по асистирана репродукция? “В деня на моето раждане майка ми е въведена в операционната за планирано цезарово сечение в пълен мрак, само с фенер осветявали пътя”, разказва Луиз. “Едва неколцина от персонала знаели коя е тя. Родителите ми не искали някой да разкрие самоличността ѝ и да повика пресата.” Раждането на Луиз било обвито в потайност. Дори когато баща ѝ Джон отишъл за първо свиждане, бил изненадан от полицейското присъствие в коридора в болницата. Причината била в преследванията и натиска от пресата да научи всичко случващо се около неговата дъщеря, която е провъзгласена за първото “бебе в епруветка”.

По-конкретно тя е първото бебе родено след зачатие по метода ин витро.

Това е  процес, при който яйцеклетка е отделена от яйчника на майката, оплодена със сперматозоиди на бащата в лабораторни условия и върната в матката на майката.

Това лечение позволява на двойки с различни репродуктивни проблеми да заченат, а в днешни дни помага и на еднополови двойки и самотни майки да имат деца. Технологичният напредък в репродуктивната сфера води до раждането на повече от пет милиона бебета според проучване от 2013 година. (Бел. ред. През 2017 вече са 6,5 милиона).

Но през 1978 година, лечението било експериментално. Д-р Макнами, директор на първата в света ин витро клиника “Борн хол” в Кембридж, вярва че Лиуз “е истинско чудо”. 

Двамата мъже пионери в областта, гинекологът Партик Стептоу и носителят на нобелова награда физиолог Робърт Едуардс “са направили стотици ембрионални трансфери преди да успеят със зачеването на Луиз”, добавя той. Двамата обединяват усилията си цели 10 години по-рано. Те имат умения, които чудесно се допълват:

Едуардс има успехи в оплождането в лабораторни условия, а Стептоу разработва метод за извличане на яйцеклетки от яйчниците.

Когато майката на Луиз, Лесли се запознава с д-р Стептоу, тя е предупредена, че шансовете за зачеване са “едно на милион”. Затова, когато успехът е налице, събитието е толкова значимо, че раждането се заснема (с позволението на правителството), за да има документирано доказателство, че Луиз е наистина нейно бебе. 

Преди майка ѝ да може да я прегърне за първи път, Луиз преминава през повече от 60 теста, за да е сигурно, че е “нормално” бебе. Това е доста различно от модерните практики, които до голяма степен се базират на примера от Борн Хол. Сега се следват утвърдени и подобрени клинични процеси. 

“Щом веднъж Стептоу и Едуардс успяват да оплодят яйцеклетка, те много бързо разбират, че трябва да ограничат броя получени ембриони за трансфер, за да намалят вероятността за многоплодна бременност”, обяснява Макнами. “Развитието на крио технологиите през 80те години довело до трансфер само на 1-2 ембриона и замразяването на останалите за бъдеща употреба. По този начин се спестява повторно извличане на яйцеклетки.”


Замразяване на ембриони за последващ трансфер

Прогрес се наблюдава и в ултразвуковата визуализация и използването на лека упокойка по време на пункцията, при която се извличат яйцеклетките от яйчниците. Преди се е използвал по-инвазивен лапароскопски метод.

 
Фоликули под ултразвук

Техниката за директно инжектиране на сперматозоид в яйцеклетката, разработена в края на 80те, е пробив в лечението на мъжкия стерилитет.


Интрацитоплазмена спермална инжекция (ИКСИ)

Тези, както и други по-малки, подобрения водят до постепенно повишаване на шансовете за зачеване при ин витро цикли. През 80те, когато първата работа на д-р Макнами била да смесва яйцеклетката със спрематозоидите в блюдо на Петри, успеваемостта е едва 10%, сега е около 40%.

Шансовете за зачеване чрез ин витро намаляват с напредването на възрастта, но процесът сега е по-успешен от естествено зачеване в даден цикъл. Но все още няма всеобощо одобрение. 

През 2014 Папа Франциск се изказва за деца, заченати чрез ин витро, като “по-скоро право, отколкото дар” и твърди, че “се играе с живота”. Докато през 1978, бъдещият папа Джон Пол I изненадващо не заклеймява родителите на Луиз, а коментира, че те просто много са искали да имат дете. 

“Това изказване помогнало да се противопоставим на множеството негативни мнения по това време”, казва Луиз. “Майка ми получила множество писма, повечето били позитивни, но имало и осъдителни послания. Например, получили колет от Америка със счупена епруветка, фалшива кръв и изкуствен ембрион, придружени със заплаха, че подателите ще дойдат да ги посетят.”

Въпреки такива единични инциденти, Луиз, която е майка на две момчета, заченати по естествен път, мисли за привилегия факта, че е първото ин витро бебе. “Много хора казвали на майка ми и татко ми, че ако не са били те, самите те никога не биха имали деца”, казва тя. 

Д-р Макнами мисли, че шансовете за зачеване ин витро само ще се увеличават в бъдеще - той се надява успеваемостта да достигне 60% преди неговото пенсиониране.


Предимплантационна генетична диагностика

Една област, в която се извършват проучвания, е взаимодействието между ембрионът и лигавицата на матката по време на имплантация. Много специалисти смятат, че проблеми при това взаимодействие са причина за неуспешните опити ин витро. Напредъкът е бавен, заради невъзможността за лабораторни експерименти, но д-р Макнами смята, че тази сфера на проучвания е ключова. “Когато разберем този процес по-добре, това ще бъде следващият голям пробив”, казва той. 

 

http://www.bbc.com/news/health-33599353

 

 

 

 

Детайли
Категория: Европейска седмица на фертилността

Брюксел, 6 ноември 2017 – Отбелязваме старта на кампанията #40причини и началото на втората Европейска седмица на фертилността. Нейната цел е да постави проблемите на фертилността в Европа на челно място сред приоритетите на общество и политиците.

Кампанията #40причини е свързана с 40-тата годишнина от зачеването на първото инвитро бебе в света Луиз Браун. 


Кампанията #40причини се свързва с 40-тата годишнина от зачеването на първото инвитро бебе в света, което е станало на 10 ноември.  

Този филм е част от посланието на всички нас от Fertility Europe. 

Приблизително 25 милиона в Европа се борят със стерилитет.

Сега е време да кажем на света защо ни е грижа за фертилността в Европа.

Присъединете се към разговора и споделете Вашата причина защо трябва да ни е грижа! #40reasons

 

Европейска седмица на фертилността 2017

 

40 причини защо стерилитета има значение
30 години ин витро оплождане в България
Как се развива методът за оплождане в епруветка от "първото бебе" до днес
40 години от зачеването на първото "бебе в епруветка" в света Луиз Браун: Изумителната история на ин витрото
Fertility Europe за приоритетен фокус върху фертилността през Европейската седмица на фертилността 2017

 

Всичко за Европейската седмица на фертилността